Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на fantasta
Име:
stefan todorov

Възраст:
49

Пол:
мъж

Град:
Пловдив

Професия:
охранител

Интереси:
фантастика книги разкази поезия алкохол кръчми

Статистика
Популярни постинги:
19

Постинги този месец:
1

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
1

Блог вълни:
0
Последни постинги
                       Каде са Хората     Мисля да поспа още няколко стотин години за това влязох отново в крио камерата и заспах за две хиляди години събудих се бодър и с много енергия опитох се да изляза но над лука имаше пръст изглежда бях затрупан.  Имах инстромети и почнах да копая двамртра и нещо копах за да се измъкна измъкнах се около мен бе джунгла пуснах дрон да проверя  насякаде бе гора бяха минали толкова много години че сичко се бе превърнало в джунгла бе много топло поне трисет и нещо градуса бе влажно и след малко урна  силен дъж наложи се да влезна и да заклуча люка капките барабаняха по вратата аз седях седнал на един фотиьол кото бях поставил за да мога да седа в тази дупка като се събудя.  Минаваше времето а дъждът не спираше аз бях гладен но тук освен вода нямаше друго чешмата бе свъзана с поземен извор и имаше вида малко бе мътна в началото но се избистри бързо пинах си но бях гладен.  Не знаех каква е ситоацията  одвън сетих се за дрона и подкарах го в дъжда насякаде бе джугла дивеч имаше в изобилие огледах за градове и села а търсех и хора не намерих никого.  Градове нямаше дори руини нямаше за трихиляди почти години се бе променило сичко погледнах нагоре и там нямаше градове и села нищо просто облаци каде бяха отишли сичките хора от месните хора а каде за бога са се дянали тия летящи градове и села за толкова години може да са изпадали не знам.  Батерията на дрона почти се истощи и тои падна някаде в гората не можах да го прибера навреме . Имах още няколко мижех да напечатам на три дето бях се приготвил предварително и бях напечатал от пласмаса  летящ автомобил лек тип дрон но тои бе на части и трябваше да се зглоби за да мога да лета на него тои бе гондола с четири перки две озат две опред бе много лек и много маневрен тои бе електрически батерии можех да напечатам на притера.  Дъждът спря но вратата бе наводнена от много вода претположих и за това не отворих люка направих дупка и с маркуч изпопвах водата в канализацията отне ми много време но се справих отворих вратата и бъзо изкарах сичките части на дрона кола печатах батерите и слет два часа работа работата бе наоравена дрона бе готов а аз омирах от глад.  Дъждът отново започна  аз си зех пушката и патроните и изкезнах одвън при дрона чудех се да литна с дрона или да ида пеш.  Реших да оставя дрона да се зареди аз да се порасходя вървях в гората и оставах белязи с ножа си и въвях по едно време ми искочиха заци много поне десет започнах да стелям а те дори не бягаха не знаеха какво съм убих ги сичките и слет като ги събрах се върнах към дупката в земята която бе оспяла да се напълне с вода.  Чудех се какво да правя накрая реших да си направя  послон събрах дървета и листа и послона бе готов оказа се добър не тичеше запалих оган и опрсвих един заек сложих го да се пече а аз подремнах в кулибата бе захладняло от дъждъ времето бе захладняло огана ме топлеше а и яденето бе готово хапнах на бързо и пак се зарих в листа и заспах то и бе вече тъмно и затова се отпуснах добре. Събудих се в послона и се сетих какво ми е дирижето а то не бе добро дупката бе пълна с вода а аз нямах как да я извадя а сичко бе там доло от каквото се нуждаех.  Издълбах едно дърво и го направих на ведро и започнах да вада водата според мен ще ми трябва много часове на работа за да извада с него водата при ословие че не вали а то пак заваля аз си окрепих послона и влезнах пак вътре изчаках пак да спре дъжда и излезнах да подкарам дрона тои се държеше чудесно започнах да търса място кадето да се настаня по стабилно но сичко бе гора пълна с дивеч но аз не можех да направа много без истромети и части от дупката  долетях пак до послона и започнах усилено да дествам да оспях отворих лука и бъзо го покрих с клони и одгоре сложих балатом които имах в дупката искарах истромети брадва, тесла, трион и пирони извадих кабел за ток пуснах осветление и ток за дрона извадих резачка и веднага се заех да режа дърветата наоколо започнах да си строя солидна дървена къща цял ден ми отне но накрая я бях покрил с наилон да не тиче прибрах сички истромети и се набутах в къщурката.  Дъждът пак заваля а омръзна ми на два часа  дъж дъж и дъж в ядъси подкарах дрона от горе ситоацията бе друга но моето дириже бе беспериктивно бес смисъл.  Долетях и каснах опекох заек и хапнах  пинах вода и поспах на следващия ден довъших покрива покрих го с греди и одгире го покрих пак с налин стените също покрих с пласмасови панели напечатани на три дето направих си легло мебели и маса столовете бяха таборетки до тук добре си казах.  Излезнах на лов за едар дивеч омръзнаха ми заците обих елен и го занесих в къщи изчистих го и го поставих в фризера които напечатах на притера напечатах токолони печка и други уреди за къщата започнах да пепатам голяма кола и като странична деност си правех час по час летяща къща тип дирижабъл с форма на вътрешна от кола тоес кръгла.  Времето минаваше колата бях я направул  направих я да бъде електрическа за сега но можеше и с спирт да върви.  Та като казах спирт се погледах за олодове имаше банани портокали ябълки малини и доста други сичките бяха отрупани и никои не ги береше.  Направих си казан след това бидони но нямах захар обрах доста плодове главно бансни и наложих джибра сварих малко но тя излезна слаба след няколко преварки имах хубава бананова ракия пинах от нея и ми хареса обърнах литър и заспах на другия ден сварих и останалата джибра но я преварих на спирт вече имах стотина литра чис спирт сега можех да се порасходя къщата вървеше скед няколко месеца щеше да стане и да излети аз се качих в колата и я подкатах обиколих цяла българия но нямаше нищо намерих само запечатаните градове и села под земята но те бяха запечатани с много бетон чудех се дали има някои одоло това ме глозгаше и аз построяно зривявах малко по малко запечатаната врата отне ми месец и половина докато отворя дупка колкото да влезна влезнах вътре миришеше на мухал и бе тъмно  . Огледах го внимателно нямаше никои роботи  нямаше и никои не го бе обслужвал но тои се бе запазил от влагата от стихите и се пак не бе се распаднал но тук а това бе град Пловдив бе празен трябваше да се поривя в копютрите и да пораследвам какво е станало след толкова хиляди години.  Започнах да правя на три дето роботи тип азимовци и ги вкарвах в града да го пичустат и обслужват направих десетина и ги пуснах в града да се погрижат за него намерих малка ферма за хора изглежда че хората са се отказали да раждат задествах я и с помоща на два асимовци започнах да правя хора.  Първата пиръчка бе за момичета момчета не поръчах.  Щеше да мине години докато се развият поне до побертета но аз не се отказах и задествах програмата.  Домът ми бе готов и аз се качих в него пуснах да пълни баките с водород и след малко започнахме да летим запичнахме да плаваме аз овеличих прихода на водорот и ние вече летяхме.  Къщата бе малка с три стаи и баня и толетна на едно паркиг нямаше и имаше размер около сто квадрата площ общо . Кухнята бе обзаведена с печка хладилник перална и дори фурна с котлони хола бе присторен с мека мебел а в средата имаше маса имаше от ляво бар които бе празен за сега имах и голям диван одясно спалната бе просторна имале голямо легло гардероп и малко шкафче до леглото сичко бе направено от пласмаса и метал.  Банята и толетната бе малка но с сички одопсва душ кабина мивка и толетна чиния аз дори я пробвах и наторих земята с орината ми.  Седях в хола на едиин от фотьолите и си мислех каде са хората това ми идваше постояно на главата. 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 1
26.02 20:12 - На село
 Малко не съм наясно с имито още     Мъгът от които бях си помислил че ще мога да карам моята кола с голяма скорост към близко село бе грешен не можех да карам бързо защото растоянието бе малко а аз нямах възможност да давам се гас за това намалих.  Аиромобила ми плавно намали скороста дори спря долните перки бумтяха и подържаха висичината от хиляда метра аз се огледах наляво и на дясно и продължих към малкото китно село то бе с двасетина къщи на голяма  платформа подържаше височината  с помоща на перки от хеликоптер те бяха осем и бяха подържани от огромен ядрен двигател които ги захраваше с ток и те работеха беспирно.  Доближих селото и кацнах острани на малък паркиг отидох дирекно в сеската кръчма "АГОРА ПУП" така се наричаше месната кръчма влезнах през вратата и ме посрешна севиторката младо момиче на двасет от турското малциство.  - Здрасти комшу как сте - попита - Добре а ти как си- казах - Добре заповядаи седни какво ще пиех какво ще хапнеш- попита - Можели едно шкембеце с три кифтета с пържени катофки и порция цаца - казах  - Може комшо идата идат слет малко - каза тя Аз седнах на една от масите вътре те бяха дървени и с пеки от двете страни след малко сервитиорката почна да ниси поръчката първо донесе цацата след тива картофките с кибапчетата.  - Комшу донеси една студена бира по добре две да не те раскарвам - казах и на нея - идва комшо - каза тя на мен Веднага ми донеси две гилеми халби студена наливна бира отпих и ми хареса за тива я надигнах на две глътки я испих взех си картофки и цаца и похапнах от тях бяха вкусни аз се отпуснах и отпих малка глътка бира започнах да яам на  масата имаше самучета хляб мек и дори топъл бе много вкусен наядох се бъзо изпих на няколко глътки бирата и повиках сервитиорката с пръст.  - Кажи комшу - попита - Донеси оште две бири и бутилка кока кола ако имате де- казах и  - Имаме ще донеса комшу - каза тя - комшике как се казваш- попитах - Гюлай - каза - Гулай динеси десетина кибапчета порция пекани на скарата крила и порция свиски ребарца на скара - казах и - идат - каза След не много време ми донесоха сичко изглежда ги имаха готови и само ги размразяваха на микривълновата но се пак бяха вкусни Аз отпих от кока- колата и си зех мезе  отпих и от бирата испих я цялата  бе добра . Изядох и испих сичко и станах да тръгвам потърсих си жилище да попина малко преди да изляза да голяа тук вечерта.  Намерих малка къща влезнах вътре тя бе малка стая с мивка в единия си краи имаше легло в дъното и в средата имаше голяма маса.  Аз легнах да си почина малко заспах веднага събудих се след няколко часа отидох в банята и толетната тя бе една и се изкъпах облякох се с нови дрехи от колата ги зех  и се насочих пак към заведението  . - Здравеи отново каво да бъде - каза тя - Гулче донеси ми две ботилки бира пържени катофи цаца крила и ребаца  и ботилка кола и ботилка сода - казах и - идва е и  сега идва - каза Не мина много време и масата ми бе отрупана аз изпих содата на един дъх бях жаден сипах си колата в чашата и отпих от нея в друга чаша сипах бира отпих от нея бе добра викнах сервитьорката с рака и тя доуде.  - Какво да бъде - попита  - може ли да пуснете чалга музика от преди шестотин години - казах  Азиз запя сладко слатко изпих ботилката бира и си отворих втората пресипах я в чашата и пих глътка.  Пак повиках севитьорката с ръка и тя доиде.  - Донеси бутилка водка от литър моля те - казах и - идва е и сега- каза тя  Донесе я веднага супа ми в чаша и остави бутилката на масата бе донесла без да и кажа сода и кола.  Аз отпих и се отпуснах на масата водката бе добра и качесвена Руска Смирнов.  Исках да пия и пих цяла до вечерта пих след това се прибрах в малкото си жилище и заспах на сутринта се качих в колата и слезнах долу на лов ноо нямаше дивеч сичко бе избито и онищожено излезнаха няколко заека един одарих останалите избягаха одрах го и го опекох дирекно там на место наядох се с него и се качих в колата и се насочих нагоре забелязах огромен космически кораб да зависва над един от големите градове аз веднага се насочих с колата натам те каснаха с малка кола в градът аз каснах до тях наблизо изчаках да излязат те бяха без скафадри и бяха млади хора.  - Здрасти ти кои си - попита един от четеримата  - Аз съм от земята и се казвам Стефан Тодоров- казсх им  - Ние сме от Титан спътника на Сатурн ние живем там и сме също хора като вас - каза тои - казвам се Микеле Гасия - каза тои  - Какво ви носи на сам- казах им - Ами решихме да видум как е Земята от триста години не сме я посещавали тук много нещо се променили няма ги дърветата гигати мотантите и радияцията но каде са сички - каза тои - Ами аз доколкото знам те са при вас  вероятно не знам точни аз като се събудих нямаше никои имаше поземята хора но те сега започнаха да излизат - казах  - а при нас не са идвали хора щяхме да знаем - каза Микеле - Това е Мария Игнатова а това е Румен Иванов и последен Иван Василиевич- каза тои и ги посочи  - Здравете - каза Мария - Здравете - каза Румен - Здравеите - каза Иван - Здравете на всички там на Титан как е - попитах  - Ами ние го тераформирахме запалихме Сатурн и сега е топло и светло за сто години му създадохме дистатъчно кислород и ние можем да дишаме свободно - каза Румен  - можем да те заведем ако искаш да видиш - каза Иван Василиевич - Съгласен - казах аз - Ела с колата си ако искаш - каза Иван    
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 1
 Малко не съм наясно с имито още     Мъгът от които бях си помислил че ще мога да карам моята кола с голяма скорост към близко село бе грешен не можех да карам бързо защото растоянието бе малко а аз нямах възможност да давам се гас за това намалих.  Аиромобила ми плавно намали скороста дори спря долните перки бумтяха и подържаха висичината от хиляда метра аз се огледах наляво и на дясно и продължих към малкото китно село то бе с двасетина къщи на голяма  платформа подържаше височината  с помоща на перки от хеликоптер те бяха осем и бяха подържани от огромен ядрен двигател които ги захраваше с ток и те работеха беспирно.  Доближих селото и кацнах острани на малък паркиг отидох дирекно в сеската кръчма "АГОРА ПУП" така се наричаше месната кръчма влезнах през вратата и ме посрешна севиторката младо момиче на двасет от турското малциство.  - Здрасти комшу как сте - попита - Добре а ти как си- казах - Добре заповядаи седни какво ще пиех какво ще хапнеш- попита - Можели едно шкембеце с три кифтета с пържени катофки и порция цаца - казах  - Може комшо идата идат слет малко - каза тя Аз седнах на една от масите вътре те бяха дървени и с пеки от двете страни след малко сервитиорката почна да ниси поръчката първо донесе цацата след тива картофките с кибапчетата.  - Комшу донеси една студена бира по добре две да не те раскарвам - казах и на нея - идва комшо - каза тя на мен Веднага ми донеси две гилеми халби студена наливна бира отпих и ми хареса за тива я надигнах на две глътки я испих взех си картофки и цаца и похапнах от тях бяха вкусни аз се отпуснах и отпих малка глътка бира започнах да яам на  масата имаше самучета хляб мек и дори топъл бе много вкусен наядох се бъзо изпих на няколко глътки бирата и повиках сервитиорката с пръст.  - Кажи комшу - попита - Донеси оште две бири и бутилка кока кола ако имате де- казах и  - Имаме ще донеса комшу - каза тя - комшике как се казваш- попитах - Гюлай - каза - Гулай динеси десетина кибапчета порция пекани на скарата крила и порция свиски ребарца на скара - казах и - идат - каза След не много време ми донесоха сичко изглежда ги имаха готови и само ги размразяваха на микривълновата но се пак бяха вкусни Аз отпих от кока- колата и си зех мезе  отпих и от бирата испих я цялата  бе добра . Изядох и испих сичко и станах да тръгвам потърсих си жилище да попина малко преди да изляза да голяа тук вечерта.  Намерих малка къща влезнах вътре тя бе малка стая с мивка в единия си краи имаше легло в дъното и в средата имаше голяма маса.  Аз легнах да си почина малко заспах веднага събудих се след няколко часа отидох в банята и толетната тя бе една и се изкъпах облякох се с нови дрехи от колата ги зех  и се насочих пак към заведението  . - Здравеи отново каво да бъде - каза тя - Гулче донеси ми две ботилки бира пържени катофи цаца крила и ребаца  и ботилка кола и ботилка сода - казах и - идва е и  сега идва - каза Не мина много време и масата ми бе отрупана аз изпих содата на един дъх бях жаден сипах си колата в чашата и отпих от нея в друга чаша сипах бира отпих от нея бе добра викнах сервитьорката с рака и тя доуде.  - Какво да бъде - попита  - може ли да пуснете чалга музика от преди шестотин години - казах  Азиз запя сладко слатко изпих ботилката бира и си отворих втората пресипах я в чашата и пих глътка.  Пак повиках севитьорката с ръка и тя доиде.  - Донеси бутилка водка от литър моля те - казах и - идва е и сега- каза тя  Донесе я веднага супа ми в чала и остави бутилката на масата бе донесла без да и кажа сода и кола.  Аз отпих и се отпуснах на масата водката бе добра и качесвена Руска Смирнов.   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 https://drive.google.com/file/d/1aw4uB7yh9IaVr8YXeIvIubc7rSDanvl1/view?usp=drivesdk
Категория: Музика
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
                Свобода за хората одолу   Новото време настана сега хората бяха напълнили градовете и сега сички шетаха насам натам между градовете и земята на земята започна да се променя сичко започнаха да режат дърветата и зачистваха изоставените градове годините минаваха и сичко се променяше за година две в България се исече сичко сичко се направиха на дъски  и започна да се въстановяват градивете.  Аз вече не виждах смисъл да седа за това заспах в крио камерата и проспах още триста години.  Днес се събудих и реших да изляза и да ида на моето дърво но се оказа че дървото ми бе одрязано и го нямаше имаше джунгла пълна с животни хора не срешнах а какво е станало  каде са сички си помислих  и какво е станало.  Цял ден обикалях с пушка в ръка и сичко бе пак подивяло но хора нямаше животни имаше някои бе изчистил мутантите сега сички животни бяха нормални имаше заци дивеч сички бяха нормални.  Бях загубил сичко къща коли пари гориво сичко добре че бях си оставил един три де принтер малко злато малко оръжия и никаква храна чудех се да не са се преместили горе сички но нямаше никакво движение горе но аз нямах с какво да се кача там горе нямах кола нямах нищо сега смятах да си построя Аиромобил но това щеше да отнеме време  а аз нямах какво да яам за това ходих на лов наловувах заци и елени заредих си фризера с месо но нямах брашно  и хляб  а ми се ядеше смятах да виуда дали има ферми още горе.  Отне ми много време и труд докато зглобъ Аиромобила но го построих качих се в него и я подкарах и отидох горе и се оказа същата ситоация като преди триста години  просто нямаше никои но този път и доло и горе нямаше никои пак са се изнесили в космоса  според мен.  Намерих ферми бяха добре подържани от роботи и то човекоподобни хуманоиди роботите бяха осъвременени градовете бяха подновени бяха захранвани с ядрени двигатели и ядрени реяктори  сега сичко бе подържано добре и бяха в отлично състояние но хора нямаше попитах един от оправляващите роботи каде са сички.  Тои му обясни че имало вълни на изнасяне на хората по планетите в слъпевата система и луните дори определени луни бяха докарани наблизо и бяха тераформирани и станаха удобни за живит и сички искаха да идат на тях.  Еми прав и път щом са искали казах му тук въбще останаха ли хора  го попитах Тои ми каза че от педесет години аз съм първия човек дошъл тук а за дилу не чувал нищо каза роботът.  Да аз не бях проверил поземните градове и не знаех как е там За това се качих в колата и право на моето село тук бе запечатано опитах се да разбия оказа се бетон някои се бе постарал да нама достъп хората одгоре с хората одоло или вероятно са празни и запечатани.  Обиколих и другите села и градове те бяха също запечатани започнах да пробивам дупка с бургии отне ми много време но пробих и какво видях видях хора чух реч тук никои не говореше за горе наложи се да взривявам докато отворих дупка в селото но не влезнах фана ме страх докарах робот и го пуснах полицаите го унищожиха и с бързи тепове заляха с бетон отворат изглежда не искаха да излизат или неискаха да избягат хората от дилу за това минирах доста места и ги взривих там кадето нямаше полиция хората започнаха да излизат те бяха бледи и слаби изглеждаха недохранени  постепено пак запълниха отворите и ги зазидаха аз намерих едно младо момиче да се скита насам на там и я попитах тя ми обясни че на времето преди много поколения се скарали хората одоло и хората одгоре и решили да се затворят и да не пускат никои одгоре и никои да не излизал хората одгоре се мислили за много умни и ного напреднали смятали хората като тях за маимуни и за роби за това не искали да ги виждат а и одгоре не правели  опити за комуникация имало радио и теливизиона връска но никои не ги исползвал от много поколения от тогава е забранено да искаме горе които искал изчезвал никои не го виждал вече.  - Ти как се казваш- я попитах  - Мария и съм на двасет семеството ми остана одолу можеш ли да го искараш- попита тя - ще се поитам но  не мога да вода воина с вашите власти аз съм сам мога да докарам няколко робота и да взривяваме постояно и дано да испеят да избягат кажи каде горе доло живете за да взривя на близо до тях за да избягат - казах - господине моля помогнете тук е многи хубаво нека се събера с тях там е глад господине минимални дажби - каза тя - ще се помъча - казах аз Започнах да докарвам роботи и заедно взривявахме тя ми показа мядтото откадето  можеха да излязат и след първия взрив цялото семество на момипето оспя да избяга одило се стараеха много но хората бягаха по едно време и полицаите хвърляха оръжието и бягаха на вън и така цялото село излезе навън но то бе малко и имаше няколко хиляди жители така че бе без значение но сега не бях сам и хирата започнаха да се заселват одгоре строяха домове ловяха дивеч и се исхранваха нямаха много техника но аз им оставих роботите да им помагат те също правеха постояно опити като зривяваха други села и градове за да им помогнат да избягат.                                        Край първа част                    
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 248323
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101