- Ивайло Красимиров
- 24 април 2017 г. в 11:23 Последна промяна:
5 май 2017 г. в 09:54
Когато през миналата година бе открита планета, приличаща на Земята и обикаляща около най-близката до нас звезда – Проксима Кентавър, (Proxima Centauri), редица учени започнаха да правят прогнози кога можем да стигнем до тази планета. Според най-смелите предвиждания, сонди към Проксима Б, могат да бъдат изпратени след малко повече от 20 години.
Има обаче един много съществен проблем това да се случи. За да стигне бързо до планетата обикаляща около Проксима Кентавър, космическата сонда трябва да има такава скорост, която ще й попречи да намали, когато стигне до нея и ще има на разположение едва няколко секунди за да се проучи планетата от близо.
Ако сондата трябва да остане по-дълго в чуждата звездна система е нужна различна технология. Тя не е непозната, благодарение на работата на двама учени – Рене Хелер и Майкъл Хипке. Наскоро те разработиха теория, според която самата светлина от звездите, които искаме да посетим, би могла да се използва за да се намали скоростта на изпратената сонда, пише списание New Scientist.
Това обаче не важи за Проксима Кентавър. Може и да е най-близката до нас звезда, но тя е много слаба, излъчваща слаба светлина. Ако се използва методът на Хелер и Хипке, за да се забави сондата при Проксима ще е нужна мисия от около 140 земни години, а това значи извън живота на всички работещи днес, а и в недалечно бъдеще учени.
Хелер и Хипке сега се спират на много по-ярката звезда Сириус, която обаче е около два пъти по-далеч от Проксима Кентавър. Поради много по-силната светлина излъчвана от нея обаче, тя може много по-лесно да ускори и съответно забави сонда изпратена към нея, според теорията на Хелер и Хипке. Според техния метод ще са нужни 69 години на една космическа сонда, за да стигне до Сириус.
За да се осъществи подобно пътуване, има още едно важно изискване – да се изобрети изключително тънко слънчево платно, което да направи сондата съвсем лека. Това слънчево платно трябва да бъде устойчиво на температурни промени и да се разпъва на няколко стотин кв.м. Според Хелер, днес най-подходящ за целта изглежда материалът графен. Когато подобно платно бъде възможно да се произведе, проектът за полет до Сириус може да се осъществи, вярват учените.
Ако само за 69 години (и още около 8 за да стигнат снимките обратно до Земята), можем да видим отблизо друга звезда, това ще отвори немислими днес нови хоризонти за разбиране и изследване на вселената.
