Богацвото

Колата ми летеше с скорост и скоро щях да стигна моят дом на едно огромно дърво почуствах удари барабанене някои ме обстрелваше автомобила започна да пада и падна в клоните на огромно дърво от клоните и гъстите листа аз се спасих автомобила увисна и се приземи на дънера на дървото бях се паникосал но се овладях незнаех каде се намирам и имаше километри до моито дърво .

Оборудвах се с оръжия и бояприпаси взех храна и маркирах колата с радио маяк ако се измъкнех щях да направя опит да намеря наи скъпата си кола .

Излезнах от колата отидох до багажника и го отворих извадих дрон и го пуснах над мен да ме пази тои литна и застана над мен като ме расхлаждаше с въздушната си струя .

Заредих калашника с пълнител и дръпнах затвора бе ми тежак но се пак бе по добре от пистолет макаров които бе на кръста ми и бяха поне три започнах да слизам от огромното дърво то бе огромно и диво с плод на смокиня бе отрупано с плодове ако се обереще можеще да вара ракия поне 10 дена и да искарам над тон но сега ни ми бе до това това бяха дивите земи и тук имаще пре много мутанти

Стъпих на твърда земя и се отправих на запат на там знаех че бе моето дърво слет 350  километра просто невъзможно растояние щяха да ми са нужни в наи добрия случаи 100 дни ходене и много храна и вода гората бе гъста и отрупана с плодни дървета и смукинови трудно се вървеше но аз вървях по едно време чух шум погледнах и прет мен искочи млада дама с лък в рацете не бе насочен към мен а го държеше в рацете си

-         Кои си ти от кое племе си – каза тя

-         Не съм от племе долетях с колата да знаеш кои стреля по мен – попитах я

-         Мародери престъпници мутати чух как стреляха с древни оръжия дори ги забелязах търсат те  и машината ти – каза тя

-         Да се махаме че скороще доидат тук близо са – каза тя

-         Да вървим но каде – казах и

-         Тук наблизо има поземно скривалище – ми каза тя

Тя ме поведе прес храсталаците и с бързина се отправихме на юг така се одалечавах от дома но да се спася от преследвачите я  последвах огледах я тя бе млада и хубава поне 15 и с много красиво тяло бе облякана с кожи и бе оцапана но красотата си личеше излъчваше уверенос и сигорнос не изглеждаше опасна но навярно грешах за да бе оцеляла тук се искаше много сила и агресия и наи важното воля за живот ...

-         Махни ,прибери това летящото над нас много шум издава ще ни издаде и е трудно да лети в гъстата гора  - каза ми тя

-         Добре – казах

Исклучих го и го сложих на гърба си в раницата си продължихме да ходим с часове и не говорихме ..

-         Ето тук има врата помогни ми да я отворя – каза

-         Но тук няма нищо просто хълмче – казах и

-         Не се вижда трябва да ме распознае – каза тя и насочи раката си към хълма

-         Оторизирано влизане обекта разпознат отварям люка – каза нещо

-         А ма тва е някакъв бункер да не си от него – казах аз

-         Да от него съм тук се родих тоест събудих преди 20 години вече не идвам тук много трупове недобно ми е не искам да ги гледам – каза тя

-         Трупове как – казах

-         Пълно е с деца и възрасни в камери мътви са навярно но не миришат и за двасет години не са се изменили – каза тя

-         Крио камери – казах на глас

-         Влизаи стига си дръкал – каза ми

Влезнахме слет като се отвори голям люк поне 3 метра голям имаше стълби и ние влезнахме навътре капака се хлопна слет нас продължихме по голям коридор надоло вървяхме доста и стигнахме стаи от ляво и от дясно тя отвори от дясно първата

Да дествително бяха крио камери бяха пълни с деца и възрасни хора бяха много поне няколко хиляди и на сичките индикаторите показваха че са живи и здрави просто трябваха да се събудят излезнахме от стаята и влезнахме в друга от другта страна пак хора поне толкова проверих понадоло другите помещения имаше наи малко 1 милион дори повече базата бе огромна имаше оръжейни зали реактор термален захранван с естествен термален извор имаше техника хеликоптери коли летящи и много техника това бе огромен поземлен комплекс за оцеляване в бъдещето някои се бе спасил по този начин както мен но тук бяха много хора поне един народ и народа бе руски по натписите разбрах имаше бък в компютъра ба базата и аз просто го рестартирах тои се рестартира и грешките бяха отстранени започна да събужда обслужващия персонал лекари полицаи инженери техници и командира на базата бе някакъв генерал

Никои не и обърна внимание за няколко дни поземната база оживя

                                           Следва  Продължение

                          Разказът не е обработен търпение някои ще го редактира