Второто пришествие на Антихриста - Шестнадесета глава: Диханието на Господа July 29, 2018

Острите осъдителни думи на Исая против Израил, които започват в Исая 9:8, са предшествани от прекрасно месианско пророчество. После, след справянето с Асур в глава 10, Исая отново се връща на темата за Месията в глава 11:

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. (Исая 11:1–4)

Вече разгледахме как преводът на Септуагинтата на тези седем „Духа” на Бога допълва разбирането ни. Септуагинтата ни помага и да разберем края на четвърти стих... „... и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца” (Септуагинта; удебеляването е добавено).

От този превод става ясно, че се говори за „нечестивеца” като за определено лице в единствено число, а не както общо се разбира „злите”, в мн.ч. Спомнете си, че в Исая 10:17 е написано, че Святият Израилев ще е пламък против Асур. От този контекст вярвам, че Исая 11:4 е още едно предсказание за смъртта на Асур, идваща от самото дихание на Месията. Това е точно същото нещо, което Павел предрича във 2 Солуняни 2:8-9, (който вероятно се позовава на същото това Писание): „Тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби  тогава, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса” (удебеляването е добавено).

Иисус Христос ще унищожи Асур, възкресения цар нефилим, с диханието на устата си, когато се завърне при Второто Си Пришествие. Ако някакво съмнение е останало относно това, Исая дава още едно пророчество, което казва точно същото нещо в Исая 30:27-33:

Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори, и пламъкът Му е силен; устата Му са пълни с негодуване, и езикът Му е като огън, който пояжда; диханието Му е като разлян поток... И ще загърми Господ с величествения Си глас и ще яви замаха на Своята мишца в силен гняв и в пламък на всепоядащ огън, в буря, в наводнение и в градушка от камъни.

Защото от гласа на Господа ще трепне Асур, с жезъл поразяван. И всяко движение на определения нему жезъл, който Господ ще сочи против него, ще бъде с тимпани и китари, и Той ще иде на опустошителна война против него. Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя - дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.

Исая ни казва, че осъждането на Асур е отдавна приготвено, „отдавна вече е уреден”, също като огромна погребална клада, която се издига надлън и нашир с дърва, готова и очакваща да бъде запалена. Господ Иисус, наречен тук „Името на Господа”, ще я запали с диханието, което излиза от устата Му.

Опустошителят

Един последен пасаж, който може би говори за огнената съдба на Антихриста, се намира в Исая 33. Той започва, казвайки: „Горко на тебе, който разоряваш...” във версията на крал Джеймс. „Разоряваш” идва от еврейския коренshaddad, който се превежда като „разправям се жестоко, плячкосвам, опустошавам, опропастявам, разрушавам, разорявам”. Ето как НАСБ превежда пасажа: „Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят” (Исая 33:1, НАСБ; удебеляването е добавено).

Пасажът продължава с апокалиптични изображения на Господа, идващ да съди от името на Сион, а текстът казва: „Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането Ми е огън, който ще ви погълне". (Исая 33:10–11, НАСБ; удебеляването е добавено).

От цялостния контекст на този пасаж изглежда „Опустошителят” сам ще бъде опустошен от диханието на Господа.

Името „Опустошител” като титла на Антихриста е напълно уместно, имайки предвид какво четем за безскрупулните завоевания на Асур в Исая 10. То също така стои в контраст със значението на името Йешуа – еврейското име на Иисус, което означава „Спасител”. Всъщност, намираме версия на думата йешуа в пасажа, точно след като е представен „Опустошителят”: „Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение[йешуа] в усилно време” (Исая 33:2).

Антихристът е наречен „Опустошител” и в книга Откровение, където Бездната се отваря и душата му е пусната да се всели отново в мъртвото му тяло:

Затръби и петият Ангел, я видях звезда, паднала от небето на земята; и даде и се ключът от кладенеца на бездната: тя отвори кладенеца на бездната, н излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии...

За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки - Аполион. (Откровение 9:1–3, 11)

Изследователите спорят през годините, дали Авадон е Антихристът. Някои казват, че той е просто паднал ангел и не може да е действителният Антихрист, но думата „ангел” просто означава „вестител” на гръцки и дори Иисус е наименуван като „ангел” в Откровение 10:10.

[Силният ангел е Иисус, чието описание се сравнява с Иисус като „синът человечески”, също показано в Откровение 14:14-16. Ангелът от Откровение 10 дава на Йоан да изяде свитък, също както на Йезекиил е даден да изяде свитък в Йезекиил 3:2. И двамата небесни даващи свитък са описани като имащи дъга около себе си. Йезекиил 1:28 казва, че това е „Господ”, следователно небесният могъщ ангел от Откровение 10 най-вероятно е Господ Иисус, чийто адов двойник е Антихристът – Авадон, ангелът на Бездната.]

Авадон е „Ангелът на Бездната”, а също и „Царят на Бездната”. Той е лидерът на демоничното войнство, което ще бъде пуснато, когато Бездната се отвори при Петата тръба от Откровение.

Душата на Авадон ще бъде пусната да се всели отново в тялото му, което ще накара да се почуди светът (Откровение 13:3 и 17:8), а скоро след това той ще ратифицира завета с Израил от Даниил 9:27, което ще бъде началната точка на т.нар. Седемгодишна Скръб, или Седемдесетата седмица на Даниил. Това е заветът, който Исая нарича „договор със смъртта и ада” по очевидни причини.

Името на Антихриста е дадено като Авадон на иврит и Аполион на гръцки. И двете имена означават „Опустошител”. Ето какво написах за различията между „Спасителя” и „Опустошителя” в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

В един момент през земното служение на Иисус Христос, Той праща някои от учениците Си в едно село в Самария, за да уредят престоя Му там напът за Йерусалим. Само че самарянското село отказва да приюти Иисуса и учениците Му и след като научават това, Яков и Йоан се приближават към Иисус и ядосано Му казват: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси” (Лука 9:54-56).

Самото име на Иисус, което е Йешуа на иврит, идва от еврейския корен йеша, което означава „спасявам”. От друга страна, двете имена на Антихриста, които са дадени в Откровение 9:11, са Авадон и Аполион, като и двете се превеждат „Опустошителят”. Иисус Месията е Спасителят на света, докато Антихристът е големият Опустошител.

Гръцкото име Аполион идва от гръцкия глагол απωλλύ, което означава „опустошавам”; това е думата, използвана в гръцкия Нов Завет в пасажа от Лука, цитиран по-горе. Името Аполион се свързва и с гръцката дума απώλεια, която означава „унищожение”. Апостол Павел използва тази дума, когато говори във Филипяни 3:18-19 за хората в света, които са „врагове на кръста Христов, чийто край е погибел”. Думата απώλεια се намира и в следното добре познато учение на Иисус:

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират” (Матей 7:13–14, НМВ)

Няколко различни версии на думата „унищожавам” могат да се намерят в класическата гръцка пиеса, написана от Есхил във връзка с гръцкия бог Аполон, който също така е наречен Аполион:

Касандра: Ах, горко ми! Ах, горко ми! Аполоне! Аполоне!

Хор: Какво заохка и завика Локсия? Та него не зоват с печални стонове!

Касандра: Ах, горко ми! Ах, горко ми! Аполоне! Аполоне!

Хор: Отново призоваваш бога с плачове, а този бог не подпомага скръбните.

Касандра: Аполоне! Аполоне! Ти, водителю, погубителю мой! Без мъка ме погуби ти за втори път!

Хор: Изглежда, че предсказва свойте бедствия. И в робството е с божи дар в душата си.

Касандра: Аполоне! Аполоне! Ти, водителю, погубителю мой! Без мъка ме погуби ти за втори път!

И кой е този гръцки бог Аполион, който тъй странно се появява в книга Откровение?

Чарлз Пенглейз е австралийски професор, който специализира в древногръцка и близкоизточна религия и митология. В книгата си „Гръцките митове и Месопотамия: Паралели и влияние в Омировите химни и Хезиод” Пенглейз внимателно и методично демонстрира, че гръцките митове и легенди за Аполон са били просто гръцки преразкази на вавилонските митове, вклюващи издигането на власт на Мардук, които самите те са били въз основа на по-ранни легенди за шумерския ловец/герой, известен като Нинурта.

Тъмно отражение #9:

Иисус Христос е Спасителят; Асур е Опустошителят.

Тъмно отражение #10:

На Иисус било дадено три години и половина служение с пълна власт на земята и Той го използвал, за да проповядва, изцелява и освобождава хората.

На Асур също ще бъде даден период от три и половина години с пълна власт, но той ще го използва, за да заблуждава, унищожава и да поробва хората.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто пришествие на Антихриста - Петнадесета глава: Жезълът на Божия гняв July 13, 2018

Гневът на Бога против Израил е първоначално изразен чрез четири осъждания, които са дадени едно след друго, като всяко едно от тях завършва с фразата, „При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна”.

След това Исая обяснява, че петото осъждане, което завършва наказанието против Израил, ще дойде чрез Асур, който е обяснен като самият жезъл в „простряната ръка на Бога”:

О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал. (Исая 10:5-6)

Съвременните преводачи не разбират наистина употребата на името „Асур” в неговия библейско-исторически контекст, затова отделната дума „Асур” понякога се превежда като Асирия, или Асирийци, а често объркващо като „Асириецът”. Само че еврейският текст рядко предхожда „Асур” с определителен член и много от преводите са заблуждаващи. Трябва просто да приемем, че еврейската дума „Асур” означава Асур, а след това да оставим глаголните времена и контекстът да определят, дали името трябва да се отнася към асирийския народ, асирийците, асирийския цар, или пък историческата фигура зад асирийците – самият Асур.

Понеже асирийците вярвали, че царят бил човешкият глас на бога Асур и изразяването на волята му на земята, вярвам че така трябва да разбираме горния пасаж от Исая. Той се отнася за царя и за духовната сила зад трона едновременно. Асур е „жезълът” на Божия гняв и Бог казва „Ще го пратя против нечестив народ...”

По това време народът на Израил бил уличен във вероотстъпничество и бил отхвърлил Бога. Те следвали идоли, подтискали бедните и не спазвали Закона. Изправени пред заплахата от Асирия, царете на Израил, противно на напътствията на пророците, неведнъж се предавали на Асур и предлагали да плащат дан. Що се отнасяло до асирийците, това доказвало, че Асур бил по-висш от Бога на Израил. Що се отнасяло до Бога, тези действия на покорство били без извинение.

За отбелязване е, че макар и Израил да отказва да се вслуша в предупрежденията на Исая, южното царство Юда при цар Езекия всъщност се вслушва в Исая. Господ чува молитвите на Езекия и вижда покаянието му и в отговор ангел Господен унищожава сто осемдесет и пет хиляди асирийски войници само за една нощ (Исая 37:36). Докато Божият народ Го почитал и слушал, те нямали абсолютно нищо, от което да се страхуват, дори и от най-великата военна сила на земята по онова време.

Само че греховете на северното царство Израил се били натрупали тъй високо, а сърцата им били тъй далеч от покаяние и тъй изпънлнени с гордост и бунт, че Божият съд в крайна сметка трябвало да се стовари. Избраният от Него инструмент за наказание бил Асур, описан като мъж, използвайки думи, които говорели за близки събития, както и за далечни събития, които няма да се изпълнят до Деня Господен, когато Асур отново ще се издигне като Божий инструмент, за да предизивика последното покаяние на Израил.

Както ще покажем, това велико пророчество против Израил и Асур започва в Исая 9:8, но не свършва преди Исая 14:27, когато темите, които са въведени в началото, са доведени докрай.

Бог осъжда Асур

Петте осъждания против Израил, които идват от „простряната ръка” на Господа, завършват с унищожаването на Израил в ръцете на Асур в Исая 10:6. Оттам насетне Словото на Господа се променя от бидейки против Израил към бидейки против Асур. Бог ще използва Асур – „горда и бунтовна” фигура, за да накаже Израил, „горд и бунтовен народ” – а след това Бог ще накаже самия Асур. Ето какво пише Исая:

О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал.

Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде - да разори и изтреби много народи.

Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе? Не взех ли земята над Вавилон и Халне, гдето кулата бе построена? И не взех ли Арабия и Дамаск и Самария?

Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Йерусалим и Самария, - то не ще ли направя същото с Йерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли? (Исая 10:5-11; удебелената част от текста се намира само в Септуагинтата).

Отново Септуагинтата предоставя, в стих 9, препратка към Вавилонската кула, която липсва в текста на Масората. „Вавилон и Халне, гдето кулата бе построена”, се отнася за градовете Вавилон (Ериду) и Халне, които били два от главните градове в сърцето на империята на Нимрод, както е дадено в Битие 10:10. Исая продължава:

И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Йерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски [буквално: „цар Асур”] и пустославието на високо дигнатите му очи. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.

Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!

Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. (Исая 10:12–19)

Този пасаж започва с преместването на обхвата на пророчеството към времето на края. Исая пише, че цар Асур няма да бъде наказан, докато Господ не е извършил „всичкото Си дело на планина Сион и Йерусалим”. Краят на пасажа дава първата препратка от много в Исая, които говорят, че Асур Антихристът ще загине в ръцете на Месията – Святият Израилев – който ще го унищожи с огън. След това Исая продължава:

И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев. Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни. Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда; защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя.

Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет. Още малко,твърде малко, - и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби. И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет. И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.

Той отива против Ангай, преминава Магедо, трупа храните си в Михмас. Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга. Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте! Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат. Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.

Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, - и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите - наземи съборени. И горския гъстак Той ще изсече с желязо, - и Ливан ще падне от Всемогъщия. (Исая 10:20–34, удебелената част от текста е от Септуагинтата)

От този момент е необходимо да преместим перспективата си напълно към свършека на времето, преди да можем напълно да оценим тази част от пророчеството на Исая против Асур. „Денят Господен” от свършека на времето ще се изпълни във връзка с поседните седем години от пророчеството на Даниил за „Седемдесетте седмици” (Даниил 9:24-27). Този седемгодишен период ще започне с „ратифицирането” на завета, който ще бъде направен между възкресения Антихрист и лидерите на Израел. По средата на този седемгодишен период знаем, че Антихристът ще се установи в Йерусалимския Храм и ще обяви себе си за Бог, както пише Павел във 2 Солуняни 2:4.

Богохулническото превземане ма Храма ще е началното действие на последния три и половина годишен период на глобално господство на Антихриста, който период е споменаван из цялото Откровение и в книгата на Даниил.

В пасажа на Исая по-горе откриваме препратка към Мегидо в Спетуагинтата в стих 28, където Асур ще пристигне преди да се установи в Михмас и ще „трупа храните си”. Това е регионът на Мегидо, наречен още Армагедон в Откровение 16:6, където Иисус Христос ще унищожи Антихриста и войските му.

Унищожението, което е определено

Краят на Антихриста се намеква и в контекста на фразата решеното изтребление в Исая 10:23. Тази фраза е съставена от двете еврейски думи kalah charats. Думата kalah е преведена в Съгласуването на Стронг като „завършване, приключване, пълен край, пълно унищожение, погубване, изтребление”. Думата charats се появява в Библията дванадесет пъти и в повечето случаи е преведена като „определено”.

На трите места в Библията, където тези две думи се появяват заедно, „унищожението, което е определено” говори конкретно за края на времето във връзка с последния съд на земята и унищожаването на Антихриста:

„Защото решеното изтребление [kalah charats] ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя” (Исая 10:23).

„И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба [kalah charats] за цяла земя” (Исая 28:22).

„И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел [kalah charats] ще постигне опустошителя” (Даниил 9:27).

Завет със Смъртта и Ада

Много библейски изследователи вярват, че Исая 28:14-22 описва точно същия завет, който е утвърден в Даниил 9:27 между Антихриста и Израил. Ако това е вярно, както нашият анализ на „унищожението, което е определено” предполага, то Исая ни предлага допълнително доказателство, че сме прави да вярваме, че Антихристът ще бъде възкресеният Асур (Нимрод). Ето какво пише Исая за този завет:

И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Йерусалим. Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием".

Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.

И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои.Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете отъпкани. Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.

Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя. (Исая 28:14–22)

Лидерите на Израел ще вярват, че са направили „съюз със смъртта и договор с преизподнята”, понеже на Антихриста, който ще се появи в края на времето като петхилядигодишен труп, който е бил възкресен от мъртвите от душа, излязла от Бездната, ще се гледа като на някого, който е господар на ада и дори на самата смърт.

Тази провокативна възможност ни помага да изясним ужасената реакция на хората на земята при появата на Антихриста, както е описана в Откровение:

„И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя.Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра” (Откровение 13:3).

„Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува” (Откровение 17:8).

Следващата глава ще даде още повече доказателства, че Нимрод, познат на пророк Исая като „Асур”, ще бъде този възкресен Антихрист.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто пришествие на Антихриста - Четиринадесета глава: Голямото отстъпление на Израиля June 22, 2018

Когато растях в Кламат Фолс, Орегън в началото на 80-те, учех в едно малко начално училище на Адвентистите от Седмия ден. И до днес благодаря на Бога за библейската основа, която получих от учителите ми през тези години. По онова време от всеки ученик се очакваше да си има любим Библейски стих, който да може да цитира наизуст. Моят беше Исая 9:6, „Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира”.

Вярващите в Библията християни са напълно наясно, че пророк Исая пише надълго и нашироко за идването на великия Избавител на Израиля. Той е този, който предрича девственото раждане, както и жертвената смърт на израилевия „Страдащия Раб”. Описан е и като триумфа на Месията над враговете израилеви и славата на Месианското Му Царство.

Това, което не се разбира напълно обаче, е че Исая пише също така надълго и нашироко и за анти-Месията. Често тези пророчества се дават паралелно и в контраст с пророчествата за Иисус Христос. Тази реалност идва ясно на фокус, след като разберем, както св. Викторин твърди в края на трети век, че Ашур е Антихристът. Но преди да се обърнем към Исая, е нужно да имаме някаква представа за историческата обстановка около събитията, които накарали Словото Господне да се прояви у Исая.

Голямата асирийска заплаха

Битие описва основаването на северната част на империята на Нимрод, след като той отпътува в образа на „Асур”: „От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град” (Битие 10:11-12).

След разпадането на великата Урукска империя около 3100 г.пр.Хр., чуваме съвсем малко за народа на Асирия до коло 1800 г.пр.Хр. По това време едно царство, което се наричало „Асур’, започва да се разширява в същия регион, където най-напред били основани градове от Ащур. Тези хора били „народът на Асур”, които властвали от столичния си град Асур и почитали бога Асур.

Ранната история на народа на Асур била засенчена от Вавилонската империя на Хамураби и Асур не се появява действително отново като агресивна регионална сила до малко след смъртта на цар Соломон (931 г.пр.Хр.). Библейският историк Юджийн Х. Мерил описва пробуждането на голямата Асирийска заплаха:

Ясно е в очите на света, включително Арам и Палестина, били приковани върху един народ – могъща Асирия. Възродената империя била започнала продължително придвижване на запад при Адад-нирари II (911-891). То се засилило при Тикулти-Нинурта II (890-884), а по времето на Ахав и Йосафат било стигнало извънредно заплашителни размери под Ашур-насирпал II (883-859). До около 875 той бил натиснал на запад чак до... горен Ефрат, довеждайки всичките арамейски държави под асирийски контрол. Наследникът му обаче, Шалманесер II (858-824), пръв дава да се разбере, че целта на Асирия е да разшири хегемонията си над целия западен свят.

През 931 г.пр.Хр. обединеното царство Израил било разделено на северно царство Израил (десет племена) и южно царство Юда (племената Юда и Вениамин). Столицата на Израил била в Самария, а народът често бил наричан „Ефрем” от пророците, понеже Ефрем било най-голямото и най-влиятелното племе в Израил. Столицата на Юда била в Йерусалим и те запазили контрола над Храма и религиозните служби. Юда носела със себе си и Месианското обещание от Битие 49:10.

В годините след разпада на Израил и двата народа се редували между периоди на вяра в Бога и открито бунтуване. Периодът 850-700 г.пр.Хр. бил този, в който Бог издига много от могъщите пророци на Стария завет: Илия, Елисей, Йона, Амос, Осия, Исая и Михей.

Чрез пророците Бог обещава закрила и разцвет на Израил и Юда, ако само се обърнат към Него, но в крайна сметка и двата народа падат поради съчетание от гордост, страх и липса и у двата на вяра и вярност към Бога.

Първият асирийски опит за покоряване на северното царство Израил настъпва през 853 г.пр.Хр., но нашествениците са отблъснати от обединените войски на на цар Ахав от Израил и царят на Арам, който властвал от Дамаск.

Асирийците се завръщат през 841 г.пр.Хр., но този път новият цар на Израил Ииуй предава царя на Арам и подписва договор с цар Шалманесер от Асирия, чиито войски прегазват и разграбват Арам, а след това взимат дан от Самария. Пълзенето на цар Ииуй в краката на Шалманесер е показано върху известния Черен обелиск. Издяланият текст е, „Налогът на Ииуй, син на Омри: Получих от него сребро, злато, златен бокал, златна ваза с остро дъно, златни чаши, златни кофи, бакър, царски жезъл [и] копия”.

Забележете крилатия слънчев диск пред Шалманесер, който представлява бога Асур и се появява по всички асирийски надписи. Забележете и изображението на Асур, държащ лъка долу, което било обичайно изображение на Асур и което се сравнява с лъка, държан от завоевателя, описан при Първия Печат в Откровение.

Духовната сила зад съкрушителните войски на Асирия е спомената от царя на Асирия в надпис, който възхвалява последвалото завоюване на Дамаск, което се случило през 803 г.пр.Хр.:

Срещу Арам тръгнах. Мари, цар на Арам, в Дамаск царския му град, обсадих. Ужасяващият блясък на Асур... съкруши го и той прегърна краката ми, стана ми васал. 2300 таланта сребро, 20 таланта злато, 3000 таланта мед, 5000 таланта желязо, оцветена вълна и ленени одежди, легло от слонова кост, кресло от слонова кост... неговата собственост и стоки в неизмерими количества в Дамаск, царския му град, в палата му, получих.

Ето какво написах за годините, които последвали, в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

През следващите петдесет години царствата Израил и Юда преминали през период на относителен мир, макр и да били водени от царе, които невинаги спазвали Божиите заповеди. Асирийската империя останала в отбранителна позиция, а по някое време при царуването на цар Асур-дан III (772-755) пророк Йона изпълнил мисията си за град Ниневия. По същото това време пророк Амос започва да изрича предупреждения към децата на Израиля, които се били отдали на удобства и самодоволство и които забравяли да изпълняват задълженията си към Господа. Амос пророкувал против цар Йеровоам II, като казвал, че щял да умре в битка (изпълнено през 753 г.), и Амос бил първият предрекъл, че Израил ще бъде взет за пленник: “…твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си” (Амос 7:17).

Служението на великопророк Исая започнало около 740 г.пр.Хр. в края на царуването на юдейския цар Узия. Според 4 Царства 15-16, както цар Узия, така и синът му Йотам били верни на Господа. Само че с кончината на Йотам, Юда започва да се управлява от сина му цар Ахаз, който се отвръща от Бога и прегръща езичническите практики на околните народи. (4 Царства 16:1-4). Поради тази причина ни се казва, че Бог издигнал околните народи, за да накаже Юда. По онова време Асирия отново започвала да налага господството си и за да се противопоставят на това, народите на Израил и Арам (със столица Дамаск), сформирали съюз. Само че цар Ахаз отказал да се присъедини към този съюз и така, през 735 г.пр.Хр., войските на Израил и Арам нахлули в Юда. С появата на тази заплаха Бог призовал пророк Исая да говори на цар Ахаз, но Божието послание било отхвърлено от царя. (Исая 7:1-12). Вместо да се опре на вярата си в Бога, Ахаз почитал боговете на Дамаск (2 Летописи 28:23) и се обърнал към царство Асирия (Ашур) като свой потенциален спасител:

Ахаз прати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск да кажат: аз съм твой раб и твой син; дойди и ме защити от ръката на сирийския цар и от ръката на израилския цар, които са се дигнали против мене. Ахаз взе сребро и злато, колкото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го прати дар на асирийския цар. Асирийският цар го послуша: и отиде асирийският цар в Дамаск, превзе го и пресели жителите му в Кир, а Рецина уби. (4 Царства 16:7-9)

Разрушаването на Дамаск се случило през 732 г.пр.Хр., което отбелязва края на древното Арамско царство, (макар и арамейският език, на който говорели Иисус и учениците му, да оцелял). Асирийските войски разорили и Израил и взели много пленници. През това хаотично време цар Факей от Израил бил убит и мястото му заема цар Осия. Осия веднага се заклева във вярност на Асирия и започва да плаща годишен налог. Само че няколко години по-късно спира да плаща този налог и се обръща към Египет за защита. В резултат на това неподчинение цар Шалманесер V от Асирия нахлува в Израил с войските си през 722 г.пр.Хр. и напълно унищожава царството Израилево, депортирайки стотици хиляди пленници в Асирия. Според 4 Царства 17 това се случило само заради упоритото непослушание на израилевия народ.

Това е контекстът, от който да разберем пророчествата на Исая по отношение на Ашур и идващия Месия, но преди да продължим натам, първо трябва да погледнем асирийското разбиране за техния бог Асур и националната им роля като охотни и послушни слуги в разиряването на териториите на Асур на земята.

Асур е цар! Асур е цар!

Възвестяването „Асур е цар! Асур е цар!” е обяснено в една книга със същото заглавие, с подзаглавие „Религията в упражняването на власт в Нео-Асирийската империя”, написана от Стивън У. Холоуей. Според Холоуей това било възвестяването, изричано от Първожреца на Асур, когато нов цар влизал в Храма на Асур, за да бъде признат за властващ авторитет на Асирийската империя. Холоуей пише:

Богът Асур, покровител на древния столичен град и глава на държавния пантеон... публично се идентифицира като цар, дори когато новият земен цар поеме властта. Новият цар не става член на държавния пантеон, а още по-малко се абсорбира в бога Асур. Държавата, създавайки монарх, ознаменува чрез загатнатия vox populi, че божествената имперска воля да се разширят границите на земята на Асур, е една и съща с тази на земния цар. Това загатва, че неговата дипломация, военна сила и административна съобразителност ще уголемят Асирийската империя и в контекста на ритуалната и имперска култура, съобщава че идеологията на новия цар ще задоволява бога покровител и хората от земята на Асур. Парадоксът на земен цар, който въплъщава имперската воля за власт на Асур е идеологическата опорна точка на три столетия Нео-Асирийски външни отношения.

Холоуей обяснява, че едно от централните вярвания на асирийския държавен култ било вярването в имперската експанзия под прекия контрол и водачество на Асур. Един термин, който се среща по всички асирийски текстове, е терминът „Яремът на Асур”. Холоуей пише, че това било „пропагандна стенография” за регионите и провинциите, които били покорени и доведени под контрола на Асур.

В главата, озаглавена „Терор в Имперските занимания”, Холоуей обяснява, че „...всеки елемент на всяка победна асирийска кампания бил акт на религиозен империализъм, тъй като цялото начинание на завоеванието се предприемало по заповед на Асур и великите богове на Асирия...”

Произходът на термина „Яремът на Асур” може да се проследи чак до експанзията на царство Урук при цар Енмеркар, както се разказва в шумерския епос „Енмеркар и Господарят на Арата”.  В повестованието Енмеркар моли богинята Инана да накара царството Арата да се „преклони под ярема на Урук”, за да може той да се сдобие с камъни, необходими за построяването на великия храм-кула Абзу за бога Енки. Вече изнесохме доказателства, че това била Вавилонската кула, построена в Ериду – първоначалното място на нимродовия град Вавилон. Това е допълнително доказателство, че Асур – централният бог на асирийците – всъщност бил сатанински контролирана репрезентация на Нимрод – първоначалният основател на асирийския народ и строител на Вавилонската кула.

Израил мисли немислимото

В първите глави на книгата на Исая Бог заповядвана пророка да говори за неща, случващи се по времето на царуване и на двамата царе на Юда и Израил. В 8 глава той предрича падането на Самария – столичният град на Израил – и на Дамаск – столицата на Арам – в ръцете на асирийците. Исая завършва главата, като приканва Божия народ да се отвърне от идолите и окултните източници, като медиуми и спиритуалисти, и да се върне при Бога. Исая казва, че ако не се покаят, ги очаква мрак и мъка.

В следващата глава Исая противопоставя предното негативно слово с позитивно слово на окуражаване, което гледа към изкупление и победа чрез Месията на Израил. Той ще се роди у Израиля и ще порасте, за да победи враговете на Бога и да установи царство, което ще трае вечно.

След това славно обещание за неизбежния триумф на Месията и Царството Му, на Исая е заповядано да обърне вниманието си назад към северното царство Израил и да обясни защо Бог е решил да накаже народа, като го предаде на асирийците:

Господ праща смърт на Иакова, и тя слиза върху Израиля, за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват: тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците и кедрите ще изсечем и ще си построим кула.(Исая 9:8-10, LXX)

Това, което Господ казва на Израил този път, не може да бъде пропуснато или разбрано погрешно. Сравнете превода на Септуагинтата от горния пасаж с Новата версия на превода на крал Джеймс на Битие 11:3-4:

И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и... да си съградим... кула...

С това въведение на Божия съд срещу Израиля Той казва, че отстъплението на Израил е толкова дълбоко и тъй пълно, че сякаш израилевият народ казва в гордото си и бунтовно сърце, „Тухлите на Вавилонската кула паднаха, но елате, да дяламе камъни и да сечем греди, за да можем да я съградим отново!”

Вавилонската кула била първоначалният и основен символ на човешкото високомерие и бунт срещу Бога и тук Бог сравнява отстъплението на Израил с първото отстъпление след Потопа при Вавилон, в резултат на което се създава цялата езичническа система. Божият гняв бил подпален както никога преди, а осъждането следвало със сигурност.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто пришествие на Антихриста - Тринадесета глава: Апотеозът на Нимрод June 15, 2018

Цивилизацията, известна като древен Шумер, започнала вследствие на падането на Урук. Това е периодът (3100 до 2300 г.пр.Хр.), през който писмеността става изкуство, когато шумерите записват разбирането си за света върху глинени плочи, които били изпечени в камък.

Впоследствие разпространението на шумерското писмо, което вероятно започнало в град Нипур, постепенно довело до приемането на шумерския като регионален език, преодолявайки „смесването на езиците”, което се било случило във Вавилон. По същото време били интегрирани и религиозните вярвания и културата на Шумер излязла с обща религия. Както бе показано, тази религия се въртяла около и била насочвана от мрачния бог Енки, който представлявал изопачено виждане на историята и целта на човечеството.

Кратка история

Според Шумерския списък на царете династията Киш е първата, която се появява след Потопа. Показахме, че тази династия била прекъсната от Урукската експанзия и царуването на Енмеркар. След падането на Урук, Киш сякаш отново се появява като регионална сила, която изтрайва до появата на Гилгамеш Урукски, който побеждава последния цар от Първата династия на Киш около 2680 г.пр.Хр.

Церемониална маска на Саргон Акадски.

Следващата голяма фигура, която се появява, е Саргон Акадски, чието царство се издига от средна Месопотамия и трае до ок. 2334-2279 г/пр.Хр. Завоеванията на Саргон правят и родният му акадски език да добие известност, който в крайна сметка заменя шумерския като доминантен език на Месопотамия. Според хронологията на Септуагинта, Авраам бил призован от Бога да напусне южно-шумерския град Ур около 2247 г.пр.Хр. – няколко десетилетия след смъртта на Саргон.

Няколко века по-късно друга империя се издига от централна Месопотамия, която е Вавилонското царство, управлявано от Церемониалната маска на Саргон Акадски – известният законодател цар Хамураби (ок. 1792-1750 г.пр.Хр.), който за кратко обединява цяла Месопотамия. Царуването на Хамураби е важно, понеже той оказва голямо влияние и върхурелигиозните вярвания на целия регион, което също така повлиява на много от околните култури. Това, за което говоря, е появата на „Енума Елиш”, в която един нов бог, Мардук, превзема пантеона и се явява като господар на небето и земята. Това било революция в езичническия пантеон.

Паметта на Нимрод

Думата апотеоз означава „да станеш бог”. Вече знаем, че седемдесетте ангела, които слезли при Вавилонската кула били почитани като „богове” от Езичническите народи. Също така идентифицирахме и бога Енки като историческия Сатана, върховния водач на тези ангели. Ако Нимрод е бил син на Сатана/Енки, това означава, че той е бил „полу-бог” чрез този генетичен баща. Тъй че от самото начало, поради ръста си, силата, хитростта и влиянието си, Нимрод несъмнено бил почитан като „бог”.

След падането на царството му, империята на Нимрод била раздробена, но близките градове, които били най-големите благодетели на тази първа суперсила, несъмнено запомнили и почитали великия си цар Нимрод. Древните шумери продължили да почитат Нимрод като бог дори след смъртта му. Само че поради първоначалното „смесване на езиците” много от тези градове го познавали под различни имена. Например, като Нинурта, Нингирсу, Забаба, Асарлухи, Асур или Мардук, както ще проучим сега.

Градовете Гирсу и Лагаш почитали бога Нингирсу като свой главен бог. Той бил много подобен на бога Нинурта, който бил главният бог на градовете Кисура и Марад. Всичките тези четири града датират до 2700 г.пр.Хр. или по-рано. Интерсното е, че и Нингирсу, и Нинурта са имена на героя, на когото се приписвало посичането на седмоглавия змей, както бе озсъдено в предишната глава. Тъй че изглежда, че на самия Нимрод се приписвало прекратяването на символичното представяне на залахата, която всъщност той бил започнал.

Възможността споменът за Нимрод да се е запазил в митовете за шумерския бог Нинурта е изследвана от К. Ван Дер Торн и П. В. Ван Дер Хорст в статията им „Нимрод преди и след Библията”:

В няколко отношения тогава Нинурта пасва на описанието на Нимрод, дадено в Битие 10:8-12. Литературната традиция на Месопотамия прави Нинурта наистина „първия герой на земята”. Героизмът му често се изразява главно в подвизите му като страхотен ловец (gibbфr sayid) на митични животни. Също и властта (mamlдkд), приписвана на Нимрод, има еквивалента си в кариерата на Нинурта... В клиновидната литература Нинурта е почитан като основателя на месопотамската цивилизация. Макар и наличият текст да не казва, че е строил градове, намекват че положил основите на целия цивилизован живот и по този начин е създал условията, при които човешките селища да процъвтяват.

Според теологията на Нипур, Нинурта не само стои в началото на земеделието – той държи МЕ-тата, силите на цивилизования живот. В зората на шумерското общество, казват източниците ни, Нинурта пътува до Ериду – градът на бога Енки. Там боговете се съветват относно него с върховната власт. Поверено му е да бъде водач на боговете, тъй че цялата вселена да е под негова команда. Съчинението Angim dimma разказва за триумфалното му завръщане от Ериду в Нипур, след като боговете го били обявили за цар. Там е посрещнат в храма си... откъдето ще царува над всички краища на вселената.

Вече разказахме как град Киш в крайна сметка става господстващ в региона след Вавилонската кула. Главният им бог бил известен като Забаба, който е дефиниран в книгата „Богове, демони и вимволи на древна Месопотамия”:

Забаба бил местният бог на важния град Киш в северна Вавилония. Култът му вече е засвидетелстван от Ранния династичен период. В местното предание на Киш съпругата му Инана/Ищар и поклонението към Инана от Киш било важен вторичен култ към богинята. Личността на Забаба се явява като бог на войната, а от Стария вавилонски период той се идентифицира с Нингурсу или Нинурта. В един списък с богове той е описан като „Мардук на битката”. Главният култов център на Забаба бил храмът Е-метеурсаг в Киш. Жезъл с глава на орел бил неговият символ.

Забаба бил и личният бог на Саргон Велики от Акад. Столицата на Саргон все още не е открита и разкопана от археолозите, но ние знаем, че той построил величествени храмове там за бога Забаба и богинята-воин Ищар – двете му любими божества.

Споменът за Нимрод се пазел и от град Куара, където той бил почитан като бога Ашарлухи:

Ашарлухи:

Първоначално богът на Куара – село до Ериду – Ашарлухи бил свързван с Енки (бога на Ериду) и с магическо познание – специалното качество на Енки. Ашарлухи бил считан за син на Енки и Дамгалнуна, а когато Мардук получава титлата син на Еа (акадското име на Енки), било естествено Ашарлухи да се абсорбира в личността на Мардук. Един химн от Стария вавилонски период се обръща към Ашарлухи като река на изпитанията... като първороден син на Енки и като Мардук. В Стандартната вавилонска магическа традиция Ашарлухи се използва като алтернативно име на Мардук в заклинания и молитви.

В името Ашарлухи виждаме и доказателство за другото библейско и историческо име на Нимрод, което е Ашур или Асур.

След Вавилон най-напред се появява царството Асирия като регионална сила около 1800 г.пр.Хр., но само няколко десетилетия по-късно временно е покорено от Хамураби. Името на техния народ, град и главен бог било Асур. В това има смисъл, понеже знаем, че Нимрод, наречен Ашур, установява градовете в региона според Битие 10:11-12. Ще говорим повече за Ашур в следващата глава, когато започнем задълбоченото си проучване на пророчествата на Исая.

Божеството-покровител на средно-месопотамския град Вавилон бил бог Мардук. Това, което първоначално било местен култ, се разпространило из целия регион чрез завоеванията на Хамураби. Този легендарен цар е известен с учредяването на прочутия Законник на Хамураби за управлението на земите му, а също така спонсорира създаването и разпространяването на „Енума Елиш” – известният епос на сътворението, който издигал Мардук като новия и безспорен световен „Цар на Боговете”.

В „Енума Елиш” виждаме, че Мардук – обожествен спомен за отдавна мъртвия Нефилим-цар Нимрод – ясно е назован като „син на Енки”.

След като Еа [Енки] бе надвил и стъпкал враговете си, бе си осигурил триумфа над враговете си и бе починал в дълбок мир в свещената си камера, която нарече „Абзу”... Там в камерата на съдбите, обиталището на орисиите, роди се бог – най-способният и най-мъдър от боговете... В сърцето на святата Абзу, Мардук бе създаден.

При имената му нека боговете треперят от страх в обиталищата си. Ашар-лухи е първото му име... Ашар, дарител на обработваема земя, който установява границите ѝ, създателят на зърно и билки, който прави растенията да никнат.

Тялото му бе красиво; когато повдигнеше очи, заблестяваха ярки светлини; походката му бе величествена; той си бе водач поначало. Когато Еа [Енки], който го роди, го видя, ликуваше, сияеше и сърцето му пееше, понеже видя, че е съвършен... когато размърдаше устни, огнен език изригваше. Исполински крайници, тъй високо той стоеше, че издигаше се над най-високия бог; той бе силен и носеше славата на десетима и светкавиците им около него играеха. „Сине мой, сине мой, сине на слънцето и на небесното слънце!”.

Вавилонска фреска на Мардук в битка с Тиамат.

Сатана се преоткрива

С нов водач начело на пантеона на боговете се заличило доста от духовното объркване, поне от езичническа гледна точка. Всичките богове станали по същество незначителни и новото поколение, предвождано от Мардук, гордо стъпило на сцената.

Възходът на Мардук като глава на пантеона е съпътстван от възхода на Ваал над бога Ел в ханаанската религия; асирийците последвали и възприели „Енума Елиш”, като просто заместили Асур с Мардук; по-късно гърците разбирали тази промяна като замяната на Хронос със Зевс, а за римляните това било Юпитер, засенчващ Сатурн.

Това било процес на наслагване на поколенията и той отдалечавал езичническия свят от познаването на първоначалния „Бог Творец”, или поне го правел напълно маловажен за езичническия ум. Всъщност, ако обърнем внимание на класическите писатели от късния гръцки и римски свят, ще видим, че на Зевс/Юпитер все повече се гледало като на стар бог, а процесът на наследяване бил готов да бъде повторен от Аполон, сина на Зевс. Само че идването на Иисус Христос възпряло всяко аполонско превключване, което вероятно е било планирано от духовните сили зад езичническата система.

И тъй, кой бил този нов Бог, в действителност? Дали жреците на Мардук, Ваал и Зевс са били манипулирани от духа на Нимрод, действащ отвъд гроба? Предполгам, че това е възможно, понеже Йоан пише в 1 Йоаново 4:3, че „духът на Антихриста” е в света. Само че аз вярвам, че в контекста Йоан използва „дух” в по-широк смисъл, както е в „дух на бунт” или „дух на непокорство”, и не се отнася специфично към действителния дух на Нимрод, манипулиращ световните събития от там, където душата му е задържана в Бездната.

Книга Откровение предлага, вярвам, бегъл поглед към духовната сила зад централния бог на езичническата система. Той идва от самия Иисус в посланието Му към църквата в Пергам:

И на ангела на пергамската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи двуострия меч: зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната. (Откровение 2:12-13)

Според Иисус, „седалището на Сатана” се намирало в Пергам – градът, „среди който живее сатаната”. Изследователите вярват, че тази препратка в Откровение се отнасяла за „Великия олтар на Зевс”, намиращ се в Пергам.

Ето моето описание на този олтар в онлайн поредицата ми „Против Световните Сили”:

Този велик олтар, наричан от историците „най-изящният олтар, построяван някога”, бил завършен през около 180 г.пр.Хр. Сданието се издигало на дванадесет метра височина, измервало се на над тридесет метра дължина, а стълбите, които се изкачвали на горното ниво, били двадесет метра широки. Най-впечатляващият аспект на олтара обаче, били изкусните изображения, изваяни във фризове, които ограждали долното ниво на олтара. Всичко на всичко имало почти сто и двадесет метра фризове, който някои експерти казват, че бележели зенита на гръцката скулптура.

Скулптурите изобразявали поражението на Титаните от Зевс, Херкулес и Атина, и основаването на Пергам от сина на Херкулес. Величествените фризове са известни като „първият познат пример за продължителен разказ в скулптурата” и съдържали репрезентации на 34 богини, 20 бога, 59 великана и 28 животни.

Този древен монументален шедьовър бил открит от германския строител на железници Карл Хуман през 1875 г., аняколко години по-късно той започнал да разкопава и да намира парчета изящни фризове, които изпращал в Германия. През 1930 г. била издигната реплика на целия масивен олтар с части от първоначалните фризове в новопостроения Пергамски музей в Берлин.

Появата на древния „Велик Олтар на Зевс” – който Иисус нарича трона на Сатана – в Берлин, Германия точно преди възхода на Хитлер и Третия райх, потвърди виждането ми, че Хитлер е бил седмият цар на Сатана и е завоевателната фигура, показана при първия Печат от Откровение.

Думите на Иисус показват и, че Той ясно гледал на Зевс – властващият бог на гръцката езичническа система – като на въплъщение на самия Сатана.

Столицата на древногръцката култура била Атина, анай-святото място бил храмът, известен като Партенона. Библейският изследовател Робърт Бауи Джонсън Мл. е изследвал Партенона и е написал няколко книги върху гръцката религия и как тя се свързва с книга Битие, включително „Кодексът на Партенона” (2004). Аз се позовавам на вижданията на Джонсън в статията ми „Против Световните Сили”:

Зевс бил известен и под името Зевс Фанеос, което означава „Този, който се появява като светлина и донася светлина”. Джонсън се позовава на 2 Коринтяни 11:14, където Павел заявява, че „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината”. Джонсън вярва, че тази „Светлина”, този „миг на просветване”, който породил „човешкото съзнание”, бил за езичническия свят мигът, когато Ева триумфиращо приела забранения плод от змията в Едемската градина и се сдобила с познаване на доброто и злото за цялото човечество.

Джонсън обяснява, че Зевс се характеризира в Партенона и в цялата гръцка култура като змия, и се позовава на множество древни описания, включително едно, намерено в пристанището на Атина, което датира до четвърти век пр.Хр., което описва увита, брадата змия с надпис „Зевс Мелихиос”... Джонсън цитира от авторитетен гръцки изследовател, Джейн Елън Харисън – открито признат атеист, която пише следното в проучването си върху гръцката религия:

Изправени сме лице в лице с удивителния факт, че Зевс – бащата на боговете и човеците – е описван от поклонниците си като змия... Човешкият образ на Зевс тихичко се е плъзнал на мястото на старата змия-бог. Изкуството ясно изважда на показ това, което е било замъглено с ритуали и митологии. Не че Зевс Олимпиецът има „подземен аспект”; грубият факт е, че той от високия въздух, от гърма и светкавицата, изтиква една древна змия-демон от долния свят – Мелихиос.

Гърците гледали на Зевс като на баща, спасител и просветител на човешката раса, а главният му символ бил змията – съвсем същото създание, което било прокълнато от Бога затуй, че заблудило Адам и Ева. В обширната колекция на древногръцкото религиозно изкуство репрезентациите на второстепенните богове и богини често са придружавани от змии. Всъщност гигантската статуя на Атина от злато и слонова кост, която стояла в Партенона, била придружена от фигура на голяма змия с глава, издигната високо отляво на Атина, издигайки се до нея, сякаш ѝ е домашен любимец.

Джонсън обяснява, че появата на змии до много гръцки божества показва, че тези божества са част от змийската „система на просветление и жертва”. Само че репрезентациите на човешката фигура на Зевс никога не са придружавани от змия. Джонсън обяснява, че това е така, понеже Зевс не е подчинен на змийската система – той е змията.

  Второто пришествие на Антихриста - Дванадесета глава: Мистериозните Сийим June 1, 2018

Преводът Септуагинта на Псалм 96:5 ни казва, че „... всички богове на народите са демони”. Демоничното естество на ангелите, които в крайна сметка били доведени до заседателната зала на Бога и осъдени затова, че не управлявали народите справедливо, може да се проследи чрез едно малко по-задълбочено изучаване на Библейските редове.

Да разгледаме следните Библейски пасажи:

„Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат” (Псалм 71:8-9).

„Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята” (Псалм 73:14).

„Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат” (Исая 13:21).

„Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът [букв. Асур] определи земята им за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини (Исая 23:13).

„И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой” (Исая 34:14).

„И ще се заселят там пустинни зверове с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род” (Йеремия 50:39).

Всяка от горните препратки „пустинни жители/зверове” е превод на староеврейската дума сийим (или цийим). За съжаление, в превода напълно се губи свръхестественото или духовно значение на тази дума.

Ето дефиниция на тази дума, както е дадена в „Речник на божествата и демоните в Библията”:

ДИВИ ЗВЕРОВЕ - СИЙИМ

I. Сийим... е множествено число на съществителното от женски род „сийа”, което се явява като прилагателно на „ерес – земя” със значение „суха земя” (cf. sayon Isa 25:5; 32:2)…

II. В концептуалния свят на древния Близък изток „степта/пустинята” и „руините/запустелите места” заедно с планините и блатата били обиталища на „противо-човешкия свят” – не само определените „пустинни животни”, като щрауси, газели и антилопи, чийто дом е пустинята, но и пустинята служела за обиталище на най-различни създания, които не принадлежали към никой определен вид. Те били по-скоро символи на силите, които се свързвали с това стерилно и безплодно царство...

III. Сийимите очевидно са демонични същества (от пустинята/сухата земя), чиято точна дефиниция не е сигурна... Така зловещите животни, които заедно с демоните са описани в Йов 38:39-39:30, обитават всякакви прокълнати и разрушени градове и региони. Животните, които се появяват заедно със сийимите в Исая 13:21; 34:14 и Йер 50:39, притежават едни и същи злокобни конотации... Те са обединени в Исая 34:14 от демона Лилит. Тези същества населяват предишни човешки селища, след като те са били изоставени и върнати на пустинята, откъдето са дошли... Също като Исая 23:13, Псалм 72:9 и Псалм 74:14 са противоречиво доказателство в разбирането на сийимите. Възможно е и в двата случая олицетворяването им с хаотичните и злокобни сили да е подчертано...сийимите зодиакално определен вид. Терминът е по-скоро колективно наименование на демонични пустинни същества... които представляват един противо-човешки свят на опустели обиталища...(удебеляването и подчертаването са добавени).

С други думи, това което този речник се опитва да каже, е че сийимите са демонични същевства с неизвестен произход. Ако приложим това, което научихме през предходните глави към пасажите, описани по-горе, вярам че можем да разберем кои точно са те.

Ето какво аз вярвам, че се опитва да предаде Исая:

Ето земята на халдейците. Тях ги нямаше, преди Асур да ѝ тури начало за сийим. Халдейците издигат кулите си и издигат палатите си, но Асур събаря чертозите ѝ, превръща я в развалини.

От тази перспектива изглежда този пасаж ни казва, че Асур (Нимрод) е построил Вавилон – Земята на Халдейците – засийимите, но след това го разрушава. Това звучи така, сякаш сийимите може всъщност да имат връзка със седемдесетте ангела на народите, които също са наречени „демони” в Псалм 96:5 (LXX).

От „Порта на Боговете” до „Затвор за Демони”

Както Исая 13:21 така и Йеремия 50:39 са апокалиптични пророчества за окончателния край на Вавилон, когато градът ще бъде разрушен и оттам насетне обитаван само от чудовища, диви животни и сийимите. Това пророчество за посследствията от разрушаването на Вавилон е повторено и в Откровение, където виждаме, че сийимите могат направо да се изравнят с демони:

„Но в него ще обитават сийимите, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат” (Исая 13:21).

„И ще се заселят там сийимите с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род” (Йеремия 50:39).

„И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици” (Откровение 18:2).

Откровение сякаш ни казва, че Вавилон, който първоначално бил портата за седемдесетте ангела да дойдат на земята и да получат шанс да властват над народите, в края ще стане техен затвор. Сийимите ще бъдат ще бъдат затворени в безлюдната пустош на Вавилон по време на Хилядолетното Царство Христово, докато народите се радват на просперитета, който се излива от Йерусалим.

Исая 34 дава подобно апокалиптично пророчество за Едомската земя и отново идентичността на сийимите, когато се сравни с превода на Септуагинтата, се оказва демонична: „И сийимите ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму” (Исая 34:14).

„И бесове ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму (Исая 34:14, LXX).

Цар Соломон: Господар на Демони

Псалм 72 описва една пророческа молитва на Цар Давид за сина му, Цар Соломон. Тя предрича славата на Златната ера на Израил при цар Соломон, когато ще царуват просперитет и мир, а царете на всички народи ще му отдават почест. Тя дори казва, че демоничните сийими ще му се покланят:

Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат сийимите, и враговете му прах ще лижат. (Псалм 72:8-9; удебеляването е добавено)

Този стих предлага потвърждение на многото легенди, изскочили от еврейското мистично предание, което казва, че Соломон бил велик екзорсист и му била дадена власт над демоничното царство от Бога. Мидрашът, Талмудът и Кабалата, както и най-различни апокрифни и окултни източници, са пълни с истории за господството на цар Соломон над демоните.

Ето какво казва един източник за Гоетията – окултен ръкопис, известен като гримоар, който инструктира как да се призовават демони:

Ars Goetia е заглавието на първата секция на Малкия Соломонов Ключ, съдържаща описания на седемдесет и двата демона, за които се казва, че цар Соломон бил призовал и затворил в бронзов съд, запечатан с магически символи, и че той ги задължил да работят за него. Ars Goetia приписва ранг и благородничество на всеки един член на адовата йерархия и дава на демоните „знаци, на които да се закълнат във вярност”, или печати.

В окултния свят на езичническото магьосничество и еврейската Кабала като цяло се признава, че тъмните демони наГоетията си имат положителен двойник в ангелите на Шем Ха’Мефораш, които са описани в един кабалистичен текст:

Равин Шимон рече: Има едно голямо и силно свръхестествено дърво, което е Зеир Анпин. Тези горе и тези долу се хранят от него... И седемдесет клона, които са седемдесет княза, на които са възложени седемдесетте народа на света, се издигат в него и се хранят от него... Когато настъпи времето  за господство на всеки клон, всички те искат искат напълно да унищожат стъблото на дървото, което е опората на клоните, което властва над Израил, и които са свързани с него. И когато господството на стъблото на дървото ги достигне, което е жребия на Израил, то иска да ги пази и да уреди мир между всички тях. За тази цел се принасят седемдесет вола по време на Сукот, за да донесат мир сред седемдесетте клона на дървото, които са седемдесетте ангели покровители на народите на света.

Името за тези ангели, Шем Ха’Мефораш, означава „Имена на Разделението”. Окултният свят доректно ги свързва с ангелите на Езичническите народи, които проследяваме чак до издигането им на власт при Вавилонската кула.

Първоначално броят на тези ангели бил известен като седемдесет, но по-късно става известен като седемдесет и две, вероятно защото това било по-лесно число за работа в астрологията (например 360/72=5). В гръцкия гностицизъм намираме доказателства за това числово преминаване:

И пред дома си създаде трон, който бе огромен и бе върху четирилика колесница, наречена „Херувим”. А Херувимът има осем форми за всеки от четирите ъгли, форми на лъв, форми на телец и форми на човек и форми на орел, тъй че всичките форми наброяват шестдесет и четири форми – и седем архангела, които стоят пред него; той е осмият и има власт. Всичките форми наброяват седемдесет и две. Освен това, от тази колесница са оформени седемдесет и двамата богове; те се оформили, за да властват над седемдесет и двата езика на народите.

Окултният свят може и да е убеден, че има разлика между седемдесет и двата „демона”, на които цар Соломон можел да заповядва, и седемдесет и двамата „ангели”, които управляват народите, но нашето проучване на тези същества показва, че това съвсем не е така. Ангелите от Шем Ха’Мафораш са демоните от Гоетията. Те са едни и същи същества! Няма такова нещо като „бяла магия”, а духовните търсачи, които мислят да установят безопасен контакт с „добрите ангели” на Кабалата, са горчиво измамени. „Ангелските” и „демоничните” аспекти на тези седемдесет и двама измамници са просто двете страни на една и съща монета.

Нашето изследване на мистериозните сийими, които се появяват във всички тези завоалирани Библейски пасажи, предлага потвърждение, че сийимите наистина са седемдесетте сатанинско повлияни ангели, които се спуснали при Вавилонската кула за да поемат властта над седемдесетте езичнически народа на света. Те били получили своя шанс при падането на първоначалния Вавилон, но краят им ще настъпи след като са затворени в опустошението на Вавилон от последните дни по време на хилядолетието, когато най-после ще бъдат пуснати, а след това съдени от Християни (1 Коринтяни 6:3).

Причастие за Демони

Една от най-непопулярните проповеди, която Иисус някога прави, може да се намери в шеста глава на Евангелие от Йоан:

Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден. У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки (Йоан 6:35-58).

След като Иисус казва тези думи, научаваме че много от учениците му били силно обидени и го напускат. Що за послание било това, да проповядва канибализъм на набожните, спазващи закона юдеи?

След това Иисус разяснява това учение на Тайната вечеря, учейки учениците си да запомнят смъртта Му чрез яденето на хляб и пиенето на вино:

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. (Матей 26:26)

С тези думи Иисус установява християнското Причастие въз основа на жертвената смърт на Иисус за нас. Сега да сравним това с казаното в Псалм 73:14, като имаме предвид какво знаем за Левиатана и демоничните сийими:

Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (сийимите) в пустинята.

Това, което виждаме тук, е че Бог строшава главите на Левиатана и ги дава за храна, нещо като духовно препитание, насийимите – демоничните ангели на Езичническите народи. Смъртта на Левиатан по този начин е изобразена като причастие на боговете на езичническата система, също както смъртта на Иисус е причастието за „синовете Божии” от Новия завет.

Тъмно отражение #7:

Тялото на Иисус Христос било строшено и принесено като причастие за всяко човешко същество, което избере да влезе в семейството на Бога. Главите на Левиатан са строшени и принесени като причастие за народите на света, които отхвърлят Иисус, и за сийимите „богове”, които властват над тях.

Тъмно отражение #8:

Нимрод бил човешко приношение за „боговете”, даващо им шанс да властват над цялото човечество. Иисус бил божествена жертва за цялото човечество, даваща ни възможност да получим свобода, господство и вечен живот чрез Него.

  Второто Пришествие на Антихриста - Единадесета глава: Левиатан May 12, 2018

Пророк Амос пише, „Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби – пророците”. (Амос 3:7). Намерих доказателство за истината на този пасаж, докато проучвах значението зад легендарния звяр, известен катоЛевиатан.

Има само пет пасажа в Библията, в които се появява тази дума. Три от тях описват физическо огнедишащо водно създание с невероятна якост и огромен размер (Йов 3:8, Йов 41, Псалм 104:26), докато други две описват Левиатан като апокалиптичен символ на злото, казвайки че Бог строшава главите му (Псалм 74:14) и че краят на Левиатан настъпва в Деня Господен (Исая 27:1).

Като оставим настрана физическите аспекти на истинското създание, (което вероятно е едноглав, подобен на динозавър воден рептил), ще се фокусираме върху символичното и духовно значение зад Левиатан.

Седмоглавата заплаха

Произходът на Левиатан може да се проследи до древен Шумер и до един артефакт, който археолозите казват, че е направен през Ранния династичен период между 2800 и 2600 г.пр.Хр. Той е малка черупеста инкрустация, която изобразява седемглаво чудовище и фигура на герой, поразяващ една от змиевидните глави.

Ето какво се казва за това създание в справочника „Богове, Демони и Символи на Древна Месопотамия”: „Седемглаво чудовище-мушмаху се споменава в митологическите текстове и е изобразено в изкуството от Ранната династия като дракон със седем дълги змийски вратове и глава. Това създание може би е седемглавата хидра, убита от бога Нингирсу или Нинурта, споменавана и в заклинания”.

Когато за пръв път видях този артефакт, веднага бях поразен от приликите, които има със седемглавия звяр, описан в началото на Откровение 13: „Видях да излиза от морето звяр със седем глави... И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена...”

Но защо се появява това изображение в шумерската митология, която датира отпреди почти пет хиляди години? Този отговор, вярвам, е че истината за седемте царе на Сатана (и символичната им репрезентация като седемоглав звяр) трябва да е била разкрита на човечеството още при Вавилонската кула.

Древните шумери първоначално знаели за седмоглавата заплаха. Те знаели, че това е враг на Бога и човека и знаели, че е нещо ужасно, от което трябва да се боят. Само че, с течение на времето, била създадена митология, която да смекчи тези страхове и да го остави твърдо в миналото, докато Библията ясно дава да се разбере, че тази заплаха няма да бъде напълно изкоренена до Господния ден в свършека на времето.

Древните шумери накрая били убедени, че техният бог-герой Нинурта, известен още като Нингирсу, бил убил седмоглавия звяр, заедно с множество други легендарни чудовища. Един разказ е даден в шумерския текст, известен като „Завръщането на Нинурта на Нибру”, който може да се прочете в уеб страницата на ETCSL.

Посичането на седмоглавата змия е разказано и върху известните артефакти, познати като „Цилиндрите на Гудеа”. Те документират как Нингирсу се явява на един цар насън, за да му даде насоки за построяването на храма му. Като част от декорациите царят бил инструктиран да окачи трофеи на стената, документиращи подвизите на Нингирсу:

Срещу града, на място страшно, поставил Седмоглавата змия... Понеже това били воини, посечени от Нингирсу, той обърнал устите им към местата за възлияния. Гудеа, владелят на Лагаш, напраи имената им да се появяват сред тези на боговете.

Легендата за герой, посичащ многоглаво чудовище накрая намира пътя си до гръцката митология през историята за Херкулес, убиващ Хидрата във втория от своите „Дванадесет подвига”.

Шумерските митове идват от древната античност, докато гръцките митове се развили много по-късно. Мостът между тях, който свързва и езичническото седмоглаво чудовище с еврейския Левиатан, идва от митовете на древните Ханаанци.

Цикълът Ваал

Съвременните изследователи знаят доста за древните ханаанци поради откриването, през 1928 г., наколекция от древни клиновидни артефакти на едно място, наричано Рас Шамра на сирийския бряг. Експертите наричат тези древни текстове „най-голямото литературно откритие от античността от дешифрирането на египетски йероглифи и месопотамското клиновидно писмо”.

Текстовете били част от древна колекция, съхранявана в храма на древния град Угарит – северна ханаанска столица – който бил разрушен и заровен около 1200 г.пр.Хр. Текстовете са написани на угаритски език, който е семитски език много близък до иврит, а също е свързан и с древния акадски.

Препратки към „Левиатан” се появяват в угаритския мит на сътворението, известен на изследователите днес просто като „Цикълът Ваал”, който е подобен на вавилонския мит за сътворението „Енума Елиш”. И двата описват сътворението на света и подвизите на главния си бог (Ваал за ханаанците и Мардук за вавилонците) как се издига до абсолютна власт над пантеона на боговете и над небето и земята.

Един от триумфите на Ваал е даден в тези няколко реда от „Цикълът Ваал”:

Когато порази Лотан бързата змия,
Унищожи виещата се змия,
Тиранина със седем глави.

Тук имаме дума, която е директно свързана със староеврейската дума „Левиатан”. Ханаанците го наричали „Лотан” – змия със седем глави, която била тиранин, унищожен от техния велик бог Ваал.

Ханаанската митология включва и женски двойник/алтер-его на великия бог Ваал. Тя била млада богиня-воин, известна като Анат, наименувана като сестра на Ваал, винаги изобразявана като млада, силна, смела, свирепа, а понякога дори като спасителка на Ваал, когато се озовавал на тясно.

В гръцката митология Ваал е еквивалентен на Зевс, докато Анат е еквивалентна на Атина – богинята-воин на гръцката столица Атина. В някои угариткси текстове Анат е именувана като убиеца на седмоглавия Лотан (заедно с много други чудовища):

Какъв враг надига се срещу Ваал,
какъв противник срещу Него, който Носи се
В Облаците?
Не посякох ли Море, обичния на Ел?
Не унищожих ли Река, великия бог?
Не укротих ли Дракона,
С намордник?
Посякох нечестивата Змия,
Злостната със Седем глави.

Забележете, че в ханаанския пасаж горе фигурите на Море, Река, Дракон и седмоглавия Лотан са персонифицирани като богове или чудовища, които са покорени от Анат, (която в Цикъла Ваал е покорена от Вааал). Сега ще се върнем на Пслам 74, за да покажем, че евреите и ханаанците се надпреварвали литературно, с претенцията „Моят Бог е по-голям от твоя!”.

Изследователите са забелязали тази полемична битка, когато сравняват писанията на еврейските свещеници с ханаанските жреци. Евреите винаги твърдели, че „Ел’ е върховен, докато ханаанците често осмивали „Ел” и твърдели, че Ваал вече имал същата сила, която евреите приписвали на „Ел”.

Ето Псалм 74 със същите фигури като в мита за Анат, цитиран по-горе, но героичните действия се приписват на Бога:

Боже, Царю мой отвека. Който извършваш спасение
сред земята!
Със силата Си Ти раздвои морето,
във водата строши главите на змейовете;
Ти си строшил главите на Левиатана,
Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ти пресече извори и потоци.
Ти пресуши буйни реки.
Твой е денят и Твоя е нощта:
Ти си приготвил светилата и слънцето;
Ти си установил всички предели на земята,
лято и зима Ти си наредил.
(Псалм 74:12-17)

Тук имаме директна литературна връзка между многоглавия Левиатан на евреите и седмоглавата змия, известна като Лотан на ханаанците. Псалмистът сякаш описва поражението на Лотан по-скоро като текущ процес: „трошиш (brakest – KJV) главите”, отколкото като нещо свършено в далечното минало.

Пророк Исая сякаш черпи от тази основа, когато поставя последното осъждане на „Нечестивата Змия” Левиатан в бъдещето, идващо от меча Господен по време на апокалиптичния „Ден Господен”:

Както непразна жена, кога да ражда,
се мъчи, вика от болките си,
тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
Бяхме непразни, мъчехме се...

Защото ето. Господ излиза от жилището Си да
накаже жителите земни за тяхното беззаконие,
и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма
да скрие своите убити.

В оня ден Господ С лютия, и великия,
и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей,
Да! левиатана, извиващия се змей,
И ще убие змията, която е в морето.
(Исая 26:17 – 27:1; удебеляването е добавено)

Цялата тази апокалиптична образност е събрана в книга Откровение. Започвайки с образа на раждаща жена, както е в Исая, след това описва Змея и седемте глави, които изграждат Левиатан:

И яви се на небето голяма поличба -
жена, облечена в слънце; под нозете й -
месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
тя беше непразна и викаше от родилни болки,
и се мъчеше да роди. След това се яви друга поличба на небето:
ето, голям червен змей със седем глави и десет рога,
а на главите му - седем корони. (Откровение 12:1-3)

В Откровение 12 Змеят и седемте глави на Левиатан са изобразени като едно. Това е вярно, понеже тези седем сатанински царе наистина са един дух със Сатана. Само че Исая и ханаанските текстове описват Левиатан и Змея катоотделни, както са и представени, докато видението продължава в Откровение 13: „След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога... и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра” (Откровение 13:1 – 1).

Звярът е Левиатан – символичната и алегорична репрезентация на седемте земни царе, които Сатана, Змията, използва през историята. Главата, която е изклекувана от смъртна рана, е Нимрод, първият цар на Левиатан, който ще се завърне и като последния.

Знанието на човечеството за Левиатан датира назад до културата на Нимрод от древен Шумер, понеже именно при смъртта на Нимрод заплахата Левиатан за пръв път се появява като реалност.

Седем духа

Седемте царя на Сатана са седем индивида, които са напълно контролирани от Сатана. Духовете на тези седем царе са едно с духа на Сатана. По подобен начин книга Откровение пише, че Светият Божи Дух е съставен от седем духа:

Благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол (Откровение 1:4)

Тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии (Откровение 3:1)

И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове (Откровение 4:5).

Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.(Откровение 5:6)

От тези текстове, които говорят за Иисус и от това, което получихме от изследването си на Левиатан, виждаме че Левиатан е съставен от седемте духа на седемте царе на Сатана, докато Иисус притежава седемте Божи Духа.

Често се учи, че седемте Божи Духа са наименувани в един добре познат Месиански пасаж от Исая, който предсказвал идването на Иисус:

И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод; И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа. (Исая 11:1-2)

Тъмно отражение #6:

Левиатан е съставен от седем сатанински духа.
Иисус Христос притежава седемте Божи Духа.

Мнозина вярват, че това описание на Божиите Духове в Исая пасват напълно с облика на свещника менора, който бил пазен в Господния Храм. Той има централна свещ, обградена от три чифта от всяка страна. Това има смисъл, когато се сравни с казаното в Откровение 4:5, понеже знаем, че Юдейският Храм бил просто земно копие на Божия Храм на небето. Ако евреите са имали менора тогава, то вероятно има менора и на небето.

Ако Исая наистина описва седемте Божи Духа, които са като лампи, светещи пред трона на Бога, то „Духът Господен” е централната лампа, която е обградена от трите чифта на Мъдрост и Разум, Съвет и Сила и Знание и Страх от Господа.

Само че аз винаги съм гледал на тази интерпретация с подозрение, понеже четейки текста, виждам не седем Духа, а само шест Духа. Дали „Духът Господен” наистина е Дух? На мен ми изглежда, че това е само въведение към Духовете! Всичката тази несигурност ми се изясни, когато прочетох този пасаж от Исая в превода на Стария завет, Септуагинта:

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие ще се изпълни със страх Господен. (Исая 11:1-2, LXX)

В превода на Септуагинтата виждаме, че наистина има седем Духа. Има три чифта Духове: Премъдрост и Разум, Съвет и Крепост, Знание и Благочестие; и седмият и централен Дух е „страх Господен”.

В това има съвършен смисъл, понеже Соломон пише, че „страхът Господен” е началото на навлизането в Божието познание. Наистина, това е най-първата притча в книга Притчи: „Начало на мъдростта е страхът Господен; само глупци презират мъдрост и поука” (Притчи 1:7).

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто Пришествие на Антихриста - Десета глава: Бог съди "Боговете" May 4, 2018

Политеистичната езичническа система на духовен контрол над човечеството продължила да господства около три хиляди години – от Вавилон до идването на Иисус Христос; тя продължава в сенките, както и на открито у някои оцелели древни култури, през последните две хиляди години.

При Вавилонската кула, великата империя на Сатана, Урук, била съборена и разделена, но той останал на позицията си на „господар на земята” и продължава да упражнява власт над своята верига на командване, която включва седемдесетте ангела, на които били дадени народите на света.

Вече споменахме края на Сатана, когато ще бъде окован и хвърлен в Бездната за хиляда години, преди да бъде отново пуснат, а след това окончателно хвърлен в Огненото езеро (Откровение 20:10). Ролята и целта му сякаш винаги са си оставали мистериозни. Като оставим тези въпроси настрана, сега ще разгледаме съдбата на седемдесетте ангела, на които бил даден шанс да властват, когато Нимрод бил отстранен.

Краят на езичническите „Богове”

Библията дава ясно да се разбере, че Бог дал на тези ангели възможност да властват над народите на света. Само че аз не вярвам, че тази позиция им е била дадена без определени насоки и ограничения. Вярвам, че Бог очаквал от тях да управляват добре и да се отнасят към човечеството с добрина и справедливост. Казвам това поради казаното в един Библейски пасаж, който е много добре познат в областта на изучаването на „божествения съвет” – Псалм 82, написан в познатата повтаряща се поетична форма:

Бог застана в събранието на боговете;
всред боговете произнесе съд:
Докога ще съдите несправедливо
и ще показвате пристрастие към нечестивците?
Давайте правосъдие на сиромах и на сирак;
бъдете справедливи към потиснат и беден;
Отървайте сиромаха и бедния,
изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
Не знаят, не разбират, в тъма ходят;
всички земни основи се клатят.
Аз рекох: богове сте вие,
всички сте синове на Всевишния;
Но вие ще умрете като човеци,
и ще паднете като всички князе.
Дигни се. Боже, съди земята,
защото Ти ще наследиш всички народи.

Пасажът започва буквално, „Бог стои в „съвета на Бога””, той съди сред боговете”. Това е сцена на „Божествен съвет”, където Бог говори на група ангели около Него. Псалмистът получавал небесен изглед на Божия съд срещу „боговете”, на които била дадена власт да управляват народите. Завършва с прошение Бог да се вдигне, да съди земята и да присвои народите, към които „боговете” се били отнасяли зле.

Този вик към Бога да съди земята е подобен на това, което се чува при отварянето на петия Печат от Откровение:„Видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светии и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?” (Откровение 6:9-10).

На този вик за съдба все още не е отговорено, но както в Псалм 82, така и в Откровение 6:11, има обещание, че осъждането ще дойде, а Псалм 82:7 предрича, че тези „богове” ще паднат от властната си позиция и ще умрат, също както човешките същества умират.

Псалм 96 е още един псалм, който се надява на Бога да съди народите на света:

„Защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове. Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори... Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие - в светилището Му... защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина. (Псалм 96:4-6, 13).

В Септуагинтата, Псалм 96:5 пише, „Защото всички богове на народите са демони”.

Пророците Исая и Йеремия също пророкували съдбата срещу „боговете” на народите, която в крайна сметка ще се случи в апокалиптичния „Ден Господен”, точно преди Второто пришествие на Иисус Христос:

Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана. Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието ѝ тежи върху нея; тя ще падне - и вече няма да стане. И в оня ден Господ ще посети вишнето войнство и земните царе на земята. И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани. Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Йерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава. (Исая 24:19-23)

А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му. Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата. (Йеремия 10:10-11)

Последният съд срещу „боговете” на народите, които са просто ангели на дявола, ще дойде, след като са хвърлени на земята по време на „Деня Господен”, както е предсказано в Откровение:

И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. (Откровение 12:7-9)

Божият план за изкупление на народите

На ангелите, които управляват народите, им била дадена тяхната възможност при Вавилонската кула. Има около хиляда години история между това събитие в Битие 11 и призоваването на Авраам в Битие 12, през което време Бог наблюдавал как се развиват нещата. Псалм 82, както и други текстове, показва че тези ангели не успели да управляват справедливо и сега стоят осъдени. Това означавало, че Бог трябвало да задейства първоначалния Си план за изкупление на целия свят чрез „семето на жената”.

Всичко започнало с Авраам, когото Бог призовал да излезе от древен Шумер, казвайки че чрез него всички народи по света ще бъдат благословени:

И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. (Битие 12:1-3)

Авраам бил бащата на Израил – Божият народ – който бил напълно отделен и уникален от всичките други народи на света, които били управлявани от седемдесетте ангела.

След като народът на Израил излязъл от Египет, Бог дал на Моисей Закона, за да насочва младия народ. В него била включена ранната история на човечеството, която изяснявала фактите и противоречала на изопачаванията, които имишлено били поставени в другите, повлияни от езичничеството разкази.

Бавно, говорейки чрез пророците Си, Господ започнал да разкрива плана за изкупление, които щял да се осъществи чрез появата и жертвената смърт на Месията, който накрая щял да съди всички народи, да победи дявола и неговите воинства и да установи вечно царство на правдата по цялата земя.

Евреите знаели, че били уникални, а също така знаели и че другите народи по света в крайна сметка зависели от тях за спасението си. Празникът на шатрите бил събитие, което се чествало всяка година в Израил, и чрез него евреите не забравили важната си роля.

Детайлите по съблюдаването на този Празник са дадени в Числа 29:12-34 и те били дадени на Израил от Самия Бог. Бог приемал всичките седем годишни Празници много сериозно, понеже те сочели към идването на Месията.

Празникът на шатрите, известен още като Сукот, бил най-кървавият Празник в календара на Израил, понеже включвал пожертването, цели седем дни, на точно седемдесет бика върху олтара, освен разните други животински приношения. С времето евреите започнали да разбират, че седемдесетте бика били принасяни заради греховете на седемдесетте езичнически народа на света.

Разбира се, точният брой на езичническите народи винаги е варирал, но числото седемдесет винаги е стояло като символично число, представляващо езичническите народи. Древните еврейски коментари върху книга Числа подкрепят това разбиране и предлагат своето мнение какво означавало това, когато Йерусалим бил разрушен от римляните и жертвоприношенията насилствено прекратени през 70 г.сл.Хр.:

Рече Р. Елеазар, „Какво значат тези седемдесет бика? Те са за седемдесетте народа...” Рече Р. Йоанан, „Твърде лошо е за идолопоклонниците, които понесоха загуба и не знаят какво са загубили. Когато домът на светилището стоеше, олтарът им правеше омилостивение. А сега кой им прави умилостивение?” (Талмуд, Сука 55б)

Да бяха знаели народите на света колко нужен им бе Храмът, биха го обградили с въоръжени крепости, за да го пазят. (Бамидбар Раба 1, 3)

Това, което тези коментатори не успели да разберат, било че когато Храмът и олтарът му били разрушени, народите на света вече били изкупени от кръвта на Иисус, чийто живот бил пожертван около 33 г.сл.Хр.

„Като светкавица от Небето”

Числото седемдесет се появява и в символичното действие, предприето от Самия Иисус, което се свързва с Царството Господне, демонстрирайки силата му над Сатана и неговите ангели.

Разказът започва в Лука 10, когато Иисус избира точно седемдесет от учениците Си и им заповядва да тръгнат пред Него към големите и малките градове, възвестявайки Божието Царство, изцерявайки хора и прогонвайки демони, точно както по-рано Иисус бил възложил на Дванадесетте.

Вярвам, че числото седемдесет било умишлено избрано от Иисус, за да демонстрира символично на силите на мрака, че силата на Божието Царство била по-голяма от силата на Сатана – князът на този свят и водач на седемдесетте „бога” на езичническите народи. Ето как отговорил Иисус на седемдесетте ученика, след като се завърнали с удивителен доклад:

Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е. Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.

И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха. (Лука 10: 17-24)

В дните на ранната Църква екзорсизмът бил съществена част от християнския живот, а духовната власт над дявола и неговите демони била често демонстрирана. Ето какво пише Свети Киприян Картагенски в писмо до един езичически неверник някъде около началото на трети век сл.Хр.:

Боговете, на които вие се кланяте, ние прогонваме в името на истинския Бог и те са заставени да напуснат телата, които са обладали... Вият ужасено, умоляват ни да ги пощадим, заявяват, в присъствитео на поклонниците си, откъде са дошли, и изповядват бъдещо осъждане... Тези, на които вие се кланяте, се боят от нас; тези, на които вие се молите, ни умоляват да ги пощадим; тези, които вие почитате като суверени, са като затворници в ръцете ни и треперят като роби.

Мисля, че е абсолютно уместно това, че чрез Иисус Христос човешките същества вече имат власт над тези същите т.нар. „богове”, които някога са ни учили нас, че сме били създадени, за да им бъдем роби на тях.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто Пришествие на Антихриста - Девета глава: Разделянето на народите April 28, 2018

Книга Битие пише, че амбициозния план на хората, строящи Вавилонската кула бил спрян с божествения декрет да се разделят на земята по различни езици.

„Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя”. (Битие 11:5-9)

По онова време всичките околни райони били подчинени на политическата и икономическа власт на царството Урук. Целият свят се въртял около този град и нищо не можело да възпрепятства бързия упадък на света към ситуацията, която била съществувала преди Потопа само няколко поколения по-рано. Светът се боял от Нимрод, царя-Нефилим, и бил принуден да почита бога Енки, истинския баща на Нимрод, когото идентифицирахме като историческия Сатана. Фокусът на тази нова религия бил Вавилонската кула – масивният абзу (Бездна)-храм, който отново се строял в Ериду, култовата щаб-квартира на Енки, което било първоначалния Вавилон. Очевидно била нужна божествена намеса.

Добре запознати сме с факта, че разделянето на народите и разпадането на империята на Нимрод станало чрез „разбъркването на езиците”, което сякаш било божествен декрет, който довел до спонтанната и свръхестествена поява на множество различни езици отведнъж. Това бил физическият аспект на решението на Бога да разтури царството Урук. Само че, това което мнозина не осъзнават, е че разделянето на народите съдържал и много важен духовен аспект.

Историческият произход на политеистичното езичничество

Когато Бог решил да се намеси при Вавилонската кула, го направил в съгласие с група същества, които били около Него:„И рече Господ... нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго” (Битие 11:6-7).

На кого говорел Бог? Извън-библейската „Книга на Яшер” обяснява, че Бог говорел на особена група ангели, които били около Него:

И те строиха кулата и града и правеха това ежедневно, докато не се изтърколиха много дни. И Бог рече на седемдесетте ангела, които стояха най-отпред до Него, на тези, които бяха близо до Него, казвайки, Нека слезем и да смесим езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго, и тъй сториха. (Яшер 9:31-32)

Това, което виждаме, е че решението да се разтури империята на Нимрод било взето в обстановка на „божествен съвет”, който включвал Бога и тази група ангели, които били част от командния ред на Бога, които особено отговаряли за наглеждането на земята. Бог слязъл на земята с тази особена група от седемдесет ангела, за да разтури империята на Нимрод. И Бог, и тези ангели били съгласни, че на плана на Урук трябвало да се сложи край.

Извън-библейският източник, известен като Таргум Псевдо-Йонатан, обяснява:

И Господ рече на седемдесетте ангела, които стоят пред Него, Нека слезем и смесим там езиците им, тъй че един да не разбира езика на другиго. И Словото Божие се откри против града, а с Него седемдесет ангела за седемдесет народа, всеки един със свой език, а оттам и със свое писмо: и пръсна ги оттм по цялата земя със седемдесет езика. И един не знаеше какво казва ближният му: но се избиваха един-друг; и те спряха да строят града.

Разказът за разделянето на народите, който идва от извън-библейските източници, всъщност е подкрепен от самата Библия. В Битие 10 има таблица на седемдесет народа, които са произлезли от Ной и тримата му сина. Битие 10:32 обяснява, че, „Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им [Goyim]. От тях се разпространиха [parad] народите [Goyim] по земята след потопа”.

Разделението, което се случило в резултат от Вавилонската кула в Битие 11, в крайна сметка довежда до създаването на седемдесетте народа, които са напълно описани в Битие 10. Тези народи били разделени от различни езици, но били разделени и от факта, че всеки един от тях бил предаден на и духовно направляван от седемдесет различни ангела. Това било духовното разделение, което съпътствало физическото разделение от „разбъркването на езиците”.

Второзаконие 32 обяснява, „Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви;  защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял. Тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог” (Второзаконие 32:8-9, 12). Само че забележете подбора на думи в АСВ: „Когато Всевишният даваше наследство на народите [Goyim], Когато раздели [parad]човечеството, Постави границите на племената според числото на синовете Божии. Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство. Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог” (подчертаването е добавено).

Терминът „синовете Божии” винаги се отнася за ангели в Стария завет, както се отнася за „синовете Божии”, които не послушали Бога и си взимали човешки жени за съпруги в Битие 6. При Вавилонската кула цялото човечество било разделено на племена и в крайна сметка се появили седемдесет племена, които били „разпределени” в ръцете на седемдесет ангела. Това са „синовете Божии”, които Второзаконие нарича „чужди богове” и които се отличават от „Всевишния”, който Сам избрал Израил за свой народ.

 „Боговете” на езичническите народи около Израил били истински. Събитието при Вавилонската кула не само отбелязало появата на различни езици; то отбелязало и началото на политеистичното езичничество като преобладаваща форма на поклонение по цял свят.

Когато Бог разкрил Тората чрез Моисей, този факт бил подчертан от силната ревност на Бога към народа Му. Той бил избрал Израил за Свой народ и нямало да търпи нито един израилтянин да почита чужд бог. Второзаконие 29 обяснява наказанието, което щяло да се стовари върху Израил за подхлъзване към идолопоклонничество и отговора, който щял да дойде от чуждите народи. Текстът говори сякаш тези езичнически народи разбирали, че са им били дадени други богове, но че Израил единствен бил приписан на Всевишния Господ:

„Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал”.(Второзаконие 29: 24-26)

Духовното „разделяне на народите” в ръцете на най-различни „богове” се разбира в историите на самите езичнически култури. Например, гръцкото гледище е резюмирано от Платон в книгата му „Критий”, написана около 360 г.пр.Хр.:

В стари дни цялата земя била разпределена между боговете чрез жребий... Всички те чрез справедлива подялба получили каквото искали, а народите своите области; и като ги населили, те се грижели за нас – техните кърмачета и собственост – както пастирите се грижат за стадата си...

Езичническата култура, която била най-близо до евреите, била древните Ханаанци. Те вярвали в един бог, който приличал на Бога на Израил – Яхве Елохим – но го поставили много далеч от човешките дела и го изопачили и наклеветили, точно както шумерите наклеветили Енлил. И ханаанците, и евреите го наричали бога „Ел”, но ханаанците вярвали, че светът бил управляван от Ваал, който бил действителният цар на боговете. Ето какво пише изследователят на Библията Лоуел К. Ханди относно ханаанското гледище:

Разделянето на света на религии на властта се приписва на Ел в разказите, свързани с Фило от Вивлос. Тези региони били разпределени на най-различни божества, които да ги управляват под грижата и със съгласието на Ел. И материалните, и нематериалните региони били разпределени от Ел. Дори царството на мъртвите било приписано на Мот от Ел.

Интересното при ханаанските записи са непрекъснатите споменавания на „седемдесетте синове на Ел”. Това била групата богове, на които те вярвали, че им била дадена власт да царуват над земята под прякото командване на Ваал. Цялата тази духовна реалност, която отдавна се разбира в езичничеството, започнала при Вавилонската кула с пожертването на Нимрод и разтурването на империята му, която позволила всичко това да се случи.

Падането на Нимрод

За момента Библията сякаш мълчи за падането на Нимрод, тъй че нека се опитаме да построим хипотетичен сценарий за това какво може да се е случило между Бога, Сатана, седемдесетте енгела, Нимрод и империята му и човечеството като цяло.

Има определен момент във времето, когато Бог погледнал към земята и видял, че нещата излизат извън контрол. Урук бил тъй всемогъщ, че без намеса целият свят щял да бъде поробен от обширната политическа/икономическа/религиозна система на Нимрод. Всичко било започнало с решението на Сатана да си направи син, и било осъществено от Нимродовата пламенност да се впусне в насилие в директно нарушение на Божията заповед срещу убийството в Битие 9:6.

Докато империята на Нимрод растяла, изглежда имало група ангели, които следвали плана на Сатана в съчетание от очарование, неприязън и ревност. Те не били задължително „паднали ангели” и дори Сатана не може да бъде описан като „паднал ангел” по това време, виждайки че всичките те продължавали да имат достъп до стаята на небесния съвет с Бога, както по това време, така и след това. Само че, явно е, че тези ангели по някакъв начин били под командването на Сатана, което вероятно датирало назад във времето преди Потопа и вероятно дори до време преди създаването на Човека. Във всеки случай, тези ангели изпитвали неприязън към успеха на Нимрод и в сърцата си искали да са част от действието.

Разрастването на империята на Нимрод донесло и разврат на земята, подобно на Нефилимите, които били развратили земята преди Потопа. Спомнете си, че след Потопа Бог бил обещал, че никога отново не ще извърши такова пълно разрушение въпреки факта, че знаел, че „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му” (Битие 8:21). Е, изглежда империята на Нимрод, макар и първоначално мнозина да ѝ се опълчили, всъщност успяла да заплени и да разврати човешките сърца. Поради тази причина на човечеството трябвало да се потърси поне частична отговорност за решението на Бога да предаде народите под властта на седемдесетте ангела. Накрая, разделянето на народите сякаш променило състоянието на човечеството от „обединено под Нимрод, против Бога” към „разделено сред ангелите, против Бога”.

В резултат от „разделянето на народите” Бог получил това, което искал: край на царуването на царството Урук, първоначалния Вавилон; седемдесетте ангела получили това, което искали: свои царства, които да управляват; и човечеството получило това, което искало: да продължи да угажда на развратните си сърца. От друга страна, страните които най-много пострадали от решението, били Сатана и самият Нимрод.

Урук бил сломен в събитието при Вавилонската кула, а Нимрод бил убит, но Сатана бил облекчен в това решение, като му се позволило да планира възраждане на Вавилон в последните дни, който, отново, ще бъде управляван отвъзкресения Нимрод.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

  Второто пришествие на Антихриста - Осма глава: Сенките на Нимрод April 21, 2018

И съвременната археология, и Библията се съгласяват за датирането на падането на Нимрод и края на Урукската империя някъде около 3100 г.пр.Хр. Преди да продължим да обсъждаме духовните последици от „Разделянето на народите”, което съпътствало края на Вавилонската кула, ще разгледаме няколко интересни подкрепящи доказателства за тази дата.

В тази глава ще разгледаме древните индийски (хиндуистки) записи, а също и митовете на културите на маите и ацтеките от Централна Америка. Древните хавайци също предлагат няколко интересни доказателства в своите митове. По-късно ще отворим друго находище на съкровища с доказателства, когато задълбаем в египетската история, митология и религиозни вярвания.

Епохата Кали Юга

Датата 3100 г.пр.Хр. е с огромно значение в историите на древна Индия. Махабхарата и Рамаяна са два големи образеца на ранната санскритска индийска литература. В Махабхарата може да се намери Бхагавад Гита – беседа между господ Кришна и принц Арджуна, в която Кришна се разкрива като проявление на Бога. Бхагавад Гита става известна като „сбито ръководство на хундуистката теология, а също и практическо, самостоятелно житейско ръководство”.

Контекстът на Бхагавад Гита е една битка, известна като Войната Курукшетра, а Кришна се появява на сцената, за да убеди принц Арджуна, че има дълг да се сражава и да победи противниковата армия, която е водена от братовчедите на Арджуна. Кришна се явява само като водач на колесницата на Арджуна и съветник, въпреки че историите дават ясно да се разбере, че самият Кришна бил цар и владетел със свое царство.

Арджуна и неговият колесничар Кришна се изправят срещу Карна, ок. 1820 г.

„Рисунките изобразяват битката Курукшетра от епоса Махабхарата. Вляво Пандава героят Арджуна седи зад Кришна, колесаря си. Вдясно е Карна – командир на армията на Кауравите”.

Истината е, че целият епос Махабхарата се върти около война и изследователите са разделени, дали великата война Махабхарата не е била наистина историческа или само митологическа.

Един индийски изследовател, д-р П. В. Холей, вярва че войната определено е била историческа и, въз основа на астрономически доказателства в текста, заключава че е започнала на 13 ноември 3143 г.пр.Хр.

Използвайки същите доказателства, въведени в компютърен софтуеър, през 2005 г. индийският на име Арун Кумар Бансал изчислява, че раждането на Кришна се е случило на 21 юли 3228 г.пр.Хр.

Съвременните индийци вярват, че световната история е разделена на четири епохи. Понастоящем се намираме в Кали Юга – епоха на мрак, характеризирана с насилие и човешка себичност. От всичките епохи тази е най-„материалистичната” и в нея човечеството е отделено от Бога от възможно най-широката бездна.

Освен другите събития, датирани в Махабхарата, индуските изследователи вярват и, че могат да посочат началната дата на епохата Кали Юга: „Според Ведическите писания, настоящата ни епоха, известна като Кали Юга, е епоха на духовен мрак, насилие и лицемерие. Сримад-Бхагаватам (12.2.31) пише, че Кали-Юга започнала, когато съзвездието на седемте мъдреци (саптарси) преминало през лунния дом на Магха. Индуските астролози са изчислили, че това е било в 2:27 сутринта на 18 февруари 3102 г.пр.Хр. Това се случило около 36 години, след като Господ Кришна произнесъл Бхагавад Гитата на Арджуна”.

Професор Н. С. Раджарам се обръща към древногръцките източници, за да излезе с дата, която подкрепя астрономическите изчисления на тези събития в статията си, „В търсене на историческия Кришна”:

Удивително, имаме даже гръцки записи, сочещи към същата приблизителна дата. Гръцките пътешественици, които дошли в Индия след инвазията на Александър, са ни оставили някои гъделичкащи препратки към Кришна, а и към индийските исторически записи, които съществували по тяхно време. Автори като Плиний назовават Кришна като Херакъл, изведено от Хари-Кришна. Те записват, че индийският Херакъл – нашият Кришна – бил на особена почит у племето Сурсени, един от чиито главни градове бил Метора. Можем да ги разпознаем като Шурасени и Матура. (Шура бил баща на Васудева и дядо на Кришна).

Индийският Херакъл (Кришна) е записан от гърците, че е живял 138 поколения преди времето на Александър и Сандракот, което можем да приемем, че е било ок. 330 г.пр.Хр. Вземайки 20 години за поколение, което е известно като добра среда, когато става дума за индийски династии, стигаме до изчислението 2760 + 330 = 3090 г.пр.Хр., което е забележително близо до датата на Кали от 3102 г.пр.Хр. Така едно изчисление, базирано на древногръцките записи, ни отвежда отново до традиционната дата от 3100 г.пр.Хр.

В резюме можем спокойно да заключим, че техническите и литературни доказателства от няколко независими източника сочат към традиционната дата на Кали от 3102 г.пр.Хр. като близка до датата на войната Махабхарата. Имаме следователно убедително доказателство, което показва, че Кришна е бил историческа фигура, която трябва да е живяла в рамките на век от двете страни на тази дата, т.е. в периода 3200-3000 г.пр.Хр.

Според индуското предание епохата Кали Юга започнала със смъртта на самия Господ Кришна, когато се освободил от материалната си черупка и се „из-въплътил”. Историята разказва, че той умрял, докато си почивал под едно дърво, след като ловец, който го бил взел за елен, го прострелял със стрела.

И тъй, според най-почитаните индуски текстове, светът понесъл огромен удар и навлязъл в зловещата „Тъмна епоха” Кали Юга на 18 февруари 3102, когато Господ Кришна бил убит.

Не съм прекарал много време да изследвам древните индуски текстове, но за мен връзката между Кришна и Нимрод е сякаш твърде провокираща, за да бъде пренебрегната. Също трябва да се спомене, обаче, че има и широкоразпространено индуско очакване за завръщането на Кришна в близко бъдеще, за да спаси света от настоящия му хаос.

Календарът на маите

Според съответните експерти, световно известният календар на маите, който, всеки знае, свършва на 21 декември 2012 г., всъщност започва на 13 август 3114 г.пр.Хр..

Източниците на маите, които са налични в момента, са относително мълчаливи за това какво се е случило на тази ранна дата, също както са по отношение на значението на крайната дата. Само че, също както индусите очакват завръщането на Кришна, чиято смърт датира до същата времева рамка назад към 3100 г.пр.Хр., така и маите очаквали завръщането на един от главните си богове, Кукулкан, познат по-късно на ацтеките като Кетцалкоатъл.

Журналистът Крис Тидуел изследва тази тема в статията си „Мистерията на маите: Кой бил Кукулкан и Кетцалкоатъл”:

Кукулкан е един от тримата богове, за които се е смятало, че са създали Земята. Той е змия в естествената си форма и бил отговорен за това да научи маите на неща, като как се управлява цивилизация, земеделие и медицина. След кратък период на Земята, Кукулкан се върнал в океана, казвайки на маите, че щял да се завърне на по-късна дата. Маите възприели европейските заселници като второто пришествие на своя бог Кукулкан и това в крайна сметка довело до доверие между двете култури и накрая до поражението на културата на маите...

Ацтеките почитали подобен бог – Кетцалкоатъл – който също съвпада с описанието на Кукулкан. Кетцалкоатъл учел много от същите неща, както Кукулкан, и след като испанските конкистадори започнали да пристигат в Мезоамерика, те също били приети като богове от ацтеките. Това кара мнозина да вярват, че Кетцалкоатъл и Кукулкан всъщност били едно и също божество, или човек, какъвто може би е случаят.

Лоно и капитан Кук

Според древните хавайски вярвания, богът Лоно изиграл цивилизоваща роля, подобна на тази на Кукулкан/Кетцалкоатъл:

В хавайската митология божеството Лоно се свързва с плодородието, земеделието, дъждовете и музиката. В една от многото легенди за Лоно, той е бог на плодородието и музиката, който слязъл на Земята върху дъга, за да се ожени за Лака. В земеделските и сеяческите предания Лоно бил идентифициран с дъжда и хранителните растения. Той бил един от четиримата богове (с К-у, К-ане и близнака на К-ане – Каналоа), които съществували преди създаването на света. Лоно бил и бог на мира.

Също както ацтеките отначало приели испанския конкистадор Ернан Кортес като очакваното завръщане на своя бог Кетцалкоатъл, така и хавайците отначало приели британския морски изследовател капитан Джеймс Кук като очакваното завръщане на своя бог Лоно.

В хода на проучването ни ще покажем, че завръщането на древен бог е очакване, което стои в сърцето на почти всяка езичническа култура. Вярвам, че всичките тези езичнически очаквания се коренят в библейския Нимрод – библейска фигура, която властвала над първата суперсила в човешката история и който бил убит някъде около 3100 г.пр.Хр., и който, по същия начин, се очаква да се завърне.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто пришествие на Антихриста - Седма глава: Първата велика сила в Историята April 13, 2018

Дотук разгледахме литературните доказателства – Библията, Шумерския списък на царете и шумерските митове – които поставят библейската фигура Нимрод близо до самото начало на месопотамската история след Потопа. Сега ще разгледаме археологическите доказателства за могъщата империя на Нимрод, която посредством безскрупулна стратегия, включваща дипломация, търговия и груба сила се появява като първата велика сила на света.

Възходът на Урук като водещ град на властта в древния свят се нарича от съвременните археолози и антрополози „Експанзията на Урук”. Ето как журналистът Брус Бауър резюмира това явление в статията си от 1990 г. „Цивилизацията и нейните недоволства”:

[Има] нарастващо признание сред археолозите, че ранната месопотамска цивилизация преживяла безпрецедентна експанзия между 3400 и 3100 г.пр.Хр. Експанзията се случила по време на късната част от фаза, наречена Урукски период (на името на големия град от онова време), който започва около 3600 г.пр.Хр. Разкопките, проведени през последните 15 години, показват че южните месопотамски градове-държави, всеки състоящ се от един-два града, служещи като политически центрове и предоставящи стоки и услуги на хиляди хора, живеещи в близките земеделски села, установени предни постове в съседни територии, намиращи се в днешен Ирак, Иран, Сирия и Турция. Дори артефакти, намерени на обекти в Закавказието на Съветския съюз, показват знаци на шумерско влияние.

Такива открития оставят изследователите да се чудят какво е направило шумерите толкова властолюбиви в един свят, съставен най-вече от земеделски стопани.

Мнозина се присъединяват към гледището на Робърт МакКормик Адамс от Смитсоновия институт във Вашингтон, който нарича урукската експанзия „първата урбанистична революция”. Адамс казва, че икономическите изисквания на процъвтяващите месопотамски градове довели до велика транс-регионална цивилизация в Близкия изток.

Други, като Хенри Т. Райт от Мичиганския университет в Ан Арбър, спорят, че терминът „урбанистична революция” скрива фундаменталната значимост на урукската експанзия – въвеждането, за пръв път където и да било, на политически държави с йерархия от социални класи и бюрократични институции, които служели на могъщи царе.

„Какъвто и да е случаят, това било революционно време, момент на необикновени иновации в изкуството, технологиите и социалните системи”, казва Адамс. Например, в края на 4-тото хилядолетие пр.Хр. Месопотамия става свидетел на появата на масово произвеждани грънци, скулптурата като форма на изкуството и впрягането на вещи занаятчии и работнически тръстове от управляващата класа за създаването на монументални сгради. Най-ранните глинени плочи на света, описващи прости марки и списъци със стоки с пиктографски символи също се появили, предзнаменувайки раждането на напълно изразителна писменост около 3000 г.пр.Хр.

Много подобно на американската суперсила, която се появява в края на двадесети век, първата световна суперсила израстнала главно от материалистичните си цели и желанието да забогатее чрез контролиране натърговията.

Бауър цитира харвардския антрополог Пьотр Щайнкелер, който обяснява, „Шумерите искали да станат посредници в международните търговски мрежи и да жънат големи печалби... те не били принудени да се разширяват заради вътрешен растеж”.

Водещия експерт върху „Урукската експанзия” е професор Гилермо Алгейз от Университета на Сан Диего. Той е автор на две книги по темата: „Урукската световна система: Динамиката на експанзията на ранната месопотамска цивилизация” (2005) и „Древна Месопотамия в зората на цивилизацията: Еволюцията на урбанистичния пейзаж” (2008).

Журналистът Джон Нобъл Уилфорд обяснява гледището на Алгейз по отношение на икономическите мотивации на Урук: „Д-р Алгейз сравнява далечните търговски постове на Урук с такива модерни примери като португалската колония в Гоа, Индия и британската колония в Хонг Конг. Външните постове на Урук, казва той, „отразяват една система на икономическа хегемония, където новопоявили се държави се опитвали да експлоатират по-малко сложни полиси, намиращи се доста отвъд границите на прекия им политически контрол и че тази система може да се тълкува като империалистическа, както по размер, така и по природа””.

Икономиката предоставила непосредствения импулс за жаждата за власт на Урук, но е имало и религиозна мотивация зад нея, много подобно на днешната америкнска суперсила, която се подкрепя от изкривените религиозни представи, че капитализмът представлява експанзията на Царството небесно и че натрупването на блага, светски удобства и материален просперитет са основни доктрини на християнството.

 „Наистина”, казва Карл К. Ламберг-карловски от Харвардския университет, „религиозните вярвания може да са упражнили важно влияние върху урукската експанзия. Южните месопотамци вярвали, че храмовият им бог притежавал земята, а човеците били нейни икономи. Така урукските градове-държави може да са преследвали вид „явна съдба”, предполага той, присвоявайки близките земи в името на божествата си”.

 „Глобализация” е термин, използван да се опише изгрева на глобалния „свободен пазар” и залеза на суверенитета на националните държави по целия свят днес. С глобалния капитализъм, вече подкрепян от най-великата армия, която светът е виждал, и над седемстотин американски военни бази по земното кълбо, светът е строго контролиран от „търговците земни”, финансистите, и корпоративните лидери, които са господарите на глобалния пазар.

В книгата „Глобализации и Древният свят”, авторът Джъстин Дженингс гледа на Урукското царство като първия исторически пример за явлението „глобализация”, което периодично изплува на повърхността през цялата земна история и която днес кулминира с американската суперсила:

Бързата урбанизация на Урук-Варка по време на Урукския период сигурно е пратило ударни вълни през южния нанос. Към Средния урукски период 100 декаровият отпечатък на мястото вече била десет пъти по-голям от всяко друго място в региона, а градът се уголемил над два пъти по време на Късния урукски период... 50 000 човека, натъпкани на могилата Урук-Варка било логистически кошмар. Френетичният растеж на града бързо поглъщал разменните отношения, които до тогава захранвали градовете на южния нанос, а жителите на града все повече разчитали на външни производители на храна и други ресурси... Вероятно се оформила експанзивна, неформална икономика; тя донасяла земеделски продукти, животни, работна ръка, предена вълна и други селски продукти в града в замяна на екзотични стоки, медни сечива, тъкани, небесно покровителство и други градски продукти... Някои от най-близките до града градчета може да са били обвързани а данъчни задължения от ранна дата, но вероятно по-голямата част от населението, живеещо извън града, първоначално било свързано по-незначително с Урук-Варка чрез търговски партньори, семейни връзки, култови съюзи и други взаимоотношения...

Динамичната експанзия на Урук действително била тикана с икономически и дипломатически средства, но има доказателства, че тя включвала и значително количество насилие и кръвопролитие, поне в самото начало.

Журналистът Джон Нобъл Уилфорд прави репортаж за разкопките на древния обект Хамукар в североизточна Сирия, които разкриват древно бойно поле. Той пише, че археолозите го описват като „най-старото известно изкопано място на широкомащабни организирани военни действия”. Хамукар бил „процъвтяващ урбанистичен център”, преди армия от юг да го покори почти до самото начало на Урукската експанзия:

Откритието било съобщено от Клемънс Райкел от Орииенталския институт на Чикагския университет, който бил съ-ръководител на сирийско-американските разкопки на обекта...

Археолозите съобщили, че намерили срутени тухлени стени от кал, които били силно бомбардирани и опожарени. Навсякъде наоколо събрали над 1 200 „куршуми” с овална форма, използвани с прашки, и около 120 по-големи кръгли глинени топки. Пластът руини от онова време съдържал и огромно количество керамика от урукската култура на южна Месопотамия.

 „Картината е завладяваща”, казва Райкел.
„Ако хората от Урук не били тези, които мятали куршуми с прашки, те със сигурност са се възползвали от това. Те превзели мястото веднага след разрушаването му”.

Говорейки по телефона от Дамаск, Абдал-Разак Моаз, заместник-министър на културата на Сирия, каза че Хамукар бил „едно от най-важните места не само в Средния изток, но и в Стария свят”, и че новото откритие извадило на бял свят „нещо като обрат в историята на цивилизацията””.

Този „обрат” бил регионалният триумф на Урукската империя. Изключителната ѝ сила и влияние могат да се проследят на запад до Египет, (което ще засегнем в следващите глави), източно до Индия, южно до Арабия, северно до Турция и Левант и дори през Средиземноморския басейн. Това била суперсилата, над която властвал Нимрод преди падането си от власт.

Вече споменахме как Библията сякаш мълчи за края на Нимрод, макар че „разбъркването на езиците” ни помага да си обясним разпадането на царството му. Археолозите не могат наистина да обяснят какво се е случило, въпреки че ясно виждат, че падането на Урук е станало много рязко в резултат на някаква криза или вътрешна разруха:

На върха на развитието си късната урукска култура включвала следните елементи: столица с неоспоримо превъзходство – самият Урук се измервал на сто декара със свещения си и организационен център в района Еана; централна територия, която обхващала цяла Долна Месопотамия (слабо известна в тази фаза, за съжаление) и Кузистан (Суза); зона, която можем да определим като полу-периферия, Горна Месопотамия, със смесена култура; И зона с търговски външни постове, разпределени по Анадолските и Иранските възвишения. Но тази система имала кратък живот от само две-три столетия. Селищата от периферията били разрушени или изоставени и дългото развитие на центъра Еана прекъснато. Изглежда, следователно, че първият период на урбанизация се изправил пред криза или истински крах след дълга формираща фаза и кулминацията на вътрешната си организация (писменост) и търговска експанзия (колонии).

Това описание на царството Урук с „централна територия” в Южна Месопотамия и „полу-периферия” в Горна Месопотамия напълно съвпада с описанието на империята на Нимрод в Битие 10:10-12, което обяснява, че то започнало в юга с Ерех (Урук) и Вавилон (Ериду), а след това се разширило и включило Ниневия и още няколко града на север.

Дейвид Рол обобщава кариерата на Нимрод:

Към края на дългото си царуване царят на Урук контролирал по-голямата част от Месопотамия и силно бил обогатил култовите центрове на Шумер. Контролирал и магарешките търговски пътища през планините Загрос и морската търговия през Персийския залив. На север били установени обширни укрепени колонии в близост до главните морски пътища и следователно свързвали сърцеъо на империята посредством бързи кораби. Екзотични стоки и метали се изливали към столичния град Урук и, разбира се, хазната на палата на Енмер. Това наистина го прави първия властелин на земята, точно както твърди преданието от Битие. В образа си на герой-воин Енмер/Нимрод е запомнен като основателя на най-могъщите градове в Асирия и Вавилония, както и като велик строител в старите религиозни центрове на Шумер.

Датиране на Урукската експанзия

Академичният свят от историци, археолози и антрополози е на практика единодушен в датирането на края на Урукската експанзия във времето около 3100 г.пр.Хр. Това може да се стори проблематично на някои християни, които се придържат към хронологията на световната история, която се намира в повечето библии на английски език днес. Масората е основата на тези преводи, а според тази хронология Потопът се е случил през 2348 г.пр.Хр., дълго след Урукската експанзия. Ако това е вярно, значи търсим Нимрод на погрешното място във времето. Само че има още един библейски източник за датиране на ранните събития от Битие. Този източник е преводът „Септуагинта” на Стария завет.

Преводът „Септуагинта” е копие на Стария завет, който бил преведен от иврит на гръцки от юдейски учени в Александрия, Египет някъде около 250 г.пр.Хр. Масората, от друга страна, била съставена (със значителни промени) около 350 години по-късно, около 100 г.сл.Хр.

Бари Сетърфилд е изследовател на Библията, който предоставя обширен аргумент в полза на хронологията на Септуагинтата пред Масората в онлайн статията си „Хронология на Сътворението и Катастрофата”. Сетърфилд посочва, че до 100 г.сл.Хр. юдеите използвали авторитетен текст, известен като „Ворлага”, който бил написан на курсивно писмо, известно като паело-иврит. Това била версията на Старозаветния канон, който бил съставен от Ездра и Неемия и въведен във „Великата Синагога” някъде около 440 г.пр.Хр. От този оригинален „Ворлага” текст на иврит, който бил използван от Иисус и учениците Му, произлезли три „рецензии”.

Първата била Самарянското Петокнижие, също написано на палео-иврит, което станало основа на самарянската версия на юдаизма. Твърди се, че тази версия стига назад до Товия Амонитец, който уж взел копие на Тората от Йерусалим, когато бил изхвърлен през 408 г.пр.Хр. (виж. Неемия 13:4-9).

Втората била гръцката Септуагинта версия на Ворлага, която била създадена около 250 г.пр.Хр. и която продължава да е официалната версия на Стария завет в Източно-православната църква и до днес.

Третата е Масората. Тази версия била „обновена” версия на оригиналната Ворлага в съвременния тип квадратно еврейско писмо. Сетърфилд пише, че този превод се появил от Явненския събор, който се провел през 100 г.сл.Хр., и след това старите „Ворлага” версии били систематично унищожавани от водещите юдеи. Този събор бил воден от равин Акива бен Йосиф заедно с Йоана бен Закай. Равин Акива след това участвал в одобряването на лъжливите месиански претенции на Симон бар Кохба, които довели до катастрофалното въстание на Бар Кохба срещу Рим през 132 г.сл.Хр. И Акива, и Закай, също така, са известни като ранни кабалисти според юдейското предание.

Сетърфилд анализира и трите от тези рецензии и ги сравнява с откъси от Стария завет, които се появяват в Кумранските ръкописи, в Новия завет и в творбите на Йосиф Флавий. Това, което открива, е че Апостолите, както и Йосиф и Кумранските ръкописи отпреди 70 г.сл.Хр., предоставят обилни доказателства, че преводът на Септуагинтата е по-верен на оригиналния текст Ворлага, отколкото Масората.

Гръцката версия на Стария завет, Септуагинта, била Библията на ранната християнска Църква. Според Сетърфилд, точно заради това юдеите на Явненския събор я отхвърлили, (както и Ворлага, върху който се базирала) и създали собствена Масоретска версия. Няколко века по-късно заблудени християнски водачи, водени от Ориген, приемат Масората като авторитетна версия на Стария завет, от която тя става основата на съвременния ни Стар завет на английски език.

И тъй, защо цялата тази интрига и дебати са важни? Ами защото има общо с датите. Въз основа на хронологиите от Септуагинтата (С) и Масората (М), ето датите на някои важни събития в библейската история, според двата различни източника:

Дата на Творението:

М – 4004 г.пр.Хр.
С – 5810 г.пр.Хр.

Дата на Потопа:

М – 2348 г.пр.Хр.
С – 3536 г.пр.Хр.

Вавилонската кула:

М – 2100 г.пр.Хр. (+/- 100 години?)
С – 3100 г.пр.Хр. (+/- 100 години?)

Призоваването на Авраам:

М – 1921 г.пр.Хр.
С – 2247 г.пр.Хр.

Забележете, че Вавилонската кула даже не може да се датира точно, понеже не попада конкретно в библейската хронология. Само че можем да се опитаме да съчетаем Нимрод с третото или четвъртото поколение след Сим, които са Сала и Евер. Според хронологията на Септуагинтата, както е изчислена от Сетърфилд, тези лица са родени през 3399 и 3269 г.пр.Хр. Ако Нимрод е бил роден по някое време около тези дати, значи хронологията на превода на Стария завет, Септуагинтата, предлага перфектно съответствие, ако се сравни с датата 3100 г.пр.Хр. за края на Урукската експанзия, което би кореспондирало с Вавилонската кула и падането на Нимрод.

По отношение на такава ранна дата на Творението в Септуагинтата, ето какво има да каже Сетърфилд, което е допълнително доказателство, че ранната църква гледала на Септуагинтата като авторитетна версия:

Доста интересно, датата на Творението от 5793 г.пр.Хр. е в широко съгласие с ранната църква, чиито тълкуватели поддържали датите в реда на 5500 г.пр.Хр. Така Теофил от Антиох (115-181 г.сл.Хр.) дава дата 5529 г.пр.Хр., Хиполит (на същата съмнителна база) дава 5500 г.пр.Хр., докато Юлий Африканец, (който умира през 240 г.сл.Хр.), я поставя през 5537 г.пр.Хр. Летописът на Аксум я поставя през 5500 г.пр.Хр., докато талмудистите (Петър Алиац) дават време около 5344 г.пр.Хр. Арабските записи цитират 6174 г.пр.Хр.

Докато продължаваме нашето изследване на кариерата на Нимрод, ще установим, че Септуагинтата, въпреки своите особености, всъщност е належаща за нашето проучване и разкрива много мистерии, които са били (умишлено?) премахнати от Масората.11

 

• OFFNEWS
• БЪЛГАРИЯ
• ПОЛИТИКА

Паси: На Балканите ни трябват ядрени оръжия, притеснява ме излизането на Русия от ракетния договор със САЩ   OFFNews Последна промяна на 01 март 2019 в 08:41  8818  13       НАЙ-НОВИ 20:45 ч.   Джамбазки: Европа - това са корените на българското родолюбие 16:27 ч.   Паргов: ГЕРБ дава на мютфийството, що не даде на шофьорите от градския транспорт

Притеснява ме излизането на Русия от ракетния договор със САЩ, нарушава се балансът. На Балканите имаме нужда от ядрени оръжия, които да гарантират мира така, както го правеха по време на студената война.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА 20/02/2019 Русия ще отговори, ако САЩ поставят ракети в Европа, обяви Путин

Това заяви бившият външен министър Соломон Паси по бТВ. Русия притежава 80-90% от въоръженията в Черно море, така че няма как това да не притеснява НАТО, заяви Паси в коментар за посещението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг у нас. 

Паси коментира и изявлението на президента Румен Радев в Кошице, че той е на форума на НАТО, за да предпази българските енергийни проекти от външна намеса.

По думите му заплаха за енергийните проекти на България винаги е имало и най-голямата от тях е зависимостта от Русия. 

 Ядрени оръжия в България през 60-те: били до Боровец 24.05.2018 10:30 9784 4 Снимка: Getty images/Guliver Share    Комунистическа България в продължение на почти половин век остава единственият напълно лоялен балкански съюзник на Москва и на Варшавския договор. Живков и предшествениците му водят политика на съвършена вярност, която превръща НРБ в ядрен заложник на Москва и в участник в окупацията на Чехословакия. Това са само част от основните изводи в обширната монография „Балканският „щит на социализма“" на професор Арутюн Улунян от Института по история при Руската академия на науките, която е посветена на мястото на балканските комунистически диктатури във военните планове на Кремъл през втората половина на миналия век. Монографията е обобщена в текст, публикуван днес в "Дойче веле". Ето какво пише там: България - от аутсайдър до ключов играч Столтенберг: Не сме в Студена война с Русия, но и предишното партньорство го няма Русия и НАТО не се намират в състояние на Студена война помежду си, но и някогашното партньорство между тях вече го няма. Това заяви г... Прочети повече Анализите от разсекретените досега архиви на ЦРУ и на други западни центрове твърдят, че от гледна точка на военните стратези България и Албания са били най-незначителните и незаслужаващи внимание съветски сателити през 50-те години на миналия век. Тези възгледи се променят коренно в края на десетилетието, когато Хрушчов се съгласява да изтегли Съветската армия от окупираната през Втората световна война Румъния, пише проф. Улунян. Както е известно, наследникът на Сталин не успява да върне в съветската орбита Титова Югославия и съюзилата се с маоистки Китай Албания. А шефът на Румънската компартия Георге Георгиу-Деж постепенно налага запазването на националния суверенитет като основен принцип в отношенията си със СССР и с Варшавския договор. Нещо повече, Деж прави демонстративни стъпки към сближаване с Тито, заклеймен още от Сталин като „предател на социализма“. Макар Румъния формално да остава членка на Варшавския договор, съвместните военни начинания със съветската и останалите „братски“ армии са сведени до минимум. При всяко преминаване на части от тези армии за участие в учения в СССР или в НРБ се изисква специално разрешение на Букурещ. Румъния категорично отказва да участва в смазването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г. Николае Чаушеску, който наследява Георге-Георгиу Деж, остро критикува Кремъл заради чехословашката авантюра, участие в която взема и трихиляден окупационен корпус от НРБ. Лиценз за "Калашников", но и ядрена заплаха „Априлският пленум на румънската компартия от 1964 г. дава ясен знак за дистанцирането на Румъния от Москва по проблемите на военната и икономическата политика на съветския лагер", обяснява и шефът на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев. Така НРБ на практика се оказва географски изолирана от Варшавския договор, което пък дава възможност на Живков и обкръжението му да укрепят властта си в смутните времена на Хрушчов и ранния Брежнев. В този и в по-късните периоди София продължава да демонстрира пълна вярност и непоколебима лоялност към Москва, като в отплата получава крайно нужните ѝ кредити и „безвъзмездна“ помощ. Ролята на НРБ като единствен сигурен съюзник на южния фланг на Варшавския договор носи на страната много предимства, включително и придобитите 250 лиценза за производство на съветско оръжие и боеприпаси в български заводи. Но в същото време нарастват и заплахите за сигурността на страната, смята проф. Улунян. САЩ и НАТО взимат България на мушка  Михаил Груев посочва, че като съветски сателит по онова България постоянно е била първостепенна цел в плановете на САЩ и НАТО за нанасяне на военни удари в случай на широкомащабна съветска агресия срещу Запада. Груев цитира изследване на историка Марк Креймър от Харвардския университет, според когото през 1950-1951 г. Сталин обмисля военна интервенция срещу Югославия от териториите България, Румъния, Албания и Унгария. Войната в Корея обаче възпрепятства този замисъл. Съдейки по наскоро разкрити документи на ЦРУ, ядрен конфликт между двата лагера става много вероятен още в началото на 50-те години. „До 1957 г. 80 % от разузнавателната информация за НРБ е била свързана с метеорологични прогнози. А това е явен признак за планове, свързани с военновъздушни операции – друго обяснение за метеорологичните справки просто няма“, посочва Груев. Въпреки, че официално на територията на НРБ няма съветски военни бази, в информациите на западните разузнавателни централи се посочва, че в страната постоянно присъстват около 2000 съветски военнослужещи и около 1000 сътрудници на съветските тайни служби, пише в своето изследване за Балканския „щит на социализма“ проф. Улунян. Експерт: Не смятам, че сме на прага на Студена война Не смятам, че сме на прага на Студена война. Това каза преподавателят по международни отношения в университета „Джордж Вашингтон&... Прочети повече Ядрени оръжия на българска територия В навечерието на Карибската криза през есента на 1962 г., след като САЩ разкриват съветските ядрени ракети в Куба, съветското военно присъствие в България бързо прераства в заплаха за страната.  „През лятото на 1962 г. край Карлово и Ямбол са били разгърнати още две ракетни бригади, в близост до курорта Боровец се е намирал склад за ядрените заряди за ракетите. Съветската страна е изисквала съблюдаването на най-строга тайна по въпросите за разполагането на ракети „земя-земя“ на българска територия“, посочва проф. Улунян. Ученият допълва, че персоналът на насочените срещу цели в Гърция и Турция ракети е бил директно подчинен на върховното командване на Варшавския договор в Москва. Но тази тайна очевидно не е била опазена, както установяват агенти на българската ДС, проникнали в гръцкото посолство в София. В касата на посланика те откриват точна и детайлна информация за разположението за цялата ракетна и противовъздушна отбрана на НРБ. „По въпроса за съветските ракетни бази в България българските държавни архиви все още не разполагат с документи, особено за периода, през който тези бази са били закрити, а ядреното оръжие е било изтеглено от страната. През 80-те години Гърция навярно е имала информация, че това вече се е случило, защото премиерът Папандреу подкрепя призива на Живков за създаването на безядрена зона на Балканите“, коментира Михаил Груев данните на проф. Улунян. 12% за военни цели - една от причините за бедността в НРБ Друг интересен факт от периода на Карибската криза, когато светът е изправен на ръба на ядрен апокалипсис, са данните за непрекъснатото нарастване на средствата, които НРБ е принудена да отделя за отбрана и военно участие във Варшавския договор. Проф. Улунян цитира жалбите на Т. Живков до съветското ръководство за тежкото икономическо положение на страната, която едва свързва двата края, след като се налага да отделя 12% от националния си доход за превъоръжаване. (За сравнение, разходите за отбрана на България като членка на НАТО през миналата година бяха 1,53% от брутния вътрешен продукт на страната.) По силата на поетите от НРБ финансови ангажименти към Варшавския договор, до края на съществуването му българските данъкоплатци са принудени да покриват 6% от военните и логистичните разходи на организацията. Въпреки, че СССР прави няколко дарения със сравнително нови танкове и самолети, армията на НРБ остава като цяло въоръжена с преобладаващо стара военна техника, пише в изследването за Балканския „щит на социализма". Проф. Улунян илюстрира този факт със състоянието на т.нар. отбранителна линия „Крали Марко“ по границата с Турция. По протежение на тази линия с дължина 150 км и площ от 1100 кв. км са били създадени 171 бункера, състоящи се от вкопани в земята оръдейни кули на танкове Т-34 и на германските им аналози от Втората световна война „Панцер-4“. С това допотопно въоръжение „Крали Марко“ е трябвало да издържи 5-7 дена на натиска на модерно въоръжените армии на НАТО до пристигането на подкрепления от СССР.

     Днес бе голям ден щяхме да отворим портал в измеренията аз бях много развалялнуван бях застанал до огромната врата в нищото тя не водеше към никъде дръпнаха шалтера и вратата светна отвори се пробит в времето пространството и между измеренията клипът не знаеше кафе ще ги изведе на земята на друга планета или. нямаше другаде пуснахме група дронове и скоро получихме картина и информация оказа се че сме на Венера преди милиарди години или това бе друга вселена друг паралелен свят никой не разбра това за сега ние решихме да запишем тези кординати и след като оставихме дроните с източник на захранване и компютър за оправдание ние затворихме вратата променихме дамите и стартирахме този път попаднахме на земята в паралелен свят където и трите планети  бяха възможни за квотите ние истреляхме много дронове и ракети и започнахме изтощаването и на тази вселена затворихме и този свят и отворихме следващия  този път  попаднахме на Марс в паралелен свят в които земята се бе развила до сегашното ни развитие но Марс бе населен и възможен за  живот там имаше вода растения и животни подобни на ,смята но планетата не бе развила разумен живот според данните които разполагахме след пускането на дроните и изследователските системи Земята не бе населили Марс но знаеше за нея Венера бе пустиня но с омерзен климат там не се бе развила животински и растителен свят заради липсата на вода изпарила се слеят покачване на температурата на времето и после стабилизирала се с умерени температури до 60 градоса но бе станала пустиня  Content: Днес бе голям ден щяхме да отворим портал в измеренията аз бях много развалялнуван бях застанал до огромната врата в нищото тя не водеше към никъде дръпнаха шалтера и вратата светна отвори се пробит в времето пространството и между измеренията клипът не знаеше кафе ще ги изведе на земята на друга планета или. нямаше другаде пуснахме група дронове и скоро получихме картина и информация оказа се че сме на Венера преди милиарди години или това бе друга вселена друг паралелен свят никой не разбра това за сега ние решихме да запишем тези кординати и след като оставихме дроните с източник на захранване и компютър за оправдание ние затворихме вратата променихме дамите и стартирахме този път попаднахме на земята в паралелен свят където и трите планети  бяха възможни за квотите ние истреляхме много дронове и ракети и започнахме изтощаването и на тази вселена затворихме и този свят и отворихме следващия  този път  попаднахме на Марс в паралелен свят в които земята се бе развила до сегашното ни развитие но Марс бе населен и възможен за  живот там имаше вода растения и животни подобни на ,смята но планетата не бе развила разумен живот според данните които разполагахме след пускането на дроните и изследователските системи Земята не бе населили Марс но знаеше за нея Венера бе пустиня но с омерзен климат там не се бе развила животински и растителен свят заради липсата на вода изпарила се слеят покачване на температурата на времето и после стабилизирала се с умерени температури до 60 градоса но бе станала пустиня  Та да се върна на темата Марс    бе чудесен и идеален за заселване ние организираме организирахме група за изследване и заселване попитаха за желаещи и аз се записах  аз бях млад войник и нямах семейство а и ни освобождаваха от служба един Вит поне няколко години нямаха да ни потърсят а дори казаха че може само. да пращат хора и да ни пращат провизии с които щяха да ни помагат .. Даваха ни право да си изберем му нито и след като ни го доставиха ни пускаха да се оправяме сами аз си поисках  аирокар и оръжие и боеприпаси брашно лекарства и един три де принтер от няколко новите доставиха ми и малко метал за принтера но ме увериха че работи с всякаква руда от метал дадоха ми и малък ядрен генератор и няколко слънчеви  артерии но аз можех да си ги напечатан дадоха ми няколко килограма  барут икапси за правене на патрони за два автомобила Калибър .. планетата бе цветуща с гъста гора и бе с тропически мек климат Марс бе за сега чудесен  първо качих каквото мога на колата и ги отнесох на едно доста широко и огромно дърво с диаметър минимум сто метра то бе плодно но. е знаех какво за сега по нататък щях да го опитам но бе подобно на портокал с по големи плодове набързо исякох и контурът платформа на дървото на която смятах да си направя дом донесох принтера и Сичко нужно която бях поръчал а и допълнителни поръчах уреди и машини за рязане затваряне и много пирони сега не ми се занимаваше с производството на 3д принтера на пирони и машини последно докарах триста литров казан за ракия от мед ..Бях готов.. Заех се с рязане на дървета и дървен материал първо няколко дена строих малка къща на дървото избрах да не е на платформата а вътре в короната на огромното дърво изпуезвах самото дърво като ползвах като греди за упора и носене на гредите и бъдещия поккрив мото започнах да строя направих хубав дом за месец усилената работа за това време сички се бяха разпръснали и мястото дето викахме провизии бе изоставено порталът бе затворен отдавна и забравен хората бяха изоставени някои бяха загинали но повечето се справяха заради дадените им материали и провизии  някои от загиналите бяха нападнати и убити и хищници други се бяха отказали и се бяха самоубили сега секи разчитаха на себе си .... Аз започнах да печатан. а три дето и започнах да изграждам био реактор за гориво защото бях изчерпал моето на колата ми и сега бях вързан за моето голямо и плодно дърво оказа се че плодовете се ядат и бяха много вкусни и с много захар дори изпях да си направя джибра трябваше да ги сваря скоро иначе щях да ги изтърва а бяха поне тон трябваше да напечатан голям метален съд за тях тои бе от тънък лист но пак отиде доста  метал които ми бе нужен за патрони и други работи цял ден ми отиде за био реактора но след като го направих отидох да сваря ракията не ракия а Марсия така щях да я нарече бренди Марсия отне ми още време но я заварих скоро я предадох сега имах около двеста литра Бренди Марсия нямах го в бидон и си казах да направя бъчви и да го поставя там да отлети ... Свърших за днес се пак   бе още светло зехтин една пушка учестър и се спуснаха по въже Доло бе ми известно че има дивеч и малък подобно на знаци но по-различен имаше и подобно на елени които не бе много бърз но се пак доста умен и не позволяваше да го доближиш лесно а за месец бяха разбрали за хората и техните гърмящи пръчки които убиваха себеподобни те ако са имали време можеха да станат като приматите на земята дори повече ... Движех се бавно и колкото мога тихо гората бе гъста но се движех лесно и без да се затруднявам оглеждах се и скоро видях група елени но те  ме осветиха и побягнаха видях наблизо река а тя бе пълна с патки но. смях куче да ми донесе патките а и е знаех какво има в реката и не исках да влизам в нея за това извикъх дрон от моите които бях пуснал да обраняват моя дом от опасни птици и животни дронът долетя с слабо бръмчене на ел.двигателите си аз се примерите и стрелях веднага получих птицата клюмна и аз пратих дрона да я донесе но преди това му закачих жица с кукички с които да закачи птицата и да ми я донесе ток се справи тромаво и с кого опита но ми я донесе пратих го да ми я занесе в къщи аз продължих скоро забелязах заиякоподобно същество което пасеше без да се съобразяват  с мен стрелях и го обих дотичах до него и го ритнах. е поне пет десет кила жилаво месо заемат бе много мускулен и спорете мен месото му щеше да  бъде жилаво за това го хвърлих в. миската река която закупя и заекът бе изяден уверих се че не трябва да да влизам в водата .. продължих известно време и след като не изпях да се доближат до елените ми писна и пуснах дрон по тях скоро тои парализира елен и аз го  застрелян да не се мъчи Елена  бе голям  наложи се да го почистя и да повикам четирите дрона за да ми доставят Елена в моят дом на дървото аз тръгнах да се прибирам и скоро установих че съм се  загубено  можех да извикам дрон да ми показва  пътя но смятах че ще. якета пътя и скоро се загубих още повече скоростно се стъмни и аз бях в гъстата гора изгубен и сам..... Чух шум и забелязах едно подобно на моето дърво да се отваря врата в средата на дървото от него излезна човек  момиче дете оказа се млада тинежека  - Извинете .извинете помогнете ми моля-казах и аз и я стреснах - извинете кои сте вие и какво правите в гората толкова късно -попита тя - Казвам се Мси Мук -казах  -и се изгубих. бях на лов - казах и аз  -Защо не си викнахте робот да ви опъти -попита - Ами от инат и глупост мислех че ще намеря пътя-казах и -Добре заповядайте ще ни погостувате тъкмо съм сложила масата тук съм с мама и тати и брат ми и тои обича да ловува но няма патрони вече използва лък и арбалет  много е добър уби днес заек много е вкусенс с ориз или просто печен - каза ми тя  Вгледах се в нея бе много красива и навярно и.  Ото умна хареса ми но бе малка за мен аз бях поне десет години от нея а и родителите и брат и нямаше да ми позволят дори да я заговора Камоли да излезем заедно с то каде да излезем вече нямаше кръчми и заведения освен дивата марсианска гора нямаше каде да идем можех да я поканя на риба или лов ако поиска и има  желание и интерес ,влезнахме през вратата и се озовахме в огромен хол в средата имаше голяма маса и около нея столове бяха червеи и  трите бяха заети младо момиче на двайсет баща на над трисет спорете мен и красива възрастна жена навярно майката.   -Тате ,Мамо  тои се е загубил поканих го да хапне и поне с нас ще го настаним някаде за тази вечер нали може ..- попита тя  - Добре Цвете правилно си решила вечер пък и денем на марс е опасно заповядайте да хапнете .._--- каза башата  Цвета донесе стол не видях откъде и ми го предложи да седна на него и  аз седнах   момичето се разшета и с помощта на маика си сервираха хубав заек с  ориз бял и вкусен сервираха и вино вкусът бе на моя плот бяха донесли пресен хляб които дори пареше бе изкаран от печката скоро донесаха голяма салата марули да това бяха марули познах ги а вкусът им бе чудесен  --Виждам ще ви направи впечатление марулята - каза майката -аз ги изгледах направихме си ферма уранжефия това са от първите заради климата бързо станаха и доста големи и са много вкусни както сте осетили утре ще ви набера за вас имаме много- каза тя - и впрочем аз се казвам Христина синът ми Иван а съпругът ми е Петър - каза тя                 ч        

 Бургаска  книга

 

Моят разказ пробно ------

Пътувах към моят дом той бе над Пловдив и го бях купил преди няколко дни  и сега трябваше да си го получа бях намерил портокалови дърво и го бях продал без да се занимавам по брането получих кюлче злато за реколтата а толкова струваше къща летящ дом най нов модел

Той бе сверичен и с размер двайсет метра бе пълен с водород и хелий но можеше да лети и с горещ въздух ..

Казаха да чакам когато ще се обадат за адреса

Пратиха ми го преди минути набързо надух  балон асансьор и се издигнаха на мястото скоро го достигнах скачих се в средата на къщата с балони асансьор ....

Балона спадна и аз тупнах на люкът на скачващия отсек

ВУВЕДАХ ПАРОЛАТА КОЯТО БЕ ЕГН ми .

Така получих достъп до домът ми люкът се отвори и аз се намирах в средата на моя малък дом от четири стаи и баня и тоалетна  това  правеше пет малки петнайсет квадратови  ви стаи едната бе хол в средата имаше маса  а отдсете страни по един фотьол и два  и три табуретки  имаше телевизор от дясно на вратата имаше и малък бар до него вътре вичко бе  тапицирано и чисто стените бяха в жълто боядисани ..

Отидох да видя следващата стая бе кухня с печка мивка и съдомиялни и други техники видях вграден хладилник ..

Другата стая бе голяма спалня и ракля до нея имаше и вграден гардероб ...

Петата и последна стая бе работилница и голям склад   и той бе празен така бях пожелал тази стая не бе обзаведена но аз имах Сичко нужно бях намерил бункер  от миналото и се снабдиха с Сичко нужно

Върнах се в хола и вклучих лаптопа които носих и бе трофеи от бункера скоро лаптопа се свърза с къщата и качи дравари за оправление на домът ми които бе с примитивна електроника ..

Скоро лаптопа ми даде инструкции какво да монтирам от бункера и слет  като

отделих доста време часове спорете мен лаптопа направи диагностика и слети като се свърза с хардуера оставаше само да се  качат ракети и картечница и домът ми бе наистина добре защитения и стабилен и сигурен за 2120 година лаптопа безжично се свърза с бункерът и извлече изкуствен интелект той се зареди слет час сваляне

---Здравеи аз съм зареден моля дайте ми име и избери име  пол ..каза нещо от домашния говорител които бях монтиръл  за музика

---. Искам да си от женски пол и да се казваш Василена...казах

--- Как сте ..попита с женски глас василена

--- Добре моля напатъи ми  оръжия на 3 Д принтера пушки автомати и поне десет пистолета искам и десет

Ракети въздух земя и толкова въздух ,въздух ...казах и

--- добре заемам се слеят като монтираш принтера от бункера виждам че е здрав и запазен иска смазване и подмяна на някои части качи ги от  бункера ..каза тя

---  Добре браво на теб ще се заема с нужната работа..казах и

  започнах монтажът след дълги часове след като се свечери аз се почувствах гладен и отидох в кухнята си хапнах сланина и пресен пшеничен хляб които бях донесъл с мен ...

Отидох в хола

--- имаш ли схемата програмата за три де на роботи ....попитъх

--- да избери робот ..каза

--- искъм Асимо гледал съм клипове с него искъм и Нау ....казах и

---- Добре ще ги запуснат за създаване слети като се освободи възможност ..каза

---- добре ...казъх и

Отпуснаха се и и наредих да излети и да иде над морето 100 метра от брега и на два метра над морето тя каза че насочва къщата на мястото на някогашния град  Бургас и слети няколко часа  бяхме там накарах я да ми напечата въдица по спешност използвах консерва царевица за стръв и хляб и малко сланина слет доста опита на сланината започна да кълве аз се бях изнесал на малка беседка вградена в домът и с замах хвърлях въдицата клъвна и аз дръпнах рядко и скоро се бореха с голяма скумрия нормална не мутант но се пак големина поне пет кила слет борба извадих рибата и я прибрах на беседката изчистих я с нож на масата на беседката и я прибрах в фризера в кухнята излезнаха и след като наредих на къщата да се насочи   навътре пак прбвах този път за стръв използвах скумрия скоро зе да кълве след няколко опита хванах малка риба Тон поне 10 кила изчистих я и също отнесох  В хладилника продължих докато не хванах достатъчно риба да напълня хладилника си на беседката имаше възможност за монтаж на бърбекю притирахме и него от карбон ..

Първия пистолет бе готов от карбон патроните бяха също от него аз си напечатаха 1000 патрона куршумите сам си отлях в работилницата като стопиха малко олово и с отпечатан от карбон калъпи отлага набързо стотина куршума снаредих патроните  вече имах хубав футуристичен анатомичен пистолет анатомичен  и от карбон направих и  четири пълнителя  и ги заредих но само трите   останаха десет патрона но не ги сложих на четвъртия палнител просто ги пъхнах в панталона  които направих от кевлар за да бъда защитен направих и горни дрехи от кевлар дори едно яке скоростно  пистолета се Узова  на кръста и аз бях готов за приключения....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Учен заключава – преди милиони години развита цивилизация е съществувала на Марс January 10, 2017

Лицето на Марс е едно от най-удивителните и забележителни изображения, снимани по време на мисиите „Викинг” на червената планета. Безпогрешно напомняйки на човешко лице, изображението е накарало мнозина да хипотезират, че това е дело на извънземна цивилизация. По-късни изображения разкриват, че това си е естествено образувание, изглеждащо като човешко лице поради ъгъла на слънцето.

„... въз основа на нови данни, доказателства, че през този период на климат, подобен на земния, биологичната еволюция произвела, най-накрая, хуманоидна цивилизация, оставила следи на няколко места – Сидония Менза и Galaxia Chaos са двете най-интензивно проучвани места. Данните от тези места оформят основата на Сидонийската хипотеза (Бранденбърг, ДиПиетро и Моленаар, 1991) за древна, местна, в приблизително Бронзова епоха цивилизация на Марс”.

„Оказа се, че марсианският ксенон съвпада много близо с компонента в земната атмосфера, получаван при програмите за ядрени оръжия на Земята, както при тестването на водородни бомби, така и при производството на плутоний, като и двете включват големи количества делене на атома с бързи неутрони. Оказа се, че марсианският ксенон може да е приблизително от смес от 70% ксенон от ядрени опити, смесен с 30% естествен земен ксенон, което предполага, че марсианският ксенон е бил подобен на земния, преди голямо ядрено събитие да го промени драматично”.

Марс не прилича на никое друго небесно тяло в нашата слънчева система. От незапомнени времена червената планета грабва въображението и интереса на хората по цялото земно кълбо, от времето империите на ацтеките, инките и маите, до съвременното общество на 21-ви век.

Но какво у Марс ни кара да искаме да разберем всичко за него? Дали се интересуваме от Марс, понеже мислим, че там може да има живот? Дали толкова се интересуваме от червената планета, понеже има възможност някога там да е процъфтявала напреднала цивилизация?

Нелепо ли е да мислим, че някога на Марс може да е процъфтявал живот? Според един учен, който е работил върху технологиите за космическа плазма, ядрения синтез и усъвършенстваната космическа тяга, и е изобретил Микровълновия електро-топлинен плазмов двигател, използващ водно ракетно гориво за космическа тяга – не, и Марс някога може да е поддържал извънредно напреднала извънземна цивилизация.

Д-р Джон Бранденбърг, плазмен физик, работещ като консултант при Morningstar Applied Physics LLC, и като инструктор на плаващо работно време по астрономия, физика и математика в колежа „Мадисън” и други образователни институции в Мадисън, Уисконсин, вярва че в далечната история на Марс, когато червената планета много повече е приличала на Земята, там се е развила напреднала цивилизация и доказателство за тяхното съществуване може да се открие на червената планета днес.

 „Марс представя тест за дарвинистки интелект на човешката раса и дотук ние се проваляме. Учените не могат да свържат нещата при Марс, понеже крайната картина е твърде ужасяваща да се приеме”.

Д-р Бранденбърг не само вярва, че някога Марс е бил населен, но вярва и, че данните от Марс показват ясни следи от изотопи на „оръжеен отпечатък”, доказващи че две масивни ядрени избухвания във въздуха в северните региони на Марс са се случили в далечното минало.

„Оказва се, че марсианският ксенон съвпада много близо с компонента в земната атмосфера, получаван при програмите за ядрени оръжия на Земята, както при тестването на водородни бомби, така и при производството на плутоний, като и двете включват големи количества делене на атома с бързи неутрони. Оказа се, че марсианският ксенон може да е приблизително от смес от 70% ксенон от ядрени опити, смесен с 30% естествен земен ксенон, което предполага, че марсианският ксенон е бил подобен на земния, преди голямо ядрено събитие да го промени драматично”.

Фиг. 10а. Приблизителната северна марсианска палео-океанска брегова линия (прекъснатата линия) и приблизителните местоположения на вероятни  ядрени експлозии, дискутирани в тази статия, видими също в Сидония Менза и Galaxias Chaos, местоположенияна докладвани артефакти. Стрелките сочат преобладаващите ветрове и показват траекторията на падането на радиоактивен прах. Настоящото местоположение на марсоходите също е отбелязано.

Както се оказва, газовият изотоп Ксенон 129 се образува от ЯДРЕНИ РЕАКЦИИ.

Ксенон 129 се образува само в малки количества от нормално ядрено делене, но в експлозията на конвенционална водородна бомба се образува в големи количества.

„Колкото повече наблюдаваме Марс, толкова повече информация получаваме, че тя наистина е една очарователна планета, от марсохода „Кюриосити” вече знаем, че Марс като планета някога е бил много подобен на Земята, с дълги солени морета, със сладководни езера, вероятно със заснежени върхове и облаци и воден цикъл точно като този, който изучаваме тук на Земята... Нещо се е случило на Марс; той изгубил водата си”. – Джон Грънсфелд, астронавт с пет излизания в космоса, асоцииран главен администратор в Директората по научни мисии на НАСА.

Д-р Джон Бранденбърг вярва, че има ясни доказателства, че поне две големи ядрени експлозии са се случили на Марс и че всеки, който може да разчита карта, може да намери връзка между Сидония Менза и Galaxis Chaos, и доказателство за ударни вълни и падане на ядрен прах.

В една лекция д-р Бранденбърг твърди, че има убедителни доказателства за цивилизация тип Бронзова епоха, която била унищожена от масивен ядрен взрив. Освен това, д-р Бранденбърг твърди, че правителството на САЩ знае за тези доказателства от 1976 г. Д-р Бранденбърг още твърди, че марсианската цивилизация изобщо не е била достатъчно напреднала, за да създаде сама ядрени взривове и че сигурно е унищожена от друга цивилизация.

„Секретността вътре в правителството е зло, което понякога е необходимо, но мисля, че е хубаво, че това прикриване на Марс приключва и, да се надяваме, че в един момент ще можем да седим и да си говорим откровено не какво се е случило на Марс предо 250 милиона години, а какво се случва в този момент”.