Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2019 21:49 - Одвлечена и загубена в времето
Автор: fantasta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове:
0



 Тя бе млада и красива Туркиня за това я одвлякох точно преди голямата Воина бях я взел от тях с много обеждавне и заплахи и сега лежахме поделно в камерите за криогено замразяване и заспивахме

Събудех се и се огледах бях в камера за замразяване излезнах от нея и се огледах до моята камера имаше комиче което още спеше спомних си коя е и я събудих

-        Каде сме какво става нали искаше да ми покажеш нещо защо съм бела в тази тръба и какво си правил  със мен Изнасили ли ме – каза тя и се заопипва

-        Не пиленце не съм ама ще те ако ми дадеш де – казах на матап

-        Аз като кажа на нащи ще видиш – каз тя

-        Ще кажеш ама друк път наиш ли коя година сме – казах

-        350 години слет бащати и маикати те са изчезнали вече на прах са станали – казах

 

-        Ма тва сериозно ли ти си луд мрасник как не ти вярвам искам Мама и Татко и сестрите ми не  се бъзикаи моля да си ходим а ...- каза

 

-        Гулке ти не разбра имало е ядрена воина и аз те спасих нямах възможност да спася други не разбираш ли харесвах те и така постъпих не знам какво е вънка може да няма нищо а можи да е раи – казах и

 

-        Ма ти си сериозен то се говореше но ние не вярвяахме да излезем да видим и ако си ме изнасилил ще съляваш да знаеш не те харесвам много голям си за мен и ДЕБЕЛ –каза

 

-        Да бе дебел а сега кои ще се грижи за теп малка П...ло кои аз  не някои друк – казах и

 

-        Стига бе Стефане не се шегуваи кажи че това е шега –каза тя

 

-        А  аз се пак малко те харесвам но малко – каза тя

 

Реших да не се церамоня с нея а да изляза и да вида какво е опитах се да изляза но не можах наи вероятно бе затрупано сичко одгоре с пръс ,оказа се така копах с лопатка поне метър и половина и прет мен светна бе ден и въздохът спорет мен ставаше за дишане а щом не се отрових начи се живе в тази среда ...

-        Оле ма тва не може да бъде искам си Мама и Татко Сами искам ги това не е истина да мее беши оставил да загина с тях Мръсник как можа да ме излъжеш така ела да видиш нещо ми каза е видях нещо аз си помислих че ще ми покажеш нещо тои  ма бил спасил не искам спасение исках друго от теб – каза тя

-        Пак ще ти го дам и ще ти го показвам редовно само да се измъкнем и да се остроем ,а нали бях дебел и грозен – казах

-        Не съм казала грозен аз харесвам пълните та нали и аз съм пълна се пак а и ти как ме гледаше само какви си ги преставях – каза

-        Е ще ги получиш ще ти скъсам малкото патеце и ще ти направя много деца да знаеш – казах и

-        Това ще го видем – каза тя

Излезнах и се оказах в огромна джунгла дърветата бяха цели къщи и бяха навсякаде нямаше нищо друго само джунгла и много животни които чуруликаха грачеха и мучаха ,оплаших се веднага и се шмугнах в дупката и затворих люка ...

Тя ме погледна учудено и ме избута отвори вратата и излезна и слет малко направи същото с вратата ...

-        Аме това е Джунгла каде е изчезнало селото ни каде са сички ма то страшно голямо и опасно по добре да не излизаме от тук а да се остроим тук за сега храна имаш ли тук и вода – каза тя

-        Имам но са на 350 години а водата не знам дали става за пиене ще си намерим вода и храна аз съм се подготвил за случая имам оръжия и инстромети ще си намерим дърво и ще си направим любовно гнездо с тем Маимуке ще оцелем да знаеш ела да те гушна мила – казах аз

-        Добре но само да се гушнем –каза тя

Аз я прегърнах и я стиснах силно и плутно към мен и започнах да я целувам тя се дърпаше отначало но постепено се отпусна в рацете ми трепереше цялат

-        не се страхуваи пиле мое ще се оправим да знаеш и деца ще имаме спокоино – казах и аз мило

-        надявам се разчитам на теб ти ще бъдеш моят мъж за сичко – каза тя

-        а вече съм ти мъж а съм бил злодеи а – казах аз

-        Много те харесвах Обичах те но ти не знаеше – казах

 

Дните минаваха а ние седяхме вътре храна и вода се намираха но ми се прияде месце на скара бях и обещел да  хамнем мръвка за това взех една от моите карабини и след като сложих на кръста един макаров излезнах заредих патрон в цевта и се оглеждах Гората не бе много гъста просто дърветата бяха големи за 400 години бяха мутирали и се бяха настанили в свободната среда природата не оставаше празно ...

По едно време срешнах огромно дърво стегнато подобно на бук тук смятах да си направя дом в дървото за мен и за нея ...

Та като се замислих за нея веднага се възбудих преставих си как бях спал с нея тя гола на земята аз гол над нея лубихме се много и бурно тя викаше от кеф а аз от удовоствие треперих целия

Продължих напрет като маркирах дърветата и се оглеждах по едно време прет мен се показа огромен заек но огромен поне колкото кегоро тои не се страхуваше изглежда не познаваше хората и не ги бе виждал стрелях и тои падна мъртав дотичах до него и го погледнах с гладен поглет преставих си го на шиш и пекан взех го на рамото и се отправих към дома моита дупка по едно време се осетих че съм се загубел вървях ,вървях и не виждах нищо познато по едно време се озовах пред огромна врата отворена а над нея пишеше с.Браниполе Пловдиско

А какво е това си помислих на каде води тази врата влезнах и с еовах в моето село същото но под земята някои бе пренесал моито село както е изглеждало едно време но поземята за да се запазят от воината бе пълно с хора никои не се очудваше от мен носещ заек и с този вид изглежда ги посещаваха и други ловци минах покраи пазара и един се провикна ...

- Давам добра цена за заека пресен е нали –каза той

- Да дори не съм го искормил още преди малко го застрелях –казах му

- по добре аз ще си го направя ще го продадеш ли господине – каза тои

-  зимаи го аз ще застрелям друк – казах му

- даи да го претегля и ще ти го платя –каза тои

Той го претегли и ми даде 100 нови лева

-        Достатъчно ли са каза добра цена ти давам – каза тои

-        Достатъчно са тук каде има иформация библютека – попитах

-        А хранилището на знанието еи там оная голямата зграда исечената в стената –каза тои

-        Мерси да си жив и здрав –казах му

Отидох до зградата и влезнах оказа се библютека посрешна ме възрасна дама и попита

-        Какво желаеш младеш какво да ти предложа книги за четене иформация или друго –попита

-        Историята на светът до сега от 2000 година до сега – казах

-        Ами няма написана такава книга освен аз да ти раскажа горе доло ела да седнем еи там на масата – каза тя

-        Така от 2000 година ли каза – попита

-        Може и 2030 година аз съм от тогава сега се сабудихме с приятелката ми – казах и

-        А ти си от спящите те се появяват от извесно време да имате някакъв Лаптоп да дарите или да го купим тук ще ми е много нужен и полезен – каза тя

-        Декстоп комп искаш ли следващия път като доида с приятелката ще ти подара – казах

-        Но господине това е цяло богаство сега струва колкото новите Летящи къщи  дето ги произвеждат сега – каза тя

-        Ма и летящи кищи ли има расказваи че ми е интересно какво се случело за това време дето ни е нямало –казах и

-        Ами какво да ти кажа голямата воина избухва 31 година 10 години воина и радияция още десет незвесност слет това почва мутаците и болестите хората направиха градове и села под земята по богатите направиха огромни дирижабли и ги нарекоха градове те се спасиха там а от нас зимаха храна имаха много злато за това си купуваха сичко после си построиха ферми летящи и посадиха и одглеждаха животни ние им преслужвахме и помагахме сега вече сичко е свободно но технологите ги няма одавна и всичко е остартяло добре че се намират като теб хора от спящите да дават и да вадат стара техника която се копува на безбожни цени и не секи може да се сдобие с тях на мен ми е нужен много пак ще ти благодаря да ти прата някои с количка да го донесе – каза тя и завъши

-        Ти като каза знаеш ли че се изгубих и трябва да намеря пътя обратно при приятелката си тя е млада и страхлива тръгвам – казах и

Бързо напуснах и започнах да си следа следите скоро влезнах в диря и слет час бях пред нея те ме прегърна и целуна с радос ...

-        Много се забави скъпи не оспя ли да обиеш нещо яде ми се много мръвка – каза

-        Ще хапнеш моята мръвка но после сега да ти раправям на какво се натъкнах – казах и

Обясних и на бързо и с бъза крачка се отправихме към нашето общо село тя нямаше търпение да види селото си и родната къща ако седеше да си спомнеше за маика си и баща си стигнахме посред мръкване бяхме в селото започнахм е да се оглеждаме и скоро бяхме пред Турската кръчма Агорапуп влезнахме и седнахме на една маса сервиторката доиде и попита

-        какво да е – каза тя

-        първо кажи горедоло колко струва едно ядене да си направя сметка за коплко пари имам и какво да си опоръчаме – казах аз

-        ама вие не сте месни около 5 лева и бирата е 1 смокиновата водка е 0,50  за 50 милиграма шикалък е 10 а пекано диво пиле 15 лева – каза тя

-        мерси разбрах донеси две водки по 100 и две яденета за 5 лева и две безалкохолни какви имате люмонада имате ли –попитах я

-        по добре ми донеси менюто моля – казах и

-        добре веднага –каза

-        имаш ли пари как ще платим – попита тя

-        имам 100 лева продадох заека дето бях одарил – казах и и ги показах

-        а добре ще стигнат искам Бира да знаеш не водка ти си я пии и да не се напиеш обеща ми да ми дадеш нещо чакам го с нетърпение – каза тя и ми се осмихна целуна ме

-        няма да хапнем и се прибирама че се свечерява – казах

Хапнахме пинахме и си тръгнахме прибрахме се успешно и аз и дадох месото ми след това Заспахме ....




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 249903
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101