Public Domain
- Антония Михайлова
- 10 май 2016 г. в 00:44 Последна промяна:
11 май 2016 г. в 07:22
След около 500 милиона години човекът повече няма да може да живее на повърхността на Земята. Условията за съществуването на нашата планета ще станат толкова непоносими, че дори хлебарките няма да оцелеят. Но все пак има надежда за човечеството.
Астрофизиците Майкъл Хан и Даниел Вулф Савин от Колумбийския университет са решили да поразсъждават над това, което може да предприеме човек, за да избегне пълна гибел. Ако, разбира се, преди това човекът не унищожи сам себе си, например при ядрена война.
Според изчисленията на учените на всеки милиард години нашето Слънце става с 10% по-ярко. Земята ще отвръща на това със съкращаване на собственото си „топлинно одеяло“ – атмосферен въглероден диоксид.
- Катастрофални последствия очакват Земята
В резултат на снижаването на нивото на въглероден диоксид растенията ще започнат да загиват и запасите от кислород в атмосферата няма да могат да се попълват. С времето температурата на повърхността на Земята също ще нараства. Липсата на кислород и жега ще направят нашата планета негодна за живот и това ще се случи след около половин милиард години. А след милиард и половина на полюсите ще бъде толкова горещо, че там ще могат да живеят само микроби.
И така – какво да правим? Една от идеите, предложени от астрофизиците, е да преместим орбитата на Земята. Ако пуснем на елиптична орбита астероид с диаметър 100 километра, който на всеки 5000 години да се сближава със Земята, с помощта на гравитацията ще можем да отместим орбитата на нашата планета от Слънцето, теоретизират учените.
- Бъдещето след 4 милиарда години
Друг вариант е да построим гигантско слънчево платно, с диаметър 20 земни. Теоретично налягането на слънчевата светлина ще позволи на планетата да се отмести по-далече от Слънцето, но без да излиза от обитаемата зона.
Освен това учените се надяват, че в рамките на няколкостотин милиона години човечеството ще успее да разработи начин за интегриране на съзнанието от мозъка в машини, способни да издържат най-сурови условия.
- От нулата: как да се възстановим след апокалипсис
Какво още може да се случи с човечеството, освен повишаване на температурите на Земята? Например нашата планета може да се сблъска с астероид, което да доведе до поредното масово измиране – макар че според директора на Института за космически изследване Лев Зельони опасността от астероиди е преувеличена. Любопитно е, че именно Слънцето разрушава голяма част от всички астероидив Слънчевата система, именно затова те са толкова малко в околоземното пространство.
- Сблъсъкът на Млечния път с Андромеда
След пет милиарда години нашият Млечен път ще стане жертва на „галактически канибализъм“: той ще бъде погълнат от най-близкия си съсед – галактиката Андромеда. Какво ще се случи с човека в процеса на сливането на галактики, не е ясно, макар че някои учени твърдят, че просто ще виждаме много звезди на небето.
И накрая – след около шест милиарда години Земята може да бъде погълната от разширяващото се Слънце. Но дори това да не се случи, водата на планетата ще се изпари, а нейната атмосфера ще бъде издухана от силния слънчев вятър. Ако човечеството не измисли как да се пресели в друг свят, го чака печална участ.
© NASA
- Ивайло Красимиров
- 15 юни 2017 г. в 06:48 Последна промяна:
15 юни 2017 г. в 06:48
Днес в космоса, включително и на Международната космическа станция, се правят различни и многобройни експерименти. Вероятно най-странният резултат от проведен експеримент в космоса е червеят, на който след пътуването израснали …. две глави.
Става въпрос за известния с регенеративните си способности плосък червей, който може да възпроизведе например централната си нервна система от малка част от тялото си.
С цел да проучат как пътуване и престой в космоса ще се отрази върху регенеративните им способности, учените изпратили група плоски червеи на Международната космическа станция. Половината от полетелите в космоса червеи били с отрязани части от тялото си, другите били цели.
Червеите са останали на МКС 5 седмици. След това са били изследвани 20 месеца на Земята. Тогава учените забелязали нещо много странно. Един от червеите, които имали ампутирани части от тялото си, регенерирал две глави. За 18 години изследвания на плоски червеи, извършвани от същия изследователски тим в земни условия, подобно нещо не се било случвало никога.
Учените след това отново ампутирали двете глави на плоския червей и той отново регенерирал две глави от отрязаната страна на тялото си. Това дало основание на учените да заключат, че именно пътуването в космоса е променило фундаментално регенеративните способности на плоския червей.
Макар и много косвено, случилото се потвърждава хипотезите, че пътуването в космоса променя телата на хора и животни.
Продължаване на изследванията в тази посока, може да покаже съществуващи, но все още неоткрити опасности за хората при престой в космоса.
09.2017
САЩ обявиха жестока търговска война на Русия. Конгресът на САЩ гласува нов закон, който беше подписан и от Тръмп, за санкциите, от които голяма част са срещу енергийната политика на Русия в Европа и в други райони на света. Целта е Русия да бъде елиминирана оттам. Войната става глобална.
Под санкции попадат всички компании, предоставящи стоки, услуги, технологии, информация или поддръжка за руските източни тръбопроводи. В закона се съдържа пряко задължение на Вашингтон да не допусне строителството на Северен поток – 2 и да се диверсифицират енергооператорите на ЕС.
Това е война не само срещу Русия, но и срещу Европа, тъй като руският газ в Европа не може по никакъв начин да бъде заменен от фиктивния американски втечнен шистов газ, защото, на първо място, такъв няма, на второ – няма инфраструктурата за тяхната доставка до Европа, на трето – защото САЩ излязоха от Рамковата конвенция за изменение на климата, която се превърна в Протокола от Киото и накрая, в Парижкото споразумение. Тръмп пречи по всички възможни начини на всички. Реално обяви война на целия свят.
Темата в момента е най-важната в световната политика и вероятно ще остане такава и през следващите десетилетия. Да тръгнем подред.
САЩ са в пълна безизходица, дължаща се на осъщественото от тях глобализиране на световното разделение на труда. Производственият им сектор премина напълно при евтината работна сила в Азия, преди всичко в Китай.
Добивът на полезни изкопаеми и вредните емисии, ограничавани от споменатите международни споразумения е съсредоточен в така наречените ресурсни държави – Русия, Близкия, Изток, Венецуела. Така нареченият Запад искаше да си отреди ролята на офисния и финансов център на цялата световна икономика и световно население, където всички ще ходят на работа в офиси с бели якички, гледат синьото небе без смог, ще дишат чист въздух и ще ядат само биологично чисти продукти. А на другите – майната им. Но не се случи и няма да се случи.
САЩ са в безнадеждна от всички гледни точки ситуация. Брутният продукт на САЩ днес се състои в 80 процента от услуги и продажби, но това не са услуги вътре в американската икономика. Това са световните банкови операции, световният фондов пазар, патенти и комисионни за продаваните по целия свят, но произведени Китай американски и европейски айфончета, долчегебанчета, луивитончета, и японските тойоти, нисани и т.н.
От тези постиндустриални компании беше продиктувано и Парижкото споразумение, чийто главен смисъл, беше не подобрение на абстрактната световна екология, а екологията на конкретен "офисен център САЩ".
Споразумението въвеждаше налог върху индустриалните страни в полза на постиндустриалните, преди всичко на САЩ, които наистина са постиндустриални, тъй като вече нямат никаква индустрия. Предвиждаше се през 2020 г. квотата на отделяния СО2 да бъде 10 евро на един тон, през 2030 – 35 евро за тон, през 2050 г. – 100 евро за тон.
Екологията е скъпо нещо, заради което със създаването на екологичен район на основата на алтернативната енергетика трябва да се занимават богатите страни на Запада и да плащат за него онези, които най-много се нуждаят от пари – бедните. Още при 35 евро за тон въглищната енергетика става губеща, а при 100 евро вятърната и слънчевата енергия започва да носи печалба в сравнение с газовата.
Без Парижкото споразумение всичко е точно обратното. Днес в Германия и Дания, където са разположени много вятърни и слънчеви батерии електроенергията струва 29,5 и 30 евроцента за киловатчас, а в България електроенергията от старите методи е 9,6 евроцента.
Реализирането на Парижкото споразумение би било възможно само при запазване на досегашния проект на глобализирането, в който ресурсните и произвеждащи страни ще изпълняват безприкословно заповедите на "офисния център", т.е. на САЩ, и на неговата борса на Уол Стрийт, населена предимно с кретени и бандити.
Но това, рано или късно, трябваше да доведе до съпротивата на ресурсните и произвеждащи страни, т.е. на реалната икономика, срещу виртуалната на САЩ.
И изведнъж стана ясно, че не може да съществува никаква постиндустриална цифрова икономика и че за хората най-важна е промишлеността и енергетиката.
Именно заради това Доналд Тръмп, който вероятно е поне малко по-умен от Буш-младши и Обама, реши да прави "Америка отново велика", да й върне промишлеността и енергетиката, като първата отдавна е изнесена от САЩ, а втората досега се свеждаше до грабежа на енергоресурсите от Близкия Изток и Русия и заплащането им със зелени хартийки, без никакво реално покритие в САЩ. Заради това Тръмп излезе от Парижкото споразумение и го погреба. Крахът на глобалното преформатиране на енергетиката и илюзията на Тръмп, че може да върне на сцената САЩ, като енергийна сила и да изтласка от нея арабите и Русия в Европа оставя ЕС при разбито корито на неефективната енергия. Въпреки че са стара цивилизация в ЕС повярваха в илюзията за чистия въздух, подарен им от американския офисен център. Пълна глупост.
През 2000 г. енергетиката от слънцето, вятъра, океана, биомасата възлизаше на 4 процента в горивно-енергийния баланс на Европа. Газът заемаше 16,9 процента, въглищата – 24,4, АЕЦ – 22,6, хидроенергетиката – 20,7, нефтът – 11,4.
През 2015 г. енергобалансът на ЕС се промени неузнаваемо. Нефтът падна до 3,7, газът скочи на 21,2, а алтернативните източници – от 4 до 29 процента.
През последните 10 години собственият добив на газ в ЕС падна с 31 процента. Появилият се дефицит се покриваше с ръст на енергоефективността /намаление на загубите/ и алтернативните източници с разчет на бъдещи дотации. И изведнъж Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, което беше в основата на тези дългосрочни планове и трансформации.
През 2019 г. завършва дългосрочният договор за доставка на руски газ за Европа. "Южният поток" беше унищожен от ЕС с помощта на един газов абориген от Банкя. Евтиният втечнен газ се оказа скъп. "Турският поток" се строи, но Европа е пред дилема от кого да е зависима – от Путин или от Ердоган. И Германия започва да защитава руския газ.
През Украйна, след 2019 г., вече няма да минава никакъв транзитен руски газ. На 12 август Газпром съобщи, че е спрял транзита на газ през Украйна и го насочва към "Северен поток".
Това означава, че още от 2008 г. - началото на сегашната криза, проектът за глобализирането се раздели на две: САЩ и Западът тръгнаха по свой път, Китай, Русия и Азия – по свой.
В тази ситуация САЩ трябва да се готвят не за ролята на световен мениджър и банкер, а за промишлена и енергийна самодостатъчност. Само от 2009 г. до 2014 г. ръстът на добива на нефт в САЩ беше 61 процента, а на газ – 25 процента. При това делът на шистовия газ и нефт и газ в националния добив нарасна от една десета – досега, на една трета. Това беше и една от причините за започнатите от САЩ преврати и войни в Близкия Изток.
Европа е пред съдбоносен избор. Или отново и напълно да се обвърже със САЩ по въпросите на енергийната си независимост и окончателно да се превърне във васал на САЩ, даже при условие, че енергийните доставки отвъд океана скоро няма да дойдат, което ще бъде катастрофа за ЕС, или да се договори с Русия, Китай, Индия, Иран, Катар, което ще увеличи противоречията й със САЩ.
Така или иначе, изборът е исторически и винаги е завършвал с голяма война.
САЩ рискуват много. В сегашната си икономическа и финансова кондиция те са по-слаби от ЕС, Китай и даже от Русия. От есента ще започне поредното и евентуално последно действие на кризисната драма. Тръмп или по-точно онези, които го инсталираха в Белия дом, не могат да отстъпят и слабостта им ще става още по-силна.
Русия също не може да отстъпи, защото няма накъде и защото това ще означава окончателното й разпадане и физическо пропадане в историческото небитие.
И Китай няма да може да стои и да гледа от хълма "как реката носи труповете на противниците му", тъй като ще загуби статута на производствения цех на планетата.
Каква е тактиката на САЩ през последните 4 години, откакто започнаха да предлагат на Европа замяна на руския газ с американски втечнен газ?
За да се получат доходи от продажбата на втечнен газ най-напред трябва да се инвестира голяма сума за танкерния флот за доставка на втечнения газ за Европа. Но газът, за разлика от нефта, не носи големи свръхпечалби. Това означава, че разходите за инвестицията ще се върнат чак след 15-20 години и ще са необходими най-малко 100 танкера за втечнения газ за Европа. Трябва да се отчита, че себестойността на добива на шистовия газ е доста висока, че трябва да се втечни преди транспортиране, да се добави самото транспортиране, регазифицирането в терминалите и т.н.
Ясно е, че Европа сама няма да се самоубие с втечнения газ от САЩ. Заради това САЩ трябва най-напред да разпалят огромна русофобия и Европа да се откаже от строителството на нови газопроводи от Русия.
Но за успеха е необходима и тояга. Това може а е само контролът над потока от енергоресурси, постъпващи в ЕС. И, тъй като основен доставчик на газ за европейците е Русия, трябва да се спре строежът на нови тръби от Русия към Европа и да се получи контрол над украинската газотранспортна система.
Заради това САЩ предложиха преди години идеята за тръбата "Набукко" и спряха посредством марионетната мафия в София "Южен поток". Сега правят всичко, за да провалят и "Турски поток".
Над Европа са сгъстяват облаците на търговска война. Първи я усетиха англичаните и офейкаха обратно на острова – Брекзит.
САЩ и Израел организираха вълната от бежанци към Европа през Турция, Италия и Гърция.
Но Германия започна строителството на "Северен поток – 2" и европейските компании бързо заделиха 50 процента от предвидените за него средства. Това са Shell, OMV, Engie, Uniper, Wintershell. Именно "Северен поток - 2" стана причината за рязкото изостряне на отношенията между немския и американския бизнес, наред с американската атака срещу Фолксваген и Мерцедес под предлога на големите емисии на двигателите им.
САЩ си дават сметка, че чрез контрола на линиите на газа могат да хванат за гушата и европейската промишленост и даже да я фалират, като по този начин ще превземат европейския пазар. Това е главният "бизнес" за Тръмп.
Така стигаме до въпроса за снабдяването на Европа с американски втечнен газ.
Защо им е на американците да харчат стотици милиарди за танкерен флот, щом като по-големи обеми на газа няма да са нужни на Европа, тъй като повечето европейски корпорации или ще фалират или ще се пренасят отвъд океана, където ще имат по-благоприятни условия.
Отговорът е прост – американците нямат никакво намерение да строят танкери. Те или ще ги откраднат от Катар, или ще унищожат Катар и Иран, или най-добре – Русия.
Заради това започнаха войната в Сирия. Заради това се опитваха да елиминират и Ердоган. Заради това са и санкциите срещу Русия. Заради това започнаха и атаката срещу Катар, като Тръмп има намерение да замени Русия с втечнен газ не от САЩ, а от Катар. Но, за да се реализира този план най-напред трябваше да постигнат контрол над украинската газотранспортна система и американците извършиха кървавия преврат в Киев и инсталираха криминалисти като Порошенко. Русия, според плановете на Белия дом, трябваше да изпрати армия в Украйна, но Москва не се хвана на уловката и си върна Крим и Донбас. Сега се появи идеята за Новорусия и Малорусия. Нещо напълно ново.
Що се отнася до евентуалното транспортиране на втечнен газ от САЩ до Европа, да се обърнем към аритметиката.
Един танкер за втечнен газ е примерно около 100 милиона кубометра газ в еквивалент. А Русия доставя на Европа всеки ден по тръбите 600 млн. кубометра, т.е. всеки ден от Русия в Европа пристигат 6 танкера втечнен газ.
За пътя до Европа и обратно, както и за натоварване и разтоварване на един танкер средно остават 20 дни. Умножаваме 6 по 20 и получаваме 120 танкера за втечнен газ, които САЩ трябва да построят, за да могат вместо Русия да станат монополист на европейския пазар. Но трябва да имат и танкери в резерв. Значи американският танкерен флот трябва да е около 150 танкера. САЩ от 2-3 години предлагат своя втечнен газ на Европа, но през това време само 2 техни танкера са докарали втечнен газ до европейските терминали. Как могат да обезпечат Европа с газ? Никак. САЩ нямат никаква възможност да заменят каквото и да било, нито с танкери, нито с газ, нито с доставки и т.н. Могат само да лъжат – в това са майстори.
Ясно е, че САЩ искат да се измъкнат от кризата, да подчинят целия свят и да запазят своята доминираща роля. Но за този план им пречи една държава – Русия, а напоследък Китай и Иран.
Какво е ситуацията при цените на газа.
През 2016 г. средната цена на руския газ за Европа беше 167 долара за 1000 кубометра, тази година може да достигне 180-190 долара.
През 2016 г. делът на руския газ в Европа нарасна с 3 процента и достигна 34 процента, което дава 179,3 милиарда кубометра.
Какво могат да предложат САЩ? Тяхната цена при преизчисления на кубометри е със 77 долара по-висока от руската базисна цена за Европа, т.е. реално цената на американския газ, даже ако намерят споменатите количества, ще е по-скъп от руския с 23-44 процента. Заради това засега американците доставят на Европа само 10 процента от втечнения газ на единствения им завод в Sabine Pass.
Но Тръмп се разхожда по европейските столици и обещава да ги залее с огромни количества евтин американски втечнен газ и да наложи санкции на Русия, Китай, Иран и Катар.
Значи въпросът е в друга плоскост – втечненият газ от САЩ може да конкурира само втечнения газ на друг производител. И така, стигаме до другия производител – Катар.
Вече всички знаят, че това е малка островна държавица в Персийския залив, световен лидер в доставките на втечнен газ. През 2016 г. Катар изнесе 79,6 млн. тона, което е еквивалентно на 24,7 милиарда кубометра тръбопроводен газ, което е почти 14 процента от всички обеми на доставките на Газпром. Това пък означава, че Газпром трябва най-много да се страхува от Катар. Но дали е така наистина?
Първият въпрос е къде отива катарският газ – в Полша, Италия, Испания, Португалия, Англия, които имат терминали за втечнен газ, които работят обаче с непълен капацитет и нови не строят. Скъпо е и рисковано.
Така че позицията на Газпром е ясна – не трябва да се страхува от Катар, както и от втечнения газ от САЩ.
Тогава за какво става дума? Да погледнем календара, когато внезапно започна изострянето на ситуацията около Катар и Тръмп заяви, че американският втечнен газ ще изтласка от Европа руския тръбопроводен газ. Едното и другото станаха почти едновременно. И веднага след началото на конфликта Катар съобщи, че ще купи американско оръжие за 12 милиарда долара.
Катар е 32 процента от световния пазар на втечнен газ. Катар е най-големият в света завод за втечняване на газ Pearl GTL, основан от държавната компания QatarGas и европейските Royal Dutch и Shell.
Катар е най-големият залеж в света на газ Северен/Южен Парс, разделя го с Иран. Това са 80 млн. тона втечнен газ годишно, което се равнява на 110 млрд. кубометра тръбен газ. Катар е с най-големия в света флот от газовози. Катарският газ, както и руският е по-евтин от американския. Значи, САЩ, за да се преборят на европейския пазар с катарския газ, обективно са заинтересовани да има напрежение около Катар. Така например Египет може да намери предлог да затвори Суецкия канал за катарския газ, който, ако тръгне около нос Добра Надежда вече ще е по-скъп от американския и в двата случая американците получават отслабване на позициите на Катар, а не на Газпром. В този случай риториката на Тръмп е отвличаща маневра.
Вторият въпрос идва веднага – какви всъщност са отношенията между Катар и Русия?
През 2013 – 2014 г. това беше остро противостоене. Именно Катар нанесе удар по Русия с опита да прекара газопровод, заобикалящ Иран, което стана и една от основните причини за разпалването на войната в Сирия.
Катар заложи на свалянето на Башар Асад, финансирайки различни банди от ислямисти. Но, когато Асад помоли Иран и Русия за помощ, в Катар бързо осъзнаха, че той ще остане на мястото си и никакви ислямисти няма да победят.
Всичко се свежда до проста аритметика. Русия, която осигурява една трета от снабдяването на Европа с газ не планира по-нататъшен експанзионизъм в това направление. Поема големи ангажименти към Китай и въобще на Изток. Нещо повече, за да ги изпълни трябва да си сътрудничи с Катар, Иран и Туркменистан със суапови сделки, т.е. тези страни да поемат част от ангажиментите на Русия на Изток, а Русия да поеме например част от катарските ангажименти към Европа.
А нефтът постепенно отпада от енергийния баланс, като и въглищата.
Ако се приеме Газпром за константна величина с 1/3 от доставките, борбата сега се разгаря за 2/3 от газовия пазар на Европа, т.е. кой ще стане доставчик № 2.
You have read 5 of your
Война! Около нас е пълномащабна война. Август, който обикновено е мъртъв сезон, този път застина в ужаса на безумието.
САЩ стигнаха до дъното на тунела, в който няма светлина. И обявиха война на целия свят. До срива на световната политическа и икономическа структура остават броени дни. Някои казват, че са 90.
От геополитическа гледна точка всичко е ясно. Заради колапса на САЩ влязохме в острата фаза на великата война на континентите.
От историческа гледна точка ситуацията е преход към поредния исторически цикъл на човечеството. Особеността е, че такава криза не е имало в историята на капитализма като система. Това е краят на западната цивилизация и на "американския век", който трябваше да продължи 200 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г. САЩ в нито един момент не успяха да постигнат превъзходство над останалия свят. Сега висят на въжетата и няма кой да хвърли кърпата.
И в този момент Доналд Тръмп обяви война на всички.
Целта на САЩ е ясна:
- да се отвлече вниманието на западните общества от кризата чрез създаването на външния враг – ислямският, руският, китайският, иранският, и да се предотврати гражданската война в САЩ;
- да си изчистят чрез войната колосалните дългове, да се осъществи банкрут "чрез кръв". Неслучайно тези дни се появи информацията, че цяла Америка – цялата земя, цялата недвижимост и всички американци, са заложници на Банката за международни разчети в Базел /Швейцария/. Това означава, че корпорацията United States е фалирала;
- в процеса на голямата война трябва да се построи новата неоколониална цивилизация, но със старото съдържание;
- на тази основа трябва да бъдат унищожени големите национални държави и държави-цивилизации – Русия, Китай, Индия, Иран и т.н.
По тази линия се движи и Тръмп. И тръгна по света да обявява война на всички.
Започна от "основния враг" Русия и обяви санкции не само на нея, но и на всички, които сътрудничат с Русия. Войната не е срещу Путин, а за унищожението на Русия, за нейното ликвидиране – руснаците трябва да бъдат изтребени заради техните природни ресурси. Трябва да бъдат унищожени като индианците или австралийските аборигени. Бойното поле трябва да стане Украйна, която е на дневен ред.
Американските нови санкции срещу Русия са по-строги от въведените от САЩ срещу Япония през 30-те години на ХХ век, които предшестваха Пърл Харбър. Японците бяха задушени и нямаха друг изход, освен да отговорят, което послужи на САЩ да влязат във Втората световна война.
Спрямо другия "основен враг" Китай, Тръмп започва търговска война под предлога, че Пекин нарушава американските авторски права и технологични трансфери.
За по-сигурно Вашингтон започна груби провокации и срещу КНДР и разпали истерия: "Помощ, те се въоръжават", "Врагът е на прага", "Ще използваме всички средства срещу заплахата". В дипломацията това означава неограничена война. Справка: КНДР не е нападнала никого през последните 70 години. САЩ за същия период са нападнали 70 държави.
Последва Иран и нови санкции на САЩ срещу неговата ядрена програма.
Тръмп не забрави и Венецуела. След като Мадуро започна да действа срещу американците по-решително САЩ му спретнаха военен метеж. Засега метежът е локализиран, но да не забравяме, че Венецуела е вторият в света износител на нефт и най-големият в западното полукълбо.
Стигам до Сирия и Големия Близък Изток, който сега е на първо място в горещата война, полесражението на така наречената библейска "Битка на края", където се сблъскаха всички нейни основни участници от Запада и Изтока.
Така, само за 100 дни, Тръмп обяви война на половината планета. На втората половина засега не успя, но и тя искрено го ненавижда.
Що се отнася до първата половина – Русия, Китай, Иран, КНДР, Сирия и т.н., нещата за Тръмп се оказаха лоши, много лоши.
Ще започна "отзад напред".
САЩ, Израел и Саудитска Арабия търпят в Сирия поражение. Разбира се, войната е далеч от своя край, но за победата в нея ще съобщи Асад, а не Тръмп или Нетаняху.
Във Венецуела Мадуро заяви, че се гордее от наложените му от Белия дом санкции, че Венецуела е свободна страна, която няма да се подчини на американския диктат и предупреди Тръмп, че може да му превземе Белия дом
Що се отнася до Иран той знае как да разговаря със САЩ. Срещу санкциите отговори с показ на нови ракети и с предупреждението, че ще възобнови ядрената си програма.
КНДР, в отговор на поредните американски провокации, изстреля междуконтинентални ракети, които покриват вече цялата територия на САЩ, показа как ще унищожи американската база на Гуам и 70 000 американски войници в района и накрая извърши пореден подземен ядрен опит, който САЩ този път не "забелязаха", въпреки че беше регистриран от целия свят.
Китай правилно разчете, че с напрежението около КНДР САЩ искат да нанесат по Пекин финансов и икономически удар и съобщи, че профицитът на външната му търговия през юли е достигнал 50 милиарда долара и износът расте пети месец подред. За всеки случай китайският лидер Си Цзинпин прие парада на народноосвободителната армия на нейната 70-годишнина на полеви полигон. Пред него минаваха бойни батальони, готови веднага да тръгнат където трябва. Си, като главнокомандващ, беше във военна униформа без отличителни знаци, като Мао или Фидел.
Досега не съм виждал Путин в униформата на главнокомандващ, но за пореден път се показа от кратката си почивка в Сибир по мускули. С него този път "почиваше" министърът на отбраната Шойгу, който също показа добра физическа форма. Тръмп не се е показвал по мускули, но би трябвало да се сети какво му показват Путин и Шойгу. Търпението на Москва започва да се изчерпва.
Сериозно беше и изявлението на Москва и Пекин, че в близко време ще се отърват от доларовата разчетна система във взаимната си търговия, заедно с другите страни от БРИКС, че вече са подготвили превеждането на 50 процента от разчетите в национални валути, тоест на 100 милиарда долара, че ще създадат нова банка, която ще е алтернатива на Световната банка и ще въведат нова система, аналогична на SWIFT.
За да стане всичко съвсем ясно беше съобщено, че 96 процента от руската ядрена триада е в постоянен оперативен капацитет и че 60 процента от триадата са въоръжени с последното поколение атомни бомби.
Разбира се, в тази война на мобилните съотношения "врагът на моя враг е мой приятел и приятелят на моя враг е мой враг" са възможни и изненади. Нищо не е решено окончателно. Залогът е най-големият – бъдещето на света.
Онова, което днес е фантазия, утре може да бъде реалност.
Или, както написа един колега в САЩ "когато руската ракета Сатана-2 удари Вашингтон, най-голямото сборище на идиоти в света ще престане да съществува".
Откровено казано, нямам нищо против.
В този момент войната е неизбежна
09.2017
Заплахата от пълномащабна война в ядрен вариант на Корейския полуостров достигна най-високите показатели за последните 10 години. Когато четете тези редове войната може да е започнала, или да не е започнала. Така е с войните.
Още с влизането си в Белия дом Доналд Тръмп заяви, че КНДР е основна заплаха за САЩ.
От този момент неговите изказвания по отношение на Пхенян ставаха все по-войнствени и заплашителни.
Включи КНДР, заедно с Иран и Русия, в новата "ос на злото".
В отговор, започвайки от януари 2017 г., Пхенян извърши 11 пуска на междуконтинентални балистични ракети, две от които на 4 и 29 юли, с възможност да покрият цялата територия на САЩ, прелитайки над 10 000 км. Те промениха изцяло стратегическото съотношение между САЩ и КНДР.
Тръмп заплаши с "огън и ярост, които светът никога не е виждал" и няколко американски стратегически бомбардировачи прелетяха над Корейския полуостров.
В отговор КНДР съобщи, че ще направи пуск на 4 ракети по посока на американската военна база в Гуам.
Изстрелването на двете междуконтинентални балистични ракети на КНДР внесе и нов стратегически момент в глобален план. Според Пентагона максималната височина, достигната от тези ракети е била 3700 км, като са били в полет около 4 минути. От направените изчисления се оказа, че КНДР сега може да покрие не само западното крайбрежие на САЩ, но и всички големи американски градове, в това число Денвър, Чикаго, Бостън, Ню Йорк и Вашингтон.
Заплахата за пускове на ракети на КНДР срещу Гуам дойде след като Пентагонът съобщи за план за неядрен удар по 20 военни обекта – ракетни полигони, на Северна Корея, с бомбардировачите В-1В, базиращи именно на Гуам. Ракетите на КНДР към Гуам са най-вероятно Хвасон-12 с далечина до 6000 км. Другата основна ракета е Хвасон-14, междуконтинентална, в радиус до 10 000 км, която покрива целите САЩ.
Едновременно властите на КНДР разпратиха извънредни разпореждания към партийните комитети и подразделенията на гражданската отбрана. Такива действия се предприемат само в краен случай, когато страната започва война.
Беше съобщено, че в армията са постъпили нови попълнения до 3,5 млн. души, т.е. извършена е и военна мобилизация.
Южна Корея съобщи, че ще поиска от Пентагона разполагане на допълнителна противоракетна система ТНААД, срещу което веднага реагира Пекин, който призова Сеул и Вашингтон да прекратят въобще разполагането на ПРО и ТНААД.
Даже без ядреното оръжие на КНДР основната опасност срещу американците и Южна Корея е артилерията на КНДР, разположена по Демилитаризираната зона. Според различни източници там има от 8000 до 23 000 артилерийски ствола, само 50 км от Сеул. Съсредоточията на артилерийския огън по широчина и дълбочина на фронта ще са наистина ужасяващи за противника.
Американските бомбардировачи В-1, летящи над полуострова, могат да носят техните бомби МОАВ. Едновременно се появиха слухове за предстояща евакуация на Сеул.
Командващият тихоокеанския флот на САЩ Скот Суифт заяви в Австралия, че "неговият флот е способен да нанесе масиран ядрен удар по територията на Китай още следващата седмица". Това е само част от агресивното поведение на американската военна върхушка спрямо Китай от момента на идването на Тръмп в Белия дом.
От техническа гледна точка Суифт им основания да прави такива войнствени изявления. Аритметиката е следната: в Тихия океан действат 10 от 18-те американски атомни подводници от клас Охайо, с балистични ракети Трайдънт и Трайдънт ІІ, с далечина на полета 7400 до 10 000 км. Една подводница носи 24 ракети, всяка от които може да донесе до територията на неприятеля 8 /с мощност по 450 килотона/ или 14 /по 100 килотона/ бойни блокове. По този начин американските стратези могат в един момент да ударят Китай с една трета от ядрения си арсенал без да влизат в зоната на бойното патрулиране на китайските подводници. Трайдънт могат да бъдат изстреляни от американските териториални води, например от Хавайските острови.
Планът на КНДР, в случай на атака от страна на САЩ, е за тотална война, а не "ограничен конфликт с нисък интензитет".
Този план има три аспекта.
На първо място, тоталната война е стратегията на КНДР в случай на преемптивни атаки на САЩ. Войната в Ирак показа, че американците могат да нанасят преемптивни удари в нарушение на всички международни договори и че ООН е безпомощна да ги спре. Всяка нация, която е слаба във военно отношение, може да стане жертва на САЩ.
На второ място, КНДР не очаква помощ от Китай, Русия или друга държава в случай на война със САЩ. В Пхенян знаят, че ще трябва да воюват сами срещу суперсилата на света. Номинално Китай и Русия са съюзници на Северна Корея, но те едва ли ще окажат конкретна военна помощ в КНДР в случй на война. Разбира се, със затягането на войната, тази помощ ще тръгне с оглед на решаването на стратегическите цели на Пекин и Москва.
На трето място, тоталната война на Северна Корея има два компонента – масивна конвенционална война и оръжия за масово унищожение. Ако САЩ нанесат удар по севернокорейските ядрени инсталации, КНДР ще отговори с оръжия за масово унищожение с удари по американски цели. Американците знаят за това и имат собствени ядрени планове. При обмен на ядрени удари няма фронтове или тилова линия. Ядрените оръжия са атакуващи оръжия и няма защита срещу ядрена атака, освен ответна ядрена атака. Заради тази причина военната стратегия на КНДР по същество е офанзивна, отива отвъд отблъскване на американските атаки и стига до унищожението на САЩ.
Военният план 5027 на САЩ предвижда военно окупиране на Северна Корея, т.е. отива по-далеч от унищожението на оръжията й на масово унищожение. САЩ считат КНДР за основен враг. И обратното – КНДР счита САЩ за основен враг.
Южна Корея счита КНДР за основен враг, но КНДР не счита Южна КОрея за основен враг, тъй като Сеул е клиент на САЩ и няма възможността или силата да действа самостоятелно или независимо от САЩ. Планът на КНДР не е агресия или окупиране на Южна Корея, а унищожението на САЩ.
Всички държави държат военния си потенциал в тайна. КНДР не е изключение и е трудно да бъде оценена нейната военна сила. САЩ претендират, че знаят тези тайни и използват различни разузнавателни средства. Самолетите U-2, RC-135, FP-3 летят над КНДР по 24 часа на денонощие. Освен това над КНДР са закачени и 70 американски шпионски сателита КН-11.
Но въпреки това разузнавателните данни на САЩ за потенциала на КНДР са погрешни. Доналд Грег, бивш посланик на САЩ в Сеул и ветеран от ЦРУ, призна, че американското разузнаване срещу КНДР е "най-дългият и най-големият провал". КНДР използва подземни оптически кабели за военно комуникиране и е почти невъзможно да бъдат внедрени в страната шпиони. Заради това картината на военния потенциал на КНДР може да е само приблизителна.
КНДР произвежда годишно около 200 000 автомата "Калашников", 3000 тежки картечници и оръдия, 200 танка, 400 бронирани коли и амфибии. КНДР прави собствени подводници, високоскоростни катери и други бойни кораби. Вътрешното производство дава възможност на страната да поддържа огромна военна сила при нисък бюджет. КНДР има 17 завода за леко оръжие и артилерия, 35 завода за муниции, 5 завода за бойни кораби, 3 завода за леко оръжие и артилерия, 35 завода за муниции, 5 завода за бойни кораби, 3 завода за ракети, 5 завода за комуникационно оборудване, 8 завода за биохимическо оръжие. Общо – 134 военни завода. Освен това много предприятия имат производство с двойно предназначение и с минимум модификации могат да преминат на военен режим. Те имат собствено електрозахранване, което САЩ не могат да обезвредят.
КНДР е планинска държава, с дълго и насечено крайбрежие. Полуостровът е тесен и тактиката на КНДР отговаря на тази география. Северна Корея има уникални военни планове за водене на война срещу САЩ.
Военните са организирани в няколко независими и самозадоволяващи се бойни съединения, които са готови за действия по всяко време.
Армията на Севера е мотивирана и лоялна.
Редовната армия на КНДР се състои от 4 корпуса на предната линия, 8 корпуса в тила и 1 корпус за защита на Пхенян. Южна Корея има 19 моторизирани дивизии, КНДР има 80 дивизии и бригади.
Парамилитарните организации са напълно въоръжени и провеждат военни обучения редовно. Става дума за армия от 6 милиона души, въоръжена, мотивирана, разполагаща с огромен конвенционален потенциал и най-вероятно со оръжия за масово унищожение.
На различните страни от оръжейния и ракетен арсенал на КНДР сме се спирали неведнъж. Ще припомним, че КНДР е ядрена държава, наред със САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция, Индия, Пакистан и Израел. Пхенян има ядрени заряди и средствата за тяхното доставяне до целта. КНДР има флот от междуконтинентални балистични ракети и ракети със среден радиус на действие, въоръжени с ядрени бойни глави. Според някои източници става дума за 80 ядрени заряда. Според други, става дума за над 100 ядрени заряда, в това число водородни бомби.
Вероятно КНДР може да произвежда годишно 100 ракети. В момента САЩ нямат никаква реална защита срещу севернокорейските ракети в случай на война.
КНДР има и огромни запаси от биохимически оръжия. Всеки армейски корпус има химически поделения. Населението е подготвено за биохимическа атака срещу територията на Севера. Една от най-характерните черти на военната подготовка на КНДР са подземните фортификации. Става дума за 8236 подземни отбранителни съоръжения, свързани с тунели. В тях има складирани над 1,2 милиона тона храна, 1,46 милиона тона гориво и 1,67 милиона тона муниции.
Повечето от подземните съоръжения са издълбани в гранитни скали. основната антибункерна ракета на САЩ – В61 Mod 11 може да прониква до 6 метра скала. Последната им бомба GBU-28, с лазерно насочване, може да прониква до 30 метра. Севернокорейските бункери имат поне 80 метра покритие от солидни скали.
Последното постижение на КНДР е потенциалът й да води електронна война. Пхенян започна да се готви за нея през 70-те години и сега разполага с контрасредства срещу евентуална електронна война на САЩ.
Пхенян подготвя годишно по 100 "хакери" и има батальон за компютърни вируси. Те са в състояние да нанесат електронен удар на американските комуникационни мрежи. В симулирана електронна война още през 1991 г. КНДР победи САЩ с ядрени и без ядрени оръжия. Ако има нова война на Корейския полуостров САЩ ще срещнат противник, който е в състояние наистина да води тотална война, в която американците реално ще бъдат беззащитни и в която може да се стигне до взаимно унищожение, както преди години между САЩ и СССР. Това е и най-важната страна от стратегията на КНДР, която реализира срещу САЩ стратегията на взаимното ядрено възпиране.
САЩ ускорено прехвърля американската противоракетна батарея THAAD в Южна Корея. Решението за разполагане на тази система беше взето много по-рано и ракетите на Пхенян са отговор за преодоляване на отдавна анонсираната американска THAAD, а не обратното. Освен това THAAD може да се използва и като радар за следене на ракетната активност на Китай, както и като преден пост за ранно предупреждение за ракетно нападение. Това означава, че Пекин ще реагира, още повече, че КНДР ясно обозначава потенциалните цели на своите ракети. Това са американските бази в Япония и Южна Корея. Целта е гарантирано нанасяне на неприемливи унищожения на САЩ, Южна Корея и Япония в случай на тяхно нападение срещу КНДР. Всички последни пускове на КНДР са насочени за постигане на тази цел.
Доналд Тръмп реши да изпрати и американски ядрени бомбардировачи В-52 в Южна Корея. Пекин разбира добре, че тези мерки са насочени и срещу Китай и реагира. Това означава, че многостранната надпревара във въоръжаването в региона набира скорост.
В Южна Корея вече са разположени американските зенитно-ракетни комплекси Patriot PAL-2 с височина на поразяване на целите до 25 км. THAAD ще бъде разположен през 2017 г. с далечина на откриване 1000 км, далечина на поразяване до 250 км, височина 150 км, т.е. прехващане и на балистични ракети. Москва също ще подкрепи КНДР и Китай, защото разположената ПРО на САЩ в Южна Корея не се различава по нищо от ПРО на САЩ в Полша и Румъния, срещу които Москва протестира категорично и предприе разполагане на Искандер в Калининградска област.
На САЩ е нужна нова голяма война. Корейският полуостров е идеален за тази цел, потенциалът за такъв конфликт отдавна е натрупан. Ако бъде взривен, САЩ решават въпроса с КНДР, с Китай, с елиминирането на Южна Корея и Япония като търговски конкуренти и в голяма степен с Русия.
Така е на теория. Но на практика, най-общо казано, КНДР не е нито Сирия, нито Либия, нито Украйна, нито даже съвременна Русия. Това е държава, която от 70 години знае как да защитава своя суверенитет. При новия ултиматум на САЩ севернокорейците не започнаха да се крият, а отговориха твърдо и принципно. В началото набелязаха целите на удара си в случай на американска провокация – самолетоносачната групировка на САЩ, военната база на САЩ в Южна Корея, резиденцията на президента в Сеул, след това игнорираха ултиматума и направиха това, което обещаха – на 15 април са изстреляли балистична ракета.
Американското политическо ръководство по своята натура е страхливо. Бият само слабите и немощните, а онези, които държат удара, избягват. Принципът е прост – бий само при гаранция за липса на обратен удар, в противен случай търси други механизми от хибридната война. Ударът по Сирия, Ирак и Либия беше нанесен не защото бяха слаби, а защото нямат ресурси за защита от по-мощния удар от САЩ и Израел.
Иран и КНДР обаче издържат военно, информационно, политически и икономически.
Събитията продължават да се развиват. Противоречията са непреодолими. В този момент войната е неизбежна...
Всичко е заредено и готово за боя – заяви Тръмп.
Пхенян му отговори по същия начин.
Тръмп даде веднага на заден ход.
За Пхенян обаче едва ли скоро ще има по-подходящ момент.
Краят на великата лунна лъжа и измама
09.2017
Обикновено на това място публикуваме анализи за голямата политика и геополитика и най-сложните аспекти на съвременните международни отношения. Сега обаче публикуваме един от последните анализи за великата лунна измама на американците, т.е. за техните "полети, кацания, разходки, излитания обратно" и т.н.
По онова време, през 70-те години на ХХ век, когато вече имах солиден журналистически стаж, лунната надпревара беше най-важната политическа тема, гвоздеят на съперничеството между СССР и САЩ. Кой пръв ще кацне на Луната беше въпросът на въпросите. Американците "кацнаха", СССР се отказаха от полетите до Луната.
Това беше и битка между социализма и капитализма, между техните научно-изследователски потенциали и промишлености.
След полета на Гагарин СССР зае водещото място и постоянно го укрепваше. Имената на съветските космонавти се знаеха от хората по земята, както и поредният номер на ракетите Союз или Салют.
САЩ губеха и в надпреварата във въоръжаването и слизаха от сцената. И именно в този момент прибягнаха към колосалната лунна лъжа.
През изминалите оттогава години и най-вече през последните 15, бях сред малцината анализатори по света, които не само оспорваха, но и доказваха лъжата на американците, че били кацали на Луната с някакви астронавти, въпреки че въобще не бяха облитали Земята, като за първи път направиха това чак с техните Совалки.
Заради това, доста неочакавно за мен, в световните интернет търсачки и енциклопедии се появих не заради своите политически и икономически анализи и прогнози, а заради разобличаването на лунната измама.
За да стигнем до днешния момент, когато САЩ, вече полуофициално, чрез Дейвид Гелернтер, професор от Йейл, съветник на Доналд Тръмп по науката, заяви, че САЩ никога не са кацали на Луната и че няма да могат да полетят до 2030 г. и на Марс, "тъй като даже на Луната не са могли да кацнат". Добави, че "мисията Аполо е най-голямото мошеничество в историята на човечеството и още по-голяма глупост от концепцията на глобалното затопляне".
Всъщност нищо ново. По-скоро въпросът е как можеха САЩ толкова дълго да лъжат и мамят, макар че и тук няма нищо изненадващо – в това са специалисти. Цялата им история е една огромна лъжа.
Оспорването на полетите до Луната вървеше успоредно с лъжата. Постепенно се появиха няколко филма за лъжата, и няколко сериозни разработки на руски специалисти – А. Попов: "Американците на Луната", и Ю. Мухин: "Космическата афера на САЩ". След тяхното прочитане човек наистина трябваше да бъде дебил, за да продължава да вярва в американските лъжи. Но имаше и такива.
Преди около 20 години и аз започнах да давам своя скромен принос в рамките на здравия разум за разобличаването на лунната афера. Помагаше ми едно обстоятелство, като журналист – международник в официоза "Работническо дело" - най-важният в българската журналистика, знаех по какъв начин се координира инфромацията между София и Москва, и между секретариатите на ЦК на БКП и ЦК на КПСС. Съгласуването беше на най-високо равнище в Москва, София, Прага, Берлин, Варшава и т.н.
Тук нещата бяха много странни. В ръководството на СССР не биха могли да не знаят, че американците лъжат, че използваха старата хватка – колкото по-голяма, нагла и мащабна е лъжата, толкова по-лесно хората вярват в нея. Това си е чиста психология и до днес. Но в този случай ставаше дума за измамата на всички векове, в която участваха не само САЩ, но и... СССР. Съветската, а и българската пропаганда, по онова време, която постоянно разработваше американците, този път премълча епохалната измама на "основния враг". /В бъдеще може би ще се спра и на този момент./
Признанието на споменатия Дейвид Гелертнер беше предшествано от интервюто на смъртния одър на американския режисьор Стенли Кубрик /автор на филма "Космическа одисея – 2001"/, който си призна, че по поръчка на НАСА е снимал в студио "някои кацания, разходки, излитания на астронавтите на Луната". Но без лоша умисъл. Просто НАСА не са били уверени, че предаването от Луната ще има достатъчно добро качество. Значи, все пак са кацали, а на Земята само са дублирали за всеки случай онова, което става там, заради зрителите. Поредна наглост.
Никакво кацане, никакво излитане, никакви луномобили и прочие реквизити никога не е имало.
През последните години често обяснявах основни моменти от лунната измама. Тук ще припомня само, че в средата на 60-те години, а и до днес, САЩ не бяха в състояние да създадат такъв мощен кислородно-керосинов двигател, като F-1. На Сатурн-5 бяха даже 5. Нещо повече. В края на 90-те години Русия продаде на САЩ почти два пъти по-слабите двигатели РД-180, също работещи на кислород и керосин, поне да имат нещо.
Реално "Сатурн" беше летяща външна опаковка – тенекия, чиято цел беше да се създаде впечатлението на свръхмощния носител, който носи хората към Луната. Астронавтите въобще не излитаха с ракетата, а бяха спускани с асансьор в подножитено на площадката, където престояваха няколко дни и бяха транспортирани до океана, до мястото на своето "приводняване", за да излязат от ламаринената капсула свежи "като краставички", въпреки че би трябвало да изглеждат като хора, които дни са се борили за оцеляване в космоса за своя живот.
Изчезнаха и оригиналните видеозаписи на първите крачки на хората на Луната, записът на телеметрията на данните за здравето на астронавтите Армстронг и Олдрин, общо 700 кутии ленти. Последва и изчезване не само на кино – в теледоказателствата на мисията на Аполо 11, но и на всички единадесет полета на програмата Аполо, общо 13 000 ленти, въпреки че именно тях светът аплодираше и се удивляваше как американците забучват своя флаг на Луната, нищо че се вееше от течението в земното студио, събираха камъни и се качваха обратно към Земята, която висеше на един от брезентите на студиото, изрязана от картон. Триумф на САЩ за всички времена и народи. Химнът, дясна ръка върху ляво сърце...
В СССР обаче не всички вярваха на мошеничеството. Генералният конструктор Мишин, сменил починалия Корольов, по време на прекия репортаж повтаряше: "Това е невъзможно. Аполо не може да излезе от земната орбита и да тръгне към Луната". Прав беше човекът. Но в Кремъл бяха по-големи специалисти и направиха търговия със САЩ.
В наше време споровете отново се разгоряха с напълно логични въпроси:
- защо сенките на лунните камъни се събират под ъгъл, въпреки че сенките от Слънцето винаги са успоредни. Дали не е от прожекторите в студиото;
- защо повъхността на Луната беше осветена неравномерно, въпреки че Слънцето трябва да я залива еднакво. Май не са имали достатъчно прожектори;
- защо на снимката на първата следа на Армстронг на Луната има смачкана хлебарка. Санепидът не си е свършил работата в студиото;
- защо на Луната астронавтите скачат 50 см, въпреки че трябва да скачат до 2 метра;
- защо се возеха в някакъв луномобил, който не би могъл да се побере и в разглобено състояние в кацащия модул. Или извънземните им го бяха докарали;
- защо на лунното небе нямаше никакви звезди. Или защото Вернер фон Браун не знаеше как ще се виждат от там, за да ги закачи на споменатия брезент в студиото;
На стотици други "защо" се спирах в миналото – /виж архива на "Строго секретно"/.
И така нататък, и така нататък. Лъжи без край. Една от важните беше, че за да минат през радиационния пояс Ван Алън и да се спасят от радиацията американците трябваше да имат скафандри с дебелина 80 см, а не имитация, покрита с алуминиево фолио. Днес е ясно, че преодоляването на пояса около Земята е непреодолимо нещо.
Заради това през тези години бях сред твърдите скептици, които по-скоро биха повярвали че Христос е ходил по вадата, отколкото че американците са ходили по Луната.
Днес лъжата вече е полуофициално призната от САЩ. Но защо именно сега? Най-вероятно подготвят човечеството за евентуалното публикуване на договореностите между тогавашната номенклатура на СССР и олигархията на САЩ. Но Брежнев не беше такъв идиот като Горбачов и би трявало да е записал нещо в някой договор, /което не оправдава неговото съучастие/. Всеки договор има срок на давност. Вероятно през 2018-2019 г. той изтича и готвят неговото разсекретяване в Москва. Ако междувременно китайците наистина не кацнат първи до Луната, и на предадат оттам първите истински крачки на човечеството.
- Снимки
- Видео
- RSS
- Mobile
- Последни
- Главните
- Политика
- Общество
- По света
- Бизнес
- Спектър
- На фокус
- ДИРектен разговор
- ТЕМИТЕ
- -
- A
- +
Сн.: Официална фейсбук страница
Тема: Кабинетът ”Борисов 3”
Нинова: БСП не участва в протеста в понеделник
МИ спестило от бордове 700 хил. лв. за 1 г.
Бизнесът с ”кърваво” писмо за стажа и до президента
„Искам да поздравя хората в Русе, че вече имат възстановената, напълно разрушена стара църква. Някъде май-юни ще бъде готова и новата църква в Бяла. В сряда - 140 000 лв. за дострояването на габровската църква. От 18 век там не е строена църква. Ще стане и на много други места, просто така разбирам аз и моите колеги помощта и към образованието, и към религията“, заяви Борисов.
Попитан за пътя Русе-Бяла, той обясни, че се проектира. „На 2 и 3 октомври имаме съвместно заседание с румънското правителство. Работим активно по изграждане на още един мост в Русе.
С въвеждане на ТОЛ системата той ще може да се самофинансира изцяло, така че би могло спокойно и концесия да се даде за направянето и да не се вадят пари от бюджета“, допълни Борисов.
„Другото важно нещо е, че освен, понеже уж асфалт не се яде, ама всички само за пътища питате, много пари и като приоритет сме извели инфраструктурата в образованието.
В сряда най-късно, а вече има и избрани изпълнители за около 15 млн. лв. ще стартираме основно обновяване, рехабилитация, енергийна ефективност, плюс дворовете с всичките тези съоръжения, игрища и т.н. на двете големи училищата – математическата гимназия и „Христо Ботев“, плюс три детски градини и още едно училище.
Това хората в Русе ще го усетят, а догодина май-юни – църквата в Бяла“, коментира министър-председателят.
„Тези няколко неща плюс мащабните ремонти, които след няколко дена ще започнат в Русе. Половината град ще го затворим, много улици ще ги правим. Ще извиняват хората, ама няма как да ги нарисуваме с боички.
Доста неща мисля, че свършихме, плюс „Хемус“ с Русе – Бяла – Велико Търново е приоритет на приоритетите“, каза още Борисов, като уточни, че за пътя Велико Търново – Русе вече вървят и отчуждителните процедури.
„Просто бавно става, защото са сложни инженерни съоръжения. България ни е прекрасна, но за строителство е много трудно - мостове, тунели, виадукти, отчуждителни процедури“, отбеляза премиерът.
- Виж всички коментари (238)
- коментирай
(121) 
(0)
По традиция във Великобритания, когато една партия състави кабинет, председателят на загубилата автоматически е официално обявен за „лидер на опозицията на Нейно величество”. Да, ама тук такава традиция няма.
Изглежда обаче, че това не важи за г-жа Нинова. Обратно – след парламентарните избори от март т.г. тя съвсем насериозно се взе за такава. И като се започна, та вече четири месеца.
Каквото и да издума г-н Борисов, г-жа Нинова все гледа да го затапи. Понякога оставам с впечатлението, че всичко вече се превръща в нещо като закачките на младеж и девойка от времената на бригадирското движение.
Ама тогава накрая те двамата обикновено се взимали. А сега трябва да чакаме както ще покаже бъдещето...
Не споря, че и „младежът” не пропуска да даде поводи за „закачките” на „девойката”. Един от последните например беше обяснението му, че ГЕРБ загубили президентските избори, просто защото не искали да ги спечелят. Тъй като, видите ли, премиерът внезапно прозрял, че под заплаха е поставен самият принцип на разделението на властите.
Да бе, да. Мигар през 2011 година ГЕРБ не държаха всички власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, местна и т.н.? Но това не им попречи да се преборят и за представителната – президентската (друг е въпросът доколко лицето, което я олицетворяваше, се оказа и достойно да представлява България).
Та кога в следващите пет години г-н Борисов осъзна, че подобна концентрация на всички власти в ръцете на една само партия е опасна за демокрацията? Освен ако не е намерил време да прочете и трактата на Монтескьо по този въпрос...
Ама едва ли. Поради което бих си позволил да му дам друг съвет.
Казват, че на президентските избори от ноември м.г. под мъдрото ръководство на Живко суджука в Добрич ГЕРБ били загубили около 10 000 гласа. Та на мястото на г-н Борисов аз бих препоръчал да възложи на несменяемия си и безпогрешен изборен анализатор Цецо проверка с колко са загубили във всяка една област.
Сиреч, колко още „суджуци” (и по-малки „суджучета”) има ГЕРБ по места, които отблъскват гласоподавателите с непрестанните си злоупотреби с властта (обществени поръчки, назначения само на свои хора, феодално високомерие към раята и т.н.) И може би тогава щеше има и доста по-точно обяснение на загубата си от това, че „не били искали да спечелят”...
(5480) (3)
Пеевски, Борисов, Доган - Започнала е война. За много пари и много власт. Война вътре в мафията
/Поглед.инфо/ Всеки слух става истина в мига, в който бъде официално опроверган. Казал го е Стив Джобс. Сещам се поне за няколко примера от последните седмици, доказващи мисълта на създателя на Apple. Премиерът Борисов заяви: Пришиват ми Делян Пеевски, а не е вярно. След опровержението вече е!
Не са верни слухове, че щели да ме разследват и арестуват. И това не е вярно (че има конфликт с Пеевски) – опровергава на свой ред Доган. Е, вече и тези слухове са официализирани.
Нямам интереси във Военно-промишления комплекс, нто придобивам активи на КТБ, - бърза да се присъедни към официалните опровержения и Делян Пеевски.
Малко преди тези летни отрицания бе онова на главния прокурор Цацаров, че не е заплашвал никого по време на срещата му в ЦУМ с домакина брат по масонска линия Георги Гергов и поканения бизнесмен Сашо Дончев.
За упоменатите субекти Стив Джобс вероятно е някакъв американски чекиджия, който – след като умря - е модно да бъде цитиран. Ще се възползвам от тази „мода” да припомня още една мисъл на Джобс, определен от списание Fortune за най-умния човек в света на високите технологии: „Да бъдеш най-богатият човек в гробищата е нищо”… Обаче е много нещо да го разбереш.
Чрез „открито писмо” до някои медии Делян Пеевски се обяви за жертва на „фалшиви новини”. Той медиите му разкривали истината за КТБ и се стремели да предотвратят разграбаването на активите на банката. Тези твърдения могат да бъдат коментирани само по един начин: В тях има толкова истина, колкото и в това, че д-р Менгеле ще става лице на УНИЦЕФ.
Какво се случи, та Борисов, Доган и Пеевски излизат един след друг да „опровергават” неща, с които досега са се забавлявали. Какво изнерви тези хора? Нали Борисов се хвали с фантастични 8% ръст на икономиката и огромен бюджетен излишък? Доган си е на сянка в 2-звездните сараи в Бояна и на морето, където със сигурност има достатъчно лед за ирландския му приятел... И Пеевски би трябвало да е щастлив: роди му се второ дете, прибира милиони от далавери, не стъпва в парламента, има си 2-звезден пристан в „Берлин” – Бояна,
(13596) (2)
Моника Маковей: Борисов ви лъже за борбата с корупцията, трябва ви непоколебим прокурор
Политиците ви не искат да се борят с корупцията, трябва ви непоколебим прокурор и политик, който може да взима решения. Това каза бившият правосъден министър на Румъния и настоящ евродепутат Моника Маковей по НТВ .
По нейно време се създава Националната агенция за борба с корупцията, благодарение на която много политици влизат в затвора.
Ето какво сподели тя: Не очакваха, че ще създам антикорупционна структура. Реших, че няма да се спра пред нищо. Басеску ми каза, нито ти познаваш партиите, нито те позноват . Значи ще можеш да вървиш напред, без да се влияеш. Преди нямаше политическа воля за борба с корупцията. И тогава имаше институция, но тя се занимаваше с кондукторите и тези, които се возеха без билети. Започнахме с 3 годишен план за борба с корупцията, в който написахме, че ще създадем специална структура, ще направим случайно разпределение на делата и т. н.
Подписаха го, след това с инат започнах да прилагам всички мерки. В началото всичко трябваше да се прави бързо. Мина в правителството, но не и в парламента . Трябваше да преговарям с депутатите, които днес вече са в затвора, обясни тя. По думите й дори е била притискана до стената, за да не бъдат приети предложените от нея реформи.
През 2005 бяхме само трима, които вярвахме в Националната агенция за борба с корупцията. Не се предадох, докато законът не мина. Заведох дела не срещу опозицията само , а и срещу тези, които са на власт. Виждах шок по лицата на хората , които управляваха. Казах им, че всеки ще бъде разследван, независимо от партийната им принадлежност. Предложих независимо лице за шеф на агенцията за борба с корупцията. Лично го изпитвах с психолог. От тук започна всичко. Не институцията е важна, а подходящият човек. Щом се краде много, има голяма корупция. Нека да не се лъжем, имаме корупция. Щом хващат шефа на борбата с корупцията, значи така трябва, уточни тя.
Маковей коментира и думите на премиера Бойко Борисов, който заяви, че в Румъния има политически гонения. Пълна лъжа.
(6137) (2)
Една новина, която медиите ще ви спестят: България е на 8 място по сива икономика в света
Една новина, която медиите ще ви спестят:
БЪЛГАРИЯ – СРЕД „НАЙ-ПЪРВИТЕ“!
НА 8 МЯСТО ПО СИВА ИКОНОМИКА В СВЕТА!
Излезе специален доклад за развитието на сивата икономика в света до 2025 г.
Сива икономика е онази, която не плаща данъци, крие обороти и пери пари. Според експертите това е икономическа дейност и доход от нея, които са извън пределите на системите за държавно регулиране, държавен надзор и данъчно облагане.
Докладът е дело на много професионална и неполитизирана структура – АССA. Това е световна организация на сертифицираните по специални международни стандарти счетоводители.
http://www.accaglobal.com/gb/en.html
Според този доклад перачницата България е на 8 място в света!
По-зле сме от Индия, Индонезия, Кения и др. десетки страни, изследвани в доклада.
„Лидираме“ в ЕС, преди нас в Европа са само Украйна и Русия.
Показател е делът на сивата икономика от основния икономически показател – брутен вътрешен продукт (БВП)
Размер на БВП на една държава: популярно казано, показва стойността на всички стоки и услуги.
Главните фактори за сивия сектор в нашата страна са подредени така:
1. бюрокрацията
2. корупцията
3. безработицата
До 2025 докладът не предвижда намаляване на сивата икономика у нас, а обратното -дори леко увеличение до 30.06%
Личното ми мнение: данните за България са занижени. Ако се направи анализ на паричното предлагане – обем, структура, съотношения и динамика на нейни компоненти, делът на сивия сектор у нас по мои изчисления е около 37-39% от БВП.
В Европа първенец по борбата с това явления е Австрия. За моя изненада скандинавските страни не са сред най-добре справящите със сивия сектор. От големите държави най-добре е Великобритания, с малка разлика следва Германия, на известна дистацзия Франция, назад от тях – Италия.
Според доклада основната отговорност за дела на сивата икономика е на правителствата. Като противодействия се сочат смъкване на равнището на корупцията, легализация на някои сектори от тази икономика, засилване на данъчния контрол и подобряване на системите му, по-унифицирани законодателни норми и т.н., и т.н.
С най-малък дял сива икономика са САЩ (7,8% от БВП), Япония (10% от БВП), Китай (10.6% от БВП).
До 2025 г. се очакват по-малко от 0.7% промени в нейния обем в световен мащаб. Сега сивият сектор заема дял от 23.1%, който ще спадне на 22.35% от
(774) (6)
Въоръжените ни сили вече могат да изпълняват задачите си въпреки кадровия колапс и остарялата техника
Правителството одобри доклада за състоянието на отбраната и за миналата година, след като го редактира и извади от него констатацията на служебния кабинет, че въоръжените ни сили вече само „частично“ са в състояние да изпълнява задачите си по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.
Военният министър Красимир Каракачанов не прие оценката, въпреки тежкото състояние на армията, и поиска документът да бъде изтеглен. Президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев обаче се съгласи с тежките констатации и го определи като „безпристрастен“. Новият доклад вече е в далеч по-цветни краски и акцентира върху проведените учения, участието на военни в мисии за преодоляване на щетите от бедствия и в охраната на границата.
От Министерския съвет изрично посочват, че „основният извод“ от него е, че „българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС“.
В документа все пак е отбелязано, че това продължава да се осъществява с редица затруднения, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника. По тази причина някои задачи се изпълняват с ограничения, посочват от МС. Основните констатирани проблеми са свързани с липсата на достатъчно военни. Вече 20% или около 6000 от длъжностите са незаети, признава правителството. За две години недокомплектът е нараснал двойно.
Затова в доклада се предлага в бюджета за следващата година да бъдат предвидени политики за най-сериозните проблеми на въоръжените сили. За пореден път се заявява искането бюджетът за отбрана да достигне 2% от БВП до 2024 г., в съответствие с решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс. „Предвиждат се също комплексни мерки, свързани както с реализирането на политика за устойчиво кариерно развитие на хората в отбраната и търсенето на възможности за повишаване на възнагражденията на военнослужещите, така и с повишаването на тяхното социално положение и издигането на престижа на военната професия“, посочват още от Министерския съвет.
Военният министър периодично повдига темата за вдигането на заплатите на военните, за да се
(377) (2)
dir.bg
Една партия се оценява, когато е на власт - през 2008 г. БСП приеха закон, с който оневиняват всяка корупция в държавата, каза премиерът Бойко Борисов във Варна
Там той участва в десетото юбилейно издание на Летния университет на МГЕРБ, предаде „Фокус“ .
С БСП няма да влизате в спор за антикорупционния закон. Една партия се оценява, когато е на власт, не когато е опозиция. Когато всички инструменти за управление са в нея. БСП, когато имаха на два пъти, поне откакто аз съм в политиката, възможност да приемат и приложат тези закони, приеха само един закон, който по своята същност е закон, защитаващ корупцията през 2008г. Задължавам всички от МГЕРБ и ПГ на ГЕРБ да прочетат и научат този закон, защото той показва истинската същност на БСП. След управлението на Тройната коалиция, те приеха закон, с който оневиняват всяка корупция в държавата по време на тяхното управление, заяви Борисов.
.„Когато спорите за такъв закон, казвате: „Много ви обичаме, много сте хубави, много сте умни, по-добри сте от нас, но когато ви се даде властта, вие приемате такъв закон“, допълни той.
Сега нашия - лош-хубав, го консултираме с Европа, с неправителствени организации и мислим, че предлагаме нещо добро. Аз не съм ги чул те да излязат и както в църквата да кажат „Отричаш ли се от Сатаната? Отричам се!“ Три пъти да излезе г-жа Нинова, да се отрече от Сатаната, сиреч от закона си от 2008 г. и да каже „Сега като сме се отрекли, и сме чисто нови, не сме 130-годишни, предлагаме този закон“ с радост ще я изслушам, каза още премиерът.
(268) (0)
В деня на Съединението ни присъедини и транспортен коридор, обяви премиерът Бойко Борисов след подписването на меморандума с Гърция.
И ние гледаме на председателството като Балканско, продължи министър-председателят. "Балканите от барутен погреб ще се превърнат в процъфтяващ регион", добави той. За осъществяването на връзката Солун-Русе ще разчитаме на пари от плана "Юнкер", "Дунавската стратегия" и ЕЦБ.
Присъединяването към стратегията за Дунав ще бъде обсъдено на срещата във Варна, която ще състои от 2 до 3 октомври. Освен това Борисов и Ципрас ще искат среща за проекта с Жан-Клод Юнкер.
Двамата премиери си говориха на малки имена през цялото време. "С Ципрас не искаме да говорим за миналото, а да гледаме бъдещето", отсече Бойко Борисов.
Копирано от standartnews.com
(234) (0)
.jpeg)
Георги Георгиев
Като защитна реакция спрямо негативните за себе си новини ГЕРБ вече усилено промотира термина "фалшива новина". С негова помощ те се надяват да дезавуират всяка информация, която им се струва неугодна. Но това показва и определено изчерпване на „торбата с лъжите” в ГЕРБ. Щом прибягват вече до щампи, те ще стават все по-нелицеприятни за публиката.
"Торбата с лъжите" в ГЕРБ е на изчерпване
ГЕРБ използваха лятното безвремие да тестват новите си политически послания, на които ще се гради стабилитета на управлението в следващата половин-една година. Това си е стара тяхна практика- да налагат своите теми над обществото, за да не лъсват косурите в управлението им. Защото изпуснат ли дневния ред от ръцете си, налага се да бягат на предсрочни избори. Те добре разбират, че от това и зависи съществуването на кабинета "Борисов-3", а не от парламентарни мнозинства, отношения с патриотчетата и бъдещото ни европредседателство.
Очевидно посланието им за стабилност ще остане водещо, но вече ще бъде сервирано с „гарнитура”. От една страна управляващите ще тръбят под път и над път за „изключителния” ни икономически растеж, а социолозите ще припяват, че, видите ли, вече и населението е почувствало най- накрая, по джоба си, същия този растеж. И изглежда е доволно. За първи път от 3 десетилетия насам. Разчита се, че никой няма да зададе елементарния въпрос, че именно през 2017 г в страната ни нямаше политиеска стабилност.
В началото на годината се чувстваше още ефекта от „цунамито Радев” на президентските избори, кабинетът "Борисов-2" си подаде оставката, имахме служебно правителство, а след това дойде и "Борисов-3". Ясно е, че дори да отхвърлим кощунствената мисъл, че икономическото оживление може да се дължи именно на факта, че ГЕРБ пет месеца бяха отстранени от държавната ясла и икономиката ни се е възползвала максимално от този факт, може с увереност да се твърди, че днешните управляващи нямат никакво отношение към икономическия растеж. Той се случва без тях и дори- въпреки тях.
Втората линия ни представя премиера Борисов като един дипломатически корифей на Балканския полуостров. Разбирам колко смешно звучи последното изречение, но и това го вече преживяхме. Сключеният договор за приятелство с Македнония бе представен едва ли не като продължение на борбите ни за национално обединение, а всъщност
юридически признахме съществуването на македонския език, de facto и наличието на македонска нация, която използва този език. Което е по-лошо, направихме го по начин, който допълнително усили напрежението между властта и опозицията в Скопие. Построихме си кула върху плаващи пясъци, която вероятно ще се срине в момента, в който ВМРО- ДПМНЕ дойде отново на власт. А това може да се случи още тази есен.
Колкото до визитата на Макрон, тя бе квинтесенция на байганьовшината ни. Още в момента на пристигането му, външната ни министърка снимаше с gsm как самолетът рулира по пистата, все едно фенка посреща любимата си музикална банда, после Бойко го разцелува по сикаджийски тертип и му представи официалната делагация, в която „всички parlez-vous franзais”, накрая се оплака, че някакви забравили да запалят лапмата и той искал да ги бие, с което международният ни пробив доби завършени очертания. Е, съгласихме се и с френската позиция за т. нар. работни командировки, която удря по има-няма 20-30 хиляди българи, ама нямаше как - баш ние ли ще трошим хатъра на франсето. И ако Макрон се е учудвал от българската сервилност, която само срещу празни обещания за Шенген и Еврозоната е готова да се съгласи на всичко, той явно не ни познава. Ние щяхме да му угодничим, дори само ако беше похвалил Черноморието ни. Де е виждал той дворци като този в Евксиноград!
Всъщност, истинската линия на поведение на Борисов и ГЕРБ във външната политика се свежда до търсенето на съвсем друг тип взаимоотношения. Които се изразяват в безпреклословното ни съгласие с всичко идващо от Брюксел и големите европейски столици, а ние само се надяваме, че срещу слугинажа ни те няма да врътват кранчето на еврофондовете и няма да се вглеждат детайлно в царящото беззаконие и корупция в страната.
Ако пък се вгледат, вече имаме с какво да им замажем очите - т. нар. антикорупционно законодателство. То на тази въдица в България вече няма кой да се хване, ама европейците може да ги баламосаме още за известно време - поне докато трае председателството. И ако има връх на дипломацията ни, той е, че ще лъжем европейците как се борим с корупцията в самия храм на корупцията- НДК.
И докато Унгария и Полша са нарочени за лошите момчета в Европейския съюз, защото се опитват да реанимират дебата за мястото на националните интереси в общността, то България на Борисов преследва чисто комерсиални цели. То не бяха транспортни коридори, то не беше газов хъб, с една дума, правителството се опитва да превърне в национален приоритет все неща, от които може да се краде. И които са лишени от всякаква интелектуална компонента.
Ще трябва медийните стратези на ГЕРБ да измислят нещо в движение и срещу президента Радев. Нескопосаните напъни на Цецо да омаскари държавния глава във връзка с избора на нов изтребител явно не са успели и сега Борисов трябва да се черви като чете социологически проучвания, които, не стига, че определят партията му за най-корумпирана, ами искат президентът да назначава шефа на антикорупционното звено. Което Бойко тълкува като покана за самоубийство.
Но може би пропагандата е само по-малката част от усилията, които полага ГЕРБ, за да ни манипулира. Разбира се, важно е какво и как минава през медиите, но в нашите условия е важно и какво се пропуска. Може само да си представяме мрежата от рекламни зависимости, неформални контакти, персонални обвързаности, с помоща на които новините ни се поднасят по начин, угоден за управляващите.
При аферата със суджука те се опитаха да изкарат историята под светлината на борбата с корупцията в собствените им редици. И загубиха. Публиката съзря в случилото се не рецидив, а симптом на герберското управление. Което е готово на всичко, дори да изпадне в конфузни ситуации, само и само да се обогатява.
Затова така бързо се спусна медийният похлупак при случая с убийството във Виноградец. Съобщиха ни, че ГЕРБ е изключил Лазар Влайков от редиците си и едва няколко дни по- късно той е арестуван. Пуснаха интервюта с близките на убития Наско Тонкев, но темата така и си остана във формата на семейната трагедия. Никой не се осмели да попита Борисов и Цветанов защо имат подобни кадри като Лазар Влайков, дали и останалите им местни феодали не се чувстват дотам всесилни, че на веселбите стрелят по сътрапезниците си за удоволствие, как е възможно правоохранителната им система само в рамките на няколко часа да прикрие публично убийство, на този фон колко ли още малки и едри далавери се потулват от полицията и прокуратурата, когато в тях са замесени хора на управляващите и т.н. Не бяха канени и маститите анализатори да ни кажат, дали скандалите около ГЕРБ не са белег на едно управление, което влиза в решителна фаза на своето разлагане, проядено от чувството за безнаказаност и безотговорност.
Като защитна реакция спрямо негативните за себе си новини ГЕРБ вече усилено промотира термина "фалшива новина". С негова помощ те се надяват да дезавуират всяка информация, която им се струва неугодна. Но това показва и определено изчерпване на „торбата с лъжите” в ГЕРБ. Щом прибягват вече до щампи, те ще стават все по-нелицеприятни за публиката. А после и досадни.
Като цяло, едва ли е добре да опитват да вкарат полемиката за собственото си управление в рамките на постулата добро или нищо. Знаем за кои се отнася това.
GLASOVE
