Битката бе жестока аз управлявах истребител на даначните на Борисов

И се борех за да доставя и напълня хазната на Боико

Които бе нащ патрон и водач от кризата

Когато троината  коалиция  оправляваше Боикова идилия

Днес гоних много бягащи коли от Идилия и половината спрях

Но останалите  избягаха освободиха се както те казваха

За нас това бе остъпка от родината ПРЕДАТЕСТВО

Което се наказваше с данак или смърт но по често с смърт хората нямаха пари

Те затова и бягаха но аз бях верен на Боико  бащата на нацията ни сички ромски братя които живеха в Борисова Идилия бившата България

Повечето българи бяха избягали в Нова България и бяха на 30 километра над нас в огромни въздушни летящи градове които бяха построили или купели за да се спасат от шефа .но те не са познали ние ще ги върнем да служат на нашия ромски нарот както са служели някога наще предци великите древни Цигани на Боико

Прибрах се в къщти и заспах с мисълта за Бойко нашия лидер

Събуди ме звън на телефона

-         Да мола Хасан е ....-  кажете

-         Яви се в базата има нова група която се готви да избяга получихме анонимен сигнал от дрон ....- каза гласът

-         И двам ... – казах

Облякох се бързо и хванах първото такси което да ме откара

-         Колега караи до даначната въздушна база ...   казах

-         Ок приятел ...- одговори тои

Колата тръгна и скоро бях прет базата аз слезнах и слет като получих инсрукците за местонахождението на бегалците се качих в моя нов истребител кръстен Бойкова Мощ 234  отлетях скоро намерих раиона това бе до пловдив едно малко село с Българи и Турци селото се казваше Браниполе и бе остатък от миналото тук нямаше цигани а само Българи и други етноси ..

Хората тъкмо излитаха с стари таратаики които не можеха да съперничат на моята машина но ме затрудниха пуснаха много дронове мини  за да се прикрият

Колите бяха 10 а  плениците бяха спорет дачиците около 40

Подгоних колите но дроновете препречиха пътя и започнаха да ме обстрелват с куршуми но бронята бе здрава и не правеха нитщо започнах да ги свалям едно по едно секи дрон Бегълците започнаха стремително да се изкачват нагоре като надуваха водородни резервари в колите ...

Опитвах се да ги догона но дроните бяха много и започнаха да целят се поточно колата ми 

Продължих да стрелям ракети и куршуми по дроновете и ги онищожавах се по сигорно и безопасно за мен доближавах бегалците и започнах да ги обстрелвам дори видях как раних няколко бегълци наближих зоната на дествие на истребителите на Нова

За това започнах ожесточено да стрелям и да изпращам ракети ...

Изведнъж бях растресен от взрив на ракета спряна в последния момент от активната ми защита но втория взрив ме растресе силно дори получих пробоини които минаха през кораба и няколко ме одариха една в кракът като почти ми го откъсна втората осколка мина през гърдите ми третата в раката

Припаднах

Събудих се в болница бях завързан за леглото с белезници

Скоро доиде сестра да ми слага система и да ми сменя превръски

-Каде съм ....- попитах

-  На Нова България ...- каза тя

-  пленик ли съм ...-Попитах

-  да

- слет като те излекуваме ще те съдят за обиства на граждани на държавата и неграждани  които си обил ....- каза тя

- ма аз съм гражданин на Бойкова Идилия и никои няма право да ме задържа и да ме съди само нашите закони презнавам ...- казах аз

- Тук ще те съдят и дано те обесат ...- каза тя

Лежах в болницата безметежно и скучно 10 дни и слет като бях поизлекуван бях вкаран в затвора на градът скоро слет това и ме съдиха веднага бях осъден да бъда исхвърлен с парашут от града да се върна в Боикова

Сложиха ми един парашут и слет като ме ритнаха аз паднах от плаформата

Дръпнах връвта и парашута се раствори скоро се приземих на твърда земя и слет няколко часа ходене намерих един човек кото да ме откара с колата си у дома

Прибрах се и си легнах

Събуди ме звън на входната врат отворих

-         АРЕСТУВАН СТЕ .....  

-          

 не обработен за правопис извинете