Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
FAntastika
Автор: fantasta Категория: Лични дневници
Прочетен: 252173 Постинги: 663 Коментари: 15
Постинги в блога от Май, 2018 г.
20.05.2018 19:08 - Крадеца
 Create Date: 11.05.2018 1:59 Subject : Малък Разкъз Content: Малък Разкъз Тайната на Янко бе че бе контрабандист крадеше ракия главно смокинова тои не повярва на касмета си оказа се че е набарал Уиски от хлебно дърво много хубаво уиски тои пусна сондата в дървената бъчва издялана в самото дърво а дървото бе обикновена смокиня и имаше не внушителни размери около трийсет метрово стебло не знаеше дали има къща или се използваше само за склад тои бе дебнал часове докато се обеди че е безопасно и слет като видя че стопанина си отива тои нападна дървото отначало помисли че е набарал склад с смокинова ракия но като засмука от бъчвата го лъхна вкусът на качественото и скъпо Уиски тои веднага прецени че е ударил джакпота ,печалбата ,парата за това пусна сондата и останови че има поне десет тона хубаво отлежало поне пет годишно Уиски Тои веднага го пресметна колко пари са това по пет монети на литър тои не повярва на този момент веднага извика дрон цистерна събираща стотина кила и започна да исмуква с сондата течността от дървото тои се страхуваше но бе набрал смелост заради голямата плячка ... Напълни първия дрон и го изпрати до копувача си в градът горе изчака да се върне дронът балон и започна отново да пълни от златната течност но страхът и напрежението се отрази тои започна да трепери и трудно префърляше алкохола в дрона затова му отне двойно повече време тои се отпусна когато дронът отлетя почака дрона отново да се върне и започна пак отново да черпи този път се справи по бързо и дрона пак замина Тои чу шум и веднага се шмугна в храстите до дървото бъчва оказа се лъжлива тревога голям заек започна да подскача около дървото тои изчака малко и слет като видя дрона да престижа изскочи от гъсталака и прогони заека качи се бързо и започна сръчно и бързо да пълни този път успя за рекордно кратко време и дронът отлетя така успя бързо да исмуква тон и слет като го прати доставчикът му не искаше повече нямал толкова пари за това тои започна да праща цената течност до жена му тя знаеше какво да прави затова продължи с черпенето на Уиски то така тои исмуква още тон обади се жена му по радиото и каза -Скъпи няма къде да го слагам какво да правя- попита го тя - изхвърли водата от цистерната и наливаи- каза и тои -добре ще го направя- каза тя - първо исплакни хубаво цистерната ако трябва слез в нея и я измии хубаво за да не развалим алкохола -каза и - добре действам - каза Тя се забави но започна да праща още цена течност стигна някаде към пет тона когато чу изстрел едва не му отнесоха главата тои се плъзна и изчезна в гъстата гора Тичаше но не се страхуваше тои бе пъргав и бърз и много опитен в бягането затова скоро достигна точка асансьор и скоростно балона се стрелна към градът малко се замаян от стремителното изкачване но скоростно се намери в градът и в неговата любима кръчма сервитьорката го гледаше с изпитващ и изискващ поглед -Ами искам да хапна пиле цяло и бира от литър пържени картофки от хубавите-каза и тои Тя си тръгна а тои се отпусна започна да смята в пари колко ще получи за стоката тои сметна че може да си купи къща или кола ако иска и двете с малко пари от него това му бе мечта да се реее е в въздуха и да лети с колата на сам на там почуства се щастлив яденето пристигна и тои започна да яде и пие беше решил щеше да ги купи .
Категория: Поезия
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.05.2018 19:12
20.05.2018 18:55 - Гората
 Create Date: 13.05.2018 11:47 Subject : гората Content: гората днес бе денят в които исках да ида на лов за това си приготвих пушката тя бе хубава карабина Маузер и ми бе верен другар но патроните ми бяха дифицит като се имаше предвид че последните произведени бяха преди сто години и бяха ряткос да ги намериш в тези времена на хаус и мъка аз бях добре живей сносно и добре на едно мутирало дърво което бе с стебло от трисетина метра бях си изкопал две стаи и кухня и баня бяха сравнително просторни по десетина квадратни метра отне ми време и сила но ги издялана слет като се намнесох се избаввих от радиацията отвън сега бях защитен ... Взех пушката заредих папката с пет патрона и поставих пълнителя в пушката взех резервните два пълнителя и тях заредих поставих ги в паласките поставих ги на колана си до ловджиския си нож .. Излезнах пред вратата и нараних пушката на гърбът си и се запътих в гъстата гора вървяха в нея с часове накрая забелязах заек и веднага го хванах на мушка стрелях бързо и скоростно и скоро Зайчето бе нанизани на чеверме и започна да се пече аз бях гладен имах хляб но чаках зайчето да се изпече та като казвах зайчето то бе по голямо от кенгоро и имаше поне сто кила с дреболиите които изхвърлих надалеч да не предизвикам мутантите които бяха наистина страшни например Мечката бе огромна и много опасна за това се оглеждах постоянно по едно време забелязах самотен и невъражен човек да се лута .. Учудих се но не се уплаших от него и не се интересуват от него но тои се насочи към мен слет като ме забеляза.. - Здравейте може ли да приведат при вас до огана-каза тои - На заповядал дори ще ти дам храна ако поискаш виждам че имаш нужда- казах аз на него - О че имам нужда имам но по голяма нужда имам от информация да ми разяснил положението - попита тои - първо хапнете виждам че сте слаб и имотен згреи те се почини а информацията и въпросите после - казах аз ДАДОХ МУ ГОЛЯМО ПЪРЧЕ МЕСО и хляб и го оставих намира да се наведе добре дадох му да поне вода и слет като се нахрани и напитки тои се отпусна до огана-каза -И скам да попитам коя година е и каде се намирам - попита тои - ами 2123 година от Христа а ти се намираш до подземния град Пловдив а отгоре е летящия Пловдив - казах му - какво две хиляди и сто и двайсет и трета година и казахте летящия Пловдив на тва Сигорни ли е да не се шегувате о не не може да е шега заради гората и тези огромни дървета двехилядната година тук нямаше дървета а къде е Пловдив дето бе тук отгоре какво е станало с него - попита той - маи не си отива и не знаеш ништо е - казах му - да ти обясня градът е до там на няколко километра на север отук а градът го няма там а има руини камани и бетон там е опасно много е радиоактивни опасно е за живота има много мотирали животни от радиацията за тва го избягваме ако можем а двехиляди и двамата е имало голяма воина която е направила Сичко това това знам от родителите си които го помнеха и преживели голямата ядрена воина както казваха те - казах аз - сериозно Начи е избухнала се пак значение съм бил прав да заспя толкова години мале Сичко са мъртви мога да потърся роднина в това време - каза тои - Каза че има два града Пловдив а селата каде са- попита - как каде заедно с подземния град са там са- казах аз и му посочих посоката - на няколко километра на там - и му посочих - добре ще ме заведеш ли - попита тои - разбира се слет като свърша ловът слет това ще идем да го отпразнуваме в града в някоя кръчма може в кръчмата на Имина там е готино и евтино - казах му - ти от каде се появи - попитах го - дълга история накратко от миналото от преди 120 години - каза тои - а ти си от спящите имаш ли патрони за Маузер - попитах го - имам и то много поне един милион - каза тои - значи си богат знаеш ли колко са скъпи и цени аз имам петнайсет и дадох толкова ракия че ги занесах едва едва десет литра смукинова - казах - не ме интересува богатството или храна имам Сичко необходимо цял пълен бункер имам с консерви ,техника ,оръжия лекарства и какво ли не още бях се подготвил на времето - каза тои - ще ми продъдеш ли патрони ще ти дам ракия колкото кажеш за патрон - казах му - колко патрона искаш ще ти дам безплатно ще ти дам и пистолет Макаров с патрони за него пак безплатно от мен заради добрината ти и информацията която ми даде но трябва да се се настаняват някаде - каза тои - значи за сега при мен после намираме и избираш дърво и ще го дълбаем с теб няма да отнеме повече от две седмици - казах му - о няма да е толкова с резачките от букета маи много ден два - каза тои -значи ако искаш ела с мен да ловуваме или остани тук до огана но пък тук е опасно може да е опасно а нямам друго оръжие да ти оставя за да се пазиш - казах му - няма нужда аз ще си вземя карабина и два пистолета ще заема и много бояприпаси а ти отиваи аз ще те почакам тук - каза тои - мога да се забавя дни или часове докато намеря елен и слет това докато го изчистя и испрата с дрон у наст - казах му - не се безпокои за мен ще се оправя ако ме няма ще оставя радиостанция обади ми се по нея - каза тои - ок ще се обадя - казах аз Прибрах голям бут в раницата си и слет като взех в раце пушката се отправих навътре в гората тои седеше до огана скоро го загубих от погледа продължих да вървя и се замислих че ако ми даде патрони щях да съм спокоен за години нямаше да си давам ракията която си варях за патрони а щях да я продавам и да си имам пари за покупки в града .. Слет часове на бродене и безплатно дебнене накрая забелязах стадо елени дигнах пушката заредих патрон в цевта и стрелях но не последва изстрел патрона бе дефектен изкарах го и заредих нов този път последва изстрел и Елена се строполи на земята другите побягнаха отидох до Елена на бегом и извадих ножа си скоростно го почистих и повиках дрон тои дойде и аз го натаварих отне ми няколко часа да ги пратя до моя дом но като се прибера ще ме чака прясно еленско а то бе вкусно... Реших да се отправя към човекът в гората дори не разбрах как се казва а дали ще ме чака дали няма да е изчезнал някаде Забелязах огана от дълеч и скоро го забелязах до него побързах и слет минути бях при него тои държеше чисто нова мазерка и до него лъщяха два пистолета както ги нарече Макаров бяха като нови тои ми посочи с ръка да седна до него .... - заповядаи седни ето избери си пистолет патроните за него и за Маузер а са тук в раницата сложих ти десет хиляди патрона и хиляда за макаровите подарявам ти и Маузер а дето е тук аз имам автомат тук отстрани съм го оставил - каза тои Веднага си избрах един пистолет и взех и Маузер а в рака беше чисто нов можех да продам моя и да заема много уиски за него а с този новия щях да ловувам ... - пробвал го има патрони в палнителя - каза тои Аз само това и чаках зарадих я и стрелях по един гълап наблизо свалих го дотичах до него и го донесох до огана пушката бе чудесна ... - Пистолета няма ли да пробваш просто натискаш спусъкът - каза той Бях виждал пистолети но бяха скъпи и патроните за тях бе невъзможно да намериш за това повече се ползваха капсолни пушки и пистолети преднопълнещи се качите ги правеха а барут си правиш сам за това не съм имал работа с такъв пистолет извадих го и го разгледах .. - Сигорни не знаеш как се работи с него ще ти покажа ето така гледай - каза тои Зе пистолета от земята извади пълнителя показа ми го вътре бяха наредени дузина патрона постави го и го зареди като дръпна нещо то се разтегна и видях как вкара патрон в цевта насочи го стещо гълап кацнал наблизо и стреля не вярвах че ще го подари но го свали падна веднага отидох и го донесат и него оставих го до другия .. - Видя ли разбра ли редиш патроните в палнителя и стреляш натискаш осем пъти и изстрелваше осем патрона един слет друг сложел съм ти два резервни пълнителя направи си кубур и за пълнители те малки кобурчета и ги постави на колана а сега да вървим да ми покажеш домът си интересно ми е как изглежда а слет това ще идем на кръчма...... Краище на първа част 
Категория: Поезия
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0
20.05.2018 18:52 - Гората 2
 Create Date: 13.05.2018 11:49 Subject : ГОРАТА 2 Content: ГОРАТА 2 Патувахме с летящата кола на моя човек отивахме до морето да намерим дърво за вила там исках да си направя вила на морето колата фучеше скорост а Иван караше колата с ярост и страст за това стигнахме бързо за около част морето бе чудесно но навсякъде имаше гора нямаше бряг смятах да разчиствам с резачката а и дървета не бяха мутантите а млади фиданки и тънки дарвета но зад тях на стотина метри започваха огромните дървета изглеждаше солта не им се понравяше а и солената вода ги обива приводнихме се на метър от брега колата не потъна ние нагазихме в половин метрова вода извадихме резачки и започнахме касаплък с дравчетата скоро бяхме изчистени достатъчно за колата и Иван я паркира прибрахме трионите и тръгнахме да търсим дърва Иван искаше и тои да си има вила до брегът - - Да потърсим някои гигант - казах му - о на мен не ми трябва гигант а високо дърво ще го зарежа отгоре за да кацам на него с колата - каза тои Започнахме търсене и скоро се спрях на огромно дърво мутант от поне триста метра в диаметър ... - идиялно е ще направя хотел с гараж - казах аз - О това е направо чудовище как е станало толкова голямо това хлебно дърво ли е ??- попита Иван - да но е избрано от местните като виждам пък едва ли ще дава много плот при този размер а и аз като го зарежа отвътре ще имате скоропостижно - казах му - ми щом се налага - каза Иван - а сега да намерим на теб ей онова тъничкото остеща става ли - попитах - а не искам да съм близо до хора искам да съм сам ..- каза той - ок имаш право ще се блазнят от колата ти и ще искат да ти я откраднат - казах му - няма да могат освен ако не летят а и колата е защитена да не се опитват такъв ще ги светне че може да ги убие токът..- каза тои - Това няма да ги спре толкова пари е това за цял живот стига за това си струва да рискуват живота си...- каза х му - Да се опитват няма да направят нищо на колата освен да я взривът но цената е голяма едва ли а и аз ще исключа тази опция ще включа опцията да се издигне на голяма височина и да чака команда от мен да слезне при мен - каза тои - Дай да ти потърсим дравче за да си го окипазниш - казах му - а няма няма ще направа страхотен жилищен терен с поне десет етажа поне толкова ми трябват- каза той Продължихме търсенето и скоро попаднахме на високо поне двеста метра дърво и не много дебело десетина метра маи много по надолу ставаше се по дебело но на най високата част се стеснява ще до десетина метър в диаметър - Точно този ще е идиялен е ще стане добра площадка за колата и идеален дом за мен - каза Иван - е аз как ще го одрежа отгоре - попита Иван - как зарязваш го парче по парче другия начин да го взривиш с точков взрив ти поне имаш взрив или с барут друг вариант е орган жеч малка гасиш и с машината парче по парче изравняват - казах му - да го взривим с колата и дупка посипка и после дум и е готов за изравняване да се заемаме после ще ти помогна за твоят хотел - каза тои на мен -ти Караи аз ще пробивам и ще поставям бомбите - казах му на него Заехмесе и скоро последва взрив и дървото бе одрязано като с нож зарадва не се изненадах че бързо го почистихме и изравнихм Иван кацна смолата и започна да прави коридор с които да влиза и излиза от дървото аз му помогнаха и скоро бяхме на десетина метра навътре но продължихме Иван искаше да стигне сто метра и тогава етаж по етаж да изрязва минаха часове и ние огланяхмв с помощта на колата набързо намерихме и обихме зарче и скоро се печеше на орган на земята до дървото на Иван 
Категория: Поезия
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Летящото Семейство


Да се носиш на летяща къща е страхотно аз бях щастливец доло е радияция ,смърт и болести бедствия и кво ли не а тук е супер аз имам късметът да съм се родил на този дом които е служил близо сто и петдесет години на моето семейство но вече издава багажа както се казва трябваше да го приземяване и да купя нов или аз и моето семейство да се приземяване с нея .
Можех да си избера дърво и да си направя хубава стабилна къща която нямаше да лети но щеше да ме пази и храни ..
За това се чудих какво да правя семейство то ми разчиташе на мен а домът ни се распадаше всяка секунда домът ми изпускаше газ сякаш секунда и ние паднахме по малко слет няколко дена вече нямаше да мога да компенсира и колкото да го лепяйме с лепенки толкова повече се отваряха на други места дупки и пропускаше се повече наложи се да сменим гаста от водород и хелий на топъл въздух но пък станахме много тешки и трябваше да овеличим налягането но пък то разкъсва,пробива корпоса на къщата и оскорява падането ни и повече няма да се издигнем ако не подновим пластмасата и балона за да летим а на практика трябваше нова къща а едва ли някои ги произвежда по стария начин сега има но са по прост начин направени и са много скъпи в злато ..
Дилемата бе трудна за решаване но за сега временното решение и единственото е да си направим дом в някое дърво за това аз от дни се оглеждах и намерих такова в свободно и самотно местенце за това насочих къщата да се приземи разбие или да кацне върху него ..
Кацнахме с много премеждия и сътресения за къщата но се запази цяла събрах семейството си жена ми и двете ми деца и баба им моята майка
- И така хора каснахме скоро няма да излети отново - казах аз на семейството си
- скъпи какво ще правим - попита Марияна жена ми
- квота сме правели и до сега - казах и
- ток мисля че ще имаме ако трябва ще преместя слънчевите панели на по слънчеви места но според мен засега няма нужда
за сега имаме ток в пълна степен ако не здадът багажа ще ги ползваме докато можем а като се стабилизираме ще купим от пазара в градът - казах
- тате а ние какво да правим - попитаха двете ми деца в един глас двете момчета на татко юнаците
- а ми за сега помагачите на макави а по нататък ще видим - казах им
-Аз ще излезна да вида дървото на което сме кацнали ще го огледам за да преценя какво да правя добре че имаме резачки от предците ни които почти не са ги използвали но са ги поддържали постоянно - казах на семейството
- сине аз ще се занимавам с хидропоната система на дома и с животните сега поне има листа за добитъкът - каза маика ми
- добре действам мамо - казах
Излезнах да огледам дървото бе голямо поне сто метра в диаметър та за това сме се приземили на него изпочупили сме клоните но сме се настанили като в гнездо дървото бе хлебно и не богато на плод ще има за фураж и за брашно но ако ископаех дървото отвътре маи вероятно ще изсъхне ще загине за това трябва да се огледам за друго плодно дърво и за възможността да беръ плодовете му за сега нямаше да имам нужда но слет година две със сигорност..
Отидох и взех един хурсварна и започнах рязане в самото дърво дълбаех навътре в дървото цял ден се мъчих но издулбах едно помещение за животните с мама ги пренесохме овцете кокошките козата и кравата за сега ги нагъчкахме но смятам да им обособя отделни помещения оставих мама Нели да се оправя с животните и зехтин една пушка с ловни патрони на дървото кацаха гулани и фигурки и други пернати врабчетата имаха размер на малко пиле простреляха малко и скор имах дузина гугутки и гълаба с размер на кокошка поне пет кила сякаш занесох ги при женски и ги дадох да ги оправи аз излезнах и наклах хубав орган и като стана жар нанизаха две гугутки и започнах да ги печат мама набра маруля и краставица и репички лукът не бе станал но имахме малко от предишната реколта в хладилника така че стана хубава салата набрах малко смукинова и ги дадох на мама която набързо свари сироп за пиене вода имахме сгодена само бирата липсваше но скоро и това щеше да се промени от хлебното дърво става хубава бира ще наложат материал и ще спестим слет няколко дена ..
Седнахме цялото семейство на първата ни семеина вечеря на дърво и така цялото летящо Семество заедно и ЩАСЛИВО.
Семейството не бе щастливо то бе приземено но искаха да се издигнат нагоре на бескраините простори на небесата на планетата която още бе радиоактивна и много опасна за хората които се бореха с мутанти и всякакви опасности за живота за това те се стремяха да попарват къщата си или да купат нова от сегашните производители на летящи къщи ...

За това като разбраха че не е възможно да се поправи освен ако се смени всичко основно но вече нямаше такива материали а нямаше и кои да го направи нямаше опитен такъв майстор за това се отказаха да спасяват къщата си но смятаха да вземат всичко нужно от този загинал дом и да го прехвърлеха на новия им бъдещ дом в които семенарството не се съмняваше че ще построят рано или късно но навярно късно ...

За това когато чуха че някои има голям три де принтер с които можеха да си построят нов дом те първо не повярваха после провериха и разбраха че действително съществува и има материал за създаването на дом за тях те решиха да идат и да се разберат с човека в краен случаи можеха да го нападнат и оберат но тази опция не стоеше пред тях че беше опасна

За това реших да ида да вида този човек първо отидох в градът там разбрах каде живее човекът и къде ходи да се весели той ходеше на летящия град Пловдив за това отидох с балон там и кацнах на един паркинг мотах се много и търсех човека и кръчмата където ходеше намерих я накрая слет часове на бродене и питане поне купих някои и други продукти като използвах някакви части и техника от моят дом които ми се дублираха а бяха много търсени и скъпи взех малко медни монети малко сребърни и кюлче злато за всичките работи смятах да питам дали с тези пари или колко ще иска да ни напечата нова къща и ако трябваше ако не достигаха щях да продам каквото трябва само да се съгласеше да ни направи нов дом и да се спасим от тази опасна земя и да идем в нашия раи ...

Влезнах през вратата на кръчмата тя бе малка и задушевна попитах бармана за човека и той ми го посочи той седеше на двуместна маса сам и хапваше и пийваше сладко сладко доближих се до него и се представих ...

-Аз се казвам Петър нямам лоши намерения няма да ви навреда искам да поговорим – казх му

- Сядай – каза той

- Благодаря ви чух че сте имали принтер може ли да ни напечатате дом и колко ще струва -казах аз на тъгадък

не бързай толкова кажи си историята и тогава ще ти кажа да ти поръчам ли нещо от мен вода .безалкохолно ,алкохол ,мезе каквото поискаш – каза той

една бира с едни картофки – казах

и така на кратко младо семейство сме 150 години живяхме на един летящ дом ние сме последните от рода аз мама и жената и двете ми деца момчетата на татко приземихме се и не можем да си идем в къщи а искаме ние сме свикнали там да сме на високо и да сме свободни ами това е на бързо много те моля от името на семейството заради децата имам малко злато и пари ще намерим колкото е нужно само ни помогни – казах му

Добре заради децата ти обещавам да ти напечатам какъвто искаш дом но утре вдругиден или по нататък имам достатъчно материал за десетки къщи имам ток колкото искаш но искам да ми направиш малко копания за тази вечер че ми писна да съм сам – каза той

И така се наложи да му права компания до късна доба и след много пиене той се напи танцува весели се и накрая реши да си ходи той ме покани да му погостувам у тях отидохме до близък паркинг и се качихме в неговата летяща кола а тя бе страхотна и нова сякаш може би нов модел невиждан от мен качих се в нея и тя сама ни закара до неговото дърво той живееше на дърво колата бе паркирана на високо дърво поне 200 метра и ние влезнахме в него слезехме по стълбите и отидохме най долу на най долния десети етаж в кухня хапнахме набързо и той ме настани в една спална по мои избор на следващия етаж той също се набута в една и заспахме ...

Събудих се рано и станах отидох в кухнята да закуся там бе той а аз дори не знаех как се казва

Завейте отново как се казваше а Петър да да за къщата младото семейство ще ти помогна утре ще ти напечатам всичко нужно и ще ти ги донеса ще ти дам схема и книги как да се сглоби ти се оправяй сам а сега хапни - каза той

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 211 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.05.2018 23:28
15.05.2018 00:57 - Кучето
Съществото бе мутант и аз се приготвих да го застрелям при нужда но то отмина бес дори да ми обърне внимание бе огромно изправено куче с човешки ръце и човешки крака само останалото бе на куче то не бягаше а се разхождаше и постояно душеше то знаеше че съм тук до него но не претприе никакви заплашителни дествия но явно се разбираше че ако посегнех към пушката или пистолета той може както поиска да избяга светкавично то така можеше да ме достигне също светкавично и да ме раскъса за това свалих ръката си от пистолета така то разбра че е безопасно за него а не бе дрона над мен следеше съществото и можеше да го убие за стотни от минутата Аз за това бях спокоен но се пак бе мутант то ме подмина и изчезна в огромната гора хванах дръшката на пистолета макаров и го извадих от кубура дръпнах рамата и заредих патрон в цевта поставих пистолета в кубура отново и взех в ръце автомата си калашников и го заредих сега вече бях спокоин но не чак толкова тази среща бе претиснителна говореше се че има сякакви мутанти но те бяха страхливи или просто нападаха никои не бе виждал такова създание аз също за толкова години знателен живот не бях въждал за това ми стана любопитно и тръгнах след създанието скоро го настигнах то не бягаше просто си ходеше - Не ме следваи мога да те убия преди да дигнеш оръжието си - каза то - Няма да ти направя зло и не смятаи че ще можеш да ме нападнеш над мен лети дрон защитник тои е машина и е по бърс дори от теб въражен е - казах му - нямам намерение да те нападам ако имах нямаше да говорим - каза - ако искаш следваи ме но не се намесваи - каза - когато ти кажа бягаи ще бягаш с пълна сила навярно твота играчка там горе няма да ти помогне те са много и са по бързи от мен и много опасни от мен аз ви познаеам и частично ви разбирам имал съм приятел човек те го изядоха не можах да го спаса а тои бе добър за това пак ти казвам не си търси белята - каза тои - да повикам още дронове имам много и по големи и бързи - казах му - прави каквото искаш вие хората не разбирате от дума - каза тои Аз извадих таблета и повиках и останалите дрони охранители на къщата ми вдигнах и военен боен дрон от бункера който бе колкото кола и с много дачици ракети и уръжия прибрах таблета в раницата ...- Сега ще ни настигнат още три дрона вдигнах и робот воин от тези които са опостошили планетата навремето - казах му - не ме интересува вече привлече много внимание вече сме заобиколении от поне сто хишника - каза тои - вече не мога да те спада не можеш да им избягаш вече насякаде са докарали са и помиярите - каза тои Започнах да се оглеждам но не забелязах нишо притеснително гора огромна мутирала гора ние продължихме да вървим се по навътре дори аз загубих престаеа каде се намирахме за това извадих таблета и проверих по ДЖИПИЕСА - дръш си пушката в раце всеки момет може да ни нападнат но ще е един после ще решат колко и как да ни нападнат - каза тои И дествително изведнъш се нахвърли нещо бързо и скоросно дронът ми бе разбит с камъни от другите а животното мотант бе спряно от моя мотант в въздуха битката бе много кратка просто испука нещо и огромното лъво подобно същество бе в кракта на моя човек а тои не бе човек а нещо друго но му бях благодарен за защитата в момета слет минута долетяха моите дрони те се издигнаха на безопасна височина и се расположиха в формата на триъгалник а в средата бе големия боен робот Хишник така се казваше дронът отпуснах автомата и го преметнах на гърба ..- казах ти да не отпускаш тази гърмяща пръчка секи мик ще последва нападение - каза то - Вече не е проблем боиния робот ги е хванал на мушка при заповед ще ги унищожи дам ли команда гласово или прес таблета считаи ги за мътви ако ни нападнат тои ще ги унищожи до един - казах аз - дестваи или ще сме мътви слет малко и раскъсани и изядени не разбираш ако се спасим ще ти стана верен приятел обещавам думата на Мавър е закон -каза тои - Ще пробвам нещо и ако не се предадът ще наредъ да ги избият дроните ми - казах му Взех таблета и включих микрофона на висоговорителите на дроните и на Хишникът - Животни не нужно да умирате разотиваите се прате парламетьор да се разберем при нападение ще бъдете мътви всичките от триста крачки останалите направат ли опит да се доблежът ще бъдат избити и те чакам да пратите не воисвен човек да се разберем чакам шесет оброявания и стрелям ще ви избия - казах по висоговорителите Чу се развижване крясъци и гърмежи всички полетели към нас създания бяха раскъсани от куршуми чу се пищене и крясъци и сичко утихна до над лежаха десетки мъртви създания лъвови коткоподобни и птицеподобни повечето бяха мътви и раскъсани от множествено прострелни рани вклучих висоговоритела и произнесох - спрете се ве казах ви какво ще последва ако нареда ще ви избият сичките които сте наблизо и далеч - казах аз на тях по висоговорителите Последва второ по голямо нападение същото сички бяха мътви в краката ми ..- продълби - казах Дроните продължиха стребата и методично убиваха започна паника крясаци и викове молеха за милост бягаха но биваха покосявани в полет и преследвани от малките три дрона големия Хишник се придвижваше бавно и методично просто избиваше сичко което се движеше - Заповядаи им да спрът моля те - каза Мавърът - предопредих ги не ме послушаха СПРИ И СЕ ОТЕГЛЕТЕ..- казах - те не те разбират те са такива глупави заслужават да ги избиеш но не така и не сичките - каза тои- ДАВАМ ОБЕТ ЗА ВЯРНОСТ КЪ ТЕБ - каза тои
Категория: Поезия
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.05.2018 14:52
12.05.2018 13:34 - Крадецът Янко
 Create Date: 11.05.2018 1:59 Subject : Малък Разкъз Content: Малък Разкъз   Тайната на Янко бе че бе контрабандист крадеше ракия главно смокинова тои не повярва на касмета  си оказа се че е набарал Уиски от хлебно дърво много хубаво уиски тои  пусна сондата в дървената бъчва издялана в самото дърво а дървото бе обикновена смокиня и имаше не внушителни размери около трийсет метрово стебло не знаеше дали има къща или се използваше само за склад тои бе дебнал часове докато се обеди че е безопасно и слет като видя че стопанина си отива тои нападна дървото отначало помисли  че е набарал склад с смокинова ракия но като засмука от бъчвата го лъхна вкусът на  качественото и скъпо Уиски тои веднага прецени че е ударил  джакпота ,печалбата ,парата за това пусна сондата и останови че има поне десет тона хубаво отлежало поне пет годишно  Уиски  Тои веднага го пресметна колко пари са това по пет монети на литър  тои не повярва на този момент веднага извика дрон цистерна събираща стотина кила и  започна да исмуква с сондата течността от дървото тои се страхуваше но бе набрал смелост заради голямата плячка ... Напълни първия дрон и го изпрати до копувача си в градът горе изчака да се върне дронът балон и започна отново да пълни от златната  течност но страхът и напрежението се отрази тои започна да трепери и трудно префърляше алкохола в дрона затова му отне двойно повече време тои се отпусна когато дронът отлетя почака дрона отново да се върне и започна пак отново да черпи този път се справи по бързо и дрона пак замина  Тои чу шум и веднага се шмугна в храстите до дървото бъчва оказа се лъжлива тревога голям заек започна да подскача около дървото тои изчака малко и слет като видя дрона да престижа изскочи от гъсталака и прогони заека качи се бързо и започна сръчно и бързо да пълни този път успя за рекордно кратко време  и дронът отлетя така успя бързо да исмуква тон и слет като го прати доставчикът му не искаше повече нямал толкова пари за това тои започна да праща цената течност до жена му тя знаеше какво да прави затова продължи с черпенето на Уиски то така тои исмуква още тон обади се жена му по радиото и каза  -Скъпи няма  къде да го слагам какво да правя- попита го тя - изхвърли водата от цистерната и наливаи- каза и тои  -добре ще го направя- каза тя  - първо исплакни хубаво цистерната ако трябва слез в нея и я измии хубаво за да не развалим алкохола -каза и - добре действам - каза Тя се забави но започна да праща още цена течност стигна някаде към пет тона когато чу изстрел едва не му отнесоха главата тои се плъзна и изчезна в гъстата гора Тичаше но не се страхуваше тои бе пъргав и бърз и много опитен в бягането затова скоро достигна точка асансьор и скоростно балона се стрелна към градът малко се замаян от стремителното изкачване но скоростно се намери в градът и в неговата любима кръчма сервитьорката го гледаше с изпитващ и изискващ поглед  -Ами искам да хапна пиле цяло и бира от литър пържени картофки от хубавите-каза и тои  Тя си тръгна а тои се отпусна започна да смята в пари колко ще получи за стоката тои сметна че може да си купи къща или кола ако иска и двете с малко пари от него това му бе мечта да се реее е в въздуха и да лети с колата на сам на там почуства се щастлив яденето пристигна и тои започна да яде и пие беше решил щеше да ги купи ...    
Категория: Поезия
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове: 0
12.05.2018 13:32 - Янко 2
 Create Date: 11.05.2018 2:47 Subject : Крадецът Янко 2 Content: Крадецът Янко 2   Тои се реше в въздуха и даваше газ на новата си кола летеше високо над облаците и се бе насочил къщата си тои не осмихнат и весел колата се изду  още повече и олекна водородът я направи по лека но колата стана по голяма това не му пречеше тои красна къщата отгоре и веднага изпусна гаста  на колата тя веднага си върна размера и формата на кола с минимални размери за това тои я стабилизира на къщата с помощта на ремаци колата бе стабилна тои се шмугна през люка и се озова в дневната стая тя бе десетина квадратни метра бе леко обзаведена маса я средата три фотиола и няколко таблетки имаше малък бар в един от ъглите тои отиде при бара и си Зе чашка и си наля от ускори дето не откраднал имаше и ракия смокинова но му харесваше ускори нищо че бе скъпо тои си бе оставил за него ходи отново да видео дали може да Гепи от детската но дървото бе празно тои се зарадва дядото му бе останало алкохол колкото да оцелява тои не искаше да остава хората без капка алкохол че да се озлобяваха и да го издирваха за това тои нямаше проблем до сега слет години на кражби и грабежи на невинни дядовци и баби които главно обичаше.. Бе постигнал целта си за кола и дом оставаше да открие голяма летяща кръчма и щеше да се откаже от разбоничкия си живот и щеше да стане порядъчен .. Тои търсеше и се оглеждаше за нова жертва но хората се намираха трудно в гората а още по трудно можеш да им задигнеш ракията която всряха за пиене и търговия тои летеше насам натам тихо и безшумно и търсеше плячка минаваха дни а тои не намираше подходяща плячка и днес не намери за това се отпусна в креслото до вратата и си отпи от чашата   T id
Категория: Поезия
Прочетен: 303 Коментари: 0 Гласове: 0
12.05.2018 13:14 - Безимен три
 Create Date: 6.05.2018 3:05 Subject : Днес бе голям ден щяхме да отворим портал в измеренията аз бях много развалялнуван бях застанал до огромната врата в нищото тя не водеше към никъде дръпнаха шалтера и вратата светна отвори се пробит в времето пространството и между измеренията клипът не знаеше кафе ще ги изведе на земята на друга планета или. нямаше другаде пуснахме група дронове и скоро получихме картина и информация оказа се че сме на Венера преди милиарди години или това бе друга вселена друг паралелен свят никой не разбра това за сега ние решихме да запишем тези кординати и след като оставихме дроните с източник на захранване и компютър за оправдание ние затворихме вратата променихме дамите и стартирахме този път попаднахме на земята в паралелен свят където и трите планети  бяха възможни за квотите ние истреляхме много дронове и ракети и започнахме изтощаването и на тази вселена затворихме и този свят и отворихме следващия  този път  попаднахме на Марс в паралелен свят в които земята се бе развила до сегашното ни развитие но Марс бе населен и възможен за  живот там имаше вода растения и животни подобни на ,смята но планетата не бе развила разумен живот според данните които разполагахме след пускането на дроните и изследователските системи Земята не бе населили Марс но знаеше за нея Венера бе пустиня но с омерзен климат там не се бе развила животински и растителен свят заради липсата на вода изпарила се слеят покачване на температурата на времето и после стабилизирала се с умерени температури до 60 градоса но бе станала пустиня  Content: Днес бе голям ден щяхме да отворим портал в измеренията аз бях много развалялнуван бях застанал до огромната врата в нищото тя не водеше към никъде дръпнаха шалтера и вратата светна отвори се пробит в времето пространството и между измеренията клипът не знаеше кафе ще ги изведе на земята на друга планета или. нямаше другаде пуснахме група дронове и скоро получихме картина и информация оказа се че сме на Венера преди милиарди години или това бе друга вселена друг паралелен свят никой не разбра това за сега ние решихме да запишем тези кординати и след като оставихме дроните с източник на захранване и компютър за оправдание ние затворихме вратата променихме дамите и стартирахме този път попаднахме на земята в паралелен свят където и трите планети  бяха възможни за квотите ние истреляхме много дронове и ракети и започнахме изтощаването и на тази вселена затворихме и този свят и отворихме следващия  този път  попаднахме на Марс в паралелен свят в които земята се бе развила до сегашното ни развитие но Марс бе населен и възможен за  живот там имаше вода растения и животни подобни на ,смята но планетата не бе развила разумен живот според данните които разполагахме след пускането на дроните и изследователските системи Земята не бе населили Марс но знаеше за нея Венера бе пустиня но с омерзен климат там не се бе развила животински и растителен свят заради липсата на вода изпарила се слеят покачване на температурата на времето и после стабилизирала се с умерени температури до 60 градоса но бе станала пустиня  Та да се върна на темата Марс    бе чудесен и идеален за заселване ние организираме организирахме група за изследване и заселване попитаха за желаещи и аз се записах  аз бях млад войник и нямах семейство а и ни освобождаваха от служба един Вит поне няколко години нямаха да ни потърсят а дори казаха че може само. да пращат хора и да ни пращат провизии с които щяха да ни помагат .. Даваха ни право да си изберем му нито и след като ни го доставиха ни пускаха да се оправяме сами аз си поисках  аирокар и оръжие и боеприпаси брашно лекарства и един три де принтер от няколко новите доставиха ми и малко метал за принтера но ме увериха че работи с всякаква руда от метал дадоха ми и малък ядрен генератор и няколко слънчеви  артерии но аз можех да си ги напечатан дадоха ми няколко килограма  барут икапси за правене на патрони за два автомобила Калибър .. планетата бе цветуща с гъста гора и бе с тропически мек климат Марс бе за сега чудесен  първо качих каквото мога на колата и ги отнесох на едно доста широко и огромно дърво с диаметър минимум сто метра то бе плодно но. е знаех какво за сега по нататък щях да го опитам но бе подобно на портокал с по големи плодове набързо исякох и контурът платформа на дървото на която смятах да си направя дом донесох принтера и Сичко нужно която бях поръчал а и допълнителни поръчах уреди и машини за рязане затваряне и много пирони сега не ми се занимаваше с производството на 3д принтера на пирони и машини последно докарах триста литров казан за ракия от мед ..Бях готов.. Заех се с рязане на дървета и дървен материал първо няколко дена строих малка къща на дървото избрах да не е на платформата а вътре в короната на огромното дърво изпуезвах самото дърво като ползвах като греди за упора и носене на гредите и бъдещия поккрив мото започнах да строя направих хубав дом за месец усилената работа за това време сички се бяха разпръснали и мястото дето викахме провизии бе изоставено порталът бе затворен отдавна и забравен хората бяха изоставени някои бяха загинали но повечето се справяха заради дадените им материали и провизии  някои от загиналите бяха нападнати и убити и хищници други се бяха отказали и се бяха самоубили сега секи разчитаха на себе си .... Аз започнах да печатан. а три дето и започнах да изграждам био реактор за гориво защото бях изчерпал моето на колата ми и сега бях вързан за моето голямо и плодно дърво оказа се че плодовете се ядат и бяха много вкусни и с много захар дори изпях да си направя джибра трябваше да ги сваря скоро иначе щях да ги изтърва а бяха поне тон трябваше да напечатан голям метален съд за тях тои бе от тънък лист но пак отиде доста  метал които ми бе нужен за патрони и други работи цял ден ми отиде за био реактора но след като го направих отидох да сваря ракията не ракия а Марсия така щях да я нарече бренди Марсия отне ми още време но я заварих скоро я предадох сега имах около двеста литра Бренди Марсия нямах го в бидон и си казах да направя бъчви и да го поставя там да отлети ... Свърших за днес се пак   бе още светло зехтин една пушка учестър и се спуснаха по въже Доло бе ми известно че има дивеч и малък подобно на знаци но по-различен имаше и подобно на елени които не бе много бърз но се пак доста умен и не позволяваше да го доближиш лесно а за месец бяха разбрали за хората и техните гърмящи пръчки които убиваха себеподобни те ако са имали време можеха да станат като приматите на земята дори повече ... Движех се бавно и колкото мога тихо гората бе гъста но се движех лесно и без да се затруднявам оглеждах се и скоро видях група елени но те  ме осветиха и побягнаха видях наблизо река а тя бе пълна с патки но. смях куче да ми донесе патките а и е знаех какво има в реката и не исках да влизам в нея за това извикъх дрон от моите които бях пуснал да обраняват моя дом от опасни птици и животни дронът долетя с слабо бръмчене на ел.двигателите си аз се примерите и стрелях веднага получих птицата клюмна и аз пратих дрона да я донесе но преди това му закачих жица с кукички с които да закачи птицата и да ми я донесе ток се справи тромаво и с кого опита но ми я донесе пратих го да ми я занесе в къщи аз продължих скоро забелязах заиякоподобно същество което пасеше без да се съобразяват  с мен стрелях и го обих дотичах до него и го ритнах. е поне пет десет кила жилаво месо заемат бе много мускулен и спорете мен месото му щеше да  бъде жилаво за това го хвърлих в. миската река която закупя и заекът бе изяден уверих се че не трябва да да влизам в водата .. продължих известно време и след като не изпях да се доближат до елените ми писна и пуснах дрон по тях скоро тои парализира елен и аз го  застрелян да не се мъчи Елена  бе голям  наложи се да го почистя и да повикам четирите дрона за да ми доставят Елена в моят дом на дървото аз тръгнах да се прибирам и скоро установих че съм се  загубено  можех да извикам дрон да ми показва  пътя но смятах че ще. якета пътя и скоро се загубих още повече скоростно се стъмни и аз бях в гъстата гора изгубен и сам..... Чух шум и забелязах едно подобно на моето дърво да се отваря врата в средата на дървото от него излезна човек  момиче дете оказа се млада тинежека  - Извинете .извинете помогнете ми моля-казах и аз и я стреснах - извинете кои сте вие и какво правите в гората толкова късно -попита тя - Казвам се Мси Мук -казах  -и се изгубих. бях на лов - казах и аз  -Защо не си викнахте робот да ви опъти -попита - Ами от инат и глупост мислех че ще намеря пътя-казах и -Добре заповядайте ще ни погостувате тъкмо съм сложила масата тук съм с мама и тати и брат ми и тои обича да ловува но няма патрони вече използва лък и арбалет  много е добър уби днес заек много е вкусенс с ориз или просто печен - каза ми тя  Вгледах се в нея бе много красива и навярно и.  Ото умна хареса ми но бе малка за мен аз бях поне десет години от нея а и родителите и брат и нямаше да ми позволят дори да я заговора Камоли да излезем заедно с то каде да излезем вече нямаше кръчми и заведения освен дивата марсианска гора нямаше каде да идем можех да я поканя на риба или лов ако поиска и има  желание и интерес ,влезнахме през вратата и се озовахме в огромен хол в средата имаше голяма маса и около нея столове бяха червеи и  трите бяха заети младо момиче на двайсет баща на над трисет спорете мен и красива възрастна жена навярно майката.   -Тате ,Мамо  тои се е загубил поканих го да хапне и поне с нас ще го настаним някаде за тази вечер нали може ..- попита тя  - Добре Цвете правилно си решила вечер пък и денем на марс е опасно заповядайте да хапнете .._--- каза башата  Цвета донесе стол не видях откъде и ми го предложи да седна на него и  аз седнах   момичето се разшета и с помощта на маика си сервираха хубав заек с  ориз бял и вкусен сервираха и вино вкусът бе на моя плот бяха донесли пресен хляб които дори пареше бе изкаран от печката скоро донесаха голяма салата марули да това бяха марули познах ги а вкусът им бе чудесен  --Виждам ще ви направи впечатление марулята - каза майката -аз ги изгледах направихме си ферма уранжефия това са от първите заради климата бързо станаха и доста големи и са много вкусни както сте осетили утре ще ви набера за вас имаме много- каза тя - и впрочем аз се казвам Христина синът ми Иван а съпругът ми е Петър - каза тяaieer?
Категория: Поезия
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове: 0
 Create Date: 11.05.2018 0:17 Subject : Търсещия.  Content: Търсещия.    Той търсеше движежесе се постоянно обикаляше градът който бе поне три километър голям и бе огромна поне десет километрова света,дилижабъл ,балон този летеше на три километра над земята и плуваше над облаците градът се казваше Пловдив този претърсване село ъгал на сякаш къща този търсеше вървеше като призрак в огромния и оживен град пълен с хора но този го търсеше иззмина час на търсене а не го намираше нямаше го на този град трябваше да иде на друг затова скочи отвори си парашута в последния възможен момент приземи се твърдо но стабилно този ТЪРСЕШЕ СТЕФАН...  
Категория: Поезия
Прочетен: 187 Коментари: 0 Гласове: 0
 Create Date: 6.05.2018 3:05 Subject : Днес бе голям ден щяхме да отворим портал в измеренията аз бях много развалялнуван бях застанал до огромната врата в нищото тя не водеше към никъде дръпнаха шалтера и вратата светна отвори се пробит в времето пространството и между измеренията клипът не знаеше кафе ще ги изведе на земята на друга планета или. нямаше другаде пуснахме група дронове и скоро получихме картина и информация оказа се че сме на Венера преди милиарди години или това бе друга вселена друг паралелен свят никой не разбра това за сега ние решихме да запишем тези кординати и след като оставихме дроните с източник на захранване и компютър за оправдание ние затворихме вратата променихме дамите и стартирахме този път попаднахме на земята в паралелен свят където и трите планети  бяха възможни за квотите ние истреляхме много дронове и ракети и започнахме изтощаването и на тази вселена затворихме и този свят и отворихме следващия  този път  попаднахме на Марс в паралелен свят в които земята се бе развила до сегашното ни развитие но Марс бе населен и възможен за  живот там имаше вода растения и животни подобни на ,смята но планетата не бе развила разумен живот според данните които разполагахме след пускането на дроните и изследователските системи Земята не бе населили Марс но знаеше за нея Венера бе пустиня но с омерзен климат там не се бе развила животински и растителен свят заради липсата на вода изпарила се слеят покачване на температурата на времето и после стабилизирала се с умерени температури до 60 градоса но бе станала пустиня  Content: Днес бе голям ден щяхме да отворим портал в измеренията аз бях много развалялнуван бях застанал до огромната врата в нищото тя не водеше към никъде дръпнаха шалтера и вратата светна отвори се пробит в времето пространството и между измеренията клипът не знаеше кафе ще ги изведе на земята на друга планета или. нямаше другаде пуснахме група дронове и скоро получихме картина и информация оказа се че сме на Венера преди милиарди години или това бе друга вселена друг паралелен свят никой не разбра това за сега ние решихме да запишем тези кординати и след като оставихме дроните с източник на захранване и компютър за оправдание ние затворихме вратата променихме дамите и стартирахме този път попаднахме на земята в паралелен свят където и трите планети  бяха възможни за квотите ние истреляхме много дронове и ракети и започнахме изтощаването и на тази вселена затворихме и този свят и отворихме следващия  този път  попаднахме на Марс в паралелен свят в които земята се бе развила до сегашното ни развитие но Марс бе населен и възможен за  живот там имаше вода растения и животни подобни на ,смята но планетата не бе развила разумен живот според данните които разполагахме след пускането на дроните и изследователските системи Земята не бе населили Марс но знаеше за нея Венера бе пустиня но с омерзен климат там не се бе развила животински и растителен свят заради липсата на вода изпарила се слеят покачване на температурата на времето и после стабилизирала се с умерени температури до 60 градоса но бе станала пустиня  Та да се върна на темата Марс    бе чудесен и идеален за заселване ние организираме организирахме група за изследване и заселване попитаха за желаещи и аз се записах  аз бях млад войник и нямах семейство а и ни освобождаваха от служба един Вит поне няколко години нямаха да ни потърсят а дори казаха че може само. да пращат хора и да ни пращат провизии с които щяха да ни помагат .. Даваха ни право да си изберем му нито и след като ни го доставиха ни пускаха да се оправяме сами аз си поисках  аирокар и оръжие и боеприпаси брашно лекарства и един три де принтер от няколко новите доставиха ми и малко метал за принтера но ме увериха че работи с всякаква руда от метал дадоха ми и малък ядрен генератор и няколко слънчеви  артерии но аз можех да си ги напечатан дадоха ми няколко килограма  барут икапси за правене на патрони за два автомобила Калибър .. планетата бе цветуща с гъста гора и бе с тропически мек климат Марс бе за сега чудесен  първо качих каквото мога на колата и ги отнесох на едно доста широко и огромно дърво с диаметър минимум сто метра то бе плодно но. е знаех какво за сега по нататък щях да го опитам но бе подобно на портокал с по големи плодове набързо исякох и контурът платформа на дървото на която смятах да си направя дом донесох принтера и Сичко нужно която бях поръчал а и допълнителни поръчах уреди и машини за рязане затваряне и много пирони сега не ми се занимаваше с производството на 3д принтера на пирони и машини последно докарах триста литров казан за ракия от мед ..Бях готов.. Заех се с рязане на дървета и дървен материал първо няколко дена строих малка къща на дървото избрах да не е на платформата а вътре в короната на огромното дърво изпуезвах самото дърво като ползвах като греди за упора и носене на гредите и бъдещия поккрив мото започнах да строя направих хубав дом за месец усилената работа за това време сички се бяха разпръснали и мястото дето викахме провизии бе изоставено порталът бе затворен отдавна и забравен хората бяха изоставени някои бяха загинали но повечето се справяха заради дадените им материали и провизии  някои от загиналите бяха нападнати и убити и хищници други се бяха отказали и се бяха самоубили сега секи разчитаха на себе си .... Аз започнах да печатан. а три дето и започнах да изграждам био реактор за гориво защото бях изчерпал моето на колата ми и сега бях вързан за моето голямо и плодно дърво оказа се че плодовете се ядат и бяха много вкусни и с много захар дори изпях да си направя джибра трябваше да ги сваря скоро иначе щях да ги изтърва а бяха поне тон трябваше да напечатан голям метален съд за тях тои бе от тънък лист но пак отиде доста  метал които ми бе нужен за патрони и други работи цял ден ми отиде за био реактора но след като го направих отидох да сваря ракията не ракия а Марсия така щях да я нарече бренди Марсия отне ми още време но я заварих скоро я предадох сега имах около двеста литра Бренди Марсия нямах го в бидон и си казах да направя бъчви и да го поставя там да отлети ... Свърших за днес се пак   бе още светло зехтин една пушка учестър и се спуснаха по въже Доло бе ми известно че има дивеч и малък подобно на знаци но по-различен имаше и подобно на елени които не бе много бърз но се пак доста умен и не позволяваше да го доближиш лесно а за месец бяха разбрали за хората и техните гърмящи пръчки които убиваха себеподобни те ако са имали време можеха да станат като приматите на земята дори повече ... Движех се бавно и колкото мога тихо гората бе гъста но се движех лесно и без да се затруднявам оглеждах се и скоро видях група елени но те  ме осветиха и побягнаха видях наблизо река а тя бе пълна с патки но. смях куче да ми донесе патките а и е знаех какво има в реката и не исках да влизам в нея за това извикъх дрон от моите които бях пуснал да обраняват моя дом от опасни птици и животни дронът долетя с слабо бръмчене на ел.двигателите си аз се примерите и стрелях веднага получих птицата клюмна и аз пратих дрона да я донесе но преди това му закачих жица с кукички с които да закачи птицата и да ми я донесе ток се справи тромаво и с кого опита но ми я донесе пратих го да ми я занесе в къщи аз продължих скоро забелязах заиякоподобно същество което пасеше без да се съобразяват  с мен стрелях и го обих дотичах до него и го ритнах. е поне пет десет кила жилаво месо заемат бе много мускулен и спорете мен месото му щеше да  бъде жилаво за това го хвърлих в. миската река която закупя и заекът бе изяден уверих се че не трябва да да влизам в водата .. продължих известно време и след като не изпях да се доближат до елените ми писна и пуснах дрон по тях скоро тои парализира елен и аз го  застрелян да не се мъчи Елена  бе голям  наложи се да го почистя и да повикам четирите дрона за да ми доставят Елена в моят дом на дървото аз тръгнах да се прибирам и скоро установих че съм се  загубено  можех да извикам дрон да ми показва  пътя но смятах че ще. якета пътя и скоро се загубих още повече скоростно се стъмни и аз бях в гъстата гора изгубен и сам..... Чух шум и забелязах едно подобно на моето дърво да се отваря врата в средата на дървото от него излезна човек  момиче дете оказа се млада тинежека  - Извинете .извинете помогнете ми моля-казах и аз и я стреснах - извинете кои сте вие и какво правите в гората толкова късно -попита тя - Казвам се Мси Мук -казах  -и се изгубих. бях на лов - казах и аз  -Защо не си викнахте робот да ви опъти -попита - Ами от инат и глупост мислех че ще намеря пътя-казах и -Добре заповядайте ще ни погостувате тъкмо съм сложила масата тук съм с мама и тати и брат ми и тои обича да ловува но няма патрони вече използва лък и арбалет  много е добър уби днес заек много е вкусенс с ориз или просто печен - каза ми тя  Вгледах се в нея бе много красива и навярно и.  Ото умна хареса ми но бе малка за мен аз бях поне десет години от нея а и родителите и брат и нямаше да ми позволят дори да я заговора Камоли да излезем заедно с то каде да излезем вече нямаше кръчми и заведения освен дивата марсианска гора нямаше каде да идем можех да я поканя на риба или лов ако поиска и има  желание и интерес ,влезнахме през вратата и се озовахме в огромен хол в средата имаше голяма маса и около нея столове бяха червеи и  трите бяха заети младо момиче на двайсет баща на над трисет спорете мен и красива възрастна жена навярно майката.   -Тате ,Мамо  тои се е загубил поканих го да хапне и поне с нас ще го настаним някаде за тази вечер нали може ..- попита тя  - Добре Цвете правилно си решила вечер пък и денем на марс е опасно заповядайте да хапнете .._--- каза башата  Цвета донесе стол не видях откъде и ми го предложи да седна на него и  аз седнах   момичето се разшета и с помощта на маика си сервираха хубав заек с  ориз бял и вкусен сервираха и вино вкусът бе на моя плот бяха донесли пресен хляб които дори пареше бе изкаран от печката скоро донесаха голяма салата марули да това бяха марули познах ги а вкусът им бе чудесен  --Виждам ще ви направи впечатление марулята - каза майката -аз ги изгледах направихме си ферма уранжефия това са от първите заради климата бързо станаха и доста големи и са много вкусни както сте осетили утре ще ви набера за вас имаме много- каза тя - и впрочем аз се казвам Христина синът ми Иван а съпругът ми е Петър - каза тя  
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 252173
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101