Колко е голям меракът аз имах голям мерак да се кача горе на големите летящи градове и села за това секи ден извъшвах работа с която да привлекъ вниманието на ония там горе то нече се виждаше някакво движение но аз се надявах на това да ги привлека към мен и да ме земат аз бях на 15 и бях много любопитен за сичко там горе ..

Палех огън стрелях с пушка и пистолет но нищо оделях два часа през другото време аз търсех или плодни дървета или дивеч или руини от голямата воина ...

Да мен ме интересуваше миналото моите родители и бабами се ми расказваха легенди за тогава предавани от човек на човек вече стотици години никои не знаеше колко точно но се претполагаше че поне 1000 години има от тогава ..

Разказвало ми е че навремето преди голямата воина ние сме летели на хубави малки летящи коли ,автомобили аз не знаех какво е кола или автомобил защото ние нямахме такива работи ,но си преставях как летът като големи птици насам натам аз исках много да лета да ида горе но уви не можех ...

расказвано ми е за машини и за техника която е имало но ние сме ги изгубели знанията и възможноста да ги правим разказвано ми е че имало притер които правел сичко което си поискаш ..

Аз не знаех какво е принтер но смятах че някаква желязна машина подобна на тези които намирахме по някога но те бяха много стари и ние не разбираме какво да ги правим никои не можеше да работи с тях за това ги трупахме на едно дърво специялно за тази цел ...

И така аз запалих пак огана и зачаках бе студено но не много носех на кръста пушката на татко карамина Маузер

така се казваше патроните бяха кът но имаше хора които ги правеха но бяха много скъпи аз имах пет и бях дал много ракия за да ги получа та за мен бяха много цени имах и пистолет капсолин с предно пълнене но тои бе бавен и много слаб барут и капси имахме в изобилие но готови патрони нямахме много бащами имаше стотина и бе дал цял тон ракия от хубавото уски от хлебно дърво и тои ги пазеше коато окото си аз си бях купил моите пет патрона и крадях на бащами пушката и използвах моите патрони не зимах неговите тои ги броеше и постояно ги наблюдаваше да не изчезнат ...

Погледах нагоре много време но нищо ни дума ни вест от горе загасих огана и тръгнах да си върша работата да търся това ми бе работата търсех плодови дръвчета или нещо друго цено но плодово дърво ако намерих това бе голямо богаство можех да купя поне 200 патрона и повече а пък в храна това е много тонове от хлебното дърво или месо от дивеч при нас плодовите дръвчета бяха ряткост защото хлебните дървета бяха превзели сичко и смокините те бяха насякаде от тях правихме евтина ракия но тя бе евтина а заради тези дървета нямаше каде да растът плодни дръвчета за това се намираха тук там места където не бе толкова гъста гората където изникваха круши,ябълки,касии и праскови те бяха наи цени щото бяха много вкусни за едно плодово дръвче от праскови може да се обзаведеш с дом с сичко нужно за живене без да се потрудиш въобще това се правеше от наети хора които им се заплащаше сичко и това струваше доста злато а със това златъо можеш да купиш поне 1000 патрона плус пушката бонус ...

За това аз обикалях и търсех до сега не бях попадъл на дървета но много приятели намираха и си оправяха живота при ословие че си опазеха дървото много от завис и злоба или ги ограбваха или ги палеха за да не могат да печелят от тях е някои ги продаваха за годишна рента от 10 процета от плодовете на година това бе наи доброто не рескуваш и си плащаш сметките ..

Гората бе гъста аз се оплитах в смокините но вървях търсех и си мислих за горе колко би било да живеш горе и да можеш да летиш кадето поискаш говореше се че планетата беила огромна и имало много хора по нея имало и огромна вода не река а огромна вода която като погледнеш не и се вижда края аз не знаех какво е толкова голяма вода но някои ги бяха виждали и разказваха аз обичах да плувам в голямата река до нас тя бе опасна и на мен ми бе забранено да се къпя в нея но аз тано се къпех в пличините спънах се в нещо и плоснах на земята пушката ми исхвърча наопрет но не далеч взех си я и се исправих погледнах в какво се бях спънал това бе метална плоча която се показваше частично а останалото вероятно бе пот тонове пръс ...

Зарадвах се металът бе ценен от него правеха патрони ,и други цени работи за това килото бе равно на доста патрони ...

Започнах да РОВЯ И СКОРО РЗБРАХ КАКВО Е ТОВА БЕ ВРАТА тя бе зарита и аз като я отрих я отворих тя се отвори лесно бе дупка в земята бе тъмно като в рок мушнах главата си през вратата и изведнъж сичко светна от стените светеше светлина видях че има стълби надоло и доло на десетина метра имаше три врати в кръг ..

Реших с еи слезнах по металната стълба затворих горната врата и се озовах пред избор отпред имаше врата озат също св страни друга ....

Избрах си предната врата и дръпнах ръчката тя не се отвори чу се глас

• Моля индефицираите се – каз гласът

• ма как да се итефицирам не знам как -казах му

• Поставете раката на скениращото устроиство -каза пак тои

• ма какво е това скениращо устроиство -попитах

• Явно съм попаднал на прос идивит – каз гласът

• това е онова кръглото нещо на вратата в дясно и на нивото на очитети -каза пак

Осетих се и поставих рака в отвора тои просветна и вратата се отвори

• е поне човек си и то младеш кво праиш тук как ни намери ние бяхме закопани за много години -каза той

  - ами случаино господине спънах се в вратата ви -казах му аз

• абе кои сте вие -попитах го

• ИИ -искуствен интелект тоест не съм човек машина съм и не съм жив -каза той

• А кво е тва -казах му

• Ного сложно е но ела да ти исталирам знания сега ще доиде робот и ще те заведе в една стая където ще седнеш на стол и тои ще те свърже с база даните за начало ще ти исталираме базови дани от 2000 година а после при желание и последните от 3000 година преди Ядрената воина -каза тои

Пред мен изникна сякаш от нищото метален човек на него пишеше натпис на гърдите тои бе на нашия език и аз го разчетох като (Асимов) той ме поведе през коридора и скоро бяхме пред една врата тя се отвори и вътре дествително имаше добър стол седнах в него и слет като забрамча машината аз вече знаех почти сичко през 21 век се едно бях човек от това време вече рабирах ...

-Заведи ме при боса си ИИ то – казах на робота

• Няма нужда аз съм насякаде -каза гласът от стената

  - и така сега искам иформация разказваи -казах му

• Ами кво те итересува имам терабаитове иформация – каза тои

• ами даи ми видео с историята набързо защо и как се стигнало до воината -казах му

• и как да те наричам име имаш ли или да ти дам -попитах

• Даи ми име ще одговарям на него – каза безимения

• от сега ще се Стефан аз съм Николай -казах аз наредих му

• добре от сега ще се казвам ИИ-Стефан 3000 -каза той

• добре даваи -казах

Пусна ми клипове и сцени за това как е стигнало до воина ами в краски текст скарали са се Американци и Руснаци и избухнала ядрена воина тоест Голямата воина както я знаехме ние а сега разбирах с какво са се били как са живели и какво са мислели тогава бе ми вкароно това знание от машината ...

• Изкам да те попитам какво сте вие тук база ли сте какво преставлявате БУНКЕР ЛИ СТЕ- попитах Стефан

  - Ами нещо такова тук има лаборатории притери машини роботи сичко което може да въстанови постепено цивилизацията те са косервирани и могат да се активират при ословие че имате ниво на достъп 10 а вие имате в момета 3 ниво може да работите с системи за работа с до 3 ниво -каза Стефан

• оле колко стана часа ще закаснея за вечерята с Мама и Татко -казах аз на глас и си погледнах часовника бе 9 вечерта бях се расеял и бе станало късно а да се прибера щеше да ми отнеме много часове поне до 12 щях да скитам из тъмното и опасното в гората бях закаснял много закаснял ...

• Тук имате ли храна -попитах го

• о да ние имаме ферми роботизирани кадето се одглежда добитък и растения сичко се косервира и се затваря в косерви -каза Стефан

• Да ви изпечем заек или кокошка пък ако сте гладен да изпечем сукаче а може да ви предложа сякакви косерви -каза ИИ

• Ами имате ли помещение за хранене и за спане за сега ще хамна косерви от пиле и косерва свиско имате ли салати маруля -попитах ИИ

-да имаме и помещения за хранене и за спане този коплекс могат да живеят и работят 1000 човека с години без да излизат с години дори векове – каза ИИ

- Каде са хората защо няма хора – попитах

- Следваите машината и ще ви обясня там но преди много години имаше бунт сички се обиха роботите почистиха има спяши но нямаме заповет от човек с 10 ниво за да ги събудим -каза ИИ

• Колко са спящите мога ли да получа тази иформация -попитах го

  -Поне 5 ниво се изисква -каза

• абе какви са тези нива кои има десето ниво – попитах

• ами президента -каза ИИ

• кои президент-попитах

• на летящите градове и свободните хора от въд -каза той

• аха начи тия дето са горе са вашите създатели -казах аз и последвах робота Асимо тои ме одведе до друга врата

Стаята бе оютна и бе не много голяма имаше кухня и спалня в едно помещение в кухнята се намираше робот които се занимаваше с яденето ми аз седнах на стол до масата и сичко ми бе сервирано и пилето и свиското салатата също имаше и голяма кана вода бе поставно безалкохолно и ботилка вино пенливо маи бе шампаско а безалкохолното бе кола аз хапнах обилно и бавно хлябат които ми подадоха веднахга слет като седнах бе топал и пареше сичко бе прясно и много вкусно не бях ял толкова вкусни неща ...

отидох в спалнята и легнах веднага заспах ...

Събудих се бодър и спокоин помнех сичко ...

• Стефане пусни дрон искам да рагледам -казах му

  - Пуснате гледаите екрана -каза тои

Докато казваше за екрана от стената изкочи голям телевизор монитор започнах да го вода и скоро дрона бе одгоре над нашето дърво бе рано но родителите ми бяха излезли шетаха тревожно около дървото бащами Коста чудеше дали да тръгне да ме търси Маиками Нела пък бе побеляла от притеснение ...

• Дрона имали високоговорител -попитах

  - има говори аз ще снежа дрона да го видат -каза тои

• Мамо татко не се притесняваите жив съм и съм добре – казах аз

Те се оплашиха но скоро забелязаха малкия дрон и се оспокоиха разбраха че говоря от тази машина ...

• Къде си сине добре ли си на мама – попита маиками

  - сине кога ще се прибереш – попита бащами

• Добре съм в една изоставена база съм под земята скоро се връщам тук има чудеса направиха ми нещо и сега знам много неща мога да разбирам сички минали машини и да ги оправлявам тук има храна за години топло е хубаво е за мен се грижат човекоподобни машини те говорят и аз ги комадвам -казах аз и дроита го излъчи

• добре чакаме те няма да се притеснявама за теб ще те чакаме - каза маика ми

• прибираи се сине чакам те и виж дали нямат старо оръжие донеси патрони и пушки и пистолети поне за четерима ни за братат ти донеси лекаство че нали знаеш че е болен от диябет – каза бащами

• добре ще вида за сега чау – казах аз

• издигни дрона и го остави там да ги наблюдавам -казах му

• добре изпълнено е имам исолин ако искаш ще произведа за брат ти така ще по добре ще стане почти здрав има лекаство за диябета но изисква 7 ниво на достъп за да го създам по технология от 3000 година – каза ИИ

• няма да се ядосвам за лекаството за това че знам какво е исолина и как помага но с теп ще си поговорим скоро за тези нива и как да ги достигна -казах му

• ами с машината може да те обучим до 5 ниво от там на татък няма как да стане освен с моя прецека или с промяна на даните и заложбите в моя код а това се изисква при пето ниво и с заложени в мозака дани за компютърно програмиране което да ти вкарам с машината но не те съветвам това са сложни кодове много знания можеш да испушиш – каза ИИ

• аз ще преценя -казах му

• вдигни дрон и искам да достигнеш градовете -казах му

• не възмошно включена е боината защита не мога да ги доближа колко съм опитвал отказах се изглежда е имало воина и сега системите са включени и няма кои да ги исключи ако се приближа достатъчно и със силен предавател маяк ще получа достъп като вкарам кода може и ръчно ако кацнете на някакъв от градовете и наберете кода за достъп и поемане на котрол от мен -каза тои

• значи така ще видем тази работа пуни дрона и даи картината на телевизора -казах аз

• дрона излетя ще стартирам микро дроновете за защита на дрона те ще спрът няколко ракети и няколко истрела от лазари но те ца малко и няма да издържат много тук е нузно човек с кола за да се доближи до обхвата и после да скочи с парашут преди да я взривят или ако оспея ще дам комада за сваляне отмяна на защитата -каза ИИ

• така ли аз ще вида как стоят нещата и ще реша кола имате ли – попитах го

• не но ще напечатам няколко за няколко часа до денонощие ще ги зареда и за три денонощия ще са готови само ще ви вкарам още малко знание за оправление на Аироавтомобилите ,колите де -каза ИИ

• добре до каде стигна дрона -попитах

• достигам границата -каза ИИ

И аз видях драдът които бе се по голям изведниш пресветкаха пред дрона бяха одарени няколко миро дрона и секуди след това картината изчезна ...

• Дрона е одарен от ракета да прата ли друк -попита Стефан

  - Колко дрона имаш – попитах

• сто но мога да напечатам още сто за ден и секи ден по сто -каза тои

• пращаи ги един по един като останат последните десет испрати ги сичките но да те питам можем ли да откраднем някаква къща или зграда от ощия поток -попитах го Стефан

• ами ако се доближа до кокретната зграда но не достатъчно да получа достъп до големия компутър а до бордовия на зградата -каза стефан

• та тогава прати последните 10 към някоя малка кръчма или обикновена къща предпочитам кръчма ще е супер с приятелите ми да копонясваме там Елито ще падне направо от коня -казах му

• добре проверявам и сравнявам по блиски и главно кръчми одбелязвам 5 избирам наи блиската АТАКУВА- каза тои

• подготвям се за атак има още няколко дрона стартирам АТАКА доближжават получавам достъп секуди и съм готов – каза тои

Дроните баламосваха защитата ИИ разбиваше кода дроните пресветкаха скоросно и изчезнаха останаха 2 оп остана 1 оп и последния изгасна ...

• Получи ли достъп -попитах го

• не не можах да разбия ключалката силен двоичен код не ми стигна времето трябва ми поне 10 пъти повече време спорет мен -каза Стефан ИИ

• добре пак ще опитваме аз искам да хапна и ще се прибирам имаш ли готова кола за мен да вървим да ме обучиш -казах му

• нямам в момета печатам за да ти направя хубава и стабилна кола от метал не от карбон ще отнеме поне ден -каза Стефан

• добре дестваи аз отивам да ме обучиш ще ми дигнеш ли нивото -казах му на ИИ

• поне 4 ще ти дигна -каза ИИ

• доре робот води -казах на блиския робот

• абе ти не можеш ли да говориш – попитах Азимовеца

• Разбирасе че мога аз си имам свои разом и съм самостоятелна единица ниво 8 – каза тои

• кво ти имаш по голямо ниво от мен сигорно си по интелегентен от мен и си по възрастен колко години работиш от гато те създадоха -попитах го Асимовеца

• принтиран съм и създаден преди 25 години до сега съм абгреван 5 пъти имам ителект равен на 10 пъти вашия човешки ителект а съм прост слуга само ви развеждам насам и на там и ви храня аз не съм създаден за това аз съм боина иденица и мога да онищожа огромно количество хора при комада но сега ми е исключен боиния режим ние се раждаме с исключен режим от времето на големия кофликт -каза тои

• чакаи сега какъв е този кофликт и от сега на татък те кръствам Весо и искам да обесниш какъв кофликт -попитах

• Тои няма знания за този кофликт не го питаи не знае нищо аз знам но ти нямаш 10 ниво за да ви кажа – каза ИИ -Стефан

• ти не се меси питам Весо -казах аз на ИИ

• знам само че са се збили хората и роботите и ето го положението -каза Весо

• Робот 3456 евете се за препрограмиране - нареди ИИ

• това съм аз трябва да се явя изчакаите тук или идете напрет първата врата която видите там е програмния иформатор – каза Весо на мен

• ИИ- Стефане отмени препрограмирането -казах аз

• нямаш ниво но ще се събразя с вас -каза ИИ-Стефан

• отменям комадата продължи – каза ИИ

• Благодаря Стефане мерси -казах аз

• Води Весо -казах му

• добре последваите ме -каза тои

Ние отидохнме и бързо бях програмиран с тази иформация след като излезнах от кабината аз не помнех вече това че робота ми каза че имало кофликт между хората и роботите това научих по късно от самия робот които ми каза много по късно тогава разбрах че не само програмират а и истриват от памета за това не искам вече да се подлагам на програмиране но това стана много по късно ...

И така аз вече можех да оправлявам почти сичко бяха ми вкарали доста технически дани за това ми дигнаха нивото на четири на техник това ниво одговаряше на техник специялист можех да права доста неща бе ми много лесно разбирах от техниката която виждах можех дори да ги поправям ...

Весо ме одведе в кухнята спалня и аз закусих пак някакви месни косерви бях готов ...

• Весо идваш с мен а ти Стефане запечатаи базата и не пускаи други идиоти като мен само аз да мога да влизам други само от 10 ниво и нагоре – казах аз

  - с две думи никои -каза ИИ

• да позна -казах аз

• защо ти е този робот -попита ИИ

• Лични нужди -казах

• имате ли стрелково оръжие – попитах

• В склада има сичко избери си мога да ви напечатам -каза ИИ

• а лазарни пистолети – попитах

• нямаш допуск за тях -каза Стефан

• аха дори не си направи трудъ да кажеш кои допуск трябва да ИМАМ -КАЗАХ МУ

• ами нямаш -каза ИИ

• нещо зе да не ми харесваш -казах на Стефан

• аз не съм определил още -каз ИИ

• това е добре за сега по нататък ще се оточним кои комадва тук ти или аз -казах аз

• АЗ 10 ниво тогава ТИ – каза ИИ

• правилно -казах аз

• да вървим Весо ти си моя човек -казах

• слушам -каза робота

Отидохме в не голям склат пълен с върели с масло вътре имаше карабини ,автомати и пистолети боеприпасите бяха наредени на рафтове за различните оръжия различни

калибри имаше и пълнители изглеждаха че ги подменяха вероятно негодните ги преработваха вероятно и винаги да има готови за стрелба избрах си четири Макарова и три карабини един калашникув и ги дадох на робота да ги носи аз взех много патрони за оръжията и слет като зех раница от специялен рафт и там зех и кобури за пистолетите харесах си един делижър и го пъхнах в ранижата взех и една фобиркова карабина и една учестър добре че робота носеше доста път на мен ми отнесе гърба бояприпасите бях взел много пачки по сто патрона за това тежеше по едно време ги лепнах на гърбъ на робота и тогава оскорихме бяхме след малко стигнали моя семеството ме пострешнаха СИЧКИТЕ....