Тинежеска Среща

 

 

Домът ми се насочи надоло и кацна на едно огромно дърво ние цялото семество слезнаха цялото семество и се заеха с това да превърнат огромното дърво което имаше поне 100 метра дияметър и бе толкова голяма че заемаше плош колкото цяло село но ние се справихме за ден и бяхме готови с помещенията бяхме изрязали няколко етажа по точно три но за сега бяха голи без мебели и обзавеждане но с помоща на летящата къща го обзаведохме горе доло но пък летящия дом бе изпразнен от мебели и сичко за това пуснах домът да се върне доре като преди това бяхме превзехме друг по голям дом които бе супер за това не се притеснихме ние се заселихме в дървото но не направихме изхот одоло а изходът бе с летене или с въжета да се спуснехме на земята но никои не искаше за сега да слизаме долу само Племеницата Никол искаше да се види с приятели и да поговори с тях че и бе мъчно за това я качих в колата и подкарах колата ..

издигнах се плавно и скоросно се оправих към една кръчма дърво кацнах на площатка на дървото и Никол слезна от Летящия Автомобил тя се отправи към приятелите си аз отлетях нагоре с скорос и воля за свобода след малко бях в домът ми които бе сега на това огромно дърво …

Тя бе радосна че ще с евиди с приятелите си те веднага я наобиколиха и я зараспитваха ….

 Семество

 

 

 

Колко съм велик аз разбрах след катро мои роднина се обърна срещу мен тои ме заплашваше с Убиване и Изнасилване но аз не се притесних много за мен а за племиницата ми детето на Брад ми кото обичах много а и толкова дори два пъти повече обичах неговото дете тя бе любимката на чичо си за аз реших да се кача горе горе имаше много градове и села а къщи те бяха огромно количество но те бяха недостъпни за нас за това аз се мъчех да ида горе правех опити с Балони но бе трудно да се направи с помоща на кожи аз по малко малко с година по година аз събрах и заших балон чудих се с какво да го напълна накрая реших да е с водород започнах проста електролиза и започнах да го пълна след време аз го напълних но се заблях и тои избяга за това месеци на труд и ражбота бяха загубени но аз не се отказах и се мъчех още и пак го напълних полетях и скоросно бях до една къща с куки и въжета се залових като кърлеж около нея и бях се префърлил на нея тя бе заклучена и бе с бронирани стъкла но аз не се отказвах блъсках и се мъчех но накрая я отворих за мен бе страхотно вълнение и изненада оказа се градина с плодни дървета и други хранителни видове тези плодове бяха много скъпи за доло и аз с помоща на парашути намерени там свалих тонове плодове и с тях забогатях с много пари можех да си наема охрана и да купя наи доброто жилище в дърво с голям а квадратура и за мен бе страхотно и се възползвах поръчах да преббият брачеда и тои бе в болница аз не исках да живея там и за това се прихвълих от къща в къща и накрая си намерих хубав голям дом с басен и бе с много удопств е наложи да се почисти сичко но с помоща на балона бяха качени сичките роднини тук Брат ми и снахата и Племиницата докарах и други роднини и сега бяхме спокоини никои не можеше да доиде тук а тук бях намерил кола бях я подновил с помоща на 3Д притер на домът ми и сега карах кола Летяща кола която усвоих трудно но бях с воля и мерак за това за бях СПОКОИН ЗА СЕМЕСТВОТВО И ПРИЯТЕЛИ...

 Намереното изгубено Познание

 

Колко е голям меракът аз имах голям мерак да се кача горе на големите летящи градове и села за това секи ден извъшвах работа с която да привлекъ вниманието на ония там горе то нече се виждаше някакво движение но аз се надявах на това да ги привлека към мен и да ме земат аз бях на 15 и бях много любопитен за сичко там горе ..

Палех огън стрелях с пушка и пистолет но нищо оделях два часа през другото време аз търсех или плодни дървета или дивеч или руини от голямата воина ...

Да мен ме интересуваше миналото моите родители и бабами се ми расказваха легенди за тогава предавани от човек на човек вече стотици години никои не знаеше колко точно но се претполагаше че поне 1000 години има от тогава ..

Разказвало ми е че навремето преди голямата воина ние сме летели на хубави малки летящи коли ,автомобили аз не знаех какво е кола или автомобил защото ние нямахме такива работи ,но си преставях как летът като големи птици насам натам аз исках много да лета да ида горе но уви не можех ...

расказвано ми е за машини и за техника която е имало но ние сме ги изгубели знанията и възможноста да ги правим разказвано ми е че имало притер които правел сичко което си поискаш ..

Аз не знаех какво е принтер но смятах че някаква желязна машина подобна на тези които намирахме по някога но те бяха много стари и ние не разбираме какво да ги правим никои не можеше да работи с тях за това ги трупахме на едно дърво специялно за тази цел ...

И така аз запалих пак огана и зачаках бе студено но не много носех на кръста пушката на татко карамина Маузер

така се казваше патроните бяха кът но имаше хора които ги правеха но бяха много скъпи аз имах пет и бях дал много ракия за да ги получа та за мен бяха много цени имах и пистолет капсолин с предно пълнене но тои бе бавен и много слаб барут и капси имахме в изобилие но готови патрони нямахме много бащами имаше стотина и бе дал цял тон ракия от хубавото уски от хлебно дърво и тои ги пазеше коато окото си аз си бях купил моите пет патрона и крадях на бащами пушката и използвах моите патрони не зимах неговите тои ги броеше и постояно ги наблюдаваше да не изчезнат ...

Погледах нагоре много време но нищо ни дума ни вест от горе загасих огана и тръгнах да си върша работата да търся това ми бе работата търсех плодови дръвчета или нещо друго цено но плодово дърво ако намерих това бе голямо богаство можех да купя поне 200 патрона и повече а пък в храна това е много тонове от хлебното дърво или месо от дивеч при нас плодовите дръвчета бяха ряткост защото хлебните дървета бяха превзели сичко и смокините те бяха насякаде от тях правихме евтина ракия но тя бе евтина а заради тези дървета нямаше каде да растът плодни дръвчета за това се намираха тук там места където не бе толкова гъста гората където изникваха круши,ябълки,касии и праскови те бяха наи цени щото бяха много вкусни за едно плодово дръвче от праскови може да се обзаведеш с дом с сичко нужно за живене без да се потрудиш въобще това се правеше от наети хора които им се заплащаше сичко и това струваше доста злато а със това златъо можеш да купиш поне 1000 патрона плус пушката бонус ...

За това аз обикалях и търсех до сега не бях попадъл на дървета но много приятели намираха и си оправяха живота при ословие че си опазеха дървото много от завис и злоба или ги ограбваха или ги палеха за да не могат да печелят от тях е някои ги продаваха за годишна рента от 10 процета от плодовете на година това бе наи доброто не рескуваш и си плащаш сметките ..

Гората бе гъста аз се оплитах в смокините но вървях търсех и си мислих за горе колко би било да живеш горе и да можеш да летиш кадето поискаш говореше се че планетата беила огромна и имало много хора по нея имало и огромна вода не река а огромна вода която като погледнеш не и се вижда края аз не знаех какво е толкова голяма вода но някои ги бяха виждали и разказваха аз обичах да плувам в голямата река до нас тя бе опасна и на мен ми бе забранено да се къпя в нея но аз тано се къпех в пличините спънах се в нещо и плоснах на земята пушката ми исхвърча наопрет но не далеч взех си я и се исправих погледнах в какво се бях спънал това бе метална плоча която се показваше частично а останалото вероятно бе пот тонове пръс ...

Зарадвах се металът бе ценен от него правеха патрони ,и други цени работи за това килото бе равно на доста патрони ...

Започнах да РОВЯ И СКОРО РЗБРАХ КАКВО Е ТОВА БЕ ВРАТА тя бе зарита и аз като я отрих я отворих тя се отвори лесно бе дупка в земята бе тъмно като в рок мушнах главата си през вратата и изведнъж сичко светна от стените светеше светлина видях че има стълби надоло и доло на десетина метра имаше три врати в кръг ..

Реших с еи слезнах по металната стълба затворих горната врата и се озовах пред избор отпред имаше врата озат също св страни друга ....

Избрах си предната врата и дръпнах ръчката тя не се отвори чу се глас

• Моля индефицираите се – каз гласът

• ма как да се итефицирам не знам как -казах му

• Поставете раката на скениращото устроиство -каза пак тои

• ма какво е това скениращо устроиство -попитах

• Явно съм попаднал на прос идивит – каз гласът

• това е онова кръглото нещо на вратата в дясно и на нивото на очитети -каза пак

Осетих се и поставих рака в отвора тои просветна и вратата се отвори

• е поне човек си и то младеш кво праиш тук как ни намери ние бяхме закопани за много години -каза той

  - ами случаино господине спънах се в вратата ви -казах му аз

• абе кои сте вие -попитах го

• ИИ -искуствен интелект тоест не съм човек машина съм и не съм жив -каза той

• А кво е тва -казах му

• Ного сложно е но ела да ти исталирам знания сега ще доиде робот и ще те заведе в една стая където ще седнеш на стол и тои ще те свърже с база даните за начало ще ти исталираме базови дани от 2000 година а после при желание и последните от 3000 година преди Ядрената воина -каза тои

Пред мен изникна сякаш от нищото метален човек на него пишеше натпис на гърдите тои бе на нашия език и аз го разчетох като (Асимов) той ме поведе през коридора и скоро бяхме пред една врата тя се отвори и вътре дествително имаше добър стол седнах в него и слет като забрамча машината аз вече знаех почти сичко през 21 век се едно бях човек от това време вече рабирах ...

-Заведи ме при боса си ИИ то – казах на робота

• Няма нужда аз съм насякаде -каза гласът от стената

  - и така сега искам иформация разказваи -казах му

• Ами кво те итересува имам терабаитове иформация – каза тои

• ами даи ми видео с историята набързо защо и как се стигнало до воината -казах му

• и как да те наричам име имаш ли или да ти дам -попитах

• Даи ми име ще одговарям на него – каза безимения

• от сега ще се Стефан аз съм Николай -казах аз наредих му

• добре от сега ще се казвам ИИ-Стефан 3000 -каза той

• добре даваи -казах

Пусна ми клипове и сцени за това как е стигнало до воина ами в краски текст скарали са се Американци и Руснаци и избухнала ядрена воина тоест Голямата воина както я знаехме ние а сега разбирах с какво са се били как са живели и какво са мислели тогава бе ми вкароно това знание от машината ...

• Изкам да те попитам какво сте вие тук база ли сте какво преставлявате БУНКЕР ЛИ СТЕ- попитах Стефан

  - Ами нещо такова тук има лаборатории притери машини роботи сичко което може да въстанови постепено цивилизацията те са косервирани и могат да се активират при ословие че имате ниво на достъп 10 а вие имате в момета 3 ниво може да работите с системи за работа с до 3 ниво -каза Стефан

• оле колко стана часа ще закаснея за вечерята с Мама и Татко -казах аз на глас и си погледнах часовника бе 9 вечерта бях се расеял и бе станало късно а да се прибера щеше да ми отнеме много часове поне до 12 щях да скитам из тъмното и опасното в гората бях закаснял много закаснял ...

• Тук имате ли храна -попитах го

• о да ние имаме ферми роботизирани кадето се одглежда добитък и растения сичко се косервира и се затваря в косерви -каза Стефан

• Да ви изпечем заек или кокошка пък ако сте гладен да изпечем сукаче а може да ви предложа сякакви косерви -каза ИИ

• Ами имате ли помещение за хранене и за спане за сега ще хамна косерви от пиле и косерва свиско имате ли салати маруля -попитах ИИ

-да имаме и помещения за хранене и за спане този коплекс могат да живеят и работят 1000 човека с години без да излизат с години дори векове – каза ИИ

- Каде са хората защо няма хора – попитах

- Следваите машината и ще ви обясня там но преди много години имаше бунт сички се обиха роботите почистиха има спяши но нямаме заповет от човек с 10 ниво за да ги събудим -каза ИИ

• Колко са спящите мога ли да получа тази иформация -попитах го

  -Поне 5 ниво се изисква -каза

• абе какви са тези нива кои има десето ниво – попитах

• ами президента -каза ИИ

• кои президент-попитах

• на летящите градове и свободните хора от въд -каза той

• аха начи тия дето са горе са вашите създатели -казах аз и последвах робота Асимо тои ме одведе до друга врата

Стаята бе оютна и бе не много голяма имаше кухня и спалня в едно помещение в кухнята се намираше робот които се занимаваше с яденето ми аз седнах на стол до масата и сичко ми бе сервирано и пилето и свиското салатата също имаше и голяма кана вода бе поставно безалкохолно и ботилка вино пенливо маи бе шампаско а безалкохолното бе кола аз хапнах обилно и бавно хлябат които ми подадоха веднахга слет като седнах бе топал и пареше сичко бе прясно и много вкусно не бях ял толкова вкусни неща ...

отидох в спалнята и легнах веднага заспах ...

Събудих се бодър и спокоин помнех сичко ...

• Стефане пусни дрон искам да рагледам -казах му

  - Пуснате гледаите екрана -каза тои

Докато казваше за екрана от стената изкочи голям телевизор монитор започнах да го вода и скоро дрона бе одгоре над нашето дърво бе рано но родителите ми бяха излезли шетаха тревожно около дървото бащами Коста чудеше дали да тръгне да ме търси Маиками Нела пък бе побеляла от притеснение ...

• Дрона имали високоговорител -попитах

  - има говори аз ще снежа дрона да го видат -каза тои

• Мамо татко не се притесняваите жив съм и съм добре – казах аз

Те се оплашиха но скоро забелязаха малкия дрон и се оспокоиха разбраха че говоря от тази машина ...

• Къде си сине добре ли си на мама – попита маиками

  - сине кога ще се прибереш – попита бащами

• Добре съм в една изоставена база съм под земята скоро се връщам тук има чудеса направиха ми нещо и сега знам много неща мога да разбирам сички минали машини и да ги оправлявам тук има храна за години топло е хубаво е за мен се грижат човекоподобни машини те говорят и аз ги комадвам -казах аз и дроита го излъчи

• добре чакаме те няма да се притеснявама за теб ще те чакаме - каза маика ми

• прибираи се сине чакам те и виж дали нямат старо оръжие донеси патрони и пушки и пистолети поне за четерима ни за братат ти донеси лекаство че нали знаеш че е болен от диябет – каза бащами

• добре ще вида за сега чау – казах аз

• издигни дрона и го остави там да ги наблюдавам -казах му

• добре изпълнено е имам исолин ако искаш ще произведа за брат ти така ще по добре ще стане почти здрав има лекаство за диябета но изисква 7 ниво на достъп за да го създам по технология от 3000 година – каза ИИ

• няма да се ядосвам за лекаството за това че знам какво е исолина и как помага но с теп ще си поговорим скоро за тези нива и как да ги достигна -казах му

• ами с машината може да те обучим до 5 ниво от там на татък няма как да стане освен с моя прецека или с промяна на даните и заложбите в моя код а това се изисква при пето ниво и с заложени в мозака дани за компютърно програмиране което да ти вкарам с машината но не те съветвам това са сложни кодове много знания можеш да испушиш – каза ИИ

• аз ще преценя -казах му

• вдигни дрон и искам да достигнеш градовете -казах му

• не възмошно включена е боината защита не мога да ги доближа колко съм опитвал отказах се изглежда е имало воина и сега системите са включени и няма кои да ги исключи ако се приближа достатъчно и със силен предавател маяк ще получа достъп като вкарам кода може и ръчно ако кацнете на някакъв от градовете и наберете кода за достъп и поемане на котрол от мен -каза тои

• значи така ще видем тази работа пуни дрона и даи картината на телевизора -казах аз

• дрона излетя ще стартирам микро дроновете за защита на дрона те ще спрът няколко ракети и няколко истрела от лазари но те ца малко и няма да издържат много тук е нузно човек с кола за да се доближи до обхвата и после да скочи с парашут преди да я взривят или ако оспея ще дам комада за сваляне отмяна на защитата -каза ИИ

• така ли аз ще вида как стоят нещата и ще реша кола имате ли – попитах го

• не но ще напечатам няколко за няколко часа до денонощие ще ги зареда и за три денонощия ще са готови само ще ви вкарам още малко знание за оправление на Аироавтомобилите ,колите де -каза ИИ

• добре до каде стигна дрона -попитах

• достигам границата -каза ИИ

И аз видях драдът които бе се по голям изведниш пресветкаха пред дрона бяха одарени няколко миро дрона и секуди след това картината изчезна ...

• Дрона е одарен от ракета да прата ли друк -попита Стефан

  - Колко дрона имаш – попитах

• сто но мога да напечатам още сто за ден и секи ден по сто -каза тои

• пращаи ги един по един като останат последните десет испрати ги сичките но да те питам можем ли да откраднем някаква къща или зграда от ощия поток -попитах го Стефан

• ами ако се доближа до кокретната зграда но не достатъчно да получа достъп до големия компутър а до бордовия на зградата -каза стефан

• та тогава прати последните 10 към някоя малка кръчма или обикновена къща предпочитам кръчма ще е супер с приятелите ми да копонясваме там Елито ще падне направо от коня -казах му

• добре проверявам и сравнявам по блиски и главно кръчми одбелязвам 5 избирам наи блиската АТАКУВА- каза тои

• подготвям се за атак има още няколко дрона стартирам АТАКА доближжават получавам достъп секуди и съм готов – каза тои

Дроните баламосваха защитата ИИ разбиваше кода дроните пресветкаха скоросно и изчезнаха останаха 2 оп остана 1 оп и последния изгасна ...

• Получи ли достъп -попитах го

• не не можах да разбия ключалката силен двоичен код не ми стигна времето трябва ми поне 10 пъти повече време спорет мен -каза Стефан ИИ

• добре пак ще опитваме аз искам да хапна и ще се прибирам имаш ли готова кола за мен да вървим да ме обучиш -казах му

• нямам в момета печатам за да ти направя хубава и стабилна кола от метал не от карбон ще отнеме поне ден -каза Стефан

• добре дестваи аз отивам да ме обучиш ще ми дигнеш ли нивото -казах му на ИИ

• поне 4 ще ти дигна -каза ИИ

• доре робот води -казах на блиския робот

• абе ти не можеш ли да говориш – попитах Азимовеца

• Разбирасе че мога аз си имам свои разом и съм самостоятелна единица ниво 8 – каза тои

• кво ти имаш по голямо ниво от мен сигорно си по интелегентен от мен и си по възрастен колко години работиш от гато те създадоха -попитах го Асимовеца

• принтиран съм и създаден преди 25 години до сега съм абгреван 5 пъти имам ителект равен на 10 пъти вашия човешки ителект а съм прост слуга само ви развеждам насам и на там и ви храня аз не съм създаден за това аз съм боина иденица и мога да онищожа огромно количество хора при комада но сега ми е исключен боиния режим ние се раждаме с исключен режим от времето на големия кофликт -каза тои

• чакаи сега какъв е този кофликт и от сега на татък те кръствам Весо и искам да обесниш какъв кофликт -попитах

• Тои няма знания за този кофликт не го питаи не знае нищо аз знам но ти нямаш 10 ниво за да ви кажа – каза ИИ -Стефан

• ти не се меси питам Весо -казах аз на ИИ

• знам само че са се збили хората и роботите и ето го положението -каза Весо

• Робот 3456 евете се за препрограмиране - нареди ИИ

• това съм аз трябва да се явя изчакаите тук или идете напрет първата врата която видите там е програмния иформатор – каза Весо на мен

• ИИ- Стефане отмени препрограмирането -казах аз

• нямаш ниво но ще се събразя с вас -каза ИИ-Стефан

• отменям комадата продължи – каза ИИ

• Благодаря Стефане мерси -казах аз

• Води Весо -казах му

• добре последваите ме -каза тои

Ние отидохнме и бързо бях програмиран с тази иформация след като излезнах от кабината аз не помнех вече това че робота ми каза че имало кофликт между хората и роботите това научих по късно от самия робот които ми каза много по късно тогава разбрах че не само програмират а и истриват от памета за това не искам вече да се подлагам на програмиране но това стана много по късно ...

И така аз вече можех да оправлявам почти сичко бяха ми вкарали доста технически дани за това ми дигнаха нивото на четири на техник това ниво одговаряше на техник специялист можех да права доста неща бе ми много лесно разбирах от техниката която виждах можех дори да ги поправям ...

Весо ме одведе в кухнята спалня и аз закусих пак някакви месни косерви бях готов ...

• Весо идваш с мен а ти Стефане запечатаи базата и не пускаи други идиоти като мен само аз да мога да влизам други само от 10 ниво и нагоре – казах аз

  - с две думи никои -каза ИИ

• да позна -казах аз

• защо ти е този робот -попита ИИ

• Лични нужди -казах

• имате ли стрелково оръжие – попитах

• В склада има сичко избери си мога да ви напечатам -каза ИИ

• а лазарни пистолети – попитах

• нямаш допуск за тях -каза Стефан

• аха дори не си направи трудъ да кажеш кои допуск трябва да ИМАМ -КАЗАХ МУ

• ами нямаш -каза ИИ

• нещо зе да не ми харесваш -казах на Стефан

• аз не съм определил още -каз ИИ

• това е добре за сега по нататък ще се оточним кои комадва тук ти или аз -казах аз

• АЗ 10 ниво тогава ТИ – каза ИИ

• правилно -казах аз

• да вървим Весо ти си моя човек -казах

• слушам -каза робота

Отидохме в не голям склат пълен с върели с масло вътре имаше карабини ,автомати и пистолети боеприпасите бяха наредени на рафтове за различните оръжия различни

калибри имаше и пълнители изглеждаха че ги подменяха вероятно негодните ги преработваха вероятно и винаги да има готови за стрелба избрах си четири Макарова и три карабини един калашникув и ги дадох на робота да ги носи аз взех много патрони за оръжията и слет като зех раница от специялен рафт и там зех и кобури за пистолетите харесах си един делижър и го пъхнах в ранижата взех и една фобиркова карабина и една учестър добре че робота носеше доста път на мен ми отнесе гърба бояприпасите бях взел много пачки по сто патрона за това тежеше по едно време ги лепнах на гърбъ на робота и тогава оскорихме бяхме след малко стигнали моя семеството ме пострешнаха СИЧКИТЕ....

 Трета част събудените ще ги събудя и се чуда как да продължи ако искате даите ми идеи  примерно може да започнат воина или да колонизират слънчевата система може също да продължат да спят ако искате могат да се върна в миналото например

 Забравената спяща планета

 

 

До кога ще се боря с тая природна сила бях се отказал от борбата но се още държах да се спася за това балона когато започна да се надува от водорода той ставаше се по голям и голям започна да дърпа силно ...

Постепено аз започнах да ставам се по лек и лек ,полетях аз размахах раце и се засмях издигах се се по нагоре и нагоре започннах да се плаша не можех да оправлявам полета на балона имах само едно важе с кука и с нея ще се закача за някоя от летящите съдове в въздоха ...

Почнах да се доближавам съдовете ,градове и села се доближаваха заплашително доближих една къща и аз хвърлих куката тя се закачи за парапета на къщата която бе огромна тя бе аломиниева и летеше с помоща на огромни балони ..

Предърпах се към къщата и стъпих на нея вързах балона и се освободих от балона бях попаднал на платформа от аломиний вероятно и имаше перила които да пазат да не падне човек ..

Поседях малко исправен и се зачудих не ме ли видяха защо никои не излезе да ме пострешне през прозорците които бяха доста мръсни но се пак се забелязваше градина вътре имаше растения те бяха много и растяха буино ..

Достигнах блиската врата и се опитах да отворя вратата тя бе заключена пообиколих цялата зграда която бе кръгла и бе с размер поне декър ако не повече насякаде бе затворено ..

Имах брадва и се опитах да счупя прозорец блъсках но нищо не оспях огъваше се но не се пробиваше ..

Спрях с е до една от вратите огледох я тя бе без отвор за клуч имаше просто имаше дръшка и се разбираше че е врата виждаха се патите но бяха доста скрити опитах се с брадвата да ги избия но не можах да ги одраскам .

Повъртях се около зградата и се очаях реших да я зарежа имаше много згради доло и горе насякаде бе пулно с сгради и градове ..

Забелязах малко граче на наколко стотин метра нагоре за това се вързах и отлетях бавно нагоре вятърът ме избутваше в страни за това не се забих в грачето което бе вероятно село а не град забелязах това като с едоближих захфанах с еза перилата и се издърпах след секуди пак обикалях като гладно куче около група овце в заключен овчарник ..

Да бе малко село вътре имаше къши виждаха се роботи да се движат в градът хора не се забелязваха роботите бяха обслужващи забелязваше през мръсните стакла но хора не забелязах помахах към роботите но те не ме забелязаха а се движеха с колела и крака по градът и с еразхождаха по техни задачи ...

Оказа се същия проблем пак бяха заклучени вратите дори намерих големи врати за превозни срества но и те бяха заключени пообикалях доста време помъчих с ено не оспях трябваше ми истромети за това скочих от перилото на градът започнах да падам и в последния момет отворих парашута които си бях направил от кожи и плат които бях намерил и добил ..

Кацнах тромаво но твърдо тарколих се за да не се нараня и зарязах парашута не бях много далеч от гаража които бях намерил и които използвах за суровини ..

намерих истромети веднага клучове ,чукове реаци и други нужни ми работи потърсих балона които бях спуснал и бях пуснал да пада едва едва преди да скоча намерих го слет търсене и веднага започнах пак да извличам водород от електролиза която бях си направил бе ми нужно дни да го надуя но аз имах подготвени балони с които оспях за ден да го напълна завъзах го но не отлетях бях ядосан и гневен но бях много гладен и затова отидох на лов обих първия появил се пред мен заек и скоро бе прет мен пекън .

Бях гладен наядох се обилни и полегнах в една от колите която бях наблъскал с кожи и парцали за това ми бе топло на сутринта бях гладен хапнах остатъците от заяка и се закачих за балона полетях нагоре там кадето вероятно бе селото ..

Отлетях с балона и скоро пред ме бе малкия град като го доближих осъзнах че бе много по малък и бе друг кацнах на него и с помоща на истрометите нахлух с сила и пистолет в ръката никои не ми обърна внимание имаше пак роботи но те не ми обръщаха внимание започнах да обикалям селцето то бе малко с 30 къщи стандартни аломиниеви и бяха празни забелязах зграда в цетърът на селчето отидох там и слет като разбих пантите се оказах в огромно гнездо от камери за хибернация те бяха доста но според мен толкова колкото би трябвало да са нужни или да бъде заселено селцето но защо спяха роботите ги подържаха спящи да не се бяха разботували и бяха завладели ,поробили хората но защо ги държат в камери тук хората бяха главно руснаци по имената на камерите разбрах и по натписите на апаратурата ...

Та като казах тук сичко бе в ред и работеше виждаше с ехуманоидни роботи да работат по тях и сичко фукционираше побиколих и намерих компютарът на селото то се разбираше но нищо не можех да направя не ме допускаха до него ако с еопитах да барна нещо те роботите ме избутваха като насекомо от цените им компютри работата бе ясна най вероятно са роби на тия машини ..

Извадих пистолета от кобура и застрелях блиската жена хуманоид оператор на пулта на компютърат тя се свлече с гърмеж ...

Почаках огледах с едали няма да се дофтасат стотици роботи и да ме нападнат но не доиде чистач събра частите на робота жена и я завлачи някаде аз се загледах в пулта тои бе създаден за хора и бе на кирелица поровичках и разбрах какво е станало

Имало е бък те са били програмирани да създадът градове и села и занасят от замразени хора на градовете и селата но някакси се получело бък и те не спират и не будат хората маи мяха разбрали че трябва да направат сичко и тогава да ги сабудат а може да са били програямнирани така това рабрах от частичните комади и иформация от таблото на пулта след време престигна друк робот жена и ме избута от пулта и се зае с работа да тук сичко е ясно как доиде тази пачавра сигорно с някакъв превоз а може да се превърнала в летяща машина и да е долетяла но не вярвам та нали сичко бе създадено с цел да служи на хората излезнах от компютарната зала и забелязах страхотна кола четери дупкии две отпред две озат имаше формата на кола бе двумесна и бе заключена ..

• Абе тия машини били много стрикни мамка им ще застрелям и тая патка и ще раглобя цялата да намеря ключът за тази красавица -казах аз

  Влезнах и застрелях машината робот порожих и намерих някаква карта нямаше друго не разбирах дали има някакъв апарат с които да отваря по друк начин колата занесах я до колата и я доближих до дръжката на колата тя се отклучи качих се огледах колата и започнах да я изочавам бе много просто да с екара сичко компютър оправляваше системите ти вартиш волана и с лост издигаш и оскоряваш имаше педал кадето вероятно бе спирачката пробвах го включваше се ветилатор които задухваше отпред за да спре колата абе бяха я направиза хора не за машини ..

  Вратата се отвори и до моята кола кастн автора от нея слезна друг робот бе мъж навярно по виш робот щеше да раследва за това поткарах колата и се насочих към изходът които бе затворен разбирасе но като се доближих се отвори вероятно бяха скенирали от далеч картата и аз се насочих напред колата се управляваше лесно навярно бе електрическа на таблото идикаторите ми показваха пълна батерия според мен можеше да се кара или 30 минути или повече може би час но не повече според мен покарах малко разгледах доближих една оражерия и тя се отвори влезнах в нея и кацнах да бе пълна с плодове и растения натоварих банани портукали и други които намерих седалката до мен бе пълна а озат багажникът напълних с марули и лук и домати ..

• Напуснах оражерията и потърсих друга с животни намерих много и след като влезнах попаднах в хаус трупове на животни други които ги ядяха изглежда нямаше кои да ги взима за това роботите ги пускаха да си праяват каквото искат а те се избиваха прасетата ги ядяха не зех нищо от там но можех ако искам а аз имах достатъчно месо долу насочих се към един много голям плаващ град влезнах и кацнах в цетърът никои не ме посрешна оставих колата с страх някои робот да не ми я открадне но забелязах доста коли паркирани на паркиг в градът роботи ги ползваха аз оставих настрани колата и я забутах с квото намерих кошове и дриги боклуци да не я барат не знаех дали може да се променя кода на ключът ми за да карам само аз колата бях си я харесал батерията бе на половина но не се притеснявах на паркига имаше колоки за зареждане а изглеждаше че се зареждат много бързо забелязах една косерва да включва колата си към мрежата на колоката и след 5 минути бе излетял ...

  Абе тия консерви са много тъпи вършат си работата и не се месят не те заговарят обеколих градът насякаде имаше барове и дискотеки но сички бяха празни да имаше роботи хуманоиди които чистеха и чакаха ..

  Виж тук те ме заговориха и пострешнаха сяка сервиторка се отправяше към мен и ме попитваше ..

• Какво ще поръчате господине -питаха сичките те и след като им казвах

• Нищо просто раглеждам -казвах аз Избрах си един бар и седнах

  сервиторката робот се появи веднага и попит а

• Какво желаете господине -каза тя с човешки глас

• ами една ботилка алкохол и някакво мезе – казах аз

• ама предложи алкохол и мезеце моля те -казах аз

• ами то ние имаме много видове алкохол да донеса менуто -каза мазно тя

  След секуди не минути тя го донесе аз го погледнах и сега забелязах че е на руски и бългаски

• ама ти ми говориш на бългаски това да не е бългаски град как се казва -казах и

  -Не знам няма дани до това е един от Бългаските копия за такива клиети съм създадена но няма хора а аз не зная защо не ми е казано – каза тя

- Значи така огледах се в менюто имате ли сичко което пише има ли кои да го направи – казах аз

• Моля поръчаите готвача и машините ще ви огодат -каза тя

  • складът и хладилниците ни са пълни – каза тя

  • добре донеси пекано пиле и салата от марила Велигдеска и пържени картофи ботилка водка Смирнов и Кока кола -казах и

    поръчката се испалнява вече докладвах изчакаи ще ви я донеса като е готова -каза тя

    Не чаках много 10 минути и ги донесаха само пилето се забави половин час питиетат ги донесоха веднага и бяха доста студени ....

 Докато спях аз бях спокоен за това че няма да пострадам та в камерата в която бях бе добре заровена в земята на голява дълбочина отворих очи и се огледах се и разбрах че съм в камерата ...

Камерата автоматично се отвори и аз излезнах

• най сетне -казах аз на глас

   

  Огледах се бях в малко помещение не по голямо от 15 квадратни метра то бе абсолутно голо в една от стебите бе потпрян апарата за хибернация а отляво и одясно имаше накачени оръжия на едната страна бяха пистолети на другата пушки ,пушките бяха самоделни а пистолетите бяха газови ,знаех че стрещо камерата стехата бе вградена и там бяха барута и бояприпасите които бях събрал ...

• За краткото време преди ядрената воина аз бях събрал доста но и доста не оспях но имах формулата за барута а това ми бе нужно .

• Погледнах цифрите на дисплея на хибернатора показваха 100000 години бяха изминали бях проспал стохиляди години дано да са бяха запазили барута и бояприпасите най вероятно небяха се запазили но щях да направея нови ..

• Огледах с еи започнах да испадам в паника бях заровен и като се сетих изпадах в паника отидох до изхода на средата на стаята имаше лук и аз бях изградил стълби с тяхна помош стигнах люкът одръпнах се настрани и го отворих да стана това на което с енадявах исипасе пръста над него и светна светлина от дупката която се образува но според мен бе поне няколко метра как щях да се искача нагоре в малката работилничка в стената бях постажил куки и жериги за да мога да ги запазя ги бях сложил в масло извадих ги и с помоща на специялно остроиство истрелях с помоща на пружина куката оспях да се изкача след много премеждия и зор бях одгоре бе пладне според мен и бе доста топло бях в гора гъста гора насякад имаше дървета и храсти едва седях спокоино погледнах нагоре и видях огромни висящи градове и села дори имаше и оделни къщи те летяха на около 3 километра и си плуваха спокоино в небето бе пълно с градове

• и къщи бе толкожа запълнено че рятко с евиждаше свободни места в небето ..

  Учудих се как така мислех че след воината няма да има хора па камоли да запълнят небето ...

  Заех се с това да сеча дървета с брадва от работилницата доло бях я зел и други истромети направих стълба и я поставих така че да ми е одобно влизането в камерата направих врата от дървета и затворих дупката взех една пушка и слет като я заредих заредих и зарядното в пушката и слет като бях готов стрелях по дърво наблизо указасе добре добре че имах малко зарядно с слъчев панел та оспях да я зареда ..

• Тръгнах по гората тя бе гъста и аз се борех много но пък изглежда бе дествена толкова много дивеч имаше и птици и заици и елени наложи се да застрелям един елен взех го и го занесох в дупката едва я намерих но бях маркирал дърветата и за това оспях ...

  Прибрах се и си направих оган с помоща на дърва и камани в стаята опеках малко месо и след като го излапах на бързо аз бях доволен бях намерил вода в гората и си бях налял в 10 литрова туба която бях оставил в работилницата .

  Полегнах направо на пода заспах веднага и се наспах доста добре събудих се призори и се отправих да проучвам оспях да се лутам цял ден но не намерих никакви следи освен някакви руини не намерих нищо но за това намерих много плодови дръвчета праскови ябалки и банани ..

  След като се прибрах се зарових в работилницата в стена и слет много зор си направих дрон и го пуснах да лети огледах много площ с него но не намерих и грам признаци на разумен човешка деност оказа с егората абсолутно дествена изглежда са се изнесли сички горе а как се хранят там не можех да се свъжа с хората или машините горе не знаех какво има горе не знаех нищо за там според мен имаше или хора или извъземни или роботи ..

  За се га нямам начин да стигна там горе пробвах да зглобя радио оспях но ефира бе чист нямаше нищо навярно не позват радио пращах сигнали но никои не се обади...

  Чудех се как во има горе бях любопитен чудех се как да ида горе смятах да исползвам балон нямах друк начин ..

  Започнах да скитам пак и да иследвам търсех нещо което да намеря за да ми помогне как да се кача горе един ден пропаднах в една дупка оказа се поземен бетонен паркиг които бе оцелял вътре бе пълно с коли и желерия колите се бяха запазили идечлно но бяха мръсни и раскапани обеколих го целия паркик да намеря нещо което да помогне за да ида горе бях обзет от огромен мерак и желание да се кача горе бях много любопитен ..

  Намерих само коли от моето време но се пак можех да направя нещо стига да имах ток истромети и ключове ..

  За няколко дли оспях да си осигоря електрожен и шлаиф докарах си ток от акомолатори и слънчевия ми панел намерих и истромети ..

  Отне ми дни и много рязане и заваряне но така и не оспях да подкарам машинарията която направих за това се отказах и се заех да направя балон събрах кожи и платове и направих не голям балоб надух го с водорот и опитах да се издигна нагоре но бях доста тежак и не помръднах трябваше ми по голям балон  

 Магиа на радос и обию

нас ни тресе за сега

но уви дали у теб шуми

магиата на радоста

не незнаиа уви дали

ще те бъде не знам

за двамата като брат и сестра да се обичаме

 

 

за вас аз не знам но уви ти си с мен

дозори те чакам

вперил поглет нагоре

и се мола на господ да разреши

лубовта ни

 

малката магиа ограбва сърцата

нас те не щадат с радос и зов от теб

да бъда аз до теб желаиа

но уви далеч си от сърцето ми

 

 

магиа ли има или проклатие

в лубовта ни

 Бях сигурен че бурята ще премине скоро за това излязох от къщи затворих вратата и сега дървото въобще не си личеше че има дом в него

Дървото имаше диаметър от 10 метра и в него ? издълбана стая и спалня за втори етаж

Бях си я мебелирал с помощта на самото дърво маса легло табуретки си бях издялал в самото дърво

Дървото бе плодно генетично модифицирани хем да осигурява дом хем храна и вода .

След ядрената воина и след

завишения радиационен фон тези дървета бяха спасението на оцелелите хора

Та аз тръгнах към наистина близкия град трябваше да си накупя някои неща главно оръжия и боеприпаси.

Скоро бурята спря и аз спокойно се движеха и огромните смокини и други плодни дървета дори успях да забележа едно отрупано с жито Гено модифицирани дърво

Бе недокосвано веднага поставих радио маяк

За да мога по късно да го оберат за да си сваря водка

Скоро достигнах до асансьорният балон с които щях да ида до градът които сега бе на 3000 метра над мен

   Къде съм аз не знаех но се пак се борех бях се впил в

живота и с много мъка се събудих бях оплашен но и любопитен

за това когато осъзнах че съм в крио камер аз се развалнувах не знаех

каде ще съм а и крио камери нямаше и ние не знаехме какво

е това за това като се събудих аз не осъзнах какво е това

но се оспокоих наи вероятно съм в бъдещето а зз това желаех за това се усмихнах излезнах от камерата и се огледах бях в метална стая наи вероятно бях под земята за това се опитах да изляза но вратата срещу мен не се отваряше сигорно заяждаше и бях погребан под метри пръз имаше панел и аз се помъчих да го разбия по едно време искочиха искри и вратата се отвори а срещу мен бе командна зала на космически кораб разбрах го веднага като ведях звездите и космоса ..

Аз бях в космоса и летях огледах се и не разбрах нищо сичко бе чуждо натписите бяха чужди корабат се насочваше за кацан еедна планета бе пред екрана и след минута две бяхме навлезли в нея осетих как с еоделят капсолите и сичките отлетяха към планетата а аз останах в кораба имах желание и мерак и аз да съм с тях но не знаех как да ида и аз там корабаът се стационира бна орбита и така си остана аз оглеждах корабът тои бе с контенери и сичките с ебяха оделили намерих един които не се бе оделил това бе моя влезнах и тои автоматично се одели след време аз бях приземен на планетата изкочих веднага и това ми спаси живота видях как големи влечуги разбиваха няколко капсоли и ядяха хора да бяха хора аз се насочих към блиско иполиско дърво и след огромния адреналин бях горе на дървото в короните и наблюдавах динозаврите които се опитваха да достигнат хората в капсите но иозглежда се активизираха системи и те получаваха токови удари киоито ги отказаха да се занимават с тях  до мен до дървото се приземи капсола тя се отвори и вътре се показа млада тинежерка която спеше и не осъзнаваше какво е опасноста за това аз слезнах и я награбих и се изкачих с нея на гърбъ си на дървото поставих я тя още бе съненена и се събуждаше

-        каде съм каза тя на мен

-        ами на едно дърво –казах и

-        ти кои си –каз атя

-        аз съм Стефан –казах

-        а ти – попитах

-        ами Пепа от Пловдив – каз атя

-        къде съм – попита пак тя

-        на дърво на незнаина планета в огромна гора пълна с динозаври – казах аз

-        сериозно аз съм одвлечена от извънземни – попита

-        да и аз стъм един от тях одвлеченете има огромен кораб пълен с хора докарани с кораб тук да знаеш – казах и

-        и как са другите каде са – попита

-        ами тук са някаде ако не са ги изяли динозаврите –казах и

-        ама ти сериозно – попита

-        погледни надоло и ще се обедиш – казах и

Тя погледна и видя динозавар гледаш гладно нагоре по посока на нас

-        ау ма това е истина не мога да повярвам –каза тя

-        имаме ли оръжия за тях – попита

-        не знам не съм видял какво има в камерите ако имаш смелос слес да видиш аз не слизам ще си направя копие и лък за сега при първа възможност- казах и

-        ти си страхливец за мен аз слизам нали виждаж че избяга дизонавър – каза тя и посочи

-        ма ти си луда не си видяла как чдяха хората преди да се включат полетата на капсолите – казах и

-        не ме следваи – каз атя и скочи доло отправисе с скорос към блисмата камера ио след мик бе вътре сега бе защитена там

-        чакаи ме ще доида след теб – казах аз и потичах към нея бях там след секуди и се вмъкнах при нея полето се задества но никои не доиде

-        няма да доиде никои ето тук им азапалка нож и брадвичка а и пистолет с патрони има а и аптека има ще ги зема и ще побегна пак горе идваи след мен – каза тя и побегна

-        аз ще ида до другата да зема от там другите работи в капсолата – казах и

-        както искаш- каза тя и се покатери горе

Аз побегнах и след малко с ебях набутал в другата празна капсола взех сичко и с еотправих към нея на дървото след секуди бях при нея и двамата имахме еднакви работи за оцеляване

 

 

 Колата бягаше нагоре към спасението те стреляха по нея а и я гонеха Боико не пускаше своите роби Българи кореното население .

За това когато боближихме границата те се испариха яко дим слет като срещу тях Горната България Бе пратила боини патрули да си защитат територията и Летящия Град България

Аз се отпуснах в пилоското кресло бях оспял презимих колата на пладформа на града за бежанци и отлетях веднага започнах да нападам долните Испектори ба Боикова България след като погоних няколко испектора изривих една аз се прибрах да поспа моята къща бе далеч и на голяма височина стиковах с ес нея и след секуди бях у дома моята къща бе малак дирижабъл дом с сичко нужно за оцеляване в въздушното простраство но и аз можех да си поръчвам храна и друго от свободните Летящи Градове за това не страдах от недостик но аз помагах на България да се пази от Боико които бе на земята и комадваше Циганите на неговата циганска държава България ..

Аз се борех също за свобободата на истенската ни родина която бе завладяна от Магасаряните 21555 година и 155 години от боковото оправление на нашата Татковина ..

Ние ги нападахме събирахме се се Българи и ги обивахме Даначните на Боико за това бяхме и преследвани от Боиковите Магали които едва караха коли но бяха много тъпи и глупави но с това се справяха и ни преследваха но ние за сега ги ги нападахме постояно и побеждавахме ..

Аз се казвах Стефан и бях на 20 и бях луд българин националист за това се бях одал на борбата ...

Колата ми летеше с голяма скорост и преследваше не една а три коли с даначни стрелях стрелях и не можех да ги сваля но ги преследвам по едно вре се заблодих не се осетих как ме вкараха в капан бяха ме заблодили и аз се оказах на територията на Боико  и бях свален от много Цигани но с парашут каснах на България Боикова тоес циганска България но древна наша столижа  бях свален над пловдив и се приземих близо до село Брани поле  облас пловдивска селото бе циганско и Турско без право на глас за това се затичх към селото и след секуди бях в селото то бе малко но пълно с цигани и турци българи намаше нито един ..

Бягах през селото и никои не искаше да ми помогне напротив стреляха по мен аз ги обивах секи един от тях те нямаха оръжие съвремено аз имах силов щит и лазарен пистолетъ обих много цигани но един Турчин ме повика и аз се скрих у тях

-        здрасти Горен Българин комшо ела да се скриеш – каза тои

-        мерси много да си жив издрав комшу –казах му

-        влизаи ,влизаи да не те видат комшите че ще ми заличат родът много са долни циганите – каза тои

-        имаш ли ток да зареда телефона си за да повикам хора да ме спасят – попуитах

-        имам ето тук е – каза и показа

-        мерси копмшу – казах аз и поставих телефона до котакта и след минута две се бе заредил

Аз взехн телефона и набрах номер на спасителите

-        да каде си даи адрес или кординати – попитаха

-        на съшия адрес съм засечете ме чакам –казах   им

-        идваме при възможност  до 10 минути сме изчакаи –казаха

-        комшу само 10 минути и се изнасям – казах аз

-        спокоино комшо нали сме комшии да си жив и здрав –каза тои

Да колите доидоха и ме зеха имаше малка битка но наще коли бяха по силни и веднага победиха след няколко мига аз си бях н аплатформата на моя град БЪЛГАРИЯ

 Може да съм сам и загубен за хората но аз не бях луд бях оспял бях спал триста и педесет години и се озовах в бъдещето но то се оказа кошмарно тук е имало ядрена воина и сега се излекуваше планетата но се пак бе висока радияцията за това хората се бяха нанесли по дърветата в тях сега те бяха мутирали и растяха като за световно за триста години се бяха разраснали на планетата и бяха станали огромни в дияметър някои достигаха метри не метър два а десетки метри и хората ги исползваха за къщи дълбаеха ги и се настаняваха дървото му осигорява защита от радияция,мутанти и с храната нямаха проблем защото бяха хлебни дървета тоес можеш от плодовете да си направиш хляб за това бяха добре но бе много опасно заради мутатите а хотата си бяха загубели знанията и технологията сега техниката бе кът и идваше главно от спящите или от малки намирани запазени стари техники по руините на старите градове призраци които се още се държаха  а не бяха рухнали но наи големите богацва се намираха по разни дупки и мазета кадето се бяха запазели от разрухата на времето и воините тези богасва се търсеха от търса1и на богаство и аз сега след като се бях сабудил и живял години ве4е в този постапокалисти4ен свят се  насо4их към това да търся спящи и съкровища за това след като се озовах в поредната дупка наз пропаднах в нея и сега не можех да изляза бях попаднал в огромна камера с десетки крио камери които бяха празни и зарязани те работеха още но някои на бързо се е изнесал и входа се  е срутил или са го взривили за да не ги намерят камерите и да ги опаскат за 4асти ..

Аз седях тук и се оглеждах но не видях изхот едиствения изхот бе напред в бъдещето когато вероятно щяха да я намерят хора и да я отворят за това се реших и влязах камерата автомати4но с евклу4и и аз заспах събудих се пощи веднага сякаж си бях подремнал малко и се будех веднага бодър и наспал погледнах пред мен имаше хора доста сякаж ме оглеждаха и се смеха на въшния ми вид .

Аз излязах от камерата

-         Здравеи как се чустваш  - попита млада девоика на 15

-         Ами добре вие как сте защо ми се смеят младежите –попитах

-         Ами много си древен за тях и не са виждали такъв човек като теб –каза девоиката

-         Така значи смешен съм ами ако си сваля гащите и се испикая в лицата ще ми се смеят ли –казах аз

-         О моля не го правете това за нас показването на полови белязи е обидно и неприлично не им се обиждаите те са млади неопитни –каза тя

-         А вие да не сте стара на педнасет сте вероятно –казах аз

-         Не на 1200 години съм  и изглеждам млада защото днк то ми е програмирано да изглеждам и се чуствам на тази възрас но аз съм много стара и скоро ще по1ина от старост – каза прелесната млада девоика

-         А не може да бъде вие сте прелесна как така не е възможно не е справедливо –казах и аз натъжен

-         Ами това е човешкия лимит аз си иживях живота обеколих цялата слънчева система живях почти насякаде по колоните наживях си достатъчно за много животи по ващия стандарт е и сега дори и вие ще можете да живете толкова но ще изглеждате на тази си възрас ние ви излекувахме от сички болести и ви поправихме ДНК  и сега е нормално за здрав човек на тази планета –каза тя

-         Сериозно ли аз съм бесмъртен това ми бе мечта от малък когато растях в хралупата си в дървото баба ми разказваше прикаски за боговетре  и аз мечтаех а живота ми бе жесток и опасен три пъти бях нападан от заици мотати поне десет пъти бях хапан от комари колкото патки едва оцелях и още много неприятности за това исках да избягам и за това първия път спах в камерата а сега нямах друк избор и за да живея аз спах пак –казах аз

-         А междупрочим колко години съм спал докато сте ме намерили-попитах

-         Ами точно 124976 години от последното ви спане –каза тя

-         Сериозно не може да бъде аз мислих че ще спа стотина године докато ме намерят то стохиляди години това е страшно –казах аз

-         Сега ела с мен да се искъпеш и да се облечеш после ще хапнем заедно а след дова ще ви разведа за да се оправиш в обстановката и вечерта ще правим секс за да си по спокоен и да ти е хубаво ние не правим секс вече но за вас ще направя исключение аз съм още дествена но сега като умирам ще се реша на това нето за вас аз се казвам Мима 535456 това ми е номера от ковиоза които ни ражда ние не се раждаме естесвено а от огромни ковиози кадето зрем ускорено и за месец се раждаме както изглеждам сега на около 15  години – каза тя и ме поведе

Вървяхме не много от помещения в помещения след това тя ми посочи врата това бе огромна и луксозна баня с сякакви чудеса аз едва си пуснах душа и се поискъпах хубаво при мисълта за секса с нея пенисът ме се възбуди но бързо го накарах да спадне излезнах пред нея гол и с върнат пенис към нея тя държеше курпа и дрехи за мен тя ме посоши и облече аз се поуспокоих и се отпуснах

-         това нормално ли е дето ви стърчи да не ви причинява болка – попита тя

-         не няма страшно като си помислих че ми предлагата секс довечера и се превъзбудих за това ще спадне само –казах и

-         да помогна с нещо стом съм ви възбудила да ви отвъзбуда по някакъв начин – попита тя

-         ами може но не сега довечера ще ти покажа как да го помниш до края на дните си –казах и

-         аз се казвам Стефан и те харесвам много да знаеш много си хубава Миме –казах и

-         Да вървим да ми покажеш как живете тук –казах аз

-         Добре дс вървим ще повикам кола с вътрешната система за комоникация –каза тя

Тя ме поведе аз се загледах в задната час на тялото и бе страхотно и започнах пак да се възбуждам но след като се сетих на колко е години тои веднага угасна и спадна излезнахме пред зградата аз се огледах изглежда бяха направили или бяха преместили камерите в зградата а тя бе огромна небостъргач огромен не се виждаха етажите от облаците бе поне километър висока

-         извиняваи Мими колко е висока зградата –попитах

-         ами това не зграда а колона и е висока 5 километра и е първия етаж има ожщте три етажа нагоре по пет километра общо е висока 15 километра а одгоре е летище и космодрум  кадето се излита за полети извън планетата –каза тя

Колата касна близо до нас и тя бе дествително кола от времето оново но летяща и бе много красива и елегатна тя ми отвори вратата и аз седнах озат тя седна до мен от другата страна отпред нямаше никои колата се издигна бавно и тромаво и се втурна нагоре се се загледах планетата бе една зграда от огромни колони и плетеница от етажи и сгради имаше тук там зелени и свободни площи но не забелязах хранителни лултури по вероятно служеха за паркове за одих ...

-         Извиняваи Мими мила кака се исхранвате колко население сте на Земята

-         Ами малко около милиярд и храна има насякаде в специялни згради имаме и няколко хранителни луни докарани близо до земята ако погледнеш нагоре ще ги видиш –каза тя и ми се осмихна

Аз погледнах нагоре нищо че бе ден те се виждаха бяха три Луната и още две големи луни ...

–        От Юпитер  ли ги откраднахте – попитах

–        Да и междудругото сега Юпитер е звезда и там е хубаво за живене –каза тя

–        Аз забелязах второто  бледо слънце но не загрях веднага сега го виждам браво на ва сигорно ви е отнело години на работа и много жетви и сресва –казах и

–        Да отне ни 2000 години и много жетви и много срества но сега сичко е контролирано както ние искаме хората се раселиха в системата и си живеят чудесно преди имахме много воини но ги преживяхме –каза тя с усмивка

Колата се презими на първия етаж и ние слезнахме етажът бе градина и много малки бесетки и малки заведени тук хората се хранеха и веселяха на воля и бес ограничения етажът бе широк поне километър или повече а тои бе целия с растения и дървета бе много красиво тук забелязах роботи те бяха метални и хуманоиди лицата им бяха апсолютно човешки изглежда можцеха да ги направят целите човешки но ги бяха направили така да се отличават тук забелязах да се движат въражени роботи с отличителни знаци сигорно бяха или Жандармерия или Полицаи маи не ми казваше сичко Мимито маи воината не бе завършела

Ние си намерихме бесетка свободна в градината тераса след секуди доиде робот тои не попита нищо веднага и след малко каза

-        Извенете ме не знаех че нямате имплант за телеразговори какво ще поръчате господине и госпожице Мими535456-каза тои

-        Ами имате ли пажоли от месо и бира имате ли –попитах

-        Ще набера колко пажоли искате и колко бира –каза тои с бежизнено лице

-        Ами имате ли пиле пекано на дървени въглища –попитах

-        Ще набера едно ли искате или повече –попита пак

-        Едно някаква зелечукова салата с домати и краставици а пажолите да са поне три и да са по алагле да са сочни това е за мен попитаи госпожицата какво иска –казах аз

-        Тя вече ми поръча сок от ананас и салата с много мед –каза тои

-        Ма тя не каза нищо о телепатичния чип трябва и на мен да сложите – казах аз

-        Не си подходящ ще полудеш толкова много гласоиве и мисли не можеш да го котролираш това се учи години и не секи го владе добре много полодяват и ни нападат и обиват смятат ни за луди и богоизбрани –каза тя

-        А наи сетне се истърва след като видях въражените роботи ми доиде на ум че има нещо и щях да попитам но ти се истърва  миличка казваи искам сичко да знам не крии нищо от мен –казах аз сериозен

-        Не мога не ми е разрешено ного слушат ще си исклуча чипа и тогава ще ти кажа а и ми харесваш и чакам с нетърпение сексът с теб –каза тя и ми се осмихна за първи път от когато я зърнах

Наведох се и я целунах страсно тя оита да се дръпне но се отпусна и се опита неопно да ме целува аз я прегърнах и продължих да я целувам тя се дръпна внезапно от мен и застана пак до мен мирно и не показваща чуства

-        Гледат ни забранено е –каза тя през зъби

-        Кое е забранено миличка та ти омираш какво по страшно за теб  - казах и

-        Не се страхувам за мен а за теб ти не знаеш нищо и си неопитен в живота аз харесвам и те въсприемам като едно от моите деца –каза тя

-        Нали не раждате – попитах

-        Те са с мои материял и семенен от друг човек произволно избран и подходящ за мен –каза тя

-        Ти си в опаснос тук много като теб бяха препрограмирани и погубени а някои избягаха в космоса само там е свободно одвът луните и главно юпитеровите планети и луни бягаи миличак бягаи догато не са те унищожили –каза тя

-        Вклучвам чипът –каза тя

-        Да хапнем после ще идем на втория етаж там ще ти намерим жилище с басеин и сички одопства –каза тя

-        Добре –казах и

Донесоха ни пилето и пържолите още димяха бе вкусно хапнах донесаха хубав мек пукав хляб е нямаше сол достатъчно за мен но се наядох чудесно след това долетя колата и отлетяхме по нагоре каснахме тромаво и трудно машината се зяатрудняваше бе десет лилометра тук бяха жилишните помещения  влезнахме в малък комплекс и тои се оказа къта с басен и двор и сичко това закрито от огромна зграда където сигорно въздухат бе специялно насищан и пречистван зградата бе малка с четири стаи и кухня и баня бе богато мебелирана имах и два робота за дома да ми помагат в готвенето имах и един въражен робот на входа където го видях само за малко на влизане ...

-        Сега може да си починеш тук или да продължим може да правим секс и пак да продължим или пак да си починеш –каза Мимито

-        Викам да туря една п“““ка и да се порасходим има още един етаж за показване –казах аз

-        Там са воените и роботите там е и съвета на Управлението там управляват хората на земята –каза ми тря

-        Ще поискам разрешение ако разрешат ще те заведа –каза тя

-        Да се искъпем и поправим секс казах и аз ела с мен в банята ще ти покажа –казах аз

-        Добре да се съблеча ли гола попита тя- и се саблече пред мен бе прелесна 

Поведох я в банята намерихмия с опипвания и пробване вкарах я вътре и пуснах душа правихме толкова секс че тя не искаше да излиза от банята искаше още и още дадох и колкото можах и накрая на сила я изведох от банята

-        Това ли било секса тои е страхотен за това в одвъдземните територи го практикуват за това се бията така –каза тя

-        Чакаи да изключа чипът –каза тя 

-        Добре исключен е –каза тя

-        Добре да седнем в хола и ми обясни моля –какво става

-        Ами като цяло миличък ние сме в воина от хиляди години за сега не сме победили но още малко и ще победим катоцяло сичко се котролира от воения съвет и от Президента и от воените ние сме свободни и можем да правим каквото си искаме в определени граници посочени от президента които не му харесва може да се пробва да избяга горе на никои не му е забранено дори ти дават превозно сресво за целта но там се води воина от роботи и може да загинеш преди да те допуснат горе в зоната на бежанците ами това горе доло има още много за казване но ти не можеш да освоиш  толкова ивормация накуп  чети изучи се и след това решаваи но аз те съветвам да бягаш ...

-        Ще правим ли още секс искам още хубаво ми е –каза тя и ме поведе към спалнята там да правим секс

Отидохме и правихме много секс стандартен и нестъндартен пръснах я от секс а тя искаше да го целува и  да го гали а наи много искаше да влизам в нея прекарах си чудесно но се уморих и заспах ...

-        Ставаи скъпи разрешиха да идеш горе да разгледаш дори ако искаш ще те приемат в воената каста ще те направят комадир на боина част роботи –каза ми тя скоросно

-        Добре да отиваме –казах аз

Излезнахме на бързо и след много ревене на двигателите се приземих през огромен лук отгоре тук етажа бе апсолутно закрит но от прозрачно стъкло или нещо друго да бе друго много здраво и прозрачно дори бомби да падаха върху него не се разрошаваше ...

Гледката бе страховита имаше много воиници роботи техника згради за одих и почивка много зелина за одих и сичко това натоварено с много оръжия и сила от този етаж излитаха истребители и траспортни кораби отгоре имаше летище и космодрума и ние отдоло ги виждахме те бяха страховити излитаха и след истрибителя или кораба го последваха хиляди дрони въражени малки дронове в даличината на космосът се виждаше огромна армада от кораби а дроните не се виждаха въобще но те бяха там маи се готвеха за нападение и то голямо маи бяха включили в сметката аз смятах да участвам тая малката щеше да ме стопи ще ме исмучи като прахосмокачка нали ч гледах как ме гледа искаше да си навакса за цял цивот пост но аз исках да очаствам в битката

 

 

                                              Краи на Първа час

 

 

                Втора Част

                                                    Битката

 

Те не се церемониха с мен просто ме попитаха ще се биеш ли или ще спиш и пиеш аз казах че искам да се бия за тях те ми обещаха че ако оцелея един ден след това ще имам право да напусна и да се песионирам с апсолютни права на гражданин на Армията и Републиката и с статут на почетен общесвен полицески служитрел на държавата абе с две думи мога да си права каквото си искам бес да ги е ене за мен и никои няма да ме закача ...

Бях съгласен и с две ръце стиснах раката на генерала които ми я предложи ...

 

Натовариха ме на истреебител и с десет робота полетях след мен се издигна рояк дронове аз подкарах истребителя и скоро бях при другите присъдениха ми десет истребителя с робот които бе час от моито оделение сега аз можех да ги комадвам пряко с заповеди и да ги пращам кадето си исках ...

Тук в космоса се събирахме часове и след като се събрахме хиляди истребители десетки хиляди роботи пехотици и милиони дрони които да ни защитават от другите полетряхме и след няколко минути бяхме пред тяхната отбрана те нямаха кораби и дрони прозто топки с размер на малка луна бяха стотици и след като се приближихми от тях наискачаха уси това бяха техните дрони те бяха с размер на истребител но без дрони за защита не знаех защо е така но веднага след като ги атакувахме те се распаднаха на хиляди малки дрони кито бяха като мравки в мравуняк постояно стреляха а ние се мъчехме да оцелим тези бъзи мухи с лазар и ракети

Веднага сванах какъв е номера искусвен ителект комадваше сичките и решяваше много бързо тои бе много умен но аз знаех как да го одаря за сега просто правех планове и се криех озат в хилядния строи на истребителите

Разглеждах въражението и не забелязах да ЕМП уръжие  наредих моите роботи да превърнат истребителите в ЕМП и след като им обясних какво искам те сами си направиха нужните настроики и след часове на битка и след много избухвания на истребители от наша формация се разбра че дори пробив няма да направят реших да дествам а бе минало половиния ден но едва ли щях да оживея до другата час те си знаеха че мисията е бесмислена и хората бяха жертвани а роботите вече бяха заменени и построени за следващата битка ...

-Дестваите юнаци- казах

Десете ми истребителв се насочиха към една едисвена звезда достигнаха периметъра малките дрони и първия истрибител докосна почти първата редица дроните му горяха с десетки но тои просто блесна и спря девете истребителя навлязоха навътре до където бе подествал ЕМП и пореден блясък коръбите се парализираха и умираха в огромен лазарен оган по тях те продължиха и достигнаха звездата и останалите три бляснаха в сихрон и звездата бе вривена за минута две на обстрел пробиват бе направен сега някои трябваше да се възползва от него и те се възползваха някои с невидима ръка насочи резервитена там и те навлязаха навътре докато достигнаха една от  луните от нея заизкачаха кораби те бяха много но с много бои и битка луната бе превзета в това време озат дори не бяха победили и сега се заеха да ги удрят но по този начин те се изтеглиха от луната и позволиха да изградат втора защитна линия след луната на близо от нея но моето време изтече аз нямах кораби и се отеглих полетях назад и скоро кацнах посрешнаха ме като герои нарекоха ме героият завоювал селскостопаската луна това бе галям миг за мен  

 

 

                                                                 Краи на 2 час

 

 

 

                        Трета час

 

 

-        Здравеи герои  как си –попита ме Мимито

-        Жив ще правим ли секс –казах и

-        О разбирасе –каза тя и се облиза

-        Да вървим сладур ще те срускам целия –каза тя

Правихме много секс с дни по едно време тя се разболя и почина бях много тъжен харесвах я но имах много нови  завоевания които исках да опитам а те сами идваха тя се бе похвалила на приятелките си е повечето бяха стари но не на въшен вит млади момичета също идваха аз копонясвах по втория етаж правех копони и оргии но полицията не се занимаваше с мен в началото ходих при големите и им обясних принципът това бе много стар принцип и бяха го забравили е скоро след завоюването на луната корабите бяха защитени от електро магнитен пулс с фарадиева клетка и за сега бе само това бяха разчистили и бяха отвоювали напълно луната с нена помож можеха да дигнат населението на два милиярда и повечещяха да имат много воиници за битки

 

 

 

                       

 

  

 

                                 Невероятна история  

 

 

 

Малкото сила която ми остана я вложих в това да се искачвам се по нагоре не можах да се искача бе много високо за това се отказах бях го хванал градът но не можех да с екача с помоща на самоделното ми огнестрелно оръжие бях истрелял кука и с тъко важе се бях закотвил издърпах по голямото и здраво въже но градът плуваше на някаде аз вървях с него но това не бе лесно бе пълно с дървета а те бяха огромни но се пак се минаваше покраи тях и аз маневрирах след като почнах да се катеря аз се надявах да с еискача достатъчно да не се удрам в дърветат а и те не бяха високи просто бяха широки но се отказах зарязах градът и весящото ми важе от него та те бяха наи малко на 1000 или повече метра няма ше шанс за успех но и аз не се надявах много исках да им превлеча вниманието и да доидат да ме видат тежи хвъркати

За това завързах долния краи за едно дърво и веднага забелязах как огромния град спря да се движи след малко от него изкочи кола и тя се спусна надоло но забеляза проблема и просто одряза въжето и пак отлетяха след  малко започнаха да се издува градът и да се изкачва се по нагоре след не много време градът вече бе малко тяло в океяна на въздуха маи с ебяха искачили поне на десет километра сега и да исках нямаше как да ида горе а изках имах запасен план и бях направил огромен балон от плад и каквото намерих щях да го напълна с топъл въздух от един голям оган а за по нататък бях зел горелка с спирт ..

Заех с ес това накладох оган и слет няколко часа тои се издигаше солидно и стабилно нагоре възах спирната горелка и с помоща на кош оплетен от мен с пръчки от млади клони отлетях нагоре включих горелката и я запалих веднаха се осети подемната сила сега започнах да чакам да ме закарат ветровете достатъчно близо за да се насоча към някои град ама нямах късмет отнесе ме в незвесното а дори не доближих някакъв град за това реших да слизам а и се одаличавах с епо далече от нас според мен се бях одаличил някаде към русия това бе много  дълече как ще се преберя щях да кацна и когато имаше подходящ вятър щях да се издигна и да се надявах да ме отнесе до моята родина България ...

Оспях някак да се приземя върхо едно огромно дърво с височина поне петнасетина метра и с огромен дияметър от поне дваисет метра ..

Като кацах се оплетох в клоните и сега те висяха на дървото като парцали в огромните му клони и се веха като знамена в него ..

Бях много гладен и жаден водата ми бе свършила а храна не бях си зел освен пушката ми и пистолета нямах кои знаи какво имах брадвичка и нож но почти нямах други важни работи Ами сега казах си аз какво ще правя маи ще се наложи да остана малко тук ама малко слезнах от коша които висеше на метър от средата на дървото което бе чисто и плоско може би тук щях да си построя колиба за сега а после можех да си ископая голямо жилище в дървото за да съм в безопасност докато съм тук за сега докато намерих начин да се прибера …

Свалих сичко което имах на дървото и след като зех пушката и пистолета заредих ги и започнах да слизам по клоните бавно бавно маркирах дървото с ножа си написах зъ и тръгнах в посока нагоре от дървото ми тук бе страшно и доста гъсто с дървета и трънаци личеше си че тук и животни не са идвали камоли хора чудех каде съм има ли град на близо дали не пари месноста и дали не гореща но нямаше как да разбера вървях и маркирах дърветат с знаци които да ме насочват като се връщах времето минаваше а аз се повече се очаивах маи тук нямаше дивеч и като казах това пред мен се откри поляка не много голяма с езерце в нея а там сякакви мутати и дивеч имаше заци,елени дори мечки изглеждаше че се търпяха докато пиеха и се хранеха там но сигорно другаде не се търпяха а се ядяха а те ако имаха възможност и мен щяха да изадат за това си набелязах голям бик крава мутант и гръмнах тои падна веднага а зверовете се распръснаха в сички страни аз излязох и се заех да си запаля голям оган одрязах голямо парче месо и на огана го испекох горе долу изядох го гореши но с енаядах зех се да изчиствам Кравата и да я режа на парчета завързах ги на въжета и ги дигнах на едно дърво и започнах да нося месото след много време около 5 часа и повече аз я бях занесал на моето дърво като вървях насам натам забелязах някакви руини и ги одбелязах като имах време щях да ги разгледам а те бяха изчезнали в тръни и трева и дървета за това не се занимавах за сега бе наи важното да си построя дом горе и го построих след още часове бях намерил малък извор близо до моето дърво запасих се с вода с наличните си туби и вече към 9 вечерта си остроих барбекю хапнах добре и решех да поспа събудих се бодър и отпочинал но бях се очачл как и кога щях да вида приятелите си  които навярно са помислили че ме изял някакъв мутант а може да са помислили че съм се изгубил и да ме търсят като рескуваха тях самите да ги изадът ...

Спрях да мисля и се отправих към руините намерих ги по пладне много с елутах и разгледах и за това бях се измори затова поседнах по едно време нещо поскърца и аз паднах в дупка е то се оказа не а стая запазена цялата в паяжени и прах но запазена имаше легло и маса която се бе рападнала късмет паднах върху леглото то пое час от удара и се распадна и то огледох с еимаше мебели шкаф и много дрехи полураспаднали и захвърлени насякаде почудех се какво е това мазе или част от зграда запазена и затрупана от пръс поразгледах оказа се голяма къща затрупана от пръста и заровена някои е оспял да излезе и да се измъкно но домът е останал под земята бе добър дом имаше доста неща ножове истромети и дори храна в косерви намерих но след толкова години едвали ставаха оказа се че това е руски дом имаше полураспаднали с еснимки но се пак се виждаше младо руско семество а озат имаше натписи на руски ..

Чудех се да остана ли тук или да пренеса сичко цено на дървото реших да остана за сега тук и да го подреда и почиста за когато ми с еналожи да гостувам тук като хижа можех да я позвам а и бе по сигорна ..

Набързо направих стъба и с помота на намеринити истромети тесли триони други истромети се заех да си направя подходящо стълбеще направих го след час на работа заех се да почиствам къщата и след усилен труд сичко б еподредено почистено и сега спокоино можех да живея тук направих си хубаво лехло от остатъци и се опънах след като послах каквото намерих върху него заспах събудих се след 3 часа бях гладен реших да ида да си зема един бут за да го испеча поразгледах кухнята и намерих жито запазено в специялен килер брашно и много жито и царевица дори си бяха мотирали и ръчна машина за смилане в брашно не мио се наложи имаше вакомирани чували с брашно зех си брашно и си направих тесто оставих го да втаса и с езаех с кухнята имаха стара запазена печка с фурн апочистих ч и я запалих след време хлябат се печеше аз отидох на бързо и донесох бут с месо опържих го в един тиган и за първи път се наядох чудесно те имаха и сол и потправки дори намерих и алкохол дори имаха казах за ракич както те го наричаха самогон ..

По едно време намерих и моторна резачка на спирт на нея пишеше „для спирт”разбрах че мога да я позвам с спирт но на нея пише 100 процетов значи обикновен няма да свърши работа можех да превара няколко ботилки и да получа малко спирт но защо да си хабя алкохола за това смятах да си сваря ще потърся плодове и ще си направя джибри две три преварки и съм готов ...

Къщата бе голяма и богата занесох каквото можях на дървото а от там донесох вода и месо истрометите бяха важни и цени за мен за това ги занесох на дървото тук в къщата можех да съм на безопаснос само след като направих желязна и стабилна врата за входа заех се и след много труд си стакмих врата в една стая навярно мазе намерих опаковани слъчеви батери и сичко нужно само почистих заредих с киселина и бях готов искарах два панела и сега имах около киловат ток поправих мрежата и след като сичко бе готово пуснах тока сега сичко светна и блесна дори телевизора се включи и тои бе опакован и запазен седнах на дивана и се загледах в телевизора имах чуството че работи с образи а тои само светеше незнаех как се пуска аз бях млад и не помнех телевизорите като тези при нас имаше но не работеха казваха че няма сигнал в ефира не знаех какъв е този сигнал но съм гледал записи на видео от касети и лети за това ми бе познат до някаде но не знаех как да го вклуча видях едно копче на телевизора чарвено и го натиснах телевизора изгасна пак го натиснах телевизора се вклучи разбрах принципа исклучих го и го оставих за по късно зарязах го и се насочих към домът слизах по надоло по едно време намерих голяма стая с машина в нея познах е кола до помещенито имаше друго там пак имаше машина но бе с ерки познах я бе подомна на машината на хвъркатите маи бе летяща кола тук маи бях попаднал на гаража на къщата така го наричаха на времето преди голямата воина преди голяма смърт ...

Ето с какво ще ги хвана тия хвъркатиа и ще си ида в къщи само да разберях как да я искарам горе например ако я разглоба и я занеса час по час там горе или да ископаех тунел през които да се изкача десетина метра нагоре ...

Зарязах сичко и се качих горе и хапнах на бързо полегнах заспах като къпан санувах как летя с машината в гаража събудих се облян в пот бе станало сутрин излезнах навън на покрива зарязах сичко и с еотправих към езерото зех си оръжието и след час бях там и дебнех имаше пак много животни този път стрелях по елен убих го и слет много труд и зор бе в поземния ми дом и се печеше в камината целия бях го опънал на шиш и сега с помоща на тока се въртеше сам и се печеше щеше да му отнеме много часове аз си хапнах мек хляп с месо и се отправих в гаража зех да оглеждам летящата кола горе доло разбрах че не може да се разглобява а само някои неща от нея и не си струва да я режа и да я разваля за това изводът бе дупка сетих се за един начин с експлозит но нямах експлозит знаех формулата на черения барут но откаде елемети е намерих ги изглежда някои бе помислил имаше тор и сяра и дори дървени въглища в вакумирани чували дори намерих и чис барут в няколко кутии в склада с храната ..

Поспах пак малко да съм бодър и се заех с експлозите започнах с пробиване на вратата на гаража пробих я но веднага се срути отгоре и я затрупа пак отпред пак пробвах и постепено постепено започнах да навлизам напред отне ми ден но я пробиох дупката бе не много голяма но с помоща на лупата и много труд щях да искарам някога пробих стената на гаража и свързах двата гаража искарх автомобила до дупката и започнах да се занимавам с събиране на плодове събрах и в един бидон намерих и малко захар сложих малко и мая и зачаках след десетина дни ще варим аз сварих сичкия алкохол на спирт и сега имах към 10 литра спирт съзалявах за алкохола но нямаше начин а и ми трябваше спирт пробвах резачката работеше с нена помош и машини кито намерих започнах да ращирявяан дъпката отне ми 10 дена но и джибрата бе готова сварих я и имах още 10 литра спирт пак заложих плодове и джаки и пак зачаках сложих литър в резерваран колата която навярно Джип както им викаха едновреме запали дори тръгна бях изчистил и с помоща на джипа и с платформа която зглобих от дървета едва и два направих чудо искарах летящата кола одгоре сега да знаех да карам щях да литна но дори не разбрах как се включва след много разочаване разбрах че иска ток за да се издигне но след толкова години батерията се бе скапала намерих резервна но и тя бе се повредила с помоща на кабел я включих и я размърдх но освен на нетър от земята не можех да я подкарам но за това се учех чудех се ако махна батерията и мотирам малък и лек спиртов генератор дали нямаше да стане а другия варият слъчев панел имах много и с различни волтажи но тук искаше киловатове остана само генератор с поне 15 киловата и нагоре заехсе и потърсих тук и там но не намерих нищо тук трябва да има и други къщи наблизо а можеше да е сама къща но нищо не намирах освен руини и дървета много дървета ..

Реших да  се позанимая и с помоща на двете бътери и много ток от панелите които качих сичките горе и сега имах 20 киловата но дали ще оспех да я зареда и вастановя след катопремахнах електрониката на едната и сложих на другата смених елеметите почистих и смазах и след ден на мъка започнах да я зареждам нямах идикация дали с езарежда ще почакам ще вида отне ми ден и след като я пробвах имаше ток но дали е достатъчно мотирах я в колата дрон така пищеше на корпоса и личнъи персоналнъи дрон  за това аз се качих и включих сичките системи то ситеми нямаше един клуч и ръчки и кормило бе ного опростена имаше електроника която бях забиколил първоначално но след като я въстанових батерията се включи сама и тръгна направи си диягностика и показа сичко на монитора на таблото пред мен колата бе метална главно тръбна имаше по две перки от пред и озад в средата имаше корпос с седалка от ляво и одясно озад бе закрита а отпред бе до половината тавана бе само с панел одгоре лека пласмаса и прозрачна аз премахнах седалката до мен и нагласих другата да е в средата така стана хем по лека колата и ного по стабилна можех да я мотирам зад мен но не исках за сега ...

Подкарах я издигах се овладях я и се запътих напред с помоста на лоста я подкарвх напред назат нагоре и надоло гаста бе пред мен и кракът ми определяше оборотите и така с еизкачвах се по нагоре погледнах идикатора на дисплея кадето очиташе пълна батерия но спадаше по малко за десет минути бе паднала с 10 процета според мен не можеше да издържи и част доиде ми идея да мотирам някои друг малък слънчев панел а ако исках и намерих генератор на спирт ще мотирам и генератор на ток в самата кола ...

Покарах още извесно време и слет като бипна че батерията намалява аз кацнах пак ч вклучих да се зарежда за първи път се огледах нагоре забелязах от летящите градове и тук а за близо месец откакто бях тук не се бях замислил или загледал нагоре сега осъзнах че и тук ги има и номера бе дали да ги приследвам или да си ида у нас а и не знаех как и дали ще мога да долета до нас а и цяло море ме делеше от нас ...

Заех се с това да избирам соларни панели и да ги мотирам отзад отпред острани и одгоре губех видимоста одгоре но тя н еми трябваше за сега а и ми даваше още ватове сметнах че имах около 1 киловад изходна мошнос според мен поне 15 двасет часа трябва да зареда колата но пък с тях ми даваха още малко време с помоща на опита щях да вида колко време според мен десетина педнасет минути в повече трябваше да потърся генератор в нашия град можеше да се намери някои стар генератор но дали ще работи и дали ще е достатъчно малък и мощен не знаех трябва да е поне 5 киловатов за да мога за три часа да го зареда ако намерех 15 то тои ще ми подържа постояно колата и с помоща на гориво ще карах часове не един час или по малко ..

Можех да ида на гости на крилатите или да потърся други руини с още сресва и техника ако бяха запазени аз сега бях намерил сичко това с помоща на късмета а и бяха се погрижили да запазят сичко бяха вакомирали бяха смазвали и ги бяха запазили но не на сякаде ще е така а и пръста бе подествала така че бе изолирала зградата от кислород и влага а и от мародели  никои не бя я намерил и не бе я ограбил до мен кито бе намерил съкровище

Насочих колата към блъзък малък град и след като доближих градът от него искочиха няколко коли те застанаха пред мен и до мен нещо говорега в някакви телефони с големи атени един се доближи до мен и се провикна

-         Ти кои си от кои си имаш ли нужда от нещо с мир ли идваш- каза тои

-         Аз съм Стефан и съм от земните хора и съм за първи път тук и сега не бях летял искам да попитам ще ми помогнете ли –казах

-         Следваи ни – се провикна тои

Аз го последвах и с сички други като ме оградиха и младежът дето говорих ме поведе скоро бяхме над градът и каснахме на площада на цетара хората се събраха сички наизлязоха младежат дето ми крещеше с едоближи до мен и ме заговори

-         здравеи как попадна на тази красавица – попита

-         колата имам предвид – каза

-         намерия в един изоставен гараж и я направих д алети еи ме ся тук но батерията е паянтова а генератор нямам искам да поставя поставих платна но са слаби –казах

-         батерия ще ти дадем ще ти напечатаме на принтера сичко нужно ще ти въстановим колата до съвършесво а генератор ще ти напечатаме за 20 киловата и вероятно на спирт ще бъде остави я и ела с нас да те разведем те ще с езаемат с нея не се бои ние сме чесни въздушни граждани дори след това като ти направим колата ще те приемем за наш почетен гост член и гражданин ако желаеш де секи които може да лети и има уменията е добре дошъл-каза ми

-         добре то това ми е мечта знаете ли колко съм мечтал –казах му

-         последваи ме но остави оръжията си в колата тук не се разрешава оръжия нож може да си земеш ако искаш –каза тои

-         добре няма проблем –казах аз и оставих оръжието си пушката и пистолета вътре

-         да вървим ще те заведа да хапнеш сигорно си гладен но първо храната или да те разведа –каза тои

-         хора разотиваите си ще го разведа да се погледа после ще го доведа в Механата на Иван ако искате елате да го видите –каза тои

-         разведи ме после ще хапнем –казах му аз

-         да вървим –каза тои

-         междудругото аз съм Ваня и съм крилат грард с лична кола – каза тои

-         Ванка вие руснаци ли сте – попитах

-         Да  жащо питаш – каза тои

-         Ами аз съм Българин и за това те разбирам и говоря малко руски – казах му

-         А за това ти е такъв  езика но горе доло говориш чудесно – каза

-         Как се казва градът –попитах

-         Малката Москва 5 – каза тои

-         Имали гоям град Москва – попитах

-         Не те са 10 малки ние сме под номер 5 – каза Ванката

-         Да вървим –каза и ме поведе

Обиколихме целия град за час и нещо бях оморен и гладен и ми се спеше не можех да си държа клепачите бе светло но според мен скоро щеше да се стъмни върнахме се там кадето бяхме и видяхме че двама човека човъркаха колата ми

-         не се бои наи добрите са –каза Ванката

-         а аз не се боя ако трябва мога да остана тук да живея имате си сичко полиция кино теятри кръчми дори малък басен кво още ви трябва а да попитам как се изхранвате – попитах го

-         имаме цели ферми те са наблизо като видеш одоло не разбираш че някои е град а другото ферма но при нас е дефицит месото а и алкохолат не чак толкова наличен при нас е скъп ела да хапнеш една пажола от мен и да пинеш бира аз имам голяма заплата мога да си го позволя но ние имаме и програма за бесплатна храна има бесплатни кухни на две места се предлага нямах време да ти покажа тя е за по бедни граждани –каза тои

-         аз имам доло елен и крав да ти донеса месо – казах

-         сериозно ма донеси ще ти плата при нас има пари но месото е кът – каза тои

-         а защо не слизате долу да си наловувате – казах

-         ами забранено е опасно е и ного от нашите граждани дори не могат да си служат с оръжие а и радияцията – каза

-         о бях забравил за нея да имате гаигеров брояч за мен –казах му

-         ще ти намерим ти донеси качествено а и некачествено смо да не многорадиоктивно –каза

-         ще ти го купя сичкото –каза Ванката

-         даи брояча и ще ти покажа – казах му

-         ето-  каза тои и ми дади брояча от джоба си бе малък и елегатен доближихме се до колата и измъкнах чата и извадих месо от нея доближих брояча а той дори не пиуна показваше савсем малко завешена доза за това не пищеше

Размятах брояча по мен и пак не пиуна пак показваше лек завишен радиоктивен фонд

-         кво ти казвам няма опасност минали с агодини отдавна е било когато е опасно – казах аз

-         ами то пак си остава главната причина нямаме ловци и смели хора които да го вършат ти донеси ние ти го копуваме а и другите градове ще поискат – каза тои

-         по нататък и ние може да наберем смелост и да слезнем долу за дивеч но сега няма желаещи –каза тъжно тои

-         аз ще ви донеса колкото мога обещава ще се облагодаря за добрината ви и твоята разбирасе да идем да хапнем аз ще зема и моята храна дано да имате печка да я стоплите –казах аз

-         ма как имаме микровълнова от принтера  донеси с яца ще стане страхотно ядене –каза тои и ме пове скоро бяхме до малка Механа влезнахме и за нас бе приготвена двумесна маса самата мехамна бе пълна до горе много дори нямаха къде да седнат

Хапнахме супа от зелечуци и след като ни направиха ядене от мото месо раздадоха на които можаха да опитат обясниха че от долу и че е проверено с гегаров брояч кото показвал че е безопасно сички които оспяха и стигна з атях опитаха с яца и сички бяха доволни много ми предложиха да купуват месо от мен само да им донеса след като се наядох пихме бира и на мен ми с еприспа закараха ме до стаята ми в мехатата на втория етаж бе пълен с стаи намериха стая за мен малка бе два на два но бе приятно топла и с меки пухкави завивки и бе много чисто заспах веднахга на сутрита отидох и колата ми бе готова бяха я тунегувли и сега бе завършена бяха свалили панелите и бяха покрили с някакви лепеки бяха ми обяснили че те се прозрачни и произвеждат дори повече ток от другите бяха я затворили бяха направили врата и бяха мотирали две леки седалки системите бяха въстановени и сичко лъщеше от чистота бяха сменили софтоера с по нов бяха въстановили компютарът ми на колата и сега на дисплеч показваше пълна батерия прихот на ток от панелите 15 киловата и система в готовност с генератор от 20 киловатов агрегат бяха ми мотирали и двасет литров резервар с негова помощ можех да лета 30 часа с едно зареждане резервоарът бе празен но аз имах долу спирт а на борда имах към пет та ги исипах вътре в резервоара отлетях ...

И подкарах колата тя се държеше чудесно виждаше се че има енергия и е много мошна подкаръх я към долу слезнах и заредих с спирта резервоарът бе почти пълен не знаех колко но бе там някаде излетях с гас и сила и с енасочих към дома полутах се но скоронавигационите ми системи които ми бяха мотирали и новия софтоер ме закраха до у нас ..

Отне ми часове но сега летях над вратата на моя град одоло излезнаха много хора и започнаха да викат по мен сега се сетих че трябва да кацна някаде другаде и да се прибера направих го и кацнах на едно голямо дърво наблизо изкарах захранващия клуч зех си оръжията и с еотправих към нас по залес вече бях на вратат хората бяха оше доста възбудени и имаше към десетина човека

-         Здрасти Стефка видя ли го тоя хвъркат над нас до сега не се беше случвало а – каза един мои познат

-         А ти каде се бе изгубил ние помислихме че сме те изгубили маикати с епритесни но вярваше че ще с еприбереш – каза тои

-         Отиваи и я зарадваи бащати се бе очаял и те търси но вече и тои спря отиваи приятел ще ги зарадваш много а приятелката ти те заряза с Петю се хванала нали го знаеш оня идиот – каза ми

-         Добре мерси за иформацията няма как да ти обясня но с един балон се загубих в пощинака едва съм с еприбрал а оная пача да ми се маха от очите Василена как е – попитах

-         О тя е добре нали я знаеш затворено момиче умна и лубознателна ама срамежлива смос теб говореше а и е малка на 18 е но тя е добре бягаи да те видат вашите че са се хванали в чудо –каза ми

-         Отивам –казах аз и влезнах прес вратата поземния град бе голям но тои бе западнал нямаше технологи и сичко с ебе распаднало повече хора го зарязваха и излизаха по големите мутирали дървета и си изрязваха домове в тях и аз исках но за сега нямах време насякаде се получаваха срутвания и няколко семества бяха загинали за това и аз се страхувах за моето семество но мечтата ми бе да живея на някои от летящите градове сега като рабрах какво е горе мислех да си купя някоя разбричкана оранжерия и да я направя мои дом а с помота на лов да си докарам пари и срества за живот на мен и моето семество ...

Вървях и след много ходене уморих с ебях пред нас в краиния квартал влезнах и Маика ми ме посрешна

-         а казах им аз че няма кои да те затрие такава луда глава като теб иди да те види таткоти да го зарадваш- каза тя и ме прегърна

-         здравеи Мамо как си –казах и

-         добре сине ти каде се затри над месец притеснихме се с бащати –каза

-         много е сложно и заразказване ще ми отнеме много време ами бях се качил в един балон оня дето го подготвих и тоя зе че ме отнесе в Русия –казах

-         чак в Русия и как се върна кои те докар пак балона ли –каза тя

-         а не аз долетях сам с колата ми –казах и

-         каква кола бе пък и летяща – каза тя

-         ами моята ама после ще ти обясня да видем татко –казах и

-         да ,да – каза тя

Отидохме в другата стая и бащами бе седнал на мекия фотиол и гледаше вратата като ме вида се осмихна и с езарадва

-         е наи накрая се налудува жено сложи миу да хапне и на нас сложи да хапнем на масата заедно а ти мамуна такава защо не се обади бе каде беше – каза тои

-         Татко един балон ме отнесе в Русия – казах му

-         Чак в русия ли те отнесе бе –каза тои

-         Ами да чак там гонех един град ама духна в неправилната посока и оп в русия се разбих – казах му

-         Сяда сине доре че си жив и здрав остави маикати да ни донесе мажата и салатат и да пинем по бира че съм ожаднял – каза ти и стана и седна на масата на цетъра на стаята аз също седнах мама донесе боба и салатат от марули и сипа по халба бира от хлебно дърво ...

-         И казваи сега – каз татко

-         Ами хванах един град но не можах да го задържа одрязаха важето и се чупиха аз си направих балоба и ги подгоних ама духна на исток към русия и опа там с е рабих на едно дърво намерих поземна къща вътре кола наземна и кола летяща а моя балон на парцали заех с еи оп полетях отам на гости на москва 5 и те ми направиха колата и аз долетях – казах им и млъкнах

-         Така значи доста преживял си добре че си добре каде остави колата – попита

-         Ами на близо на километър от тук на едно дърво – казах му

-         Трябва да ме повозиш – попита

-         Може ако искаш и на някакъв летящ град ще те закарам аз сега съм почетен гражданин с тях се разбирам – казах

-         Оле сине чак до русия д аидеш колко пъти ти говорех да не се занимаваш нали щеше да правих къща за наз и приятелката ти – каз амама

-         О не ми говори за оная не ща да видя а ако искате ще ви направя дом наблизо в гората а мога да ви закарам горе – казах им

-         А горе е опасно ако паднем ще загинем сичките – каза тя

-         Ного ти разбира да си видяла да пада някои от тия те са по леки от въздоха и нямат падане – каза татко

-         Прав си татко но ще се заема с къщата – казах им

-         Дестваи сине – каза татко

-         А Василена как е добре ли  е- попитах ги

-         Ами иди я виж нали знаеш каде живее тя постояно пита за теб –каза бащами

-         Еи имали някои тук – попита момичешки глас

-         Влизаи Василенке тои е тук върна се зив и здрав – каза маиками на Василяна която влезна в стаята

-         Яла ли си е ние хапваме да ти сложа ли – попита тя и направо стана и сипа и на нея

-         Оле ма ти си добре толкова се бяхме притеснили – каза тя нежно

-         Веси как си кукло ела да хапнеш ако си гладна де – казах и аз

-         Еми ще хапна с вас приятно ми  е да ям у вас а маикати готви хубаво а и ми с е ядеше боб мама отга не правила –каза тя и седна с нас на масата на четвъртия стол до мен

-         Ма ти сериозно си добре дори не си и ослабнал – каза ми

-         Ми да хапвах си меце на скара –казах и

-         И расправаи – каза

-         О уморих се едно и съто на крадко балон изгубен летящи кола тук и сега и наи важното добре съм и имам летяща кола –казах и

-         А сериозно много хубаво ще ме повозиш ли – попита

-         Абе аз и на друго бих те повазил ама ще те повоза знам че си любопитна –казах и

-         Е няма да ти одговарям за возенето нали си имаш гадже  а тя те заряза на крадко а аз искам много ма много да ги вида как изглеждат видя ли ги –попита  тя

-         Да дори им бях на гости сега съм техен гражданин ще правя търговия с тях ще си купя и къта горе –казах

-         Ма сериозно оле супер и аз искам да живея в летяща къща и да се рея в въздоха и да сум спокона и щаслива – каза тя

-         Ами да отидем ще те закарам още сега тук на километър ми е колата а и нес е събота нали ще им погостуваме но ще трябва да си занесем месо и алкохол – казах и

-         Аз ще зема от нас имаме ракия – каза тя

-         Няма нужда татко свари стотина литра мога ли да зема пет литра татко – попитах

-         Ма разбираса земи и отлежала имаме в мазето виж кво е останало има хубав коняк – каза тои

-         Повеселете се с Весито и вижте свят нали сте млади дествате – каза тои

-         Е тои сега се прибира и веднага изчезва пак – каза маика

-         Е ще се върнем полунош или на сутринта мамао не се притесняваи – казах и

-         Да отиваме нямам търпение – каза весито и ме поведе

Вървхме не много и аз се качих на дървото подкарах я и се приземих до нея отворих вратата която ми бяха поставили и се отваряше н агоре та седна и затвори вратата аз подкарах издигнах с енагоре ...

-         оле по бавно ще ми стане лошо и ще ти уповръщам хубавата кола – каза тя

-         не няма да я ми я оповръщаш ще намаля не с епритесняваи –казах и

Подкарах я бавно към близък град след като го доближих забелязах че град оранжерия

-         а това е оранжерия ще си купа такава за мен и теб да знаеш – казах и аз и се наведох да я целуна тя ми отвърна

-         за на с двамата и за децата ни – каза тя

-         оле а де и аз ги искам малки те звечета поне три а – казах и и пак я целунах

-         с удовосвие- каза тя и също ме зацелува дори ме хвана за слабините

-         о не не сега по късно – казах и аз

-         добре както искаш мога да ти духам ако искаш но се пак ти караш – каза тя и си дръпна раката

-         да и аз за това не че не ми се иска мо се пак не съм овладял машината –казах

-         а бе тук няма ли място да паркирам –казах и и се огледах намерих го и кацнах имаше  малка площатка за една кола кацнах на нея и излезнахме веднага влезнахме под купола на Летящата градина попаднахме в раи на зелечуците и плодовете сичко бе искуствено подържано не забелязахме хора бе и късно сигорно са си отишли а не смятат че някои ще ги нападне имаше камери видяхме ги ние порагледахме откъснахме си няколко домата и краставици и марули и  се  качихме на колата отлетях

този път поскитахме но намерихме град никои не ни направи проблем кола като кола кои да знае че сме одоло е бе по различна от стадартите но секи си ги окрасяваше и преработваше по свои избор колата си градът бе среден може би село а не град и кацнахме на паркиг одгоре слезнахме по стълба доло някои бе направил колите да не заемат място а да са вдигнати високо имаха и асансиор но ние се спуснахме по стълбите за да разглеждаме да дествително бе село имаше натпис пишеше „Село .Браниполе” на един пилон бе опънат натписа а одоло призоваваше доре дошли приятели и гости потърсихме дискотека ,кръчма и я намерихме в цетъра селото казваше Агорапуп и бе мехама а не дискотека влезнахме а аз се сетих че нямам пари

-         оле ма аз нямам пари скъпа да поразгледаме и да си ходим –казах и

-         чакаи сетих с енали имаме алкохол и храна а и дори и салати сега да попитаме оправетелката дари не иска да и продам алкохол и месо а ние да си пинем и хапнем с нашето –казах и

-         ако не те е срам попитаи – каза тя

Аз се насочих към бара и попитах за шефът след умуване от минута с епояви една дама

-         здравеи младежо какво ще искате – каза тя и с еосмихна

-         ами аз не съм отук и нямам ваши пари имам стока за размяна Акохол и храна месо ще обменим ли срешо пари за да ви ползваме заведението с приятелката ми – казах и

-         ти от кои град си не съм те виждал а за алкохол и храна съм винаги готова да търгувам покажи какво имаш –каза тя

-         елате да ви покажа – казах и

-         идвам на паргига ли е – каза тя

-         да – казах и

-         ще си хванем асансиора че се катеря ртрудно по стълбите  скъпи – каза тя

отидохме и с екачихме в асансиора тя натисна копче и бяхме горе слезнахме и отидохме до колата показах и и дори и дадох да опита от алкохола и месото ..

-         момче ти не си от тук от долу ли доиде и как намери тази кола твоя ли е –каза тя и ми се осмихна

-         да позна ние сме от доло Московчаните ми я подариха –казах аз

-         даваи сичко купувам това е зладна мина това коняк ли бе маи ми стори бе много ароматен –каза ми

-         остави сичко аз знам колко струва ще ти отворя сметка ако искаш ако искаш ще ти дам парите кеж но те съветвам остави си ги тук хем ще пиеш и ще се веселиш с дни –каза тя

-         съгласен съм и без това тук е хубаво а не ми с езанимава за сметки и прочие ще ме предопредиш кога свършвам парите – казах аз

-         о няма да е скоро с тази стока можеш да си купиш оражерия а и ще останата видях че имате зелечуци и плодове ще ви ги приготвим в салати и ще ви ги сервираме заповядаи с мен ти си ми гост а и сега ще почне музиката на живо и програмата на заведенито – каза тя и ме поведе

Влезнахме и ни настаниха на голяма маса за четерима но масата бе голяма след малко започна да се отрупва с мезета и пиене донесаха ми една с ракия и една с коняк и тяхно питие но в по малък съд някаде към 200 милилитра ботилката бе кравива и то доста одгоре имаше петече прес остата течеше алкохола донесаха ни едни малки чашки по двасет трисит милилитра огледах с ето на сякаде имаше такива чашки и бутилки ..

-         маи тук не пият или им е скъп алкохола – попита Весито

-         второто аз знам че те нямат алкохол и тои е скъп не вида ли че като им дадохме нашия алкохол те полодяха а коняка направо ахнаха каза ми че съм имал да зимам пари колкото за цяла оранжерия нали видя колко е голяма и колко плодове има там –казах и

-         ма сериозно ли ами да и купим ще стане страхотен дом- каза тя

-         има време мила ще стане и това а сега да пием да опитаме тия малките с техния алкохол- казах и и сипах на нея и на мен

-         ма то е отврат – каза тя

-         и аз смятам така спирт с вода

-         ами да –каза тя

-         сипи ми коняк не искам това- каза ми тя

-         сипвам – казах аз и сипах коняк на мен сипах ракия отпихме и двамата

-         а бе наишли какво ми доиде на ум като се напия аз и ти кои ще ни свали по добре не се напиваи –каза тя

-         ами скъпа гато ми обясняваха за колата казаха натискаш бутона и колата си отива сама в къщи а за нас е дървото дето отлетяхме а мога да те закарам там в Русия имам огромна къща за чудо и прикас ако някои н ее намерил с оная голяма дупка не се сетих поне да я скрия или да сложа врата –казах аз

-         о аз съм навита колко време ще летим до там час или повече –каза тя

-         повече но ще правим секс в колата –казах и

-         о с сигорност – а как не ако сме пияни може и да заспим – каза ми тя

-         може няма лошо но тва е идея решихме натискаме и в русия после натискам теб и си правим дете чудо и номер едно –казах

-         съгласна съм –каза тя и си сипа и отпи

Прекъсна ни разговора силна музика маи бе чалга

-         а и тук имало хубава чалга а – казах и

-         ами маи не ми е позната но е хубава после ще потанцуваме ли – попита ме тя

-         разбира се скъпа –казах

-         да пием а на сутринта сме в русия аможе и да поспим в колата и после да отлетим за русия да ти покажа къща чудо е дано не са я ограбили да бях се сетил да направа врата или да скрия дупката от гаража – казах

-         ще му мислим после ами вашети нали обещахме – каза тя

-         е да ще се наложи по късно да попатуваме към русия – казах и

-         да пием скъпи за нашите деца – каза тя и ме награби зацелувахме се

-         хората ни гледат – казах аз

-         да гледат тия сноби – каза тя

 

Попихме цяла нож и танцувахме веселихме се с сички танцувахме на сотринта отлетяхме и след малко бяхме кацнали на дървото прво повращахме и двамата след това правихме стадартен секс и след ходене се бяхме прибрали тя доиде с мен и спахме в моята стая пак правихме сек но нестадартен запахме на сутринта закусихме заедно и аз я откарах до колата качихме  се и  отлетяхме за русия летяхме доста но кацнахме там кадето бе поземната ми къща влезнах през огромната дупка където с еоще стоеше джипат ми е имахме иформация разбрахме че не са го намерили влезнахме вътре с Василена и показах сичко тя ахна

-         тук е супер но не за деца да знаеш но е готино като вила ще го посещаваме а колата дето ми я показа за нищо не става няма пътища и няма каде да я караме можеш да я прибереш и да запишиш входа на гаража и да влизаме и излизаме отгоре но само за вила –каза ми тя

-         добре щом така казваш но е готино тук нали – казах аз

-         да бива го за сек скривалище става – каза тя

-         а като каза за секс да го направим и тука а –казах и

-         винаги съм съгласна толкова те искам – каза тя

Првихме и стандартен и нестандартен секс и си поспахме и хапнахме от месото дето бе останало от кравата

 

 

 

                                                                        

          Кокошката бе мутант и имаше размер на куче бе голяма но охранена шеше да стане страхотна пилешка супа за това аз дигнах дуцевката и се приготвих да стрелям но ме бе страх не знаех какво ще чуе звукът на пушката ми и каде се намира бе ме страх да не ме нападне някои мутант с размери на крава а вероятно би била мечка заради радияцията тук сичко бе мотирало слет третата световна воина сичко бе подивяло някои смятаха че планетата ще омре но се оказа савсем друго планетата избуя и се въстанови имаше хиляди стотици хиляди нови растения и животни но имаше и много мотати като кокошката която мерех с пушката в момета свалих пушката и взех в раце карабината22 калибър която също носех с нена помош аз прострелях пиленцето мутант в главата падна веднага улучих го точно в тиквата му тя падна на земята и остана на място бе мъртва зарязах пушките на земята и изтичах до кокошлето зех до и го замъкнах до бушките ..

Аз се намирагх в гората която бе много гъста бе изминало много години от третата световна и сега радияцията бе спаднала аз си бях построил къща в едно доста голямо дърво вградих я в дървото и сега имах спретната къщурка на дърво то не бе баж на дърво а в дървото бях почистил клоните в средата и мях изградил платформа там с помоща на много труд и с срества от три де принтера си изградих уюутен дом които да ме пази и храни дървото бе огромна слива мутант а до мен имаше черници,ябалки и други дървета  с огромен размер

Реших че мога да испозвам плодовете наоколо за джибра направих си казан и се заех да правя джибра като обрах сичкия плод и с помоща на бидони напечатани на три де принтер аз имах много джибра скоро трябваше да вара но сега бях на лов и пилето бе в рацете ми ослубах го и го почистих като го искормих то б еголямо и с много месо ...

Тръгнах да се прибирам след ходене в пущинака бях под дървото качих се по стълбата и се озовах до малката кръгла врата от пласмаса влезнох и се насочих към кухната оставих оръжията си в хола и занесох пилето в кухнята заех се веднага да си права супа но имаше много месо за това си пекнах на скарата и малко гърди след време бях готов за това си хапнах в кухнята от там си зех гърдите и се запътих за хола седнах и си пуснах телевизора да чуя новините сипах си питие от плодове ракия и се заслушах и загледах

-        днес отново се водеха битки Летящите пак се караха и стреляха паднаха доста летящи истребители и на водещите битка противници а ние ги наблюдавахме и залагахме кои ще надвие – каза водещата

-        кои според ва ще победи зеления град или чарвение – попита

-        аз залагам за чарвените те са повече и градът им е по голям – каза си тя на хората

-        а дали няма да победят зелените какво ще кажете – каза пак тя

 

                                                   Край.... 

 

                         Моят Секс Шанс                             

 

 

Където и да съм се със тези грижи в мен да можех да ги забравя но не след като видях как падат бомбите с собствените си очи аз не можах да ги забравя за това влязох в правителствената система за спасяване на хората те бяха създали и инсталирали Крио камери бяха изградили в времето преди войната бази с камери и имаха възможност да спасят доста хора не знаех колко но аз кандидатствах и бях одобрен поканиха ме в една от базите изградени в смолянския балкан с помощта на хора и с много зор аз ги намери и сега вече заспивах но картините пред очите ми седяха в мен аз заспах спах поне 500 години събудих се и бях сам всички камери в моята стая бяха празни аз бях сам хвана ме страх ако бях сам в света какво щях да правя аз бях млад на 40 и бях болен от диабет но сега не знаех какво да правя излезнах от стаята и се озовах в коридор с стаи и от двете страни дъното не се виждаше отварях стаите една по една всички бяха празни

Отворих поредната врата маи от дясно и о чудо имаше камера с само един човек в нея бе младо момиче на 15 вероятно а можеше и повече да бе бе красива застанах до камерата и я оглеждах тя бе гола както и аз бях бе красива сетих се че и аз съм гол но бързо ми мина притеснението тук нямаше кои да ме види чудех с еда я сабуда ли и ако исках да я събудя как е разбрах как то си полича имаше голям червен бутон които пишеше старт и край за това го натиснах изчаках доста то бавно се размърда по едно време момичето отвори очи камерата се отвори и та се свлече в ръцете ми какво ли бе в главата се почудих аз

-        колко години спах – попита тя

-        ами не знам – казах аз

-        ами как не знаеш да не си се събудил сега с мен заедно –каза тя

-        да малко по рано от теб а тук няма друг намерих те тук и те събудих натиснах големия червен бутон е и там – казах аз и го насочих

-        значи не знаеш колко години сме спали а –попита

-        ами сега като се огледах еи на монитора пише 500 сигурно са годините а и виж датата от дясно 2501 година е според надписа и цифрите дали са минали 500 години аз имам чувството че съм спал час два  -казах аз на нея

-        сигурно са минали щом пише да потърсим дрехи и да излезем вън а и ще потърсим дали няма други-каза тя и излезна от камерата аз я погледнах озад и тя си бе готина

-        да потърсим дано намерим дрехи студено е – казах и

-        дано –каза тя и се изниза от помещението

Аз се огледах в помещението да вида дали има шкафчета с дрехите ни но нямаше а и петстотин години едва ли биха се отразили добре на дрехите последвах девоиката и тя ме чакаше в коридора и се оглеждаше на къде да хване

-        на къде ти докъде си проверил – попита ме

-        междудругото пенисат ти е възбуден моля въздържаи се де е да имаш време можех да ти духам за да се отпуснеш но нямаме време – каза тя

-        ама сериозно защо не ми помогнеш малко лапни го де аз ще свърша веднага –казах и

-        не сега по късно да намерим дрехи и хора =каза тя строго

-        добре ще почакам –казах и

-        между другото как се казваш и на колко години си –попитах я

-        Христина и съм на 18 а ти –каза

-        Стефан и съм на 40 но съм с млад мозък и мисли – казах и

-        Добре сега да потърсим други накъде –попита

-        На горе –казах а тя тръгна нагоре

-        Даи да ти го вкарам в дупето малко само главата –казах аз

-        Не не сега нали ти казах и аз искам но не сега сега ми е притеснено не знам как можеш да мислиш за секс даи да ти направя чикия да мирясаш –каза тя и ми хвана пениса разклати го яко и не много време се изпразних на рацете и а те бяха нежни и хубави хвана ме срам .

-        Сега доволен ли си –каза тя и започна да се бърше по стената за да се изчисти от течността

-        Добре съм сега съм добре вреше ми толкова си красива и млада и нежна Христиче –казах и

-        Ето тази врата да влезем –казах аз и я отворих

-        Добре да влезем –каза тя

-        Тук също няма никои – каза тя след като се огледа да проверим и другите

-        Да проверим –казах аз и се загледах отново в дупето и

-        Е стига де много ти се чука нещо а даи да се изчука ме тук и сега –каза тя

-        А не сега аз отказвам по късно –казах аз

-        Добре няма значение по късно ще ти го счупя да знаеш а соковети ще са в устата ми и без това съм гладна –каза тя

-        О надявам се казах аз и хванах пениса в ръката си  които се бе възбудил пак и го помогнах да го види по добре

-        О я стига да продължаваме – каза тя

Е продължихме но не намерих никого по едно време намерихме едно помещение с деца бяха момчета и момичета на по 10 или 12  годин според мен бяха пет

- какво да правим да ги будим ли – каза тя

- е поне да се бяхме облекли а тук са на сигурно а и не знам какво ще ги правим тези деца нямаме храна и вода не знаем как се заспива отново ио дали е възможно въобще да се окопитим а после ще решим винаги можем да ги събудим а тук се пак са в безопасност за сега –казах и

- ами да  и аз така смятам –каза ми тя

- Да проверим и останалите и ако няма други възрасни ще излезем вън и ако не намерим дрехи ще сме голи –каза тя

 

Огледахме и другите и всички се оказаха пълни с деца които бяха и по малки от първите бяха много поне 1000 а и вероятно повече изглежда никои не бе се осмелил да ги събуди бяха събудили някое и друго дете виждаше се но повечето бяха тук и сега се чудехме какво да ги правим ...

-        какво ще ги правим ще ги събуждаме ли или ги оставяме –казах и

-        а не какво ще ги правим – каза тя

-        еи онова момчеце ми е много слатко да го вземем а – казах аз и показах дете на 3 или повече години в близост до нас

-        не сега ако нямаме храна и вода да го обречем на бавна смърт тук с нас ли да излизаме –каза тя

-        добре но въпроса за секса наедрява да знаеш – казах и аз с усмивка и посочих пениса си които се бе възбудил пак от гледката на пиленцето и

-        ами аз съм готова но не пред децата да излезем отвън за да знаем къде сме и имаме ли шанс –каза тя

Излезнахме след доста ходене оказахме се затрупани от пръст но открехнаха вратата с много блъскане и натискане

Вън бе гора джунгла навсякъде имаше храсти и дървета излезнахме и се огледахме имаше много животни и те дори не бягаха от нас имаше на близо извор с вода пихме ядохме плодове и дори правихме секс поне 6 пъти прибрахме се уморени и спокойни

-        какво ще правим – попитах я

-        ами секс и цивилизация – каза тя усмихната

-        храна има ,вода въщо какво друго ни трябва имаме деца ще ги събудя и ще действам и след 100 години ще имаме малка цивилизация нали-каза тя на мен

-        ДА Съгласен СЪМ ....

 

 

 

                                                    Край ....

 

Колкото и да ми се искаше нямаше как да ида на тази дискотека тя се реше в небето над мен аз я гледах с мерак та там щеше да ме чака наи красивото момиче на света Петя от летящите аз исках да ида и щях да ида тя ме покани но не ми каза как да ида при нея горе за това си блъсках главата първия начин които ми дойде на главата бе балон знаех за него от книгите но не знаех как да си го направя за това се отказах веднага а и бе сложно после се сетих за летящите коли които виждах да шетат между градовете горе но пак бе невъзможно освен ако потърся по изоставените градове след войната имаше много руини на градове но те бяха радиоактивни знаех но се пак бе минало над 150 години от войната за това се реших нямах избор реших да потърся тук из руините на град София сигурно ще намеря нещо но задачата бе трудна сега всичко бе в храсти смокини които бяха превзели планетата а проходимостта бе много трудна задача аз обаче имах мачете и пистолет имах и хубава карабина за това не се отказах и не се отчаях затова зарязах да гледам летящата дискотека горе и започнах да търся пробивах си път прес храсти и дървета размахвах мачетето и навлизах се по навътре по едно време стигнах градът осетих го по руините които срещах но се пак какво очаквах имало е воина и сега тези диви растения бяха разрошили сичко ,търсех и не намирах нищо или бе в руини или ако бе полузапазена построиката се оказваше обрана от сичко до шушка минаваха часове намирах с евече към цетъра на големия град които бе одарен от ядрена бомба но в страни и цетарът бе полузапазен по едно време стигнах до един поземен паркиг познах веднага че е това по входа от бетон и полураспаднала с епласмаса влезнах и попаднах на съкровище за мен колки полузапазини и изгнили но някои бяха косервирани и се бяха запазели знаех че тук трябва да има части за кетяща кола която бих могъл да направя по спомен и с помоща на книги които намерих тук исках да направя гаражът имаше хубава запазена рапотилница имаше машини и техника дори имаше тризмерен принтер които струваше ужасно много но нямах ток и не знаех как работи за това не се занимавах с него просто щях да го продам за пари и да си оправя живота за злато с което да живея добре засега не се занимавах  с него спрях да търся всичко нужно имах тук дори ток си пуснах от един слънчев панел добре че всичко се бе запазило добре та се пак са били консервирани за да се запазят след войната но след напускането на градът след бомбата хората са забравили и не са се върнали след толкова години те бяха като нови заех с еда си права рамка на летяща кола започнах да режа и да затварям след часове на усилена работа бе готова а аз бях ужасно гладен имах сандвичи в раницата си но ми се ядеше мръвка за това отидох на лов зарязах всичко и тръгнах гората бе пълна с мутанти зайци, катерици и дори голям дивеч но те бяха опасни и трудни за лов за това се заех да търся пернати птици е намерих доста стрелях по тях и свалих поне десетина тлъсти и големи колкото котка птици не знаех какво бяха а и не се интересува събрах с труд и зор птиците и се заех да се връщам в леговището си почистих птиците с горелка и направих хубав огън наврях ги на огромен железен прът птиците и запека на огана отне време но след това мазнината от клъстите птици капеше от устата ми не се посвених да я избърша тук нямаше кои да ме гледа и да ми с еподиграва а и бе вкусна наядох с еизядах птица и половуина сега имах храна и бях с енаял да ама ми се приспа първо пих вода от блиско изворче бе чиста и вкусна напих се и заспах в един ъгал където бях домъкнал одяла и парцали запазени и полузапазени заспах веднага и захърках събудих се веднага според мен а бе късно и с ебе стъмнило вклучих няколко лапи които намерих и стакмих осветление набъзо продължих да се занимавам с моята кола тя ме чакаше дори след като се изморих и заспах тя ми с епросъни бе много красива и аз я харесвах много събудих се на другата сутрин и продължих ядах пих спах и след сигорно десетина дни на усилена работа и опити и много труд сега тя седеше пред мен ...

А Сега де с какво да я направя с електрически двигател или с двг по добре двг но нямах гориво а ел двигателите искаха батерия и то голяма с мощност и с голям капацитет а аз нямах такава за това намерих лек и запазен двигател и с голяма мощност почистих го и  го пробвах с алкохол бях намерил а имах и спирт от градът където живея заработи ..

Наложи се да ида в градът и да купя чист спирт от смокини и хлебно дърво за целта продадох принтера едва го занесох но го продадох сега имах спирт и то много бях домъкнал няколко туби десетина десетлитрови с спирт бях купил тон в градът и го бях складирал в бидони и туби ..

Доиде денят на пробата качих се в колата и запалих двигателя той запали и аз се издигнах бавно нагоре застанах на метър височин аи започнах да си играя с ръчките и кормилото реагираха чудесно приземих я и я смазах добре почистих сичко и я стабилизирах затегнах сички болтове а което не можех заварих сега бе добре и стабилна мотирах и парашут купен от града заредих резервоара с гориво и сега се заех да се уча да летя отне ми време но след няколко дни на опите бях овладял машината реших да се пробвам с височината изкарах колата внимателно като се блъсках по внимателно тук и там но излязох бях разчистил площатка и сега се издигах над нея бавно аз бавно овеличавах скороста и оборотите тя плавно и стабилно се изкачваше след доста време бях стигнал границата и от 3 километра не можеше повече но това ми бе достатъчно аз бях готов кацнах веднага и си хапнах спах цял ден и бодър се качих рани зори в колата и я подкарах карах лудо и с скорост ту на ляво ту надясно ту нагоре ту надолу колата бе чудесна сетих се как да увелича оборотите до 120000 с малки подобрения на енергийните системи и карбуратора а това щеше да ми даде поне 5 километра височин анасочих се към бургас и се засилих дигнах поне триста в час не можах да разбера защото бе извън скалата на скоростомера отне ми време но стигнах морето полетях волно по него и кацнах на един плаж веднага с ехвърлих в водата но веднага излезнах не знаех какви мотати има тук и сега и се оказах прав само дето не ме изяде огромна акула вероятно или някакво чудовище едва се измъкнах от водата и си зех пистолета от колата и започнах да стрелям по него то бе ранено а и навярно отиде да мре някаде наложи с еда си прострелям огрома скумрия за храна измъкнах я и я почистих пекнах я набързо и хапнах този път имах хляб и сол и се наядох пих безалкохолно от смокини и реших да подрема

Поспах не много но си отпочинах и отпуснат умората ми от пътя до тук бе отминала сега се качих в колата и полетях по мотах се над морето разглеждах гората   отдолу ме наблюдаваха под клоните и храсталаците и ми завиждаха усещах го а и го чувах те викаха одолу и ме призоваваха да кацна аз не им обръщах внимание подкарах колата към моята работилница отне време но скоро прелитах над нея кацнах на площадката и влязох вътре но чух бръмчене и аз излезнах да видя бе друга кола но от ония дето позваха ония хвъркатите от летящите те се бяха приземили и оглеждаха колата ми аз излезнах и видях че са трима души обикновени млади хора 

• Чичка това ти ли си го направи не сме виждали такова при нас -каза младия човек близо до мен 

• Да млади човече от хвъркатите та аз се мъчих над месец и го сглобих- казх 

• чичка ти вече си хвъркат видяхме те как караш още се иска но ще се научих имаш покана можеш да се присъединиш към нас ако искаш ти можеш да станеш наш гражданин само трябва да подадеж молба горе в някои град - каза той

• ти си майстор виждам може ли да я пробвам   ще ти оставя моита за гаранция че няма да отлетя- каза той 

• под твоята имаш предвид колата не мадамата нали -казах аз 

• да бе как тя не би се навила - каза той 

• пробваи я клучате на таблото - казах му 

• мерси ще направя кръгче и ще се върна -той 

• покараи си има гориво за час поне -казах му 

• сериозно това чудо може да лети толкова много нашите не карат толкова до 40 минути и то при заредена батерия но е опасно може да паднеш с изхабена батерия - тои 

• ми това когато ползвате ток за сила а не гориво моята е с спирт и с пълен резервоар поне няколко часа може да лети но се иска спирт а тои скъп се пак претпочитат водка да направят с него отколкото да ми го продадат- казах ми на момчето

• ние нямаме толкова спирт тои е по скъп и от вашия а и не търгуваме с земните хора но искам да я пробвам -каза той

• качвай се кво чакаш покана ли   -казах му 

• добре -каза

той се качи и отлетя бързо полетя нагоре и се поглези с маневри и лупинги поразходи се на там насам дори се издигна на пределната височина но там въздуха бе рядък и побърза да кацне .

• чичка това бебче е страхотно маневрено и с стил ако го облечеш с материали от принтера ще е и красиво за него ще ти дадат много пари ако можеш прави ги и ще забогатееш може и летяща къща да си купиш и то нова последен модел иначе можеш да живееш в града на квартира но къде каде е да си самостоятелен а гаджетата ще те гледат с друго око и ще си добра партия за тях -каза той 

• ами ти ме посети за нещо каква ми бе целта една мома от вашите ме бе базикнала и ме бе повикала в  една дискотека да ида за това бе целия труд но аз забравих за нея а идеята която ми давате ще си помисля не знам с какви материали имам на разположение и след като видя ще реша дали да се занимавам с това харесва ми да правя коли но е много труд а и искам да я намеря тази девойка - казах му 

• може ли и ние да пробваме колата - попита другия младеж 

• и ааз  искам- каза третия 

• действайте ваша е но оставете вашите за гаранция нали - казах 

• разбира се - каза единия 

• и аз така - каза и втория 

• дерзайте момчета аз ще ви погледам - им казах на тях 

Те взеха колата и един по един и двамата се возиха на нея бяха много доволни като кацнаха след това отлетяха бе да казват нищо втурнаха се към един висящ град в далечината аз се бях сетил за момичето което бе ми подействало така че с помощта на ръцете и умм си бях направил машина която се годех заех с еда монтирам лаптоп които бях намерил в руините в едно от старите коли в гаража тои бе запазен и с метална обвивка успях да го възстановя като се занимавах с батерията му и с помощта на зарядно което измислих от куп други части го заредих и вклучих тои тръгна веднага бе добър лаптоп и запазен аз го бях почистил и измил с спирт и сега лъщеше монтирах го отдясно на волана в самата конструкция на колата се га свързах системите с него и пуснах диагностика показа къде има проблеми аз ги отстраних и след много тестове той  бе час от колата тя бе готова и бе вече по сигорна само трябваше да я покрия с пластмаса или метал но металът е тежък може алуминий или карбон които бе по здрав от металът реших да я покрия с карбон щях д акупя от принтера които бях продал на човекът от града отидох с колата и си доставих материала имах пари и то доста за това скоро сичко бе готово сега изглеждаше на кола но без гуми сега бе много красива и бе страхотна качих с еотново в нея и отлетях там кадето трябваше и кадето исках кацнах и отидох в дискотеката бе пълна тя бе ТАМ …

                                                                               Край