Зделка    - Колко ще струва литъ спирт 100 градоса - попитах човека  - ами сто лева - каза продъвача  - Колко можеш да ми продъдеш - попитах го  - тон два имам мога и още ако кажеш - каза тои - трябва ми десет тона ще платя с злато - казах му - ще намеря а за златото е добре намаш ли левове - попита - наскоро намерих доста злато в Америка и искам да го продам - му казах - да ти го купа двеста за грам колко злато имаш - попита тои - може да са десетина или педнасет кила в бижута там има още но нямам време да ходя до там  пак- казах му - парите ги имам два три милиона не са проблем   ще преспадна милион и остатъка ще ти исплата веднага - каза - какво ще кажеш - каза тои - става само да донеса златото от колата - казах му  - е ти да не си този дето прави коли и кара хора горе - попита  - да аз съм давам пълната сума за златото ако ми направиш една летяща кола - каза тои  - можеш ли да почакаш а чакаи ще ти дам моята аз ще си направя нова по хубава ела да ти дам колата там е и златото - казах му - съгласен парите ги имаш веднага гат ти донеса спирта в вас - ми каза тои - Добре не се притеснявам че ще ме излъжеш ти си сериозен бизнесмет - казах Отидохме до одвънка и му дадох колата си с златото зех само пушката си и кубура с пистолетите сложих ги на кръста и наметнах карабината . - да имаш пишко и пистолети за продан - попита продъвача - А тук позна имам доста намерих цял оръжен магазин в америка и имам доста хубави пушки и пистилети ще ти продам кат донесеш спирта ще направим зделка и за тях ако искаш - каьах му                                             Край                                          

                         Сланина 2   Наложих сланината в огромно буре което бях направил сам с резачката в моето дърво отиде доста сол но бе готова след като си свърших рабитата се заех с джибрата започнах да вара спирт от смокини за да мога да го позвам за гориво сварих много искарах над триста литра алкохолат бе прибран и аз се заех да наложа нова джибра за нова партида алкохол  исипах и много захар направена от смокини и бях готов имах гориво за доста  летене но сега харчих много за закарване на хора горе по цял ден се занимавах с това писна ми качих се в аиромобила и започнах да скитам по едно време видях пред мен да куцука малка летяща БЕСЕТКА а таково чудо не бях срещал.  Тя бе сверична и вътре бе изградена метална сигорно от аломиний бесетка имаше врата и орез нея ако докараш колата си може да се префърлиш аз не можех по никакъв начин да ида там вероятно е кацала и е забирала желаещи или е излитала от някои летящ грат не знаех и нищо не можех да наоравя трябваше ми втори човек но аз я  побутах до блъсък град и я докарах там тя почти тромаво се стовари на него аз кацнах и слезнах да я огледам маи гаста нещо не бе добре имаше лаптоп с които се оправляваше и слет като го порових малко и оправих системите рестартирах ги и след малко време бе готова бе хубаво да се подмени материята на бесетката за да можеше топлия въздох да не се губеше но аз задествах програма за копесация и сега според мен место да падне ще лети още някое друга година ако и се направи ремот можеше да искара още толкова години енергията му идваше от панели одгоре а и не бе нужно много малко подгряване на въздоха и споконо ще лети без проблем.  Смятах да си я зема в къщи и с приятели да я позваме а и смятах да я ремотирам с материяли от три дето за това я подкарах с мен  и я закарах у нас тя бе на няколко метра толкова колкото бе въжето което я държеше издърпах я и я приземих на земята тоест на дървото ми закрепих я здраво и се заех с рекострукцията и отне цял ден но бе като нова управлението бе безупречно.  Имаше мслък хладилник и малък бар заредих ги с месо и алкохол и сичко бе оочистено преди това бе готова за рссхотка натоварих чувал брашно и малко чаши от три дето чините бяха мои керамични бях ги купил от градъ наскоро имах в повече така че не беше проблем.  Погледнах бесетката  тя бе готова чудех се да я ползвам с някои днес или друк път бе започнало да се стъва и се чудех а и бе есен и захладняваше тя бе отворена но можеше да се постави налон тя имаше отопление но искаше повече ток а панелите работеха едва едва мислих да ги смена от три дето ще напечатам нови.  Реших и натоварих на бесетката намерих му място малък генератор бях го донесъл от америка наскоро малко спирт в една туба и сичко ама всичко бе за летене с нея.  Чудих се да се обада ли на Иво тои бе слезнал тук доло от къщата си горе ще му се обада.  Взех ДЖИСМ си и звънах   - Иво кво праиш- попитах го - а нищо тук са мотая - каза Иво - ела да пием имам изненада за теб - казах  - идвам след час слагаи алкохола в хладилника салатата и мезето аз ще направя сами земи продукти-  каза - немаш ориблем хладилника в пълен бесетката е готова  опс издадох изненадата - казах му  - няма значение да земали Кока кола от тук в магазините виждам че има - каза - земи маи само за тва не се бях сетил - казах на Йви  Мина не много време и тои звна на вратата доло отворих мо дистнционо и тои се качи горе на площатката кадето бе бесетката видя я и се вгледа в нея - ма тва лети ли бе - попита  - да сега я рекоструирах - казах му Не съм виждал до сега и горе няма такива каде я намери да не я направи- каза той - не намерих я днес горе едва се държеше още някои ден и щеше да падне  оправих  я и е супер можеш ли да су преставиш качваме се и се издигаме горе и копонясваме а глетката е чудесна - казах му - е то сега е девет и е тъмно но пак би било хубаво да саберем тафата и да  сме горе - каза иво  - и аз смятам така но днес ще сме двамата- казах на Йво - пак ще суоер да се качваме аз да направя  мезето - каза тои Качихме се и я подкарахме тя си имаше малка двигателна система и помоща на нея и повече въздох в резерварите се дигнахме горе не бе много вусоко  около хиляда метра.  Иво се зае с мезето и скоро на масата се появиха салати пепеше пажоли и те също се озиваха на масата аз накях питиета и сипах от колата която бе донесъл Йво скоро сичко бе готово и иво седна срещу мен  - е да пием - каза тои и дигна чашата  - да пием - казах му  - И така Йвчо как я караш горе в твота къща - казах му - е кат каза може покъсно да ми доидеш с бесетката аз черпя - каза Иво - може нищо не ни пречи- казах                                       Край                                                                                                                                                 

                                                Америка част две     Блокът бе огромен погледнах надоло от рабъ на блока бе много високо вратата бе заклучена но слрт няколко истрела от пистолета се отвори.  Влезнах в блока и се озовах на стълбището реших да ида доло да огледам и да почна етаж по еташ да търса оръжие и злато асансирите с сугирно не рабитеха след толкова гидини и откъде тик стълбите бяха много но бе надоло и не ги осетих.  Озивах се в партера където бе рецецията  тя бе празна  какво ли очаквах млада жена да ме попита какви желаех.  В дъното видях дибре запазен робот дрехите му се бяха распаднали и метала се виждаше отидих ди него и го огледах вероятно е бил чистач и батерията му се бе истощила исках да го зема но бе много тежак а нямах зарядна стация а и батерията вероятно му е капут а аз такива батерии нямах  вероятно и други хора нямаха такивано летящите може да имат ще зема и ще донеса да го зема с мен ше ми помага в къщи.  Огледох се и забелязах стаята за подръшка влезнах и там имаше още един робот но важното че имаше купища батери дири не разопаковани наредени на лавици  а тук ще трябва само зарядно да ги активирам ако бе възможно се пак . Започнах да оглеждам една по една стаите и не намерих нищо цено по нагоре намерих злато оръжия нямаше намерих един еташ с няколко магазина вътре сичко се бе распаднало но един от магазините имаше машини там намерих генератори за ток с безин и спирт работещи да тук там бях намирал алкохол но тои не ставаше бе разреден акохола бе на триста години и бе идеялен за пиене можех да го продам за много пари и злато но искаше много носене и усулия да го нативаря и занеса в България с колата ми а и тои бе диста трябваше няколко куса.  Продължих нагоре и намерих оръжен магазин аптека и болница обрах колкоти мога пистолети и няколко пушки главно М 16 и Унчестър качих се горе и ги натоварих видях спитра в багажника и се замислих да ида дило да зема генератир и да зареда двата робота или да отлитам.  Реших да ида дило бъзо скезнах и занесох генератора пуснах го мотирах им нови батери още неразопаковани оше вклучих ги да се зареждат аз се настаних в едно диваче и зачаках заспал съм събудих се скед часиве вклучих роботите и те се радвижиха.  - Здравете аз съм робот М56  - каза тии на аглиски - говори на Бъгаски моля - му казах  - здравеи - каза на Бъгаски  - как искате да се казвам - КАЗА ТОИ -    Петър  казах му  - запаветявам - каза Петър - здравете аз съм робот М57 - каза втирия  - мини на бъгаски и се казваш Иван запамети- му казах  - запаметявам - каза тои - и така идвате с мен да земем алкохол и оръжие да натоварим колата и да се връщаме - казах аз Не отне много време качихме каквито можахме в колата и отлетяхме към нас...                                                                 Край                                                                                                    

                                         Безименен   Къде  да хода днес чудех се аз днес щях да закарам няколко човека горе в летящите градове но слет това мислех да ида да купя спирт  или да ида да проуча някои друг летящ град или къща мислех да си намера вила горе за да я посещавам когато исках да си почина от тук доло постояно ме тормозиха да ги карам горе сякакви хора за това тук ми ставаше много тешко  можеше да ида до америка да иследвам сега там бе храстлак и  малки гори след ядрената воина там сичко бе подивяло и растенията бяха покрили следите от бомбите но тук нямаше мутирали дървета животни имаше но огромни дървета нямаше но храсти и гори бе пълно бе трудно да намеришнешто тук но имаши изиставени къщи градове които бяха пострадали само от радияцията но не и от разрошителните бомби там никои не ходеше бе далеч и опасно но на мен не ми бе проблем за това се чудех какво да правя.  Хората доидоха и аз се заех с тях закарвах ги по четири пет човека и скоро бях свибоден избързах да избягам докато нямаше хозадсе насочих към америка която не същесвуваше вече Русия съществуваше америкаците бяха изненадани от по съвашените системи ПВО на Русия за това Русуя не изчезна напълно Москва се запази други градове не оцеляха но повечето навътре в Русия оцеляха итам имаше много мутирани дървета но държавата се запази.  Колата се носеше напрет на малка височина от десетина метра но скоро се наложи да се издигна на километър за да не се блъсна с мутиралите дървета чудех се на хората защо не ги режеха бяха им по изгидни повечето бяха хлебно дърво и от плодовете правиха добро брашно и хляб смокините бяха в огромни количеста правеха захар, ракия, и др работи за това не ги режеха а и бяха огромни домове с храна  . Пътуването отне много време карах с около максимома на ааиромобила но пак отне половин ден полет щях да свърша горивото но имах няколко туби с спирт озад . Кацнах и се помъчих бързо да зареда  заредих и бъзо отлетях и на време тъкмо искочи мутирала мечка  направих си удовосвието да я застрелям от въздоха  карабината истрещя и мечката се строполи на земята почудих се да кацна и да си зема малко месо от нея но бе прикалено опасно и дествително искочиха още няколко мечки и тях застрелях и продължих полета си започнах да летя над океяна полетът бе дълак но видях брега.  Полетях напрет и скиро летях над америка прочутата на времето страна причинула ядрен Апокалипсис те си го получиха но загинаха много невини деца и жени на планетата мажете не ги слагах на тях им бе дълг.  По едно време забелязах някакви части от згради и кацнах на една от тях бе небостъргач които обвит в зелина и смикини зградата ме издържа и аз излезнах на покрива зех си кубура с пистолета и ги закачих за колана бе Макарив и бе дибре запазен като нов бе зех и пушката си и тръгнах към вхида.                                                         край 1 час                                                                                                        

           Киде  и да съм хората се ме питаха дали ще ги закарам горе бе се разчуло за горе и сичките искаха да идат горе. В летящите градове и села хората живеха в лукс роботи ги обслужваха имаха храна вода лекаства и бяха свободни да се веселят и живеят споконо без проблемите които имаха доло радияция, опасни животни и мнохо труд нужен да оцеляваш наи зле бе  в градовете под земята те бяха стари мухлясали и много опасни имаше струтвания и хората бягаха от тях имаше избор да се заселиш горе по огромните мутирали дървета с дияметър на дънера стотина метра  имаше и по големи тук проблема бе радияцията и опасни мутирали животни с огромен размер наи опасното животно бе мечката тя бе голяма като слон или диноьавър и бе мотирала и много опасна  за това хората искаха горе и тормозеха секи които може да ги закара там аз им давах специялни балони които да надуват с топал въздух или от специялни машини които поставих и бях напечатал на притера да попат с водород балоните те се надуваха и споконо издигаха човек нагоре просто заставаш под някои гращд и надуваш и така бавно бавно стигаш града и с куки се захващат за градът  . Доста хира се качиха така но пак не могат да запълнат градовете и селата  те бяха много и някои дори падаха но сега се забелязва че запопват да ги подържат зареждаха с нов водород и подменяха старите обшивки на градовете за това бе ряткост да падне някои град или къща.  Наи търсените бяха самостоятелни къщи с ферма за тях за това се ме молеха да ги закарвам там -   Стефка моля те закараи ме мен и семеството  горе - каза Григор - добре елате утре семеството ти ще бъдено закарано от мен или от приятел обещавам- казах аз -  ма обещаваш наки тук не се търпи вече - каза тои -  обещавам сега ме остави да ида до грацкия магазин за да купя някои работи - казах му - Благодаря утре съм с жената и децата пред вас - каза Аз се насочих към вратата в земята наблизо и влезнах в огромния град Пловдив разкарвах се из града до като намеря магазин продаваш казани за ракия но намерих поръпах и платих утре или до три дни ще ми го доставят бе ме страх да не истърва джибрата от смокини тя се истърваше лесно но сметнах че има време.  Отидох в блиска кръчма да хаапна а и бе късно вече бе станало седем и половина вечерта.  Посрешна ме хубава чалга Азис пеше с пълно гърло седнах на една двумесна масичка и запаках.  - Господине какво ша пиш - ме попита млада тинежерка която мляскаше дъвка  Мимичето бе хубаво огледах го от горе до долу...  - момиче ще хапна а поске ще се повеселя с теб можели - казах - може разбира се ако почерпиш - каза тя - първо как се казваш - попитъх и сложих слитък злато на масата - Ами Пепа се казвам   и тива е много за просто хапване маи ще се веселиш а - каза Пепа  - виж как знаеш какво имате за ядене ане няма нужда донеси печено пиле от мутиралите - казах и                                                                Край на първа час                                                                                                                        

                            СЛАНИНА         - къде си тръгнал Чефо - попита ме съседа Митко - кана се да идада намера свиня голяма за сланина да наложа - казах - отиваш горе с колата за прасе  може ли и аз да доида и аз да си намеря прасенце за сланина - каза Митко  - немаш проблем ела да се качим в гаража и да подкарам колата - казах му аз Качихме се горе в гаража и аз заех мястото на шофора а комшията седна на седалката до мен подкарах я бавно колата и започнах да ускорявам на горе попите се задесваха и започнаха да пълнят с водород системата която бях мотирал около колата за да е по безопасно и по лесно да се изкачваше нагоре сстемата накстваше горещ водород и колата прсктически ставаше толкова лека че можеше да лети без двигатели но с тях ставаше по бързо изкачването нагоре.  Скоро видяхме силоетите на градовете и селата които си летяха бецелно сега повечето имаха заселници които бях закарал там е помагаха ми и други хора  на които бях дал коли но ние не можехме сичко да заселим бяха нужни много курсове до там желаещи имаше много.  Когато имах време закарвах колкото мога  но и си почивах това можеше да отнеме години а аз правех коли на три де притера ходех да закарвам хора и не ми оставаше време днес бях решил да ида за сланина.  Избрах малка спретната свинеферма и ксцнахме намерихме веднага огромни триста килограмови свини обихме две и се заехме с чистене и пърлене нарязахмр сланината и я натоварихме на колата бе много колата направо кацна ит тежеста  сланината имаше поне двеста кила заедно с на комшията.  Подкарах автомобила и стремително се спуснах надоло бяхме тежки и бързо кацнахме закарах комшията Митко до неговото дърво и му помогнах да растоварим сланината.  - кошо гат имаш свободно време забери ме пак да земем още някое прасе за сланина за месо за децата - каза тои - кат остана свободен ще те забера слет ден два ако искаш мога да ти сваля месото от прасетата горе сега - казах му  - няма да е лошо а барбекюти е от мен и пиенето - каза тои  Аз отлетях до нас растоварих и отлетях пак горе направих три куса за да му сваля прасетата...                          КРАЙ ПЪРВА ЧАСТ...                             

                  Испълнено обещание      Цял ден патувах от доло до горе но закарах стоте деца и пет техни въспитатели децата се радваха много и след като качих избрах един близък град доста стабилен и по безипасен от другите.  Събрах децата пред един ресторант да ги нахраня.  - И така деца това се нарича кръчма тук хората ядът и пият но както ще видите тук  няма никого хората са се иселили от тук и са отишли по другите планети и луни за тива тук  е празно- казах - и така да влизаме - казах аз на децата и техните предрожители Кръчмата бе сравнително голяма но децата се настаниха ои масите и останаха само няколко маси роботите веднага се заеха с тях.  - И така деца поръчваите от менуто и хапнете а после ще разгледаме градът- казах аз Аз седнах голяма маса с придрожителите които бяха пет две жени и трима маже.  - Здравете аз съм Стефан ако не знаете питате ако нещо не знаете или се итерисувате - казах на тях - Коподине аз се казвам Катя и съм учителка в домъ иска да попитъм - каза тя - да питъи - казах  - ма тук дествително ли няма никои и тук с какво се плаща тук в заведението- каза - абсолутно бесплатно е и деиствително няма никого сичко е робатизирано и одговарям без да се ме питали храната идва от робатизирани летящи ферми имат сичко дори кока кола от фризери и хладилници вадят - казах - проверил съм сичко тук няма други исвен нужните роботи за подръжка - казах - ма сериозно ли е това можеш да си живеш тук йи да се храниш и да живеш щасливо ако е така аз  бих искал да остана тук моля - каза Катя  - о и аз бих искал - каза мъж от масата - Казвам се иван и съм също въспитател - каза тои  - тук би било срахотно само жени няма но това не проблем - каза Иван - И аз искам   - каза друга жена от масата  - Казвам се Димитрийка и също съм въспитател - каза  - аз също искам казвам се Васил - каз - аз също - каза последния мъж  - казвам се митко работа в дома -каза тои - И  така маи сичките искате да останете тук без проблем но какво ще правим с децата - казах им аз - ще ги попитаме дали искат да истанат с нас - каза Димитрийка Децста вече хапваха и кометираха на глас не се итересуваха от нас.  - Деца внимание вашите предрожители и въспитатели искат да останат тук те питат вас искате ли да останете с тях тук за винаги- казах им Те викнаха в един глас че искат и те тук  и за това слет като се наядоха те обиколиха градът и се загубиха някаде никои не се върна секи си избра дом и остана там те разбраха каде са магазините и ресторатите за това не им трябвах аз тук бе супер за тях  и предрожителите им наложи се да се върна доло и да обесня че са поискали да останат закарах дори директорката да се обеди тя поиска и тя да остане наложи се да я върна да обясни на другите и да я върна горе тя обясни и аз я закарах горе.                                                                                                     

                                    Обещанието         Колкото и да исках да бъда горе не можех защото имах задължения тук трябваше да сваря ракия за пиене и за гориво за колата ми смокинята трябваше да се обере а дървото бе огромно а плодовете бяха огромно количество.  Цял ден с един кол брулях смокини и реялно не можах да бутна поне няколко тона за това се заех с усилена работа накрая на деня вече имах доста плодове на земята ядох и заспах уморен на другия ден се заех с събиране и пълнене в бидоните цял ден се трудих и вечерта пак хапнах и спак на другия ден довърших сичко и на обят си испеках цял заек за хапване Хапнах добре и пинах довърших си сичките работи сложих захар бях купил от градъ поземния сложих захарта бе добавена в бидоните и вечерта хапнах пак от заяка мутиралия заяк бе голям и стигаше за дни ядене за това дори и след яденето ми остана слет това още месо прибрах го в хладилника.  Остатъкът от заека легнах пак вечерта уморен и на другия ден вече бях свободен за това се качих се в колата ми и отлетях на лов горе в една от огромните оражерии която имаше размер на град и бе пълна с дивеч прасета и заци  цял ден се раскарвах в парка тук не бе опасно нямаше хишници едисвено подивелите прасета можеха да те нападнат но те не го правят защото не бяха виждали хора и не ме нападаха за това застрелях няколко прасета и заека но ги зарязах продължих ловът обекалях и се забавлявах накрая обих още няколко прасета и заци три прасета и два заека качих ги в колата и отлетях надоло  отидох в един приют на деца дилу в едно дърво бяха поне стотина деца сираци и дори нямаше да им стигне за няколко дни за това се върнах горе и натоварих и преди обитите животни и ги закарах и тях децата се зарадваха много те не можеха да си набавят месо толкова много димът нямаше тази възможност за това им подарих моя лаптоп от колата ми да го продадът за сресва за домът а лаптопа бе технология от миналото и бе много скъпа в нашкият грат един такъв лаптоп струваше много злато.  Бях решил да им донеса още лаптопи и храна да ги захранвам с храна не бях се сещал за децата а те бяха много добри и човек не можеше да ги забрави за тива бях си дал дума да им помагам обещах да ги заведа в един от градовете гире щях да ги заведа с възрасните въспитатели в домъ.  Децата ме хвснаха да им обяснявам как е там те се захласваха по моите думи и постояно ме караха да ги заведа там аз им обяснявах че са много и трябва много пъти да лета до там а това бе трудно и опасно но им го обещавах постояно.  Тръгнах си с тъга и съзи за децата в учите бяха много добри деца отлетях до един от малките кръчми и се напих от мъка.  Кръчмата бе малка с размер на малка къща и паркинг имаше роботи които седяха без работа отмного години но те подържаха кръчмата в безупречно състояние тя бе за около двасе трисе човека и бе малка като влезнах роботите ме настаниха на хубава маса и доиде хубав робот жена аз си поръчах кебапчета паржоли шопска салата катофки безалкохолно оказа се че имат кока кола  поръчах коняк слъчев бряг и започнах да пия те пуснаха чалга и слави запя с пълен глас  НАПИХ СЕ И ЗАСПАХ.                                Край на първа час                                                                                                                                                

 

                           Агели хранители   Днес имах намерението да спя цял ден но гладът ме искара от леглото.  Станах обляких се и започнах да пускам един по един паяко образните роботи хранители за що се казваха хранители защото ти носеха храна  Единия бе за лов на Заици и дребен дивеч на робита бе мотиран капан за заици и след като го пуснеш тои намира място кадето да застане за да хване Заек или друг дребен дивеч след като хване заек а тои ще обикаля цялата околия за да хване нещо го носи за да се нахраниш с него.  Другия паякобразен робот събира охлюви и ти ги носи пак за храна.  Пуснах роботите сега трябва да чакам почаках малко и ми омръзна да чакам бях гладен за това отидох в гаража и подкарах летящата ми кола с нея отлетях до блиска летяща жувотиска ферма събрах няколко заека и пилета и слезнах долу в моето дърво прибрах колата в гаража и се заех с заиците заклах един и една кокошка и ги почистих и ги метнах на барбекюто в колоните на моето огромно дърво там имах голямо бсрбекю сложих и хляб да печа от хлебно дърво то не като истеското жито но бе подобно но се пак ставаше за ядене забравих да си зема брашно от една от големите летящи ферми там имаше много складирано жито за ядене но бъзах и бях забравил да зема одеве за това ще ида друк път специялно за тази цел на фермата.  След мако стана хляба след него и пилето но аз изчаках заека за да хапна от него.  Бе много вкусно но аз си бях гладен по едно време се прибра робота и ми донесе мутиръл заек тои бе голям като кегуру но бе вкусен знаех това.  Доиде и другия робот донесе ми фазан мутант и тои бе вкусен бях яал толкова много и за това знаех че са вкусни. Вкарах ги така в големия ми фризер бях го свалил от една кръчма от горе та като казах кръчма се сетих че бях жяден зех от хладилника студена бира също зета от кръчмата горе на летящия град отворих я и я сипъх в халба за бира на една глътка испих бирата отворих си друга и я сипах пак в халбата аз седях на масата в кухнята наяден и чудеки се какво да права днес...                               Краи на първа час...                                                                                                   

 - Кои то и да си не се крии аз съм пред теп покажи се и ти не се крии за тези клони - казах и    - Вие ли сте Стефан които може да закарва хората горе в градовете които летът там - попита тя  - да аз съм защо питъш - попитъх - може ли да ме закарате горе ще ви плата с тялото си - каза тя  - мен ме преследват постояно искат да ме одвлечат и изнасилят едва се спасявам моля помогнете ще направя каквото кажете - каза тя - добре ще ви закарам елате с мен до колата ми - казах и Тя ме последва да дествително бе много красива хареса ми много бе на двасет според мен.  - Как се казваш на колко години си от каде си - попитах я - на двасет казвам се Дида и съм сирак родителите ми загинаха на пет при буря сама съм нямам никого - каза дида Ние тръгнахме към къщи да зема колата за да я кача горе скоро видях моето дърво и  казах.  - чакаи тук е и сега ще докарам колата- казах и - добре ще чакам - каза тя  Отидох и влезнах в гаража ми и подкарах колата за малко и бях кацнал до нея и тя се качи.  - Качваи се - казах и - Каде да те закарам в някои град или село мога и хубава къща да те закарам - каза и  - не ме итересува просто ме караи да се спася наи сетне - каза Дида - дибре аз ще реша - казах и Подкарах колата и летяхме доста докато и намеря хубава летяща вила запазена и стабилна стиварих я там и птлетях да и намеря ферма докарах и и я превъзах за къщата и и влезнах при нея тя чистеше.  - да се съблича ли или ще изчакаш да изчиста - попита -НЯМА НУЖДА НЕ ИСКАМ ОТПЛАТА- казах - докарах ти ферма смесена с животни и растения да се изхраваш ще ти направя на тридето кола и ще ти я докарам ще те науча да караш и да ходиш кадето искаш- казах и  - Благодаря ти ти си добър човек да ти направя една свирка на бъзо - каза тя  - казах ти пе не искам отплата престани с тия глупости може да идем на бар или кино в ЛЕТЯЩИТЕ ГРАДОВЕ.                                                                                                     

 Къде отиде този човек видях го да профучава над мен тов бе един мои приятел  които му подарих летящ автомобил.  Чудех се дали да го последвам с моята кола или да не му обърна внимание.  Реших да го последвам качих се горени искарах колата и тръгнах слет приятеля ми тои караше доста бързо но се виждаше.  Дадох гас и започнах да го настигам започнах да го доближавам но се стараех да не влизам в полузрението му за това намалих и продължих да го следвам.  Летяхме доста бързо и слет време навлезнахме на територията на англия тои намали и се приземи в гъсталака аз каснах близо до него слезнах от колата и се насочих в гъсталака към колата на моя приятел.  Гората,  гъсталака бе доста труден жа предвижване скоро стигнах до колата на приятеля ми тя бе малка и спортна бе паркирана в гъсталака.  Погледнах и видях че това бе блок от поне десет етажен и бе обгърнат в растения.  Вратата бе разбита и аз влезнах вътре в блока потърсих го по етажите но не го намерих качих се до горе но не го намерих слезнах пак слезнах долу и го зачаках.  Измина доста време и тои се появи бе грабнал доста бижута в рацете и ги носеше като ме видя не се притесни - Здрасти как си аз работа нали виждаш да искарам някои друк лев за да купя гориво за колата- каза - Здрасти видях те и викам я да вида кво праиш- казах му аз - как е има ли слука виждам че има  - казах му - о има пълно е с бижута ако искаш ела да съберем заедно - казах му - о не няма нужда имам си пари - казах му - продължаваи да си търсиш още бижута - казах му - оставам бижутата и се качвам -каза тои - ще се расходя да погледам- казах му - чау приятен улов има диста работи- каза тои - виждал ли си оръжия по блока  - попитъх - има тук там - каза тои Тръгнаг от зградата и започнах да шета по гъсталака по едно време намерих един блок разбих вратата и влезнах в зградата..                                   

                               Кола путка    Тя подкара колат с замах едва не се блъсна в стената измъкна се от гараза на малкат къща и се засили напред към блиския град а тои мадивен и спокоен се поклащаше на вятърът.  Бързо го достигна с зор паркира и се вмъкна в градът а тои се оказа не град а ферма за нещо от сякаде и изкачаха зачета,  пилета и прасета тя започна да се разхожда в гъстата гора по едно време се загуби паникоса се и започна да тъси исхода тя не бе нафлезнала много навътре и слет няколко часа лутане се добра до изхода с колата и тя я подкара и се отправи към другия поклащаш се град или ферма на няколко километра от нея  . Оказа се призрачен град с кръчми и къщи но намаше никои само някакви обслужващи роботи  Помисли си и си зе един в колата да и помага в кухнята и в сичко което тя не искаше да прави.  Робота веднага и с охота я последва - Ти вече си мои родбот - каза Василена - Добре гисподарке записвам в памета записвам гласът ви и ви запомням физиономията- каза тои  -  да те заведем у дома -- каза Подкара робота под ръка и го настащни в креслото до нея тя подкара Моята Бричка както я бе кръстила вече скоро  кацна в паркига на домът и и се прибраха с робота..                                                                                 

 Без да искам имах възможноста да се поразходя на един от летящите горе превозни срества  Стефката бе решил да ме повози на своята спортна летяща кола и затова доиде с нея на моето дърво аз отидох и се качих на колата одясно на шефора малко бе тясно но отметнах малко назад седалката тои подкара колата с пълна гас и се издигна нагоре започна да прави лупинги бе я овладял добре тази кола.  -  кво ша каш яка е а - каза тои -  да добре си се научил да управляваш тая птичка - казах му - аве тва е супер но спирта ми идва скъп иначе бих обикалял насякаде а гаджетата са луди по мен заради колата- каза - ще ти купя няколко тона спирт от смокини дори ще ти закупя исталация за произвоцво на спирт абе казан ще ти зема прави си джибри и си вари- казах му -  абе кои ще се занимава купи ми няколко тона а аз ще гледам да ми стигнат - каза тои -  продаваи с артефакти от градовете за да си набавяш пари един лаптоп струва доста тонове спирт не знаеш ли- казах му аз  - ау не се бях сетил ще го направя има ги горе мниго- каза тои  -  свали си някакъв робот да ти вари ракия и да ти помага -  казах му -  да бе не се бях сетил - каза   - стига си се въртял с тзи кола става ми лошо ще ти оповърна хубавста кола-казах му на него -  ау недеи как ще качвам малките гаджета - каза ми тои на мен Тои спря да прави лупинги и се насочи към една малка къща на близо.  - ще те заведа при една моя приятелка която заселих тука горе казва се Елена от Белащица е - каза ми тои Тои кацна на паркинга на къщата и ние веднага се озовахме в домът тои бе спретнат и чис стаята в която бяхме бе мебилирана добре имаше фотиоли и два дивана масата на средата бе масивна от дърво бе много красива стаята вътре имаше две млади по на усемнасет двасет години момичета.  -  здрасти Валка здрасти на теб Стефка как сте - попита една от дамите вероятно бе Елена - а Елено как докара приятелката си на гости тук ма - попита тои Ами с балон нали ми обясни под къщата тя пусна балона и тои я докара - каза тя  -  Вярно че ти обяснявах как да се прибираш без мен слизането е лесно просто скачаш с парашут - каза тои - Това е моята приятелка казва се Василена от Браниполе е - каза тя -  Васинена приятно ми е но ние се познаваме Валката е от село - каза тя  - верно аз вече живея сам на едно дърво но се познаваме ит село дори сме се вижддли на дискотека в Релакса - казах аз - Верно бе га ще ходим на дискотека днес е събота - каза Василена - Можем да идем заедно днес - каза Стефан - можи ако искаме - казах им -  седнете де да пинем направила съм кюфтета и салата - Елена  Ние седнахме на голямата маса момичетата ни сервираха и ни сип сипаха по питие смокинова водка бяха я оцветили и бяха добавили други работи бе подобна на ускито долу . - как я карате тук момичета - попитах ги - ами малко ни е скучно тук - каза Василена - мога да ви докарам една кола и за вас за дане сте възани тука ще обикаляте - казах им - еи не се бях сетил по рано - каза Стефан - мога и аз - каза тои - нека аз - казах му аз - Добре приятел- казах му на Стефката                                                                                                                                              

 Изках да продъл продължа иследването ми на десетхилядниците за това се пдготвих зех сичко необходимо от гориво до оръжие и го натоварих в колата качих се и натиснах гаста оборотите се овеличиха бавно и аз започнах да се издигам от моето дърво бавно и плавно се отправих в посоката на последния грат които бе доста далече бях вече доставил там и на още няколко места по напрет спирт за да не закъсвах и да можех без проблем да се завърна.  Слет усилено каране и след доста време достигнах границата кацнах и си допълних резервара за да бях спокоин.  Продължих летенето но нарочно не се издигах на голяма височина за да не хабях много гориво в последния момент щях да надуя балон с хелии и водород и с помоща на балона щях да издигна колата дори с този начин можех да стигна двасетките но сега не ме итересуваха исках да иследвам десетките а и виждахме че започват да се распадат има диста случая на паднали градове и села се пак бе минало повече от триста години гато ги бяха направили за това бързах а и ако се наложи можех да ги пренуда да кацнат за да не падат и да ги разграбим от цена техника от миналото които имаха например оръжие и роботи например защо да се похабяват и да изгарят или разрошават в удара на земята.  Аз дори бях влезнал в цетралното комадване компютърно и бях наредил да подържат здравите системи като раскостваха не здравите за части и техника.  Пред мет в даличината се виждахаголеми градове както на пет така и на десятки на десетхилядниците бяха малко но пък запуснах системата и видорода запълваше огромен балон тои ряско дръпна нагоре и бързо бях на десетката но истървах момета и дикато спра водорода минах двасет хиляди метра височина веднага надянах кислородна маска тук нямаше въздух а и бе граница на космоса и земята.  Спрях подаването на водород стабилно и аз спрях за малко да се блъсна в огромен ама огромен грат.  Погледнах към него и веднага забелязах натписа пишеше (Русия)  с големи букви изглежда тук бяха цели държави.  Чудех се как да се предвижа до градът държава Русия нямаше достатъчно въздох за да окават голямо въздествие страничните ми въздушни ускорители ноаз се бях пидготвил и имах няколко ракети които бях мотирал острани и ги активирах тръгнах да се движа.  - Движим се - казах аз Едва едва аз достигнах паркига от страни кацнах и подкарах колата като влачех след мен балона тои ми оказваше гилям натиск и аз го отпуснах тои се издигна нагоре и изчезна в небето.  Сега как щях да се върна щях да скоча с колата и в последния момен щях да активирам или парашутната ми система която се активира ако пафаш или щях да активирам двигателите но това е опасно за перките при голямото налягане направо штеще да ги разроши на парчета и пак щях да падна.  За това спрямо ситоацията щях да дествам можех да хвърля парашута и слет като намали скороста да активирам двигателите и щях да откача парашшута.  Влезнах в  един  гараж и тои автоматично се затвори след мен чух съскане вероятно го пълнеше с въздух или кислород не знаех изчаках да спре съскането и излезнах от колата да можеше да се диша отидох до блискста врата на която пишеше ( ВХОД)  бе заклучена имаше система за отпечатъзи сезор допрях пръста до сезора като мислех че ще ме пусне да ма не изписа ( не оторизиран достъп)  и ме попита ще влезите ли на ваша одговорност  аз писах да и вратата с съскане се отвори замириса на застоял въздох . Вратата се затвори срещо мена аз бях на една мисковска или руска улица разгледах това бе обикновен град дори не се забелязваха роботи хуманоиди започнах да се раскарвам на ляво на дясно ходих по домовете това бе един абсолутно празен град бе подържан личеше си но нямаше никои можех някога да го заселя някога с хора от доло но как с този начин с които бях дошъл бе толкова трудно и не можех да докарам повече от четири пет човека и то много трудно.  Да градът бе хубав здрав за свиите години и празен реших да вида какви привозни системи имаха ако имаха в моя гараж не бях забелязал отидох в един голям гараш да имаше стахитни коли по масивни и вероятно ракетни двигатели нямаха перки разбрах какво трябва да се наорави за да ги позвам имаше пистолет за гориво и котакт за енергия харесах си една запа заена космическа кола изчистих я от боклуци смазах я с масло и грес и вклучих както попата за гориво така системата за енергия не чаках дълго системата ми каза че е готова сега се надявах горивото да дества още но вероятно то се ситезира на място научих как да оправлявам колата и през малък лук озат влезнсх вътре имаше две простирни кресла вероятно за пилота и за спътника му запалих двигатела гаража се отвори не от страни а одгоре аз я подкарах нагоре  колата бе чудесна  вероятно се захранваше от водород и дори зимаше водород от въздоха подкарах колата нагоре и смятах да вида до каде ще се изкача но тя се издигна с скорос и след миг бях в космоса подкарах я в посока луната статирах ускоритела и за много кратко бях над луната подминах я и се отправих към марс скороста бе голяма доста бързо достигнах Марс и я подминах скоро навлязох в астероидния пояс за кратко забелязах куполи пи час от метеритите тук или някои живеше или са живели подминах астероидния пояс и започнах да се доближавам до Юпитер подминах него и ускорих след извесно време достигнах Сатур насичих се към Титан спътника на Сатур скоро навлязох там забелязох че тои бе пълен с градове намалих и прелитах град след град бе празен тук там имаше метални роботи хумадоиди но се разбираше че празно кацнах и системите на колата ме иформираха че може да се диша  но бе много студено без специялен скафадар ше  измръзнеш бе минос 180 от нулата.  Нямах костум в колата нямаше за това почнах с колата да облитам градиве и села разбрах че се тераформираше планетата но бе студено имаше морета и реки о метан и етан но бе студено с специялни дрехи може да се живее а в зградите вероятно е топло горивото от реката да гребнеш и имаш.  Отлетях и се насочих към края на слъчевата система насякаде имаше празни и с роботи села и градове.  Реших да се върна слет летене с голяма скорис и прикован на седалката аз вече навлизах на марс тук бе същото някои бе тераформира мар и се дишаше и може да се разхождаш свободно но се пак бе доста стодеко.  Наоъснах Марсни се опрсвих към астероидния пояс избрах си не много голям астероид и кацнах на него през специялен лук кацнах там и какво да вида тои кат земята но с огромни растения имаше малка не голяма къща отидох там тя бе заредена  имаше голям фризер с месо имаше и други продукти.  Отпуснах се тук реших да си омеся хляб и да си направя барбекю.  Скоро сичко бе готово и аз си пивах хужава бира и хапвах хубав истески хляб и истески паржоли реших да остана за извесно време тук и да проуча слъчевата система а и бях сам както ми бе добре.                                                                                                 

 Тоя тагареко е маи големия предател и гъзолизец не съм виждал толкова пеодажен боклук се съм виждал ма тоя работи за Украйна толкова явно вероятно му плащат или той плаща в натура то и без това са педали а да пот хванем тази просто съм обесен че педалите сички са такива страхлив хуио ядци просто трябва да ги награди с специални коктейли сещате се за какви те избухват