Бива бива ама такава тъпотия не бях видял да бягам от заек но мутант бях си забравил пистолета газов преработен на боен а заяка бе голям колкото вълк или домашно куче и бе бесен аз го бях изненадал бях с енатрсал направо на него ако имах оръжие щеше да ми стане обят но аз нямах бях излязал да се расходя нищо че бе опасно да седиж извън укритие или дом в някое дърво заради радияцията бе изминало само сто години от голямата трета световна воина ние тъкмо започвахме да си показваме носъ извън дупките които се бяхме скрили аз бях млад и не опитен младеж и бързах да си построя дупка в някое дърво като имитирах други смели хора които с ебяха заселили по дърветата мотанти те бяха мутанти и бяха с голяма дебилина но не много високи до десетина метра а своловите им ставаха над десет метра и можеш в тях спокоино да си направиш жилище на няколко етажа аз се бях захванал но ми бе омръзнало да дълбая дървото и бях уморен и реших да похода добре походих та се блъснах върху този звяр той се нахвърли върху мен и аз побягнах едва се спасих от него но разбрах че съм се изгубил в гората а тя бе голяма и гъста бях се изгубил в бившия град пловдив и на сякаде виждах роините на бившия град дори забелязах построики запазени и полуразрошени започнах да се лутам в тях по едно време попаднах на стар магазин и тои бе опкован с дървени платна да го защитат от кражби навярно почудих се дали няма да намеря нещо цено след сто години само бе достатъчно да барна таблата талашит и те се откъртваха без голямо осилие пробих дупка колкото да влезна и с еозовах пред здраво стъкло но само бутнах и то падна и се строши на хиляди парчета бе изгнило дървото което го носеше влезнах и попаднах в рая на секи маняк на оръжията бе магазин за оръжия разгледах ги бяха газови боините бяха изчезнали някои не е преценил че са цени и ги бе зарязал имапе и арбалети но те бяха в окаяно състояние имаше и въздушни пушки и пистолети и много боеприпаси бях щаслив и радостен за грешката която бях направил но оставаше да се оретирам каде се намираше моя поземен дом а за дупката в дървото просто не можех да разбера въбше каде се намира ако идех до поземното скривалише от там можех лесно да го намеря ...
Осетих се че ставаше късно а бе много опасно да оставам в тази заразена зона се поак бях в зграда и тя защищаваше частично от радияция но тук бе зоната на воината на времето и бе доста по радиоктивна от нашите места на живот под земята за това потърсих мазе оказа се че има голямо стрелбище и бе споконо място за почивка събрах одяла и душеци от зградата и си направих приятен ъгал заграден от тях и с формата на голяма стая с размер от няколко мера започваше да се стъмва отвън а вътр бе ве тъмно добре че бе направено от мен скривалище и аз бях в него направих си место за лежене и веднага заспах санувах много съниша и сичките свързани с намирането на оръжията ходех на лов зимах много пари от продажбата им дори си купувах кола за да посета горните светове така наричахме избягалите с помоща на огромни дирижабли горе в безопасните въздушни пространства виждахме ги как лятяха някои падаха други изгаряха но повечето си живеха живота там гледах ги постояно как прелитаха от град в град изглежда търгуваха и се веселяха чувал съм музиката когато бяха на по ниска височина и близо до нашия поземен град ..
Събудих се отпочинал и бодър и веднага се заех да събирам и класифицирам оръжията слет усилена работа бях намерил забравен макаров боен и имах патрони за него дори пострелях бе добър и стрляше без засечки намерих хубав летен кобур и си го сложих на газъ ,попаднах и на забравен автомат пушка на нея пишеше иж и бе доста запазена намерих и патрони за нея смазах я почистих я и я изпробвах нямаше автоматичен режим но бе супер оръжие пълнителя събираше десет патрона прибрах оръжието което не можеше да се каже оръжие но бе газови пистолети в мото скривалище погрижих с еза тях почистих ги и ги смазах дори ги испробваха е не сичките те бяха стотици и не можах да ги испробвам сичките бях гладен реших да ида на лов запалих голям оган и го зарязах да направи жар за пекане и излезнах да търся дивеч и не бе нужно много и попаднах на моя приятел Заекът застрелях го с един истрел в главата и веднага го взех и го замъкнах в скривалището ми барикадирах дупката с мебели и други боклуци и с езаех да търся лекаство намерих аптека и имаше хапчета някои си бе зел доста против радияция йод пих и се заех да потърся вода на близо имаше хубаво малко изворче и чисто пих от него бе хубава вода и според мен чиста излизаща от дълбоко и навярно нерадиоктивна ...
Занимах се с заека като донесох вода в туби от извора близо двеста литра донесох десетина туби по двасет литра бях напълнил изкормих заека и го измих имаше поне сто кила мисо нанизах го на шиш и го поставих да се пече от време на време го обръщах и след няколко часа пекане бе готов хапнах с мерак и глад захапах един бут и след няколко големи хапки с е заситих добре че намерих солници с сол че иначе не би ми било толкова вкусен наядох с еприбрах с ев дупката напих с е с вода и заспах сабудих се по пладне разрових с еи намерих някакви техники от компютар до радиостанции бяха сравнително запазени но нямаха ток почистих ги и ги смазах бе ми ясно че батерите им са си отишли но с постоянен ток можеха да работат погледах с еи намерих слъчев панел почистих го и го искарах одгоре на къщата и с помоща на парчета кабели намерини по зградата аз си докарах ток свързах един акомолатор и тои се активизира наложи с еда сложа киселина от лимони и вода за да го напълна и активизирам след определено време имах светлина бях свързал крушки и те светеха започнах да зареждам един лаптоп и няколко батериии на радиостанции те тръгнаха поне две а останалите или искаха оше зареждане или батерите им не ставаха ,двете радиостанци ми бяха достатъчни още с вклучването им чух музика и гласове разбрах почти веднага че са от горе Чувах раговорите им и се чудех по едно време казах
- Някои може ли да ми помогне моля ви аз съм се изгубил тук съм в една изоставена построика има много радияция не мога да седа тук моля помогнете –казах в ефира
- Здравеи кои си ти – попита моическо глаче
- Ами казвам се Петър и съм от поземните нали така ни наричате изгубих се един заек ме подплаши и аз се изгубих е бе голям заек Мутант –казах
- Каде се намираш а аз ще вида по локацията еи сега ще вида и ще попитам –каза тя
Разговорите спряха изглежда преминаха на друга чистота и сега ефира бе празен но след малко се обади момичето ..
- Ти се намираш на десетина километра от поземните от Пловдив ако вървиш само на север ще ги срешнеш след 10 километра от там кадето си само на север аз ще те насочвам ако се отклониш по радиото –каза тя
- Как се казваш – попитах
- Василена от родъ на Камжаловите – каза тя
- От летящите си нали – казах и
- Да – каза тя
- А сега чау като тръгнеш обади се ти си вече сам на тази чостота ние преминахме на друга и само аз ще я следа не се опитваи да се свързваш с нас забранено е само пи екстремна и животозастрашаваща ситоация можеш да се обадиш пак ако те чуе някои разбира се – каза мило тя
- Добре благодаря ти на тебе и на вашия род и народ спасявате ме имам оръжия някои иска ли да търгуваме попитаи стари газови пистолети лесни за преправяне с една втулка и са готови ще ви ги дам евтино срето части за една летяща кола 100 пистолета давам имам още –попитах
- Ще попитам но не вярвам забранено ни е да търгуваме с вас по закон а кола летяща едва ли някои ще напечата за теб и ще исползва общесвения принтер за теб – каза тя
- За сега чау обади се да те насочвам – каза тя
- Чау за сега хубав глас и да си жива и здрава Василенке – казах и
Сега бях спокоен хапнах пих алкохол напих се бях намерил сто годишно уски в една кутия имаше няколко ботилки маи му викат барче то бе се разпаднало почти и така го забелязах алкохолът бе силен и хубав при нас бе цена стока и бе скъпо питие с тази ботилка която испих можех да се храна в общесвената кухня година дори повече заспах и се сабудех от глас радиото ме викаше
Помислих че василена ме вика но бе мъжки глас казваше да превклуча на 33 канал и да пусна дигиталната връска аз го направих и чух глас
- Здравеи имам предложение за теб ще ти доставя частите кадето кажеш но искам 150 пистолета бояприпаси за тях поне 200 патрона става ли –каза тои
- Кои е защо не се преставяш –попитах
- Опасно е не ми разрешават имам готова кола ще ти я докарам и ще зема стоката тук оръжието е дефицит какво ще поискаш още давам ти всичко бес друго оръжие не можем да копираме на притера забранено е и не можем да го направим – каза
- Добре съгласен съм искам лекаства Антибиотици тук са дефицит –казах аз
- Не проблем обади се на този канал търси Боб и Хаденица аз ще те намеря по радиото навсякаде чау за сега решяваи ще правим търговия ако имаш още оръжия –каза
- Имам чау – казах му аз на него
Бе станало сутрин и бе светнало събрах сичкото оръжие и го складирах на друго скришно място в една друга построика та там намерих дори стари коли бе някакъв гараж но колите не ставаха или поне искаха голям ремонт но работилница ставаше там щях да се занимавам с зглобяването на колата а и навярно те нямаха да ми дадът фукционална кола за да не ида при тях горе но аз бях учил и бях образован бях чел много литература в библотекат ни и се бях образовал доста сам ...
Хапнах пак и поспах бе изминал денят в работа и местене на богаството ми поспах усилено сабудих се на другия ден и се отправих към къщи бяха изминали дни и работата ставаше опасна хапчетата помагаха но бяха стари и ефекта бе слап пиех дори повече но пак бе опасно и реших да си ходя а и ми бе мъчно за племеницата ми и семеството ми маика и татко и исках да се повеселя в дискотеката в градът да видя приятелите си
Походих доста момичето ме насочваше постояно но не си говорехме след много часове бродене бях пред враатата на големия поземен град Пловдив влезнах и си отидох у дома
Край...
Тои не е идиот но си мислеше че щом постъпва така е идиот той бе оставил приятелката си долу за да се качи горе но това бе интересно там имаше летящи градове и села и много кръчми там има сигурно много гаджета които ще го търсят само да се докоснат до земен жител а тои бе земен плъх живее в дърво и цял живот от 20 години бе прекарал там баща му и майка му го бяха създали в време на войни и бедствия но тои бе оцелял и сега бе млад двадесет годишен младеж който бе готов на всичко да видя нови и опасни места за това когато му предложи млада дама от горе да го вземе горе тои не се замисли въобще нищо че го предупреди че може да остане там завинаги ако решиха старешените на градът за да се запази тайните на летящите хора е те самите хора не бяха летящи но имаха машини главно балони и дирижабли и тук там някои дрон кола които бяха модерни за тези опадъчни времена на време след голямата Трета Световна Война която почти затри светът но и създаде огромната растителност на земята който успял да си построи дирижабли и в последствие и градове се изнесъл на безопасно горе и чисто а които не могъл с е заровил под земята а в последствие след избиването на растенията и завладяване на планетата от хлебни дървета мутанти геномодифицирани дървета които растяли ужасно бързо и с голям дияметър хората от доло се нанесоли в вътрешностите на дърветата където получели храна вода и безопасно място да живеят на спокоствие и защитени от почти сичко с исключение на хората други злини нямали случвало с еда се нападат и обират къщи за цени суровини но хората правеха стабилни врати и толкова сляти че не се забелязваше а ако пазеха дървото а не го унищожаваха с огромни стаи и мебели в него то не загиваше а оцеляваше въпреки стаите издълбани в него то ги хранеше и пазеше така и аз се бях родил в това дърво и сега тя ме забираше от земната глъч и живот за да ме в незвесното горе …
Колата кацна до огромното дърво мой дом през тия двадесет години живот до сега сега само крета сега щях да живея
- Идваш ли да не се отказа – каза засмяна тя
- А не не се отказвам в никакъв случаи – казах и
- А на мен ще ми дадете ли кола като твоята –попитах я
- Не знам савета трябва да реши аз само исках да видя дивак в Дискотеката – каза тя
- А аха аз съм дивакът и искаш да се повеселим с мен –казах аз
- Но да знаеш ще се учудиш от мен аз съм умен учил съм в къщи знам много мога да поправям стара техника и съм много сръчен в дърводелството мога да правя мебели за чудо и приказ –казах аз
- Не съм маимуна а човек – казах и
- Е не се обиждаи бях искрена а и ще видим да се докажеш има време много да ме обедиш също –каза тя
- И така как се казваш и на колко години си маи си на 15 според мен –казах и
- А не на 40 но ние сме запазили медицинските си техники при нас 100 годишните са като на 15 а петнайсет годишните са като дядовци мутации и дефекти но ги лекуваме и стават като нас –каза тя
- А аз се казвам Иванка и съм на 40 и съм от знатния род на Тодорови –каза тя гордо
- Ние сме богат род от пловдив и сме избягали преди войната 2020 година моите роднини са предвидили какво ще стане и са купили първите градове села къжти летящи които са се пускали тогава и са се оттеглили и 2025 година когато избухва войната те са били на безопасна височина от 30000 метра за да не ги достигнат дори са се издигали и до космоса на 45 километра височина където едва са дишали но са оцелели през денят на големия мор тогава измира пощи всичкото население остават някои единици като моето семейство снабдили с ес балони дирижабли след воината много дойдоха отдолу с подръчни балони и дирижабли но постепенно те спрели да идват и след 100 години вече никои не идва от долу и те дори не знаели как изглеждат а бе забранено да се слиза долу от страх за здравето на хората които щяха да слязат долу там бе радиоактивна касапница но тази радиация повлия на светът и планетата толкова добре че планетата избуя и се снабди с огромни дървета навсякъде на планетата и много животни се развиха в нея него мутираха станаха по големи по вече различни видове и така самата планета се излекува от човешките рани тя завладя руините на градовете и те изчезнаха всички се преместиха одолу или по късно по дърветата маики и домове за хората долу – обясни тя
- Аз се реших да сляза и така те намерих би се спасил от един мутат на едно дърво и аз те спасих от там така се срещнахме –каза тя
- Аз не бях в опасност щях да изчакам и да се шмугна в къщи а там ми е пушката щях да го застрелям и после да го изям а ти ми попречи ти си виновна това са 300 кила месо за скарата щях да направя купон с приятелите в кръчмата в подземния трябва да те заведа но сега няма как да стане се пак искам да видя огромните плаващи градове в въздоха – казах и
- Качвай се че закъсняваме –каза тя
- От другата страна има дръжка на врата отвори я и седни вътре на седалката –каза тя и ми посочи с ръка
Аз се качих и тя пусна компресорите да виятат с огромна скорост и мош колата се наду и олекна и след това се отласна нагоре бавно се издигна нагоре ние летяхме тя увеличи газта и ние започнахме стремително да се изкачваш нагоре и да летим напред и нагоре към далечния град който бе увиснал на поне пет километра от нас и на такава височина сигурно ...
- това с какво работи –попитах
- с спирт много е ценен ние си го произвеждаме за това не се ползват много от тези коли имаме доста но нямаме гориво за тях –каза тя
- аз имам 1 тон спирт за водка от хлебно дърво мога да ви снабдя с много спирт при нас е евтин има много хлебни дървета и правим много водка от жито с еднна преварка и е чис 100 процентов спирт – казах и
- сериозно ли имаш спирт и то тон –каза тя
- секи дръвник които има казан си прави повече за продажба и собствена консумация имам отлежала водка от над 20 години имам бренди на татко от не знам колко години –казах и
- връщаме с еда ми дадеш малко алкохол и гориво –каза тя
- ами добре да бе казала щях взема колкото искаш – казха и
- аз ще видя да ти дадат една стара кола от склада само да се съгласят старейшините но за алкохол човек убивам – каза тя
- при нас е скъп спирта използвам го за колите а алкохола е рядко ако ни снабди с алкохол и спирт ще те допуснем горе и то като жител на нашия град и нашата фамилия –каза тя
- нямате проблеми –казах аз
Ние завихме с колата и се върнахме кацането бе лесно и бързо аз натоварих няколко десетки дамаджани и няколко бутилки коняк заредих и резервоара с 100 процентов спирт и полетяхме бяхме доста тежки но бавно бавно двигателите загрява но кацнахме без проблем на платформа на града цял ден ме развежда като маймуна пред хора и накрая ходихме в съвета тя обясни ситуацията каза за спирта подари по някоя бутилка коняк и съвета ме призна за техен гражданин даде ми наи запазената и нова кола напечатана наскоро на принтера които го използват рядко че нямаха суровина петрол аз им обясних че знам един петролен кладенец които бе направил езеро от мазут и петрол те се зарадваха много за тази новина и веднага отидохме с колите долу аз бях в моята кола която бе много лесна за управление с един лост и кормило се управляваше тя и останалото вършеше компютър за това само ми показаха и аз я подкарах бе чудесна кола и бе много здрава бе от пластмаса която ми обясниха че е по здрава над 10 пъти от стоманата но бе лека ...
Показах им токсичното езеро така го наричахме ние те казаха че ще построят дестилатор на бензин и фабрика за суровина за принтер някаква гранула ми обясниха те че с нея се правело всичко имали и принтер с метал но отдавна не е останало руда при тях те ми обясниха че ще потърсят тук долу но трябва да си осигурят защита от животни мутанти и токсичната среда а то радиацията бе с паднала но за тях бе проблем те ме помолиха да им намеря работници за да им помагат с копаенето на метал и суровини щяха д аим плащат с техника и информация а ако искат щели да им правят коли и да ги допускат горе да купонясват горе ще им отварят партиди горе и ще могат да се веселят с нашите хора ...
Аз разбрах какво се иска от мен и се заех за няколко дни организирах всичко и след 3 месеца вече имахме връзка с горе сега започвам да ги познаваме и да купонясваме с тях аз се отдадох на летене и разходки от град в град след година на бурен живот аз се върнах долу и се върнах У ДОМА ...
Далечно Бъдеще
Колкото и да я търсех не я намирах бе се изгубила в гората на непознатите земи тя бе моята приятелка и се познаваме от скоро но днес трябваше да се срещнем на нашето място но не дойде аз и звънях на телефона но никои не вдигаше затова реших да я търся обикалях цял ден в непознатото и опасно място на забранените земи накрая я видях тя бе застанала до едно място до едни дървета и се вглеждам аз отидох до нея и забелязах какво гледа бе врата метална врата
- спящи –каза тихо тя сякаш се боеше да не ги заблуди
- Да сигурно от колко време седиш тук – ч попитах
- Отдавна - каза тя
- Туке опасно Мариянче да се омитаме от тук ще маркирам с балон маркер мястото и да изчезваме ще дойде друг път –казах
- Добре и без това закъснявам а те да поспят още –каза тя
- Летящата дискотека на Бат Петьо ни чака –казах аз
В това време люкът съска и се отвори никои не излезна ние се почудихме и влязохме вътре бяха наредени пет камери и петте празни в тях нямаше спящи .
- а тука няма спящи –казах аз
- ами да само капсулите са тук –каза тя
- дали работят тези камери за сън – попита тя
- представи си да влезем и да заспим и да се събудим след 1ооо години а –каза тя
- о би било чудесно изведнъж да прескочим 1000 години –казах аз
- ами кво чакаме да влизаме и да видим – каза тя
- сигурно няма да стане нищо сигурно са развалени –казах аз
- да влизаме –каза тя
Ние влезнахме и след мик бяхме заспали след още толкова се събудихме без да разберем че сме спали излезнохме от криокамерите
- казах ли ти че нищо няма да стане дори не заработиха –каза ми тя
- да бе не виждаш ли че са развалени да си тръгваме – казах и
- да излизаме –каза тя
Вратата бе затворена ние застанахме пред нея и автоматика трудно и скърца но я отвори но отгоре имаше пръст която се срути и отгоре се показа светлина ,
- а кво става откъде се взе тази пръст тук кои ни е закопал кои се базика с нас –казах аз
- да бе кои ли си играе игри с нас – каза тя
- абе е и кои сте вие бе боклуци – казах аз и избутвайки пръста излезнах отвън но отвън се бе променило имаше друга растителност дървета нямаше а имаше жито това бе житна нива .
- А кво става тук нали имаше гора да не сме се телепортирали някаде другаде о сетих се ние сме в Бъдещето заспали сме но не сме осъзнали тази пруст говори че поне 1000 години са минали ако не и милион –казах и
- Ама това сериозно ли го мислиш може да сънуваме това и в момента да сме в камерата още ощипи ме да съм сигурна – каза тя
- Оу бе много силно ме ощипа –каза тя
- Ами нали поиска и аз го направих я да видим машината коя година показва на лаптопа –казах и
- Да да видим дано да работи още –каза тя
Ние влезнахме пак вътре и видяхме мониторът показва 25567 година от новата ера срив в енергията е накарала системата да се изключи това разбрахме от компютъра ..
- ма сериозно ли сме спали близо 20000 години –каза ми
- Ми да не виждаш ли и сега сме в Бъдещето какво ще правим – попитах я
- Ами ще излезем и ще потърсим помощ не видя ли летящите градове горе бе пълно с тях а навсякъде имаше жито –каза Мариянчето
- А сериозно ли кога оспя да ги забележиш аз не забелязах нищо –казах и
- Ами къде гледаш да излезем да ти покажа –каза тя
Ние излязохме набързо и тя посочи небето с рака там имаше доста малки и големи градове по различни от нашите бяха по нови и по красиви между тях сновяха малки автомобили които летяха толкова леко но не бяха дирижабли .
- ама сериозно тук е пълно с малки и големи градове дори и малки сгради има еи там видя ли на север –казах и посочих
- ами на юг има повече та те са навсякъде ако се вгледаш то повечето са самостоятелни домове да не са се изнесли хората горе и да са зарязали земята и да са я оставили само за одглеждане на жито –каза тя
- ами да може –казах аз
Докато си говорехме някои ни забеляза от горе и една кола се спусна към нас след малко висна над нас от нея скочиха млади хора бяха четирима двама младежи и две девойки по на двайсет .
- вие кои сте -попита младежа с русата коса които бе откъм нас
- какво правите тук с какво сте тук къде ви е превоза в беда ли сте да помогнем да ви отведем горе тук е опасно има машини автомати които обикалят и жънат и прибират реколтата е и я там задава се към нас не я ли видяхте добре че ви забелязахме ние сме тръгнали на гости у приятели и Пепито ви забеляза долу и ние долетяхме – каза той
- ама вие сте Българи къде е град Пловдив – попита Мимето
- е и там в дясно големия град тои сега е по високо от къщите те са долу – казва младежът от другата страна на колата
- вие не сте ли от тук от къде сте -попита момичето от близката ни страна
- ами от тук но от преди 25000 години в миналото –казах им аз
- сериозно не се ли шегувате – попита тои
- е и тук е камерата с криокамерите – казах и посочих
- Момчета не знам от каде сте но към нас се е насочило едно автоматично чудовище наи вероятно няма да спре пред нас може да ни смаже всичките – каза девойката отзад на младежа с който говорихме
- Спокойно Иванке те имат ИИ и тои не е глупав като теб но ако искаш издигни се с колата аз оставам тук има дупка искам да я вида да видя с какво са спали толкова години ние имаме машина на времето но те дали са имали тогава – каза той
- Сериозно ли имате машина на времето може ли да ни върнете в нашата година че ни чакат на дискотека – каза Мариянчето
- аз тръгвам –каза Иванка от бъдещето
- ние съто тръгваме – казаха другите двама
- наберете малко пържоли за барбекюто искам Агнешки и свински без Пилешки не са готини – каза младежат до нас с които говорехме
- след 1 час елате да ме вземете и докараите Хронокара от гаража на баща ми и да не разбере че сте го взели че ще ми се кара – каза младежът
Те се качиха и отлетяха а ние влязохме вътре комбайна с грохот мина отгоре и отмина .
- Аз се казвам Румен а вие – попита тои и подаде рака на мен
- Стефан а това е Маричето моята приятелка – казах му и стиснах раката му
- Ама това сериозно ли сте спали с тези боклуци 25000 години как не сте пукнали хидротермален генератор блокирал изглежда водата се изпарява компютърът ви е стара бракма как се справила а камерите са направо отврат как не са се пукнали от студъ мале имали сте късмет трябва да дойдете с мен да ви прегледат нашите специалисти ако искате да разберете дали сте добре а може и да ви направим безсмъртни тогава знам че е нямало такава технология аз съм изучавал тези древни времена преди генералната промяна –каза Румен от Бъдещето
- А аз съм съгласен за бесмъртие и дупе давам – каза Мимето
- Аз не давам но съм съгласен щом предлагат – казах и аз
- Ше ви закарам до моя дом и там ще ви сканираме и ще ви направим безсмъртни а след това ако искате ще ви върна аз и бес това искам да се разходя в това време – каза Румен
- Де изчакаме приятелите ми да наберат малко месо и след това да вземат от гаража Хронокара и да дойдат до час са тук - каза той
- Ма как ще берете месо бе това не е възможно първо го заколи агнето после го удерете след това го нарежете при нас се прави така как е при вас – казах аз
- Ами много просто еи тук на деситина километра има градина с агнешки котлети директно си късаш и направо на скарата а на двайсет километра има с свинско по надолу има и други телешко ,пилешко и много други навсякъде има такива генно модифицирани растения които правят точно копие на месото дори можем да направим колкото малко прасе плод направо на чеверме и след няколко часа и е готово дори е по вкусно от живо закланото прасе а и няма кръв и боклуци по него – каза Румен
- Имате ли семена от това генно модифицирано да ми услужиш малко от него –казах му аз
- О то не се гледа лесно ние го гледаме с машини но вие имате дребни насекоми те ще свършат тази работа но се чудя да не стане някакъв парадокс в времето ама нали сте от миналото то няма да има проблем ще ти дам но оръжия не мога не етично лекарства пак ще ти дам за всякакви болести но вие ще имате нанити те ще ви лекуват но аз ще ви дам древни формули за тези които са лекували болестите в миналото – каза Румен
Седяхме малко и колата долетя те бяха две ние се качихме в Хронолета както го наричаха отидохме в техният дом а тои бе една огромна летяща къща която имаше пет етажа на последния му бе медицинския автомат и хоспитала където легнахме на едно легло и след малко ни вдигнаха автомата ни бодна с по една игла и всичко бе готово оттам Румен ни донесе обещаното и ни попита ще хапнем ли с него и след това да ни закара или да тръгнем веднага ние се съгласихме да хапнем те ни настаниха в малка беседка кръчмичка където хапнахме и пийнахме и след два часа отлетяхме с Хронолета в посоката когато дойдохме .
- да си набера малко месо а ще зарадвате приятелите такава вкусотия – лаза Мимето
- ми да яко Румба кво ще кажеш – попитах го
- о няма проблем никакъв не се сетих а трябваше но не знаех ще ви хареса ли а и не знаех дали ще хапнете с нас но щом искате отлитам до близките градини –каза той
Ние отлитаме и след малко кацнахме до една градина растенията бяха големи нещо подобно на домати но по масивни горе долу колко дърво но по малко бе пълно с висящи по него пържоли с всякакъв размер и форма набрахме няколко торби и отлетяхме до друга градина тя бе подобна но с по малки растения там имаше цели прасета бе нещо подобно на дините и тиквите набрахме си три прасеца след това малко агнешки пържоли е накрая почти напълнихме багажника с месо ..
- Да отлитаме казах аз а знаеш ли в коя дата да ни закараш – попитах аз
- Видях датата на влизане и датата на излизане на крио камерата ще ви доставя веднага след като сте влезли и дори като ви доставя другите ще спят а вие сте се върнали за да няма времеви проблем – каза той
- Тръгваме –каза Румен от Бъдещето
- Готово пристигнахме ето сега маневрирам и кацам – каза той
- Ето тук можете да слезете ваще времеви двоиници са долу а вие си ходете в вас аз ще поразгледам и ще се върна в бъдещето – каза Румен
- А що не дойдеш с нас на дискотека и без това закъснявам ....
Следва
Продължих да ходя но ставаше тъмно а тук бе опасно за това реших да повикам дрон охранител и тои да я ме заведе до нужното място бръкнах в джоба и си извадих телефона но телефона няма батерия
- А сега кво ще правя – казах на глас
- Ами нищо – каза женски глас
- Ще дойдете у нас на гости до утре ще ви заредим телефона и ако искап ще се обадиш – каз гласът
- Кое къде си коя си – попитах я
- Ето тук –повика ме
- Следвай гласът ми еи тук в дясно на 100 метра съм от вас –каза тя
- А ето те но ти си много млада защо си въка по това време –казах и
- Ами излязох да се разхладя вътре е много топло баща ми е запалил печката а още е топло за сезона но се пак е декември –каза ми тя
- А така значи каде живете – попитах
- - ето тук – каза тя и посочи огромно дърво
- Да отиваме да ви стоплим сигурно си измръзнал и си гладен –попита тя
- Добре много ще съм ви благодарен за купа супа ако имате или кора хляб ако имате – казах и
- Да се запознаем – каза тя
- Аз се казвам Саабрие и съм на 18 години и живея с баща ми тук от като сме се заселили след Голямата война – каза ми тя
- Аз съм Стефан викат ми дебелия защото виждаш пълен съм и съм на 40 и също съм се заселил отдавна тук както виждаш съм се изгубил пак не знаех че живеете тук не съм идвал тук тук е дивата зона зона на Мутантите –казах аз
- Да тук е опасно за това носа това –каза тя и посочи пистолет
- О Макаров доста скъп как се снабди с него да не си го намерила от някои загинал спящ –попитах
- О как позна ние сме бедни но един път като ходех на лов го намерих до един омрял вероятно спящ –каза тя
- Не знам какво е спящ но навярно някои които спи –попита
- Нещо подобно вие да не сте живели цял живот тук не си ли ходила в цивилизацията – казах и
- Градът ,градовете селата и наи вече не си ли ходила в летящите Дискотеки те са върхът –казах и
- А сериозно да не се шегувате – попита ме
- Ама ти маи си дива да не сте от спящи произлезли и да сте се устроили тук – попитах я
- Пак ще ти повторя че не знам какво имаш предвид но ие сме се събудили в една сграда под земята и сме се заселили тук туес майка и татко са се заселили аз се родих и израснах в дървото нашия единствен дом и не съм напускала района освен за храна и вода наблизо –каза развълнувано тя
- Какво е Дискотека и каде се намира в въздоха ли е – попита ме
- Да има летящи градове и села има и летящи кръчми и дискотеки ние ходим там да пие и да танцуваме – казах и и показах как се танцува
- А така значи а защо се кълчиш така да не ти има нещо – попита
- Оле ти наистина си дива не си ли слушала музика маикати не ти ли е пела песни – попитах я
- А това да но не знам какво е да танцуваш майка ми е пела приспивни песнички тя пееше хубаво – каза тя
- Да влизаме ето го и моя дом моята крепост – каза тя
- Да и моят дом ми е крепост – казах и аз
Влезнахме и вътре бе хубаво и уютно имаше мебели и в средата маса в един ъгъл имаше направена от тухли глина камина тя гореше хубаво в левия ъгъл имаше изрязана врата от там излезе възрастен мъж
- здравеи принцесо довела си ни гост –каза той
- да татко намерих го да скита безцелно в гората изгубил се казва се Стефан –каза тя
- аз се казвам Али заповядаи в кухнята да хапнем или искаш да се изкъпеш в банята имаме топла вода – каза той и се усмихна
- о ще се измия ще ми дойде добре а съм огладнял като лъв ще изям и цял заек ако имате – попитах
- имаме супа от катерица и за десерт праскови имаме и хубава марулена салата отглеждаме си я сами – каза баща и
- ще опитам ако ми предложите – казах
- о ще те нахраним така го изисква Аллах – каза той
- дъще заведи го до банята да се измие и после го доведи да хапне с нас с мен и теб брати още не се е върнал от лов – каза той
- та като казах брати ето го и Мухамед – каза той и посочи дошлия младеж
- татко здравей здравей сестро и здравеи и на теб непознати гостенин да те пази Аллах – каза той и се поклони
- здравеи Мохамед и теб Господ да те пази –казах му
- ела да те заведа еи тук е – каза Сабрие
Тя ме поведе през вратата и попаднах на няколко стаи в едната бе банята измих си лицето и ръцете и тя ме заведе в другата стая там бяха седнали на маса с четери стола стопаните мажата пушеше и миришеше чудесно не проговорихме просто хапнахме всичките след това се настанихме в хола им пак на масата но този път ни донесе Сабрието чаи познах го веднага бе подсладен с мед но бе вкусен
- та викаш от къде си някъде на близо в някакво дърво ли живееш не сме те забелязва ли до сега да не сте от скоро в нашата гора – попита Мохамед
- аз съм от доста далеч от Пловдив съм но скоро се настанихме в дърво но не близо и с е се губя поне на 10 километра сигурно от тук тук са забранените ,дивите райони на гората как съм стигнал до тук –казах си
- ами десет километра в тази опасна гора си е много сигурно си вървял много време – каза той
- да цял ден се лутам а на ляво а на дясно а смятах да ходя на купон
Можех да съм много богат но бях беден за това бях решил да избягам от този свят за това теглих кредит събрах парите дето имах и си купих Криокамера наи нова за нащо време бе толкова нова че не гарантираха за нея тоес дали ще оцелеш с нея и дали ще се събудиш в бъдещето но мен не ме итересуваше рискат аз живех в опасно време секи момет имаше вероятнос да избухне воина и тя наи вероятната щепе да бъде последна за хората и за това също исках да се махна от този абсурден свят подготвих място кадето да поставя камерата бе едно маза на мои приятел в балкана до големия град но не толкова близо за да оцелея ако избухнеше воин аи да мога да потърса цивилизация като се събуда в бъдещето което спорет ме щеше да е супер малко хора или никакви руини от градове и села с богаства в тях техника и храна щях да живея диво и щасливо ..
Получих камерат мотирах я и я захраних с генератор на ток която си бях направил сам използвах една река която бе наблизо и така я мотирах че да има вечно вода и с батерии да ми подържа камерата имах и слъчев панел кото така поставих и бетонирах че и след 1000 години да работеше и да даваше ток тои щеше да натрупва ток и да го съхранява а когато с еналожеше шеше да подава ток докато се въстанови захранването направих и една геотермална система направих дупка дълбока поне сто метра и там влизаше вода и тя се нагряваше и с еиспаряваше и с помота на малак генератор преобразуваше в ток тази система бе 100 процета сигорна а и даваше доста ток а системата за крио сън искаше 12 волта и няколко вата мошност за да работи ..
Подготвих оръжие газови пистолети самоделки пушки бояприпаси и лекарства храна не зен нямаше да издаржат след 300 години колкото и да е херметична косервата щеше да се развали за това събрах квото имам и мога и го натрупах зазидах вратата и я бетонирах дори малко испаднах в паника но с еприспах и преди да подества сънотворното влезнах в камерата заспах ..
Събудих се веднага сякаш бе минало миг погледнах часовника на стената показваше че е 12 и двасет и четири петък 2055 година
А мамкаму ного малко съм спал само 30 години помислих си аз почудих с еи реших да вида се пак как е вънка разбих бетона и тухлата и се озовах на поляна къщата дето бе горе я нямаше а кво е станало за трисет години та и руини няма осетих се може да е избухнала воина прибрах с еведнага зех малкия гаигеров брояч и излезнах на поляната тои затрака яко пак влезнах бе много радиоктивно ако поседях 30 минути и с мен е свършено влезнах и започнах да зазидвам пак вратата този път три слоя бетон направин имах бетон и тои не му бе станало нишо та нали е прах кво да му стане пак почуствах прустам на паника пих хапче но то не подества бях скрил в водната си система ижекци за тази работа водата го охлаждаше и сигорно не се е развалило бих си инжекция и заспах събудих с епак веднага този път бе минало 70 години чудех се чудех се и пак не издаржах замахах огромния чук за камани които бях си приготвил от начало за тази работа излезнах и кво да вида гора от дървета а за 70 години бяха станали огромни сигорно са мотати проверих радияцията с брояча оше пиукапе но като коте тоес ако прекараш няколко дни седмица може да се разболеш но се пак не бе като преди ..
Реших да иследвам раиона знаех каде се намираше пловдив и реших да ида там но насякаде имаше огромни дървета с големи като ябълки плодове маи бяха нещо подобно на шишарки но някакъв мотант вероятно ведях много животни но бяха сякакви създания не можех да ги позная но според мен ставаха за ядене дебнах едно подобно на заек но голямо колкото куче и стрелях олучих го в главата то падна и н епомръдна претичах набързо и го замъкнах в дупката трябваше да си направя врата не можех да карам така с тези митични създания но дърветат бяха огромни с свол на поне 10 метра а и повече то и повечето бяха по двасетина метра и нагоре можех да си направя къща в дървото имах резачка но ме бе страх а и горивото се бе развалило извитряло станало на вода трябваше да направя джибри и да навара спирт алкохол но за сега нямах плодове аз се бях подготвил за тази работа и бях складирал два казана малък и голям сега ми бяха нужни плодове исках да набера малко плодове да вида какво са стават ли за джибра за сега се заех да се занимав с храната бях много гладен и не бях ял почти ден от когато се събудих но нямах врата и не бях сигорен почистих с ножа набързо зверчето излезна голямо месо за пекане измих го в изворчето и си сложих да вара едно буче в тежера под налягане използвах топлата вода от геотермалната система отне ми време но стана нямах подправко освен сол но стана страхотна супа за гладен човек бе страхотна ..
След като с енахраних ми доиде сила и зех една брадва и трион сложих си пистолет газов на кръста с самоделни заряди не знаех барута дали ше гръмно но се надявах дотичах до блиско дърво и се покатерих на него катерих се доста но по едно време попаднах горе в кораната тук имаше сякакви клони от малки до големи колкото греди дървета ,клони резах резах и всичко натрупах долу след като се обедих че ще стигнат слезнах и едно по едно прибрах вътре а големите натрупах до дупката бях с е замислил можех да си направя къща горе на сигорно в клоните на огромното дърво но се сетих че е радиоктивно вън и н еможе да се седи на открито виж в дървото щеше да е идеялно самото дърво ще екранира от радияция но нямах безин за това се заех с тесла и брадва сковах хубава масивна врата тя бе настани не права щото бе в земята където бе моята дупка вход за моят дом сегашен и едиствен за сега но след време нямаше да е така смятах да си построя в едно блиско голямо дърво огромна хасиенда ,дом кадето да бъда в безопаснос орт хишници и радияция пак огладнях хапнах остатукат от супата и си казах че сега имам малко дърва сорови са но ще станат ще сабера клоки и съчки и като се запалят ще изгорят и ще станат идеялни за жар за пекане на месце имах още доста от заека така щях да хо нареча заек ...
Реших преди да се стъмни да исеча стапоала по едно от дърветата дето бе наи близо зех да правя тъпала сякох рамятах тази брадва ведях голям зор но исяках десетина петнасет стапала за да стигах горе качих с егоре и събрах плодове бяха твърди като камак прибрах ги вътре и ги сложих в един малък бидон 50 литра събрах доста напълних го половината и си легнах направо на земята където си направих нещо като легло от дървета и клони спак като къпан починах си хубаво и се сабудих на сутринта в 6 по моя електронен часовник първо погледнах плодовете бяха омекнали разбрах какво бе това Жито бе жито но по различно Мутант опитах го то бе покълнало да бе си чисто жито много добре имах мелница за брашно бях си купил и я бях съхранил добре с масло и сега щеше да ми доиде донбре днес можех да имам хляб на масата си а като казах маса аз нямах нито маса нито друго щях да се заема само да искарах гориво и да включих резачката но с помоща на брадвата и триона се заех за това да си направя маса наложи се да сека още клони и материяли напраи маса направих си и хубаво легло но бе твърдо нямах какво да сложа одолу но по нататък ще измисля сетих с ече нямам дрехи и бях само с тези е ще се налага да седа гол гокато съхнат но не с ебях сетил как да ги запаза и не бях зел бях купил прежда и бях приготвил наколко човала с прежда но трябваше да се опреде и да оплета дрехи а аз не можех да плета имах книги те с ебяха запазили имах копутар и лаптоп телефони доста електроника се нещо щеше да ми е полезно да с енауча да плета но сега не бе вачно бях гладен събрах дърва запалих оган и слет като стана жар зех д апеча месото че бе доста топло и щеше да се равали опеках го и нарупах в един ъгал исках да си направя хляб и да хапна мек хляб имах приготвена мая и сода за тази работа на маята и нямаше нищо дори сложих в джибрата тя се разкипа по бързо завря нячи ставаше а се пак ако има пробле ще си направя додачни питки но исках хляб смелих брашно и направих тесто от бързане направих малко хляб на жарта сложих и в тава за да втаса и да го испека на оганя бях готов след час час и половина и седнах да хапвам ...
Е наядах се срахотно приспа мис еподремах и следобят с нови сили се заех с джибрата тя бе готова и аз започнах да вара след час почна да тече искарах 3 литра почти осемдесет градоса спирт преварих я и имах около два литра спирт 100 градоса пробвах резачката стана тръгна но два литра са малко бях сварил само малко имах оше но се оморих легнах и си починах сабудих с епрез ноща залостих вратата хапнах пинах вода и пак легнах бях много уморен не се занимавах с нищо просто запах събудих с ерано се заех с резачката одрязах врата в дървото и започнах да го дълбая свърши му горивото но бях влезнал на меър навъре и я бях оформил като стая но дълбочината бе метър и ми свърши горивото заех се с варене и след не много от няколко часа има 5 литра свърших джибрата но аз отидох да напълн аново по голямо бидонче поне 120 литра .
Бях уморен и легнах заспах този път се събудих посреднош но не ме се спеше затова се заех да се уча как да се преде и плете по тъно бях изпрел наколко кълбета и започнах да чета как с еплете и опитвах по едно време ми с еприспа легнах и с есъбудих на сутринта продулжих да се уча и да плета по малко по малко зе да става почудих се защо не си направя стан и да плета на него огладнях мног но месото ми бе на превъшван а дивеча се бе наплашил от мото боче с резачката сякане чукане и бе избягал на далеч зех една самоделка пушка и се отправих към блиската гора която бе сякаш по гъста скоро забелязах заници бяха много и не се страхуваха от мен аз стрелях и застрелях три едва ги домъкнах в дупката и се заех с тях изчистих ги единия осолих и остаех да се суши другия щях д аопека а третия за супа зарязах сичко и зема спирта отидох да се вилнея в огромното дърво отне ми време но по пладне имах огромна поне 10 квадрата стая огромна колко да е огромна десет квадрата заех се да си осича изрежа маса и легло бях много мръсен отидох до поточето дето ми бе наблизо и се изкапах се гол и си оставих дрехите да се сошат аз почистих вътре и измих сичко вътре продължих да плета след два часа бяха исъхнали гащите и фанелата та ги обляках другите дрехи бяха още мокри ..
Хапнах на масата в дървото но забелязах че нямам стол можех да си осича ,издълбая пека в дървото до масата но не исках да правя сичко в стърготини за това си зглобих стол таборетка от клони
Можех да съм много богат но бях беден за това бях решил да избягам от този свят за това теглих кредит събрах парите дето имах и си купих Криокамера наи нова за нащо време бе толкова нова че не гарантираха за нея тоес дали ще оцелеш с нея и дали ще се събудиш в бъдещето но мен не ме итересуваше рискат аз живех в опасно време секи момет имаше вероятнос да избухне воина и тя наи вероятната щепе да бъде последна за хората и за това също исках да се махна от този абсурден свят подготвих място кадето да поставя камерата бе едно маза на мои приятел в балкана до големия град но не толкова близо за да оцелея ако избухнеше воин аи да мога да потърса цивилизация като се събуда в бъдещето което спорет ме щеше да е супер малко хора или никакви руини от градове и села с богаства в тях техника и храна щях да живея диво и щасливо ..
Получих камерат мотирах я и я захраних с генератор на ток която си бях направил сам използвах една река която бе наблизо и така я мотирах че да има вечно вода и с батерии да ми подържа камерата имах и слъчев панел кото така поставих и бетонирах че и след 1000 години да работеше и да даваше ток тои щеше да натрупва ток и да го съхранява а когато с еналожеше шеше да подава ток докато се въстанови захранването направих и една геотермална система направих дупка дълбока поне сто метра и там влизаше вода и тя се нагряваше и с еиспаряваше и с помота на малак генератор преобразуваше в ток тази система бе 100 процета сигорна а и даваше доста ток а системата за крио сън искаше 12 волта и няколко вата мошност за да работи ..
Подготвих оръжие газови пистолети самоделки пушки бояприпаси и лекарства храна не зен нямаше да издаржат след 300 години колкото и да е херметична косервата щеше да се развали за това събрах квото имам и мога и го натрупах зазидах вратата и я бетонирах дори малко испаднах в паника но с еприспах и преди да подества сънотворното влезнах в камерата заспах ..
Събудих се веднага сякаш бе минало миг погледнах часовника на стената показваше че е 12 и двасет и четири петък 2055 година
А мамкаму ного малко съм спал само 30 години помислих си аз почудих с еи реших да вида се пак как е вънка разбих бетона и тухлата и се озовах на поляна къщата дето бе горе я нямаше а кво е станало за трисет години та и руини няма осетих се може да е избухнала воина прибрах с еведнага зех малкия гаигеров брояч и излезнах на поляната тои затрака яко пак влезнах бе много радиоктивно ако поседях 30 минути и с мен е свършено влезнах и започнах да зазидвам пак вратата този път три слоя бетон направин имах бетон и тои не му бе станало нишо та нали е прах кво да му стане пак почуствах прустам на паника пих хапче но то не подества бях скрил в водната си система ижекци за тази работа водата го охлаждаше и сигорно не се е развалило бих си инжекция и заспах събудих с епак веднага този път бе минало 70 години чудех се чудех се и пак не издаржах замахах огромния чук за камани които бях си приготвил от начало за тази работа излезнах и кво да вида гора от дървета а за 70 години бяха станали огромни сигорно са мотати проверих радияцията с брояча оше пиукапе но като коте тоес ако прекараш няколко дни седмица може да се разболеш но се пак не бе като преди ..
Реших да иследвам раиона знаех каде се намираше пловдив и реших да ида там но насякаде имаше огромни дървета с големи като ябълки плодове маи бяха нещо подобно на шишарки но някакъв мотант вероятно ведях много животни но бяха сякакви създания не можех да ги позная но според мен ставаха за ядене дебнах едно подобно на заек но голямо колкото куче и стрелях олучих го в главата то падна и н епомръдна претичах набързо и го замъкнах в дупката трябваше да си направя врата не можех да карам така с тези митични създания но дърветат бяха огромни с свол на поне 10 метра а и повече то и повечето бяха по двасетина метра и нагоре можех да си направя къща в дървото имах резачка но ме бе страх а и горивото се бе развалило извитряло станало на вода трябваше да направя джибри и да навара спирт алкохол но за сега нямах плодове аз се бях подготвил за тази работа и бях складирал два казана малък и голям сега ми бяха нужни плодове исках да набера малко плодове да вида какво са стават ли за джибра за сега се заех да се занимав с храната бях много гладен и не бях ял почти ден от когато се събудих но нямах врата и не бях сигорен почистих с ножа набързо зверчето излезна голямо месо за пекане измих го в изворчето и си сложих да вара едно буче в тежера под налягане използвах топлата вода от геотермалната система отне ми време но стана нямах подправко освен сол но стана страхотна супа за гладен човек бе страхотна ..
След като с енахраних ми доиде сила и зех една брадва и трион сложих си пистолет газов на кръста с самоделни заряди не знаех барута дали ше гръмно но се надявах дотичах до блиско дърво и се покатерих на него катерих се доста но по едно време попаднах горе в кораната тук имаше сякакви клони от малки до големи колкото греди дървета ,клони резах резах и всичко натрупах долу след като се обедих че ще стигнат слезнах и едно по едно прибрах вътре а големите натрупах до дупката бях с е замислил можех да си направя къща горе на сигорно в клоните на огромното дърво но се сетих че е радиоктивно вън и н еможе да се седи на открито виж в дървото щеше да е идеялно самото дърво ще екранира от радияция но нямах безин за това се заех с тесла и брадва сковах хубава масивна врата тя бе настани не права щото бе в земята където бе моята дупка вход за моят дом сегашен и едиствен за сега но след време нямаше да е така смятах да си построя в едно блиско голямо дърво огромна хасиенда ,дом кадето да бъда в безопаснос орт хишници и радияция пак огладнях хапнах остатукат от супата и си казах че сега имам малко дърва сорови са но ще станат ще сабера клоки и съчки и като се запалят ще изгорят и ще станат идеялни за жар за пекане на месце имах още доста от заека така щях да хо нареча заек ...
Реших преди да се стъмни да исеча стапоала по едно от дърветата дето бе наи близо зех да правя тъпала сякох рамятах тази брадва ведях голям зор но исяках десетина петнасет стапала за да стигах горе качих с егоре и събрах плодове бяха твърди като камак прибрах ги вътре и ги сложих в един малък бидон 50 литра събрах доста напълних го половината и си легнах направо на земята където си направих нещо като легло от дървета и клони спак като къпан починах си хубаво и се сабудих на сутринта в 6 по моя електронен часовник първо погледнах плодовете бяха омекнали разбрах какво бе това Жито бе жито но по различно Мутант опитах го то бе покълнало да бе си чисто жито много добре имах мелница за брашно бях си купил и я бях съхранил добре с масло и сега щеше да ми доиде донбре днес можех да имам хляб на масата си а като казах маса аз нямах нито маса нито друго щях да се заема само да искарах гориво и да включих резачката но с помоща на брадвата и триона се заех за това да си направя маса наложи се да сека още клони и материяли напраи маса направих си и хубаво легло но бе твърдо нямах какво да сложа одолу но по нататък ще измисля сетих с ече нямам дрехи и бях само с тези е ще се налага да седа гол гокато съхнат но не с ебях сетил как да ги запаза и не бях зел бях купил прежда и бях приготвил наколко човала с прежда но трябваше да се опреде и да оплета дрехи а аз не можех да плета имах книги те с ебяха запазили имах копутар и лаптоп телефони доста електроника се нещо щеше да ми е полезно да с енауча да плета но сега не бе вачно бях гладен събрах дърва запалих оган и слет като стана жар зех д апеча месото че бе доста топло и щеше да се равали опеках го и нарупах в един ъгал исках да си направя хляб и да хапна мек хляб имах приготвена мая и сода за тази работа на маята и нямаше нищо дори сложих в джибрата тя се разкипа по бързо завря нячи ставаше а се пак ако има пробле ще си направя додачни питки но исках хляб смелих брашно и направих тесто от бързане направих малко хляб на жарта сложих и в тава за да втаса и да го испека на оганя бях готов след час час и половина и седнах да хапвам ...
Е наядах се срахотно приспа мис еподремах и следобят с нови сили се заех с джибрата тя бе готова и аз започнах да вара след час почна да тече искарах 3 литра почти осемдесет градоса спирт преварих я и имах около два литра спирт 100 градоса пробвах резачката стана тръгна но два литра са малко бях сварил само малко имах оше но се оморих легнах и си починах сабудих с епрез ноща залостих вратата хапнах пинах вода и пак легнах бях много уморен не се занимавах с нищо просто запах събудих с ерано се заех с резачката одрязах врата в дървото и започнах да го дълбая свърши му горивото но бях влезнал на меър навъре и я бях оформил като стая но дълбочината бе метър и ми свърши горивото заех се с варене и след не много от няколко часа има 5 литра свърших джибрата но аз отидох да напълн аново по голямо бидонче поне 120 литра .
Бях уморен и легнах заспах този път се събудих посреднош но не ме се спеше затова се заех да се уча как да се преде и плете по тъно бях изпрел наколко кълбета и започнах да чета как с еплете и опитвах по едно време ми с еприспа легнах и с есъбудих на сутринта продулжих да се уча и да плета по малко по малко зе да става почудих се защо не си направя стан и да плета на него огладнях мног но месото ми бе на превъшван а дивеча се бе наплашил от мото боче с резачката сякане чукане и бе избягал на далеч зех една самоделка пушка и се отправих към блиската гора която бе сякаш по гъста скоро забелязах заници бяха много и не се страхуваха от мен аз стрелях и застрелях три едва ги домъкнах в дупката и се заех с тях изчистих ги единия осолих и остаех да се суши другия щях д аопека а третия за супа зарязах сичко и зема спирта отидох да се вилнея в огромното дърво отне ми време но по пладне имах огромна поне 10 квадрата стая огромна колко да е огромна десет квадрата заех се да си осича изрежа маса и легло бях много мръсен отидох до поточето дето ми бе наблизо и се изкапах се гол и си оставих дрехите да се сошат аз почистих вътре и измих сичко вътре продължих да плета след два часа бяха исъхнали гащите и фанелата та ги обляках другите дрехи бяха още мокри ..
Хапнах на масата в дървото но забелязах че нямам стол можех да си осича ,издълбая пека в дървото до масата но не исках да правя сичко в стърготини за това си зглобих стол таборетка от клони
Колкото и да искам с този пистолет нямаше да се опаза от тези мутанти в гората за това ми тряваше поне газов пистолет от онова време имаше ги много но и при тях бе проблем патроните но се пак бе по евтин и по се намираше в градъ в столицата имаше и боини реплики но бяха мака си и бащаси ние тук нямахме толкова срества аз живех на дърво и се изхранвах от плодовете на мутанта дърво с дияметър поне 15 метра и нагоре аз си бях ископал къща в него четери стаи бе ми отнело доста време и работа и дървото бе овяхнало но тук имаше много хлебни дървета които използвахме за храна за хляб ставаше много вкусен хляб някои се бе постарал и плодът на хлебното дърво бе точно копие на пшеница но с размер на зърната колкото ябълка имаше ги в изобилие бяха се распространили на цялата планета след голямата воина преди 500 години сега бе пълно с тях и нямаше почти никакво свободно място освен тях и техните огромни туловища имаше такива големи дървета че може да построиш,вградиш цяло село в него ...
На мен ми трябваше пистолет за да го носа за самобрана да се пазех от мутатите аз обичах да скитам да ловувам и да търса реликви от миналото те бяха много скъпи особено запазена електроника и машини и литература след Голямата Воина се бе отразила зле на хората и ние се върнахме почти в дивото градовете бяха разрошени и да се спасим се скрихме под земята или литнахме в въздоха сега имаше много градове и села под земята и малко летящи но те бяха стари и се распадаха някои бяха изоставени и летяха произволно в атмосверата и се движеха като призраци те не бяха много сега правеха нови но по упростени без електроника и с ръчно управление имаше произвоства но те бяха малки и с малка продукция нямаше суровини и материяли за тях а и кадърните учени хора бяха малко а знанието почти изгубено добре че се събуждаха отвреме на време спящи които имаха иформация и техника те помагаха но бяха малко а техниката се купуваше веднага и изчезваше в небитието много хора обикаляха и търсеха по древните градове и села за спящи и знание и наи мниого за техника която да продадът и да си оляснят живота
Аз се занимавах с това търсех за сега не бях намерил нищо но и не ми трябваше имах храна имаше дивеч и огромно количество алкохол аз бях на 30 но не се притеснявах от нищо ходех по купони и се веселях по кръчми тук и сега живота за мен бе хубав но се пак исках да забогатея и да ида горе да живея там бе страхотно ходехме по дискотеки горе като имахме пари но бяха скъпи а превоза бе обиствен скъп и то много за това не бях доволен от еднозарядния си капсулен пистолет наслество от татко исках нещо по хубаво наи добре бе някои макаров но газовите бяха по евтини бяха преправяни и служеха добре на хората .
Излезнах да се раскарам зех пистолета и отворих голямата врата излезнах пред дървото и го погледнах то бе голямо и богато дърво но сега бе овяхнало и празно нямаше плодове сичко бе окапало и то зелено още но не се притесних на следващото дърво до мен бе отрупанос хлебно жито и другото и по другото аз бях заобиколен от дървета с огромно количество плод можех да го исползвам за храна или за алкохол или да храня животните си които ми бяха на четвъртия етаж там гледах пилета морски свичета и няколко прасета дори едно магаре не ми трябваха повече ако исках можех да си купя и други животни например овце но не ми се занимаваше имах гълаби те бяха много и вкусни бяха аз тръгнах напред в гората тя ставаше тя ставаше се по дива аз се оглеждах постояно но тук не бе чак толкова опасно скоро достигнах село Белащица и се почудих да вляза ли или не отказах с епродължих търсих богаство по едно време забелязах едно плодово дърво бе от каисия те бяха много рятки и бяха много скъпи дървото не бе обрано но бяха малко плодовете можех да ги преброя бяха около 20 плода но с размер на ябалка и бяха много вкусни ...
Заех се с обирането му и след като напълних торбата си с тях реших да се върна и да ги продам щях да взема доста пари за тях наи малко двасет златни лева или 2000 сребърни или 20000 медни лева щях да копонясвам седмица с тях а можех да си купя много пиене с тях но не ми стигаха исках да си купя летяща кола която бе 2000 златни лева и бе много скъпа бе наи нова за сега шното време и с енадуваше с водород и хелии и с помоща на електрически двигатели тип на дрон летяха насякаде до 3 километра височина ...
Тъкмо толкова бе позижията на градовете можех да се повеселя в иозоставените градфове и села щях да доставям хора горе по градовете и да печеля пари и злато .
Достигнах село. Белащица и влезнах вътре отидох на пазара и ги продадох пребрах парите 20 златни в джоба и с еотправих там кадето бях надявах се на още малко касмет да намеря поне още десетина дравчета с толкова плод за да изкарам нужните ми пари
Вях на мястото според мен но не намирах други дървета обикалях часове но нямах късмет отказах се бях си изхабил късмета а и прекалявах с опасноста с този еднозаряден пистолет си насилвах още повече късмета можех да загина за това се прибрах по тъмно бях пред пазара на оръжия и разглеждах пистолетите
- колко са преправните газови –попитах продъвача
- петарка като за теб ина че са по 8 - каза той
- а боините по колко са –попитах
- поне 50 за теб с патроните и два пълнителя –каза тои
- нямам толкова за двасетачка кво ще ми дадеш – казах
- 5 газови с патрони за тях боен не мога да ти дам за по малко от 50 няма как аз ги копувам за 45 нали и аз трябва да спечеля нещо –каза тои
- Ами ди ми еи този подобния на макаров газов и 100 патрона и котия барут –казах аз и му посочих пистолета
- 10 за теб права ти остъпка ще ти дам и три слитъка олово за патрони от мен –каза той
- Ок тъкмо ще ми останат за купон – казах си
- Кубур искаш ли бонус от мен –каза тои
- Иване браво бе не бях се сетил да знаиш ще те почерпя накои ден като се видим горе на копон -казах му
- Е няма нужда толкова златни зимам от теб а оде ги зе а – попита
- Намерих касия продадох я в Белащица взех 20 за тях –казах му
- Колко плода бяха –попита
- 20 що -попитах го
- Аз щях да ти дам 23 за тях що не мина бе и ти си ми приятел –каза тои
- Абе не ми с ераскарваше а и бързах мислех че ще намеря още някое дърво ако потърся наоколо но не намерих утре ще ида по далеч мога да искарам късмет пак –казах му
- Тогава ела при мен колкото и да имаш ще ти ги платя а и тарговия ще направим я патрони я пистолет ще се разберем – каза ми той
- Добре само да имам касмет а не вярвам нали знаеш колко са рятко –казах му аз
- Тогава догодина като станат при мен нали –каза тои
- Нямаш проблем за догодина са за теб я да я приживем па ще мислим –казах му
- Дано ,дано да си чив и здрав до тогава надявам се за теб –каза той
- Е след година може да съм горе ама в някои град може тои да е мои знаели се –казах
- Дано –каза тои
- Ади чау – казах му и прибрах сичко което бях купил
- Чау приятел да си жив и здрав може да се видим горе на някоя дискотека скоро –каза той
- Може и дано ще те почерпа бира пиеш ли – казах
- О още как –каза той
Аз си тръгнах и след половин час ходене бях пред моето дърво то ме посрешна с радос и вълнение както ми се стори движението на клоните му от вятъра да духаше и то силно едва се домъкнах отворих вратата и влезох едва я затворих качих се горе и нахраних добитака след това слезнах на втория етаж кадето ми бе кухнята направих си яица и хапнах на бързо наядох се слезнах долу в хола и седнах пред камината която запалих веднага бе стодено но не много дървото държеше стравнително топло след малко бе баня и аз отидох в бамята горе на третия в спалнята там бях си направил баня изкъпах с еи отидох пак долу в хола сипах си Уиски и си пинах той ме загря още сега да имах хладилник щеше да бъде добре за стодено безалкохолно една хубава кола би било добре но и с вода ще мина казах си изпих още две чаши след като мина час и нещо се качих горе днес бе петък но не ми с еходеше никаде просто заспах ..
Събудих се рано и веднаха хукнах сложих си пистолета и след като зех капсулната пушка на бащами се засилих в гората скоро бях там цял ден търсех навлезнах в дивите раиони дори една мечка ме нападна обих я с един истрел от малката капсулна пушка сачмите я направиха на решето и тя падна веднага аз се оплаших но бързо ми мина по едно време пред мен се появи цяла градина от череши те бяха мутанти но сега сичко бе мутирало опитах бе с страхотен вкус те бяха колкото ябълки и бяха хиляди имаше цяла гора от поне 50 дървета с много плодове много се зарадвах извадих от джоба телефона и звънах на един мои голям приятел ..
- кое е – попита гласът в слошалката
- аз съм бе Иво не ме ли позна одарих джактопа идваи веднага вземи и товарен дрон да натоварим плодовете –казах му
- какви плодове бе идиот огледаи с еда не са на някои които си ги е засял –каза той
- да бе не се огледах чакаи да с еогледам ами няма никои апсолутна джугла е някакси няма никого ела ти казвам пращам ти кординати а и ти ще ме проследиш по джипиеса –казах му
Краи на първа част
Грацки Вълнения
Когато тръгнах за града аз не мислех че ще е толкова трудно да се стигне там първо трябваше да го намеря из опасните гори и опасните животни а след това трябваше да надуя балон достатъчно голям да ме издигне бавно нагоре за да имам възможност да ида горе но това не бе трудноста а бе трудно да се оправлява балона и да улуча градът който бе на хиляди метри височина а и аз не знаех дали ще имам въздух да дишам на тази височина ..
Аз търсих цял ден в гората но не го намерих но след като не ме изядоха мутанти и хищници аз имах късмет по тъмно го забелязах той светеше отдалеч се забелязват в тази тъмнина достигнах го бързо но стана полунощ и аз се заех да надувам балона като запалих голям огън и топлия въздух пълнеше балона след три часа го бях напълнил и бе готов едвам го удържам завързах го здраво за едно дърво и започнах да правя кош отне ми час и бях готов по изгрев аз бях готов и качен отрязах въжето и полетях бавно ,бавно се отправих нагоре след известно време го доближих приготвих се да хвърля въже с котва и зачаках добре че вятърът бе с мен и ме избута направо до градът хвърлих куката и тя се нави на предпазната ограда на градът издърпам въжето и след малко бях акостирал до оградата аз се прехвърлих в градът отрязах въжето и балона отлятя нагоре стремително по едно време нето го простреля и тои се запали сигурно имаха противовъздушна отбрана и го бяха свалили но изглеждаха не очакваха някои от долу да дойде ..
Градът бе голям и бе пълен с метални сгради имаше и много цветя и дървета бе красиво аз се оглежда като луд пред нормални и хората ме гледаха и се чудеха какво гледам те не разбираха моя проблем те си мислеха че гледам нещо интересно а аз ахвах от изненада и почуда ние нямахме такива чудеса по едно време се озовах на път на които се движеха малки машини коли знаех ги от историята и ги бях виждал на снимки те бяха малки и двуместни и не издават почти никакъв звук навярно бяха електрически ние имахме ток за осветление в градът ни но машини захранвани с ток бяха рядкост и бяха реликви понякога се намира хора които се осмеляваха да бродат по градовете изоставени горе и те носеха някакви чудни машини но повечето се разболяваха и умираха а машините им изчезваха чувахме че власта ги прибирала за изследване и ползване от тях но простите хора като мен бяха в неведение аз бях млад и се интересувах четох много в грацката библиотека и с ебях образовал сравнително добре но не бях работил на машини и не ги бях виждал за това сега те като бяха пред мен се чудех на тях и исках да ги докосна но не го правех ..
Пред мен застана човек с униформа той бе строк и намусен имаше пистолет на кръста в кобур ...
- кой си ти и как се дяна тук –каза той като си държеше ръката на пистолета
- ами аз съм от долу дойдох да ви видя не знам дали може –казах
- не не може но се пак щом си тук ще те заведа в нашия приют за да те нахранят и искъпат после ще реши съвета дали да те върнем долу или ще останеш тук а сега ме последвай –каза строго той
- добре – отговорих и го последвах
Той ме поведе и скоро се озовах в голяма зграда там ме посрешнаха той им обясни те ме настаниха в една хубава стая после ме нахраниха и изкъпаха след това се прибрах в стаята си тя бе голяма поне 20 квадрата бе с легло и маса в единия ъгъл имаше и телевизор на една от стените познах го от книгите но не бях виждал на живо знаех как се работи с него трябваше да има дистанционно или можеше с глас да се управлява дистанционното бе на масата натиснах червения бутон и телевизора светва предават новини водещата тъкмо съобщаваше за мен и каза съвета се събират за да реши съдбата ми аз смених канала имаше анимационен филм с рисувани картинки бе интересно загледах се по едно време заспах събудих се от шум някои говореше пред вратата аз отидох и я отворих бе пълна с хора младежи на моята възраст аз не се уплаши и се заоглежда ..
Една млада дама излезе от групата и ме заговори
- здрасти ти кои си как се казваш как се озова тук от долу ли си колко ще останеш – каза тя
- чака малко по бавно един по един въпрос не толкова много на едипът как ще ти отговоря та аз вече го забравих –казах и
- Казвам се Стефан и искам да остана тук много ще може ли –попитах я
- Ами не знам съвета ще реши а искаш ли да те разведа в градът аз се казвам Петя –каза тя
- Добре петя искам ако ме пуснат от тук –казах и
- Но тук никои не те държи насила ела с мен –каза тя и ми протегна ръката си
- Добре идвам –казах аз и взех протегната и ръка тя бе мека и топла
- Сега ще се разходим моля за внимание който иска да дойде с нас да ни последва останалите чау приятно прекарване моля –каза тя
Сички се разотиваха няколко ни последваха ние започнахме да обикаляме градът поне два часа го обикалях ме тя ми показа всички заведения и магазини обясни ми че при тях всичко е безплатно и секи може да си поръчва всичко което има в магазините и заведенията аз се учудих при нас всичко бе с пари и бе много скъпо искаше се много работа за да живееш добре аз взимах помощи с които едва се изхранват за това ходех на лов и събирах плодове от хлебното дърво рескувах да се разболея но аз пих йод за радиация и не се разболяваме бях го прочел по книгите и знаех трудно намират йод но го намирах и го купувах ...
- да идем на Дискотека –каза внезапно Петя и ми прекъсна мислите
- какво е дискотека –попитах
- при вас нямате ли дискотеки – каза тя
- не знам какво имаш предвид чел съм нещо по книгите да не е седянка ние така се събираме младежите –казах и
- а нещо подобно о по добро тое кръчма с музика и танци ние и викаме дискотека по стила на музиката която се слуша диско ще идем ли тук има една малка дискотека Механа много е приятна –каза тя и посочи улицата нагоре
- добре да идем но не мога да танцувам и ме е срам –казах и
- аз ще те науча Стефане само се дръж за мен –каза тя и ме поведе нагоре
Ние тръгнахме нагоре и след продължително ходене се озовахме до дървена врата но тя не бе дървена а боядисана подобно на дърво вътре бе също подобно на дърво мебели бе не много просторна около тридесет четиридесет квадрата имаше пейки и маси и бе много уютно седнахме на една от празните маси а те бяха няколко и след нас бързо се запълни от другите с нас които бяха ни последвали ..
Думна силен звук това бе музика тя бе хубава хареса ми
- Това е чалга сега започва с чалга после ще минат с диско и хаус музика –каза тя
- Какво е чалга –попитах
- Народна музика на простолюдието –каза тя
- Да поръчаме какво ще пиеш алкохол или безалкохолно мезето аз ще го избера
- Ами какво е безалкохолно –попитах
- Газирана напитка с захар в нея или подсладител –каза тя
- А сок при нас няма газирани напитки има сокове всякакви с захар и без –казах и
- А тогава опитай колата тук е правят по стара рецепта но е много газирана пии по малко не е вода а газирана вода вода с мехурчета дразни много но е освежаващо –каза тя и махна с ръка след малко дойде сервитьор
- Какво ще поръчате млада госпожице –попита той
- Ами една не две коли от литър и една бутилка водка за мазане марулка и една шопска моля и десетина кебапчета моля –каза тя и се усмихна
- Господина какво ще поръча – каза сервитьора
- Искаш ли нещо друго например бира или друго мезенце –ме попита тя
- А не нищо може ли да ми донесе една студена бира че съм жаден да я гаврътна – казах и
- Чу го – каза тя на сервитьора
След не много той донесе поръчките и ги остави на масата тя ми сипа в чашка от водката и ми подаде вилица ...
- сега опитай от мезенцето да се насладите на вкуса на свинското –каза тя
- аз ще гаврътн абирата и ще опитам от свинско но по вкусно от заек мутант от гората няма той има вкуса на свинското и деликатеса на пилешкото и е страхотен но е опасно да хода на лов мога да се разболея от Лъчева болест –казах и
- о забравих да те заведа на доктор тои ще те направи нов влизаш в машината и заспиваш събуждаш се здрав и силен –каза тя а сега наздраве –каза тя
- наздраве -казах аз и се чуках с нея аз с бирата тя с водка
- та казваш как е долу с еискам да ви посетя сигурно е страхотно опасно и има много секси младежи като теб –каза тя и се усмихна
- о не те съветвам там е гадно аз така мислех за вас но при вас е направо чудесно-казах и
- ами не знам аз исках да го видя да живея интересно и опасно –каза тя
- о то действително е опасно или лъчева болест или в стомаха на някои великан защото мечките са огромни и много опасни –казах и
- аз имам оръжия ще намеря ако трябва ще ме заведеш ли долу да ме разведеш както аз теб тук –каза тя
- ако ми дадеш пистолет и пушка а наи добре ако имаш автомат –казах и
- о ще намеря на притера ще го напечатам ако трябва –каза тя
- какво е принтер как ще напечатаме метални оръжия –попитах я
- на металния принтер вие нямате ли – каза тя
- не дори не съм го чел по библиотеките в града какво представлява-попитах
- ами от нещото напечатва каквото си поискаш от вилица до автомат например тои печата и нашите коли например –каза тя
- ще ме заведеш ли ДОЛУ-попита
- ДА
ако имах късмета да намеря поне хлебно дърво богато и необрано аз щях да си сваря алкохол и да го продам в поемния град за това зарязах хубавата гледка на плаващата къща горе а продължих да търся в ръцете ми се озова карабина самоделна от мен еднозарядна и с преднопълнеща пушка с електрически възпламенител които осигуряваше по скоростна стрелба имах съвременен пистолет бях го купил с много зор но патроните бяха скъпи за това го пазех за спешни случаи .
Продължих да търся нямаше всичко бе обрано оглеждах се навсякъде и ме бе страх да не ме нападне някои звяр по едно време пред мен изкочи човек от земята едва не го застрелях той излезна с писък видя ме и млъкна учуди се и произнесе
- къде съм кои си ти защо съм погребан -попита ме
- какво правиш бе изкара ми акъла помислих че си някои мутант щях да те гръмна бе -казах аз
- какви мутанти тук е България тук бе моя дом сега е гора не знам как стана -каза ми
-а бе Спящ ти не си добре не знаеш нищо а бе имаш ли електроника в твоята дупка да ми дадеш нещо да си купя Летяща къща – казах му
- чакай как ме нарече спящ и какви летящи къщи при мен нямаше летящи къщи да не съм попаднал в бъдещето – попита
- ти се намираш в 2352 година бе дай някои лаптоп бе да си купя къща – казах аз
- а къде е град Пловдив -попита
- по надолу в тази посока поне 3 километра и на 100 метра под земята -казах аз
- как под земята бе какво приказваш бе няма градове под земята е то сега може да има вече -си каза
- да влезем вътре бе ще ни изяде нещо бе тук е опасно и то много моита самодейка не може да спре огромна мечка мутант – казах
- да влезем в моя затвор -каза той
Влезнах в дупката и попаднахме в една не голяма стая с двадесетина камери всичките бяха пълни с хора .
- Тук имало още хора живи ли са да ги пуснем от тези камери – каза той
- а бе идиот ще ги убиеш то така не става сигурно е станало нещо щом си се събудил по тава време – казах аз
- добре аз не разбирам доведете някои специалист- каза той
- ало ти добре ли си кои разбира от това няма такива поне в нашия град няма аз не познавам от летящите може да имат но как да ида горе без кола а колата е скъпа с балон е трудно и опасно а може да се загубя някъде в въздуха
Бях качил мака в колата и я карах към града бях се научил бързо да карам тази хубава летяща кола приземих се близо до сградата и двамата слязохме от колата закарах я до сградата и я предадох на доктора той не ме пусна вътре аз си тръгнах качих се в колата и подкарах колата си реших да се поразходя из въздушното пространство тук наблизо не карах с голяма скорост просто разглеждах по едно време забелязах малък сравнение на града обект които висеше над гората приближих с е до него и разбрах какво е бе кръчма кацнах и слезнах от колата те имаха малък паркинг от пред и бе много красиво хареса ми прииска ми се и аз да имам такава кръчмарка кеф ти на земята кеф ти горе просто кеф
отворих вратата и се озовах в уютна кръчма дървения имаше десетина маси и пейки на тях бяха насядали хора имаше няколко свободни маси избрах си най близката и седнах веднага се сетих че нямам пари тукашни пари ...
До мен се приближи дърта и дебела жена бе много дърта и грозна ..
- здравей какво ще поръчаш -попита с груб глас
- бях забравил че нямам ваши пари просто дойдох да разгледам нов сам тук от долу съм -казах аз
- от долу нямаш пари а месо да имаш да ми доставиш и други работи - каза тя с вълнение в гласът и
- Да имам ще ти донеса елен става ли брашно от хлебно искаш ли сол -казах и
- оле донеси сол тук е голяма липса всичко донеси ще ти я купя до шушка -каза
- утре ще мина а ако мога по късно мога да мина може ли да си доведа копания да се повеселим – казах и
- всеки е добре дошъл ще ви организирам дискотека ще покана млади дами от града ще си изкарате добре донеси продукти изкарваш си добре и пари ще ти дам само донеси повечко сол тук е дефицит много се търси но няма от къде да се снабдяваме - каза тя
- ние имаме сол много сол имаме морски и каменен морския е фин а каменея е груб за осоляване на месо и за добитъка кои искаш – казах и
- и двата само донеси ще ти го купя всичкия - каза тя
- добре обещавам – казах аз
- да те почерпя нещо за пиене кола ,лимонада ,бира или силен алкохол водка или друго от мен ще платиш по късно -каза тя
- Ами една Бира ако може -казах аз
- Имаш бира с картофки -каза тя
изчезна а аз се загледах всички мен гледаха имаше много хора повечето бяха млади момичета и млади момчета те ме гледаха с интерес а възрастните ме погледаха един път и се отказваха да ме гледат пак не ги вълнувах но младите се чудеха как да ме заговорят..
- Завейте на всички как сте – казах им
Всички ми кимнаха и продължи ха своите занимания тя ми донесе огромна студена халба бира и малка порция картофи отпих от бирата бе хубава и студена хапнах си няколко картофа бяха безвкусни не приличаха на нищо но имаха вид нощите стават по хубави и сладки имаха вкус а тия са безвкусни ще им донеса от града та да опитат хубави картофи казах си аз
Изпих си бирата и не си доядох картофите и станах махнах на всички и си тръгнах качих се в колата си и отлетях трябва да ида на лов за да им донеса елен си казах на акъла си ...
Тя се спусна от горе с замах и скорост едномесната и кола бе голяма но по лека от въздоха за това двигателите не с енапъваха много за да я задвижват и държът в въздуха кострукцията исцяло бе от пласмаса отлята грубо но полирана с маисторлък и умение на някои добър мастор колата имапе размери 3,5 метра дълга според мен и два пирога с височина на тавана поне метър и половина и имаше идиялна аиродинамична форма .
Тя се приземи до мен на сатиметри от мен дори маи ме чукна но толкова леко че се едно те удрат с меко нещо аз я изчаках да излезе и казах ..
- Зддрасти как си –попитах я
- О добре храната ти бе чудесна имам новина за теб разрешиха ми да те заведа горе –каза тя
- О много добре това ми е мечтата от малък когато ми говореха прикаски за летяшите градове и села горе –казах и
- Е сега ще имаш възможноста качваи с е-каза тя и ми посочи вратата
- Добре как се отваря а ето натиснах и с еотвори –казах
- Точно така – каз тя
Аз се качих и тя също колата почти се приземи на земята започна бочене и помпа нагнетяваше нещо но се осети хем стана по топло нем колата започна да се повдига тя я поткара с гас и озат перките забочаха ние се издигнахме плавно и се насочихме нагоре към огромния град ...
- този град има ли лекари имате ли възможност да лекувате Туберколоза –поитах я
- да имам е не е проблем имаме антибиотици знаем как да ги правим ще ти дам лекаства и с доктора ще те запозная за теб ли ти трябва – каза
- не за маика ми болна е много е зле при нас няма лечение ние не знаем как се правят и които е болен от тази болес задалжително умира аз за това ви търсех –казах аз
- о що не каза отначало като се видяхме сега щяхме да сме я приели в болницата ни за лечение това е нещо важно щях да измоля савета за исключение за теб и маикати но и сега не късно утре доведи маикати чакаи аз ще ти дам кола да си я карап и да ми я докарап сега като идем горе ще те срешна с доктора и ще с еоговорите за макати а ти уре или когато с еразберете с професора я докараи аз ти обещах кола и ще го изпълна дори сам я преготвел тя е нов модел и е скъпа но аз ти я давам срещо малко храна и редовна доставка от теб –каза тя
- нямате проблем ще съм ви задължен като роб само спасете мама –казах аз
- това не е проблем ще полежи тук при нас и после с силна храна ще се оправи и ще стане силна като бик дори ще се подмлади с гена терапия която ще и приложи професора –каза тя
Колата достигна огромния грат и се шмугна в градът тя избра място и приземи колата слезнахме и се отправихме към не голяма зграда но личепе че е важна посрепнаха ни говорихме си показаха ми градът бе пълен с чудеса за мен накрая ме заведоха при професор Марков които ми обеща че ще я приеме утре и ще я лекува само да я докарам след месец може да доида пак да си я взема ще се изненадам много каз ми тои аз му обясних че утре ще се опитам да я докарам ако не когато успея ..
След това тя ме отведе в нения дом хапнахе и пихме елексир после тя ме заведе в гаража си както го нарече вътре имапе няколко коли наи хубавата и наи малката бе моята тя ми обясни как се кара сичко бе в един джоистик или ръчка както аз му казах бе лесно по упражнявах с еи слет половин час се понаучих бе много лесно джостинка и лоста за скороса и нямаше друго тя ми каза че има Компютар които се грижи за сичко колата е с двигатели и е подпомогната от водород тя е малка и доста бърза и маневрена апсолутно електрическа имаш батерия за 4 часа полет и работа на колата има вграден генератор които работи с спирт и има панел кото да си поставиш на земята с него се зарежда за много часове но се пак се зарежда ...
Във мигът които бях там та аз се шаснах градът бе над мен и бе огромен с размер поне десет километра в дияметър тои си летеше на поне три километра височина чудех се как става това не знаех ние нямахме образователна система и не ходехме на очилище сичко с ебе скапало след голямата воина преди 300 години след като избухнала внезапно и смъртоносно хората които оцелели се спасявали сами и по единично под земята или горе на небето малцина се спасили там които са помислели и са организирали своето спасение там ..
Аз бях роден одолу в един от поземните градове и моето семество и моите преци бяха живели там триста години до сега аз бях млад и на 20 години и неопитен и иследвах бях излезнал с целта да вида прочутия грат които летеше търсих го лутах се в гората но слет опасно търсене и избягване на смъртоносни ситуации с мутанти животни аз бях под него гледах нагоре тои дествително бе голям чудех се как да попадна там желаех го и мечтаех тои си плуваше там и не му пукаше за мен ..
Реших да се кача на някое дърво и да си направя база там а това бе лесно дърветата бяха мутирали и бяха огромни поне 50 метра в дияметър и поне 100 метра височина за товъ бързо се качих по клоните по клоните и бях горе тук бе просторно и чисто с поне десетина метра дияметър в страни имаше клони и леста но тук бе отворено заех се да си права база имах истромети винаги ги носех с мен трион ,тесла брадвичка и пирони от метал ..
След усилена работа и много труд тук изникна навес къща която щях да ползвам запалих оган да привлеча някои тук и зачаках прес времето което чаках си продължих изграждането на къщичката потърсих някое гнездо и се снабдих с месо и яица за ядене хляб си носех от хлебно дърво а това дърво бе също хлебно мутирало дърво и имаше огромни подо мни на топки плодове които мелехме и се получаваше хубав хляб ...
Нямах с какво да ги смеля а и не ми трябваше имах хляб за сега за днес а аз възнамерявах да чакам поне ден за някои които ще прояви лубопиство от горе...
Изпеках пилето което бе с размер на доста голяма кокошка а бе без пера бе бебе но се пак голямо и с много месо изпеках едно яице което бе огромно спрямо нашите долу под земята ..
Хапнах убилно бе много вкусно пих вода и се отпуснах на пода на малката си къщичка и заспах ...
Събудиме глас на девоика която се смеше с огромен глас помислих че санувам но смехът продължи погледнах към гласът навъка и я видях много красива девоика на поне 15 години и много красива девоика която бе до вратата ми а тя я нямаше вратата не бях я направил и та гледаше мен и се смеше ..
- ти човек ли си или маимуна –попита с хубавото си глазче
- човек съм като теб ти ангел ли си – попитах я
- не аз съм като теб и съм от горе еи от оня град там –каза тя и го посочи с ръка
- а ти си от хората горе –попитах я
- а ти си от хората от долу сигурно не ходители ли по повърхноста за това ли сте толкова бледи като призраци – попита тя
- не много е опасно има мутати огромни са и са много свирепи нямаме хубави оръжия нямаме патрони вече свършиха –казах и
- а ние имаме правим ги ще ти донеса няколко чувалчета с патрони какъв калибър искъш да ти донеса следващия път когато доида тук може би утре –каза тя
- ами девет милимитрови за пистолет и 8 за манехера много ще съм ти благодарен ще ти донеса брашно яица и месо за благодарност ако поискаш – казах и аз
- о много добре ще направя купон с тях у нас и теб те кана ще доидеш ли –каза тя
- да но аз нямам с какво да доида –казах
- ще прата кола да те земе и ще накарам татко да ти купи хубава надуваема едномесна летяща кола е ще ми донесеш малко провизи за нея но за теб сигорно няма да ти е проблем при нас има недостик на храна а нямаме смелост да ходим долу да лувим и да си носим горе за това ако искаш може да потъргуваме - каза тя и се усмихна и си тъгна към колата която висеше в въздуха тя бе голяма и едномесна тя се качи и отпраши нагоре ....
На другия ден аз се заех с работа събирах храна яица пилета и дори оспях да си направя мелница смелих 5 кила брашно и бях готов започнах да чакам тя се зададе към пладне и водеше втора кола слет себеси изглежда бе товарна приземис ев близос до мен и слезна носеше торбички в рацете си бяха две но доста обемисти тя ми ги подаде
- ето ти патрони тук има двеста за манехера и 300 за 9 мм пистолет -каз тя
- оле ма ти си ми събрал много продукти дори и брашно о това е много ще ти дам подарък –каза тя и извади от кубура си пистолет и ми го подаде
- ето това е за теб пистолет Макаров или Валтер те са еднакви – каз атя
- о мери това е супер а как работи –попитах
- ами кат та гледам как го държиш ще трябва да обяснявам –каза тя
- та така първо с евади пълнитела ето така –каз и показа
- после се дърпа рамата и с епроивежда контролен истрел като се държи надолу пистолета след това се опоставя пълнителя така и слет това се дърпа рамата дига се претпазетеля нагоре и като искаш да стреляш го сваляш надоло и натискаш спусака –каза
Тя го насочи към едно дърво и стреля от дървото оскочиха парчета
- така дърпаш претпазителя нагоре и го поставяш в кобура а а ти нямаш такъв ето земи моя –каза тя и слет като го свали от колана си го подаде
- така ето така а сега ми помогни да натоваря а чакаи ето ти резервен палнител –каза тя и го измъкна от колана тук има 8 патрона пистолета има деветс един в цевта да знаеш можеш да стреляш 9 пъти един след друк –каза тя
Аз и помогнах да натовари и бяхме готови тя пусна колата и тя отлета нагоре
- сигорно омират от смях като ме гледат с този дрон одгоре – каза тя и посочи малка точка в въздоха
- какво е дрон –попитах
- ами робот ,автомат машина която има акъл колкото човек и може да дества сама абе просто робот разбра ли – каза тя
- не но се пак разбирам какво е това – казах
- аз тръгвам а за това да те зема горе няма да стане днес решява съвета и като реши и разреши ще те кача горе да копонясваме заедно –каза тя и се качи и отлетя
Аз събрах си партакешите и си тръгнах към къщи сега с този пистолет бях сигорен и спокоен отне ми много време но по пладне бях пред вратата набрах кода и вратата се отвори влезнах тази врата не се изпозваше често а и бе забранено че бе много опасно а като си помисля аз и на отивн еи на връщане не съм срешнал никого а дивеч имаше заци колкото куче а елените бяха колкото кравите а наще крави бяха много цени не ги колехме освен ако не остареха много та месото им бе много цено и скъпо аз смятах да продам патроните и с парите ще търсех да купя лекарство за маика ми която бе болна тя бе болна от туберколоза така я наричаха нащите доктори те казваха че може да се излекува с антибиотик но одавна няма освен ако не се появят спящи или не ми дадът от горе аз се надявах на това тръгнах направо към пазара и слет голямо ходене бях пред сергията с пушки и бояприпаси исипах патроните човека лакомо и бързо ги преброи и след това мидаде 10 пачки с пари аз извадих пистолета и го поставих на масата тои посегна да го прибере
- не бъзаи толкова колко ще дадеш за него и два пълнителя с патрони –попитах
- ами 1000 лева или пушка и 10 патрона за нея ще ти дам и 100 лева –каза тои
- нека 150 и съм сагласен но искам хубава добра пушка –казах аз
- избираи и ако има проблем ще ти я сменя или ще ти я ремотирам –каза тои и посочи пете на масата те бяха хубави и лъснати
Разгледах ги пощаках с тяк и си избрах наи хубавата
- тази е наи добрата гарантирам срелял съм с нев а ко има проблем ти обещавам да я поправя – каза тои
- да имаш атибиотици – казах
- нали знаеш че от педесет години от последните спящи не сме имали а нямаме и как да ги направим ти откаде зе това да не си срешнал спящи – попита той
- не дадоха ми ги от горе от големия летящ град за храна обещаха да ме земат горе ще искам атибиотици или доктор да помогне на маика ми –казах
- о много добре но горе няма да те земят само спящи зимат горе нали знаеш а ти си от тук не си спящ а антибиотици сигорно ако имат ще ти дадът ако вземеш повече продаи ми ще те позлатя и курви ще има –каза тои
Взех карабината и продължих попазарувах малко купих топал хляб салам и плодове напълних торбите и се насочих към нас стигнах бързо аз живех близо до пазара купих водка и безалкохолни и сега бях предф вратата Мама ме пострешна радосно ....
Във мигът които бях там та аз се шаснах градът бе над мен и бе огромен с размер поне десет километра в диаметър тои си летеше на поне три километра височина чудех се как става това не знаех ние нямахме образователна система и не ходехме на училище всичко се бе скапало след голямата воина преди 300 години след като избухнала внезапно и смъртоносно хората които оцелели се спасявали сами и по единично под земята или горе на небето малцина се спасили там които са помислели и са организирали своето спасение там ..
Аз бях роден отдолу в един от подземните градове и моето семейство и моите предци бяха живели там триста години до сега аз бях млад и на 20 години и неопитен и изследвах бях изчезнал с целта да вида прочутия град които летеше търсих го лутах се в гората но след опасно търсене и избягване на смъртоносни ситуации с мутанти животни аз бях под него гледах нагоре той действително бе голям чудех се как да попадна там желаех го и мечтаех той си плуваше там и не му пукаше за мен ..
Реших да се кача на някое дърво и да си направя база там а това бе лесно дърветата бяха мутирали и бяха огромни поне 50 метра в диаметър и поне 100 метра височина за това бързо се качих по клоните по клоните и бях горе тук бе просторно и чисто с поне десетина метра диаметър в страни имаше клони и листа но тук бе отворено заех се да си права база имах инструменти винаги ги носех с мен трион ,тесла брадвичка и пирони от метал ..
След усилена работа и много труд тук изникна навес къща която щях да ползвам запалих огън да привлича някои тук и зачаках през времето което чаках си продължах изграждането на къщичката потърсих някое гнездо и се снабдих с месо и яйца за ядене хляб си носех от хлебно дърво а това дърво бе също хлебно мутирало дърво и имаше огромни подо мни на топки плодове които мелехме и се получаваше хубав хляб ...
Нямах с какво да ги смеля а и не ми трябваше имах хляб за сега за днес а аз възнамерявах да чакам поне ден за някои които ще прояви любопитство от горе...
Изпекох пилето което бе с размер на доста голяма кокошка а бе без пера бе бебе но се пак голямо и с много месо изпекох едно яйце което бе огромно спрямо нашите долу под земята ..
Хапнах обилно бе много вкусно пих вода и се отпуснах на пода на малката си къщичка и заспах ...
Събудим глас на девойка която се смееше с огромен глас помислих че сънувам но смехът продължи погледнах към гласът навънка и я видях много красива девойка на поне 15 години и много красива девойка която бе до вратата ми а тя я нямаше вратата не бях я направил и та гледаше мен и се смееше ..
- ти човек ли си или маймуна –попита с хубавото си гласче
- човек съм като теб ти ангел ли си – попитах я
- не аз съм като теб и съм от горе е и от оня град там –каза тя и го посочи с ръка
- а ти си от хората горе –попитах я
- а ти си от хората от долу сигурно не ходите ли по повърхностна за това ли сте толкова бледи като призраци – попита тя
- не много е опасно има мутати огромни са и са много свирепи нямаме хубави оръжия нямаме патрони вече свършиха –казах и
- а ние имаме правим ги ще ти донеса няколко чувал чета с патрони какъв калибър искаш да ти донеса следващия път когато диода тук може би утре –каза тя
- ами девет милиметрови за пистолет и 8 за Манехера много ще съм ти благодарен ще ти донеса брашно яйца и месо за благодарност ако поискаш – казах и аз
- о много добре ще направя купон с тях у нас и теб те кана ще дойдеш ли –каза тя
- да но аз нямам с какво да диода –казах
- ще пратя кола да те вземе и ще накарам татко да ти купи хубава надуваема едноместна летяща кола е ще ми донесеш малко провизии за нея но за теб сигурно няма да ти е проблем при нас има недостиг на храна а нямаме смелост да ходим долу да ловим и да си носим горе за това ако искаш може да по търгуваме - каза тя и се усмихна и си тръгна към колата която висеше в въздуха тя бе голяма и едноместна тя се качи и опраши нагоре ....
