February 1, 2019
Съзвездието Орион очарова човечеството от хиляди години.
Почти всички култури по земното кълбо имат митове и фолклор, свързани с това очарователно съзвездие, видимо в нощното небе.
Египтяните, например, твърдели че техният бог Озирис е слязъл на Земята от Орион, а някои изследователи дори вярват, че древните египтяни са построили пирамидите, имитирайки звездите в небето.
Въз основа на съзвездията и позицията на звездите, древните са строили очарователни монументи, календари и „обсерватории”, които им позволявали да проследяват позицията на съзвездията и небесните тела по небето.
В крайна сметка, много култури твърдели, че от тези съзвездия „богове-създатели” били слезли на Земята.
Но в допълнение към факта, че Орион бил много важен в древни времена, пораждайки очарование сред ранните астрономи, съзвездието продължава да озадачава съвременните учени, които непрестаннно изследват космоса.
Мистерия в дълбокия космос
Отстояща на около 1500 светлинни години от Земята, южно от съзвездието Орион се намира мисериозна структура (всъщност е мъглявина), наречена NGC 1999.
На пръв поглед може да не изглежда кой знае какво, но истината е, че това е едно от най-големите космически открития, правени от съвременните астрономи.
NGC 1999 всъщност е ярка мъглявина и въпреки факта, че може да изглежда като много други мъглявини, тази има една характеристика, която никои други мъглявини нямат: празна е.
Това е някаква мистерия за астрономите.
Опитвайки се да обяснят черната кръпка в космоса, учените първо предположили, че черната кръпка в небето е причинена от изключително гъст облак от газ и прах, който пречи на светлината да преминава и по този начин създава впечатлението, че регионът на небето е черен, без звезди.
Този тип космически структури се наричат тъмни мъглявини или абсорбиращи мъглявини. Те са вид междузвезден облак, който е толкова плътен, че засенчва всичката светлина от обектите, намиращи се зад него.
За да се уверят, че NGC 1999 в действителност е тъмна мъглявина, учените насочилителескопа Хершел към нея, за да я наблюдават.
Телескопът Хершел, за разлика от други телескопи, има способността да прониква през гъсти облаци газ, като тези, намиращи се в тъмните мъглявини.
Но наблюденията разкрили тревожен факт. Когато телескопът Хершел наблюдвал NGC 1999, открива че наистина е празна.
Това е странно, според това, което знаем за вселената. Но би могло да означава две неща. Или облачният материал на NGC 1999 е толкова гъст, че ние просто нямаме средствата да проникнем през него, или NGC 1999 представлява необяснено явление в далечния космос.
Тъй като наблюденията на Хершел разкрили „празнота”, последвалите проучвания били извършени с употребата на субмилиметрови болометрови камери, поставени на експерименталния радио телескоп Атакама Патфайндър и телескопите Мейол (Кит Пийк) и Магелан.
Тези последвали проучвания задълбочили мистерията.
Учените стигнали до заключението, че мистериозната „кръпка празнота” не е черна заради гъстия материал в нея, а понеже наистина е празно пространство.
Това означава, че NGC 1999 представлява една от най-редките космически мистерии, които учените са открили до днес.
Само че, въпреки факта, че NGC 1999 си остава необяснена, учените теоретизират, че парчето празно пространство може да е причинено от извънредно мощни изблици на горещ газ, произхождащ от млади звезди, намиращи се в околността, които са спомогнали да се образува масивна дупка в пространството.
Други теоретизират, че парчето черно небе е причинено от извънредно мощна радиация, идваща от близките звезди.
