Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2017 15:27 - Зима в гората
Автор: fantasta Категория: Други   
Прочетен: 436 Коментари: 0 Гласове:
0



 |     Зима в гората


>     Михаил Лъкатник
>     Птичи дом

P>
      Птички, птички, лекокрили,
      бяла зима е сега.
      Но не се плашете, мили!
      Тъй е пухкав, мек снега.

      Ето, нося ви трошици.
      Похапнете си завчас.
      Няма, мънички душици,
      да гладувате при нас.

      По селата, градовете
      има къщички за вас.
      Вий във тях на топло спете,
      ако вън завие мраз!
P$


>     Леда Милева
>     Къщичка за птичките

P>
      Батко къщичка направи
      от дъски зелени, здрави.
      Заковахме я на двора
      между клоните на бора.

      И посипахме трошички
      за добрите гладни птички,
      да похапнат, да се сгреят,
      цяло лято да ни пеят.
P$


>     Чичо Стоян
>     Врабче

P>
      Сняг се сипе на парцали;
      вее буря, веят хали.
      А отвън се чуй врабчето
      как се моли на детето.

      И кой знае му езика,
      той разбрал би как му вика:
      — Джив-джив! Аз, дете, съм
      още жив, още жив!

      Нека веят бури, хали,
      нека сняг се сипе, вали…
      Ако имаш, ти сърце,
      то ми хвърляй по зрънце.

      Джив-джив! Аз, дете, съм
      още жив, още жив!
      И игрив, и скоклив!
      Джив-джив, джив-джив!
P$


>     Веса Паспалеева
>     Зимна песничка

P>
      Рой снежинки луди
      скачат ръченица —
      сякаш пеперуди
      в снежната горица.

      Заю ги посреща
      с весели очички,
      Заю студ не сеща
      в топли ръкавички!

      И не ще да знае
      в бялото кожухче,
      скок-подскок — играе,
      като меко пухче!
P$


>     Димитър Спасов
>     Болен Зайко

P>
      Над гората сняг вали.
      Зайко гърло го боли.
      И лежи сега в леглото.
      Нека да лежи, защото
      вчера, както си играл,
      цяла шепа сняг изял.
P$


>     Васил Павурджиев
>     Снежен човек

P>
      Днес децата вън на двора
      си направиха от сняг
      цял човек — голям и страшен,
      със тояга и калпак.

      Хей, хей, трака, трак,
      със тояга и калпак.

      С нос от морков и очички —
      вижте го какъв е мил,
      пък и чудно име има —
      кръстиха го те Страхил.

      Хей, хей, хи-хи-хи,
      кръстиха го те Страхил.

      Но не щеш ли Заю-Баю
      посред нощ ей тук се спря,
      поогледал той човека
      и кураж голям събра.

      Хей, хей, ха-ха-ха
      и кураж голям събра.

      Хоп! — подскочи и налапа
      на Страхила той носа,
      сладко-сладко го захруска
      и излапа на часа.

      Хей, хей, ха-ха-ха
      и излапа на часа.

      Заю-Баю пак подскочи
      и му рече с весел глас:
      — Теб носа ти е за хубост,
      но храна е той за нас!

      Хей, хей ха-ха-ха,
      но храна е той за нас!
P$


>     Леда Милева
>     Грешка

P>
      Баба Меца къща има —
      спи си вътре цяла зима.
      Мечето навън заспало
      и когато заваляло,
      станало от черно — бяло.

      Баба Меца се събудила,
      гледала го и се чудила:
      кой детето й по грешка
      е облякъл в бяла дрешка?
P$


>     Георги Авгарски
>     Зима

P>
      Сняг дълбок затрупа
      буки и липи.
      В дъбова хралупа
      катеричка спи.

      Спят иглики мили,
      билки и листа —
      сбират нови сили,
      чакат пролетта.
P$


>     Веса Паспалеева
>     Писъмце по снега

P>
      Зиме в дивата гора
      е така приятно!
      Писъмцето по снега
      можеш ли отгатна?

      Запетайка, колелце
      и чертички криви…
      Рунтавелка на хорце
      скачала е живо!

      Ей копитца две по две —
      като малки чашки.
      Хоп! Хоп! Малкото сърне
      слиза от Мургашка!

      Ето лапи на вълка,
      туй са на Лисанка,
      писала е по снега
      ситно леля Вранка!
P$


>     Цветан Ангелов
>     Шаро и първият сняг

P>
      Тихо се сипе
      първият сняг,
      галено щипе
      бузките пак.

      Де е на двора
      старият пън?
      Снежко затрупа
      всичко навън.

      Плевникът има
      снежен калпак.
      Зимата блъска
      къщния праг.

      Шаро тревожно
      тръска глава —
      Как е възможно?
      Що е това?

      Шаро е още
      малко кутре —
      може ли Шаро
      да разбере?

      Колко си глупав,
      Шаро, сега!
      Колко страхливо
      гледаш снега.
P$


>     Асен Босев
>     Зима

P>
      Вън на двора всеки кол
      бял капчук си е забол
      и до шията в снега
      плава кучето сега.

      А селцето кротко спи,
      спят и старите липи
      и от клоните снежец
      рони сивият врабец.

      Ситен сняг вали, вали
      над дървета и коли
      и в затихналия друм
      няма говор, няма шум.

      Само някъде звъни
      звън на литнали шейни
      и снегът вали, вали
      над дървета и коли!
P$


>     Георги Авгарски
>     Бяла зима

P>
      Бяла зима се навъсила,
      бял снежец навън поръсила:
      на козата до коленцата,
      на кутрето до ушенцата,
      на петлетата до гушките,
      на Калинчо до ботушките.
P$


>     Йордан Стубел
>     Зима иде

P>
      Хей, хей, гарван стар!
      Де си ходил? — По пазар…
      Натоварих на колата
      топли дрехи за децата.
      Купих вълна сто къдели
      и чорапи по-дебели,
      две лисичета одрани,
      да не мръзна като лани;
      и кожухче, и терлички,
      и за малките чепички.
      А за веселата булка
      ръкавици и качулка,
      и чадърче за дъждец —
      да се пука гол врабец.
P$


>     Трайко Симеонов
>     Зима в селото

P>
      Над селото мълчаливо
      оградено със мъгли,
      от небето тъмно — сиво,
      сняг безспир вали, вали…

      Хижи, дворища и ниви
      бърза, бърза да покрий.
      Дим на облаци красиви
      над комините се вий.

      Всички вкъщи се прибрали,
      пусто, глухо е навред,
      сал врабците изгладняли
      цвъркат на отсрещний плет.
P$


>     Леда Милева
>     Срещу Нова година

      {img:veseli_baloni_sng.jpg|-right}
P>
      Спи, моя палава сестричке,
      спят зайчета, щурци и птички.
      След малко тихо през комина
      ще дойде Новата година.
      И кой каквото си сънува
      наяве тя ще му дарува:
      на катеричката — бадеми,
      на Зайо — моркови големи,
      на тебе — кукла за другарче,
      на мене — шарено букварче.
      Спи, някой идва през комина.
      Дали е Новата година?
P$


>     Дора Габе
>     Избързал

P>
      Дядо Мраз, ти си луд,
      че избърза с тоя студ.

      Нали виждаш наште птички,
      как ги изпоплаши всички!

      Стори ли ти някой зло,
      че донесе туй тегло?

      Ох, горкичките врабчета,
      мръзнат с голите крачета

      и от зима ги е страх…
      Дядо Мразе, туй е грях!
P$


>     Елисавета Багряна
>     Коледен гост

P>
      Сняг засипал вън земята.
      Зимна вечер свята.
      Вътре топло. Край елхата
      шепнат си децата.
      В миг те млъкват, че зачуват —
      вънка някой чука:
      „Чук-чук! Чук-чук!“
      — Кой е тук?
      — От студа ме приберете —
      моля отворете!
      — Кой си? Името кажи.
      Само не лъжи!
      — Аз съм Щурчо — цигулар,
      ваш добър другар.
      Струпаха се на вратата
      радостни децата:
      — Гост добре дошъл си наш.
      Влез! Стопли се! Яж!
      Влиза Щурчо — гладен, беден,
      мършав и приведен,
      но цигулката си носи —
      милост той не проси.
      Сгря се, хапна, па я стегна,
      лъка си обтегна,
      заизвива кръшна песен,
      замижа унесен…
      А децата се разсмяха,
      викнаха, запяха,
      за ръце се наловиха
      и хоро извиха.
P$


I>
      $id = 302
      $source = Моята библиотека
      __Издание:__
      Зима в гората
      Издателска къща „Пан“, София, 2001
      Художник: Мария Илиева-Ботева
      ISBN 954-657-404-X
I$
 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 249779
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101