Бунтът на

Дължах много на него тои ми бе добър приятел за това като ме помоли да го закарам горе и да го оставя се очудих но подготвих колата си и я заредих с петрол рафиниран от мен за да работи колата ми тряваше петрол а сега триста години след голямата воина нямаше никаде такъв не знаех колко гори колата която бях вастановил от един изоставен поземен гараш които бях намерил в германия бе ми много трудно и много работих да изчиста храсталаците които ми пречеха да ида в гаража бяха бодливи и много гъсти но с помоща на оган и мачете бях стигнал до желаната заветна построика от миналото която бях намерил с броденето си в буренясалите земи на Германия която бе пострадала от радияцията и бомбите които бяха разрошили сичко горе но де пак бяха останали поземните букери от бетон и били на по далечно растояние от взривът ..

Бях намерил един запазен блок тои ми помогна да се обогатя с срества слет като продадох сичко цено и запазил по ценото за мен като храна и оръжия бях намерил много злато и бижута намерих и много косерви които с еоказаха способни за ядене но аз не се итересувах от тях а от роботите които намерих бях подкарал няколко Азимовци и те ми бяха помогнали продадох няколко и сега бях богаташ но приятеля ми ме помоли да го закарам горе аз го качих и полетяхме бавно нагоре и тромаво започнахме да се изкачваме нагоре ...

-        Не размисли ли горе няма никои ще си сам е от глад няма да омреш но там ще си сам – казах му

-        Иво ще ти оставя парашут и ако с еналожи скачаи – казах аз

-        Не се тревожи за мен аз искам да съм сам писна ми на живота ако не ида ще ги почна сичките подред особено полицаита да знаеш писна ми – каза той

-        Ами ако е така е хубаво да те оставя в някои град или поне село да се оспокоиш –казах му

-        Стефка искам къща не много голяма с ферма за да се храня нищо повече – каза Иво

-        Ще ппривържем една зеленчукова ферма – казах му

-        А животиска не искаш ли мръвка не искаш ли –попитах Иво

-        Може няма значение за мен и с марули ще оцелея –каза тои

-        А ще ти зема една на буксир смесена хем ще гледаш животни хем зеленчузи ще хапваш –казах му

-        Идеялно мерси ще съм ти благодарен може да ме посещаваш когатао си искаш ще те посрешщам с отворено сърце и храна на масата –каза

-        Аз ще носа пиене от кое искаш от Хлебно дърво или истески питиета от жито – казах му

-        Квот донесеш може и смукинова от евтината – каза Иво

-        Ок имаш я а за мен от скъпото –казах му

-        Ще ти оставя радиостанция за секи случаи ако не скачаи но с парашут разбирасе да не се очаяш и да скочиш без него – казах му

-        Няма каза тои

Започнахме да достигаме една малка вила с малка площатка за кола кацнахме тои слезна аз се отправих да му намеря и докарам огромна летяща ферма смесена  за животни и растения намерих голяма смесена ферма бе пълна с заици и кокошки бе голяма колкото стадион и повече тя бе цялата в хидропони и обикновени растение за тях с егрижеха роботи и сичко бе в ред и нямаше опустошение дори имаха голям хладилник където бяха складирани готовота продукция излишната изпращаха по градовете кадето седеще по фризерите и роботите я изхфърляха при разваляне или пращаха за тор по фермите за това в градовете ако попадне човек тои може да си поръча храна и да му сервират в сяка кръчма в градовете аз мноиго пъти сам бил там и съм ял наи хубавите храни какви купони съм правил с приятели там Иво не е идвал тои тогава н еизлизаше а аз и други гаджета и приятелчета сме вилеели там доста след като бях намерил колата и я бях направил за това ние бяхме се вилнели доста това бе нещо неизвесно за нас до тогава дори имах приятели които биха останали там но нямаха превос а повечето бяха свикнали с Поземния Пловдив и се там искаха да ходим и ние ходехме ...

Доставих смесената оранжерия ферма и я привързах за да е свързана с къщата на Иво и отидох при него

Тои бе почистел стаите имаше две спални и хол и кухня бе исхфърлил сичко гнило и го бе заменил с здрави тъкани които бяха там и запазени тои бе в кухнята и приготваше нешо от хладилника ...

-        И сега ще останеш тук – попитах го

-        Да идеялно ми е – каза тои

-        Знаешли че има доста неща в фризера дори намерих и пиене имам поне двеста годишно Уиски и други питиета виното не става но алкохола е супер вече си сипах ще хапнеш ли смен или тръгваш –каза тои на мен

-        Тръгвам таифата чака да ги закарам в някоя дискотека тук някаде ще сме да доида по някое време да те зема или с еобади по радиостанцията – казах му

-        Не не искам които иска е добре дошъл знаеш къде съм –каза тои

-        Еми може и да наминем кат се напием да приготвиш супа –казах

-        Не е проблем а сега тръгваи че ще се наложи да правиш курсове за да ги закараш тук на някои грат – каз тои и се отправи за хола с пиенето и  храната която си бе напавил ...

-        Добре тръгвам очакваи гости  се пак – казах и излезнах набързо .

Колата бе тромава подкарах я бавно и с еспуснах с скорост надоло погледнах на горе и си казах ..

-        ЩЕ ТЕ ПОСЕТИМ НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИМ ПРИЯТЕЛ ....

                                                  Край