Климатът: 2017 г. e начало на края
Охлаждането на Земята
07.2017
Ситуацията се развива драматично. Учените обявиха 2017 г. за "година на заплахата за началото на края на човечеството".
Започва пореден цикъл на охлаждането на Земята. Такова съвместно изявление направиха редица световни научни организации и академии:
- Commission for Agricultural Meteorology
- Commission for Atmospheric Science
- Australian Academy of Sciences
- Brazilian Academy of Sciences
- Royal Society of Canada
- Caribbean Academy of Sciences
- Chinese Academy of Sciences
- French Academy of Sciences
- German Academy of Sciences, Leopoldina
- Indian National Science Academy
- Indonesian Academy of Sciences
- Royal Irish Academy
- Accademia Nazionale dei Lincei (Italy)
- Academy of Sciences Malaysia
- Academy Council of the Royal Society of New Zealand
- Royal Swedish Academy of Sciences
- Turkish Academy of Sciences
- Global Atmosphere Watch Programme (GAW)
- Global Climate Observing System (GCOS)
- World Climate Programme (WCP)
- World Climate Research Programme (WCRP)
- World Weather Research Programme (WWRP)
- World Weather Watch Programme (WWW)
В своето обращение към главите на водещите световни правителства и ООН учените обявиха, че човечеството е пред реална заплаха за по-нататъшното си съществуване. Настъпва малък ледников период с катастрофални глобални изменения на климата и заплаха за съществуването на човечеството.
Климатичните аномалии, продължаващи от няколко години над Атлантика, Западна Европа, Средиземноморието, Великобритания, Скандинавия, Централна Европа и Русия стават постоянна геоклиматична реалност в резултат на нарушението на действието на планетарния терморегулатор – топлото течение Гълфстрийм.
Началото преди 17 години стана техногенната катастрофа в Мексиканския залив и разливането на 800 000 кубометра суров нефт. Но в случая по-важно беше, че Мексиканският залив е топлинният акумулатор на Земята и от него излиза топлото течение Гълфстрийм, което осъществява терморегулацията и разпределението на топлината на цялата планета.
Екологичната катастрофа в Мексиканския залив, причинена от сондата Deepwater Horizon на британския концерн BP образува на дъното своеобразен нефтен вулкан. От ВР хвърлиха в залива милиони тонове разтворител Corexit и огромно количество други дисперганти, за да потискат въглеводородите. Но да неутрализират последствията от катастрофата не успяха. Успяха само да скрият истинските мащаби на трагедията. Част от залива беше очистена, но нефтът остана на дъното.
Най-непоправимото последствие беше, че се промени температурата, солеността и гъстотата на морската вода, в резултат на което се размива границата между слоеве студена и топла вода, заради което подводните течения се забавят, а в някои места Гълфстрийм спря въобще.
Първи за спирането на течението съобщи италианският геофизик Фраскати Джанлуиджи Зангари, който наблюдаваше залива няколко години и направи точен математически анализ, че огромни маси прясна вода са нахлули в солените води на океана и са се устремили на юг. Това допълнително спираше движението на Гълфстрийм на север, което води до рязко охлаждане на Западна Европа, и на източното крайбрежие на Северна Америка. Охлаждането мина през Ламанша и стигна до Мурманск.
От направените модели се вижда, че човечеството го очакват суша, глад, миграция на милиони хора към по-добри райони. С една дума – нов ледников период. Процесът вече е започнал.
През последните месеци в различни райони на планетата геослужбите фиксираха рекордни данни по всички ключови показатели – температура, валежи, сеизмична активност /количество на земетресенията/, слънчеви бури, активност на вулканите, равнище на водата.
През юни 2016 г. беше установен абсолютен рекорд на температурите: Индия +51 градуса, Сибир +31 градуса, Армения +38 градуса. Над 20 температурни рекорди паднаха в Близкия Изток, Северна и Южна Америка.
Световните метеослужби съобщиха, че през март 2016 г. температурата установи абсолютен рекорд по целия свят.
Този месец беше най-топлият за всички години на метеонаблюдения, т.е. от 137 години насам.
По този начин аномалната 2016 г. стана /поне засега/ най-горещата в историята. Всъщност беше третата поредна най-гореща година след 2014 и 2015 г. Значи, това е трайна тенденция.
Но това е затопляне, а не охлаждане! Не е така. Защото заради повишаване на температурите ледниците започват да се топят.
През 2016 г. топенето на ледниците на Арктика достигнаха своя пик и скоростта на топенето се увеличи с пъти. Сега те губят километри в дължина и метри във височина за броени дни. За първи път от 100 000 години Арктика може да се освободи от морския лед. Това, според някои експерти, може да стане още през 2017 г.
Същността на топенето на ледниците е в нещо друго. Не просто, че ледниците няма да ги има там, където бяха или че белите мечки няма да има къде да живеят. Същността е, че стопената от ледниците вода ще стане част от океана, т.е. ледникът ще премине в течно състояние, а след това при определени условия ще започне да се изпарява. И процесите на водооборота на планетата ще се променят.
Основното е, че днес на планетата се променя преразпределението на водните ресурси, т.е. там, където водата беше малко – става много, и обратното.
Що се отнася до Гълфстрийм, още от началото на 90-те години започна да се появява информация, че нещо с това топло течение не е наред.
Ще припомним, че Гълфстрийм е глобалната "печка", отопляваща през цялата година територията на САЩ и Западна и Северна Европа. Обемът на потока на Гълфстрийм е 50 милиона кубометра в секунда, което 20 пъти надвишава потоците на всички реки на света, взети заедно. Топлинната му мощност е равна на един милион атомни електроцентрали.
Гълфстрийм осигурява топлина от стотици векове, заради което средногодишната температура в Европа и САЩ е с 9-10 градуса по-висока, отколкото в аналогичните по широчина райони на европейската част на Русия, Сибир и Далечния Изток.
В резултат, в Европа и в значителна част на САЩ има много мек климат, изключително благоприятен за селското стопанство. Средногодишният урожай на зърнени култури в Германия, Франция и Англия, даже на нечерноземни почви, е няколко пъти по-висок, отколкото в Русия.
Но още през 90-те години започнаха да се появяват съобщения, че промените в Гълфстрийм се дължат на интензивното топене на ледовете в Гренландия, и като цяло в Арктика. Огромно количество образувана прясна вода засилва пресичащото Гълфстрийм студено Лабрадорско течение, чиято плътност на водата става все по-малка и то започва да потопява по-соления и топъл Гълфстрийм на дълбочина.
Опресняването на Северния ледовит океан, заради топенето на арктическите ледове, също потиска на дълбочина по-соления и тежък Гълфстрийм. Освен това някои учени твърдят, че заради топенето на многокилометровата ледена шапка се променя и геометрията на земната кора в района на Гренландия (в това място кората се издига) и това също пречи на Гълфстрийм да тече, както обикновено на север, към бреговете на Западна и Северна Европа.
Към това се прибави и катастрофата на платформата Deepwater Horizon на ВР в Мексикансксия залив през април 2010 г. И още през лятото на 2010 г. стана ясно, че нефтеният разлив в атлантическата "печка" не е проблем само за Америка.
Става дума за реален факт. Гълфстрийм спира, променя посоката на движението си и отслабва. Гълфстрийм започна, без да стига до бреговете на Испания, да завива към Африка и ще престане да затопля Франция, Англия, Норвегия, Исландия и Шпицберген.
Няма да има нужда да чакаме 100 години, за да почувстваме промените в климата. Деветте подарени допълнителни градуса на Европа и на източните и централни щати на САЩ изчезват бързо.
Когато Гълфстрийм се охлажда, той се спуска към дъното на океана и като океански поток се връща на юг, където отново се нагрява, издига се на повърхността и с непрекъснато конвекционно течение отново се връща на север. Това е гигантска триизмерна осмица. Моторът, поддържащ течението на тази топла вода се намира на север, там където Гълфстрийм се спуска към дъното на океана. Концентрацията на соли в океана принуждава този поток да потъва, тя издига и топлата вода от юг.
Сега, когато ледът на полюсите се топи и прясната вода се влива в Атлантическия океан, концентрацията на соли в океана намалява. Гълфстрийм се спуска не толкова дълбоко и в резултат течението се забавя. Значителното забавяне на Гълфстрийм става поне от 1996 г. Тъй като Гълфстрийм се забавя, топлината вече не достига до северноатлантическия район и започват да се променят климатичните модели, чието равновесие поддържа този поток от топлина.
Тревогата за екологичното състояние на планетата премина в паника. Още повече, че още от средата на 70-те години беше ясно, че на нашата планета става глобално изменение на климатичната машина. Това касаеше всички температурни режими – влагооборотът, преразпределението на ледените маси, магнитните полюси и т.н.
Но нещата са още по-лоши, тъй като функциите на Гълфстрийм не могат да се разглеждат отделно от глобалните процеси на Земята. Сега на планетата се формират два нови климатостабилизиращи фактора – на Север е атлантическият център за охлаждане, а в Западно-Тихоокеанския център – на затопляне. При това в зоната на Екватора водата става все по-солена и потъва в дълбочина. Пресните води, постъпващи от полярните области, са по-леки. Това може да доведе до още по-голяма трагедия – до обръщане на посоката на Гълфстрийм, т.е. процес на насрещно движение на водите от Арктика, които ще охлаждат океана до приекваториалните широчини. По този начин в Северното полукълбо вече се формира процес на обратно течение, реверс на Гълфстрийм.
Какъв е апокалиптичният сценарий? Заради падането на температурата, снежната покривка ще се задържа доста по-дълго. А тъй като отражателната способност на белия сняг е около 9 пъти повече от черната земя, слънчевата светлина ще се отразява от него много по-силно вместо да се превръща в топлина. Получава се своеобразна верижна реакция, която постепенно ще доведе до това че снегът ще покрие почти цялата земя.
А след това ще започне процесът на настъплението на ледниците в сушата, по-точно "теченето" на ледниците, тъй като те текат доста бързо, със скорост 7 метра на денонощие.
Погледът върху картите показва как изглежда Гълфстрийм сега. Добре се вижда, че цикличният участък на Гълфстрийм, наричан Warm-core Eddy, напълно се е разпаднал, а вторият цикличен кръгов участък Cold-core Eddy значително е намалил интензивността си е започнал да се разпада на отделни участъци. Освен това извитата опашка на Гълфстрийм, наричана Meander, също е започнала да се разпада и изправя.
Това води към охлаждане на Световния океан и той започва по-силно да поглъща атмосферна въглеродна киселина. Концентрацията на въглеродна киселина в атмосферата силно намалява, тъй като тя е основен парников газ, парниковият ефект отслабва и съответно температурата на планетата продължава своето падане.
Описанието по принцип се отнася за крайбрежните територии, т.е. тези, на които сега живеят 40 процента от населението на планетата и които произвеждат над половината от световния продукт.
И така, Гълфстрийм постепенно спира. Топлата вода не стига до Арктика и тя все повече се покрива с лед. В края на краищата покрай северния бряг на Русия ще се образува огромна ледена "язовирна стена", в която ще опират и ще спират най-мощните сибирски реки Енисей, Лена, Об. В края на ХХ век разливът на Лена, която не успя навреме да се освободи от леда, доведе до истинска катастрофа и унищожи град Ленск.
След образуването на Сибирската ледена стена думата "навреме" няма да съществува. С всяка година ледените задръствания на реките ще стават все по-мощни, а разливите им все по-големи.
Ледените стени постепенно ще спрат течението на реките. Водата от Об и Енисей, без да стига до океана, ще потопи равнината. Нивото на водата в новото море ще се повишава докато не стигне 130 метра. След това през Тургайския "пролив", разположен в източната част на Уралските планини ще започне да изтича към Европа. Потокът ще измие 40-метровия слой на почвата и ще разкрие гранитното дъно.
Заедно с разширяването и задълбочаването на протока равнището на младото море ще падне до 90 метра. Излишъците вода ще запълнят Туранската равнина. Аралско море ще се слее с Каспийско море, а равнището на последното ще се вдигне с над 80 метра. По-нататък водата по Кумо-Маничската падина ще прелее в Дон. Това фактически ще означава пренасочване на огромните северни реки към Европа. Към Европа ще текат 100 процента от Об и 100 процента от Енисей.
Централно-азиатските републики ще се окажат под вода, а Дон ще се превърне в най-пълноводната река на света, спрямо която Амазонка или Амур ще изглеждат като ручейчета. ширината на новия поток ще достига 50 и повече километра. Равнището на Азовско море ще се повиши дотолкова, че ще покрие Кримския полуостров и ще се слее с Черно море.
По-нататък водата през Босфора ще мине към Средиземно море. Но и Босфорът с такива обеми вода не може да се справи. Под вода ще се окажат Турция и почти цяла България. За всичко това учените дават 50-70 години. Дотогава северната част на Русия, Скандинавия, Холандия, Дания, Финландия, Англия, Германия и Франция, САЩ и Канада ще бъдат сковани от ледници и нова ледена епоха. Някои учени са убедени, че всичко това ще се случи доста по-рано.
Но може би нещата не са чак толкова страшни. Нали подобни катаклизми със спиране на Гълфстрийм е имало в историята. Имало е, но със забавяне, а не със спиране. Така е било през малкия ледников период през ХVІІ век. Тогава са замръзнали каналите в Амстердам и по Темза, Дунав и Рейн са карали кънки.
От 1621 г. до 1669 г. е замръзвал Босфорът, а през 1709 г. и Адриатическо море. Всичко това обаче са били естествени колебания на климата на планетата.
Но сега за първи път в историята катастрофата се дължи на човешка дейност, т.е. на хората. Но и хората, страдащи от промените на климата, стават все повече.
Така стигаме до въпроса за климатичната основа на съвременната геополитика.
Проблемът е на такова равнище от много години и определя много събития, в това число на геополитическо равнище.
- Арабската пролет или по-точно взривяването на Близкия Изток и Северна Африка;
- Шистовата революция в САЩ;
- Арктическата активност на Русия;
- Икономическото задушаване на Южна Европа и ЕС;
- Борбата на Европа срещу "газовата зависимост" от Русия;
- Изместването на центъра на икономическата и политическа активност към Китай и Тихоокеанския район;
- Активизиране на проекта на Великия копринен път.
Тези геополитически промени намират своята логика, даже сегашното преселване към Европа на бежанците, т.е. всички ще трябва да се научат да живеят в нова среда.
Заради това отдавна препоръчваме да погледнете физическите карти на Русия, Европа, Северна Америка, Азия, Океания. Ще стане ясно защо китайците строят в дълбочината на територията си градове-милионници, които днес са мъртви, но утре, когато по-голямата част от крайбрежието ще бъде залято от океана, ще им завиждат за тяхната далновидност.
Ясно е защо след катастрофата на ВР в Мексиканския залив британският елит започна да се изселва към Австралия, Нова Зеландия и ЮАР. Излизането на Лондон от ЕС е нова крачка в тази насока. Чисто и просто няма какво повече да правят на континента, който след няколко години може да бъде залят от океана. Тогава и самите европейци ще станат бежанци. Ако към това прибавим и Йелоустоун в САЩ, нещата наистина са драматични. И трагични.
