Събудих се в огромна криогена камера бях се замразил за да избягам,оцелея от Третата световна воина не знаех колко години ме е държала замразена камерата за това аз излезнаха от камерата и веднага паднах. Бях много слаб и немощен и без никаква сила на  четири крака стигнах до пулта с зор седнах в него погледнах екрана които едва светеше не се виждаше нищо с ръка го почистих горе долу цифрите показваха  точно СТО ДВАСЕТ и ОСЕМ  години сега бе 2146 година от Христа бе събота бе ден за дискотека в моето време но сега бе 2146 година и най вероятно не е имало дискотека от много години . Аз не се бях подготвил добре едва събрах пари за камерата и нямах пукната пара каквото имах бях донесъл в камерата това имах храната сигурно се развалила имах няколко газови пистолета и няколко ножа малко лекарства които сигурно вече не действат нищо че бяха в фризера ми  та като казах фризер трябваше да вида дали се е запазило нещо там слезнах от стола по точно паднах довлаках се до стаята с хладилника и другите работи които бях доставил в тази изкопана от мен землянка с бетон . Едва го отворих бе целия замразен продуктите бях добре на първи поглед  извадих пакет захар и започнах да ближа сторено бе ма много се едно ядях сладолед та като казах веднага го намерих сладолед на клечка заблизах заблизах го сладкия сметанов сладолед с сякаш калории която погълеах силите ми нарастваха скоро след близо час на близане аз бях на крака и ходех започнах да се обличам бях си зеленчуци комофлажни дрехи и ги бях вакомирал за да се запазат бяха добре и здрави сложих зоракито на кръста и го заредих с самоделни патрони с топче от олово в тях дори произведоха изстрел да вида дали стрелят и тях бях вакомиръл и се бяха запазили . Взех самоделката карабина и патроните бях ги направил от хилти и съчма пет и пет на въздушна пушка . Реших да изляза затова се насочих към изхода в страни бе стълбата качих се по нея и се озовах под дърво според клоните бе огромно трябваше да дълбаят или да взривяване но освен барута на патроните нямах друго можех да забъркан малко барут от сяра дървени въглища и селитра но трябваше време а го нямах не знаех за колко време ще ми свърши кислорода и дали въобще ще свърши. добре че имах хурс Варна зехтин я и забръмчах с нея пробиха бързо и направих дупка влезнах и се озовах в нечий дом това дърво бе огромно и някои си го бе направил на дим . Намирах се в нечий хол бе просторен и отрупан с издялани маси и таборетки, фотьойли стаята бе десет на десет и бе просторна всекидневна и в момента нямаше никои на масата в средата бе отрупана с храна и пиене веднага се самопоканех и седнах на масата зачаках сорт малко се чу говор . - Тате да ти донеса ли лед за питието ти - каза млад женски глас  Тя влезна с поднос салата в раце изтърва я но не се разкрещя просто попита . - кой сте вие как влезнах те тук - каза тя  Аз посочих дупката в дясно от мен на пода и казах  - от там вие живеете над моята криогена камера -казах и  - аха а така значи от долу -каза  - тате ,тате ела имаме гост не е опасен от събудените е- каза на бащаи които влезна с нож в ръка веднага вероятно е рязал нещо преди това  - Кой си ти и откаде се измъкна тук как влезна - попита и си отговори като видя дупката  -  Ти си от спящите около ли е камерата ти имаш ли цени работи доло ще ми дадеш ли лекарства детето ми е болно чупи си кракът но се инфектира а антибиотиците са скъпи и са кът а детето ми умира моля те ще съм ви благодарен цял живот сякаш Господ ви прати аз съм беден човек с две деца на шията Маика им почина от плевмония преди години моля ви?? - каза той - като казахте Господ аз съм вярващ и имам лекарства доло в фризера ще ви дам ако не действат аз ще ви направя нови аз съм бил аптекар фармацевт и с налични реактивни ще ви направя колкото искате дори може да продадете остатъка на лекарства ще ме нахраните ли че съм ял само сладолед...