Заря от взривове и светлини хората ги мислят за огромна буря

Хората умират до три дни

Влакът продължава и стига пловдивската гара няма никои всички са мъртви

Влакът пътуваше с умерена скорост тъкмо навлизахме в поредния тунел като бе най дълъг 

Изведнъж с навлизането чухме големи взривове сякаш от заря или от бомби дори влака се разтресе и заподскача като насекомо духано от силен вятър

През цялото време до преминаването на влакът ние и влакът се тресеше от взривове с излизането на влака вече всичко бе престанало само пресвяткаха светлини в далечината

И така продължихме без проблем пътуването си никои не видяхме през цялото пътуване никъде не спряхме на никоя гара

Минаха три дни и ние пристигнахме на Пловдивската гара на гарата нямаше никои  не видяхме нито един човек нито пътници които да чакат

Аз слезнах и веднага отидох в подлеза да отида към спирката на реса на автогарата

Отидох доста бързо и не видях никого на спирките нямаше никого дори охраната на гарата я нямаше  а бе отворено всичко и кафетата и ресторантите всичко чак сега забелязах че в тях нямаше хора а бе отворено всичко седнах пред сто яката на реса ни за Брани поле изчаквах да дойде реса но никои не идваше омръзна ми и ми се припи  и при яде отидох до близката лавка и си направих сандвичи ,тостери пих лимонада която не трябваше да пия бях диабетик и то на инсулин 

След като се наядох с два сандвича аз седнах пак на стол от столовите на барчето отпред  зачудих се и се замислих

От вратата на автогарата излезнаха  младеж и младо момиче младежът бе в истерия и крещеше

-         всички са мъртви няма никои жив ще умрем –каза той

-         е и какво има – попитах аз

-         всички са мъртви навсякъде няма хора а по домовете е пълно с трупове –каза –младото момиче

-         ма как аз не съм видял никого нито един труп –казах аз

-         да ама навсякъде в градът са само мъртви единствените които видях палуваха с нас на влака  ,дори и ти си от него нали -.попита младежа

-         да аз слезнах от влака преди 2 часа вече стават и чакам тук а няма никого –казах аз

-         и ние така бяхме докато отидохме до нас навсякъде бе пълно с гниещи трупове всичките апартаменти бяха отворени и бяха пълни с трупове –каза младата дама

-         -не може да бъде трябва да ида у нас –казах аз и се насочих към най близкото отворено такси качих се и подкарах колата скоро бях в село нямаше никого отидох у нас всички бяха мъртви нямаше никои оцелял проверих цялото село не намерих никои оцелял

Обикалях цял ден а не намерих никого в селото нямаше никои жив за това реших да ида в градът отидох пак на автогарата но вече ги нямаше хората които бяха дошли при мен

Обикалях докато се стъмни но не намерих никого

Спрях в най близката кръчма и влезнах в нея изхвърлих труповете отвън и започнах да готвя направих си мезета пилешки крила ,ребра ,цаца и доста други мезета и след като хапнах три пържоли от скарата започнах да пия започнах с бира бях жаден изпих две след това почнах с вино и след това помня как пих от коняка водката мастиката и останалото не помня

Събудих с ес огромно главоболие събудих се с мисълта за станалото знаех какво бе станало пих аспирин и аналгин и се насочих към Тримонциум там бе един от уважените магазини

Утараших го яко взех пушки и пистолети и много пистолети заредих багажника с патрони и се насочих към хижа здравец скоро бях там избрах си едно забутано и самотно бунгало

Нямаше труп в него но явно последния клиент се бе разбягал и бе изоставил храна пиене и всичко и дори бе отворено

Принесох оръжието и след като се качих на колата се отправих към магазина на хижа здравец скоро бях там натоварих почти всичката храна която става за ядене и я занесох в хижата отидох и до града да намеря няколко генератора занесох ги горе след това занесох доста гориво в няколко варела и след като включих  генератора си включих телевизора а по нея даваха някакви кадри и коментари за случело то от телевизията разбрах какво бе станало според учените

ЗЕМЯТА БЕ АТАКУВАНА С НЕУТРОНИ БОМБИ