Бунтът на

Дължах много на него тои ми бе добър приятел за това като ме помоли да го закарам горе и да го оставя се очудих но подготвих колата си и я заредих с петрол рафиниран от мен за да работи колата ми тряваше петрол а сега триста години след голямата воина нямаше никаде такъв не знаех колко гори колата която бях вастановил от един изоставен поземен гараш които бях намерил в германия бе ми много трудно и много работих да изчиста храсталаците които ми пречеха да ида в гаража бяха бодливи и много гъсти но с помоща на оган и мачете бях стигнал до желаната заветна построика от миналото която бях намерил с броденето си в буренясалите земи на Германия която бе пострадала от радияцията и бомбите които бяха разрошили сичко горе но де пак бяха останали поземните букери от бетон и били на по далечно растояние от взривът ..

Бях намерил един запазен блок тои ми помогна да се обогатя с срества слет като продадох сичко цено и запазил по ценото за мен като храна и оръжия бях намерил много злато и бижута намерих и много косерви които с еоказаха способни за ядене но аз не се итересувах от тях а от роботите които намерих бях подкарал няколко Азимовци и те ми бяха помогнали продадох няколко и сега бях богаташ но приятеля ми ме помоли да го закарам горе аз го качих и полетяхме бавно нагоре и тромаво започнахме да се изкачваме нагоре ...

-        Не размисли ли горе няма никои ще си сам е от глад няма да омреш но там ще си сам – казах му

-        Иво ще ти оставя парашут и ако с еналожи скачаи – казах аз

-        Не се тревожи за мен аз искам да съм сам писна ми на живота ако не ида ще ги почна сичките подред особено полицаита да знаеш писна ми – каза той

-        Ами ако е така е хубаво да те оставя в някои град или поне село да се оспокоиш –казах му

-        Стефка искам къща не много голяма с ферма за да се храня нищо повече – каза Иво

-        Ще ппривържем една зеленчукова ферма – казах му

-        А животиска не искаш ли мръвка не искаш ли –попитах Иво

-        Може няма значение за мен и с марули ще оцелея –каза тои

-        А ще ти зема една на буксир смесена хем ще гледаш животни хем зеленчузи ще хапваш –казах му

-        Идеялно мерси ще съм ти благодарен може да ме посещаваш когатао си искаш ще те посрешщам с отворено сърце и храна на масата –каза

-        Аз ще носа пиене от кое искаш от Хлебно дърво или истески питиета от жито – казах му

-        Квот донесеш може и смукинова от евтината – каза Иво

-        Ок имаш я а за мен от скъпото –казах му

-        Ще ти оставя радиостанция за секи случаи ако не скачаи но с парашут разбирасе да не се очаяш и да скочиш без него – казах му

-        Няма каза тои

Започнахме да достигаме една малка вила с малка площатка за кола кацнахме тои слезна аз се отправих да му намеря и докарам огромна летяща ферма смесена  за животни и растения намерих голяма смесена ферма бе пълна с заици и кокошки бе голяма колкото стадион и повече тя бе цялата в хидропони и обикновени растение за тях с егрижеха роботи и сичко бе в ред и нямаше опустошение дори имаха голям хладилник където бяха складирани готовота продукция излишната изпращаха по градовете кадето седеще по фризерите и роботите я изхфърляха при разваляне или пращаха за тор по фермите за това в градовете ако попадне човек тои може да си поръча храна и да му сервират в сяка кръчма в градовете аз мноиго пъти сам бил там и съм ял наи хубавите храни какви купони съм правил с приятели там Иво не е идвал тои тогава н еизлизаше а аз и други гаджета и приятелчета сме вилеели там доста след като бях намерил колата и я бях направил за това ние бяхме се вилнели доста това бе нещо неизвесно за нас до тогава дори имах приятели които биха останали там но нямаха превос а повечето бяха свикнали с Поземния Пловдив и се там искаха да ходим и ние ходехме ...

Доставих смесената оранжерия ферма и я привързах за да е свързана с къщата на Иво и отидох при него

Тои бе почистел стаите имаше две спални и хол и кухня бе исхфърлил сичко гнило и го бе заменил с здрави тъкани които бяха там и запазени тои бе в кухнята и приготваше нешо от хладилника ...

-        И сега ще останеш тук – попитах го

-        Да идеялно ми е – каза тои

-        Знаешли че има доста неща в фризера дори намерих и пиене имам поне двеста годишно Уиски и други питиета виното не става но алкохола е супер вече си сипах ще хапнеш ли смен или тръгваш –каза тои на мен

-        Тръгвам таифата чака да ги закарам в някоя дискотека тук някаде ще сме да доида по някое време да те зема или с еобади по радиостанцията – казах му

-        Не не искам които иска е добре дошъл знаеш къде съм –каза тои

-        Еми може и да наминем кат се напием да приготвиш супа –казах

-        Не е проблем а сега тръгваи че ще се наложи да правиш курсове за да ги закараш тук на някои грат – каз тои и се отправи за хола с пиенето и  храната която си бе напавил ...

-        Добре тръгвам очакваи гости  се пак – казах и излезнах набързо .

Колата бе тромава подкарах я бавно и с еспуснах с скорост надоло погледнах на горе и си казах ..

-        ЩЕ ТЕ ПОСЕТИМ НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИМ ПРИЯТЕЛ ....

                                                  Край 

Те летяха там горе и се поклащаха напред назад в тац на вятъра те бяха далеч спорет мен поне на хиляда метра височина аз имах бинокъл и ги разглеждах доста подробно .

Днес също се оморих да гледам нагоре и да следа там какво става а то нищо не ставаше до днес днес видях една кола летяща да се движе там проследих го с бинокала дори забелязах човек в колата да я кара първо тои посети един град след това посети една ферма и след това с енасочи надоло прелетя над мен и отпраши в посока към морето според мен ..

Аз потичах след него но го загубих веднага той летеше на ниска височина над дърветата но се движеше с голяма скорост тичах в посоката на летяшата кола не я виждах но още я чувах но бързо и това спря аз продължавах да тичам като рескувах да стрешна някои мутант да бях въражен с пушка карабина но тя ми бе на гърбъ и с емяташе в танц на бягането .

Изгубих сякакъв котакт с колата но продължавах да тичам по едно време след цял час бягане достигнах дърво което бе населено нищо не виждах дърво като дърво но се чуваше леко брамчене ха перки на колата по едно време чух усилване и излитане нагоре на колата тя отлетя нагоре и се насочи към многото летящи къщи и градове не можах да го проследа каде кацна но се  разбра че кацна там според мен тои доиде да земе някои от този дом в дървото ..

В дървото бе изрязана красива врата в средата одгоре имаше натпис СЕМЕСТВО ИВАНОВИ натписът бе издялан над вратата и бе доста красив сякаш някои с любов го е издълбал ...

Не познавах това семество не съм ги виждал в градът или в околните села сигорно бяха някакво затворено семество което странеше от хората .

Имаше халка и аз почуках почти веднага ми отвори една възрасна жена ...

-        Кой е какво желате млади господине –попита тя

-        Ами аз видях кола летеше маи кацна на вашия дом –казах аз

-        А това е един приятел на дъщерями Стефан тои има техника и летяща машина аз и се карам да не ходи с него могат да паднат и да се обият но тя не слуша обича го маи –каза тя

-        А може ли да ме качи и мен горе –попитах

-        Да вида да остана там аз съм сирак и винаги ме е привличало горе много  е красиво искам мечтач за горе дори сънувам и днес видях този с колата –казах аз

-        Като се върнат ще им кажа –каза тя

-        Те да решават ако те съжалят и те земат ще ти кажа ела утре по залес да ти кажа –каза тя

-        Аз се казвам баба Митра да знаеш дъщерями се казва Мурена има и брат Ицо сега съм сама и не мога да те приема няма никои мъжът ми почина одавна а децата нали знаеш как хаиманосват –каза тя

-        Добре бабо Митро да си жива и здрава ще доида непремено-казах аз

-        Чау за сега –казах аз

Тръгнах си щаслив и осмихнат дано имам късмет да ме качат горе започнах да се оглеждам и забелязах че съм се изгубил започнах да бягам в обратната посока и слет съшото време с което горе доло тичах слет колата бях в позната меснос на ловните ми раиони слет това ми бе мъгла не помна как но се озовах прет моята стълба на която се изкачвах към входа ми които бе на голяма височина бях направил това за да мога да ползвам по голеямата площ на дървото си за да исеча по големи стаи  .

Аз си бях построил четири по дваисет квадрата сяка имах огромен хол огромна кухня и две спални бях ги обзавел малко по малко и сега се дивех на голямата си къща на това голямо дърво направо се насочих към една от спалните и се хвърлих на леглото заспах веднага ..

Събудих се бодър с огромно желание за живот

                                                   Край 1 Час

                                  Очакваите Втора