Можех да съм много богат но бях беден за това бях решил да избягам от този свят за това теглих кредит събрах парите дето имах и си купих Криокамера наи нова за нащо време бе толкова нова че не гарантираха за нея тоес дали ще оцелеш с нея и дали ще се събудиш в бъдещето но мен не ме итересуваше рискат аз живех в опасно време секи момет имаше вероятнос да избухне воина и тя наи вероятната щепе да бъде последна за хората и за това също исках да се махна от този абсурден свят подготвих място кадето да поставя камерата бе едно маза на мои приятел в балкана до големия град но не толкова близо за да оцелея ако избухнеше воин аи да мога да потърса цивилизация като се събуда в бъдещето което спорет ме щеше да е супер малко хора или никакви руини от градове и села с богаства в тях техника и храна щях да живея диво и щасливо ..

Получих камерат мотирах я и я захраних с генератор на ток която си бях направил сам използвах една река която бе наблизо и така я мотирах че да има вечно вода и с батерии да ми подържа камерата имах и слъчев панел кото така поставих и бетонирах че  и след 1000 години да работеше и да даваше ток тои щеше да натрупва ток и да го съхранява а когато с еналожеше шеше да подава ток докато се въстанови захранването направих и една геотермална система направих дупка дълбока поне сто метра и там влизаше вода и тя се нагряваше и с еиспаряваше и с помота на малак генератор преобразуваше в ток тази система бе 100 процета сигорна а и даваше доста ток а системата за крио сън искаше 12 волта и няколко вата мошност за да работи ..

Подготвих оръжие газови пистолети самоделки пушки бояприпаси и лекарства храна не зен нямаше да издаржат след 300 години колкото и да е херметична косервата щеше да се развали за това събрах квото имам и мога и го натрупах зазидах вратата  и я бетонирах дори малко испаднах в паника но с еприспах и преди да подества сънотворното влезнах в камерата заспах ..

Събудих се веднага сякаш бе минало миг погледнах часовника на стената показваше че е 12 и двасет и четири петък 2055 година

А мамкаму ного малко съм спал само 30 години помислих си аз почудих с еи реших да вида се пак как е вънка разбих бетона и тухлата и се озовах на поляна къщата дето бе горе я нямаше а кво е станало за трисет години та и руини няма осетих се може да е избухнала воина прибрах с еведнага зех малкия гаигеров брояч и излезнах на поляната тои затрака яко пак влезнах бе много радиоктивно ако поседях 30 минути и с мен е свършено влезнах и започнах да зазидвам пак вратата този път три слоя бетон направин имах бетон и тои не му бе станало нишо та нали е прах кво да му стане пак почуствах прустам на паника пих хапче но то не подества бях скрил в водната си система ижекци за тази работа водата го охлаждаше и сигорно не се е развалило бих си инжекция и заспах събудих с епак веднага този път бе минало 70 години чудех се чудех се  и пак не издаржах замахах огромния чук за камани които бях си приготвил от начало за тази работа излезнах и кво да вида гора от дървета а за 70 години бяха станали огромни сигорно са мотати проверих радияцията с брояча оше пиукапе но като коте тоес ако прекараш няколко дни седмица може да се разболеш но се пак не бе като преди ..

Реших да иследвам раиона знаех каде се намираше пловдив и реших да ида там но насякаде имаше огромни дървета с големи като ябълки плодове маи бяха нещо подобно на шишарки но някакъв мотант вероятно ведях много животни но бяха сякакви създания не можех да ги позная но според мен ставаха за ядене дебнах едно подобно на заек но голямо колкото куче и стрелях олучих го в главата то падна и н епомръдна претичах набързо и го замъкнах в дупката трябваше да си направя врата не можех да карам така с тези митични създания но дърветат бяха огромни с свол на поне 10 метра а и повече то и повечето бяха по двасетина метра и нагоре можех да си направя къща в дървото имах резачка но ме бе страх а и горивото се бе развалило извитряло станало на вода трябваше да направя джибри и да навара спирт алкохол но за сега нямах плодове аз се бях подготвил за тази работа и бях складирал два казана малък и голям сега ми бяха нужни плодове исках да набера малко плодове да вида какво са стават ли за джибра за сега се заех да се занимав с храната бях много гладен и не бях ял почти ден от когато се събудих но нямах врата и не бях сигорен почистих с ножа набързо зверчето  излезна голямо месо за пекане измих го в изворчето и си сложих да вара едно буче в тежера под налягане използвах топлата вода от геотермалната система отне ми време но стана нямах подправко освен сол но стана страхотна супа за гладен човек бе страхотна ..

След като с енахраних ми доиде сила и зех една брадва и трион сложих си пистолет газов на кръста с самоделни заряди не знаех барута дали ше гръмно но се надявах дотичах до блиско дърво и се покатерих на него катерих се доста но по едно време попаднах горе в кораната тук имаше сякакви клони от малки до големи колкото греди дървета ,клони резах резах и всичко натрупах долу след като се обедих че ще стигнат слезнах и едно по едно прибрах вътре а големите натрупах до дупката бях с е замислил можех да си направя къща горе на сигорно в клоните на огромното дърво но се сетих че е радиоктивно вън и н еможе да се седи на открито виж в дървото щеше да е идеялно самото дърво ще екранира от радияция но нямах безин за това се заех с тесла и брадва сковах хубава масивна врата тя бе настани не права щото бе в земята където бе моята дупка вход за моят дом сегашен и едиствен за сега но след време нямаше да е така смятах да си построя в едно блиско голямо дърво огромна хасиенда ,дом кадето да бъда в безопаснос орт хишници и радияция пак огладнях хапнах остатукат от супата и си казах че сега имам малко дърва сорови са но ще станат ще сабера клоки и съчки и като се запалят ще изгорят и ще станат идеялни за жар за пекане на месце имах още доста от заека така щях да хо нареча заек ...

Реших преди да се стъмни да исеча стапоала по едно от дърветата дето бе наи близо зех да правя тъпала сякох рамятах тази брадва ведях голям зор но исяках десетина петнасет стапала за да стигах горе качих с егоре и събрах плодове бяха твърди като камак прибрах ги вътре и ги сложих в един малък бидон 50 литра събрах доста напълних го половината и си легнах направо на земята където си направих нещо като легло от дървета и клони спак като къпан починах си хубаво и се сабудих на сутринта в 6 по моя електронен часовник първо погледнах плодовете бяха омекнали разбрах какво бе това Жито бе жито но по различно Мутант опитах го то бе покълнало да бе си чисто жито много добре имах мелница за брашно бях си купил и я бях съхранил добре с масло и сега щеше да ми доиде донбре днес можех да имам хляб на масата си а като казах маса аз нямах нито маса нито друго щях да се заема само да искарах гориво и да включих резачката но с помоща на брадвата и триона се заех за това да си направя маса наложи се да сека още клони и материяли напраи маса направих си и хубаво легло но бе твърдо нямах какво да сложа одолу  но по нататък ще измисля сетих с ече нямам дрехи и бях само с тези е ще се налага да седа гол гокато съхнат но не с ебях сетил как да ги запаза и не бях зел бях купил прежда и бях приготвил наколко човала с прежда но трябваше да се опреде и да оплета дрехи а аз не можех да плета имах книги те с ебяха запазили имах копутар и лаптоп телефони доста електроника се нещо щеше да ми е полезно да с енауча да плета но сега не бе вачно бях гладен събрах дърва запалих оган и слет като стана жар зех д апеча месото че бе доста топло и щеше да се равали опеках го и нарупах в един ъгал исках да си направя хляб и да хапна мек хляб имах приготвена мая и сода за тази работа на маята и нямаше нищо дори сложих в джибрата тя се разкипа по бързо завря нячи ставаше а се пак ако има пробле ще си направя додачни питки но исках хляб смелих брашно и направих тесто от бързане направих малко хляб на жарта сложих и в тава за да втаса и да го испека на оганя бях готов след час час и половина и седнах да хапвам ...

Е наядах се срахотно приспа мис еподремах и следобят с нови сили се заех с джибрата тя бе готова и аз започнах да вара след час почна да тече искарах 3 литра почти осемдесет градоса спирт преварих я и имах около два литра спирт 100 градоса пробвах резачката стана тръгна но два литра са малко бях сварил само малко имах оше но се оморих легнах и си починах сабудих с епрез ноща залостих вратата хапнах пинах вода и пак легнах бях много уморен не се занимавах с нищо просто запах събудих с ерано се заех с резачката одрязах врата в дървото и започнах да го дълбая свърши му горивото но бях влезнал на меър навъре и я бях оформил като стая но дълбочината бе метър и ми свърши горивото заех се с варене и след не много от няколко часа има 5 литра свърших джибрата но аз отидох да напълн аново по голямо бидонче поне 120 литра  .

Бях уморен и легнах заспах този път се събудих посреднош но не ме се спеше затова се заех да се уча как да се преде и плете по тъно бях изпрел наколко кълбета и започнах да чета как с еплете и опитвах по едно време ми с еприспа легнах и с есъбудих на сутринта продулжих да се уча и да плета по малко по малко зе да става почудих се защо не си направя стан и да плета на него огладнях мног но месото ми бе на превъшван а дивеча се бе наплашил от мото боче с резачката сякане чукане и бе избягал на далеч зех една самоделка пушка и се отправих към блиската гора която бе сякаш по гъста скоро забелязах заници бяха много и не се страхуваха от мен аз стрелях и застрелях три едва ги домъкнах в дупката и се заех с тях изчистих ги единия осолих и остаех да се суши другия щях д аопека а третия за супа зарязах сичко и зема спирта отидох да се вилнея в огромното дърво отне ми време но по пладне имах огромна поне 10 квадрата стая огромна колко да е огромна десет квадрата заех се да си осича изрежа маса и легло бях много мръсен отидох до поточето дето ми бе наблизо и се изкапах се гол и си оставих дрехите да се сошат аз почистих вътре и измих сичко вътре продължих да плета след два часа бяха исъхнали гащите и фанелата та ги обляках  другите дрехи бяха още мокри ..

Хапнах на масата в дървото но забелязах че нямам стол можех да си осича ,издълбая пека в дървото до масата но не исках да правя сичко в стърготини за това си зглобих стол таборетка от клони 

Можех да съм много богат но бях беден за това бях решил да избягам от този свят за това теглих кредит събрах парите дето имах и си купих Криокамера наи нова за нащо време бе толкова нова че не гарантираха за нея тоес дали ще оцелеш с нея и дали ще се събудиш в бъдещето но мен не ме итересуваше рискат аз живех в опасно време секи момет имаше вероятнос да избухне воина и тя наи вероятната щепе да бъде последна за хората и за това също исках да се махна от този абсурден свят подготвих място кадето да поставя камерата бе едно маза на мои приятел в балкана до големия град но не толкова близо за да оцелея ако избухнеше воин аи да мога да потърса цивилизация като се събуда в бъдещето което спорет ме щеше да е супер малко хора или никакви руини от градове и села с богаства в тях техника и храна щях да живея диво и щасливо ..

Получих камерат мотирах я и я захраних с генератор на ток която си бях направил сам използвах една река която бе наблизо и така я мотирах че да има вечно вода и с батерии да ми подържа камерата имах и слъчев панел кото така поставих и бетонирах че  и след 1000 години да работеше и да даваше ток тои щеше да натрупва ток и да го съхранява а когато с еналожеше шеше да подава ток докато се въстанови захранването направих и една геотермална система направих дупка дълбока поне сто метра и там влизаше вода и тя се нагряваше и с еиспаряваше и с помота на малак генератор преобразуваше в ток тази система бе 100 процета сигорна а и даваше доста ток а системата за крио сън искаше 12 волта и няколко вата мошност за да работи ..

Подготвих оръжие газови пистолети самоделки пушки бояприпаси и лекарства храна не зен нямаше да издаржат след 300 години колкото и да е херметична косервата щеше да се развали за това събрах квото имам и мога и го натрупах зазидах вратата  и я бетонирах дори малко испаднах в паника но с еприспах и преди да подества сънотворното влезнах в камерата заспах ..

Събудих се веднага сякаш бе минало миг погледнах часовника на стената показваше че е 12 и двасет и четири петък 2055 година

А мамкаму ного малко съм спал само 30 години помислих си аз почудих с еи реших да вида се пак как е вънка разбих бетона и тухлата и се озовах на поляна къщата дето бе горе я нямаше а кво е станало за трисет години та и руини няма осетих се може да е избухнала воина прибрах с еведнага зех малкия гаигеров брояч и излезнах на поляната тои затрака яко пак влезнах бе много радиоктивно ако поседях 30 минути и с мен е свършено влезнах и започнах да зазидвам пак вратата този път три слоя бетон направин имах бетон и тои не му бе станало нишо та нали е прах кво да му стане пак почуствах прустам на паника пих хапче но то не подества бях скрил в водната си система ижекци за тази работа водата го охлаждаше и сигорно не се е развалило бих си инжекция и заспах събудих с епак веднага този път бе минало 70 години чудех се чудех се  и пак не издаржах замахах огромния чук за камани които бях си приготвил от начало за тази работа излезнах и кво да вида гора от дървета а за 70 години бяха станали огромни сигорно са мотати проверих радияцията с брояча оше пиукапе но като коте тоес ако прекараш няколко дни седмица може да се разболеш но се пак не бе като преди ..

Реших да иследвам раиона знаех каде се намираше пловдив и реших да ида там но насякаде имаше огромни дървета с големи като ябълки плодове маи бяха нещо подобно на шишарки но някакъв мотант вероятно ведях много животни но бяха сякакви създания не можех да ги позная но според мен ставаха за ядене дебнах едно подобно на заек но голямо колкото куче и стрелях олучих го в главата то падна и н епомръдна претичах набързо и го замъкнах в дупката трябваше да си направя врата не можех да карам така с тези митични създания но дърветат бяха огромни с свол на поне 10 метра а и повече то и повечето бяха по двасетина метра и нагоре можех да си направя къща в дървото имах резачка но ме бе страх а и горивото се бе развалило извитряло станало на вода трябваше да направя джибри и да навара спирт алкохол но за сега нямах плодове аз се бях подготвил за тази работа и бях складирал два казана малък и голям сега ми бяха нужни плодове исках да набера малко плодове да вида какво са стават ли за джибра за сега се заех да се занимав с храната бях много гладен и не бях ял почти ден от когато се събудих но нямах врата и не бях сигорен почистих с ножа набързо зверчето  излезна голямо месо за пекане измих го в изворчето и си сложих да вара едно буче в тежера под налягане използвах топлата вода от геотермалната система отне ми време но стана нямах подправко освен сол но стана страхотна супа за гладен човек бе страхотна ..

След като с енахраних ми доиде сила и зех една брадва и трион сложих си пистолет газов на кръста с самоделни заряди не знаех барута дали ше гръмно но се надявах дотичах до блиско дърво и се покатерих на него катерих се доста но по едно време попаднах горе в кораната тук имаше сякакви клони от малки до големи колкото греди дървета ,клони резах резах и всичко натрупах долу след като се обедих че ще стигнат слезнах и едно по едно прибрах вътре а големите натрупах до дупката бях с е замислил можех да си направя къща горе на сигорно в клоните на огромното дърво но се сетих че е радиоктивно вън и н еможе да се седи на открито виж в дървото щеше да е идеялно самото дърво ще екранира от радияция но нямах безин за това се заех с тесла и брадва сковах хубава масивна врата тя бе настани не права щото бе в земята където бе моята дупка вход за моят дом сегашен и едиствен за сега но след време нямаше да е така смятах да си построя в едно блиско голямо дърво огромна хасиенда ,дом кадето да бъда в безопаснос орт хишници и радияция пак огладнях хапнах остатукат от супата и си казах че сега имам малко дърва сорови са но ще станат ще сабера клоки и съчки и като се запалят ще изгорят и ще станат идеялни за жар за пекане на месце имах още доста от заека така щях да хо нареча заек ...

Реших преди да се стъмни да исеча стапоала по едно от дърветата дето бе наи близо зех да правя тъпала сякох рамятах тази брадва ведях голям зор но исяках десетина петнасет стапала за да стигах горе качих с егоре и събрах плодове бяха твърди като камак прибрах ги вътре и ги сложих в един малък бидон 50 литра събрах доста напълних го половината и си легнах направо на земята където си направих нещо като легло от дървета и клони спак като къпан починах си хубаво и се сабудих на сутринта в 6 по моя електронен часовник първо погледнах плодовете бяха омекнали разбрах какво бе това Жито бе жито но по различно Мутант опитах го то бе покълнало да бе си чисто жито много добре имах мелница за брашно бях си купил и я бях съхранил добре с масло и сега щеше да ми доиде донбре днес можех да имам хляб на масата си а като казах маса аз нямах нито маса нито друго щях да се заема само да искарах гориво и да включих резачката но с помоща на брадвата и триона се заех за това да си направя маса наложи се да сека още клони и материяли напраи маса направих си и хубаво легло но бе твърдо нямах какво да сложа одолу  но по нататък ще измисля сетих с ече нямам дрехи и бях само с тези е ще се налага да седа гол гокато съхнат но не с ебях сетил как да ги запаза и не бях зел бях купил прежда и бях приготвил наколко човала с прежда но трябваше да се опреде и да оплета дрехи а аз не можех да плета имах книги те с ебяха запазили имах копутар и лаптоп телефони доста електроника се нещо щеше да ми е полезно да с енауча да плета но сега не бе вачно бях гладен събрах дърва запалих оган и слет като стана жар зех д апеча месото че бе доста топло и щеше да се равали опеках го и нарупах в един ъгал исках да си направя хляб и да хапна мек хляб имах приготвена мая и сода за тази работа на маята и нямаше нищо дори сложих в джибрата тя се разкипа по бързо завря нячи ставаше а се пак ако има пробле ще си направя додачни питки но исках хляб смелих брашно и направих тесто от бързане направих малко хляб на жарта сложих и в тава за да втаса и да го испека на оганя бях готов след час час и половина и седнах да хапвам ...

Е наядах се срахотно приспа мис еподремах и следобят с нови сили се заех с джибрата тя бе готова и аз започнах да вара след час почна да тече искарах 3 литра почти осемдесет градоса спирт преварих я и имах около два литра спирт 100 градоса пробвах резачката стана тръгна но два литра са малко бях сварил само малко имах оше но се оморих легнах и си починах сабудих с епрез ноща залостих вратата хапнах пинах вода и пак легнах бях много уморен не се занимавах с нищо просто запах събудих с ерано се заех с резачката одрязах врата в дървото и започнах да го дълбая свърши му горивото но бях влезнал на меър навъре и я бях оформил като стая но дълбочината бе метър и ми свърши горивото заех се с варене и след не много от няколко часа има 5 литра свърших джибрата но аз отидох да напълн аново по голямо бидонче поне 120 литра  .

Бях уморен и легнах заспах този път се събудих посреднош но не ме се спеше затова се заех да се уча как да се преде и плете по тъно бях изпрел наколко кълбета и започнах да чета как с еплете и опитвах по едно време ми с еприспа легнах и с есъбудих на сутринта продулжих да се уча и да плета по малко по малко зе да става почудих се защо не си направя стан и да плета на него огладнях мног но месото ми бе на превъшван а дивеча се бе наплашил от мото боче с резачката сякане чукане и бе избягал на далеч зех една самоделка пушка и се отправих към блиската гора която бе сякаш по гъста скоро забелязах заници бяха много и не се страхуваха от мен аз стрелях и застрелях три едва ги домъкнах в дупката и се заех с тях изчистих ги единия осолих и остаех да се суши другия щях д аопека а третия за супа зарязах сичко и зема спирта отидох да се вилнея в огромното дърво отне ми време но по пладне имах огромна поне 10 квадрата стая огромна колко да е огромна десет квадрата заех се да си осича изрежа маса и легло бях много мръсен отидох до поточето дето ми бе наблизо и се изкапах се гол и си оставих дрехите да се сошат аз почистих вътре и измих сичко вътре продължих да плета след два часа бяха исъхнали гащите и фанелата та ги обляках  другите дрехи бяха още мокри ..

Хапнах на масата в дървото но забелязах че нямам стол можех да си осича ,издълбая пека в дървото до масата но не исках да правя сичко в стърготини за това си зглобих стол таборетка от клони 

Колкото и да искам с този пистолет нямаше да се опаза от тези мутанти в гората за това ми тряваше поне газов пистолет от онова време имаше ги много но и при тях бе проблем патроните но се пак бе по евтин и по се намираше в градъ в столицата имаше и боини реплики но бяха мака си и бащаси ние тук нямахме толкова срества аз живех на дърво и се изхранвах от плодовете на мутанта дърво с дияметър поне 15 метра и нагоре аз си бях ископал къща в него четери стаи бе ми отнело доста време и работа и дървото бе овяхнало но тук имаше много хлебни дървета които използвахме за храна за хляб ставаше много вкусен хляб някои се бе постарал и плодът на хлебното дърво бе точно копие на пшеница но с размер на зърната колкото ябълка имаше ги в изобилие бяха се распространили на цялата планета след голямата воина преди 500 години сега бе пълно с тях и нямаше почти никакво свободно място освен тях и техните огромни туловища имаше такива големи дървета че може да построиш,вградиш цяло село в него ...

На мен ми трябваше пистолет за да го носа за самобрана да се пазех от мутатите аз обичах да скитам да ловувам и да търса реликви от миналото те бяха много скъпи особено запазена електроника и машини и литература след Голямата Воина се бе отразила зле на хората и ние се върнахме почти в дивото градовете бяха разрошени и да се спасим се скрихме под земята или литнахме в въздоха сега имаше много градове и села под земята и малко летящи но те бяха стари и се распадаха някои бяха изоставени и летяха произволно в атмосверата и се движеха като призраци те не бяха много сега правеха нови но по упростени без електроника и с ръчно управление имаше произвоства но те бяха малки и с малка продукция нямаше суровини и материяли за тях а и кадърните учени хора бяха малко а знанието почти изгубено добре че се събуждаха отвреме на време спящи които имаха иформация и техника те помагаха но бяха малко а техниката се купуваше веднага и  изчезваше в небитието много хора обикаляха и търсеха по древните градове и села за спящи и знание и наи мниого за техника която да продадът и да си оляснят живота

Аз се занимавах с това търсех за сега не бях намерил нищо но и не ми трябваше имах храна имаше дивеч и огромно количество алкохол аз бях на 30 но не се притеснявах от нищо ходех по купони и се веселях по кръчми тук и сега живота за мен бе хубав но се пак исках да забогатея и да ида горе да живея там бе страхотно ходехме по дискотеки горе като имахме пари но бяха скъпи а превоза бе обиствен скъп и то много за това не бях доволен от еднозарядния си капсулен пистолет наслество от татко исках нещо по хубаво наи добре бе някои макаров но газовите бяха по евтини бяха преправяни и служеха добре на хората .

Излезнах да се раскарам зех пистолета и отворих голямата врата излезнах пред дървото и го погледнах то бе голямо и богато дърво но сега бе овяхнало и празно нямаше плодове сичко бе окапало и то зелено още но не се притесних на следващото дърво до мен бе отрупанос хлебно жито и другото и по другото аз бях заобиколен от дървета с огромно количество плод можех да го исползвам за храна или за алкохол или да храня животните си които ми бяха на четвъртия етаж там гледах пилета морски свичета и няколко прасета дори едно магаре не ми трябваха повече ако исках можех да си купя и други животни например овце но не ми се занимаваше имах гълаби те бяха много и вкусни бяха аз тръгнах напред в гората тя ставаше тя ставаше се по дива аз се оглеждах постояно но тук не бе чак толкова опасно скоро достигнах село Белащица и се почудих да вляза ли или не отказах с епродължих търсих богаство по едно време забелязах едно плодово дърво бе от каисия те бяха много рятки и бяха много скъпи дървото не бе обрано но бяха малко плодовете можех да ги преброя бяха около 20 плода но с размер на ябалка и бяха много вкусни ...

Заех се с обирането му и след като напълних торбата си с тях реших да се върна и да ги продам щях да взема доста пари за тях наи   малко двасет златни лева или 2000 сребърни или 20000 медни лева щях да копонясвам седмица с тях а можех да си купя много пиене с тях но не ми стигаха исках да си купя летяща кола която бе 2000 златни лева и бе много скъпа бе наи нова за сега шното време и с енадуваше с водород и хелии и с помоща на електрически двигатели тип на дрон летяха насякаде до 3 километра височина ...

Тъкмо толкова бе позижията на градовете можех да се повеселя в иозоставените градфове и села щях да доставям хора горе по градовете и да печеля пари и злато .

Достигнах село. Белащица и влезнах вътре отидох на пазара и ги продадох пребрах парите 20 златни в джоба и с еотправих там кадето бях надявах се на още малко касмет да намеря поне още десетина дравчета с толкова плод за да изкарам нужните ми пари

Вях на мястото според мен но не намирах други дървета обикалях часове но нямах късмет отказах се бях си  изхабил късмета а и прекалявах с опасноста с този еднозаряден пистолет си насилвах още повече късмета можех да загина за това се прибрах по тъмно бях пред пазара на оръжия и разглеждах пистолетите

-        колко са преправните газови –попитах продъвача

-        петарка като за теб ина че са по 8  - каза той

-        а боините по колко са –попитах

-        поне 50 за теб с патроните и два пълнителя –каза тои

-        нямам толкова за двасетачка кво ще ми дадеш – казах

-        5 газови с патрони за тях  боен не мога да ти дам за по малко от 50 няма как аз ги копувам за 45 нали и аз трябва да спечеля нещо –каза тои

-        Ами ди ми еи този подобния на макаров газов и 100 патрона и котия барут –казах аз и му посочих пистолета

-        10 за теб права ти остъпка ще ти дам и три слитъка олово за патрони от мен –каза той

-        Ок тъкмо ще ми останат за купон – казах си

-        Кубур искаш ли бонус от мен –каза тои

-        Иване браво бе не бях се сетил  да знаиш ще те почерпя накои ден като се видим горе на копон -казах му

-        Е няма нужда толкова златни зимам от теб а оде ги зе а – попита

-        Намерих касия продадох я в Белащица взех 20 за тях –казах му

-        Колко плода бяха –попита

-        20 що  -попитах го

-        Аз щях да ти дам 23 за тях що не мина бе и ти си ми приятел –каза тои

-        Абе не ми с ераскарваше а и бързах мислех че ще намеря още някое дърво ако потърся наоколо но не намерих утре ще ида по далеч мога да искарам късмет пак –казах му

-        Тогава ела при мен колкото и да имаш ще ти ги платя а и тарговия ще направим я патрони я пистолет ще се разберем – каза ми той

-        Добре само да имам касмет а не вярвам нали знаеш колко са рятко –казах му аз

-        Тогава догодина като станат при мен нали –каза тои

-        Нямаш проблем за догодина са за теб я да я приживем па ще мислим –казах му

-        Дано ,дано да си чив и здрав до тогава надявам се за теб –каза той

-        Е след година може да съм горе ама в някои град може тои да е мои знаели се –казах

-        Дано –каза тои

-        Ади чау – казах му и прибрах сичко което бях купил

-        Чау приятел да си жив и здрав може да се видим горе на някоя дискотека скоро –каза той

-        Може и дано ще те почерпа бира пиеш ли – казах

-        О още как –каза той

Аз си тръгнах и след половин час ходене бях пред моето дърво то ме посрешна с радос и вълнение както ми се стори движението на клоните му от вятъра да духаше и то силно едва се домъкнах отворих вратата и влезох едва я затворих качих се горе и нахраних добитака след това слезнах на втория етаж кадето ми бе кухнята направих си яица и хапнах на бързо наядох се слезнах долу в хола и седнах пред камината която запалих веднага бе стодено но не много дървото държеше стравнително топло след малко бе баня и аз отидох в бамята горе на третия в спалнята там бях си направил баня изкъпах с еи отидох пак долу в хола сипах си Уиски и си пинах той ме загря още сега да имах хладилник щеше да бъде добре за стодено безалкохолно една хубава кола би било добре но и с вода ще мина казах си изпих още две чаши след като мина час и нещо се качих горе днес бе петък но не ми с еходеше никаде просто заспах ..

Събудих се рано и веднаха хукнах сложих си пистолета и след като зех капсулната пушка на бащами се засилих в гората скоро бях там цял ден търсех навлезнах в дивите раиони дори една мечка ме нападна обих я с един истрел от малката капсулна пушка сачмите я направиха на решето и тя падна веднага аз се оплаших но бързо ми мина по едно време пред мен се появи цяла градина от череши те бяха мутанти но сега сичко бе мутирало опитах бе с страхотен вкус те бяха колкото ябълки и бяха хиляди имаше цяла гора от поне 50 дървета с много плодове много се зарадвах извадих от джоба телефона и звънах на един мои голям приятел ..

-        кое е – попита гласът в слошалката

-        аз съм бе Иво не ме ли позна одарих джактопа идваи веднага вземи и товарен дрон да натоварим плодовете –казах му

-        какви плодове бе идиот огледаи с еда не са на някои които си ги е засял –каза той

-        да бе не се огледах чакаи да с еогледам ами няма никои апсолутна джугла е някакси няма никого ела ти казвам пращам ти кординати а и ти ще ме проследиш по джипиеса –казах му

Краи на първа част 

ако имах късмета да намеря поне хлебно дърво богато и необрано аз щях да си сваря алкохол и да го продам в поемния град за това зарязах хубавата гледка на плаващата къща горе а продължих да търся в ръцете ми се озова карабина самоделна от мен еднозарядна и с преднопълнеща пушка с електрически възпламенител които осигуряваше по скоростна стрелба имах съвременен пистолет бях го купил с много зор но патроните бяха скъпи за това го пазех за спешни случаи .

Продължих да търся нямаше всичко бе обрано оглеждах се навсякъде и ме бе страх да не ме нападне някои звяр по едно време пред мен изкочи човек от земята едва не го застрелях той излезна с писък видя ме и млъкна учуди се и произнесе

- къде съм кои си ти защо съм погребан -попита ме

- какво правиш бе изкара ми акъла помислих че си някои мутант щях да те гръмна бе -казах аз

- какви мутанти тук е България тук бе моя дом сега е гора не знам как стана -каза ми

-а бе Спящ ти не си добре не знаеш нищо а бе имаш ли електроника в твоята дупка да ми дадеш нещо да си купя Летяща къща – казах му

- чакай как ме нарече спящ и какви летящи къщи при мен нямаше летящи къщи да не съм попаднал в бъдещето – попита

- ти се намираш в 2352 година бе дай някои лаптоп бе да си купя къща – казах аз

- а къде е град Пловдив -попита

- по надолу в тази посока поне 3 километра и на 100 метра под земята -казах аз

- как под земята бе какво приказваш бе няма градове под земята е то сега може да има вече -си каза

- да влезем вътре бе ще ни изяде нещо бе тук е опасно и то много моита самодейка не може да спре огромна мечка мутант – казах

- да влезем в моя затвор -каза той

Влезнах в дупката и попаднахме в една не голяма стая с двадесетина камери всичките бяха пълни с хора .

- Тук имало още хора живи ли са да ги пуснем от тези камери – каза той

- а бе идиот ще ги убиеш то така не става сигурно е станало нещо щом си се събудил по тава време – казах аз

- добре аз не разбирам доведете някои специалист- каза той

- ало ти добре ли си кои разбира от това няма такива поне в нашия град няма аз не познавам от летящите може да имат но как да ида горе без кола а колата е скъпа с балон е трудно и опасно а може да се загубя някъде в въздуха

Бях качил мака в колата и я карах към града бях се научил бързо да карам тази хубава летяща кола приземих се близо до сградата и двамата слязохме от колата закарах я до сградата и я предадох на доктора той не ме пусна вътре аз си тръгнах качих се в колата и подкарах колата си реших да се поразходя из въздушното пространство тук наблизо не карах с голяма скорост просто разглеждах по едно време забелязах малък сравнение на града обект които висеше над гората приближих с е до него и разбрах какво е бе кръчма кацнах и слезнах от колата те имаха малък паркинг от пред и бе много красиво хареса ми прииска ми се и аз да имам такава кръчмарка кеф ти на земята кеф ти горе просто кеф

отворих вратата и се озовах в уютна кръчма дървения имаше десетина маси и пейки на тях бяха насядали хора имаше няколко свободни маси избрах си най близката и седнах веднага се сетих че нямам пари тукашни пари ...

До мен се приближи дърта и дебела жена бе много дърта и грозна ..

- здравей какво ще поръчаш -попита с груб глас

- бях забравил че нямам ваши пари просто дойдох да разгледам нов сам тук от долу съм -казах аз

- от долу нямаш пари а месо да имаш да ми доставиш и други работи - каза тя с вълнение в гласът и

- Да имам ще ти донеса елен става ли брашно от хлебно искаш ли сол -казах и

- оле донеси сол тук е голяма липса всичко донеси ще ти я купя до шушка -каза

- утре ще мина а ако мога по късно мога да мина може ли да си доведа копания да се повеселим – казах и

- всеки е добре дошъл ще ви организирам дискотека ще покана млади дами от града ще си изкарате добре донеси продукти изкарваш си добре и пари ще ти дам само донеси повечко сол тук е дефицит много се търси но няма от къде да се снабдяваме - каза тя

- ние имаме сол много сол имаме морски и каменен морския е фин а каменея е груб за осоляване на месо и за добитъка кои искаш – казах и

- и двата само донеси ще ти го купя всичкия - каза тя

- добре обещавам – казах аз

- да те почерпя нещо за пиене кола ,лимонада ,бира или силен алкохол водка или друго от мен ще платиш по късно -каза тя

- Ами една Бира ако може -казах аз

- Имаш бира с картофки -каза тя

изчезна а аз се загледах всички мен гледаха имаше много хора повечето бяха млади момичета и млади момчета те ме гледаха с интерес а възрастните ме погледаха един път и се отказваха да ме гледат пак не ги вълнувах но младите се чудеха как да ме заговорят..

- Завейте на всички как сте – казах им

Всички ми кимнаха и продължи ха своите занимания тя ми донесе огромна студена халба бира и малка порция картофи отпих от бирата бе хубава и студена хапнах си няколко картофа бяха безвкусни не приличаха на нищо но имаха вид нощите стават по хубави и сладки имаха вкус а тия са безвкусни ще им донеса от града та да опитат хубави картофи казах си аз

Изпих си бирата и не си доядох картофите и станах махнах на всички и си тръгнах качих се в колата си и отлетях трябва да ида на лов за да им донеса елен си казах на акъла си ...

Тя се спусна от горе с замах и скорост едномесната и кола бе голяма но по лека от въздоха за това двигателите не с енапъваха много за да я задвижват и държът в въздуха кострукцията исцяло бе от пласмаса отлята грубо но полирана с маисторлък и умение на някои добър мастор колата имапе размери 3,5 метра дълга според мен и два пирога с височина на тавана поне метър и половина и имаше идиялна аиродинамична форма .

Тя се приземи до мен на сатиметри от мен дори маи ме чукна но толкова леко че се едно те удрат с меко нещо аз я изчаках да излезе и казах ..

-          Зддрасти как си –попитах я

-          О добре храната ти бе чудесна имам новина за теб разрешиха ми да те заведа горе –каза тя

-          О много добре това ми е мечтата от малък когато ми говореха прикаски за летяшите градове и села горе –казах и

-          Е сега ще имаш възможноста качваи с е-каза тя и ми посочи вратата

-          Добре как се отваря а ето натиснах и с еотвори –казах

-          Точно така – каз тя

Аз се качих и тя също колата почти се приземи на земята започна бочене и помпа нагнетяваше нещо но се осети хем стана по топло нем колата започна да се повдига тя я поткара с гас и озат перките забочаха ние се издигнахме плавно и се насочихме нагоре към огромния град ...

-          този град има ли лекари имате ли възможност да лекувате Туберколоза –поитах я

-          да имам е не е проблем имаме антибиотици знаем как да ги правим ще ти дам лекаства и с доктора ще те запозная за теб ли ти трябва – каза

-          не за маика ми болна е много е зле при нас няма лечение ние не знаем как се правят и които е болен от тази болес задалжително умира аз за това ви търсех –казах аз

-          о що не каза отначало като се видяхме сега щяхме да сме я приели в болницата ни за лечение това е нещо важно щях да измоля савета за исключение за теб и маикати но и сега не късно утре доведи маикати чакаи аз ще ти дам кола да си я карап и да ми я докарап сега като идем горе ще те срешна с доктора и ще с еоговорите за макати а ти уре или когато с еразберете с професора я докараи аз ти обещах кола и ще го изпълна дори сам я преготвел тя е нов модел и е скъпа но аз ти я давам срещо малко храна  и редовна  доставка  от теб –каза тя

-          нямате проблем ще съм ви задължен като роб само спасете мама –казах аз

-          това не е проблем ще полежи тук при нас и после с силна храна ще се оправи и ще стане силна като бик дори ще се подмлади с гена терапия която ще и приложи професора –каза тя

Колата достигна огромния грат и се шмугна в градът тя избра място и приземи колата слезнахме и се отправихме към не голяма зграда но личепе че е важна посрепнаха ни говорихме си показаха ми градът бе пълен с чудеса за мен накрая ме заведоха при професор Марков които ми обеща че ще я приеме утре и ще я лекува само да я докарам след месец може да доида пак да си я взема ще се изненадам много каз ми тои аз му обясних че утре ще се опитам да я докарам ако не когато успея ..

След това тя ме отведе в нения дом хапнахе и пихме елексир после тя ме заведе в гаража си както го нарече вътре имапе няколко коли наи хубавата и наи малката бе моята тя ми обясни как се кара сичко бе в един джоистик или ръчка както аз му казах бе лесно по упражнявах с еи слет половин час се понаучих бе много лесно джостинка и лоста за скороса и нямаше друго тя ми каза че има Компютар които се грижи за сичко колата е с двигатели и е подпомогната от водород тя е малка и доста бърза и маневрена апсолутно електрическа имаш батерия за 4 часа полет и работа на колата има вграден генератор които работи с спирт и има панел  кото да си поставиш на земята с него се зарежда за много часове но се пак се зарежда ...

 Във  мигът които бях там та аз се шаснах градът бе над мен и бе огромен  с  размер  поне десет километра в дияметър тои си летеше на поне три километра височина чудех се как става това не знаех ние нямахме образователна система и не ходехме на очилище сичко с ебе скапало след голямата воина преди 300 години след като избухнала внезапно и смъртоносно хората които оцелели се спасявали сами и по единично под земята или горе на небето малцина се спасили там които са помислели и са организирали своето спасение там ..

Аз бях роден одолу в един от поземните градове и моето семество и моите преци бяха живели там триста години до сега аз бях млад и на 20 години и неопитен и иследвах бях излезнал с целта да вида прочутия грат  които летеше търсих го лутах се в гората но слет опасно търсене и избягване на смъртоносни ситуации с мутанти животни аз бях под него  гледах нагоре тои дествително бе голям чудех се как да попадна там желаех го и мечтаех тои си плуваше там и не му пукаше за мен ..

Реших да се кача на някое дърво и да си направя база там а това бе лесно дърветата бяха мутирали и бяха огромни поне 50 метра в дияметър и поне 100 метра височина за товъ бързо се качих по клоните по клоните и бях горе тук бе просторно и чисто с поне десетина метра дияметър в страни имаше клони и леста но тук бе отворено заех се да си права база имах истромети винаги ги носех с мен трион ,тесла брадвичка и пирони от метал ..

След усилена работа и много труд тук изникна навес къща която щях да ползвам запалих оган да привлеча някои тук и зачаках прес времето което чаках си продължих изграждането на къщичката потърсих някое гнездо и се снабдих с месо и яица за ядене хляб си носех от хлебно дърво а това дърво бе също хлебно мутирало дърво и имаше огромни подо мни на топки плодове които мелехме и се получаваше хубав хляб ...

Нямах с какво да ги смеля а и не ми трябваше имах хляб за сега за днес а аз възнамерявах да чакам поне ден за някои които ще прояви лубопиство  от горе...

Изпеках пилето което бе с размер на доста голяма кокошка а бе без пера бе бебе но се пак голямо и с много месо изпеках едно яице което бе огромно спрямо нашите долу под земята ..

Хапнах убилно бе много вкусно пих вода и се отпуснах на пода на малката си къщичка и заспах ...

Събудиме глас на девоика която се смеше с огромен глас помислих че санувам но смехът продължи погледнах към гласът навъка и я видях много красива девоика на поне  15 години и много красива девоика която бе до вратата ми а тя я нямаше вратата не бях я направил и та гледаше мен и се смеше ..

-        ти човек ли си или маимуна –попита с хубавото си глазче

-        човек съм като теб ти ангел ли си – попитах я

-        не аз съм като теб и съм от горе еи от оня град там –каза тя и го посочи с ръка

-        а ти си от хората горе –попитах я

-        а ти си от хората от долу сигурно не ходители ли по повърхноста за това ли сте толкова бледи като призраци – попита тя

-        не много е опасно има мутати огромни са и са много свирепи нямаме хубави оръжия нямаме патрони вече свършиха –казах и

-        а ние имаме правим ги ще ти донеса няколко чувалчета с патрони какъв калибър искъш да ти донеса следващия път когато доида тук може би утре –каза тя

-        ами девет милимитрови за пистолет и 8 за манехера много ще съм ти благодарен ще ти донеса брашно яица и месо за благодарност ако поискаш – казах и аз

-        о много добре ще направя купон с тях у нас и теб  те кана ще доидеш ли –каза тя

-        да но аз нямам с какво да доида –казах

-        ще прата кола да те земе и ще накарам татко да ти купи хубава надуваема едномесна летяща кола е ще ми донесеш малко провизи за нея но за теб сигорно няма да ти е проблем при нас има недостик на храна а нямаме смелост да ходим долу да лувим и да си носим горе за това ако искаш може да потъргуваме  - каза тя и се усмихна и си тъгна към колата която висеше в въздуха тя бе голяма и едномесна тя се качи и отпраши нагоре ....

На другия ден аз се заех с работа събирах храна  яица пилета и дори оспях да си направя мелница смелих 5 кила брашно и бях готов започнах да чакам тя се зададе към пладне и водеше втора кола слет себеси изглежда бе товарна приземис ев близос до мен и слезна носеше торбички в рацете си бяха две но доста обемисти тя ми ги подаде

-        ето ти патрони тук има двеста за манехера и 300 за 9 мм пистолет  -каз тя

-        оле ма ти си ми събрал много продукти дори и брашно о това е много ще ти дам подарък –каза тя и извади от кубура си пистолет и ми го подаде

-        ето това е за теб пистолет Макаров или Валтер  те са еднакви – каз атя

-        о мери това е супер а как работи –попитах

-        ами кат та гледам как го държиш ще трябва да обяснявам –каза тя

-        та така първо с евади пълнитела ето така –каз и показа

-        после се дърпа рамата и с епроивежда контролен истрел като се държи надолу пистолета след това се опоставя пълнителя така и слет това се дърпа рамата дига се претпазетеля нагоре и като искаш да стреляш го сваляш  надоло и натискаш спусака –каза

Тя го насочи към едно дърво и стреля от дървото оскочиха парчета

-        така дърпаш претпазителя нагоре и го поставяш в кобура а а ти нямаш такъв ето земи моя –каза тя и слет като го свали от колана си го подаде

-        така ето така  а сега ми помогни да натоваря а чакаи ето ти резервен палнител –каза тя и го измъкна от колана тук има 8 патрона пистолета има деветс един в цевта да знаеш можеш да стреляш 9 пъти един след друк –каза тя

Аз и помогнах да натовари и бяхме готови тя пусна колата и тя отлета нагоре

-        сигорно омират от смях като ме гледат с този дрон одгоре – каза тя и посочи малка точка в въздоха

-        какво е дрон –попитах

-        ами робот ,автомат машина която има акъл колкото човек и може да дества сама абе просто робот разбра ли – каза тя

-        не но се пак разбирам какво е това – казах

-        аз тръгвам а за това да те зема горе няма да стане днес решява съвета и като реши и разреши ще те кача горе да копонясваме заедно –каза тя и се качи и отлетя

Аз събрах си партакешите и си тръгнах към къщи сега с този пистолет бях сигорен и спокоен отне ми много време но по пладне бях пред вратата набрах кода и вратата се отвори влезнах тази врата не се изпозваше често а и бе забранено че бе много опасно а като си помисля аз и на отивн еи на връщане не съм срешнал никого а дивеч имаше заци колкото куче а елените бяха колкото кравите а наще крави бяха много цени не ги колехме освен ако не остареха много та месото им бе много цено и скъпо аз смятах да продам патроните и с парите ще търсех да купя лекарство за маика ми която бе болна тя бе болна от туберколоза така я наричаха нащите доктори те казваха че може да се излекува с антибиотик но одавна няма освен ако не се появят спящи или не ми дадът от горе аз се надявах на това тръгнах направо към пазара и слет голямо ходене бях пред сергията с пушки и бояприпаси исипах патроните човека лакомо и бързо ги преброи и след това мидаде 10 пачки с пари аз извадих пистолета и го поставих на масата тои посегна да го прибере

-        не бъзаи толкова колко ще дадеш за него и два пълнителя с патрони –попитах

-        ами 1000 лева или пушка и 10 патрона за нея ще ти дам и 100 лева –каза тои

-        нека 150 и съм сагласен но искам хубава добра пушка –казах аз

-        избираи и ако има проблем ще ти я сменя или ще ти я ремотирам –каза тои и посочи пете на масата  те бяха хубави и лъснати

Разгледах ги пощаках с тяк и си избрах наи хубавата

-        тази е наи добрата гарантирам срелял съм с нев а ко има проблем ти обещавам да я поправя – каза тои

-        да имаш атибиотици – казах

-        нали знаеш че от педесет години от последните спящи не сме имали а нямаме и как да ги направим ти откаде зе това да не си срешнал спящи – попита той

-        не дадоха ми ги от горе от големия летящ град за храна обещаха да ме земат горе ще искам атибиотици или доктор да помогне на маика ми –казах

-        о много добре но горе няма да те земят само спящи зимат горе нали знаеш а ти си от тук не си спящ а антибиотици сигорно ако имат ще ти дадът ако вземеш повече продаи ми ще те позлатя и курви ще има –каза тои

Взех карабината и продължих попазарувах малко купих топал хляб салам и плодове напълних торбите и се насочих към нас стигнах бързо аз живех близо до пазара купих водка и безалкохолни и сега бях предф вратата Мама ме пострешна радосно ....

 Във  мигът които бях там та аз се шаснах градът бе над мен и бе огромен  с  размер  поне десет километра в диаметър тои си летеше на поне три километра височина чудех се как става това не знаех ние нямахме образователна система и не ходехме на училище всичко се бе скапало след голямата воина преди 300 години след като избухнала внезапно и смъртоносно хората които оцелели се спасявали сами и по единично под земята или горе на небето малцина се спасили там които са помислели и са организирали своето спасение там ..

Аз бях роден отдолу в един от подземните градове и моето семейство и моите предци бяха живели там триста години до сега аз бях млад и на 20 години и неопитен и изследвах бях изчезнал с целта да вида прочутия град  които летеше търсих го лутах се в гората но след опасно търсене и избягване на смъртоносни ситуации с мутанти животни аз бях под него  гледах нагоре той  действително бе голям чудех се как да попадна там желаех го и мечтаех той си плуваше там и не му пукаше за мен ..

Реших да се кача на някое дърво и да си направя база там а това бе лесно дърветата бяха мутирали и бяха огромни поне 50 метра в диаметър и поне 100 метра височина за това бързо се качих по клоните по клоните и бях горе тук бе просторно и чисто с поне десетина метра диаметър в страни имаше клони и листа но тук бе отворено заех се да си права база имах инструменти винаги ги носех с мен трион ,тесла брадвичка и пирони от метал ..

След усилена работа и много труд тук изникна навес къща която щях да ползвам запалих огън да привлича някои тук и зачаках през времето което чаках си продължах изграждането на къщичката потърсих някое гнездо и се снабдих с месо и яйца за ядене хляб си носех от хлебно дърво а това дърво бе също хлебно мутирало дърво и имаше огромни подо мни на топки плодове които мелехме и се получаваше хубав хляб ...

Нямах с какво да ги смеля а и не ми трябваше имах хляб за сега за днес а аз възнамерявах да чакам поне ден за някои които ще прояви любопитство  от горе...

Изпекох пилето което бе с размер на доста голяма кокошка а бе без пера бе бебе но се пак голямо и с много месо изпекох едно яйце което бе огромно спрямо нашите долу под земята ..

Хапнах обилно бе много вкусно пих вода и се отпуснах на пода на малката си къщичка и заспах ...

Събудим глас на девойка която се смееше с огромен глас помислих че сънувам но смехът продължи погледнах към гласът навънка и я видях много красива девойка на поне  15 години и много красива девойка която бе до вратата ми а тя я нямаше вратата не бях я направил и та гледаше мен и се смееше ..

-          ти човек ли си или маймуна –попита с хубавото си гласче

-          човек съм като теб ти ангел ли си – попитах я

-          не аз съм като теб и съм от горе е и от оня град там –каза тя и го посочи с ръка

-          а ти си от хората горе –попитах я

-          а ти си от хората от долу сигурно не ходите ли  по повърхностна за това ли сте толкова бледи като призраци – попита тя

-          не много е опасно има мутати огромни са и са много свирепи нямаме хубави оръжия нямаме патрони вече свършиха –казах и

-          а ние имаме правим ги ще ти донеса няколко чувал чета с патрони какъв калибър искаш да ти донеса следващия път когато диода тук може би утре –каза тя

-          ами девет милиметрови за пистолет и 8 за Манехера много ще съм ти благодарен ще ти донеса брашно яйца и месо за благодарност ако поискаш – казах и аз

-          о много добре ще направя купон с тях у нас и теб  те кана ще дойдеш ли –каза тя

-          да но аз нямам с какво да диода –казах

-          ще пратя кола да те вземе и ще накарам татко да ти купи хубава надуваема едноместна летяща кола е ще ми донесеш малко провизии за нея но за теб сигурно няма да ти е проблем при нас има недостиг на храна а нямаме смелост да ходим долу да ловим и да си носим горе за това ако искаш може да по търгуваме  - каза тя и се усмихна и си тръгна към колата която висеше в въздуха тя бе голяма и едноместна тя се качи и опраши нагоре ....