живота и с много мъка се събудих бях оплашен но и любопитен

за това когато осъзнах че съм в крио камер аз се развалнувах не знаех

каде ще съм а и крио камери нямаше и ние не знаехме какво

е това за това като се събудих аз не осъзнах какво е това

но се оспокоих наи вероятно съм в бъдещето а зз това желаех за това се усмихнах излезнах от камерата и се огледах бях в метална стая наи вероятно бях под земята за това се опитах да изляза но вратата срещу мен не се отваряше сигорно заяждаше и бях погребан под метри пръз имаше панел и аз се помъчих да го разбия по едно време искочиха искри и вратата се отвори а срещу мен бе командна зала на космически кораб разбрах го веднага като ведях звездите и космоса ..

Аз бях в космоса и летях огледах се и не разбрах нищо сичко бе чуждо натписите бяха чужди корабат се насочваше за кацан еедна планета бе пред екрана и след минута две бяхме навлезли в нея осетих как с еоделят капсолите и сичките отлетяха към планетата а аз останах в кораба имах желание и мерак и аз да съм с тях но не знаех как да ида и аз там корабаът се стационира бна орбита и така си остана аз оглеждах корабът тои бе с контенери и сичките с ебяха оделили намерих един които не се бе оделил това бе моя влезнах и тои автоматично се одели след време аз бях приземен на планетата изкочих веднага и това ми спаси живота видях как големи влечуги разбиваха няколко капсоли и ядяха хора да бяха хора аз се насочих към блиско иполиско дърво и след огромния адреналин бях горе на дървото в короните и наблюдавах динозаврите които се опитваха да достигнат хората в капсите но иозглежда се активизираха системи и те получаваха токови удари киоито ги отказаха да се занимават с тях  до мен до дървото се приземи капсола тя се отвори и вътре се показа млада тинежерка която спеше и не осъзнаваше какво е опасноста за това аз слезнах и я награбих и се изкачих с нея на гърбъ си на дървото поставих я тя още бе съненена и се събуждаше

-        каде съм каза тя на мен

-        ами на едно дърво –казах и

-        ти кои си –каз атя

-        аз съм Стефан –казах

-        а ти – попитах

-        ами Пепа от Пловдив – каз атя

-        къде съм – попита пак тя

-        на дърво на незнаина планета в огромна гора пълна с динозаври – казах аз

-        сериозно аз съм одвлечена от извънземни – попита

-        да и аз стъм един от тях одвлеченете има огромен кораб пълен с хора докарани с кораб тук да знаеш – казах и

-        и как са другите каде са – попита

-        ами тук са някаде ако не са ги изяли динозаврите –казах и

-        ама ти сериозно – попита

-        погледни надоло и ще се обедиш – казах и

Тя погледна и видя динозавар гледаш гладно нагоре по посока на нас

-        ау ма това е истина не мога да повярвам –каза тя

-        имаме ли оръжия за тях – попита

-        не знам не съм видял какво има в камерите ако имаш смелос слес да видиш аз не слизам ще си направя копие и лък за сега при първа възможност- казах и

-        ти си страхливец за мен аз слизам нали виждаж че избяга дизонавър – каза тя и посочи

-        ма ти си луда не си видяла как чдяха хората преди да се включат полетата на капсолите – казах и

-        не ме следваи – каз атя и скочи доло отправисе с скорос към блисмата камера ио след мик бе вътре сега бе защитена там

-        чакаи ме ще доида след теб – казах аз и потичах към нея бях там след секуди и се вмъкнах при нея полето се задества но никои не доиде

-        няма да доиде никои ето тук им азапалка нож и брадвичка а и пистолет с патрони има а и аптека има ще ги зема и ще побегна пак горе идваи след мен – каза тя и побегна

-        аз ще ида до другата да зема от там другите работи в капсолата – казах и

-        както искаш- каза тя и се покатери горе

Аз побегнах и след малко с ебях набутал в другата празна капсола взех сичко и с еотправих към нея на дървото след секуди бях при нея и двамата имахме еднакви работи за оцеляване

За това когато боближихме границата те се испариха яко дим слет като срещу тях Горната България Бе пратила боини патрули да си защитат територията и Летящия Град България

Аз се отпуснах в пилоското кресло бях оспял презимих колата на пладформа на града за бежанци и отлетях веднага започнах да нападам долните Испектори ба Боикова България след като погоних няколко испектора изривих една аз се прибрах да поспа моята къща бе далеч и на голяма височина стиковах с ес нея и след секуди бях у дома моята къща бе малак дирижабъл дом с сичко нужно за оцеляване в въздушното простраство но и аз можех да си поръчвам храна и друго от свободните Летящи Градове за това не страдах от недостик но аз помагах на България да се пази от Боико които бе на земята и комадваше Циганите на неговата циганска държава България ..

Аз се борех също за свобободата на истенската ни родина която бе завладяна от Магасаряните 21555 година и 155 години от боковото оправление на нашата Татковина ..

Ние ги нападахме събирахме се се Българи и ги обивахме Даначните на Боико за това бяхме и преследвани от Боиковите Магали които едва караха коли но бяха много тъпи и глупави но с това се справяха и ни преследваха но ние за сега ги ги нападахме постояно и побеждавахме ..

Аз се казвах Стефан и бях на 20 и бях луд българин националист за това се бях одал на борбата ...

Колата ми летеше с голяма скорост и преследваше не една а три коли с даначни стрелях стрелях и не можех да ги сваля но ги преследвам по едно вре се заблодих не се осетих как ме вкараха в капан бяха ме заблодили и аз се оказах на територията на Боико  и бях свален от много Цигани но с парашут каснах на България Боикова тоес циганска България но древна наша столижа  бях свален над пловдив и се приземих близо до село Брани поле  облас пловдивска селото бе циганско и Турско без право на глас за това се затичх към селото и след секуди бях в селото то бе малко но пълно с цигани и турци българи намаше нито един ..

Бягах през селото и никои не искаше да ми помогне напротив стреляха по мен аз ги обивах секи един от тях те нямаха оръжие съвремено аз имах силов щит и лазарен пистолетъ обих много цигани но един Турчин ме повика и аз се скрих у тях

-        здрасти Горен Българин комшо ела да се скриеш – каза тои

-        мерси много да си жив издрав комшу –казах му

-        влизаи ,влизаи да не те видат комшите че ще ми заличат родът много са долни циганите – каза тои

-        имаш ли ток да зареда телефона си за да повикам хора да ме спасят – попуитах

-        имам ето тук е – каза и показа

-        мерси копмшу – казах аз и поставих телефона до котакта и след минута две се бе заредил

Аз взехн телефона и набрах номер на спасителите

-        да каде си даи адрес или кординати – попитаха

-        на съшия адрес съм засечете ме чакам –казах   им

-        идваме при възможност  до 10 минути сме изчакаи –казаха

-        комшу само 10 минути и се изнасям – казах аз

-        спокоино комшо нали сме комшии да си жив и здрав –каза тои