Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2019 23:23 - Непознатата от Горе
Автор: fantasta Категория: Забавление   
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове:
0



                             Мечтатъ Ми 

 

 

 Във  мигът които бях там та аз се шаснах градът бе над мен и бе огромен  с  размер  поне десет километра в диаметър тои си летеше на поне три километра височина чудех се как става това не знаех ние нямахме образователна система и не ходехме на училище всичко се бе скапало след голямата воина преди 300 години след като избухнала внезапно и смъртоносно хората които оцелели се спасявали сами и по единично под земята или горе на небето малцина се спасили там които са помислели и са организирали своето спасение там ..

Аз бях роден отдолу в един от подземните градове и моето семейство и моите предци бяха живели там триста години до сега аз бях млад и на 20 години и неопитен и изследвах бях изчезнал с целта да вида прочутия град  които летеше търсих го лутах се в гората но след опасно търсене и избягване на смъртоносни ситуации с мутанти животни аз бях под него  гледах нагоре той  действително бе голям чудех се как да попадна там желаех го и мечтаех той си плуваше там и не му пукаше за мен ..

Реших да се кача на някое дърво и да си направя база там а това бе лесно дърветата бяха мутирали и бяха огромни поне 50 метра в диаметър и поне 100 метра височина за това бързо се качих по клоните по клоните и бях горе тук бе просторно и чисто с поне десетина метра диаметър в страни имаше клони и листа но тук бе отворено заех се да си права база имах инструменти винаги ги носех с мен трион ,тесла брадвичка и пирони от метал ..

След усилена работа и много труд тук изникна навес къща която щях да ползвам запалих огън да привлича някои тук и зачаках през времето което чаках си продължах изграждането на къщичката потърсих някое гнездо и се снабдих с месо и яйца за ядене хляб си носех от хлебно дърво а това дърво бе също хлебно мутирало дърво и имаше огромни подо мни на топки плодове които мелехме и се получаваше хубав хляб ...

Нямах с какво да ги смеля а и не ми трябваше имах хляб за сега за днес а аз възнамерявах да чакам поне ден за някои които ще прояви любопитство  от горе...

Изпекох пилето което бе с размер на доста голяма кокошка а бе без пера бе бебе но се пак голямо и с много месо изпекох едно яйце което бе огромно спрямо нашите долу под земята ..

Хапнах обилно бе много вкусно пих вода и се отпуснах на пода на малката си къщичка и заспах ...

Събудим глас на девойка която се смееше с огромен глас помислих че сънувам но смехът продължи погледнах към гласът навънка и я видях много красива девойка на поне  15 години и много красива девойка която бе до вратата ми а тя я нямаше вратата не бях я направил и та гледаше мен и се смееше ..

-          ти човек ли си или маймуна –попита с хубавото си гласче

-          човек съм като теб ти ангел ли си – попитах я

-          не аз съм като теб и съм от горе е и от оня град там –каза тя и го посочи с ръка

-          а ти си от хората горе –попитах я

-          а ти си от хората от долу сигурно не ходите ли  по повърхностна за това ли сте толкова бледи като призраци – попита тя

-          не много е опасно има мутати огромни са и са много свирепи нямаме хубави оръжия нямаме патрони вече свършиха –казах и

-          а ние имаме правим ги ще ти донеса няколко чувал чета с патрони какъв калибър искаш да ти донеса следващия път когато диода тук може би утре –каза тя

-          ами девет милиметрови за пистолет и 8 за Манехера много ще съм ти благодарен ще ти донеса брашно яйца и месо за благодарност ако поискаш – казах и аз

-          о много добре ще направя купон с тях у нас и теб  те кана ще дойдеш ли –каза тя

-          да но аз нямам с какво да диода –казах

-          ще пратя кола да те вземе и ще накарам татко да ти купи хубава надуваема едноместна летяща кола е ще ми донесеш малко провизии за нея но за теб сигурно няма да ти е проблем при нас има недостиг на храна а нямаме смелост да ходим долу да ловим и да си носим горе за това ако искаш може да по търгуваме  - каза тя и се усмихна и си тръгна към колата която висеше в въздуха тя бе голяма и едноместна тя се качи и опраши нагоре ....

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 252446
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101