Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10 00:04 - Далечно Бъдеще и Настояще
Автор: fantasta Категория: Хоби   
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове:
0



  

                                                Далечно Бъдеще

 

 

 

Колкото и да я търсех не я намирах бе се изгубила в гората на непознатите земи тя бе моята приятелка и се познаваме от скоро но днес трябваше да се срещнем на нашето място но не дойде аз и звънях на телефона но никои не вдигаше затова реших да я търся обикалях цял ден в непознатото и опасно място на забранените земи  накрая я видях тя бе застанала до едно място до едни дървета и се вглеждам аз отидох до нея и забелязах какво гледа бе врата метална врата

-         спящи –каза тихо тя сякаш се боеше да не ги заблуди

-         Да сигурно от колко време седиш тук – ч попитах

-         Отдавна - каза тя

-         Туке опасно Мариянче да се омитаме от тук ще маркирам с балон маркер мястото и да изчезваме ще дойде друг път –казах

-         Добре и без това закъснявам а те да поспят още –каза тя

-         Летящата дискотека на Бат Петьо ни чака –казах аз

 

В това време люкът съска и се отвори никои не излезна ние се почудихме и влязохме вътре бяха наредени пет камери и петте празни в тях нямаше спящи .

- а тука няма спящи –казах аз

- ами да само капсулите са тук –каза тя

            - дали работят тези камери за сън – попита тя

            - представи си да влезем и да заспим и да се събудим след 1ооо години а –каза тя

- о би било чудесно изведнъж да прескочим 1000 години –казах аз

            - ами кво чакаме да влизаме и да видим – каза тя

- сигурно няма да стане нищо сигурно са развалени –казах аз

            -  да влизаме –каза тя

Ние влезнахме и след мик бяхме заспали след още толкова се събудихме без да разберем че сме спали излезнохме от криокамерите

-         казах ли ти че нищо няма да стане дори не заработиха –каза ми тя

-         да бе не виждаш ли че са развалени да си тръгваме – казах и

-         да излизаме –каза тя

Вратата бе затворена ние застанахме пред нея и автоматика трудно и скърца но я отвори но отгоре имаше пръст която се срути и отгоре се показа светлина ,

-         а кво става откъде се взе тази пръст тук кои ни е закопал кои се базика с нас –казах аз

-         да бе кои ли си играе игри с нас – каза тя

-         абе е и кои сте вие бе боклуци – казах аз и избутвайки пръста излезнах отвън но отвън се бе променило имаше друга растителност дървета нямаше а имаше жито това бе житна нива .

-         А кво става тук нали имаше гора да не сме се телепортирали някаде другаде о сетих се ние сме в Бъдещето заспали сме но не сме осъзнали тази пруст говори че поне 1000 години са минали ако не и милион –казах и

-         Ама това сериозно ли го мислиш може да сънуваме това и в момента да сме в камерата още ощипи ме да съм сигурна – каза тя

-         Оу бе много силно ме ощипа –каза тя

-         Ами нали поиска и аз го направих я да видим машината коя година показва на лаптопа –казах и

-         Да да видим дано да работи още –каза тя

Ние влезнахме пак вътре и видяхме мониторът показва 25567 година от новата ера срив в енергията е накарала системата да се изключи това разбрахме от компютъра ..

-         ма сериозно ли сме спали близо 20000 години –каза ми

-         Ми да не виждаш ли и сега сме в Бъдещето какво ще правим – попитах я

-         Ами ще излезем и ще потърсим помощ не видя ли летящите градове горе бе пълно с тях а навсякъде имаше жито –каза Мариянчето

-         А сериозно ли кога оспя да ги забележиш аз не забелязах нищо –казах и

-         Ами къде гледаш да излезем да ти покажа –каза тя

Ние излязохме набързо и тя посочи небето с рака там имаше доста малки и големи градове по различни от нашите бяха по нови и по красиви между тях сновяха малки автомобили които летяха толкова леко но не бяха дирижабли .

-         ама сериозно тук е пълно с малки и големи градове дори и малки сгради има еи там видя ли на север –казах и посочих

-         ами на юг има повече та те са навсякъде ако се вгледаш то повечето са самостоятелни домове да не са се изнесли хората горе и да са зарязали земята и да са я оставили само за одглеждане на жито –каза тя

-         ами да може –казах аз

Докато си говорехме някои ни забеляза от горе и една кола се спусна към нас след малко висна над нас от нея скочиха млади хора бяха четирима двама младежи и две девойки по на двайсет .

-         вие кои сте -попита младежа с русата коса които бе откъм нас

-         какво правите тук с какво сте тук къде ви е превоза в беда ли сте да помогнем да ви отведем горе тук е опасно има машини автомати които обикалят и жънат и прибират реколтата е и я там задава се към нас не я ли видяхте добре че ви забелязахме ние сме тръгнали на гости у приятели и Пепито ви забеляза долу и ние долетяхме – каза той

-         ама вие сте Българи къде е град Пловдив – попита Мимето

-         е и там в дясно големия град тои сега е по високо от къщите те са долу – казва младежът от другата страна на колата

-         вие не сте ли от тук от къде сте -попита момичето от близката ни страна 

- ами от тук но от преди 25000 години в миналото –казах им аз

- сериозно не се ли шегувате – попита тои

- е и тук е камерата с криокамерите – казах и посочих

- Момчета не знам от каде сте но към нас се е насочило едно автоматично чудовище наи вероятно няма да спре пред нас може да ни смаже всичките – каза девойката отзад на младежа с който говорихме

- Спокойно Иванке те имат ИИ и тои не е глупав като теб но ако искаш издигни се с колата аз оставам тук има дупка искам да я вида да видя с какво са спали толкова години ние имаме машина на времето но те дали са имали тогава – каза той

- Сериозно ли имате машина на времето може ли да ни върнете в нашата година че ни чакат на дискотека – каза Мариянчето

- аз тръгвам –каза Иванка от бъдещето

- ние съто тръгваме – казаха другите двама

- наберете малко пържоли за барбекюто искам Агнешки и свински  без Пилешки не са готини – каза младежат до нас с които говорехме

- след 1 час елате да ме вземете и докараите Хронокара от гаража на баща ми и да не разбере че сте го взели че ще ми се кара – каза младежът

Те се качиха и отлетяха а ние влязохме вътре комбайна с грохот мина отгоре и отмина .

-          Аз се казвам Румен а вие – попита тои и подаде рака на мен

-          Стефан а това е Маричето моята приятелка – казах му и  стиснах раката му

-          Ама това сериозно ли сте спали с тези боклуци 25000 години как не сте пукнали хидротермален генератор блокирал изглежда водата се изпарява компютърът ви е стара бракма как се справила а камерите са направо отврат как не са се пукнали от студъ мале имали сте късмет трябва да дойдете с мен да ви прегледат нашите специалисти ако искате да разберете дали сте добре а може и да ви направим безсмъртни тогава знам че е нямало такава технология аз съм изучавал тези древни времена преди генералната промяна –каза Румен от Бъдещето

-          А аз съм съгласен за бесмъртие и дупе давам – каза Мимето

-          Аз не давам но съм съгласен щом предлагат – казах и аз

-          Ше ви закарам до моя дом и там ще ви сканираме и ще ви направим безсмъртни а след това ако искате ще ви върна аз и бес това искам да се разходя в това време – каза Румен

-          Де изчакаме приятелите ми да наберат малко месо и след това да вземат от гаража Хронокара и да дойдат до час са тук -  каза  той

-          Ма как ще берете месо бе това не е възможно първо го заколи агнето после го удерете след това го нарежете при нас се прави така как е при вас – казах аз

-          Ами много просто еи тук на деситина километра има градина с агнешки котлети директно си късаш и направо на скарата а на двайсет километра има с свинско по надолу има и други телешко ,пилешко и много други навсякъде има такива генно модифицирани растения които правят точно копие на месото дори можем да направим колкото малко прасе плод направо на чеверме и след няколко часа и е готово дори е по вкусно от живо закланото прасе а и няма кръв и боклуци по него – каза Румен

-          Имате ли семена от това генно модифицирано да ми услужиш малко от него –казах му аз

-          О то не се гледа лесно ние го гледаме с машини но вие имате дребни насекоми те ще свършат тази работа но се чудя да не стане някакъв парадокс в времето ама нали сте от миналото то няма да има проблем ще ти дам но оръжия не мога не етично лекарства пак ще ти дам за всякакви болести но вие ще имате нанити те ще ви лекуват но аз ще ви дам древни формули за тези които са лекували болестите в миналото – каза Румен

Седяхме малко и колата долетя те бяха две ние се качихме в Хронолета както го наричаха отидохме в техният дом а тои бе една огромна летяща къща която имаше пет етажа на последния му бе медицинския автомат и хоспитала където легнахме на едно легло и след малко ни вдигнаха автомата ни бодна с по една игла и всичко бе готово оттам Румен ни донесе обещаното и ни попита ще хапнем ли с него и след това да ни закара или да тръгнем веднага ние се съгласихме да хапнем те ни настаниха в малка беседка кръчмичка където хапнахме и пийнахме и след два часа отлетяхме с Хронолета в посоката когато дойдохме .

-          да си набера малко месо а ще зарадвате приятелите такава вкусотия – лаза Мимето

-          ми да яко Румба кво ще кажеш – попитах го

-          о няма проблем никакъв не се сетих а трябваше но не знаех ще ви хареса ли а и не знаех дали ще хапнете с нас но щом искате отлитам до близките градини –каза той

Ние отлитаме и след малко кацнахме до една градина растенията бяха големи нещо подобно на домати но по масивни горе долу колко дърво но по малко бе пълно с висящи по него пържоли с всякакъв размер и форма набрахме няколко торби и отлетяхме до друга градина тя бе подобна но с по малки растения там имаше цели прасета бе нещо подобно на дините и тиквите набрахме си три прасеца след това малко агнешки пържоли е накрая почти напълнихме багажника с месо ..

-          Да отлитаме казах аз а знаеш ли в коя дата да ни закараш – попитах аз

-          Видях датата на влизане и датата на излизане на крио камерата ще ви доставя веднага след като сте влезли и дори като ви доставя другите ще спят а вие сте се върнали за да няма времеви  проблем – каза той

-          Тръгваме –каза Румен от Бъдещето

-          Готово пристигнахме ето сега маневрирам и кацам – каза той

-          Ето тук можете да слезете ваще времеви двоиници са долу а вие си ходете в вас аз ще поразгледам и ще се върна в бъдещето – каза Румен

-          А що не дойдеш с нас на дискотека и без това закъснявам ....

 

 

                                                                                       Следва

 

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Хоби
Прочетен: 131821
Постинги: 579
Коментари: 15
Гласове: 74
Архив