Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
FAntastika
Автор: fantasta Категория: Лични дневници
Прочетен: 249805 Постинги: 663 Коментари: 15
Постинги в блога от Март, 2019 г.
2 3 4  >  >>
 Смях пълен смях тия са се изкукали не знам как чиста Руска земя ще решават америкаците за нея ами аз призовавам русия да забрани щата Тексъс да е Америкаски или аляска например тия се здухаха ептен ама Руснаците са виновни е им Позволиха това ..
Категория: Лични дневници
Прочетен: 366 Коментари: 0 Гласове: 1
10.03.2019 17:27 - Черно море
 image Черно море може да се окаже изкуствен водоем (видео)

By редактор in НАУКА СВЯТ  04/03/2019

Не искам да популяризирам още една псевдонаучна теория заедно с, да речем, плоската Земя, но фактите са упорито нещо, а те, макар и косвено, доказват, че Черно море е изкуствена кариера за някакъв вид полезни изкопаеми, която по-късно просто е запълнена с вода.

Тази хипотеза съществува от дълго време и крааденот от непознатоткрадено от непознато не е по-абсурдна от хипотезата за плоската Земя, по-скоро е по-реалистична. Вижте снимките, които показват дъното на Черно море и обикновена съвременна кариера. Дали си приличат? ..image

Има и напълно научна хипотеза, че Гранд  Каньон в САЩ също е кариерна разработка. Ако се вгледате в тази мащабна разработка, то Черно краденос от непознатоткрадено орт непознато море вече не изглежда чак толкова фантастично в ролята на такава кариера.

image

Между другото, в Крим има не по-малко впечатляващи по мащаб кариерни разработки (видеото по-долу), отново озадачаващи учените: що за високо развита цивилизация е оставила своите следи тук?

Кой, кога и какво е добивал тук, ние, очевидно, няма краденод от непознатоккрадено от непознатой да узнаем никога. Но такава смела теория предполага алтернативен поглед върху историята на нашата планета. И ако вземем предвид, че историята, която все още използваме, е съшита с бели конци (написана и пренаписвана в името на онези, които владеят света), тогава, разбира се, подобни теории, дори най-фантастичните, изглеждат съвсем реални. крадено о т непознатоккрасдено от непознато Или да кажем така: не по-малко достоверни от нашата „истинска история“.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 1
  Второто пришествие на Антихриста - Заключение: Пробуждане November 8, 2018

imageЧасът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината” (Римляни 13:11-12).

Изборът, който всеки на земята, накрая ще бъде принуден да направи, е ясен като черно и бяло. Иисус означава живот, любов, свобода и святост, докато Антихристът означава смърт, себичност, робство и порочност. Докато времето на новото начало наближава, тази сурова реалност ще става все по-ясна, и нюансите на сивото ще изчезнат.

Културата ни се специализира в създаването на милиони нимродчета (нимрод – същ. 1. ЛОВЕЦ, 2. ИДИОТ, КРЕТЕН – отMirriam-Webster’s Dictionary and Thesaurus, 2006), всеки един опитващ се да си построи кула. Всичките те са уловени в похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота, водени от любовта към парите и любовта към себе си. Егоцентричната амбиция води единствено до унищожение. В тези последни дни можем да изберем да бъдем нимрод, или пък можем да изберем пътя на Иисуса, предавайки се на Създателя и позволявайки на Светия дух напълно да ни обладае. Това свучи мистично и хипер-духовно, и е абсолютно така.

Преди четири години бях готов да публикувам тази книга, но Господ ми проговори много ясно по начин, който нямаше как да пропусна, казвайки ми да я зарежа веднага и да фокусирам цялото си внимание в опознаването на Господа Иисуса Христа. Разбирате ли, бях прекарал три години в проучване на този материал и опознаване на схемите на дявола и идентичността на Антихриста, но все още не познавах истински Иисус. Разбира се, интелектуално бях приел, че Евангелието е вярно, но не ставах ученик на Иисус и не разбирах какво значи да си покорен на основните Му поучения. Да го кажа прямо, практикувах по-нисша форма на християнството. Книгата ми трябваше да почака.

След като взех това болезнено решение да оставя мечтите си настрана, заведох жена си на излет до върха на планината с изглед към океана тук в Каилуа. Със сълзи на очи ѝ обясних, че зарязвам писането и проучването и вместо това започвам да следвам самия Иисус. Това бе момент на голяма радост за жена ми, дори и да се чувствах, сякаш част от мен умираше. Беше ми трудно да приема, че непосредствените ми желания не бяха в съответствие с Божия план за живота ми в този момент, но направих избора да следвам Иисус.

През следващите няколко години Господ напълни две големи дупки в живота ми. Първо, бях представен пред свръхестетсвената сила на Светия дух; и второ, бях доведен до правилна връзка с Тялото Христово. Без двете, вярвам че публикуването на тази книга щеше да доведе до моето саморазрушение. Последователите на Иисус не са способни да преминат през живота без силата на Светия дух и без подкрепата на Семейството Божие. Вече имам и двете, което ми дава дълбоко усещане за мир и увереност, че мога да изпълня всичко, което Господ ме призове да направя, което ми се разкрива ден след ден в живота ми.

Тази книга е важна и аз зная, че Господ я иска пусната сега, точно по това време, но нека се придържаме към правилната перспектива. Да, ученията за свършека на времето са нещо, което всички ние трябва да разбираме, понеже Иисус ни казва да търсим и нееднократно ни е казал да бдим и да се молим. Но Иисус ни е дал и други указания, които са също толкова фундаментални за значението на това да сме Негови ученици.

„Светоуправниците на тъмнината от тоя век” очакват събуждането на тялото на Антихриста, но небето очаква събуждането на Тялото Христово. Когато Божията църква, Тялото Христово, се върне към простотата на Евангелието и започне да се подчинява на заповедите на Иисус, тогава целият свят ще се почуди, когато видят пробуждането на Тялото Христово. Много от тези, чиито имена са записани в Книгата на Живота от създание-мира, ще бъдат осъдени от Любовта, Силата и Светостта, които ще видят показани, и ще се обърнат от греха, ще прегърнат Иисус и ще заемат местата си в Божието семейство.

Последното Велико пробуждане на Църквата ще предхожда пробуждането на Антихриста и ти си поканен да бъдеш част от него. Невестата на Христа няма да излезе с хленч, а с глобална експлозия на Силата на Любовта!

И тъй, какво означава да следваш Иисус Христос? Честно казано, повечето хора, които твърдят, че са „християни”, излагат името на Иисус. Човешките същества имат много добър вграден „детектор на лицемерието” и той сякаш звъни все по-силно, колкото повече човек се приближава към Църквата; но какво от това? Иисус постави летвата високо и само защото много от последователите Му не могат да я достигнат, не трябва да бъде извинение за отхвърляне на зова Му.

Вероятно сте чували, че приемането на Спасението и получаването на Светия дух в сърцето „безплатен дар”, който няма да ви струва нищо. Това е абсолютно вярно. Иисус не иска нищо от теб, за да направи това да се случи. Може да си най-лошият престъпник и изпълнен с грях, и Той ще те приеме. Иисус го е направил изцяло. Просто кажи: „Да, Иисусе, аз съм твой”, и Той ще те приеме в Божието семейство, като те вземе под крилото си и те направи син или дъщеря на Бога.

Иисус умря, за да може да прати Светия дух на земята като антидот на греха, безплатно предложен на всеки и всички, които ще го приемат. Този безплатен дар на Светия дух е основата на това, което наричаме „Благодат”, но това не е пълнотата на „Благодатта”.

С първата част на Благодатта ние сме спасени и доведени в Божието семейство чрез приемането на предложението, което Христос ни предлага да живее в нас. С тази основа имаме и свободен достъп до удивителните свръхестествени „духовни дарове”, като пророкуване, изцеляване на болните, прогонване на демони и възкресяване на мъртвите.

Повечето пастори биха предпочели тази „духовна сила” да бъде свързвана със „святостта”, но Бог мисли другояче и дава на децата Си пълен достъп до тези дарове, дори и да имат грях в живота си. Силата следователно е свързана с дързостта на индивида и вярата му в това, което Иисус вече е направил. Силата не е избирателно „подадена” от небето въз основа на нечия правдивост и святост, което е отделна пътека на духовното израстване и трябва да се следва от любов към Иисус, отколкото от легалистичен натиск да се „следват правилата”.

Тази отделна пътека на духовно израстване не трябва да се пренебрегва обаче, понеже тя е втората част на Благодатта, което всъщност е пълнотата на Благодатта. За съжаление в днешната егоцентрична култура тази втора част на Благодатта не се изучава много в Църквата, поради което християните често се оказват изглеждащи като лицемери. Това е частта на Благодатта, която ти дава силата съзнателно да се отвърнеш и непрекъснато да се противиш на греха; в действителност да станеш като Иисус и да следваш Светостта на Бога. Сами ние не можем да станем като Иисус. Можем да направим това само чрез силата на Светия дух, който е непрекъснат труд на Благодатта в живота ни, преобръщащ умовете ни и променящ ни в истински представители на Христа на земята.

Често чувам християни да коментират факта, че са „поставени на небесата в Христа Иисуса” и че когато Бог погледне към всички тях, вижда Иисус, понеже Иисус е измил всичките им грехове, „минали, настоящи и бъдещи”. Това е истината, но ние никога не трябва да я използваме като извинение, за да пренебрегваме Божиите указания да се стремим към Святост. Разбирате ли, смъртта на Христос пусна не само Благодат, която ни позволява да застанем пред Отца в Святост; Той пусна и Благодат, която ще позволи на Божиите хора да застанат пред Света в Святост, донасяйки Дух на убеждение в света както никога преди.

В момента Бог поглежда към Църквата и вижда Иисус, но светът поглежда към Църквата и... ами, не вижда Иисус... поне все още.

В Евреи 12:14 се казва, че без Святост „никой няма да види Господа”. Последното Велико пробуждане ще бъде време, когато светът ще види Господа само като погледне тялото Му тук на земята, понеже ще има един остатък от напълно предани, обичащи Иисуса, които напълно ще се отдадат на цялостното дело на Благодатта в живота си, реализирайки пълнотата на това, което е било изкупено от смъртта на Иисус на Кръста.

Първата част на Благодатта не ни струва абсолютно нищо; втората част на Благодатта, която означава действителноследване на Иисус, ни струва всичко... но напълно си заслужава! Да следваме Иисус може да ни изглежда, че ни струва всичко, но цената, която плащаме, абсолютно си заслужава, понеже Той единствено иска да махне от нас светската и плътска смет, която само ни дърпа назад и така или иначе няма никаква вечна стойност!

Ето как Иисус обяснява какво означава наистина да Го следваме: „Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Матей 16:24–26).

И тъй, света ли искаш, или душата си? Избери Иисус, умри към себе си, живей за Него и за тези около теб и ще наследиш вечността. Защо изобщо да споменаваме другата възможност?

Световната система се управлява от нимроди, които избират да почитат себе си и които безмилостно преследват светска облага. Дори Църквата е опорочена от нимроди, чиито служения са като нестабилни вавилонски кули, пред падане. Те живеят за себе си и следват похотите на плътта си. Посланието им е паралелно на посланието на „Американската мечта” и учат, че Иисус е умрял, за да можем да имаме „хубав живот” тук на земята, с удобства, консуматорство и препълнени банкови сметки. Тези учения допринасят за един открояващ се лаодикейски проблем тук в американската Църква. От една страна, много християни са интелектуално убедени в истината на Евангелието и старателно се опитват да убедят другите да се съгласят с тях.Но пък от друга страна, никой не ги учи, че трябва да умрат към себе си, за да могат напълно да заживеят за Христа. Заслепени от благоденствието, те се оказват изглеждащи като света, докато стават все по-разочаровани, заядливи и осъдителни, опаковани в студената черупка на самодоволството. Но тази слепота приключва!

Често чувам пробуждането на Църквата в края на времето да бъде наричано „Революцията на Илия”. Илия бил призован да се бори против идолопоклонничеството и да се изправи срещу Йезавел, а служението на Илия в края на времето (според Малахия 4:5-6) е също така в церенето на сърца и закърпването на отношения. Консуматорството, материализмът и себичността така са превзели културата ни днес, че с мъка чуваме Божия глас и ни се струва изключително трудно да обичаме ближните. Революцията на Илия ще включва масивно покаяние, като отхвърлим културните си окови и помолим Иисус да изцери слепите ни очи и да обърне сърцата ни обратно към Отеца нас на небесата, предвайки се на плана Му.

Тази книга бе изцяло относно идентифицирането на Нимрод като Антихриста – царят на Вавилон, който отново ще се издигне в Деня Господен. Църквата няма никаква работа с царя на Вавилон, понеже не ни е отредено да понесем гнева на Деня Господен. Само че Революцията на Илия ще идентифицира и ще се изправи срещу царицата на Вавилон – тази велика глобална Йезавел, която е описана в Откровение 17 – 18. Също както историческият Антихрист, тази жена води произхода си от началото на историята и истинската ѝ идентичност може да се намери в книга Битие и в митовете на древен Шумер. Голяма част от Църквата е паднала в измамителната ѝ и привлекателна хватка, но Революцията на Илия ще донесе истина, яснота и свобода, пробуждане и освещаване на Невестата Христова, докато не се покажем на земята като безупречната Невеста, която сме създадени да бъдем.

Апостол Павел обяснява истинския източник на свободата: „Дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Коринтяни 3:17). Ако искаш истинска свобода, приближи се до Бога и Той ще те превърне в Свят син или дъщеря. Святостта не е списък с правила. Святостта е да си напълно обладан от Духа Господен и да имаш свободата да се събуждаш всяка сутрин и да излизаш в света, знаейки че можеш да направиш всичко, което поискаш, понеже имаш трансформиран ум, който е напълно в съответствие с волята на Създателя на Вселената.

Цялостна сила и любов се изливат от тази небесна свобода. Няма нищо, което дори да се доближава до нея. Ни наркотик, ни фалшиво духовно преживяване, ни интелектуална или плътска стимулация не могат да се сравнят със свръхестествения начин на живот, по който сме призовани да вървим от силата на Светия дух. Движението на Бога в последните дни ще бъде съставено от радикални раби Божии, които ще живеят само за това.

„И като ходите, проповядвайте и казвайте,
че се приближи царството небесно;
болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте.
Даром получихте, даром давайте.”

Матей 10:7–8

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове: 0
  Второто пришествие на Антихриста - Двадесет и трета глава: ...Там ще се съберат орлите October 3, 2018

image

Култът към Озирис започнал със смъртта на Нимрод около 3100 г.пр.Хр. Не знаем къде точно бил убит, въпреки че египетските текстове може и да имат отговор. Знаем обаче, че бил „посечен с меч” и че тялото му било занесено в Египет. Много различни култури съхранили спомена за Нимрод, но само Египет твърди, че винаги е притежавал трупа на този позорен цар. За египтяните Озирис винаги бил „Мъртъв” бог, почитан като най-първата им мумия, но те продължили да поддържат очакването на евентуалното му възкресение и завръщането на предишното му величие.

Извън Египет, други култури създали митология на Нимрод, в която той умрял или по някакъв начин се спуснал в подземното царство, но след това го завладял и се издигнал до цар на небето и водач на боговете. Такъв бил споменът за Нимрод, запазен от шумерите (Нинурта), вавилонците (Мардук), асирийците (Асур) и от финикийските царства Тир (Херакъл), Библос (Адонис), Сидон (Ешмун) и Угарит (угаритски Ваал). Тази история била правдоподобна, понеже тези култури нямали труп, който да обори историята им за „възкресение”. Виждаме, че чрез тези култури тази версия на Нимрод станала основата на широкоразпространения мотив на „Умиращия и възкръстващ бог”, с който светските изследователи толкова се забавляват за сметка на християнството.

Гърците са напълно друг случай. След като Александър покорил Близкия изток, гърците били потопени във всички тези различни версии на Нимрод и се постарали да почетат тези чужди богове, като ги поставили в собствените си божествени родословия под водачеството на Зевс. По този начин те приели Аполон от ранния му шумерски произход, Дионис от Крит, Хераклъл от Тир, Адонис от Библос, а след това асимилирали отделните истории за всеки един от тези герои-богове. Митологът от двадесети век Джоузеф Кембъл видял цялото това объркване и създал теорията си за „Героят с хиляди лица”. Историческата основа на този герой, без Кембъл да знае, бил Нимрод – най-влиятелната фигура, ходила по земята преди Иисус Христос. Грешката на Кембъл била в отричането на историческия Иисус и смесването на „историята на Иисус” с разните разкази за Нимрод. Истината е, че Иисус не е бил копие на езичническата митология на „Умиращия и възкръстващ Бог”; Той е пратеният от небето Отговор на тази голяма заблуда.

Връщайки се в Египет, виждаме че трупът на Озирис първо бил държан в Горен Египет няколко века, но след това, при Четвъртата династия, около 2600-2500 г.пр.Хр., трима последователни царе построяват масивния „Некрополис в Гиза”. Думата некрополис означава „град на мъртвите”. Конвенционалната египтология учи, че всяка една от трите пирамиди била построена отделно, без никакъв единен план, като гробници за царете, които ги построили: Куфу, Кафре и Микерин. Това „ортодоксално” вярване има дупки и аз вярвам, че видимите и историческите доказателства са повече от достатъчни, за да се докаже, че комплексът в Гиза е бил построен от египтяните чрез използването на единен и обширен план, за да отразява съзвездието Орион и да бъде велик паметник и гробница на „бога” Озирис, който бил техният „Цар на царете” и „Господар на господарите”.

Великата пирамида в Гиза била първото построено от знаменитите „Седем чудеса на древния свят” и е последнотоостанало, тъй като всички други са изчезнали. Вярвам, че някъде, или във или под Великата пирамида, се намира скритата камера с мъртвото тяло на Озирис, когото познаваме като Нимрод – първият и последният от седемте царе на Сатана. Тази камера чака тихо момента, когато ще бъде открита и отворена и съдържанието ѝ бъде разкрито като най-великото археологическо откритие в историята на света.

Разкриването на Антихриста

С този вероятен сценарий за края на времето наум, нека погледнем описанието на Павел за разкриването на Антихриста:

А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.

Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира, - тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби  тогава, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.  И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.  (2 Солуняни 2:1–12)

Апостол Павел е много ясен, че Антихристът няма да се разкрие, докато „възпиращият” не се отдръпне. Казва също, че Антихристът ще се разкрие преди да започне „Господният ден”.

Има голямо объркване за това към какво се отнася „отстъплението” и кой или какво точно е „възпиращият”. Аз съм съгласен с изследователите на Библията Алън Бийчик и Робърт Х. Гъндри, които заключават, че „отстъплението” по никакъв начин не се отнася до грабването на Църквата, или до „отстъплението от вярата”, или до махането на Светия дух от земята, а просто се отнася до „отдръпването” на „възпиращия”, което ще позволи разкриването на Антихриста. Ето какво има да каже Гъндри:

„Да се отмахне отсред” [или „се отръпне”] не изисква махане от света. „Отсред” по-буквално означава „среда”. Задържащият стои по средата, т.е. между личността на Антихриста иразкриването на Антихриста. Сякаш Антихристът е застанал в кулисите и няма търпение да се появи на историческата сцена. Но Светият дух блокира входа до определения момент, когато ще се отдръпне и ще позволи на човека на греха да стъпи на сцената пред възхитените очи на човечеството. Вероятно погрешното разбиране на израза „да се отмахне отсред” като страдателен залог е подпомогнало идеята за напускане на света преди голямата скръб. Изразът не е в страдателен залог. Ленски схваща значението точно с идиоматичното интерпретиране „да се отдръпне”.

Преди трупът на Нимрод да се разкрие на света, има някаква свръхестествена сила, която първо трябва да се отдръпне. Това може да е Светият дух или всъщност може да бъде ангелска духовна сила. За този древен цар си има роля и цел и Бог ще осигури защитата му, било директно, било като му позволи да бъде сатанински опазен през вековете. Вярвам, че тази свръхестествена сила е спомената от древните египтяни като силата, която пази тялото на Озирис. Да погледнем следните Текстове от саркофага, които говорят за телесните му останки:

Заклинание от Текстовете от саркофага 1080

„Това е запечатаното нещо, що е в мрак, с огън около него, който съдържа оттичането на Озирис и бе положено в Ростау. Скрито е там, откакто падна от него, и това е, което слезе от него върху пустинния пясък; това значи, че каквото му принадлежи (тялото му), бе положено в Ростау...”

Заклинание от Текстовете от саркофага 1087

„Това е словото, що е в мрак. А за всеки дух, който го познава, той ще живее сред живите. Огън е около него, който съдържа оттичането на Озирис. А за всеки човек, който го познава, той не ще погине там, след като знае какво ще бъде в Ростау. Ростау е скрит, откак падна там... Ростау е (още едно име) на Озирис...”

Не мога да кажа точно какво е тази огнена „сила”, която пази „оттичането” на Озирис, но вероятно би могла да е подобна на ангелския пазител при портата на Едемската градина (Битие 3:24), който стоял на стража с „пламенен меч, що се обръщаше”. Каквото и да е, египтяните вярвали, че тялото на Озирис било/е свръхестествено закриляно.

Апостол Павел обяснява, че възпиращият ще бъде махнат „в своето си време”. Така че има си определено време тази свръхестествена защита да престане, което би позволило „окриването” на Антихриста.

Това, което предлагам, е че е необходимо да възприемем различно разбиране на последователността от събития, дадена от Павел, отколкото типично представяното от изследователите на Библията. Ето какво вярвам, че Павел иска да предаде, което се свързва с книга Откровение и други пророчества за края на времето, за да се даде следната времева линия:

1. Тялото на Антихриста ще се разкрие, когато свръхестествената сила, която го пази, бъде махната (2 Солуняни 2:7).

2. Господният ден ще започне при шестия Печат (Откровение 6:17).

3. Тялото на Антихриста ще бъде възкресено при петата Тръба (Откровение 9:11).

4. След това Антихристът ще утвърди Завета на Седемдесетата седмица от Даниил 9:27, който ще бележи началото на т.нар. „Седемгодишна скръб”.

5. Първата половина от Седемдесетата седмица ще включва ефектите от съдбите на петата и шестата Тръба.

6. Антихристът ще установи престола си в Божия храм по средата на Седемдесетата седмица (2 Солуняни 2:4).

7. Антихристът ще наложи Белега на Звяра по време на втората половина на Седемдесетата седмица, а след това ще бъде унищожен при Второто пришествие на Иисус.

Тайната камера

Естеството на разкриването на Антихриста е нещо, което вярвам, че Иисус пряко адресира и го поставя в контраст с естеството на Своето разкриване от небето.

Възможността Антихристът първо да се разкрие като труп е представена от Иисус в проповедта Му за края на времето, известна като „Елеонската беседа”. Той говори за Лъжехристи и Лъжепророци, а след това прави забележка, казвайки „Ето, казах ви отнапред!”, което в друга версия е преведено като, „Ето, предсказах ви!” С други думи, Иисус казва на учениците Си, „А сега внимавайте! Давам ви важна информация, която ще ви позволи да устоите на всички лъжливи слухове за завръщането на Христа!”

Ето какво казва Иисус:

Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. (Матей 24:23–28)

В този пасаж от огромно значение Иисус ни предупреждава да не вярваме, когато някой дойде и твърди, че Христос е намерен в пустинята в тайна камера. След това казва, че когато истинският Христос се завърне, ще бъде видян от всички едновременно, като светкавица, проблясваща в небето, докато лъжливият Христос ще бъде открит като труп в тайна камера в пустинята, където ще са се събрали „орлите”.

Символиката на „орлите” изобразява водачество и власт, както са били разбирани в гръцкия и римския свят по времето на Иисус. Събирането им над „мършата” сякаш са лешояди се свързва с Антихриста като демонично причастие. Това са силните хора на земята: царе, президенти, финансисти и изпълнителни директори, напълно отдали се на „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска”, и са заблудени да повярват, че трупът, около който са се събрали, е техният Месия, от когото черпят духовното си препитание.

В страниците, които следват, ще започнем да разкриваме как този сценарий вече се очаква от тайните общества, които са поддържали поклонението към Озирис през вековете. Тези велики хора наистина очакват „богът” им да бъде открит скоро във или близо до Великата пирамида в Гиза.

Тъмно отражение #13:

Иисус Христос ще се разкрие като Живия Бог от небето и всяко око ще Го види.

Антихристът ще се разкрие като Мъртъв бог, скрит в тайна камера в пустинята, където великите хора на света ще се съберат да го видят.

Възкресението на Антихриста

Свидетелството на Иисус съответства на свидетелството на Павел по няколко начина. И двамата говорят за заблуждаващи „знамения и чудеса” във връзка с Антихриста, както и двамата говорят за естеството на „разкриването” на Антихриста. Павел пише, че злите ще приемат Антихриста, „задето не са приели любовта на истината”. Той казва, че заради отхвърлянето им на Истината, което се случва първо, след това Бог „ще им прати действие на заблуда”, която ще ги накара да „повярват лъжа”.

В стих 11 гръцката дума „лъжа” трябва да се превежда като „лъжата”. Това е лъжа в единствено число, в която злите ще повярват. Това ще бъде донесено от „действието на заблуда”, което е energeian planes на гръцки, което буквално се превежда „енергия на заблуда”. В целия Нов завет думата energeia винаги се отнася за свръхестествена енергия.

С други думи, Бог ще освободи свръхестествена енергия на заблуда, която ще накара тези, които вече са отхвърлили „Истината”, да повярват на „Лъжата”. Енергията, за която говори Павел, е, вярвам, енергията, която прави тялото на Антихриста да бъде възкресено, след като душата на Антихриста е пусната от Бездната.

Възкресението на този пет хиляди годишен труп, ще смае света и ще го накара да се покори и да се кланя на Антихриста. Да погледнем отново описанията на възкресението на Антихриста в Откровение:

„И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя.Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра (Откровение 13:3).

„Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува” (Откровение 17:8).

Пътят, Истината и Животът

В Йоан 14:6 Иисус от Назарет прави поразителното заявление, че Той е „Пътят, Истината и Животът”, казвайки че никой не доходжа при Отца освен чрез Него. Иисус твърди, че е олицетворението на Истината, а след това казва, че след като се възнесе на небето, ще продължи да освобождава „Духът на Истината” (Йоан 14:17) към Своите хора на земята.

Павел пише, че ще има енергия, пусната от Бога-Отец, която ще накара тези, които са отхвърлили „Истината”, да повярват на „Лъжата”. По-рано в тази книга нарекох дявола „Баща на лъжите”. Технически, стихът който беше цитиран, всъщност назовава дявола баща на „Лъжата”, единствено число: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44).

Ако Бог е бащата на Иисус – Истината, то Сатана е бащата на Антихриста – Лъжата. Антихристът е олицетворението на „Лъжата”. Той е този, който ще бъде възкресен и ще му се даде сила да заблуди отхвърлящия Христа свят по време на Господния ден.

И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Солуняни 2:11–12).

Добрият пастир

Едно от най-умилителните изображения на Иисус е като Пастир в дълга роба, със сандали на краката и държащ гега в едната ръка и агне в другата. Тази идилистична картина всъщност идва от Самия Иисус:

Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.

Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.  Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. (Йоан 10:7–15)

Тъмно отражение #14

Иисус Христос е истината.

Антихристът е Лъжата.

Символиката на този „Пастир” била добре позната в древния свят, както обяснявам в една онлайн поредица: „Един от най-обичайните мотиви, който бил използван в езичническия свят, за да опише отношението на човечеството с боговете, била метафората за пастир и стадото му. В диалога си с Критий Платон пише: „[боговете] се грижеха за нас, техните кърмачета и собственост, както пастирите се грижат за стадата си”. В шумерската култура на ранните царе се гледало като на пастири, които властвали над хората от името на боговете; например, цар Гудеа бил „пастир”, който царувал от името на бога Нинурта, а Ур-Намма наричал себе си „пастир на Енлил””.

Иисус твърди, че е най-добрият „Добър Пастир”, който бил готов да даде Собствения Си живот в името на овцете си. След това Иисус поставя себе си в контраст с Антихриста, когото описва като „наемник, който не е пастир’, който изоставя стадото. Това предсказание за Антихриста всъщност идва от старозаветния пророк Захария, който пише:

Защото ето, Аз ще поставя пастир на тая земя, който не се грижи за загиващите, загубените няма да търси и болните няма да лекува, здравите няма да храни, а месото на тлъстите ще яде и копитата им ще откъсне. Горко на невредния [idol] пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! ръката му съвсем ще изсъхне, и дясното му око съвсем ще потъмнее. (Захария 11:16–17)

Думата на иврит за „идол” в „идол [безвредния] пастир” е eliyl. Това е същата дума, която е преведена като дявол в превода на Септуагинтата на Псалм 96:5. Това, което виждаме, е че пророк Захария предсказва, че на един зъл, демоничен, идол-пастир ще бъде дадена власт на Израил за кратко време и той ще злоупотреби със стадото.

Интересното около този пастир обаче е, че той очевидно ще носи на ръката си рана от меч и ще има сляпо дясно око. Някои изследователи на Библията вярват, че също както Иисус носи раните от смъртта Си, така и Антихристът ще носи раните от смъртта си, след като бъде възкресен. Ако това е вярно, то следното Тъмно отраженние може да се приложи за Иисус и Антихриста:

Тъмно отражение #15:

Иисус Христос носи раните от смъртта Си, които включват белезите от пирони на ръцете и краката Му и раната на хълбока Му. Антихристът ще носи раните от смъртта си, които ще включват изсъхнала ръка и сляпо дясно око.

Метафората за цар или владетел като пастир може да се срещне по целия Близък изток, но никъде не е по-изявена отколкото в древен Египет. За египтяните Озирис бил „Добрият пастир” във висша степен. Всъщност, в огромна част от репрезентациите на Озирис той е представен да държи (както може би сте забелязали) два иснтрумента, свързани с пастир: овчарската гега и овчарското млатило.

image

Ето обяснението на тези прибори, както е дадено от журналиста Джими Дън:

Гегата (heka) и млатилото или ветрило (nekhakha), са два от най-видните атрибути в царските одежди на древен Египет...

Гегата била тръстикова пръчка с извита дръжка, понякога позлатена и подсилена със сини бакърени обръчи. Вероятно идва от пастирския владишки жезъл. Йероглифната му стойност била „владея” Най-ранният пример за гега или heka скиптър идва от Абидос...

Млатилото било прът с три прикрепени мънистести шнура. Шнуровете можели значително да се различават, използвайки различни видове мъниста, а дължините между мънистата можели да се разделят до няколко сегмента. Млатилото се появява само на някои от най-ранните репрезентации на царски церемонии... То вероятно идва от пастирския камшик или мухоловка. Само че някои изследователи предпочитат да я разглеждат като ладанистерион – подобен на млатило инструмент, използван и до днес от пастирите в средиземноморския регион и другаде...

image

Известният саркофаг, който покривал мумията на цар Тут, е репрезентация на бога Озирис – богът, с когото Тутанкамон вярвал, че ще „стане едно” след мумификацията си и слизането в подземното царство. Озирис е „идол пастирят” от Захария, „наемният пастир”, когото не го е грижа за овцете, за когото сме предупредени от Иисус.

Тъмно отражение #16:

Иисус Христос е Добрият Пастир, който умря за овцете Си.

Антихристът е Злият Пастир, когото не го е грижа за овцете.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 138 Коментари: 0 Гласове: 0
  Второто пришествие на Антихриста - Двадесета глава: Убийствен заговор September 4, 2018

imageСпоред наличните източници, падането на Озирис се случило, когато бил в зенита на кариерата си. Това било зъл заговор, замислен от ревнива група убийци, които сложили край на първата „Златна ера” на човечеството. Ето как Диодор Сикул разказва историята:

Въпреки че жреците на Озирис от най-ранни времена били получили разказа за неговата смърт като нещо, което не трябвало да се разгласява, с годините станало тъй, че чрез някои от тях това скрито познание стигнало до мнозинството. Това е историята, както я предават:

Когато Озирис властвал над Египет като законен цар, бил убит от брат си Тифон – сприхав и неблагочестив човек; след това Тифон разделил тялото на убития на двадесет и шест парчета и дал по едно на всеки от бандата убийци, тъй като искал всеки от тях да има дял в умърсяването и чувствал, че по този начин те ще са му стабилни поддръжници и закрилници на властта му. Но Изида – сестра и съпруга на Озирис – отмъстила за убийството му с помощта на сина си Хор и след като убила Тифон и съучастниците му, станала царица на Египет...

Разказът, даден от Плутарх, е подобен, но той дава различен брой на членовете в конспирацията да се убие Озирис, която била водена от Тифон – гръцкото име на египетския бог Сет:

По време на отсъствието му преданието е, че Тифон не опитвал нищо революционно, понеже Изида, която упражнявала контрол, била бдителна и внимателна; но когато се прибрал вкъщи, Тифон замислил вероломен заговор против него и сформирал група от заговорници седемдесет и двама на брой. Имал и съдействието на една царица от Етиопия, която била там по онова време и чието име съобщават като Азо. Тифон, след като тайно бил измерил тялото на Озирис и след като бил приготвил красив сандък със съответния размер, изкусно украсен, накарал да бъде донесен в стаята, където се провеждало тържеството. Компанията била много доволна от вида му и силно му се възхищавала, при което Тифон на шега обещал да го подари на човека, чийто ръст съвпадал точно с дължината на сандъка, когато легнел в него. Всички се пробвали един подир друг, но никому не бил по мярка; след това Озирис влязъл в него и легнал и заговорниците се втурнали към него и затръшнали капака, който заковали с пирони отвън, а също и използвайки разтопено олово. След това занесли сандъка до реката и го пратили към морето през Танитското устие.

Числото седемдесет и две е ключово тук, понеже се свързва със седемдесет и двамата ангели, които спечелили от смъртта на Нимрод при Вавилонската кула, както е описано в глава 9. Първоначалният брой от седемдесет постепенно нарастнало до числото седемдесет и две в различни окултни източници, както е обяснено в глава 12.

Възможността смъртта на Озирис да е била в резултат от „заговор на боговете” се подкрепя от следващия разказа за смъртта на Озирис, който е предоставен от Диодор. Той идва в рамките на обяснението му на произхода на почитането на мъжкия полов орган.  Според Диодор, всичко тръгва от историята за Озирис, който, както гърците и египтяните се съгласявали, бил същият бог, както Дионис:

Тук ще обсъдим Приап и митовете, свързани с него, осъзнавайки че разказ за него е подходящ във връзка с историята на Дионис. Древните записват в митовете си, че Приап бил син на Дионис и Афродита и представят приемлив довод за този произход; понеже мъжете под влияние на виното намират членовете на тялото си напрегнати и склонни към удоволствията на любовта.

Но определени писатели казват, че когато древните искали да говорят в митовете си за половия орган на мъжете, те го наричали Приап. Някои обаче разказват, че възпроизводителният член, тъй като той е причината за възпроизвеждането на човешките същества и непрекъснатото им съществуване през цялото време, станал обект на безсмъртна чест.

Но египтяните в митовете си за Приап казват, че в древни времена Титаните направили заговор против Озирис и го убили, а след това, като взели тялото му и го поделили на равни части между себе си, тайно ги изнесли от къщата, но този орган само хвърлили в реката, тъй като никой от тях не желаел да го вземе със себе си. Но Изида издирила убийците на съпруга ѝ и след като убила Титаните и нагодила парчетата от тялото му във формата на човешка фигура, ги дала на жреците със заповед да отдават почит на Озирис като на бог, но тъй като единственият член, който не успяла да намери, бил половият орган, тя им заповядала да му отдават почит като на бог и да го поставят в храмовете си в издигната позиция.

Според този пасаж, египтяните вярвали, че заговорът за убийството на Озирис, който бил воден от Сет (Тифон), включвал и група божествени създания – богове – които Диодор равнява с Титаните. С това разкритие виждаме, че древните източници рисуват картина, която все повече пасва на нашата хипотеза относно какво може да се е случило с Нимрод при Вавилонската кула, когато седемдесетте ангела с желание се съгласили да сложат край на Нимрод и неговата империя.

Гърците имат какво да кажат за Дионис, когото разпознавали като своя версия на Озирис. Според множество гръцки източници, Дионис бил убит в заговор, включващ Титаните и други членове от пантеона на боговете. Павзаний бил гръцки писател, който живял през втори век сл.Хр., и в своето Описание на Гърция споменава този конфликт:

Историите за Дионис, разказвани от хората от Патра, че бил отгледан в Месатис и преминал там през всякакви опасности заради козните на Титаните.

От Омир името на Титаните било взето от Ономакрит, който в оргиите, които композирал за Дионис, направил Титаните автори на страданията на бога.

Диодор Сикул проследява Дионис до Крит и предлага следната забележка:

Този бог [Дионис] бил роден в Крит, казват, от Зевс и Персефона, а Орфей предал преданието във въвеждащите обреди, че бил разкъсан на парчета от Титаните.

Загрей могъщият ловец

Минойската представа за Нимрод е нещо, което е покрито в моята поредица „Отритието в Гиза”. Ето какво написах:

Завоеванията на Нармер и славата му на велик ловец накрая станали известни на остров Крит. Когато гърците си взаимодействали с Египет по време на Класическите времена, на практика всички гръцки писатели равнявали своя бог Дионис с великия египетски бог Озирис. Приликите били очевидни, а минойски Крит бил просто стъпало между Египет и Гърция за почитането на този велик архетипен бог на „Подземното царство”, който покорявал познатия свят през целия си живот.

Германският изследовател Карл Керений проследява произхода на култа на Дионис до остров Крит, но аз вярвам, че може да се проследи от Крит назад до Египет и дори до Етиопия. Гръцкият поет Анакреон (роден около 570 г.пр.Хр.), дава една от титлите на Дионис като “Aithiopias”, което просто означава „Етиопецът”. Също така, една от многото интерпретации на името Дионис е “Dio-Nysa”, което означава „Бог на Ниса”. Според гръцкия историк Херодот, Ниса се намирала в земята на Етиопия:

...и тъй, гръцката история разказва, че още щом се родил Дионис, Зевс го зашил в бедрото си и го отнесъл в Ниса в Етиопия отвъд Египет.

В Крит първоначалното име на Дионис било Загрей, което често било представяно като „господар на зверовете”. Керений пише, че в класическата гръцка литература Загрей най-напред се появява през шест век пр.Хр. в един стих, в който пише „Господарката земя и Загрей, който са над всички други богове!”. Загрей се споменава и два пъти от поета Есхил, който дава на Загрей подобна почит, приравнявайки го със Зевс, а също и с Хадес. Загрей просто било минойското име за египетския бог Озирис и всеки от тях бил почитан като главния бог на „Подземното царство”.

Гърците почитали Дионис и също така имали спомени за една героична фигура, която познавали като Орион, който „заплашвал да избие всички животни на земята”, докато ловувал в Крит. Според Керений, значението на името Загрей е „Велик ловец”, или по-точно, „хващач на дивеч”. Керений се позовава на един минойски печат от Кидония, който изобразява този древен бог, хванал два лъва:

Връзката му с двата лъва от двете му страни е ясно изразена в жеста му – той е положил ръцете си върху главите на изправените животни... Богът държи здраво лъвовете – два живи хищника – с голите си ръце. Той ги опитомява с „ръкополагане”. Той ги привлича към своята сфера на влияние и ги държи в плен.

Керений продължава с въпроса, „Защо този велик митичен ловец, който в Гърция станал мистериозен бог на подземното царство, бил ловец на зверове, а не убиец? С какво се свързва „залавянето живи”? Керений отговаря на въпроса си:

Върху един бронзов щит от гръцкия период в Крит... виждаме „господаря на зверовете” с различен жест от този върху скъпоценния камък от Кидония. Под влиянието на асирийското изкуство, той е представен тук с брада, но това, което най-много ни интересува, е че той е стъпил върху главата на бик и сякаш държи и разкъсва лъв. В този случай лъвът е разкъсан на парчета, но на Крит това би могло да бъде и съдбата на бик. Игрите с бикове на Крит били продължение на залавянето на бика, изигравани под формата на драма. Изглежда малко вероятно, че в един див култ на Дионис такива могъщи животни са разкъсвани на парчета живи от зъбите на участниците и поглъщани сурови, но ние имаме явно свидетелство, показващо че този чудовищен обред се е случвал на празник на Дионис, повтарян на всеки две години... Така целта на „залавянето живи” очевидно е в разкъсването на уловените животни и поглъщането на суровата им плът.

В глава 12 беше представена идеята, че Левиатан е бил нещо като демонично причастие за боговете, според Псалм 73:14, където се казва, че Господ строшава главите на Левиатана и „даде го за храна” на демоничните Сийими, идентифицирани като дяволите-богове на народите.

Това е интересно, понеже в гръцките орфически митове оригиналният Дионис, познат като Загрей, всъщност билизяден жив от Титаните, след като бил приел формата на бик:

Според последователите на орфизма, Зевс преспал с Персефона... под формата на змия. Резултатът от съюза им бил Загрей.

Зевс бил възнамерявал Зегрей да му бъде наследникът, но ревнивата Хера убедила Титаните да убият детето. Също както детето Зевс в критския пит, детето Загрей било поверено на Титаните, които го разсейвали с играчки. Докато се взирал в едно огледало, те се опитали да го сграбчат и той побягнал, превръщайки се в различни животински форми в опита си да избяга. Накрая приел формата на бик и в тази форма го хванали, разкъсали го на парчета и го погълнали.

В тази история Зевс уж успял да прогони Титаните от Загрей в последния момент, позволявайки на Зевс да спаси само сърцето на детето Загрей, което дал на Семела, която родила наново Загрей, който след това пораснал и покорил света. Хронологията на събитията във всички тези гръцки митове може да е много заплетена, но но ядките истина в сърцевината им си остава.

Жестоките обреди на Дионисиевите мистериозни култове били всъщност пресъздаване на минойския спомен за убийството на Нимрод Могъщия Ловец в ръцете на титаните. Съвременната испанска борба с бикове вероятно е останка от тази древна мистериозна традиция.

image

Всички тези древни културни спомени сочат назад към Нимрод като първоначалния „Бик”, който бил познат като Нармер на египтяните, чието изображение на „Бик” е оцеляло в най-различни препратки и артефакти, като Палитрата на Нармер и Палитрата на Бика. Бикът бил символ и на царската власт в Шумер, а в Египет живият Бик Апис (горе) станал почитан и на него се гледало като притежаващ действителния дух на покойния Озирис. Златният телец, почитан от израилтяните в Синай вероятно бил идол на Бика Апис.

Господ не бил доволен да види народа Си да се кланя на репрезентация на Антихриста и то точно когато давал Закона, който щял да помогне да се застели пътят за идването на истинския Месия.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове: 0
09.03.2019 22:57 - 18
  Второто пришествие на Антихриста - Осемнадесета глава: Първият фараон на Египет August 21, 2018

imageДотук разгледахме наследството на Нимрод в древните записи на Шумер, Вавилон, Асирия и Индия, и в рамките на културите на ханаанците и гърците. Сега се обръщаме към древен Египет, където откриването на наследството на Нимрод ще разкрие някои важни тайни за живота и смъртта на този позорен цар.

Раждането на египетската история съвпада с края на Урукската експанзия, около 3100 г.пр.Хр. Месопотамското влияние върху ранния династичен Египет е тема, която е много политически некоректна днес, понеже много съвременни египтяни се противят на идеята, че произходът на Египет може да се проследи до не-африканци, и все пак доказателствата ясно показват това.

Аз покривам това противоречие подробно в поредицата ми „Откритието в Гиза” в Четвърта част, „Забравеният произход на Египет”. Цитирам от изследването на историка Дейвид Рол – автор на „Легенда: Генезисът на Цивилизацията”, който събира всички доказателства, които предполагат, че след като първоначалната вълна от заселници се появява в Египет след Потопа, е имало втора вълна колонизатори от Месопотамия, които всъщност били нежелани нашественици, които покорили египетската земя. Самият Рол черпи от първоначалното изследване на първия съвременен египтолог на света, У. М. Флиндерс Петри (1853-19420. Ето едно резюме на основната история.

Племето на Сокола

Урукската експанзия била водена от група колонизатори, обозначени от Петри като „Племето на Сокола”. Емблемата им може да се проследи до Енки, бога на Абзу-храма в Ериду. В шумерската пиктография върху цилиндър-печат по-долу Енки е показан с „животворните” води на Бездната, изливащи се от раменете му, докато държи сокол в протегната ръка.

image

Експанзията на Племето на Сокола била първото морско приключение. Корабите им дошли от Шумер и установили бази и приятелски пристанища в Персийския залив, в Арабия и Индия, и на Сомалийския полуостров. Накрая се запътили на север през Суецкия канал към Средиземно море, което било възможнос през античността, понеже нивата на водите били по-високи, което правело „Суецкия канал” естествен воден път. В рамките на Средиземноморието „Племето на Сокола” установило пристанищните градове Тир, Сидон и Вивлос в Леванта, както и пристанището Буто в Египет.

В Африка морската експанзия преминала в наземно нашествие при две точки. Първо, Племето на Сокола се установило в планинската област на Етиопия, традиционно известна като Земята на Хус. Второ, и по някое време по-късно, Племето на Сокола изтеглило горабите си по земя от Червено море до река Нил в Горен Египет и установили присъствие в селището Нехен, днес известно като Йераконполис. Според Петри, Нехен означава „Град на Сокола”. Това е регионът, който включва свещените места Тива, Луксор и Абидос, всички които могат да се датират до Племето на Сокола чрез важните археологически разкопки „Накада”, предприети от Петри в тази област.

Разкопките в Накада се оказват доказателство за месопотамския произход на нашествениците по множество начини. Те притежавали месопотамски тип керамика, притежавали лапис лазули и цилиндрични печати, сражавали се с месопотамския крушовиден боздуган, донесли със себе си и месопотамска архитектура, както и познанието на изкуството на писмеността в ранните  му форми. Петри изкопава и доказателства за ритуален канибализъм в рамките на Племето на Сокола.

Едно от най-важните ранни свещени места в Египет за Племето на Сокола, било мястото, известно като Абидос на Нил, известно още на египтолозите като Абджу. Забележете, че звукът „дж” се произнася като „з” и така виждаме, че нашествениците бързо установали всобствен абзу-дом за бога, когото почитали, когото познаваме като шумерския бог Енки. Също както първоначалният храм на Енки в Ериду, Абидос бил построен до река над сладководен извор.

В крайна сметка народът на Нехен се появява като господстваща сила в Египет и се понасят на север и покоряват целия Египет, като превземането на пристанищния град Буто е кулминацията на канпанията, както и началната точка на египетската история. Ето как журналистът Брус Бауър описва историческите обстоятелства по времето на това събитие:

Изследователи от Германския археологически институт в Кайро, Египет, правят годишен преход по делтата на Нил до заблатения Буто – легендарната древна столица на Долен Египет. Стратегически разположен до Средиземно море, Буто бил голямо пристанище през 4-ти век пр.Хр. – един слабо познат период от египетската история, предхождащ появата на фараоните около 3100 г.пр.Хр....

„Намерихме първото археологическо доказателство за културно обединение в Египет в края на 4-ти век пр.Хр., преди да се появи първата династия от фараони”, казва директорът на проекта Томас фон дер Уей. Разкопките показват, че по време на последните етапи на пред-династичната ера в Буто, местните методи за направа на керамика и каменни остриета били заменени с по-напреднали техники, които произлезли в Горен Египет, който се намира още по-наюг. Очевидно нашествениците от Горен Египет покорили този виден град и пристанище, казва фон дер Уей...

Още по-интригуващо е доказателството за близък контакт между египетските жители на Буто и шумерите от южна Месопотамия (сега южен Ирак), които дали облик на първата напълно развита цивилизация и държавни институции през последната половина на 4-тото хилядолетие пр.Хр. Не само керамиката в Буто показва месопотамски особености, но и глинените гвоздеи, намерени на обекта при делтата, са почти идентични с тези, използвани за украса на храмове на места като Урук – най-голямото шумерско селище и първият световен град. В Месопотамия работниците забивали гвоздеите в стените на храма и боядисвали главите им, за да се оформят мозайки. Изследователите намерили и глинен конус в Буто, който силно прилича на глинените декорации, поставяни в стенните ниши в месопотамските храмове.

Учените отдавна спорят върху връзката на древен Египет с ранна Месопотамия. Голяма част от дебата се центрира върху артефакти в месопотомаски стил, като цилиндрични печати и кремъкови дръжки за ножове, гробове от 4-тото хилядолетие пр.Хр., разположени върху склонове над Нилската равнина до Буто...

В Буто обаче, египтяните може да са копирали храмови декорации, показани им от шумерите преди повече от 5000 години...

Буто поддържа нарастващото признание сред археолозите, че ранната месопотамска цивилизация е преживяла безпрецедентна експанзия между 3400 и 3100 г.пр.Хр.

image

Палитрата на Нармер

Цар Нармер: Първият египетски фараон

Съвременните египтолози вярват, че завладяването на Буто, което донесло обединението на Египет, е събитие, почетено върху един от най-важните артефакти, който датира от това време. Този артефакт е известната „Палитра на Нармер”, изровена при Накада от екипите на Петри около 1897-98 г. Експертите датират палитрата към периода на преддинастичен Египет около 3150 г.пр.Хр.

image

Предната страна на палитрата (дясно) показва царя с Червената корона, която става символ на Долен Египет, граничещ със Средиземно море на юг. Поради тази причина, и не само, повечето изследователи вярват, че тази палитра изобразява покоряването на Долен Египет от Нармер, който дошъл от юг, и първия път в историята, когато цял Египет става обединен под един владетел.

Върху предната страна на палитрата царят е показан в горната сцена като великан в процесия, водена от войници, държащи знамена.

Пред тях са телата на десет обезглавени тела.

Средната секция показва „ловна” сцена на залавянето на два големи неизвестни звяра.

В дъното има изображение на бик, за който изследователите вярват, че представлява Нармер. Бикът тъпче жертва и разбива стените на град, пордължавайки представянето на могъщите завоевания на Нармер.

Гърбът на палитрата е доминиран от изображение на Нармер в „поразяваща” поза. Той държи издигнат боздуган в една ръка, докато другата му ръка стиска скалпа на пленен враг. Получаваме ясното впечатление, че Нармер възнамерява да убие жертвата в следващия миг.

За по-изчерпателен изследователски анализ на палитрата читателите могат да потърсят статията „Кой бил Менес?” от журналиста Джими Дън.

Други два древни артефакта, които датират от същото време и записват подобни теми, са „Палитрата на Бика” и „Палитрата на Ловеца”. Египтологът Никълъс Гримал ги описва и двата.

image

Палитрата на Бика (Лувъра) представя изображение на царска власт – бикът – в процеса на пробождане на мъж от северен етнически тип; долу, дълга редица затворници е завързана с една единствена връв, държана от персонифицираните знамена на пет федеративни царства. Гърбът (отсрещната страна) носи изображение на две  назъбени стени с имената на два покорени народа, написани под формата на пиктограми.

Палитрата на Ловеца е доста подробна, изобразявайки организирана експедиция за колене и залавяне на диви животни: лъвове са пронизани от стрели, докато елени и козли са подкарвани от кучета и пленявани. Мъже, въоръжени с лъкове и стрели, копия, брадви, челици и крушовидни боздугани са показани, организирани във военен маниер, под знамена, изобразяващи сокол върху пръчка, и версия на йероглифен знак, който евентуално ознаменявал изтока. Има и изображения на светилище и бик с две глави, напомнящ горната секция на Палитрата на Нармер.

Всичките тези древни артефакти, изобразяващи покоряващ цар, агресивен бик и голяма ловна сцена, предоставят силна подкрепа на тезата ни, че библейският Нимрод, „Могъщият ловец”, е повел силите си на завоевание, регион по регион, из целия Близък изток в годините, водещи към 3100 г.пр.Хр.

Нимрод в Египет

Според Шумерския списък на царете, който бе споменат по-рано, Енмеркар от Урук бил син на цар, който „слязъл до морето и излязъл при планините”. Ние идентифицирахме тази фигура като библейския Хус, който установил Земята на Кус в Етиопия. Наследникът му – Енмер-кар, който построил Урук, библейският Нимрод. Само че, като царски налседник на Хус, е много вероятно Нимрод да е бил роден сред колонизаторите на Етиопия от първоначалното Племе на Сокола, преди да се завърне в родината си Шумер и първоначално да установи царството си Урук.

Това, което ни казват египетските доказателства, е че около същото това време се появил водач от Племето на Сокола, известен като Нармер, който профучава пез Египет с могъща войска, покорявайки и обединявайки северните и южните региони на Египет. Доказателствата предполагат, че цар Нармер действително е бил библейският Нимрод, който освен че основава цивилизациите на Шумер и Асирия, става и първият цар и фараон на великата цивилизация на династичен Египет.

Съгласните звуци Н-М-Р се появяват и в трите исторически разказа за този велик цар: шумерският Енмеркар, библейският Нимрод и египетският Нармер. Имената пасват, както и времената, които датират края на кариерата му на земята някъде около 3100 г.пр.Хр.

Египетският списък на царете

Съвременните египтолози успяват да сглобят един списък на почти всички исторически царе на Египет въз основа на артефакти и египетски записи. Този списък на царете, използващ оригиналните им египетски имена, след това често се сравнява с гръцките имена на царете, описани в писанията на египетския първожрец на Ра, известен като Мането. Тези писания били направени от Мането за гръцкия свят, след като Египет бил превзет от Александър Велики през 332 г.пр.Хр.

Според Мането, египтяните най-напред били управлявани от боговете; после имало период, когато Египет бил управляван от „мъртвите и полубоговете”. След този сенчест период се появил първият цар и установил великите династии на Египет. Ето какво пише в известния Египетски списък на царете на Мането:

След мъртвите и полубоговете идва Първата династия, с 8 царе, от които Менес бил пръв. Той бил отличен водач. Следва запис на владетелите от всички царуващи домове последователно. Династия Едно, 1-ви цар – Менес Тиниски, когото Херодот нарича Мен, и неговите 7 потомци. Той царувал 62 години. Той повел войската през границата и си спечелил голяма слава. Бил убит от хипопотам...

Днес има дебат сред египтолозите за историческата идентичност на цар Менес. Някои поддържат Нармер, докато други поддържат царя, известен като Хор-Аха. Джими Дън обяснява спора в статията си „Кой бил Менес?”.

Това, което ни изглежда ясно, е че Менес трябва да е било друго име, дадено на един от атестираните царе от 1-ва Династия, ако наистина не е бил легендарна фигура, съставена от няколко от тях. Много изследователи вярват, че той представлява специфичен цар, но кой точно може да е бил, е спор почти толкова стар, колкото самия Египет. Днес двамата основни кандидати са Нармер и Аха. Ние сме по-сигурни, макар и не напълно, че тези двама индивида са царували последователно, като Нармер е предшествал Аха. Ако Нармер се смята, че е бил Немес, то Аха трябва да е бил вторият владетел от 1-ва Династия. Иначе, Нармер би бил последният владетел от Прединастичния период, или както някои предлагат – Династия 0...

Твърдението за Нармер лежи основно върху по-ранната му историческа позиция и върху Палитрата на Нармер, която се тълкува като показваща царя в хода на покоряването на Долен (Северен) Египет.

Мисля, че доказателствата са ясни, че Менес – основателят на Първата династия – трябва да е Нармер, и подкрепа за това може да се намери и в описанието на Мането за убиването на Менес от хипопотам. Като първожрец на Египет, Мането е бил посветен в най-важните тайни на техния култ. Вярвам, че смъртта на Менес, описана от Мането съссимволични средства, е ключова за отключването на обстоятелствата около смъртта на Нимрод. Само че, за да се отключи това, първо трябва да разберем наследството на Нимрод в Египет, след като станал почитан като бог.

Божествеността на Менес е нещо, което тънко се намеква в древния списък на царете, известен като Турински канон, от който вероятно е черпил Мането, публикувайки своя списък на царете на гръцки. Канонът датира към около 1150 г.пр.Хр. и е описан като „жречески папирус, за който се смята, че датира от царуването на Рамзес II, сега в Египетския музей в Торино. Вярва се, че папирусът е най-обширният списък с царе, съставен от египтяните, и е основата на египетската хронология преди царуването на Рамзес II”.

Египтологът Никълъс Гримал обяснява как този запис предоставя допълнителна информация за първия цар на Египет:

[В Туринския канон] първият „цар на Горен и Долен Египет” (nsw bityе недвусмислено именуван Мени, като името му всъщност е написано два пъти, но с една важна разлика – първия път името му е написано с човешки определител, а втория път с божествен определител... Дали този Мени – или Менес според Ератостен и Мането – трябва да се идентифицира с Нармер, както общо взето се смята, или това е просто литературен метод за обозначаване на „някого” като цяло, чието име е изгубено? ...Трудно е да се види защо името на Мени се повтаря... (удебеляването е добавено).

В следващата глава ще покажем как Нимрод, познат на Мането като Менес, първия цар на обединен Египет, който повел войска „през границата”, и уж бил убит от „хипопотам”, започнал да бъде почитан като най-важния бог на Египет.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове: 0
  Второто пришествие на Антихриста - Шестнадесета глава: Диханието на Господа July 29, 2018

imageОстрите осъдителни думи на Исая против Израил, които започват в Исая 9:8, са предшествани от прекрасно месианско пророчество. После, след справянето с Асур в глава 10, Исая отново се връща на темата за Месията в глава 11:

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. (Исая 11:1–4)

Вече разгледахме как преводът на Септуагинтата на тези седем „Духа” на Бога допълва разбирането ни. Септуагинтата ни помага и да разберем края на четвърти стих... „... и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца (Септуагинта; удебеляването е добавено).

От този превод става ясно, че се говори за „нечестивеца” като за определено лице в единствено число, а не както общо се разбира „злите”, в мн.ч. Спомнете си, че в Исая 10:17 е написано, че Святият Израилев ще е пламък против Асур. От този контекст вярвам, че Исая 11:4 е още едно предсказание за смъртта на Асур, идваща от самото дихание на Месията. Това е точно същото нещо, което Павел предрича във 2 Солуняни 2:8-9, (който вероятно се позовава на същото това Писание): „Тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби  тогава, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса” (удебеляването е добавено).

Иисус Христос ще унищожи Асур, възкресения цар нефилим, с диханието на устата си, когато се завърне при Второто Си Пришествие. Ако някакво съмнение е останало относно това, Исая дава още едно пророчество, което казва точно същото нещо в Исая 30:27-33:

Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори, и пламъкът Му е силен; устата Му са пълни с негодуване, и езикът Му е като огън, който пояжда; диханието Му е като разлян поток... И ще загърми Господ с величествения Си глас и ще яви замаха на Своята мишца в силен гняв и в пламък на всепоядащ огън, в буря, в наводнение и в градушка от камъни.

Защото от гласа на Господа ще трепне Асур, с жезъл поразяван. И всяко движение на определения нему жезъл, който Господ ще сочи против него, ще бъде с тимпани и китари, и Той ще иде на опустошителна война против него. Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя - дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.

Исая ни казва, че осъждането на Асур е отдавна приготвено, „отдавна вече е уреден”, също като огромна погребална клада, която се издига надлън и нашир с дърва, готова и очакваща да бъде запалена. Господ Иисус, наречен тук „Името на Господа”, ще я запали с диханието, което излиза от устата Му.

Опустошителят

Един последен пасаж, който може би говори за огнената съдба на Антихриста, се намира в Исая 33. Той започва, казвайки: „Горко на тебе, който разоряваш...” във версията на крал Джеймс. „Разоряваш” идва от еврейския коренshaddad, който се превежда като „разправям се жестоко, плячкосвам, опустошавам, опропастявам, разрушавам, разорявам”. Ето как НАСБ превежда пасажа: „Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят” (Исая 33:1, НАСБ; удебеляването е добавено).

Пасажът продължава с апокалиптични изображения на Господа, идващ да съди от името на Сион, а текстът казва: „Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането Ми е огън, който ще ви погълне". (Исая 33:10–11, НАСБ; удебеляването е добавено).

От цялостния контекст на този пасаж изглежда „Опустошителят” сам ще бъде опустошен от диханието на Господа.

Името „Опустошител” като титла на Антихриста е напълно уместно, имайки предвид какво четем за безскрупулните завоевания на Асур в Исая 10. То също така стои в контраст със значението на името Йешуа – еврейското име на Иисус, което означава „Спасител”. Всъщност, намираме версия на думата йешуа в пасажа, точно след като е представен „Опустошителят”: „Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение[йешуа] в усилно време” (Исая 33:2).

Антихристът е наречен „Опустошител” и в книга Откровение, където Бездната се отваря и душата му е пусната да се всели отново в мъртвото му тяло:

Затръби и петият Ангел, я видях звезда, паднала от небето на земята; и даде и се ключът от кладенеца на бездната: тя отвори кладенеца на бездната, н излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии...

За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки - Аполион. (Откровение 9:1–3, 11)

Изследователите спорят през годините, дали Авадон е Антихристът. Някои казват, че той е просто паднал ангел и не може да е действителният Антихрист, но думата „ангел” просто означава „вестител” на гръцки и дори Иисус е наименуван като „ангел” в Откровение 10:10.

[Силният ангел е Иисус, чието описание се сравнява с Иисус като „синът человечески”, също показано в Откровение 14:14-16. Ангелът от Откровение 10 дава на Йоан да изяде свитък, също както на Йезекиил е даден да изяде свитък в Йезекиил 3:2. И двамата небесни даващи свитък са описани като имащи дъга около себе си. Йезекиил 1:28 казва, че това е „Господ”, следователно небесният могъщ ангел от Откровение 10 най-вероятно е Господ Иисус, чийто адов двойник е Антихристът – Авадон, ангелът на Бездната.]

Авадон е „Ангелът на Бездната”, а също и „Царят на Бездната”. Той е лидерът на демоничното войнство, което ще бъде пуснато, когато Бездната се отвори при Петата тръба от Откровение.

Душата на Авадон ще бъде пусната да се всели отново в тялото му, което ще накара да се почуди светът (Откровение 13:3 и 17:8), а скоро след това той ще ратифицира завета с Израил от Даниил 9:27, което ще бъде началната точка на т.нар. Седемгодишна Скръб, или Седемдесетата седмица на Даниил. Това е заветът, който Исая нарича „договор със смъртта и ада” по очевидни причини.

Името на Антихриста е дадено като Авадон на иврит и Аполион на гръцки. И двете имена означават „Опустошител”. Ето какво написах за различията между „Спасителя” и „Опустошителя” в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

В един момент през земното служение на Иисус Христос, Той праща някои от учениците Си в едно село в Самария, за да уредят престоя Му там напът за Йерусалим. Само че самарянското село отказва да приюти Иисуса и учениците Му и след като научават това, Яков и Йоан се приближават към Иисус и ядосано Му казват: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси (Лука 9:54-56).

Самото име на Иисус, което е Йешуа на иврит, идва от еврейския корен йеша, което означава „спасявам”. От друга страна, двете имена на Антихриста, които са дадени в Откровение 9:11, са Авадон и Аполион, като и двете се превеждат „Опустошителят”. Иисус Месията е Спасителят на света, докато Антихристът е големият Опустошител.

Гръцкото име Аполион идва от гръцкия глагол απωλλύ, което означава „опустошавам”; това е думата, използвана в гръцкия Нов Завет в пасажа от Лука, цитиран по-горе. Името Аполион се свързва и с гръцката дума απώλεια, която означава „унищожение”. Апостол Павел използва тази дума, когато говори във Филипяни 3:18-19 за хората в света, които са „врагове на кръста Христов, чийто край е погибел”. Думата απώλεια се намира и в следното добре познато учение на Иисус:

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират” (Матей 7:13–14, НМВ)

Няколко различни версии на думата „унищожавам” могат да се намерят в класическата гръцка пиеса, написана от Есхил във връзка с гръцкия бог Аполон, който също така е наречен Аполион:

Касандра: Ах, горко ми! Ах, горко ми! Аполоне! Аполоне!

Хор: Какво заохка и завика Локсия? Та него не зоват с печални стонове!

Касандра: Ах, горко ми! Ах, горко ми! Аполоне! Аполоне!

Хор: Отново призоваваш бога с плачове, а този бог не подпомага скръбните.

Касандра: Аполоне! Аполоне! Ти, водителю, погубителю мой! Без мъка ме погуби ти за втори път!

Хор: Изглежда, че предсказва свойте бедствия. И в робството е с божи дар в душата си.

Касандра: Аполоне! Аполоне! Ти, водителю, погубителю мой! Без мъка ме погуби ти за втори път!

И кой е този гръцки бог Аполион, който тъй странно се появява в книга Откровение?

Чарлз Пенглейз е австралийски професор, който специализира в древногръцка и близкоизточна религия и митология. В книгата си „Гръцките митове и Месопотамия: Паралели и влияние в Омировите химни и Хезиод” Пенглейз внимателно и методично демонстрира, че гръцките митове и легенди за Аполон са били просто гръцки преразкази на вавилонските митове, вклюващи издигането на власт на Мардук, които самите те са били въз основа на по-ранни легенди за шумерския ловец/герой, известен като Нинурта.

Тъмно отражение #9:

Иисус Христос е Спасителят; Асур е Опустошителят.

Тъмно отражение #10:

На Иисус било дадено три години и половина служение с пълна власт на земята и Той го използвал, за да проповядва, изцелява и освобождава хората.

На Асур също ще бъде даден период от три и половина години с пълна власт, но той ще го използва, за да заблуждава, унищожава и да поробва хората.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 119 Коментари: 0 Гласове: 0
  Второто пришествие на Антихриста - Петнадесета глава: Жезълът на Божия гняв July 13, 2018

imageГневът на Бога против Израил е първоначално изразен чрез четири осъждания, които са дадени едно след друго, като всяко едно от тях завършва с фразата, „При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна”.

След това Исая обяснява, че петото осъждане, което завършва наказанието против Израил, ще дойде чрез Асур, който е обяснен като самият жезъл в „простряната ръка на Бога”:

О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал. (Исая 10:5-6)

Съвременните преводачи не разбират наистина употребата на името „Асур” в неговия библейско-исторически контекст, затова отделната дума „Асур” понякога се превежда като Асирия, или Асирийци, а често объркващо като „Асириецът”. Само че еврейският текст рядко предхожда „Асур” с определителен член и много от преводите са заблуждаващи. Трябва просто да приемем, че еврейската дума „Асур” означава Асур, а след това да оставим глаголните времена и контекстът да определят, дали името трябва да се отнася към асирийския народ, асирийците, асирийския цар, или пък историческата фигура зад асирийците – самият Асур.

Понеже асирийците вярвали, че царят бил човешкият глас на бога Асур и изразяването на волята му на земята, вярвам че така трябва да разбираме горния пасаж от Исая. Той се отнася за царя и за духовната сила зад трона едновременно. Асур е „жезълът” на Божия гняв и Бог казва „Ще го пратя против нечестив народ...”

По това време народът на Израил бил уличен във вероотстъпничество и бил отхвърлил Бога. Те следвали идоли, подтискали бедните и не спазвали Закона. Изправени пред заплахата от Асирия, царете на Израил, противно на напътствията на пророците, неведнъж се предавали на Асур и предлагали да плащат дан. Що се отнасяло до асирийците, това доказвало, че Асур бил по-висш от Бога на Израил. Що се отнасяло до Бога, тези действия на покорство били без извинение.

За отбелязване е, че макар и Израил да отказва да се вслуша в предупрежденията на Исая, южното царство Юда при цар Езекия всъщност се вслушва в Исая. Господ чува молитвите на Езекия и вижда покаянието му и в отговор ангел Господен унищожава сто осемдесет и пет хиляди асирийски войници само за една нощ (Исая 37:36). Докато Божият народ Го почитал и слушал, те нямали абсолютно нищо, от което да се страхуват, дори и от най-великата военна сила на земята по онова време.

Само че греховете на северното царство Израил се били натрупали тъй високо, а сърцата им били тъй далеч от покаяние и тъй изпънлнени с гордост и бунт, че Божият съд в крайна сметка трябвало да се стовари. Избраният от Него инструмент за наказание бил Асур, описан като мъж, използвайки думи, които говорели за близки събития, както и за далечни събития, които няма да се изпълнят до Деня Господен, когато Асур отново ще се издигне като Божий инструмент, за да предизивика последното покаяние на Израил.

Както ще покажем, това велико пророчество против Израил и Асур започва в Исая 9:8, но не свършва преди Исая 14:27, когато темите, които са въведени в началото, са доведени докрай.

Бог осъжда Асур

Петте осъждания против Израил, които идват от „простряната ръка” на Господа, завършват с унищожаването на Израил в ръцете на Асур в Исая 10:6. Оттам насетне Словото на Господа се променя от бидейки против Израил към бидейки против Асур. Бог ще използва Асур – „горда и бунтовна” фигура, за да накаже Израил, „горд и бунтовен народ” – а след това Бог ще накаже самия Асур. Ето какво пише Исая:

О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал.

Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде - да разори и изтреби много народи.

Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе? Не взех ли земята над Вавилон и Халне, гдето кулата бе построена? И не взех ли Арабия и Дамаск и Самария?

Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Йерусалим и Самария, - то не ще ли направя същото с Йерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли? (Исая 10:5-11; удебелената част от текста се намира само в Септуагинтата).

Отново Септуагинтата предоставя, в стих 9, препратка към Вавилонската кула, която липсва в текста на Масората. „Вавилон и Халне, гдето кулата бе построена”, се отнася за градовете Вавилон (Ериду) и Халне, които били два от главните градове в сърцето на империята на Нимрод, както е дадено в Битие 10:10. Исая продължава:

И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Йерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски [буквално: „цар Асур”] и пустославието на високо дигнатите му очи. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.

Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!

Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. (Исая 10:12–19)

Този пасаж започва с преместването на обхвата на пророчеството към времето на края. Исая пише, че цар Асур няма да бъде наказан, докато Господ не е извършил „всичкото Си дело на планина Сион и Йерусалим”. Краят на пасажа дава първата препратка от много в Исая, които говорят, че Асур Антихристът ще загине в ръцете на Месията – Святият Израилев – който ще го унищожи с огън. След това Исая продължава:

И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев. Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни. Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда; защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя.

Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет. Още малко,твърде малко, - и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби. И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет. И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.

Той отива против Ангай, преминава Магедо, трупа храните си в Михмас. Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга. Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте! Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат. Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.

Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, - и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите - наземи съборени. И горския гъстак Той ще изсече с желязо, - и Ливан ще падне от Всемогъщия. (Исая 10:20–34, удебелената част от текста е от Септуагинтата)

От този момент е необходимо да преместим перспективата си напълно към свършека на времето, преди да можем напълно да оценим тази част от пророчеството на Исая против Асур. „Денят Господен” от свършека на времето ще се изпълни във връзка с поседните седем години от пророчеството на Даниил за „Седемдесетте седмици” (Даниил 9:24-27). Този седемгодишен период ще започне с „ратифицирането” на завета, който ще бъде направен между възкресения Антихрист и лидерите на Израел. По средата на този седемгодишен период знаем, че Антихристът ще се установи в Йерусалимския Храм и ще обяви себе си за Бог, както пише Павел във 2 Солуняни 2:4.

Богохулническото превземане ма Храма ще е началното действие на последния три и половина годишен период на глобално господство на Антихриста, който период е споменаван из цялото Откровение и в книгата на Даниил.

В пасажа на Исая по-горе откриваме препратка към Мегидо в Спетуагинтата в стих 28, където Асур ще пристигне преди да се установи в Михмас и ще „трупа храните си”. Това е регионът на Мегидо, наречен още Армагедон в Откровение 16:6, където Иисус Христос ще унищожи Антихриста и войските му.

Унищожението, което е определено

Краят на Антихриста се намеква и в контекста на фразата решеното изтребление в Исая 10:23. Тази фраза е съставена от двете еврейски думи kalah charatsДумата kalah е преведена в Съгласуването на Стронг като „завършване, приключване, пълен край, пълно унищожение, погубване, изтребление”. Думата charats се появява в Библията дванадесет пъти и в повечето случаи е преведена като „определено”.

На трите места в Библията, където тези две думи се появяват заедно, „унищожението, което е определено” говори конкретно за края на времето във връзка с последния съд на земята и унищожаването на Антихриста:

„Защото решеното изтребление [kalah charats] ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя” (Исая 10:23).

„И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба [kalah charats] за цяла земя” (Исая 28:22).

„И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел [kalah charats] ще постигне опустошителя” (Даниил 9:27).

Завет със Смъртта и Ада

Много библейски изследователи вярват, че Исая 28:14-22 описва точно същия завет, който е утвърден в Даниил 9:27 между Антихриста и Израил. Ако това е вярно, както нашият анализ на „унищожението, което е определено” предполага, то Исая ни предлага допълнително доказателство, че сме прави да вярваме, че Антихристът ще бъде възкресеният Асур (Нимрод). Ето какво пише Исая за този завет:

И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Йерусалим. Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием".

Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.

И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои.Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете отъпкани. Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.

Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя. (Исая 28:14–22)

Лидерите на Израел ще вярват, че са направили „съюз със смъртта и договор с преизподнята”, понеже на Антихриста, който ще се появи в края на времето като петхилядигодишен труп, който е бил възкресен от мъртвите от душа, излязла от Бездната, ще се гледа като на някого, който е господар на ада и дори на самата смърт.

Тази провокативна възможност ни помага да изясним ужасената реакция на хората на земята при появата на Антихриста, както е описана в Откровение:

„И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя.Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра” (Откровение 13:3).

„Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува” (Откровение 17:8).

Следващата глава ще даде още повече доказателства, че Нимрод, познат на пророк Исая като „Асур”, ще бъде този възкресен Антихрист.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0
  Второто пришествие на Антихриста - Четиринадесета глава: Голямото отстъпление на Израиля June 22, 2018

imageКогато растях в Кламат Фолс, Орегън в началото на 80-те, учех в едно малко начално училище на Адвентистите от Седмия ден. И до днес благодаря на Бога за библейската основа, която получих от учителите ми през тези години. По онова време от всеки ученик се очакваше да си има любим Библейски стих, който да може да цитира наизуст. Моят беше Исая 9:6, „Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира”.

Вярващите в Библията християни са напълно наясно, че пророк Исая пише надълго и нашироко за идването на великия Избавител на Израиля. Той е този, който предрича девственото раждане, както и жертвената смърт на израилевия „Страдащия Раб”. Описан е и като триумфа на Месията над враговете израилеви и славата на Месианското Му Царство.

Това, което не се разбира напълно обаче, е че Исая пише също така надълго и нашироко и за анти-Месията. Често тези пророчества се дават паралелно и в контраст с пророчествата за Иисус Христос. Тази реалност идва ясно на фокус, след като разберем, както св. Викторин твърди в края на трети век, че Ашур е Антихристът. Но преди да се обърнем към Исая, е нужно да имаме някаква представа за историческата обстановка около събитията, които накарали Словото Господне да се прояви у Исая.

Голямата асирийска заплаха

Битие описва основаването на северната част на империята на Нимрод, след като той отпътува в образа на „Асур”: „От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град” (Битие 10:11-12).

След разпадането на великата Урукска империя около 3100 г.пр.Хр., чуваме съвсем малко за народа на Асирия до коло 1800 г.пр.Хр. По това време едно царство, което се наричало „Асур’, започва да се разширява в същия регион, където най-напред били основани градове от Ащур. Тези хора били „народът на Асур”, които властвали от столичния си град Асур и почитали бога Асур.

Ранната история на народа на Асур била засенчена от Вавилонската империя на Хамураби и Асур не се появява действително отново като агресивна регионална сила до малко след смъртта на цар Соломон (931 г.пр.Хр.). Библейският историк Юджийн Х. Мерил описва пробуждането на голямата Асирийска заплаха:

Ясно е в очите на света, включително Арам и Палестина, били приковани върху един народ – могъща Асирия. Възродената империя била започнала продължително придвижване на запад при Адад-нирари II (911-891). То се засилило при Тикулти-Нинурта II (890-884), а по времето на Ахав и Йосафат било стигнало извънредно заплашителни размери под Ашур-насирпал II (883-859). До около 875 той бил натиснал на запад чак до... горен Ефрат, довеждайки всичките арамейски държави под асирийски контрол. Наследникът му обаче, Шалманесер II (858-824), пръв дава да се разбере, че целта на Асирия е да разшири хегемонията си над целия западен свят.

През 931 г.пр.Хр. обединеното царство Израил било разделено на северно царство Израил (десет племена) и южно царство Юда (племената Юда и Вениамин). Столицата на Израил била в Самария, а народът често бил наричан „Ефрем” от пророците, понеже Ефрем било най-голямото и най-влиятелното племе в Израил. Столицата на Юда била в Йерусалим и те запазили контрола над Храма и религиозните служби. Юда носела със себе си и Месианското обещание от Битие 49:10.

В годините след разпада на Израил и двата народа се редували между периоди на вяра в Бога и открито бунтуване. Периодът 850-700 г.пр.Хр. бил този, в който Бог издига много от могъщите пророци на Стария завет: Илия, Елисей, Йона, Амос, Осия, Исая и Михей.

Чрез пророците Бог обещава закрила и разцвет на Израил и Юда, ако само се обърнат към Него, но в крайна сметка и двата народа падат поради съчетание от гордост, страх и липса и у двата на вяра и вярност към Бога.

Първият асирийски опит за покоряване на северното царство Израил настъпва през 853 г.пр.Хр., но нашествениците са отблъснати от обединените войски на на цар Ахав от Израил и царят на Арам, който властвал от Дамаск.

Асирийците се завръщат през 841 г.пр.Хр., но този път новият цар на Израил Ииуй предава царя на Арам и подписва договор с цар Шалманесер от Асирия, чиито войски прегазват и разграбват Арам, а след това взимат дан от Самария. Пълзенето на цар Ииуй в краката на Шалманесер е показано върху известния Черен обелиск. Издяланият текст е, „Налогът на Ииуй, син на Омри: Получих от него сребро, злато, златен бокал, златна ваза с остро дъно, златни чаши, златни кофи, бакър, царски жезъл [и] копия”.

image
Забележете крилатия слънчев диск пред Шалманесер, който представлява бога Асур и се появява по всички асирийски надписи. Забележете и изображението на Асур, държащ лъка долу, което било обичайно изображение на Асур и което се сравнява с лъка, държан от завоевателя, описан при Първия Печат в Откровение.

image

Духовната сила зад съкрушителните войски на Асирия е спомената от царя на Асирия в надпис, който възхвалява последвалото завоюване на Дамаск, което се случило през 803 г.пр.Хр.:

Срещу Арам тръгнах. Мари, цар на Арам, в Дамаск царския му град, обсадих. Ужасяващият блясък на Асур... съкруши го и той прегърна краката ми, стана ми васал. 2300 таланта сребро, 20 таланта злато, 3000 таланта мед, 5000 таланта желязо, оцветена вълна и ленени одежди, легло от слонова кост, кресло от слонова кост... неговата собственост и стоки в неизмерими количества в Дамаск, царския му град, в палата му, получих.

Ето какво написах за годините, които последвали, в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

През следващите петдесет години царствата Израил и Юда преминали през период на относителен мир, макр и да били водени от царе, които невинаги спазвали Божиите заповеди. Асирийската империя останала в отбранителна позиция, а по някое време при царуването на цар Асур-дан III (772-755) пророк Йона изпълнил мисията си за град Ниневия. По същото това време пророк Амос започва да изрича предупреждения към децата на Израиля, които се били отдали на удобства и самодоволство и които забравяли да изпълняват задълженията си към Господа. Амос пророкувал против цар Йеровоам II, като казвал, че щял да умре в битка (изпълнено през 753 г.), и Амос бил първият предрекъл, че Израил ще бъде взет за пленник: “…твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си” (Амос 7:17).

Служението на великопророк Исая започнало около 740 г.пр.Хр. в края на царуването на юдейския цар Узия. Според 4 Царства 15-16, както цар Узия, така и синът му Йотам били верни на Господа. Само че с кончината на Йотам, Юда започва да се управлява от сина му цар Ахаз, който се отвръща от Бога и прегръща езичническите практики на околните народи. (4 Царства 16:1-4). Поради тази причина ни се казва, че Бог издигнал околните народи, за да накаже Юда. По онова време Асирия отново започвала да налага господството си и за да се противопоставят на това, народите на Израил и Арам (със столица Дамаск), сформирали съюз. Само че цар Ахаз отказал да се присъедини към този съюз и така, през 735 г.пр.Хр., войските на Израил и Арам нахлули в Юда. С появата на тази заплаха Бог призовал пророк Исая да говори на цар Ахаз, но Божието послание било отхвърлено от царя. (Исая 7:1-12). Вместо да се опре на вярата си в Бога, Ахаз почитал боговете на Дамаск (2 Летописи 28:23) и се обърнал към царство Асирия (Ашур) като свой потенциален спасител:

Ахаз прати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск да кажат: аз съм твой раб и твой син; дойди и ме защити от ръката на сирийския цар и от ръката на израилския цар, които са се дигнали против мене. Ахаз взе сребро и злато, колкото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го прати дар на асирийския цар. Асирийският цар го послуша: и отиде асирийският цар в Дамаск, превзе го и пресели жителите му в Кир, а Рецина уби. (4 Царства 16:7-9)

Разрушаването на Дамаск се случило през 732 г.пр.Хр., което отбелязва края на древното Арамско царство, (макар и арамейският език, на който говорели Иисус и учениците му, да оцелял). Асирийските войски разорили и Израил и взели много пленници. През това хаотично време цар Факей от Израил бил убит и мястото му заема цар Осия. Осия веднага се заклева във вярност на Асирия и започва да плаща годишен налог. Само че няколко години по-късно спира да плаща този налог и се обръща към Египет за защита. В резултат на това неподчинение цар Шалманесер V от Асирия нахлува в Израил с войските си през 722 г.пр.Хр. и напълно унищожава царството Израилево, депортирайки стотици хиляди пленници в Асирия. Според 4 Царства 17 това се случило само заради упоритото непослушание на израилевия народ.

Това е контекстът, от който да разберем пророчествата на Исая по отношение на Ашур и идващия Месия, но преди да продължим натам, първо трябва да погледнем асирийското разбиране за техния бог Асур и националната им роля като охотни и послушни слуги в разиряването на териториите на Асур на земята.

Асур е цар! Асур е цар!

Възвестяването „Асур е цар! Асур е цар!” е обяснено в една книга със същото заглавие, с подзаглавие „Религията в упражняването на власт в Нео-Асирийската империя”, написана от Стивън У. Холоуей. Според Холоуей това било възвестяването, изричано от Първожреца на Асур, когато нов цар влизал в Храма на Асур, за да бъде признат за властващ авторитет на Асирийската империя. Холоуей пише:

Богът Асур, покровител на древния столичен град и глава на държавния пантеон... публично се идентифицира като цар, дори когато новият земен цар поеме властта. Новият цар не става член на държавния пантеон, а още по-малко се абсорбира в бога Асур. Държавата, създавайки монарх, ознаменува чрез загатнатия vox populi, че божествената имперска воля да се разширят границите на земята на Асур, е една и съща с тази на земния цар. Това загатва, че неговата дипломация, военна сила и административна съобразителност ще уголемят Асирийската империя и в контекста на ритуалната и имперска култура, съобщава че идеологията на новия цар ще задоволява бога покровител и хората от земята на Асур. Парадоксът на земен цар, който въплъщава имперската воля за власт на Асур е идеологическата опорна точка на три столетия Нео-Асирийски външни отношения.

Холоуей обяснява, че едно от централните вярвания на асирийския държавен култ било вярването в имперската експанзия под прекия контрол и водачество на Асур. Един термин, който се среща по всички асирийски текстове, е терминът „Яремът на Асур”. Холоуей пише, че това било „пропагандна стенография” за регионите и провинциите, които били покорени и доведени под контрола на Асур.

В главата, озаглавена „Терор в Имперските занимания”, Холоуей обяснява, че „...всеки елемент на всяка победна асирийска кампания бил акт на религиозен империализъм, тъй като цялото начинание на завоеванието се предприемало по заповед на Асур и великите богове на Асирия...”

Произходът на термина „Яремът на Асур” може да се проследи чак до експанзията на царство Урук при цар Енмеркар, както се разказва в шумерския епос „Енмеркар и Господарят на Арата”.  В повестованието Енмеркар моли богинята Инана да накара царството Арата да се „преклони под ярема на Урук”, за да може той да се сдобие с камъни, необходими за построяването на великия храм-кула Абзу за бога Енки. Вече изнесохме доказателства, че това била Вавилонската кула, построена в Ериду – първоначалното място на нимродовия град Вавилон. Това е допълнително доказателство, че Асур – централният бог на асирийците – всъщност бил сатанински контролирана репрезентация на Нимрод – първоначалният основател на асирийския народ и строител на Вавилонската кула.

Израил мисли немислимото

В първите глави на книгата на Исая Бог заповядвана пророка да говори за неща, случващи се по времето на царуване и на двамата царе на Юда и Израил. В 8 глава той предрича падането на Самария – столичният град на Израил – и на Дамаск – столицата на Арам – в ръцете на асирийците. Исая завършва главата, като приканва Божия народ да се отвърне от идолите и окултните източници, като медиуми и спиритуалисти, и да се върне при Бога. Исая казва, че ако не се покаят, ги очаква мрак и мъка.

В следващата глава Исая противопоставя предното негативно слово с позитивно слово на окуражаване, което гледа към изкупление и победа чрез Месията на Израил. Той ще се роди у Израиля и ще порасте, за да победи враговете на Бога и да установи царство, което ще трае вечно.

След това славно обещание за неизбежния триумф на Месията и Царството Му, на Исая е заповядано да обърне вниманието си назад към северното царство Израил и да обясни защо Бог е решил да накаже народа, като го предаде на асирийците:

Господ праща смърт на Иакова, и тя слиза върху Израиля, за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват: тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците и кедрите ще изсечем и ще си построим кула.(Исая 9:8-10, LXX)

Това, което Господ казва на Израил този път, не може да бъде пропуснато или разбрано погрешно. Сравнете превода на Септуагинтата от горния пасаж с Новата версия на превода на крал Джеймс на Битие 11:3-4:

И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и... да си съградим... кула...

С това въведение на Божия съд срещу Израиля Той казва, че отстъплението на Израил е толкова дълбоко и тъй пълно, че сякаш израилевият народ казва в гордото си и бунтовно сърце, „Тухлите на Вавилонската кула паднаха, но елате, да дяламе камъни и да сечем греди, за да можем да я съградим отново!”

Вавилонската кула била първоначалният и основен символ на човешкото високомерие и бунт срещу Бога и тук Бог сравнява отстъплението на Израил с първото отстъпление след Потопа при Вавилон, в резултат на което се създава цялата езичническа система. Божият гняв бил подпален както никога преди, а осъждането следвало със сигурност.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0
  Второто пришествие на Антихриста - Тринадесета глава: Апотеозът на Нимрод June 15, 2018

image

Цивилизацията, известна като древен Шумер, започнала вследствие на падането на Урук. Това е периодът (3100 до 2300 г.пр.Хр.), през който писмеността става изкуство, когато шумерите записват разбирането си за света върху глинени плочи, които били изпечени в камък.

Впоследствие разпространението на шумерското писмо, което вероятно започнало в град Нипур, постепенно довело до приемането на шумерския като регионален език, преодолявайки „смесването на езиците”, което се било случило във Вавилон. По същото време били интегрирани и религиозните вярвания и културата на Шумер излязла с обща религия. Както бе показано, тази религия се въртяла около и била насочвана от мрачния бог Енки, който представлявал изопачено виждане на историята и целта на човечеството.

Кратка история

Според Шумерския списък на царете династията Киш е първата, която се появява след Потопа. Показахме, че тази династия била прекъсната от Урукската експанзия и царуването на Енмеркар. След падането на Урук, Киш сякаш отново се появява като регионална сила, която изтрайва до появата на Гилгамеш Урукски, който побеждава последния цар от Първата династия на Киш около 2680 г.пр.Хр.

image
Церемониална маска на Саргон Акадски.

Следващата голяма фигура, която се появява, е Саргон Акадски, чието царство се издига от средна Месопотамия и трае до ок. 2334-2279 г/пр.Хр. Завоеванията на Саргон правят и родният му акадски език да добие известност, който в крайна сметка заменя шумерския като доминантен език на Месопотамия. Според хронологията на Септуагинта, Авраам бил призован от Бога да напусне южно-шумерския град Ур около 2247 г.пр.Хр. – няколко десетилетия след смъртта на Саргон.

Няколко века по-късно друга империя се издига от централна Месопотамия, която е Вавилонското царство, управлявано от Церемониалната маска на Саргон Акадски – известният законодател цар Хамураби (ок. 1792-1750 г.пр.Хр.), който за кратко обединява цяла Месопотамия. Царуването на Хамураби е важно, понеже той оказва голямо влияние и върхурелигиозните вярвания на целия регион, което също така повлиява на много от околните култури. Това, за което говоря, е появата на „Енума Елиш”, в която един нов бог, Мардук, превзема пантеона и се явява като господар на небето и земята. Това било революция в езичническия пантеон.

Паметта на Нимрод

Думата апотеоз означава „да станеш бог”. Вече знаем, че седемдесетте ангела, които слезли при Вавилонската кула били почитани като „богове” от Езичническите народи. Също така идентифицирахме и бога Енки като историческия Сатана, върховния водач на тези ангели. Ако Нимрод е бил син на Сатана/Енки, това означава, че той е бил „полу-бог” чрез този генетичен баща. Тъй че от самото начало, поради ръста си, силата, хитростта и влиянието си, Нимрод несъмнено бил почитан като „бог”.

След падането на царството му, империята на Нимрод била раздробена, но близките градове, които били най-големите благодетели на тази първа суперсила, несъмнено запомнили и почитали великия си цар Нимрод. Древните шумери продължили да почитат Нимрод като бог дори след смъртта му. Само че поради първоначалното „смесване на езиците” много от тези градове го познавали под различни имена. Например, като Нинурта, Нингирсу, Забаба, Асарлухи, Асур или Мардук, както ще проучим сега.

Градовете Гирсу и Лагаш почитали бога Нингирсу като свой главен бог. Той бил много подобен на бога Нинурта, който бил главният бог на градовете Кисура и Марад. Всичките тези четири града датират до 2700 г.пр.Хр. или по-рано. Интерсното е, че и Нингирсу, и Нинурта са имена на героя, на когото се приписвало посичането на седмоглавия змей, както бе озсъдено в предишната глава. Тъй че изглежда, че на самия Нимрод се приписвало прекратяването на символичното представяне на залахата, която всъщност той бил започнал.

Възможността споменът за Нимрод да се е запазил в митовете за шумерския бог Нинурта е изследвана от К. Ван Дер Торн и П. В. Ван Дер Хорст в статията им „Нимрод преди и след Библията”:

В няколко отношения тогава Нинурта пасва на описанието на Нимрод, дадено в Битие 10:8-12. Литературната традиция на Месопотамия прави Нинурта наистина „първия герой на земята”. Героизмът му често се изразява главно в подвизите му като страхотен ловец (gibbфr sayid) на митични животни. Също и властта (mamlдkд), приписвана на Нимрод, има еквивалента си в кариерата на Нинурта... В клиновидната литература Нинурта е почитан като основателя на месопотамската цивилизация. Макар и наличият текст да не казва, че е строил градове, намекват че положил основите на целия цивилизован живот и по този начин е създал условията, при които човешките селища да процъвтяват.

Според теологията на Нипур, Нинурта не само стои в началото на земеделието – той държи МЕ-тата, силите на цивилизования живот. В зората на шумерското общество, казват източниците ни, Нинурта пътува до Ериду – градът на бога Енки. Там боговете се съветват относно него с върховната власт. Поверено му е да бъде водач на боговете, тъй че цялата вселена да е под негова команда. Съчинението Angim dimma разказва за триумфалното му завръщане от Ериду в Нипур, след като боговете го били обявили за цар. Там е посрещнат в храма си... откъдето ще царува над всички краища на вселената.

Вече разказахме как град Киш в крайна сметка става господстващ в региона след Вавилонската кула. Главният им бог бил известен като Забаба, който е дефиниран в книгата „Богове, демони и вимволи на древна Месопотамия”:

Забаба бил местният бог на важния град Киш в северна Вавилония. Култът му вече е засвидетелстван от Ранния династичен период. В местното предание на Киш съпругата му Инана/Ищар и поклонението към Инана от Киш било важен вторичен култ към богинята. Личността на Забаба се явява като бог на войната, а от Стария вавилонски период той се идентифицира с Нингурсу или Нинурта. В един списък с богове той е описан като „Мардук на битката”. Главният култов център на Забаба бил храмът Е-метеурсаг в Киш. Жезъл с глава на орел бил неговият символ.

Забаба бил и личният бог на Саргон Велики от Акад. Столицата на Саргон все още не е открита и разкопана от археолозите, но ние знаем, че той построил величествени храмове там за бога Забаба и богинята-воин Ищар – двете му любими божества.

Споменът за Нимрод се пазел и от град Куара, където той бил почитан като бога Ашарлухи:

Ашарлухи:

Първоначално богът на Куара – село до Ериду – Ашарлухи бил свързван с Енки (бога на Ериду) и с магическо познание – специалното качество на Енки. Ашарлухи бил считан за син на Енки и Дамгалнуна, а когато Мардук получава титлата син на Еа (акадското име на Енки), било естествено Ашарлухи да се абсорбира в личността на Мардук. Един химн от Стария вавилонски период се обръща към Ашарлухи като река на изпитанията... като първороден син на Енки и като Мардук. В Стандартната вавилонска магическа традиция Ашарлухи се използва като алтернативно име на Мардук в заклинания и молитви.

В името Ашарлухи виждаме и доказателство за другото библейско и историческо име на Нимрод, което е Ашур или Асур.

След Вавилон най-напред се появява царството Асирия като регионална сила около 1800 г.пр.Хр., но само няколко десетилетия по-късно временно е покорено от Хамураби. Името на техния народ, град и главен бог било Асур. В това има смисъл, понеже знаем, че Нимрод, наречен Ашур, установява градовете в региона според Битие 10:11-12. Ще говорим повече за Ашур в следващата глава, когато започнем задълбоченото си проучване на пророчествата на Исая.

Божеството-покровител на средно-месопотамския град Вавилон бил бог Мардук. Това, което първоначално било местен култ, се разпространило из целия регион чрез завоеванията на Хамураби. Този легендарен цар е известен с учредяването на прочутия Законник на Хамураби за управлението на земите му, а също така спонсорира създаването и разпространяването на „Енума Елиш” – известният епос на сътворението, който издигал Мардук като новия и безспорен световен „Цар на Боговете”.

В „Енума Елиш” виждаме, че Мардук – обожествен спомен за отдавна мъртвия Нефилим-цар Нимрод – ясно е назован като „син на Енки”.

След като Еа [Енки] бе надвил и стъпкал враговете си, бе си осигурил триумфа над враговете си и бе починал в дълбок мир в свещената си камера, която нарече „Абзу”... Там в камерата на съдбите, обиталището на орисиите, роди се бог – най-способният и най-мъдър от боговете... В сърцето на святата Абзу, Мардук бе създаден.

При имената му нека боговете треперят от страх в обиталищата си. Ашар-лухи е първото му име... Ашар, дарител на обработваема земя, който установява границите ѝ, създателят на зърно и билки, който прави растенията да никнат.

Тялото му бе красиво; когато повдигнеше очи, заблестяваха ярки светлини; походката му бе величествена; той си бе водач поначало. Когато Еа [Енки], който го роди, го видя, ликуваше, сияеше и сърцето му пееше, понеже видя, че е съвършен... когато размърдаше устни, огнен език изригваше. Исполински крайници, тъй високо той стоеше, че издигаше се над най-високия бог; той бе силен и носеше славата на десетима и светкавиците им около него играеха. „Сине мой, сине мой, сине на слънцето и на небесното слънце!”.

image
Вавилонска фреска на Мардук в битка с Тиамат.

Сатана се преоткрива

С нов водач начело на пантеона на боговете се заличило доста от духовното объркване, поне от езичническа гледна точка. Всичките богове станали по същество незначителни и новото поколение, предвождано от Мардук, гордо стъпило на сцената.

Възходът на Мардук като глава на пантеона е съпътстван от възхода на Ваал над бога Ел в ханаанската религия; асирийците последвали и възприели „Енума Елиш”, като просто заместили Асур с Мардук; по-късно гърците разбирали тази промяна като замяната на Хронос със Зевс, а за римляните това било Юпитер, засенчващ Сатурн.

Това било процес на наслагване на поколенията и той отдалечавал езичническия свят от познаването на първоначалния „Бог Творец”, или поне го правел напълно маловажен за езичническия ум. Всъщност, ако обърнем внимание на класическите писатели от късния гръцки и римски свят, ще видим, че на Зевс/Юпитер все повече се гледало като на стар бог, а процесът на наследяване бил готов да бъде повторен от Аполон, сина на Зевс. Само че идването на Иисус Христос възпряло всяко аполонско превключване, което вероятно е било планирано от духовните сили зад езичническата система.

И тъй, кой бил този нов Бог, в действителност? Дали жреците на Мардук, Ваал и Зевс са били манипулирани от духа на Нимрод, действащ отвъд гроба? Предполгам, че това е възможно, понеже Йоан пише в 1 Йоаново 4:3, че „духът на Антихриста” е в света. Само че аз вярвам, че в контекста Йоан използва „дух” в по-широк смисъл, както е в „дух на бунт” или „дух на непокорство”, и не се отнася специфично към действителния дух на Нимрод, манипулиращ световните събития от там, където душата му е задържана в Бездната.

Книга Откровение предлага, вярвам, бегъл поглед към духовната сила зад централния бог на езичническата система. Той идва от самия Иисус в посланието Му към църквата в Пергам:

И на ангела на пергамската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи двуострия меч: зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната. (Откровение 2:12-13)

Според Иисус, „седалището на Сатана” се намирало в Пергам – градът, „среди който живее сатаната”. Изследователите вярват, че тази препратка в Откровение се отнасяла за „Великия олтар на Зевс”, намиращ се в Пергам.

Ето моето описание на този олтар в онлайн поредицата ми „Против Световните Сили”:

Този велик олтар, наричан от историците „най-изящният олтар, построяван някога”, бил завършен през около 180 г.пр.Хр. Сданието се издигало на дванадесет метра височина, измервало се на над тридесет метра дължина, а стълбите, които се изкачвали на горното ниво, били двадесет метра широки. Най-впечатляващият аспект на олтара обаче, били изкусните изображения, изваяни във фризове, които ограждали долното ниво на олтара. Всичко на всичко имало почти сто и двадесет метра фризове, който някои експерти казват, че бележели зенита на гръцката скулптура.

Скулптурите изобразявали поражението на Титаните от Зевс, Херкулес и Атина, и основаването на Пергам от сина на Херкулес. Величествените фризове са известни като „първият познат пример за продължителен разказ в скулптурата” и съдържали репрезентации на 34 богини, 20 бога, 59 великана и 28 животни.

Този древен монументален шедьовър бил открит от германския строител на железници Карл Хуман през 1875 г., аняколко години по-късно той започнал да разкопава и да намира парчета изящни фризове, които изпращал в Германия. През 1930 г. била издигната реплика на целия масивен олтар с части от първоначалните фризове в новопостроения Пергамски музей в Берлин.

image

Появата на древния „Велик Олтар на Зевс” – който Иисус нарича трона на Сатана – в Берлин, Германия точно преди възхода на Хитлер и Третия райх, потвърди виждането ми, че Хитлер е бил седмият цар на Сатана и е завоевателната фигура, показана при първия Печат от Откровение.

Думите на Иисус показват и, че Той ясно гледал на Зевс – властващият бог на гръцката езичническа система – като на въплъщение на самия Сатана.

Столицата на древногръцката култура била Атина, анай-святото място бил храмът, известен като Партенона. Библейският изследовател Робърт Бауи Джонсън Мл. е изследвал Партенона и е написал няколко книги върху гръцката религия и как тя се свързва с книга Битие, включително „Кодексът на Партенона” (2004). Аз се позовавам на вижданията на Джонсън в статията ми „Против Световните Сили”:

Зевс бил известен и под името Зевс Фанеос, което означава „Този, който се появява като светлина и донася светлина”. Джонсън се позовава на 2 Коринтяни 11:14, където Павел заявява, че „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината”. Джонсън вярва, че тази „Светлина”, този „миг на просветване”, който породил „човешкото съзнание”, бил за езичническия свят мигът, когато Ева триумфиращо приела забранения плод от змията в Едемската градина и се сдобила с познаване на доброто и злото за цялото човечество.

Джонсън обяснява, че Зевс се характеризира в Партенона и в цялата гръцка култура като змия, и се позовава на множество древни описания, включително едно, намерено в пристанището на Атина, което датира до четвърти век пр.Хр., което описва увита, брадата змия с надпис „Зевс Мелихиос”... Джонсън цитира от авторитетен гръцки изследовател, Джейн Елън Харисън – открито признат атеист, която пише следното в проучването си върху гръцката религия:

Изправени сме лице в лице с удивителния факт, че Зевс – бащата на боговете и човеците – е описван от поклонниците си като змия... Човешкият образ на Зевс тихичко се е плъзнал на мястото на старата змия-бог. Изкуството ясно изважда на показ това, което е било замъглено с ритуали и митологии. Не че Зевс Олимпиецът има „подземен аспект”; грубият факт е, че той от високия въздух, от гърма и светкавицата, изтиква една древна змия-демон от долния свят – Мелихиос.

Гърците гледали на Зевс като на баща, спасител и просветител на човешката раса, а главният му символ бил змията – съвсем същото създание, което било прокълнато от Бога затуй, че заблудило Адам и Ева. В обширната колекция на древногръцкото религиозно изкуство репрезентациите на второстепенните богове и богини често са придружавани от змии. Всъщност гигантската статуя на Атина от злато и слонова кост, която стояла в Партенона, била придружена от фигура на голяма змия с глава, издигната високо отляво на Атина, издигайки се до нея, сякаш ѝ е домашен любимец.

Джонсън обяснява, че появата на змии до много гръцки божества показва, че тези божества са част от змийската „система на просветление и жертва”. Само че репрезентациите на човешката фигура на Зевс никога не са придружавани от змия. Джонсън обяснява, че това е така, понеже Зевс не е подчинен на змийската система – той е змията.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове: 0
09.03.2019 22:34 - Антихриста 12
  Второто пришествие на Антихриста - Дванадесета глава: Мистериозните Сийим June 1, 2018

image

Преводът Септуагинта на Псалм 96:5 ни казва, че „... всички богове на народите са демони”. Демоничното естество на ангелите, които в крайна сметка били доведени до заседателната зала на Бога и осъдени затова, че не управлявали народите справедливо, може да се проследи чрез едно малко по-задълбочено изучаване на Библейските редове.

Да разгледаме следните Библейски пасажи:

„Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат” (Псалм 71:8-9).

„Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята (Псалм 73:14).

„Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат” (Исая 13:21).

„Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът [букв. Асур] определи земята им за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини (Исая 23:13).

„И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой” (Исая 34:14).

„И ще се заселят там пустинни зверове с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род” (Йеремия 50:39).

Всяка от горните препратки „пустинни жители/зверове” е превод на староеврейската дума сийим (или цийим). За съжаление, в превода напълно се губи свръхестественото или духовно значение на тази дума.

Ето дефиниция на тази дума, както е дадена в „Речник на божествата и демоните в Библията”:

ДИВИ ЗВЕРОВЕ - СИЙИМ

I. Сийим... е множествено число на съществителното от женски род „сийа”, което се явява като прилагателно на „ерес – земя” със значение „суха земя” (cf. sayon Isa 25:5; 32:2)…

II. В концептуалния свят на древния Близък изток „степта/пустинята” и „руините/запустелите места” заедно с планините и блатата били обиталища на „противо-човешкия свят” – не само определените „пустинни животни”, като щрауси, газели и антилопи, чийто дом е пустинята, но и пустинята служела за обиталище на най-различни създания, които не принадлежали към никой определен вид. Те били по-скоро символи на силите, които се свързвали с това стерилно и безплодно царство...

III. Сийимите очевидно са демонични същества (от пустинята/сухата земя), чиято точна дефиниция не е сигурна... Така зловещите животни, които заедно с демоните са описани в Йов 38:39-39:30, обитават всякакви прокълнати и разрушени градове и региони. Животните, които се появяват заедно със сийимите в Исая 13:21; 34:14 и Йер 50:39, притежават едни и същи злокобни конотации... Те са обединени в Исая 34:14 от демона Лилит. Тези същества населяват предишни човешки селища, след като те са били изоставени и върнати на пустинята, откъдето са дошли... Също като Исая 23:13, Псалм 72:9 и Псалм 74:14 са противоречиво доказателство в разбирането на сийимите. Възможно е и в двата случая олицетворяването им с хаотичните и злокобни сили да е подчертано...сийимите зодиакално определен вид. Терминът е по-скоро колективно наименование на демонични пустинни същества... които представляват един противо-човешки свят на опустели обиталища...(удебеляването и подчертаването са добавени).

С други думи, това което този речник се опитва да каже, е че сийимите са демонични същевства с неизвестен произход. Ако приложим това, което научихме през предходните глави към пасажите, описани по-горе, вярам че можем да разберем кои точно са те.

Ето какво аз вярвам, че се опитва да предаде Исая:

Ето земята на халдейците. Тях ги нямаше, преди Асур да ѝ тури начало за сийим. Халдейците издигат кулите си и издигат палатите си, но Асур събаря чертозите ѝ, превръща я в развалини.

От тази перспектива изглежда този пасаж ни казва, че Асур (Нимрод) е построил Вавилон – Земята на Халдейците – засийимите, но след това го разрушава. Това звучи така, сякаш сийимите може всъщност да имат връзка със седемдесетте ангела на народите, които също са наречени „демони” в Псалм 96:5 (LXX).

От „Порта на Боговете” до „Затвор за Демони”

Както Исая 13:21 така и Йеремия 50:39 са апокалиптични пророчества за окончателния край на Вавилон, когато градът ще бъде разрушен и оттам насетне обитаван само от чудовища, диви животни и сийимите. Това пророчество за посследствията от разрушаването на Вавилон е повторено и в Откровение, където виждаме, че сийимите могат направо да се изравнят с демони:

„Но в него ще обитават сийимите, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат” (Исая 13:21).

„И ще се заселят там сийимите с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род” (Йеремия 50:39).

„И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици” (Откровение 18:2).

Откровение сякаш ни казва, че Вавилон, който първоначално бил портата за седемдесетте ангела да дойдат на земята и да получат шанс да властват над народите, в края ще стане техен затворСийимите ще бъдат ще бъдат затворени в безлюдната пустош на Вавилон по време на Хилядолетното Царство Христово, докато народите се радват на просперитета, който се излива от Йерусалим.

Исая 34 дава подобно апокалиптично пророчество за Едомската земя и отново идентичността на сийимите, когато се сравни с превода на Септуагинтата, се оказва демонична„И сийимите ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму” (Исая 34:14).

„И бесове ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму (Исая 34:14, LXX).

Цар Соломон: Господар на Демони

Псалм 72 описва една пророческа молитва на Цар Давид за сина му, Цар Соломон. Тя предрича славата на Златната ера на Израил при цар Соломон, когато ще царуват просперитет и мир, а царете на всички народи ще му отдават почест. Тя дори казва, че демоничните сийими ще му се покланят:

Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат сийимите, и враговете му прах ще лижат. (Псалм 72:8-9; удебеляването е добавено)

Този стих предлага потвърждение на многото легенди, изскочили от еврейското мистично предание, което казва, че Соломон бил велик екзорсист и му била дадена власт над демоничното царство от Бога. Мидрашът, Талмудът и Кабалата, както и най-различни апокрифни и окултни източници, са пълни с истории за господството на цар Соломон над демоните.

Ето какво казва един източник за Гоетията – окултен ръкопис, известен като гримоар, който инструктира как да се призовават демони:

Ars Goetia е заглавието на първата секция на Малкия Соломонов Ключ, съдържаща описания на седемдесет и двата демона, за които се казва, че цар Соломон бил призовал и затворил в бронзов съд, запечатан с магически символи, и че той ги задължил да работят за него. Ars Goetia приписва ранг и благородничество на всеки един член на адовата йерархия и дава на демоните „знаци, на които да се закълнат във вярност”, или печати.

В окултния свят на езичническото магьосничество и еврейската Кабала като цяло се признава, че тъмните демони наГоетията си имат положителен двойник в ангелите на Шем Ха’Мефораш, които са описани в един кабалистичен текст:

Равин Шимон рече: Има едно голямо и силно свръхестествено дърво, което е Зеир Анпин. Тези горе и тези долу се хранят от него... И седемдесет клона, които са седемдесет княза, на които са възложени седемдесетте народа на света, се издигат в него и се хранят от него... Когато настъпи времето  за господство на всеки клон, всички те искат искат напълно да унищожат стъблото на дървото, което е опората на клоните, което властва над Израил, и които са свързани с него. И когато господството на стъблото на дървото ги достигне, което е жребия на Израил, то иска да ги пази и да уреди мир между всички тях. За тази цел се принасят седемдесет вола по време на Сукот, за да донесат мир сред седемдесетте клона на дървото, които са седемдесетте ангели покровители на народите на света.

Името за тези ангели, Шем Ха’Мефораш, означава „Имена на Разделението”. Окултният свят доректно ги свързва с ангелите на Езичническите народи, които проследяваме чак до издигането им на власт при Вавилонската кула.

Първоначално броят на тези ангели бил известен като седемдесет, но по-късно става известен като седемдесет и две, вероятно защото това било по-лесно число за работа в астрологията (например 360/72=5). В гръцкия гностицизъм намираме доказателства за това числово преминаване:

И пред дома си създаде трон, който бе огромен и бе върху четирилика колесница, наречена „Херувим”. А Херувимът има осем форми за всеки от четирите ъгли, форми на лъв, форми на телец и форми на човек и форми на орел, тъй че всичките форми наброяват шестдесет и четири форми – и седем архангела, които стоят пред него; той е осмият и има власт. Всичките форми наброяват седемдесет и две. Освен това, от тази колесница са оформени седемдесет и двамата богове; те се оформили, за да властват над седемдесет и двата езика на народите.

Окултният свят може и да е убеден, че има разлика между седемдесет и двата „демона”, на които цар Соломон можел да заповядва, и седемдесет и двамата „ангели”, които управляват народите, но нашето проучване на тези същества показва, че това съвсем не е така. Ангелите от Шем Ха’Мафораш са демоните от Гоетията. Те са едни и същи същества! Няма такова нещо като „бяла магия”, а духовните търсачи, които мислят да установят безопасен контакт с „добрите ангели” на Кабалата, са горчиво измамени. „Ангелските” и „демоничните” аспекти на тези седемдесет и двама измамници са просто двете страни на една и съща монета.

Нашето изследване на мистериозните сийими, които се появяват във всички тези завоалирани Библейски пасажи, предлага потвърждение, че сийимите наистина са седемдесетте сатанинско повлияни ангели, които се спуснали при Вавилонската кула за да поемат властта над седемдесетте езичнически народа на света. Те били получили своя шанс при падането на първоначалния Вавилон, но краят им ще настъпи след като са затворени в опустошението на Вавилон от последните дни по време на хилядолетието, когато най-после ще бъдат пуснати, а след това съдени от Християни (1 Коринтяни 6:3).

Причастие за Демони

Една от най-непопулярните проповеди, която Иисус някога прави, може да се намери в шеста глава на Евангелие от Йоан:

Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден. У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки (Йоан 6:35-58).

След като Иисус казва тези думи, научаваме че много от учениците му били силно обидени и го напускат. Що за послание било това, да проповядва канибализъм на набожните, спазващи закона юдеи?

След това Иисус разяснява това учение на Тайната вечеря, учейки учениците си да запомнят смъртта Му чрез яденето на хляб и пиенето на вино:

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. (Матей 26:26)

С тези думи Иисус установява християнското Причастие въз основа на жертвената смърт на Иисус за нас. Сега да сравним това с казаното в Псалм 73:14, като имаме предвид какво знаем за Левиатана и демоничните сийими:

Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (сийимите) в пустинята.

Това, което виждаме тук, е че Бог строшава главите на Левиатана и ги дава за храна, нещо като духовно препитание, насийимите – демоничните ангели на Езичническите народи. Смъртта на Левиатан по този начин е изобразена като причастие на боговете на езичническата система, също както смъртта на Иисус е причастието за „синовете Божии” от Новия завет.

Тъмно отражение #7:

Тялото на Иисус Христос било строшено и принесено като причастие за всяко човешко същество, което избере да влезе в семейството на Бога. Главите на Левиатан са строшени и принесени като причастие за народите на света, които отхвърлят Иисус, и за сийимите „богове”, които властват над тях.

Тъмно отражение #8:

Нимрод бил човешко приношение за „боговете”, даващо им шанс да властват над цялото човечество. Иисус бил божествена жертва за цялото човечество, даваща ни възможност да получим свобода, господство и вечен живот чрез Него.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
09.03.2019 22:31 - Антихриста 11
  Второто Пришествие на Антихриста - Единадесета глава: Левиатан May 12, 2018

imageПророк Амос пише, „Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби – пророците”. (Амос 3:7). Намерих доказателство за истината на този пасаж, докато проучвах значението зад легендарния звяр, известен катоЛевиатан.

Има само пет пасажа в Библията, в които се появява тази дума. Три от тях описват физическо огнедишащо водно създание с невероятна якост и огромен размер (Йов 3:8, Йов 41, Псалм 104:26), докато други две описват Левиатан като апокалиптичен символ на злото, казвайки че Бог строшава главите му (Псалм 74:14) и че краят на Левиатан настъпва в Деня Господен (Исая 27:1).

Като оставим настрана физическите аспекти на истинското създание, (което вероятно е едноглав, подобен на динозавър воден рептил), ще се фокусираме върху символичното и духовно значение зад Левиатан.

Седмоглавата заплаха

Произходът на Левиатан може да се проследи до древен Шумер и до един артефакт, който археолозите казват, че е направен през Ранния династичен период между 2800 и 2600 г.пр.Хр. Той е малка черупеста инкрустация, която изобразява седемглаво чудовище и фигура на герой, поразяващ една от змиевидните глави.

image

Ето какво се казва за това създание в справочника „Богове, Демони и Символи на Древна Месопотамия”: „Седемглаво чудовище-мушмаху се споменава в митологическите текстове и е изобразено в изкуството от Ранната династия като дракон със седем дълги змийски вратове и глава. Това създание може би е седемглавата хидра, убита от бога Нингирсу или Нинурта, споменавана и в заклинания”.

Когато за пръв път видях този артефакт, веднага бях поразен от приликите, които има със седемглавия звяр, описан в началото на Откровение 13: „Видях да излиза от морето звяр със седем глави... И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена...”

Но защо се появява това изображение в шумерската митология, която датира отпреди почти пет хиляди години? Този отговор, вярвам, е че истината за седемте царе на Сатана (и символичната им репрезентация като седемоглав звяр) трябва да е била разкрита на човечеството още при Вавилонската кула.

Древните шумери първоначално знаели за седмоглавата заплаха. Те знаели, че това е враг на Бога и човека и знаели, че е нещо ужасно, от което трябва да се боят. Само че, с течение на времето, била създадена митология, която да смекчи тези страхове и да го остави твърдо в миналото, докато Библията ясно дава да се разбере, че тази заплаха няма да бъде напълно изкоренена до Господния ден в свършека на времето.

Древните шумери накрая били убедени, че техният бог-герой Нинурта, известен още като Нингирсу, бил убил седмоглавия звяр, заедно с множество други легендарни чудовища. Един разказ е даден в шумерския текст, известен като „Завръщането на Нинурта на Нибру”, който може да се прочете в уеб страницата на ETCSL.

Посичането на седмоглавата змия е разказано и върху известните артефакти, познати като „Цилиндрите на Гудеа”. Те документират как Нингирсу се явява на един цар насън, за да му даде насоки за построяването на храма му. Като част от декорациите царят бил инструктиран да окачи трофеи на стената, документиращи подвизите на Нингирсу:

Срещу града, на място страшно, поставил Седмоглавата змия... Понеже това били воини, посечени от Нингирсу, той обърнал устите им към местата за възлияния. Гудеа, владелят на Лагаш, напраи имената им да се появяват сред тези на боговете.

Легендата за герой, посичащ многоглаво чудовище накрая намира пътя си до гръцката митология през историята за Херкулес, убиващ Хидрата във втория от своите „Дванадесет подвига”.

Шумерските митове идват от древната античност, докато гръцките митове се развили много по-късно. Мостът между тях, който свързва и езичническото седмоглаво чудовище с еврейския Левиатан, идва от митовете на древните Ханаанци.

Цикълът Ваал

Съвременните изследователи знаят доста за древните ханаанци поради откриването, през 1928 г., наколекция от древни клиновидни артефакти на едно място, наричано Рас Шамра на сирийския бряг. Експертите наричат тези древни текстове „най-голямото литературно откритие от античността от дешифрирането на египетски йероглифи и месопотамското клиновидно писмо”.

Текстовете били част от древна колекция, съхранявана в храма на древния град Угарит – северна ханаанска столица – който бил разрушен и заровен около 1200 г.пр.Хр. Текстовете са написани на угаритски език, който е семитски език много близък до иврит, а също е свързан и с древния акадски.

Препратки към „Левиатан” се появяват в угаритския мит на сътворението, известен на изследователите днес просто като „Цикълът Ваал”, който е подобен на вавилонския мит за сътворението „Енума Елиш”. И двата описват сътворението на света и подвизите на главния си бог (Ваал за ханаанците и Мардук за вавилонците) как се издига до абсолютна власт над пантеона на боговете и над небето и земята.

Един от триумфите на Ваал е даден в тези няколко реда от „Цикълът Ваал”:

Когато порази Лотан бързата змия,
Унищожи виещата се змия,
Тиранина със седем глави.

Тук имаме дума, която е директно свързана със староеврейската дума „Левиатан”. Ханаанците го наричали „Лотан” – змия със седем глави, която била тиранин, унищожен от техния велик бог Ваал.

Ханаанската митология включва и женски двойник/алтер-его на великия бог Ваал. Тя била млада богиня-воин, известна като Анат, наименувана като сестра на Ваал, винаги изобразявана като млада, силна, смела, свирепа, а понякога дори като спасителка на Ваал, когато се озовавал на тясно.

В гръцката митология Ваал е еквивалентен на Зевс, докато Анат е еквивалентна на Атина – богинята-воин на гръцката столица Атина. В някои угариткси текстове Анат е именувана като убиеца на седмоглавия Лотан (заедно с много други чудовища):

Какъв враг надига се срещу Ваал,
какъв противник срещу Него, който Носи се
В Облаците?
Не посякох ли Море, обичния на Ел?
Не унищожих ли Река, великия бог?
Не укротих ли Дракона,
С намордник?
Посякох нечестивата Змия,
Злостната със Седем глави.

Забележете, че в ханаанския пасаж горе фигурите на Море, Река, Дракон и седмоглавия Лотан са персонифицирани като богове или чудовища, които са покорени от Анат, (която в Цикъла Ваал е покорена от Вааал). Сега ще се върнем на Пслам 74, за да покажем, че евреите и ханаанците се надпреварвали литературно, с претенцията „Моят Бог е по-голям от твоя!”.

Изследователите са забелязали тази полемична битка, когато сравняват писанията на еврейските свещеници с ханаанските жреци. Евреите винаги твърдели, че „Ел’ е върховен, докато ханаанците често осмивали „Ел” и твърдели, че Ваал вече имал същата сила, която евреите приписвали на „Ел”.

Ето Псалм 74 със същите фигури като в мита за Анат, цитиран по-горе, но героичните действия се приписват на Бога:

Боже, Царю мой отвека. Който извършваш спасение
сред земята!
Със силата Си Ти раздвои морето,
във водата строши главите на змейовете;
Ти си строшил главите на Левиатана,
Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ти пресече извори и потоци.
Ти пресуши буйни реки.
Твой е денят и Твоя е нощта:
Ти си приготвил светилата и слънцето;
Ти си установил всички предели на земята,
лято и зима Ти си наредил.

(Псалм 74:12-17)

Тук имаме директна литературна връзка между многоглавия Левиатан на евреите и седмоглавата змия, известна като Лотан на ханаанците. Псалмистът сякаш описва поражението на Лотан по-скоро като текущ процес: „трошиш (brakest – KJV) главите”, отколкото като нещо свършено в далечното минало.

Пророк Исая сякаш черпи от тази основа, когато поставя последното осъждане на „Нечестивата Змия” Левиатан в бъдещето, идващо от меча Господен по време на апокалиптичния „Ден Господен”:

Както непразна жена, кога да ражда,
се мъчи, вика от болките си,
тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
Бяхме непразни, мъчехме се...

Защото ето. Господ излиза от жилището Си да
накаже жителите земни за тяхното беззаконие,
и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма
да скрие своите убити.

В оня ден Господ С лютия, и великия,
и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей,
Да! левиатана, извиващия се змей,
И ще убие змията, която е в морето.

(Исая 26:17 – 27:1; удебеляването е добавено)

Цялата тази апокалиптична образност е събрана в книга Откровение. Започвайки с образа на раждаща жена, както е в Исая, след това описва Змея и седемте глави, които изграждат Левиатан:

И яви се на небето голяма поличба -
жена, облечена в слънце; под нозете й -
месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
тя беше непразна и викаше от родилни болки,
и се мъчеше да роди. След това се яви друга поличба на небето:
ето, голям червен змей със седем глави и десет рога,
а на главите му - седем корони. 
(Откровение 12:1-3)

В Откровение 12 Змеят и седемте глави на Левиатан са изобразени като едно. Това е вярно, понеже тези седем сатанински царе наистина са един дух със Сатана. Само че Исая и ханаанските текстове описват Левиатан и Змея катоотделни, както са и представени, докато видението продължава в Откровение 13: „След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога... и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра” (Откровение 13:1 – 1).

Звярът е Левиатан – символичната и алегорична репрезентация на седемте земни царе, които Сатана, Змията, използва през историята. Главата, която е изклекувана от смъртна рана, е Нимрод, първият цар на Левиатан, който ще се завърне и като последния.

Знанието на човечеството за Левиатан датира назад до културата на Нимрод от древен Шумер, понеже именно при смъртта на Нимрод заплахата Левиатан за пръв път се появява като реалност.

Седем духа

Седемте царя на Сатана са седем индивида, които са напълно контролирани от Сатана. Духовете на тези седем царе са едно с духа на Сатана. По подобен начин книга Откровение пише, че Светият Божи Дух е съставен от седем духа:

Благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол (Откровение 1:4)

Тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии (Откровение 3:1)

И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове (Откровение 4:5).

Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.(Откровение 5:6)

От тези текстове, които говорят за Иисус и от това, което получихме от изследването си на Левиатан, виждаме че Левиатан е съставен от седемте духа на седемте царе на Сатана, докато Иисус притежава седемте Божи Духа.

Често се учи, че седемте Божи Духа са наименувани в един добре познат Месиански пасаж от Исая, който предсказвал идването на Иисус:

И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод; И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа. (Исая 11:1-2)

Тъмно отражение #6:

Левиатан е съставен от седем сатанински духа.
Иисус Христос притежава седемте Божи Духа.

image

Мнозина вярват, че това описание на Божиите Духове в Исая пасват напълно с облика на свещника менора, който бил пазен в Господния Храм. Той има централна свещ, обградена от три чифта от всяка страна. Това има смисъл, когато се сравни с казаното в Откровение 4:5, понеже знаем, че Юдейският Храм бил просто земно копие на Божия Храм на небето. Ако евреите са имали менора тогава, то вероятно има менора и на небето.

Ако Исая наистина описва седемте Божи Духа, които са като лампи, светещи пред трона на Бога, то „Духът Господен” е централната лампа, която е обградена от трите чифта на Мъдрост и Разум, Съвет и Сила и Знание и Страх от Господа.

Само че аз винаги съм гледал на тази интерпретация с подозрение, понеже четейки текста, виждам не седем Духа, а само шест Духа. Дали „Духът Господен” наистина е Дух? На мен ми изглежда, че това е само въведение към Духовете! Всичката тази несигурност ми се изясни, когато прочетох този пасаж от Исая в превода на Стария завет, Септуагинта:

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие ще се изпълни със страх Господен. (Исая 11:1-2, LXX)

В превода на Септуагинтата виждаме, че наистина има седем Духа. Има три чифта Духове: Премъдрост и Разум, Съвет и Крепост, Знание и Благочестие; и седмият и централен Дух е „страх Господен”.

В това има съвършен смисъл, понеже Соломон пише, че „страхът Господен” е началото на навлизането в Божието познание. Наистина, това е най-първата притча в книга Притчи: „Начало на мъдростта е страхът Господен; само глупци презират мъдрост и поука” (Притчи 1:7).

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0
  Второто Пришествие на Антихриста - Десета глава: Бог съди "Боговете" May 4, 2018

image

Политеистичната езичническа система на духовен контрол над човечеството продължила да господства около три хиляди години – от Вавилон до идването на Иисус Христос; тя продължава в сенките, както и на открито у някои оцелели древни култури, през последните две хиляди години.

При Вавилонската кула, великата империя на Сатана, Урук, била съборена и разделена, но той останал на позицията си на „господар на земята” и продължава да упражнява власт над своята верига на командване, която включва седемдесетте ангела, на които били дадени народите на света.

Вече споменахме края на Сатана, когато ще бъде окован и хвърлен в Бездната за хиляда години, преди да бъде отново пуснат, а след това окончателно хвърлен в Огненото езеро (Откровение 20:10). Ролята и целта му сякаш винаги са си оставали мистериозни. Като оставим тези въпроси настрана, сега ще разгледаме съдбата на седемдесетте ангела, на които бил даден шанс да властват, когато Нимрод бил отстранен.

Краят на езичническите „Богове”

Библията дава ясно да се разбере, че Бог дал на тези ангели възможност да властват над народите на света. Само че аз не вярвам, че тази позиция им е била дадена без определени насоки и ограничения. Вярвам, че Бог очаквал от тях да управляват добре и да се отнасят към човечеството с добрина и справедливост. Казвам това поради казаното в един Библейски пасаж, който е много добре познат в областта на изучаването на „божествения съвет” – Псалм 82, написан в познатата повтаряща се поетична форма:

Бог застана в събранието на боговете;
всред боговете произнесе съд:
Докога ще съдите несправедливо
и ще показвате пристрастие към нечестивците?
Давайте правосъдие на сиромах и на сирак;
бъдете справедливи към потиснат и беден;
Отървайте сиромаха и бедния,
изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
Не знаят, не разбират, в тъма ходят;
всички земни основи се клатят.
Аз рекох: богове сте вие,
всички сте синове на Всевишния;
Но вие ще умрете като човеци,
и ще паднете като всички князе.
Дигни се. Боже, съди земята,
защото Ти ще наследиш всички народи.

Пасажът започва буквално, „Бог стои в „съвета на Бога””, той съди сред боговете”. Това е сцена на „Божествен съвет”, където Бог говори на група ангели около Него. Псалмистът получавал небесен изглед на Божия съд срещу „боговете”, на които била дадена власт да управляват народите. Завършва с прошение Бог да се вдигне, да съди земята и да присвои народите, към които „боговете” се били отнасяли зле.

Този вик към Бога да съди земята е подобен на това, което се чува при отварянето на петия Печат от Откровение:„Видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светии и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?” (Откровение 6:9-10).

На този вик за съдба все още не е отговорено, но както в Псалм 82, така и в Откровение 6:11, има обещание, че осъждането ще дойде, а Псалм 82:7 предрича, че тези „богове” ще паднат от властната си позиция и ще умрат, също както човешките същества умират.

Псалм 96 е още един псалм, който се надява на Бога да съди народите на света:

„Защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове. Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори... Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие - в светилището Му... защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина. (Псалм 96:4-6, 13).

В Септуагинтата, Псалм 96:5 пише, „Защото всички богове на народите са демони”.

Пророците Исая и Йеремия също пророкували съдбата срещу „боговете” на народите, която в крайна сметка ще се случи в апокалиптичния „Ден Господен”, точно преди Второто пришествие на Иисус Христос:

Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана. Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието ѝ тежи върху нея; тя ще падне - и вече няма да стане. И в оня ден Господ ще посети вишнето войнство и земните царе на земята. И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани. Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Йерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава. (Исая 24:19-23)

А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му. Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата. (Йеремия 10:10-11)

Последният съд срещу „боговете” на народите, които са просто ангели на дявола, ще дойде, след като са хвърлени на земята по време на „Деня Господен”, както е предсказано в Откровение:

И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. (Откровение 12:7-9)

Божият план за изкупление на народите

На ангелите, които управляват народите, им била дадена тяхната възможност при Вавилонската кула. Има около хиляда години история между това събитие в Битие 11 и призоваването на Авраам в Битие 12, през което време Бог наблюдавал как се развиват нещата. Псалм 82, както и други текстове, показва че тези ангели не успели да управляват справедливо и сега стоят осъдени. Това означавало, че Бог трябвало да задейства първоначалния Си план за изкупление на целия свят чрез „семето на жената”.

Всичко започнало с Авраам, когото Бог призовал да излезе от древен Шумер, казвайки че чрез него всички народи по света ще бъдат благословени:

И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. (Битие 12:1-3)

Авраам бил бащата на Израил – Божият народ – който бил напълно отделен и уникален от всичките други народи на света, които били управлявани от седемдесетте ангела.

След като народът на Израил излязъл от Египет, Бог дал на Моисей Закона, за да насочва младия народ. В него била включена ранната история на човечеството, която изяснявала фактите и противоречала на изопачаванията, които имишлено били поставени в другите, повлияни от езичничеството разкази.

Бавно, говорейки чрез пророците Си, Господ започнал да разкрива плана за изкупление, които щял да се осъществи чрез появата и жертвената смърт на Месията, който накрая щял да съди всички народи, да победи дявола и неговите воинства и да установи вечно царство на правдата по цялата земя.

Евреите знаели, че били уникални, а също така знаели и че другите народи по света в крайна сметка зависели от тях за спасението си. Празникът на шатрите бил събитие, което се чествало всяка година в Израил, и чрез него евреите не забравили важната си роля.

Детайлите по съблюдаването на този Празник са дадени в Числа 29:12-34 и те били дадени на Израил от Самия Бог. Бог приемал всичките седем годишни Празници много сериозно, понеже те сочели към идването на Месията.

Празникът на шатрите, известен още като Сукот, бил най-кървавият Празник в календара на Израил, понеже включвал пожертването, цели седем дни, на точно седемдесет бика върху олтара, освен разните други животински приношения. С времето евреите започнали да разбират, че седемдесетте бика били принасяни заради греховете на седемдесетте езичнически народа на света.

Разбира се, точният брой на езичническите народи винаги е варирал, но числото седемдесет винаги е стояло като символично число, представляващо езичническите народи. Древните еврейски коментари върху книга Числа подкрепят това разбиране и предлагат своето мнение какво означавало това, когато Йерусалим бил разрушен от римляните и жертвоприношенията насилствено прекратени през 70 г.сл.Хр.:

Рече Р. Елеазар, „Какво значат тези седемдесет бика? Те са за седемдесетте народа...” Рече Р. Йоанан, „Твърде лошо е за идолопоклонниците, които понесоха загуба и не знаят какво са загубили. Когато домът на светилището стоеше, олтарът им правеше омилостивение. А сега кой им прави умилостивение?” (Талмуд, Сука 55б)

Да бяха знаели народите на света колко нужен им бе Храмът, биха го обградили с въоръжени крепости, за да го пазят. (Бамидбар Раба 1, 3)

Това, което тези коментатори не успели да разберат, било че когато Храмът и олтарът му били разрушени, народите на света вече били изкупени от кръвта на Иисус, чийто живот бил пожертван около 33 г.сл.Хр.

„Като светкавица от Небето”

Числото седемдесет се появява и в символичното действие, предприето от Самия Иисус, което се свързва с Царството Господне, демонстрирайки силата му над Сатана и неговите ангели.

Разказът започва в Лука 10, когато Иисус избира точно седемдесет от учениците Си и им заповядва да тръгнат пред Него към големите и малките градове, възвестявайки Божието Царство, изцерявайки хора и прогонвайки демони, точно както по-рано Иисус бил възложил на Дванадесетте.

Вярвам, че числото седемдесет било умишлено избрано от Иисус, за да демонстрира символично на силите на мрака, че силата на Божието Царство била по-голяма от силата на Сатана – князът на този свят и водач на седемдесетте „бога” на езичническите народи. Ето как отговорил Иисус на седемдесетте ученика, след като се завърнали с удивителен доклад:

Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е. Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.

И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха. (Лука 10: 17-24)

В дните на ранната Църква екзорсизмът бил съществена част от християнския живот, а духовната власт над дявола и неговите демони била често демонстрирана. Ето какво пише Свети Киприян Картагенски в писмо до един езичически неверник някъде около началото на трети век сл.Хр.:

Боговете, на които вие се кланяте, ние прогонваме в името на истинския Бог и те са заставени да напуснат телата, които са обладали... Вият ужасено, умоляват ни да ги пощадим, заявяват, в присъствитео на поклонниците си, откъде са дошли, и изповядват бъдещо осъждане... Тези, на които вие се кланяте, се боят от нас; тези, на които вие се молите, ни умоляват да ги пощадим; тези, които вие почитате като суверени, са като затворници в ръцете ни и треперят като роби.

Мисля, че е абсолютно уместно това, че чрез Иисус Христос човешките същества вече имат власт над тези същите т.нар. „богове”, които някога са ни учили нас, че сме били създадени, за да им бъдем роби на тях.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0
09.03.2019 22:21 - Антихриста 9
  Второто Пришествие на Антихриста - Девета глава: Разделянето на народите April 28, 2018

imageКнига Битие пише, че амбициозния план на хората, строящи Вавилонската кула бил спрян с божествения декрет да се разделят на земята по различни езици.

„Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя”. (Битие 11:5-9)

По онова време всичките околни райони били подчинени на политическата и икономическа власт на царството Урук. Целият свят се въртял около този град и нищо не можело да възпрепятства бързия упадък на света към ситуацията, която била съществувала преди Потопа само няколко поколения по-рано. Светът се боял от Нимрод, царя-Нефилим, и бил принуден да почита бога Енки, истинския баща на Нимрод, когото идентифицирахме като историческия Сатана. Фокусът на тази нова религия бил Вавилонската кула – масивният абзу (Бездна)-храм, който отново се строял в Ериду, култовата щаб-квартира на Енки, което било първоначалния Вавилон. Очевидно била нужна божествена намеса.

Добре запознати сме с факта, че разделянето на народите и разпадането на империята на Нимрод станало чрез „разбъркването на езиците”, което сякаш било божествен декрет, който довел до спонтанната и свръхестествена поява на множество различни езици отведнъж. Това бил физическият аспект на решението на Бога да разтури царството Урук. Само че, това което мнозина не осъзнават, е че разделянето на народите съдържал и много важен духовен аспект.

Историческият произход на политеистичното езичничество

Когато Бог решил да се намеси при Вавилонската кула, го направил в съгласие с група същества, които били около Него:„И рече Господ... нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго” (Битие 11:6-7).

На кого говорел Бог? Извън-библейската „Книга на Яшер” обяснява, че Бог говорел на особена група ангели, които били около Него:

И те строиха кулата и града и правеха това ежедневно, докато не се изтърколиха много дни. И Бог рече на седемдесетте ангела, които стояха най-отпред до Него, на тези, които бяха близо до Него, казвайки, Нека слезем и да смесим езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго, и тъй сториха. (Яшер 9:31-32)

Това, което виждаме, е че решението да се разтури империята на Нимрод било взето в обстановка на „божествен съвет”, който включвал Бога и тази група ангели, които били част от командния ред на Бога, които особено отговаряли за наглеждането на земята. Бог слязъл на земята с тази особена група от седемдесет ангела, за да разтури империята на Нимрод. И Бог, и тези ангели били съгласни, че на плана на Урук трябвало да се сложи край.

Извън-библейският източник, известен като Таргум Псевдо-Йонатан, обяснява:

И Господ рече на седемдесетте ангела, които стоят пред Него, Нека слезем и смесим там езиците им, тъй че един да не разбира езика на другиго. И Словото Божие се откри против града, а с Него седемдесет ангела за седемдесет народа, всеки един със свой език, а оттам и със свое писмо: и пръсна ги оттм по цялата земя със седемдесет езика. И един не знаеше какво казва ближният му: но се избиваха един-друг; и те спряха да строят града.

Разказът за разделянето на народите, който идва от извън-библейските източници, всъщност е подкрепен от самата Библия. В Битие 10 има таблица на седемдесет народа, които са произлезли от Ной и тримата му сина. Битие 10:32 обяснява, че, „Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им [Goyim]. От тях се разпространиха [parad] народите [Goyim] по земята след потопа”.

Разделението, което се случило в резултат от Вавилонската кула в Битие 11, в крайна сметка довежда до създаването на седемдесетте народа, които са напълно описани в Битие 10. Тези народи били разделени от различни езици, но били разделени и от факта, че всеки един от тях бил предаден на и духовно направляван от седемдесет различни ангела. Това било духовното разделение, което съпътствало физическото разделение от „разбъркването на езиците”.

Второзаконие 32 обяснява, „Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви;  защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял. Тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог” (Второзаконие 32:8-9, 12). Само че забележете подбора на думи в АСВ: „Когато Всевишният даваше наследство на народите [Goyim], Когато раздели [parad]човечеството, Постави границите на племената според числото на синовете Божии. Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство. Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог” (подчертаването е добавено).

Терминът „синовете Божии” винаги се отнася за ангели в Стария завет, както се отнася за „синовете Божии”, които не послушали Бога и си взимали човешки жени за съпруги в Битие 6. При Вавилонската кула цялото човечество било разделено на племена и в крайна сметка се появили седемдесет племена, които били „разпределени” в ръцете на седемдесет ангела. Това са „синовете Божии”, които Второзаконие нарича „чужди богове” и които се отличават от „Всевишния”, който Сам избрал Израил за свой народ.

 „Боговете” на езичническите народи около Израил били истински. Събитието при Вавилонската кула не само отбелязало появата на различни езици; то отбелязало и началото на политеистичното езичничество като преобладаваща форма на поклонение по цял свят.

Когато Бог разкрил Тората чрез Моисей, този факт бил подчертан от силната ревност на Бога към народа Му. Той бил избрал Израил за Свой народ и нямало да търпи нито един израилтянин да почита чужд бог. Второзаконие 29 обяснява наказанието, което щяло да се стовари върху Израил за подхлъзване към идолопоклонничество и отговора, който щял да дойде от чуждите народи. Текстът говори сякаш тези езичнически народи разбирали, че са им били дадени други богове, но че Израил единствен бил приписан на Всевишния Господ:

„Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал”.(Второзаконие 29: 24-26)

Духовното „разделяне на народите” в ръцете на най-различни „богове” се разбира в историите на самите езичнически култури. Например, гръцкото гледище е резюмирано от Платон в книгата му „Критий”, написана около 360 г.пр.Хр.:

В стари дни цялата земя била разпределена между боговете чрез жребий... Всички те чрез справедлива подялба получили каквото искали, а народите своите области; и като ги населили, те се грижели за нас – техните кърмачета и собственост – както пастирите се грижат за стадата си...

Езичническата култура, която била най-близо до евреите, била древните Ханаанци. Те вярвали в един бог, който приличал на Бога на Израил – Яхве Елохим – но го поставили много далеч от човешките дела и го изопачили и наклеветили, точно както шумерите наклеветили Енлил. И ханаанците, и евреите го наричали бога „Ел”, но ханаанците вярвали, че светът бил управляван от Ваал, който бил действителният цар на боговете. Ето какво пише изследователят на Библията Лоуел К. Ханди относно ханаанското гледище:

Разделянето на света на религии на властта се приписва на Ел в разказите, свързани с Фило от Вивлос. Тези региони били разпределени на най-различни божества, които да ги управляват под грижата и със съгласието на Ел. И материалните, и нематериалните региони били разпределени от Ел. Дори царството на мъртвите било приписано на Мот от Ел.

Интересното при ханаанските записи са непрекъснатите споменавания на „седемдесетте синове на Ел”. Това била групата богове, на които те вярвали, че им била дадена власт да царуват над земята под прякото командване на Ваал. Цялата тази духовна реалност, която отдавна се разбира в езичничеството, започнала при Вавилонската кула с пожертването на Нимрод и разтурването на империята му, която позволила всичко това да се случи.

Падането на Нимрод

За момента Библията сякаш мълчи за падането на Нимрод, тъй че нека се опитаме да построим хипотетичен сценарий за това какво може да се е случило между Бога, Сатана, седемдесетте енгела, Нимрод и империята му и човечеството като цяло.

Има определен момент във времето, когато Бог погледнал към земята и видял, че нещата излизат извън контрол. Урук бил тъй всемогъщ, че без намеса целият свят щял да бъде поробен от обширната политическа/икономическа/религиозна система на Нимрод. Всичко било започнало с решението на Сатана да си направи син, и било осъществено от Нимродовата пламенност да се впусне в насилие в директно нарушение на Божията заповед срещу убийството в Битие 9:6.

Докато империята на Нимрод растяла, изглежда имало група ангели, които следвали плана на Сатана в съчетание от очарование, неприязън и ревност. Те не били задължително „паднали ангели” и дори Сатана не може да бъде описан като „паднал ангел” по това време, виждайки че всичките те продължавали да имат достъп до стаята на небесния съвет с Бога, както по това време, така и след това. Само че, явно е, че тези ангели по някакъв начин били под командването на Сатана, което вероятно датирало назад във времето преди Потопа и вероятно дори до време преди създаването на Човека. Във всеки случай, тези ангели изпитвали неприязън към успеха на Нимрод и в сърцата си искали да са част от действието.

Разрастването на империята на Нимрод донесло и разврат на земята, подобно на Нефилимите, които били развратили земята преди Потопа. Спомнете си, че след Потопа Бог бил обещал, че никога отново не ще извърши такова пълно разрушение въпреки факта, че знаел, че „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му” (Битие 8:21). Е, изглежда империята на Нимрод, макар и първоначално мнозина да ѝ се опълчили, всъщност успяла да заплени и да разврати човешките сърца. Поради тази причина на човечеството трябвало да се потърси поне частична отговорност за решението на Бога да предаде народите под властта на седемдесетте ангела. Накрая, разделянето на народите сякаш променило състоянието на човечеството от „обединено под Нимрод, против Бога” към „разделено сред ангелите, против Бога”.

В резултат от „разделянето на народите” Бог получил това, което искал: край на царуването на царството Урук, първоначалния Вавилон; седемдесетте ангела получили това, което искали: свои царства, които да управляват; и човечеството получило това, което искало: да продължи да угажда на развратните си сърца. От друга страна, страните които най-много пострадали от решението, били Сатана и самият Нимрод.

Урук бил сломен в събитието при Вавилонската кула, а Нимрод бил убит, но Сатана бил облекчен в това решение, като му се позволило да планира възраждане на Вавилон в последните дни, който, отново, ще бъде управляван отвъзкресения Нимрод.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 175 Коментари: 0 Гласове: 0
09.03.2019 22:19 - Антихриста 8
  Второто пришествие на Антихриста - Осма глава: Сенките на Нимрод April 21, 2018

imageИ съвременната археология, и Библията се съгласяват за датирането на падането на Нимрод и края на Урукската империя някъде около 3100 г.пр.Хр. Преди да продължим да обсъждаме духовните последици от „Разделянето на народите”, което съпътствало края на Вавилонската кула, ще разгледаме няколко интересни подкрепящи доказателства за тази дата.

В тази глава ще разгледаме древните индийски (хиндуистки) записи, а също и митовете на културите на маите и ацтеките от Централна Америка. Древните хавайци също предлагат няколко интересни доказателства в своите митове. По-късно ще отворим друго находище на съкровища с доказателства, когато задълбаем в египетската история, митология и религиозни вярвания.

Епохата Кали Юга

Датата 3100 г.пр.Хр. е с огромно значение в историите на древна Индия. Махабхарата и Рамаяна са два големи образеца на ранната санскритска индийска литература. В Махабхарата може да се намери Бхагавад Гита – беседа между господ Кришна и принц Арджуна, в която Кришна се разкрива като проявление на Бога. Бхагавад Гита става известна като „сбито ръководство на хундуистката теология, а също и практическо, самостоятелно житейско ръководство”.

Контекстът на Бхагавад Гита е една битка, известна като Войната Курукшетра, а Кришна се появява на сцената, за да убеди принц Арджуна, че има дълг да се сражава и да победи противниковата армия, която е водена от братовчедите на Арджуна. Кришна се явява само като водач на колесницата на Арджуна и съветник, въпреки че историите дават ясно да се разбере, че самият Кришна бил цар и владетел със свое царство.

image
Арджуна и неговият колесничар Кришна се изправят срещу Карна, ок. 1820 г.

„Рисунките изобразяват битката Курукшетра от епоса Махабхарата. Вляво Пандава героят Арджуна седи зад Кришна, колесаря си. Вдясно е Карна – командир на армията на Кауравите”.

Истината е, че целият епос Махабхарата се върти около война и изследователите са разделени, дали великата война Махабхарата не е била наистина историческа или само митологическа.

Един индийски изследовател, д-р П. В. Холей, вярва че войната определено е била историческа и, въз основа на астрономически доказателства в текста, заключава че е започнала на 13 ноември 3143 г.пр.Хр.

Използвайки същите доказателства, въведени в компютърен софтуеър, през 2005 г. индийският на име Арун Кумар Бансал изчислява, че раждането на Кришна се е случило на 21 юли 3228 г.пр.Хр.

Съвременните индийци вярват, че световната история е разделена на четири епохи. Понастоящем се намираме в Кали Юга – епоха на мрак, характеризирана с насилие и човешка себичност. От всичките епохи тази е най-„материалистичната” и в нея човечеството е отделено от Бога от възможно най-широката бездна.

Освен другите събития, датирани в Махабхарата, индуските изследователи вярват и, че могат да посочат началната дата на епохата Кали Юга: „Според Ведическите писания, настоящата ни епоха, известна като Кали Юга, е епоха на духовен мрак, насилие и лицемерие. Сримад-Бхагаватам (12.2.31) пише, че Кали-Юга започнала, когато съзвездието на седемте мъдреци (саптарси) преминало през лунния дом на Магха. Индуските астролози са изчислили, че това е било в 2:27 сутринта на 18 февруари 3102 г.пр.Хр. Това се случило около 36 години, след като Господ Кришна произнесъл Бхагавад Гитата на Арджуна”.

Професор Н. С. Раджарам се обръща към древногръцките източници, за да излезе с дата, която подкрепя астрономическите изчисления на тези събития в статията си, „В търсене на историческия Кришна”:

Удивително, имаме даже гръцки записи, сочещи към същата приблизителна дата. Гръцките пътешественици, които дошли в Индия след инвазията на Александър, са ни оставили някои гъделичкащи препратки към Кришна, а и към индийските исторически записи, които съществували по тяхно време. Автори като Плиний назовават Кришна като Херакъл, изведено от Хари-Кришна. Те записват, че индийският Херакъл – нашият Кришна – бил на особена почит у племето Сурсени, един от чиито главни градове бил Метора. Можем да ги разпознаем като Шурасени и Матура. (Шура бил баща на Васудева и дядо на Кришна).

Индийският Херакъл (Кришна) е записан от гърците, че е живял 138 поколения преди времето на Александър и Сандракот, което можем да приемем, че е било ок. 330 г.пр.Хр. Вземайки 20 години за поколение, което е известно като добра среда, когато става дума за индийски династии, стигаме до изчислението 2760 + 330 = 3090 г.пр.Хр., което е забележително близо до датата на Кали от 3102 г.пр.Хр. Така едно изчисление, базирано на древногръцките записи, ни отвежда отново до традиционната дата от 3100 г.пр.Хр.

В резюме можем спокойно да заключим, че техническите и литературни доказателства от няколко независими източника сочат към традиционната дата на Кали от 3102 г.пр.Хр. като близка до датата на войната Махабхарата. Имаме следователно убедително доказателство, което показва, че Кришна е бил историческа фигура, която трябва да е живяла в рамките на век от двете страни на тази дата, т.е. в периода 3200-3000 г.пр.Хр.

Според индуското предание епохата Кали Юга започнала със смъртта на самия Господ Кришна, когато се освободил от материалната си черупка и се „из-въплътил”. Историята разказва, че той умрял, докато си почивал под едно дърво, след като ловец, който го бил взел за елен, го прострелял със стрела.

И тъй, според най-почитаните индуски текстове, светът понесъл огромен удар и навлязъл в зловещата „Тъмна епоха” Кали Юга на 18 февруари 3102, когато Господ Кришна бил убит.

Не съм прекарал много време да изследвам древните индуски текстове, но за мен връзката между Кришна и Нимрод е сякаш твърде провокираща, за да бъде пренебрегната. Също трябва да се спомене, обаче, че има и широкоразпространено индуско очакване за завръщането на Кришна в близко бъдеще, за да спаси света от настоящия му хаос.

Календарът на маите

Според съответните експерти, световно известният календар на маите, който, всеки знае, свършва на 21 декември 2012 г., всъщност започва на 13 август 3114 г.пр.Хр..

image

Източниците на маите, които са налични в момента, са относително мълчаливи за това какво се е случило на тази ранна дата, също както са по отношение на значението на крайната дата. Само че, също както индусите очакват завръщането на Кришна, чиято смърт датира до същата времева рамка назад към 3100 г.пр.Хр., така и маите очаквали завръщането на един от главните си богове, Кукулкан, познат по-късно на ацтеките като Кетцалкоатъл.

Журналистът Крис Тидуел изследва тази тема в статията си „Мистерията на маите: Кой бил Кукулкан и Кетцалкоатъл”:

Кукулкан е един от тримата богове, за които се е смятало, че са създали Земята. Той е змия в естествената си форма и бил отговорен за това да научи маите на неща, като как се управлява цивилизация, земеделие и медицина. След кратък период на Земята, Кукулкан се върнал в океана, казвайки на маите, че щял да се завърне на по-късна дата. Маите възприели европейските заселници като второто пришествие на своя бог Кукулкан и това в крайна сметка довело до доверие между двете култури и накрая до поражението на културата на маите...

Ацтеките почитали подобен бог – Кетцалкоатъл – който също съвпада с описанието на Кукулкан. Кетцалкоатъл учел много от същите неща, както Кукулкан, и след като испанските конкистадори започнали да пристигат в Мезоамерика, те също били приети като богове от ацтеките. Това кара мнозина да вярват, че Кетцалкоатъл и Кукулкан всъщност били едно и също божество, или човек, какъвто може би е случаят.

Лоно и капитан Кук

Според древните хавайски вярвания, богът Лоно изиграл цивилизоваща роля, подобна на тази на Кукулкан/Кетцалкоатъл:

В хавайската митология божеството Лоно се свързва с плодородието, земеделието, дъждовете и музиката. В една от многото легенди за Лоно, той е бог на плодородието и музиката, който слязъл на Земята върху дъга, за да се ожени за Лака. В земеделските и сеяческите предания Лоно бил идентифициран с дъжда и хранителните растения. Той бил един от четиримата богове (с К-у, К-ане и близнака на К-ане – Каналоа), които съществували преди създаването на света. Лоно бил и бог на мира.

Също както ацтеките отначало приели испанския конкистадор Ернан Кортес като очакваното завръщане на своя бог Кетцалкоатъл, така и хавайците отначало приели британския морски изследовател капитан Джеймс Кук като очакваното завръщане на своя бог Лоно.

В хода на проучването ни ще покажем, че завръщането на древен бог е очакване, което стои в сърцето на почти всяка езичническа култура. Вярвам, че всичките тези езичнически очаквания се коренят в библейския Нимрод – библейска фигура, която властвала над първата суперсила в човешката история и който бил убит някъде около 3100 г.пр.Хр., и който, по същия начин, се очаква да се завърне.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Категория: Лични дневници
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 249805
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101