Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2017 15:54 - експедицията
Автор: fantasta Категория: Изкуство   
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                                                                                                      .                     

 

 

Хората от   експедицията се качваха   един по   един   в

Огромната   ракета   която   щеше да   ги    искара над луната    където ги чакаше кораб   совалка която щеше да ги закара до огромната планета те нямаха да имат шанса да се върнат но щяха да носят техника с която да се свържеха с техните хора на луната

За това всичките 15 човека се качваха с мисълта че няма да се върнат ат на луната отново но те бяха колонисти и по душа и това не ги притесняваше притесни ги огромното притегляне на планетата то бе двойно по голямо и за това те бяха избрани да бъдат силни и млади с голяма физика и яки тела много хора искаха да идат там долу на планетата но за сега щяха да бъдат само тези които бяха подготвяни от месеци и всички разчитаха на тях да разберат как е там.

Дали е подходящо за живот и дали може да се издържа на този суров и непознат свят пълен с огромни влечуги и растения .

Те имаха малкото информация за този планета която бе наречена от колонистите първите колонисти преди много време те я бяха нарекли с името ПАНДОРА

А тяхната луна бяха нарекли ПЕГАС тези данни бяха се запазили по компютрите на кораба където бяха кацнали по точно се разбили на луната сега корабът бе почти покрит с вода и само малка част от него се виждаше над водата .

Екип от изследователи се бе вмъкнал в наводнения вече кораб и от него бяха извлекли от запазените и неизгорял и компютри които бяха на самия връх на кораба и се бяха запазили не наводнени но те не бяха богати на данни  

А те просто описваха горе долу как изглежда планетата и това което са видели от телескопите си преди да кацнат, разбият а това беше много малко информация и доста оскъдна за това ги подготвяха за всичко в учебните центрове

Всички вече бяха настанени в ракетата и хората от поддръжката се насочваха към безопасните укрития далеч от огромната ракета плот на толкова средства и труд за правенето и от колонистите с наличните суровини и технологии

Ракетата избухна в огромни пламъци и огъна започна да изпарява огромно количество вода под нея ракетата се откъсна и бавно отначало след това се по бързо се отдалечаваше се по на високо скоро вече не се виждаше от хората а след още малко ракетата се бе отделила главната степен скоро се отдели и следващата след като свърши горивото остана една малка кръгла капсула която бе в орбита около луната и тази капсула започна да се насочва към предварително изведената ракета с гориво за полет до планетата и кацането на малкия кораб с хората  на планетата

Капсулата намери малката совалка и ръчно се скачиха люкът отдолу  се затвори и хората излязоха от капсулата и се насочиха към пилотката кабина скоро всичките петнайсет човека 7 мъже и 8 жени бяха по местата си 

-Пълен напред към планетата –нареди един от хората

--курсът е зададен сър скоро ще напуснем ниската орбита на луната и ще се отправим към планетата –каза пилотката

Всички мълчаха и гледаха огромния екран които показваше планетата пред тях сега тя бе малка но с всяка  измината минута ставаше се по голяма и се по красива

-Мими колко време ще пътуваме до целта –попита капитана

-един ден сър –каза тя

-добре отпуснете се добре на креслата че ни чака много път до там ако някои му се приходи до тоалетната да използва специалните   уреди  за това  под седалките си –каза той

Пътуваха така цял ден и корабът бе се шмугнал в атмосферата на планетата и започна да маневрира така отчаяно че едва с много усилия на пилота кораба бе стабилизирани те направиха малка разходка с него да потърсят подходящо и равнинно място да кацнат ат долу а долу бе джунгла и нямаше такова място горивото свърваше а те не намираха такова място където да кацнат  момента на катастрофата наближаваше те трябваше да решат как да кацнат  горивото свършваше

-капитане няма повече гориво летим на инерция какво ще правим –каза пилота

-напускаме кораба качете се всичките в капсулата отзад пилот ти оставаш с мен да се опитаме поне да запазим каквото можем за да оцелеем и да се свържем с колегите на луната иначе сме изгубени за луната -каза той

-Действайте няма ме време всеки момент ще се разбием  -каза той

Хората бързо напуснаха креслата и се насочиха към капсулата с която дойдоха

-         Капитане виждам едно малко голо пространство ще се опитам да кацна –каза тя

-         Мими на теб разчитам на теб се надявам –каза капитана

-         Капитане опитвам се дано да успея да запазя целия кораб цял –каза тя

 Корабът ,совалката се тръсна много яко и подскочи страхотно друсаше се страхотно

Но скоро спря совалката бе спасена хората наизлизаха и се събраха в капитанската кабина всички чакаха думите на капитана

-Момчета и момичета  кацнахме живи и здрави да действаме нямаме много време –каза той

Всички  слязоха  отвън и започнаха да изнасят уреди и машини скоро бяха изнесли почти всичко когато се чу рев на огромно влечуго скоро и самото то се показа от кората бе огромно имаше форма и размер на огромен гущер с размери на малка къща той се затича към тях с рев те се зачудеха и скоро изкараха няколко хубави карабини и започнаха да стрелят по влечугото то с рев се строполи на земята те започнаха ускорено да правят оградата около кораба те бързаха знаеха че скоро щеше да се появи по голям звяр които щеше да дойде превлечен от мириса на мъртвата плът на влечугото

Един от екипа които се казваше Иван отиде и отряза с нож голямо парче месо от влечугото той успя да отдели само крехко месо и то с тегло поне 10 кила месото бе червено  и той бързо го прибра в кораба отиде още няколко пъти и малкия хладилник бе напълнен с месо до горе сега имаха месо за ядене човека тъкмо режеше последното парче когато видя муцуна на друг такъв звяр той успя да избяга като не хвърли се пак месото а го занесе и него постави го в хладилника и сега имаха поне 150 кила месо храната бе осигурена поне за тази вечер

Иван погледна и видя как звяра захапа трупът скоро там се ступаха доста животни които дигаха страхотна дандания .

 

 

 

 не довърпен не редактиран извинете ме 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 249873
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101