Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
FAntastika
Автор: fantasta Категория: Лични дневници
Прочетен: 250974 Постинги: 663 Коментари: 15
Постинги в блога от Януари, 2020 г.
04.01.2020 16:22 - Героят
 Може да съм сам и загубен за хората но аз не бях луд бях оспял бях спал триста и педесет години и се озовах в бъдещето но то се оказа кошмарно тук е имало ядрена воина и сега се излекуваше планетата но се пак бе висока радияцията за това хората се бяха нанесли по дърветата в тях сега те бяха мутирали и растяха като за световно за триста години се бяха разраснали на планетата и бяха станали огромни в дияметър някои достигаха метри не метър два а десетки метри и хората ги исползваха за къщи дълбаеха ги и се настаняваха дървото му осигорява защита от радияция,мутанти и с храната нямаха проблем защото бяха хлебни дървета тоес можеш от плодовете да си направиш хляб за това бяха добре но бе много опасно заради мутатите а хотата си бяха загубели знанията и технологията сега техниката бе кът и идваше главно от спящите или от малки намирани запазени стари техники по руините на старите градове призраци които се още се държаха  а не бяха рухнали но наи големите богацва се намираха по разни дупки и мазета кадето се бяха запазели от разрухата на времето и воините тези богасва се търсеха от търса1и на богаство и аз сега след като се бях сабудил и живял години ве4е в този постапокалисти4ен свят се  насо4их към това да търся спящи и съкровища за това след като се озовах в поредната дупка наз пропаднах в нея и сега не можех да изляза бях попаднал в огромна камера с десетки крио камери които бяха празни и зарязани те работеха още но някои на бързо се е изнесал и входа се  е срутил или са го взривили за да не ги намерят камерите и да ги опаскат за 4асти ..

Аз седях тук и се оглеждах но не видях изхот едиствения изхот бе напред в бъдещето когато вероятно щяха да я намерят хора и да я отворят за това се реших и влязах камерата автомати4но с евклу4и и аз заспах събудих се пощи веднага сякаж си бях подремнал малко и се будех веднага бодър и наспал погледнах пред мен имаше хора доста сякаж ме оглеждаха и се смеха на въшния ми вид .

Аз излязах от камерата

-         Здравеи как се чустваш  - попита млада девоика на 15

-         Ами добре вие как сте защо ми се смеят младежите –попитах

-         Ами много си древен за тях и не са виждали такъв човек като теб –каза девоиката

-         Така значи смешен съм ами ако си сваля гащите и се испикая в лицата ще ми се смеят ли –казах аз

-         О моля не го правете това за нас показването на полови белязи е обидно и неприлично не им се обиждаите те са млади неопитни –каза тя

-         А вие да не сте стара на педнасет сте вероятно –казах аз

-         Не на 1200 години съм  и изглеждам млада защото днк то ми е програмирано да изглеждам и се чуствам на тази възрас но аз съм много стара и скоро ще по1ина от старост – каза прелесната млада девоика

-         А не може да бъде вие сте прелесна как така не е възможно не е справедливо –казах и аз натъжен

-         Ами това е човешкия лимит аз си иживях живота обеколих цялата слънчева система живях почти насякаде по колоните наживях си достатъчно за много животи по ващия стандарт е и сега дори и вие ще можете да живете толкова но ще изглеждате на тази си възрас ние ви излекувахме от сички болести и ви поправихме ДНК  и сега е нормално за здрав човек на тази планета –каза тя

-         Сериозно ли аз съм бесмъртен това ми бе мечта от малък когато растях в хралупата си в дървото баба ми разказваше прикаски за боговетре  и аз мечтаех а живота ми бе жесток и опасен три пъти бях нападан от заици мотати поне десет пъти бях хапан от комари колкото патки едва оцелях и още много неприятности за това исках да избягам и за това първия път спах в камерата а сега нямах друк избор и за да живея аз спах пак –казах аз

-         А междупрочим колко години съм спал докато сте ме намерили-попитах

-         Ами точно 124976 години от последното ви спане –каза тя

-         Сериозно не може да бъде аз мислих че ще спа стотина године докато ме намерят то стохиляди години това е страшно –казах аз

-         Сега ела с мен да се искъпеш и да се облечеш после ще хапнем заедно а след дова ще ви разведа за да се оправиш в обстановката и вечерта ще правим секс за да си по спокоен и да ти е хубаво ние не правим секс вече но за вас ще направя исключение аз съм още дествена но сега като умирам ще се реша на това нето за вас аз се казвам Мима 535456 това ми е номера от ковиоза които ни ражда ние не се раждаме естесвено а от огромни ковиози кадето зрем ускорено и за месец се раждаме както изглеждам сега на около 15  години – каза тя и ме поведе

Вървяхме не много от помещения в помещения след това тя ми посочи врата това бе огромна и луксозна баня с сякакви чудеса аз едва си пуснах душа и се поискъпах хубаво при мисълта за секса с нея пенисът ме се възбуди но бързо го накарах да спадне излезнах пред нея гол и с върнат пенис към нея тя държеше курпа и дрехи за мен тя ме посоши и облече аз се поуспокоих и се отпуснах

-         това нормално ли е дето ви стърчи да не ви причинява болка – попита тя

-         не няма страшно като си помислих че ми предлагата секс довечера и се превъзбудих за това ще спадне само –казах и

-         да помогна с нещо стом съм ви възбудила да ви отвъзбуда по някакъв начин – попита тя

-         ами може но не сега довечера ще ти покажа как да го помниш до края на дните си –казах и

-         аз се казвам Стефан и те харесвам много да знаеш много си хубава Миме –казах и

-         Да вървим да ми покажеш как живете тук –казах аз

-         Добре дс вървим ще повикам кола с вътрешната система за комоникация –каза тя

Тя ме поведе аз се загледах в задната час на тялото и бе страхотно и започнах пак да се възбуждам но след като се сетих на колко е години тои веднага угасна и спадна излезнахме пред зградата аз се огледах изглежда бяха направили или бяха преместили камерите в зградата а тя бе огромна небостъргач огромен не се виждаха етажите от облаците бе поне километър висока

-         извиняваи Мими колко е висока зградата –попитах

-         ами това не зграда а колона и е висока 5 километра и е първия етаж има ожщте три етажа нагоре по пет километра общо е висока 15 километра а одгоре е летище и космодрум  кадето се излита за полети извън планетата –каза тя

Колата касна близо до нас и тя бе дествително кола от времето оново но летяща и бе много красива и елегатна тя ми отвори вратата и аз седнах озат тя седна до мен от другата страна отпред нямаше никои колата се издигна бавно и тромаво и се втурна нагоре се се загледах планетата бе една зграда от огромни колони и плетеница от етажи и сгради имаше тук там зелени и свободни площи но не забелязах хранителни лултури по вероятно служеха за паркове за одих ...

-         Извиняваи Мими мила кака се исхранвате колко население сте на Земята

-         Ами малко около милиярд и храна има насякаде в специялни згради имаме и няколко хранителни луни докарани близо до земята ако погледнеш нагоре ще ги видиш –каза тя и ми се осмихна

Аз погледнах нагоре нищо че бе ден те се виждаха бяха три Луната и още две големи луни ...

        От Юпитер  ли ги откраднахте – попитах

        Да и междудругото сега Юпитер е звезда и там е хубаво за живене –каза тя

        Аз забелязах второто  бледо слънце но не загрях веднага сега го виждам браво на ва сигорно ви е отнело години на работа и много жетви и сресва –казах и

        Да отне ни 2000 години и много жетви и много срества но сега сичко е контролирано както ние искаме хората се раселиха в системата и си живеят чудесно преди имахме много воини но ги преживяхме –каза тя с усмивка

Колата се презими на първия етаж и ние слезнахме етажът бе градина и много малки бесетки и малки заведени тук хората се хранеха и веселяха на воля и бес ограничения етажът бе широк поне километър или повече а тои бе целия с растения и дървета бе много красиво тук забелязах роботи те бяха метални и хуманоиди лицата им бяха апсолютно човешки изглежда можцеха да ги направят целите човешки но ги бяха направили така да се отличават тук забелязах да се движат въражени роботи с отличителни знаци сигорно бяха или Жандармерия или Полицаи маи не ми казваше сичко Мимито маи воината не бе завършела

Ние си намерихме бесетка свободна в градината тераса след секуди доиде робот тои не попита нищо веднага и след малко каза

-        Извенете ме не знаех че нямате имплант за телеразговори какво ще поръчате господине и госпожице Мими535456-каза тои

-        Ами имате ли пажоли от месо и бира имате ли –попитах

-        Ще набера колко пажоли искате и колко бира –каза тои с бежизнено лице

-        Ами имате ли пиле пекано на дървени въглища –попитах

-        Ще набера едно ли искате или повече –попита пак

-        Едно някаква зелечукова салата с домати и краставици а пажолите да са поне три и да са по алагле да са сочни това е за мен попитаи госпожицата какво иска –казах аз

-        Тя вече ми поръча сок от ананас и салата с много мед –каза тои

-        Ма тя не каза нищо о телепатичния чип трябва и на мен да сложите – казах аз

-        Не си подходящ ще полудеш толкова много гласоиве и мисли не можеш да го котролираш това се учи години и не секи го владе добре много полодяват и ни нападат и обиват смятат ни за луди и богоизбрани –каза тя

-        А наи сетне се истърва след като видях въражените роботи ми доиде на ум че има нещо и щях да попитам но ти се истърва  миличка казваи искам сичко да знам не крии нищо от мен –казах аз сериозен

-        Не мога не ми е разрешено ного слушат ще си исклуча чипа и тогава ще ти кажа а и ми харесваш и чакам с нетърпение сексът с теб –каза тя и ми се осмихна за първи път от когато я зърнах

Наведох се и я целунах страсно тя оита да се дръпне но се отпусна и се опита неопно да ме целува аз я прегърнах и продължих да я целувам тя се дръпна внезапно от мен и застана пак до мен мирно и не показваща чуства

-        Гледат ни забранено е –каза тя през зъби

-        Кое е забранено миличка та ти омираш какво по страшно за теб  - казах и

-        Не се страхувам за мен а за теб ти не знаеш нищо и си неопитен в живота аз харесвам и те въсприемам като едно от моите деца –каза тя

-        Нали не раждате – попитах

-        Те са с мои материял и семенен от друг човек произволно избран и подходящ за мен –каза тя

-        Ти си в опаснос тук много като теб бяха препрограмирани и погубени а някои избягаха в космоса само там е свободно одвът луните и главно юпитеровите планети и луни бягаи миличак бягаи догато не са те унищожили –каза тя

-        Вклучвам чипът –каза тя

-        Да хапнем после ще идем на втория етаж там ще ти намерим жилище с басеин и сички одопства –каза тя

-        Добре –казах и

Донесоха ни пилето и пържолите още димяха бе вкусно хапнах донесаха хубав мек пукав хляб е нямаше сол достатъчно за мен но се наядох чудесно след това долетя колата и отлетяхме по нагоре каснахме тромаво и трудно машината се зяатрудняваше бе десет лилометра тук бяха жилишните помещения  влезнахме в малък комплекс и тои се оказа къта с басен и двор и сичко това закрито от огромна зграда където сигорно въздухат бе специялно насищан и пречистван зградата бе малка с четири стаи и кухня и баня бе богато мебелирана имах и два робота за дома да ми помагат в готвенето имах и един въражен робот на входа където го видях само за малко на влизане ...

-        Сега може да си починеш тук или да продължим може да правим секс и пак да продължим или пак да си починеш –каза Мимито

-        Викам да туря една п“““ка и да се порасходим има още един етаж за показване –казах аз

-        Там са воените и роботите там е и съвета на Управлението там управляват хората на земята –каза ми тря

-        Ще поискам разрешение ако разрешат ще те заведа –каза тя

-        Да се искъпем и поправим секс казах и аз ела с мен в банята ще ти покажа –казах аз

-        Добре да се съблеча ли гола попита тя- и се саблече пред мен бе прелесна 

Поведох я в банята намерихмия с опипвания и пробване вкарах я вътре и пуснах душа правихме толкова секс че тя не искаше да излиза от банята искаше още и още дадох и колкото можах и накрая на сила я изведох от банята

-        Това ли било секса тои е страхотен за това в одвъдземните територи го практикуват за това се бията така –каза тя

-        Чакаи да изключа чипът –каза тя 

-        Добре исключен е –каза тя

-        Добре да седнем в хола и ми обясни моля –какво става

-        Ами като цяло миличък ние сме в воина от хиляди години за сега не сме победили но още малко и ще победим катоцяло сичко се котролира от воения съвет и от Президента и от воените ние сме свободни и можем да правим каквото си искаме в определени граници посочени от президента които не му харесва може да се пробва да избяга горе на никои не му е забранено дори ти дават превозно сресво за целта но там се води воина от роботи и може да загинеш преди да те допуснат горе в зоната на бежанците ами това горе доло има още много за казване но ти не можеш да освоиш  толкова ивормация накуп  чети изучи се и след това решаваи но аз те съветвам да бягаш ...

-        Ще правим ли още секс искам още хубаво ми е –каза тя и ме поведе към спалнята там да правим секс

Отидохме и правихме много секс стандартен и нестъндартен пръснах я от секс а тя искаше да го целува и  да го гали а наи много искаше да влизам в нея прекарах си чудесно но се уморих и заспах ...

-        Ставаи скъпи разрешиха да идеш горе да разгледаш дори ако искаш ще те приемат в воената каста ще те направят комадир на боина част роботи –каза ми тя скоросно

-        Добре да отиваме –казах аз

Излезнахме на бързо и след много ревене на двигателите се приземих през огромен лук отгоре тук етажа бе апсолутно закрит но от прозрачно стъкло или нещо друго да бе друго много здраво и прозрачно дори бомби да падаха върху него не се разрошаваше ...

Гледката бе страховита имаше много воиници роботи техника згради за одих и почивка много зелина за одих и сичко това натоварено с много оръжия и сила от този етаж излитаха истребители и траспортни кораби отгоре имаше летище и космодрума и ние отдоло ги виждахме те бяха страховити излитаха и след истрибителя или кораба го последваха хиляди дрони въражени малки дронове в даличината на космосът се виждаше огромна армада от кораби а дроните не се виждаха въобще но те бяха там маи се готвеха за нападение и то голямо маи бяха включили в сметката аз смятах да участвам тая малката щеше да ме стопи ще ме исмучи като прахосмокачка нали ч гледах как ме гледа искаше да си навакса за цял цивот пост но аз исках да очаствам в битката

 

 

                                              Краи на Първа час

 

 

                Втора Част

                                                    Битката

 

Те не се церемониха с мен просто ме попитаха ще се биеш ли или ще спиш и пиеш аз казах че искам да се бия за тях те ми обещаха че ако оцелея един ден след това ще имам право да напусна и да се песионирам с апсолютни права на гражданин на Армията и Републиката и с статут на почетен общесвен полицески служитрел на държавата абе с две думи мога да си права каквото си искам бес да ги е ене за мен и никои няма да ме закача ...

Бях съгласен и с две ръце стиснах раката на генерала които ми я предложи ...

 

Натовариха ме на истреебител и с десет робота полетях след мен се издигна рояк дронове аз подкарах истребителя и скоро бях при другите присъдениха ми десет истребителя с робот които бе час от моито оделение сега аз можех да ги комадвам пряко с заповеди и да ги пращам кадето си исках ...

Тук в космоса се събирахме часове и след като се събрахме хиляди истребители десетки хиляди роботи пехотици и милиони дрони които да ни защитават от другите полетряхме и след няколко минути бяхме пред тяхната отбрана те нямаха кораби и дрони прозто топки с размер на малка луна бяха стотици и след като се приближихми от тях наискачаха уси това бяха техните дрони те бяха с размер на истребител но без дрони за защита не знаех защо е така но веднага след като ги атакувахме те се распаднаха на хиляди малки дрони кито бяха като мравки в мравуняк постояно стреляха а ние се мъчехме да оцелим тези бъзи мухи с лазар и ракети

Веднага сванах какъв е номера искусвен ителект комадваше сичките и решяваше много бързо тои бе много умен но аз знаех как да го одаря за сега просто правех планове и се криех озат в хилядния строи на истребителите

Разглеждах въражението и не забелязах да ЕМП уръжие  наредих моите роботи да превърнат истребителите в ЕМП и след като им обясних какво искам те сами си направиха нужните настроики и след часове на битка и след много избухвания на истребители от наша формация се разбра че дори пробив няма да направят реших да дествам а бе минало половиния ден но едва ли щях да оживея до другата час те си знаеха че мисията е бесмислена и хората бяха жертвани а роботите вече бяха заменени и построени за следващата битка ...

-Дестваите юнаци- казах

Десете ми истребителв се насочиха към една едисвена звезда достигнаха периметъра малките дрони и първия истрибител докосна почти първата редица дроните му горяха с десетки но тои просто блесна и спря девете истребителя навлязоха навътре до където бе подествал ЕМП и пореден блясък коръбите се парализираха и умираха в огромен лазарен оган по тях те продължиха и достигнаха звездата и останалите три бляснаха в сихрон и звездата бе вривена за минута две на обстрел пробиват бе направен сега някои трябваше да се възползва от него и те се възползваха някои с невидима ръка насочи резервитена там и те навлязаха навътре докато достигнаха една от  луните от нея заизкачаха кораби те бяха много но с много бои и битка луната бе превзета в това време озат дори не бяха победили и сега се заеха да ги удрят но по този начин те се изтеглиха от луната и позволиха да изградат втора защитна линия след луната на близо от нея но моето време изтече аз нямах кораби и се отеглих полетях назад и скоро кацнах посрешнаха ме като герои нарекоха ме героият завоювал селскостопаската луна това бе галям миг за мен  

 

 

                                                                 Краи на 2 час

 

 

 

                        Трета час

 

 

-        Здравеи герои  как си –попита ме Мимито

-        Жив ще правим ли секс –казах и

-        О разбирасе –каза тя и се облиза

-        Да вървим сладур ще те срускам целия –каза тя

Правихме много секс с дни по едно време тя се разболя и почина бях много тъжен харесвах я но имах много нови  завоевания които исках да опитам а те сами идваха тя се бе похвалила на приятелките си е повечето бяха стари но не на въшен вит млади момичета също идваха аз копонясвах по втория етаж правех копони и оргии но полицията не се занимаваше с мен в началото ходих при големите и им обясних принципът това бе много стар принцип и бяха го забравили е скоро след завоюването на луната корабите бяха защитени от електро магнитен пулс с фарадиева клетка и за сега бе само това бяха разчистили и бяха отвоювали напълно луната с нена помож можеха да дигнат населението на два милиярда и повечещяха да имат много воиници за битки

 

 

 

                       

 

Категория: Хоби
Прочетен: 195 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 250974
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101