Родители

 Да бъдеш жител на атмосветно село не бе лесно но аз бях такъв след воината нямахме избор доло не се живеше радияция смърт лед мутанти за това които оспя да се добере до градовете и селата които на бързо бяха надути и издигнати на поне 5 километра височина дори 10 аз бях щасливец бях от малкото деца качени от родителите им да ги спасат а те са останали доло в поземни окрития и на планиските върхове за това одгат станах самостятелен гражданин аз взех кола и обикалях върховете и ги търсех моите родители

Постояно ме увещаваха че са мътви и да ги забравя но аз не ги забравях

Така днес се качвам на летящия автомобил и го подкарвам слет като го надух с водород и хелйй за да си намали масата с помоща на перки турбини се издигах нагоре и с рективен двигател се насочвах напрет с огромна скорост

Летях с скорост от 554 километра в час и се насочих към връх ботев скоро забелязах построики на върха кацнах хората ме посрешнаха бяха изгладнели и болни децата бяха зрави

-         здравете да познавате една жена и мъж недяка и коста  тодорови – попитах

-         при нас има такива хора но са болни скоро ще омрат – каза някои

-         може ли да ме заведете да ги вида – попитах

-         добре – казаха

отидохме в една изгнила и скъсана палатка там лежаха родителите ми познах ги веднага качих ги на колата и ги откарах в селоито излекувахме ги с противорадициони лекарства скоро бяха на крака

-         Благодаря на госпот че ви намерих – промалвих аз ...

-