Тя

Дървото имаше размер наи малко километър а бе от малките дървета насякаде имаще огромни дървета с размери и диаметри поне няколко километра до десетки дори хиляди киломеътри ние узбрахме такова с размер от километър в дияметър .

Слет като престигнахме от машината се заехме с резачки да г дълбаем отне ни дни преди да си построим дървен грат в дървото дървото омря но трупът му бе нашето жилище град . Измина месец на труд и събиране на суровини и метали бяхме се устроили добре направихме тунели и свързахме дузина дървета в едно ,един град секи се зае с произвоството на суровини и храни излизахме за храна главно но тук бе опасно влечугите бяха огромни и не можехме да ги обиваме с пушки а с оръдия ....

Динозаври те бяха огромни но ние си нямахме работа с тях избивахме по някои и друк за храна а с един можехме да нахраним много

Машината престана да бълва хора на 100 ден нещо се бе развалила или някои бе я саботирал защото се опитваха да я вклучат от там но при нас не ставаше ..
Ааз бях млат затворник и  бях испратен на затучение тук като сички ние бяхме близо 100000 дущи  и бяхме от 21 век тук ни бяха пратили веднага слет като откриха принципа на патуването в времето но се оказа че може да се патува само до ненаселени от хора времена и веднага им светна лапа да пратат там престъпниците на 21 век

Ние си построихме независим град храна си осигорихме бананите бяха огромни влечугите също

Моята къща бе малка и бе на 2000 метра височина много рязах за да се кача горе но бях свободен направих си огромна ферма с животни и растения от 21 но скоро загинаха не бяха приспособени за времето намерих заместител и скоро се стабилизирах

Днес раших да ида за техника и провизи на портала които бяха отворили в различни места но еднопосочно пращаха само храна и техника но те се появяваха на различни места и на посоки бе трудно да се достигне до тях аз бях млад и силен за това зех кола

Каруца с влечуго за кон и се насочих към гъстата гора от огромните дървета трябваше да търся и да намеря  а слет това да опазя придобитото ..

Подкарах каруцата напрет и карах километър  и бях нападнат от комари с размери на котки бяха хиляди стрелях стрелях обих много добре че бяха плашливи че избягаха

Продълцих и веднага бях нападнат от мухи с същия размер използвах горелка оказа се ефективна продължих накая засякох сигнатура на тунела насочих се натам на север и с премеждия стигнах за ден и половина оказа се богат не бе разграбен маркирах мястото поставих маяк и го включих оказа се че има само храна и оръжие събрах си няколко пистолета и винтовки но наи голямото богаство бе кола която бе летяща и имаше система за патуване в свободните зони на времето ...

С две думи имаше машина на времето наи ново поколение и захранвана от реяктор на уран обикновен при това просто трябваше да го ископая от земята и да го поставя в камерата за преработка и захранване на колата ...

Оказа се че колата няма гориво търсих рових и не намерих нали трябваше да е трудно вързах я за каруцата и с много премеждия слет време бе прет нас направих гараж и я вкарах в дървото без да вдигам много шум  и да се хваля на сички

Прибрахсе гладен като вълк запалих скарат и си направих голямо барбекю имах алкохот от последния ми лов и пих  та се напих реших да ида в  града на дискотека отидох на голямата врата на градъ и влезнах питах и распитвах и скоро намерих турско българска кртъчма на входа ме поссрешнаха огромни охранители но не ме провериха влезнах и се забутах на наи блиското сепаре музиката ме одари в главата Слави Трифонов пеше беспир кючека се леше но никои не танцуваше

-         здравеи какво ще поръчш – попита сервиторката

-         ами да помисла до сега бях на уски сега искам водка и кола сода и шопска свиски ребра крилца и много лед ... – казах аз

-          добре поръчката идва слет малко -каза тя

дя направо долетя с дрони и слет като ми сетрвираха аз си си отпих и се отпуснах в огромния хотол пих  не много но се напих станах да танцувам като преди това накарах дижея да пусне румяна и чук чук а тои това чакаше и чка слет яка музика кючек слет кючек хората това чакаха и станаха танците се развихриха

едно момиченце ми хареса бе малка на 16 например но бе хубава и срамежлива

приближих се до нея и и казах – Ма ти си прелест малкат ти си наи готиното пиленце тука – казах аз

-         ма аз не съм – каза тя

-         а не ти си да знаиш – казах и

-         е щом смят така няма да споря с теб –каза тя

-         как се казваш пиленце – попитах я

-         мария  - каза 

-         мариче ти си прелест за очите ми и си наи мкрасивата тук да знаеш – казах и

-         е стига де не съм чак толкова как се казваш ти – попита

-         Стефан  и съм свободен ти свободна ли си – попитах я

-         Не с брат ми съм – каза тя и го посочи

Тои бе голям младеж на 35 и бе много силен но аз бях по силен от него бях сигорен от тоова защото бях тренирал карате и бях тренирал много тои видя  че не може да се справи с мен и се отказа да се заяде с мен за да жащити сестраси просто погледна в страни сестрамо го разбра веднага ..

-         Ще доидеш ли на моята мас а да пинем нещо брати като виждам няма нищо против ...- казах аз

-         О непремено искам да се запознаем по обстоно – каза тя

-         И аз – казах и

Седнахме и аз повиках с жест брат и  тои разбра навека и доиде веднага ...

-         Как се казваш – попитах го

-         Иван – каза той

-         Сядаи иване виждам че се тревожиш за нея аз не съм опасен  да знаеш- казах

-         Тя не e  малка мже да се справя и сама – каза тои

-         Та от каде сте – попитах

-         Как доидехте – казх

-          Избягах ти ме последвал озовах се тук  аз исках да вида да съм свободна и щаслива – каза тя

-         И сега щаслива ли си – попитах

-         Не знам сега престигнах едва сутринта за сега ми харесва – каза тя

-         Добре радвам се ела утре у нас на гости ако искаш земи и брат ти за по сигорно ако поискате може да се настаните при мен – казах и

-         О това е напия проблем не знаем каде да идем –каза тя каде ще спим какво ще ядем нямаме пари –каза тя

-         О тогава с мен у нас тази вечер имам цял свободен етаж ще пекнем барбекю ще хапнем консерва каквото поискате сега да танцуваме .- казах аз

-         О и без това ми се танцува – каза тя

-         Да ставаме Стефане – каза тя

Станахме и ги разбихме тримата танцувахмя е здраво пихме танцувахме пак пихме и много танцувахме сутринта се насочихме към моито жилище настаних ги криво ляво и си легнах заспах с мирак и радост бях влюбен тя бе прелесна аз я харесвая бе малка за мен но аз я харесвах  бе ума и красива на сутринта се заех с колата не ги видях цял ден на обят се събрахме да запалим скарат опеках хляб и мръвка и хапнахме ...

Следобят подкарах каруцата брат и доиде с мен да ми помогле докарахме много провижи и техника дрони и роботи пуснахме ги и започнаха да ни помагат ..

Дните минаваха  търсех . Уран  не намирах но дивеч поне имаше в изобилие тя се въртеше покраи мен и ми помагаше разбираше че от колата зависи много обикаляхме търсихме с дни ..

Един ден двамата вървяхме в едно пресъхнало корито на река и слушахме пискането на гаигеровия брояч а тои пеше проследихме залежа и го локализирахме

По едно време чухме срапен гръм светкавици огромни без дъж

-         да се махаме веднага – казах аз

-         кад нали туку шо намерихме залеж – каза тя

-         казвам ти да се махаме скоро сичко спорет мен ще под вода  ако искаш и ние да сме на метри под водата – казах и

-         но как нали не вали – каза тя

-         да тук – казах

Тръгнахме бързо започна да се чува срашно бучение и скоро видяхме огромната вълна вода поне десетки метри висока ...

Избягахме смърта на секуди от живота от смърта скоро бяхме в дома ми и скарата пеше песен на наслада и радост ние празнувахме спасението пихме цяла нощ на сутринта отидохме там планината бе оголена от потопа водата я нямаше но Урана бе там и не се налагаше да го търсим бе ископан събирахме зрънце по зръце и скоро колата бе заредена до горе

-         ето сега сме свободни – казах аз 

-         да ще идем в бъдещето да се приберем – каза тя

-         а не не искам пак там – казх аз

Пихме цяла нож и заспахме на сутринта се събудих бодър и щаслив но за кратко

Оказа се че са откраднали колата и са избягали с нея колята я нямаше аз бях отчаян но се сетих че имаше още една кола там откадето я взех никои не знаеше местото само аз отидох на другия ден бях ранен от огромна моха но оспях да я довлеча нямах гориво събирах дни црънце по зрънце и слет месец на събиране тя бе заредена но продължих да събирам измина година на труд и мъки е ходих на дискотека от време на време стрешнах хора и приятели  не я забравих още я обичах не се надявах да я вида но се оказа че съдбата ни бе приготвила СЮРПРИСТ ...

Колата се приземи плавно на дисплея показваше  1000000000 години  товва бяха много години а за Марс бяха  годините на изобилие и живот планетата бе като земята с вода и джунгли но рехави и много дивеч и животни кацнах на глатко място едно от малкото слет минути чух прашение в радиото

-         Моля помогнете горивото ми се изчерпи – казваше тя

-         А това бе тя дори не я търсех  това бе Мария с моята кола  намерих ги бързо и кацнах до тях  издигнах колата на 3 километра и я оставих в марсияската атмосвера можех да я повикам  и щях да го направя слет като се разберях с тази змия и моя ЛЮБИМА....