Днес се навършваше двайсет години от запалването на Юпитер от руснаците и американците които бяха събрали всичките ядрени оръжия на планетата и след като ги натовариха на няколко космически кораба ги изстреляха към Юпитер за да предизвикат запалване в ядрото и по този начин да запалят второ слънце в слънчевата система те очакваха че няма да се отрази на Земята с нещо повече от сега но щеше да се отрази добре на Марс и след нея планети и луни най много щеше да се отрази на луните на Сатурн и всички планети и луни след нея най вече на ледените планети като Калисто
И луните Европа ,Ганимед ,Йо и Титан .
То и се отрази както смятаха защото започнаха да се топят и да се загряват след няколко години на греене на Юпитер те се разтопиха изградиха доста добри атмосфери и вече бяха абсолютно добри за живеене и заселване на тях хората пратиха няколко екипа с хора и машини за заселване на океаните на тези планети и след 20 години вече всичките бяха трансформирани и хората можеха да се настанят на тях и да заживеят там вече имаше кораби и средства с които да се иде там бързо и сигурно имаше изграден космически асансьор които бе свързан с международната станция на орбита около земята и с помощта на много здраво въже се качваха и слизаха хора които от там с помощта на кораби и ракети които бяха на луната и бяха много и бяха огромни способни да закарат там на луните десетки хиляди хора само да имаше желаещи но тези желаещи бяха милиарди а корабите не можеха да закарат всичките на един път затова започна масирано изстрелване на товарни кораби които излитаха от Луната и закарваха след месец на Калисто и другите луни .
Навсякъде на земята се отпечатваха и публикуваха по вестници и списания също се даваха платени репортажи по телевизиите за тези Луни а с тези реклами желаещите ставаха се повече и повече скоро половината и повече население на земята щеше да се запише за кандидат колонизатори един от тях бях и аз .
Бях се записал от първите които бяха се сетили навреме да се запишат и затова скоро получих писмо с което ме уведомяваха че корабът в които съм записан да излетя с тях бе готов и другата седмица трябваше да се явя на асансьора и от там да ида на станцията от където да ме закарат с малка совалка до Луната за качване и изстрелване към Калисто бях разпределен с томбола за тази луна имах право да взема до сто килограма лични вещи с мен или да взема с мен един човек до тези килограми с мен но без нищо лично
Аз нямах гадже и за това си взех всичко нужно за оцеляване там палатка, въдици оръжие храна малко и дрехи взех и доста още неща които смятах че ще ми са нужни
Взех и много патрони бяха пуснати доста дивеч на луната за лов и сам обрана на Планетата там ни даваха надуваема пластмасова къща малко провизии главно брашно и ориз даваха ни по два пистолета и две пушки Уинчестър и ни оставаха на произвола на съдбата на Планетата
Седмицата мина на един дъх и аз бях вече на асансьора пред вратата му един човек седеше пред него
-Здрасти аз съм за горе трябва да хвана полета на Луната .-казах аз на полицая
-Билета моля –каза той
Бръкнах в писмото и намерих билета взех го и му го дадох той го взе и го скъса на две и ми го върна
-Качвай се де и пренеси багажа си няма аз да го качвам де –каза той
Аз внесох многото куфари и чанти асансьора се напълни аз едва се вмъкнах при него които седеше вече вътре и ме чакаше
-Готов ли си –попита
-Да винаги съм готов –казах аз
-И така да премерим теглото ви –каза той
-а ти си с 20 кила по малко ще ти дам бележка да получиш храна на Луната с това тегло –каза той и изкара малка бележка от кочана си и ми го даде
-Хвани се тръгваме да не се залепиш за пода –каза той
-добре пич –казах аз и се хванах за доста голяма дръжка
Асансьора ускори с доста голяма скорост и ние зачакахме
Полицая изкара едно столче от една кутия и ми го подаде
-сядай доста време ще пътуваме това са триста и петдесет километра поне два часа са –каза той и издърпа едно нещо от стената като по този начин се получи добро столче за сядане той седна и се отпусна
-и така изкара късмет а –каза той на мен
-от хората дето спечелиха на томболата ли си –попита той
-Не още отначало предвидих и действах бързо и сега съм от малцината щастливци за Калисто- казах аз на полицая
-Чух че там било абсолютен хаос нямало Полиция няма ред абсолютна свобода било подобно на едновремешната Америка при каубоите -каза той
-ами аз нищо не съм чул но се надявам да е така искам да съм свободна птичка а тук на Земята няма никаква свобода всички сме роби на Банките и корумпирани продажни управници -казах аз
-и аз смятам така но аз ще съм наред след години ще изчакам тъкмо да се подложат нещата там и ще дойда мога да ти дойда нагости там ако успея да те намеря де –каза той
-Казвам се Стефан Костов Петков- казах аз
-Иван Иванов Димитров –каза той
-потърси ме ако съм жив и съм добре ще се постарая да ти помогна –казах аз
-дано се оправиш там да имаме късмет да се видим там –каза Иван
-Кажи какво си чул за Калисто –попитах го аз
-Ами разправят че била покрита с много вода имало някои и други малки островчета били засят и с растения имало и животни но тези островчета били няколко на брои около 100 Тина но хората били главно по морето с специални надуваеми пластмасови къщи които плували добре по водата там ги оставяли за да могат да си набавят риба и храна от океана но всички били разпокъсани и всеки бил за себе си имало нападения на отделни рибарски къщи от други като тях с помощта на наличните им оръжия убивали и крадели жени и деца и храна така разбрах аз –каза той
-значи така било и островите били ненаселени повечето де –попитах аз
-Да така разправят но разправят че по островите било много готино но трябва да живееш като Робинзон –каза Иван
- Ми аз така искам да живея –му казах аз
- О и аз и аз би било супер цял остров само мой –каза той
- Но те те спускали някъде на вода и ако намериш сам остров може да се заселиш там но те били на огромни разстояния и може да попаднеш на друг не така добър съсед които да иска да те убие и да те изяде например -каза той
-нека пробва имам пушки ще ми дадат още имам много патрони -казах аз
- Поискай един автомат место пушки щом си носиш а може и два сигурно ще ти свърши работа там –каза той
Продължихме да си говорим до пристигането на Станцията той ми стисна ръката и ми пожела успех и да имаме късмет да се видим там отново на Планета
Аз се качих на станцията която бе кръгла и голяма колкото град отидох с питане до нужната за мен совалка и след малко тя ускоряваше към луната минаха пак няколко часа и аз престегнах на Луната а на нея имаше вече доста градове но совалката ги избегна и бързо прелетяхме над тях и се отправихме към огромния космодрум на които имаше толкова много кораби че кратера в които бе космодрума бе абсолютно пълен
Имаше много хора в скафандри които работеха по корабите и строяха следващия кораб .
Совалката се скачи с моя кораб които бе огромен аз слезнах от совалката и по коридора на които се намирах стигнах една кабина на която пишеше разпределителна
Вътре имаше дебела жена .
-да младеж о дай си писмото ако обичаш да въведа кодовете и да те насоча за къде да те разпределя –каза тя
Аз изкарах плика и го подадох
-Заповядате моля –казах аз на нея
Тя взе плика скенера го на скенера и каза
-и така ти си за пета палуба 5 каюта качваш се на асансьора и набери два пати 5 и 5 и той ще те остави на твоята палуба точно срещу пета каюта а сега тръгвай ето там в дъното са асансьорите моля –каза дебелата жена и посочи малките асансьори които бяха два
Аз взех багажа и го закарах в асансьора натоварих се най отгоре и натиснах два пате петицата асансьора се изкачи на горе и с изместване на дясно спря и отвори врати стаята бе малка но уютна имаше малко бюро и лаптоп на него имаше легло от дясно имаше и малък санитарен възел без тоалетна тоалетната бе вградена в стената разбрах това по надписа на стената от ляво до малката баня която бе изкарана също от стената за да мога вероятно да се изкъпа и да си почина на леглото някои бе помислил за мен малко но се пак някои е проявил грижа и желание да ме улесни
Аз веднага се възползвах вкарах багажа и веднага влезнах в малката баня изкъпах се и се настаних на бюрото пред компютъра
Започнах да проучвам информация за Калисто нямаше много информация за нея но се споменаваше как е създадена след запалването на Юпитер как постепенно са изпращали организми и растения разказваше се за експедициите по тераформиране и
Това бе всичко никаква информация по съвременна след започването на заселването и
Пуснах си новините постоянно се коментираше за заселването на Луните имаше и други глупави омръзна ми и си легнах заспах веднага
Несетно минаваха дните аз се разкарвах по палубите имаше големи ресторантно подобни места където хората се храниха и общуваха аз не общувах много но се разкарвах по кораба и разпитвах кои колкото знае за Калисто
Дойде денят на кацането скоро кораба бе над водата и един по един ни пускаха с сало подобни лодки обясниха ни че трябва да пуснем пакета в водата на свободно пространство и тя къщата щеше да се разгърне пред нас дадоха ни храна и на мен два автомата един американски м16 и един Калашников дадоха ми и патрони няколко коти й взех пакета и го пуснах в водата след секунда той се наду и пред мен изникна доста масивна пластмасова къща бе поне сто квадрата
Качих се на перилата отпред имаше голям пояс от пластмаса с перила и след като стъпнах забелязах че е твърдо като камък отидох до вратата и отвори я вътре имаше коридор с две стаи от ляво и две стаи от дясно влезнах в най близката от ляво бе голям хол имаше маса подобни неща и няколко канапета отидох от другата страна там бе явно спалня
Затворих и тази врата и продължих напред към втората врата от ляво отворих я имаше баня и тоалетна
Отидох отдясно там бе подобно на кухня имаше няколко вградени електрически печки и един вграден лаптоп но ток откъде. Огън сигурно не можеше да се пали щеше да изгори цялата къща добре че бях донесъл слънчев панел които се навиваше на руло и бе към пет кила бях донесъл 3 такива та като се сетих за панелите излегнах и внесох всичко което бях донесъл имах покривки часовник и у дела и много работи поставих ги в къщата и сега спокойно можех да живея в нея качих се горе да поставя панелите отне ми малко време залепих ги добре свързах с кабела които също бях предвидил за тази работа които бях донесъл
Къщата светна таблото което бе вградено в къщата отчете над 10 киловата мощност която се изключваха когато не се консумираха от мен и от моите уреди бе доста хладно и включих вградения климатик които бе добре дошъл за мен къщата започна да се стопля
Отидох в кухня подобното помещение и включих компютъра в захранването той веднага ми даде достъп до цялата къща и двигателната система на домът ми погледнах датчиците и настрои да направи климатика 25 градуса и да я подържа включих дълго обхватните скенери дигнах вградената антена и пуснах сканиране скенерите отчетоха множество къщи но всяка се насочваше на някъде и отплаваха на някъде
Аз също подкарах къщата ми точно в посоката която нито една къща не се бе насочила на там отидох в моята стая тоест хола седнах веднага след като заредих всичките си провизии по шкафовете седнах на един от канапетата и се отпуснах починах си няколко часа добре че си бях взел и един от най съвременните лап топове които имах бях го набутал с филми музика пуснах си няколко клипа с музика включих се в системите на къщата безжично въведен парола за достъп до къщата ми бе моето ЕГН това бе доста трудно за отгатване сложих допълнителните програми за защита на домът бях донесъл и едно лазерно оръдие което тежеше по малко от пет кила взех го и отидох да го монтирам монтирах го на покрива то можеше да се върти дистанционно на360 градуса и по този начин ми осигуряваше някаква защита също въведох кодове за достъп към оръдието дори стрелях в водата да вида как ще детства действаше доста добре излезнах да вида какво съм направил и видях доста риби да изплуват отгоре на д водата направих си подобно на кепче с наличните ми материали и извадих над 30 риби доста големи поне 50 кила риба имах имах хладилник фризер в къщата надуваем поставих повечето риба две три риби приготвих и с помощта на котлоните опекох хапнах като не използвах хляб имах брашно но ме мразеше да правя хляб бях взел малка пекарна машина за хляб но ме до мързя да правя тесто за нея довечера щях да си направя
Силен звън звъна аз се стреснах но се сетих че е от лаптопа ми отидох в кухнята и погледнах бе засякъл малък остров в далечината от 100 километра сензорите го засякоха едва едва аз програмирах компютъра да насочи лодката ,къща натам след няколко часа щях да съм там
За това се изкъпах и си легнах не се завих а направо си легнах на леглото което бях постлал с отдела и бе доста меко и приятно меко изглежда тук не бе надуто до такова твърдо състояние подобно на дърво заспах
Събуди ме звънът на лаптопа които предупреждаваше че скоро щяхме да се сблъскаме с брега станах от леглото и отидох до лаптопа насочих къщата към едно малко заливче изваяно от водата и след като закотвих къщата пуснах скенерите за живот бе пълно с живот но би метричните данни отчитаха само мен като човек на острова голям късмет имаше много зайци и пернати елени и други дори забелязах и мечка много патки
Стъпих на брега като бях взел един от автоматите бе М16 не взех допълнителен пълнител но взех една кутия патрони тръгнах да разглеждам острова той бе сравнително голям около 10 километра в диаметър и бе покрит с млади игрови гори те бяха доста млади личеше си това по стеблата на дърветата
Пред мен на 100 метра видях един заек които си хапваше на спокойствие трева и млада и тучна
Свалих от рамото пушката и я насочих към заека гръмнах и заека подскочи и падна на метър от мястото бях го одарил в главата претичах натам и го хванах за ушите щеше да стане на яко чеверме занесох го на къщата и в кухнята го одрах и измих излезнах от къщата и се разкарах на острова за малко дърва за огън донесох ги заградих с камъни един мислено начертан кръг от мен забих две колчета и след като запалих огъна след като започнаха да тлеят аз поставих нанизан на клон заека и го поставих на клонките и започнах да го печат като от време на време завъртах заека скоро бе готов отидох в кухнята и набързо направих тесто оставих го около час да бухне и го изпекох в хлебопекарната машина хляба бе топъл заека бе дигнат високо над огъня и бе подържан постоянно топъл донесох една кърпа от багажа ми разстлах я на тревата поставих солницата в средата и след като свалих заека и поставих топлия хляб разчупих топлия хляб откъснах си голям комат хляб и откъснах едно от бутчетата на заека и започнах да ям посолих обилно с сол и се насладих на хубавото месо
След няколко десетки минути се бях наял и прибрах кърпата с всичко което бе останало от заека и хляба . Започнало да се стъмнява тук се стъмнеше след няколко часа според мен най малко 8 и не повече от 12 не бях засякъл и не знаех какви трябват да бъдат за това време на годината
Сутринта слънцето изгря, второто също, но тепературата бе зимна според мен бе подходяща за купон и хапване на планетата.закусих остатъка от заека взех пушката Уинчестър която имах и тръгнах пак да оглеждам острова исках да си избера едно местенце което да ми стане моя дом там исках да построя къща и хубава кръчма където исках да си пийвам питието обикалях цял ден и накрая си намерих едно чудесно кътче което бе подобно на кръг но неравен в младата гора имаше малко поточе с извор на сладка вода в края до една скала дори взех с ръце да го оформям така че да стане като добро кладенче от където да се пие хубава естествено извираща вода .
Не успях чак толкова добре да го оформя защото започна да се свечерява тук маи действително се стъмваше доста рано не както при земята прибрах се тъкмо навреме
Преди да се стъмни толкова че да не се вижда нищо и да ми де абсолютно трудно да си намеря къщата обаче я намерих влезнах в нея и отидох в кухнята включих котлона и започнах да си пържа картофи които бях взел като провизии от земята изпекох набързо и хляб хапнах и направо си легнах капнал и толкова уморен че заспах почти веднага няколко пъти ставах през нощта би о часовника ми се приспособяваше за тази планета ,Луна
Събудих се не знаех колко е часът но според мен и според моя часовник бе рано към шест настроих часовника по това което смятах че е сега трябваше по часовника да разбера кога се стъмваше и от това да направя извод колко часа е ден и колко часа е нощ трябваше да преустроя часовника си на този цикла на Луната за да можех да влезна в ритъм тук и сега .
Започнах да влача къщата с помощ на въжета които бързо омотах около нея и започнах метър след метър да влача отне ми цял ден за да ч закарам до половината разстояние до мястото където бях набелязал за моята къща и кръчмата която смятах да построя
Забелязах че се стъмва за около 10 часа девет десет в тази граница хапнах от провизиите които ми бяха дали от земята а те бяха сухари и консерви хапнах един боб с наденица и пак легнах много уморено спах като умрял не ставах въобще
На сутринта се събудих още преди да изгрее слънцето изгря и часовника закова точно 6 сутринта значи горе-долу общо се падаше 24 час нощта бе за сега доста дълга но не можех да бъда сигурен не бях специалист и нямах информация за времето за завъртане около собствената си ос та да знаех но и не ме интересуваше щях да си запазя часовника и да си работа с него както и при земята не ме интересуваше дали е точен за мен нямаше значение аз щях да живея тук и сега по това време и по 24 часов ден и без това бях свикнал с това мерене на денонощие отидох да продължа да дърпам къщата издърпах я още преди да се стъмни и според мен имаше поне още два часа до стъмването започнах да окопавах къщата като изкопавах малък канал в земята около къщата след това затиснах навсякъде къщата с малки и средно големи камъни които бях намерил а те бяха доста трудни за намиране отидох да хвана риба в морето хванах няколко риби и се върнах тъкмо за стъмването изпекох хляба които предварително сутринта бях замесил тестото стана супер наядох се набързо и пак с отскок в леглото сутринта станах в пет приготвих пак тестото подготвих малка закуска от консерва и един плод хапнах набързо в шест пийнах едно мляко на прах което имах от дажбите
Взех Пушката и отидох на лов обикалях да търся голям дивеч но не намерих това което търсих обикалях цял ден и накрая два три часа преди съмване бях мярнал и хванал на мушка огромна мечка стрелях и я улучих тя не падна а тръгна към мен пренаредих стрелях пак не падна дигнах пак пушката мечката шеметно се приближаваше думнах я този път в главата направо и отнесох половината глава мечката падна на 20 метра от мен .Нарязах мечката на парчета като грубо отстраних кожата бях я развалил но кожата не ми трябваше а месото бях чувал на земята че най хубавото месо имали мечките но там на земята бе забранен ловът имаше само слухове за това как са успели да докарат от земята толкова мечки за да ги заселят на Луната бях чул че са извозвали мечките в зоологическите градини и парковете за да ги докарат тук а те са успели бързо да се развият и да подивеят за да оцелеят и явно са успели мечката бе огромна над 300 кила само месо бе никаква сланина
Вечерята бе от мечешко месото бе чудесно пържолите станаха чудесно едва не запалих къщата за да ги направя но станаха чудесни трябваше да си направя скара ,барбекю отпред пред къщата но за сега имах много работа преди да легна включих малкото радио което бях взел за комуникация
Чух някои да си комуникира някои правеше поръчки по радиото и някои му обещаваше да му ги достави плащането бе с диаманти доколкото чух споменаха че имали на Луната доста от тях просто трябва да потърсиш и ще ги намериш
Ама действително и аз бях забелязал тук там дори ми направи едно място до едно поточе към десетина не много големи но се пак лъскави диаманти според мен
-ало кои е там –попитах в ефира
-кои сте моля искам и аз да поръчам нещо ще плата с диаманти –казах аз на ефира
-здрасти непознатия имаш радиостанция значи си разбрал че може да ти доставим всичко от Ганимед с совалка само ако плащаш ще ти доставим всичко ще се разберем като дойдем при теб с доставката само поръчай и кажи къде си или дай сигнал по радиостанцията ние ще те засечем дори в момето го правим не се бои нямаме интерес да те нападаме просто помагаме ти просто ни снабди лесно с диаманти нищо не искаме повече от теб –каза мъжкия глас по радиото
-добре съгласен съм аз се казвам Стефан а вие как ще се казвате за да можем да комуникираме –казах аз
- Просто ми викай Джим и контрабандиста навсякъде ме знаят с това име като искаш да се свържеш с мен просто ме повикай по радиото –каза той
-добре какви са цените колко диаманта за каква стока -попитах
-Не му мисли ти кажи какво искаш аз ще ти кажа колко –ще стигнат ти решаваш дали да има сделка -каза той
Отне ми много време да поръчам много неща като почнем от генератор за ток до скара и барбекюта абе поръчах всичко което се сетих че ще ми трябва
- И така колко общо до тук –попитах Джим
- Ами според мен 10 ще са нужни за досега ако поръчаш и колата която попита тя ще бъде отделна че не мога да кача голям товар само за нея ще трябва още 10 поне но ще ти я дам с слънчев панел с голям капацитет и площ за зареждане на колата които ще ти го подарък –каза той
- А добре за поръчката за колата ще се разберем по късно сега кажи кога ще донесеш мебелите и другите неща които ти поръчах видях едно място с десетина диаманта ако намеря още десет ще ти се обадя за Летящата кола –казах аз
- Ами поръчката ще ти я доставя след 5 дни и като съм готов ще те пред опреда че идвам няма да се плашиш и да не стреляш по мен –каза той
Край на първа глава
Втора глава
Дните минава бързо и дойде денят които бе казал че след пет дни ще ми се обади за да потвърди доставката аз седях пред радиостанцията
-Здрасти аз съм Дими то съм не стреляй скоро ще кацна при теб приготвил съм ти всичко -каза той
- И аз ти събрах диаманти за пет дни събрах над сто ще има да пазаря от теб да знаеш но да знаеш заровил съм ги някъде и няма да ги намериш ако искаш да ги откраднеш насила от мен да знаеш –казах аз
-не се притеснявай знам че има много при вас сигурно си събрал поне 300 но не казваш аз нямам възможност да се занимавам с събиране на диаманти за това ги купувам от вас за по лесно и доста евтино сравнение на това което аз плащам за вашите глупости а като съм контрабандист не значи че не съм се пак малко честен и постъпвам мъжки –каза той
-излез кацам близо до теб до къщата ти –каза той
Аз излезнах и погледнах от дясно на къщата на празно пространство се спускаше колкото автобус совалка тя кацна с огромно количество вятър и едва не отнеси къщата ми но нали бях сложил камъни да задържа къщата ми точно за това и в тези дни до които чаках аз я обградих с камък до камък и на практика тя стоеше се едно е в бетон
Люка се отвори и от вътре излез на човек с средно тегло и височина около 1и 70 дори по ниско според мен на възраст 35 години той се насочи към мен
-здрасти аз съм Джим и контрабандиста ти сигурно си Стефан –каза той
-ами няма кои друг да е –казах аз
-чакай да наредя на роботите да разтоварят да действаме че бързам има проверки и могат да ме хванат от полицията на Ганимед –каза той
Той отиде в совалката и след минута се върна с два робота които носеха барбекютата килимите леглата и всичко което бях поръчал а те бяха доста и имаше доста дреболии
-и така дай диамантите и след малко да изчезвам обади се ако решиш за колата или за още нещо само земи тази флашка и я постави на радиото да защити от подслушване радиото ти за моя защита и за твоя доста хора могат да чуят какво поръчваш и да решат да ти ги откраднат без да се потрудят да намерят диаманти и да платят за тях а и много малко имат острови където има диаманти те живеят в океана и не се разкарват насам натам я нямат ток или по тяхна причина не се разкарват освен за нападения тогава обикалят нападат и убиват да знаеш пази се –каза той
- А ти и без това спомена ето още 20 диаманта искам да ми доставиш колата и мебелите дето бях поръчал искам да питам колко е един робот да ми го доставиш –попитах аз
- Скъп е 10 диаманти струва скъпо трудно се намират и се доставят още по трудно тук –каза той
-тогава ще ти предплата 30 броя разчитам на думата ти и на честността ти –казах аз и се отправих към къщата и след миг донесох една торба с диаманти в ръката държах диамант с размер на ябълка
- ето взимай а този искам да ти поръчам автоматични летящи защитни острова колкото ми доставиш за този големия имам още като него да знаеш намерих 5 такива и един по голям –казах аз на Дими то
Очите му блеснаха като взе в ръцете торбата и при вида на огромния диамант
- Абе откъде измъкна това чудо ще се опитам да ти свърша услугата и ще рискувам скоро да изпълня поръчката колкото мога по скоро –каза той
Роботите бяха разтоварили той се качи на бегом в совалката като ми махна за поздрав и отлетя нагоре с мръсна газ
Започнах да внасям всичко което поръчах и цял ден обзавеждах кухнята и помещенията извозвах банята за склад за да внеса всичко след това поставих флажката на радиото приготвих си на барбекюто което бях взел от доставчика и след като направих няколко хляба пих няколко бири които бях поръчал от него също тази вечер спах чудесно бях монтирал датчици които да ме пред опредяха при наближаване на лодка къща или летателен апарат които се доближи към острова ми
Изминаха пак няколко дни на усилена работа на правене на огромна кръчма и всичко което трябваше да довършвам скоро сигнал ме предупреди че ме търсят по радиото бързо отидох там и го включих на големия говорител
- Ало Стефан е идвам нали ти обещаното с две совалки съм да не се плашиш не стигна едната за да донеса и колата и роботите а за летящите роботизирани защитници съм ти донесъл 10 но ще донеса и другите утре ще рискувам но ще ти ги донеса утре –каза той
- Добре чакам те имаш 10 диаманта за услугата бонус –казах аз
- Е стига бе това е много ще ти донеса и един робот жена да знаеш да има на кои да се забавляваш и да ти чисти и готви –каза той
- Само избери на колко години да изглежда и дали да е бяла ,черна или жълта може и ако си гей да е мъж –каза той
- Ами нека да е жена и това е чудесна идея не се бях сетил да изглежда на 20 и да е бяла и много красива и да може да готви чудесно имаш още два диаманта за услугата бонус –казах аз
Совалките кацнаха една по една разтовариха и отлетяха подадох му торбата с диаманти те отлетяха веднага без да продумат дадох един и на пилота дето докара колата ми а тя бе чудесна най нов модел летяща кола с въздушни двигатели подобно на хеликоптер зареждаше се сама от атмосферен въздух като извличаше водорода и го втечняваше искаше само от време да зареждам батерията му с която поддържаше процесите по колата и зависимост от карането можеше да се нуждае от зареждане от ден та до месец ако не се използваше често той ми даде и малък скоростен генератор които за 3 часа зареждаше батерията и изразходваше 5 литра гориво от петрол до газ зависимост от какво разполагах ако нямах гориво имах слънчеви клетки щяха да ми са нужни 3 дни да заредя батерията заради краткия ден на Калисто
Сега имах роботи имах и защитници които програмирах да охраняват острова от въоръжени хора и техника а всички невъоръжени да пускат да се движат свободно на острова ми нали смятах да направя кръчма на Планетата и не смятах да убивам секи посетител роботите се заеха да охраняват и те острова а няколко ми помагаха да строя заведението
На другия ден ми донесе и другите защитници и жената която бе чудесна тя веднага се зае с кухнята и с къщата на вечерта правих такъв бурен секс че се уплаших да не и откъртя задника от чукане
На другия ден се готвех да пообиколя планетата с колата заредих я с бързото зарядно включих системата за зареждане на водород от атмосферата в колата и резервоара след час бе пълен догоре бях готов за пътуване взех два пистолета и след като си сложих колан с два кобура на него ги поставих в тях . Взех една пушка Унчестър и един М16
Качих се в колата и запалих двигателя и излетях нагоре право нагоре ....
Намирах се на 100 метра височина над острова пейзажа бе чудесен виждаше се младата гора бе много красива аз подкарах колата напред дадох малко повече газ и колата тръгна с голяма скорост напред колата бе много маневрена и летеше на пред
Разглеждах пейзажа бе само вода и вода тук там започнаха да се мяркат вече бяха много рядко и на големи разстояния
Доближих една горяща къща видях в водата една млада жена и едно дете които се държаха на малка летва те се бяха закрепили едва и два на нея намалих и се преводни изчаках да се обеда че няма да потъне колата тя не потъна отворих вратата и сложих спасителен пояс и скочих в водата доплувах до двамата и им дадох спасителни пояси
Жената произнесе
- Внимавай това е капан да те ограбват –каза тя
От водата започна да се забелязва хора с шнорхели и акваланг за дишане под водата успях да доплувам за секунди и да се кача в колата тъкмо тогава започнаха да излизат хора от водата с пистолети в ръцете почнаха да стрелят по мен но аз дадох мръсна газ и се изкачих на голяма височина бях залепнал за седалката проверих дали имам оръдия или оръжия имах два малки лазера веднага започнах да обстрелвам хората по водата като се стараех да не ги убия а да ги парализирам с енергиен импулс стараех се да не навредя на майката и детето което бе момиче и двете бяха абсолютно голи и едва се задържаха да не потънат изглежда бяха насилвани скоро бяха парализирани всичките гмуркачи бяха над пет кацнах и качих набързо жената и момичето и се издигнах нависоко
- Какво стана кои сте какво ви се случило –попитах аз
- Защо не ги изгори тези изроди те ни изнасилиха и двете, убиха братята ми –каза тя възрастното момиче
- Сестро недей няма смисъл това ще е много лошо не искам да съм лоша моля господине не ги убивайте бъдете добър не като тях –каза момиченцето което трепереше и бе не по голямо от 13 годишна
- моля ви господине не ни наранявайте моля помогнете –каза Жената
- няма да ви нараня кажете къде да ви оставя не се страхувайте от мен –казах аз
- не знаем ние бяхме с къща и бяхме с двамата ни братя но те ги убиха сега няма къде да идем ако можете може да ни закарате на земята но и там няма кои да ни посрещне ние сме сираци –каза дамата
- нямам дрехи тук в колата ще извинявате колата е топла но мога да ви закарам в моя дом той е на един остров и е абсолютно защитен има роботи има летящи защитници и последно аз съм сам там с изключение на една жена робот –казах аз на тях
- моля господине нека дойдем там при вас ние няма каде да идем моля помогнете –каза детето
- съгласна съм с сестра ми но гарантирате ли че няма да ни насилвате –попита тя
- разбира се гарантирам и ще поема вашата защита обещавам имайте ми малко доверие не повече ако сте съгласни ще тръгна натам моля кажете пак съгласни ли сте и двете –попитах
- аз съм съгласна –каза каката
- аз също имам му доверие добър човек е –каза малката сестра
Аз подкарах колата с газ напред и скоро кацах над моя дом слезнах ме от колата веднага им дадох дрехи и след като ги облякох ги пратих да спят
Те отидоха и поспаха няколко часа след като се наспаха чудесно и двете бяха гладни и в 8 часа вечерта дойдоха в кухнята където бях седнал и гледах филми и си хапвах и пиках бира
-може ли да хапнем нещо -попита голямата сестра
-разбира се робота е направил има в микровълновата печено мечешко месо има и хляб в оня шкаф –казах аз и посочих шкафчето
-хладилника е там и е пълен има и в фризера ако някои иска да си изпече месо на скарата да се занимава алкохол има в хладилника пак ако някои случайно иска –казах аз
-миличка ей там на този рафт има шоколад ако искаш хапни си подслади си малко –казах аз и го посочих
-в хладилника има кока кола ако искаш –казах
Те си хапнаха и пак се прибраха в спалнята ми да си почиват аз пийнах още бира и си легнах на земята като постлах одяла
На другия ден поръчах и други работи например още мебели и всичко за което се сетих докара ми ги на същия ден платих му с голям диамант
След като разтовариха аз започнах да внасям нещата в къщи и правех някакви бараки които да складирам нещата които ми докараха и не можех да вкарам в къщи
Момичето и жената излезнах а и започнаха да ме гледат какво правя
-искаш ли да ти помогна не знам как се казваш но аз съм Василена а сестра ми е Елена –каза тя
-ако искате можете да ми помагате ако не ви е тежко и можете ще права гараж за колата и ще правя постройка къща специално за вас и съм да направя на едно от по големите дървета там отгоре да ви направя хубава къща да сте спокойни и да не се притеснявате от мен а и къщата ми е малка само за мен бе предвидена и нея ще разширя но за сега ще ви направя хубава къща искате Ли да бъде на дърво за да сте в безопасност и само със стълба да се качват при вас и то ако вие я пуснете –попитах аз двете
- Аз искам дори ще ти помагам кога почваме –каза Елена
- И аз ще помагам много ще сме ти благодарни ако не те затрудняваме с строежа ще се радвам много –каза Василена
- Не ме затруднявате виждате колко робота имам тук не може никои да ви навреди те ще ви пазят и бес това бях решил да направя туристическо село в дърветата затруднява ме това че дърветата не са такива каквито исках да бъдат в размер защото винаги съм искал да направя малко селце в короните точно най отгоре на дърветата да построя там 10 къщи да ги свържа с висящи мостове и да го направя малко туристически кът където да вада пари от туристи на Земята но там не стават тези работи за това ще направя това тук единствения проблем че почвата е слаба и дърветата са млади но ако трябва ще поръчам метални голови за подсилване и поддържане на конструкциите одгоре на клоните –казах аз на двете
- кога почваме господине –попита детето
- казвам се Стефан и почваме скоро имам малко работа днес искам да ида на лов и ще проверя защитните системи и летателните апарати как ми защитават острова –казах аз
- аз съм добър ловец знам да стрелям може ли да диода с теб –попита Василена
- Разбира се малката ще остане тук на безопасно ще кажа на роботите да я пазят с цената на живота Ели иди играй на лаптопа а скоро ще помагаш и ще почнем къщата ти до няколко дена е сега почивай и се успокои и забрави лошото –казах аз на нея
- добре ще ида да си поиграя на лаптопа но прати робот да ме пази –каза тя
-че ме е страх –каза тя
-добре не се притеснявай има 30 робота те са само един елемент от защитата ми ще разбера ако някои се доближи до острова ще ми съобщят ще дойдем да ти помогнем разчитай на мен и на сестра ти няма да те изоставим –казах аз
- и на мен разчитай сестриче ще дойдем иди играй ние ще идем да по ловуваме хем да се поуспокоя малко и аз да си изкарам яда на някое животно –каза тя
- добре отивам –каза Елит о
- еи вие петимата отивайте да я пазите и един от ва да е вътре при нея –казах аз на роботите които бяха до мен
Те не отговориха а просто последваха Детето
Да тръгваме и ние да вземем по една пушка за да отиваме на лов –казах аз
- да вървим –каза Василена
Ние отидохме взехме две пушки аз взех Карабина а тя Уинчер
Ние тръгнахме нагоре от вратата мисля че бе север не бях сигурен и тръгнахме към гората
-И така първо искам да ти благодаря че ни спаси –каза тя
-аз също ако не ме предупреди можеха или да съм мъртъв или по зле за мен имам предвид аз също благодаря –казах аз на нея
-та кои си ти казвай не знам нищо за теб –каза тя
- Ами млад фантазьор изобретател и писател между другото пиш а и стихове дори –казах
- Сериозно и аз пиша трябва да ми прочетеш някои от тях аз ще ти прочета също –каза тя
- Вий ей там в дясно на стотина метра пасе заек искаш ли да стреляш –попитах аз
Тя просто се обърна и почти не се прицели а стреля и улучи заека точно в главата заека не мръдна повече
-Браво бе ти си била стрелец как ви плениха така че не ги разстреля –попитах
- изненадаха ме нямах оръжие не знаехме че трябва не вземахме и когато ни даваха от кораба предпочитахме храна вместо тях не знаехме какво е бяхме мечтатели и братята ми платиха цената но ти гарантирам че ще ги намеря и ще ги убия до един може да не е скоро но ще го направя да знаеш –каза тя
- Браво и аз бих постъпил при твоята ситуация голям хуманист съм но когато ми извадят зъбът аз вада на тях окото не прощавам- казах аз на нея
- и аз така мисля не бих дала другата буза ако ме одарят и аз ги удрям - каза тя
- дай да вземем заека че някое животно да ни изпревари –казах аз
- а виж онова дърво е слива и виж цялото е с узрели плодове –казах аз
-ще има ракия усещам –казах аз на себе си
-къде е да откъснем малко за сестра ми тя обича сливите обича сладкото сигурно ще е омела шоколада като се върнем –каза тя
-нека аз не го обичам много може да те хване диабет от него виж плодовете са добри плодовата захар ще е добра за нея вместо този шоколад за това ето я там не я ли виждаш набери колкото можеш аз ще взема зайчето то е по важно за мен хубаво месо и полезно –казах аз
-и аз така смятам да знаеш –каза тя
Аз претичах и взех заека сложих го на куката на колана които имах
Погледнах в далечината мярнах елен притичах към него чух как Василена ме последва и тя го забеляза изглежда дивеча не се плашеше от изстрели нямали са до сега врагове
Залегнах на едно хълмче и заредих карабината но чух изстрел зад мен и елена се строполи на земята .
- А няма да се разберем така с теб и аз искам да удара нещо но за сега се отказвам няма смисъл имаме много месо какво да го правим –казах на глас
- Ами ще направим елен на чеверме аз го мога нали си направил почти кръчмата ще попразнуваме имаме повод за празнуване живи сме и също повод да почетем мъртвите че се отърваха от този гаден свят –каза Василена
- Ти най ли и аз така смятам за мъртвите трябва да се радваме за тях те са се отървали ние ще се мъчим те ще се преродят скоро и пак ще са добре
- браво харесва ми мисленето ти да знаеш ако не бе толкова мекушав можех да те харесам повече да ги оставиш тези изроди но аз ще ги оправя –каза тя
- ако искаш мога да пратя роботи да ги ликвидират без да се занимаваш ако ти е толкова проблем мисля че имаш фикс идея за това маи –казах аз
- не не искам някоя тенекия да върши моята работа аз ще отмъстя –каза тя
аз взех елена на гърба и тръгнах към къщи с него Василена ме следваше
-Чакай трябва да маркирам мястото с сливите ще ги оберем и ще си направим хубава сливова трябва да поръчам на Джимито контрабандиста да докара един хубав малък казах за Ракия –казах аз
-и аз щях да предложа същото и аз обичам да пия по малко ракия по поводи –каза тя а и искам да знам къде има да набирам за сестра ми понякога нали няма да ги обереш всичките –каза тя
- О дори ще ги разсадя и с помощта на роботите съм ги донесъл при мен ще си направя малка градинка и ако има други плодове ще пратя и тях да намерят роботите и да ми докарат при мен Батко ти Стефан ще си прави ракийка да знаеш –казах аз
- А от кога стана батко на колко години си –попита тя
- Аз съм родена през 90 година ти коя си -попита
- Ами 2088 година значи съм по голям от теб значи съм ти батко се пак- казах
- Да бе две години голямата разлика ще знаеш дори не можеш да стреляш сигурно –попита тя
- Какво не мога да стрелям много се лъжеш но сега няма време и ми се хапва и пие та да вървим -казах и аз
- да вървим и аз също – каза ми тя
Край на втора глава
Трета
-
В гората
Аз излязох от къщи като претворих вратата която бе в средата на огромно и дебело дърво то имаше диаметър точно пет метра и бе издялано отвътре и бяха направени два етажа и малка кухня .
Първия етаж бе хол там бе и кухнята отдясно от вратата бе малка и бе обзаведена с всичко нужно за живот отгоре бе спалнята и тя бе голяма имаше малка душ кабина където да се изкипиш на бързо
Тръгнах в гъстата гора като вървях едва едва и се промъквах през храстите и дърветата бе трудно да се върви но аз се пак настоятелно вървях исках да стигна селската кръчма където щях да пийна с приятели кръчмата бе далеч и никои не си даваше труда да чисти клонките и филизите на дърветата защото те растяха като за световно с тази радиация всичко избуяваше бързо и всеки път се скапваше за секунди
Започнах да се предвижвам по лесно личеше си че тук се движеха много хора и постоянно се сечаха клоните и опарваха пътя
Достигнах огромното дърво на кръчмата имаше голяма табела на дървото която пишеше >РЕЛАКС> отворих вратата и се озовах в задушната и приятна механа
Цялата бе с дървения бе с пейки и маси имаше доста маси почти всичко бе пълно видях един приятел и се насочих към него той бе седнал на една маса и бе сам
- Кво става Коки сам си а няма ги другите от тайфата -казах аз
- Да бе тук съм от час и още никои не е дошъл добре че дойде ти да има с кои да пийнем се пак е събота ден за дискотеки горе още няма никои но след няколко часа ще има и ще е пълно –каза той
- Да бе днес е ден за купони и аз се надявам Василена и Елена да дойдат днес –казах аз
- А бе Стефан е тия тенджерки те бъзикат само –каза той
- Абе бъзикат нека се бъзикат и аз тях ще бъзикам нали виждаш идват винаги и събота и петака не пропускат и като до идат само чакат да стана да танцувам и се лепват за мен –казах аз на Коки то
- За това си прав но се бъзикат с теб –каза той
- Сядай де какво стърчиш прав –каза той
- Да бе да пийнем и да хапнем –казах аз
Аз седнах на масата срещу Колет о и робота играещ ролята на сервитьорка кацна на масата веднага
Това бе сферично тяло което летеше и се придвижваше с летене по масите и бе робот които записваше поръчките и ги носеше в средата на апарата които имаше камера където се поставяха от готвача и апарата ,робот излиташе и носеше поръчките
- Моля какво ще поръчате господине записвам –каза робота
- Искам бутилка Кайлъжка ,шопска салата ,пилешки крила ,пилешки хапки и порция ребърца ,кола сода пържени картофи с сирене и това е за сега край- казах аз
- Поръчката бе записана командата разбрана –каза робота и отлетя
Първо донесе бутилката с чаша за нея и колата и содата пак отлетя и скоро донесе и другите поръчани от мен поръчки
- е най сетне да пийнем ти ще пийнеш ли с мен гледам че не си поръчал още да ти сипя ли каилъжка или искаш нещо друго –казах аз
- а ще пина с теб калъжката е гот –каза Колето
аз му дадох една от чашите тази дето е за колата и му сипах ракия
- айде на здраве –казах аз
- на здраве и дано дойдат твоите мацки да направим пак яко шоу при Владо
скоро бяхме вече пияни и бе станало време да се качваме горе поръчахме още една бутилка Каилъжка и една бутилка Уиски за Колето поръчахме и безалкохолни
качихме се по стълбите и Владо ни посрещна на бара
- кво става пичове днес ще има пак як купон щом сте тук пак ще има шоу –каза той
- о с сигурност моите мацки тук ли са –попитах Владо аз
- кои от марково или Елена и Василена –попита
- Елена и Василена –казах аз
- Тук са чакат ви дойдеха скоро –каза Владо
Ние влезнахме и седнахме в едно от свободните сепарета секунди след като седнахме долетя апарата Сервитьор и донесе бутилките взехме чаши от Владо и си сипахме и започнахме да пием скоро бяхме доста ама доста пияни и започнахме да танцуваме двете красавици само това чакаха и веднага започнахме яко ден с и яки танци до сутринта
Момичетата си тръгнаха ние допихме питиетата и си тръгнахме
На другия ден не помнех нито къде съм бил нито какво съм правил а най много ми се губеше как съм се прибрал и как на два крака или на четири не помних нищо
Станах от леглото и отидох долу и започнах да си приготвям храна имах малко еленско пека но което скоро бях обстрелял в гората приготвих си шопска салата и си сипах една голяма чаша кола изпих я на един дъх и пак си сипах в чашата занесох всичко на масата и седнах да закусвам хапнах и след като приключих се качих горе да се облека облякох се и след като взех хубавата си пушка Драганов заредих пълнител в пушката и излязох да се поразкарам
Притворих вратата и се отправих в гъстата гора в посока на ненаселената гора която се намираше нагоре от моята къща ,дърво моето дърво бе в края на населената част на град Пловдив тръгнах нагоре и след като се поразходих малко нагоре забелязах едно огромно плодно дърво бе огромно и бе отрупано с ябълки реших веднага да го маркирам извадих джиесема и с негова помощ разбрах къде се намира маркирах го и след като запаметих позицията изпратих съобщение на горския че е мое и да не се бара от други така аз бях вече официално негов собственик и щях да си произвеждам ракия от ябълките и да продавам плодовете му ако поисках сега трябваше или да наема дърво бъчва или да си направех такава
Продължих нагоре гората ставаше се по гъста едва напредвах пушката ме затрудняваше но се пак тя щеше да ми потрябва се пак забелязах движение на 100 метра от мен в дясно имаше много малки дървета и храсти залегнах на земята и загледах храстите да бе заек великан с размери на куче дори по голям най малко трийсет кила бе добър дивеч добре че тази радиация им се отрази така и животните станаха огромни
Насочих пушката внимателно към заека които хрупаше трева и някакви плодове в храсталаците
Стрелях и заека побягна аз пак стрелях и заека се преобърна и се свлече на земята
Аз започнах да се надигам и с крайчеците на очите забелязах как група вълци се нахвърлиха върху заека погледнах и с ужас видях огромните вълци с размер на кон и дори по големи как разкъсват заека за секунди и той изчезна в гладните стомаси на 5 вълка след като го изядоха два вълка се насочиха към мен с огромна скорост и пъргавина но аз бях готов стрелях и единия падна втори изстрел срещу другия и той също падна трите вълка бяха изчезнало без да забележа това не бяха прости като тези два вълка сигурно бяха много гладни да рискуват да нападнат мен
Трябваше да обидя и другите но не ги видях на къде се ометоха тук уж не идваха вълци заради многото хора в горите но изглежда бяха навлезли в зоната на Градът ни отидох до двата мъртви вълка и се огледах забелязах следите бяха се насочили към местността гръцки ливади които бяха граничните зони на град Пловдив аз проследих вълците и се стараех да ги настигна но бе трудно те бяха много бързи а аз бях бавен
Продължих да упорствам и да ги проследявам трябваше да ги убия утре можеха да нападнат някои друг невъоръжен гражданин или по лошо някое заблудено дете и оставено само на произвола на съдбата от родителите си продължих да ги гоня и скоро се озовах доста навътре в гората бях вече далеч от познатите и безопасни зони отдавна не забелязвах патрулиращи летящи роботи а това значеше че се намирам в доста опасната гора където имаше всякакви мутирали хищници с които дори не бяхме се срещали тук бе опасно и не всеки решаваше да навлезе тук но аз продължих по едно време забелязах вълците бяха спрели до един поток да пият вода стрелях и свалих единия стрелях втори път и вълкът се строполи на земята последния бе се спуснал в грешната посока тоест бе тръгнал към мен стрелях пак и вълкът дори не осети че бе поразен а навярно може и да не съм улучил бях толкова смутен и изненадан от действието на вълка че се наложи да изстрелям още няколко патрона и вълкът се строполи на метър от мен дори ме опръска с кръв забелязах няколко летящи робота да се приближават от различни срани бяха чули стрелбата и се насочваха към нея да видът какво е положението и дали имат нужда от тях те бързо забелязаха че няма нужда от тях и се разпръснаха пак в различни посоки като се поклащаха в въздуха
Продължих да вървя нагоре и скоро пак забелязах зайци бяха три доста големи
Залегнах бързо и се прицелих към зайците не стрелях бях се замислил за секунди дали имах достатъчно патрони в пълнителя извадих го и действително имах един патрон само бръкнах в джоба и изкарах шепа патрони заредих ги внимателно в пълнителя пак внимателно насочих пушката към зайците те бяха вече 5 и си хапваха необезпокоено трева и плодове стрелях по единия стрелях по втори и дори успях да произведа трети изстрел преди зайците да се ометат в всички посоки
На земята бяха два заека третия не се виждаше притичах набързо към зайците и се огледах забелязах и третия заек наблизо в храстите на няколко метра от другите бе се опитал да избяга но бе паднал много бързо мъртъв от загуба на кръв
Внимателно извадих Телефона и набрах номера на роботите за пренос на товар
- да моля колко робота ви трябват и за какъв товар горе дуло –каза метален женски глас
- три за около 40 кила всеки -казах аз и затворих започнах да се оглеждам да не изскочи някои вълк или нещо по зле
След няколко минути пак дойдоха летящи роботи аз махнах на единия да се приближи и след като се приближи аз му казах
-остани да ме пазиш -казах аз на робота
Робота не каза нищо но започна да обхожда местността дори изглежда нареди на другите и те да се включат и те в охраната ми аз се отпуснах и седнах до зайците станах набързо и извадих ножа от кобура му и при колих зайците да им изтече кръвта им
Скоро се появиха и доста големите роботи които се доближиха до мен и аз с усилие натоварих зайците въведох координатите на къщата ми и ги пуснах да тръгват
Съжалих че не си викнах и за мен един превоз но се пак исках да се разкарам отпратих роботите и тръгнах да се прибирам скоро аз бях се засилил и с бързо темпо бях решил да се прибера скоро но аз бях доста далече и се още извън зоната на градът
Чух силен рев и се изненадах че бе много близо погледах към посоката на рева и изтръпнах бе огромна мечка мутант насочих пушката и стрелях мечката осети куршума и се впусна в бяг към мен аз отскочих настрани и стрелях пак два пъти в нея мечката се размина с мен и с огромна сила и замах замахна към мен усетих малка болка в ръката си отдясно претърколих се назад и стрелях пак два пъти в нея този път дигнах пушката нагоре и изглежда засегнах нещо мечката осети и се приви а това ми бе достатъчно да я прострелям в главата мечката се строполи на земята без да произнесе и гък
Чак сега погледнах ръката си а тя бе прорязана до кокът и кървеше ужасно скъсах парче плат от тениската си отдолу и се опитах да направя турникет и да спра кръвта от ръката ми успях кръвта намаля аз веднага усетих слабост и се строполих на земята загубих съзнание за известно време събудих се и до мен бе робот линейка
Които ме питаше нещо но аз не схващах какво
- господине имате голяма загуба на кръв моля качете се да ви отведа до болницата ако не можете и не разбирате ще повикам екип с човек –каза робота
Този път го разбрах опитах се да се изправя но имах огромен световъртеж и залитах апарата се спусна се по надолу и аз се претърколих в него апарата се повдигна много бавно и скоро бе над дърветата усетих топлината на газта под мен бяха се включили нагревателите и хелия се нагряваше за да може да поеме теглото ми и да повдига се по нагоре апарата линейка скоро бях в болницата като линейката навлизаше в нея и се отправи към спешния център на Болницата пак изгубих съзнание и се бях събудил в болницата в една стая с трима други пациенти ръката ми бе превързана и не ме болеше сигурно бях на морфин
Мина известно време и дойде доктор които дойде направо при мен
- едва ви спасихме имахте огромна кръвозагоба бе засегната вена добре че сте спрели кръвта още малко с този теч на кръв и бяхте мъртва и неспасяем за нас –каза той
- докторе –казах
- Иван Петров –каза той
- Иван е мерси много добре че ме спасихте благодарен съм ви –казах аз
- Добре че се задейства чипа в дрехите ви след като засякъл промяната на тялото ви той е пратил линейка –каза доктора
- Какво стана маи са ви изненадали нещо голямо е било –каза доктора
- Да докторе мечка бе изненада ме след успешен лов и бързане за да се прибера в къщи –казах аз
- Имал си късмет приятел е това е от мен закърпихме те оправихме всичко натъпкахме те с антибиотици ще полежиш поне няколко дни и след това при жена ти –каза доктора
- Не съм женен –казах аз
След 6 дни линейката ме домъкна у дома направо вътре ме стовари и отпътува бях си одума
- видео фон включи се –казах аз
Екрана на плазмения телевизор светна а на него се показа телефон
- нула 983 884 806 - казах аз
Екрана при светна и се чу пиукане бе свободно скоро се показа фигура на млад човек
- здрасти кой ме търси моля –произнесе лицето
- аз съм Стефан Тодоров от къща 3335-казах аз
- а Стефан е кажи де какво искаш от мен –каза той
- ами искам да те покана на лов и разходка не искам да хода сам вече съм пострадал в лов и за това ми трябва някои с мен хем за компания хем да е по безопасно. казах аз
- о Стефка няма проблем къде ще идем -каза той
- Искаш ли да идем по навътре в гората –казах аз
- Няма проблем където кажеш там сме –каза той
- Добре ще идем с кола до мястото но си земи хубава пушка или автомат вземи си и пистолет по възможност картечен –казах аз
- Ще дойдеш ли утре в нас носи си оръжията и тръгваме –казах
- Добре айде чау за сега –каза той
Екрана угасна и телевизора също аз отидох горе в спалнята и си пуснах музика и след време заспах
На сутринта закусих свърших и някоя и друга работа по къщата
И излязох отидох до най близкия асансьор стъпало застанах до пункта на стъпалата и натиснах копчето за повикване на стъпало асансьор след секунди от въздуха слез на летящо стъпало аз се качих и започнах да се изкачвам много бавно като постепенно стъпалото ставаше се по голямо за да поеме масата ми скоро след бавно летене нагоре достигнах стъпалата на платформата на летящия град прекрачих и стъпих на първото стъпало от десетте минах през малката вратичка която бе отключена и аз се намирах на една от улиците на градът които бе доста голям около 5 километра в диаметър и бе направен подобно на огромна вътрешна от кола във вътрешността и бе самия град а огромната вътрешна бе напълнена с хелий и с помощта на него се носеше във въздуха целия град бе от алуминий всички къщи и апартаменти бяха от него ресторантите и заведенията също дори мебелите бяха от алуминий по този начин градът бе по лек от колкото щеше да бъде ако е от друг материал
Аз се насочих към най близката кръчма влезнах през вратата бе пълна с хора всички хапваха и пийваха и си говореха доста шумно бе намерих свободна маса което ми отне време бе пълно всички от градът сякаш се бяха изсипали тук седнах и след секунди долетя летящия робот сервитьор
- кажете какво ще поръчате моля записвам –каза той
- искам две банички една боза и вестник труд искам и кока кола моля –казах аз
Апарата отлетя и скоро ми донесе поръчката аз си прехвърлих поръчката на масата и взех да си хапвам баницата като и разглеждах вестника нямаше нищо интересно разискваше се конфликта на русия с Америка които се бяха на рабът на ядрена воина
Та каква воина след този ядрен колапс които бе имало преди 60 години от тази воина всичко бе радиоактивно растенията избодяха и повечето градове се окопаха под земята или се настаниха в самите дървета като си издълбаваха жилища в тях бяха минали толкова години от голямата ядрена воина на Русия и Америка и пак бе същото пак искаха да се унищожават пак трупаха ядрени заряди и пак действаха под градовете си под земята те се карат вече 60 години но сега бе избуял конфликта богатите се бяха спасили в летящи градове и си живееха чудесно и не им пукаше за никакви ядрени воини те бяха на над 5 километра височина и можеха да се качат на повече ако трябва
Аз бях от долу и се интересувах нашето малко село бе пострадало едно време и сега се беше възстановило по дърветата и с страх и ненавист към лудите американци и руснаци следяхме всичко да знаем какво да правим всеки от нас трябваше да си направи и по едно подземно жилище за да оцелее при ядрен колапс отново за това се интересувах
Изядох си закуските изпих бозата и дигнах и изпих на един дъх колата
Извадих телефона и с натискане на копче по него си платих сметката напуснах заведението и започнах да разглеждам градът а той бе доста голям разглеждах го цели няколко часа бях се изморил и реших да слизам намерих моята платформа с моя асансьор но се оказа че сме се преместили целия град се беше преместил това не беше проблем просто трябваше да въведа кода на джи пи е с координацията на кацане и стъпалото асансьор щеше да ме закара но трябваше да лета доста време можех да слез на направо долу и да хвана подземната железница и да ида в Пловдив с нея и от там у нас горе в селото ми Брани поле
Реших да сляза с асансьора и се качих на стъпалото то се отлепи от градът и отплава към моето село изгледът от тази височина бе чудесно навсякъде се виждаше дървета и гори огромни дори забелязвах отгоре огромни животни които бяха подобни на динозаврите и бяха доста големи не ги познавах ние хората не бяхме изследвали промяната на живота и растенията след колоса но той се бе променил имаше много много растения и много мутирали животни които бяха много опасни
Звън от телефона ми
- ало аз съм за ловът чакам те пред вас донесох оборудването няма те нещо да те чакам или се отказа да си тръгвам –каза той
- е и сега ще дойда с асансьор стъпало идвам ходих да хапна и да разгледам горе един от градовете ще ходим знаеш ли какви животни гледам отгоре яко и ще направим як лов извън зоната има як дивеч и много мутанти за трепане –казах аз
- чакам те ти след колко време ще долетиш –каза той
- ами не знам до част със сигурност ако искаш иди долу да хапнеш или да пийнеш нещо ако не ти се чака пред вратата ми един част –казах аз
- абе ще изчакам имам бира с мен ще пина някоя и друга докато дойдеш –каза той
- в близост има кръчма там на едно от дърветата е ако я потърсиш сигурно ще я намериш –казах аз
- ще вида ако ми стане скучно ще я потърся айде чау ще чакам –каза тои
аз долетях след известно време той бе там влезнах в къщи взех си всичко което си бях приготвил снощи
излязох от къщи с раница на гърбът и автомат Калашников в ръцете бях препасал един хубав руски картечен пистолет Пепелянка и един хубав огромен меч мъчете за рязане на храсти и за прекарване на път в гъста гора и за защита разбира се от другата страна имах един пистолет ТТ реплика на стар руски пистолет бях добре въоръжен раницата бе пълна с патрони други нужни работи като храна кибрит бинтове и серуми срещу змии
- да вървим приятел –казах аз
- казвам се Иван а ти –попита
- Стефан да вървим какви мутанти видях само за трепане са –казах аз
- Добре да тръгваме Стефка –каза той
- Първо ще идем на едно място където съм бил там бях ранен само да го намерим де –казах
- Няма проблеми ти водиш –каза той
Тръгнахме в посоката където бях ранен по памет вървяхме бързо всеки от нас държеше оръжие колегата имаше М16 и с бързи крачки достигнахме до зоната без да срещнем нито летящ защитен робот нито някои хищник видяхме някои и друг заек но не се интересувахме от тях и бързахме
- е и тук трябва да е –казах аз
- какво търсиш -каза Иван
- ще видиш не знам дали ще го намерим –казах аз
Ние се оглеждахме ту насам ту натам заприлича ми на познато място е и напред в дясно и се насочих натам да виждаше се нето в близост до един храст доближихме и видяхме това бе моя Драганов от последния ми лов
- а е и това ли търсихме този Драганов –каза Иван
- да бе бях го загубил при раняването си тук –казах
- ами зима и го като виждам нищо му няма изглежда си го смазал като си излизал но цевта с сигурност ще иска да се почисти –каза той
- да със сигурност –казах аз
Аз седнах и си изкарах от раницата масленицата и почистващите четчици изкарах лоста за почистване монтирах четката и започнах да почиства Пушката разглобих до и го почистих смазах го и го заредих стрелях по едно дърво стреляше без проблем станах наметнах на рамото пушката
- айде да тръгваме нас Мутанти ни чакат ако видим мечки ще се по забавляваме с тях такива ме раниха да знаеш опасни са само стрелба на автоматична ще ги повали
- да тръгваме че нямам търпение –каза Иван
Лов във гората
Иван тръгна напред и аз го последвах вървяхме бавно в гъстата гора бе трудно имаше огромно количество дървета които ни пречеха да се движим напред Иван изостана бе му трудно да напредва аз излезнах напред извадих мъчете то и започнах да проправям път през шубраците но дигах много шум няколко заека подплашихме за това бързо прибрах в кобура пак мъчете то ми започнахме да се промъкваме
Забелязах движение напред от дясно до огромно дърво с плодове подобни на круша имаше 3 мечки стръвници бяха огромни .
Посочих с ръката посоката на Иван за да види
- видях ги какво ще правим ще се приближим ли още или да стреляме от тук има няма 200 метра като виждам –каза той
- да не е много далече но и не е много близо –казах аз
- но да стреляме на поразия да не оставяме нито една от тях жива да се измъкне или да ни нападне много са опасни от опит го знам –казах
Аз залегнах на земята внимателно до един храст като поставих на земята от дясно на мен Драганов а взех в ръце автомата заредих внимателно без да дигам много шум заредих и Драгунавия и пак го върнах на мястото му взех отново автомата и се прицелих Иван видя мен и той легна наблизо до мен и също насочи оръжието си към Мечките стръвници които нищо не усещаха и си хапваха най сладко от големите плодове които от презря лост бяха окапали на земята и бяха сигурно много богати на захар трябваше да маркирам дървото за да го използвам за производство на ракия която щях или да продам на горните градове или на долния град Пловдив
Натиснах спусъка и автомата загърмя в ритам по огромните мечки Иван ме последва секунди след мен мечките бяха изненадани куршумите се забиваха и в трите ту в една ту в друга и те дори не можаха да мръднат а започнаха да се опитват да избягат но нямаха сила куршумите ги удряха постоянно и те се влачеха един на ляво друг на дясно единия се опитваше да се качи на дървото но не можеше да забие лапи в него кръв шуртеше от тях скоро бяха улучени от нас в главите и те притихнаха ние сменихме празните пълнители и се впуснахме в бегом към тях аз взех пушката и тръгнах с двете в раците към мечките Иван ме изпревари и бе застанал до мечките и ги побутваше с цевта на автомата като проверяваше дали са живи
Аз също се доближих и също ръчнах друга мечка но дори не мърдаха бяха мъртви бяха целите в кръв и бяха застанали в неестествени пози за тях
- И сега какво ще ги правим –попита Иван
- О ако искаш обади са за превоз да ги вземеш аз не ги искам аз съм дошъл за някои друг заек за да си го пекна на чеверме мечка ми идва много камоли три ако искаш зима и ги и трите –казах аз на Иван
- И аз не искам за кво ми са аз съм дошъл да се по кефа от ловът гот е да убиеш някои друга мечка например як зев да тръгваме да търсим зайци и аз бих взел един за печене –каза той
- Добре да тръгваме чакай да маркирам мястото това плодно дърво ми трябва -казах аз и го маркирах
Ние зарязахме мечките и на влезнахме още по навътре вървяхме доста без да стрешнем нищо изглежда от стрелбата бяхме подплашили дивеча по едно време от пред нас изскочиха някакви мутанти големи ама много големи бяха подобно на динозаври и бяха най малко 5 и идваха още сеещо нас ние залегнахме и започнахме да стреляме напред сеещо петте аз чух рев и се обърнах и видях че и отзад идваха още 5 такива мутанти изглежда ни бяха устроили засада бяха ни подвели да си мислим че няма никакъв дивеч или хищник а са ни заграждали внимателно и от всички страни
Започнахме да стреляме ту напред ту на зад ту на ляво ту на дясно след минута около нас имаше умиращи хищници повечето бяха избягали но ние бяхме свалили най малко 10 от огромните мутанти които искаха да ни изядат
- Е нали искаше да купонясваш –казах аз
- Е баш такъв купон не исках но ще продължим докато намерим някои заек да убием –каза той
- Добре аз нямам проблем ако си се разколебал да се връщаме ако искаш –казах
- Не не искам –каза той
- Да тръгваме –казах
Забелязахме да пристигат роботи охранители зарязахме ги и продължихме напред се напред по едно време попаднахме на една малко поляна с тучна трева на която имаше група зайци и няколко глигана ама големи колкото крави залегнахме и започнахме да се приближаваме се по наблизо и да ги хващаме на мушка аз поставих на земята автомата и взех в ръце Пушката и насочих към най далечния заек и дадох сигнал на колегата да вземе на мушка и с помощта на жестове му показах че като сваля ръката да стреляме дигнах лявата рака и я свалих рязко той стреля аз стрелях веднага след него като хванах пушката с двете ръце заекът в които се целех се канеше да отпра ши в неизвестна посока когато го свалих с един изстрел всичкия дивеч се разбяга колегата продължи да стреля с автомата си по дивеча след секунди на поляната имаше два заека и едно прасе имаше и един заек които се бе опитал да избяга и се бе запътил едва едва към гората Иван го застреля като го достигна и от упор му простреля главата сега имахме на разположение едно прасе и три заека
- айде готови сме имаме даже в повече от нужния ни дивеч –каза Иван
- да и аз така смята аз искам моя заек ти се оправяй с твоите дето си ги застрелял –казах аз
Взех джиесема и повиках апарат за превоз скоро дойде и след като качих моя и го отпратих към нас си повиках въздушен превоз и за мен
- Е ти какво реши ще ги взимаш ли –казах аз
- Вече чакам превоз за заека прасето няма да го взема ако мога да натоваря двата заека на един от роб о превозите ще ги взема и двата ако не ги зарязвам ти викна ли си превоз аз си викнах –каза той Иван
- Да разбира се чакам да дойде –казах аз
- Ти изкара късмет твоя превоз дойде бързо моя нещо се бави ти на коя копания се обади аз се обадих на МИГ РОБО Превоз –каза той
- Аз се обадих на СТЕФАН РОБО ПРЕВОЗ –казах аз
- То и затова те са най старата фирма за превоз –каза Иван
- Ето ти превоза за дивеча –казах аз и посочих спускащия се отгоре апарат –казах аз
- Да добре –каза той
Той започна да се опитва да товари зайците но сам му бе трудно аз му помогнах и превоза едва едва дигна големия товар и полетя в зададения му адрес по джи пиеса
Той се качи в втория превоз и отлетя аз му махнах и му казах
- Друг път пак ще идем на лов ако искаш потърси ме ти или аз ще те потърся –казах аз
- Добре чау за сега –каза
Той отлетя аз се качих в моето превозно средство което изчакваше да може да кацне след като Ива новото отлетя то и моето се вреди и кацна превоза ме обви и бавно отлетях ЗА БАРБЕКЩТО В ГОРАТА
Барбекю в гората
Бях приготвил цял ден едно хубаво тлъсто и доста голямо зайче което бях убил скоро в лов бях го изкормил махнах му главата и го бях изчистил добре бях се обадил на група приятели да дойдат на барбекюто ми бях поканил Джи мито от Смолян бра чеда Йов о и бях поканил и бра чеда Филип и брат му Гризаната те всичките казаха че ще дойдат в три часа на обяд и бяха ми казали като намеря място за барбекюто да пратя джипиес координати за дойдат
Аз приготвих хубаво Уиски от плодове от гората с малко есенция бе станало супер и касата бе пълна с него бях взел голяма каса с двайсет гнезда поставих в нея бутилките и тя касата се изду и се издигна на метър над земята качих заека на превоз и натоварих на друг превоз другите посуди и дреболии взех и по голям превоз за масите и столовите които бяха разглобяеми тръгнах напред Роб о охранителите които бях повикал за този случаи които бяха 5 се залепиха за моята колона от апарати и започнаха да ме следват намерих едно хубаво място в охраняемата зона на градът и започнах да разтоварвам апарати и мебели след време всичко бе готово пратих координатите на приятелите си и те започнаха да пристигат един след друг първо престегнаха Филип и Брат му Гризаната бяха докарали Христина с тях и Иванка
Момичетата започнаха да помагат момчетата също запалихме огъна и скоро стана жар и агнето ,Заек бе на него и започна да се пече сетих се че нямам сума работи и поръчах от близкия горски магазин скоро долетяха малките апарати с домати сирене и други работи бе трудно но с помощта на брачедите и момичетата бях готов до 3,30 бяха дошли всичките и бяхме насядали сетих се че не бях взел ,поръчал безалкохолно пратих съобщение и скоро долетя апарат с коли и лимонади масите бяха две слети и всичко бе натрупано на тях всички си сипахме по Уиски .
Бяхме се настанили на масите и на всеки бе сипано питие барбекюто се печеше аз станах и отидох да нагледам Зайчето бе добре печеше се
- Стефка кога ще е готово това Зайче –попита Бра чеда Филип
- Ами според мен след доста време –казах
- Смятам че иска поне два часа пека не на този огън за да е готово за хапване –казах аз
- А добре ще чакаме –каза той
- О това няма да стане за 2 ,3 часа най малко 4 ,5 часа аз така знам от нашите –каза Джимито
- И аз така смятам –казах аз
- Абе има ли бира че ми се пие –попита Христина
- И аз искам –каза Иванка
- О чакай да се обадя да доставят –казах аз
Взех телефона и поръчах в магазина
- Ще чакаме скоро ще долети бирата -казах аз
- Ще чакаме щом трябва –каза Иванка
- Ван е ако искаш да ти сипа малко Уиски –попитах аз
- Не не искам няма да ги меся –каза Иванка
- Аз ще пина разредено с много кола –каза Христина
- Добре –казах аз
Станах и отидох до мястото където бе безалкохолното взех две бутилки кола и ги донесох сложих едната на Христина едната разредих с Уискито което сипах на младата дама и поставих полупразната бутилка
Скоро дойде и бирата и пихме и ядохме печения заек стана по рано и аз наслагах на масата мезе и сложих панерчета с хляб
- да хапнем или да пийнем –казах аз
- да пийнем –каза Христина
- да да пийнем –каза Иванка
Те бяха мутирали и бяха завладяли планетата но аз бях добре бях се събудил в свят на абсурда и смърта но бях оцелял и сега целта ми бе летящия грат горе .
Надух балона с водород и балона започна да ме издига нагоре не мина много време и скоро видях града с помоща на двигатели и други газови инсталации достигнах градът и се разбих над него на една улица в градът скоро бях обграден от полицески сили
Които ме арестуваха и отведоха в кмеството на градът
Бях настанен в един апартамент на десетия етаж соро ми напомниха че без пари нямах бъдеше в градът
С обекалянето из градът им казах че си отивам
Заради голямата височина се нагнетяваше въздох за да се диша споконо и да се движат по него
Отидохме в един хостел да се настаним
Настанихме се бързо по стаите и аз реших да ида на дискотека
Хванах 1 и тои ме закара на цетъра на градът там избрах чалга дискотека и застанах на входа отпред имаше охрана от даикс сот
- момчета при вас търсат ли охранители ... –попитах
- да разбирасе иди в офиса и ще те вземат нямаме хора ...-каза единия охранител
- добре ще намера адреса по интернета и ще доида ... –казах
Платих и влезнах посрешна ме силна музика чалга ...
Избрах си наи блиската свободна маса и седнах скоро доиде и серветор
Тои попита
- какво да бъде ... –каза
- нещо силно ботилка вотка савои казах аз 500 милилитра ...- казах
- нешо друго ще има ли ...- попита тои
- да 10 кебапчета шопска и кола и сода ... – казах
- поръчката идва ...-каза сервитора
Чу се силен гръм и сичко се растресе никои не регира това бе прихваната ракета истреляна от боиковата държава от мота бивша държава която напуснах за да се спаса от боико и циганите ... Тук се готвеха за воина с боико бе и писнало и бяха се снабдили с ракети и истребители и щяха да нападат не казаха кога . аз смятах да се запиша доброволец но за сега,не вярвах скоро да избухне
-поръчката господине .. –каза сервитора и остави сичко каквото бях поръчал
-може ли порция картофки ..- казах
- може разбирасе идват ....
Пуснаха яак кючек коня и аз станах да танцувам на бързо обърнах една две чаши на екс и скоро опостоших ботилката бях се напил
Видях едно самотно малко гаже веднага се лепнах за нея
- здравеи как се казваш ... - искрясках в охото и
- Христина викаи ми тинче ...- каза тя
- Искаш ли да се присадиниш на мота маса тинче ... – казах аз
- Добре ....- каза меко тя
Потацувахме яко на кючека и скоро бяхме на моята маса
- та тинче кажи сладур от каде си
- от тук тук съм родена ...- каза тя
- а ти ... - попита тя
- от Брани поле пловдиско от боикова идилия ... – казах аз
- ау от долу от нашата родина която скоро ще си върнем ... – каза
- Сервитор ... – казах и помахах на сервитора
Тои долетя на секудата и попита
- какво да бъде ....
- донеси още една ботилка и от същото и попитаи дамата какво иска за да и го поръчам ... – казах аз на сервитора
- моля Тинче какво искаш .... – каза тои
- а ма вие се познавате ... казах
- да тя ми е сестра ... каза
- а ясно . казах аз на него
- ами един джин и тоник ...—каза тя с децко гласче
- добре идва
- това ли е брат ти ...- п;опитах
- о да
Скоро с скороста на бит педерас донесоха поръчката ни дигнахме наздравица и отпихме
Та викаш скоро ще бъде аз съм първи доброволец ще очаствам в нашетвието за да си върна сраната и да изгоним сички прости цигани от моята родина а боико ще го пратим в космоса да си прави цигански раи
- о да скоро много скоро и аз съм доброволка .... – каза тя на мен
- спорет теб дали имаме шанс ... каза тя
- да със сигорност циганите са страхли и при първия истрел ще побягнат .. 0 нказах аз на нея да я оспокоя
И докато го казвах зави сирена и по висоговорителите спря музиката и се чу глас които не се престави
- В реме е граждани явете на сборните пуктове ... – каза тои
- време мобилизират ни ако искаш ела с мен и ще се запишем заедно дано да ни распределят заедно... - каза тя
- какво стана ...- попитах пияно
- воина ....- каза тя
- а иасно да отиваме могат да те распределят в моя звот.... - казах аз
Излезнахме на улуцата и хванахме първата кола и тя ни закара на пункта
Кадето се записах и бях назначен за комадир на минохвъгачно оделение и с звание сержант ...
Тичето бе закрепена за нашата батарея и сички се пресъденихме към дивизона
Скоро ни окоплентоваха дадаха ни ониформи оръжие и скоро бяхме сроени пред полка на една площатка в градът на площада излезна генерал които поговори мако надъха ни и сички бяхме натоварени на кораби и испратени доло скоро бяхме долу
Воените дествия се дестваха само три дена и боико се предаде веднага щом магалите от армията се разбягаха слет ожесточените зблъсаци ...
И така ние се оженихме и се завърнахме в нашата мила родина ......
По нас стреляха с ракети и лазари защитните системи за сега се справяха скоро ни растърси гръмове колата поскочи ожасно но продължи
Ние бяхме 10 човека избягали от Боикова Идилия така се казвапе бившата България сега населявана от Боиковите „Роми“ а ние Българите бягахме от сопсвената си държава
Боико бе Приел зкон забраняващ живота на Българите на територията на Боиковата държав
Отекнаха още взеивове
Ние треперехме и се молехме скоро престигнахме благополучно скоро ни пострешнаха истребителите на България и бързо прогониха Боиковите Престъпници
Няколко коли на Боико избухнаха одарени от ракети и лазари о чудо сички сили на гоико се праждосах .
Навлезохме в територията на българия тя бе от няколко град ние се насочихме към Пловдив там се нядявахме да стрешнем одавна загубени роднини
Кацнахме на една площятка на края на града веднага ни посрешнаха чиновници описаха ни и вече бяхме граждани на Пловдив държава Нова Въздушна България
Тук боико нямаше власт така свърши наща пирва епопея ....
Тои насочи оръдията към малката спретната летяща къща но домът го забеляза с радарите си и истреля няколко ракети по него
Тои стреля олучи една но втората го цапардоса яко ако нямаше електромагнитен и плазмен щит да се бе взривил
Но тои оцеля и започна маневра да избяга другите ракети
Избяга ги и простреля още няколко а в това време домът на нарошителя се издигна
За да достигне свободната зона кадето не важаха законите на боико за данаците на българия и в връска с кризата оставена от бсп и троната коалиция
Домът бавно започна да помпи въздох горещ за да се издигне нагоре
Скоро започна стремително да се изкачва през това време колата на даначния се опитваше да се справи с ракетите на домът на бедния селянин
Селянина оспя да забаламосва даначния достатачно че да достигне 30 километра височина колата на даначния не можеше да се издигне на повече от пет максимом
Селянина излезна с защитно облекло и започна да танцува от радост че се бе отървал от власта на Боико ....
