Във мигът които бях там та аз се шаснах градът бе над мен и бе огромен с размер поне десет километра в дияметър тои си летеше на поне три километра височина чудех се как става това не знаех ние нямахме образователна система и не ходехме на очилище сичко с ебе скапало след голямата воина преди 300 години след като избухнала внезапно и смъртоносно хората които оцелели се спасявали сами и по единично под земята или горе на небето малцина се спасили там които са помислели и са организирали своето спасение там ..
Аз бях роден одолу в един от поземните градове и моето семество и моите преци бяха живели там триста години до сега аз бях млад и на 20 години и неопитен и иследвах бях излезнал с целта да вида прочутия грат които летеше търсих го лутах се в гората но слет опасно търсене и избягване на смъртоносни ситуации с мутанти животни аз бях под него гледах нагоре тои дествително бе голям чудех се как да попадна там желаех го и мечтаех тои си плуваше там и не му пукаше за мен ..
Реших да се кача на някое дърво и да си направя база там а това бе лесно дърветата бяха мутирали и бяха огромни поне 50 метра в дияметър и поне 100 метра височина за товъ бързо се качих по клоните по клоните и бях горе тук бе просторно и чисто с поне десетина метра дияметър в страни имаше клони и леста но тук бе отворено заех се да си права база имах истромети винаги ги носех с мен трион ,тесла брадвичка и пирони от метал ..
След усилена работа и много труд тук изникна навес къща която щях да ползвам запалих оган да привлеча някои тук и зачаках прес времето което чаках си продължих изграждането на къщичката потърсих някое гнездо и се снабдих с месо и яица за ядене хляб си носех от хлебно дърво а това дърво бе също хлебно мутирало дърво и имаше огромни подо мни на топки плодове които мелехме и се получаваше хубав хляб ...
Нямах с какво да ги смеля а и не ми трябваше имах хляб за сега за днес а аз възнамерявах да чакам поне ден за някои които ще прояви лубопиство от горе...
Изпеках пилето което бе с размер на доста голяма кокошка а бе без пера бе бебе но се пак голямо и с много месо изпеках едно яице което бе огромно спрямо нашите долу под земята ..
Хапнах убилно бе много вкусно пих вода и се отпуснах на пода на малката си къщичка и заспах ...
Събудиме глас на девоика която се смеше с огромен глас помислих че санувам но смехът продължи погледнах към гласът навъка и я видях много красива девоика на поне 15 години и много красива девоика която бе до вратата ми а тя я нямаше вратата не бях я направил и та гледаше мен и се смеше ..
- ти човек ли си или маимуна –попита с хубавото си глазче
- човек съм като теб ти ангел ли си – попитах я
- не аз съм като теб и съм от горе еи от оня град там –каза тя и го посочи с ръка
- а ти си от хората горе –попитах я
- а ти си от хората от долу сигурно не ходители ли по повърхноста за това ли сте толкова бледи като призраци – попита тя
- не много е опасно има мутати огромни са и са много свирепи нямаме хубави оръжия нямаме патрони вече свършиха –казах и
- а ние имаме правим ги ще ти донеса няколко чувалчета с патрони какъв калибър искъш да ти донеса следващия път когато доида тук може би утре –каза тя
- ами девет милимитрови за пистолет и 8 за манехера много ще съм ти благодарен ще ти донеса брашно яица и месо за благодарност ако поискаш – казах и аз
- о много добре ще направя купон с тях у нас и теб те кана ще доидеш ли –каза тя
- да но аз нямам с какво да доида –казах
- ще прата кола да те земе и ще накарам татко да ти купи хубава надуваема едномесна летяща кола е ще ми донесеш малко провизи за нея но за теб сигорно няма да ти е проблем при нас има недостик на храна а нямаме смелост да ходим долу да лувим и да си носим горе за това ако искаш може да потъргуваме - каза тя и се усмихна и си тъгна към колата която висеше в въздуха тя бе голяма и едномесна тя се качи и отпраши нагоре ....
На другия ден аз се заех с работа събирах храна яица пилета и дори оспях да си направя мелница смелих 5 кила брашно и бях готов започнах да чакам тя се зададе към пладне и водеше втора кола слет себеси изглежда бе товарна приземис ев близос до мен и слезна носеше торбички в рацете си бяха две но доста обемисти тя ми ги подаде
- ето ти патрони тук има двеста за манехера и 300 за 9 мм пистолет -каз тя
- оле ма ти си ми събрал много продукти дори и брашно о това е много ще ти дам подарък –каза тя и извади от кубура си пистолет и ми го подаде
- ето това е за теб пистолет Макаров или Валтер те са еднакви – каз атя
- о мери това е супер а как работи –попитах
- ами кат та гледам как го държиш ще трябва да обяснявам –каза тя
- та така първо с евади пълнитела ето така –каз и показа
- после се дърпа рамата и с епроивежда контролен истрел като се държи надолу пистолета след това се опоставя пълнителя така и слет това се дърпа рамата дига се претпазетеля нагоре и като искаш да стреляш го сваляш надоло и натискаш спусака –каза
Тя го насочи към едно дърво и стреля от дървото оскочиха парчета
- така дърпаш претпазителя нагоре и го поставяш в кобура а а ти нямаш такъв ето земи моя –каза тя и слет като го свали от колана си го подаде
- така ето така а сега ми помогни да натоваря а чакаи ето ти резервен палнител –каза тя и го измъкна от колана тук има 8 патрона пистолета има деветс един в цевта да знаеш можеш да стреляш 9 пъти един след друк –каза тя
Аз и помогнах да натовари и бяхме готови тя пусна колата и тя отлета нагоре
- сигорно омират от смях като ме гледат с този дрон одгоре – каза тя и посочи малка точка в въздоха
- какво е дрон –попитах
- ами робот ,автомат машина която има акъл колкото човек и може да дества сама абе просто робот разбра ли – каза тя
- не но се пак разбирам какво е това – казах
- аз тръгвам а за това да те зема горе няма да стане днес решява съвета и като реши и разреши ще те кача горе да копонясваме заедно –каза тя и се качи и отлетя
Аз събрах си партакешите и си тръгнах към къщи сега с този пистолет бях сигорен и спокоен отне ми много време но по пладне бях пред вратата набрах кода и вратата се отвори влезнах тази врата не се изпозваше често а и бе забранено че бе много опасно а като си помисля аз и на отивн еи на връщане не съм срешнал никого а дивеч имаше заци колкото куче а елените бяха колкото кравите а наще крави бяха много цени не ги колехме освен ако не остареха много та месото им бе много цено и скъпо аз смятах да продам патроните и с парите ще търсех да купя лекарство за маика ми която бе болна тя бе болна от туберколоза така я наричаха нащите доктори те казваха че може да се излекува с антибиотик но одавна няма освен ако не се появят спящи или не ми дадът от горе аз се надявах на това тръгнах направо към пазара и слет голямо ходене бях пред сергията с пушки и бояприпаси исипах патроните човека лакомо и бързо ги преброи и след това мидаде 10 пачки с пари аз извадих пистолета и го поставих на масата тои посегна да го прибере
- не бъзаи толкова колко ще дадеш за него и два пълнителя с патрони –попитах
- ами 1000 лева или пушка и 10 патрона за нея ще ти дам и 100 лева –каза тои
- нека 150 и съм сагласен но искам хубава добра пушка –казах аз
- избираи и ако има проблем ще ти я сменя или ще ти я ремотирам –каза тои и посочи пете на масата те бяха хубави и лъснати
Разгледах ги пощаках с тяк и си избрах наи хубавата
- тази е наи добрата гарантирам срелял съм с нев а ко има проблем ти обещавам да я поправя – каза тои
- да имаш атибиотици – казах
- нали знаеш че от педесет години от последните спящи не сме имали а нямаме и как да ги направим ти откаде зе това да не си срешнал спящи – попита той
- не дадоха ми ги от горе от големия летящ град за храна обещаха да ме земат горе ще искам атибиотици или доктор да помогне на маика ми –казах
- о много добре но горе няма да те земят само спящи зимат горе нали знаеш а ти си от тук не си спящ а антибиотици сигорно ако имат ще ти дадът ако вземеш повече продаи ми ще те позлатя и курви ще има –каза тои
Взех карабината и продължих попазарувах малко купих топал хляб салам и плодове напълних торбите и се насочих към нас стигнах бързо аз живех близо до пазара купих водка и безалкохолни и сега бях предф вратата Мама ме пострешна радосно ....
