Екрана на плазмения телевизор светна а на него се показа телефон

-         нула 983 884 806  - казах аз

Екрана при светна и се чу пиукане бе свободно скоро се показа фигура на млад човек

-         здрасти кой ме търси моля –произнесе лицето

-         аз съм Стефан Тодоров  от къща 3335-казах аз

-         а Стефан е  кажи де какво искаш от мен –каза той

-         ами искам да те покана на лов и разходка не искам да хода сам вече съм пострадал в лов и за това ми трябва някои с мен хем за компания хем да е по безопасно. казах аз

-          о Стефка няма проблем къде ще идем  -каза той

-         Искаш ли да идем по навътре в гората –казах аз

-         Няма проблем където кажеш там сме –каза той

-         Добре ще идем с кола до мястото но си земи хубава пушка или автомат вземи си и пистолет по възможност картечен –казах аз

-         Ще дойдеш ли утре в нас носи си оръжията и тръгваме –казах

-         Добре айде чау за сега –каза той

Екрана угасна и телевизора също аз отидох  горе в спалнята и си пуснах музика и след време заспах

На сутринта закусих свърших и някоя и друга работа по къщата 

И излязох отидох до най близкия асансьор стъпало застанах до пункта на стъпалата и натиснах копчето за повикване на стъпало асансьор след секунди от въздуха слез на летящо стъпало аз се качих и започнах да се изкачвам много бавно като постепенно стъпалото ставаше се по голямо за да поеме масата ми  скоро след  бавно летене нагоре достигнах стъпалата на платформата на летящия град  прекрачих и стъпих на първото стъпало от десетте минах през малката вратичка която бе отключена и аз се намирах на една от улиците на градът които бе доста голям около 5 километра в диаметър и бе направен подобно на огромна вътрешна от кола във вътрешността и бе самия град а огромната вътрешна бе напълнена с хелий и с помощта на него се носеше във въздуха целия град бе от алуминий  всички къщи и апартаменти бяха от него ресторантите и заведенията също дори мебелите бяха от алуминий  по този начин градът бе по лек от колкото щеше да бъде ако е от друг материал

Аз се насочих към най близката кръчма  влезнах през вратата бе пълна с хора всички хапваха и пийваха и си говореха доста шумно бе намерих свободна маса което ми отне време бе пълно всички от градът сякаш се бяха изсипали тук седнах и след секунди долетя летящия робот сервитьор

-         кажете какво ще поръчате моля записвам –каза той

-         искам две банички една боза и вестник труд искам и кока кола моля –казах аз

Апарата отлетя и скоро ми донесе поръчката аз си прехвърлих поръчката на масата и взех да си хапвам баницата като и разглеждах вестника нямаше нищо интересно разискваше се конфликта на русия с Америка които се бяха на рабът на ядрена воина

Та каква воина след този ядрен колапс които бе имало преди 60 години от тази воина всичко бе радиоактивно растенията избодяха и повечето градове се окопаха под земята или се настаниха в самите дървета като си издълбаваха жилища в тях бяха минали толкова години от голямата ядрена воина на Русия и Америка и пак бе същото пак искаха да се унищожават пак трупаха ядрени заряди и пак действаха под градовете си под земята те се карат вече 60 години но сега бе избуял конфликта  богатите се бяха спасили в летящи градове и си живееха чудесно и не им пукаше за никакви ядрени воини те бяха на над 5 километра височина и можеха да се качат на повече ако трябва

Аз бях от долу и се интересувах нашето малко село бе пострадало едно време и сега се беше възстановило по дърветата и с страх и ненавист към лудите американци и руснаци следяхме всичко да знаем какво да правим всеки от нас трябваше да си направи и по едно подземно жилище за да оцелее при ядрен колапс отново за това се интересувах

Изядох си закуските изпих бозата и дигнах и изпих на един дъх колата

Извадих телефона и с натискане на копче по него си платих сметката напуснах заведението и започнах да разглеждам градът а той бе доста голям разглеждах го цели няколко часа бях се изморил и реших да слизам намерих моята платформа с моя асансьор но се оказа че сме се преместили целия град се беше преместил това не беше проблем просто трябваше да въведа кода на джи пи е с координацията на кацане и стъпалото асансьор щеше да ме закара но трябваше да лета доста време можех да слез на направо долу и да хвана подземната железница и да ида в Пловдив с нея и от там у нас горе в селото ми Брани поле  

Реших да сляза с асансьора и се качих на стъпалото то се отлепи от градът и отплава  към моето село изгледът от тази височина бе чудесно навсякъде се виждаше дървета и гори огромни дори забелязвах отгоре огромни животни които бяха подобни на динозаврите и бяха доста големи не ги познавах ние хората не бяхме изследвали промяната на живота и растенията след колоса но той се бе променил имаше много много растения и много мутирали животни които бяха много опасни

Звън от телефона ми

-         ало аз съм за ловът чакам те пред вас донесох оборудването няма те нещо да те чакам или се отказа да си тръгвам –каза той

-         е и сега ще дойда с асансьор стъпало идвам ходих да хапна и да разгледам горе един от градовете ще ходим знаеш ли какви животни гледам отгоре яко и ще направим як лов извън зоната има як дивеч и много мутанти за трепане –казах аз

-         чакам те ти след колко време ще долетиш –каза той

-         ами не знам до част със сигурност ако искаш иди долу да хапнеш или да пийнеш нещо ако не ти се чака пред вратата ми един част –казах аз

-         абе ще изчакам имам бира с мен ще пина някоя и друга докато дойдеш –каза той

-         в близост има кръчма там на едно от дърветата е ако я потърсиш сигурно ще я намериш –казах аз

-         ще вида ако ми стане скучно ще я потърся айде чау ще чакам –каза тои

аз долетях след известно време той бе там влезнах в къщи взех си всичко което си бях приготвил снощи

излязох от къщи с раница на гърбът и автомат Калашников в ръцете бях препасал един хубав руски картечен пистолет Пепелянка и един хубав огромен меч мъчете за рязане на храсти и за прекарване на път в гъста гора и за защита разбира се от другата страна имах един пистолет ТТ реплика на стар руски пистолет бях добре въоръжен раницата бе пълна с патрони други нужни работи като храна кибрит бинтове и серуми срещу змии

-         да вървим приятел –казах аз

-         казвам се Иван а ти –попита

-         Стефан  да вървим какви мутанти видях само за трепане са –казах аз

-         Добре да тръгваме Стефка –каза той

-         Първо ще идем  на едно място където съм бил там бях ранен само да го намерим де –казах

-         Няма проблеми ти водиш –каза той

Тръгнахме в посоката където бях ранен по памет вървяхме бързо всеки от нас държеше оръжие колегата имаше М16 и с бързи крачки достигнахме до зоната без да срещнем нито летящ защитен робот нито някои хищник видяхме някои и друг заек но не се интересувахме от тях и бързахме

-         е и тук трябва да е –казах аз

-         какво търсиш  -каза Иван

-         ще видиш не знам дали ще го намерим –казах аз

Ние се оглеждахме ту насам ту натам заприлича ми на познато място е и напред в дясно и се насочих натам да виждаше се нето в близост до един храст доближихме и видяхме това бе моя Драганов от последния ми лов

-         а е и това ли търсихме този Драганов –каза Иван

-         да бе бях го загубил при раняването си тук –казах

-         ами зима и го като виждам нищо му няма изглежда си го смазал като си излизал но цевта с сигурност ще иска да се почисти –каза той

-         да със сигурност –казах аз

Аз седнах и си изкарах от раницата масленицата и почистващите четчици изкарах лоста за почистване монтирах четката и започнах да почиства Пушката разглобих до и го почистих смазах го и го заредих стрелях по едно дърво стреляше без проблем станах наметнах на рамото пушката

-         айде да тръгваме нас Мутанти ни чакат ако видим мечки ще се по забавляваме с тях такива ме раниха да знаеш опасни са само стрелба на автоматична ще ги повали

-         да тръгваме че нямам  търпение –каза Иван