Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2019 18:16 - Древно семество
Автор: fantasta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове:
0



  

 

                           Древно Семество

 

 

Опасен момент бе за мен когато скочих от града ами ако не се отвореше парашута ми та това са 10000 метра височина щях да се размажа в някое голямо дърво навярно

    Дръпнах въжето и парашута се отвори без проблем започнах да го насочвам към мястото кадето можех да касна без проблем на относително празно място то насякаде другаде бе с огромни гено мутирали хлебни дървета след голямата воина всичко бе завладяно от тях бързорастящи геномодифицирани за храна дървета но така стана че от радияцията мутираха и станаха огромни с сволове за 200 години по 100 метра в дияметър и височина от трисет четисет метра но си останаха хранителни ..

Плодът им бе колкото ябалка и ако го смелиш се полочаваше брашно за хляб едно дърво имаше много плод и можеше да нахрани много хора но ние ги исползвахме за бира и Уиски е използвахме гои за хляб нали затова го наричахме хлебно дърво ...

Преземих се плавно и на крака свалих автомата от гърбъ и го заредих и добре че го сторих срещу мен се нахвърли огромна мечка мутант ..

Истрелях откос по него и тои се строполи на земята погледах го и плух по него не ставаше за ядене а аз бях тръгнал на лов трябваше ми месо исках да направя купон на кръчмата на Весо исках да организирам малък купон с танци и забава в кръчмата а и бе събота ден за почивка ..

Започнах да навлизам в гората и се оглежгах за заек или елен а можеше и здрава мечка да ми свърше работа бях в дивите места тук нямах защита от дронове и за това се бях съсредоточил не мина много време и пред мен протичаха два три заека започнах да стрелям и олучих два отидох на бегом до тях и ги завързах за балон и пуснах механизма тои се напълни с въздох колкото му бе нужно за да издигне нагоре плячката щях после да мина да ги прибера с колата или щях да прата Дрон да ги донесе ..

Нещо ишумя и аз насочих автомата на там но не стрелях не бе животно а младо момиче на 12 поне учудих се и попитах

      е и момиче какво правиш тук ела при мен тук е много опасно –казах и

      аз не знам каде съм сега се събудих –каза тя

      а  ясно от Спящите ли си от каде излезна помниш ли каде ти е камерата криокамерата –казах и

      не знам отворих вратата и се озовах в гора вървях и то доста изкачаха ми някакви скачащи чудовища не знам каде е –каза тя

      ела ела няма да те изям по близо до мен за да те защитя тук има чудовища големи как се казваш –попитах

      Христина а каква е тази гора а вчера нямаше тук гора и сега огромни дървета каде съм бях в село и сега съм тук –каза тя

      Хриси ти си попаднала в бъдещето поне 200 години слет като си била в селото си кои те е сложил в камерата не помниш ли имаше ли други камери като се събуди –попитах

      Да имаше но не обърнах внимание исках да изляза на въздох а се узовах тук страх ме е –каза тя

Тя се доближи до мен аз забелязах че трепери цялата чудех се да извикам ли кола да я вземе и да я закара в кръчмата на Весо а там щяхме да решим какво да правим с нея но исках да намеря камерата на Спящата те бяха пълни с стара техника а тя бе огромно богаство за нашето нетехнологично време

-        да те прата ли горе в кръчмата или ще доидеш с мен да намерим и другите от твоята група на спящи –казах и

-        но защо ме наричаш спята аз не съм спала не помня –каза тя

-        спала си малката и то двеста години наи малко сигорно сте се спасили от Ядрената Воина вероятно сте цялото семество имаше ли маика и баща преди да заспиш какво си спомниш –попитах я

-        сега като се замисля помна че тати Иван и мама Нина правеха нещо и говореха да бързаме да идем някаде с колата отидохме в някаква къща и влезнахме в мазето там имаше някакви тръби тати ме постави в една от тях и ми би инжекция и аз заспах след това се сабудих тук –каз тя

-        ето значи сте били цялото семество да ги потърсим –казах

-        да искам мама и тати –каза тя

Аз започнах да се оглеждам за нените следи и започнах да ги проследявам бе се лутала много близо час търсехме докато се озовах до метален лук коитобе голям и отворен влезнах по метална стълба надоло и се озовах срещу три камери едната бе празна бе се исключела не знам защо другите работеха перфекно как ли се изклучват си помислих да ги събуда но не се наложи камерат азсече присъствието ни и автоматично с еизключиха слет минута две те бяха пред мен объркани замаяни но скоро се  укопитиха ..

-        каде сме в коя година сме мила добре ли си –попита бащата

-        добре е малко е объркана и добре че я намерих аз а не някои мутант –казах му

-        мила нали се разбрахми да не излизаш ако се сабудиш преди нас автоматиката щеше да ни сабуди след теб господине благодаря че сте зашитили детето ни ще съм ви благодарен много –каза Иван

-        да имате от тия малките компютри дето им викат Лаптоп в повече много ми трябва сега старат техника е много скъпа –казах

-        имам ще ви дам имам малък запас от няколко ляптопа храни оръжия и лекаства ще ви дам каквото поискате вие сте спасили нашето Злато Христина да сте жив и здрав .....

 

 

                                                                           Край 1 част 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 249869
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101