-      Кажи ми ти за какво се бориш – попита ме

-      За да съм свободен и силен – казах

-      А силен  ли си – попита той

-      - да да и не само това –казах аз

-      Обичаш ли – попита

-      Не но се надявам за сега – казх

-      Надяваи се да се збъдне Мечтите ти мило мое цвете ...

-       

Но тои бе богат много и аз се зарадвах когато го намерих ...

Този етаж бе пълен с богаства Злато Сребро им други и за това когато намерих стая пълна с консерви от храна не се очудих броян и описван и описах над 2000 косерви месо и Русеско варено  които щях да изпозвам за да живея в този свят ...

Събрах богаството от златото и среброто и го испратих до града с дронове бяха килограми те ми върнаха пари викнах товарен дрон дирижабъл и натоварих на него сички цени неща дрехи ,лекаства и машини бях си оделил хубав запазен Лаптоп останалото пратих да се продават те бяха на косигнация тоес ще се продават и когато се продадяха щяха да ми пращат парите или ще ми открият сметка на мое име аз претпочитах второто да не се размятаха сресва насам натам а и у мен имах вече доста срества от ценостите които продадох ..

Реших да се настаня на последния етаж и да живея там започнах да разчиствам качих се горе и изхвърлих сичко там на покрива изгорих ненужното и разчистих площатка за кацане на нея смятах да си кипа Аиро Автомобил последна мода и доста скъп но с парите от сметката която се трупаше щях да си купя скоро ..

Етажът стана гол и чист измазах напръсках за буболечки и мотирах хубава метална врата за надоло бях я намерил в един от апартаметите наложи се да я нарежа и да я зглобя на ново но стана хубаво Заклучих вратата и вече не смятах да хода надоло а само с колата да слизам доло тя доилетя с пилот в нея които се зае да ме обучава да я карам бе много лесно за прости хора но аз си включих Лаптопа към колата и сега можех да управлявам дрона кола с него закарах пилота до тях и се приземих на покрива и започнах да чакам товарния дрон с поръчките ми които бях поръчал ..

Мебели и други работи сичко бях поръчал по телефона и сега го чаках скоро забелязах Дирижабълът които бавно бавно се насочваше към мен кацна на покрива и скоросно започнаха две момчета да свалят сичко дирекно долу на етажа слет няколко часа сичко бе подридено по мои фкус и желание меки мебели дивани и Всичко което бях си поръчал бе по мест6ата си и накрая по тъмно аз се отпуснах на един фотйол слет като испратих дирижабълът платих надници на обощасите и ги испратих с хубава бутилка коняк на 300 години да пинат ако искат или да я продадат за цяло състояние на търг тя бе подарък от мен бях си оставил сичкия алкохол кото бях събрал от Блока и си бях направил складче където бях наредил всичко ..

Започнах да се обаждам на приятели да доидат на копон тази вечер за настаняването ми тук наех дирижабъл които да ги събере от сякаде и да ги докара и в осем бяха долетели аз бях приготвил косерви и мезета които бях поръчал с дрон всичко бе отрупано ..

Първи слезна от дирижабълът приятеля ми Таифур след него Иван ,Йво ,Ицо и последен Бъка на станихме се сичките вътре и започна купона пуснах музика и купонат ЗАПОЧНА..

Които се наду с съскане и след минути се приземи на един от огромните градове а това бе Пловдив и тои дотича направо до първата кръчма която бе наи блиската до площадката ...

С влизането тои се провикна

- Бира с картофки моля чакам – каза той

На тази малка кръчма поръчките бяха свръхсветлини и за секуди ми бяха доставени от млада тинежерка с пъпки по лицето но красива много ..

-       Здравеи аз се казвам Светлана и съм на 12 и ви носа поръчката моля не ме закачаите – каза

-       Добре аз съм Стефан и съм Селзкия Полицаи и ще те паза да знаеш - МЕРСИ- казх аз

-       Благодаря ти много че ме разбираш – каза тя и ми сервира нужното ...

-       Благодаря –казах аз на нея

Повдигнах питието и го испих на един дъх и се отпуснах хапнах от мезето и се отпуснах добре бях изпреварил бурята но исках да ида на дискотека там имах момиче детом го харесвах а Те  Василена и Елена ме чакаха на моята кръчма в село и след като попиех малко и се напиех яко за да танцувам щях да ида да ги видя на посещение на двете красавици ...

Пих поне 5 питиета тъкмо се омотах и реших да ида дли са там това се питах беспир изезнах от Граското заведение и се насочих към блиското такси и се качих в първото Аиро Такси  ...

-       Караи в Браниполе искам да ида в дискотеката – казах

-       Добре излитаме –каза

Полетяхме нагоре и скоро надоло и след минути бяхме в моето поземно селище Брани поле облас Пловдиско...

Той кацна пред Дискотеката и аз му платих 5 лева и веднага се насочих към дискотеката охранат ме посрешна и ме пропусна нямаше вход  та и ме познаваха седнах до първата маса и сервитиора ми донесе ботилка вотка и мезе 10 кибапчета и шопска салата ,,,

Елена и Васелен а застанаха пред мен и започнаха да танцуват в ритъм а тои бе от дижея зададена които като ги ведя веднага каза ...

- Специялен поздрав за Елена и Василена от Стефан 

Бяхме разбрали че светът саществува и че имаше под нас градове и над нас имаше градове летящи много хора живеха в дърветата за това решихме да си търсим дом аз имах няколко лаптопа и един декстоп комп няколко пушки и толкова пистолети имах боеприпаси събрах сичко и го занесох в селото продадох го и взех много пари оставих си лаптоп декстоп компа подарих на библотеката и библотекарката бе много щаслива

Прибрах се в моя дом и тя ме посрешна щаслива

-        да идем да си построим едно жилище в едно дърво взех сичко нужно и ще те закарам там но като го направя аз отивам да го издълбая с резачката и като стане ще ти се обада по радиостанцията ето вземи – казах аз

-        добре отиваи аз ще те чакам скъпи

Събудех се и се огледах бях в камера за замразяване излезнах от нея и се огледах до моята камера имаше комиче което още спеше спомних си коя е и я събудих

-        Каде сме какво става нали искаше да ми покажеш нещо защо съм бела в тази тръба и какво си правил  със мен Изнасили ли ме – каза тя и се заопипва

-        Не пиленце не съм ама ще те ако ми дадеш де – казах на матап

-        Аз като кажа на нащи ще видиш – каз тя

-        Ще кажеш ама друк път наиш ли коя година сме – казах

-        350 години слет бащати и маикати те са изчезнали вече на прах са станали – казах

-        Ма тва сериозно ли ти си луд мрасник как не ти вярвам искам Мама и Татко и сестрите ми не  се бъзикаи моля да си ходим а ...- каза

-        Гулке ти не разбра имало е ядрена воина и аз те спасих нямах възможност да спася други не разбираш ли харесвах те и така постъпих не знам какво е вънка може да няма нищо а можи да е раи – казах и

-        Ма ти си сериозен то се говореше но ние не вярвяахме да излезем да видим и ако си ме изнасилил ще съляваш да знаеш не те харесвам много голям си за мен и ДЕБЕЛ –каза

-        Да бе дебел а сега кои ще се грижи за теп малка П...ло кои аз  не някои друк – казах и

-        Стига бе Стефане не се шегуваи кажи че това е шега –каза тя

-        А  аз се пак малко те харесвам но малко – каза тя

Реших да не се церамоня с нея а да изляза и да вида какво е опитах се да изляза но не можах наи вероятно бе затрупано сичко одгоре с пръс ,оказа се така копах с лопатка поне метър и половина и прет мен светна бе ден и въздохът спорет мен ставаше за дишане а щом не се отрових начи се живе в тази среда ...

-        Оле ма тва не може да бъде искам си Мама и Татко Сами искам ги това не е истина да мее беши оставил да загина с тях Мръсник как можа да ме излъжеш така ела да видиш нещо ми каза е видях нещо аз си помислих че ще ми покажеш нещо тои  ма бил спасил не искам спасение исках друго от теб – каза тя

-        Пак ще ти го дам и ще ти го показвам редовно само да се измъкнем и да се остроем ,а нали бях дебел и грозен – казах

-        Не съм казала грозен аз харесвам пълните та нали и аз съм пълна се пак а и ти как ме гледаше само какви си ги преставях – каза

-        Е ще ги получиш ще ти скъсам малкото патеце и ще ти направя много деца да знаеш – казах и

-        Това ще го видем – каза тя

Излезнах и се оказах в огромна джунгла дърветата бяха цели къщи и бяха навсякаде нямаше нищо друго само джунгла и много животни които чуруликаха грачеха и мучаха ,оплаших се веднага и се шмугнах в дупката и затворих люка ...

Тя ме погледна учудено и ме избута отвори вратата и излезна и слет малко направи същото с вратата ...

-        Аме това е Джунгла каде е изчезнало селото ни каде са сички ма то страшно голямо и опасно по добре да не излизаме от тук а да се остроим тук за сега храна имаш ли тук и вода – каза тя

-        Имам но са на 350 години а водата не знам дали става за пиене ще си намерим вода и храна аз съм се подготвил за случая имам оръжия и инстромети ще си намерим дърво и ще си направим любовно гнездо с тем Маимуке ще оцелем да знаеш ела да те гушна мила – казах аз

-        Добре но само да се гушнем –каза тя

Аз я прегърнах и я стиснах силно и плутно към мен и започнах да я целувам тя се дърпаше отначало но постепено се отпусна в рацете ми трепереше цялат

-        не се страхуваи пиле мое ще се оправим да знаеш и деца ще имаме спокоино – казах и аз мило

-        надявам се разчитам на теб ти ще бъдеш моят мъж за сичко – каза тя

-        а вече съм ти мъж а съм бил злодеи а – казах аз

-        Много те харесвах Обичах те но ти не знаеше – казах

Дните минаваха а ние седяхме вътре храна и вода се намираха но ми се прияде месце на скара бях и обещел да  хамнем мръвка за това взех една от моите карабини и след като сложих на кръста един макаров излезнах заредих патрон в цевта и се оглеждах Гората не бе много гъста просто дърветата бяха големи за 400 години бяха мутирали и се бяха настанили в свободната среда природата не оставаше празно ...

По едно време срешнах огромно дърво стегнато подобно на бук тук смятах да си направя дом в дървото за мен и за нея ...

Та като се замислих за нея веднага се възбудих преставих си как бях спал с нея тя гола на земята аз гол над нея лубихме се много и бурно тя викаше от кеф а аз от удовоствие треперих целия

Продължих напрет като маркирах дърветата и се оглеждах по едно време прет мен се показа огромен заек но огромен поне колкото кегоро тои не се страхуваше изглежда не познаваше хората и не ги бе виждал стрелях и тои падна мъртав дотичах до него и го погледнах с гладен поглет преставих си го на шиш и пекан взех го на рамото и се отправих към дома моита дупка по едно време се осетих че съм се загубел вървях ,вървях и не виждах нищо познато по едно време се озовах пред огромна врата отворена а над нея пишеше с.Браниполе Пловдиско

А какво е това си помислих на каде води тази врата влезнах и с еовах в моето село същото но под земята някои бе пренесал моито село както е изглеждало едно време но поземята за да се запазят от воината бе пълно с хора никои не се очудваше от мен носещ заек и с този вид изглежда ги посещаваха и други ловци минах покраи пазара и един се провикна ...

- Давам добра цена за заека пресен е нали –каза той

- Да дори не съм го искормил още преди малко го застрелях –казах му

- по добре аз ще си го направя ще го продадеш ли господине – каза тои

-  зимаи го аз ще застрелям друк – казах му

- даи да го претегля и ще ти го платя –каза тои

Той го претегли и ми даде 100 нови лева

-        Достатъчно ли са каза добра цена ти давам – каза тои

-        Достатъчно са тук каде има иформация библютека – попитах

-        А хранилището на знанието еи там оная голямата зграда исечената в стената –каза тои

-        Мерси да си жив и здрав –казах му

Отидох до зградата и влезнах оказа се библютека посрешна ме възрасна дама и попита

-        Какво желаеш младеш какво да ти предложа книги за четене иформация или друго –попита

-        Историята на светът до сега от 2000 година до сега – казах

-        Ами няма написана такава книга освен аз да ти раскажа горе доло ела да седнем еи там на масата – каза тя

-        Така от 2000 година ли каза – попита

-        Може и 2030 година аз съм от тогава сега се сабудихме с приятелката ми – казах и

-        А ти си от спящите те се появяват от извесно време да имате някакъв Лаптоп да дарите или да го купим тук ще ми е много нужен и полезен – каза тя

-        Декстоп комп искаш ли следващия път като доида с приятелката ще ти подара – казах

-        Но господине това е цяло богаство сега струва колкото новите Летящи къщи  дето ги произвеждат сега – каза тя

-        Ма и летящи кищи ли има расказваи че ми е интересно какво се случело за това време дето ни е нямало –казах и

-        Ами какво да ти кажа голямата воина избухва 31 година 10 години воина и радияция още десет незвесност слет това почва мутаците и болестите хората направиха градове и села под земята по богатите направиха огромни дирижабли и ги нарекоха градове те се спасиха там а от нас зимаха храна имаха много злато за това си купуваха сичко после си построиха ферми летящи и посадиха и одглеждаха животни ние им преслужвахме и помагахме сега вече сичко е свободно но технологите ги няма одавна и всичко е остартяло добре че се намират като теб хора от спящите да дават и да вадат стара техника която се копува на безбожни цени и не секи може да се сдобие с тях на мен ми е нужен много пак ще ти благодаря да ти прата някои с количка да го донесе – каза тя и завъши

-        Ти като каза знаеш ли че се изгубих и трябва да намеря пътя обратно при приятелката си тя е млада и страхлива тръгвам – казах и

Бързо напуснах и започнах да си следа следите скоро влезнах в диря и слет час бях пред нея те ме прегърна и целуна с радос ...

-        Много се забави скъпи не оспя ли да обиеш нещо яде ми се много мръвка – каза

-        Ще хапнеш моята мръвка но после сега да ти раправям на какво се натъкнах – казах и

Обясних и на бързо и с бъза крачка се отправихме към нашето общо село тя нямаше търпение да види селото си и родната къща ако седеше да си спомнеше за маика си и баща си стигнахме посред мръкване бяхме в селото започнахм е да се оглеждаме и скоро бяхме пред Турската кръчма Агорапуп влезнахме и седнахме на една маса сервиторката доиде и попита

-        какво да е – каза тя

-        първо кажи горедоло колко струва едно ядене да си направя сметка за коплко пари имам и какво да си опоръчаме – казах аз

-        ама вие не сте месни около 5 лева и бирата е 1 смокиновата водка е 0,50  за 50 милиграма шикалък е 10 а пекано диво пиле 15 лева – каза тя

-        мерси разбрах донеси две водки по 100 и две яденета за 5 лева и две безалкохолни какви имате люмонада имате ли –попитах я

-        по добре ми донеси менюто моля – казах и

-        добре веднага –каза

-        имаш ли пари как ще платим – попита тя

-        имам 100 лева продадох заека дето бях одарил – казах и и ги показах

-        а добре ще стигнат искам Бира да знаеш не водка ти си я пии и да не се напиеш обеща ми да ми дадеш нещо чакам го с нетърпение – каза тя и ми се осмихна целуна ме

-        няма да хапнем и се прибирама че се свечерява – казах

Хапнахме пинахме и си тръгнахме прибрахме се успешно и аз и дадох месото ми след това Заспахме ....