Борисов сложи розови очила за състоянието на армията      inShare Pan.bg31 авг 2017 | 13:38  (774) (6)
Въоръжените ни сили вече могат да изпълняват задачите си въпреки кадровия колапс и остарялата техника 

Правителството одобри доклада за състоянието на отбраната и за миналата година, след като го редактира и извади от него констатацията на служебния кабинет, че въоръжените ни сили вече само „частично“ са в състояние да изпълнява задачите си по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. 

Военният министър Красимир Каракачанов не прие оценката, въпреки тежкото състояние на армията, и поиска документът да бъде изтеглен. Президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев обаче се съгласи с тежките констатации и го определи като „безпристрастен“. Новият доклад вече е в далеч по-цветни краски и акцентира върху проведените учения, участието на военни в мисии за преодоляване на щетите от бедствия и в охраната на границата. 

От Министерския съвет изрично посочват, че „основният извод“ от него е, че „българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС“. 

В документа все пак е отбелязано, че това продължава да се осъществява с редица затруднения, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника. По тази причина някои задачи се изпълняват с ограничения, посочват от МС. Основните констатирани проблеми са свързани с липсата на достатъчно военни. Вече 20% или около 6000 от длъжностите са незаети, признава правителството. За две години недокомплектът е нараснал двойно. 

Затова в доклада се предлага в бюджета за следващата година да бъдат предвидени политики за най-сериозните проблеми на въоръжените сили. За пореден път се заявява искането бюджетът за отбрана да достигне 2% от БВП до 2024 г., в съответствие с решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс. „Предвиждат се също комплексни мерки, свързани както с реализирането на политика за устойчиво кариерно развитие на хората в отбраната и търсенето на възможности за повишаване на възнагражденията на военнослужещите, така и с повишаването на тяхното социално положение и издигането на престижа на военната професия“, посочват още от Министерския съвет. 

Военният министър периодично повдига темата за вдигането на заплатите на военните, за да се 

  Борисов:Не съм чул Нинова и БСП да са се отрекли от Сатаната      inShare Pan.bg02 сеп 2017 | 13:18  (377) (2)
dir.bg 


Една партия се оценява, когато е на власт - през 2008 г. БСП приеха закон, с който оневиняват всяка корупция в държавата, каза премиерът Бойко Борисов във Варна 
Там той участва в десетото юбилейно издание на Летния университет на МГЕРБ, предаде „Фокус“ . 

С БСП няма да влизате в спор за антикорупционния закон. Една партия се оценява, когато е на власт, не когато е опозиция. Когато всички инструменти за управление са в нея. БСП, когато имаха на два пъти, поне откакто аз съм в политиката, възможност да приемат и приложат тези закони, приеха само един закон, който по своята същност е закон, защитаващ корупцията през 2008г. Задължавам всички от МГЕРБ и ПГ на ГЕРБ да прочетат и научат този закон, защото той показва истинската същност на БСП. След управлението на Тройната коалиция, те приеха закон, с който оневиняват всяка корупция в държавата по време на тяхното управление, заяви Борисов. 

.„Когато спорите за такъв закон, казвате: „Много ви обичаме, много сте хубави, много сте умни, по-добри сте от нас, но когато ви се даде властта, вие приемате такъв закон“, допълни той. 

Сега нашия - лош-хубав, го консултираме с Европа, с неправителствени организации и мислим, че предлагаме нещо добро. Аз не съм ги чул те да излязат и както в църквата да кажат „Отричаш ли се от Сатаната? Отричам се!“ Три пъти да излезе г-жа Нинова, да се отрече от Сатаната, сиреч от закона си от 2008 г. и да каже „Сега като сме се отрекли, и сме чисто нови, не сме 130-годишни, предлагаме този закон“ с радост ще я изслушам, каза още премиерът.

  Борисов: Балканите от барутен погреб стават процъфтяващ регион      inShare Pan.bg06 сеп 2017 | 11:08  (268) (0)
В деня на Съединението ни присъедини и транспортен коридор, обяви премиерът Бойко Борисов след подписването на меморандума с Гърция. 

И ние гледаме на председателството като Балканско, продължи министър-председателят. "Балканите от барутен погреб ще се превърнат в процъфтяващ регион", добави той. За осъществяването на връзката Солун-Русе ще разчитаме на пари от плана "Юнкер", "Дунавската стратегия" и ЕЦБ. 

Присъединяването към стратегията за Дунав ще бъде обсъдено на срещата във Варна, която ще състои от 2 до 3 октомври. Освен това Борисов и Ципрас ще искат среща за проекта с Жан-Клод Юнкер. 

Двамата премиери си говориха на малки имена през цялото време. "С Ципрас не искаме да говорим за миналото, а да гледаме бъдещето", отсече Бойко Борисов. 
Копирано от standartnews.com

  "Торбата с лъжите" в ГЕРБ е на изчерпване      inShare Pan.bg09 сеп 2017 | 08:31  (234) (0)
Георги Георгиев 

Като защитна реакция спрямо негативните за себе си новини ГЕРБ вече усилено промотира термина "фалшива новина". С негова помощ те се надяват да дезавуират всяка информация, която им се струва неугодна. Но това показва и определено изчерпване на „торбата с лъжите” в ГЕРБ. Щом прибягват вече до щампи, те ще стават все по-нелицеприятни за публиката. 
"Торбата с лъжите" в ГЕРБ е на изчерпване 

ГЕРБ използваха лятното безвремие да тестват новите си политически послания, на които ще се гради стабилитета на управлението в следващата половин-една година. Това си е стара тяхна практика- да налагат своите теми над обществото, за да не лъсват косурите в управлението им. Защото изпуснат ли дневния ред от ръцете си, налага се да бягат на предсрочни избори. Те добре разбират, че от това и зависи съществуването на кабинета "Борисов-3", а не от парламентарни мнозинства, отношения с патриотчетата и бъдещото ни европредседателство. 




Очевидно посланието им за стабилност ще остане водещо, но вече ще бъде сервирано с „гарнитура”. От една страна управляващите ще тръбят под път и над път за „изключителния” ни икономически растеж, а социолозите ще припяват, че, видите ли, вече и населението е почувствало най- накрая, по джоба си, същия този растеж. И изглежда е доволно. За първи път от 3 десетилетия насам. Разчита се, че никой няма да зададе елементарния въпрос, че именно през 2017 г в страната ни нямаше политиеска стабилност. 



В началото на годината се чувстваше още ефекта от „цунамито Радев” на президентските избори, кабинетът "Борисов-2" си подаде оставката, имахме служебно правителство, а след това дойде и "Борисов-3". Ясно е, че дори да отхвърлим кощунствената мисъл, че икономическото оживление може да се дължи именно на факта, че ГЕРБ пет месеца бяха отстранени от държавната ясла и икономиката ни се е възползвала максимално от този факт, може с увереност да се твърди, че днешните управляващи нямат никакво отношение към икономическия растеж. Той се случва без тях и дори- въпреки тях. 



Втората линия ни представя премиера Борисов като един дипломатически корифей на Балканския полуостров. Разбирам колко смешно звучи последното изречение, но и това го вече преживяхме. Сключеният договор за приятелство с Македнония бе представен едва ли не като продължение на борбите ни за национално обединение, а всъщност 


юридически признахме съществуването на македонския език, de facto и наличието на македонска нация, която използва този език. Което е по-лошо, направихме го по начин, който допълнително усили напрежението между властта и опозицията в Скопие. Построихме си кула върху плаващи пясъци, която вероятно ще се срине в момента, в който ВМРО- ДПМНЕ дойде отново на власт. А това може да се случи още тази есен. 



Колкото до визитата на Макрон, тя бе квинтесенция на байганьовшината ни. Още в момента на пристигането му, външната ни министърка снимаше с gsm как самолетът рулира по пистата, все едно фенка посреща любимата си музикална банда, после Бойко го разцелува по сикаджийски тертип и му представи официалната делагация, в която „всички parlez-vous franзais”, накрая се оплака, че някакви забравили да запалят лапмата и той искал да ги бие, с което международният ни пробив доби завършени очертания. Е, съгласихме се и с френската позиция за т. нар. работни командировки, която удря по има-няма 20-30 хиляди българи, ама нямаше как - баш ние ли ще трошим хатъра на франсето. И ако Макрон се е учудвал от българската сервилност, която само срещу празни обещания за Шенген и Еврозоната е готова да се съгласи на всичко, той явно не ни познава. Ние щяхме да му угодничим, дори само ако беше похвалил Черноморието ни. Де е виждал той дворци като този в Евксиноград! 



Всъщност, истинската линия на поведение на Борисов и ГЕРБ във външната политика се свежда до търсенето на съвсем друг тип взаимоотношения. Които се изразяват в безпреклословното ни съгласие с всичко идващо от Брюксел и големите европейски столици, а ние само се надяваме, че срещу слугинажа ни те няма да врътват кранчето на еврофондовете и няма да се вглеждат детайлно в царящото беззаконие и корупция в страната. 
Ако пък се вгледат, вече имаме с какво да им замажем очите - т. нар. антикорупционно законодателство. То на тази въдица в България вече няма кой да се хване, ама европейците може да ги баламосаме още за известно време - поне докато трае председателството. И ако има връх на дипломацията ни, той е, че ще лъжем европейците как се борим с корупцията в самия храм на корупцията- НДК. 



И докато Унгария и Полша са нарочени за лошите момчета в Европейския съюз, защото се опитват да реанимират дебата за мястото на националните интереси в общността, то България на Борисов преследва чисто комерсиални цели. То не бяха транспортни коридори, то не беше газов хъб, с една дума, правителството се опитва да превърне в национален приоритет все неща, от които може да се краде. И които са лишени от всякаква интелектуална компонента. 



Ще трябва медийните стратези на ГЕРБ да измислят нещо в движение и срещу президента Радев. Нескопосаните напъни на Цецо да омаскари държавния глава във връзка с избора на нов изтребител явно не са успели и сега Борисов трябва да се черви като чете социологически проучвания, които, не стига, че определят партията му за най-корумпирана, ами искат президентът да назначава шефа на антикорупционното звено. Което Бойко тълкува като покана за самоубийство. 



Но може би пропагандата е само по-малката част от усилията, които полага ГЕРБ, за да ни манипулира. Разбира се, важно е какво и как минава през медиите, но в нашите условия е важно и какво се пропуска. Може само да си представяме мрежата от рекламни зависимости, неформални контакти, персонални обвързаности, с помоща на които новините ни се поднасят по начин, угоден за управляващите. 



При аферата със суджука те се опитаха да изкарат историята под светлината на борбата с корупцията в собствените им редици. И загубиха. Публиката съзря в случилото се не рецидив, а симптом на герберското управление. Което е готово на всичко, дори да изпадне в конфузни ситуации, само и само да се обогатява. 
Затова така бързо се спусна медийният похлупак при случая с убийството във Виноградец. Съобщиха ни, че ГЕРБ е изключил Лазар Влайков от редиците си и едва няколко дни по- късно той е арестуван. Пуснаха интервюта с близките на убития Наско Тонкев, но темата така и си остана във формата на семейната трагедия. Никой не се осмели да попита Борисов и Цветанов защо имат подобни кадри като Лазар Влайков, дали и останалите им местни феодали не се чувстват дотам всесилни, че на веселбите стрелят по сътрапезниците си за удоволствие, как е възможно правоохранителната им система само в рамките на няколко часа да прикрие публично убийство, на този фон колко ли още малки и едри далавери се потулват от полицията и прокуратурата, когато в тях са замесени хора на управляващите и т.н. Не бяха канени и маститите анализатори да ни кажат, дали скандалите около ГЕРБ не са белег на едно управление, което влиза в решителна фаза на своето разлагане, проядено от чувството за безнаказаност и безотговорност. 



Като защитна реакция спрямо негативните за себе си новини ГЕРБ вече усилено промотира термина "фалшива новина". С негова помощ те се надяват да дезавуират всяка информация, която им се струва неугодна. Но това показва и определено изчерпване на „торбата с лъжите” в ГЕРБ. Щом прибягват вече до щампи, те ще стават все по-нелицеприятни за публиката. А после и досадни. 



Като цяло, едва ли е добре да опитват да вкарат полемиката за собственото си управление в рамките на постулата добро или нищо. Знаем за кои се отнася това. 

GLASOVE

  Естественият радиационен фон като фактор за външно и вътрешно облъчване на населението

 

Съгласно Наредбата за основните норми за радиационна защита (ОНРЗ-2004) естествен (природен) радиационен фон е радиационно поле, дължащо се на естествени източници. Под непроменен естествен радиационен фон се разбира естествен радиационен фон, който не е повлиян от човешка дейност.

Естествен (природен) източник е източник на йонизиращо лъчение, съществуващ в естествени условия - космичното лъчение и естествено разпределените радионуклиди в околната среда, в храните и в организма на човека.

Животът на Земята е възникнал и съществува в условията на естествена за природата йонизираща радиация. Според съвременната наука възрастта на Вселената се оценява на около 15 милиарда години, а Земята като планета от Слънчевата система се предполага, че е възникнала преди около 4,5 милиарда години. Слънчевата светлина и топлина, благодарение на които съществува Земята, се получават в резултат на ядрени реакции в Слънцето. Ядрени реакции протичат и в Галактическото пространство.

При тези ядрени реакции възникват мощни потоци от йонизиращи частици с много голяма енергия, които формират първично космично лъчение. То се състои от две компоненти, които се различават съществено както по произхода си, така и по състав, интензивност и енергия:
- галактическо космично лъчение;
- слънчево космично лъчение.

Интензивността на галактическото космично лъчение, което достига до Земята, е постоянна, като въздействието е изотропно (еднакво по всички направления към Земята). Състои се от протони (атомни ядра на водорода - 90%), алфа-частици (атомни ядра на хелия - 10%) и около 1% фотони, неутрони, електрони и атомни ядра на леки елементи (литий, берилий, въглерод, кислород, азот), които възникват в глъбините на Вселената в резултат на изхвърляне и изпаряване на материя при звездни взривове и образуване на нови звезди.

Интензивността на слънчевото космично лъчение не е постоянна и се изменя в зависимост от слънчевата активност. Цикълът на изменение на слънчевата активност е 11 години.

Когато първичното космично лъчение достигне земната атмосфера, високоенергийните йонизиращи частици взаимодействат с атомите и молекулите на въздуха, при което се пораждат множество електрически заредени и неутрални йонизиращи частици. Те от своя страна създават “лавини” от нови йонизиращи частици в атмосферата и се поражда вторично космично лъчение, което се състои от фотони (гама-кванти), електрони, неутрони и други елементарни частици. Интензивността на вторичното космично лъчение е максимална на височина 20-25 км от земната повърхност. С намаляване на височината неговата интензивност намалява, като на морското равнище достига своя минимум.

Интензивността на космичното лъчение зависи както от височината спрямо морското равнище, така и от местоположението (географската ширина) на даден район от земното кълбо. Интензивността на космичното лъчение в полярните области на Земята е с около 10% по-висока в сравнение с екваториалната област.

Атмосферата, която обгръща Земята и се върти като едно цяло с нея, се простира на височина около 1000 км. Атмосферата може да се оприличи на “щит”, който обгръща Земята и поглъща голяма част от космичното лъчение, насочено към нея, като забавя или спира мощните потоци от високоенергийни частици, идващи от Космоса. Благодарение на този “противорадиационен щит” значително отслабва йонизиращата радиация, която въздейства върху Земята. С увеличаване на надморската височина дебелината на защитния атмосферен слой намалява и затова нивото на облъчване от космичното лъчение във високопланински местности е по-голямо отколкото на морското равнище, където защитният слой е най-дебел и по-плътен. Например на връх Еверест, най-високата точка на Земята (8848 метра), въздействието на космичното лъчение е около 20 пъти по-интензивно в сравнение с районите на морско равнище.

Земята има още един естествен щит, който смекчава въздействието на космичното лъчение върху нейните обитатели – това е земното магнитно поле. Земята може да се оприличи на един гигантски магнит, чието магнитно поле отклонява част от електрически заредените частици, идващи от Космоса, като ги принуждава да заобикалят покрай нашата планета. Друга част от заредените космични частици под въздействие на земното магнитно поле се отклоняват (завихрят) в района на екватора и се концентрират в областта на полюсите, в съответствие с конфигурацията и направлението на магнитните силови линии, обкръжаващи Земята. Затова интензивността на космичното лъчение в екваториалните области на Земята е минимална, а в районите на северния и южния полюс е максимална. Поради наличието на земно магнитно поле интензивността на космичното лъчение се променя в зависимост от географската ширина. Например, при около 50 градуса северна ширина (Лондон, Москва, Токио, Ню-Йорк) облъчването от космичното лъчение е с около 30% - 40% по-голямо в сравнение с облъчването в географски области, разположени от двете страни на екватора, с географска ширина до около 15 градуса.

Космичното лъчение е природна даденост и облъчването от него не може да се предотврати и да се управлява от човека по никакъв начин. Типичната стойност на средната индивидуална годишна доза, която се получава при външно облъчване от космичното лъчение за средни географски ширини на Земята, включително за България, е равна на 0,4 mSv/y (0,4 милисиверта за година).

В земната кора (почви, скали, минерали) и околната жизнена среда (въздух, вода, флора, фауна) се съдържат най-различни естествени радионуклиди от космичен и земен произход. Естествени радиоактивни елементи се съдържат също в хранителните продукти и в човешкия организъм.

Естествените радионуклиди от земен произход могат да бъдат групирани по следния начин:
- радионуклиди от съществуващите в природата три естествени радиоактивни “семейства”: уран-радиевото семейство с родоначалник уран-238 (период на полуразпадане 4,5 милиарда години), ториевото семейство с родоначалник торий-232 (период на полуразпадане 14 милиарда години) и актиниевото семейство с родоначалник уран-235 (период на полуразпадане 700 милиона години), които включват общо 47 различни радионулиди;
- радионуклиди от средната част на Менделеевата таблица – общо 12 на брой, всички с период на полуразпадане над 10 милиарда години, от които главните са калий-40, рубидий-87, калций-48.

Тези радионуклиди са образувани в резултат на първичните процеси при формирането на Земята като планета и се наричат “първични радионуклиди”. Най-високо е съдържанието на естествени радионуклиди във вулканичните скали (например гранит). Високо е съдържанието на естествени радионуклиди и в земни утаечни породи като глина, фосфати и други природни минерали.

Поради изключително големите периоди на полуразпадане, съизмерими с възрастта на Земята, родоначалниците и дъщерните продукти на трите естествени радиоактивни семейства, както и останалите природни радионуклиди (калий-40 и др.) продължават да съществуват в земната кора до наши дни.

Наличието на естествени радионуклиди в земната повърхност води до външно облъчване, като мощността на дозата от земното лъчение е право пропорционално на количеството (концентрацията) на естествените радионуклиди в почвата. Концентрацията на радионуклиди в почвата зависи от радиоактивността на веществата, от които е съставена почвата и от процесите на сорбция, отлагане и отмиване на радионуклиди при въздействието на природни води върху нея.

Естественият гама-фон над земната повърхност се създава главно от радионуклидите, които се съдържат в горния почвен слой с дебелина около 30 cm. Поради екраниращия ефект на почвата, гама-лъчението от естествените радионуклиди, намиращи се на по-голяма дълбочина от 30 cm, значително отслабва и не играе съществена роля при формирането на гама-фона.

35% от външното облъчване в резултат на естественото гама-лъчение от земната повърхност се дължи на калий-40, 25% - на гама-излъчващите радионуклиди от семейството на уран-238 (главно олово-214 и бисмут-214) и 40% - на гама-излъчващите радионуклиди от семейството на торий-232 (главно талий-208 и актиний-228). Изледванията в много страни по света показват, че е напълно нормално естественият гама-фон, дължащ се на земното лъчение, да се различава до 6 пъти за различните райони по света. Общоприето е естественият гама-фон да се измерва на височина 1 m от земната повърхност.

Населението, което живее в планински местности и райони, богати на гранити, минерали и почви с високи концентрации на естествени радионуклиди, е подложено на по-високо външно облъчване. Гама-фонът в такива места по принцип е по-висок. 
Когато се оценява облъчването на населението от естествени радионуклиди, трябва да се отчита факта, че значителна част от времето си човек пребивава в сгради, където живее и работи. По принцип стените, подовете и покривите на сградите екранират (отслабват) външния гама-фон. От друга страна обаче строителните материали (тухли, бетон, гипс), от които са изградени сградите и жилищата, съдържат естествени радионуклиди с най-различни концентрации. Това води до облъчване на хората, пребиваващи в сградите. Гама-фонът вътре в сгради, изградени от тухли, бетон и гранит, като правило е по-висок от този в дървени постройки. Резултатите от проведените по света изследвания показват, че гама-фонът вътре в помещенията на сгради е средно с 20% по-висок отколкото на открито. Това зависи от количественото съдържание на естествени радионуклиди в използваните строителни материали и от локалния гама-фон на открито.

При оценката на средната годишна ефективна доза за населението на Земята се отчита разделно облъчването от естествени радионуклиди, което се получава на открито и вътре в сгради. Приема се, че съвременният човек прекарва средно 80% от времето си в сгради (19 часа за денонощие), а 20% от времето пребивава на открито (5 часа за денонощие), което означава, че естественото външно облъчване при престоя на човек в сгради е доминиращо спрямо облъчването на открито.

Установено е, че гама-лъчението, дължащо се на естествените радионуклиди в земната повърхност и в строителните материали, води до външно облъчване, което средно за света се оценява на 0,5 mSv за една година (0,5 mSv/y). За 95% от населението на Земята средната индивидуална годишна ефективна доза от естественото земно гама-лъчение варира в диапазона от 0,3 mSv/y до 0,6 mSv/y.

Гама-фонът от земното лъчение на открито се променя при дъждовно време и снеговалеж. Снежната покривка намалява с около 10% до 20% гама-фона в дадена местност, поради екраниращия ефект. Дъждовете смъкват върху земната повърхност естествени радионуклиди (радиоактивни аерозоли), съдържащи се в приземния атмосферен въздух (водата отмива прахообразните частици от въздуха) и вследствие на това гама-фонът може да нарастне с 20% до 50% в дадена местност (особено при обилни дъждове и в началните часове на валежа). Влиянието на метеорологичните условия винаги трябва да се отчита, когато се оценява гама-фона по места, защото измерените моментни стойности могат да флуктуират в рамките на около 50% за определен интервал от време (часове или денонощия).

И така, средната за света годишна ефективна доза от външно облъчване на лица от населението, дължаща се на космичното лъчение (0,4 mSv/y) и земното лъчение (0,5 mSv/y), е равна сумарно на 0,9 mSv/y .

Освен външно облъчване, естественият радиационен фон предизвиква и вътрешно облъчване, когато определени радионуклиди от естествен произход попаднат в човешкия организъм при вдишване и поглъщане.

Основните радионуклиди от уран-радиевото и ториевото семейство, които водят до вътрешно облъчване на човека, са уран-238, радий-226 и торий-232. Радионуклидите от земен произход попадат в човешкия организъм при вдишване на прахообразни частици, повдигнати от земната повърхност и при поглъщане на хранителни продукти и вода. С изключение на полония, който се натрупва в меките тъкани (мускули), всички останали природни алфа-нуклиди се натрупват главно в костите на човешкия организъм. Вътрешното облъчване от торий-232 е около 3 пъти по-малко от вътрешното облъчване, дължащо се на уран-238. От известните 13 изотопа на радия основен принос за вътрешното облъчване има радий-226, който постъпва в човешкия организъм главно чрез храната.

Друг основен източник на естествено вътрешно облъчване е радионуклида калий-40, който попада в човешкия организъм предимно с храната. Природният калий съдържа два стабилни изотопа: калий-39 (93,08%) и калий-41 (6,91%) и един нестабилен (радиоактивен) изотоп – калий-40 (0,01%) с период на полуразпадане 1,3 милиарда години. Навсякъде в природата това процентно съотношение между трите изотопа на калия е едно и също. Всички живи организми в природата съдържат в себе си калий, който е типичен биоелемент. Живите организми, усвоявайки калий, не променят неговия нуклиден състав.

Концентрацията на калий-40 в хранителните продукти варира в широки граници - от 20 до 600 Bq/kg . В човешкия организъм съдържаниято на калий варира в зависимост от възрастта в границите от 1,0 до 2,5 g/kg. Калият е концентриран в мускулите на човека. В младите хора съдържанието на елемента калий, респективно на радиоактивен калий-40, е около 2 пъти по-голямо отколкото при възрастните хора. Средната специфична активност на калий-40 в човешкия организъм е 60 Bq/kg.
Средната годишна ефективна доза, която получава населението на Земята при вътрешно облъчване от естествени земни радионуклиди (главно уран-238, радий-226, торий-232, калий-40), съдържащи се в човешкия организъм, се оценява на 0,3 mSv/y .

Космогенни радионуклиди се образуват при взаимодействие на космичното лъчение с атомните ядра, влизащи в състава на атмосферата и в много по-малка степен при взаимодействие с атомни ядра, съдържащи се в земната кора. Известни са около 20 космогенни радионуклиди, от които основните са тритий, въглерод-14, берилий-7, натрий-22, фосфор-32, сяра-35, хлор-36.

При оценка на вътрешното облъчване от космогенни радионуклиди се отчита радиационното въздействие, дължащо се на въглерод-14 и тритий (за въглерод-14 годишната ефективна доза от вътрешно облъчване е около 0,001 mSv/y,) а за тритий е много по-малка. Вътрешното облъчване, дължащо се на радионуклиди с космогенен произход, е пренебрежимо малко в сравнение с вътрешното облъчване от радионуклиди със земен произход.

Най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята има естественият радиоактивен елемент радон (радон-222) с атомен номер 86 в Менделеевата таблица на химичните елементи. Средната годишна ефективна доза, която получава човек в резултат на вдишването на радон и неговите краткоживущи дъщерни продукти, съдържащи се в атмосферния въздух, се оценява на 1,2 mSv/y. Следователно естественото вътрешно облъчване, дължащо се на радона и дъщерните му продукти (1,2 mSv/y), е 4 пъти по-голямо от вътрешното облъчване , дължащо се на естествениет радионуклиди от земен и космогенен произход (0,3 mSv/y ).

Радонът (радон-222) е радиоактивен инертен (благороден) газ, по-тежък от въздуха. Образува се при алфа-разпадането на атомните ядра на радий-226, който е дъщерен продукт на уран-радиевото семейство с родоначалник уран-238. От своя страна при радиоактивното разпадане на газообразния радон-222 (3,8 дни период на полуразпадане) се образува верига от нови радиоактивни продукти в твърдо агрегатно състояние, а именно полоний-218, полоний-214, бисмут-214 и олово-214 (краткоживущи дъщерни продукти на радона с периоди на полуразпадане под 30 минути). Тези дъщерни радионуклиди на радона прилепват към съществуващите микроскопични прахообразни частици във въздуха (аерозоли) и при вдишване попадат и се задържат в дихателната система на човешкия организъм.

Вътрешното облъчване се дължи именно на вдишваните краткоживущи продукти на радона, а не на самия радон, който е инертен (благороден) газ. От гледна точка на радиационната защита всички радиоактивни благородни газове са източник само на външно облъчване, защото по природа те са химически инертни и не влизат в биохимични взаимодействия с веществата, съдържащи се в човешките тъкани и органи, като се изхвърлят от белите дробове при издишване. В резултат на много научни изследвания е установено, че 98% от вътрешното облъчване на човека се получава в резултат на вдишването на дъщерните продукти на радона, въздействащи върху бронхиалния епителиум, а само 2% се дължат на радиоактивното разпадане на самия радон (радон-222).

Естественият уран е разпространен по цялата земна кора, като неговото съдържание се оценява средно на 3.10^-4% (средно около 3 грама в 1 тон земна маса). Съответно радонът, като член на уран-радиевото семейство, е разпространен навсякъде по земята - в почви, скали, минерали, води. Част от радона, който се образува по естествената верига уран-радий-радон, постъпва от земната повърхност (почва, скали, води) в атмосферния въздух. Разпространението на радона по въздушен път в околната среда става чрез естествена дифузия и конвекция и зависи от редица природни и климатични фактори - атмосферно налягане, температура на въздуха, валежи, вятър, релеф и други природни особености.

Концентрацията на радон в атмосферата намалява с учеличаване на надморската височина. Освен това концентрацията на радон в атмосферния въздух се променя в зависимост от климатичния сезон, като най-високи стойности се регистрират през летните месеци. В рамките на денонощието концентрацията на радон в атмосферата също се променя (максимум се наблюдава през нощта, а минимум – през деня).

Типичната средна концентрация на радон в приземния атмосферен въздух на открито е 10 Bq/m³. Като правило, концентрацията на радон в сгради е по-висока и зависи от вида на строителните материали. Типичната средна концентрация на радон в сгради е 40 Bq/m³.

И така, годишна ефективна доза от вътрешно облъчване на лица от населението, дължаща се на радона (1,2 mSv/y) и на останалите радионуклиди от земен и космогенен произход (0,3 mSv/y), е равна сумарно на 1,5 mSv/y .
Следователно средната за света годишна ефективна доза от общото външно и вътрешно облъчване, дължащо се на естествения радиационен фон, е равна на 2,4 mSv/y. 50% от тази доза (1,2 mSv/y) се дължи на радона и неговите краткоживущи дъщерни продукти, съдържащи се в атмосферния въздух, 37,5% (0,9 mSv/y) - на външното земно и космично лъчение, а 12,5% (0,3 mSv/y) - на радионуклидите от земен произход, инкорпорирани в човешкия организъм.

Всички представени тук данни се основават на публикувани доклади на Научния комитет по изучаване на действието на атомната радиация (НКДАР), създаден от Организацията на обединените нации (ООН) през 1955 г. В дейността на НКДАР/ООН участват над 60 страни, включително България, които периодично представят необходимите данни и оценяват облъчването на населението в целия свят, дължащо се на естествените радиоактивни източници, съществуващи в природата, и на техногенните източници на йонизиращи лъчения, създадени от човека. В таблица № 1 са показани в компактен вид обобщени данни от доклада на НКДАР/ООН за 2000 г. относно облъчването на населението от естествени радиоактивни източници:

 Истината за 10-ти ноември 11.2003

 

Драматичните дни на ноември 1989 г. още дълго ще будят интерес и ще бъдат ключ към последвалите процеси. Те сложиха край на един етап и откриха друг, който в момента изживяваме с цялата му сложност и трагичност.

Как и защо Тодор Живков подаде оставка? Сам ли направи това или под давление? Имаше ли държавен преврат, организиран от Горбачов? Какво щеше да стане, ако Живков беше отказал и използвал възможностите на практически неограничената власт?

Трудно е да се отговори? Заради което изключително важно е да се знае истината за събитията, разиграли се в началото на ноември 1989 г., които кулминираха на 9 ноември - на заседанието на Политбюро и на 10 ноември - на Пленума на ЦК на БКП. Само тогава няма да има измислици, митове, присвояване на чужди заслуги.

Когато през 1991 г. започнахме публикациите за истината около 10 ноември те най-напред не бяха "забелязани". Когато обаче публикувахме стенограмата на заседанието на Политбюро на 9 ноември, Луканов и Младенов бяха вече бесни. Защото истината нямаше нищо общо с тяхната нова митология и защото тя неизбежно доведе до логичните последици, битки, междуособици и трагични грешки.

***

... През втората половина на 80-те години цялата партия и почти цялото ръководство искаха перестройката. Позицията на Живков ставаше неудържима. На практика беше останал сам. Имиджът му сред обществото падаше - вицове, недомлъвки, страх. Живков разбираше, че перестройката на Горбачов му беше подписала присъдата. Както на Хонекер, Кадар, Хусак, Чаушеску.

Горбачов трябваше да се спасява. Поради това жертваше другите - в България, ГДР, Чехословакия, Румъния и Унгария чрез държавни преврати, заповядани от него на огромната машина на КГБ, ГРУ и Министерството на външните работи на СССР.

Горбачов беше наредил да бъде отстранен Живков. Задачата се изпълняваше от тогавашния посланик Шарапов, по други канали и от голяма част от нашата партийна, правителствена и държавна върхушка.

Живков вероятно искаше да остане още на върха не само от лична амбиция. С дългогодишния си политически нюх към "ветровете" и към политическото оцеляване разбираше и не го криеше, че този път идващото откъм Москва ще бъде непредвидимо, а в някои отношения и трагично. Опитваше да се противопостави. Пишеше писма до Горбачов. Говореше за снижаване, изчакване. Но "присъдата" беше подписана в Москва. В София трябваше да бъде "изпълнена"...

Кулминацията беше периода 4-10 ноември 1989 г.

Живков беше достатъчно прозорлив, за да разбере накъде вървят нещата. Очевидни признаци имаше още в началото на ноември, когато на събранието по-случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом, в своя доклад посланикът на СССР Виктор Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, в която беше акредитиран. Това беше безпрецедентен случай. Всички присъстващи (и неприсъстващи) разбраха, че присъдата е приведена в изпълнение.

Едновременно - от достоверни източници, Живков знаеше почти всичко за срещите между Шарапов и Луканов в прословутата сауна.

Но Живков продължаваше да опипва почвата. Дали се надяваше на нещо? Едва ли. Достатъчно дълго беше в политиката, за да разбира тези неща.

"Изпита" обаче отново Шарапов на 7 ноември, на приема в съветското посолство. "Дали да не си подам оставката" - запита той посланика. "Това ще ви направи само чест" - беше отговорът.

Всичко беше ясно.

На същия прием Живков говори доста време и с Луканов. За какво ли?

Няма да е преувеличено, ако се каже, че Живков закъсня с няколко месеца. Ако беше решил по-рано "проблемът Луканов", той едва ли щеше да се изправи срещу "проблема оставка".

На същия прием "чавдарци" - Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, се уговориха с Живков да говорят с него на следващия ден - 8-и ноември.

Събитията набираха невероятна динамика. На 10 ноември предстоеше пленум, на който Живков трябваше да направи важен доклад. Но до пленума оставаха два дни.

На 8-и ноември Живков се срещна с Джуров, Йотов и Станишев.

Тримата му казаха, че е време да се оттегли. Живков не се противеше. Разбираше неизбежната развръзка. На този разговор за първи път започнаха да обсъждат кой да бъде наследника. Живков спомена, че биха могли да бъдат и хора извън ЦК.

На 9 ноември беше насрочено заседанието на Политбюро. Тримата - Джуров, Йотов, Станишев и ген. Георги Минев (Чапай) разбраха, че Живков ги вика отново. Отидоха - най-напред Йотов, след това Джуров и Станишев.

Джуров постави въпроса за оставката. Нервите му не издържаха. Живков го успокои: "Добре, нали вече се разбрахме." Тримата бяха изненадани. "Не сме се разбирали."

Живков беше решил. Да си подаде оставката веднага, на заседанието на Политбюро.

Отново стана дума кой да бъде избран на негово място. Споменат беше Георги Атанасов.

Заседанието на Политбюро на 9 ноември започна в 17.00 часа.

Тодор Живков без всякакъв увод започна: "Другари, утре е пленумът на Централния комитет: Аз искам да поставя един предварителен въпрос, с който съм запознал някои другари. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, в това, че аз стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ - наближавам 80 години. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен. Нашата партия е авангард, водеща партия, тя няма да отстъпи своите позиции на водеща партия. Затова и работата на генералния секретар няма да бъде лека, тя ще го държи в голямо напрежение.

Кой да бъде избран за генерален секретар - това е работа на Политбюро. Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, се имаше предвид да бъде издигнат по-млад другар. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за др. Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Може да бъде от състава на политбюро, от състава на ЦК, а може да се кооптира някои извън състава на ЦК. Така че, моля Политбюро да се занимае сега и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията. Това е, което мога да кажа. Но категорично поставям въпроса да бъда освободен."

Милко Балев: "Отчитате ли временната сложна обстановка у нас?"

Тодор Живков: "Обстановката сега навсякъде е сложна, не бягам от трудности, но нямам сили да работя в такава обстановка поради възрастта си."

Георги Атанасов: "Аз лично, приемам предложението на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло, като предложение, което ако бъде прието, може да създаде допълнителни условия за по-нататъшното разгръщане на процеса на преустройството в страната. Ние трябва да кажем, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Това е един достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. И съображението, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, то е и политическо съображение. Утрешният пленум, на който ще се обяви свикването на конгреса, в политически план е най-подходящият момент да се извърши тази назряла промяна. Смятам, че тези съображения налагат да се отнесем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар.

Моля моята кандидатура за генерален секретар да не се обсъжда. Основният ми аргумент е, че този пост освен всичко друго, изисква и някои други качества.

Предлагам за генерален секретар на партията Петър Младенов."

Тодор Живков предложи да се даде почивка, за да могат да помислят.

Милко Балев: "Ние становища сме изразявали."

Добри Джуров: "Не е необходима почивка."

Димитър Стоянов: "Аз сега научавам за това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан, в такъв смисъл, че сега сме в етап, когато искаме да разгърнем на широк фронт преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага една по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става в другите социалистически страни. На този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна. Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство. Аз не виждам нищо, което да налага сега да се правят промени."

Стоян Овчаров: "Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, на интересите на народа, на необходимостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съветския съюз. Мисля че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим."

Андрей Луканов: "Категорично подкрепям предложението на Тодор Живков за оставка. Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и неговото бъдеще. Днес и утре за нас са такива дни и всеки е изправен пред една изключително политическа и човешка отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо. Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двумислие този въпрос трябва да намери решение. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос. Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение. Всяко друго решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обремени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка."

Пенчо Кубадински: "Другарят Живков 30 и толкова години води партията и страната по много пътища на възход и ние трябва да му благодарим. Мен напоследък ме тревожат някои неща, които стават в България. В много категории, сред наши партийни членове, сред активни борци се създава едно негодувание, едно настроение, което аз сам не мога да си обясня докрай. Смятам, че една такава законна и нормална промяна ще послужи като отдушник в нашата партия. Иначе може да стигнем до положението, до което искат да ни докарат неформалните групи, които изкараха вече хиляди хора на площада. Трябва да се намерят пътища, докато не сме се разделили от нашия народ, по-млади другари да поемат щафетата и да се умиротвори страната. Защото аз не смятам, че тези неща, които стават, са край. Те са начало. Затова трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обстановката.

Само с един обединен Централен комитет и Политбюро можем да вървим напред. Колкото на мен да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, аз виждам, убеден съм, че трябва да стане промяна.

Обстоятелствата сега са такива, че без тези промени ще има негативни последици за партията."

Начо Папазов: "Тодор Живков, когото ние дълбоко уважаваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва съвършено мъдро и правилно. Обстановката у нас не е никак добра и се налагат промени."

Добри Джуров: "Обстановката в страната - и в партията, и в икономиката, и в духовната сфера - е изключително сложна, с определени кризисни явления. Международната обстановка също е сложна. Предложението на др. Живков в контекста на тази сложност просто му прави чест. Това е едно мъдро предложение. Има две алтернативи за излизане от положението. Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство. Аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Във връзка с това ми се чини, че не бива да има абсолютно никакво колебание в приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет. Разбира се, трябва по човешки да се отнесем към неговото дело."

Георги Йорданов: "Аз мисля, че страната и партията се намират наистина в много сложен етап и от политическата мъдрост на решенията, които ще се вземат от Централния комитет по инициатива на Политбюро, много ще зависи бъдещото развитие на страната. България има име на страна, която се е развивала стабилно. И ако сега намерим такава мъдрост, ние много ще улесним процеса на преустройството, който е един от най-трудните в историческото ни развитие през последните десетилетия. Аз съм дълбоко убеден, че др. Живков е обмислил предложението, което прави, поради което виждам в него мъдрост и политическа целесъобразност. На свой ред смятам, че ние трябва да го приемем.

Приемането на това решение трябва да бъде единодушно и цивилизовано. Когато у нас се сменя човек от висок политически или държавен пост, това се превръща в драма и за самия него, и за семейството му, става повод да бъде обсипван с хули и кал."

Тодор Живков: "Предлагам да се обединим около становището за приемането на оставката ми и да се прекратят разискванията."

Милко Балев: "Може да има възражения против оставката."

Димитър Станишев: "Това заседание има изключително принципно значение за по-нататъшната работа на нашата партия. Искам да се присъединя към думите на др. Живков за причините за даване на оставка от поста генерален секретар. Това е постъпка на политически деец, който правилно оценява времето, когато трябва да напусне."

Емил Христов: "Одобрявам предложението за оставка на Живков."

Йордан Йотов: "Приемам всички изказани съображения. Една такава промяна ще съдейства за извършването на преустройството. Това е обаче едната страна. Трябва да си дадем сметка и за другата страна, а именно, че тази промяна е свързана и с редица трудности в осъществяването на този процес."

Милко Балев: "Аз неслучайно зададох въпроса: "Вие преценили ли сте обстановката, в която подновявате това ваше предложение?"

Тодор Живков: "Очевидно съм мислил."

Милко Балев: "Ние не сме разговаряли предварително по този въпрос. Преди месеци ние обсъдихме ваше писмено предложение, по-рано устно в Политбюро, и тогава пак единодушно се обединихме около становището, че не бива да се приема оставката ви или оттеглянето ви, по редица международни и вътрешни съображения. Обстановката сега е сложна. Вие сам предлагате да се обединим около общото предложение.

Проблемът е сериозен. И ако се отиде с такова предложение, трябва да се помисли как пленумът на ЦК ще приеме някои от тези съображения и тези предложения.

Тодор Живков: "Другари, вие чувствате спокойствието, с което аз се отнасям към този въпрос. Значи съм го мислил. В това трябва да бъдете убедени."

Милко Балев: "Очевидно трябва да се обединим около предложението, което се прави."

Петър Младенов последен взе думата. "Тодор Живков - това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено сега и което сигурно ще се прави дълго време. Аз мисля, че който и да бъде след него, ще му бъде ужасно трудно. Нашата партия ще даде вярна оценка за делото на др. Тодор Живков. Неговият живот е посветен на революционното дело, на работническата класа, на комунистическата партия, изцяло, от началото на съзнателната му дейност и досега."

Петър Младенов благодари, че са го предложили за генерален секретар. И пое инициативата и ръководството по организирането на пленума на 10 ноември.

Тодор Живков: "Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централният комитет. Ще извиняваш тогава."

Младенов предложи пленумът да се занимае само с този въпрос, за да не мине освобождаването на Тодор Живков незабелязано, между другото, а точката, свързана с конгреса, да се отложи за един следващ пленум. Тодор Живков и останалите присъстващи не се съгласиха. Петър Младенов предложи да останат сами (без Живков), за да решат въпросите около пленума. Живков се съгласи като наблегна на това, че Политбюро трябва да излезе на пленума с документ. Добри Джуров уточни какъв да бъде документът: първата част да е свързана с Тодор Живков, а втората - с Петър Младенов.

Тодор Живков се съгласи и напусна заседателната зала на Политбюро.

След неговото излизане членовете и кандидат-членовете на Политбюро се договориха кой ще ръководи пленума, кой ще докладва за оставката на Тодор Живков, кой ще предложи новия генерален секретар и какво съдържание да има документът, който ще се предложи от Политбюро, а също преди пленума да се извикат първите секретари на областните комитети на партията и да се информират за оставката на Живков...

***

Така протече заседанието на Политбюро на 9 ноември 1989 година. Не се споменаваше нищо за прословутото писмо на Петър Младенов.

След излизането на Тодор Живков от залата отново се постави въпросът за освобождаването му и като председател на Държавния съвет, но решението не бе взето. Такова решение бе взето на другия ден.

Личеше договорка Георги Атанасов да бъде избран вместо Тодор Живков. Атанасов си направи отвод и предложи Петър Младенов.

Откритото противопоставяне на оставката на Живков от страна на Димитър Стоянов и Милко Балев, което в началото беше осмивано, сега дава повод за преоценка.

Ясно личеше противопоставянето на Живков на Младенов и Луканов. Той оценяваше, че им липсват държавнически качества. Кандидатурата на Младенов, а зад него на Луканов, не му беше по вкуса.

Може да се каже, че в този момент започна следдесетоноемврийския преврат. Процесът на промяната след 10-и ноември беше оглавен от хора, които нямаха никакво влияние в партията, идваха от паразитиращи министерства на външната търговия и външните работи, и от някои управления на вътрешните работи. Те нямаха подкрепата на апарата.

Едно нещо обаче е сигурно. Основната заслуга за мирния преход бе на други членове на Политбюро и донякъде на самия Живков. В никакъв случай на Младенов и Луканов. Лошото е, че повечето тогавашни членове на Политбюро помислиха, че с това е свършила тяхната мисия. Не разбираха, че най-сложната битка тепърва започва.

Тя се изрази още на пленума на 10 ноември, на който Живков направи силен доклад. След това бе пристъпено към организационните въпроси и бе съобщено, че Живков иска да се оттегли. Някои членове на Политбюро се опитаха да отложат пленума. Настана объркване. Последва бърза почивка и кулоарни комбинации.

След почивката беше направено предложение изказванията да бъдат прекратени. Гласуваха "за".

Живков искаше да му дадат думата. Георги Атанасов отговори: "Нали гласувахме за прекратяване на изказванията."

Край.

Всичко беше решено.

От този момент е и прословутата снимка на Живков, гледащ объркано присъстващите.

Живков беше играч и знаеше, че това е краят. Но изведнъж разбра, че е изигран напълно, че нищо не му е оставено.

***

Беше последният след Сталин. Което ще рече, че беше работил във времето на Сталин, Хрушчов, Брежнев, Черненко, Андропов. Надживя ги. С изключение на един - Горбачов. Според Живков, Горбачов беше единствената му грешка. В първото си голямо интервю в "Строго секретно" след 1991 година това беше ъгловият камък за неговите оценки: "Горбачов беше предател. Каква пародия на историята и до каква степен един сбъркан човек може да унищожи една велика страна и един велик народ. Това е трагедията на XX век. Една жалка историческа личност. Реформите на Горбачов причиниха идеологически банкрут, делегитимираха системата, като политик той не разбираше простата истина, че всяка система се нуждае от идеология. Горбачов доведе до дегенериране на кадрите, до деморализиране на обществото, до мафиотски неофеодализъм и до капитализъм в най-уродливото му издание, включително в България."

На тази тема Живков беше бесен. Не защото е бил лично излъган и унижен, а защото нещо, което е било градено с толкова труд през десетилетия от милиони беше унищожено от един политически аутсайдер.

А Живков не беше аутсайдер. Присъстваше на върха на политиката от 1949 г. до 1989 г. 40 години. Въпреки всичко, въпреки оспорването му, въпреки волунтаризма и селската му тарикатщина, той не допусна трагични грешки. Оцеляваше. В България нямаше кървавите бунтове на Берлин, Познан и Будапеща, на Пражката пролет, на полската "Солидарност". Превратът дойде чак през 1989 г. Той беше неизбежен, въпреки че Живков съжаляваше, че не се е опитал да се противопостави.

Както неговото време, така и той беше авторитарен. Но за разлика от другите оставаше в рамките на политическото приличие, на "правешките параметри", характерни за цялата ни политическа върхушка след 9 септември. Той не позволи да бъде изграден култ към него както при съседите - Енвер Ходжа, Чаушеску, Тито. Надсмиваше им се. Шегуваше се със себе си. Беше прилежен ученик на съветските лидери, техен добър подражател. Политически експлоатираше добре българо-руската духовна и историческа близост. И печелеше от нея за България. Това беше силната му страна, която ще сложи печата под историческата оценка на един живот в един свят на тотално противопоставяне и глобален конфликт.

Въпреки това разбираше нуждата от запазване на баланса между националното и интернационалното, между необходимите разходи (материални и човешки) и надеждата за по-добро бъдеще. Това беше неговият здрав народен нюх - да търси баланса.

"Мога ли да бъда упрекнат, че не предвидих такъв абсурд. Да имат цялата власт, към която всячески са се стремили с години... Да я пропилеят в непристойни кьорфишеци срещу мен, в угодничество пред Горбачов. Срещу самите себе си. Срещу България" - написа по-късно Живков за станалото в началото на ноември 1989 г.

Трагичното е, че исторически много бързо основната цел на промяната стана безпредметна. Всичко тръгна в друга посока. Всичко се оказа фалшиво. Намеренията си останаха намерения. Реалностите се оказаха коренно различни и брутални. Силите не достигнаха. Промяната беше използвана от хора, които извършиха контрапреврат и социална контрареволюция. Реалните лостове на властта минаха в други ръце. Както и илюзиите, че след 10 ноември ще стане нещо по-добро.

Не стана.

 

 Пред III-та световна война 03.2003

Следващите часове и дни ще бъдат решаващи дали ще има война или няма да има. (Приключваме този анализ на 25 февруари.) Заради това се движим вече в изключително тесни граници на прогнозиране.

Вероятно началото на войната беше планирано от Пентагона за 21 февруари. САЩ нямаха намерение да търсят втора резолюция в ООН. Защото кошмарът за Белия дом е повторение на световния протест, както по време на войната във Виетнам.

Той вече е налице. Войната бе отхвърлена от човечеството преди да е започнала. Протестът ще се засилва до безпрецедентни размери.

Но във всяка война най-важен е военният фактор. САЩ разположиха почти целия си ударен потенциал в Близкия Изток и не могат да го държат там безкрайно. В тази война, времето (в атмосферния смисъл) е решаващ фактор и всичко се върти около него - разписанието на ООН, инспекторите, работите в Съвета за сигурност и т.н.

Атмосферният прозорец постепенно се затваря за САЩ. Към края на април температурите в юга на Ирак ще бъдат високи - около 40 градуса, и носенето на химически предпазно облекло ще бъде невъзможно. САЩ би трябвало да приключат войната до 15 април или да я отложат за есента. Или да воюват през нощта, ако Саддам им помага и не ги напада през деня.

Под внимание се взема и ... Луната. Безлунните нощи, удобни за началото на войната, в Ирак са между 27 февруари и 4 март. САЩ едва ли ще атакуват при пълнолуние в средата на март. Но ако искат да приключат до 15 април, САЩ едва ли ще се вместят в този двуседмичен лимит.

Това означава, че атаката може да започне между 28 февруари и 4 март. Средата на март също е възможна. Възможен е и краят на март, при условие, че американците се надяват да приключат операцията бързо и че летните горещини ще закъснеят.

Неслучайно Франция настояваше следващият доклад на инспекторите на ООН да бъде на 14 март, а САЩ искаха 28 февруари.

Следователно през следващите една-три седмици може да се случи едно от следните четири неща:

- САЩ могат временно да спрат разгръщането си в района;

- Еволюцията в Багдад може да направи войната от американска гледна точка ненужна;

- Резолюция на ООН може да оторизира войната;

- САЩ започват войната независимо от ООН и от световния протест.

Засега най-вероятен е последният сценарий. Защото ситуацията е такава, че САЩ вече не могат да се откажат от войната, тъй като сами се поставиха без друг изход. Изчерпва се и атмосферният прозорец.

Евентуалното едностранно разоръжаване на Ирак едва ли ще промени нещата от гледна точка на Вашингтон. Другите варианти, като например преврат в Багдад или оттегляне на Хюсеин са нищожни. В Багдад разчитат не само на световната обществена подкрепа и на позицията на Франция, Германия, Русия и Китай, но и на предвиждането им, че войната ще нанесе такива загуби и жертви на САЩ, че европейците ще трябва бързо да се намесят с предложение за прекратяване на огъня, и САЩ ще трябва да го приемат.

Ситуацията вече се измерва не с дни, а с часове. САЩ нямат друг изход, освен пълна и бърза военна победа. Тя трябва да изпревари проблемите, които ще са огромни.

Световната реакция към войната ще доведе до глобален политически хаос. Проамериканските диктаторски режими в арабския свят ще бъдат свалени. Американските бази в района ще са застрашени от тълпите, от дезертирали войници или местните правителства ще ги затворят. Терористични групи ще започнат да нанасят удари срещу “твърди” и “меки” цели.

Специалистите твърдят, че военната сила на САЩ е много по-голяма, отколкото през войната в Залива през 1991 г. Наистина има увеличения - предимно в морето, но сериозните организационни проблеми остават. ВВС на САЩ се надяват на новите насочвани с GPS-системи бомби JDAM. Но те са ефективни само когато целите са разпознати, както беше в Афганистан. Досега това в Ирак не бе направено. Сегашната военна кампания започна още през 1998 г. с операцията “Пустинна лисица”. Въпреки това, след всичките тези години, Ирак има дузини ракети земя-въздух, изтребители и стотици други обекти, които не бяха унищожени. Бомбите JDAM ще бъдат също неефективни срещу иракските цели, ако иракчаните използват обикновени GPS-заглушители, продавани на световния пазар, като УКВ-трансмитери.

Стратегическата ситуация е коренно различна от тази през 1991 г., когато иракските части бяха разположени в пустинята на Кувейт и воюваха срещу коалицията на целия свят, включително арабските страни. Бомбардирани от въздуха седмици наред, те бяха без морал и гладуваха. Повечето американци си мислиха, че тогава са победили 1-милионната армия на Ирак. Но след това се оказа, че половинмилионната армия на коалицията е воювала срещу 183 000 иракчани, а не срещу 547 000, както твърдеше Пентагона. Това се дължеше на недоокомплектоването на повечето части на Ирак и на дезертирането на 153 000 войници. Бяха убити 9000 войници, 17 000 бяха ранени и 63 000 - пленени. 120 000 успяха да се върнат в Ирак, преди всичко от елитната Републиканска гвардия.

Атаката срещу Багдад сега ще бъде най-трудната и опасна мисия на американската армия след амфибийната атака и десант в Инчон през 1950 г. по време на Корейската война.

Предизвикателство е самото съсредоточаване на достатъчно голяма сила срещу Багдад. Първата стъпка на американците ще бъде завладяването на нефтените кладенци и на основните мостове преди да бъдат взривени от иракчаните. Липсата на мостове ще забави придвижването на американските части, тъй като нямат достатъчно амфибии за преодоляване на водните препятствия, а за изграждането на големи понтонни мостове са необходими няколко дни.

Междувременно САЩ ще се опитат да нанесат унищожителен удар даже с ядрен минизаряд по бункера на Саддам, за да го елиминират.

Вторият фактор, действащ срещу американците, ще бъде изненадите на Ирак под формата на акции на техните командоси навсякъде в района. Ако те предизвикат контраакция на Израел нещата ще станат трагични.

Иракчаните могат да хвърлят в паника целия Персийски залив с антикорабни ракети, морски мини, въздушни атаки. Тъй като Ирак има Миг-ове американските самолетоносачи трябва постоянно да бъдат охранявани от изтребители. Иракските ракети в Басра могат да бомбардират Кувейт. Основните нефтени терминали в района също са в обсега на иракските Скъд-ове и на дузини други ракетни системи.

Третият фактор ще бъдат различните племенни и етнически групи в провинцията на Ирак. Последният път, когато чужда армия се опита да превземе Багдад беше през Първата световна война. Тогава англичаните навлязоха по Тигър откъм Персийския залив, за да изпъдят турците, които контролираха днешния Ирак. Много англичани бяха убити от местните племена, докато превзеха Багдад през 1917 г.

Повечето племенни групи са лоялни на Саддам и са въоръжени. Разбира се, те няма да са препятствие за американските танкови съединения, но със сигурност на втория етап с партизански акции ще създават сериозни проблеми за фланговете на американците.

Четвъртият фактор е евентуалното използване от Ирак на химическо или биооръжие. Американските части имат защитни средства, но те могат да бъдат носени само няколко часа. Доктрината предполага бързо напускане на заразената зона и обеззаразяване на комбинезоните с вода.

Петият проблем е как ще реагират останалите на “оста на злото”. Иран заяви, че американското присъствие на неговите граници е по-лошо, отколкото присъствието на Саддам. Заради това може да затвори Персийския залив и да прекъсне американските снабдителни линии. Части на Иран вече преминаха в южен Ирак и оттам могат да преминат в Кувейт и да излязат в гърба на американците, воюващи за Багдад. Засега това е считано за невъзможно. Но какво ще стане, ако Иран съсредоточи частите си по границата? Дали тогава американците ще продължат на север? В най-добрия случай те трябва да очакват появата на хиляди радикални ислямски партизани, търсещи своите цели даже ако Багдад падне бързо.

Последният проблем е, че няма лесен начин за превземането на отбраняващия се Багдад. Иракската армия може да е по-слаба от американската, но тя не е трето качество. Те устояха срещу силната армия на Иран през 80-те години. Големите американски танкове М1 превъзхождат в битките на открито, но не са предназначени за градски сражения и нищо не може да ги предпази от гранатите, изстрелвани от 40 метра. Освен това американците нямат никаква подготовка за градски сражения. Нямат и логистичен опит в подкрепата на големи битки през няколко седмици, на 600 км. от най-близкото пристанище.

Багдад може да бъде обкръжен и принуден да капитулира с глад. Това не е добра идея заради няколко причини. Иракчаните складират отдавна вода, храни и муниции в Багдад. На второ място местните приятелски на САЩ правителства ще стават все по-нестабилни с всеки ден на продължаващата война. Американците ще тъпчат на място около Багдад и ще изглежда, че губят войната, а пребиваването на войските им в пустинята след началната светкавична кампания, логистично ще бъде сложно и деморализиращо.

Но най-големият проблем ще бъде напускането на Багдад от два милиона жени и деца по хуманитарни причини. Американците ще трябва да хранят собствените си войници. Какво ще правят с тези два милиона бездомни жени и деца?

Даже древните китайци са знаели, че най-лошата тактика е да се атакуват градове и че това трябва да се прави само когато няма друга алтернатива. Атаката срещу Багдад ще бъде кошмар, ако иракчаните изберат варианта да се бият. Израел победи няколко пъти арабите в битки на открито. Но през 1982 г. влезе в Бейрут, за да приключи с ООП и след няколко седмици кървави боеве беше принуден да се изтегли без резултат.

Историческите прилики между битката за Багдад през 2003 г. и битката за Сталинград през 1942 г. са очевидни. Немската 6-та армия, която напредваше към Сталинград, имаше същите габарити като днешните американски сили и също атакуваше вътре в сушата на 600 км. от най-близкото пристанище със силна въздушна подкрепа. Те бяха много по-добре въоръжени, подготвени, обучени и мотивирани от набързо събраните руски части. Към края на битката немците загубиха 147 000 убити, а 91 000 бяха пленени от руската “селска армия”.

Но има и разлики. Багдад е поне два пъти по-голям от Сталинград, а иракчаните днес са много по-добре въоръжени от тогавашните руснаци.

Тревожен е и съвременният руски опит. Когато руснаците се опитаха да потушат вълненията в Чечения през 1994-1996 г. те дадоха много жертви в градските сражения.

Несъмнено американците могат да превземат Багдад, но въпросът е колко бързо и с какви жертви. Заради това бившите шефове на Централното командване - Антони Зини и Норман Шварцкопф, са срещу атаката. Освен това войната срещу Ирак без одобрението на Съвета за сигурност на ООН е нарушение на Хартата на ООН, която задължава страните-членки да защитят нападнатия, а агресорът става военопрестъпник. Заради това всички арабски нации и повечето европейски са срещу войната.

Ето защо, ако започне войната, трябва да завърши бързо, а иракчаните да не оказват никаква съпротива. Но това е невъзможно.

Силовият вариант срещу Ирак американците нарекоха “Шок и трепет”.

Най-красноречиво е оперативното разгръщане в зоната на кризата на атомните самолетоносачи на САЩ, които са основната ударна сила на Пентагона. Сега в Залива се намират “Констелейшън” и “Хари Труман”, в Арабско море са “Линкълн”, “Рузвелт” и “Кити Хок”. По този начин авионосните ударни групи вече са пет, което е достатъчно, според американците, за съкрушителен удар срещу Ирак.

Общо военноморската групировка на САЩ и Англия възлиза на 70 бойни кораба, в това число 15 носители на 430 крилати ракети. През Пустинна буря бяха изстреляни 273 такива ракети. Военновъздушната групировка в зоната на кризата наброява над 500 бойни самолета, от които 160 - палубна авиация, и 350 - с наземно базиране, 12 стратегически бомбардировача В-52Н в базата Диего Гарсия и 8 самолета В-1В, в Марказ Тамарид в Оман. Именно тези самолети могат да хвърлят тактически ядрени оръжия, ако Саддам използва оръжие за масово унищожение.

Според “Шок и трепет” по територията на Ирак ежедневно ще се нанасят по 300-400 ракетно-бомбени удари. През първите 3 дни се очаква най-мощното въздействие върху иракските армейски групировки и инфраструктурата на Багдад. Пентагонът се надява да унищожи въздушната защита на Ирак през първите 48 часа на войната чрез изстрелването на 3000 самонасочващи се ракети.

Основната атака към Багдад ще започне от Кувейт. Бързото напредване трябва да окуражи шиитите в юга на страната да въстанат срещу Саддам.

Хиляди войници (американски или турски) ще навлизат и откъм Турция. Тяхната цел ще бъде завладяването на Мосул и Киркук и техните нефтени полета.

Сухопътните части трябва да навлязат в Ирак 3-4 дни след въздушните атаки, а някои специални части едновременно с бомбардировките. В западната пустиня на Ирак специалните части ще издирват ракетите Скъд преди да бъдат изстреляни срещу Израел. Пентагонът се опасява, че изстрелването на химическо или биооръжие срещу Тел Авив ще предизвика ядрен удар на Израел срещу Ирак.

Американците ще използват активно и електромагнитната пулсова бомба, която унищожава дистанционно незащитената електроника.

4-та пехотна дивизия на САЩ е водещото съединение в кибервойната. Тя е така наречената цифрова дивизия, тъй като е въоръжена с най-съвременното високотехнологично оръжие в американския арсенал. Главната ударна сила на 4-та дивизия са модернизираните танкове Abrams, които бяха произведени преди 2 години. Те имат GPS-системи и цифрови системи за бойното управление, даващи възможност на всеки командир да вижда на дисплея къде се намира на бойното поле спрямо другите танкове на своя батальон и къде е противникът.

Именно тази възможност за наблюдение се счита за най-важната промяна от времето на войната в Залива през 1991 г. Същото оборудване дава възможност на танковата бригада да действа на по-голям участък - 40х50 км., което е два пъти повече от стандартно отделяното бойно пространство.

Цифровата система за бойно управление се прилага и в друг крупен елемент на дивизията - в бойните пехотни машини Bradley. Използват я и ударните вертолети Apаche Longbow, които са с нова модификация след 1997 г.

Целта е интегрирането на всички оръжейни системи на армейското съединение в единна база-данни, което дава възможност на всяка от тях да снабдява бойното поле и да различава своите от чуждите на дисплеите в реално време.

Американската армия обаче се нужда е от амфибии. Bradley и танковете М-113 могат бавно да преминават водни прегради, но получават течове при по-сериозни условия.

Основното оръжие на САЩ са самолетоносачите. Американците нямаше да бъдат световна суперсила без тях. Те са най-големите кораби на света и носят десетки самолети и вертолети. “Джордж Вашингтон” от класа Nimitz има водоизместимост 100 000 тона, дължина - 330 метра, широчина - 40,8 метра, височината му е като на 24-етажна сграда, скорост - 67 км/час, има 18 палуби, висшата е с 18 000 кв. м., екипаж от 6000 души, от които 2800 ВВС - персонал. Самолетоносачът никога не е сам. Той е ядрото на ударна група, в която влизат ракетни кораби, унищожители, подводници и транспортни кораби. Радарите им контролират радиус от 400 км. и могат да следят едновременно 2000 цели. При опасност, от палубата за 10 минути излитат 30 самолета.

Най-новият самолетоносач “Роналд Рейгън”, сега комплектова състава си. Струваше 4,5 милиарда долара, самолетите му ще бъдат още 4 милиарда, годишната му експлоатация ще поглъща 2 милиарда.

САЩ имат 11 самолетоносача, от които 10 са атомни. Става дума за “Ентърпрайз” и девет от класа Nimitz. Всичките возят по 10-14 изтребителя F-14, F-4 Tomcat, 36 бомбардировачи F/A-18 Hornet, 6 самолета за борба с подводници S-3 Viking, хеликоптери SH-60 Sea Hawk, 4 самолета за ранно предупреждение Е-2С и още толкова за радиоелектронна война ЕА-6В.

Екипажът е облечен с различни жилетки:

- “жълтите” отговарят за движението на самолетите на палубата и в хангарите;

- “зелените” са механиците, които отговарят за техническото състояние на самолетите, катапултите и въжетата за спиране;

- “белите” осигуряват излитанията и кацанията;

- “червените” са аварийните и спасителни екипажи и отговарят за въоръжаването на самолетите;

- “кафявите” са шефовете на механиците.

Това е огромна военна сила. Заради това Доналд Ръмсфелд твърди, че войната може да завърши само за 100 часа и че предишната война през 1991 г. реално е продължила само 100 часа, през които иракчаните бяха изтласкани от Кувейт.

Това е истина, но се забравя, че тогава иракското ръководство не направи опити да защитава Кувейт. Укрепленията не бяха готови и бяха лошо планирани. След започването на сухопътната война, Саддам изтегли Републиканската гвардия и я разположи около Багдад.

След войната армията беше намалена с 50 на сто. Идеята беше да е по-малка, по-дисциплинирана и идеологически мотивирана. Саддам си даваше сметка за потенциалната опасност от армията. Заради това нейното ръководство е пълно с близки, приятели и земляци. Повечето офицери са сунити като него. Освен това членовете на местното население Албу Насир от района на Тикрит, където е роден Саддам, доминират в армейските и държавни специални структури. Това изключва всякаква вероятност от преврат.

За разлика от 1991 г., войната няма да е за чужда територия, а за оцеляване.

Атакуващата армия на САЩ ще е посрещната най-малко от 375 000 войници и над 2200 танка, от които Т-72 - 700 броя, Т-62 - 500 броя, Т-54 - 500 броя. Ирак разполага с 1900 БТР-а и 1900 тежки артилерийски установки, и поне 375 бойни хеликоптери.

Въпреки усилията, армията вероятно е само в 50 на сто в бойния си потенциал. Това обаче не се отнася за Републиканската гвардия, която е основната сила на режима. Разположена на трите основни пътни магистрали към Багдад тя наброява между 50 000 и 70 000 души. Те са много по-добре платени от редовните войници и ще останат лоялни. Такова беше тяхното поведение и през 1991 г.

Един от основните проблеми през войната на Ирак с Иран беше невъзможността на иракчаните да действат по собствена инициатива. За да предотврати това Багдад децентрализира армейското си командване и контрол до възможното най-ниско ниво. Отговорността за всеки град - от Басра до Мосул - е делегирана на местен висш офицер.

Заповедта на Буш за войната срещу Ирак ще бъде най-важното президентско решение в САЩ през последните 50 години и най-важното в света - след Втората световна война. Единственото сигурно нещо сега е, че ако започне тя няма да е толкова проста, колкото твърди Ръмсфелд.

 

You have read 6 of your 10 free ar

 Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски Краят на долара
Доларът гледа в бездната
01.2005

 

Американският долар вече не е на ръба на пропастта, той гледа в бездната. Въпросът не е дали доларът ще падне до 1,60 за евро, а кога ще започне новата световна финансова криза, като онази, която започна след края на Първата световна война и продължи до 1933 г., за да остане в историята като Великата депресия. И сега, както тогава, финансовият елит на света се опитва да създава империя, този път под името глобализиране, което е имперска версия на фашистката световна система.

Финансово-икономическият модел, който САЩ строяха през последните 50 години стигна предела на своето функциониране. Той беше построен върху долара, като единствен еквивалент на стойността, и върху Федералната резервна система на САЩ, като единствен източник за емисия на долара. Всичко това е изчерпано и не вещае нищо добро.

В средносрочна перспектива курсът на долара ще продължи да пада спрямо еврото, йената, юана и рублата, тъй като всички досегашни условия се запазват. Главният фактор, определящ позицията на долара на световния пазар ще бъде двойният дефицит на САЩ - на платежния баланс и на бюджета. А те не обещават нищо друго на долара, освен нов рекорден срив. Още през първото тримесечие на 2005 г. долара ще падне до 1,4 за евро, а след това ще достигне и 1,60. САЩ твърде дълго успяваха да живеят далеч над реалните си възможности, твърде дълго успяваха да се измъкват благодарение на създадения от тях статут на долара като световна валута и на факта, че светът имаше голям апетит към инвестиране в Америка. Но масивното привличане на капитали от света в обеми от 2 милиарда долара дневно е игра, която вече не може да продължава. Рискът от фалит на САЩ с библейски пропорции става все по-реален.

Доларът пада, защото САЩ са една фалирала държава. При сегашното положение федералният дълг на Америка никога няма да бъде изплатен. Живеем в свят, галопиращ към огромни беди и сътресения. Никой няма намерения да изгражда държави и правителства. Всичко е насочено към тяхното разрушение. В света доминират интересите на САЩ и на други страни, които са влезли във война за суровинните ресурси на планетата. Русия е главният суровинен източник. Който контролира суровините на Русия ще контролира бъдещето на планетата.

Ще припомним, че от началото целта на коалицията беше не да завладее Ирак, а да го разруши. Същото става в Северен Кавказ, откъдето целта е разрушението на Русия, срещу която вече се води необявена война.

Поредната операция е унищожението на Украйна. На идеолозите на глобализма е нужна световна империяq пред която Русия трябва да отстъпи, защото тя им е нужна не като сила, а като източник на ресурси. Нужен им е Сибир със своите огромни запаси. Според тях Русия трябва да бъде унищожена до такава степен, че сама да предаде своите интереси.

Светът е на прага на финансовата бездна, а до новата световна война е само една крачка. Кризата ще започне в момента, в който крупните доларови инвеститори ще започнат масово да бягат от долара - Япония, Китай, Русия, ОПЕК, Бразилия, Венецуела, арабите. Това ще бъде за тях защитна мярка срещу кризата на монетарната система на САЩ. Икономическият взрив ще удари най-силно Англия. След това всичко ще излезе извън контрол.

Съвременната война е странна смесица на супермощно ядрено оръжие и ръкопашен бой. Асиметрична война, включваща всичко, в това число и психологическият фактор, т.е. огромната загуба на уважение и доверие на света към САЩ. Клинтън вършеше по-добре работата, особено със забавянето на настъпващия срив. Но оттогава САЩ са в трудна ситуация, тъй като живеят от кризата на останалия свят, който реално е много по-силен от Америка. Тя обаче има наглостта с чужди пари и за чужда сметка да изгражда своя империя, априорно банкрутирала морално, финансово и геополитически. Такъв абсурд в историята на човечеството не е имало. Това е другият фактор, който ще ускори срива на долара.

Някои експерти до неотдавна твърдяха, че става дума за цикличен спад на икономиката на САЩ. Днес всичките стигнаха до крайно песимистичния сценарий за развитието на събитията на основата на феномена с безпрецедентния ръст през 90-те години, наричан "нова икономика" на САЩ (на която се спряхме в предишния брой на "Строго секретно"). Стигна се до чудовищно извращение на относителния дял на "новата икономика" спрямо реалния й принос в икономиката и благосъстоянието. Това доведе до унищожителен ефект върху останалите отрасли на американската икономика, които неуспешно се опитваха да конкурират с "новата икономика" за ресурси. Целият ръст на производителността на икономиката на САЩ реално се концентрира само в 6 отрасъла. В останалите 53, годишните темпове бяха нулеви.

На подробната картина на въздействието на "новата икономика" върху цялата икономика на САЩ ще се спрем в бъдеще. Тук ще отбележим, че тя доведе до структурни извращения и дисбаланс. За първи път в историята колосални инвестиции се насочиха към сектор на икономиката, който беше паразитен, без реална основа.

Ще приведем един пример. В САЩ се появиха елитни извънградски частни клубове, разчетени само за богати клиенти, които станаха топ-мениджърите на безбройните интернет-компании. Средствата за красивия си живот те получаваха от доверчивите инвеститори, на които обещаваха бум в интернетната търговия и другите изобретения на "новата икономика". Но продажби нямаше, потокът от инвестиции приключи, кампаниите фалираха. На кого сега ще продават своите услуги тези клубове?

Това е краткият цикъл на възхода и падението на "новата икономика" на САЩ - пълна виртуалност без реално покритие, за сметка на инвеститорите в САЩ и по целия свят.

Но даже най-голямата глупост има край. От момента, в който структурната криза влиза в остър стадий до завършването й обикновено изминава година и половина, примерно един финансов цикъл.

САЩ се сблъскват със структурна криза с невиждани мащаби. Реално тя трябваше да започне преди 6 години, но беше туширана в голяма степен чрез заграбването на бившия СССР и бившите социалистически страни. Грабежът забави, но не успя да спре кризата. Даже я влоши. Защото ако кризата в САЩ беше избухнала преди 5 години, тогава мащабите на диспропорцията или по-точно на никому ненужната паразитна "нова икономика" щяха да бъдат много по-малки.

Но при сегашните диспропорции и отчитайки обема на американския брутен национален продукт - около 10 трилиона долара, общото съкращение на БНП трябва да възлиза примерно на 200-250 милиарда долара на месец. Ако финансовите власти на САЩ не са готови да признаят структурната криза и да започнат структурни промени те трябва всеки месец да наливат такива суми за поддръжка на падащите сектори. Всеки месец по 250 милиарда долара! Откъде ще ги вземат?

Буш няма намерение да започне политика на дълбоки структурни промени. Заради което той и доларът са обречени на провал, тъй като САЩ не разполагат с ресурси от такъв мащаб. Според най-оптимистичните оценки те могат да съберат около 30 на сто от необходимия обем. Вместо да избере пътя на структурното преустройство Буш избра пътя на износа на война, който неминуемо го води до сблъсък за огромните ресурси на Русия и за огромния производствен потенциал на Китай. Новата световна война е на прага. Но и това е въпрос на критерий. Защото ако се вземат някои признаци на световните войни тя вече е започнала. Балканите, Афганистан и Ирак са нейният първи етап.

Това са и част от факторите зад спада на долара спрямо еврото през последните две години с 40 на сто, въпреки лошата икономическа ситуация в Западна Европа.

Никой в САЩ не може да предотврати колапса на долара. Америка няма резерви да го спасява и има най-заборчнялата икономика в историята на човечеството, която зависи изцяло от кредитирането й от бившите, сегашни и бъдещи врагове.

Заради това през последните дни Япония, Русия и Китай споменаха, че ще прехвърлят огромните си доларови резерви в евро. Това ще е краят на долара, което ще хвърли света в глобална депресия. Държавите, които имат големи външни дългове няма да могат да печелят, за да ги обслужват и също ще банкрутират. Отсега може да се предвиди, че освен Англия, и Австралия, Нова Зеландия и Канада ще колапсират. Това ще доведе до рязко обедняване в кратък период на англосаксонските държави и до срив на социалната им политика и политическа система.

Азиатските икономики, които са тясно свързани с американската, също ще пострадат жестоко, но все пак ще се възстановят по-бързо след политическия и икономически хаос.

Европейският съюз ще бъде в по-добра позиция да оцелее ако не се хване в заложения му от САЩ капан за сблъсък с Русия заради Украйна. Приливът на капитали в еврозоната от онези, които продават долари, ще осигури финансирането на възстановяването на икономиките на Европа.

Колапсът на американският долар ще има най-тежки последици за депресираните икономики на Германия и Франция, което обаче парадоксално ще засили тяхната политическа роля в Европа. Общо Европа ще има шансове да стане нова световна суперсила при условие, че правилно разиграе геополитиката си спрямо Русия.

Заради това твърдим, че от 2 години новата студена война вече е започнала, че войната срещу Русия и Китай беше стартирана преди една година и че светът е на прага на нова световна война, която все още има шанс да избегне, въпреки че той не е голям.

Дано не сме прави...

 

 Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски Атаката срещу Иран предстои
Подготовката за война срещу Иран продължава с пълна пара
04.2007

 

Подготовката за война на САЩ и Израел срещу Иран върви с пълна пара. Според някои източници, атаката може да бъде още през април с удар срещу иранските обекти, в които се разработва ядрената програма. Други източници предвиждат атака до няколко месеца, т.е. докато САЩ попълнят арсенала си с по-силни антибункерни бомби, вероятно с мини-ядрени заряди.

Показателно е, че Техеран отново предупреди Запада да не прави "глупави движения и че ще бъде изненадан от отговора на Иран, ако бъде нападнат".

Едновременно в Израел бяха проведени учения на гражданската отбрана - най-крупните в историята на страната, в които се отработваше и преодоляване на последствията от ракетни удари.

Ситуацията остава крайно напрегната и неясна, въпреки търсенето на решение и по дипломатически път - нова резолюция на Съвета за сигурност, която може да даде на Техеран още 60 дни да прекрати обогатяването на урана. Срокът на предишната изтече на 21 февруари като иранският президент Ахмадинеджад заяви, че "Иран е получил технология за производството на ядрено гориво и сега нашата програма е като локомотив, който няма спирачки."

В администрацията на Буш подготовката за военна операция срещу Иран не спира. Едновременно се поддържа тактиката на дипломатическите опити на Държавния департамент.

Ролите са поделени. Чейни лансира военната опция, Кондолиза Райс - дипломатическата. Буш не изключва и двете. Целта му е смяна на режима в Техеран и постигане на контрол над иранския нефт. Ако това стане с дипломация - добре, ако не - ще бъде използвано оръжие. Везните натежават към война.

Други източници предполагат, че на Пентагона са необходими още 5-6 месеца, за да подготви военната операция. Разработката й е възложена на заместника на отбраната Гордън Ингланд, който действа с разузнавателните агенции на САЩ, Пакистан и някои страни от Близкия Изток. На зам.-държавния секретар Николас Бърнс пък е възложено да създаде единен американско-европейски дипломатически съюз, който да убеди Русия и Китай да се съгласят с по-остра резолюция срещу Иран в Съвета за сигурност. Бърнс трябва да постигне и съгласието на ЕС за евентуална военна операция срещу Иран и гаранции за техническа подкрепа от Йордания, Саудитска Арабия, Египет и Турция. Бърнс трябва да уговори съюзниците на Вашингтон да разрешат зареждането и прелитането над техните територии на бомбардировачи на САЩ. Според експертите, след изтичането на 7 месеца, американската авиация ще получи достатъчно количества нови бомби за дълбоко проникване, по-мощни от използваните в Ирак през 2003 г.

Само като безумие може да се оцени ситуацията, в която Буш ескалира подготовката за война срещу Иран, въпреки фиаското в Ирак. Това ще доведе САЩ до поражение в глобален мащаб. Да се воюва на три фронта наистина е безумие. Ядрените разработки на Техеран са само предлог. Реално, САЩ преследват други цели - постигането на контрол над персийско-каспийската енергийна елипса и над регионалните транспортни комуникации. Само в този случай рискът с война срещу Иран е оправдан. САЩ ще постигнат контрол над всички нервни окончания на целия свят. Икономиките на Европа, Япония, Китай и Югоизточна Азия ще зависят от лоялността им към Вашингтон. Заради това безумието в действията на САЩ е привидно. Новата война ще има идеологическо и организационно подсигуряване.

Военно-политическата върхушка във Вашингтон започна да обсъжда агресията срещу Иран още преди нахлуването в Ирак. В сухопътните, военно-морските и военно-въздушните сили, както й в морската пехота през последните четири години се отработваше операцията иранска свобода. В наследство, новият командващ на CENTCOM адмирал Фелън получи няколко оперативни плана под кода Тактика на иранския военен театър - TIRANNT.

През 2006 г. в Пентагона беше създаден директорат, разработващ иранската кампания, предприятията на атомната промишленост и ракетните установки в Иран. Тези обекти трябва да бъдат унищожени първи от авиацията и командосите на САЩ.

Ескалирането на военното планиране е последният ход в шестгодишната подготовка на администрацията на Буш за война срещу Иран, който още през 2002 г. беше включен в "оста на злото". Мотивът с иранските ядрени оръжия се появи по-късно. Веднага след събитията на 11 септември 2001 г. тогавашният зам.-държавен секретар на САЩ Стивън Хадли и ръководството на Департамента на отбраната - Ръмсфелд, Вулфовиц и Дъглас Фейт, започнаха съгласуването на иранския "дневен ред". Първата от тези срещи стана в Рим с аналитика на Пентагона за Ирак Лари Франклин, експерта по Близкия изток Харолд Род и известния със съчиняването на "българската следа" Майкъл Ледин (на който се спирахме в "Строго секретно"). Той свърза американците с известния ирански оръжеен търговец Манухер Чорбанифар. След януари 2002 г. разузнавателни източници започнаха да съчиняват информацията за "обогатяването на урана от Иран". Но по това време вниманието на Буш беше насочено към Ирак.

В началото на 2002 г. Ледин формира Коалиция за демокрация в Иран заедно с Морис Амитай, бивш изпълнителен директор на ционисткия Американско-израелски комитет (AIPAC).

През август 2002 г. на пресконференция във Вашингтон за първи път се появи обвинението, че Иран има тайна ядрена програма.

Няколко седмици преди атаката на САЩ срещу Ирак през пролетта на 2003 г., Иран съобщи, че изгражда ядрено съоръжение в Натанз за осигуряване на енергия за вътрешния пазар. Но обвиненията на САЩ и Израел, че Техеран има оръжейна ядрена програма продължиха. Белият дом възприе тактиката "никакви преговори с Техеран, война или нов режим, и пълен отказ от ядрената програма."

Но идеята на Белия дом за смяна на режима в Техеран умря през лятото на 2003 г. Към есента на 2004 г. линията към конфронтация с Иран беше възстановена с думите на Буш, че никога няма да позволи Иран да има ядрено оръжие. По същото време Пентагонът получи заповед да разработи военната опция срещу Иран до юни 2005 г. Но и тези планове се провалиха. От март 2006 г. действията на Буш станаха още по-открити. Той беше решил предварително, че Иран е виновен и няма смисъл да доказва своята невинност и да твърди, че Персийският залив принадлежи на персите, а не на американците.

В разгара на критиката срещу Буш заради поражението в Ирак, през ноември 2006 г. се показаха заглавията "Да бомбардираме Иран". Кога? Да направим това през 2007 г. Но най-напред да дадем време на дипломацията на ООН да демонстрира своето безсилие.

От началото на 2007 г. военната групировка на САЩ в Персийския залив има две задачи - да засили давлението върху Техеран, за да бъде извършен преврат, и, ако този план се провали, да проведе въздушна операция срещу основни обекти в Иран.

Новата резолюция на Съвета за сигурност е най-остра със своите санкции спрямо Иран, в това число забрана на оръжеен износ, замразяване на сметките на физически лица и фирми, участващи в ракетната програма на Техеран, призив да не се отпускат нови заеми и т.н. Трябва да се очаква, че Иран ще преразгледа връзките с МАГАТЕ.

С отказа на Москва да спазва договореностите с Иран за доставка на ядрено гориво за АЕЦ Бушер тя започва да следва линията на Белия дом, вероятно заради някакви бартерни договорености зад сцената. В тази обстановка обаче САЩ едва ли могат да очакват прогрес на дипломатическите контакти с Иран на територията на Ирак или в съседна Турция, особено след отвличането оттам на иранския генерал Али Реза Ашгари, бивш заместник-министър на отбраната на Иран и командващ Пасдарана.

Буш вече не може да развива едновременно двете линии - дипломатическата и военната. При него всички "мирни пътеки" водят към война. На среща в Пентагона през февруари е било обсъждано ескалирането на риториката спрямо "иранската опасност" по начин, който беше използван срещу Ирак.

Тревожни са и съобщенията, че израелските военни водят консултации с Пентагона да им бъде предоставен "въздушен коридор" над Ирак за нанасяне на удари по иранските ядрени обекти, дозареждане във въздуха и помощ в насочването към целите.

Това може и да е дезинформация в пропагандната война на САЩ срещу Иран - че Израел ще атакува и че американците ще му дадат коридор. Но ясно е, че Тел Авив все по-активно се включва в подготовката на тази война.

През януари се появи и друга тревожна информация, чиято проверка е трудна. Излетелите израелски изтребители за нанасяне на ядрен удар по Иран са били върнати от американските ВВС над Ирак. Това се е случило на 7 януари като основният източник на информацията е висш американски военен. Обикновено това става на така наречената "160-та станция", ясно очертан път, намиращ се на 160 км от Багдад. Всеки самолет, летящ зад тази точка, трябва да съобщи своите намерения. В противен случай американските F-15 заемат позиции над него и даже могат да го свалят. На 7 януари няколко израелски изтребители са преминали зад "Станция 160" преди да бъдат пресрещнати от три американски F-16. Всеки от израелските самолети е носил по една 20-килотонова ядрена бомба (атомният взрив, който изтри Хирошима от лицето на Земята и уби 140 000 души беше 13 килотона.)

Тези опити на Израел будят недоумение. Атака срещу Иран без предварителна подготовка е невъзможна. Преди всичко трябва да бъде унищожена иранската въздушна отбрана, която е много по- добра отколкото на Ирак. Руските СА-18 Игла са ефективни срещу ниско летящи самолети. Руснаците са приключили инсталирането и на две радарни системи около АЕЦ Бушер. През януари 2006 г. такава система беше пусната и около завода за обогатяване на атома в Исфахан. Друг сериозен проблем за Израел е първият спътник на Иран, който беше изведен в орбита от руска ракета. Той наблюдава и нисколетящи самолети много преди да навлязат във въздушното пространство на Иран. Русия достави за 1 милиард долара напредналите системи Тор М1, които унищожават крилати ракети, пускани от самолети на големи височини.

Мисия на израелски самолети срещу Иран е невъзможна, ако на връщане не направят дозареждане от американски въздушни танкери или ако американците не им позволят да кацнат в Ирак. Ниско летящите F-16 горят твърде много гориво, заради което пилотите предварително знаят, че след като се качат на самолета вече няма път назад. Това е еднопосочен билет.

Именно след 7 януари се появиха и информациите за начина, по който САЩ и Израел ще бомбардират иранските ядрени обекти. Най-напред ще бъдат хвърлени лазерно насочвани бомби, които "ще отварят тунели" в обектите. След това ядрените бомби ще бъдат насочени в тези тунели. Но как ще стане това никой не знае, защото в момента ядрените обекти на Иран със сигурност са най-добре охранявани и защитавани на Земята.

Цинични са и твърденията на САЩ и Израел, че при ядрена атака срещу иранските обекти няма да има ядрено замърсяване, тъй като обектите в Натанз се намират под 21 метра бетон. Но най-дълбокото проникване на най-голямата конвенционална бомба срещу подобни укрепени обекти е по-малко от 9 метра. А ядрена антибункерна бомба прониква само до 3-4 метра преди да избухне. Досегашните опити в Невада и в бившия СССР доказаха, че минималната дълбочина на взрива, за да се избегне ядреното замърсяване, е над 90 метра.

Но даже удар с минимални количества ядрени заряди ще постави началото на епохата на ядрените войни. Ключовият въпрос е, че само ядрени оръжия могат да гарантират на САЩ победа в тази война. Буш и американската върхушка се нуждаят от безапелационна победа в Иран. След поражението в Ирак само ядрени оръжия могат да гарантират на САЩ победа срещу обединения и военно силен Иран.

Без ядрени обекти и без контролна система, Иран, според Белия дом, трябва да вдигне бялото знаме и да се капитулира. Пълна безусловна капитулация. По този начин мечтата на Буш от Дисниленд или Холивуд ще се сбъдне. Но тази идея се роди в главите на хора, които, за да си осигурят печалба, ще продадат и въжето, на което ще бъдат обесени. Този път обаче няма да има печалба. Защото всичко ще изчезне в ядрената катастрофа.

Още през 80-те години бяха направени разработки, които доказаха, че само една малка атомна бомбичка, взривена някъде над Близкия Изток, е достатъчна цялото човечество да потъне бавно и мъчително в ледения мрак на "ядрената зима". Защото има и по-страшни неща от ядрената война. Взривовете и радиацията ще убият стотици хиляди хора. Но по-нататъшното развитие на събитията ще бъде още по-катастрофално. Мащабните процеси, които ще започнат на Земята след ядрената атака, ще погубят планетата като среда за обитаване на живи същества. Ако ядрената бомбардировка убие хиляди хора, "ядрената зима" ще убие милиарди.

Сценарият е ужасяващо прост - слънчевата светлина постепенно угасва, умират растенията, от студа изчезва храната и ... край.

Последните изчисления показват, че за това не са необходими столетия. Достатъчни са 10 години "ядрена зима" и населението на планетата ще се приближи до пълно изчезване.

Резултатът ще бъде безжизнена земя, безцелно правеща обиколки около избледнялото светило. 

 Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски Как юанът глътна долара
Пекин срещу Вашингтон
04.2010

 

Китай се готви за схватка със САЩ. Американците не са доволни от бюджетната политика на Пекин и от твърде ниския, според тях, курс на китайската валута - юана. В отговор Вашингтон ще достави на Тайван нови ракети. От своя страна Пекин нареди на управляващите неговите колосални валутни резерви да бъдат изтеглени от рискованите доларови активи.

По този начин фронтът на сблъсъка между САЩ и Китай се оформи и надеждите, че китайското икономическо чудо ще спаси света изчезнаха толкова бързо, колкото се появиха. Зад тях се очертават все по-ясно контурите на основния конфликт на нашето време - между САЩ и Китай, или по-точно между "Вашингтонския консенсус" и "Пекинския консенсус".

Защо САЩ оказват такова давление върху юана. Защо китайското ръководство отказва да промени курса на своята валута и да въведе нейна конвертируемост? Какво искат САЩ и Китай?

Преди да се опитаме да обясним този колосален сблъсък, в който победителят вече е предизвестен, ще се върнем накратко 20 години назад, към края на 80-те години, когато подобни събития се разиграваха по подобен начин като от едната страна отново бяха САЩ, но от другата не беше Китай, а Япония.

И така, в края на 80-те години няколко американски икономисти предупредиха, че Япония е по-голяма заплаха от СССР. И САЩ, които не само са фактически окупатор на японските острови, но и основен купувач на японските продукти, оказаха давление върху Японската банка да увеличи стойността на йената спрямо долара. Така през септември 1985 г. в рамките на Г-7 беше разработен "Договорът от "Плаза хотел", съдържащ редица мерки за намаляване стойността на долара за сметка на други страни. Последва "Договорът от Лувър" от февруари 1987 г., според който Токио се съгласи да предприеме мерки за съкращаване на доходите от външната си търговия.

Вашингтон прибегна към крайна мярка и включи Япония в списъка на страните, използващи "вражески търговски методи" и поиска сериозни концесии. През 1987 г. Японската банка намали лихвите до 2,5 на сто, където останаха до май 1989 г. По-ниските лихви би трябвало да стимулират японците да купуват американски стоки, което дотогава въобще не се случваше. Но вместо това евтините пари намериха път към бързи печалби на растящата Токийска фондова борса, в резултат на което беше надут колосален финансов балон. Акциите на борсата Nikkei растяха. Растяха и цените на недвижимостите. Курсовете на акциите на борсата растяха минимум с 40 процента годишно, а цените на недвижимостите в Токио със 100 процента. Златната треска обхвана цяла Япония. В течение на няколко месеца йената рязко поскъпна, т.е. курсът й падна от 250 до 149 йени за долар. Японските износни компании компенсираха влиянието на ръста на йената върху износните цени с финансови спекулации, които бяха наречени зайтек (zaitech). И Япония внезапно се превърна в най-големия в света банков и финансов център. Тъй като борсовият балон продължаваше неистово да се надува към 1988 г. всичките 10 най-големи банки в света бяха ... японски. Японският капитал потече към американска недвижимост, към игрища за голф, американски държавни облигации и по-рискови акции на американските компании. Японците услужливо превръщаха своите "надути" йени в доларови активи, като по този начин стимулираха президентските амбиции на Джордж Буш-старши, който следваше курса на Роналд Рейгън към изграждането на потребителска икономика в САЩ, формираща в 80 на сто своя продукт от кредитно потребление.

Но така се стигна до надуването на един от най-големите в историята на света финансови балони. Борсовият индекс на акциите в Токио се увеличи с 30 процента само за три години и токийската недвижимост беше оценена по-високо от цялата недвижимост в ... САЩ, а номиналната стойност на акциите, продавани на Nikkei бяха 42 на сто от стойността на всички акции, продавани в целия свят. Япония беше финансовият център на света. САЩ бяха далеч зад тях.

Но в края на 1989 г., заедно със срива на социализма в СССР и Източна Европа, японските банки започнаха да предприемат мерки за охлаждане на спекулативните операции. Започна паника и масова разпродажба с колосални намаления. От това се възползваха американските банки от Уол стрийт, които с удоволствие убиваха японската борса. Към март 1990 г. Токийската борса загуби над 24 на сто от стойността си, което беше над трилион долара. В течение на няколко месеца загубите надминаха 5 трилиона. Това беше първият етап на японската драма.

Втората фаза на разрушаването на прословутия японски икономически модел беше разрушаването на източно-азиатската сфера за икономическо влияние, която конкурираше успешно американската сфера на влияние.

Днес същата схема Барак Обама се опитва да използва, но не срещу Япония, а срещу Китай, който е в подобна ситуация в каквато беше Япония преди 20 години. Но Китай е много по-умен и не иска да ревалвира, т.е. да поскъпва, своята валута, за да може да се спаси американската икономика за негова сметка. Заради това игнорира призивите да "укрепи курса на юана, колкото се може по-бързо." Явно мъдростта на китайците е по-голяма от тази на японците.

И в края на 2009 г. Китай отново съобщи за ръст на брутния си продукт от 10,7 на сто, като изпревари Германия като най-крупен износител на планетата. В САЩ и ЕС приписаха това на евтината китайска валута. Но това не е истина.

Не помогна и опитът на Вашингтон да създаде Г-2, т.е. САЩ да се присъединят към китайската икономика и да създадат американско-китайски съюз Г-2. Това не стана. Пекин схвана за какво става дума. През ноември 2009 г. секретарят на финансите на САЩ Тим Гейтнер обвини Китай в манипулиране на юана. Това беше фактически обявяване на "студена война" на Китай. Гейтнер заяви, че Обама ще използва всички канали, за да измени валутната политика на Китай. Но това поставя въпросът, колко дълго Китай ще държи своите огромни резерви в долари.

САЩ включиха и традиционните механизми за политическо давление спрямо Китай, изпробвани навремето срещу СССР - обвинения в нарушаване на правата на човека, доставки на оръжие за Тайван, приемане на Далай Лама в Белия дом и т.н. Вероятно ще последват и вълнения на уйгурските сепаратисти в Тибет.

На 3 февруари Обама заяви, че ще оказва постоянно давление върху Китай, за да отвори и той своите пазари и даже обвини Пекин в кризата на ... Запада и растящата безработица. Това наистина е интересна идея - да се прехвърли вината за растящата безработица в САЩ върху Китай, въпреки че САЩ след кризата от 70-те години, американците сами изнесоха своите производства в Китай и Латинска Америка. Това превърна икономиката на САЩ в "тотална депилация" - американците си оказваха някакви услуги, губеха и богатееха на виртуалните си борси, произвеждаха 18 на сто от световния продукт, но изяждат 40 на сто от него. Това постигаха с безобразно печатане на долари, които насочваха към сегашния глобален финансов балон.

Но на 14 февруари Пекин нанесе ответен удар - разпореди китайските фондове, управляващи валутни активи, да изведат средствата си от рисковите доларови активи и да ограничат инвестициите, обезпечавани с държавните облигации на САЩ. Най-накрая започна китайското бягство от долара.

Така стигаме до най-важното. От 3-4 години постоянно обясняваме, че пред нашите очи става нещо наистина историческо, смяна на световния лидер. По-точно, необявената война за световното лидерство между САЩ и Китай е в пълен ход. Не между САЩ и Русия (която е твърде слаба), а между САЩ и Китай.

За да няма съмнение в това, САЩ набързо прибавиха и военния фактор. Военните наричат това "трите примки" на шията на Китай - Тайванският, Малакският и Ормузкият проливи. Всеки е потенциално "тясно гърло" за спиране на транспортирането на нефт до Китай. На този фон, за да бъде дестабилизирана социално-икономическата ситуация в Китай на САЩ е нужна и война срещу Иран, за да бъде блокиран и Ормузкият пролив.

Президентът на Китай Ху Цзинтао заяви, че малакската дилема е ситуация, в която международен пролив, през който преминават 70 на сто от внасяния от Китай нефт и 60 на сто от изнасяните от него стоки де факто се намира под военен патронаж на САЩ, които всеки момент да затворят клапата на Китай и Тайванския пролив.

Китай се опитва да намери алтернативни маршрути за доставка на нефт и строи терминал в пакистанското пристанище Гвадар. Тръгна и нефтопровод от Русия "Източен Сибир-Тихи океан" и доставките на нефт от Казахстан по маршрута Атасу-Алашанкьоу. Китай активно търси нефт в Африка и Южна Америка.

Именно така започна да се говори за "Пекинския консенсус" срещу "Вашингтонския консенсус".

За какво става дума? Ясно е, че в момента се извършва смяна на цивилизационно-интелектуалния тренд, в това число и в глобалната икономическа теория и практика. Пазарните реформи и финансовият либерализъм се сгромолясаха. "Вашингтонският консенсус", появил се в края на 80-те години, остава в миналото. Автор беше икономистът Джон Уилямсон и включваше в него приватизация, свирепа монетарна политика, отказ от бюджетния дефицит, либерализиране на търговията, пълна откритост за чуждестранните инвестиции. Тези мерки Международният валутен фонд предписваше от 80-те години на всички развиващи се страни, които се нуждаеха от валутни кредити. Но пазарните реформи не решиха нищо в Латинска Америка, Русия и Източна Европа. През периода 1965-1995 г. Международният валутен фонд и Световната банка се опитаха да "спасят" 89 страни. Днес 50 от тях се намират в същата или по-лоша ситуация, 32 са в икономически колапс, сред тях е и България.

Това бяха резултатите от "Вашингтонския консенсус". Заради това изразът придоби и политически оттенък и стана символ на натрапваната от САЩ минимална държава и максимален монетаризъм, по-точно доларизиране и глобализиране в американското му разбиране.

Но Китай постигна нещо коренно различно в резултат на своите реформи и изгради макроикономическа стабилност, огромна промишленост и внушителни външноикономически успехи при водещата роля на държавата, рязко съкращаване на бедността, повишено внимание към образованието и науката. В КНР беше реализиран инвестиционен (а не монетарен) модел на развитие с висок ръст и норми на спестяване.

Именно тези черти, характеризиращи китайския модел на икономическо развитие, станаха пример и основание за появата на термина "Китайски консенсус", който е нова икономическа мисъл и модел с изключителна привлекателност. За разлика от "Вашингтонския консенсус", чиято цел е да направи банкерите и топмениджърите на корпорациите щастливи, "Пекинският консенсус" е насочен към хармонично развитие и справедлив ръст в интерес на цялото население. Неговата цел е ръст при запазване на независимостта, стремеж към иновации и разумни експерименти (специални икономически зони). Постепенно китайският модел става универсален отговор на предизвикателствата на съвременността и на въпроса какво идва след капитализма.

Че капитализмът в неговия актуален финансово-пазарен и потребителски вариант е мъртъв никой не се съмнява. И че китайският модел действа - също. Успехите на Китай раждат паника в САЩ и на Запад, защото заедно с икономиката Пекин разширява и сферите на политическо влияние.

Така стигаме до друг важен аспект. Оказа се, че КНР без особени проблеми успешно се адаптира към наложеното от САЩ глобализиране, още повече, че то е външен за Китай процес. Но участвайки в него Китай внася свои собствени корективи. От една страна това е световна икономическа война, от друга - взаимодействие, от което може да се спечели. Стигна се до китайска симбиоза - да се използват възможностите като не се забравят заплахите.

Глобализирането е изгодно за КНР, но това не означава, че всичко го устройва. Но Пекин все пак успя да се включи широко в съвременното международно разделение на труда, като запази водещата роля на държавата в икономиката. Той успя да защити вътрешния пазар от чуждите монополи, създаде свои собствени крупни компании, с които постигна реално равноправие в света на глобалната конкуренция. По този начин участието в глобализирането не означава либерализиране на външноикономическата сфера, в която държавното участие е около 65 процента в предприятията с чуждестранни капитали. Държавният сектор в КНР запази ключовите и най-доходни отрасли - в него влизат 80 на сто от добивната промишленост, 75 на сто от енергетиката, 86 на сто от финансите и застраховките, 84 на сто от транспорта и комуникациите, цялото производство на цигари и т.н. Делът на САЩ, въпреки митовете, в преките инвестиции, които получава КНР, е само 4 на сто, колкото има и малкият Сингапур. В промишленото оборудване делът на собственото китайско производство възлиза на 79 на сто. При това юанът (женминби - народните пари) е една от най-устойчивите валути в света с превъзходно реално обезпечение, а не с виртуалност, като доларът на САЩ. Финансовите спекулации са невъзможни заради ефективната система за мониторинг на пазара. Китай е най-успешно развиващата се страна от Г-20, единствената, в която банковата система е зависима от правителството, коренно противоположно на налаганата от САЩ либерална догма за "независимост на централните банки".

Във вътрешната си политика Пекин отделя специално внимание на социалните проблеми. Расте преразпределителната роля на държавата. През 2006 г. нейните приходи нараснаха с 20 на сто, взимат се мерки за намаляване на разликите между града и селото, между богатите и бедни райони. Това е дългосрочен курс, който ще реши и макроикономическите задачи. Проблемите на бедността при запазването на сегашната висока динамика на развитие не изглеждат непреодолими даже в китайските им огромни мащаби. Издигането на концепцията за социалистическо хармонично общество и лявата социално-икономическа политика след 2002 г. сигнализират приключването на етапа, в който либерализирането на икономиката беше основно съдържание на реформите в света и Китай. Това вече е отминал етап.

Разбира се, китайските успехи не остават незабелязани на Запад и Изток.

Пекинският консенсус глътна Вашингтонския консенсус. По-точно социализмът глътна долара.

Китайският социализъм усвои пазара без да променя основните си социалистически характеристики. Иначе казано социализмът отново е на мода. Най-важното е, че това става в Азия, където живеят над 50 на сто от човечеството и където се произвеждат над 45 на сто от световното промишлено производство, като Китай сам дава около 26 на сто от него.

Но както и при другите страни, Китай трябва да решава сериозни икономически проблеми. Износът, определящ цялата икономика, започна да се съкращава. Появиха се финансови балони, особено при недвижимостите. Някои експерти предлагат като потенциален изход от ситуацията да бъдат пуснати на световния пазар номинирани в юани държавни ценни книжа. По този начин за сметка на поскъпването на юана Китай ще получи временен мощен източник на приходи, с които ще може да компенсира падането на износа и да ускори процеса към преориентиране към огромния си вътрешен пазар. Но трябва да се има предвид, че за покупка на тези книжа ще бъде хвърлен целия световен спекулативен капитал в гигантски обеми, особено от САЩ - десетки трилиони долари за реализацията на тази програма Китай трябва да пусне конвертируем юан в световната финансова система. Именно това искат САЩ, по примера с Япония отпреди 20 години. Капанът е готов. По този начин Китай ще стане последното убежище за целия боклукчийски глобален капитал, излизащ от канализационната доларова печатница на Федералния резерв на САЩ. Дали Пекин ще се съгласи да бъде септичната яма на САЩ? Едва ли.

Дали сегашната криза е затишие пред Третата световна война. В момента действат и много песимистични моменти в политическия, финансово-икономическия и военния контекст.

Добрата новина е, че САЩ са в такава криза и така са затънали в Афганистан и Ирак, че нямат сила да досаждат пряко на Китай. Даже Иран е твърде сложен проблем за тях, но може да опитат заради косвеното влияние върху Китай.

Важно е и каква ще бъде реакцията на Китай. Този момент постоянно се подценява, но може да стане определящ. За да го илюстрираме, ще посочим, че неотдавна в Китай в голям тираж се появи книгата "Китай се сърди", в която основен враг на Китай са обявени САЩ. Съвременният световен ред е сравнен с пазар, на който има един бандит-рекетьор - САЩ. Следователно този болен порядък трябва да се смени. Това означава наистина много.

В момента е ясно, че "Китайският консенсус" победи "Вашингтонския консенсус" и реалната икономика надделя над виртуална

 Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски Американската върхушка обявява финансова война на целия свят
12.2010

 

Какво ни готви бъдещето? Отговорът е "нищо добро". Нещата ще стават все по-лоши. В обозримо бъдеще американската икономика ще регистрира нов продължителен спад, който неизбежно ще премине в крах на US-финансовата система, която е гръбнакът на съвременния капитализъм.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, т.е. кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват.

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят, поне за 5 години напред са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

Финансовата криза и намаляването на възможностите за кредитиране на американския пазар водят към спад на световното потребление и съкращаване на потреблението в САЩ, което е основният двигател на американската икономика. Всичко това пък предизвиква съкращаване на производството и намаляване на световното енергопотребление, в това число на нефта. Това води до срив на световните цени на нефт и газ, ако, разбира се, страните-износители не се обединят и не започнат рязко намаляване на търговията с нефт, за да удържат неговите цени на приемливо за тях равнище. Но при сегашната структура на производство, добив и потребление на нефт, това едва ли ще се служи.

От друга страна, цената на златото ще расте все по-бързо, тъй като само златото ще остане мярка за стойността на всички останали стоки и единственият еквивалент, който може да осигури съхранението на капиталите в период на кризи и банкрути.

Падането на потреблението в САЩ в резултат на финансовата криза неизбежно води към съществено намаляване на производството в Европа, Китай, Япония, Индия и другите азиатски страни, които през последните три десетилетия се превърнаха в световна фабрика за производство на потребителски стоки и IT-технологии. Това води към рязко съкращаване на световния пазар, ръст на протекционизма и засилване на търговските противоречия между САЩ, ЕС, Китай, Япония, Индия, Русия, ислямските страни, Латинска Америка и вероятно ще доведе до разпадане на Световната търговска организация.

Кризата, разразила се в САЩ и обхванала целия свят, се нуждае от адекватни глобални мерки. Но преди това тя се нуждае от разбиране - какви са истинските причини и колко ще продължава. Именно това не са в състояние да направят върхушките на западните страни, въпреки че още преди 80 години на така наречените либерални проекти бяха противопоставени вълните на Кондратиев. Развитието на събитията през последните три години потвърждава в голяма степен теорията на руския икономист Николай Кондратиев. Ще посочим отново някои нейни основни черти.

Кондратиев преди повече от 80 години предложи идеята за съществуването на големи икономически цикли с продължителност 48-55 години, през които става смяна на "запаса от основни материални блага". В резултат световните производителни сили преминават на ново по-високо равнище на своето развитие. По-късно това качване нагоре беше наречено "смяна на технологичните системи". Бяха очертани пет такива системи, през които световната икономика е преминала през последните 200 години.

Описаният от Кондратиев механизъм за функционирането на тези цикли, получили в икономическата наука названието "цикли на Кондратиев-к-цикли", включва две вълни - към ръст и към спад. В основата на циклите лежи механизмът на акумулиране, натрупване, концентриране, разпръскване и обезценяване на капитала, като ключов фактор на развитието на капиталистическата икономика. Това пък не се харесваше на либералните икономисти по света, тъй като според тях световната икономика не се развива циклично, а линейно.

Теорията на Кондратиев не се харесваше и в СССР. Със своя доклад той излезе през 1926 г. в началото на спадащата вълна. През 1930 г. икономистът беше затворен за антисъветска дейност и през 1938 г. разстрелян. Правоверните марксисти, предричащи неизбежния крах на капитализма, също не възприемаха теорията за неговото циклично развитие. Тогава в голяма степен бяха прави, тъй като през 20-те и 30-те години СССР със своята централизирана икономика по време на третия к-цикъл успя максимално да се възползва от Великата Депресия и да осъществи пълно модернизиране и индустриализиране на своята икономика, което му позволи да победи във Втората световна война. Но днес Русия е капиталистическа държава и циклите на Кондратиев се отнасят не само за САЩ, но и за нея.

Как да се отнесе теорията на Кондратиев към сегашната криза. Изводът не е сложен - световната икономика трябва да измине процес на "претоварване" и да се избави от натрупания капитал по пътя на неговото масово обезценяване в неизбежна, дълга и дълбока депресия. Обезценяването на паричния капитал ще стане с краховете на финансовите пазари и на третия фалит на долара, както стана през 30-те и 70-те години.

Това означава, че световната икономика я очаква поредица от тежки и дълги кризи, които едва ли ще завършат по-рано от 2020 г. Сегашната световна финансова криза е само първият звънец, съобщаващ ни, че главното действие предстои - то ще започне през 2012-2015 г., когато световната икономика ще стигне най-ниската точка на спадащата вълна на петия к-цикъл.

Ще припомним, че след втория фалит на долара през 1971 г. и нефтената криза през 1973-1975 г., когато световната икономика влезе в дълбока депресия, получила названието стагфлация - от стагнация плюс инфлация, фалираха хиляди предприятия, растеше безработицата, разоряваха се десетки хиляди дребни и средни предприемачи, постоянно растяха бюджетните дефицити на развитите страни, растяха и цените на нефта, златото, земята и храните. Но същевременно тази депресия изигра ролята на спусък за формирането на огнищата на нови базисни иновации - микроелектрониката, компютърната техника, Интернет и мобилните връзки.

Процесът на обезценяването на капитала на спадащата вълна на четвъртия цикъл доведе до акумулация на капитала в ръцете на сформираните по това време транснационални корпорации, които започнаха да търсят възможност за преодоляване на кризисните явления с изнасяне на производствените мощности в развиващите се страни и в инвестирането в нови базисни технологии. На корпорациите станаха тесни границите на националните икономики. Господстващата идеология стана неолибералната доктрина на пълно невмешателство на държавата в бизнеса. Именно тези сили доведоха на рубежа на 80-те години на власт в САЩ и Англия Рейгън и Тачър, които започнаха политика на кредитния потребителски капитализъм, т.е. навиване на конюнктурата чрез кредитна експанзия на потреблението в национален и глобален мащаб.

И така, около 20 години транснационалните корпорации под знамето на неолиберализма и глобализирането водеха световната икономика към издигащата се вълна на 5-ия цикъл. Разбира се, това се дължеше и на разгрома на СССР и Източна Европа и тяхното безогледно ограбване от западния капитал.

Подемът продължи до началото на XXI век, когато потенциалът на 5-ия цикъл се изчерпа. Либералната приказка свърши. Първият сигнал беше автопровокацията, която върхушката на САЩ си съчини на 11 септември 2001 г. с взривяването на кулите в Ню Йорк. Трябваше да печелят време, за да избегнат краха и да се опитат чрез износ на война да навиват икономиката си. Но това не помогна. Изгърмя пазарът на недвижимостите, цените започнаха да падат. Лошите кредити не се обслужваха. Това доведе до ипотечна криза и след това до световна финансова криза. Фалираха най-крупните в САЩ ипотечни агенции Фани Мей и Фреди Мак. Последваха три от най-крупните банки на Уол стрийт, европейски и азиатски банки. Лавината от финансовите проблеми и фалити продължава да се търкаля.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение. Кредиторите на САЩ, Китай, Япония и Русия неизбежно ще трябва да се заемат със санацията на американската икономика, след като доларът и техните валути ще се обезценят няколко пъти.

Новият лидер на световната икономика - най-вероятно Китай и страните от БРИК, ще трябва да изработват нови правила на световен икономически ред, нямащ нищо общо със сегашния, и да създадат нови глобални финансови институти.

Спадащата вълна на 5-ия цикъл неизбежно ще доведе до формирането след 2015 г. на крупни регионални икономически групировки. Тук предимствата на колосалния вътрешен пазар на Китай и въобще на Азия ще имат решаващо значение. Към 2020 г. регионалното интегриране ще се осъществява повсеместно като защита от краха на американската финансова система. И всяка регионална групировка ще има своя регионална резервна валута. Вероятно ще се стигне до връщане към златния стандарт. В политически план тази реорганизация ще създаде базата на многополюсно организиране на световната общност, чиято устойчивост ще бъде по-висока от сегашната на еднополюсния свят от началото на XXI век. Онези страни, които продължат да вървят в течението на американската финансова политика, ще имат печална участ. Това се отнася и за Русия. Тяхната финансова система ще бъде погребана напълно под руините на американската.

Планът на Полсън и другите опити да се спасят американските финанси в сегашния им вид и ролята на долара могат само да отложат за известно време неизбежното, но с цената на висока инфлация или хиперинфлация. И колкото повече САЩ и другите западни страни наливат долари, евро и ликвидност, толкова по-дълбоко и продължително ще бъде тяхното падане след това.

Китай, Русия, Европа, Япония, Индия, Бразилия, Южна Корея сега би трябвало да прехванат цивилизационната инициатива и да заемат ролята на архитекти на света "след долара".

Повечето икономисти разбират, че ако през 2012-2015 г. американската икономика рухне, руският пазар може да стане най-привлекателно място за инвестиции по време на стремителното обезценяване на капитала от целия свят и използването на най-новите технологии.

Но ако Русия, същото се отнася за Китай, Индия и Бразилия, не успеят да се възползват от сегашната кризисна ситуация на спадащата вълна на петия кондратиев цикъл и продължат да поддържат или да финансират американската финансова система със своите валутни и златни резерви и енергиен износ, тогава тяхната участ ще е печална. 

 Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски Дали по Пентагона е било стреляно с ядрен "Гранит"
03.2011

 

Дмитрий Халезов е бивш офицер от военното поделение 46179, известно като специална контролна служба на 12-то управление на Министерството на отбраната на СССР. Халезов е един от близките приятели и защитници на намиращия се в затвора в САЩ Виктор Бут. Халезов беше и първият човек, видял Бут след ареста му в Бангкок. Според него самият той знае истинските причини, заради които САЩ на всяка цена искат да приберат Виктор Бут "на топло", като Москва не им пречи много.

Според Халезов - бивш член на съветското атомно и по-късно ядрено разузнаване, Бут знае много за терористичната операция на 11 септември 2001 г.

Халезов беше един от първите експерти, които поставиха тезата, че Световният търговски център в Ню Йорк беше унищожен с предварително вградени в него ядрени заряди, за които е било известно в СССР още от 80-те години на XX век.

Но има и неща, за които Халезов говори за първи път. Ако те са истина, 11 септември 2001 г. е трябвало да бъде още по-ужасяващ - Пентагонът е бил ударен със съветска крилата ракета "Гранит" с ядрен заряд и само случайността не е довела до взрив и колосални унищожения във Вашингтон.

Според Халезов, арестуването на Виктор Бут в Тайланд и неговото транспортиране в САЩ е било съвместна операция на американците, руснаците и Тайланд. В операцията е участвал и израелският Моссад и израелското военно ядрено разузнаване Саярет Маткал. Това е структура, която се занимава с ядреното оръжие на потенциалните врагове.

Предположението за "сътрудничеството на руските служби" Халезов обосновава с факта, че при пристигането си в Тайланд Виктор Бут е бил съпровождан от един полковник от руската ФСБ, който е бил арестуван заедно с Бут, но веднага е бил освободен и изпратен обратно в Москва. Основната причина за ареста на Бут обаче не е неговата връзка с колумбийските въстаници от FARC, на които е трябвало да достави от България ракети "земя-въздух". Истинската причина за ареста и процеса срещу Бут е различна.

Според Халезов, американците искат да направят от Бут изкупителна жертва, върху която да хвърлят отговорността за намерената в Пентагона крилата ракета съветско производство "Гранит", която е била въоръжена с термоядрена бойна глава, 25 пъти по-силна от бомбата над Хирошима. Според Халезов, ракетата "Гранит" е била открадната от потъналата атомна подводница "Курск", след като Путин през 2000 г. съобщи на света, че на нея не е имало никакво ядрено оръжие.

Какво е Гранит?

Р-700 "Гранит" (според НАТО Shipwreck, SS-N-19), е най-напредналата морска ракета от времето на СССР. Тя е предназначена за изстрелване от подводници за унищожение на американски самолетоносачни групировки. Това е високо интелигентна ракета. "Гранит" могат да бъдат използвани единично или в залп от 12 ракети. Всяка тежи около 7 тона, с дължина 10 метра и може да лети със скорост от 625 км/час, т.е. свръхзвукова с 2,5 маха. Всяка ракета е типично стандартно въоръжена с 500-килотонова термоядрена бойна глава. "Гранит" е напълно неунищожима, тъй като САЩ и НАТО нямат противодействие срещу нея за откриване или сваляне.

Именно това е станало на 11 септември 2001 г., когато американската NORAD е успяла да засече надлитащата "Гранит" поне 6 минути преди да удари Пентагона, но не е била в състояние да предотврати удара.

"Гранит" има инерционна система за насочване, в която предварително е вграден списъкът на най-важните цели в САЩ и НАТО. Докато лети над океана "Гранит" сканира и анализира военния театър и избира сама най-важните цели като например самолетоносачни групировки, по които нанася удари автономно и автоматично. Ако лети над сушата ракетата избира сама най-важните стационарни цели, като сравнява координатите им с предварително заредените в нейната бойна глава информация и степенува приоритета на нанасяне на удара. Ако например ракетата е изстреляна към Вашингтон, тя сравнява двете най-важни цели - Белият дом и Пентагонът, и избира да удари Пентагона, тъй като тази цел е по-важна от военна гледна точка.

"Гранит" е най-бронираната ракета в света. Тя е направена от дебела стомана и може да бъде сравнена с летящ танк или гигантски куршум. Благодарение на колосалната си скорост, маса и сила тази ракета е успяла да пробие шестте основни стени на Пентагона след удара на 11 септември 2001 г. Това може да обяснява и лъжата на Буш-Чейни, че Пентагонът е бил ударен от голям самолет Боинг, което на практика е смешно обяснение. Удар с крилата ракета "Гранит" - или друга - е много по-обясним от гледна точка на отвора в стените на Пентагона, височината, траекторията на полета и т.н.

Тезата си за "Гранит" Халезов свързва с потопената подводница "Курск". Причината е, че ракетите "Гранит", въпреки че са от времето на СССР, днес могат да принадлежат само на Русия и на нито една друга бивша съветска република, в това число и Украйна.

С други думи Халезов иска да каже, че е имало сътрудничество между САЩ и Русия преди и след 11 септември 2001 г. на висше равнище, като Бут е бил малка риба в цялата операция и сега е отписан и върху него ще бъде стоварена вината за нещо, за което не е виновен.

"Гранит" е ракета, която се използва само във военния флот. По времето на СССР имаше четири флота - Арктическият, Тихоокеанският, Балтийският и Черноморският. От четирите, Русия наследи напълно първите три - Черноморският беше разделен с Украйна.

Но според Халезов, "Гранит" са на въоръжение само в Тихоокеанския и Арктическия флот, така че по никакъв начин не могат да попаднат в ръцете на украинци, които да ги продадат на САЩ.

Но според други източници, един от крайцерите на Черноморския флот е трябвало да бъде превъоръжен с "Гранит". Няколко ракети са били изпратени в Черноморския флот и след разделянето на Русия и Украйна са попаднали в украински ръце, откъдето са били продадени на "терористи". Тази версия може да се оспори, тъй като, ако е било готвено превъоръжаване на черноморски крайцер с "Гранит", ракетите едва ли ще бъдат въоръжени с ядрени бойни глави. Обикновено ракетите-носители се държат отделно, а бойните им глави - на друго място, под контрола на различни управления. Това означава, че ракета, въоръжена с термоядрена бойна глава може да бъде открадната само от едно място - от подводница на служба.

Това пък означава, че срещу Бут са отправени демонизиращи обвинения, че е откраднал и продал не само ядрено, но даже термоядрено оръжие на най-високо държавно равнище и че американците се нуждаят от някаква изкупителна жертва, с която да приключат цялата си версия за удара срещу Пентагона със "самолет", а не с крилата ракета. В този случай Виктор Бут може да е удобен персонаж.

Но как е стигнала "Гранит" от Русия до САЩ, кой е бил доставчикът и т.н. Въпросите остават, т.е. Бут може да бъде обвинен в търговия с оръжие за масово унищожение. Още повече, че след 1990 г. в различни места на света наистина бяха използвани мини ядрени заряди - взривът в Оклахома, ядреният взрив в Богота, взривяването на посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998 г., взривът в кулите Кхобар през 1995 г., взривът на остров Бали или първият взрив в Световния търговски център през 1993 г. Става дума за плутониеви миниядрени заряди.

И накрая още една подробност. Веднага след взривяването на 11.9.2001 г. на Световния търговски център в Ню Йорк започна да се използва терминът "зона-нула" - "Ground-zero". Дотогава на английски език във военната терминология с ground-zero се обозначаваше само "мястото на ядрена експлозия". 

  Спиртните напитки добавят доста калории към диетата     Бъди най-интересния човек, когото познаваш 

 

     

• Ивайло Красимиров
• 14 юли 2017 г. в 10:15 Последна промяна: 
  14 юли 2017 г. в 10:15
•  

Когато се опитваме да намалим теглото си и да живеем здравословно, на първо място са хранителните диети. Все по-често искаме да знаем хранителния състав на това, което приемаме и разбира се, неговата калоричност.

По-малко внимание сякаш обръщаме на напитките. А много от алкохолните напитки са доста калорични. Добре е да се знае, че не всички вина, не всички напитки с висок градус, нито всички бири имат еднаква калоричност. Например една чаша червено вино има калоричност варираща от 125 до 300 калории. Това е трудно да се установи, защото производителите на алкохолни напитки не са задължени да обявяват калориите или друга информация за хранителните качества на напитката.

Предлагаме ви някои данни за енергийното съдържание на най-популярните  алкохолни напитки.

Бира тип Пилзнер, 350 мл. – 100 калории.

Светла бира тип Lager, 350 мл. – 170 калории

Червено вино тип Каберне Совиньон , сухо, 150 мл. – 160 калории.  калоричността на червените вина варира между 125 и стига до300 калории за една чаша при подсладените вина.

Бяло вино, тип Ризлинг, сухо, 150 мл. – 150 калории. При белите вина калоричността варира между 125 и 190 калории за една чаша при сухите и стига до 280 калории  при подсладените.

Вино тип розе, сухо, 150 мл. – 100 калории.

Газирано (тип Шампанско) вино, сухо – 120 мл. – 110 калории

Текила, 50 мл. – 110 калории.

Уиски, 50 мл. – 120 калории.

Водка, 50 мл. – 105 калории

Джин, 50 мл. – 97 калории

Ром, 50 мл. – 96 калории

Както се казва в рекламите, употребявайте с удоволствие и мярка.

     

  Папа Франциск е анатемосан, вероотстъпник и слуга на антихриста Публикувано на 12.06.2016 от Иван Василев Молим, коментирайте! За измяна на Божия закон и одобряване на неморалността Папа Франциск е анатемосан от Византийската Вселенска патриаршия в Украйна

В Рио де Жанейро през 2013 г., от 23 – 28.07 се състоя среща на младежите с главата на Римокатолическата църква. Сред младежите по време на тази среща е царял дух на разврат, неоезичество и хомосексуализъм. За всичко, което правили младежите, те получили одобрение от него. Затова Папа Франциск е анатемосан от Византийската Вселенска патриаршия, която е католическа, за измяна на Божия закон и одобряване на неморалността, пише сайтът на патриаршията vkpatriarhat.org.ua.

На 2 август 2013 г., Източната християнска църква чества празника на св. Пророк Илия. На този ден, Византийската католическа патриаршия от власт на Триединния Бог заявява анатема – Божието проклятие (Гал 1:8-9) – на римския епископ Франциск Берголио. Причината е, че той злоупотребява с авторитета си в Църквата да наруши закона на Бога. Той насърчава аморалните хомосексуални възгледи, което е в противоречие със същността на Евангелието и унищожава всички морални ценности.

Папа Франциск е анатемосан, снимка от срещата с младежите на Бразилия.

Така Франциск Берголио е изключен от Мистичното Христово Тяло. Сега той държи офиса си във видимата организация на Католическата църква незаконно, се обяснява от Католическата украинска патриаршия.

Нещо повече, чрез мълчанието си той одобрява съвременните ереси и с жестовете си също е одобрил синкретизма с езичеството. Съвременните ереси отричат Божественото вдъхновение на Писанията, божествеността на Христос, еднаквостта на изкупителното Му смърт на кръста, както и реално и историческиНеговото възкресение.

Хомосексуалността насърчавана от Франциск Берголио е плод на съвременните ереси и синкретизъм.

Всеки епископ и свещеник, както и всеки вярващ католик, са длъжни да се разграничат от отстъпника Франциск. Те трябва вече да не го приемат и да не му се подчиняват като глава на оглавяваната от него Католическа църква. Според патриаршията, ако епископи или свещеници поменават името му в Божествена литургия, трябва да им стане ясно, че те са в духовно единство с този отстъпник. Такива също попадат под Божието проклятие – анатема. Вярващите са обвързани с послушание към Бога и трябва да се разграничават от тези предатели на Христос и да не им се подчиняват повече. Ако те направят това, те също попадат в обхвата на Божието проклятие – анатема.

Франциск Берголио е изгонен от Святия Дух и е приел духа на антихриста дълго преди да бъде назначен на този пост, смятат служителите от украинската Вселенска патриаршия. Той никога не е бил на страната на Христос и е слуга на антихриста и води измамените души във вечно проклятие.

Доказателство за това е музиката и танцът на епископите, и жестовете, и речта по време на срещата в Рио де Жанейро през 2013 г. Лошият пример и думите на отстъпника Франциск Берголио са били одобрени от всички деструктивни влияния на модерните времена, т.е. практикуване на хомосексуалността, окултизма и разврата. Това е видим знак на духа на антихриста. На срещата папата не произнесе реч на младежите с ясни думи за автогеноцида, за опасностите свързани с хомосексуалността, младежкото правосъдие, наркотиците, упадъчната музика, чипизирането и евтаназията.

В наше време страните от целия свят се намират под натиска на ООН, масоните и над-държавните структури, които ги принуждават да легализират хомосексуализма, който разрушава всички морални, духовни и физически ценности. Той ликвидира семейните институции, Божиите заповеди и е бунт против Бога, отварящ вратите за сатанизация на християнските народи. Заедно с младежкото правосъдие, той  е най-силното средство за т.нар. редукция(автогеноцид) на човечеството. Води към тежки престъпления спрямо човечеството – става дума за отнемането на деца от родителите им и даването им на хомосексуалисти и педофили за т.нар. „осиновяване”. Децата морално се развращават, което води до нарушения в психиката им и попадане под влиянието на тъмните сили.  Младото поколение е измамено не само в света, но и във фалшивото християнство – католицизма и подобните на неговите учения църкви. За престъпленията на нашето съвремие Хосе Берголио лицемерно мълчи. Нещо повече – проправя им път със своите изказвания. Най-силното идеологическо оръжие е закодираната лъжа – злоупотребата на положителни понятия, зад които се крие точно обратното – тежки престъпления. Този психологически метод изкусно използва и Франциск Берголио, който да не забравяме е йезуит.

За измяна на Божия закон и одобряване на неморалността Папа Франциск е анатемосан от Византийската Вселенска патриаршия в Украйна.

Младежта се намира под влиянието на декадентската музика, корените, на която идват от сатанинското вуду. Тя води към разпуснатост, престъпност; издига в култ насилието и извращенията. На срещата с младежите папа Франциск използва тази музика, за да стане любимец на тълпата, подобно на рок-звездите. Той прекара нощта под светлината на прожекторите, а крещящите тълпи напомняха повече ревовете на ада, отколкото обществото на католици. С музиката бе свързан и танцът – шокиращо е, че няколкостотин епископи взеха активно участие в дискотеката в чест на Франциск.  Това не беше приближаване към младежите и предаване на пророческия дух от Божието Слово, а съвсем противоположното.

Кардинал Баняска дава причастие.

Масоните и световните банкери, заедно с ООН и Обама предвиждат противоестествени и антихристиянски закони, които са програма за редукция и автогеноцид на човечеството.

Към днешна дата – май 2017 г., виждаме, че политиката на президента Тръмп донякъде е добра, че не продължава тази на Обама, но в замяна на това е приел в кабинета си да работят не малко християни, но повечето от тях са католици и йезуити, което непременно ще доведе след време до потъпкване свободата на вярата и до въвеждане на закони, изгодни и по плана на Ватикана за САЩ и за света. Според пророчеството на Библията точно чрез католиците ще бъдат издадени закони, които ще бъдат подобни на средновековните за преследване на християните, които вярват според Божието Слово и спазват писаното в Него.

Франциск като глава на Католическата църква извърши предателство към Христос и Неговото Евангелие с това, че одобри хомосексуализма непряко даже и в редовете на свещеничеството. Още в началото на неговия понтификат, кардинал Баняска – главата на епископската конференция на Италия – извърши обряда погребение заедно със свещеници гейове. Той направи жест, който отвори вратата на хомосексуализма вътре в църквата. На 25 май извърши погребална меса на свещеник, афиширащ открито хомосексуализма и транссексуализма. С кардинала служиха и няколко хомосексуалисти и бе дадено свето причастие на явни транссексуалисти. Светски семейства нарекоха цялата тази акция „скандал”. Как ще изглежда моралното разложение и оскверняване на светата литургия отхомосексуалните свещеници, които съгласно думите на Франциск не можем да съдим, можем да видим на шоу-акцията на свещеника-хомосексуалист Отец Хосе Пинто, както и на шоу-литургията на самия Франциск Берголио.

Папа Франциск е анатемосан, отстъпник от вярата и слуга на антихриста.

Как семействата разбират и  коментират думите на Берголио? – Уникален жест на примирение с лесбийките и гейовете.

„Хомосексуалистите трябва да бъдат интегрирани в обществото на християните като равноправни членове”. Това означава, че те вече не трябва да се покайват и християнството вече не смее да нарича хомосексуалните отношения „грях” и „мерзост”, т.е. трябва да отхвърли Божия закон  и  той да загуби своята същност. Който се обяви против извращенията и защити Божия закон и доктрините на вярата, той ще се окаже вече в ролята на бунтар против папството, и трябва да се сблъска с тежки наказания. Берголио манипулира и мами целия християнски свят, отдалечава го от истинската вяра и от правдивите морални ценности като внедрява извращенията на хомосексуализма.

Исус предупреждава: „Ако не се покаете, всички ще погинете!”

Църквата е задължена да проповядва на такива хора покаяние; да им показва пътя за освобождаване от това извращение, зад което се крият гордост и нечисти демони. Исус не търпеше тези нечисти демони, но ги изгонваше. Ако хомосексуалист, чрез подходяща терапия и по Божия милост получи освобождение, то до смъртта си трябва да бди, за да не падне отново в това извращение. Трябва да избягва всяко изкушение, подобно на обърнатия наркоман или алкохолик. За съжаление отстъпникът Франциск никога ясно не казва тази истина. Обратно, одобрява хомосексуализма и изисква от другите същата фалшива толерантност. Тази негова позиция пречи на истинското покаяние и освобождение. Тогава парадокс е призивът към младежите да имат смелостта да бъдат щастливи.

Защо Франциск не дава статистика за хомосексуализма? Хомосексуализмът е свързан с педофилията, с развращаването на малки деца, със садомазохизма, с наркотиците, смъртоносната болест СПИН, с депресия, с цинизъм, с психически разстройства, със самоубийства, с евтаназията  – това е път към вечна гибел,който Франциск толерира и по този начин дава на цялата Католическа църква нова парадигма – антиевангелие. Неговите речи разкриват духа на антихриста, който действа чрез него. Франциск каза: „Ако някой е гей, но търси Бога и има добри намерения, кой съм аз, за да го осъждам!” Ако човек търси Бога, то има само един път да Го намери – това е истинското покаяние. Покаянието означава, че човек трябва да нарече греха грях и мерзостта – мерзост! Но Франциск лицемерно отхвърля този честен подход. Не може да се търси Бог на фалшива основа или да имаш добри намерения.

С лъжи и измами никой няма да намери Бога! Какви добри намерения може да има този, който с високомерие демонстрира, че е гей и иска да има дълга връзка с  т. нар. псевдо-съпруг – друг гей, като осиновява деца, отнети от техните любещи родители. Какво нечувано престъпление, когато Франциск Берголио пренебрегва длъжността на наместник на Христос на земята и лицемерно пита: „Кой съм аз да осъдя гея?”

Това изказване изразява върха на лицемерието и демагогията. По думите му този, който е гей, не трябва да извършва никакво покаяние. А какво казва Бог в Библията?

Всеки християнин трябва да нарича греха грях и да се бори за спасението на скъпоценните души, попаднали в клопката на хомосексуализма. Това трябва да правят също епископите и свещениците. Но Берголио, когото считат за папа и видим наместник на Христос, одобрява греха на содомията! С това де факто отменя Божия закон и разрушава моралните ценности. На въпроса „Кой е той?” би трябвало честно да отговори: „Аз не съм слуга на Христа, а слуга на Антихриста.”Франциск Берголио заличава разликата между добро и зло, греха и добродетелта – това е духът на Антихриста. Кой е този Франциск? Сътрудник на световните банкери и масони, които в 33-та степен се посвещават на Сатана.  Кой е той, че си позволява да променя Божия закон и да легализира аморалността и мерзостта, въпреки Свещеното Писание и традициите на светите отци и мъченици? Отговорът е очевиден – той не е наместник на Христа, а на Антихриста. Затова папа Франциск е анатемосан от Византийската Вселенска патриаршия.

Към анатемата за папа Франциск, трябва да отбележим, че не само в описаното е нарушен Божият закон от него и от всички преди него на трона на Ватикана. В самата Католическа църква е отхвърлен Божият закон още през първите векове на съществуването си, като това те си го признават и е записано в техния катехизис. В Библията е предсказано преди 2700 г., че ще се появи власт, която ще воюва с истинските християни и това се е изпълнило през Средновековието в лицето на Католическата църква.

Католиците в своя катехизис са променили 10-те Божии заповеди от Библията, Изход 20-та глава – втората и четвъртата.

Променена е втората заповед от 10-те Божии заповеди, която забранява правенето на изображения и идоли и поклонението пред тях. Затова е премахната и е умишлено нарушавана. В по-разширен смисъл се разбира и за поклонението пред умрелите, но не че да не се уважават, а това, което е въведено като ритуали – помини и други подобни. Другата много важна заповед, която е зачертана от католиците в техния катехизис е четвъртата, отнасяща се заосвещаването на съботата като Божий ден и вместо нея е измислено да се почива в неделя. Почитането на неделята идва от езичеството и е в пълно противоречие с 10-те Божии заповеди.

В Откровение 14-та глава е записано много ясно предупреждение от Бог срещу фалшивите поклонения и учения, сред които челно място заемат ученията на Католическата църква, но и на другите с подобни възгледи като Православната (общи неща – поклонение пред светии, раздаване за умрели, почиват в неделя) и повечето протестантски църкви. Тези въпроси са много важни, защото засягат вечната ни съдба на всеки от нас. Наградата от Бог за тези, които са приели да вярват в Исус и да му се покланят по правилния начин описан в Библията, а не според човешката промяна в нея, е вечен живот според писаното в последните й глави и които ще участват в първото възкресение.

  Виктор Пелевин Върколашки метаморфози     Експертно заключение     Настоящият текст, известен и под названието „Ай Хуй“, е неумела литературна фалшификация, направена от неизвестен автор през първата четвърт на XXI век. Повечето експерти са съгласни, че е интересен не самият ръкопис, а методът, по който започва разпространяването му. Текстовият файл, озаглавен „Ай Хуй“, уж бил открит в хард диска на портативен компютър, намерен при „драматични обстоятелства“ в един московски парк. За режисировката на тази акция свидетелства милиционерският протокол, в който се описва находката. Същият, според нас, дава добра представа за виртуозните технологии на съвременния пиар. Протоколът е истински, има всички печати и подписи, но не се знае точното време на съставянето му — горната част на първия лист с датата е отрязана при подшиването на протокола в папката, преди същият да бъде даден за съхранение в края на календарната година, както изискват служебните инструкции. От протокола се вижда, че интересът на сътрудниците на милицията е бил предизвикан от странни природни явления в Битцевския парк в Южния административен район на град Москва. Гражданите наблюдавали над дърветата синкаво зарево, кълбовидни мълнии и множество петоцветни дъги. Някои от дъгите приличали на балони (според показанията на свидетелите на произшествието цветовете им сякаш преливали един през друг). Епицентър на аномалията е широко празно място в края на парка, където е разположен трамплинът за скокове с велосипед. До трамплина е открита полустопена рама от велосипед „Canondale JeKill 1000“ и остатъци от колелета. Тревата в радиус десет метра около трамплина е изгоряла, като изгорялото петно има формата на правилна петолъчка, тревата извън очертанията не е пострадала. До велосипедната рама са намерени женски дрехи: джинси, маратонки, бикини тип „седмичен“ с надпис „Неделя“ и тениска с избродиран отпред надпис „скиf“. Доколкото може да се съди по снимките в протокола, третата буква на въпросната дума прилича повече на кирилско „и“, отколкото на латинско „U“, а и к-то също е изписано като на кирилица, с къса предна чертичка. Може да се предположи, че не става въпрос за анаграма на „fuck“, както твърди в монографията си М. Лейбман, а за руската дума „скиф“*. Това се потвърждава от „да, азиатци сме“ на гърба на тениската — несъмнена алюзия към стихотворението на А. Блок „Скити“, което М. Лейбман очевидно не е чел. [* Скит (рус.) — Б.пр.] До дрехите е намерена раница с портативния компютър, описан, както вече споменахме, в протокола. Никоя от споменатите вещи не е повредена и по тях няма следи от огън, което свидетелства, че са били подхвърлени на местопроизшествието вече след като в тревата е било прогорено звездообразното петно. По въпросното събитие не е възбудено наказателно дело. Съдбата на (уж) открития на хард диска текст е добре известна — отначало той се разпространява в кръговете на окултните маргинали, след това е издаден като книга. Оригиналното название на текста дразни с непристойността си дори днешните книгоиздатели търгаши, така че той е преименуван на „Свещена книга на плътеника“. Текстът, разбира се, не заслужава никакъв сериозен литературоведчески или критически анализ. Въпреки това ще отбележим, че в него виждаме толкова гъста мрежа заимствания, подражания, отгласи и алюзии (да не говорим за просташкия език и за изключителния инфантилизъм на автора), че въпросът за автентичността или достоверността му изобщо не може да представлява интерес за един истински специалист по литература, текстът е интересен изключително като симптом на дълбокия духовен упадък, който изживява нашето общество. Псевдоизточната поп метафизика пък, с която авторът толкова държи да се изфука пред също такива унили неудачници като себе си, които не са я и помирисвали, може да предизвика у сериозните, успели в живота хора единствено състрадателна усмивка. Държим да уверим московчани и гостите на столицата, че чистотата и редът в Битцевския парк са както винаги на висота и че московската милиция денонощно охранява спокойствието и сигурността на разхождащите се. И най-важното, другари — нека в живота ви винаги има място за радостна песен!   ТЕНГИЗ КОКОЕВ, майор, началник на РМУ„Битца-център“ МАЙЯ МАРАЧАРСКАЯ, ИГОР КОШКОДАВЛЕНКО, кандидат на филологическите науки ПЕЛДИСШАРМ, водещ на телевизионното предаване „Караоке за Главното“