Да си воин не бе лесно аз до сега бях добър воин и не се съмнявах в власат на земните власти изтребителят ми фучеше с над 1000 километра в секунда скоро щях да доближа наказателната зона на Юпитеровата зона на бунтовниците моята задача бе да бомбардирам едни бунтовници на Европа  Аз се насочих към зоната бяха ми забранили да наблюдавам бомбардираната зона да не ме разсяват  от задачата  аз включих камерата и видях огромни поселеления от градове от бедни то се виждаше от горе всички бяха полуголи и гладни  Приготвих се да натисна копчето за ядрените бойни ракети за да унищожа Луната  Не посмях и се отказах  тук кораб Б -444 – командир Т .С.К  - прекратявам операцията –казах аз по радиото  Т.С.К – изпълни заповедта или ставаш бунтовник и няма да се поколебаем да те свалим –казаха от базата  Имам 3 ядрени и 10 конвенционални  кои искате ядрените или конвенционалните –попитах  Моля те не достави прибързано всеки които откаже да изстреля трябва да бъде арестуван такива са инструкциите –каза оператора  Компютър прехвани 3 цели и изстреляй 3 конвенционални с намален заряд до 10 процента –казах аз  Но това няма да има голям ефект –каза компютъра Изстреляй –казах   Ракетите полетяха с огромна скорост и се забиха в базата на силите ни скоро избухнаха взривове и от радиото се обадиха  не моля не продължава и ще ти дадем амнистия ела да се разберем –казах те  а в това време излетяха 10 изтребителя за защита на базата  свалих ги с един залп от  о ръжените ми установки  и след секунди изстрелях ракетите  не се видя почти никакви взривове но на луната вече нямаше хора които да оживеят повече от три дни  защо го направи не се ли грижихме за теб не те ли обичахме не ти ли помагахме толкова години защо се обърна срещу власат на Бойко Борисов той е най големия миротворец той искаше в името на успеха да намали гладните и бедните те са излишни се пак не дават данаци и са ненужни за народа на колонията ни –казаха по радиото  точно там гащите всеки човек е ценен всеки човек има право на живот единствено вие нямате вие сте обици чак сега го разбрах да живее свободата –казах аз и изстрелях останалите ракети към двореца на Бойко Борисов и с последни сили се насочих да се забия в двореца му   

  САЩ обвиняват Китай в подготовката за световна война - какво общо има Венецуела?    

• Автор:  Е.Аврамов
• Дата:   11.02.2019
• Сподели: 0  

Само преди две седмици републикански сенатор обвини Китай, че се подготвя за нова екуменическа конфронтация: "Сякаш се готви за Третата световна война", каза сенаторът от Оклахома Джеймс Инхофе на изслушване в Сената за предизвикателствата от Китай и Русия. - Говорим с нашите съюзници и се питаме на чия страна ще бъдат - добави той.

 

Въпреки това, както в повечето изявления на Вашингтон относно Китай, ролята на САЩ в създаването на такъв сценарий е напълно пренебрегната, казва Дариус Шахтамасеби, адвокат и политически анализатор от Нова Зеландия, в своя статия.

Според специалиста, изявлението на Инхофе създава впечатлението, че САЩ само наблюдават как Китай увеличава военното си присъствие в Южнокитайско море, превръщайки изкуствените острови в техни платформи за изстрелване на потенциални ракети. Това е смешна идея, казва Шахтамасеби, като взема предвид „списъка на постиженията" на САЩ.

Разширяването на НАТО по границите на Русия и заплахите за война на съюзници близо до Китай - включително Иран и Северна Корея - са само част от тях. Венецуела присъства и в този списък като един от основните съюзници на Пекин в Иберо-Америка.

В епохата на Уго Чавес, от 1999 до 2009 г., китайско-венецуелската търговия нарастна с впечатляващи темпове, увеличавайки се до 15 пъти и превръщайки тази латиноамериканска държава във втория по големина търговски партньор на азиатския гигант. Също така по това време Венецуела стана най-голямата инвестиционна дестинация на континента и до днес остава един от основните политически съюзници на Пекин.

"Ако сте малка нация без ядрени доставки или без подкрепата на голяма ядрена сила, ще откриете, че американската армия е на прага ви", казва анализаторът, припомняйки нахлуването на САЩ в Ирак, Сирия, Либия и Йемен. Афганистан, Пакистан, Сомалия и Филипините. "Но ако имате влияние върху световната сцена, както в случая с азиатския гигант, ще откриете, че американската армия е точно до вас, гледайки през прозореца, докато американските санкции опустошават икономиката ви."

Така, САЩ понастоящем използват антикитайските мита, изявления на дипломати и разузнавателни агенти срещу Китай, за необходимостта Китай да се държи "като нормална държава в търговията" и обвинения за предполагаема кражба на интелектуална собственост и шпионаж, твърди той.
И въпреки че САЩ се оплакват, че "не са в състояние да направят всичко, което трябва в Европа и Тихия океан, за да се изправят пред китайската заплаха", заслужава да се спомене, че при една китайска военна база в чужбина (намираща се в Джибути, Рога на Африка), Вашингтон има около 800 такива, разположени по цялата планета и не показва признаци на намален военен капацитет или ядрени доставки, казва Шахтамасеби. Също така си струва да се спомене и новата стратегия на САЩ за противоракетна отбрана. която практически се основава на концепции за геополитическа конфронтация с Китай и Русия.

Ако Вашингтон отказва да приеме претенциите на Пекин за островите от Южнокитайско море, поради страх от военното си присъствие в океана, "тогава трябва да отхвърли и собствените си претенции за водните пътища на голяма част от планетата и да върне всички свои военни бази у дома", заключава експертът.

     

  САЩ обвиняват Китай в подготовката за световна война - какво общо има Венецуела?    

• Автор:  Е.Аврамов
• Дата:   11.02.2019
• Сподели: 0  

Само преди две седмици републикански сенатор обвини Китай, че се подготвя за нова екуменическа конфронтация: "Сякаш се готви за Третата световна война", каза сенаторът от Оклахома Джеймс Инхофе на изслушване в Сената за предизвикателствата от Китай и Русия. - Говорим с нашите съюзници и се питаме на чия страна ще бъдат - добави той.

 

Въпреки това, както в повечето изявления на Вашингтон относно Китай, ролята на САЩ в създаването на такъв сценарий е напълно пренебрегната, казва Дариус Шахтамасеби, адвокат и политически анализатор от Нова Зеландия, в своя статия.

Според специалиста, изявлението на Инхофе създава впечатлението, че САЩ само наблюдават как Китай увеличава военното си присъствие в Южнокитайско море, превръщайки изкуствените острови в техни платформи за изстрелване на потенциални ракети. Това е смешна идея, казва Шахтамасеби, като взема предвид „списъка на постиженията" на САЩ.

Разширяването на НАТО по границите на Русия и заплахите за война на съюзници близо до Китай - включително Иран и Северна Корея - са само част от тях. Венецуела присъства и в този списък като един от основните съюзници на Пекин в Иберо-Америка.

В епохата на Уго Чавес, от 1999 до 2009 г., китайско-венецуелската търговия нарастна с впечатляващи темпове, увеличавайки се до 15 пъти и превръщайки тази латиноамериканска държава във втория по големина търговски партньор на азиатския гигант. Също така по това време Венецуела стана най-голямата инвестиционна дестинация на континента и до днес остава един от основните политически съюзници на Пекин.

"Ако сте малка нация без ядрени доставки или без подкрепата на голяма ядрена сила, ще откриете, че американската армия е на прага ви", казва анализаторът, припомняйки нахлуването на САЩ в Ирак, Сирия, Либия и Йемен. Афганистан, Пакистан, Сомалия и Филипините. "Но ако имате влияние върху световната сцена, както в случая с азиатския гигант, ще откриете, че американската армия е точно до вас, гледайки през прозореца, докато американските санкции опустошават икономиката ви."

Така, САЩ понастоящем използват антикитайските мита, изявления на дипломати и разузнавателни агенти срещу Китай, за необходимостта Китай да се държи "като нормална държава в търговията" и обвинения за предполагаема кражба на интелектуална собственост и шпионаж, твърди той.
И въпреки че САЩ се оплакват, че "не са в състояние да направят всичко, което трябва в Европа и Тихия океан, за да се изправят пред китайската заплаха", заслужава да се спомене, че при една китайска военна база в чужбина (намираща се в Джибути, Рога на Африка), Вашингтон има около 800 такива, разположени по цялата планета и не показва признаци на намален военен капацитет или ядрени доставки, казва Шахтамасеби. Също така си струва да се спомене и новата стратегия на САЩ за противоракетна отбрана. която практически се основава на концепции за геополитическа конфронтация с Китай и Русия.

Ако Вашингтон отказва да приеме претенциите на Пекин за островите от Южнокитайско море, поради страх от военното си присъствие в океана, "тогава трябва да отхвърли и собствените си претенции за водните пътища на голяма част от планетата и да върне всички свои военни бази у дома", заключава експертът.

     

 Мултимедия / ТВ анонси САЩ третира Русия като победената страна след края на Студената война

Споделете с приятели

• Twitter
 
• Facebook
 
• Google+

 

Джак Ф. Матлок-младши за „Вашингтон поуст”  

Един следобед, през септември 1987 г., държавният секретар Джордж Шулц беше седнал на масата срещу съветския външен министър Едуард Шеварднадзе в една конферентна зала в Ню Йорк. И двамата бяха в града за срещата на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).

Както обичайно правеше в началото на такива срещи, Шулц подаде на Шеварднадзе списък с докладвани нарушения на човешките права в Съветския съюз. Предшественикът на Шеварднадзе, Андрей Громико, винаги получаваше такива списъци с неохота и ни смъмряше, че се намесваме във вътрешните работи на Съветския съюз.

Този път, обаче, Шеварднадзе погледна Шулц в очите и чрез преводача му каза: „Джордж, аз ще проверя това, и ако информацията ти е вярна, ще направя каквото мога, за да коригирам проблема. Но искам да знаеш едно нещо: не го правя, защото го искаш ти, а защото страната ми е нужно да го направи.”

Шулц отвърна: „Едуард, това е единствената причина, поради която и двамата трябва да направим нещо. Бъди уверен, че никога не бих поискал да направиш нещо, което вярвам, че не е в интерес на страната ти”.

Те станаха и си стиснаха ръцете. Докато ги гледах, с емоция и с удивление, изведнъж осъзнах, че Студената война е свършила. Работата ми като американски посланик в Москва щеше да стане много по-лесна за мен, отколкото е била за моите предшественици.

Спомних си този момент, тъй като разговорите между държавния секретар Джон Кери и първия дипломат на Русия през изминалата седмица не успяха да стигнат до решение на кризата в Украйна. Впечатляващо е, че езикът, който се използва публично сега е толкова по-остър в сравнение с езика, който използвахме ние тогава, независимо дали публично или в личен план. „Нещата ще станат застрашителни много бързо, ако бъде направен грешен избор", Кери обяви в сряда, 12 март, и заплаши със санкции.

Не вярвам, че сме свидетели на подновяване на Студената война. Напрежението между Русия и Запада се основава по-скоро на недоразумения, неточни представяния и позиране за пред вътрешната публика, отколкото на реален сблъсък на идеологии или национални интереси. И проблемите са много по-малко и много по-малко опасни от тези, които се налагаше да решаваме по време на Студената война.

Но неразбирането за това как приключи Студената война има дълбоко влияние върху руските и западните нагласи - и помага да се обясни това, което виждаме сега.

Всеобщото схващане, че Западът е причинил разпада на Съветския съюз и по този начин е спечелил Студената война е погрешно. Факт е, че Студената война приключи чрез преговори с ползи за двете страни.

На срещата на върха в Малта през декември 1989 г., Михаил Горбачов и президентът Джордж Буш потвърдиха, че идеологическата основа за войната вече я няма и заявиха че, двете страни вече не се считат за врагове. През следващите две години работихме в по-тясно сътрудничество със Съветския съюз, отколкото с някои от нашите съюзници. Заедно, ние спряхме надпреварата във въоръжаването, забранихме химически оръжия и постигнахме съгласие за драстично намаляване на ядрените оръжия. Аз също така бях свидетел и на падането на Желязната завеса, освобождаването на Източна Европа и доброволното отказване от комунистическата идеология от страна  на съветския лидер. Без надпреварата във въоръжаването, която съсипваше съветската икономика и затвърждаваше тоталитаризма, Горбачов имаше свободата да се съсредоточи върху вътрешните реформи.

Поради това, че разпадането на Съветския съюз се случи толкова скоро след това, хората често го бъркат с края на Студената война. Но те са отделни събития и едното не произтича от другото.

Освен това разпадането на СССР на 15 отделни страни не беше нещо, за което  Съединените щати са станали причина или са искали да се случи. Надявахме се, че Горбачов ще създаде нов съюз от бившите съветски републики, на доброволни начала, но без участието на трите балтийски държави. Буш беше ясен през август 1991 г., когато призова не-руските съветски републики да приемат договора за съюза, който Горбачов предлага и предупреди за опасността от „самоубийствен национализъм”. Руснаците, които съжаляваха за разпадането на Съветския съюз би следвало да помнят, че избраният за президент на Русия, Борис Елцин, беше този, който заговорничеше с украинските и беларуските си колеги за замяната на СССР с безвластната Общност на независимите държави.

Дори и след като СССР престана да съществува, Горбачов поддържаше твърдението, че „краят на Студената война е наша обща победа”. Но САЩ държаха непременно да третират Русия като победената страна, която е загубила Студената война.

„С Божията помощ Америка спечели Студената война”,  каза Буш по време на обръщението си към нацията през 1992. Тази реторика сама по себе си не би била особено вредна. Тя обаче беше подсилена от действия, предприети в рамките на управлението на следващите трима президенти на САЩ.

Президентът Бил Клинтън подкрепи бомбардировките на НАТО срещу Сърбия без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, както и разширяването на НАТО да включи страните от бившия Варшавски договор. Тези ходове изглежда нарушиха разбирането, че Съединените щати няма да се възползват от Съветското отстъпление от Източна Европа. Ефектът върху доверието на руснаците към Съединените щати беше опустошителен. През 1991 г., резултатите от анкети за проучване на общественото мнение показват, че около 80 процента от руските граждани са имали положително схващане за Съединените щати; през 1999 г., почти същият процент са били с отрицателно мнение.

Владимир Путин бе избран за президент на Русия през 2000 г. и първоначално имаше прозападна ориентация. Когато терористи атакуваха Съединените щати на 11 септември 2001 г., Путин беше първият чуждестранен лидер, обадил се да предложи подкрепа. Той си сътрудничеше със Съединените щати, когато те нахлуха в Афганистан, и доброволно оттегли руските бази от Куба и от залива Кам Ран във Виетнам.

Какво получи Путин в замяна? Някои незначителни похвали от президента Джордж  Буш, който след това приложи дипломатическия еквивалент на бързи ритници в слабините: по-нататъшно разширяване на НАТО към Балтийските републики и Балканите, както и планове за американски бази там; оттегляне от Договора за противоракетна отбрана; инвазия в Ирак без одобрението на Съвета за сигурност на ООН; явно участие в „цветните революции" в Украйна , Грузия и Киргизстан; и след това, пробва да премине някои от най-твърдите граници, които всеки един руски лидер би искал да съществуват и да бъдат зачитани -  разговори за присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО. Американците, наследници на Доктрината „Монро”, би трябвало да са разбрали, че Русия би била свръхчувствителна към чуждестранно доминирани военни съюзи, които се опитват да се приближат или застанат в близост до нейните граници.

Президентът Обама направи опит за „рестарт" на отношенията с Русия и постигна известен успех: новият договор СТАРТ за редуциране на стратегическите ядрени оръжия бе важно постижение. Имаше засилено сътрудничество по редица регионални въпроси. Но след това увлечението на Конгреса да се набърква в работите на други, при положение, че не може да се справи със собствените си дела, започна да взема своите жертви. Законът „Магнитски”, който предвиди санкции за Русия заради нарушаване на човешките права, все едно  нямаше такива с подобна тежест на други места, разгневи руските управници и потвърди приемания от широката общественост образ на САЩ на неумолим враг.

Тъжният факт е, че цикълът от пренебрежителни действия от страна на Съединените щати, на които Русия реагира преувеличено до такава степен вгорчиха взаимоотношенията, че този вид тиха дипломация, която някога беше използвана за поставяне на край на Студената война, беше невъзможна, когато кризата в Украйна стана предмет на търсене на решение на световно ниво. За това 43 процента от руснаците са готови да вярват, че зад кризата стоят западни действия и че Русия е под обсада.

Военната окупация на Путин на Крим изостри ситуацията. Ако това води до включването на Крим в Руската федерация, то може да доведе и до период на взаимни обвинения и икономически санкции, напомнящи на Студената война. В този сценарий, няма да има победители, а само губещи: и най-вече самата Украйна, която може да не оцелее в сегашната си форма, а също и Русия, която може да стане все по- изолирана. В Русия може да се увеличат терористичните действия от страна на анти-руски екстремисти по периферията й, както и да се засили съпротивлението от правителствата на съседни държави по отношение на членство в икономическия съюз, който Русия насърчава.

Междувременно Съединените щати и Европа ще загубят дотолкова, че една обидена и възмутена Русия ще създаде още по-големи затруднения при решаването на глобални и регионални въпроси като например иранската ядрена програма, Северна Корея и гражданска война в Сирия. Руската политика в тези области, не винаги е отговаряла на желанията на Съединените щати, но е била много по-полезна, отколкото много американци осъзнават. А поощряването на Русия да не сътрудничи не е в ничий интерес.

_________________________________

Текстът е публикуван във вестник „Вашингтон поуст” на 14 март 2014г.

Джак Ф. Матлок-младши, бивш американски посланик в СССР от 1987 до 1991 е автор на книгата „Рейгън и Горбачов: Как Студената война приключи ".

 

 разказ      тои бе голям идиот но не знаеше защо за това ако някои му кажеше така тои се обиждаше а не трябваше нямаше работа нямаше пари и нямаше и самочиствие но бе обиден и го мързеше искаше да одари от тотото някои лев и да се оправи финасово за това редовно пускаше фиш на тотото и теглеше лотарините билети и един ден  Спечели спечели 1 милион лева тои ги обърна в биткони и слет няколко седмици ги бе утроил а слет това удесторил убърна парите в евро и ги сложи в банката остави си един милион в биткони и зачака а тои зе че се овеличаваше постояно бе хванал момента  Сега бе момета за мечти  и тои започна да мечтае бе имал една голяма мечта от малък искаше да си построи летяща кола и се га се зае с пари накупи елемети за дрон които да до издига и се захвана направи си страхотна кола от дрона с четири мошни перки вградени в ПВЦ корпус бе готов и сега трябваше да я испита  Качи се в нея и затвори вратата след себеси колата бе спортна и едномесна вклучи двигателя и започна да се издига нагоре бавно бавно слет  това бавно с еотправи нагоре към планината издигна се на десетина метра и оскори слет секуди бе нат планината погледна батерията имаше още 95 процета енергия можеше спорет него да кара поне час затова започна да обикаля балкана и разглеждаше търсеше дивеч но не забелязваше затова реши да продължи нагоре по балкана скоро забеляза че идикатора на батерията мига бе останало 30 процета ток бе се одълечил много затова касна на блиска хижа и включи генератора си за ток които бе мотирал за секи случаи тои се захранваше от бензин и шеше да зареди батерията за 15 минути за това тои слезна от колата и се насочи към Хижа Марица да пине някое безалкохолно и да хапне от вълнение се бе изморил и бе одгланял  поссрешнаха го и го заведоха в ресторанта седна на една от  мас от толкова много празни маси се пак бе рано и хората не бяха слезли още но слет малко започнаха да престигат поръжа си храна и пине и започна да се храни веднага щом му я донесоха   

  Тодор Живков: 15 легендарни цитата  HighViewArt  |  09 април 2014    

• 1.44k  
•  
•  
• 10  
•  

   

Обичан и мразен, осмиван и възхваляван, споменаван със страх или с носталгия... Това е Тодор Живков, управлявал България цели 35 години (от 1954 до 1989 г.). HighViewArt.com подбра своите любими бисери от Бай Тошо, който е неизчерпаем източник на философски "мъдрости".

1. "Времето е ваше, но всичко друго е наше!"

2. "До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!"

3. "Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мад*те се клатят, ама не падат!"

4. "Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!"

5. "Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса."

6. "Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…"

7. "Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!"

8. "Браво на атмосферното налягане!"

9. "Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари."

10. "Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва."

11. "Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат"риал за митингова демонстрация (демокрация)!"

12. "Това е политиката - да се слееш с народа."

13. "Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…"

14. "Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията."

15. "Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове. Ясно е, че те никога няма да приемат лентяи и некадърници, защото трябва да работят заради тях. И в институтите никой няма да държи хора без научни качества, но поради едни или други причини попаднали там. И така ще бъде във всички сфери, в обществените организации, по целия фронт." - "Реч пред Х конгрес на Българските професионални съюзи" (стенографски запис), 9 април 1987 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г. Неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато. Снимка: Bundesarchiv/wikimedia.org

  Путин: Ако има ядрена война, руснаците ще отидат в рая

Автор:

 news.bg

19.10.2018 08:34:14

 

19.10.2018 08:44:22

Политика 

Прегледи: 24773

 Коментари (71)

Източник: ЕПА

 FACEBOOK  TWITTER  LinkedIn  33 19

Ако има ядрена война, руснаците ще отидат в рая, а другите просто ще умрат. Това заяви президентът на Русия Владимир Путин по време на дискусионния форум на клуб "Валдай" в град Сочи, пише BBC.

Путин подчерта, че Москва може да използва ядрена сила само ако е сигурно, че потенциалните агресори ще нанесат удар срещу Русия.

 

Путин нареди учения на стратегическите ядрени сили на Русия

Изстрелват ракети от подводници и далекобойни самолети

"Агресорът трябва да знае: възмездието е неизбежно, той ще бъде унищожен.А ние, като жертва на агресия и мъченици, ще отидем в рая. А те просто ще умрат и дори няма да имат време да се покаят", отсече руският президент.

Думите на Путин предизвикаха бурни аплодисменти и смях в залата.

Той е категоричен, че Русия има огромна територия, страната не се нуждаела от нищо и никого.

 

НАТО скочи на Русия: Заплаха сте, нарушавате ядрен договор

Русия има нов вид ракета, която заплашва Европа

 Знаете ли защо не са нападнали Русия до сега за това че русия има над 100000 така т 55 и мноо други близо 300000 така с които ще идат на посещение на европеците и америкаците а за тях има ракети бол  СТРАХ ЛОЗЕ ПАЗИ виц 

  56% от руснаците вярват, че има заплаха за война

Автор:

 news.bg

31.01.2019 07:39:40

По света 

Прегледи: 2915

 Коментари (12)

Източник: EPA/БГНЕС

 FACEBOOK  TWITTER  LinkedIn  8 5

Повече от половината руснаци вярват, че има заплаха за война с други държави, показва ново социологическо проучване на "Левада Център", цитирано от Евронюз.

В проучването са участвали 1600 руснаци. То е проведено в периода 13-19 декември 2018 г.

56% от руснаците вярват, че заплахата от война е реална. Само 39 на сто са на мнение, че няма да има война.

88% от анкетираните са уверени, че руските въоръжени сили ще успеят да ги защитят, ако има военна заплаха.

Социологическата агенция провежда подобни проучвания от 2000 г. От 2014 г., когато Русия анексира Крим от Украйна, годишните резултати показват, че все повече руснаци се опасяват от война. Върхът е през януари 2015 г., когато 68% заявяват, че има реален риск от конфликт.

 ами първо си събирам багажа и  хората които искам да ожелеята Брат ми  снаха ми детето им маками и други  слет това се отправям за хасково там има поземна база грат в  които съм служил и знам че има цял поземен град подготвям се и сега с храна оръжия и лекаства и при нужда се отправям там 
НЕ ЗНАМ ЗА ВАС НО АЗ СЕ ГОТВА ЗА ТОВА А ВИЕ 

 Какво да правим при ядрена война Имате 15 минути да оцелеете
04.2018

 

Войната постепенно поглъща нови държави и райони. Доказано беше използване на тактическо ядрено оръжие в Близкия Изток, най-вероятно от Израел, който, от гледна точка на последствията, е близко до България. И никой в управляващата мафия не разбира опасността и не прави нищо поне да бъдат предупредени българите – какво да се прави при ядрен взрив, ядрена война или ядрен тероризъм.

Това означава, че ядрената заплаха може да дойде от няколко направления – от взрив на мръсна ядрена бомба /за която вече писахме, че е преминала с френска корвета през Варна на път към Одеса/, от взривяване на АЕЦ Козлодуй, от терористи, при ядрена война от нанасяне на удари от страна на САЩ /там все още не са променили координатите на ракетите си от времето на Студената война, насочени към цели в НРБ/, от нанасяне на удари от Русия по базите на САЩ в България и съседна Румъния или по цели в Черно море.

Има и други възможности, които само потвърждават сериозността на положението.

Нямаме и гражданска отбрана, нямаме и армия, да не говорим за химически войски. Населението няма понятие какво да прави в случай на ядрена заплаха или война, противоатомните убежища са в плачевно състояние.

Всъщност никой не знае за какво става дума. Метрото в София, заради плиткото си разполагане, не може да бъде използвано за противоатомно убежище, въпреки че "специалистите" твърдят обратното.

Заради това всичко е във вашите ръце и индивидуална подготовка за ядрено бедствие с индивидуални средства.

Шегите свършиха..

Ядрената война не е сцена от филмите, а на реалното обозримо бъдеще. Според все повече експерти войната в Сирия, КНДР или Украйна може да премине в Третата световна война. Някои считат, че това вече е станало.

Значи, не става дума за "всеки случай", а за неизбежна необходимост.

Ако започне ядрена война никой не знае дали тя ще доведе до ядрена зима или всичко ще се превърне в пустиня. Мощта на ядреното оръжие от една страна е преувеличено, а от друга – недооценена. Ясно е, че е много опасно за онзи, който се намира в центъра на удара /5-10 км/ и в зоната на най-голямото радиоактивно поражение /20-30 км/

На второ място е ясно, че при започнала ядрена война времето за долитането на ракетата зависи от мястото на нейното изстрелване, т.е. от 10 до 25 минути. Системата за предупреждение, която и без това у нас е в трагична кондиция, няма да успее да направи нищо.

От друга страна обаче, най-лошият сценарий от преки военни действия винаги ще предшества от "заплашителен период", т.е. времето, когато започналата подготовка за бойни действия вече не може да се скрие. Тогава започва и подготовка за война от всички и от обектите на гражданската отбрана. Това означава, че налице ще са около 14 дни, имайки предвид скоростта на въвеждането на страните до най-високо равнище DEFCON. Имаме на разположение няколко дни за подготовка за най-страшното – запасяване с храна, убежище, вода, гориво, оръжие, средства за лична защита, лекарства. Това е и времето за необходимата начална информация. Каква е тя?

При ядрен взрив трябва да се легне на земята с крака към епицентъра на взрива. Да се легне с лице надолу, а ръцете да се скрият под тялото. Ако скривате с тях главата си ще получите топлинно поражение на ръцете си. Не трябва да се става веднага сред първото преминаване на ударната вълна Необходимо е да се изчака и пропусне обратната взривна вълна, която ще се появи задължително.

В зависимост от начина на взривяване на ядрения заряд силата на взрива отива в различни видове енергия.

При въздушен взрив около 70 процента от енергията преминава в светлинна /в това число и невидимия спектър – алфа, бета, гама и неутронни видове излъчване/.

Подземният взрив е предназначен за унищожението на високозащитени обекти – бомбоубежища, пунктовете за управление и бункери. Заради това при него около 70 процента от енергията на взрива преминава в сеизмична вълна, т.е. в земетресение.

При надземен взрив енергията се разделя почти по равно – в светлинно излъчване и в сеизмична вълна. Светещата гъба се вижда на голямо разстояние. Лъчистата /видима/ енергия на видимия спектър поразява в зависимост от мощността на взрива, органите на зрението, кожата и предизвиква пожари. Най-опасен е невидимият спектър, той поразява човека с алфа, бета и гама излъчване.

Най-силна проникваща способност имат бета и гама лъчите. И, ако видите гъбата, вие непременно в този момент получавате своята порция проникваща радиация. Но за щастие нейното проникващо действие е ограничено от времето на светенето на гъбата за разлика от радиоактивното заразяване, което действа столетия.

Един от поразяващите фактори на ядрения взрив е електромагнитният импулс. Той може краткосрочно – при слаб импулс, и безвъзвратно – при силен импулс, да изведе от строя електрониката и всички радиосигнали. За възстановяването им ще е нужно много дълго време, ако въобще е възможно, т.е. човечеството ще остане напълно без комуникации и ще действат само старите радиоапарати, старите телефони и фенерчетата на батерии.

Колко време трябва да сте в убежище след взрива?

Равнището на радиоактивното заразяване ще намалява в зависимост от климатичните условия. Дъждовете например ускоряват процеса на естественото снижаване на равнището на радиацията. Но така или иначе, периодът на радиоактивното заразяване ще бъде дни и седмици. Радиацията от 800 рентгенчаса, това са минимум 4 денонощия, 240 рентгенчаса – 1 денонощие.

Официално с ядрено оръжие разполагат Франция, Великобритания, Китай, САЩ и Русия и неофициално – Израел, Пакистан, КНДР, Индия. Авиационните боеприпаси могат да са от маломощни или тактически заряди до 0,5 мегатона.

Какво да се прави, ако в града се взриви средна по величина ядрена бомба?

Тук действа методиката на Майкъл Дилън, от лабораторията в Ливърмар, САЩ.

Тя се отнася за защитата от радиоактивно заразяване и засега е само теория. Разчетена е за неголеми ядрени бомби – от 1 до 10 килотона, т.е. предполага, че след неголяма ядрена бомба градът е оцелял и неговите жители трябва да се спасяват. Това е логично - при по-големи ядрени бомби градът ще бъде унищожен напълно с неговите жители.

Например бойна глава от 10 килотона създава радиационна заплаха на 1 км от епицентъра, а радиоактивните отпадъци могат да стигнат до 40 км. Значи ядрената атака днес не означава все още мигновена смърт. Има шанс за оцеляване.

Ако видите ярък взрив, не се приближавайте до прозореца, можете да пострадате докато гледате. Взривната вълна се движи по-бавно от взрива.

Сега трябва да се погрижите да се защитите от радиоактивните отпадъци. Но при неголям взрив не ви е нужно да търсите специално изолирано убежище. След 30 минути цялата начална радиация от взрива ще изчезне и главната опасност ще станат радиоактивните частици с размер на песъчинки, които ще падат около вас.

Къде да се скрием? Това може да е мазето на вашата къща, или здание с много вътрешни помещения, стени, книги или нещо подобно.

Ако се доберете до своето убежище ще се появи въпросът колко дълго да останете в него, докато заплахата отмине. Във филмите показват развитието на събитията – от няколко минути в убежището до няколко поколения в бункерите. Това е далеч от истината. Най-добре е да останете в убежището докато не дойде помощ. Говорим за малък или среден заряд и спасителите трябва да реагират и да започнат евакуация.

Но, ако никой не дойде на помощ, както ще стане в България, в убежището трябва да прекарате не по-малко от денонощие.

Дали е достатъчно безопасно да се излиза от убежището след едно денонощия? Дилън обяснява, че най-голямата опасност след взрива идва от ранните радиоактивни утайки, а те са достатъчно тежки, за да падат още няколко часа след взрива. Като правило те покриват зоната в непосредствена близост до взрива в зависимост от посоката на вятъра. Тези големи частици са най-опасни заради високото равнище на радиацията, което ще ви осигури незабавно настъпване на лъчевата болест. С това те се отличават от малките дози радиация, които могат да причиняват рак много години след произшествието.

Ако се укриете в убежище, това няма да ви спаси от перспективата от рак в бъдеще, но ще ви спаси от бърза смърт от лъчевата болест.

Трудно ще бъде да се определи къде се намира и границата на опасната зона и колко далече да я напуснете. Разбира се, освен най-опасните големи частици във въздуха се запазват и много по-леки, но те не са способни да предизвикат незабавна лъчева болест, т.е. онова, което се опитвате да избегнете след взрива.

Радиоактивните частици се разпадат много бързо, така че да се намирате извън убежището 24 часа след взрива е по-безопасно, отколкото веднага след взрива.

Популярната литература описва темата на ядрения апокалипсис когато на планетата ще останат малцина оцелели, укриващи се в ядрени бункери. Това е частично вярно. Защото ядрената атака, при повечето случаи, може да не е толкова разрушителна и опасна.

---

Общо взето има три варианта на разпалването на ядрена война.

Първият е използването на тактическо ядрено оръжие срещу неядрена държава. Да кажем САЩ воюват с ядрено оръжие срещу Русия в Украйна, което веднага ще доведе до глобален реквием за човечеството.

Вторият вариант е използването на тактическо ядрено оръжие срещу ядрена държава. Това е вариант за шизофреници, тъй като отговорът ще последва веднага и ще бъде или равностоен или много по-силен, със стратегически ракети. И отново – глобален реквием за човечеството.

Третият вариант е внезапен удар със стратегическите ядрени сили по противника. Невнезапен, няма смисъл, но и тук ще последва глобална ядрена война.

Диаметърът на кратера, образуващ се при наземен ядрен взрив в сухи песъчливи или глинести грунтове се разчита по проста формула. Взрив на бомба с мощност 1 мегатон създава кратер с диаметър около 400 метра. При това неговата дълбочина е 7-10 пъти по-малка /40-60 метра/.

Наземният взрив на ядрен боеприпас с мощност 58 мегатона е еквивалент на "цар-бомба". По този начин се образува кратер с диаметър около 1,5 км и дълбочина от порядъка на 150-200 метра.

Взривът на историческата "цар-бомба" на Нова земя беше въздушен и стана над скалист грунт, заради което стойностите на копаещата активност за ядреното оръжие не бяха регистрирани.

С дълбочина 150-200 метра могат да се похвалят много открити рудници, които по никакъв начин не са свързани с горната граница на мантията на Земята, даже в тектонически активните зони. С други думи, "пробиването на земната кора" е чиста журналистическа щампа.

Следващият мит за ядреното оръжие се отнася за унищожение на всичко живо на Земята и, че с ядрения потенциал на Русия и САЩ това може да се направи "300 пъти подред". Но този мит от времето на Студената война също няма нищо общо с реалностите.

При въздушен взрив с мощност 1 мегатон зоната на пълните разрушения /98 процента загинали/ има радиус от около 3,6 км, на силните и средни разрушения – 7,5 км. На разстояние 10 км ще загинат само 5 на сто от населението, а 45 на сто ще получат травми с различна степен. С други думи, площта на катастрофалното поражение при мегатонен взрив възлиза на 175,5 кв.км.

Към март 2013 г. Русия имаше 1480 стратегически бойни глави, и САЩ – 1654. С други думи, Русия и САЩ могат със съвместни усилия да превърнат в зона на пълни унищожения, до средни включително, страна с размерите на Франция, но не и целия свят.

С други думи, двете ключови ядрени държави, притежаващи огромната част от ядреното оръжие, могат практически да се изтрият от лицето на Земята взаимно, но не и човечеството или биосферата. За пълното унищожение само на човечеството ще са необходими не по-малко от 100 000 бойни глави от мегатонен клас, т.е. с две степени повече от наличното сега количество и с една степен повече от сегашната мощност.

---

Какво ще се случи с мегаполрс в случай на удар по един от главните градове на САЩ с мощна ядрена бомба.

Според капацитета на "огнения щорм", ако атомен боен заряд се взриви над голям съвременен град, светлинното излъчване и мигновеното нагряване на атмосферата ще предизвика страшни пожари на огромни площи, наричани "огнен щорм" или "огнена буря". Това означава, че пожарът ще стане толкова горещ, че самият град ще се превърне в гориво за огъня. В общата съвкупност при това горене ще се отдели много повече енергия, отколкото от самото ядрено оръжие.

Именно това се случи по време на огнените бомбардировки през Втората световна война на Токио, Хамбург и Дрезден.

Ако по подобен начин, както Дрезден, бъде подпален до висока температура голям град, горящият асфалт и горящите здания ще се превърнат в милиони тонове разтопени сажди и материя. Този област постепенно ще се издигне в стратосферата на разстояние 20-40 км над земната повърхност. Частиците от сажди ще бъдат нискодисперсни, т.е. толкова големи, че няма да пропускат слънчевата светлина. Това ще предизвика допълнително нагряване на тъмния облак, под който ще се образува зона на микроклимат. Там няма да има нито дъжд, нито вятър, нито светлина. За изчезването и разнасянето на облака ще са нужни няколко десетилетия.

Ядрените взривове на полигоните се правят обикновено в пустини. Там няма никакви масивни здания заради което при опитните взривове никога не е имало споменатия качулков облак.Но при взрив над градове ще се получат много сажди, които ще поглъщат слънчевата светлина.

В случай на по-голям конфликт с повсеместно използване на заряди от стратегически клас ще се получат температури максимум от ледниковия период, и даже по-ниски.

Вторият проблем се свежда до това, че нагряването на атмосферата ще разруши до 50 процента озоновия слой, произвеждайки изменения в скоростта на химическите реакции, които произвеждат озон. Въпреки че това става в момента в Антарктида, това е сезонен ефект, който се случва на Южния полюс през пролетта и началото на лятото. Но загубата на озона от стратосферното затопляне ще е постоянно в целия свят. В резултат, селскостопанските култури и природните екосистеми ще се сблъскат не само с температурите на замръзването и с интензивна ултравиолетова светлина от Слънцето в заради намаляване на озоновия слой.

Групите за анализ на ядрената война анализираха също така и изригванията на вулканите, които имат подобен ефект върху планетата. Така например изригванията от вулканите разсейват светлината, а не я поглъщат. Заради това след изхвърлените от вулканите маси в стратосферата отразяват слънчевата светлина и имат определен охлаждащ ефект върху климата и никак не влияят в образуването на озона.

Има два начина да се хвърли ядрена бомба над един град. Тя се използва или като атмосферен взрив или като удар по повърхността.

Атмосферният взрив е много по-ефективен. Той създава въздушен поток, лежащ в основата на огнените бури изпепеляващи града. А ударът непосредствено по повърхността издига материали от земята и той създава радиоактивният прах.

 

 

You have read 3 of your 30 free articles this month. Subscribe to 

  Биологични оръжия – минало и бъдеще ПУБЛИКУВАНО ОТ : BIOLOGISTNOVEMBER 24TH, 2014 КОМЕНТИРАЙ  5024ПРЕГЛЕДА 0

Биологичните оръжия произлизащи от биологични материали се смятат за оръжия за масово унищожение или по-точно оръжия за нанасяне на масови щети. Биологичното оръжие може да се състои от четири компонентна система: товар, боеприпаси, система за доставяне и система за разпръскване (Eitzen et al, 1998). Товарът е биологичен материал съдържащ инфекциозен агент (патоген) или токсин продуциран от бактерия, растение или животно. Боеприпасите служат като контейнер на товара, който да запази неговата потентност. Системата за доставка може да бъде ракета, превозно средство (самолет, лодка, автомобил и т.н.) или артилерийски снаряд, който да транспортира товара към дадена цел. Системата за разпръскване (дисперсия) чрез експлозивна сила или друг метод осигурява разпространението на агента.

Въпреки, че списъкът от потенциални агенти е огромен тези, които могат да нанесат огромна щета по въздушно-капков път са значително по-малко (Burrows et al, 1998). Възможните инфекциозни агенти, които могат да бъдар използвани включват причинителя на антракс (Bacillus anthracis), причинителя на чумата (Yersinia pestis), причинителя на туларемията (Francisella tularensis), причинителя на енцефалит (Venezuelan equine encephalitis virus), вируси причиняващи хеморагични трески и вариола вирус. Възможните токсини включват ботулинов токсин от Clostridium botulinum, рицин от заърна от Ricinus communis, микотоксини от Fusarium, Myrotecium, Trichoderma, Stachybotrys и други филаментозни гъби, стафилококов ентеротоксин от Staphylococcus aureus и токсини от морски обитатели. Ако тези агенти бъдат доставени успешно до крайната цел, ще настъпи летален  край. Например агентът причиняващ антракс най-вероятно ще причини смърт на крайната цел, ако е доставен успешно. Coxiella burnetii(причинителят на Q треската), стафилококовият ентеротоксин B и Венецуелския енцелофалитен вирус се считат като обезвреждащи агенти. При военни условия поняга обезвреждащите агенти са доста по-ефикасни от леталните, тъй като жертвите няма да могат да извършват задълженията си, ще изпозлват оскъдната медицинска помощ и най-вероятно ще трябва да се евакуират.

Кратка история

Биологичните оръжия не са нещо ново, но технологиите на производство и доставяне се развиват непрекъснато. От хиляди години биологичните агенти са достъпни като инструменти във войната за всяване на страх и ужас в уязвими популации.  Но като цел на атаката не е задължително да бъде само човешката популация. Животнтие и дори растенията са също потенциална цел. За да стартират епидемия от чума по време на обсадата на Кафа през  14-ти век, атакуващите татарски сили катапултират телата на мъртвите войници в града. По време на Френската и Индианска война (1754-1767 година), Британците използват едрата шарка срещу племена от местното (индианско) население. На 24-ти юни 1763 година британците дават на индианците  заразени с вируса одеала и носни кърпички, за да намалят числеността на „агресивното местно население“ (Christopher et al,  1997).
През Първата световна война Германия създава план да зарази фуражи и селскостопански животни за експорт, които са били предназначени за съюзническите сили. Планирали са и да заразят овце от Румъния с B. anthracis и Burkholderia mallei, които щели да бъдат експортирани в Русия. Германски саботьори опериращи в Месопотамия е трябвало да инокулират 4500 мулета и коне с B. mallei, които са били предназначени за френската кавалерия (Eitzen et al, 1997). Добитък от Аржентина, предназначен за Съюзническите сили през 1917-1918 е бил инфектиран с B. anthracis и B. mallei, което е довело до смъртта на повече от 200 мулета (Christopher et al, 1997).

Япония е извършвала експерименти с биологични оръжия в Манхурия от 1932 до 1945 година (Williams et al, 1989).  В не много известния Отдел 731, в  изследователски център за биологични оръжия в близост до Пинг Фан са били инжектирани затворници с B. anthracis, Neisseria meningitides, Shigella sp., B. mallei, Salmonella typhosa, Vibrio cholera, Y. pestis и други болестотворни агенти (Harris et al, 1995). В допълнение са били атакувани и няколко китайски града с подобни биологични агенти. Японците са инфектирали питейни и хранителни източници с B. anhracis, Shigella sp., Salmonella sp., V. cholera и Y. pestis. Болестотворни култури са били изхвърляни и директно в домовете на хората или са били пръскани с аерозоли чрез летателни апарати. В лабораторни условия са били култивирани потенциално болестотворни мухи – около  15 милиона такива са били пускани при всяка въздушна атака. Поради неадекватна подготовка, тренировка и/или липса на подходящо оборудване на японците, кампанията Чекианг през 1942 г. води до около 10 000 заразени и 1700 жертви от страна на японската армия – повечето са заразени и умират от холера, а някои от дизентерия и чума (Williams et al, 1989).

Затворници в нацистките концентрационни лагери са били насислтвено инфектирани сRickettsia prowazekii, Rickettsia mooseri, хепатит А вирус и Plasmodium spp. Освен това са третирани с експериментални лекарства и ваксини (Mitscherlich et al, 1962). Немците заразяват голям резервоар в северозападна Бохемия с материал от канализацията. За да отвърнат на немските опити с биологични оръжия, британците се опитват да създадат експлозив, който да разпръсква спори на B. anthracis. Опитите са били извършени в близост до бреговете на Шотландия през 1941 и 1942 година, като в резултат е имало жизнеспособни спори в продължение на 45 години след Втората световна война. Наложило се е островът да бъде третиран с формалдехид и морска вода през 1986 година, за да бъде безопасен (Manchee  et al, 1988).

Военната биологична програма на САЩ стартира през 1943 година в Камп Детрик, Мериленд (преименуван на Форт Детрик през 1956 година) с изпитвателни площадки  в Хом Айлънд, Мисисипи и Гранит Пийк, Юта (Endicott et al, 1998). Проведени са експерименти с B. anthracis и Brucella suis. Построен е и нов производствен център в Пейн Блъф, Арканзас по време на Корейската война (1950 – 1953 година), за да задоволи предвидените нужди. Човешки опити са проведени в Камп Детрик с нелетални агенти през 1955 година. Излагането на доброволци на биологични муниции съдържащи F. tularensis и C. burnetii е извършвано в специално аерозилиращо помещение с обем 1 000 000 литра. Доброволците си слагали лицата в отвор към портал за проучване на различни дози. Целта на проучването е да се установи уявимостта на доброволците към аерозолните патогени  и ефективността на ваксините и терапиите, които са били развивани. Допълнителни проучвания са извършвани и с Aspergillus fumigatus, B. subtilis var. globigii и Serratia marcescens, за да се създадат подходящи техники за продукция и съхранение и ефектите на слънчевата радиация и климатичните условия върху жизнеността на аерозилираните организми.

През 1952-1953 година Москва, Пекин и Пхенян се усъмняват, че въоражените сили на САЩ използват биологични оръжия срещу цели в Северна Корея и Китай. Въпреки, че тези съмнения не се доказват от наличните данни и разбира се обвиненията се отхвърлят от американското правителство, това води до спад в международното доверие към САЩ.

Събитията в Бразилия през периода 1957-1963 година напомнят за техниката изпозлвана от британците срещу местното американско население през 18-ти век. През 1969 година бразилското министерство на вътрешните работи открива доказателства за изплзването на инфекциозни агенти причиняващи вариола, варицела, туберколоза, инфлуенца и морбили върху няколко индиански племена в Мато Гросо. Тези агенти вероятно са населявали земи богати на ценни находища.

По време на Индокитайската война през  1962 – 1968 година, бунтовниците от Виет Конг са изпозлвали сурова форма на биологично оръжие. Те са изпозлвали капани с копия и скрити бамбукови пръчки потопени в животински или човешки екскременти – били са предназначени за американските сили във Виетнам. Тези оръжия са взели жертви причинявайки инфекции у жертвие след контакт с острите копия.

Дори и България е оставила следа в световната история на биологичните оръжия. В опит за убийство на изгнаника Владимир Костов в Париж, Франция е използван рицин (токсин извлечен от  рицинови зърна). Той е бил прострелян в гърба  със съчма съдържаща рицин, но заради дебелото облекло, пенетрацията не е била дълбока, за да се разпространи отровата. Няколко дни по-късно българският изгнаник Георги Марков е бил убит в Лондон с поликарбонатна съчма пълна с рицин (Mangold et al, 1999). За целта е бил изпзлван специален чадър, преустроен в пистолет. Марков е бил прострелян в крака докато е чакал на метроспирка. Въпреки адекватната лекарска помощ и изпозлваните медикаменти, той умира няколко дни по-късно.

Но не само държавите прибягват до изпозлване на биологични оръжия. Те са ползвани и от различни анархични и религиозни групировки. Култът Ражнеше (индийски религиозен култ) контаминира със Salmonella typhimurium салати в различни ресторанти в Орегон през 1984 година, като така се инфектират 751 човека. Целта на култа била да възпрепятства гласоподаватели, за да спечелят местни избори и да придобият политическа власт. През 1991 година „Minnesota Patriots Council“ – група анти-държавни протестъри планират да инокулират през кожата служители на данъчните служби, служители на силовите органи и местни съдии и прокурори с рицин. Целта им е била да причинят вреда на федералното правителство и да се радват на лично отмъщение. В Япония култът Aum Shinrikyo прави опит да създаде теократичен щат с харизматичен жаден за власт лидер Шоко Асахара. Тяхната цел е да докажат истинността на апокалиптично пророчество, да елиминират врагове и противници и да поемат контрола над японското правителство. През 1995 година те разпръскват химическяи агент сарин (инхибира ацетилхолин естеразата, което нарушава предаването на нервни импулси) в токийското метро. На техните атаки с множество химични агенти като хидроген цианид (възпрепятства нормалното усвояванет на кислород), VX (подобен механизъм на действие като този на сарина) и други агресивни мероприятия, стават жертви над 1000 души и умират над 20.

Свойства на биологичните агенти

Биологичните агенти могат да бъдат използвани, може би като върховно оръжие, поради някои много ценени характеристики от извършителите. Биологични агенти разпространявани с помощта на аерозоли са невидими, тихи, без мирис, без вкус и относително лесни за разпръскване без да се забележи. Освен това са и относително евтини да се продуцират. Изчислено е, че цената на производство би била 0.05% от тази на конвенционалните оръжия в еквивалент достатъчен, за да вземе еднакъв брой жертви на квадратен километър. Самото им производство включва често използвани ферментационни технологии, които се изпозлват за продукцията на някои антибиотици, ваксини, храни и алкохолни напитки. Широко достъпни са и различни основни технологии, които могат да бъдат използвани за доставяне на биологичния агент. Разпръсквателни устройства могат да бъдат активирани от самолет, лодка или кола и да засегнат огромна територия. Теренът, оборудването и инфраструктурата обикновено остават непокътнати, тъй като експлозиви почти не се изпозлват за доставяне на агента. Поради простотата на тези оръжия, не е трудно потребителите да прекроят своя арсенал спрямо нуждите. Биологичните оръжия могат да бъдат комбинирани заедно с други типове, за да създадат паника, страх и терор в популация, за да се достигне по-голям брой жертви. В резултат медицинските центрове няма да могат да се справят със ситуацията – капацитетът им ще се изразходи. Самите атентотори пък най-вероятно ще се измъкнат и ще останат неизвестни, тъй като биологичните оръжия имат нужда от известен инкубационен период, който варира от няколко часа до няколко дни. В допълнение, изпозлването на ендемичен агент може да предизвика объркване в опит да се определи вида на причинителя.

Откъде отделен индивид или група може да се сдобие с болестотворен биологичен агент, който да бъде използван в биологичната война или да бъде трансформиран в биологично оръжие и как може този агент да бъде доставен ефикасно до крайната цел?

 Биологични агенти могат да бъдат добити от колонии от културални среди, от университети,  доставчици на лабораторни консумативи, чуждестранни лаборатории, от околната среда или от клинични проби. Аерозолният метод за доставяне се счита за оптимален, ако големината на частиците е между 1 и 5 микрометра, защото частици с подобни характеристики ще се установят в долните дихателни пътища и ще останат незабелязани за организма. По-малки частици няма да бъдат погълнати поради аеродинамиката на потока на частици в респираторните пътища. По-големи частици ще се установят върху повърхности от околната среда и в горните дихателни пътища, което ще предизвика мукоцилиарно очистване. Доставяне на биологични агенти чрез експлозивни устройства е по-малко ефективно, защото топлината и светлината от експлозията може да инактивира агента. Частици с големина 1-5 микрометра не са ефективни при експлозия. Доставянето във водна среда може да не е достатъчно ефикасно заради фактора на разреждане и заради методите за пречистване на водата включващи хлор и обратна осмоза, които инактивират микробиалните агенти. Биологичните агенти могат да бъдат доставяни директно до своята цел под формата на поликарбонатни съчми и други.

Next generation биологични оръжия

Въпреки последните постижения  в генното инженерство, биооръжията всъщност се състоят ексклюзивно от естествени патогени. Тези агенти трябва да отговарят на множество изисквания, за да се определят като биологични оръжия, а повечето естествени патогени не са подходяща за тази цел (Aken et al, 2003). Първо биологичните оръжия трябва да могат да се произвеждат в големи количества. Може да се използва патоген от околната среда, ако успешно се събере достатъчни количество, за да бъде пречистен и в последствия да се изследват неговите свойства. Друг вариант е патогенът да се продуцира в микробиологични лаборатории и биореактори, но тук основна пречка е опазването на персонала и производственото предприятие. За реплицирането на вирусите и на някои бактерии пък са нужни живи клетъчни култури. Добивът на патогена може да се лимитира от оборудването, пространството и асоциираните с производството здравни рискове (Federation of American scientists, 2011).

В опитите на учените да преминат от ерата на ДНК секвенирането към ерата на ДНК синтезата, скоро ще е възможно да се синтезират цели вируси, чиито геном е известен (Hessel et al, 2012). Това бе демонстрирано за първи път през 2001 година, когато д-р Екарт Уимър пресъздаде полиовируса, а през 2005 г. д-р Джефри Таубенбергер пресъздаде щамът на инфлуенца вируса от 1918 година – испанска треска. Прогресът на технологията на ДНК синтезата ще позволи създаването и на напълно нови, непознати патогени. Според експертът по биологични оръжия д-р Стивън Блок, генетично конструираните патогени могат да са по-безопасни за работа, по-лесно да се разпространяват и да имат етническа специфичност, или да причиняват по-висока смъртност (Ainscough et al, 2002).

Нарастващата достъпност на технологиите за ДНК синтеза, компютърната мощ и нужната информация и данни дават условията повече хора да се занимават с производство на биологични оръжия. Учените дори могат да трансформират генетична информация в бинарни данни. Това трансформира генното инженерство в прости електронни манипулации, които понижават крайната производствена цена.

Учени и генни инженери смятат, че има няколко техники, които увеличават ефективността на патогените като биооръжия.

1)      Двойни биологични оръжия

Тази техника включва инсертирането на плазмид, малък бактериален ДНК фрагмент, в генома на друга бактерия, за да се увеличи вирулентността на реципиента.

2)      Дизайнерски гени

Според Европейския биоинформатичен институт (EBI) към декември 2012 година, учените са успели да секвенират геномите на 3139 вируса, 1016 плазмида и геномите на 2167 бактерии, някои от които са публикувани в интернет, което ги прави достъпни за позлване от всеки. С достъп до пълните геноми на различни патогени и развитието на технологиите за синтез на ДНК, скоро ще може да се правят дизайнерски патогени, дизайнерски синтетични гени, синтетични вируси и цели синтетични дизайнерски еукариотни организми.

3)      Генна терапия

Генната терапия включва поправка или подмяна на ген в организъм, перманентно променяйки генома на реципиента. Тази техника може да се изпозлва като биологично оръжия за подмяна на съществуващи гени с болестотворни такива.

4)      Невидими вируси

Невидимите вируси са патогени, които навлизат в клетката и остават латентни за продължително време докато не бъдат задействани външно, за да причинят тежко заболяване или смърт. В контекста на атака или нападение, тези вируси могат да се разпространят в големи популации, а самата активация може да бъде или забавена или вирусът да се използва като основание за изнудване и искане на подкупи.

5)      Болести сменящи гостоприемника си

Също като естествено съществуващите вирус на Западнонилската треска или Ебола вирус, животинските вируси могат да бъдат модифицирани, за да инфектират и хората.

6)      Дизайнерски заболявания

Биотехнологиите могат да се изпозлват, за да се манипулира клетъчните механизми, за да се причини летален край. Например, може да се създаде агент, който да накара клетките да започнат да се делят неконтролируемо, да заприличат на ракови клетки. Може и да се предизвика изкуствено апоптоза – програмирана клетчна смърт.

7)      Персонализирани биологични оръжия

В идните години може да стане възможно да се създаде патоген, който да атакува определен човек, като разпознае определена секвенция в генома му. Агентът може да се разпространява в популацията без да причинява симптоми, но да бъде фатален за своята цел.

В допълнение към създаването на нови биологични оръжия, новите геномни технологии могат да послужат и за създаване на нови предпазни средства.

1)      Разкодиране на човешкия геном.

Учените продължават да разкриват функциите на различни гени и как те повлияват заболяванията при хората. Ваксините и лекарствата могат да бъдат проектирани, за да се борят срещу специфичен патоген на базата на техния молекулярен ефекти, който предизвикват в човешката клетка.

2)      Подсилване на имунната система.

Секвенирането на човешкия геном позволява по-доброто изучаване и разбиране на имунната система. Чрез генно инженерство може да се подсили имунния отговор към различни патогени. Вече има научни трудове, които търсят защита срещу антракс чрез молекулярни механизми.

3)      Разкодиране на вирусните и бактериални геноми

Секвениране и картиране на вирусните и бактериалните геноми ще доведе до разкриване на молекулярните механизми, които стоят зад вирулентността и лекарствената резистентност.  Тези познания могат да се приложат, за да се модифицират бактерии, които да продуцират биорегулатори срещу патогени. Например Xoma corporation е патентовала BPI протеин (bactericidal/permeability-increasing protein), който е продукт на гени вкарани в бактериалната ДНК. Протеинът намаля резистентността на бактерии към някои популярни антибиотици.

4)      Нови ваксини

Настоящите проучвания включват генетични манипулации на вирусни геноми с цел създаване на ваксини, които подпомагат изграждането на имунитет  срещу множество заболявания с единствено третиране.

5)      Нови антибиотици и антивирусни препарати

Настоящите антибиотици засягат синтезата на ДНК, синтезата на протеини и процесите на създаване на бактериалната клетъчна стена. С напредващото разбиране на микробиалните геноми, могат да се създадат нови класове антибиотици, които да се прицелват към протеини от есенциално значение за преживяването на бактериалната клетка.

Бъдещето на биотероризма

Експоненционалното увеличение на компютърната мощ в комбинация със свободния достъп до генетична информация и биологични инструменти за обществото, липсата на държавни регулации поражда сериозни притеснения относно създаване на биологични оръжия от невоенни и лица с престъпни намерения. Правителството на САЩ оповести намеренията на терористични мрежи като Ал Кайда, да привлекат учени, които имат възможностите и познанията да създадат биологични оръжия. Въпреки опитите на правителствата да овладеят тази ситуация, биологичните разработки, които могат да доведат до създаването на биологични оръжия, се разпространяват по цял свят с огромна скорост. Учните по света комуникират помежду си и обменят информация много по-интензивно отколкото правителствата могат да контролират този процес.

Някои експерти споделят следната мисъл: „Първата световна война беше химическа, Втората световна война беше ядрена, Третата световна война (да не дава Господ) ще е биологична!“.

  Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!  

Съдът пак отказа да пусне Николай Банев от ареста 18:00 | 01 февруари 2019 | 4 коментара НАЧАЛО | БЪЛГАРИЯ Регистрация ВХОД 2.02.2019 г. Съдът пак отказа да пусне Николай Банев от ареста - Mediapool.bg https://www.mediapool.bg/sadat-pak-otkaza-da-pusne-nikolai-banev-ot-aresta-news289329.html 2/3 обвинени в източване на предприятия, данъчни престъпления и изпиране на 1 млрд. лв. Те бяха арестувани във Франция, след като българските власти издадоха европейска заповед за арест. Заедно с тях обвинения за участие в престъпна група получи и майката на Банев – Мария. Самият Банев отрича всички обвинения. На едно от съдебните заседания той заяви, че ако някой може да изпере 1 млрд. лв., той трябва да стане президент на САЩ. В петък пък описа процеса като "крадецът вика дръжте крадеца". Основната част от показанията нямат нищо общо с истината, по делото става дума за публични акционерни дружества, които имали колективни органи на управление. "Конкретно "Полимери” и "Елма” имаха заместник-директор, който отговаряше за защитата на акционерите. Той е контролиран директно от Комисията за финансов надзор. Акциите бяха едни от най-търгуваните на Българската фондова борса. В "Полимери” имаше над 2000 акционери. Как си представяте, че ще правят това, което Николай Банев има каже", заяви той, цитиран от БГНЕС. Според разследващите Банев е използвал нелегално внесен в килията му телефон, за да пише съобщения на майка си и искал от нея да повлияе на свидетели. Възрастната жена отрече. За намерения телефон се разбра от зам.-главния прокурор Иван Гешев. Той твърди, че Банев е имал друга цел - да организира у нас проруска партия и да търси политическо убежище за себе си и семейството си в Русия. Била му обещавана защита от руски адвокати пред Европейския съд по правата на човека, започване на "хибридна война" в негова защита, както и медийна атака срещу разследващите. В писмо от ареста бизнесменът обяви, че това са серия лъжи. "Никога не съм искал политическо убежище от руските лобисти, според зам.- главния прокурор. Точно обратното. Моите приятели от Русия, за разлика от смълчаните ми приятели в България, предложиха Евгения и децата ни да получат политическо убежище, човешки условия за живот и училище, където да се учат децата. Същите деца, които не са прегърнали родителите си

  Не САЩ, а Русия е съсед на Европа и ние трябва да се разбираме От: Бойчо Дамянов, Виена - 24 януари, 2019   A A A

Бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, директор е на IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия на министерството на отбраната на Австрия.

Бойчо Дамянов, специално за "Стандарт"

- Как ще се отрази според Вас едностранното излизане на САЩ от договора за ракетите със среден обсег (ДРСО) върху стратегическата стабилност в света?

- Най-напред бих искал да спомена, че контролът на въоръженията отново се превръща в животрептяща тема на международните отношения. Ако САЩ се изтеглят от ДРСО това ще предизвика загуба на един от съществуващите в момента важни инструменти за контрол на ядрените оръжия. Този договор бе подписан в епохата на студената война и неговото действие бе особено интензивно през деветдесетте години.

Ако днес бъде изтръгната тази котва, това ще предизвика сериозни усложнения за сигурност в света.

- Считате, че въпросът не е само двустранен САЩ - Русия?
- Освен на двустранна основа САЩ - Русия тази стъпка ще предизвика остра дискусия и в глобален мащаб, тъй като ДРСО е от предишен период, когато светът представляваше двуполюсна система, а днес вече е многополюсен.

Освен САЩ и Русия днес в лигата на големите световни ядрени играчи се включиха Китай, Индия и до някъде Европа.

- Означава ли това, че можем да очакваме създаването на нов механизъм на контрол, в който да се включат и тези нови полюси или нещата могат да излязат извън контрол?
- Едва ли ще се стигне до подписването на нов договор в досегашния му вид, но с участието на изброените нови страни . Предполагам, че ще се търси решение, в което да бъдат включени и новите наскоро разработени ракетни системи на базата на качествено нови технологии.

Днес също така трябва да се занимаваме и с контрола на дронове, и с контрол по използването на изкуствен интелект във въоръженията и т.н.

Според мен се намираме в началото на глобална дискусия за създаването на всеобхватна система на контрол на въоръженията.

- Едва ли, но това би могло да послужи като един вид катализатор за започване на сериозно обсъждане в международен мащаб на тази тема. И днес на равнище ООН в Женева се водят разговори за контрол на новите оръжейни системи, но нещата стават тогава сериозни, когато настъпи такъв неприятен момент. Тогава става ясно колко непредсказуеми биха били последиците от дестабилизиране на стратегическото равновесие в света, от появата на нов кръг в надпреварата във въоръжаването.

- Какви биха били последиците за сигурността в Европа?

- Прекратяването на ДРСО със сигурност ще предизвика бурна дискусия в Европа, най-вече в рамките на НАТО. В момента така или иначе се обсъжда темата за увеличаване на въоръженията в отделните страни-членки на НАТО, като за тази цел военните разходи трябва да бъдат увеличени и да станат не по-малко от 2% от националния бюджет на всяка отделна страна.

Подобна ситуация имаше по време на студената война през 80-те години, когато се стигна до "двойното решение на НАТО" и разполагането на американските ядрени ракети "Пършинг" в Европа.

- Както тогава, така и днес европейските страни не притежавата такива ракети ?

-Така е, те не притежават ракети със среден обсег и ако се стигне до разполагане на американски ракети със среден обсег в Европа, то би трябвало европейските страни да дадат или да не дадат своето съгласие за тяхното разполагане и европейското мнение трябва да бъде меродавно. Все пак това е наша земя и Европа трябва да каже ясно и категорично своето виждане по въпроса.

- Как би се отразила тази нова ситуация на страните от Източна Европа, които са непосредствено на разделителната линия?
- В случая разстоянието дори не е най-важният критерий. Ракетите със среден обсег, които са предмет на ДРСО са с радиус на поражение от 500 до 5500 километра. По-важни са местата където биха били разположени тези ракети, тъй като те автоматично стават първостепенни цели за нанасяне на ядрени удари от страна на противника.

При тази ситуация коя европейска страна би се съгласила безропотно да предостави своята земя за разполагане на американски ядрени ракети?

- Считате, че Европа няма току тъй да се съгласи под натиска на САЩ?

- Разбира се! За това няма никакво основание. Днес е налице ситуация в която Европа трябва много сериозно да обмисли и обсъди нещата.

Според мен днешното изостряне на отношенията между НАТО и Русия е една голяма грешка. Би трябвало в 21-ви век да сме малко по-напред в стратегическото мислене, отколкото преди 50 години и да не се връщаме назад във времето от преди договора за ракетите със среден обсег.

- Вярвате ли, че Европа ще намери сили да се противопостави?
- Да, мисля, че САЩ ще предизвикат с тази своя стъпка сериозна дискусия и се надявам Европа да дефинира своя собствена позиция, така че да може да влезе в самостоятелен диалог с Русия. Не може позицията на Запада винаги и при всички обстоятелства да е позицията на САЩ. Европа най-сетне трябва да има своя собствена позиция. Нека преди това да е обсъдена със САЩ, но да е собствена европейска позиция, която да изразява нашите собствени европейски интереси.

Русия, а не САЩ е наш съсед и ние трябва да се разбираме с този съсед.

- В същност територията на САЩ не попада в обсега на ракетите със среден обсег?

- Точно така, дори само поради тази причина Европа трябва добре да си помисли, тъй като прекратяването на ДРСО тутакси се превръща в изключително европейски проблем и в предизвикателство за европейската територия,а не за територията на САЩ.

-------------------

Копирано от standartnews.com

 Публикувано във факти.бг:

Начало »

Мнения »

Експерт: 10 руски ракети "Сармат" могат да унищожат САЩ

·                                 рс-28 "сармат"-

·                                 посейдон-

·                                 балистични ракети

Експерт: 10 руски ракети "Сармат" могат да унищожат САЩ Никой няма да преживее ответния руски удар, всичко ще бъде разрушено и заразено - и стотици хиляди квадратни километри от територията на материка, и крайбрежната акватория, категоричен е специалистът

Публикувана: 30 Януари, 2019 13:00

 111 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА  16784

Снимка: EPA

Епицентър

  ШРИФТ ПЕЧАТ

 

Източник: 
Епицентър

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

10 руски междуконтинентални балистични ракети РС-28 "Сармат" са в състояние да унищожат почти напълно цялото население на САЩ. Това твърди в публикация в седмичника "Звезда" военният експерт Алексей Леонков.

Той коментира публикации в западната преса, които поставят под съмнение новите руски въоръжения. Според Леонков, вниманието на Запада в момента е насочено върху подводните дронове тип "Посейдон". Според него, обаче, в случай на ядрен конфликт, на Москва ще ѝ бъдат достатъчни новите ракети "Сармат".

"Една-единствена ракета "Сармат" може да удари с мощност от 6,75 до 7,5 ядерни мегатона. Тя може да унищожи от 33,75 до 37,5 милиона души в гъсто населените райони на САЩ", твърди Леонков.

2018 г. премина под знака на руското оръжие, то беше широко обсъждано както от руските, така и от чуждите политици и медии, отбелязва експертът. Става въпрос за новите образци оръжие, които на 1 март 2018 г. президентът Владимир Путин представи пред Федералното събрание.

След почти година, на Запад започна да стихва тихата паника, предизвикана от факта, че никой в света не притежава адекватен отговор на "руската агресия" и на нейно място идва пропагандата. В чуждите медии все по-често започнаха да се появяват статии на всякакви експерти и аналитици, според които става въпрос за мистификация, казва експертът.

Главното послание е следното: Русия не може да има такива модерни технологии. Всички тези свръхзвукови комплекси "Кинжал" и "Авангард", дронове "Буревестник" и "Посейдон", лазерни комплекси "Пересвет" и междуконтинентални балистични ракети "Сармат" - това е чисто и просто плод на "кремълската пропаганда". В същия дух се изказват и някои руски "либерални" издания, подчертава авторът.

В Америка обичат да изчисляват всичко. Там някои все още са уверени, че руските 1550 ядрени заряда (съгласно ограниченията по договора СТАРТ-3, подписан през април 2010 г. в Прага между президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев, бел. ред.) ще стигне "само" за гарантираното унищожаване на 32 до 35 милиона граждани на САЩ. Поради което "ястребите" в Пентагона, Белия дом и Конгреса разчитат на победа в една война с Русия, пише Алексей Леонков.

Авторът прави следното изчисление. При бомбардировките над японските градове Хирошима и Нагасаки са загинали по около 100 000 души (5 години по-късно броят им се удвоява). През 1945 мощността на ядрените бомби е била средно 20 килотона, т.е., на 1 килотон при удара се падат 5000 жертви. Новата руска ракета МБР РС-28 "Сармат" носи 6,75 до 7,5 ядерни мегатона. Това означава от 33,75 до 37,5 млн. жертви в гъстонаселените райони на САЩ. А десет "Сармат"-а ще унищожат цялото население на Америка, пресмята Леонков.

В един глобален конфликт с употреба на ядрено оръжие, размяната на удари с междуконтинентални балистични ракети рано или късно ще приключи. При това у противника боеспособни ще останат онези подразделения на въоръжените сили, които са останали встрани от епицентровете на ядрените взривове. Ще се съхранят най-силно защитените промишлени центрове, частично ще бъде съхранена транспортната мрежа, ще оцелеят малки и средни градове. И тогава ще дойде времето на "Посейдон"-ите да кажат последната дума в глобалната война, казва авторът.

Известно е, че 80% от населението на САЩ живее основно по Западното и Източното крайбрежия. Теоретично е възможно да бъде програмирано взривяването на 200-мегатонните заряди на "Посейдон"-ите така, че ефективността им да бъде абсолютно катастрофална. Разгромът след мощните ядрени взривове ще бъде довършен от гигантските цунамита и силните сеизмични трусове. В следствие на континенталната част на САЩ на практика няма да остане място, непострадало от последствията от ядрените оръжия. Всичко ще бъде разрушено и заразено - и стотици хиляди квадратни километри от територията на материка, и крайбрежната акватория. Никой няма да преживее това, настоява авторът.

В крайна сметка, при всеки сценарий агресорът срещу Русия ще бъде унищожен напълно. Както твърдо, но точно заяви Владимир Путин: "...Те всички ще умрат".

Но по-често президентът на Русия говори за мир и предлага на западните лидери да прекратят конфронтацията, която може да доведе до война - последната в историята на човешката цивилизация. Но недоброжелателите на Русия засега предпочитат да мамят своето население, измисляйки приказки за несъвършенството на новите руски оръжия.

Господа, не се самозалъгвайте. Нека да живеем в мир, призовава експертът Алексей Леонков.