Официално извънземните не са истински. Всъщност, все още не сме открили убедителни доказателства, които да предполагат, че не сме единственият жив вид във вселената. Макар и това да е официалната история, базирана върху множество описания и разкази за срещи, записани по целия свят, в допълнение към множество източници – някои от тях на хиляди години – уфолозите са определили съществуването на няколко вида извънземни, за които се предполага, че се борят за надмощие над нашата планета. В тази статия ще разгледаме някой от най-съобщаваните от свидетели „чуждоземни посетители”.

Сирианците

Вярва се, че Сирианците са много древни и напреднали същества, сочени за отговорни за споделяне на развито познание на различни цивилизации в древни времена, като египтяните, (на които помогнали за построяването на пирамидите и с медицинска и астрономическа информация), Маите, културите преди Инките, както и други.

Сивите

Сивите несъмнено са най-популярните извънземни и най-споменаваните в случаите на отвличания. Свидетелите често ги описват като дребни, с издути глави и големи черни очи. Те комуникиратс телепатични форми и се говори, че са направили няколко тайни договора с правителството.

Високите Сиви

Не толкова популярни колкото обикновените Сиви извънземни, Високите Сиви са извънредно високи (очевидно), бледи са и нямат коса. Смятат се за напреднала егоцентрична раса, за която човешкият живот не струва нищо. Описва се, че Сивите произхождат от съзвездието Орион, а според д-р Артър Хорн играят ролята на надзиратели за разлика от ниските Сиви: Ниските сиви са надзиравани в рамките на собствените си рангове от двуметровите високи сиви. Тези сиви са които всъщност изпълняват „дипломатически” мисии, като тайни преговори с главите на човешките правителства. Както се спомена, сивите като цяло и ниските метър, метър и половина сиви в частност, са нещо като наемници.

Потвърждение за дипломатическата роля, играна от „високите Сиви”, идва от Уилям Купър, бивш съветник от военоморското разузнаване, който твърди, че е виждал секретни документи, където „високите Сиви” били направили споразумение с Администрацията на Айнзенхауер на срещи в началото на1954 г.

По-късно през 1954 г. расата на широконосите Сиви Извънземни, които били в орбита около Земята, кацнали във военовъздушната база Холоман. Било постигнато основно споразумение. Тази раса определила себе си като произхождаща от планета около червена звезда в съзвездието Орион, която ние сме нарекли Бетелгеизе. Те казали, че планетата им умирала и че в неизвестното бъдеще нямало повече да могат да оцеляват там.

Зета Ретикулуми

Предполагаемите извънземни, наричани Зета Ретикулуми, произхождат от системата Зета Ретикули и се считат сред уфолозите като едни от най-добре познатите космически посетители. Смята се, че тези същества са между метър и метър и половина високи и често се споменават в случаите на отвличания. Според доклад на bibliotecapleyades, ченълингът на Лиса Роял предполага, че те идват от планета, наречена планетата Апекс в системата Лира. Това било планета много подобна на Земята. Духовният им растеж обаче не съответсвал на технологичното им развитие, което накрая довело до планетарен катаклизъм.

Ядрените експлозии увредили растителния живот, което накарало цивилизацията да построи подземни убежища. През този подземен период в историята им те започнали да се възпроизвеждат чрез техники за клониране, което е част от работата, която продължават да вършат с отвличания от човешката раса.

Рептилските извънземни

Рептилите са описани като двукраки създания, с люспеста зелена кожа, силна телесна миризма и големи очи с вертикална зеница. Вярва се, че взаимодействието им с човечеството е от хиляди години. Няколко древни народи от целия свят описват рептилски същества, враждебно настроени към човека. Вярва се, че тези извънземни присъстват на Земята още от зората на човечеството.

Момче на име Борис Киприянович, или Бориска, живее в градчето Жириновск във Волгоградския регион на Русия. Роден е на 11 януари 1996 година.

От четиригодишен той посещава една добре позната зона на аномалии, масово наричана „Медведетская Гряда” – планина в близост до града. Сякаш момчето се нуждае да посещава зоната редовно, за да задоволява енергийните си нужди.

Родителите на Бориска – мили, образовани и гостоприемни хора – са разтревожени от очарователните таланти на сина си.

Те не знаят как другите хора ще възприемат Бориска, когато порасне. Казват, че с удоволствие биха се консултирали със специалист, за да научат как да отгледат вундеркинда си.

Като лекар, майка му не можела да не забележи, че момченцето вече можело да си държи главата само 15 дни след раждането си. Произнесло първата си дума „баба”, когато било на четири месеца и започнало да изговаря прости думи скоро след това.

На година и половина нямал никакви затруднения да чете заглавията на вестниците. На двегодишна възраст започнал да скицира, а шест месеца по-късно се научил и да рисува.

Когато станал на две години, започнал да ходи на местната детска градина. Възпитателите веднага забелязали необикновеното момче, необичайната му схватливост, езикови умения и уникална памет.

Само че родителите му забелязали, че Бориска попивал знания не само от външния свят, а и чрез мистериозни канали. Виждали го да чете неизвестна информация от някъде.

„Никой никога не го е обучавал”, казва майката на Бориска. „Понякога сяда в позиция лотус и започва да ни разказва подробни факти за Марс, планетарните системи и други цивилизации, което много ни обърква”, казва жената.

Как може едно малко момче да знае такива неща? Космосът станал постоянната тема на неговите истории, когато момчето станало на две години. Веднъж казало, че някога самият той живял на Марс.

Казва, че планетата и сега е населена, макар и да изгубила атмосферата си след огромна катастрофа. Марсианците живеят в подземни градове, казва Бориска.

Момчето казва и че е летял до Земята с изследователски цели, когато бил марсианец. Освен това, той самият пилотирал космически кораб. Това се случило по времето на Лемурийската цивилизация.

Той говори за падането на Лемурия, сякаш е станало вчера. Казва, че Лемурийците са умрели, понеже спрели да се развиват духовно и нарушили единството на своята планета.

Когато майка му му донесла книга със заглавие „От кого сме произлезли” от Ърнест Мулдашев, той много се развълнувал.

Прекарал много време да разглежда скечовете на Лемурийци, картинки на тибетски пагоди, а след това разказвал на родителите си за Лемурийците и тяхната култура няколко часа нонстоп.

Докато говорел, майка му забелязала, че Лемурийците живели преди 70 000 години и че били девет метра високи... „И ти помниш всичко това?”, попитала жената сина си. „Да, помня го и никой не ми го е разказвал. Аз го видях”, отвърнал Бориска.

Във втората книга на Мулдашев „В търсене на града на боговете”, той разглеждал картинките дълго време и си спомнил много неща за пирамидите и светилищата. След това казал, че хората няма да намерят древно познание под Хеопсовата пирамида. Познанието щяло да бъде открито под друга пирамида, която все още не била намерена.

„Човешкият живот ще се промени, когато бъде отворен Сфинкса. Той има отварящ механизъм някъде зад ухото. Не си спомням точно”, казал той.

Бориска е от т.нар. деца-индиго. Те започват да се появяват на Земята като признак на предстоящата голяма трансформация на планетата.

Момчето казва, че смяната на земните полюси ще причини две катастрофи: през 2009 и 2013 г. Само няколко човека ще оцелеят, казва той.

„Не, не се страхувам от смъртта, понеже ние живеем вечно. Имаше катастрофа на Марс, където живях. Хора като нас все още живеят там. Имаше ядрена война между тях. Само някои оцеляха.

Построиха убежища и създадоха нови оръжия. С изцяло различни материали. Марсианците основно дишат въглероден двуокис. Ако долетят до нашата планета сега, ще трябва през цялото време да стоят до тръби и да дишат изпарения”, казва Бориска.

„Ако си от Марс, нуждаеш ли се от въглероден двуокис?”

„Ако съм в това тяло, дишам кислород. Но пък той причинява стареене”.

Специалисти попитали момчето защо изкуствените апарати се разбиват, когато доближат Марс. „Марсианците излъчват специални сигнали, които разрушават станции, съдържащи вредна радиация”, отвърнал Бориска.

Момчето има дълбоки познания за космоса и неговите измерения. Запознат е също така със структурата на междупланетните НЛО. Той говори за това като експерт, рисува НЛО-та върху плочи и обяснява как работят.

Ето една от историите му:

„Той има шест пласта. Горният пласт е от плътен метал и е 25 процента, вторият пласт – 30 процента, третият метален пласт – 30 процента, а последният пласт с магнитни свойства – 4 процента. Ако подадем енергия към магнитния пласт, космическият кораб ще може да прелети през Вселената”.

Бориска среща доста затруднения в училище. След интервю бил преместен във втори клас, но скоро се опитали да се оттърват от него.

Той постоянно прекъсва учителите и казва, че грешат... сега момчето учи с частен възпитател.

Според ноемврийско-декемврийските издания от 1958 г. на сп. „Летяща чиния”, древните Анунаки действително са били на Земята в далечното минало.

„Ние вече сме тук, сред вас. Някои от нас винаги са били тук, с вас, но и отделно, наблюдавайки ви, а понякога и насочвайки ви, когато е имало възможност”.

Според Бринзли Ли Поър Тренч, редактор на „Летяща чиния ривю”, това неземно съобщение се появило за пръв път в едно издание на „Фантастични истории” от 1947 г., написано от автор под псевдонима „Александър Блейд”. Любопитно, то станало достъпно само няколко месеца след един от най-обсъжданите инциденти с НЛО: Розуел.

В статията, която мнозина вярват, че действително е доказателство за древните Анунаки, пише:

„Бъркат ни с боговете на много световни религии, въпреки че ние не сме богове, а създания като вас, както ще научите непосредствено след не много години. Ще намерите записи за нашето присъствие в мистериозните символи на древен Египет, където се разкрихме, за да постигнем определени цели.

Главният ни символ се появява в религиозното изкуство на настоящата ви цивилизация и заема важно място върху държавния печат на вашата страна (Съединените Американски Щати). Той е бил съхранен в определени тайни общества, първоначално основани, за да съхраняват познанието за нашето съществуване и намеренията ни към човечеството”.

След потресаващото си въведение „боговете” на древния човек продължават да говорят за човешкия напредък и древните цивилизации, особено древен Египет, където изглежда древните Анунаки са имали голямо участие:

 „Оставили сме ви определени ориентировъчни знаци, внимателно поставени на различни места по земното кълбо, но най-видно в Египет, където установихме нашето седалище при последната ни явна, или както вие бихте се изразили, публична поява. По онова време основите на настоящата ви цивилизация бяха „положени на земята”, а най-древният от познатите ви ориентировъчни знаци установен чрез средство, което би ви се сторило също толкова чудно, както на пра-египтяните, преди хиляди години”.

През 19 век археолозите, изследващи древните развалини на Ниневия, откриват 22 000 глинени плочи. След като били преведени, тези плочи разкрили удивителни подобни истории на тези, намиращи се Юдео-Християнската Библия. В тези плочи намираме истории за великия потоп и дори можем да прочетем за Адам и Ева, така че общо взето, всичките тези истории имад предходност при древните шумери. Днес, когато четем или търсим информация заШумер и Анунаките, или хората, които населявали тази част на света, се натъкваме на Зекария Сичин.

Анунаките може би са отговорни за много неща, а сред тях напредъка и създаването на цивилизациите, каквито ги познаваме.

Съобщението на Анунаките продължава:

„Предците ви ни познаваха в онези дни като наставници и приятели. Сега вие със собствени сили почти сте направили, в по-голямата си част, нова стъпка по дългата стълба на вашето освобождение.

Винаги сте получавали помощ от зоркото ни „вдъхновение” и сте били спъвани само от затруднения, естествени за процесите ви на физическо и морално развитие...

Някои от вас вече са виждали „авангарда” ни. Често сте ни срещали по улиците на градовете ви и не сте ни забелязвали.

Наскоро се сдобихте със средството да се самоунищожите. Не бързайте да се поздравявате. Вашата цивилизация не е първата, достигнала – и използвала – такива средства. Вашата цивилизация няма да е първата, на която са били предложени средства за предотвратяване на това унищожение и на процедури, в пълната слава на натрупаното си познание, да установи ера на просветление на земята.

[...] бяхте удивени, а тези които отваряте уста, за да кажете какво сте видели, ви смятат за будали и глупаци. Всъщност, вие сте пророци, ясновидци в истинския смисъл на думата.

Един от вас казва, „Видях обект с формата на торпедо”. Други съобщават за „подобни на диск обекти”, някои от вас казват „сферични обекти” или „подобни на поднос обекти”. Всички вие съобщавате правилно и точно това, което сте видели, а в повечето случаи описвате един и същ вид превозно средство.

Преминаваме над хълмовете в хоризонтален полет. Вие виждате и съобщавате за обект с формата на торпедо. Преминаваме отгоре, във формация, летейки вертикално... Или преминаваме отгоре нощем с ярки светлини и вие виждате оренжев диск”.

Според Анунаките, древните богове на Месопотамия, създателите на човешката цивилизация, ще ги видим само когато те искат да бъдат видени.

Съобщението продължава:

„Случва се да ни видите, но нас не ни е грижа. Ако изберем да останем видими, можем да го направим, лесно, и в действителност сме го правили без изключение стотици години. Но вие трябва да свикнете с нашите форми в небесата ви, понеже един ден те ще са позната, приятелска и окуражаваща гледка.

Учете се от грешките си, човеци […] съобщението продължава:

 „Този път трябва да има надежда, че паметта за тях, предадена на децата ви и на техните деца, ще бъде ясна и точна. Че няма да ги накарате да забравят, както предците ви забравиха, значението на диаграмите и инструкциите, които ще ви оставим.

Ако се провалите, както други цивилизации се провалиха, ще виждате потомците си да носят електрически диаграми за прости машини като амулети, очаквайки диаграмите да правят това, което предците им са били научени, че завършеният артикул ще постигне.

След това техните деца, забравяйки още повече – или по-малко – ще съхранят амулета като общо защитно средство – или от интелектуално любопитство – или вероятно като религиозен символ. Такъв е цикълът на забравата”.

През 1976 г. писателят Сичин публикува личните си преводи на шумерските текстове в серия от книги, наречена„Хрониките на Земята”. Според Сичин глинените плочи описват извънземна раса, позната като Анунаки, които дошли на Земята, за да добиват злато. Сичин теоретизира, че „Анунаките” са дошли от друга планета в нашата слънчева система, която има 3600 годишна елиптична орбита. Според теорията за Древния Астронавт, Анунаките генетично изменили примитивното човечество и създали работна сила, която им позволила да добиват злато по-бързо.

Според Зекария Сичин, „Адаму” били първите съвременни човеци, създадени от Анунаките преди 450 000 години, когато генетично смесили своята ДНК с тази на праисторическия човек, и по този начин се сдобили с работна сила, която правела това, което Анунаките искали.

Преди повече от 80 години китайски археолози откриват система от пещери със смразяващи скелети с удължени глави, космическа карта и над 700 странни диска...

Мистериозното откритие се говори, че било направено през 1930 г., когато Чи Пу Тей – професор по археология в Пекинския университет и студентите му били на експедиция, да изследват редица пещери в непристъпните планини Баян Кара Ула до Тибет, за които се говори, че са изкуствено издълбани в система от подземни тунели и килери.

Според тези събития, се казва, че професор Чи Пу Тей и студентите му открили гробници със скелети високи 1.38 м, погребани в тях. Скелетите имали неестествено големи глави и малки, тънки и крехки тела. Освен скелетните останки, професор Чи Пу Тей и студентите му открили и безброй други вещи.

Било предположено, че тези скелетни останки може да са принадлежали на неизвестен вид планинска горила, но професор Чи Пу Тей не се съгласил и отвърнал: „Кой е чувал маймуни да се погребват едни други?”.

Нямало никакви надгробни надписи в гробниците, но вместо това намерили над 700 каменни диска („Дропа камъни”) с 8 см дупки в диаметър в центъра.

На стените били намерени гравюри на изгряващото слънце, луната, звезди, земята, планини и линии с точки, свързващи земята с небето.

Дисковете и пещерните рисунки се казва, че датират на приблизително 12 000 години. Къде се намират днес, си остава мистерия.

Всичко това породило голяма мистерия: Кои били тези мистериозни същества? Какво представлявали енигматичните дискове и накъде водели звездните карти, издълбани върху пещерните стени?

Говори се, че всеки каменен диск бил надписан с тънки жлебове, които вървят спираловидно от ръба към централната дупка.

Вярва се, че енигматичните Дропа дискове и други вещи, открити по време на експедицията, се пазели в Пекинския университет 20 години.

Всички опити да се дешифрират писанията върху Дропа дисковете били безполезни.

Само че, дисковете били изследвани от д-р Тсум Ум Нуй в Пекин около 1958 г., който заключил, че всеки жлеб се състоял от редица малки йероглифи с неизвестен произход.

Редовете били тъй малки, че била нужна лупа, за да се видят ясно. Много от йероглифите били износени от ерозия.

Когато д-р Тсум уж разшифровал символите, открил че древните писания разказвали история за извънземна среща, където древен извънземен кораб се разбил на Земята преди около 12 000 години.

Според Тсум Ум Нуй, в единия йероглифен ред пише: „Дропа слязоха от облаците в летателната си машина. Нашите мъже, жени и деца се скриха в пещерите десет пъти преди изгрев слънце. Когато накрая разбраха мимиките на Дропа, те осъзнаха, че новодошлите имат мирни намерения”.

В друга секция пише „съжаление” от жителите на планината (племето Хам), понеже извънземните били разбили кораба си и не можели да построят друг, за да се върнат на своята планета.

Говори се, че д-р Тсум публикувал откритието си през 1962 г.

Само че толкова му се присмивали, че напуснал Китай и се преместил в изгнание в Япония, където по-късно умира.

Говори се, че Пекинската академия по праистория никога не би му позволила да публикува или да обсъжда находката си отново.

Освен това, поради факта, че „Тсум Ум Нуй” не е истинско китайско име, някои критици предполагат, че човекът никога не е съществувал.

Други твърдят, че Тсум Ум Нуй е японско име, адаптирано към китайския език. Освен теориите му за Дропа, няма никакви други доказателства, че той е съществувал.

През 1974 г. Ернст Вегенер, австрийски инженер, фотографира два диска, които съвпадали с описанието на Дропа камъните. Той бил на туристическа обиколка  музея Банпо в Сиан, когато видял каменните дискове.

Той казва, че забелязал дупка в центъра на всеки диск и йероглифи в жлебове, отчасти разронени, като спирала.Говори се, че когато попитал за дисковете, управителят не могъл да му каже нищо, но му позволил да вземе единия в ръка и да ги снима. Той твърди, че на снимките му йероглифите не могат да се видят, тъй като са били скрити от светкавицата на камерата, а и също са се били влошили. Към 1994 г. дисковете и управителят били изчезнали от музея.

Критиците масово отхвърлили историята за Дропа дисковете, твърдейки че това било смесица от заблуда и градски легенди.

Например, писателят Дейвид Ричи споменава, че тези истории заинтригували Гордън Крейтън – член на Кралското антропологично общество и Кралското географско общество.

По време на разследването Крейтън счел твърденията за Дропа за „безпочвени” и описал откритията си във Flying Saucer Review.

Не е лесно да се намерят достоверни доказателства, които да покажат, че Дропа камъните съществуват или са съществували в миналото.

Защитниците на историята твърдят, че това е в резултат от социалния разкол, породен от китайската Културна революция и прикриване от властите на тази страна.

Само че това отива отвъд Китай, тъй като противниците на историята за Дропа твърдят, че тя е заблуда от Ерих фон Деникен.

Майка Шиптън е една от най-известните английски ясновидки. Вярва се, че тя успешно е предрекла разпадането на Църквата при царуването на Хенри VIII, падането на кардинал Уолси, както и преждевременната смърт на сина на Хенри, Едуард VI; но и точно предрекла кървавото царуване на Кървавата Мери I. Освен това, вярва се, че британската пророчица е предрекла началото на Третата световна война.

Въпреки че повечето от нас сме много добре запознати с пророчествата на Нострадамус, Едгар Кейси и пророчицата на Балканите – Баба Ванга – има още една пророчица от Британия, чиито предсказания са повече от смразяващи.

Урсула Саутейл (1488-1561), по-позната като Майка Шиптън, е родена през юли 1488 г. при царуването на известния крал на Англия, Хенри VIII.

Тя била английски окултист и известна пророчица.

Като незаконна дъщеря, тя била дадена за осиновяване от биологичната си майка на двегодишна възраст и от много ранна възраст започнала да проявява медиумните дарби на гадаене и пророкуване.

Пророчествата ѝ са публикувани за пръв път чак през 1641 г. – осемдесет години след като починала.

Любопитно, пророческата ѝ способност покривала всички рамки на историята, в различни десетилетия и векове.

Майка Шиптън направила някои много точни предсказания за бъдещето.

По някакъв начин английската пророчица точно предсказала Месианските войни и появата на интернет, освен всичко останало.

Медиумните ѝ дарби били такива, че тя точно предрекла множество световни събития, като разпадането на Църквата при царуването на Хенри VIII, падането на кардинал Уолси, както и преждевременната смърт на  сина на Хенри, Едуард VI; но и точно предрекла кървавото царуване на Кървавата Мери I.

Освен това, Майка Шиптън предсказала с невероятна точност издигането на кралица Елизабет на трона на Англия и лондонската чума през 1665 г. („смъртта триумфиращо язди из Лондон”, написала Майка Шиптън в стих).

Тя предрекла и катастрофалния пожар на следващата година в същия град.

Любопитно, Майка Шиптън предрекла и Разпадането на Манастирите, което довело до преразпределение на богатството и земята, притежавани от манастирите, до появата на средна класа и съществуващите благороднически фамилии.

Приликите между Нострадамус и Майка Шиптън са много.

Също както великият Нострадамус, за да избегне преследване, обвинен в магьосничество, Майка Шиптън публикува пророчествата си в рима и стих.

През 1559 г. тя пише нещо като епична поема, която съдържала най-известните ѝ пророчества.

Британската пророчица умира през ноември 1561 г. в клифтън, Йоркшир, малко преди Нострадамус.

Тя била погребана, според легендата, някъде в околностите на Йорк.

Някои от приписваните ѝ предсказания:

По света мислите на човеците ще летят, бързо като мигване на окото. А водата чудеса ще прави. Колко странно, и все пак ще се сбъдне.

Възможно тълкувание:

Телефонът, радиото и интернет. Построяването на масивни бентове и запрягането на водопади, като Ниагара, за водноелектрическа енергия, която след това осветява света.

По високи хълмове горди човеци ще яздят, без кон или магаре да се движи до тях. Под водата човеците ще ходят, ще се возят, ще спят, дори ще разговарят.

Възможно тълкувание:

Градове с каньони, направени от небостъргачи. Подводници, аквалангът и оборудването за гмуркане, позволяващи на човек да работи и дори да живее под морето. Подводни градове в бъдещето, може би.

И във въздуха човеци ще се виждат, в бяло и черно и дори в зелено. Велик мъж ще дойде и ще си отиде, пророчеството тъй твърди.

Възможно тълкувание:

Съвременните самолети. Имало е много велики мъже след времето на Майка Шиптън. Но тя сочи към велик пророк, комуто може би тепърва предстои да дойде.

Във водата тогаз желязото ще плава, тъй леко както дървена лодка. Злато ще се види в поток и камък, в непозната още земя.

Възможно тълкувание:

Кораби от желязо и стомана и вероятно описание на Америка и богатствата ѝ. Със сигурност точно описание на Калифорния в дните на Златната треска.

Предсказания на бъдещи събития според Майка Шиптън:

• Бури ще бушуват и океани ще бучат, когато Гавриил застане на море и бряг, и кога чудната тръба надуе, стари светове умират и нови се раждат.
• Последната тръба. Библейското Откровение. Унищожението на цивилизацията и създаването на нова – т.нар.„Край на света”.
• Огнен дракон ще прекоси небето шест пъти, преди земята да погине. Човечеството ще трепери от страх от шестимата вестители в това пророчество.
• Появата на шест комети и вероятен сблъсък със земята, както е посочено в Библията и от Нострадамус. Само през последните 20 години сме видели поне четири грандиозни комети или „огнени дракони: Халеевата, Кохоутек, Хякутаке и Хейл-Боп. Но тя като че ли говори за ЕДИНИЧЕН ОБЕКТ, който ожулва атмосферата преди сблъсък.
• Седем дни и седем нощи човек ще гледа тази страховита гледка. Приливите ще прелеят и ще отхапят бреговете, а после планините ще забучат и земетръси ще разцепят равнините.
• След като астероид падне в океана, ще се образуват огромни приливни вълни, а след това ще се събудят вулканите и ще има земетресения.
• Бушуваща вода нахлува, земята потапя с грохот, човечеството крие се в мочурища кални и човек се зъби на човека.
• Приливните вълни и войните продължават.
• Оголва зъби, бие се и убива и храна крие в тайни хълмове, и погрознял от страх, в засада убива мародери, крадци и шпиони.
• Войните продължават въпреки бедствията. Складиране на хранителни запаси в тайни подземни бази.
• Бяга човекът, ужасен от наводненията и убива и изнасилва и валя се в кръв. И кръвопролитието от ръка човешка ще опетни и огорчи много земи.
• Продължаване на световната война.
• И кога опашката на дракона отмине, човек забравя и усмихва се и напред продължава. Да се успокои... твърде късно, твърде късно – човечеството е заслужило съдбата си.
• Войната и природните бедствия ще утихнат за кратко, след като драконовата опашка на комета или астероид изчезне от небето. Мирът привидно ще се завърне, но съдбата на човека вече е подпечатана.
• Фалшивата му усмивка, лъжливото му великолепие ще служат на боговете, гнева им ще подклаждат и те ще пратят дракона пак на небето да свети – опашката му ще пращи. Върху земята, земята да разцепва и човек ще бяга – и крал, и лорд, и слуга.
• След като мирът се е завърнал и човек е станал самодоволен, извезднъж се случва още по-голямо бедствие. Дали това не са прочутите 3 дни на мрак в Деня на Страшния съд?
• Но бавно те измъкват се и търсят пресъхващ чучур и човеците ще умират от жажда, преди океаните да залеят бреговете. И земята ще се напуква и разцепва. Мислите си, че е странно. Ще се сбъдне!
• Още земетресения, наводнения и смърт.
• И в една далечна земя някои човеци – о, колко са малко – ще трябва да напуснат твърдия си хълм и да се разпръснат по земята, макар и да са малко.

Оцелелите излизат от подземните си скривалища – Библейската фраза „мъртвите ще излязат от гробовете си”.

Това е първият обявен Национален паметник на Съединените щати и е обвит в митове, легенди и мистерии.

Т.нар. Дяволска кула е монолитна вулканична структура или вулканично гърло, намиращо се в Черните хълмове, до Хълит и Сънданс в окръг Крук, североизточно от Уайоминг, на река Бел Фурш.

Издига се драматично на 386 м над околния терен, а върхът ѝ се намира на 1558 м над морското равнище. Енигматичното природно чудо е първият обявен Национален паметник на Съединените щати, учреден на 24 септември 1906 г. от президента Тиъдър Рузвелт.

Спиращият дъха пейзаж около Дяволската кула се състои предимно от седиментни скали.

Дяволската кула, Уайоминг, САЩ

Най-старите скали в обзора на Националния паметник се намирали в плитко море през Средния или Късния триазичен период – преди 225 до 195 милиона години.

Първото известно изкачване на Дяволската кула било направено от Уилям Роджърс и Уилард Рипли.

Те открили тясна вертикална цепнатина, която се отваряла в стената от земята до върха. Използвали дървени дъски, за да построят стълба.

Стълбата можела да се използва до 1927 г. и дори днес се виждат нейни останки.

Дяволската кула и Плеядите

Според легендите на индианските племена Кайова и Сиукс Лакота, в далечното минало млади момичета излезли да си играят и били видени от гигантски мечки, които ги подгонили.

В усилието да избягат от мечките момичетата се покатерили на върха на една скала, паднали на колене и отправили молитва към Великия дух да ги спаси.

Като чул молитвите им, Великият дух направил скалата да израсте от земята към небето, за да не могат мечките да достигнат момичетата.

Мечките, в опита си да се покатерят на скалата, която била станала твърде стръмна за катерене, оставили дълбоки следи от нокти по нея.

Когато момичетата стигнали до небето, станали съзвездието Плеяди.

Само че има и други истории и легенди за мистериозното скално образувание.

Една сиукска легенда разказва, че две момчета сиукси се отдалечили от селото си, когато друга могъща мечка ги подгонила, за да ги изяде за закуска. Докато мечката се приближавала до момчетата и тъкмо да ги сграбчи, те се помолили на Уакан Танка – „свещеният” или „божественият”, Великият дух – да ги спаси от мечката.

Те се покатерили на една скала, докато мечката отчаяно се опитвала също да се покатери на скалата и да сграбчи двете момчета. Само че мечката не успяла да се покатери на скалата и оставила огромни следи по нея. Мато – както била наречена мечката – най-накрая се отказал и отишъл да си почине на място, познато сега като Мечешкия бут.

Уонбли – орел – спасил момчетата и им помогнал да слязат от масивната скала и ги върнал в селото им.

В съвремието Дяволската кула била използвана във филма от 1977 г. „Близки срещи от Третия вид”.

Странно, също както много други места в околността, туристи и местни хора съобщават за странни светлини в небето точно над енигматичното скално образувание.

Някои дори твърдят, че тези светлини падат върху върха на масивната скала.

Случват ли се чудеса? Истински ли са ангелите? Действа ли молитвата? Това са някои от феномените, на които науката се опитва да намери рационални обяснения, а за вярващите не са необходими никакви обяснения. Но десетте мистерии, разгледани по-долу, са от непрестанен интерес за много хора, дори и само от любопитство, и са обект на истинско разследване от изследователите на паранормалното. Без някакъв определен ред тук са представени десетте най-големи религиозни мистерии и чудеса.

Явявания на Богородица

От векове видения на Дева Мария, майката на Иисус, се съобщават по света. Забележителните появявания включват: Гуадалупе, Мексико (1531); Фатима, Португалия (1917); Лурд, Франция (1858); Gietrzwald, Полша (1887) и др. Твърденията за поява продължават до ден днешен, като най-известното е в Меджугорие, Хърватия. През 1968 г. поява на Богородица дори била, както се говори, предавана на живо по телевизията в Зейтун, Египет. В тези видения Богородица обикновено съветва хората да се молят, а понякога прави пророчества, като най-известните са тези във Фатима. Скептиците гледат на тези видения като на халюцинации или масова истерия, докато изследователите, търсещи обяснения на тези събития, дори сравняват тези появи със срещите с НЛО.

Срещи с ангели

Десетки книги са написани и безброй истории са разказани за  и от хора, които вярват, че може да се имали личнни срещи със същества, които казват, че са ангели. Понякога са описвани като същества от светлина, друг път като забележително красиви човеци и дори като обикновено изглеждащи хора. Те почти винаги се появяват по време на нужда. Понякога нуждата е огромна – човек на ръба на самоубийството – а в други случаи нуждата е относително обикновена: млада жена сама навън нощем пука гума и получава помощ от мил непознат, който сякаш се е появил от нищото, а след това изчезва без следа.

Кивотът на Завета

Старозаветната книга „Изход” описва подробно кутията, покрита със злато, която израилтяните построили от Божиите указания, за да съхранява счупените плочи, върху които били написани оригиналните Десет заповеди. Не само това, а Бог рекъл: „Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе зи всичко, каквото ще заповядам чрез тебе за Израилевите синове”. Израилтяните го носели със себе си при пътуванията си и дори в битка, понеже било казано, че има невероятни сили. Някои мислят, че Кивотът буквално е бил предавател към Бога и смъртоносно оръжие, но по-голямата мистерия е какво се е случило с него. Много изследователи вярват, че Кивотът продължава да съществува и днес – скрит и защитен от обществен поглед.

Нетленните

Нетленни са телата на светиите, които чудодейно не се разлагат – дори след десетилетия или даже векове. Телата често са положени на публичен изглед в църкви и светилища. Светиите включват св. Клара Асизка, св. Викентий де Пол, св. Бернадета Субиру, св. Джовани Боско, Блажената Имелда Ламбертини, св. Екатерина Лабуре и много други. Дори тялото но Папа Йоан XXIII е известно, че е забележително добре запазено. Случаят на Блажената Маргарита Метолска е разказана в статия на Fortean Times – „Светиите ни съхраняват”: „Тя умряла през 1330 г., но през 1558 г. останките ѝ били прехвърлени, понеже ковчегът ѝ бил изгнил. Свидетелите били изумени да открият, че дрехите ѝ, също както ковчега, били изгнили, но осакатеното тяло на Маргарита не било.”

Стигмата

Едно от по-страшните и противоречиви чудеса е стигмата – когато човек необяснимо е поразен от кръстовите рани на Иисус, обикновено на дланите и краката. Феноменът датира поне до св. Франциск от Асизи (1186-1226) и оттогава множество светии претендират за него. Най-известният стигматист от по-скорошно време е св. Пио от Пиетрелчина, известен още като Отец Пио (1887-1968). Много от неофициално признатите стигматисти се оказват измамници, които сами са си нанесли раните с различни средства. Дори Отец Пио бил обвинен, че си е нанесъл раните с киселина. Освен чудодейното, другото възможно обяснение е психосоматичното – ревностната вяра всъщност се появява физически в раните.

Плачещи и кървящи икони

Редовно се съобщава по света за статуи, картини и други изображения на Иисус, Мария и светии, които сякаш плачат или дори кървят. Има множество твърдения всяка година. Едно от тях е рисунка на Иисус, закачена в църквата „Рожество” във Витлеем над мястото, за което се казва, че се е родил Христос. Тя сякаш ридае с червени сълзи. Други включват: Ридаещата Мадона в Торонто, Канада; плачещата икона на Света Богородица в Антиохската православна църква „Св. Георги” в Сисеро, Илиноис; иконата в действителни размери на Христос, отделяща чист зехтин в Антиохската православна църква „Св. Богородица” в Сидни, Австралия; И много, много други. Скептиците подозират измама във всички тези случаи, а тестовете неизменно са „неубедителни”, превръщайки ги във въпрос на вяра.

Лечителната сила на молитвата

Има непрекъснат дебат за лечителната сила на молитвата. Един месец виждате статия за експеримент, който показва, че молитвата е статистически приложима в лекуването на пациенти, а на следващия месец друг експеримент показва, че тя няма какъвто и да е ефект. Ако се покаже, че молитвата наистина има ефект, какъв е механизмът? Наистина ли е чудо, или има някакъв психически или квантов ефект, който все още не разбираме? И колко е силна тя? Класическото скептично предизвикателство е: моли се този ампутиран крак да израсте отново и виж колко добре работи.

Торинската плащеница

Независимо колко много научни изследвания се правят на Торинската плащеница, резултатите никога не са задоволителни за всички. Тези, които искат да вярват, че това е погребалната дреха на Иисус, не оставят вярата им да бъде разклатена, въпреки въглеродното датиране и други тестове. Плащеницата е 4-метров ленен плат, върху който бледо е отпечатано изображението на мъж, който сякаш носи раните на разпятието. Вярващите вярват, че това наистина е изображение на Иисус, чийто образ по чудодеен начин се е отпечатал върху плата, вероятно по време на възкресението Му. Радио-въглеродното датиране през 1988 г. заключава, че плащеницата датира някъде едва към 1260 и 1390 г.сл.Хр. Една скорошна теория е, че тя е творение на Леонардо да Винчи.

Папските пророчества

Няколко Папи на Католическата църква са не само тема на пророчество, но и са били пророци. Едно видение на Папа Пий XII (1939-58), например, го накарало да отбележи: „Човечеството трябва да се подготви за страдания, каквито никога преди не е преживявало... най-тъмните от потопа насам”. А Папа Пий IX (1846-78) пророкува: „Ще дойде голямо чудо, което ще изпълни света с удивление. Това чудо ще се предхожда от триумфа на революция. Църквата ще пострада извънредно много. Служителите ѝ и водачът ѝ ще бъдат подигравани, тормозени и измъчвани”. Дали това обяснява настоящите кризи на Църквата? Най-забележителни са пророчествата на св. Малахия, който предрекъл царуването на всеки папа от 12 век насам.

Витлеемската звезда

Въпреки че вярващите приемат Евангелията от Новия завет за факт, религиозните изследователи и учени често търсят научна основа на много от събитията, които те описват. Едно, което изплува на повърхността всяка година по Коледа, е Вителеемската звезда. Според евангелието от Матея, мажите, (известни иначе като Тримата мъдреци), пристигнали в Йерусалим да търсят новородения „Цар на юдеите”, казвайки че са следвали движеща се „звезда”, за да стигнат там. Вярващите казват, че това със сигурност е чудо, което обявило раждането на Месията, но други изследователи казват, че „звездата” може да е била нещо друго: комета, планетарно съчетание, планетата Юпитер, супернова, или дори НЛО.

от Кен Бърджис

Имате ли въпроси за историята на човечеството? Чудите ли се как преди толкова много хиляди години хората, които уж не са имали нищо освен бронзови сечива, са могли да построят момументи и сгради с прецизно изсечени камъни, тежащи по над 100 тона?

Аз също. Прочел съм цял куп теории и няколко добри научни анализа. Някои вярват в извънземни, други вярват в богове, но дали не е имало разклонение на човечеството, което е еволюирало до ниво отвъд сегашните ни способности преди хиляди години?

Възможно ли е това да е липсващото парченце от пъзела?

Черепът, намерен в Паракас, Перу, и нормален череп.

Обемът на тези удължени черепи от Паракас е по-голям от този на човешкия череп. Това се вижда и в извънредно дългите черепи, намерени другаде в Южна Америка. Деформирането на черепа, (както някои племена в Африка правят дори и днес), не увеличава обема му.

Черепният капацитет на човека е между 1200 куб.см. и 1850 куб.см. с максимум от 2000 куб.см. Изчисленият черепен капацитет на удължените черепи ор региона на Паракас в Перу варира между 2600 куб.см. и 3200 куб.см.

Трябва да се запитаме, дали увеличената мозъчна маса на тези хора с удължени черепи, не им е давала и допълнителни или разширени мозъчни способности.

По целия свят, на места като Перу, Египет и Ливан има доказателства, че някога е имало цивилизация с необяснимата способност да строи сгради и монументи с огромни монолитни камъни; изсечени и оформени с такава прецизност и в такъв голям мащаб, че днес не бихме могли лесно да ги повторим без финансирането и усилието на НАСА, с които изстрелва ракети в космоса.

Саксейхуаман, Куско, Перу

Въпрос: Могли ли са древните перуанци да омекотяват камъка?

Има много истории и религии по света, повечето от които си приличат една с друга по много начини, но сякаш никоя не пасва съвсем. Нито пък това, което знаем за древните и монолитни руини, намиращи се на ключови места по света, пасва на датите, дадени в Библията и други исторически справочници.

Намерили сме и сме датирали структури в Турция, Боливия, Перу, Ливан и Египет с векове по-стари от предполагаемите 6000 години човешка история.

Дали пък не е имало по-ранна, по-развита човешка раса, чието съществуване е било унищожено от катаклизъм, вероятно някакво природно бедствие, вероятно  бавно са умирали поради някакво заболяване или неспособност успешно да се размножават, или вероятно са се самоунищожили със собствените си технологии?

Трилитонови камъни – Баалбек, Ливан

Баалбек: Древен храм и площадка за кацане на неземни посетители.

Знаем, че Неандерталците са съществували преди около 30 000 години заедно с човечеството, но също както мамутите (роднини на слоновете), измрели. Всъщност, има десетки животни, които са измрели преди 10 и 30 000 години, така че защо това не да би могло да се случи и на по-развито разклонение на човечеството?

Какво ли са правили? Дали са се опитали да запазят някаква своя форма, като развият най-близките си генетични „братовчеди”? Дали не са поробвали големи групи човеци, които да им се подчиняват, както ние сме опитомили и използвали конете да ни помагат векове наред?

Като стана дума за коне, знаете ли, че те произхождат от Америките?

Вярно е – конете произхождат от Америките, по някакъв начин стигнали до Азия, а след това измрели в Америките преди около 10 до 12 хиляди години, (което съвпада с времевата рамка, в която изглежда, че повече от едно мегалитно място датира). Всъщност, много по-големи видове измрели в Америките по това време.

Дали тези предци с удължени черепи не да намерили начин да „развъждат” генетичния си състав в подбрани членове на човечеството, за да могат по-добре да властват над тях, или с надеждата да им предадат нещо от себе си?

Хефрен, Египет

Истории от библията, древни текстове от Индия, изгубени цивилизации като шумерите – всички те говорят, че боговете са се кръстосали с човеците.

Нефилимите се споменават като потомството на „синовете Божи” – небесни същества, които дошли на земята и се съвокуплили с жени... за тях се говори в Битие 6:4, а подобна дума с различна гласна е използвана в Йезекиил 32:27.

Терминът „Нефилим” се среща само два пъти в еврейската Библия – и двата пъти в Тората. Първо в Битие 6:1-4, непосредствено преди историята за Ноевия ковчег:

„Тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.”

„И рече Господ (Бог); няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.”

„В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.”

Закони, математика, земеделие – голяма част от това, което знаем за древните общества, било спуснато „от боговете”, независимо дали се позовавате на Библията или на други древни цивилизации, като шумерите и египтяните, едно и също е – техните владетели и пророци имали пряк контакт с боговете си по онова време, а повечето водачи претендирали за директен произход от тях.

Това би могло да помогне да се обясни за човешки цивилизации внезапно са се появявали, ей така от нищото, със сложни писмени умения, социална организация и много подобни истории. Възможно ли е братовчеди на човеците да са се развили преди нас и да са били възприемани като богове от предците ни?

Представете си катастрофа, като смяна на полюсите, или метеор, опустошаваща цивилизацията им преди около 12 000 години, и само отломка от хората им оцелява, неспособна да си възвърне това, което са били, предава каквото може на други, преди да изчезне.

Самолети от Втората световна война, почитани от отдалечени островни племена

През Втората световна война пилоти кацнали на отдалечен остров в Тихия океан и впечатлили местните с технологиите си и им дарили храна и други артикули, за да спечелят съдействието им.

Когато войната свършила и пилотите си заминали, местните построили сламени самолети и създали ритуални писти, за да измолят завръщането им.

Островитяните не ги възприемали като човеци като себе си, а по-скоро като богове със сили, които никой човек (според разбиранията им) не владеел.

Когато испанските конкистадори пристигнали в Южна Америка, местните помислили, че стават свидетели на завръщането на „Белите богове”, които били посетили народа им в далечното минало, обещавайки да се завърнат един ден.

Макар и конкистадорите да не били значително по-напреднали от народите на ацтеките, инките и маите, които те покорили, няколкостотин испанци, (а някои случаи само десетки) успели да съборят цели национални държави, донасяки както болести, така и оръжия срещу малко по-ненапреднали цивилизации, докато цяла Южна и Централна Америка не паднали пред тях.

Не можем да не се зачудим, кои ли са били онези „Бели богове”, които южноамериканците очаквали да се завърнат...

Едно кодирано писмо, написано от монахиня през 17-ти век, която твърдяла, че ѝ е било продиктувано от дявола, е разшифровано от учени, използвайки софтуер за разбиване на кодове, намиращ се в Тъмната мрежа.

Според легендата, Сестра Мария Крочифиса дела Кончеционе се събудила след припадък и намира няколко писма, които била написала с неразбираема смесица от древни писмена.

Сестра Мария и другите в манастира „Палма ди Монтекиаро” вярвали, че писмата били коварство на Луцифер да я убеди да се отвърне от Бога.

Само едно от писмата на Сестра Мария, съчинени през 1676 г., оцеляло, а текстът му озадачава изследователите и разбивачите на кодове оттогава.

341 години по-късно изследователи от Научния център „Лудум” в Сицилия разшифроват писмото, използвайки алгоритъм от Тъмната мрежа.

„Научихме за софтуера, който вярваме, че се използва от разузнавателните служби за разбиване на кодове”, казва директорът на Центъра Даниеле Абет пред “The Times of London”. „Заредихме софтуера с древногръцки, арабски, руническата азбука и латински, за да разшифроваме част от писмото и да покажем, че то е наистина дяволско.”

Учените стигнали до заключение, че писмата са бъркотия от езици и са били съчинени и написани от самата Сестра Мария; тя била станала умел лингвист през времето ѝ в манастира.

Писмото описва отношенията между човеците, Бога и сатаната по несвързан и непоследователен начин.

„Бог си мисли, че може да освободи смъртните”, казва писмото на Сестра Мария, добавяйки, че „тази система не работи за никого”. Текстът също така описва Бога, Иисус и Светия дух като „непосилно бреме”.

Абет казва, че съдържанието на писмото го е накарало да вярва, че тя може да е страдала от шизофрения.

„Аз лично вярвам, че монахинята е била добра в езиците, което ѝ позволило да изобрети кода, и че може да е страдала от състояние, подобно на шизофренията, което я карало да си въобразява диалози с дявола”, казва Абет пред “The Times”. „Това не спира множество заинтригувани сатанински секти да се свързват с мен, след като публикувах откритията ни.”

Според тестовете, направени от изследователи при „Ветеринарният колеж” в Копенхаген, които разгледали черепа и стигнали до заключението, че: „Макар и да напомня бозайник, определени черти правят невъзможно животното да пасне към Линейската таксономия.”

Мистериозният череп с широки очници и кучешки зъби поражда онлайн дебат, тъй като мнозина твърдят, че заплетеният череп може да е принадлежал на извънземно същество.

Мистериозният череп е описан, че е 50 процента по-голям от стандартен череп, и е открит от датски предприемачи, сменящи тръби на остров Сийланд. Така черепът бил наименуван Черепът от Сийланд, а много хора вярват, че не произхожда от тази планета.

Според доклади, изследователи при „Ветеринарният колеж” в Копенхаген, които разгледали черепа, стигнали до заключението, че: „Макар и да напомня бозайник, определени черти правят невъзможно животното да пасне с Линейската таксономия.”

Явно изследователите не могат да го свържат с никой познат вид на планетата Земя. Само че, фактът че не могат да го свържат с никой вид на Земята, не го прави задължително Извънземен. Всъщност, може да е принадлежал на същество, което е убягвало на учените векове наред.

Последвалото въглеродно датиране в Института за науки „Нийлс Бор” при Копенхагенския университет разкрива, че „извънземният” череп е на около 800 години, което придава още по-голяма мистериозност на цялата история.

Черепът, който бил изкопан през 2007 г., бил анализиран от учени през 2010 г. Допълнителните разкопки в района не разкрили нищо необичайно освен животински кости, каменни секири и други артефакти, които според изследователите произхождат от Неолитния период.

И сякаш черепът не е достатъчно мистериозен, оказва се, че в Сийланд е базиран тайнственият „Орден на пегасовата светлина”. Този орден  е тайно общество от поети и писатели, което според мнозина се е заклело да съхранява група нечупливи извънземни артефакти, включително, странно, извънземен череп, който уж бил оставен от извънземни посетители от съзвездието Пегас.

Интересно, орденът бил сформиран през 14 век и сред най-прочутите му членове били някои от най-влиятелните писатели от нашата история, като Уилям Шекспир, Томас Джеферсон, Х. Дж. Уелс и Амброуз Биърс.

Авторът на популярен уеб сайт за всекидневни появи на НЛО е убеден, че това е още едно доказателство, което ясно посочва, че извънземни ни посещават от стотици, ако не и хиляди години.

Скот Уоринг пише в блога си: „Ето един страхотен череп, намерен в Дания и той е наистина забележителен.

Уголемените очи и зъбите са зашеметяващи. Той не може да бъде причислен към никой познат вид и е с 50 процента по-голям от човешки череп. Вероятно наполовина човек, наполовина извънземен хибрид.”

Само че, както става при подобни открития, много хора вярват, че това е ПОРЕДНАТА – изключително лоша – измама.

Според автора на „Скептофилия”: „Снимка. Никакви твърди доказателства, тъй като никой от източниците не споменава къде е понастоящем черепът, кой е ученият, извършил въглеродното датиране, или каквото и да е друго.

Накратко се споменава за някаква група хаховци, наречени „Орденът на пегасовата светлина”, които имали къща в Йолстик и били известни с това, че „пазели обекти... за които се вярвало, че са мистериозни”, но търсенията на каквото и да е, свързано с въпросния Орден, ви връщат обратно към уеб сайтове, имащи нещо общо със Сийландския череп.

Цялото нещо има признаците на измама, но знам ли, дали е измама? Не. За да се докаже, че е измама – или пък да се докаже каквото и да е друго относно това – трябва да имате достъп до самия череп.

Ако е истински, би било доста разтръсващо откритие, повдигащо неизбежния въпрос защо учените, които са го изследвали, не са се избили кой да е първият, написал доклад върху него.

Но това също трудно би било доказателство за каквото и да е. В момента, най-доброто, което можем да кажем, е че няма никакви доказателства в едната или другата посока за твърдение, направено от неизвестен индивид за уж научно изследване от неназовани учени относно череп, който може би или може би не съществува.”

Изглежда, че с всички свързани с извънземни неща, има две страни на историята. Докато много хора вярват, че има нещо странно около Сийландския череп, има и други, които вярват, че не си заслужава проучването, тъй като това е просто поредната измама.

А вие какво мислите?

Една странна теория набира сила сред любителите на конспирации и търсачите на НЛО.

Според множество автори, бившият президент на САЩ Дуайт Айзенхауер бил подписал през 1954 г. тайно споразумение с извънземна цивилизация, която била посетила Земята.

Цялата история започва с Президента Хари Труман, предавайки овалния кабинет в юздите на Дуайт Д. Айзенхауер през 1953 г. Заедно с овалния кабинет, очевидно, Труман дал на Айзенхауер един обемен документ по отношение на свръхсекретни документи относно проект, наречен „Маджестик 12”, който бившият президент Хари Труман бил учредил със Секретна изпълнителна заповед.

„Маджестик 12” е кодовото име на предполагаем таен комитет от учени, военокомандващи и правителствени официални лица, формиран през 1947 г. с изпълнителна заповед на Президента на САЩ Хари С. Труман, да се подпомогне изследването на извънземен космически кораб.

Заслужава си да се спомене, че сред всичките президенти на Съединените щати, Президентът Айзенхауер вероятно е този, който бил най-пламенен и заинтригуван от Неидентифицираните Летящи Обекти и Извънземния живот.

Всъщност, има предостатъчни „доказателства”, които предполагат, че Президентът Айзенхауер се е срещал с извънземни същества поне три пъти.

Говори се, че една такава тайна среща се е случила във Военовъздушната база (ВВБ) „Едуардс” в Калифорния и два пъти във ВВБ Холоман в Ню Мексико.

След срещите в Ню Мексико, забелязванията на НЛО се били удвоили в региона.

И тъй, да разгледаме срещата, която се предполага, че се е случила през 1954 г. във Военовъздушната база „Едуардс”.

Президентът Айзенхауер твърдо вярвал, че има живот някъде другаде във вселената. Армейският генерал с пет звезди прекарал няколко дни в Палм Спрингс на Почивка през февруари 1954 г. Един съботен следобед било докладвано, че бившият Президент на САЩ бил изчезнал за няколко часа и дори пропуснал официална вечеря в онзи ден. Айзенхауер бил видян чак по-късно на следващата сутрин

Очевидно, пресата започнала да пита за местонахождението на президента. Прес-секретарят на Белия дом бил казал на пресата, че си е счупил зъб, докато ял пържено пиле и че президенът бил посетил зъболекар. Журналистът от Washington Post Staff, Питър Карлсън, отрича историята за счупения зъб и я нарича прикритие.

Любопитно, въпреки факта, че белият дом бил пробутал на пресата историята за пътуването до зъболекар, няма никаква справка за счупен зъб, нито за посещение при зъболекар в Палм Спрингс в Президентската библиотека на Айзенхауер, която съдържа подробни доклади за медицинските и стоматологичните записи на бившите президенти.

Търсачите на НЛО се обръщат към Уилям Купър като доказателство. Той бил на инструктажа на Военоморското разузнаване и имал пълен достъп до секретни документи. Според неговия преглед на секретните документи, извънземни цивилизации били в контакт със Земята.

Първият източник, предполагащ, че Президентът Айзенхауер се бил срещнал с извънземни, може да се проследи до Джералд Лайт, който, в писмо с дата 16 април 1954 г. до Мийд Лейн, тогавашен директор на Borderland Sciences Research Associates (сега Foundation), твърдял че бил част от делегация от обществени лидери на предполагаема среща с извънземни във Военовъздушната база „Едуардс”.

Първата среща се била състояла между Айзенхауер и две скандинавски на вид, синеоки Извънземни. Въпреки факта, че предполагаемите дискусии са преминали учтиво, не било постигнато съгласие. Предполага се, че Извънземните искали да се спрат ядрените изпитания, но ние не сме искали да се откажем.

Тъй като не било постигнато споразумение, двете страни се разделили. Само че, предполагаемите извънземни посетили земята на следващата година във Военовъздушната база Холоман в Ню Мексико, недалеч от небезизвестното място на катастрофа на извънземен космически кораб в Розуел, за следваща среща с Айзенхауер.

Джералд Лайт описва срещата:

„Скъпи приятели:

Тъкмо се връщам от Мурок [Военовъздушна база „Едуардс”]. Докладът е верен – съкрушително верен! Пътувах в компанията на Франклин Алън от „Хърст Пейпърс” и Едуин Норс от „Бруклинския институт” (някогашен финансов съветник на Труман) и Бишъп МакИнтайър от Л.А. (конфиденциални имена за момента, моля).

Когато бяхме допуснати до ограничената секция (след около шест часа, през които бяхме проверявани за всяка възможна подробност, събитие, инцидент и аспект от личния и обществения ни живот), имах силното усещане, че светът е свършил с фантастичен реализъм. Понеже никога не съм виждал толкова много човешки същества в състояние на пълен колапс и объркване, след като са осъзнали, че собственият им свят е свършил толкова невъзвратимо, че не може да се опише.

Реалността на аероформите от „другата плоскост” е вече и завинаги премахната от сферите на мисълта и е станала по-скоро болезнена част от съзнанието на всяка отговорна научна и политическа група.

По време на двудневното ми посещение видях пет отделни и различни типа летателни апарати, които бяха изучавани и обслужвани от служители на Военовъздушните сили – с помощта и позволението на Етерианците!

Нямам думи, с които да изразя реакциите си. Най-накрая се случи. Вече е въпрос на история. Президентът Айзенхауер, както може би вече знаете, беше грабнат и отнесен до Мурок една нощ по време на посещението му до Палм Спрингс наскоро. И аз съм убеден, че той ще пренебрегне ужасния конфликт между различните „власти” и ще отиде направо при хората чрез радиото и телевизията,  ако безизходното положение продължи още дълго.

От това, което разбирам, се подготвя официално изявление към страната, което ще бъде направено към средата на май.”

1955 Среща между Айзенхауер и Извънземно – номер 2

Втората предполагаема среща уж е добре документирана.

Има множество свидетелски доклади за втората среща, която се случила между Айзенхауер и Извънземните във Военовъздушната база „Холоман” в Ню Мексико, намираща се на около 200 километра от злополучната извънземна катастрофа в Розуел.

Съобщава се, че през февруари 1955 г. стотици хора видели „Еър Форс Уан” да каца във ВВБ „Холоман”. Айзенхауер се срещнал с извънземните в летателен апарат с формата на чиния, където останал за около 45 минути.

Някои изследователи на НЛО твърдят, че накрая Айзенхауер подписал договор със Сивите извънземни и условията на договора били както следва:

• Ние нямало да се месим в техните дела и те нямало да се месят в нашите
• Те щели ни помагат с развиването на нашите технологии
• Те нямало да правят договор с никоя друга нация на Земята
• Те можели да отвличат човеци за различни експерименти, но трябвало да предоставят имената на всички отвлечени на Земния комитет „Маджестик 12”
• Обществото нямало да бъде информирано за съществуването на извънземни.

Любопитно, митичният Проект „Синя книга” – документите на Военовъздушните сили за срещи с НЛО и изследвания – включва 1950 инцидента при Военовъздушната база „Холоман” в Аламогордо, НМ, където агент на Службата на Военовъздушните сили за Специални разследвания съобщава, че е видял звездовиден летателен апарат, който удивително преминавал от яркобял цвят към червен и зелен, докато се движел хаотично в няколко посоки.

Но явлението НЛО е глобален феномен и множество правителства знаят за „тяхното” присъствие, твърдят изследователите на НЛО.

Според секретни документи, пуснати от Министерството на отбраната през 2010 г., Уинстън Чърчил може да е наредил забелязванията на НЛО да се пазят в тайна. Предполагаемото НЛО било видяно да лети над Източния бряг на Англия от разузнавателен самолет на ВВС, който се завръщал от мисия във Франция или Германия към края на войната. Говори се, че Чърчил бил обсъждал с Айзенхауер как да се действа при забелязване на НЛО.

Дали тази история е в резултат на действително прикриване от страна на правителството и извънземните?

Повечето изследователи на НЛО биха се съгласили, че може и да е имало време, когато прикриванията на НЛО са били полезни за безопасността на нашето общество. Но в днешно време нещата са ралични. Безброй съобщения за забелязване на НЛО и посещения от извънземни вече са изнесени пред обществото. Освен това, множество секретни преди това документи, свързани с извънземен живот, изплуваха на повърхността и са публично достояние.

Циркът никога не свършва и без значение кой вика „фалшиви новини” и срещу кого, остава си фактът, че сме навлезли в един свят на пост-истина, пост-правдоподобност, пост-разсъдливост и пост-свобода на словото. Въпреки че цензурата излиза наяве, големите корпоративни новинарски организации продължават да имат огромен достъп до кухините на общественото съзнание, което им дава силата да насочват и отклоняват общественото внимание от каквото те си изберат.

Новинарската индустрия повтаря папагалски истории по сценарий и опорни точки, които са им написани от корпоративни, финансови и политически интереси. Това масивно усилие за връзки с обществеността и пропаганда се цели в интелекта, здравия разум и емоционална стабилност на гражданите. То е част от ендшпила на „ред от хаоса”.

След като ти стане ясна тази игра обаче, лесно се вижда рамката, в която оперират, и когато това стане, говорещите глави и рециклираните правителствени експерти са просто една смешка, макар и опасна. Тактиката им става все по-явна, а намерението им лесно се разпознава по своето двуличие, увъртане и лицемерие.

Те искат да натъпчат ума ти в добре изработена кутия. Няма значение, дали ще се озовеш от дясната или лявата страна на кутията, само и само да не излизаш, и само и само да оставаш фокусиран върху трепкащите светлинки на плоския екран, пренебрегвайки всичко, което не е директно пред теб.

Корпоративните медии станаха оръжие и следват определено послание. Помислете върху следните директиви, които движат почти всичко, което виждате в масовите новини.

1. Бъди уплашен, а не овластен

2. Пропускай и забравяй

3.  Да се саморазрушаваш е готино, Самосъзнанието е Престъпление

4. Ти си Жертва, Държавата е твоят Спасител

5. Реагирай, не обмисляй

6. Вбесявай се, не се ангажирай

7.  Угаждай си, не пести

8. Поддържай Конфликта, подигравай се на Мира

9. Постоянната война е Нормална и Очаквана

10.  Паникьосвай се, не се подготвяй

След като вече навлязохме в ерата на откритата, подкрепяна от правителството корпоративна цензура на интернет, масовите медии активно се стремят да заглушат независимите и дисидентни гласове. За да направят това, те трябва да се ангажират с предателство под всяка форма. Ако вярвате, че имате право на истината, право да говорите и право да изисквате истински мир и справедливост, по-добре внимавайте.

Източник: Waking Times

Въпреки че повечето учени ще отрекат, сред научната общност винаги я е имало онази малка възможност, сочеща към съществуването на т.нар. допотопни цивилизации, които са били унищожени преди 11 500 години поради внезапното и извънредно покачване на морските равнища на Земята.

През последните години бяха открити множество древни градове, сочещи към голямата вероятност за съществуването на древни цивилизации и градове като Атлантида.

Културите по цял свят са оставили писани текстове, които говорят за велики потопи, като някои от тях са следните: Атрахазис (шумерски мит), Епосът на Гилгамеш (вавилонска легенда), Библията (евреите), Шудзин (класическа китайска история), Матся Пурана и Шатапата Брахмин (индийски свещени текстове, датиращи от първото хилядолетие пр.Хр.), Тимей и Критий на Платон (Гърция) и Попул Вух (цивилизацията на маите), както и други.

Подводната улица в Бимини

Един от първите градове, намерени под морето, всъщност бил открит в околностите на о. Бимини на Бахамите. Докато плувал през септември 1968 г., д-р Валънтайн изведнъж видял нещо, което вярвал, че е павирана улица с огромни блокове от правоъгълни и многоъгълни камъни под водата. Камъните, оформящи конструкцията, са дълги до пет метра и са „перфектно” изваяни. Странно, подводните камъни имат мистериозно близка прилика с камъните, намерени в Саксайхуаман – внушителната древна структура, намираща се на няколко километра от Куско на 3300 метра над морското равнище. Според д-р Валънтайн и други изследователи, като подводния археолог Робърт Макс, тези подводни структури са явно изкуствени и те вярват, че са се появили през ледниковата епоха.

Мистериозни потопени улици до брега на Флорида.

През 1969 г. екипашът на американската подводница „Алуминавт” намира друго невероятно откритие в околностите на брега на Флорида. Според доклади те били намерили останките на подземен град на 900 метра под повърхността. Освен мистериозни постройки, те вярват, че са намерили гигантски „булевард” с 20 километрова дължина. Според екипажа били намерени следи от алуминий, силиций и магнезиев оксид.

Потопеният монумент Йонагуни

Едно от най-невероятните открития от подводни структури било направено през 1987 г. в околностите на о. Йонагуни – най-стария от островите Рюкю в Япония. Монументът „Йонагуни” е мегалитно образувание, намерено на 40 метра под повърхността, което, според множество изследователи, сочи към съществуването на древна цивилизация, която населявала района.

Масааки Кимура – морски геолог при Университета на Рюкю – изследва подводните структури от 15 години. Според Кимура, тези подводни структури са останките на 5 000 годишен град. Според подводния археолог Шон Кингсли, потопеният град Йонагуни би отговарял на град от допотопната ера, когато ледници покривали по-голямата част от северното полукълбо, а морското равнище било по-ниско от днешното.

Потопеният град Камбей

През 2000 г. изследователи откриват до брега на Гуджарат в Индия мистериозни структури, които сочат към съществуването на древен град на морското дъно. През 2001 г. откритието е потвърдено от Министъра на науките и технологиите Мурли Манохар Джоши, когато официално признава, че това е подводен град, който бил разрушен от великия потоп. През същата година са намерени дървени и керамични останки в околностите на археологическия обект. Тези находки са въглеродно датирани. Според тестовете, изследователите вярват, че тези мистериозни подводни руини са между 13 000 и 31 000 годишни. Вярва се, че подводният град Камбей е най-старият подводен град, намиран до днес.

Мегаполисът от Карибите

Изследователите извършвали подводни проучвания в Карибско море по крайбрежието на Куба с помощта на подводен робот през май 2001 г.

Това, което открили на дълбочина 600 метра изобщо не било това, което очаквали да намерят – площ от над 20 квадратни километра, покрита със структури, пирамиди и други направени от човек постройки.

Това е един гигантски подводен комплекс. Според геолога Мануел Итуралде, който участвал в изследването, е възможно потопените руини да са принадлежали на допотопна цивилизация, датираща до 10 000 г.пр.Хр. Изображения на океанското дъно потвърждават съществуването на гигантски гранитни блокове, кръгообразни и перпендикулярни образувания.

Това откритие довело до няколко теории, които предполагат, че полуостров Юкатан някога бил свързан с Куба от тесен земен мост.

Изследователи от Мексико вярват, че тази подводни останки биха могли да бъдат приписани на древна цивилизация като тази, която е построила древния Теотихуакан.

Това е древен, 3000 годишен град, който не е град. Говори се, че това е вечното покойно място на цар Мидас – митологическия персонаж, запомен в гръцката митология със способността му да превръща всичко, до което се докоснел, в злато.

В турската провинция Ескисехир се намира един археологически обект, наречен Язълъкая, което буквално означава”написан камък”. Само че, също така е наричан „Градът на Мидас”.

Вярва се, че фригите са го построили някъде между 8-ми и 9-ти век пр.Хр., макар и археолозите да подозират, че може да е много по-стар.

Най-интересното е, че макар и да е наричан град, там никога не е имало къщи.

По-скоро е бил религиозен център навремето.

Поглед назад в историята

Фригите били древен индо-европейски народ, който според Херодот населявал южните Балкани.

През 8-ми век те емигрирали в Анатолия, където основали столицата си в Гордион, (в която векове по-късно се случил известният епизод за срязването на Гордиевия възел от Александър Велики).

Най-старият митичен цар на фригите бил Мидас – персонаж, за който няма никакви археологически доказателства, но който се появява в по-късните гръцки митове, като човекът, който всичко, що докоснел, се превръщало в злато.

Само че има препратки към един цар, който „пасва на описанието му” в асирийските източници от осми век пр.Хр., които го описват като съюзник на Саргон II през 709 г.пр.Хр.

Интересно, следващите фригийски царе били наричани Мидас или Гордий, което може да показва, че Мидас може да е било титла, а не име.

По същото време фригите построили столицата си в Гордион и установили религиозния си център в Язълъкая.

Не се знае със сигурност дали, когато пристигнали, пещерите, галериите и стълбищата вече не били там.

Учените не могат да потвърдят, дали то вече е било свещено място, когато фригите отишли там, или този аспект бил даден от новите заселници.

Факт е, че те го превърнали в нещо като светилище и започнали да го украсяват с нови конструкции, изкопавайки и издълбавайки нови елементи в околните скали.

Гробницата на „Мидас”

Един от най-известните монументи на мястото е т.нар. „Гробница на Мидас”.

Това е монумент, за който никога не е било доказано, че е гробница, и е съставен от фасада, издълбана в скалата, 20 метра висока на 16 широка.

Отличава се с лъжлива врата, днес частично разрушена от грабители, които сигурно са мислели, че има нещо зад нея, и един надпис в горната част, напълно четлив и състоящ се от посвещение.

Написан на древнофригийски, надписът казва: „Атеш, син на Аркий, на Мидас”.

Върху стените на долната ниша също има един малък надпис, който казва „Матар” (майка) и вероятно се отнася за богинята Кибела, чието изображение някога може да е стояло там.

Просто легенда?

Какво значи думата „Мидас”, си остава мистерия до днес.

Ако обърнем внимание на източниците, Мидас бил погребан под гробна могила близо до Гордион.

Интересно, разкопките, направени през 90-те години на минали век, не намират и една следа от погребения там, нито на никое друго място в областта, също така.

Само че едно от най-очарователните и странни неща е, че ако се покачите чак то най-високата точка на града, ще видите стотици стълби, издълбани в околните скали, водещи до никъде, или просто изчезващи под земята.

Археолозите са намерили множество разпръснати олтари и стъпаловидни тронове.

Много изследователи вярват, че това са церемониални пътеки, които играели важна роля в религиозния култ на областта.

Стълбищата, които били изработени, водещи буквално към земята, сочат към тунели и подземни камери, свързани едни с други, които някои археолози смятат, че са били използвани като „цистерни” за складиране на вода, въпреки че няколко автора вярват, че те са имали различен, по-дълбок смисъл.

Повечето от тези проходи са запушени от пръст и камъни, които са се натрупали през вековете и така и не са били разкопани.

Подземни градове?

Въпреки факта, че има множество автори, които вярват, че може да има някаква връзка с множеството подземни градове, намерени в Турция през последните десетилетия, нека не забравяме, че фригите – също като много други древни култури – вярвали, че боговете им живеели в планините или вътрешността на Земята, а тунелите, водещи навътре, били проходи към божествения подземен свят.

В историята за смъртта на Озирис мъртвото тяло на бога-цар било разделено на множество парчета и пръснато по цялата земя. Аз вярвам, че това е метафора за разделянето на империята на Нимрод в ръцете на седемдесетте ангела. Тялото на Озирис било разделено, но във всички разкази съпругата му Изида накрая успяла да събере всички парчета и да сглоби отново тялото му. Разказва се дори, че направила магическо подобие на изгубения му фалос и била забременена от трупа на Озирис, и така бил направен Хор – наследникът на египетския трон.

Според всички разкази, мъртвото тяло на Озирис било запазено от египтяните и скрито на тайно място. Преди да бъде поставено обаче, египетските жреци, с точни указания от боговете, изпълнили специфични инструкции, внимателно да съхранят и увият тялото на Озирис, за да оцелее през вековете. Всъщност, почти във всички изображения на бога Озирис, включително рисунките в гробницата на Нефертари (долу вляво) и в гробницата на Хоремхеб (долу вдясно), той е представен в мумифицираната си форма, увит в бял лен, като само ръцете му се подават и държат неговото млатило и жезъл.

Да, това е пълната истина: според египтяните, Озирис бил първата мумия на света. По определена причина, която вече ни е ясна, като го разпознаваме като някогашния и бъдещ цар Антихрист, египтяните са искали да са сигурни, че тялото на Озирис щяло да остане запазено и непокътнато. Озирис бил първият случай на мумифициране след смъртта, което щяло да бъде копирано от царете на Египет през хилядолетията. Най-близките до Озирис знаели, че един ден той щял отново да се нуждае от тялото си, когато се завърнел в земята на живите.

Този факт става ясен из всичките египетски записи – Текстовете от пирамидите, Книгата на мъртвите и други източници. Например, в глава 64 от „Тииванската рецензия” на Кногата на мъртвте намираме следното заявление от Озирис: „Аз съм Вчера и Днес; и имам силата да се родя втори път!”

Следното е заклинание от Текстовете от пирамидите, което говори за смъртта на Озирис и съхраняването на тялото му. То е класифицирано като един от многото текстове на „възкресението”. Изследователите го тълкуват като отнасящо се за „възкресението” на царя като дух в подземното царство, но аз вярвам, че много от тях всъщност говорят за завръщането на Озирис в нашия свят. Ето Изказ 576:

Озирис бе положен от брат си Сет, но Този, който е в Недит, мърда, главата му Ре повдига; ненавижда съня и мрази инертността, затуй царят не ще изгние, не ще се разкапе, този Цар не ще бъде прокълнат от вашия гняв, богове.

Събуди се в мир, събуди се, Озирис, в мир, ти който си в Недит, в мир. Главата му Ре повдига... и той не ще изгние, не ще се разкапе, този Цар не ще бъде прокълнат от вашия гняв, богове.

Спорът между Озирис и Сет е споменат и в Изказ 477, който съдържа и темата за „възкресението”. Всъщност, Р. О. Фолкнър, преводачът на този текст, го нарича „Озирис е възкресен от мъртвите”:

Небето се люшка, земята трепери, Хор иде, Тот се явява, повдигат Озирис и правят го да застане пред двете Енеади. Помни, Сет, и в сърцето си сложи това слово, което Геб изрече, таз заплаха, която боговете направиха против теб в замъка на Княза в Он, понеже ти хвърли Озирис на земята, когато рече, Сет: „Никога не съм му сторил туй”, за да имаш власт по този начин, след като си се спасил, да надделееш над Хор; когато рече, Сет: „Той ме нападна”, когато появи се това име „Нападател на земята”: когато рече, Сет: „Той ме изрита”, когато появи се името му Орион, с дълъг крак и дълга крачка, който управлява Горен Египет.

Вдигни се, Озирис, понеже Сет издигна себе си, чул е заплахата на боговете, които думаха за отеца на бога. У Изида е ръката ти, Озирис; у Нефтис е дланта ти, затуй между тях мини. Небето е дадено на теб, земята е дадена на теб и Полето на Тръстиките, Могилите на Хор, Могилите на Сет; градовете са дадени на теб и домовете събрани за теб от Атум, а този, който за това говори, е Геб.

Има много други Текстове от пирамидите, които говорят за „възкресяването” на Озирис. Те станали основата на религиозните чествания на древните египтяни, които възпоменавали смъртта му и очаквали евентуалното му завръщане, за да царува и властва отново над земята на живите:

Изказ 532: „Събуди се за Хор, изправи се против Сет; вдигни се, Озирис, първороден син на Геб, пред когото Двете Енеади треперят... 170 Ръката ти е взета от душите на Он, ръката ти държи я Ра, главата ти повдигната е от двете Енеади, и поставили са те, Озирис, начело на Конклава на Душите на Он. Живей, живей и вдигни се!”

Изказ 498: „Събуди се, Озирис! Събуди се, Царю! Изправи се, седни, хвърли пръстта, която е връз теб! Идвам и ти давам [окото на] Хор... Изправи се и вземи този твой хляб от мен”.

Египетската пиеса на Страстите

Едно от най-важните културни чествания на древен Египет бил фестивалът „Кояк”. Този фестивал включвал дълга процесия в региона на Абидос и петдневно пресъздаване на смъртта на Озирис, (известен още като Везир) от ръцете на египетския бог Сет. Много египтолози обичат да го наричат първата „Пиеса на Страстите” на света. Резюмето по-долу е взето от един древен артефакт – „Стелата на Икернофрет”, от Средното царство, както е разказано онлайн статията „Абеджу – Пиесите на Страстите на Везира”:

Първи ден – Процесията на Упуаут: Уепуаует отваря пътя на процесията. Враговете на Везира са поразени в битка наужким. Изглежда като нападение, подготвено от „последователите на Сет”, което трябва да бъде осуетено или от жреците, или от поклонниците в ролята на „последователите на Везира”, или вероятно и от двете групи. Богът-чакал Упуаут, който върви най-отпред при всички царски процесии и завоевания, върви по името „Отварящият пътищата”. В този контекст той отваря пътя за Везира към гробницата.

Втори ден – Великата процесия на Везира: Покойният Везир, носен върху кора, наречена „Нешмет” (нощна кора, на която Ре се носи всяка нощ) се пренася от храма му към гробницата му (като че ли правят обиколка в пустинята, преди да стигнат до Озирион). Жалейките на Асет и Небт-Хет се изпълняват от жени, пресъздаващи богините. Има две жени, пресъздаващи Асет и Небт-Хет, обикаляики помещенията на храма и селото, в търсене на тялото на Везира. Когато го намират на „речния бряг”, сядат и започват да рецитират Жалейките... По време на пресъздаването на тази нощ враговете на Везира са убити на бреговете на Недиет (гробницата) и нощта свършва със съда на Сет пред Божествения трибунал.

Трети ден – Везирът е оплакан, а Враговете на земята са унищожени: Оплакването и жалеенето продължават. По същото време вероятно е имало и тайни ритуали, в които змия и осел, символизиращи Апеп и Сет, са унищожени, премахвайки по този начин опасността за страната...

Четвърти ден – Нощно бдение: По време на Нощното бдение е имало молитви и рецитали, изпълнявани пред статуята на Везира. Жреците и жриците изигравали части от пресъздаването и обредите на действителното погребение също се изпълнявали.

Пети ден – Везирът е прероден: Богът се прераждал призори и бил коронясван с короната на Ма’ат. Статуята на Везира върху кората Нешмет се връщала триумфално в храма му, последвана от ликуващите маси. Следвало пречистване и обратно поставяне на Везира в Дома му, а преди да приключат обредите, се изпълнявало „Издигането на Джед-стълба”. Тази последна част обаче не била обществено достояние.

Египтяните чествали „възкресението” на Озирис (Везира) в очакване на бъдещето, но никога не гледали на Озирис като на „Умиращ и Възкръсващ” тип бог. Той бил просто „Мъртъв” бог, винаги изобразяван в мумифицираната му форма, властващ над Земята на Мъртвите. И все пак египтяните имали ясно очакване за неговото физическо възкресение.Затова и изобщо тялото му било мумифицирано.

Денят на Пробуждането

Това очакване се вижда в „Историята на Сетна”, включваща магическата „Книга на Тот”. Главната фигура е Сетна – син на Рамзес Велики по времето на Новото царство на Египет (ок. 1250 г.пр.Хр.), който бил легендарен авантюрист и магьосник. Самата история вероятно е написана през Птолемейския период (ок. 300-330 г.пр.Хр.) в египетската история.

Подробностите на тази история не са важни, но има един момент в историята, когато срещу Сетна се изправя духът на отдавна умрял княз, който иска да се събере с телата на семейството си:

Ка на Нефрекепта отвърна, „Да знаеш, че макар и да съм погребан тук в Мемфис, жена ми и синът ми все още лежат далеч в гробницата си в Коптос. Искам отново да сме заедно, както е редно за семейство. Донеси телата им да почиват тук с моето, за да се възрадваме за пръв път от много векове. Донеси телата им да почиват тук с моето, за да чакаме заедно Деня на Пробуждането, когато Озирис ще се завърне в света”. (удебеляването е добавено)

Героят Сетна успява в задачата си да събере отново мумиите на семейството, както и да скрие Книгата на Тот, а след това историята свършва със същото послание:

Погребалната процесия напусна гробницата и я затвори. Сетна изрече могъщо слово и вратата стана като камъка около нея, а камъкът стана като хълмовете около него. Изрече друго слово и силна пясъчна буря се издигна и зарови гробницата, за да не я намери никой отново. Там лежи, скрита вовеки и смъртен не ще я намери. И там е скрита Книгата на Тот, в безопасност при Нефрекепта, съпругата му Ахура и сина им Мераб. Пазят я и чакат Деня на Пробуждането, когато Озирис ще се завърне отново в света. (удебеляването е добавено)

Абидос

Египтяните били съвсем сигурни, че Озирис ще се завърне, за да владее освета отново, и когато се завърнел, щяло да му е необходимо тялото му. Следователно, след смъртта му, трупът му веднага станал важна реликва, която трябвало да бъде съхранена и пазена в безопасност на скрито.

Нимрод бил убит около 3100 г.пр.Хр. Доказателствата сякаш предполагат, че тялото му първоначално било отнесено в региона на Абидос, Горен Египет, където са изкопани гробниците на царете от Първата династия. Там е идентифицирана „Гробница на Нармер” от археолозите, макар и тази идентификация да си остава противоречива. Отпечатъците сочат, че Нармер първо е бил погребан в този район, но е съмнително да е бил погребан в гробница, обичайна за другите царе от неговото време, виждайки че животът и смъртта му са били много необичайни.

Около 2000 г.пр.Хр. се твърдяло, че гробницата на Джер – цар от Първата династия – е първоначалната Гробница на Озирис. Тя била почиствана от няколко царе и превърната в светилище, ставайки популярна дестинация за поклонници и многократно използвана погребална площ за тези, които желаели да бъдат погребани възможно най-близо до Озирис. Тя останала свято място за около хиляда години, преди популярността ѝ да избледнее.

Гробницата на Озирис в Абидос

По време на царуването на Сети I през Новото царство (ок. 1300 г.пр.Хр.) величественият бил построен „Храм на Сети” в Абидос. До него имало подземен комплекс от монолитни блокове, построен специално за култа на Озирис. Някои изследователи вярват, че „Озирионът”, както станал известен, всъщност бил построен по време на Старото царство и просто е бил открит и обновен от Сети. Египтологът Ричард Уилкинсън обяснява защо било избрано точно това място:

Местонахождението на Озириона в храма на Сетос I в Абидос, например, се дължи на близостта на естествен извор. Той изглежда е бил използван да предостави воден басейн около подземния „гроб”, за да го направи модел на митичната могила на „Гробницата на Озирис” при създаването на Абидос, който египтяните вярвали, че е изплувал от първичните води.

Предполагам, че е възможно тази древна структура от масивни монолитни блокове първоначално да е била построена, за да приюти тялото на Озирис, понеже винаги е била известна като „Гробницата на Озирис”. Само че в определен момент целта и станала чисто церемониална и, всъщност, няма никакви твърди доказателства, че там някога е бил държан труп. Трябва да потърсим другаде, за да намерим истинската Гробница на Озирис, където трупът е останал до днес.

Орион

Една от най-важните следи, които ни помагат да открием покойното място на Озирис, е връзката му със съзвездието Орион. Текстовете от пирамидите нееднократно потвърждават тази връзка:

„В името ти на обитател на Орион, със сезон в небето и сезон на земята. О, Озирис, обърни лицето си и погледни този Цар, че семето, излязло от теб, е ефикасно”.

Изказ 442: „Великият е паднал ничком, този който е в Недит, е посечен. Ръката ти държи я Ра, главата ти повдигат я двете Енеади. И ето, дойде той като Орион, и ето, Озирис дойде като Орион... О, Царю, небето те зачева с Орион, зорницата те ражда с Орион. Този, който живее, живее по заповед на боговете, и ти живееш. Ти редовно ще изгряваш с Орион от източния регион на небето, ти редовно ще залязваш с Орион в западния регион на небето...”

Изказ 466: „О, Царю, ти си тази велика звезда, спътникът на Орион, ти пресичаш небето с Орион, ти плаваш в Небитието с Озирис; ти изгряваш от изток на небето, подновяваш се в подобаващия ти сезон и подмладяваш се в полагаемото ти време. Небето роди те с Орион, годината ти даде плът с Озирис, ръце ти се дадоха, танцът с теб си отиде, жертвена храна ти се даде, великият Пристан те зове като (на) Озирис в страданията му”.

Едно от най-скорошните авторитетни проучвания върху Озирис е книгата „Озирис: Смъртта и задгробният живот на един бог” от египтолога Бояна Мойсов. Тя обяснява, че обичайна египетска дума за дух или душа е sah, която също така е името на съзвездието Орион.

В Египет съзвездието Орион изчезва от лятното нощно небе за точно седемдесет дни. Този факт впоследствие става част от култа на Озирис, като жреците твърдели, че на душата на Озирис ѝ отнело седемдесет дни да премине в подземното царство, след като умрял. Впоследствие щателният процес на мумификация на египетските царе бил определен да се извършва в продължение на седемдесет дни. Мойсов обяснява религиозната значимост на този странен и древен процес:

Мумифицирането било нещо повече от съхраняване на трупа; чрез заместването на нетрайни вещества с вечни тялото се преобразявало и „изпълвало с магия”. Ставало „Озирис”.

За древните египтяни нощното небе се смятало за картина на подземния свят, а великото съзвездие Орион се смятало за изображение на самия Озирис. Поразяващата поза на Орион – Великият ловец – се свързва с Озирис чрез изображението върху Палитрата на Нармер. В класическите изображения на Орион фигурата често е показвана държаща лък, щит или животинска кожа, но Нармер е показан да държи косата на човешка жертва, готов да строши черепа му с крушовиден боздуган.

През 1995 г. съавторите Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт публикуват книга на име Мистерията Орион, представяща теорията, че великият пирамидален комплекс в Гиза бил построен като земно отражение на съзвездието Орион. Тази теория продължава да среща съпротивата на множество ортодоксални египтолози днес, но доказателствата, които Бовал и Гилбърт представят, са много убедителни, а теорията им твърдо набира подкрепа и популярност.

През 1999 г. Бовал публикува следващ том – Тайната камера – доразвивайки теорията си, че пирамидите в Гиза са били построени като масивен паметник на великия египетски бог Озирис и като вероятното местонахождение на скритата му гробница. Резюмирал съм доводите на Бовал в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

Доказателство, че Гиза е била построена като величествен паметник на Озирис, може да се намери в цялата египетска история...

Например, в Книгата на двата Пътя, която датира към 2000 г.пр.Хр., Бовал цитира препратка към „Акерските възвишения, които са обиталището на Озирис”, и друга, която заявява: „Озирис, който е в Акерските възвишения”. След това Бовал се позовава на египтолога Селим Хасан, чието изследване заключава, че Акер – божество с лъвска форма, често изобразявано във връзка с Озирис и Небитието, най-вероятно е символизиран от Великия сфинкс, и че „Акерските възвишения” тогава трябва да се отнасят за платото Гиза, върху което били построени Сфинксът и Пирамидите. С други думи, Гиза е обиталището на Озирис.

Друго споменаване идва от надписа върху Шабакския камък, който датира до ок. 700 г.пр.Хр. Само че писарят, който издялал текста, твърди, че надписът е копие от по-ранен оригинал, за който изследователите вярват, че може да датира чак до епохата на Пирамидите:

Това е земята ////// погребението на Озирис в Дома на Сокар. ////// Изида и Нефтис без да се бавят, че Озирис удавил се бил във водата. Изида [и Нефтис] погледнали, [видели го и се погрижили за него]. Хор говори на Изида и Нефтис: „Бързо, хванете го ///”.

Изида и Нефтис говорят на Озирис: „Идваме да те вземем ///”.

 [Те стигнали навреме] и донесли го до [земята. Той влязъл през скритите си портали в славата на господарите на вечността]. ////// [Тъй Озирис влязъл] в земята при царската крепост, на север от [земята, в която бил дошъл...] //////

Според този текст Озирис бил погребан в „Дома на Сокар”, след като тялото му било взето от Изида и Нефтис и донесено до земята, откъдето той влязъл през „скритите портали” и „влязъл в земята при царската крепост”, която била на север от египетската земя.

Текстовете от пирамидите обясняват, че Сокар е просто още едно име на Озирис. Някои настоящи изследователи вярват, че Сокар бил древно божество, първоначално отделно от Озирис, но доказателствата им са слаби и основани главно на догатки и предположения. Сокар може да е било име, с което египтяните първоначално познавали Озирис, и един от многото му аспекти, но Сокар никога не бил напълно отделен от Озирис.

В Изказ 300 от Текстовете от пирамидите царят, който често е идентифициран с Озирис, заявява, „... Аз съм Сокар от Ростау, запътил съм се към мястото, гдето Сокар обитава...” В Изказ 532 връзката е още по-явна: „... намериха Озирис, след като брат му Сет повали го в Недит; кога Озирис рече „Махни се от мен”, кога името му стана Сокар”. „Домът на Сокар” следователно е точно същият, както „Домът на Озирис”.

Следващият въпрос е какво и къде е Ростау? Захи Хауас [често нарича] Озирис „Господар на Подземните тунели”. Ами думата Ростау означава подземни тунели, а „Господар на Ростау” е една от многото титли на Озирис. „Ростау” просто било още едно име на платото Гиза и множеството тунели под него.

Това разбиране се изяснява от една стела, която някога стояла между лапите на Сфинкса, който се приписва на Тутмоз IV (ок. 1400 г.пр.Хр.). Седми ред от тази стела заявява, че Сфинксът лежи „до Дома на Сокар... в Ростау”.

Бовал намира още доказателства, че Ростау се отнася за Гиза в т.нар. Текстове от саркофага, които били изписвани в погребалните камери към края на Старото царство (ок. 1800-2000 г.пр.Хр.):

Аз съм Озирис, дойдох в Ростау, за да позная тайните на Дуат... Дойдох, въоръжен с магия, заситих жаждата си с нея, живея от бял лимец, изпълващ Вития воден път...”

„... в деня на скриването на мистериите на дълбокото място в Ростау... Аз съм той (Озирис), който вижда тайните неща в Ростау... О, ти, който отваряш пътища и отваряш пътеки за съвършените души в Дома на Озирис...”

„... Сокар (е) щастлив и доволен, когато вижда, че този мой дворец основан е сред водите... докато Сокар принадлежи на Ростау...”

„Пътувах по пътищата на Ростау по вода и по суша... това са пътищата на Озирис и те са в небето...”

„Преминах по пътеките на Ростау, и по вода, и по суша, и те са пътеките на Озирис; те са в края на небето...”

„не ще бъда върнат към дверите на Дуат. Възнасям се на небето с Орион... Аз съм този, що събира за себе си изтичането пред Ростау...”

Робърт Бовал пръв оставя следата си международно с книгата Мистерията Орион, написана в съавторство с Едриън Гилбърт през 1995 г. Този том излага хипотезата, която неотклонно набира популярна подкрепа, че трите пирамиди в Гиза били положени и построени като умишлено представяне на трите звезди от пояса на Орион на земята. Ростау, Гиза, „Акерските възвишения”, „Домът на Сокар” или „Домът на Озирис” – под каквото име и да е познат – бил построен като картина на небесата на земята, обяснява Бовал.

Гиза – земният Ростау – се намира на западния бряг на р. Нил. Така чрез транспониране можем да заключим, че небесният Ростау е регион от звездното небе на западния „бряг” на Млечния път. Освен това Гиза... е копие на част от небето близо до Млечния път, която съдържа Орион, Сириус и съзвездията Телец и Лъв. Така всичко силно сочи към идеята, че сме поканени да смятаме този небесен регион за нещо като „карта” – такава, която вероятно може да ни заведе до „гробницата” или „погребалното място” на Озирис.