Сам в гората

Днес не ми бе ден истървах заека а сега свърших патроните

Цял де обикалях и стрелях и дори един прост заек не можех да убия но стига ...

Извадих дрона от чантата си и го активирах пуснах го да ловува ....

Почаках няколко минути и в краката ми бе донесен заек ...

Вклучих дрона в режим охрана и тои започна да ме охранява от врагове и животни мутанти от които бе пълно та планетата бе преживяла ядрена воина

Аз бях от оцелелите и бях доден в бункер сега близо 100 години от воината аз бях младеж на 20 години и бях решил да полувувам но уви дивечът бе мотира бе станал по голям и по бърз но за роботите и дроновете не бе проблем те бяха бързи и смъртоносни .....

Реших да си хапна от доста големия и мотирал заек изчистих го бързо отидох до блиска река и го измих извадих сол и го посолих добре добавих потправки и слет като направих клада от камани си направих чеверме сложих заека на прът и започнах да го печа дрона летеше над мен и ме пазеше такаче не изпитвах страх а и имах аварина система за издигане чрес надуване с хели и водород с тази система внезапно се надува балон които може да те издигне на няколко десетки метри височина и така можеш да избягаш от неприятностите долу ...

Дивеча бе готов откъснах си един бут и слет като извадих от раницата хляба и солта започнах да хапвам бях доволен и едва забелязах човешката фигора която излезе от гората надигнах се веднага и насочих пушка а това не бе нужно дрона го бе хванал на прицел и чакаше да дам комада за оган по него

-        Спри ти кои си  ..- казан аз на непознатия

-        Просто гладен човек ...- каза тои

-        Ще ми ослужеш ли с малко храна не съм хапвал одавна не помня откога ...- каза

-        Въражен ли си – попитах го

-        Ако бях нали нямаше да гладувам ..- каза

-        Заповядаи ,,,- казах аз и му подадох бут с хляб

Тои се приближи и взе хранат бе дрипав окаян окъсан ослабнал човек но си личеше че бе умен човек

-        кои си ти от каде се появи ...- попитах го

-        събудих се тук наскоро в една дупка едно време бе имало построики но сега бе останала дупката с крио капсолата ми ..- каза ми тои

-        Сериозно ти си от преди сто години и не знаеш нищо за сега ....-казах

-        Да не знам и нямам никакви знания и срества за оцеляване обикалям гората от дни и се крия в огромните дървета едва оцелях сякакви ужаси ведях мутанти зми влечуги и други страшни създания  ...- каза

-        Бях се подготвил бях построил доста скривалища из градът и месноста която бе но сега не мога да ги намеря търсех търсих и се загубих ...- каза тои на мен

Краи на първа част следва продължение „Намерен “

не е обработван совов материял извенете за грешките като имам време ще го редактирам