Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06 02:29 - Нема име за сега някакви приключения
Автор: fantasta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 103 Коментари: 0 Гласове:
0



 Create Date: 21.06.2018 2:07 Subject : Днес щях да ходя до  Германия където се бе намирала някога преди повече от сто години щях да летя с дирижабъл кола ,тоест едноместен дирижабъл той бе голям около двеста кубични метра и можеше да издига сто стои петдесет кила маса и петдесетина кила товар той бе дълак седем осем метра и широк три под него имаше гондола от карбон за човек с форма на автомобил от онова време без гуми обаче.. Content: Днес щях да ходя до  Германия където се бе намирала някога преди повече от сто години щях да летя с дирижабъл кола ,тоест едноместен дирижабъл той бе голям около двеста кубични метра и можеше да издига сто стои петдесет кила маса и петдесетина кила товар той бе дълак седем осем метра и широк три под него имаше гондола от карбон за човек с форма на автомобил от онова време без гуми обаче.. Подкарах дилижабъла като дадох газ  и топъл въздух този започна бавно да се издига и да набира скорост скоро стигнах трисет и пет километра височина и скорост от петстотин километра в час за половин час два щях да стигна аз отпих малко вода и продължих карането скоро започнах да слизам на по ниска височина слети няколко минути бях на хиляда метра височина системите ми бяха заредени от йоносверата с мегаватова енергия  батериите бяха на макс овеличиу скороста и слезнах на пестотин метра времето летеше и аз се озовах на германска територия тук не ми бе известно нищо а и се смяташе че при ядрената воина не бе оцелял никои Европа бе радиоактивен боклук и бе унищожена от Русия с ракети затова тук нямаше огромни дървета но имаше монтирали дървета и растения имаше хищни растения и хищни създания така поне се говореше.. Започнах претърсване с ултразвук и гама лачи сичко което виждах бе само сенки и неясни замазани картини търсех много търсех и накрая забелязах град с сгради и построили обрасли в храсти и дървета които бяха закрили всичко но уреда ми показа... Реших да се спусна с въже долу накачорих след оръжия и провизии и скочих на въжето спуснаха се с мачете в ръка едва се промуших и се озовах в огромен капан не можех да мръдна ни на ляво ни на дясно само нагоре не се отказвам казах си аз и замах с мачете то но това бяха трънливия растения нищо не постигнах мъчих се цял час накрая се издигнаха и хвърлих граната тя избухна и разчисти малко място не избухна пожар всичко бе сурово и мокро  спуснаха се и се заех с прочистване на просяк към блискъта сграда която бе голям небостъргач той бе близо на пестотин хиляда метра от мен според мен щеше да ми е нужно няколко дни дори седмица за да стигна за това бомбардираха с гранати докато стигнах вратата на небостъргача започнах усилено да разчиствам и скоростно се озовах в партера на небостъргача той бе пълен с трупове хора деца и жени цели семейства бяха се натъпкали в партера подминаха ги като ги оглеждах за оръжие и нещо цено но не намерих започнах да се искачвам нагоре внимателно с страх да не се срути сграда та етаж по етаж проверявах стая по стая само трупове стигнах последните няколко етажа тук разликата бе друга всичко бе друго запазени и непокътнати имаше уреди злато лекарства и много оръжия главно пистолети и пушки имаше тук там и автомати събрах вичко и го стовариха под дирижабълът . Казах си струваше си да идвам до тук щях да го продам и щях да копонясвам по летящите дискотеки .. Започнах да товара всичко и слети като го натоварих го пуснах на автомат да иде до базата ми там роботи намерени от мен щяха да го разтоварят и да ми го пратят отново слети четири часа.. Така сега се чудех какво да права тук дивеч едва ли имаше и като казах над мен прелетяха патки птици а поне птици има няма да остана без месо извадих малокалибрената пушка от  моят товар и я заредих набутаха се в едни храсти и задебнах патките не чаках много и минаха стрелях на поразия уличиха една другите отлетяха видях кафе падна пилето бе близо но в храсталака нямаше начин да го земя пак преминаха патки този път стрелях така че да паднат в досега ми това да ги достигаха две патки прибрах толкова не можах простреляха полувувах малко и вече имах десетина тъкани,патки сега ми трябваше вода намерих в сградата малко изворче в приземния етаж опитах го бе добре и чист сега ми трябваше орган но нямах дърва влезнах в Блока и замъкнах мебели и парчета от дърво запалих орган стоплиха си вода и оскубах три по кило гълаба турих ги на  дървен шиш и започнах да ги печат  хляб имах от хлебно дърво който бе много хубав бях го запазил колкото мога и се пак не бе мек като памук но се пак си бе мек направих софра извадих трушика от домати и зеле изкарах и боркаче люти мариновани чушки сипах си безалкохолно от хладилника в колата започнах да ям наядах се доволно изпих безалкохолното и си сипах малко мастичка студена и с водичка в нея кристалите плувах извадих лаптопа и си пуснах през блуто токолока музика чалга о едно време ретро чалга растлах черга и над нея поставих душек надуваем от карбон опънах се бързо на дюшека и задремах слети минута се стреснах и изкарах дрон от багажа охранител пуснах го над мен и аз заспах по едно време ме сабуди стрелба очидих се и се оглеждах не забелязах нищо по едно време забелязах огромна змиска глава колкото човешка да стартира от дясно на мен от храстите робота я бе убил с точни изстрели бе се насочила не към мен а към птиците които бях оставил там .. мале тази змия може да ме глътне целия  си помислих аз затова изкарах още един дрон и пуснах и него в това време колата паркира там кафето бях паркирал аз първия път така казах си аз време е за работа и станах сложих си пистолет на кръста в кубир и зехтин мачете то и започнах да хвърлям самоделни гранати пробиваха си път и навлизах в градът а той бе огромен поне пет километра в диаметър пълен бе с сгради  навлизах се по навътре и по едно време попаднах в гараж на грацкия транспорт вътре бе пълно с редове раждасали и непотребни вече може двигателите да спада разглеждах гаража и по едно време попаднах на група карбонови летящи коли Джак пот забогатяха ще си купа вила в астероидния пояс и поне дискотека тук трябваше да вида какво състояние са разгледах ги една по една обслужиха ги смазаха ги и ги почистих трябваше ми малко петрол и и можех да се рея свободно и неограничено в въздуха претичах до моят дирижабъл и потърсих бензин имах малко пет литра в една туба за генератора при авария донесох я и я сипах в една от колите тя бе жълта и бе с формата на Ферари от едно време малко по тромава и озат имаше две дупки с перли и отпред имаше също тя бе от карбон и бе четириместна около нямаше колела надуваше се предпазите ли амортесйор този не се надуваше много само няколко атмосфери сега не бе надут че нямах компресор тук но той се надуваше автоматично при стартиране на генератора колата бе електрическа с бензинов генератор имаше и батерии но те едва ли ще се зареждат скоро Сигорни иска часове на издуване и пак не се знае дали има живот в тях те нямаха такова значение те се използваха при спешност и липса на бензин ... Качих се и врътнаха ключа и нищо не последва бях забравила акомолаторът да сменя а нямах такъв а без него не можех да подкарам генератора .. Направих връзки от кабели и запалих генератора поработи и  събуди бордната  електроника всичко светна и оживя оставих я половин час да се зарежда и събужда а в това време аз продължих търсеното попаднах на центъра на градът там бе пълно с магазини за алкохол и храни от дрехите не бе останало много  събрах алкохола и го занесах в дирижабъл то бе на над сто години и бе елексир щях да заема хубави пари част щях да продам част за мен и моята бъдеща летяща дискотека не смятах да не продавам всичко за мен ..  Телефонът ми изваня   -- ало кафе си ние те чакаме при Петър  на дървото ще дойдеш ли - каза гласът на млад човек Иван моя приятел --- не мога намерих златна мина алкохол оръжия само роботи не съм намерил цял град- казах му - Стефка да дойдем ли ако си на близо - каза Петьо -  В Германия съм на хиляда километра от вас съм -каза - изтърва Петя е тук тая вечер ще я сваляме ние -каза - да бе тя няма да в обърне внимание тя е моя нали знаеш -каза -да бе базикам се да те подразня нали не можеш да дойдеш -каза той - кой ти каза сега идвам за час и нещо ще видиш с какво и имам още няколко такива - казах и затворих  Претичах до колата и се качих е нея надут възглавницата и плавно се издигнаха подкарах я с гас към България . Колата вървеше лесно и стабилно но забравих горивото чак когато се устремиха към къщи се осетих при тази скорост и тва гориво може да стигне или не реакувах а и има градове по пътя се ще намеря нещо в краен случай ще красна при някои дом за литър гориво карах автомобила правих лупинги и си играех с колата когато чух глас  - Здравейте аз съм вашия виртуален асистент вие новия собственик ли сте или сте присвоил тази Айро кола - каза женски глас  - да аз съм твоя сопсвеник виж коя година сме вече са минали над сто години от производството ти аз те намерих изоставена и те пуснах в експлоатация - казах аз  - да разбирам моля избери име и парола за достъп до колата и как ще ме наричаш - каза тя - ти си Никол на племенницата ми парола 1234567890- казах - паролата ти е лесна но няма как винаги ще можеш да я промениш - каза  - за кафе летим - попита Никол  - за България отивам при приятели - казах и - кафе по точно да изчисля - каза тя - по точно до приземния Пловдив - казах  - тва кво значи има подземен град Пловдив това ли имате предвид - каза тя - да Никол това значи - казах и - значи свързвам се с сателит ще трианголирам няма да ти стигне за малко горивото ако не се бе заиграл с колата можеше на магия сега не стига - каза -- ще пусна заявка за дрон за гориво да ме чака  на колко километра от Пловдив ще закъсаме - попитах я - десет километра - каза ми тя - еми чудесно там живея в село Браниполе до градът    



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Политика
Прочетен: 94038
Постинги: 365
Коментари: 11
Гласове: 40
Архив
Блогрол