Моят Секс Шанс                             

Където и да съм се със тези грижи в мен да можех да ги забравя но не след като видях как падат бомбите с собствените си очи аз не можах да ги забравя за това влязох в правителствената система за спасяване на хората те бяха създали и инсталирали Крио камери бяха изградили в времето преди войната бази с камери и имаха възможност да спасят доста хора не знаех колко но аз кандидатствах и бях одобрен поканиха ме в една от базите изградени в смолянския балкан с помощта на хора и с много зор аз ги намери и сега вече заспивах но картините пред очите ми седяха в мен аз заспах спах поне 500 години събудих се и бях сам всички камери в моята стая бяха празни аз бях сам хвана ме страх ако бях сам в света какво щях да правя аз бях млад на 40 и бях болен от диабет но сега не знаех какво да правя излезнах от стаята и се озовах в коридор с стаи и от двете страни дъното не се виждаше отварях стаите една по една всички бяха празни

Отворих поредната врата маи от дясно и о чудо имаше камера с само един човек в нея бе младо момиче на 15 вероятно а можеше и повече да бе бе красива застанах до камерата и я оглеждах тя бе гола както и аз бях бе красива сетих се че и аз съм гол но бързо ми мина притеснението тук нямаше кои да ме види чудех с еда я сабуда ли и ако исках да я събудя как е разбрах как то си полича имаше голям червен бутон които пишеше старт и край за това го натиснах изчаках доста то бавно се размърда по едно време момичето отвори очи камерата се отвори и та се свлече в ръцете ми какво ли бе в главата се почудих аз

-        колко години спах – попита тя

-        ами не знам – казах аз

-        ами как не знаеш да не си се събудил сега с мен заедно –каза тя

-        да малко по рано от теб а тук няма друг намерих те тук и те събудих натиснах големия червен бутон е и там – казах аз и го насочих

-        значи не знаеш колко години сме спали а –попита

-        ами сега като се огледах еи на монитора пише 500 сигурно са годините а и виж датата от дясно 2501 година е според надписа и цифрите дали са минали 500 години аз имам чувството че съм спал час два  -казах аз на нея

-        сигурно са минали щом пише да потърсим дрехи и да излезем вън а и ще потърсим дали няма други-каза тя и излезна от камерата аз я погледнах озад и тя си бе готина

-        да потърсим дано намерим дрехи студено е – казах и

-        дано –каза тя и се изниза от помещението

Аз се огледах в помещението да вида дали има шкафчета с дрехите ни но нямаше а и петстотин години едва ли биха се отразили добре на дрехите последвах девоиката и тя ме чакаше в коридора и се оглеждаше на къде да хване

-        на къде ти докъде си проверил – попита ме

-        междудругото пенисат ти е възбуден моля въздържаи се де е да имаш време можех да ти духам за да се отпуснеш но нямаме време – каза тя

-        ама сериозно защо не ми помогнеш малко лапни го де аз ще свърша веднага –казах и

-        не сега по късно да намерим дрехи и хора =каза тя строго

-        добре ще почакам –казах и

-        между другото как се казваш и на колко години си –попитах я

-        Христина и съм на 18 а ти –каза

-        Стефан и съм на 40 но съм с млад мозък и мисли – казах и

-        Добре сега да потърсим други накъде –попита

-        На горе –казах а тя тръгна нагоре

-        Даи да ти го вкарам в дупето малко само главата –казах аз

-        Не не сега нали ти казах и аз искам но не сега сега ми е притеснено не знам как можеш да мислиш за секс даи да ти направя чикия да мирясаш –каза тя и ми хвана пениса разклати го яко и не много време се изпразних на рацете и а те бяха нежни и хубави хвана ме срам .

-        Сега доволен ли си –каза тя и започна да се бърше по стената за да се изчисти от течността

-        Добре съм сега съм добре вреше ми толкова си красива и млада и нежна Христиче –казах и

-        Ето тази врата да влезем –казах аз и я отворих

-        Добре да влезем –каза тя

-        Тук също няма никои – каза тя след като се огледа да проверим и другите

-        Да проверим –казах аз и се загледах отново в дупето и

-        Е стига де много ти се чука нещо а даи да се изчука ме тук и сега –каза тя

-        А не сега аз отказвам по късно –казах аз

-        Добре няма значение по късно ще ти го счупя да знаеш а соковети ще са в устата ми и без това съм гладна –каза тя

-        О надявам се казах аз и хванах пениса в ръката си  които се бе възбудил пак и го помогнах да го види по добре

-        О я стига да продължаваме – каза тя

Е продължихме но не намерих никого по едно време намерихме едно помещение с деца бяха момчета и момичета на по 10 или 12  годин според мен бяха пет

- какво да правим да ги будим ли – каза тя

- е поне да се бяхме облекли а тук са на сигурно а и не знам какво ще ги правим тези деца нямаме храна и вода не знаем как се заспива отново ио дали е възможно въобще да се окопитим а после ще решим винаги можем да ги събудим а тук се пак са в безопасност за сега –казах и

- ами да  и аз така смятам –каза ми тя

- Да проверим и останалите и ако няма други възрасни ще излезем вън и ако не намерим дрехи ще сме голи –каза тя

Огледахме и другите и всички се оказаха пълни с деца които бяха и по малки от първите бяха много поне 1000 а и вероятно повече изглежда никои не бе се осмелил да ги събуди бяха събудили някое и друго дете виждаше се но повечето бяха тук и сега се чудехме какво да ги правим ...

-        какво ще ги правим ще ги събуждаме ли или ги оставяме –казах и

-        а не какво ще ги правим – каза тя

-        еи онова момчеце ми е много слатко да го вземем а – казах аз и показах дете на 3 или повече години в близост до нас

-        не сега ако нямаме храна и вода да го обречем на бавна смърт тук с нас ли да излизаме –каза тя

-        добре но въпроса за секса наедрява да знаеш – казах и аз с усмивка и посочих пениса си които се бе възбудил пак от гледката на пиленцето и

-        ами аз съм готова но не пред децата да излезем отвън за да знаем къде сме и имаме ли шанс –каза тя

Излезнахме след доста ходене оказахме се затрупани от пръст но открехнаха вратата с много блъскане и натискане

Вън бе гора джунгла навсякъде имаше храсти и дървета излезнахме и се огледахме имаше много животни и те дори не бягаха от нас имаше на близо извор с вода пихме ядохме плодове и дори правихме секс поне 6 пъти прибрахме се уморени и спокойни

-        какво ще правим – попитах я

-        ами секс и цивилизация – каза тя усмихната

-        храна има ,вода въщо какво друго ни трябва имаме деца ще ги събудя и ще действам и след 100 години ще имаме малка цивилизация нали-каза тя на мен

-        ДА Съгласен СЪМ ....

                                                    Край ....

Колкото и да ми се искаше нямаше как да ида на тази дискотека тя се реше в небето над мен аз я гледах с мерак та там щеше да ме чака наи красивото момиче на света Петя от летящите аз исках да ида и щях да ида тя ме покани но не ми каза как да ида при нея горе за това си блъсках главата първия начин които ми дойде на главата бе балон знаех за него от книгите но не знаех как да си го направя за това се отказах веднага а и бе сложно после се сетих за летящите коли които виждах да шетат между градовете горе но пак бе невъзможно освен ако потърся по изоставените градове след войната имаше много руини на градове но те бяха радиоактивни знаех но се пак бе минало над 150 години от войната за това се реших нямах избор реших да потърся тук из руините на град София сигурно ще намеря нещо но задачата бе трудна сега всичко бе в храсти смокини които бяха превзели планетата а проходимостта бе много трудна задача аз обаче имах мачете и пистолет имах и хубава карабина за това не се отказах и не се отчаях затова зарязах да гледам летящата дискотека горе и започнах да търся пробивах си път прес храсти и дървета размахвах мачетето и навлизах се по навътре по едно време стигнах градът осетих го по руините които срещах но се пак какво очаквах имало е воина и сега тези диви растения бяха разрошили сичко ,търсех и не намирах нищо или бе в руини или ако бе полузапазена построиката се оказваше обрана от сичко до шушка минаваха часове намирах с евече към цетъра на големия град които бе одарен от ядрена бомба но в страни и цетарът бе полузапазен по едно време стигнах до един поземен паркиг познах веднага че е това по входа от бетон и полураспаднала с епласмаса влезнах и попаднах на съкровище за мен колки полузапазини и изгнили но някои бяха косервирани и се бяха запазели знаех че тук трябва да има части за кетяща кола която бих могъл да направя по спомен и с помоща на книги които намерих тук исках да направя гаражът имаше хубава запазена рапотилница имаше машини и техника дори имаше тризмерен принтер които струваше ужасно много но нямах ток и не знаех как работи за това не се занимавах с него просто щях да го продам за пари и да си оправя живота за злато с което да живея добре засега не се занимавах  с него спрях да търся всичко нужно имах тук дори ток си пуснах от един слънчев панел добре че всичко се бе запазило добре та се пак са били консервирани за да се запазят след войната но след напускането на градът след бомбата хората са забравили и не са се върнали след толкова години те бяха като нови заех с еда си права рамка на летяща кола започнах да режа и да затварям след часове на усилена работа бе готова а аз бях ужасно гладен имах сандвичи в раницата си но ми се ядеше мръвка за това отидох на лов зарязах всичко и тръгнах гората бе пълна с мутанти зайци, катерици и дори голям дивеч но те бяха опасни и трудни за лов за това се заех да търся пернати птици е намерих доста стрелях по тях и свалих поне десетина тлъсти и големи колкото котка птици не знаех какво бяха а и не се интересува събрах с труд и зор птиците и се заех да се връщам в леговището си почистих птиците с горелка и направих хубав огън наврях ги на огромен железен прът птиците и запека на огана отне време но след това мазнината от клъстите птици капеше от устата ми не се посвених да я избърша тук нямаше кои да ме гледа и да ми с еподиграва а и бе вкусна наядох с еизядах птица и половуина сега имах храна и бях с енаял да ама ми се приспа първо пих вода от блиско изворче бе чиста и вкусна напих се и заспах в един ъгал където бях домъкнал одяла и парцали запазени и полузапазени заспах веднага и захърках събудих се веднага според мен а бе късно и с ебе стъмнило вклучих няколко лапи които намерих и стакмих осветление набъзо продължих да се занимавам с моята кола тя ме чакаше дори след като се изморих и заспах тя ми с епросъни бе много красива и аз я харесвах много събудих се на другата сутрин и продължих ядах пих спах и след сигорно десетина дни на усилена работа и опити и много труд сега тя седеше пред мен ...

А Сега де с какво да я направя с електрически двигател или с двг по добре двг но нямах гориво а ел двигателите искаха батерия и то голяма с мощност и с голям капацитет а аз нямах такава за това намерих лек и запазен двигател и с голяма мощност почистих го и  го пробвах с алкохол бях намерил а имах и спирт от градът където живея заработи ..

Наложи се да ида в градът и да купя чист спирт от смокини и хлебно дърво за целта продадох принтера едва го занесох но го продадох сега имах спирт и то много бях домъкнал няколко туби десетина десетлитрови с спирт бях купил тон в градът и го бях складирал в бидони и туби ..

Доиде денят на пробата качих се в колата и запалих двигателя той запали и аз се издигнах бавно нагоре застанах на метър височин аи започнах да си играя с ръчките и кормилото реагираха чудесно приземих я и я смазах добре почистих сичко и я стабилизирах затегнах сички болтове а което не можех заварих сега бе добре и стабилна мотирах и парашут купен от града заредих резервоара с гориво и сега се заех да се уча да летя отне ми време но след няколко дни на опите бях овладял машината реших да се пробвам с височината изкарах колата внимателно като се блъсках по внимателно тук и там но излязох бях разчистил площатка и сега се издигах над нея бавно аз бавно овеличавах скороста и оборотите тя плавно и стабилно се изкачваше след доста време бях стигнал границата и от 3 километра не можеше повече но това ми бе достатъчно аз бях готов кацнах веднага и си хапнах спах цял ден и бодър се качих рани зори в колата и я подкарах карах лудо и с скорост ту на ляво ту надясно ту нагоре ту надолу колата бе чудесна сетих се как да увелича оборотите до 120000 с малки подобрения на енергийните системи и карбуратора а това щеше да ми даде поне 5 километра височин анасочих се към бургас и се засилих дигнах поне триста в час не можах да разбера защото бе извън скалата на скоростомера отне ми време но стигнах морето полетях волно по него и кацнах на един плаж веднага с ехвърлих в водата но веднага излезнах не знаех какви мотати има тук и сега и се оказах прав само дето не ме изяде огромна акула вероятно или някакво чудовище едва се измъкнах от водата и си зех пистолета от колата и започнах да стрелям по него то бе ранено а и навярно отиде да мре някаде наложи с еда си прострелям огрома скумрия за храна измъкнах я и я почистих пекнах я набързо и хапнах този път имах хляб и сол и се наядох пих безалкохолно от смокини и реших да подрема

Поспах не много но си отпочинах и отпуснат умората ми от пътя до тук бе отминала сега се качих в колата и полетях по мотах се над морето разглеждах гората   отдолу ме наблюдаваха под клоните и храсталаците и ми завиждаха усещах го а и го чувах те викаха одолу и ме призоваваха да кацна аз не им обръщах внимание подкарах колата към моята работилница отне време но скоро прелитах над нея кацнах на площадката и влязох вътре но чух бръмчене и аз излезнах да видя бе друга кола но от ония дето позваха ония хвъркатите от летящите те се бяха приземили и оглеждаха колата ми аз излезнах и видях че са трима души обикновени млади хора 

• Чичка това ти ли си го направи не сме виждали такова при нас -каза младия човек близо до мен 

• Да млади човече от хвъркатите та аз се мъчих над месец и го сглобих- казх 

• чичка ти вече си хвъркат видяхме те как караш още се иска но ще се научих имаш покана можеш да се присъединиш към нас ако искаш ти можеш да станеш наш гражданин само трябва да подадеж молба горе в някои град - каза той

• ти си майстор виждам може ли да я пробвам   ще ти оставя моита за гаранция че няма да отлетя- каза той 

• под твоята имаш предвид колата не мадамата нали -казах аз 

• да бе как тя не би се навила - каза той 

• пробваи я клучате на таблото - казах му 

• мерси ще направя кръгче и ще се върна -той 

• покараи си има гориво за час поне -казах му 

• сериозно това чудо може да лети толкова много нашите не карат толкова до 40 минути и то при заредена батерия но е опасно може да паднеш с изхабена батерия - тои 

• ми това когато ползвате ток за сила а не гориво моята е с спирт и с пълен резервоар поне няколко часа може да лети но се иска спирт а тои скъп се пак претпочитат водка да направят с него отколкото да ми го продадат- казах ми на момчето

• ние нямаме толкова спирт тои е по скъп и от вашия а и не търгуваме с земните хора но искам да я пробвам -каза той

• качвай се кво чакаш покана ли   -казах му 

• добре -каза

той се качи и отлетя бързо полетя нагоре и се поглези с маневри и лупинги поразходи се на там насам дори се издигна на пределната височина но там въздуха бе рядък и побърза да кацне .

• чичка това бебче е страхотно маневрено и с стил ако го облечеш с материали от принтера ще е и красиво за него ще ти дадат много пари ако можеш прави ги и ще забогатееш може и летяща къща да си купиш и то нова последен модел иначе можеш да живееш в града на квартира но къде каде е да си самостоятелен а гаджетата ще те гледат с друго око и ще си добра партия за тях -каза той 

• ами ти ме посети за нещо каква ми бе целта една мома от вашите ме бе базикнала и ме бе повикала в  една дискотека да ида за това бе целия труд но аз забравих за нея а идеята която ми давате ще си помисля не знам с какви материали имам на разположение и след като видя ще реша дали да се занимавам с това харесва ми да правя коли но е много труд а и искам да я намеря тази девойка - казах му 

• може ли и ние да пробваме колата - попита другия младеж 

• и ааз  искам- каза третия 

• действайте ваша е но оставете вашите за гаранция нали - казах 

• разбира се - каза единия 

• и аз така - каза и втория 

• дерзайте момчета аз ще ви погледам - им казах на тях 

Те взеха колата и един по един и двамата се возиха на нея бяха много доволни като кацнаха след това отлетяха бе да казват нищо втурнаха се към един висящ град в далечината аз се бях сетил за момичето което бе ми подействало така че с помощта на ръцете и умм си бях направил машина която се годех заех с еда монтирам лаптоп които бях намерил в руините в едно от старите коли в гаража тои бе запазен и с метална обвивка успях да го възстановя като се занимавах с батерията му и с помощта на зарядно което измислих от куп други части го заредих и вклучих тои тръгна веднага бе добър лаптоп и запазен аз го бях почистил и измил с спирт и сега лъщеше монтирах го отдясно на волана в самата конструкция на колата се га свързах системите с него и пуснах диагностика показа къде има проблеми аз ги отстраних и след много тестове той  бе час от колата тя бе готова и бе вече по сигорна само трябваше да я покрия с пластмаса или метал но металът е тежък може алуминий или карбон които бе по здрав от металът реших да я покрия с карбон щях д акупя от принтера които бях продал на човекът от града отидох с колата и си доставих материала имах пари и то доста за това скоро сичко бе готово сега изглеждаше на кола но без гуми сега бе много красива и бе страхотна качих с еотново в нея и отлетях там кадето трябваше и кадето исках кацнах и отидох в дискотеката бе пълна тя бе ТАМ …

                                                                               Край 

Тои не е идиот но си мислеше че щом постъпва така е идиот той бе оставил приятелката си долу за да се качи горе но това бе интересно там имаше летящи градове и села и много кръчми там има сигурно много гаджета които ще го търсят само да се докоснат до земен жител а тои бе земен плъх живее в дърво и цял живот от 20 години бе прекарал там баща му и майка му го бяха създали в време на войни и бедствия но тои бе оцелял и сега бе млад  двадесет годишен младеж който бе готов на всичко да видя нови и опасни места за това когато му предложи млада дама от горе да го вземе горе тои не се замисли въобще нищо че го предупреди че може да остане там завинаги ако решиха старешените на градът за да се запази тайните на летящите хора е те самите хора не бяха летящи но имаха машини главно балони и дирижабли и тук там някои дрон кола които бяха модерни за тези опадъчни времена на време след голямата Трета Световна Война която почти затри светът но и създаде огромната растителност на земята който успял да си построи дирижабли и в последствие и градове се изнесъл на безопасно горе и чисто а които не могъл с е заровил под земята а в последствие след избиването на растенията и завладяване на планетата от хлебни дървета мутанти геномодифицирани дървета които растяли ужасно бързо и с голям дияметър хората от доло се нанесоли в вътрешностите на дърветата където получели храна вода и безопасно място да живеят на спокоствие и защитени от почти сичко с исключение на хората други злини нямали случвало с еда се нападат и обират къщи за цени суровини но хората правеха стабилни врати и толкова сляти че не се забелязваше а ако пазеха дървото а не го унищожаваха с огромни стаи и мебели в него то не загиваше а оцеляваше въпреки стаите издълбани в него то ги хранеше и пазеше така и аз се бях родил в това дърво и сега тя ме забираше от земната глъч и живот за да ме в незвесното горе …

Колата кацна до огромното дърво мой дом през тия двадесет години живот до сега сега само крета сега щях да живея

-         Идваш ли да не се отказа – каза засмяна тя

-         А не не се отказвам в никакъв случаи – казах и

-         А на мен ще ми дадете ли кола като твоята –попитах я

-         Не знам савета трябва да реши аз само исках да видя дивак в Дискотеката – каза тя

-         А  аха аз съм дивакът и искаш да се повеселим с мен –казах аз

-         Но да знаеш ще се учудиш от мен аз съм умен учил съм в къщи знам много мога да поправям стара техника и съм много сръчен в дърводелството мога да правя мебели за чудо и приказ –казах аз

-         Не съм маимуна а човек – казах и

-         Е не се обиждаи бях искрена а и ще видим да се докажеш има време много да ме обедиш също –каза тя

-         И така как се казваш и на колко години си маи си на 15 според мен –казах и

-         А не на 40 но ние сме запазили медицинските си техники при нас 100 годишните са като на 15 а петнайсет годишните са като дядовци мутации и дефекти но ги лекуваме и стават като нас –каза тя

-         А аз се казвам Иванка и съм на 40 и съм от знатния род на Тодорови –каза тя гордо

-         Ние сме богат род от пловдив и сме избягали преди войната 2020 година моите роднини са предвидили какво ще стане и са купили първите градове села къжти летящи които са се пускали тогава и са се оттеглили и 2025 година когато избухва войната те са били на безопасна височина от 30000 метра за да не ги достигнат дори са се издигали и до космоса на 45 километра височина където едва са дишали но са оцелели през денят на големия мор тогава измира пощи всичкото население остават някои единици като моето семейство снабдили с ес балони дирижабли след воината много дойдоха отдолу с подръчни балони и дирижабли но постепенно те спрели да идват и след 100 години вече никои не идва от долу и те дори не знаели как изглеждат а бе забранено да се слиза долу от страх за здравето на хората които щяха да слязат долу там бе радиоактивна касапница но тази радиация повлия на светът и планетата толкова добре че планетата избуя и се снабди с огромни дървета навсякъде на планетата и много животни се развиха в нея него мутираха станаха по големи по вече различни видове и така самата планета се излекува от човешките рани тя завладя руините на градовете и те изчезнаха всички се преместиха одолу или по късно по дърветата маики и домове за хората долу – обясни тя

-         Аз се реших да сляза и така те намерих би се спасил от един мутат на едно дърво и аз те спасих от там така се срещнахме –каза тя

-         Аз не бях в опасност щях да изчакам и да се шмугна в къщи а там ми  е пушката щях да го застрелям и после да го изям а ти ми попречи ти си виновна това са 300 кила месо за скарата щях да направя купон с приятелите в кръчмата в подземния трябва да те заведа но сега няма как да стане се пак искам да видя огромните плаващи градове в въздоха – казах и

-         Качвай се че закъсняваме –каза тя

-         От другата страна има дръжка на врата отвори я и седни вътре на седалката –каза тя и ми посочи с ръка

Аз се качих и тя пусна компресорите да виятат с огромна скорост и мош колата се наду и олекна и след това се отласна нагоре бавно се издигна нагоре ние летяхме тя увеличи газта и ние започнахме стремително да се изкачваш нагоре и да летим напред и нагоре към далечния град който бе увиснал на поне пет километра от нас и на такава височина сигурно ...

-         това с какво работи –попитах

-         с спирт много е ценен ние си го произвеждаме за това не се ползват много от тези коли имаме доста но нямаме гориво за тях –каза тя

-         аз имам 1 тон спирт за водка от хлебно дърво мога да ви снабдя с много спирт при нас е евтин има много хлебни дървета и правим много водка от жито с еднна преварка и е чис 100 процентов спирт – казах и

-         сериозно ли имаш спирт и то тон –каза тя

-         секи дръвник които има казан си прави повече за продажба и собствена консумация имам отлежала водка от над 20 години имам бренди на татко от не знам колко години –казах и

-         връщаме с еда ми дадеш малко алкохол и гориво –каза тя

-         ами добре да бе казала щях взема колкото искаш – казха и

-         аз ще видя да ти дадат една стара кола от склада само да се съгласят старейшините но за алкохол човек убивам – каза тя

-         при нас е скъп спирта използвам го за колите а алкохола е рядко ако ни снабди с алкохол и спирт ще те допуснем горе и то като жител на нашия град и нашата фамилия –каза тя

-         нямате проблеми –казах аз

Ние завихме с  колата и се върнахме кацането бе лесно и бързо аз натоварих няколко десетки дамаджани и няколко бутилки коняк заредих и резервоара с 100 процентов спирт и полетяхме бяхме доста тежки но бавно бавно двигателите загрява но кацнахме без проблем на платформа на града цял ден ме развежда като маймуна пред хора и накрая ходихме в съвета тя обясни ситуацията каза за спирта подари по някоя бутилка коняк и съвета ме призна за техен гражданин даде ми наи запазената и нова кола напечатана наскоро на принтера които го използват рядко че нямаха суровина петрол аз им обясних че знам един петролен кладенец които бе направил езеро от мазут и петрол те се зарадваха много за тази новина и веднага отидохме с колите долу аз бях в моята кола която бе много лесна за управление с един лост и кормило се управляваше тя и останалото вършеше компютър за това само ми показаха и аз я подкарах бе чудесна кола и бе много здрава бе от пластмаса която ми обясниха че  е по здрава над 10 пъти от стоманата но бе лека ...

Показах им токсичното езеро така го наричахме ние те казаха че ще построят дестилатор на бензин и фабрика за суровина за принтер някаква гранула ми обясниха те че с нея се правело всичко имали и принтер с метал но отдавна не е останало руда при тях те ми обясниха че ще потърсят тук долу но трябва да си осигурят защита от животни мутанти и токсичната среда а то радиацията бе с паднала но за тях бе проблем те ме помолиха да им намеря работници за да им помагат с копаенето на метал и суровини щяха д аим плащат с техника и информация а ако искат щели да им правят коли и да ги допускат горе да купонясват горе ще им отварят партиди горе и ще могат да се  веселят с нашите хора ...

Аз разбрах какво се иска от мен и се заех за няколко дни организирах всичко и след 3 месеца вече имахме връзка с горе сега започвам да ги познаваме и да купонясваме с тях аз се отдадох на летене и разходки от  град в град след година на бурен живот аз се върнах долу и се върнах У ДОМА ...