ГОЛЯМАТА ШАХМАТНА ДЪСКА: ИЛИ КАК РУСИЯ ЩЕ ПОБЕДИ В ХИБРИДНАТА ВОЙНА

АЛЕКСАНДЪР РОДЖЪРС

Който влезе последен в конфликта, има най-големи шансове да стане новият световен хегемон. Това не е игра на дама, а геополитика.

Нека наречем нещата с истинските им имена. Провежда се световна война, наложена от САЩ в безнадеждния опит да задържат световната си хегемония.

  По империалистическата си природа тази война не се различава от всяка друга световна война. Цялата тази война се води за доминиране, за сфери на влияние, за контрол върху разпределението на ресурсите, за предпочитан модел на световната икономика.

Тази война се различава само по тактическите инструменти. В Първата и Втората световни предпочитаха директния сблъсък на огромни и масови армии, с  разгърнати на километри фронтове.

Бойните действия през Студената война с предимство се водеше във второстепенни посоки, в страните от „третия свят”, с помощта на „прокси” (формално независими), но активно подкрепяни с оръжие, пари и инструктори страни и групировки). Прекият сблъсък между СССР и САЩ беше невъзможен поради ядреното оръжие, притежавано и от двете страни, понеже тогава би сработила доктрината ГВУ – гарантираното взаимно унищожаване.

Основните бойни действия се водеха в информационното пространство, често с помощта на вътрешната пета колона, с така наречените „дисиденти”. Дисидентите активно бяха подкрепяни с пари, пропагандираха ги, предоставяха им възможност да бъдат отпечатвани и да говорят по телевизията и радиото, като винаги бяха защитавани, виеха за „правата на човека” всеки път, когато ги хващаха за откровено вредителство.

В същото време вътре в САЩ явно се въвеждаше политиката на маккартизма, при която всеки другомислещ се обявяваше за „сатанинско коми”, активно беше тровен или физически унищожаван.

Студената война беше загубена от СССР поради предателството на елита. В резултат всички страни от бившия СССР и Варшавския договор , бяха подложени на ресурсно ограбване и целенасочена деиндустриализация.

Методите на започнатата от Вашингтон нова световна война са също много ограничени поради наличието на ядрено оръжие от САЩ, Русия, Китай, т.е. от основните страни в конфликта. За това както и Студената война, тя се води с посредници, без пряко стълкновение на основните участници.

Макар флотът на САЩ вече да демонстрира намерение да влезе във вътрешното пространство в морето на Китай, а Пекин (и генщаба на НОАК) да смятат това за недопустимо и могат да реагират, то това на първия етап  ще бъде конфликт с ниска интензивност.

И докато амрикано-китайските отношения се изострят, войната вече се води в трите измерения: в икономическите, в информационните и разбира се във военните.

В икономическите:

А) санкции против Русия, нарушаващи както международното законодателство, така и нормите на СТО;

Б) опит да се блокират доставките на руски газ в ЕС, организирайки държавен преврат в Украйна;

В) обвързване на ЕС в договор по ТТIP ;

Г) дъмпинг на цените на нефта в това число и нелегитимните доставки от контролираните от ИД територии         .

В информационните:

А) опит да се представи Русия като агресор в очите на международната общност;

Б) опит да се разруши консенсусът вътре в Русия, да се предизвика падането на доверието към властта и да се организира руски „майдан”, след който ще последва смяна на властта която е лоялна към САЩ, което ще означава разчленяването на Русия на няколко несамостоятелни субекти;

В) „десъветизацията” на страните от бившия СССР, създаване на русофобска митология за „угнетените страни”, като основа на тяхната държавна идеология;

Г) постоянно нагнетяване от СМИ и социалните мрежи „ колко лошо се живее в Русия”;

Д) кампания за формиране на представи за Китай като за тирания (разпространение на сектата „Фалун Дафа”, подкрепа на тибетските лам-сепаратисти, измислици за стотици милиони разстреляни от Мао Цзедун”;

Е) изобразяване на Венецуела, Куба, Иран, Сирия, Белорусия и редица други страни като „авторитарни диктатури”, с опити за цветни революции в тях.

Във военните. Броят на откритите военни конфликти в последно време стремително нараства:

А) Донбас;

Б) цяла Украйна,

В) Сирия (ИД и „умерената опозиция”);

Г) ИД в Ирак;

Д) саудо-йеменският конфликт.

Израело-палестинските противоречия се изостриха, стана неспокойно в Афганистан, бавно протича конфликта в ЦАР и редица други африкански държави. И на практика навсякъде видимо или не присъстват САЩ или техни близки съюзници-сателити.

Самият глава на Пентагона лукаво обвини Русия и Китай в „опит за промяна на съществуващия световен ред”. Но старият ред, при който САЩ безнаказано ограбваха едни или други страни, вече не се харесва на никого. За това по-нататъшната конфронтация е неизбежна.

И само либералите и караул-патриотите дрънкат, че не трябва да се влиза в конфликт със САЩ, т.е. предлагат да се предадем.

Позицията на „караул-патриотите”  заслужава      специално  внимание. Редица години подред говореха „Русия трябва да се освободи от западната окупация”, а когато противоборството започна, те се обърнаха и вдигнаха лозунга „всичко пропадна”. Внимание, появява се въпросът: как е възможно освобождаването от западното влияние без конфронтация? И как може да се приеме тяхната позиция която ще почерни Русия в гражданска война заради идеализираните им представи.

Според мен възгледите на „караул-патриотите” са лицемерни и лъжливи във всяка точка, а техните реални интереси не са в реформирането на Русия, а в служба на западните си господари. Става въпрос за тези които искат да бъдат окупационна администрация в РФ, което е още по отвратително.

Както казах вече, световната война напредва. А паникьорите във всички минали войни са ги „изправяли до стената”. Ако при Гьобелс имаше интернет, то в него щяха да пишат хиляди „дъщери на затворници от ГУЛАГ”, като например през декември 1941 година как „Сталин непрекъснато отстъпва, а немците са около Москва и колко е необходимо да се смени правителството с това на патриотите”. За щастие при д-р Гьобелс не е имало интернет и нашите деди тогава победиха.

Не може да имаме илюзии и да живеем по законите на мирното време. Война е, а по време на война се случва и да потърпиш и да се укриеш. Нито една страна, която американците „демократизираха”, не живее       по-добре – нито Ирак, нито Афганистан, нито Либия, нито Украйна. Точно обратното, всички те загубиха възможността в близките години да имат относително мирен живот и надежда за развитие в обозримо бъдеще.

От своя страна действията на ръководството на Русия са достатъчно ясни – Москва се старае:

А) да пренесе основните бойни действия колкото се може по-далече от границите си;

Б) максимално да понижи интензивността на боевете с участие на руснаци (славяни), за да минимизира техните загуби;

В) старае се да печели време, избягвайки конфронтация със САЩ, в очакване докато Вашингтон не издържи и започне агресия срещу основния си противник  – Китай.

Днес ситуацията е такава: основните зони на конфликта са две (Украйна и Близкия Изток), с потенциал за още един конфликт, но вече за стратегически контрол на Южно-Китайско море.

Конфликтът в Украйна на ниско ниво изглежда като гражданска война „между русофили и русофоби”, „бандеро-власовци против съветчиците”, а на по-високо – като стълкновение на американските прокси, извършили държавен преврат и окупирали Киев, с проруските прокси, опазили Донбас.

Днес на практика той е замразен и всякакви опити на американските марионетки да го размразят срещат негативния отпор на Европа, която и без това си има много проблеми. Конфликтът е с ниска интензивност, в който горещите глави запазват живота си и е по-добър план, отколкото Total War, за която мечтаят оживелите до сега украински националисти. Колкото по-дълго този конфликт е замразен, толкова крахът на евро илюзиите на Киев стават по-очевидни, а с това отслабва и властта на импотентната хунта.

Само в Киев някои изграждат украиноцентрични илюзии, смятайки, че целия свят се върти около тях, а за американците те са просто разменна монета. Например, като Пиночет, Хюсеин, Мубарак или всеки друг техен джобен диктатор. В момента, когато разходите за издръжка на режима Порошенко-Яценюк превиши тяхната полза, те ще бъдат мигновено премахнати, в строго съответствие с принципите на меркантилизма, формулирани от сър Френсис Бекън.

Конфликтът в Близкия Изток е много по-сложен, понеже в него участват много страни и горят няколко огнища на противоборство.

Първото е – Сирия, където руската авиация помага на правителствените войски да се борят против американските прокси (нима има все още някой който да се съмнява, че ИД и „умерената опозиция” са американски прокси, след цялата помощ която Вашингтон им оказа и продължава да им оказва?). Там са иранските прокси, помагащи на Асад. Сега там ситуацията бавно, но уверено преминава на страната на законното правителство.

Второто е Йемен и Саудитска Арабия. Наемната армия на саудитите, нахлула в Йемен, воюва много лошо и дори при много слаба интензивност на боя бягат от сражението. В резултат на това йеменските хусити макар и да не се отбраняват много успешно, вече завладяха един от градовете в Саудитска Арабия и на практика контролират една от нейните провинции. Освен това, саудитите неочаквано получиха проблеми с финансите си и сега те активно правят дългове.

Третото е на кюрдите против Турция. Ислямистката и националистична политика на Ердоган вече доведе до прекратяването на примирието между кюрдските бойни групи и правителството на Турция. И ако кюрдите успеят да спрат настъплението на ИД (всичко показва, че ще стане именно така), то по-нататък те могат да обърнат оръжието си и против Истамбул, в резултат на което в Турция ще се разгори гражданска война.

Четвъртото е Израел против Иран. Иран не воюва директно с Израел, а използва своите прокси (ХАМАЗ и Хизбола), които постоянно „тревожат” израелската армия и другите нейни силови структури.

На практика САЩ губят, съществено отслабват или настройват против себе си болшинството от „съюзниците” си в региона – Саудитска Арабия, Турция и Израел.

Но и това клубче на войнствени противоречия в Близкия Изток може да стане второстепенно, ако САЩ и Китай влязат в пряк въоръжен сблъсък за контрола на Южно-Китайско море. Така, че сега трябва максимално внимателно да се следи именно в тази посока, която може да се взриви всеки момент.

Китай изчаква,  дали ще се ударят  САЩ и Русия. Русия изчаква, дали ще се ударят САЩ и Китай. Който влезе последен в конфликта, има най-големи шансове да стане новият световен хегемон – такава е природата на надпреварата за световна хегемония, а не саби на голо. Това не е игра на дама, деца, а геополитика.

•