Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07 18:50 - Девойката
Автор: fantasta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове:
1



 Моите мисли бяха насочени към нея тя бе много красива но още бе малка но войната щеше да избухне скоро а тя най вероятно щеше да е ядрена .. Аз се подготвях храна лекарства оръжия и пари когато пуснаха крио камери аз си купих намерих едно планинско село по точно махала три четири здрави изоставени къщи направих в мазето камера за крио камерите и ги монтираха занесох провизиите и бях готов още години базата но сега тя бе важна за мен аз я харесвах много но тя не знаеше затова сега бях пред нещата врата и званях тя отвори вратата ... - Да кажи чефи какво има – попита - Ще дойдеш ли с мен да се спасим от войната – попитах - Ма как аз имам баща сестра семейство тях кой ще ги спаси – каза тя - Не мога да ги спася тях мога само теб харесвам те искам да дойдеш ще дам на натшите хора информация каде да идат знам бункер в село Динево да идат там ще се спасят обещавам ти ще дойдеш ли с мен – пак я попитах  - Не знам не мога трудно ми е да реша ще ти се обада когато реша и ако поискам да дойда с теб – каза тя - Добре ще чакам – казах аз Войната избухна няколко дни по късно бомбите валяха насякаде Америка Русия Италия , Франция и всички европейски страни бяха ударени България също бе одарена базите на американските бази до една бяха ударени радиацията започна да се покачва казаха че до седмица щяла да стане смъртоносната за хора и животни... Тя се обади телефона звъна  - Ела ме земи и остави информацията на родителите ми за бункера дано да се спасят надявам се – каза тя  Отидох и я забрана с колата отидохме до махалата която дори име нямаше и влезнахме в камерите заспахме  Събудихме се и се огледахме двамата имахме чувството че сме затворили очи и сме ги отворили веднага погледнах дисплея на машината но там само светеше бе абсолютно невъзможно да видиш нещо  Почистих го и видях колко години сме спали бяхме спали сто години и нещо около сто и двайсет грубо казано ... - Милтен спали сме сто и двайсет години сега е 2149 г . – казах и - Сериозно но моето семейство сестра ми никои няма да вида да разбера дали са уживели защо толкова много сме спали – попита - Не знам някакъв бъг в компа на машината – казах и - И аз не мога да повярвам – казах и Реших да изляза да се огледам тя похапнаха от консерва и ли вода от бутилка  ... Одвън всичко бе в гора а дърветата бяха огромни мутанти навярно от радиацията селото бе в руини и бе завладяно от растения и храсти бе непроходимо от растения видях някакви животни и птици но всичките ми бяха непознати и не ги познах всичко се бе променило и бе много страшни за мен прибрах се и отидох я склада и си сложих кубур  на кръста взех един Макаров  и го заредих стрелях в стената гръмна работеше бе издържал толкова години взех и една пушка карабина и я заредих и с нея стрелях маймунката се разкрещя аз отидох при нея  - Скъпа проверявам оръжието вънка е ужас мутанти не съм виждал такова нещо ще ти дам и на теб пистолет – казах у  - Не искам страх ме от тях не зная да стрелям – каза  - Ще те науча трябва има чудовища знаи – казах и - Добре по нататък- каза тя - Аз отивам да разпознаят ти не излиза каквото и да става – казах и - Добре – каза тя  Излезнах възражения и започнах да скитат като правех белези по дърветата и храстите гората бе гъста и трудно проходима вървях бавно и се оглеждах насякаде забелязвах някакви животни но те бяха дребни и бягаха бързо по едно време забелязах нещо като заек но бе голямо колкото кегору и веднага избяга с подскоци спорете мен бе заек мутант... Смятъх тези заици да ги ловувам по нататък .. Срещу мен искочи подобно на мечка но огромна мутант бе по голяма от кон тя ревна срещу мен и ми се озъби стрелях в нея и я улучиха в главата тя се свлече веднага и не стана повече бях се разтреперил здраво  Продължих напред с страх и с пушка в рака по едно време видях едно огромно дърво поне трисет метра в диаметър то бе смокиня и бе отрупани с плод помислих си че мога да си направа жилище в него ида ползвам плосък за храна и ракия отбелязах го с белят написах буквата М и продължих навътре   



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 89259
Постинги: 347
Коментари: 6
Гласове: 37
Архив
Блогрол