Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
FAntastika
Автор: fantasta Категория: Лични дневници
Прочетен: 249788 Постинги: 663 Коментари: 15
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
21.11.2023 23:22 - Нов ййййййййй
 Решижхме с моя приятел Стефан да идем да му намерим кола но се чудих каде да идем.  В Горите на Германия или на един от градовете на десет хилядниците.  - кво ша каиш каде да идем - попитах го - Ами аз викам да идем там дето са проститутките - каза Стефан - може но е далеч и трябва да се подготвя с спирт и други нужни работи мисля че видях една доста запазена в един от гаражите бе косервирана и омазана с препарат- казах му - ади бе итересно ми е  а може да опънем някои робит кукла нали каза че са хубави- каза тои - за курви не знам но за колата може да се нуждае само от зареждане на горуво и почистване и си обзаведен с кола- казах му - Добре Стефка тръгваме а там ще решяваме на място- казах му Подготвих сичко зех спурт и отлетяхме не летяхме много бавно а доста бързо стигнахме след като натиснах педала на гаста.  Кацнахме и аз го заведох до близък гараш влезнахме вътре слет кати го разбихме разбира се да оказа се запазена двумесна спортна кола оказа се че е релектрическа не с безин/ спирт включих генератор да се зарежда но не знаехме колко време ще трябва и дали въбще ще се зареди за тива смених батерите имах няко е и друг в резер оказаха се достатъчно но ние мотирахме генератира в колата и я свъзахме дирекно оказа се че е възможно запалих я и я издигнах на малка височина колата бе стабилна качих Стефката да се учи в колата и му обясних как се кара тои бързо се научи и започна да си играе с нея .. - Викам да идем на гости при каките а- каза  Стефката - Ми добре как да ти откажа и без това батерите трябва да се заредат поне малко ако стане нещо с генератора да кацнеш благополучно- казах му Отидохме до главната врата и бързо я отклучихме с шоерц не искахме да я разбиваме и да я оставяме отворена бе цена се пак влезнахме и се озовахме на една голяма улица а от двете страни тацуваха красиви роботи.                                       
Категория: Лични дневници
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове: 1
21.11.2023 04:40 - Нов без име 897
 С това да съм наи добрия прозводител на ракия се хвалех много моята водка от хлебно дърво бе наи добрата а уискито ми бе като едновремешнити.  Аз си бях направил нещо като магазин в моето дърво бе малък но бе посещаван  хората от моя краи идваха да си купят от мен за малко барут в замяна.  Аз този барут го използвах и си бях направил малка фабрика за патрони.  Бях намерил машината в една фабрика в гермаските гъсталаци където бяха някога град бях събрал много мед и бях го донесъл с колата и сега си произвеждах патрони които смятах да продавам за храна и злато можеше и да разменям и за сичко което ми е ниобходимо за мен аз семество нямах бях млад и сирак от малък оцелявах в моята гора..  Днес приизведах стотина патрона и бях решил да ида с тях на лов но щях да използвам една от летящите ферми горе.  Взех една карабина и сичко което ще ми трябва и го натоварих в колата ми качих се и я подкарах започнах да се изкачвам бавно нагоре като постиоено се ускорявах напред скоро достигнах нужната височина и се влях  в многото летящи сресва на тази височина.  Търсех да намеря голяма подивяла градина но тук бяха се малки и не ставаха за лов скоро оред мен се носеше огромна градина  с размери на град кацнах на нея и слет като разбих една от входните врати, взех си карабината и след като я заредих влязох.. Това бе огромна подивяла гора вървях и търсих тук нямаше хишници това е било огромна ферма за добитък можеше да има крави или овце на оример а можеше да има сичко заедно но хишници тук бях сигирен нямаше.  Гората бе гъста и с висока трева по едно време префърча с бвк една рунтава овца докато регирам тя избяга.  Маи това бе ферма за овце лошо би било да е свиска те са диваци и бяха опасни.  Се пак не бях сигорен каква ферма бе движех се в гъсталака и скоро срешнах десетина овце пасящи на малка поляна.  Помислих си че сигорно е овча ферма насочих пушката си към овцете и гръмнах една от овцете тя овцата падна веднага другите се разбягаха аз заредих и повалих още една по малка овца...  Отидох до малката овца и веднага я пиколих  за да не се замъсява месото събрах дърва и запалих голям огън одрах грубо кожата и след като свърших се отпуснах на поляната до огана зех един бут от овцата и го сложих да се пече близо ди оганя бързо се опече месото аз диро оспях одера и голямата овца бях я нарязал на парчета и бях я занесъл в колата.  Наядох се яко бес хляб но се наядох върнах се на колата и я подкарах слезнах надолу и се насочих към дома.  Скоро видях родното ми дърво кацнах одгоре и след като внесъх месото от овцете в фризера ми горе се прибрах в хола долу на първия етаж..                                                                     
Категория: Лични дневници
Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове: 1
21.11.2023 04:38 - Нова 567
 С това да съм наи добрия прозводител на ракия се хвалех много моята водка от хлебно дърво бе наи добрата а уискито ми бе като едновремешнити.  Аз си бях направил нещо като магазин в моето дърво бе малък но бе посещаван  хората от моя краи идваха да си купят от мен за малко барут в замяна.  Аз този барут го използвах и си бях направил малка фабрика за патрони.  Бях намерил машината в една фабрика в гермаските гъсталаци където бяха някога град бях събрал много мед и бях го донесъл с колата и сега си произвеждах патрони които смятах да продавам за храна и злато можеше и да разменям и за сичко което ми е ниобходимо за мен аз семество нямах бях млад и сирак от малък оцелявах в моята гора..  Днес приизведах стотина патрона и бях решил да ида с тях на лов но щях да използвам една от летящите ферми горе.  Взех една карабина и сичко което ще ми трябва и го натоварих в колата ми качих се и я подкарах започнах да се изкачвам бавно нагоре като постиоено се ускорявах напред скоро достигнах нужната височина и се влях  в многото летящи сресва на тази височина.  Търсех да намеря голяма подивяла градина но тук бяха се малки и не ставаха за лов скоро оред мен се носеше огромна градина  с размери на град кацнах на нея и слет като разбих една от входните врати, взех си карабината и след като я заредих влязох.. Това бе огромна подивяла гора вървях и търсих тук нямаше хишници това е било огромна ферма за добитък можеше да има крави или овце на оример а можеше да има сичко заедно но хишници тук бях сигирен нямаше.  Гората бе гъста и с висока трева по едно време префърча с бвк една рунтава овца докато регирам тя избяга.  Маи това бе ферма за овце лошо би било да е свиска те са диваци и бяха опасни.  Се пак не бях сигорен каква ферма бе движех се в гъсталака и скоро срешнах десетина овце пасящи на малка поляна.  Помислих си че сигорно е овча ферма насочих пушката си към овцете и гръмнах една от овцете тя овцата падна веднага другите се разбягаха аз заредих и повалих още една по малка овца...  Отидох до малката овца и веднага я пиколих  за да не се замъсява месото събрах дърва и запалих голям огън одрах грубо кожата и след като свърших се отпуснах на поляната до огана зех един бут от овцата и го сложих да се пече близо ди оганя бързо се опече месото аз диро оспях одера и голямата овца бях я нарязал на парчета и бях я занесъл в колата.  Наядох се яко бес хляб но се наядох върнах се на колата и я подкарах слезнах надолу и се насочих към дома.  Скоро видях родното ми дърво кацнах одгоре и след като внесъх месото от овцете в фризера ми горе се прибрах в хола долу на първия етаж..                                                                     
Категория: Лични дневници
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
21.11.2023 04:36 - Нов разкъз 123
 Кои иска да съм слаб няма да познае аз не бях слаб нито душевно нито телесно за това колата ми се мъчеше доста за да ме издигне наложи се да направя специялен кожух ,подплата която пълнех с горещ водород бе опасно но колата ми ставаше по лека и не се мъчеха перките на витлата толкова . Аз бях подкарал моя звяр и се издигах стремително включих помпата за подаване на гореш водород и след малко балоните се напълниха и колата зе да се издига по бързо за това височината от десет хиляди метра я зех трудно но бързо до сега не се бях искачвал на тази височина тук бяха сравнително малки летящи превозно жилишни сретсва това бе втората линия имаше още една на двасет хиляди метра но там трябваше нещо специялно за да идеш там аз дори не бях ходил на десятката камоли на двасетката за това бях развалнуван какво ще открия там . Доближих един огромем летящ град и започнах да се спускам кацнах на страничен паркиг за коли паркигът бе пълен с коли модерни вече отпадъци времето не бе ги пощадило  почудих се дали от тях можех да въстановя няколко които да подаря на моите приятели долу а и щеше да стане по интересно горе сега бях сам освен с един мои приятел на които му подарих кола. Излезнах от колата хванах се здраво за страничните перила тук духаше яко а и бе много студено диближих се до мръсното метално стакло и погледнах веднага се чу издръчене на метал в метал някои стреля по мен но прозиреца издържа и не се случи нищо аз се одръпнах рязко назат за малко да падна но веднага осъзнах че стаклото бе бринирано и ме пазеше от куршуми погледнах по внимателно като избърсвак мръсотията и кондеза . Бе типичен каубоиски град с дървените згради и с хидещи роботи кукли,каубои дори видях кои бе каубоя кото бе стрелял по мен тои бе излязал от кръчмата срещу призореца където бях аз но не осъзна че не може да ме оцели прес прозиреца които бе  брониран. Запопнах да оглеждам мястото и видях вратата в дъноти отидих до нея и видях натписа над нея  "Не влизай опасно за живота играе се  реялен спектакъл " Аха тива бе теятър с каубоиски сужет помислих си аз вратата бе масивна но бях сигорен че можех да я разбия но бе опасно за да ида там трябваше да се подгитя например бронирана жилетка оръжие и други нужни ми неша за да оцелея поне извесно време там за това реших друк път да я посета . Качих се в колата си но преди това огледах колите на около имаше няколко възможни за спасяване рециклиране с три де притера ми . Отлетях и се насочух към друг масивен град полетях доста докато стигна там огледах го внимателно тук вероятно бе някакъв руски сужет за втората световна воина бе зарязах го и него и отлетях към следващия тои се оказа огромна алея на проститутки насякаде имаше чарвени бутки с тацуващи момичета роботи по улиците нямаше хора вероятно е бил цетър за забавление на хората от градовете доло и горе според мен. Уморих се а и бях гладен а и се бях одалечил на много килиметри по въздох до моят дом затова зарязах прегледа на останалите градове за друк път и се спуснах надило височината я взех бързо но растиянието бе доста а вероятно нямаше да ми стигне горивито стопроцетов спирт от смокини налижи се да кацна на едно дърво и да нощувам тук запалих оган испеках си хляб и месо и ядах пинах вода и си легнах в колата започнах да мисля какво да правя вероятно трябвале да оставя скъпоцената си кола тук а аз да ида пеш до наи блиската кръчма да купя смокинов спирт ако имаха чист спирт стопроцетов другия не ставаше ...                                                                                                      
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
 Имам идея за съпротива към продажниците просто трябва да ги оплашим за да избягат от България просто е които може ако иска замервауте ги с водни бомби за да знаят сега вода после камбани и накрая бомби
Категория: Лични дневници
Прочетен: 115 Коментари: 0 Гласове: 0
23.06.2023 20:57 - Път към воина
 Тия продажници ни водат към воина но народа продължава да си ги избира какво очакваш от тази измет която остана в българия само болните и лудите останаха другите се продадоха и изметоха но те ще видат до къде ще ги доведе това Рисия с таковете ще ги прегази отново и те си го заслужават само ме жал за нашите бъгаски деца
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5218 Коментари: 0 Гласове: 1
 Бе се разминало на косъм бях разбрал от радиостацията на идиотите кои бяха моите врагове това бяха корените жители на градовете бяха се събудили и се завръщаха с нетърпение и злоба се заселваха от продължителнато спане в крио камери главно бяха воени и учени и политици за това си казах че не изкам да си имам кофликт с тях и с радиостанцията се разбрах сега бях свободен да права каквото си искам но ми бе забранено да се мяркам горе добре че не ги бях застрелял щях да им стана врак до живот и щеше да се праждосвам някаде за да се скрия от тия типове които се оказаха главно Руснаци след голямата воина нали те победиха а те бяха заспали сега отново с есъбудиха и се намесиха в живота на земята ..

И като се сетя че аз ги бях намерил навремето заспали и ги бях събудил глупака бях аз и за трепане пак бях аз но аз обичах руснаците те бяха браски народ на българите и бяха ги спасили при воината като отказаха да истрелят атомни оръжия към българия 

Категория: Поезия
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове: 0
 Колко вилнях само аз си знам яко пиене много закачки и накрая секс с три мадами парите вървяха яко но аз имах много бях забравил за проблемите си до като два идиоти не ме одвлякаха не знаех какви са пари ли искат ще им дам не знаех нищо бяха ме похитили от дискотеката и ме бяха завели някаде по едно време чух мотори и слет извесно време кацнахме и след ходене бях накаран насила да седна махнаха ми превръзката на очите и остата и попитаха

-         Ти ли си оня дето имаше кола която обикаляше насам и там по нашите градове – попита млад мъж пред мен бяхме в една кръчма пак тук горе познах я веднага оказа се същата дето бях преди това момичетата бяха същите и бяха се свили в дъното

-         Ами аз съм но ти коиси кои преставляваш сам ли си тук – попитах го

-         Не има още двама одвън да не мислиш че ще се измъкниш –каза тои

-         О не знам дали но ще а ти с епитам ще бъдеш ли мъртъв или ще ми трябваш жив –казах му

-         И така не се разбрахме аз съм Макс и аз питам не ти и ми е заповядано да не се церомоня с теб а да те обия при съпротива та ще те помоля да не ме дразниш –каза тои

-         Ами направи грешка с това вече ми стана ясно че не ми си нужен казах аз и направи грешка –казах аз

-         Момичета защитете ме тои ме заплашва –казах аз на глас

Трите робота това и чакаха да разберат дали съм в опасност и с енахвърлиха върху похитителя тои не можа да мигне и пистолета му бе отнет и лежеше в бесъзнание а другите двама бяха нетрализирани .

Аз зех пистолет и ги застрелях и тримата благодарих на красивите роботи и след като си зех една хубава кола се издигнах на определена височина и подкарах колата си към безопасна къща доста далеч от случелото се с тия зверове

Аз кацнах на една хубава къща задесвах системата за защита лазари и дрони и си легнах спокоен тъкмо в това време ония тримата се събуждаха от истрелите с стоп патрон които ги приспал сигорно и за часове

 

 

                                                                   Краи 

Категория: Поезия
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0
 Тя бе чудесна правих секс с кукла и не с една а те дори не се вълнуваха за това а аз бях оплашен но свърших работата сега бе минало сичко аз спах в една къща чудесно и сега пред мен бе дилемата как да се махна от тук и какво да правя по нататък

Изходът от тук бе лесен скачаш от селото и готово но какво ще правя по нататък нямам кола а и не бях с есетил че ще ми трябва повече от една а имаше бол но сега сичко бе променено скокат от селото ме искарваше от играта поне времено ..

Ако се опитах да си намера друга преди да ги оберат колите бе втори варият но как ще се места от съд в съд тоес от село в град и от град в село за да намера поне една запазена кола или принтер за да ми напечата виж за принтерите не се бяха сетили навярно те нямат толкова акъл но пак остава проблема че не мога да се предвижвам от град на град ..

Сетихсе ще скоча и отивам в германия там има поземни гаражи с няколко коли нали там си направих моята първа добре казах си аз и отидох на перилото на селото и скочих …

Падането бе бързо парашута които носих винаги се отвори веднага и аз бях в гората близо до Град Пловдив ама това бе много далеч как ще ида до Германия с ходене е безумие и самобиство ще си поръчам дирижабъл за германия пак ще отнеме време но бе сигорно отидох до едно дърво поща и се обадих от телефона там и след малко долетя гондолата кацна и аз се качих на нея пилота слезе и ми я предаде след като платих в злато ,пари имах бол а бе събота днес има купони насякаде да ида ли или не завъзах дирижабъла и отидох до блиския магазин на дърво зех си храна и хапнах на бесетките на магазиното дърво то бе вече пладне и ми се приспа отидох на дирижабъла и заспах като първия идиот ..

Събудих с е в десет тамън за дискотека и късно за сичко друго помислих кратко и слет кратък размисъл се озовах пред една от големите дискотеки на град Пловдив да бе страхотно имаше младежи и млади девоики влезнах и си поръчах скъпо уски от истеско жито и слет като заех едно сепаре се заех с пиенетео а то бе бързо мезетата вървяха не летяха …

 

 

 

                                                 КРАИ 2 ЧАСТ

Категория: Поезия
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове: 0
  

Каде да се скрия аз не знаех гонеха ме бях се мотал из летящите градове и села и се бях качил на едно малко село веднага след мен кацнаха три коли с оръжия от 21 век пистолети и автомати аз се скрих в една кръчма тя ме посрешна с музика и сервитиор робот разголено момиче на 12 според мен бе си чис япоски робот за сек услуги е бе красив но аз бях в треска от напрежение извадих си пистолета макаров и гозаредих с стоп патрони не исках да ги обивам но другия ми пистолет заредих с боини 7,62 за тт то ми то бе добро и мошно оръжия но нямах автомат за автоматична борба с тях ..

Те потърсиха на бързо и не ме намериха взеха моята кола и отлетяха смятаха че ще омръ тук за това не проявиха старание а и не искаха да загинат от оган по тях от засада не знаех кои бяха но вероятно воиници или престъпници от много време никои не е правил опит да доиде тук камо ли въражен нещо се бе променило за да земат колата ми навярно зимаха сички коли насякаде и ако имаше някои го убиваха или го отвеждаха така бях претположил ..

След като си тръгнаха аз се оспокоих и повиках робота при мен на едно сепаре тя седна плахо до мен и бе много красива …

-        И сега как се казваш пиленце –попитах я

-        Ами Пепи -каза тя

-        И ма колко години си –попитах Пепито

-        18 и съм сервиторка от скоро още не съм свикнала какво ще поръчаш –попита тя с агеско гласче

-        Ами пекано пиле и бира на корем –казах аз

-        И ти да си до мен –казах и

-        Добре господине как се казвате –попита

-        Стефан дебелия ми викат нали разбираш защо ми казват дебелия то се вижда –казах аз

-        Аз ще ида да зема поръчката и идвам –каза ангечето ми

-        Имаш ли приятелка там която да докараш да не ни е скучно –казах и

-        Да имам две да ги доведа ли –каза тя

-        Доведи една от тях наи слатката като теб да е че ще ми станете много – казах и

-        Добре –каза тя и тръгна

Тя се върна след време с поръчката и докара още едно цвете снея

 

                       
Категория: Поезия
Прочетен: 175 Коментари: 0 Гласове: 0
25.03.2021 01:46 - Бунтът на Йво
  

                                 Бунтът на

 

 

 

 

 

Дължах много на него тои ми бе добър приятел за това като ме помоли да го закарам горе и да го оставя се очудих но подготвих колата си и я заредих с петрол рафиниран от мен за да работи колата ми тряваше петрол а сега триста години след голямата воина нямаше никаде такъв не знаех колко гори колата която бях вастановил от един изоставен поземен гараш които бях намерил в германия бе ми много трудно и много работих да изчиста храсталаците които ми пречеха да ида в гаража бяха бодливи и много гъсти но с помоща на оган и мачете бях стигнал до желаната заветна построика от миналото която бях намерил с броденето си в буренясалите земи на Германия която бе пострадала от радияцията и бомбите които бяха разрошили сичко горе но де пак бяха останали поземните букери от бетон и били на по далечно растояние от взривът ..

Бях намерил един запазен блок тои ми помогна да се обогатя с срества слет като продадох сичко цено и запазил по ценото за мен като храна и оръжия бях намерил много злато и бижута намерих и много косерви които с еоказаха способни за ядене но аз не се итересувах от тях а от роботите които намерих бях подкарал няколко Азимовци и те ми бяха помогнали продадох няколко и сега бях богаташ но приятеля ми ме помоли да го закарам горе аз го качих и полетяхме бавно нагоре и тромаво започнахме да се изкачваме нагоре ...

-        Не размисли ли горе няма никои ще си сам е от глад няма да омреш но там ще си сам – казах му

-        Иво ще ти оставя парашут и ако с еналожи скачаи – казах аз

-        Не се тревожи за мен аз искам да съм сам писна ми на живота ако не ида ще ги почна сичките подред особено полицаита да знаеш писна ми – каза той

-        Ами ако е така е хубаво да те оставя в някои град или поне село да се оспокоиш –казах му

-        Стефка искам къща не много голяма с ферма за да се храня нищо повече – каза Иво

-        Ще ппривържем една зеленчукова ферма – казах му

-        А животиска не искаш ли мръвка не искаш ли –попитах Иво

-        Може няма значение за мен и с марули ще оцелея –каза тои

-        А ще ти зема една на буксир смесена хем ще гледаш животни хем зеленчузи ще хапваш –казах му

-        Идеялно мерси ще съм ти благодарен може да ме посещаваш когатао си искаш ще те посрешщам с отворено сърце и храна на масата –каза

-        Аз ще носа пиене от кое искаш от Хлебно дърво или истески питиета от жито – казах му

-        Квот донесеш може и смукинова от евтината – каза Иво

-        Ок имаш я а за мен от скъпото –казах му

-        Ще ти оставя радиостанция за секи случаи ако не скачаи но с парашут разбирасе да не се очаяш и да скочиш без него – казах му

-        Няма каза тои

Започнахме да достигаме една малка вила с малка площатка за кола кацнахме тои слезна аз се отправих да му намеря и докарам огромна летяща ферма смесена  за животни и растения намерих голяма смесена ферма бе пълна с заици и кокошки бе голяма колкото стадион и повече тя бе цялата в хидропони и обикновени растение за тях с егрижеха роботи и сичко бе в ред и нямаше опустошение дори имаха голям хладилник където бяха складирани готовота продукция излишната изпращаха по градовете кадето седеще по фризерите и роботите я изхфърляха при разваляне или пращаха за тор по фермите за това в градовете ако попадне човек тои може да си поръча храна и да му сервират в сяка кръчма в градовете аз мноиго пъти сам бил там и съм ял наи хубавите храни какви купони съм правил с приятели там Иво не е идвал тои тогава н еизлизаше а аз и други гаджета и приятелчета сме вилеели там доста след като бях намерил колата и я бях направил за това ние бяхме се вилнели доста това бе нещо неизвесно за нас до тогава дори имах приятели които биха останали там но нямаха превос а повечето бяха свикнали с Поземния Пловдив и се там искаха да ходим и ние ходехме ...

Доставих смесената оранжерия ферма и я привързах за да е свързана с къщата на Иво и отидох при него

Тои бе почистел стаите имаше две спални и хол и кухня бе исхфърлил сичко гнило и го бе заменил с здрави тъкани които бяха там и запазени тои бе в кухнята и приготваше нешо от хладилника ...

-        И сега ще останеш тук – попитах го

-        Да идеялно ми е – каза тои

-        Знаешли че има доста неща в фризера дори намерих и пиене имам поне двеста годишно Уиски и други питиета виното не става но алкохола е супер вече си сипах ще хапнеш ли смен или тръгваш –каза тои на мен

-        Тръгвам таифата чака да ги закарам в някоя дискотека тук някаде ще сме да доида по някое време да те зема или с еобади по радиостанцията – казах му

-        Не не искам които иска е добре дошъл знаеш къде съм –каза тои

-        Еми може и да наминем кат се напием да приготвиш супа –казах

-        Не е проблем а сега тръгваи че ще се наложи да правиш курсове за да ги закараш тук на някои грат – каз тои и се отправи за хола с пиенето и  храната която си бе напавил ...

-        Добре тръгвам очакваи гости  се пак – казах и излезнах набързо .

Колата бе тромава подкарах я бавно и с еспуснах с скорост надоло погледнах на горе и си казах ..

-        ЩЕ ТЕ ПОСЕТИМ НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИМ ПРИЯТЕЛ ....

 

                                                  Край 

Категория: Поезия
Прочетен: 667 Коментари: 0 Гласове: 1
 Гадно ми е искам да се кача горе а не мога гледам ги секи ден с дни и месеци вече дори години става като гледам летяшите къщи и градове дори си набелязах една кокетна къща поне 100 квадратни метра плош.

Те летяха там горе и се поклащаха напред назад в тац на вятъра те бяха далеч спорет мен поне на хиляда метра височина аз имах бинокъл и ги разглеждах доста подробно .

Днес също се оморих да гледам нагоре и да следа там какво става а то нищо не ставаше до днес днес видях една кола летяща да се движе там проследих го с бинокала дори забелязах човек в колата да я кара първо тои посети един град след това посети една ферма и след това с енасочи надоло прелетя над мен и отпраши в посока към морето според мен ..

Аз потичах след него но го загубих веднага той летеше на ниска височина над дърветата но се движеше с голяма скорост тичах в посоката на летяшата кола не я виждах но още я чувах но бързо и това спря аз продължавах да тичам като рескувах да стрешна някои мутант да бях въражен с пушка карабина но тя ми бе на гърбъ и с емяташе в танц на бягането .

Изгубих сякакъв котакт с колата но продължавах да тичам по едно време след цял час бягане достигнах дърво което бе населено нищо не виждах дърво като дърво но се чуваше леко брамчене ха перки на колата по едно време чух усилване и излитане нагоре на колата тя отлетя нагоре и се насочи към многото летящи къщи и градове не можах да го проследа каде кацна но се  разбра че кацна там според мен тои доиде да земе някои от този дом в дървото ..

В дървото бе изрязана красива врата в средата одгоре имаше натпис СЕМЕСТВО ИВАНОВИ натписът бе издялан над вратата и бе доста красив сякаш някои с любов го е издълбал ...

Не познавах това семество не съм ги виждал в градът или в околните села сигорно бяха някакво затворено семество което странеше от хората .

Имаше халка и аз почуках почти веднага ми отвори една възрасна жена ...

-        Кой е какво желате млади господине –попита тя

-        Ами аз видях кола летеше маи кацна на вашия дом –казах аз

-        А това е един приятел на дъщерями Стефан тои има техника и летяща машина аз и се карам да не ходи с него могат да паднат и да се обият но тя не слуша обича го маи –каза тя

-        А може ли да ме качи и мен горе –попитах

-        Да вида да остана там аз съм сирак и винаги ме е привличало горе много  е красиво искам мечтач за горе дори сънувам и днес видях този с колата –казах аз

-        Като се върнат ще им кажа –каза тя

-        Те да решават ако те съжалят и те земат ще ти кажа ела утре по залес да ти кажа –каза тя

-        Аз се казвам баба Митра да знаеш дъщерями се казва Мурена има и брат Ицо сега съм сама и не мога да те приема няма никои мъжът ми почина одавна а децата нали знаеш как хаиманосват –каза тя

-        Добре бабо Митро да си жива и здрава ще доида непремено-казах аз

-        Чау за сега –казах аз

Тръгнах си щаслив и осмихнат дано имам късмет да ме качат горе започнах да се оглеждам и забелязах че съм се изгубил започнах да бягам в обратната посока и слет съшото време с което горе доло тичах слет колата бях в позната меснос на ловните ми раиони слет това ми бе мъгла не помна как но се озовах прет моята стълба на която се изкачвах към входа ми които бе на голяма височина бях направил това за да мога да ползвам по голеямата площ на дървото си за да исеча по големи стаи  .

Аз си бях построил четири по дваисет квадрата сяка имах огромен хол огромна кухня и две спални бях ги обзавел малко по малко и сега се дивех на голямата си къща на това голямо дърво направо се насочих към една от спалните и се хвърлих на леглото заспах веднага ..

Събудих се бодър с огромно желание за живот

                                       

 

 

                                                   Край 1 Час

                                  Очакваите Втора

Категория: Лични дневници
Прочетен: 207 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.03.2021 16:53
27.02.2021 01:32 - Хората от Долу
 Кколко съм голям не знам но слет като скочих от моя град аз се озовах в огромна и страшна джугла тя бе огромна и не можех да се придвижвам добре добре че имах лазарен меч и с наличните ми технологий аз се промъквах в гората и слет нколко часа зор аз се озовах в обикновена гора с огромни хлебни дървета с помоща на меча аз се насочих към едно дърво по моите възможности то бе населено и така се оказа .това дърво бе голямо поне стро метра вдияметър оказа с екръчма и аз се шмугнах в нея не че имах пари но се пак щях да бъда защитен …

Мен не ме познаваха но не ме познаха че съм от горе в кръчмата бе пълна аз намерих свободно място и седнах на масата имаше още трима двама младежи и една красива >Мадама > а тя бе много красива

  • здрасти аз се казвам Наса а ти - каза тя

  • ами Стефан – казах и

  • от каде си не си от тук чужденец – каза тя

  • да от далеч съм а ти от тук ли си – попитах я

  • да от тук съм ти не си от този свят нали – попита

  • да но се га нямам възможност да ти обясня от Горе съм – казах аз

  • Стефка от кои град си – попита тя

  • Повдив – казах и аз

  • тук не са останали Пловдивчани одавна за тях се расказват легеди че са герпои и са много силни и с специялни уреди които им помагат – каза тя

  • да мила верно е аз имам много работи но не искам да ги използвам сега и съм се насочил да помагам на вас ДОЛНИТЕ ХОРА – казах и

  • ма ние не сме долни – каза тя

  • нямах предвит това – казах и

  • а какво имаше предвид – попита

  • ами висте от доло аз съм отгоре -казах и

  • а ма ти си от горните хора н е сме виждали такива от години -каза тя

  • да никои н ее идвал долу да ви помага мо аз реших и доидох – казах аз Стефан

  • и как ще ни помогнеш та при нас няма никаква възможност с която да ни помогнете ние от хиляди години сме си така е не са бас хиляди но поне няколко стотин години са минали от колямата ВОИНА която е изменила сичко но аз ще ви помогна колкото мога за сега 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 15.03.2021 23:43
26.02.2021 23:57 - Богиня
 Богиня

 

 

 

С кола или с Кока аз не знам дори какво е това но го видях от един клим на дж Дамян които го споменаваше аз не знаех какво е това но се кефих на музиката а самата музика я бяхме намерили случяно в един от многото букери които бяха намерини след ядрената воина преди 400 години но ние случаино го бяхме намерили този букер с музиката там го чух за първи път аз бях млад човек и с еказвах Валентин Бореца и бях от с.Браниполе облас Пловдиско но сега толкова години н еможеш да разбереш каде е това но ние го знаехме така от миналото..

Кои бе Дамян за мен тои бе бог и аз пусках музиката постояно правехм едискотеки на едно самотно дърво кръчма което се казваше Хали Гали и бе яка малка кръчма ние пиехме там евтина ракия Смокинова която бе най евтината но се пак бе ракия и не бе фалшива за това ние ,аз и приятелуите ми бяхме сяки петък и събота там правихме голям копон сички младежи смятаха за страхотно да се веселят там аз и този ден се бях запътил към там но така и не стигнах открадна ме ,одвлече ме дрон и ме занесе към един от градовете горе ..

Т я бе красива аз се влюбих в нея веднага щом я видях тя бе малка но аз я харесвах за това дрона слет като ме постави внимателно пред нея аз и забих шамар тя ми заби по силен от моя шамар …

  • Ма за що аз искам да те спася -каза тя

  • аз не искам одоло са приятелите ми – казах аз

  • ма ако искаш ще ги принеса тук – каза тя

  • Извиняваи малката но ти коя си – попитах

  • АЗ СЪМ ТВОЯТА БОГИНЯ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове: 0
                                     Колко съм ти благодарен 

 

 

 

Колкото ми бях луд бях много загрижен за нея племиницата аз я бвх оставил на дървото и се бях отправил към моя стар дом бях се върабжил с Макаров и калашников кацнах на земята и излязох от колата колата отлетя нагоре и зависна на определена височина ..

Отворих вратата и видях че сичко бе разграбено и разбито вътре бяха се нанесни бедняци които де оплашиха от мен .

  • Спокоино няма да ви навреда тук живях някога искам да вида как е няма да ви нявреда – казах пак на тях

  • моля ви ние сме бедни хора моля даи те ни храна ако имате моля -каза един от младежите

  • ще ви помогна искате ли да живете добре и да не сте гладни може да доидете с мен … - казах им

  • господине ще доидем насякаде само да ни дадете храна – каза Младежа

  • Как се казваш приятел – попитах го

  • Вало а ти как се казваш господине – попита тои

  • Стефан и съм жевял тук като вас сега съм горе -казах им

  • на летящите ли – попита тои

  • да там съм – казах му

  • Колко човека сте попитах го -аз

  • Много сме но Гладни господине -каза тои

Хората се размърдаха и дествително разбрах че са много поне 100 човека бяха за тази малка къща бяха се натрупали като сърдини …

  • Елате с мен ще ви закарам горе в една от градините или по добре в град или село спорет мен в село с няколко градини ще е добре – казах аз

  • Добре господине доверяваме ви се моля помогнете гладни сме – каза тои

Аз ги изведох от домът ми изоставен от мен но сега едиствено спасение от радияция и студ..

Помое време отне три четери чяса но ги заселих в едно село с помоща на градините те си заклаха няколко заици и една крава и с зелечуци от друга градина се нахраниха добре а бе нищо за градините които им предоставих а и с наличните оръжия и коли те можеха да ходат на лов и да нападат градове и градини те бяха много доволни и ми благодариха предоставиха ми ЖЕНА ….

Категория: Лични дневници
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 249788
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101