Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2021 23:43
Мен не ме познаваха но не ме познаха че съм от горе в кръчмата бе пълна аз намерих свободно място и седнах на масата имаше още трима двама младежи и една красива >Мадама > а тя бе много красива
-
здрасти аз се казвам Наса а ти - каза тя
-
ами Стефан – казах и
-
от каде си не си от тук чужденец – каза тя
-
да от далеч съм а ти от тук ли си – попитах я
-
да от тук съм ти не си от този свят нали – попита
-
да но се га нямам възможност да ти обясня от Горе съм – казах аз
-
Стефка от кои град си – попита тя
-
Повдив – казах и аз
-
тук не са останали Пловдивчани одавна за тях се расказват легеди че са герпои и са много силни и с специялни уреди които им помагат – каза тя
-
да мила верно е аз имам много работи но не искам да ги използвам сега и съм се насочил да помагам на вас ДОЛНИТЕ ХОРА – казах и
-
ма ние не сме долни – каза тя
-
нямах предвит това – казах и
-
а какво имаше предвид – попита
-
ами висте от доло аз съм отгоре -казах и
-
а ма ти си от горните хора н е сме виждали такива от години -каза тя
-
да никои н ее идвал долу да ви помага мо аз реших и доидох – казах аз Стефан
-
и как ще ни помогнеш та при нас няма никаква възможност с която да ни помогнете ние от хиляди години сме си така е не са бас хиляди но поне няколко стотин години са минали от колямата ВОИНА която е изменила сичко но аз ще ви помогна колкото мога за сега