Днес щях да ходя до Германия където се бе намирала някога преди повече от сто години щях да летя с дирижабъл кола ,тоест едноместен дирижабъл той бе голям около двеста кубични метра и можеше да издига сто стои петдесет кила маса и петдесетина кила товар той бе дълак седем осем метра и широк три под него имаше гондола от карбон за човек с форма на автомобил от онова време без гуми обаче..
Подкарах дилижабъла като дадох газ и топъл въздух този започна бавно да се издига и да набира скорост скоро стигнах трисет и пет километра височина и скорост от петстотин километра в час за половин час два щях да стигна аз отпих малко вода и продължих карането скоро започнах да слизам на по ниска височина слети няколко минути бях на хиляда метра височина системите ми бяха заредени от йоносверата с мегаватова енергия батериите бяха на макс овеличиу скороста и слезнах на пестотин метра времето летеше и аз се озовах на германска територия тук не ми бе известно нищо а и се смяташе че при ядрената воина не бе оцелял никои Европа бе радиоактивен боклук и бе унищожена от Русия с ракети затова тук нямаше огромни дървета но имаше монтирали дървета и растения имаше хищни растения и хищни създания така поне се говореше..
Започнах претърсване с ултразвук и гама лачи сичко което виждах бе само сенки и неясни замазани картини търсех много търсех и накрая забелязах град с сгради и построили обрасли в храсти и дървета които бяха закрили всичко но уреда ми показа...
Реших да се спусна с въже долу накачорих след оръжия и провизии и скочих на въжето спуснаха се с мачете в ръка едва се промуших и се озовах в огромен капан не можех да мръдна ни на ляво ни на дясно само нагоре не се отказвам казах си аз и замах с мачете то но това бяха трънливия растения нищо не постигнах мъчих се цял час накрая се издигнаха и хвърлих граната тя избухна и разчисти малко място не избухна пожар всичко бе сурово и мокро спуснаха се и се заех с прочистване на просяк към блискъта сграда която бе голям небостъргач той бе близо на пестотин хиляда метра от мен според мен щеше да ми е нужно няколко дни дори седмица за да стигна за това бомбардираха с гранати докато стигнах вратата на небостъргача започнах усилено да разчиствам и скоростно се озовах в партера на небостъргача той бе пълен с трупове хора деца и жени цели семейства бяха се натъпкали в партера подминаха ги като ги оглеждах за оръжие и нещо цено но не намерих започнах да се искачвам нагоре внимателно с страх да не се срути сграда та етаж по етаж проверявах стая по стая само трупове стигнах последните няколко етажа тук разликата бе друга всичко бе друго запазени и непокътнати имаше уреди злато лекарства и много оръжия главно пистолети и пушки имаше тук там и автомати събрах вичко и го стовариха под дирижабълът .
Казах си струваше си да идвам до тук щях да го продам и щях да копонясвам по летящите дискотеки ..
Започнах да товара всичко и слети като го натоварих го пуснах на автомат да иде до базата ми там роботи намерени от мен щяха да го разтоварят и да ми го пратят отново слети четири часа..
Така сега се чудех какво да права тук дивеч едва ли имаше и като казах над мен прелетяха патки птици а поне птици има няма да остана без месо извадих малокалибрената пушка от моят товар и я заредих набутаха се в едни храсти и задебнах патките не чаках много и минаха стрелях на поразия уличиха една другите отлетяха видях кафе падна пилето бе близо но в храсталака нямаше начин да го земя пак преминаха патки този път стрелях така че да паднат в досега ми това да ги достигаха две патки прибрах толкова не можах простреляха полувувах малко и вече имах десетина тъкани,патки сега ми трябваше вода намерих в сградата малко изворче в приземния етаж опитах го бе добре и чист сега ми трябваше орган но нямах дърва влезнах в Блока и замъкнах мебели и парчета от дърво запалих орган стоплиха си вода и оскубах три по кило гълаба турих ги на
дървен шиш и започнах да ги печат хляб имах от хлебно дърво
който бе много хубав бях го запазил колкото мога и се пак не бе мек като памук но се пак си бе мек направих софра извадих трушика от домати и зеле изкарах и боркаче люти мариновани чушки сипах си безалкохолно от хладилника в колата започнах да ям наядах се доволно изпих безалкохолното и си сипах малко мастичка студена и с водичка в нея кристалите плувах извадих лаптопа и си пуснах през блуто токолока музика чалга о едно време ретро чалга растлах черга и над нея поставих душек надуваем от карбон опънах се бързо на дюшека и задремах слети минута се стреснах и изкарах дрон от багажа охранител пуснах го над мен и аз заспах по едно време ме сабуди стрелба очидих се и се оглеждах не забелязах нищо по едно време забелязах огромна змиска глава колкото човешка да стартира от дясно на мен от храстите робота я бе убил с точни изстрели бе се насочила не към мен а към птиците които бях оставил там ..
мале тази змия може да ме глътне целия си помислих аз затова изкарах още един дрон и пуснах и него в това време колата паркира там кафето бях паркирал аз първия път така казах си аз време е за работа и станах сложих си пистолет на кръста в кубир и зехтин мачете то и започнах да хвърлям самоделни гранати пробиваха си път и навлизах в градът а той бе огромен поне пет километра в диаметър пълен бе с сгради навлизах се по навътре и по едно време попаднах в гараж на грацкия транспорт вътре бе пълно с редове раждасали и непотребни вече може двигателите да спада разглеждах гаража и по едно време попаднах на група карбонови летящи коли Джак пот забогатяха ще си купа вила в астероидния пояс и поне дискотека тук трябваше да вида какво състояние са разгледах ги една по една обслужиха ги смазаха ги и ги почистих трябваше ми малко петрол и и можех да се рея свободно и неограничено в въздуха претичах до моят дирижабъл и потърсих бензин имах малко пет литра в една туба за генератора при авария донесох я и я сипах в една от колите тя бе жълта и бе с формата на Ферари от едно време малко по тромава и озат имаше две дупки с перли и отпред имаше също тя бе от карбон и бе четириместна около нямаше колела надуваше се предпазите ли амортесйор този не се надуваше много само няколко атмосфери сега не бе надут че нямах компресор тук но той се надуваше автоматично при стартиране на генератора колата бе електрическа с бензинов генератор имаше и батерии но те едва ли ще се зареждат скоро Сигорни иска часове на издуване и пак не се знае дали има живот в тях те нямаха такова значение те се използваха при спешност и липса на бензин ...
Качих се и врътнаха ключа и нищо не последва бях забравила акомолаторът да сменя а нямах такъв а без него не можех да подкарам генератора ..
Направих връзки от кабели и запалих генератора поработи
и събуди бордната електроника всичко светна и оживя оставих я половин час да се зарежда и събужда а в това време аз продължих търсеното попаднах на центъра на градът там бе пълно с магазини за алкохол и храни от дрехите не бе останало много събрах алкохола и го занесах в дирижабъл то бе на над сто години и бе елексир щях да заема хубави пари част щях да продам част за мен и моята бъдеща летяща дискотека не смятах да не продавам всичко за мен ..
Телефонът ми изваня
-- ало кафе си ние те чакаме при Петър на дървото ще дойдеш ли - каза гласът на млад човек Иван моя приятел
--- не мога намерих златна мина алкохол оръжия само роботи не съм намерил цял град- казах му
- Стефка да дойдем ли ако си на близо - каза Петьо
- В Германия съм на хиляда километра от вас съм -каза
- изтърва Петя е тук тая вечер ще я сваляме ние -каза
- да бе тя няма да в обърне внимание тя е моя нали знаеш -каза
-да бе базикам се да те подразня нали не можеш да дойдеш -каза той
- кой ти каза сега идвам за час и нещо ще видиш с какво и имам още няколко такива - казах и затворих
Претичах до колата и се качих е нея надут възглавницата и плавно се издигнаха подкарах я с гас към България .
Колата вървеше лесно и стабилно но забравих горивото чак когато се устремиха към къщи се осетих при тази скорост и тва гориво може да стигне или не реакувах а и има градове по пътя се ще намеря нещо в краен случай ще красна при някои дом за литър гориво карах автомобила правих лупинги и си играех с колата когато чух глас
- Здравейте аз съм вашия виртуален асистент вие новия собственик ли сте или сте присвоил тази Айро кола - каза женски глас
- да аз съм твоя сопсвеник виж коя година сме вече са минали над сто години от производството ти аз те намерих изоставена и те пуснах в експлоатация - казах аз
- да разбирам моля избери име и парола за достъп до колата и как ще ме наричаш - каза тя
- ти си Никол на племенницата ми парола 1234567890- казах
- паролата ти е лесна но няма как винаги ще можеш да я промениш - каза
- за кафе летим - попита Никол
- за България отивам при приятели - казах и
- кафе по точно да изчисля - каза тя
- по точно до приземния Пловдив - казах
- тва кво значи има подземен град Пловдив това ли имате предвид - каза тя
- да Никол това значи - казах и
- значи свързвам се с сателит ще трианголирам няма да ти стигне за малко горивото ако не се бе заиграл с колата можеше на магия сега не стига - каза
-- ще пусна заявка за дрон за гориво да ме чака на колко километра от Пловдив ще закъсаме - попитах я
- десет километра - каза ми тя
- еми чудесно там живея в село Браниполе до градът- казах и
Поиграх си с колата забелязах позната гора доло отгоре преминаваха едно след друго села и кръчми по едно време забелязах отдалеч табелата на летящата бензиностанция тя бе огромна за да дигата толкова тонове гориво за дилижаблите подкарах я и приземиха на бензиностанцията безижията се чудеше какво е тва чудо ...
- Ново ли е и аз искам басти яката колко струва - попита тинеджерът младеж бензижия - каза той
- тук що я намерих имам още няколко кво ще кажеш на над сто години а е пушка не дава да натисна гаста- казах му
- Мали тва е яко ще ги продаваш ли другите - попита
- ма разбира се - казах му
- ще кажа на шефа този има Маги ще купи някоя познавам те ще те намерим ти си Търсач нали - попита
- да казвам се Стефан Сичко ме знаят в Брам пол щата Индиана,Браниполе - казах му
- ясно ще те намерим колко санира резерватът - попита
- пак знам ли пълни догоре- казах му
- добре догоре- каза и слети минута спря да зарежда
- някаде към ДВАСЕТ трисет литра - каза ми
- колко ти дължа трисет кинта ,монети една златна - каза той
- добре земи - казах аз и му подадох златната
- чау малкия дано си купиш и ти такава ти пожелавам- му казах
- мерси дано и аз ще стана търсач да знаеш- каза ми
Аз подкарах внимателно колата и отлетяха направо към дървото стигнах светкавично и каснах в дървото то бе огромно поне сто метра в диаметър и бе кръчма кафето се събирахме дървото нямаше паркинг никои не го бе проектирал за тази нужда едва намерих място да кацна но кацнах в градината на кръчмата моите приятели бяха там Петя ме посрещна и ме зарасцелува а Петьо завиждате другите от заведението умираха от яд и зависима
- Браво бе тва от каде го намери много яка ще си върхът в селото - каза тя Петя
- ако знаеш още какво намерих еи ще пратя роботи и дронове да ги пазят и охраняват ще пусна депеш до Полицията че е мойо и че ще плата таксите за тях ,- казах и
Извадих телефона и изпратих няколко робота и дрони на място в Германия да пазят моите работи
- И така сега да пуснем ли или да ви повоза- попитах
- ще ни повозим ли ще идем горе в Явора там е яко нали знаеш- каза тя с страхотна усмивка и муцунка - каза и помоли тя
- разбира се идвам Петре не се стисняваи имам още четири за сега може да намерим още ако дойдеш и ми помогнеш много е трудно толкова съм уморен ако знаеш какво стогодишно Уиски имам в колата адекватно качваните се че тук ще мрънкат за колата да идем на летящата дискотека Явора там е готино и има кафе да паркирам - казах им
Те се качиха в колата и Никол ги посрещна
- добре дошли моля настанете се удобно да пусна ли музика - каза тя
Древно Семество
Опасен момент бе за мен когато скочих от града ами ако не се отвореше парашута ми та това са 10000 метра височина щях да се размажа в някое голямо дърво навярно
Дръпнах въжето и парашута се отвори без проблем започнах да го насочвам към мястото кадето можех да касна без проблем на относително празно място то насякаде другаде бе с огромни гено мутирали хлебни дървета след голямата воина всичко бе завладяно от тях бързорастящи геномодифицирани за храна дървета но така стана че от радияцията мутираха и станаха огромни с сволове за 200 години по 100 метра в дияметър и височина от трисет четисет метра но си останаха хранителни ..
Плодът им бе колкото ябалка и ако го смелиш се полочаваше брашно за хляб едно дърво имаше много плод и можеше да нахрани много хора но ние ги исползвахме за бира и Уиски е използвахме гои за хляб нали затова го наричахме хлебно дърво ...
Преземих се плавно и на крака свалих автомата от гърбъ и го заредих и добре че го сторих срещу мен се нахвърли огромна мечка мутант ..
Истрелях откос по него и тои се строполи на земята погледах го и плух по него не ставаше за ядене а аз бях тръгнал на лов трябваше ми месо исках да направя купон на кръчмата на Весо исках да организирам малък купон с танци и забава в кръчмата а и бе събота ден за почивка ..
Започнах да навлизам в гората и се оглежгах за заек или елен а можеше и здрава мечка да ми свърше работа бях в дивите места тук нямах защита от дронове и за това се бях съсредоточил не мина много време и пред мен протичаха два три заека започнах да стрелям и олучих два отидох на бегом до тях и ги завързах за балон и пуснах механизма тои се напълни с въздох колкото му бе нужно за да издигне нагоре плячката щях после да мина да ги прибера с колата или щях да прата Дрон да ги донесе ..
Нещо ишумя и аз насочих автомата на там но не стрелях не бе животно а младо момиче на 12 поне учудих се и попитах
– е и момиче какво правиш тук ела при мен тук е много опасно –казах и
– аз не знам каде съм сега се събудих –каза тя
– а ясно от Спящите ли си от каде излезна помниш ли каде ти е камерата криокамерата –казах и
– не знам отворих вратата и се озовах в гора вървях и то доста изкачаха ми някакви скачащи чудовища не знам каде е –каза тя
– ела ела няма да те изям по близо до мен за да те защитя тук има чудовища големи как се казваш –попитах
– Христина а каква е тази гора а вчера нямаше тук гора и сега огромни дървета каде съм бях в село и сега съм тук –каза тя
– Хриси ти си попаднала в бъдещето поне 200 години слет като си била в селото си кои те е сложил в камерата не помниш ли имаше ли други камери като се събуди –попитах
– Да имаше но не обърнах внимание исках да изляза на въздох а се узовах тук страх ме е –каза тя
Тя се доближи до мен аз забелязах че трепери цялата чудех се да извикам ли кола да я вземе и да я закара в кръчмата на Весо а там щяхме да решим какво да правим с нея но исках да намеря камерата на Спящата те бяха пълни с стара техника а тя бе огромно богаство за нашето нетехнологично време
- да те прата ли горе в кръчмата или ще доидеш с мен да намерим и другите от твоята група на спящи –казах и
- но защо ме наричаш спята аз не съм спала не помня –каза тя
- спала си малката и то двеста години наи малко сигорно сте се спасили от Ядрената Воина вероятно сте цялото семество имаше ли маика и баща преди да заспиш какво си спомниш –попитах я
- сега като се замисля помна че тати Иван и мама Нина правеха нещо и говореха да бързаме да идем някаде с колата отидохме в някаква къща и влезнахме в мазето там имаше някакви тръби тати ме постави в една от тях и ми би инжекция и аз заспах след това се сабудих тук –каз тя
- ето значи сте били цялото семество да ги потърсим –казах
- да искам мама и тати –каза тя
Аз започнах да се оглеждам за нените следи и започнах да ги проследявам бе се лутала много близо час търсехме докато се озовах до метален лук коитобе голям и отворен влезнах по метална стълба надоло и се озовах срещу три камери едната бе празна бе се исключела не знам защо другите работеха перфекно как ли се изклучват си помислих да ги събуда но не се наложи камерат азсече присъствието ни и автоматично с еизключиха слет минута две те бяха пред мен объркани замаяни но скоро се укопитиха ..
- каде сме в коя година сме мила добре ли си –попита бащата
- добре е малко е объркана и добре че я намерих аз а не някои мутант –казах му
- мила нали се разбрахми да не излизаш ако се сабудиш преди нас автоматиката щеше да ни сабуди след теб господине благодаря че сте зашитили детето ни ще съм ви благодарен много –каза Иван
- да имате от тия малките компютри дето им викат Лаптоп в повече много ми трябва сега старат техника е много скъпа –казах
- имам ще ви дам имам малък запас от няколко ляптопа храни оръжия и лекаства ще ви дам каквото поискате вие сте спасили нашето Злато Христина да сте жив и здрав .....
Край 1 част
Дървото
Автор ....Стефан Костов Тодоров
То бе масивно и ми оказа голям зор бях повикал два ДРОНА да ме защитават и аз се бях омузкал до шия в стърготини от моторния трион кото едва бях намерил но бе добър използвах спирт и масло за гориво но свърши работа бях сам и за това ми отне цял ден да издълбая наи горния ми етаж басен бях го издълбал с размери десет на 20 метра и дълбок до два метра на места ...
Реших да го напълна и да вида как е за това пуснах попата с мъркуч от близко поточе и започнах да го плакна забелязах проблем нямах отвор къде да се истича водата за това набъзо пробих накакъв отвор с резачката и водата се отече посвола на дървото сега пък се отвори друк проблем нямах тапа да го запуша одвъка но на бъзо направих някакъв клин и я запуших като измих сичко ненужно ио мръсно започнах да пълна басена ..
Пак проблем аз бях вътре ще се одава тук пак се заех с задачата и изсяках стъпала нагоре и слет няколко часа труд и много спирт се показах на дървото одгоре стълбите бяха масивни поне метър дълги и половин дебели а имаха височина поне 10 метра и нагоре бях в стеблата на Мотиралото дърво след Ядрената воина на времето то бе хлебно дърво но нямаше много плод а сега щеше да овяхне от работата ми по него ..
Телефона ми изваня аз дигнах ..
- Здрасти Чефи готов лие басена да идваме ли да плуваме –каза Иван
- Да бе не доидехте да ми погнете цял ден се мъча а и водата не съм напълнил па камоли да се стопли толкова бъзо –казах му
- Матап бе Чефи как си нали не искаш помош нали ни каза –каза той
- Ами да да ми се мотаите и да пречите аз съм си маистор сам ще се справя сам оше малко и съм готов щом го довърша ще ви викна да доидете да се покъпем а сега затварям че бързам да го довърша – казах му
- Чакаи мимито те търси попита ще доидеш ли в Летящата Дискотека на Чанжата –ме попита той
- Кажии че ще се постарая ще хвана летящо такси и идвам към 12 довечера да ме чака там – казах аз и затворих ..
Заех се с работата и изчистих и започнах да го пълна изкъпах се и хапнах садвичи които бях си донесал пих студена бира и подремах в короните ...
Събудех се след два часа и се скъпах пак ободрих се и се преобляках бях готов за ДИСКОТЕКА...
Край на 2 част
