Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
FAntastika
Автор: fantasta Категория: Лични дневници
Прочетен: 248349 Постинги: 663 Коментари: 15
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
                       Каде са Хората     Мисля да поспа още няколко стотин години за това влязох отново в крио камерата и заспах за две хиляди години събудих се бодър и с много енергия опитох се да изляза но над лука имаше пръст изглежда бях затрупан.  Имах инстромети и почнах да копая двамртра и нещо копах за да се измъкна измъкнах се около мен бе джунгла пуснах дрон да проверя  насякаде бе гора бяха минали толкова много години че сичко се бе превърнало в джунгла бе много топло поне трисет и нещо градуса бе влажно и след малко урна  силен дъж наложи се да влезна и да заклуча люка капките барабаняха по вратата аз седях седнал на един фотиьол кото бях поставил за да мога да седа в тази дупка като се събудя.  Минаваше времето а дъждът не спираше аз бях гладен но тук освен вода нямаше друго чешмата бе свъзана с поземен извор и имаше вида малко бе мътна в началото но се избистри бързо пинах си но бях гладен.  Не знаех каква е ситоацията  одвън сетих се за дрона и подкарах го в дъжда насякаде бе джугла дивеч имаше в изобилие огледах за градове и села а търсех и хора не намерих никого.  Градове нямаше дори руини нямаше за трихиляди почти години се бе променило сичко погледнах нагоре и там нямаше градове и села нищо просто облаци каде бяха отишли сичките хора от месните хора а каде за бога са се дянали тия летящи градове и села за толкова години може да са изпадали не знам.  Батерията на дрона почти се истощи и тои падна някаде в гората не можах да го прибера навреме . Имах още няколко мижех да напечатам на три дето бях се приготвил предварително и бях напечатал от пласмаса  летящ автомобил лек тип дрон но тои бе на части и трябваше да се зглоби за да мога да лета на него тои бе гондола с четири перки две озат две опред бе много лек и много маневрен тои бе електрически батерии можех да напечатам на притера.  Дъждът спря но вратата бе наводнена от много вода претположих и за това не отворих люка направих дупка и с маркуч изпопвах водата в канализацията отне ми много време но се справих отворих вратата и бъзо изкарах сичките части на дрона кола печатах батерите и слет два часа работа работата бе наоравена дрона бе готов а аз омирах от глад.  Дъждът отново започна  аз си зех пушката и патроните и изкезнах одвън при дрона чудех се да литна с дрона или да ида пеш.  Реших да оставя дрона да се зареди аз да се порасходя вървях в гората и оставах белязи с ножа си и въвях по едно време ми искочиха заци много поне десет започнах да стелям а те дори не бягаха не знаеха какво съм убих ги сичките и слет като ги събрах се върнах към дупката в земята която бе оспяла да се напълне с вода.  Чудех се какво да правя накрая реших да си направя  послон събрах дървета и листа и послона бе готов оказа се добър не тичеше запалих оган и опрсвих един заек сложих го да се пече а аз подремнах в кулибата бе захладняло от дъждъ времето бе захладняло огана ме топлеше а и яденето бе готово хапнах на бързо и пак се зарих в листа и заспах то и бе вече тъмно и затова се отпуснах добре. Събудих се в послона и се сетих какво ми е дирижето а то не бе добро дупката бе пълна с вода а аз нямах как да я извадя а сичко бе там доло от каквото се нуждаех.  Издълбах едно дърво и го направих на ведро и започнах да вада водата според мен ще ми трябва много часове на работа за да извада с него водата при ословие че не вали а то пак заваля аз си окрепих послона и влезнах пак вътре изчаках пак да спре дъжда и излезнах да подкарам дрона тои се държеше чудесно започнах да търса място кадето да се настаня по стабилно но сичко бе гора пълна с дивеч но аз не можех да направа много без истромети и части от дупката  долетях пак до послона и започнах усилено да дествам да оспях отворих лука и бъзо го покрих с клони и одгоре сложих балатом които имах в дупката искарах истромети брадва, тесла, трион и пирони извадих кабел за ток пуснах осветление и ток за дрона извадих резачка и веднага се заех да режа дърветата наоколо започнах да си строя солидна дървена къща цял ден ми отне но накрая я бях покрил с наилон да не тиче прибрах сички истромети и се набутах в къщурката.  Дъждът пак заваля а омръзна ми на два часа  дъж дъж и дъж в ядъси подкарах дрона от горе ситоацията бе друга но моето дириже бе беспериктивно бес смисъл.  Долетях и каснах опекох заек и хапнах  пинах вода и поспах на следващия ден довъших покрива покрих го с греди и одгире го покрих пак с налин стените също покрих с пласмасови панели напечатани на три дето направих си легло мебели и маса столовете бяха таборетки до тук добре си казах.  Излезнах на лов за едар дивеч омръзнаха ми заците обих елен и го занесих в къщи изчистих го и го поставих в фризера които напечатах на притера напечатах токолони печка и други уреди за къщата започнах да пепатам голяма кола и като странична деност си правех час по час летяща къща тип дирижабъл с форма на вътрешна от кола тоес кръгла.  Времето минаваше колата бях я направул  направих я да бъде електрическа за сега но можеше и с спирт да върви.  Та като казах спирт се погледах за олодове имаше банани портокали ябълки малини и доста други сичките бяха отрупани и никои не ги береше.  Направих си казан след това бидони но нямах захар обрах доста плодове главно бансни и наложих джибра сварих малко но тя излезна слаба след няколко преварки имах хубава бананова ракия пинах от нея и ми хареса обърнах литър и заспах на другия ден сварих и останалата джибра но я преварих на спирт вече имах стотина литра чис спирт сега можех да се порасходя къщата вървеше скед няколко месеца щеше да стане и да излети аз се качих в колата и я подкатах обиколих цяла българия но нямаше нищо намерих само запечатаните градове и села под земята но те бяха запечатани с много бетон чудех се дали има някои одоло това ме глозгаше и аз построяно зривявах малко по малко запечатаната врата отне ми месец и половина докато отворя дупка колкото да влезна влезнах вътре миришеше на мухал и бе тъмно  . Огледах го внимателно нямаше никои роботи  нямаше и никои не го бе обслужвал но тои се бе запазил от влагата от стихите и се пак не бе се распаднал но тук а това бе град Пловдив бе празен трябваше да се поривя в копютрите и да пораследвам какво е станало след толкова хиляди години.  Започнах да правя на три дето роботи тип азимовци и ги вкарвах в града да го пичустат и обслужват направих десетина и ги пуснах в града да се погрижат за него намерих малка ферма за хора изглежда че хората са се отказали да раждат задествах я и с помоща на два асимовци започнах да правя хора.  Първата пиръчка бе за момичета момчета не поръчах.  Щеше да мине години докато се развият поне до побертета но аз не се отказах и задествах програмата.  Домът ми бе готов и аз се качих в него пуснах да пълни баките с водород и след малко започнахме да летим запичнахме да плаваме аз овеличих прихода на водорот и ние вече летяхме.  Къщата бе малка с три стаи и баня и толетна на едно паркиг нямаше и имаше размер около сто квадрата площ общо . Кухнята бе обзаведена с печка хладилник перална и дори фурна с котлони хола бе присторен с мека мебел а в средата имаше маса имаше от ляво бар които бе празен за сега имах и голям диван одясно спалната бе просторна имале голямо легло гардероп и малко шкафче до леглото сичко бе направено от пласмаса и метал.  Банята и толетната бе малка но с сички одопсва душ кабина мивка и толетна чиния аз дори я пробвах и наторих земята с орината ми.  Седях в хола на едиин от фотьолите и си мислех каде са хората това ми идваше постояно на главата. 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 1
26.02 20:12 - На село
 Малко не съм наясно с имито още     Мъгът от които бях си помислил че ще мога да карам моята кола с голяма скорост към близко село бе грешен не можех да карам бързо защото растоянието бе малко а аз нямах възможност да давам се гас за това намалих.  Аиромобила ми плавно намали скороста дори спря долните перки бумтяха и подържаха висичината от хиляда метра аз се огледах наляво и на дясно и продължих към малкото китно село то бе с двасетина къщи на голяма  платформа подържаше височината  с помоща на перки от хеликоптер те бяха осем и бяха подържани от огромен ядрен двигател които ги захраваше с ток и те работеха беспирно.  Доближих селото и кацнах острани на малък паркиг отидох дирекно в сеската кръчма "АГОРА ПУП" така се наричаше месната кръчма влезнах през вратата и ме посрешна севиторката младо момиче на двасет от турското малциство.  - Здрасти комшу как сте - попита - Добре а ти как си- казах - Добре заповядаи седни какво ще пиех какво ще хапнеш- попита - Можели едно шкембеце с три кифтета с пържени катофки и порция цаца - казах  - Може комшо идата идат слет малко - каза тя Аз седнах на една от масите вътре те бяха дървени и с пеки от двете страни след малко сервитиорката почна да ниси поръчката първо донесе цацата след тива картофките с кибапчетата.  - Комшу донеси една студена бира по добре две да не те раскарвам - казах и на нея - идва комшо - каза тя на мен Веднага ми донеси две гилеми халби студена наливна бира отпих и ми хареса за тива я надигнах на две глътки я испих взех си картофки и цаца и похапнах от тях бяха вкусни аз се отпуснах и отпих малка глътка бира започнах да яам на  масата имаше самучета хляб мек и дори топъл бе много вкусен наядох се бъзо изпих на няколко глътки бирата и повиках сервитиорката с пръст.  - Кажи комшу - попита - Донеси оште две бири и бутилка кока кола ако имате де- казах и  - Имаме ще донеса комшу - каза тя - комшике как се казваш- попитах - Гюлай - каза - Гулай динеси десетина кибапчета порция пекани на скарата крила и порция свиски ребарца на скара - казах и - идат - каза След не много време ми донесоха сичко изглежда ги имаха готови и само ги размразяваха на микривълновата но се пак бяха вкусни Аз отпих от кока- колата и си зех мезе  отпих и от бирата испих я цялата  бе добра . Изядох и испих сичко и станах да тръгвам потърсих си жилище да попина малко преди да изляза да голяа тук вечерта.  Намерих малка къща влезнах вътре тя бе малка стая с мивка в единия си краи имаше легло в дъното и в средата имаше голяма маса.  Аз легнах да си почина малко заспах веднага събудих се след няколко часа отидох в банята и толетната тя бе една и се изкъпах облякох се с нови дрехи от колата ги зех  и се насочих пак към заведението  . - Здравеи отново каво да бъде - каза тя - Гулче донеси ми две ботилки бира пържени катофи цаца крила и ребаца  и ботилка кола и ботилка сода - казах и - идва е и  сега идва - каза Не мина много време и масата ми бе отрупана аз изпих содата на един дъх бях жаден сипах си колата в чашата и отпих от нея в друга чаша сипах бира отпих от нея бе добра викнах сервитьорката с рака и тя доуде.  - Какво да бъде - попита  - може ли да пуснете чалга музика от преди шестотин години - казах  Азиз запя сладко слатко изпих ботилката бира и си отворих втората пресипах я в чашата и пих глътка.  Пак повиках севитьорката с ръка и тя доиде.  - Донеси бутилка водка от литър моля те - казах и - идва е и сега- каза тя  Донесе я веднага супа ми в чаша и остави бутилката на масата бе донесла без да и кажа сода и кола.  Аз отпих и се отпуснах на масата водката бе добра и качесвена Руска Смирнов.  Исках да пия и пих цяла до вечерта пих след това се прибрах в малкото си жилище и заспах на сутринта се качих в колата и слезнах долу на лов ноо нямаше дивеч сичко бе избито и онищожено излезнаха няколко заека един одарих останалите избягаха одрах го и го опекох дирекно там на место наядох се с него и се качих в колата и се насочих нагоре забелязах огромен космически кораб да зависва над един от големите градове аз веднага се насочих с колата натам те каснаха с малка кола в градът аз каснах до тях наблизо изчаках да излязат те бяха без скафадри и бяха млади хора.  - Здрасти ти кои си - попита един от четеримата  - Аз съм от земята и се казвам Стефан Тодоров- казсх им  - Ние сме от Титан спътника на Сатурн ние живем там и сме също хора като вас - каза тои - казвам се Микеле Гасия - каза тои  - Какво ви носи на сам- казах им - Ами решихме да видум как е Земята от триста години не сме я посещавали тук много нещо се променили няма ги дърветата гигати мотантите и радияцията но каде са сички - каза тои - Ами аз доколкото знам те са при вас  вероятно не знам точни аз като се събудих нямаше никои имаше поземята хора но те сега започнаха да излизат - казах  - а при нас не са идвали хора щяхме да знаем - каза Микеле - Това е Мария Игнатова а това е Румен Иванов и последен Иван Василиевич- каза тои и ги посочи  - Здравете - каза Мария - Здравете - каза Румен - Здравеите - каза Иван - Здравете на всички там на Титан как е - попитах  - Ами ние го тераформирахме запалихме Сатурн и сега е топло и светло за сто години му създадохме дистатъчно кислород и ние можем да дишаме свободно - каза Румен  - можем да те заведем ако искаш да видиш - каза Иван Василиевич - Съгласен - казах аз - Ела с колата си ако искаш - каза Иван    
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 1
 Малко не съм наясно с имито още     Мъгът от които бях си помислил че ще мога да карам моята кола с голяма скорост към близко село бе грешен не можех да карам бързо защото растоянието бе малко а аз нямах възможност да давам се гас за това намалих.  Аиромобила ми плавно намали скороста дори спря долните перки бумтяха и подържаха висичината от хиляда метра аз се огледах наляво и на дясно и продължих към малкото китно село то бе с двасетина къщи на голяма  платформа подържаше височината  с помоща на перки от хеликоптер те бяха осем и бяха подържани от огромен ядрен двигател които ги захраваше с ток и те работеха беспирно.  Доближих селото и кацнах острани на малък паркиг отидох дирекно в сеската кръчма "АГОРА ПУП" така се наричаше месната кръчма влезнах през вратата и ме посрешна севиторката младо момиче на двасет от турското малциство.  - Здрасти комшу как сте - попита - Добре а ти как си- казах - Добре заповядаи седни какво ще пиех какво ще хапнеш- попита - Можели едно шкембеце с три кифтета с пържени катофки и порция цаца - казах  - Може комшо идата идат слет малко - каза тя Аз седнах на една от масите вътре те бяха дървени и с пеки от двете страни след малко сервитиорката почна да ниси поръчката първо донесе цацата след тива картофките с кибапчетата.  - Комшу донеси една студена бира по добре две да не те раскарвам - казах и на нея - идва комшо - каза тя на мен Веднага ми донеси две гилеми халби студена наливна бира отпих и ми хареса за тива я надигнах на две глътки я испих взех си картофки и цаца и похапнах от тях бяха вкусни аз се отпуснах и отпих малка глътка бира започнах да яам на  масата имаше самучета хляб мек и дори топъл бе много вкусен наядох се бъзо изпих на няколко глътки бирата и повиках сервитиорката с пръст.  - Кажи комшу - попита - Донеси оште две бири и бутилка кока кола ако имате де- казах и  - Имаме ще донеса комшу - каза тя - комшике как се казваш- попитах - Гюлай - каза - Гулай динеси десетина кибапчета порция пекани на скарата крила и порция свиски ребарца на скара - казах и - идат - каза След не много време ми донесоха сичко изглежда ги имаха готови и само ги размразяваха на микривълновата но се пак бяха вкусни Аз отпих от кока- колата и си зех мезе  отпих и от бирата испих я цялата  бе добра . Изядох и испих сичко и станах да тръгвам потърсих си жилище да попина малко преди да изляза да голяа тук вечерта.  Намерих малка къща влезнах вътре тя бе малка стая с мивка в единия си краи имаше легло в дъното и в средата имаше голяма маса.  Аз легнах да си почина малко заспах веднага събудих се след няколко часа отидох в банята и толетната тя бе една и се изкъпах облякох се с нови дрехи от колата ги зех  и се насочих пак към заведението  . - Здравеи отново каво да бъде - каза тя - Гулче донеси ми две ботилки бира пържени катофи цаца крила и ребаца  и ботилка кола и ботилка сода - казах и - идва е и  сега идва - каза Не мина много време и масата ми бе отрупана аз изпих содата на един дъх бях жаден сипах си колата в чашата и отпих от нея в друга чаша сипах бира отпих от нея бе добра викнах сервитьорката с рака и тя доуде.  - Какво да бъде - попита  - може ли да пуснете чалга музика от преди шестотин години - казах  Азиз запя сладко слатко изпих ботилката бира и си отворих втората пресипах я в чашата и пих глътка.  Пак повиках севитьорката с ръка и тя доиде.  - Донеси бутилка водка от литър моля те - казах и - идва е и сега- каза тя  Донесе я веднага супа ми в чала и остави бутилката на масата бе донесла без да и кажа сода и кола.  Аз отпих и се отпуснах на масата водката бе добра и качесвена Руска Смирнов.   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 https://drive.google.com/file/d/1aw4uB7yh9IaVr8YXeIvIubc7rSDanvl1/view?usp=drivesdk
Категория: Музика
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
                Свобода за хората одолу   Новото време настана сега хората бяха напълнили градовете и сега сички шетаха насам натам между градовете и земята на земята започна да се променя сичко започнаха да режат дърветата и зачистваха изоставените градове годините минаваха и сичко се променяше за година две в България се исече сичко сичко се направиха на дъски  и започна да се въстановяват градивете.  Аз вече не виждах смисъл да седа за това заспах в крио камерата и проспах още триста години.  Днес се събудих и реших да изляза и да ида на моето дърво но се оказа че дървото ми бе одрязано и го нямаше имаше джунгла пълна с животни хора не срешнах а какво е станало  каде са сички си помислих  и какво е станало.  Цял ден обикалях с пушка в ръка и сичко бе пак подивяло но хора нямаше животни имаше някои бе изчистил мутантите сега сички животни бяха нормални имаше заци дивеч сички бяха нормални.  Бях загубил сичко къща коли пари гориво сичко добре че бях си оставил един три де принтер малко злато малко оръжия и никаква храна чудех се да не са се преместили горе сички но нямаше никакво движение горе но аз нямах с какво да се кача там горе нямах кола нямах нищо сега смятах да си построя Аиромобил но това щеше да отнеме време  а аз нямах какво да яам за това ходих на лов наловувах заци и елени заредих си фризера с месо но нямах брашно  и хляб  а ми се ядеше смятах да виуда дали има ферми още горе.  Отне ми много време и труд докато зглобъ Аиромобила но го построих качих се в него и я подкарах и отидох горе и се оказа същата ситоация като преди триста години  просто нямаше никои но този път и доло и горе нямаше никои пак са се изнесили в космоса  според мен.  Намерих ферми бяха добре подържани от роботи и то човекоподобни хуманоиди роботите бяха осъвременени градовете бяха подновени бяха захранвани с ядрени двигатели и ядрени реяктори  сега сичко бе подържано добре и бяха в отлично състояние но хора нямаше попитах един от оправляващите роботи каде са сички.  Тои му обясни че имало вълни на изнасяне на хората по планетите в слъпевата система и луните дори определени луни бяха докарани наблизо и бяха тераформирани и станаха удобни за живит и сички искаха да идат на тях.  Еми прав и път щом са искали казах му тук въбще останаха ли хора  го попитах Тои ми каза че от педесет години аз съм първия човек дошъл тук а за дилу не чувал нищо каза роботът.  Да аз не бях проверил поземните градове и не знаех как е там За това се качих в колата и право на моето село тук бе запечатано опитах се да разбия оказа се бетон някои се бе постарал да нама достъп хората одгоре с хората одоло или вероятно са празни и запечатани.  Обиколих и другите села и градове те бяха също запечатани започнах да пробивам дупка с бургии отне ми много време но пробих и какво видях видях хора чух реч тук никои не говореше за горе наложи се да взривявам докато отворих дупка в селото но не влезнах фана ме страх докарах робот и го пуснах полицаите го унищожиха и с бързи тепове заляха с бетон отворат изглежда не искаха да излизат или неискаха да избягат хората от дилу за това минирах доста места и ги взривих там кадето нямаше полиция хората започнаха да излизат те бяха бледи и слаби изглеждаха недохранени  постепено пак запълниха отворите и ги зазидаха аз намерих едно младо момиче да се скита насам на там и я попитах тя ми обясни че на времето преди много поколения се скарали хората одоло и хората одгоре и решили да се затворят и да не пускат никои одгоре и никои да не излизал хората одгоре се мислили за много умни и ного напреднали смятали хората като тях за маимуни и за роби за това не искали да ги виждат а и одгоре не правели  опити за комуникация имало радио и теливизиона връска но никои не ги исползвал от много поколения от тогава е забранено да искаме горе които искал изчезвал никои не го виждал вече.  - Ти как се казваш- я попитах  - Мария и съм на двасет семеството ми остана одолу можеш ли да го искараш- попита тя - ще се поитам но  не мога да вода воина с вашите власти аз съм сам мога да докарам няколко робота и да взривяваме постояно и дано да испеят да избягат кажи каде горе доло живете за да взривя на близо до тях за да избягат - казах - господине моля помогнете тук е многи хубаво нека се събера с тях там е глад господине минимални дажби - каза тя - ще се помъча - казах аз Започнах да докарвам роботи и заедно взривявахме тя ми показа мядтото откадето  можеха да излязат и след първия взрив цялото семество на момипето оспя да избяга одило се стараеха много но хората бягаха по едно време и полицаите хвърляха оръжието и бягаха на вън и така цялото село излезе навън но то бе малко и имаше няколко хиляди жители така че бе без значение но сега не бях сам и хирата започнаха да се заселват одгоре строяха домове ловяха дивеч и се исхранваха нямаха много техника но аз им оставих роботите да им помагат те също правеха постояно опити като зривяваха други села и градове за да им помогнат да избягат.                                        Край първа част                    
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
19.02 22:40 - Бякство
                             Бигаство     Мисля да ида до Франция или до Русия но по добре да ида до Русия искам да вида как е там но горивото ми няма да стигне а няма от каде да зема. За това започнах да закарвам се по навътре по някоя туба спирт за да мога да ида и да се върна ако няма хира в Русия.  Подготвих сичко отне ми няколко дни но вече имах десет стоянки със по педесетина литра на сяка за зареждане.  Отлетях за велика Русия и патувах доста минах през румъния там бе сичко в гори и храсталаци и тя бе пострадала от атомните бомби Русия я бе бомбадирала и бе унищожила оцеляха много малко румъски цигани и те живеят още там в Румъските гори не им обърнах никакво внимание продължих през територити на украна която бе бомбадирана и заличена като нацуя те не се спасиха там имаше само гори тук ми беше любопитно смятах да проуча горите някога но сега ги прелетях.  Навлезох в територията на Русия тя също бе посрадала но бе оцеляла виждах пушек и хора по дърветата те ми махаха аз прелетях над тях и продължих достигнах градовете и селата те бяха изоставени заради всемирната Радияция която бе завладяла цялата планета но тук някои ги бе подържал и чакал да се изчисти радияцията и да се върнат тук не бе избояла растителноста дърветата  и животните някои с постоянство бе се грижил вероятно роботи разгледах одгоре дествително се виждаха хуманоидни и не хуманоидни роботи да искачат по улиците но се чудех защо не се завръщат хората рдияцията я имаше но бе безопасна вероятно хората бяха свикнали одоло под земята и не излизаха горе.  Разглеждах и колкото по навътре навлизах започнах да виждам кипящи от живот градовр и села тук нямаше бомби и хората се бяха завърнали веднага след като се изчисти радияцията не кацнах просто обърнах колата и запичнах да се връщам пребирах горивото с мен не исках да го загубя а и нямах намерение да идвам пак тук бях щаслив за Русия че е оцеляла но те си живеха свои живот аз там място нямах така смятах аз насочих се към германия  която бе покрита с гори и градовете и бяха разрошени имаше тук там някои град или село което да не е разрошено смятах да го поиследвам да потърса цености които бяха останали в бъзината можеше да има бутилиран алкохол тои бе на триста години и бе мниго ценен а и вкусен толкова отлежал кацнах в едно дърво на близо до близък грат.  И започнах да хидя към градът носех автомат калашников и пистолет глок на кръста тук бе трудно ходенето имаше много храсталаци по едно време видях табелата на градът там пишеше FRANFURD  навлязах в градът сичко бе обрасло в тръни и храсталаци  много трудно вървях  по едно време попаднах на поземен гараж  влезнах да разгледам но бе празен достигнах домове но не им обърнах внимание те бяха пирутени довлачих се до блоковите маи бях в цетъра имаше магазини порутени и тях зарязах бяха ограбени одавна намерих позапазен небостъргач кото не се бе друтил и бе в добра форма влезнах и се огледах нямаше нищо тук също са го ошушкали зарязах го цял ден обикалях накрая на края на силите ми намерих пропуснат от мародерите блок огледах го обеах златото и бижутата оръжие не намерих но кила злато намерих мниго гривни ланци пръстени  и сякакви дранкулки алкохол имаше диста напълних колата наложи се да сваля сичкия спирт за колата ни смятах че ще ми стигне до дома а и смятах да доида пак имале оште много необрани згради мислех да ги ошушкам побиколих и по едно време попаднах на една лабиратория там намерих малък генератор на уран рабитеш зех го и го мотирах в колата сега можех да имам ток за гидини и ако сменях двигателите с електрически можех да летя гидини а тои бе проетиран сигорно за години работа не бе испозван аз му свалух плобите за сега штеше да ми захранва автомобила с ток а ако намеря нужните ел. двигатели примерно на голям дрон то тогава щях да мога да се движа бескраи и на сякаде.  Смятах да се занимая  с това бях намерил тук доста дронове но нямах място ще се върна и тук ще го направя дори ще сложа допълнителен генератир видях че има навсякаде тои генератора бе малак и на безин тоес на соирт ще стане щях да го мотирам ако стане нещо с основния генератор ядрената батерия да премина  на другия.  Подкарах колата  с гас и слет продължителни летене кацнах в къщи оставих сичко ненужно заредих че нямах грам гориво на испарения бях дилетял.  Отлетях пак към мястото кадето намерих ядрената батерия и по тъмно бях там заех се да свалям двигателите и да разглобявам и мотирам на колата дроновити двигатели те бяха мошни и чисто нови почустих ги смазах ги и ги пробвах работеха добре.  Аиримобила ми бе нов модел пълен с хелий и видирод и мижеше да лети само като овелича водорода колата бе от зрав аломинии и бе лека и с водорода ставаше бестегловна но при товарене и намаляне на газа се налагале двигателите да поемат тежеста а с спиртните двигатели тива не бе проблем те бяха мошни и силни.  Аиромобила ми имале форма на кола одоло имаше четири перки които бяха изведени до гире за да засмуква въздух и да го издухва надоло колата бе толкова мошна че само с двугателите се издигаше в въздоха но аз я подобрих митирах резервари одоло и така намалух масата до нула но колата стана голяма и тромава но толкива лека че летеше на педя над земята и можех да я бутам сам с раце толкова лека бе озат също имаше перки които напопваха под налягане въздих у избутваха колата напред те се движеха с помоща на клапи на ляво и дясно.  Аиромобила бе готов часът бе десет и не можех да тръгна туку така колата не бе приверена а имаше чадове полет да се прибера за това до дванасет се занимавах с колата ми пробвах я издигах се движех се  насам на там и бях сигорен че ще издържи бес проблем полета до дома.  Намерих запазен апартамент послах си с одела и заспах на сутритан обиколих  тук там събрах още злато и пине и да не бях празен отлетях колата не даваше да я пипна двигателите бяха мошни ток имаше да та убие и скоро бес проблем долетях в моя до пребрах алкохола занесох златото в банката и се прибрах да писпа но първо си пекнах хубави паржоли и малко сланина опекох хубав хляб от истенско брашно от горе наядах се добре и се отпуснах на дивана.                   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
                               Без Име  Къде съ се насочил и аз  не знам просто карам Аиромобила на голяма височина градовете и селата префучсваха одолу но аз не ги забелязвах летях се понапред одоло се виждаха големите дървета  по едно време се показа отпред морето намалих и започнах да слизам слезнах и кацнах на брега съблякох се оо гащи се цопнах в водата бе ме страх да няма някакви мутати и чудовища за това се даржах на метър два в водата покъпах се и излезнох сложих одяло на плажа и се испънах да се пека по едно време съм заспал събудих се изгорял слънцето бе много силно намазах се с олио за тяло и се качих в колата зех две въдици и ги хвърлих в морето  след малко измъкнах скомрия изкормих я и запалих оган опекох я и я хапнах бе вкусна налових диста  морето бе пълно напълних си багажника и слет като прибрах  сичко отлетях не го бях планувал така но бе добре ще си напълня фризера с риба. Колата ми бавно се изду с водород и колата стана бестегловна отлетях към къщи летях бавно и на голяма весочина  по едно време се разминах на косам с друг Аиромобил по малък и двуместен бе някои баровец вероятно проследих го с уредите и тои се бе насочил към морето видях как каца на радара аз продължих и скоро бях над моя дом кацнах в клоните на дървото и направо влетях в гаража ми в самото дърво. Чудех се кои ли бе този с стази спортна кола но бързо ми мина като се прибрах и се отпуснах в хола сипах си кока кола от хладилника и отпих цялата чаша задремах бързо на фотьола  събудих се отпочинал късно чесовникът на стената показваше осем часа чудех се да изляза ли да ида да хапна и пина на блиска кръчма наблизо на едно дърво  тя бе модерна и правеха ного вкусни Ребърца. Реших да се расходя а и дървото бе на километър от мен зех си само пистлета и вътрешния кобур. Много бързо стигнах там там бе летящата кола същата дето я видях по рано през деня веднага познах кои е шофора на колата на масата му имаше опекана скомрия имаше и пържена бе жена  на двасет не я познавах не бях и давал аз колата. Бе ми итересно но седнах на една маса сервиторката се появи веднага тук ме познаваха. -  Днес пеша Стефка - каза млада тинежерка с дъвка в уста - Да Мими домързя ме да вада колата от гаража - казах аз - Ма е опасно нали знаеш а си ми обещал да ме повозиш - каза малката - Дрг  път мила ще те повоза обещава ще те раскарам  дори горе - казах и - Кво ша пиеш днес - попита - някакво хубаво Уиски и кола за сега - казах и - Еи сега идва - каза тя След минутка две тя ги донесе и ги постави на масата  аз отпих от питието бе от хлебно дърво но бе добро сигирно бе отлежало. Момичето си пиваше питието и си похаваше риба сички хора гледаха нея и я обсъждаха аз испих на бързо питието и помахах с рака сервиторката доиде веднага платих и напуснах заведението и тръгнах към нас бе тъмно като в рог но аз набързо се предвижих прибрах се в дома и скоро бях в хола пуснах си музика и си сипах питие заспал съм бързо и се събуждам късно отидох да си легна в огромната си спалня продължих да спя събудих се на сутринта и закусих с малко салам и масло. Нямах какво да правя за това се отпуснах на фотьола и зех лаптопа да се занимава пусках си клипове и музика гледах филми но ми писна и се качих на колата и отлетях горе там се приземих на близък град и се набутах в една кръчма нямаше никои сервитора робот доиде - Какво ще бъде - попита машината - Ами донеси ми кока кола две бутилки че съм жаден сода и кекс и торта - казах му - идва еи сега идва - каза тои Поръчката малко закасня но бе вкусна   хапнах и пинах и реших да ида на друг град просто се раскарвах скоро бях там и в поредната кръчма поръчах същото и хапнах бавно цял ден скитах цял резервар спирт профуках  още щях да се мотая но ми свърши горивото и то в един град та се наложи да обикалям аптеките за спирт едва намерих пет литра изветрял спирт но трябваше да свърши работа друг път без туба спирт нямаше да тръгвам така едва  се довлачих до дървото ми прочустих резервара от тоя изветрял спирт и му заредиг стоградосов спирт запалих колата и я поюрках на място да изчисти спирта и да е готова. Бях много гладен опекох си малко три парчета скомрия опекох хляб от истиско брашно от горе и хапнах пуснах си музика и съм заспал.  
Категория: Лични дневници
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
17.02 14:46 - Моята кола
                           Без име   Където и да ида се намирам планети годни за живот аз наскоро бях намерил една летяща кола която бе в една пещера издърпах я ит там и започнах да я почиствам не можех да вляза бе заклучено постояно ме питаше за паролата но аз я одарих с ток и тя се рестартира вратата се отвори и компютърът ме пипита за парола казах му Василена име на едно момиче в което бях влубен  огледах колата тя бе много запазена и чиста но аз  я почистих и накарах компа на колата да ми обясни как се кара тоий ми направи добър дълак курс и аз по степено се научех да я карам колата бе с ядрен двигател и наливаш вода или само течен водорот и караш тя можеше да лети с огромни скорости дори имале възможност да влиза в подпростраството и така можеше мигновено да прескача от звезда на звезда някои голям човек или извънземен я е претижавал  но това е било преди поне хиляда години веривтно е загинал за да не си земе колата аз бях млад човек които случано я намерих.  Качих се в колата и я подкарах нагоре и след малко се озовах в космоса подкарах я и веднага достигнах луната поубекалях я и забелязах че нямаше нищо което да показва че ние сме били на луната това е било измама, продължих и на един миг се озовах на марс пообеколих я и разгледах я но тук бе пустош продължих и отидох на сатурн разгледах луните те бяха ледени и без  атмосвера продължих колата бе ного бърза и след не мниго се забутах в Сатуроновите луни наи много време ми отне лината Титан тя бе наи красива и смятах да си построя база тук по късно.  Подкарах колата и разгледах и останалите луни скочих и се озовах в звезната система проксима от цетавър там имаше троина звезна система и дествително много планети разгледах ги опстоино едната бе снежна оланета но имаше живот на нея другата бе джунгла с много нивотни и динозсври  третата бе водна и бе пълна с живот.  Оскочих ди сириус и там бе пълно с живот побиколих няколко слънца на врет имаше живот за тива смятах да си наоравя бази там.   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 0
 Поканиха ме да ида на гости на един мои комшия Николай се казва и живее в гори тилилейски този обича самотното живеене и за това се бе заселил в едно от големите дървета там си бе направил  много работи фитнес център дискотека кръчма (механа) Болница и децка градина за децата му тои за сега нямаше деца имаше приятелка но деца нямаше от предишна имаше дете но не можеше да го вижда ида му се радва момичето го бе зарязала и бе зела сина му с нея тои нищо не можеше да направи . Сега само копонясваше и работеше в своите малки ферми които си бе засял в дървото сеше си жито зеленчуци имаше и животинска ферма кафето гледаше овце и кози ,пилета и заици имаше много работа и по цял ден се занимаваше остатъкът които му оставаше тои продаваше на пазара в градът . Мислех да му подаря Робот или дори два ще ида горе и ще сваля някои  робот от горе от фермите тамън да му помага за да е по свободен тои не знаеше за това което бях намислил . Качих се в Айромобила и отлетях намерих голяма ферма и си откраднах  три робота можех да използвам третия да ми помага на мен . Слезнах доло и прибрах моя робот  и с другите два отлетях за дома на приятеля ми Нйколаи тои ме посрещна  на короната на огромното си дърво . Аз слезнах и свалих и двата робота . - охрана ли си водиш няма да ти трябва тук- каза тои - не бе Ники подарък са ти да ти помагат - казах му - сериозно това е чудесно от каде ги намери А от горе са сигурно там нали си расправял че има ще ми помогнат много мерси много - каза щастлив тои  - кво да та правя нали си приятел добър помислих за теб да бъдеш по свободен. Ще помагаш на приятелката за да не се натоварва тя много с кухненската работа - казах - Заповядай да идем в механата да пием и хапнем доидоха и моите комшии тук имам комшии  не бях знак но един ден доидоха да поискат нещо от мен и така се запознахме те са младо семейство с две момичета деца ела ще те запозная - каза тои Влезнахме с помощта на изрязана стълба в дървото и след малко се озовах в оюутна механа Сичко бе дървения стените бяха в ламперия  имаше голям бар и маси дървени и Пеики на една от масите бе седнало семейството млад мъж на четисет сигурно и младата му жена от двете страни имаше две ангелчета по на педнасет двасет години  - Ето това са Петър и Марго а децата малката е Наталия а голямата кака е Елена запознати се - каза Николай  - Казвам се Стефан и сам тоя дето има летяща кола сигурно сте чули за мен- казах им - чухме за теб дори сме те виждали с колата да летиш през нас - каза Петър Ние се здрависахме и седнахме на масата роботите се заеха да помагат веднага - Мамо виж  роботи яко - каза Наталия  - сигурно са дошли да помагат за да не натоварват Николай и приятелката му- каза бащата - тои ми ги подари - каза Николай - о много добре ще ти помагат кат знам колко работа имаш - каза бащата на Наталия   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 270 Коментари: 0 Гласове: 1
                              Няма      Къде да ида днес се чудех бях станал а бях на Аиро вилата си тя не бе много голяма просто една стая и хол имаше от страни паркинг  тои бе за четери коли изглежда бе едно семество с коли тя бя пидобна на вътрешна гума за кола само че огромна спрямо гумата тя бе с дияметър десетина метра и с такава височина бе направина от соециялен материял вероятно полиетилен но доста дебел и много здрав тои се пълнеше с смеска или водород и хелии или топъл въздох с голяма тепература  по този начи тон тежест не бе абсолутно беспроблемен вътре в гумата бе построена в средата от аломинии малка спретната  къщурка паркигити бяха отгоре на гумата тоес острани на четирите посоки по един имаше ограда която ограждаше отпред къщата тя бе много проста колчета и тел плетен сега се бе распаднал и бе опасна можеш да паднеш за това аз я обезопасих от дебел налон с височина от метър но това стана когато я намерих и зех за моя вила тук и сега бе безопасна подмених  обвивката с нов и смазах двигателната система на домъ тя се ооравляваше от лаптоп които аз рестъртирах и поправих сега сичко бе чудесно можех дори да кацах но избягвах да го прсвя нали имах кола а тива нативарваше къшата.  Мотирах нови слъчеви панели току напечатани и енергината система на димъ бе перфекна бях мотирал и генератир в случаи че откажеха и батерите които също пидмених къщата си имаше и ядрена батерия но тя бе изхабена аз нямах радиоктивно вещество което да зареда  батерията а и не знаех как просто си откраднах такава от един грат почти нова не позвана въбще.  Сичко с домът ми бе наред и аз продължавах да се чуда какво да прсвя да си почива да поспа повечко да отида някаде с килата.  Но за сега бях гладен зех си салам и си направих садвич закусих пих кола и реших да се радходя  с колата излезнах и отидох на паркига и се качих в колата подкарах я и се насочих напред реших да се издигна нагоре към десетхилядниците там бяха някога наи богатите имаше само вили с големи размери и бяха херметически.  Те също бяха изоставени по някое време не знаех кига не се итересувах а и незнсех каде са отишли вериятно на Марс например  имаше и двасетици така наричах къщите и именията на милярдерите там не бях ходил аз и на двасетохилядниците не бях се качвал а и не смятах че със моята кола ще оспея да се кача.  Е оспях да дистигна десет хилядниците но спорет мен тива бе предел смятах че с балон мога да дистигна двасетиците но не се занимавах трябваше да си наоравя хубав и здрсв балон и с водород щях да ида горе но не ме влепеше много да лубопитно ми е но не ми се занимава един ден ще ида.  Дествително тук имаше още паркиги а с телескоп бях забелязал че на двасетиците нямаха вероятно с балони са ходели и не са обикаляли много.  Домът бе голям само паркигите му бяха десетина на някои от тях имаше запазени коли на тази височина ги бе запазила тук нямаше нито дъждове нито влага много  тои домът бе с дияметър от  стотина метра общо и пак бе направен от аломинии имаше поне пет стаи видях одвънка  вътре не можех да влезна бе заклучен.  Блъсках го човърках го накрая го гръмнах и влязох  да бе много луксозно имаше бани зали за трениране дири имаше малък басен в кръг около дома бе сега бе празен смятах че ако бе пълен сега щеше да е паднала къщата.  Имаше голяма  спалня имаше хубав хол и имаше две дески стаи имаше голяма кухня.  Намерих и няколко заспали робота които вероятно са обслужвали хората в дома роботите се раздвижиха и започнаха да чистат сега се събудиха след като осетиха човек в къщата вероятно имах ядрени батерии в домът които ги зареждаше също вериятно одгоре имат много ефиктивни панели на покрива.  Да вече си имам вила и на тази вусочина отидих в хила тои бе с мека мебел в средата имаше маса аз седнах на един от фотиолите и се отпуснах.  - Госодине ще жилаете ли  питие и мезе - попита един робот които доиде в стаята - Може Уски смокиново и някакво студено мезе и безалкохолно по твои избор - казах му - какво уски такова уски нямаме тук - каза тои  - присти Уски - казах му - Бадеми фастъци  да донеса ли - - каза тои  - може - казах му След малко донесе чаша и ботилка Джак Даниел и бутилка охладена кока кола - Охо браво това исках - казах му Тои постави чашите исипа колата после отвори запотеното Уски чу се изпукването на капачката.  След тива донеси филе елена и започна да реце на тънко тънко и поставяше в чинията.  - Тива е достатъчно моля - казах на робота да спре да реже месото  Опитах Уискито и мезето беше чудесно годините не им се отразило зле колата бе перфекна за триста годишна веровтно бе замразена и сега я вадят от фризерите аз надигнах пак от Ускито и отпих голяма глътка  робита ми наля още в часата.   -  Робот имате ли музикална уредба  - попитах  - да господине да пусна класическа музика - попита - Ква класическа пусни някаква чалга - казах аз  Тои пусна хубава чалга музика аз се отпуснах и започнах да се огледам тук бе хубави и приятно.  Пих още малко  и реших да се огледам  Потърсих тук там намерих оръжия намерих косерви намерих пиене и накрая намерих камара балони вероятно са патували нагоре с тях зех един и излязох и от специялна клапа вклучих балона да се напълни с водорот балона се напълтни и аз влезнах в малката камера на тялото на балона пуснах балона и тои полетя нагоре стремително след време аз видях огромна вила която летеше тромаво тя блестеше в блясък и чистота скоро се захванах в имението и трудно и бързо се прехвърлих в камерата отворих люкът и влезнах посрешна ме робот портиер.  - Здравете господине господарите ги няма но заповядаите да изчакате господарите - каза тои  Друг робот ме покани в огромен хол луксозен с мебели и  имаше и огромен бар които бе пълен  с алкохол и бе сичко чисто и подържано седнах в един фотол и малка масичка пред мен робота донесе бутилка Уски и прибори сипа ми Уски и  чаша сипа Редбул  тук бе гилям лукс.  - Може ли да ми кажеш робит кога напуснаха  господарите ви- попитах робота - Точно става двеста години - господине - каза тои - Може ли да разгледам - попитах  - да разгледаите - каза Рагледах имаше доста стаи спални кухни бани имаше огромен лукс дори намерих гараж и вътре имаше голяма кола разгледах я бе реактивна и бе с водород качих се в нея и я подкарах гаража се отвори и аз излязох бавно и се отправих нагире на гире се виждаха тук там огромни имения  те бяха на трисет хиляди метра отлетях до един дворец и кацнах хагара се затвори и въздохат се напълни аз слезнах и влезнах в двореца посрешна ме човек  - Здрасти Димитрии а ти не си тои кои си - каза тии - Стефан се казвам идвам от земята- казах - От земята там има ли още хира не съм ходил доло от двеста години - каза тои - вие на колко години сте ако е одобно - попитах  - на триста днес имам рожден ден аз съм бесмъртен генетично са ме направили така - каза тои  - Можели да ми обясните за хората тук горе - попита - Ами преди воината богатите хора се оделиха и отлетяха по бедните са наи доло след това са следващите и така до горе ние тук сме наи наи богатите ние тук сме наи добре одоло преди сто години се преселиха по планетите и луните и сега долу няма никого учудих се да ми идва гост от доло заповядаи да пинем в хола - каза тои - следваи ме - каза тои Ние влезнахме в игромен хол с барове и мебели седнахме на едно подобно на сепаре място робитите веднага донесоха пиене и мезета..                                   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 1
                                                             На Дивана     Вървях към клоните на дървото си да набера плодове от хлебното дърво исках да си смеля малко брашно да си напълня скрина ми запичнах да късам плодовете които бяха с размер на яице или ябълка сибирах  главно големите узрелите в специялна кошница дървото бе отрупано с плодове аз пълнех кошница след кошница и скоро вече не ми трябваха повече имах малка домашна мелница и на нея смлях сичките плодове получи се  добро количество и добро брашно дори зех да си опеча хляб замесих тесто сложих маята и го оставих на тъмно с кърпа отгоре му слет време бе готово зех и го турнах в фурната си опечесе добре хляба миришеше добре и бе вкусен е не е баш подобното на брашното от лимец но сега не позваха такова това бе в изобилие и не трябваше да се сява а и нямаше каде то сичките площи бяха запълнени с огромните мутирали дървета за това хирата не го сяваха масово както преди.  Аз имам от лимеца защото си диставях от летящите ферми горе там има огромни ферми с жито гледаха ги роботи и попълваха складове по градовете сега след като се бяха заселили хира гире а те не бяха много но се пак ядяха от този хляб и роботите го им доставяха.  Някои от тях продаваха на хората отоло за това и при нас се намираше но бе скъп.  Реших да хапна за това сложих на масата голямо парче салам и бучка масло намазах си голяма филия и сложих няколко парчета тънко от салама захапах садвича и след малко се наядох изпих бутилка студена кола и сега се чудих какво да правя пуснах си на лаптопа клипове с музика сипах си хубаво смукиново Уиски и пинах от него седях и пиех изпих чашата сипах си още и отидих горе в хола тои бе с мека мебел поседнах в един от двата дивана опънах си краката и се отпуснах...                                             Край
Категория: Лични дневници
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове: 0
                            Началото   Много исках да намеря камера за хибернация бях чул че има но за сега не можех да я вида и зема но ми доиде касмета.  Аз играех на тото секи ден а един ден одарих джакпота и спечелих 10 милиона лева или пет милиона долара за това първото което направих е да си поръчам за милион камера тя се бави месец но престигна  след като доиде аз си ископах нещо подобно на гараж но поземята оборудвах го добре с енергия от геотермална попа тоес ископах дупка много дълбока и мотирах термална попа за ток така имах бескраен ток купих провизии оръжия и машини и много патрони и легнах в камерата и заспах.  Събудих след няколко години и разбрах че избухнала ядрена воина и не можеше да се живее одвън аз и не излязох просто пак легнах събудих се след сто години излезнах одвън сичко бе мутирало гори животни за това не рискувах и заспах за още двеста години събудих се уморен и диста постарял но за не пивече от три пет години излезнах да огледам бе трудно да се отрия но оспях и попаднах в гора дърветата имаха огромен размер сичко бе мутирало и подивяло дигнах дрон и огледах тук там на сякаде бе гора по едно време забелязах хорада излизат от огромна врата в земята огледах хората бяха нормални хора не мутати чих тяхната реч бяха Българи реших да изляза и да погледам турих един кубур на кръста и зех хубава пушка манехер и излязах оглеждах се постояно по едно време попаднах на руини огледах ги разбрах че бяха от моето село Браниполе не бе останало почти нищо или бомби го бе сритило или времето бе му повлияло после разбрах че е от времето там бе и металната  врата влезнах и намерих село то ми копие почти като предишното но поземята да имаше промени но се пак тук кръчмата там църквата там кмеството то си бе подобно на моето преди триста години не се бе променило много с исклучение   на някое друга къща и малко изменения отидох там дето ми бе къщата но нея я нямаше имаше на комшията на другия комшия но моята сякаш не съществувала.  Почудух се каде е отишал брад ми аз имах брад и тои не бе останал вероятно в селото аз му дадох милион и не знам какво е направил вероятно е отишал да живее в града в пловдив . Реших да попитам сорях един човек и го попитах.  - Господине какво е станало кога направихте това село тук под земята не знаеш ли - попитах го - ами според кисторията ние сме го ископали веднага след ядрената воина няколко хора са загинали при копаенето но са го ископаки на време и са се скрили от радияцията от детонацире на бомбите то и балгария е била одарена но само с малки тактически бомби - каза човека - А пък градовете доста хора са пистрадали преди да ги въстановят под земята - каза тои - доста градове и села са въстоновени под земята то е нямало как друк начин имало много радияция а вятърат е щял да донесе от русия смъртонисна радияция до година за тива сме побързали и сме ископали сипко което е било одгоре е преместено,  купирано одолу за това сме оцелели имало е загинали но са били много-каза тои И така разбрах какво е станало избухнала голямата воина както те сега я наричат и сички хора отишли чод земята хората ми обесняваха какво са учели по очилищата им И какво знаеха америка бе унищожена Русия пак е оцеляла но и те са слезнали под земята Европа е станала кат стакло заради восвените си и продажни политици  България е била пощадена от Русия и е оцеляла сички натовски страни са били онищожени от Русия и америка и съюзниците им са станали на радиоктивни стакла хората се върнали назат в технологите имало и богати хора те си построили огримни дирижабли градове и ядрени  те летели на петхиляди висичина и не били засегнати те се оделили от другите и са горе имат летящи къщи, ферми, градове   и села те си жувет чудесно но не ни посещавали срах ги били от радияцията а за тях била дори смътоносна или им правела раг за това никои не ги е виждал те са горе и си живуркат там.  Едни време преди голямата воина сме умали летящи машини но като сме слезнали доло вече никои не мижел да лети и ние не сме излизали стотици години след двеста години по малко сме излизали но радияцията е вусока има смечаци които си прават домове направо в огромните мутирали дървета но там е много опасно има много големи и опасни мутанти  и има за сто години малко хора.  Смятам да си направя и аз тайава имах истромети само ми трябва ток и гориво.  От метарсвоти си аз огладнях носех с себеси сребро и злато на монети бях се подготил бях попитал и ми казаха че споконо мога да размена златото и среброто за - нови левове-  а дори мога да платя с златото те ще ти върнат сто долара е грама ако е цена монета стара можеше да струва пи скъпо но ти трябва куповач в градовете има кои да ти ги земе но тук няма аз им покаьах и сребърни и златни монети  от бългаски левове от 2000 година  и по сари те ми обясниха че тук ще ми върнат в левове Отидох в заведението на Емина АгораПуп и си поръчах кибапчета с пържени катофи и хляб от хлебно дърво дадох на сервитора една златна монета от пет грама и тои едва сабра пари да ми върне поти пестотин нови лева.  Хаонах и сега се чудех каде ще пренищувам на другия ден ще зема истромети и гориви спирт сетих се че мога да го изпизвам за гориво за резачката попитах сервитира каде мога да спя и тои ме уведоми че имат изградени няколко луксозни стаи в близос до кръчмата то си бе пощи в кръчмата а и е на кръчмата на времето нямали хотел но сега идват от време на време чужди както ги наричат хира от града и градовете дадих му сто лева и тои ми посочи малка стаичка с маса и това му било луксозна каза че мога да остана няколко дни щяло да стигнат парите храната е от заведениет банята е пак в заведението там е и тоалетната. Иставих си пушката и пистолета бе недобно а хората ме гледаха с стах златото и парите оставих в сефа на хотела и реших да пскитам и да намеря иформация каде е отишал братми Вълчо обеколих селото питах тук там но едисвено кошията роднините на Локото ми казаха че братми внезапно се здобил с пари и си купил апартамет за чудо и приказ зарязал имота си и заминал локото се грижел за него но след воината не бил подържал имота неговия камули на кимшията Вълчо а брата на Вълчо изчезнал слет като одарил джакпота на тотото дал пари на брадси и изчезнал.  Никои не го е виждал отогава не знаят каде бил и е след това  Аз им обясних че съм аз и съм бил замразен в камера и сега се събуждам след триста години казах че се казвам Стефан и идвам от миналото дадох им някое друга монета златна и отидох в кръчмата да спя но бе  Събота и имаше мниго хора ядяха и пиеха за тива се искъпах обляках някакви дрехи които си бях купил при обикалянето си седнах на свободна маса и си поръчах уски и кебапета и шопска и велугдеска порция катофи същи пих и тацувах и се радвах на живота и накрая се довлякох в стаята   и   ЗАСОПАХ.  На другия ден по обет отидох да хапна супа шкембе наядох се и напуснах Селото отидох ди криогената ми камера и се здобих с пушки и пистолети лаптопи носех сичко което ми бе останало от миналия ми живот носех сичко в един склад които наех до късно носех и тъкмо започна да се стъва отидох да хапна заведението не рабитеше в стаята имах храна хапнах  и излязих отидох до магазина и си купих храна домашен ръчен хляб още топъл топъл малко салам безалкохолно някаква смукинева лумонада  кока кола нямаше никога не имало от падането на америка . Занесох храната в стаята и си легнах много уморен да отпочина заспах.  На другия ден се отправих към блиската гира да си търся дърво за да го направя мои дом обекалях много търсех та кво толкова търсех като дарветата бяха огромни и еднакви намерих едно старо дърво с дияметър поне сто метра то бе от наи старите и бе смокиново до него другите бяха хлебни по млади и по тъки по на двасетина метра дияметър.  Заех се с дървото като се оглеждах постояно пушката ми бе до мен одрязах врата в дървото два метра на метър и нешо ширина запазих парчето мотирах му пати и имах врата солидна и масивна поне метър дебела.  Започнах да дълбая и по малко навлизах в дървото се по навътре мниго материял от дървото искарвах и хвърлях запалих огромен оган на близо до дървото за да изгора отпадаците и да се претпазя от животни ако имаше за сега не бях виждал смятах някои ден като се оправя да ида на лов.  Измина ного часове стана тъмно аз мотирах лампи да светат и продължих да режа парче по парче направих си мада направих легло сичко го изрязвах в самото дърво изрязах си кухня с мивка но за сега нямах вида.  Постепено се оформи хубава голяма двасет квадрата стая започнах да чиста иско изчистих стъгитини и дървени материяли от дървито сичко хвърлих в огана и вече си имах дом.                                         Край                                                                              
Категория: Лични дневници
Прочетен: 385 Коментари: 0 Гласове: 1
12.02 00:53 - Началото
                            Началото   Много исках да намеря камера за хибернация бях чул че има но за сега не можех да я вида и зема но ми доиде касмета.  Аз играех на тото секи ден а един ден одарих джакпота и спечелих 10 милиона лева или пет милиона долара за това първото което направих е да си поръчам за милион камера тя се бави месец но престигна  след като доиде аз си ископах нещо подобно на гараж но поземята оборудвах го добре с енергия от геотермална попа тоес ископах дупка много дълбока и мотирах термална попа за ток така имах бескраен ток купих провизии оръжия и машини и много патрони и легнах в камерата и заспах.  Събудих след няколко години и разбрах че избухнала ядрена воина и не можеше да се живее одвън аз и не излязох просто пак легнах събудих се след сто години излезнах одвън сичко бе мутирало гори животни за това не рискувах и заспах за още двеста години събудих се уморен и диста постарял но за не пивече от три пет години излезнах да огледам бе трудно да се отрия но оспях и попаднах в гора дърветата имаха огромен размер сичко бе мутирало и подивяло дигнах дрон и огледах тук там на сякаде бе гора по едно време забелязах хорада излизат от огромна врата в земята огледах хората бяха нормални хора не мутати чих тяхната реч бяха Българи реших да изляза и да погледам турих един кубур на кръста и зех хубава пушка манехер и излязах оглеждах се постояно по едно време попаднах на руини огледах ги разбрах че бяха от моето село Браниполе не бе останало почти нищо или бомби го бе сритило или времето бе му повлияло после разбрах че е от времето там бе и металната  врата влезнах и намерих село то ми копие почти като предишното но поземята да имаше промени но се пак тук кръчмата там църквата там кмеството то си бе подобно на моето преди триста години не се бе променило много с исклучение   на някое друга къща и малко изменения отидох там дето ми бе къщата но нея я нямаше имаше на комшията на другия комшия но моята сякаш не съществувала.  Почудух се каде е отишал брад ми аз имах брад и тои не бе останал вероятно в селото аз му дадох милион и не знам какво е направил вероятно е отишал да живее в града в пловдив . Реших да попитам сорях един човек и го попитах.  - Господине какво е станало кога направихте това село тук под земята не знаеш ли - попитах го - ами според кисторията ние сме го ископали веднага след ядрената воина няколко хора са загинали при копаенето но са го ископаки на време и са се скрили от радияцията от детонацире на бомбите то и балгария е била одарена но само с малки тактически бомби - каза човека - А пък градовете доста хора са пистрадали преди да ги въстановят под земята - каза тои - доста градове и села са въстоновени под земята то е нямало как друк начин имало много радияция а вятърат е щял да донесе от русия смъртонисна радияция до година за тива сме побързали и сме ископали сипко което е било одгоре е преместено,  купирано одолу за това сме оцелели имало е загинали но са били много-каза тои И така разбрах какво е станало избухнала голямата воина както те сега я наричат и сички хора отишли чод земята хората ми обесняваха какво са учели по очилищата им И какво знаеха америка бе унищожена Русия пак е оцеляла но и те са слезнали под земята Европа е станала кат стакло заради восвените си и продажни политици  България е била пощадена от Русия и е оцеляла сички натовски страни са били онищожени от Русия и америка и съюзниците им са станали на радиоктивни стакла хората се върнали назат в технологите имало и богати хора те си построили огримни дирижабли градове и ядрени  те летели на петхиляди висичина и не били засегнати те се оделили от другите и са горе имат летящи къщи, ферми, градове   и села те си жувет чудесно но не ни посещавали срах ги били от радияцията а за тях била дори смътоносна или им правела раг за това никои не ги е виждал те са горе и си живуркат там.  Едни време преди голямата воина сме умали летящи машини но като сме слезнали доло вече никои не мижел да лети и ние не сме излизали стотици години след двеста години по малко сме излизали но радияцията е вусока има смечаци които си прават домове направо в огромните мутирали дървета но там е много опасно има много големи и опасни мутанти  и има за сто години малко хора.  Смятам да си направя и аз тайава имах истромети само ми трябва ток и гориво.  От метарсвоти си аз огладнях носех с себеси сребро и злато на монети бях се подготил бях попитал и ми казаха че споконо мога да размена златото и среброто за - нови левове-  а дори мога да платя с златото те ще ти върнат сто долара е грама ако е цена монета стара можеше да струва пи скъпо но ти трябва куповач в градовете има кои да ти ги земе но тук няма аз им покаьах и сребърни и златни монети  от бългаски левове от 2000 година  и по сари те ми обясниха че тук ще ми върнат в левове Отидох в заведението на Емина АгораПуп и си поръчах кибапчета с пържени катофи и хляб от хлебно дърво дадох на сервитора една златна монета от пет грама и тои едва сабра пари да ми върне поти пестотин нови лева.  Хаонах и сега се чудех каде ще пренищувам на другия ден ще зема истромети и гориви спирт сетих се че мога да го изпизвам за гориво за резачката попитах сервитира каде мога да спя и тои ме уведоми че имат изградени няколко луксозни стаи в близос до кръчмата то си бе пощи в кръчмата а и е на кръчмата на времето нямали хотел но сега идват от време на време чужди както ги наричат хира от града и градовете дадих му сто лева и тои ми посочи малка стаичка с маса и това му било луксозна каза че мога да остана няколко дни щяло да стигнат парите храната е от заведениет банята е пак в заведението там е и тоалетната. Иставих си пушката и пистолета бе недобно а хората ме гледаха с стах златото и парите оставих в сефа на хотела и реших да пскитам и да намеря иформация каде е отишал братми Вълчо обеколих селото питах тук там но едисвено кошията роднините на Локото ми казаха че братми внезапно се здобил с пари и си купил апартамет за чудо и приказ зарязал имота си и заминал локото се грижел за него но след воината не бил подържал имота неговия камули на кимшията Вълчо а брата на Вълчо изчезнал слет като одарил джакпота на тотото дал пари на брадси и изчезнал.  Никои не го е виждал отогава не знаят каде бил и е след това  Аз им обясних че съм аз и съм бил замразен в камера и сега се събуждам след триста години казах че се казвам Стефан и идвам от миналото дадох им някое друга монета златна и отидох в кръчмата да спя но бе  Събота и имаше мниго хора ядяха и пиеха за тива се искъпах обляках някакви дрехи които си бях купил при обикалянето си седнах на свободна маса и си поръчах уски и кебапета и шопска и велугдеска порция катофи същи пих и тацувах и се радвах на живота и накрая се довлякох в стаята   и.     ЗАСОПАХ.                                                                                   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
10.02 20:42 - Расходка
                          Разхотка с Василена   Ако искаш да се преселиш в летящите градове вече не бе проблем много хора вече предлагаха и помагаха желаещите бяха много но по малко  се испълняваха техните желания за това моята работа по каране на хора отпадна аз сега повечето летях с летящата бесетка отколкото с моят аромобил чудех се да се заселя ли за постояно на моята летяща вила или да седа тук в това дърво но имах приятели и роднини тук то доста от тях вече бяха гире аз ги посещавах с колата но се пак това си ми беше моят дом кадето бях отраснал за това седях за сега тук долу.  Реших днес да се порасходя с колата ми подкарах я и след малко летях над огромните дървета генетични мутати не ме итерисуваше горе просто разглеждах маи търсех нещо нещо итересно сигорно скоро го забелязах едно момиче бе излезнала на двора на своето дърво и седеше сама на маса поставена в цетъра на огромното и дърво където живеше дървото не бе смокинено а хлебно.  Реших да кацна да се запозная с момичето кацнах на близо и отидох при нея.  - Здравеи можили да се натрапя така - попитах - Може не ми пречиш тъкмо ще ме расеш малко аз съм сама и няма с кои да говоря сички починаха а приятелките ми са далеч и не идват - каза тя - Аз съм Стефан ти как се казваш - попитъх - Василена се казвам а аз те знам ти си този с Аиромобила сигорно си живеш итересно ходиш кадето искаш летиш по градовете горе  сигирно имаш много приятелки и приятели- каза Василена - Да  така е но ми писна да те повозя ако искаш и не те е страх от мен - казах - не ме страх - каза тя  - сигорна съм че си добър човек - каза тя  -  Ами повози ме - каза тя - поне малко да е итересно - каза тя Ние се качихме в колата и аз я подкарах бавно  - каде искаш да те закарам някои град, село или просто да полетим безцелно - казах и  - искам да разгледам сичко виш колко е красиво от тук се вижда сичко - каза  -  добре ще караме едно по едно и бавно ще разглеждаш - казах и аз Полетях към градовете и прелетях нсд един град  - дествително ли има сичко което си поискаш и роботи те обслужват чула съм - каза тя - има сичко храни питиета квартири и роботи обслужват секи бесплатно искаш ли да кацнем и да ти покажа може да идем на кръчма - казах - сериозно искам искам моля да видим- казан тя Аз прелетях над друг град и кацнах на малък паркинг слезнахме и започнахме да разглеждаме отне ни доста време и доста ходене но бяхме уморени и влезнахме в една кръчма вътре имаше двама души младо момиче и младо момче не срешнахме много хора по улиците на градът но имаше хора.  - а тук е много хубаво - каза Василена - има сичко да поръчаме за хапване  - казах и - аз искам паржола ако може с картофки и някакво безалкохолно - каза ми тя Сервиторката доиде имаше въшен вит на възрасна жена, бях забелязал роботире започнаха да се преостроиват към хората слагаха специялни маски да прилипат на хора и зависимост от хорста бяха с различен вид на момичета на жени на мъже и така хората ги въсприемаха по добре.  - Донеси моля пажола от свинско и пъжени катофки фри и кока кола за дамата а за мен бира катофки и десет кибапчета  и една малка торта моля - казах и  На равера имаше итикет с име казваше се робота Виолета  - Виолетке може ли бутилка Водка моля те - казах и  - идва слет малко ще ви донеса нещата - каза Виолетка  - и тия робити кат хора бе дори говорят - каза василена - Да Василенке те са искуствен ителект и могат да разговарят пълноцено може да пробваш ако искаш питаи я нещо тя ще ти одговори - казах и  - няма нужда - каза тя Храната доиде и ние хапнахме аз испих бирата а Василена колат супах си водка и вдигнах рака за да повикам сервиторката Виолета която доиде веднага  - какво желаете - попита тя - Донеси ми шопска салата и велигдеска салата Василенке искашли нещо - попитах - и на мен шопска и бутилка Кока кола плус чаши рабира се за алкохол и безалкохолно ще пина от твоята бутилка водка нали може - попита тя  - може разбира се  - казах и  Пинахме доста и отидохме в близък апартамет за да спим аз оставих момичето в седин от апартаметите а аз земах другия до нения тя бе доста пола и заспа веднага щом легна на леглото.  Не се въспозвах от момичето хем можех ако искам тя бе пияна аз също но не се възпозвах от нея.  На другия ден отидох да я вида какво прави тя си бе опържила яца и закусваше  - имаше ли нещо снощи да сме правили не помна - попита тя  - не просто си поспа хубаво - казах и - добре да знам - каза тя  - ела да хаонеш направих яца и хляб хлябат е супер не като нашия от хлебното - каза тя - прави се от истиско зърно има големи ферми само с жито - казах и  - се стараят да зареждат секи апартамет с хора тия роботи- каза тя - винаги са така безупречни са - казах и - тук има ли плажове басени - попита тя - в градовете няма много са тежки имат специялни летящи басени с големи размери но не съм бил до сега- казах и - да идем днес - каза тя - ок няма проблем- казах аз и седнах да закуся - ще те закарам - казах и Хапнахме и се приготвихме за басена зехме кърпи шапоан бански и аз я откарах до близък басеин нямаше много хора но бяха към десетима млади хора покъпахме се цял ден и на обет ходихме до малко капапе да хапнем хапнахме на бързо и отлетяхме да разглеждаме другите градове накрая намерихме една летяща дискотека тя бе сравнително пълна имаше поне трисетина младежи момичета и момчета  - Да останем да се повесилим а - каза тя мота спътничка  - можи жащо не - казах и Седнахме на една маса и слет като доиде сервитора поръчахме салати видка коли и кебапчета тъкмо музиката запична да бумчи дижея бе робот и пускаше сякаква музика мъчеше се да одгадае какво ще ни хареса оказа се чалга и кючеци.  Ходих няколко пъти да му пуска хаус и тои ми я пускаше но хората искаха палга.  Купона продължи доста след това си намерихме малка летяща къща и там спахме.   На другия ден пак имаше яйца.  - стига с тия яйца  ще искодкудякам моляте - казах и  - само тва мога да готва другия път ще поръчам от рестората наблизо готова - каза тя - Добре ще напраш поръчаи катофки и ребарца може и наденица - казах и - роботите с радос ще ти ослужат скъпа - казах и  - Днес каде ще ме  водиш - попита тя  - искаш ли да те закарам на десетхилядниците там има сичко което ти трябва и нетрябва там е за наи богатите било е някога - казах и  - закараи ме у дома да си почина тук е много яко и напрегнато - каза тя  - добре нямаш проблем  - казах и  След като хапнахме и си починахме аз я заведох  У  ТЯХ НА ЗЕМЯТА                                          КРДАЙ                               
Категория: Лични дневници
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
09.02 19:25 - Праскови
 - Къде мислиш че се намира това дърво с праскови - попитах човека  - Стефка видях едно наскоро в гората искам да ида да го обера нали знаеш колко са скъпи прасковите - каза тои  - Да та закарам с колата ша почерпиш някое друга праскова - казах му  - О няма да е зле аз ще те насочвам - каза тои  Качихме се в моята нова кола бях продал старата а тази бе огромна и практически  нямаше тежес така я направих да може да лети и с мака сила на двигателната ми система бе пълна с много водород и хеллий и бе абсолутно не избухлива имаше доста голям размер за ради резерварите, балоните които прикачих към колата ми за да е лека  е ако я товарех много тя падаше на земята иначе не докосваше земята.  Качихме се и с помоща на комшията отидохме до самотно дърво от праскови те бяха ряткост и бяха много скъпи . Кацнахме и тои се зае да го бере скоро дървото бе обрано и натоварено на аиромобила ми  закарах ги до неговия дом на неговото дърво се преземих тои растовари донесе една торба праскови и ми ги даде.  - да ти е вкусно мерси за ускугата - каза тои                                          Край
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 248349
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101