Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2017 22:51 - Коран
Автор: fantasta Категория: Други   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
1



  

Страница: от 355

              Автоматично мащабиране Действителен размер Вместване в страницата Ширина на страницата 50% 75% 100% 125% 150% 200% 300% 400%

ПРЕВОД

ПРЕВОД

НА

НА

 СВЕЩЕНИЯ

 СВЕЩЕНИЯ

 КОРАН

 КОРАН

 НА

 НА

 БЪЛГАРСКИ

 БЪЛГАРСКИ

ЕЗИК

ЕЗИК

проф. д-р Цветан Теофанов

проф. д-р Цветан Теофанов

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

1

.

Ал-Фатиха (Откриване)

2.

Ал-Бакара (Кравата)

3.

Ал-Имран (Родът на Имран)

4.

Ан-Ниса (Жените)

5.

Ал-Маида (Трапезата)

6.

Ал-Анам (Добитъкът)

7.

Ал-Араф (Стената)

8.

Ал-Анфал (Придобитото във

войната)

9.

Ат-Тауба (Покаянието)

10.

Юнус (Юнус)

11.

Худ (Худ)

12.

Юсуф (Юсуф)

13.

Ар-Раад (Гърмът)

14.

Ибрахим (Ибрахим)

15.

Ал-Хиджр (Ал-Хиджр)

16.

Ан-Нахл (Пчелите)

17.

Ал-Исра (Нощното пътешествие)

18.

Ал-Кахф (Пещерата)

19.

Мариам (Мариам)

20.

Та Ха (Та Ха)

21.

Ал-Анбиа (Пророците)

22.

Ал-Хадж (Поклонението Хадж)

23.

Ал-Муаминун (Вярващите)

24.

Ан-Нур (Светлината)

25.

Ал-Фуркан (Разграничаването)

26.

Аш-Шуара (Поетите)

27.

Ан-Намл (Мравките)

28.

Ал-Касас (Разказът)

29.

Ал-Анкабут (Паякът)

30.

Ар-Рум (Ромеите)

31.

Лукман (Лукман)

32.

Ас-Саджда (Поклонът)

33.

Ал-Ахзаб (Съюзените племена)

34.

Саба (Саба)

35.

Фатир (Твореца)

36.

Йа Син (Йа Син)

37.

Ас-Саффат (Строените в редици)

38.

Сад (Сад)

39.

Аз-Зумар (Тълпите)

40.

Гафир (Опрощаващия)

41.

Фуссилат (Разяснените)

42.

Аш-Шура (Съвещаването)

43.

Аз-Зухруф (Украсата)

44.

Ад-Духан (Димът)

45.

Ал-Джасиа (Коленопреклонната)

46.

Ал-Ахкаф (Пясъчните хълмове)

47.

Мухаммад (Мухаммад)

48.

Ал-Фатх (Победата)

49.

Ал-Худжурат (Стаите)

50.

Каф (Каф)

51.

Аз-Зарийат (Отвяващите)

52.

Ат-Тур (Планината)

53.

Ан-Наджм (Звездата)

54.

Ал-Камар (Луната)

55.

Ар-Рахман (Всемилостивия)

56.

Ал-Уакиа (Събитието)

57.

Ал-Хадид (Желязото)

58.

Ал-Муджадала (Спорът)

59.

Ал-Хашр (Изселването)

60.

Ал-Мумтахана (Изпитваната)

61.

Ас-Сафф (Редицата)

62.

Ал-Джумуа (Петъкът)

63.

Ал-Мунафикун (Лицемерите)

64.

Ат-Тагабун (Разкриването на

заблудата)

65.

Ат-Талак (Разводът)

66.

Ат-Тахрим (Възбраната)

67.

Ал-Мулк (Владението)

68.

Ал-Калам (Калемът)

69.

Ал-Хакка (Неизбежното)

70.

Ал-Мааридж (Небесните

стъпала)

71.

Нух (Нух)

72.

Ал-Джин (Джиновете)

73.

Ал-Муззамил (Загръщащият се)

74.

Ал-Мудассир (Обиваващият се)

75.

Ал-Кийама (Възкресението)

76.

Ал-Инсан (Човекът)

77.

Ал-Мурсалат (Изпращаните)

78.

Ан-Наба (Вестта)

79.

Ан-Назиат (Изтръгващите)

80.

Абаса (Той ще се намръщи)

81.

Ат-Такуир (Обвиването)

82.

Ал-Инфитар (Разкъсването)

83.

Ал-Мутаффифин (Ощетяващите)

84.

Ал-Иншикак (Разцепването)

85.

Ал-Бурудж (Съзвездията)

86.

Ат-Тарик (Вечерницата)

87.

Ал-Аля (Всевишния)

88.

Ал-Гашийа (Всепокриващият

ден)

89.

Ал-Фаджр (Зората)

90.

Ал-Балад (Градът)

91.

Аш-Шамс (Слънцето)

92.

Ал-Лайл (Нощта)

93.

Ад-Духа (Утрото)

94.

Ал-Инширах (Разтварянето)

95.

Ат-Тин (Смоковницата)

96.

Ал-Алак (Съсирекът)

97.

Ал-Кадр (Могъществото)

98.

Ал-Байина (Ясният знак)

99.

Аз-Залзала (Земетръстът)

100.

Ал-Адиат (Препускащите)

101.

Ал-Кариа (Бедствието)

102.

Ал-Такасур (Преумножаването)

103.

Ал-Аср (Следобедът)

104.

Ал-Хумаза (Клеветникът)

105.

Ал-Фил (Слонът)

106.

Курайш (Курайш)

107.

Ал-Маун (Услугите)

108.

Ал-Каусар (Каусар)

109.

Ал-Кафирун (Неверниците)

110.

Ан-Наср (Подкрепата)

111.

Ал-Масад (Сплетените влакна)

112.

Ал-Ихлас (Пречистването)

113.

Aл-Фалак (Разсъмването)

114.

Ан-Нас (Хората)

Текстово оформление:

http://www.muslims.hit.bg

 

 

1

.

СУРА ОТКРИВАНЕ

(АЛ-ФАТИХА)

(Пророкът

Мухаммад,  Аллах

да

го

благослови

и

с

мир

да

го

дари,  е

казал:

“Невалидна

е

молитвата

на

онзи,  който

не

прочете  “Ал-Фатиха.”  Затова  “Сура

Откриване”  се

произнася

във

всяка

част

на

молитвата.  Тя

е

най-горещото

и

съкровено обръщение към Аллах.  Внея са намерили място някои от най-важните

послания и напътствия на Корана

човек да се покланя единствено на Всевишния

Аллах

и

да

не

очаква

подкрепа

и

напътствие

от

друг

освен

от

Него.  Той

е

единственият Бог, достоен за възхвала и почит.)

1.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

2.

Хвала на Аллах

Господа на световете,

3.

Всемилостивия, Милосърдния,

4.

Владетеля на Съдния ден!

5.

Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.

6.

Насочи ни по правия път,

7.

пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито

на заблудените!

2.

СУРА КРАВАТА

(АЛ-БАКАРА)

Мединска. Съдържа 286 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.

 Алиф. Лам. Мим.

началото

на

някои

сури

има

букви

от

арабската

азбука,  наречени  “буквени

съкращения”,

които

също

са

знамения,  но

истинският

им

смисъл

е

неясен

(

муташабих

)  и

единствено

Аллах

го

знае.  Учените

от

своя

страна

им

дават

различно тълкуване.)

2.

Тази Книга

без съмнение в нея

е напътствие за богобоязливите,

3.

които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме

им дали за препитание,

4.

и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния

живот са убедени.

5.

Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.

6.

За онези, които не повярваха, за тях е все едно дали си ги предупредил, или не си

предупредил

те не вярват.

7.

Аллах е запечатал и сърцата, и слуха им, и пред техните погледи има преграда. За

тях има огромно мъчение.

8.

А някои от

хората казват:  “Повярвахме в

Аллах и в

Сетния ден.”  Ала те не са

вярващи.

2

 

 

9.

Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха,  ала мамят само себе си,

без да усетят.

10

.

Носят в сърцата си

болест

и им

надбави

Аллах болест.  За тях има

болезнено

мъчение, защото са лъгали.

11.

И когато им се каже: “Не рушете по земята!”  казват: “Ние само поправяме.”

12.

Но именно те са рушащите. Ала не усещат.

13.

И

когато

им

се

каже:  “Повярвайте,  както

хората

повярваха!”    казват:  “Да

вярваме ли, както глупците повярваха?” Но именно те са глупците. Ала не знаят.

14.

И щом срещнат онези,  които повярваха,  казват:  “Ние повярвахме.”  Но щом се

уединят със сатаните си, казват: “Ние сме с вас, само им се присмиваме.”

15.

На тях се присмива Аллах и им дава отсрочка в тяхната престъпност да се лутат.

16.

Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Ала нито търговията им

печели, нито са на правия път.

началото

на

Сура

Кравата

Превеликият

Аллах

говори

първо

за

Своята

величествена

Книга

Корана,  за

това,  че

тя

е

пътеводител

и

първоизточник

на

истинския път, после

за вярата в неведомото и за основните задължения, които са

петте  “стълба”  на

Исляма,  и

същевременно

разделя хората на

три

групи

според

вярата.

Първата са вярващите, чиито качества са обобщени в първите пет знамения.

Вторите са невярващите, за които се говори накратко в знамения 6 и 7.

Третата са лицемерите, чието поведение се разглежда в подробности до

знамение

.

Коранът е Книга,  низпослана да призовава хората към правия път.  В тази връзка

той

най-напред

разкрива

на

човечеството,  което е

негов

събеседник,  коя

вяра е

права и коя

не, какви са отговорностите, породени от вярата, какво е положението,

което ще заеме в земния и в

отвъдния живот този,  който вярва в истината и този,

който вярва в лъжата.  Когато се чете Коранът, следва да не се забравя, че винаги

Всевишният Аллах говори, а понякога Той дава възможност и на земните създания

да говорят. Друг път разказва за събития, които илюстрира с примери и сравнения.)

17.

Те

приличат на

човек,  запалил огън,  но

щом наоколо се озари,  Аллах отнася

техния светлик и ги оставя в тъмнини, да не виждат.

18.

 Глухи, неми, слепи

те не се завръщат.

19.

Или са като  [застигнати от]  дъждовен облак на небето

в него има тъмнини и

гръм,  и

мълния.  Запушват

с

пръсти

ушите

си

от

гръмотевиците,  с

уплах

пред

смъртта. Аллах обгражда неверниците.

20.

Мълнията едва не отнема зрението им. Всякога, щом ги освети, вървят, а щом се

стъмни над тях, спират. Но пожелае ли Аллах, Той би отнел и слуха, и зрението им.

Аллах над всяко нещо има сила.

21.

 О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да

се предпазите

22.

от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето

свод, и изсипва вода

от

небето,  и

чрез

нея

вади

плодовете

препитание

за

вас!  И

като знаете

това,  не

сторвайте подобия на Аллах!

23.

А ако се съмнявате в това, което сме низпослали

на Нашия

раб, донесете една

сура,  подобна

на

неговите,  и

призовете

вашите

свидетели

освен

Аллах

ако

говорите истината!

24.

Но

не

го

ли

направите

а

никога

не

ще  [го]  направите

бойте

се

от

Огъня,

горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.

25.

И

благовествай

онези,  които

вярват

и

вършат

праведни

дела,  че

за

тях

са

Градините,  сред

които

реки

текат!  Всякога,  щом

бъдат

нахранени

с

плод

оттам,

казват: “Това е [същото], с което и преди бяхме хранени.” А ще са дарени с негово

подобие. Там за тях има пречисти съпруги и там ще пребивават вечно.

26.

Аллах не се свени да дава пример всякакъв

и колкото комар, и по-голям от него.

Които

са

повярвали,  знаят,  че

това

е

истината

от

техния

Господ.  А

които

са

неверници,  изричат:  “Какво цели

Аллах с този

пример?”  Заблуждава с него Той

мнозина и напътва с него Той мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците,

27.

които нарушават

обета пред Аллах след

неговото потвърждаване и

прекъсват

онова, което Аллах е повелил да бъде съединено, и сеят по земята развала. Тези са

губещите.

(Обетът пред Аллах са думите, изречени от хората на Писанието, че непременно ще

повярват

в

последния

Пророк,  за

чието

идване

се

провъзгласява

в

Тората

и

Евангелието, ала когато той дошъл, не повярвали и нарушили думата си.)

28.

Как отричате Аллах

бяхте мъртви, Той ви съживи! После ще ви умъртви, после

ще ви съживи, после при Него ще бъдете върнати.

29.

Той

е,

Който

сътвори

за

вас

всичко

на

земята,

после

се

насочи

към

[сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае.

30.

И

когато

твоят

Господ

рече

на

ангелите:  “Ще

създам

на

земята

наместник.”  

рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви,

докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото

вие не знаете.”

31.

И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите

и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!”

32.

Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи.

Ти си Всезнаещия, Премъдрия.”

33.

Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не ви

ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята,  и знам какво разкривате и

какво потулвате?”

34.

И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен

Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.

35.

И

рекохме:  “О,  Адам,  пребивавай с

жена

си

в

Рая

и

яжте оттам

в

доволство,

откъдето

пожелаете,  но

не

приближавайте

до

онова

дърво,  та

да

не

станете

угнетители!”

36.

А сатаната

ги подмами

да се подхлъзнат

и

ги извади от

Рая,  където бяха.  И

казахме:  “Напуснете

врагове един

на

друг!  За

вас на

земята

има

пребивание

и

ползване до време.”

37.

И

получи

Адам

слова

от

своя

Господ,  и

Той

прие

покаянието

му.  Той

е

Приемащия покаянието, Милосърдния.

38.

Казахме:  “Напуснете

оттук всички! И

дойде ли

при вас напътствие

от

Мен,  за

онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят.

39.

А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения,  тези са обитателите на

Огъня, там ще пребивават вечно.”

40.

О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и спазвайте

своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и имайте страх от Мен

един!

41.

И вярвайте в това, което низпослах, за да потвърди наличното у вас! И не бъдете

първите неверници към него, и не продавайте на никаква цена Моите знамения, и

бойте се от Мен един!

(“... никаква цена”  буквално: “на нищожна цена”)

42.

И не смесвайте истината с лъжата, и не скривайте истината, когато [я] знаете!

43.

И

отслужвайте

молитвата,  и

давайте

милостинята

закат

,  и

се

покланяйте

с

покланящите се!

44.

Нима

повелявате

на

хората

праведност,  а

забравяте

себе

си,  въпреки

че

вие

четете Писанието? Нима не проумявате?

45.

И искайте помощта [на Аллах] с търпение и молитва! Тя наистина е трудна, ала

не и за смирените,

46.

които се надяват, че ще срещнат своя Господ и че при Него ще се върнат.

47.

О,  синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че бях ви

предпочел измежду народите!

(Народ, измежду който е изпратен пророк, превъзхожда другите народи от своето

време, тъй като сред всички хора Всевишният Аллах е избрал именно този народ и

този човек. От друга страна, той носи по-голяма отговорност. Впрочем, за синовете

на Исраил, за чието превъзходство тук се споменава,  знамение  61  на същата сура

разказва, че ги е сполетяло унижение и бедност, и са си навлекли гнева на Аллах.)

48.

И бойте се от Деня, в който ни една душа не ще замени друга в нищо и не ще се

приеме

от

нея

застъпничество,  и

не ще

се вземе от

нея

откуп,  и

никому не ще

се

помогне.

49.

И [спомнете си] когато ви избавихме от хората на Фараона. Те ви причиняваха

най-лошото мъчение, като избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. Това бе

велико изпитание за вас от вашия Господ.

50.

 ...И когато разделихме за вас морето на две и ви избавихме, и издавихме хората

на Фараона пред очите ви,

51.

и когато определихме за Муса четиридесет нощи, после вие подир него приехте

телеца, ставайки угнетители,

52.

после ви простихме, за да сте признателни!

53.

И когато дадохме на Муса Писанието и Разграничението, за да се напътите!

54.

И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой, ти угнети себе си, като прие

телеца.  Покайте се пред своя

Създател и

убийте  [злите сред]  вас!  Това

е за ваше

добро

пред

Създателя

ви.  Той

ще

приеме

вашето

покаяние.  Наистина

е

Той

Приемащия покаянието, Милосърдния.”

55.

И

когато

изрекохте:  “О,  Муса,  не

ще

ти

повярваме,  докато

не

видим

Аллах

наяве”, мълнията ви порази, както гледахте.

56.

После ви възкресихме след вашата смърт, за да сте признателни!

57.

И ви заслонихме с облака,  и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците: “Яжте

от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха, а себе си угнетиха.

58.

И

когато

рекохме:  “Влезте

в

това

селище

и

яжте

оттам

в

доволство,  където

пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се, и кажете: “Опрощение!”. Ние ще ви

извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните.”

59.

Ала угнетителите подмениха словото, което им бе казано, с друго. И изсипахме

над угнетителите напаст от небето, защото бяха нечестивци.

60.

И когато

Муса

помоли

за

вода

за

своя

народ,  рекохме:  “Удари

с

тоягата

си

камъка!” И дванадесет извора избликнаха от него. Вече всички хора знаеха своето

място за пиене.  “Яжте и пийте от препитанието на Аллах!  И не сейте развала по

земята, рушейки!”

61.

И когато рекохте: “О, Муса, не ще изтърпим на една и съща храна. Позови своя

Господ заради нас,  да ни даде от онова,  което земята ражда

от нейните треви и

краставици,  и

жито,  и

леща,  и

лук.”  Каза:  “Нима

ще замените

по-доброто с по-

лошо?  Слезте

към

някой

град

и

ще

намерите

онова,  което

търсите!”  И

бяха

белязани с унижението и бедността, и си навлякоха гнева на Аллах. То бе, защото

не

повярваха в

знаменията на Аллах и убиваха

пророците несправедливо.  То бе,

защото се противяха и престъпваха.

62.

Онези,  които вярват, и юдеите,  и християните,  и сабеите,  онези  [от тях]  които

вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя

Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.

63.

И когато приехме вашия обет,  и въздигнахме над вас Планината  [ви рекохме]:

“Хванете

здраво

това,  което

ви

дадохме,  и

помнете

какво

има

в

него,  за

да

се

побоите!”

64.

После се отвърнахте и ако не бе над вас щедростта на Аллах и Неговата милост,

щяхте да сте от губещите.

65.

И узнахте онези

от

вас,  които престъпиха

в Съботата,  и им рекохме:  “Бъдете

маймуни презрени!”

66.

Сторихме

го

за

назидание

по

тяхно

време

и

след

тях,

и

за

поука

на

богобоязливите.

67.

И когато

Муса

рече

на

своя народ:  “Аллах ви

повелява

да заколите крава.”  

рекоха: “На присмех ли ни взимаш?” Рече: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!”

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 250916
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101