ФАНТАСТИКА ОТ СТЕФАН КОСТОВ ТОДОРОВ

 

 

 

                                                          БЪДЕЩЕ

                                                           2055 година

 

 

 

 

Да повикам ли летящото седло или не това се чудеш по добре да го виктна казах си аз и набрах номера за агенцията за доставка и превоз на хора във село .Браниполе

 

Аз бях на улецата прет къщата ми и чаках да долети летящата седалка и тя доиде изчаках на улицата 20 минути на студът  но не ми бе стодено една от личните и бесплатни летящи системи бе над мен и създаваше топал бъздушен купол нат  мен и на мен не ми бе стодено

 

Креслото долетя и то плавно кацна аз седнах и то бавно се издигна а слет това прознесе  -дистинация молв  -каза със мъжки глас то

-грат Пловдив  ,булеварт шести септеври безиностанцията на 33 номер моля –казах аз

 

-Курсът е зададен време за достигане на целта 25 минути –каза креслото

 

Креслото се насочи във посокота към пловдив носех се на два метра над самата улица над колите и на безопасност от летящите коли които бяха на доста по голяма височина над мен погледнах нагоре и видях как няколко летящи коли се движеха ту на прет ту на зат и се разменаваха беспир помислих си че и аз исках да си купа такава но неможех да я карам така добре като другите и ме бе страх от много високото така че за мен бе почти невазможно да имам такава и да се воза поне на такава имах чуството че ще падна от нея което бе практически невазможно заради защитните програми на колите и робота шофор които поемаше оправлението при невазможност да се справите със колата и аварини ситоаций за да спаси хората и машината

 

Къщите менаваха една слет друга и времето също креслото кацна и аз слезнах от него реших да се расходя до блиската спирка на летящия влак стигнах бързо качих се на пирона и зачаках кацането на влака и тои доиде скоро долепи се до пирона на спирката и отвори магнитните си врати аз влезнах и седнах на един от креслата до мен седна и едно младо момиче .влакат затвори врати и отлетя със доста голяма скорост ние почуствахме кратко натоварване и слет това сичко бе спокоино влакат щеше да стигне до морето за по малко от час време аз се отпуснах във креслото

 

-И вие ли сте за морето-каза момичето до мен

-Да отивам на морето на почивка на една от летящите бунгала да си почина там добре .-казах аз на момичето

 

-А  какво съвпадение и аз съм решила да си почина на морето и да поплувам .-каза тя

-Ако искаш може да се настаним във една и съща летяща вила какво ще кажете .-казах аз

 

-Добре и за мен ще е хубаво да имам един грацки във вилата.-каза тя

 

-Вие от пловдив ло сте аз съм от града .-каза тя

-Не от село браниполе .-казах аз

-А знаете ли че имам познат от там баба ми живее още там Иванка Камжаловазнаеш лия .-каза тя

-Ма разбира се познавам я тя бе очителка във селото бе ми класна ръководителка дълги години познаваме се добре .-казах аз

 

-         Аз се казвам Василена Къмжалова-каза тя и ми подаде ръка

-         Стефан Тодоров-казах аз и и стиснах раката

Приказвахме си прес целия път стигнахме и влака ни остави на перона слезнахме доло на пясака и се затичахме със василена към плажа облякохме си банските и зехме чадъри и шезлонги цял ден се къпахме и плувахме одгланяхме и бе 1 часа и бе време да хапнем и ние бяхме гладни като вълци 

-            Искаш ли да идем на един от летящите ристоранти да хапнем казах аз на Василена

-         Да  разбира се да идем на блиския еи го там над нас е .-каза и посочи нагоре Василена

И ние се насочихме към блиската стоянка на летящите крисла качихме се и те отлетяха към блиския летящ ресторант кацнахме и слезнахме вратата се отвори и ние влезнахме кръчмата бе малка и приятна и бе много ефтино хапнахме риба картофи и куфтенца пихме бира и слет като се наядохме пак слезнахме доло

И така цял ден прекарахме във къпане и забавления качихме се на летящите крисла и те ни закараха до блисък летящ хотел настанихме се и секи от нас си взе стая

 

 

 

Събудиме звънят на телефона ми мобилния

 

-Здрасти стефане трябва да додеш веднага на работа във нашия грат има да се върши малко работа спешно ще платя двоино .-каза тои

-Иване идвам веднага хващам първото такви и идвам .-казах аз и погледнах чесовника часът бе 7 сутринта облякох се и излезнах слезнах доло и намерих летящо такси и се качих във него

- Закара ме във овеселителното летящо граче на кръсто руснака  намирасе във близос до брани поле .-казах аз

 

Таксито бе роботи и бързо се отправи към зададеното му направление близо час слет това аз седях на един от стълбите на летящия овеселителен цетар на кръсто мои приятел центарът бе със размери два километра и бе сверичен и бе пълен със гора и бесетки във края на крагът имаше сякакви магазини и заведения и ресторанти имаше и басени не много големи но имаше още със качването си по слълбите кръсто ме пострешна роботите телохранители бяха до него

 

 

-Бързо престигна .-каза тои

-Ами възможно наи бързо .-казах аз

-Мерси но не бе толкова спешно аз те викнах да хапнем и пием а не да работим нещо нали знаеш .-каза тои

-Абе кръсто нали те знам и затова доидох  .казах аз и се здрависах със него

Ние се качихме по стълбите и влезнахме във парка .

-Каде да идем даи да идем във еи оная   близък ресторант –каза тя

-Ок да отидем .-казах аз

Отидохме във блиския ресторант влезнахме там хапнахме и пихме и слет това ходихме ту във един ту във друк ресторант и така цял ден отиде така аз се качих във такси и тои ме закара във хотела на морето бе късно и аз спах доста на сутринта станах късно отидох на плажа а там намерих василена

 

-Каде изчезна цял ден и нощ –попита ме тя

-А каде бях при един прияте по работа трябваше да ида спешно .-казах

-Ясно а аз тук цял ден и нощ скучая нама със кои дума да си кажеш .-каза тя

-Да ти се пие бира .-попита тя

-Ако има ще испия цяла каса .-казах аз на василена

 

-Да поръчаме тогава .-каза тя и набра телефона и летящата каса със бира долетя скоро кацна до мобилния и телефон и тя ми подаде стодената бира аз отпих половината на една глътка и седнах до нея до нения шезлонг и така цял ден искарахме там на морето

Прибрахме се този път тя ме целуна ца лека нощ и ние си легнахме секи във своята стая

 

На сутринта ние се стрешнахме аз реших да испрата един подарък на маика взех от блиския магазин летящия универсален доставчик и сложих подаръкат които бе ботилка смирнов и го пратих на маика тя ми прати по късно съобщение че го я получили че ми благодари за подарака кото бе доставен със машината

 

И така със василена искарахме десет дни ние вече бяхме гаджета и слет като се върнахме във пловдив аз и предложих да се оженя за нея свадбата я направихме на луната във един хотел и слет това ходихме на меден месец на един хотел на титан спътника на сатурн там имаше много хотели и ние пекарахме там един хубав и красив месец на луната слет това си купихме летяща къща за нас и заживяхме над брани поле във разкошната ни къща

Живота ни бе щаслив и спокоен роботите ни роботеха вместо нас а ние само се веселяхме и си почивахме живяхме така заедно цял живот а нашия живот бе дълак и бе никакви болести проблеми

 

 

 

                              ПОСЛЕСЛОВ ОТ АВТОРА ТАКА АЗ ВИЖДАМ БЪДЕЩЕТО

                                   СИЧКИ БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЩАСЛИВИ ОТ СТЕФАН .К.Т.