В гората

 

                                                

 

Аз излязох от къщи като претворих вратата която бе в средата на огромно и дебело дърво то имаше диаметър точно пет метра и бе издялано отвътре и бяха направени два етажа и малка кухня .

Първия етаж бе хол там бе и кухнята отдясно от вратата бе малка и бе обзаведена с всичко нужно за живот отгоре бе спалнята и тя бе голяма имаше малка душ кабина където да се изкипиш на бързо

Тръгнах в гъстата гора като вървях едва едва и  се промъквах през храстите и дърветата бе трудно да се върви но аз се пак настоятелно вървях исках да стигна селската кръчма където щях да пийна с приятели кръчмата бе далеч и никои не си даваше труда да чисти клонките и филизите на дърветата защото те растяха като за световно с тази радиация всичко избуяваше бързо и всеки път се скапваше за секунди

Започнах да се предвижвам по  лесно личеше си че тук се движеха много хора и постоянно  се сечаха клоните и опарваха пътя

Достигнах огромното дърво на кръчмата имаше голяма табела на дървото която пишеше >РЕЛАКС> отворих вратата и се озовах в задушната и приятна механа

Цялата бе с дървения бе с пейки и маси имаше доста маси почти всичко бе пълно видях един приятел  и се насочих към него той бе седнал на една маса и бе сам

-         Кво става Коки  сам си а няма ги другите от тайфата -казах аз

-         Да бе тук съм от час и още никои не е дошъл добре че дойде ти   да има с кои да пийнем  се  пак е събота ден за дискотеки  горе още няма никои но след няколко часа ще има и ще е пълно –каза той

-         Да бе днес е ден за купони и аз се надявам Василена и Елена да дойдат днес –казах аз

-         А бе Стефан е тия тенджерки те бъзикат само –каза той

-         Абе бъзикат нека се бъзикат и аз тях ще бъзикам нали виждаш идват винаги и събота и петака не пропускат и като до идат само чакат да стана да танцувам и се лепват за мен –казах аз на Коки то

-         За това си прав но се бъзикат с теб –каза той

-         Сядай де какво стърчиш прав –каза той

-         Да бе да пийнем и да хапнем –казах аз

Аз седнах на масата срещу Колет о и  робота играещ ролята на сервитьорка  кацна на масата веднага 

Това бе сферично тяло което летеше и се придвижваше с летене по масите и бе робот които записваше поръчките и ги носеше в средата на апарата които имаше камера където се поставяха от готвача и апарата ,робот излиташе и носеше поръчките

 

-         Моля какво ще поръчате господине записвам –каза робота

-         Искам бутилка Кайлъжка ,шопска салата ,пилешки крила ,пилешки хапки и порция ребърца ,кола сода пържени картофи с сирене и това е за сега край- казах аз

-         Поръчката бе записана командата разбрана –каза робота и отлетя

Първо донесе бутилката с чаша за нея и колата и содата пак отлетя и скоро донесе и другите поръчани от мен поръчки

 

-         е най сетне да пийнем ти ще пийнеш ли с мен гледам че не си поръчал още да ти сипя ли каилъжка или искаш нещо друго –казах аз

-         а ще пина с теб калъжката е гот –каза Колето

аз му дадох една от чашите тази дето е за колата и му сипах ракия

-         айде  на здраве –казах аз

-         на здраве и дано дойдат твоите мацки да направим пак яко шоу при Владо

скоро бяхме вече пияни и бе станало време да се качваме горе поръчахме още една бутилка Каилъжка и една бутилка Уиски за Колето поръчахме и безалкохолни

качихме се по стълбите и Владо ни посрещна на бара

-         кво става пичове днес ще има пак як купон щом сте тук пак ще има шоу –каза той

-         о с сигурност моите мацки тук ли  са –попитах Владо аз

-         кои от марково или Елена и Василена –попита

-         Елена и Василена –казах аз

-         Тук са чакат ви дойдеха скоро –каза Владо

Ние влезнахме и седнахме в едно от свободните сепарета секунди след като седнахме долетя апарата Сервитьор и донесе бутилките взехме чаши от Владо и си сипахме и започнахме да пием скоро бяхме доста ама доста пияни и започнахме да танцуваме двете красавици само това чакаха и веднага започнахме яко ден с и яки танци до сутринта 

Момичетата си тръгнаха ние допихме питиетата и си тръгнахме

 

На другия ден не помнех нито къде съм бил нито какво съм правил а най много ми се губеше как съм се прибрал и как на два крака или на четири не помних нищо

Станах от леглото и отидох долу и започнах да си приготвям храна имах малко еленско пека но  което скоро бях обстрелял в гората приготвих си шопска салата и си сипах една голяма чаша кола изпих я на един дъх и пак си сипах в чашата занесох всичко на масата  и седнах да закусвам хапнах и след като приключих се качих горе да се облека облякох се и след като взех хубавата си пушка Драганов заредих пълнител в пушката и излязох  да се поразкарам

Притворих вратата и се отправих в гъстата гора в посока на ненаселената гора която се намираше нагоре от моята къща ,дърво моето дърво бе в края на населената част на град Пловдив тръгнах нагоре и след като се поразходих малко нагоре забелязах едно огромно плодно дърво бе огромно и бе отрупано с ябълки  реших веднага да го маркирам извадих джиесема и с негова помощ разбрах къде се намира маркирах го и след като запаметих позицията изпратих съобщение на горския че е мое и да не се бара от други така аз бях вече официално негов собственик и щях да си произвеждам ракия от ябълките и да продавам плодовете му ако поисках сега трябваше или да наема дърво бъчва или да си направех такава 

Продължих нагоре гората ставаше се по гъста едва напредвах пушката ме затрудняваше но се пак тя щеше да ми потрябва се пак забелязах движение на 100 метра от мен в дясно имаше много малки дървета и храсти   залегнах на земята и загледах храстите да бе заек великан с размери на куче дори по голям най малко трийсет кила бе добър дивеч добре че тази радиация им се отрази така и животните станаха огромни

Насочих пушката внимателно към заека които хрупаше трева и някакви плодове в храсталаците

Стрелях и заека побягна аз пак стрелях и заека се преобърна и се свлече на земята

Аз започнах да се надигам и с крайчеците на очите забелязах как група вълци се нахвърлиха върху заека погледнах и с ужас видях огромните вълци с размер на кон и дори по големи как разкъсват заека за секунди и той изчезна в гладните стомаси на 5  вълка след като го изядоха два вълка се насочиха към мен с огромна скорост и пъргавина но аз бях готов стрелях и единия падна втори изстрел срещу другия и той също падна трите вълка бяха изчезнало без да забележа това не бяха прости като тези два вълка сигурно бяха много гладни да рискуват да нападнат мен

Трябваше да обидя и другите но не ги видях на къде се ометоха тук уж не идваха вълци заради многото хора в горите но изглежда бяха навлезли в зоната на Градът ни отидох до двата мъртви вълка и се огледах  забелязах следите бяха се насочили към местността гръцки ливади  които бяха граничните зони на град Пловдив аз проследих вълците и се стараех да ги настигна но бе трудно те бяха много бързи а аз бях бавен

Продължих да упорствам и да ги проследявам трябваше да ги убия утре можеха да нападнат някои друг невъоръжен гражданин или по лошо някое  заблудено дете и оставено само на произвола на съдбата от родителите си продължих да ги гоня и скоро се озовах доста навътре в гората бях вече далеч от познатите и безопасни зони отдавна не забелязвах патрулиращи летящи роботи а това значеше че се намирам в доста опасната гора където имаше всякакви мутирали  хищници с които дори не бяхме се срещали тук бе опасно и не всеки решаваше да навлезе тук но аз продължих по едно време забелязах вълците бяха спрели до един поток да пият вода стрелях и свалих единия стрелях втори път и вълкът се строполи на земята последния бе се спуснал в грешната посока тоест бе тръгнал към мен стрелях пак и вълкът дори не осети че бе поразен а навярно може и да не съм улучил бях толкова смутен и изненадан от действието на вълка че се наложи да изстрелям още няколко патрона и вълкът се строполи на метър от мен дори ме опръска с кръв  забелязах няколко летящи робота да се приближават от различни срани бяха чули стрелбата и се насочваха към нея да видът какво е положението и дали имат нужда от тях те бързо забелязаха че няма нужда от тях и се разпръснаха пак в различни посоки като се поклащаха  в въздуха

Продължих да вървя нагоре и скоро пак забелязах зайци  бяха  три доста големи 

Залегнах бързо и се прицелих към зайците  не стрелях бях се замислил за секунди дали имах достатъчно патрони в пълнителя извадих го и действително имах един патрон само бръкнах в джоба и изкарах шепа патрони заредих ги внимателно в пълнителя пак внимателно насочих пушката към зайците те бяха вече 5 и си хапваха необезпокоено трева и плодове стрелях  по единия стрелях по втори и дори успях да произведа трети изстрел преди зайците да се ометат в всички посоки

На земята бяха два заека третия не се виждаше притичах набързо към зайците и се огледах забелязах и третия заек наблизо в храстите на няколко метра от другите бе се опитал да избяга но бе паднал много бързо мъртъв от загуба на кръв

Внимателно извадих Телефона и набрах номера на роботите за пренос на товар

-         да моля колко робота ви трябват и за какъв товар горе дуло –каза метален женски глас

-         три за около 40 кила всеки  -казах аз и затворих започнах да се оглеждам да не изскочи някои вълк или нещо по зле

След няколко минути пак дойдоха летящи роботи аз махнах на единия да се приближи и след като се приближи аз му казах

-остани да ме пазиш  -казах аз на робота

Робота не каза нищо но започна да обхожда местността дори изглежда нареди на другите и те да се включат и те в охраната ми аз се отпуснах и седнах до зайците станах набързо и извадих ножа от кобура му и при колих зайците да им изтече кръвта им

Скоро се появиха и доста големите роботи които се доближиха до мен и аз с усилие натоварих зайците въведох координатите на къщата ми и ги пуснах да тръгват

Съжалих че не си викнах и за мен един превоз но се пак исках да се  разкарам отпратих роботите и тръгнах да се прибирам  скоро аз бях се засилил и с бързо темпо бях решил да се прибера скоро но аз бях доста далече и се още извън зоната на градът

Чух силен рев и се изненадах че бе много близо погледах към посоката на рева и изтръпнах бе огромна мечка мутант насочих пушката и стрелях мечката осети куршума и се впусна в бяг към мен аз отскочих настрани и стрелях пак два пъти в нея мечката се размина с мен и с огромна сила и замах замахна към мен усетих малка болка в ръката си отдясно претърколих се назад и стрелях пак два пъти в нея този път дигнах пушката нагоре и изглежда засегнах нещо мечката осети и се приви а това ми бе достатъчно да я прострелям в главата  мечката се строполи на земята без  да произнесе и гък

Чак сега погледнах ръката си а тя бе прорязана до кокът и кървеше ужасно скъсах парче плат от тениската си отдолу и се опитах да направя турникет и да спра кръвта от ръката ми успях кръвта намаля аз веднага усетих слабост и се строполих на земята загубих съзнание за известно време събудих се и до мен бе робот линейка

Които ме питаше нещо но аз не схващах какво

-         господине имате голяма загуба на кръв моля качете се да ви отведа до болницата ако не можете и не разбирате ще повикам екип с човек –каза робота

Този път го разбрах опитах се да се изправя но имах огромен световъртеж и залитах апарата се спусна се по надолу и аз се претърколих в него апарата се повдигна много бавно и скоро бе над дърветата усетих топлината на газта под мен бяха се включили нагревателите и хелия се нагряваше за да може да поеме теглото ми и да  повдига се по нагоре апарата линейка скоро бях в болницата като линейката навлизаше в нея и се отправи към спешния център  на Болницата пак изгубих съзнание и се бях събудил в болницата в една стая с трима други пациенти ръката ми бе превързана и не ме болеше сигурно бях на морфин

Мина известно време и дойде доктор които дойде направо при мен

-         едва ви спасихме имахте огромна кръвозагоба бе засегната вена добре че сте спрели кръвта още малко с този теч на кръв и бяхте мъртва и неспасяем за нас –каза той

-         докторе –казах

-         Иван Петров –каза той

-         Иван е мерси много добре че ме спасихте благодарен съм ви –казах аз

-         Добре че се задейства чипа в дрехите ви след като засякъл промяната на тялото ви той е пратил линейка –каза  доктора

-         Какво стана маи са ви изненадали нещо голямо е било –каза доктора

-         Да докторе мечка бе изненада ме след успешен лов и бързане за да се прибера в къщи –казах аз

-         Имал си късмет приятел е това е от мен закърпихме те оправихме всичко натъпкахме те с антибиотици ще полежиш поне няколко дни и след това при жена ти –каза доктора

-         Не съм женен –казах аз

 

След 6 дни линейката ме домъкна у дома направо вътре ме стовари и отпътува бях си одума

 

-         видео фон включи се –казах аз

Екрана на плазмения телевизор светна а на него се показа телефон

-         нула 983 884 806  - казах аз

Екрана при светна и се чу пиукане бе свободно скоро се показа фигура на млад човек

-         здрасти кой ме търси моля –произнесе лицето

-         аз съм Стефан Тодоров  от къща 3335-казах аз

-         а Стефан е  кажи де какво искаш от мен –каза той

-         ами искам да те покана на лов и разходка не искам да хода сам вече съм пострадал в лов и за това ми трябва някои с мен хем за компания хем да е по безопасно. казах аз

-          о Стефка няма проблем къде ще идем  -каза той

-         Искаш ли да идем по навътре в гората –казах аз

-         Няма проблем където кажеш там сме –каза той

-         Добре ще идем с кола до мястото но си земи хубава пушка или автомат вземи си и пистолет по възможност картечен –казах аз

-         Ще дойдеш ли утре в нас носи си оръжията и тръгваме –казах

-         Добре айде чау за сега –каза той

Екрана угасна и телевизора също аз отидох  горе в спалнята и си пуснах музика и след време заспах

На сутринта закусих свърших и някоя и друга работа по къщата 

И излязох отидох до най близкия асансьор стъпало застанах до пункта на стъпалата и натиснах копчето за повикване на стъпало асансьор след секунди от въздуха слез на летящо стъпало аз се качих и започнах да се изкачвам много бавно като постепенно стъпалото ставаше се по голямо за да поеме масата ми  скоро след  бавно летене нагоре достигнах стъпалата на платформата на летящия град  прекрачих и стъпих на първото стъпало от десетте минах през малката вратичка която бе отключена и аз се намирах на една от улиците на градът които бе доста голям около 5 километра в диаметър и бе направен подобно на огромна вътрешна от кола във вътрешността и бе самия град а огромната вътрешна бе напълнена с хелий и с помощта на него се носеше във въздуха целия град бе от алуминий  всички къщи и апартаменти бяха от него ресторантите и заведенията също дори мебелите бяха от алуминий  по този начин градът бе по лек от колкото щеше да бъде ако е от друг материал

Аз се насочих към най близката кръчма  влезнах през вратата бе пълна с хора всички хапваха и пийваха и си говореха доста шумно бе намерих свободна маса което ми отне време бе пълно всички от градът сякаш се бяха изсипали тук седнах и след секунди долетя летящия робот сервитьор

-         кажете какво ще поръчате моля записвам –каза той

-         искам две банички една боза и вестник труд искам и кока кола моля –казах аз

Апарата отлетя и скоро ми донесе поръчката аз си прехвърлих поръчката на масата и взех да си хапвам баницата като и разглеждах вестника нямаше нищо интересно разискваше се конфликта на русия с Америка които се бяха на рабът на ядрена воина

Та каква воина след този ядрен колапс които бе имало преди 60 години от тази воина всичко бе радиоактивно растенията избодяха и повечето градове се окопаха под земята или се настаниха в самите дървета като си издълбаваха жилища в тях бяха минали толкова години от голямата ядрена воина на Русия и Америка и пак бе същото пак искаха да се унищожават пак трупаха ядрени заряди и пак действаха под градовете си под земята те се карат вече 60 години но сега бе избуял конфликта  богатите се бяха спасили в летящи градове и си живееха чудесно и не им пукаше за никакви ядрени воини те бяха на над 5 километра височина и можеха да се качат на повече ако трябва

Аз бях от долу и се интересувах нашето малко село бе пострадало едно време и сега се беше възстановило по дърветата и с страх и ненавист към лудите американци и руснаци следяхме всичко да знаем какво да правим всеки от нас трябваше да си направи и по едно подземно жилище за да оцелее при ядрен колапс отново за това се интересувах

Изядох си закуските изпих бозата и дигнах и изпих на един дъх колата

Извадих телефона и с натискане на копче по него си платих сметката напуснах заведението и започнах да разглеждам градът а той бе доста голям разглеждах го цели няколко часа бях се изморил и реших да слизам намерих моята платформа с моя асансьор но се оказа че сме се преместили целия град се беше преместил това не беше проблем просто трябваше да въведа кода на джи пи е с координацията на кацане и стъпалото асансьор щеше да ме закара но трябваше да лета доста време можех да слез на направо долу и да хвана подземната железница и да ида в Пловдив с нея и от там у нас горе в селото ми Брани поле 

Реших да сляза с асансьора и се качих на стъпалото то се отлепи от градът и отплава  към моето село изгледът от тази височина бе чудесно навсякъде се виждаше дървета и гори огромни дори забелязвах отгоре огромни животни които бяха подобни на динозаврите и бяха доста големи не ги познавах ние хората не бяхме изследвали промяната на живота и растенията след колоса но той се бе променил имаше много много растения и много мутирали животни които бяха много опасни

Звън от телефона ми

-         ало аз съм за ловът чакам те пред вас донесох оборудването няма те нещо да те чакам или се отказа да си тръгвам –каза той

-         е и сега ще дойда с асансьор стъпало идвам ходих да хапна и да разгледам горе един от градовете ще ходим знаеш ли какви животни гледам отгоре яко и ще направим як лов извън зоната има як дивеч и много мутанти за трепане –казах аз

-         чакам те ти след колко време ще долетиш –каза той

-         ами не знам до част със сигурност ако искаш иди долу да хапнеш или да пийнеш нещо ако не ти се чака пред вратата ми един част –казах аз

-         абе ще изчакам имам бира с мен ще пина някоя и друга докато дойдеш –каза той

-         в близост има кръчма там на едно от дърветата е ако я потърсиш сигурно ще я намериш –казах аз

-         ще вида ако ми стане скучно ще я потърся айде чау ще чакам –каза тои

 

аз долетях след известно време той бе там влезнах в къщи взех си всичко което си бях приготвил снощи

излязох от къщи с раница на гърбът и автомат Калашников в ръцете бях препасал един хубав руски картечен пистолет Пепелянка и един хубав огромен меч мъчете за рязане на храсти и за прекарване на път в гъста гора и за защита разбира се от другата страна имах един пистолет ТТ реплика на стар руски пистолет бях добре въоръжен раницата бе пълна с патрони други нужни работи като храна кибрит бинтове и серуми срещу змии

-         да вървим приятел –казах аз

-         казвам се Иван а ти –попита

-         Стефан  да вървим какви мутанти видях само за трепане са –казах аз

-         Добре да тръгваме Стефка –каза той

-         Първо ще идем  на едно място където съм бил там бях ранен само да го намерим де –казах

-         Няма проблеми ти водиш –каза той

Тръгнахме в посоката където бях ранен по памет вървяхме бързо всеки от нас държеше оръжие колегата имаше М16 и с бързи крачки достигнахме до зоната без да срещнем нито летящ защитен робот нито някои хищник видяхме някои и друг заек но не се интересувахме от тях и бързахме

-         е и тук трябва да е –казах аз

-         какво търсиш  -каза Иван

-         ще видиш не знам дали ще го намерим –казах аз

Ние се оглеждахме ту насам ту натам заприлича ми на познато място е и напред в дясно и се насочих натам да виждаше се нето в близост до един храст доближихме и видяхме това бе моя Драганов от последния ми лов

-         а е и това ли търсихме този Драганов –каза Иван

-         да бе бях го загубил при раняването си тук –казах

-         ами зима и го като виждам нищо му няма изглежда си го смазал като си излизал но цевта с сигурност ще иска да се почисти –каза той

-         да със сигурност –казах аз

Аз седнах и си изкарах от раницата масленицата и почистващите четчици изкарах лоста за почистване монтирах четката и започнах да почиства Пушката разглобих до и го почистих смазах го и го заредих стрелях по едно дърво стреляше без проблем станах наметнах на рамото пушката

-         айде да тръгваме нас Мутанти ни чакат ако видим мечки ще се по забавляваме с тях такива ме раниха да знаеш опасни са само стрелба на автоматична ще ги повали

-         да тръгваме че нямам  търпение –каза Иван

 

 

 

 

                                                  Лов във гората

 

 

Иван тръгна напред и аз го последвах вървяхме бавно в гъстата гора бе трудно имаше огромно количество дървета които ни пречеха да се движим напред Иван изостана бе му трудно да напредва аз излезнах напред извадих мъчете то и започнах да проправям път през шубраците но дигах много шум няколко заека подплашихме  за това бързо прибрах в кобура пак мъчете то ми започнахме да се промъкваме

Забелязах движение напред от дясно до огромно дърво с плодове подобни на круша имаше 3 мечки стръвници бяха огромни .

Посочих с ръката посоката на Иван за да види

-         видях ги какво ще правим ще се приближим ли още или да стреляме от тук има няма 200 метра като виждам –каза той

-         да не е много далече но и не е много близо –казах аз

-         но да стреляме на поразия да не оставяме нито една от тях жива да се измъкне или да ни нападне много са опасни от опит го знам –казах

Аз залегнах на земята внимателно до един храст като поставих на земята от дясно на мен Драганов  а взех в ръце автомата заредих внимателно без да дигам много шум заредих и Драгунавия и пак го върнах на мястото му взех отново автомата и се прицелих  Иван видя мен и той легна наблизо до мен и също насочи оръжието си към Мечките стръвници които нищо не усещаха и си хапваха най сладко от големите плодове които от презря лост бяха окапали на земята и бяха сигурно много богати на захар трябваше да маркирам дървото за да го използвам за производство на ракия която щях или да продам на горните градове или на долния град Пловдив

Натиснах спусъка и автомата загърмя в ритам по огромните мечки Иван ме последва секунди след мен мечките бяха изненадани куршумите се забиваха и в трите ту в една ту в друга и те дори не можаха да мръднат а започнаха да се опитват да избягат но нямаха сила куршумите ги удряха  постоянно и те се влачеха един на ляво друг на дясно единия се опитваше да се качи на дървото но не можеше да забие лапи в него кръв шуртеше от тях скоро бяха улучени от нас в главите и те притихнаха ние сменихме празните пълнители и се впуснахме в бегом към тях аз взех пушката и тръгнах с двете в раците към мечките Иван ме изпревари и  бе застанал до мечките и ги побутваше с цевта на автомата като проверяваше дали са живи

Аз също се доближих и също ръчнах друга мечка но дори не мърдаха бяха мъртви бяха целите в кръв и бяха застанали в неестествени пози за тях

-         И сега какво ще ги правим –попита Иван

-         О ако искаш обади са за превоз да ги вземеш аз не ги искам аз съм дошъл за някои друг заек за да си го пекна на чеверме мечка ми идва много камоли три ако искаш зима и ги и трите –казах аз на Иван

-         И аз не искам за кво ми са аз съм дошъл да се по кефа от ловът гот е да убиеш някои друга мечка например як зев да тръгваме да търсим зайци и аз бих взел един за печене –каза той

-         Добре да тръгваме чакай да маркирам мястото това плодно дърво ми трябва  -казах аз и го маркирах

Ние зарязахме мечките и на влезнахме още по навътре вървяхме доста без да стрешнем нищо изглежда от стрелбата бяхме подплашили дивеча по едно време от пред нас изскочиха някакви мутанти големи ама много големи бяха подобно на динозаври и бяха най малко 5 и идваха още сеещо нас ние залегнахме и започнахме да стреляме напред сеещо петте аз чух рев и се обърнах и видях че и отзад идваха още 5 такива мутанти изглежда ни бяха устроили засада бяха ни подвели да си мислим че няма никакъв дивеч или хищник а  са ни заграждали внимателно и от всички страни

Започнахме да стреляме ту напред ту на зад ту на ляво ту на дясно след минута около нас имаше умиращи хищници повечето бяха избягали но ние бяхме свалили най малко 10 от огромните мутанти които искаха да ни изядат

-         Е нали искаше да купонясваш –казах аз

-         Е баш такъв купон не исках но ще продължим докато намерим някои заек да убием –каза той

-         Добре аз нямам проблем ако си се разколебал да се връщаме ако искаш –казах

-         Не не искам –каза той

-         Да тръгваме –казах

Забелязахме да пристигат роботи охранители зарязахме ги и продължихме напред се напред по едно време попаднахме на една малко поляна с тучна трева на която имаше група зайци и няколко глигана ама големи колкото крави залегнахме и започнахме да се приближаваме се по наблизо и да ги хващаме на мушка аз поставих на земята автомата и взех в ръце Пушката и насочих към най далечния заек и дадох сигнал на колегата да вземе на мушка и с помощта на жестове му показах че като сваля ръката да стреляме дигнах лявата рака и я свалих рязко той стреля аз стрелях веднага след него като хванах пушката с двете ръце заекът в които се целех се канеше да отпра ши в неизвестна посока когато го свалих с един изстрел всичкия дивеч се разбяга колегата продължи да стреля с автомата си по дивеча след секунди на поляната имаше два заека и едно прасе имаше и един заек които се бе опитал да избяга и се бе запътил едва едва към гората Иван го застреля като го достигна и от упор му простреля главата сега имахме на разположение едно прасе и три заека

-         айде готови сме имаме даже в повече от нужния ни дивеч –каза Иван

-         да и аз така  смята аз искам моя заек ти се оправяй с  твоите  дето си ги застрелял –казах аз

Взех джиесема и повиках апарат за превоз скоро дойде и след като качих моя и го отпратих към нас си повиках въздушен превоз и за мен

-         Е ти какво реши ще ги взимаш ли –казах аз

-         Вече чакам превоз за заека прасето няма да го взема ако мога да натоваря двата заека на един от роб о превозите ще ги взема и двата ако не ги зарязвам ти викна ли си превоз аз си викнах –каза той Иван

-         Да разбира се чакам да дойде –казах аз

-         Ти изкара късмет твоя превоз дойде бързо моя нещо се бави ти на коя копания се обади аз се обадих на МИГ РОБО Превоз –каза той

-         Аз се обадих на СТЕФАН РОБО ПРЕВОЗ –казах аз

-         То и затова те са най старата фирма за превоз –каза Иван

-         Ето ти превоза за дивеча –казах аз и посочих спускащия се отгоре  апарат –казах аз

-         Да добре –каза той

Той започна да се опитва да товари зайците но сам му бе трудно аз му помогнах и превоза едва едва дигна големия товар и полетя в зададения му адрес по джи пиеса

Той се качи в втория превоз и отлетя аз му махнах и му казах

 

-         Друг път пак ще идем на лов ако искаш потърси ме ти или аз ще те потърся –казах аз

-         Добре чау за сега –каза

Той отлетя аз се качих в моето превозно средство което изчакваше да може да кацне след като Ива новото отлетя то и моето се вреди и кацна превоза ме обви и бавно отлетях ЗА БАРБЕКЩТО В ГОРАТА

 

 

 

                                            Барбекю в гората

 

 

Бях приготвил цял ден едно хубаво тлъсто и доста голямо зайче което бях убил скоро в лов бях го изкормил махнах му главата и го бях изчистил добре бях се обадил на група приятели да дойдат на барбекюто ми бях поканил Джи мито от Смолян бра чеда Йов о  и бях поканил и бра чеда Филип и брат му Гризаната те всичките казаха че ще дойдат в три часа на обяд и бяха ми казали като намеря място за барбекюто да пратя джипиес координати за дойдат

Аз приготвих хубаво Уиски от плодове от гората с малко есенция бе станало супер и касата бе пълна с него бях взел голяма каса с двайсет гнезда поставих в нея бутилките и тя касата се изду и се издигна на метър над земята качих заека на превоз и натоварих на друг превоз другите посуди и дреболии взех и по голям превоз за масите и столовите които бяха разглобяеми тръгнах напред Роб о охранителите които бях повикал за този случаи които бяха 5 се залепиха за моята колона от апарати и започнаха да ме следват намерих едно хубаво място в охраняемата зона на градът и започнах да разтоварвам апарати и мебели след време всичко бе готово пратих координатите на приятелите си и те започнаха да пристигат един след друг първо престегнаха Филип и Брат му Гризаната бяха докарали Христина с тях и Иванка

Момичетата започнаха да помагат момчетата също запалихме огъна и скоро стана жар и агнето ,Заек бе на него и започна да се пече сетих се че нямам сума работи и поръчах от близкия горски магазин скоро долетяха малките апарати с домати сирене и други работи бе трудно но с помощта на брачедите и момичетата бях готов до 3,30 бяха дошли всичките и бяхме насядали сетих се че не бях взел ,поръчал безалкохолно пратих съобщение и скоро долетя апарат с коли и лимонади масите бяха две слети и всичко бе натрупано на тях  всички си сипахме по Уиски .

Бяхме се настанили на масите и на всеки бе сипано питие барбекюто се печеше аз станах и отидох да нагледам Зайчето бе добре печеше се

-         Стефка кога ще е готово това Зайче –попита Бра чеда Филип

-         Ами според мен след доста време –казах

-         Смятам че иска поне два часа пека не на този огън за да е готово за хапване –казах аз

-         А добре ще чакаме –каза той

-         О това няма да стане за 2 ,3  часа най малко 4 ,5 часа аз   така знам от нашите –каза Джимито

-         И аз така смятам –казах аз

-         Абе има ли бира че ми се пие –попита Христина

-         И аз  искам –каза Иванка

-         О чакай да се обадя да доставят –казах аз

Взех  телефона и поръчах в магазина

 

-         Ще чакаме скоро ще долети бирата -казах аз

-         Ще чакаме щом трябва –каза Иванка

-         Ван е  ако искаш да ти сипа малко Уиски –попитах  аз

-         Не не искам няма да ги меся –каза Иванка

-         Аз ще пина разредено с много кола –каза Христина

-         Добре –казах аз

Станах и отидох до мястото където бе безалкохолното взех две бутилки кола и ги донесох сложих едната на Христина едната разредих с Уискито което сипах на младата дама и поставих полупразната бутилка

 

Скоро дойде и бирата и пихме и ядохме печения заек стана по рано и аз наслагах на масата мезе и сложих  панерчета с хляб 

 

-         да хапнем  или да пийнем –казах аз

-         да пийнем –каза Христина

-         да да пийнем –каза Иванка