Моят град бе голям и неизвестен но за мен ставаше с епо известен и се пом проучен бяха минали дни  дори Месец и сега познавах моя малък град по добре хората ми бяха доволни усигорявяах им храна и пиене от долу но се пак те бяха хора тоес искаха забавления за това днес организирах търсене киито намереше Заведение или ресторант в градът бе негов подарявах им го това бе измислено от мен за да се опознае градът Моя ...

За това не се очудих когато намериха поредната кръчма казваше се Хали Гали и бе голяма но абсолютно празна ...

 

                                                        Град

 

 

 

Малката ми сила не бе в това да се бия и да обивам но времената бяха диви за нас годината бе 2119 година от Христа  бяха минали години от голямата воина и ние се бяхме присобили аз живех на едно огромно дърво с височина поне 300 метра и с огромен дияметър не го бях мерил но в него си бях построил,ископал пет етажно жилище с квадратура поне 200 квадратни метра ...

Първия етаз ми бе хол тампосрещях последния настанявах да спят ...

Аз самия спях на Втория етаж на третия ми бе работилницата там си носих сичко което намирах в изоставените Градове и села  та като казах села бях намерил един блог в една територия непроучена и радиоктивна ...

Оказа се празен но се пак намерих малко злато и бижута да си купя кола и то летяща бе римитивна технология на дроновете и дирижаблите ...

Отне ми дни да се занимая с  нея но я поправих пуснах в дествие днес бях решил да я изпробвам ...

Отворих вратата на колата и се качих пуснах системата за намаляване на теглото тоес просто я надух с Водород за да стане по лека ...

Полетях нагоре с двигателите и стремително с еискачвах нагоре надявах се да достигна Летящия Град над мен е достигнах го едва се преземих,кацнах бес да се разбия ...

Този грат го гледахме от долу и се искахме да идем там но не можехме нямахме превос за това не знаехме нищо за него имаше сякакви слухове за него от Човекояци до Златния град сичките бяхме чували но не бяхме ходили за това слет като се преземих аз го разгледах с нетърпение и почуда ...

Оказа с еизоставен град с чудеса и много техника главно автоматични машини „Роботи  за които бяхме чували от миналото учудих с емного насякаде кадето влезох се ме пострещаха Чевокоподобни  които ми преслужваха  и ми угаждаха беспир Всичко което поисках ми с еиспълняваше и доставяше почти веднага Осени ме мисъл че ако заселя този град ще стана много Бопгат и влиятелен и щчх да имам много Приятелки и гажета  дори и съпруги ако поисках а аз исках за това се заех да доставям желаещи от доло горе е трудно бе но успях сега имах населен ГРАД МОЙ ГРАД ...

 

 Мигът е важен за двама  но дали сме ние  не съм решил  да те обичм или да те мраза    голям съм аз с водката зелена  мисъта е замаена  но дали ще ме обикнеш ти  ти си малка красавица  аз звяр голям    но в свят на скруполи цивея а ти дали  ще те обикна аз и с влас но и без нея  за нас ще помисля за сега  дали да се напия не знам    мила ми си ти но малка за нас невъзможно е дори  за радоста на двама та  ни не знам дали  ще се испълни  с мисъл и сила  но хелла ще помогна да се видим  в Мечтите ни ...  

 Моята силе в теб  за мен незна  но дали с теб ще бъда за сега в мечтите  ти  за вас съм наличен  да бъда или не  в мен сега създадох  радос и тъга голяма    да бъдем ние два сега  ама не или да  не си ти с мен любима  за малко и голямо    чудна прелес си ти  с мен чудесна за  двяамата големи да бъдем ние    важен си ти ...  

  Чудеса: Лекарство за кучета против глисти – за 5$ – внезапно отстрани раков тумор с метастази!

By редактор in ЗДРАВЕ НАУКА СВЯТ  30/04/2019

Пенсионерът Джо Tипенс от Оклахома,  през 2016 г. научава, че има рак на белите дробове в терминалния (последния) етап. Към януари 2017 г. метастазите от белите му дробове се разпространили практически по цялото тяло на мъжа, а лекарите  му давали не повече от 3 месеца живот…

Джо извадил късмет, когато крадено от непознаатодкрадено от непозднато бил записан в програма за клинични изпитания, по време на която се срещнал с ветеринарен лекар, който му предложил лекарство за кучета против глисти. Според тестовете, веществото, съдържащо се в това лекарствофенбендазол, потиска растежа на раковите клетки, пише paranormal-new.

Джо започнал да приема лекарството и през май 2017 г., крадено от снепознатоцкрадеано от непознато когато според всички прогнози той вече трябвало да умре, отишъл на поредния преглед. И станало ясно, че в тялото на Джо не е останало нищо от рака и метастазите, неговият организъм бил напълно изчистен!

Белите дробове на Джо с множество метастази

Никой не очаквал такъв впечатляващ ефект и лекарите, крадено от енепознатоекрадено от непознатор които го лекували, били шокирани. Сега, две години по-късно, случаят с Джо накрая попадна в медиите и лекарите в Оклахома решили внимателно да проучат този феномен. Лекарството с фенбендазол се използва за лечение на нематоди, кръгли червеи и други чревни паразити при животни, особено при кучета.

Неговият противораков ефект крадено от нейпознаторкрадено от непцознато през последните години се потвърждава от редица тестове, но все още не е проведен пълен тест на този лекарствен продукт върху пациенти с рак и затова лекарите не препоръчват да се използва самостоятелно, дори ако се вземе предвид щастливия случай на Джо Типенс.

Джо нямал какво да губи, знаел, че крадено от непознатоаркрадено от тнепознато ако изобщо не направи нищо, наистина ще умре в рамките на три месеца. Ето защо той не мислил дълго време, когато се съгласил. Към януари 2017 г. метастазите поразили пикочния му мехур, панкреаса, стомаха, шията и дори проникнали в костите.

Според самия Джо, заради тези метастази, тялото му светело на краадено от рнепознатойкрадено от непознато медицински скенер „като коледна елха“. Преди да бъде диагностициран, Джо бил изпълнен с живот, планирал пътешествие из океана и очаквал раждането на първия си внук. В един момент целият му живот станал сив и безрадостен.

Когато Джо се записал в изследователската програма, той влязъл в интернет сайта на Университета на крадено от непознатодкрадрено аот непознато Оклахома, за да открие някаква информация, и случайно се натъкнал в университетския форум на реклама, която гласи: „Ако имате рак, свържете се с мен.“

Джо веднага го направил и разбрал, че рекламата е написана от ветеринарен лекар.

От ветеринаря Джо научил, че има лекарство против глисти за кучета, което наскоро крадено от неапознаторкрадено от непаознатосе оказало ефективно в борбата срещу раковите клетки. Известен учен, който имал рак на мозъка в последния етап, провел теста върху себе си.

Този учен взимал хапчета в продължение на 6 седмици, след което бил напълно излекуван. След като научил за това, Джо веднага поръчал партида от това лекарство – крадено от непознатодкртардено от непознато по времето, когато вече бил дотолкова изтощен от болестта, че кожата върху него „висяла като на скелет“. А кучешкото лекарство му струвало само $ 5 за кутия.

„Застрахователната ми компания преди това изразходва над един милион долара за лечението ми с традиционните лекарства за рак“, казва Джо Типенс. Фенбендазолът атакува крадено от непознатоаакрадено от непрознато раковите клетки и ги изтощава, което води до тяхната смърт.

При това той е няколко пъти по-малко токсичен, особено в сравнение с химио и крадено от непознатоцкйрадено от непознатдоимунотерапията. Джо започнал да приема лекарството и паралелно приемал витамин Е, куркумин и канабидиол. Той също така останал и в програмата за клиничните изпитвания (какво му е било давано там той не казва), и не е казвал на лекарите си, че е започнал да приема кучешкото лекарство. През май 2017 крадено одт непознатойкрацдено от непознато г. на Джо му се ражда първия внук, и той с радост отбеляза това събитие.

Две седмици по-късно той отива на поредния преглед и става ясно, че в тялото му повече няма ракови клетки.

„Преди три месеца, ракът беше в мен от главата до петите. Това беше чудовищно опасно ниво краденцо от непознато крадено от непозн ато на метастази, което води до 100% смърт в рамките на три месеца. А три месеца по-късно бях на лекар и позитронната емисионна томография беше напълно тъмна, апаратът не видя нито една ракова клетка.“

Джо бил зашеметен, но лекуващият му онколог бил още по-зашеметен.

„Лекарят ми каза:„ Не знаем как сте крадено от тнепознатоккрадено от нрепознато го направили, но вие сте единственият пациент в нашата програма за клинично изпитване с този резултат.

Отляво е снимка от скенера, показваща рака в тялото на Джо, отдясно няма доказателства за рак

Септември той отново е на скенер и отново няма нищо – чак тогава Джо споделил тайната си крадено от непознаатоакрадено от нсепознато с лекаря и разказал за лекарството за кучета против червеи.

След това Джо си направил повторни изследвания през януари 2018 г. и през април, след което бил помолен да напусне онкологичния център, тъй като бил здрав.

Резултатът му изглежда твърде добър, за да е истина, но Джо твърди, че вече крадено еот непознатоцткрадено от непознато е събрал около 40 други положителни случаи, когато това лекарство е помогнало на пациенти с рак. След това интерес към хапчетата за кучета проявил президентът на Фондацията за медицински изследвания в Оклахома, д-р Стивън Прескот. „

„Обикновено съм скептичен по отношение на такива неща, но това събитие има много интересен крадено от непознатаоакрадено от непознато фон“, каза Прескот пред репортери.

Джо и д-р Прескот в момента работят по специален изследователски доклад.

Внимание! Текстът НЕ Е ПРЕПОРЪКА за употребата на препарата фенбендазол!

 

 

  Възходът на Аполион 2012: Добре дошли в ерата на Обама December 10, 2016

Ако светът продължи, историците несъмнено ще пишат как месианският плам около избора на 44-я президент на Съединените щати е отразявал не само широкото неодобрение от политиките на администрацията на Буш, но и как, в последиците от 11 септември 2001 г. американската психика е била узряла да приеме обширни промени в политическата и икономическата политика със заслоняваща схема за спасение от хаоса. Сред тези историци, няколко несъмнено ще твърдят и че, също както германските национал-социалисти в годините след Първата световна война, Барак Хюсеин Обама се е обръщал към все по-лишаваните от граждански права гласоподаватели в американското общество, като се е заигравал с разбираемите им страхове, за да се представи като жизненоважният носител на промяната. Това обаче, което повечето от тези историци няма вероятно да пишат, е участието на невидими оформители на Новия световен ред преди и след президентските избори в САЩ. Но дори и да биха писали, огромен брой хора не биха повярвали в идеята, че зад глобалния хаос, който спомогна за нарастването на популярността на Обама, е бил тайна мрежа, една транснационална ръка, насочваща посоката на цивилизацията. При все това, никой преразказ на историята, включително от скорошно време, не е пълен или дори искрен, без поне да се признаят задкулисните господари, които манипулират международната политика, банки и финанси, осигуряването и обмяната, търговията, благата и енергийните ресурси. Множество трудове, включително научни, правят връзката между тази управляваща суперкласа и интеграцията на политиката, спусната на управляващите тела на страните и наднационалните организации.

Вестник „Икономист” през април 2008 г. посочва изследване на академик Дейвид Роткопф, чиято книга „Суперкласа: Глобалният властов елит и светът, който създават” документира как само няколко хиляди човека по целия свят всъщност диктуват по-голямата част от политиките в глобален мащаб. „Икономист” описва този сравнително малък брой елити, като „загнездили се” в „покрили света институции... [които] се срещат на глобални събития, като Световния икономически форум в Давос и Тристранната комисия, или... срещите на Билдербергите, или семинарите в Бохемската дъбрава, които се провеждат всеки юли в Калифорния”. Дългогодишният радио водещ и автор на „Братството на Мрака”, Стенли Монтит, казва че такива хора са част от „Окултна йерархия”, която управлява света и определя посоката на човешките събития. „Движението се ръководи от могъщи мъже, които отхвърлят християнството, прегръщат „тъмната страна” и се посвещават на оформянето на световно правителство и световна религия”, пише той. „Те контролират правителството, медиите... много корпорации, както и двете политически партии [на САЩ]”. Интересно, папа Бенедикт XVI може би е имал предвид същата група, когато през 2008 г. предупреждава дипломатите от ООН, че многостранният консенсус, необходим за решаването на глобални затруднения е в „в кризи”, понеже решенията на проблемите са „зависими от решенията на малцина”. Предшественикът му, папа Йоан-Павел II, може би е признавал същото, вярвайки че едно Световно правителство под ръководството на управляваща суперкласа е неизбежно. Преди смъртта си именно видният американски политически учен Самюъл П. Хънтингтън извежда убер-ешелона, който стои зад напъните за глобално правителство, от „конспиративната теория” към академична приемственост, когато доказва, че те „слабо се нуждаят от национална лоялност, гледат на националните граници като на пречки, които за щастие изчезват, и гледат на националните правителства като на останки от миналото, чиято единствена полезна функция е да улесняват глобалните операции на елита”. С други думи, според експертите, международните отношения, външните и вътрешните политики, и икономиките финансирани с инвестиции от данъците, до голяма степен се решават от привилигирован кадър от фамилии, които са се посветили на един Нов световен ред и едно Световно правителство.

Трябва да призная, че докато пишех тези поредици, ми беше трудно да устоя на искушението най-накрая да съставя списък на имената, датите и организациите, които оформят целите на управляващия елит. След като съм събрал хиляди страници с изследователски материал за СВО, Трилатералната комисия, Бохемците, Масоните, Билдербергите и други илюминатски подгрупи, първоначалното ми намерение включваше няколко глави върху членството, минало и настояще, на до голяма степен непознати сили, действащи зад обществените дела. Накрая реших, че достатъчно от този тип материали са публично достъпни и че този труд ще послужи по-добре за издигането на съзнанието отвъд машинациите на финансистите и окултните идеолози, които ръководят глобалните институции, като покаже, че отвъд тяхната илюзорна матрица – която повечето граждани възприемат като реалност – съществува арена на зла свръхестественост, под която тези човешки „проводници” доброволно се организират. В повече от тридесет важни библейски текстове гръцкият Нов завет използва термина „космос”, който описва невидим ред или „правителство зад правителството”. Точно тук човешкото его, отделено от Бога, става враждебно на службата на човечеството, гледайки на хората като на средства, които могат да бъдат манипулирани в услуга на сатанинска амбиция. За някои, произходът на това явление започнало в далечното минало, когато „огън в умовете” на ангели накарал Луцифер да превъзнесе себе си над доброто на творението Божие. Славният някога дух полудял от недвусмислената жажда да владее, покорява и господства. Падането му породило подобна похот между последователите му, която продължава и днес сред човешките служители на тъмната сила, която покровителствува едно привилегировано отношение на „причина и следствие” между дяволските сили и възможността за господство над обществата.

Целите на тайните ордени и на съвсем реалните сили, на които те служат, рядко се възприемат от гражданите на демократичните общества, които избират да вярват, че националните служители действително управляват страните им и представляват интересите им. Въпреки това, според древните текстове, не само че съществува сътрудничество между непоправимите социални архитекти и падналите ангели, но и политиците в частност са уязвими за „началствата и властите”. Според добре известния екзорцист Габриеле Аморт, който е извършил над 70 000 официални екзорцизми, „Злото съществува в политиката, доста често всъщност. Дяволът обича да превзема... тези, които са на политически пост”. В резултат, не е трудно да видим как „меките ръкавици”, като президентите на САЩ, може и да не съзнават ролята си на шахматни фигурки на една земна настолна игра, влизащи и излизащи от позиция, докато са движени от „бога на този свят” към фантасмагоричната последна игра (виж 2 Кор. 4:4). Ако изследователите, като д-р Монтит, са прави и световните правителства до този ден са повлияни от такива тъмни ангелски сили, елитът, който е на чело на настоящия стремеж за установяване на Нов световен ред, е директно свързан с антихристова система, независимо дали го знаят или не. В ярко свидетелство на това, Сатана предложил на Иисус всичката власт и слава на царствата на този свят. Рекъл: „Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое” (Лука 4:6-7).

Знаците и доказателствата за такава свръхестествена намеса в настоящето движение към световно тоталитарно правителство нарастват в политическия коментар, окултната символика и нумерологичните „съвпадения” през последното десетилетие. Докато общественото мнение се настройва към последно приемане на международна подвластност, бихме могли да очакваме да видим тези „огледала на окултното движение” да продължат. Напоследък имаше толкова много явни семиотични послания (видими знаци и доловими препратки, които предават подсъзнателни идеи), че започваме да се чувстваме сякаш „боговете” ни се присмиват; предизвикват ни дали доброволно ще признаем участието им. Това е особено вярно след избирането на президента на САЩ, Барак Хюсеин Обама, за „Президент на света”, според новинарските емисии по цялата планета. Докато грандиозната титла „Президент на света”, дадена на Обама от възбудените тълпи в изборната нощ, тепърва има да се сбъдва, прославяният идеал зад нея отразява глобалния глад за, и движението към, дохождането на „единия”, който представлява невидимите представителства, споменати по-горе, и който за кратко ще изглежда като човека, когото светът търси.

Вземете например безпрецедентната месианска реторика, която репортерите, политиците, знаменитостите и дори проповедниците използваха, за да почетат „духовната природа” на метеоритния възход на Обама от почти неизвестен до президент на САЩ. Журналистът от „Сан Франциско Кроникъл”, Марк Морфолд, го характеризира като „някакво мощно сияние”. По мнение на Морфорд, това е така, понеже Обама е „Светлодеятел – този рядък вид настроено същество, което има способността да... помогне да се въведе нов начин на съществуване на планетата...” Доайенът на Международната църква „Мартин Лутер Кинг Младши”, Лорънс Картър, отива по-далеч, сравнявайки Обама с пришествието на Иисус Христос: „Могъща и значима е на духовно ниво появата на Барак Обама... Никой не го очакваше, а християните вярват, че Бог идва при нас иззад неочаквани странни ъгли, също както Иисус се роди в ясла”.Динеш Шарма, консултант по научен маркетинг с докторска степен по психология от Харвард възхвалява Обама по подобен начин: „Мнозина... виждат в Обама месианска фигура, велика душа, а някои предано го наричат Махатма Обама”. Щеше да е лесно да пренебрегнем подобни коментари като бълнувания на Ню Ейдж откачалки, ако подобни страсти не бяха в устите на толкова много хора. Следва кратък списък на подобни изрази от най-различни новинарски източници: „Привличането на Обама всъщност е месианско... той... предава божествена енергия... Ами ако Бог е решил да се въплъти, както хората проповядват „надежда и промяна”. И ако... ги изпуснем и не се оставим... да бъдем водени от Бог!” – Стив Дейвис, Джърнъл Газет.„Това е по-голямо от Кенеди... Това е Новият завет! Усетих как ме обзема това вълнение. Искам да кажа, не ми се случва много често. Не, наистина. Това е драматично събитие” – Крис Матюс, MSNBS. „Не се ли усеща, сякаш някаква специална ръка води Обама в пътуването му, искам да кажа, както той каза, цялата невероятност на всичко това?” – Дейли Кос. „Обама, за мен, трябва да е не просто обикновено човешко същество, а една наистина Напреднала Душа, дошла да изведе Америка от бъркотията” – Лин Суийт, Чикаго Сън Таимс. „Той не действа на същата плоскост, както обикновените политици... двигател на трансформация в една епоха на революция, като единствена фигура, квалифицирана да отвори вратата на 21 век” – бивш сенатор на САЩ, Гари Харт, Хъфингтън Поуст. „Той не е въплътеното Слово [Иисус], а триумфът на словото над плътта [по-добър от Иисус?]... Обама е, в най-добрия случай, способен да ни призове обратно към най-висшата ни същност” – Езра Клайн, Проспект. „Обама има способността да извика героични сили от духовните дълбини на обикновените граждани и да развърже от тях хор от уникални творчески деяния, чиято обща цел е да успокояват душата и да смекчават големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството” – Джералд Кампбел, First Things First. „Обама беше... благословен и високо облагодетелстван... мисля, че... избирането му... беше божествено определено... Аз съм проповедник и пастор; зная, че това беше Божият план... мисля, че е използван за някаква цел” – Джани Скот, Ню Йорк Таймс. „Той няма просто да изцели нашите градове-държави и души. Той няма просто да донесе Царството небесно – мечтано, както в платонизма, така и в християнството – на земята. Той ще изцели самата земя” – Мика Тилман, The Free Liberal. „Самото събитие е толкова изключително, че би могла да се добави още една глава в Библията, за да отбележи значимостта му” – Джеси Джаксън Мл., Политико.

Макар и той самият да се опита да не ко показва, Обама поощряваше това обществено възприятие за него като „помазаник”, чието време е настъпило. Официалната кампания на Обама постоянно използваше думи като „вяра”, „надежда” и „промяна”. Републиканският номинат Джон Маккейн се хвана за това по време на надпреварата и извади цинично видео, наречено „Единият”. Използвайки някои от думите на самия Обама срещу него, видеото осмиваше ролята на Обама като Христов образ, показвайки го в Ню Хемпшир да казва: „лъч светлина ще проникне, ще ви освети и вие ще преживеете епифания и внезапно ще осъзнаете, че трябва да отидете до урните и да гласувате за Барак!” Видеото пропуска да спомене, че да имаш „епифания”, всъщност означава внезапното осъзнаване или разбиране за появата на божество пред човека. Друга част от видеото включва Обама по време на речта му по случай победата на номинацията му в Сейнт Пол, Минесота, където казва: „това беше моментът, когато покачването на океаните започна да се забавя, а планетата ни започна да се изцелява”. Всеки, който е следил президентската кампания, би попаднал на същите нюанси – ангелски изглеждащи деца, организирани да пеят за Обама, лога изобразяващи слънчеви лъчи, сияещи от ръката му, оформила знака „О” (жестикулация, която и Хитлер използвал), книги като на Ники Граймс „Барак Обама: Обетованият Син, Дете на Надеждата” (Саймън § Шустър), сравнения с Платоновия „Цар-философ”, без когото душите ни душите ни ще останат разбити, сравнения с „духовно просветения” Махатма Ганди, сравнения със Слънчевия герой Персей, сравнения с Иисус Христос, и дори сравнения със самия Бог.

Светът „си търси суперзвезда”, пише Prophesy в новините на J.R. Church. Искат човек, „който може да реши проблемите на планетата ни. Онази убягваща ни мечта за свят без войни, бедност и болести, която все не можем да достигнем. Повечето политици са объркани – смазани от величината на проблема. Те са убедени, че дилемата не може да бъде решена чрез търговия или системи, били те демокрация или социализъм. Повечето вярват, че те могат да бъдат решени само от човек – свръхчовешка суперзвезда!”

Десетки църкви и религиозни групи, включително и основните Протестанти, организираха дейности, с които да отбележат встъпването в длъжност на Обама като „духовно” събитие. Рендъл Балмър, професор по религия в американската история при Колумбийския университет признава, че никога преди не е виждал нещо подобно. CNN отиват по-далеч, като сравняват встъпването на Обама с Хаджа – пътуването на мюсюлманите до свещения град Мека, задължително поклонение, което демонстрира посвещението им към Алах. В Дес Мойнс, Айова, встъпителен парад за Обама включвал симулация на триумфалното влизане на Христос, в която подобие на Обама язди магаре.

Докато репродукцията се спускала по улиците, на зрителите били раздадени палмови клонки, за да ги развяват, както поклонниците на Христос в 21-ва глава на Матея. Няколко паства, включително „Коалицията за християнска отбрана” и „Вяра и действие”, се събраха, за да изпълнят нещо, което беше  оповестено като първо за встъпване в длъжност на президент на САЩ – нанасяйки миро върху рамката на вратата на сводестия вход, през който Обама преминавал по пътя си към платформата на Уест Фронт в Столицата, за да положи клетва. Конгресменът Пол Браун (Джорджия) бил част от ритуала и се присъединил към преподобния Роб Шенк, който казал: „Миропомазването е пищна традиция в Библията и... символизира освещаване, или заделяне на нещо за Божия употреба”. Намирайки за недостатъчно просто да се използва свято миро за освещаване на Обама за Божия употреба, приблизително две хиляди ню ейджъри, уикани и шамани се събират на Dupont Circle – избран, понеже се смята за „гей центъра на Вашингтон”, както и затова че е върхът на лявото ухо на масонската улична пентаграма северно от Белия дом – за да участват в пречистваща церемония, която да пречисти Белия дом от зли духове, (които казват, че са мили доведени там от Буш) за Обама. Събитието било ръководено от шаман, запалващ вързопи градински чай, които пушели и издавали гъст син ароматен дим. Сейджингът, както се нарича, се вярва от уиканското предание, че прогонва зли духове. Дори конвенционалните молитви по встъпването, които исторически се провеждат по време на церемониите по встъпване в длъжност на президентите на САЩ, носели безпрецедентен ню ейдж привкус по това време.

Рик Уорън, считан за християнския пастор на Америка, дава благословия в името на мюсюлманската версия на Иисус (Иса), докато епископът на Ню Немпшир, Джийн Робинсън, призовава „ Бога на множеството ни разбирания”. Докато всичко това е силно необичайно, дори безпрецедентно, то не е изненадващо. Обама беше прекарал значително време по време на кампанията си, дистанцирайки се от консервативните християни, евангелисткото и особено религиозното дясно, (което бе имало видно влияние при републиканците, от времето на Роналд Рейгън), контрирайки че неговата вяра е по-универсална и неубедена в безпогрешността на Библията. В петминутно видео, достъпно в YouTube, една предизборна реч на Обама е силно цинична по отношение на авторитета на Библията и дори осмива определени писания от Стария и Новия завет. „Каквото и да сме били някога”, казва Обама във видеото, „ние вече не сме християнска нация”, и добавя, „Демокрацията изисква религиозно мотивираните да пренесат отношенията си по-скоро към универсални, отколкото специфично религиозни ценности... това ще е трудно за някои, които вярват в безпогрешността на Библията, като някои евангелисти”. Впоследствие, съзнателното усилие на Обама да преориентира Америка надалеч от конвенционалното християнство, е широкоприето от хора, които се идентифицират с мъжа, който носел мъничък идол на индийския бог Хануман в джоба си – чиято благословия търсел в надпреварата за Белия дом – заедно с Мадоната и детето. За Обама, който пораснал в домакинство, където Библията, Коранът и Бхагват Гита стояли на един рафт една до друга, организираната религия най-добре се описва като „тесногърдие, облечено в набожност”, но при все това полезен политически инструмент. И той го използва майсторски и си спечели култ от това. До февруари 2009 г. Обама вече е заменил Иисус Христос като герой номер едно на Америка според анкета на „Харис”, а посвещението на „един да дойде, всички идват” мистицизма му продължава да се разпостранява с евангелисти на новата религия, зовящи „уморената” вяра на бащите ни да бъде заменена с една глобална. Тери Нийл, списващ за Hamilton Spectator, е един такъв ученик и заявява дръзко: „Верите на бащите ни вече са уморени... само глобален светоглед би бил достатъчен. Бракът на приемлива вяра със съпружеството на правителството е съюзът, който трябва да бъде сключен”. Това трябва да се случи при Обама, заключава Нийл, понеже само тогава ще има „мир на земята и благоволение между човеците”.

Макар и да е по-трудно да се разбере широката привлекателност на ню ейдж философията на Обама за много евангелистки и католически гласоподаватели, които го подкрепиха, феноменът може да бъде обяснен до известна степен като резултат на променящата се култура. През последните 50 години и особено с бейби бумърите, слушали внимателно пастори, които им казвали да се фокусират върху човешкия потенциал и „бога във всички нас”, източните философии на Монизма, Пантеизма, Хиндуизма и Себереализацията нараствали, давайки на американците съблазнителната възможност да изхвърлят „остарелите идеи” на фундаменталното християнство и да възприемат „по-просветен” монистичен светоглед (всичко е едно). Прицелени към постигането на това, което строителите на Вавилонската кула не успели да направят, (да обединят масите по света под един религиозен чадър), на Бога се гледало пантеистично, а човеците най-сетне били разбирани като божествени членове на цялото, „което е Бог”. Езичниците твърдят, че този принцип на вътрешна божественост е по-стар от християнството, което е истина. Евангелието според такива Ню Ейдж концепции – евангелие на „ставане на бог” – е старо колкото грехопадението на човека. То започнало, когато змията казала на жената „ще бъдете като богове” (Бит. 3:5), и ще постигне зенита си по време на царуването на анти-християнския бог-цар.

 Птичките в очите пеят щом те видят. 

Песните в сърцето слушат в полусън. 
Розовият изгрев синьото люлее, 
облаците пишат ритъма навън. 

 

Нощното е страшно, нощното е мрачно, 
котки глас извиват, плисва леден лай... 
с теб отново вярвах в топлото ни утро: 
страшното ни може би си има край. 

  Дали някой е пробил дупка във вселената?

February 1, 2019

Съзвездието Орион очарова човечеството от хиляди години.

Почти всички култури по земното кълбо имат митове и фолклор, свързани с това очарователно съзвездие, видимо в нощното небе.

Египтяните, например, твърдели че техният бог Озирис е слязъл на Земята от Орион, а някои изследователи дори вярват, че древните египтяни са построили пирамидите, имитирайки звездите в небето.

Въз основа на съзвездията и позицията на звездите, древните са строили очарователни монументи, календари и „обсерватории”, които им позволявали да проследяват позицията на съзвездията и небесните тела по небето.

В крайна сметка, много култури твърдели, че от тези съзвездия „богове-създатели” били слезли на Земята.

Но в допълнение към факта, че Орион бил много важен в древни времена, пораждайки очарование сред ранните астрономи, съзвездието продължава да озадачава съвременните учени, които непрестаннно изследват космоса.

Мистерия в дълбокия космос

Отстояща на около 1500 светлинни години от Земята, южно от съзвездието Орион се намира мисериозна структура (всъщност е мъглявина), наречена NGC 1999.

На пръв поглед може да не изглежда кой знае какво, но истината е, че това е едно от най-големите космически открития, правени от съвременните астрономи.

NGC 1999 всъщност е ярка мъглявина и въпреки факта, че може да изглежда като много други мъглявини, тази има една характеристика, която никои други мъглявини нямат: празна е.

Това е някаква мистерия за астрономите.

Опитвайки се да обяснят черната кръпка в космоса, учените първо предположили, че черната кръпка в небето е причинена от изключително гъст облак от газ и прах, който пречи на светлината да преминава и по този начин създава впечатлението, че регионът на небето е черен, без звезди.

Този тип космически структури се наричат тъмни мъглявини или абсорбиращи мъглявини. Те са вид междузвезден облак, който е толкова плътен, че засенчва всичката светлина от обектите, намиращи се зад него.

За да се уверят, че NGC 1999 в действителност е тъмна мъглявина, учените насочилителескопа Хершел към нея, за да я наблюдават.

Телескопът Хершел, за разлика от други телескопи, има способността да прониква през гъсти облаци газ, като тези, намиращи се в тъмните мъглявини.

Но наблюденията разкрили тревожен факт. Когато телескопът Хершел наблюдвал NGC 1999, открива че наистина е празна.

Това е странно, според това, което знаем за вселената. Но би могло да означава две неща. Или облачният материал на NGC 1999 е толкова гъст, че ние просто нямаме средствата да проникнем през него, или NGC 1999 представлява необяснено явление в далечния космос.

Тъй като наблюденията на Хершел разкрили „празнота”, последвалите проучвания били извършени с употребата на субмилиметрови болометрови камери, поставени на експерименталния радио телескоп Атакама Патфайндър и телескопите Мейол (Кит Пийк) и Магелан.

Тези последвали проучвания задълбочили мистерията.

Учените стигнали до заключението, че мистериозната „кръпка празнота” не е черна заради гъстия материал в нея, а понеже наистина е празно пространство.

Това означава, че NGC 1999 представлява една от най-редките космически мистерии, които учените са открили до днес.

Само че, въпреки факта, че NGC 1999  си остава необяснена, учените теоретизират, че парчето празно пространство може да е причинено от извънредно мощни изблици на горещ газ, произхождащ от млади звезди, намиращи се в околността, които са спомогнали да се образува масивна дупка в пространството.

Други теоретизират, че парчето черно небе е причинено от извънредно мощна радиация, идваща от близките звезди.

 

  Научно изследване твърди, че всички човеци са произлезли от една двойка, която е живяла преди 200 000 години November 29, 2018

Едно ново, революционно научно изследване предполага, че една единствена двойка е създала останалите съвременни хора, преди около 200 000 години.

Ново проучване е открило, че всички човеци произлизат от една двойка, а 9 от 10 животински вида също произлизат от една специфична двойка, казва едно ново изследване, публикувано от учени от Базелския университет (Швейцария) и Университета „Рокфелер” (Ню Йорк, САЩ).

Според експертите, всички съвременни човеци са свързани и произлизат от една единствена двойка, която е живяла преди между 100 000 и 200 000 години.

За да стигнат до това заключение, учените изследвали генетичните „баркодове” на 5 милиона животни, включително човеци, на 100 хиляди различни вида, и стигнали до извода, че ние сме произлезли от една единствена зряла двойка.

Говорейки за „баркодове”, учените имат предвид фрагментите от ДНК, които се намират извън ядрото на живите клетки (митихондриална ДНК), които се предават от поколение на поколение от майката.

С всяко възпроизвеждане грешките се записват в баркода, сякаш са множествено фотокопие на документ.

Чрез измерването на натрупването на тези грешки – замъгляването или „несходството” между кодовете – учените успяват да отгатнат отрязъка от време.

Въпреки че това твърдение повдига разглеждането на теологическата хипотеза за интелигентен дизайн или дори намесата на древни астронавти, авторите на изследването са по-склонни за да мислят за катастрофално събитие, което почти унищожило човешката раса в далечното минало, след което нашият вид е трябвало да се „рестартира”.

Човеците, както и 9 от 10 животни, произлизат от една единствена двойка, която е съществувала преди стотици хиляди години.

Новото изследване е ръководено от Марк Стокъл от Университета „Рокфелер” и Дейвид Талър от Базелския университет.

Те стигат до извода, че 90% от всички живи животински видове днес идват от родители, които са започнали да раждат около едно и също време – преди около 250 000 години, което поставя под въпрос моделите на човешката еволюция.

„Това заключение е много изненадващо”, признава Талър, „и аз се борих срещу него в всички сили.”

Новото откритие е публикувано в „Човешка еволюция”.

Учените се сдобили с ценни данни от най-бързо нарастващите световни бази с данни, което им позволило да преразгледат масивната литература в теорията на еволюцията, включително тази на Дарвин.

„Във време, когато човеците толкова много наблягат на индивидуалните или груповите различия, може би трябва да отделим повече време върху начините, по които се приличаме едни с други и с животинското царство”, обяснява д-р Стокъл.

Новото изследване повдига множество съмнения и значителна мистерия защо точно човешката раса се е „рестартирала” в такъв малък период от време, особено като се има предвид последното известно масово изчезване, за което знаем, когато динозаврите се ходели по земята, преди около 65 милиона години.

Новите открития отварят множество възможности. Някои експерти вярват, че откритията, направени от Марк Стокъл и Дейвид Талер отварят възможността за „вграден” човешки еволюционен процес, който кара човешката раса да се разбие и измре, с което в крайна сметка я кара да се рестартира от нулата.

И ако това не е мистерия, казват учените, че всички ние много изненадващо си приличаме, не само с другите човеци, но и с други видове на Земята.

„Ако на Земята се приземи марсианец и срещне ято гълъби и човешка тълпа, едните не биха изглеждали по-различни от другите според по основните измервания на митохондриалната ДНК”, обяснява Джеси Осубел, директор на Програмата за човешка среда при Университета „Рокфелер”.

„Културата, житейският опит и други неща могат да правят хората много различни, но в условията на основната биология ние сме като птиците”, допълва д-р Стокъл.

А ако е имало извънземна намеса, биха могли да попитат някои.

Да хвърлим малко противоречия тук.

Ако наистина е имало „рестартиращ процес на човешката раса” и всички човеци са в резултат на една двойка, която е съществувала на Земята преди стотици хиляди години, наистина ли е трудно да преосмислим теорията за древния астронавт?

Дали пък преди стотици хиляди години, както предполагат някои теории на древния астронавт, същества, които не са от Земята, са посетили нашата планета и са помогнали да се „скрои” съвременият човек, какъвто е днес.

Използвайки генетичен материал от древните ни предци, те са ни „създали” по „свой образ” и са дали тласък на съвременната човешка раса, която населява света, който виждаме днес.

Трудно е да се отговори на горното, но ако потърсим следи в древните цивилизации, които ни предхождат, бихме могли да намерим повече отговори за истинския ни произход.

Това ново изследване вече бе погрешно изтълкувано от множество религиозни групи, които погрешно са разбрали, че проучването вярва, че всички човеци са се появили по чудо при някакво масивно биологическо събитие преди повече от 100 000 години.

Само че не такъв е случаят.

Стокъл и Талер загатват, че видът ни е трябвало да се „възстановява” през времето по-често, отколкото сме си мислили преди, и правим това едновременно с други видове на Земята.

 Смях пълен смях тия са се изкукали не знам как чиста Руска земя ще решават америкаците за нея ами аз призовавам русия да забрани щата Тексъс да е Америкаски или аляска например тия се здухаха ептен ама Руснаците са виновни е им Позволиха това ..

  Черно море може да се окаже изкуствен водоем (видео)

By редактор in НАУКА СВЯТ  04/03/2019

Не искам да популяризирам още една псевдонаучна теория заедно с, да речем, плоската Земя, но фактите са упорито нещо, а те, макар и косвено, доказват, че Черно море е изкуствена кариера за някакъв вид полезни изкопаеми, която по-късно просто е запълнена с вода.

Тази хипотеза съществува от дълго време и крааденот от непознатоткрадено от непознато не е по-абсурдна от хипотезата за плоската Земя, по-скоро е по-реалистична. Вижте снимките, които показват дъното на Черно море и обикновена съвременна кариера. Дали си приличат? ..

Има и напълно научна хипотеза, че Гранд  Каньон в САЩ също е кариерна разработка. Ако се вгледате в тази мащабна разработка, то Черно краденос от непознатоткрадено орт непознато море вече не изглежда чак толкова фантастично в ролята на такава кариера.

Между другото, в Крим има не по-малко впечатляващи по мащаб кариерни разработки (видеото по-долу), отново озадачаващи учените: що за високо развита цивилизация е оставила своите следи тук?

Кой, кога и какво е добивал тук, ние, очевидно, няма краденод от непознатоккрадено от непознатой да узнаем никога. Но такава смела теория предполага алтернативен поглед върху историята на нашата планета. И ако вземем предвид, че историята, която все още използваме, е съшита с бели конци (написана и пренаписвана в името на онези, които владеят света), тогава, разбира се, подобни теории, дори най-фантастичните, изглеждат съвсем реални. крадено о т непознатоккрасдено от непознато Или да кажем така: не по-малко достоверни от нашата „истинска история“.

  Второто пришествие на Антихриста - Заключение: Пробуждане November 8, 2018

„Часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината” (Римляни 13:11-12).

Изборът, който всеки на земята, накрая ще бъде принуден да направи, е ясен като черно и бяло. Иисус означава живот, любов, свобода и святост, докато Антихристът означава смърт, себичност, робство и порочност. Докато времето на новото начало наближава, тази сурова реалност ще става все по-ясна, и нюансите на сивото ще изчезнат.

Културата ни се специализира в създаването на милиони нимродчета (нимрод – същ. 1. ЛОВЕЦ, 2. ИДИОТ, КРЕТЕН – отMirriam-Webster’s Dictionary and Thesaurus, 2006), всеки един опитващ се да си построи кула. Всичките те са уловени в похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота, водени от любовта към парите и любовта към себе си. Егоцентричната амбиция води единствено до унищожение. В тези последни дни можем да изберем да бъдем нимрод, или пък можем да изберем пътя на Иисуса, предавайки се на Създателя и позволявайки на Светия дух напълно да ни обладае. Това свучи мистично и хипер-духовно, и е абсолютно така.

Преди четири години бях готов да публикувам тази книга, но Господ ми проговори много ясно по начин, който нямаше как да пропусна, казвайки ми да я зарежа веднага и да фокусирам цялото си внимание в опознаването на Господа Иисуса Христа. Разбирате ли, бях прекарал три години в проучване на този материал и опознаване на схемите на дявола и идентичността на Антихриста, но все още не познавах истински Иисус. Разбира се, интелектуално бях приел, че Евангелието е вярно, но не ставах ученик на Иисус и не разбирах какво значи да си покорен на основните Му поучения. Да го кажа прямо, практикувах по-нисша форма на християнството. Книгата ми трябваше да почака.

След като взех това болезнено решение да оставя мечтите си настрана, заведох жена си на излет до върха на планината с изглед към океана тук в Каилуа. Със сълзи на очи ѝ обясних, че зарязвам писането и проучването и вместо това започвам да следвам самия Иисус. Това бе момент на голяма радост за жена ми, дори и да се чувствах, сякаш част от мен умираше. Беше ми трудно да приема, че непосредствените ми желания не бяха в съответствие с Божия план за живота ми в този момент, но направих избора да следвам Иисус.

През следващите няколко години Господ напълни две големи дупки в живота ми. Първо, бях представен пред свръхестетсвената сила на Светия дух; и второ, бях доведен до правилна връзка с Тялото Христово. Без двете, вярвам че публикуването на тази книга щеше да доведе до моето саморазрушение. Последователите на Иисус не са способни да преминат през живота без силата на Светия дух и без подкрепата на Семейството Божие. Вече имам и двете, което ми дава дълбоко усещане за мир и увереност, че мога да изпълня всичко, което Господ ме призове да направя, което ми се разкрива ден след ден в живота ми.

Тази книга е важна и аз зная, че Господ я иска пусната сега, точно по това време, но нека се придържаме към правилната перспектива. Да, ученията за свършека на времето са нещо, което всички ние трябва да разбираме, понеже Иисус ни казва да търсим и нееднократно ни е казал да бдим и да се молим. Но Иисус ни е дал и други указания, които са също толкова фундаментални за значението на това да сме Негови ученици.

„Светоуправниците на тъмнината от тоя век” очакват събуждането на тялото на Антихриста, но небето очаква събуждането на Тялото Христово. Когато Божията църква, Тялото Христово, се върне към простотата на Евангелието и започне да се подчинява на заповедите на Иисус, тогава целият свят ще се почуди, когато видят пробуждането на Тялото Христово. Много от тези, чиито имена са записани в Книгата на Живота от създание-мира, ще бъдат осъдени от Любовта, Силата и Светостта, които ще видят показани, и ще се обърнат от греха, ще прегърнат Иисус и ще заемат местата си в Божието семейство.

Последното Велико пробуждане на Църквата ще предхожда пробуждането на Антихриста и ти си поканен да бъдеш част от него. Невестата на Христа няма да излезе с хленч, а с глобална експлозия на Силата на Любовта!

И тъй, какво означава да следваш Иисус Христос? Честно казано, повечето хора, които твърдят, че са „християни”, излагат името на Иисус. Човешките същества имат много добър вграден „детектор на лицемерието” и той сякаш звъни все по-силно, колкото повече човек се приближава към Църквата; но какво от това? Иисус постави летвата високо и само защото много от последователите Му не могат да я достигнат, не трябва да бъде извинение за отхвърляне на зова Му.

Вероятно сте чували, че приемането на Спасението и получаването на Светия дух в сърцето „безплатен дар”, който няма да ви струва нищо. Това е абсолютно вярно. Иисус не иска нищо от теб, за да направи това да се случи. Може да си най-лошият престъпник и изпълнен с грях, и Той ще те приеме. Иисус го е направил изцяло. Просто кажи: „Да, Иисусе, аз съм твой”, и Той ще те приеме в Божието семейство, като те вземе под крилото си и те направи син или дъщеря на Бога.

Иисус умря, за да може да прати Светия дух на земята като антидот на греха, безплатно предложен на всеки и всички, които ще го приемат. Този безплатен дар на Светия дух е основата на това, което наричаме „Благодат”, но това не е пълнотата на „Благодатта”.

С първата част на Благодатта ние сме спасени и доведени в Божието семейство чрез приемането на предложението, което Христос ни предлага да живее в нас. С тази основа имаме и свободен достъп до удивителните свръхестествени „духовни дарове”, като пророкуване, изцеляване на болните, прогонване на демони и възкресяване на мъртвите.

Повечето пастори биха предпочели тази „духовна сила” да бъде свързвана със „святостта”, но Бог мисли другояче и дава на децата Си пълен достъп до тези дарове, дори и да имат грях в живота си. Силата следователно е свързана с дързостта на индивида и вярата му в това, което Иисус вече е направил. Силата не е избирателно „подадена” от небето въз основа на нечия правдивост и святост, което е отделна пътека на духовното израстване и трябва да се следва от любов към Иисус, отколкото от легалистичен натиск да се „следват правилата”.

Тази отделна пътека на духовно израстване не трябва да се пренебрегва обаче, понеже тя е втората част на Благодатта, което всъщност е пълнотата на Благодатта. За съжаление в днешната егоцентрична култура тази втора част на Благодатта не се изучава много в Църквата, поради което християните често се оказват изглеждащи като лицемери. Това е частта на Благодатта, която ти дава силата съзнателно да се отвърнеш и непрекъснато да се противиш на греха; в действителност да станеш като Иисус и да следваш Светостта на Бога. Сами ние не можем да станем като Иисус. Можем да направим това само чрез силата на Светия дух, който е непрекъснат труд на Благодатта в живота ни, преобръщащ умовете ни и променящ ни в истински представители на Христа на земята.

Често чувам християни да коментират факта, че са „поставени на небесата в Христа Иисуса” и че когато Бог погледне към всички тях, вижда Иисус, понеже Иисус е измил всичките им грехове, „минали, настоящи и бъдещи”. Това е истината, но ние никога не трябва да я използваме като извинение, за да пренебрегваме Божиите указания да се стремим към Святост. Разбирате ли, смъртта на Христос пусна не само Благодат, която ни позволява да застанем пред Отца в Святост; Той пусна и Благодат, която ще позволи на Божиите хора да застанат пред Света в Святост, донасяйки Дух на убеждение в света както никога преди.

В момента Бог поглежда към Църквата и вижда Иисус, но светът поглежда към Църквата и... ами, не вижда Иисус... поне все още.

В Евреи 12:14 се казва, че без Святост „никой няма да види Господа”. Последното Велико пробуждане ще бъде време, когато светът ще види Господа само като погледне тялото Му тук на земята, понеже ще има един остатък от напълно предани, обичащи Иисуса, които напълно ще се отдадат на цялостното дело на Благодатта в живота си, реализирайки пълнотата на това, което е било изкупено от смъртта на Иисус на Кръста.

Първата част на Благодатта не ни струва абсолютно нищо; втората част на Благодатта, която означава действителноследване на Иисус, ни струва всичко... но напълно си заслужава! Да следваме Иисус може да ни изглежда, че ни струва всичко, но цената, която плащаме, абсолютно си заслужава, понеже Той единствено иска да махне от нас светската и плътска смет, която само ни дърпа назад и така или иначе няма никаква вечна стойност!

Ето как Иисус обяснява какво означава наистина да Го следваме: „Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Матей 16:24–26).

И тъй, света ли искаш, или душата си? Избери Иисус, умри към себе си, живей за Него и за тези около теб и ще наследиш вечността. Защо изобщо да споменаваме другата възможност?

Световната система се управлява от нимроди, които избират да почитат себе си и които безмилостно преследват светска облага. Дори Църквата е опорочена от нимроди, чиито служения са като нестабилни вавилонски кули, пред падане. Те живеят за себе си и следват похотите на плътта си. Посланието им е паралелно на посланието на „Американската мечта” и учат, че Иисус е умрял, за да можем да имаме „хубав живот” тук на земята, с удобства, консуматорство и препълнени банкови сметки. Тези учения допринасят за един открояващ се лаодикейски проблем тук в американската Църква. От една страна, много християни са интелектуално убедени в истината на Евангелието и старателно се опитват да убедят другите да се съгласят с тях.Но пък от друга страна, никой не ги учи, че трябва да умрат към себе си, за да могат напълно да заживеят за Христа. Заслепени от благоденствието, те се оказват изглеждащи като света, докато стават все по-разочаровани, заядливи и осъдителни, опаковани в студената черупка на самодоволството. Но тази слепота приключва!

Често чувам пробуждането на Църквата в края на времето да бъде наричано „Революцията на Илия”. Илия бил призован да се бори против идолопоклонничеството и да се изправи срещу Йезавел, а служението на Илия в края на времето (според Малахия 4:5-6) е също така в церенето на сърца и закърпването на отношения. Консуматорството, материализмът и себичността така са превзели културата ни днес, че с мъка чуваме Божия глас и ни се струва изключително трудно да обичаме ближните. Революцията на Илия ще включва масивно покаяние, като отхвърлим културните си окови и помолим Иисус да изцери слепите ни очи и да обърне сърцата ни обратно към Отеца нас на небесата, предвайки се на плана Му.

Тази книга бе изцяло относно идентифицирането на Нимрод като Антихриста – царят на Вавилон, който отново ще се издигне в Деня Господен. Църквата няма никаква работа с царя на Вавилон, понеже не ни е отредено да понесем гнева на Деня Господен. Само че Революцията на Илия ще идентифицира и ще се изправи срещу царицата на Вавилон – тази велика глобална Йезавел, която е описана в Откровение 17 – 18. Също както историческият Антихрист, тази жена води произхода си от началото на историята и истинската ѝ идентичност може да се намери в книга Битие и в митовете на древен Шумер. Голяма част от Църквата е паднала в измамителната ѝ и привлекателна хватка, но Революцията на Илия ще донесе истина, яснота и свобода, пробуждане и освещаване на Невестата Христова, докато не се покажем на земята като безупречната Невеста, която сме създадени да бъдем.

Апостол Павел обяснява истинския източник на свободата: „Дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Коринтяни 3:17). Ако искаш истинска свобода, приближи се до Бога и Той ще те превърне в Свят син или дъщеря. Святостта не е списък с правила. Святостта е да си напълно обладан от Духа Господен и да имаш свободата да се събуждаш всяка сутрин и да излизаш в света, знаейки че можеш да направиш всичко, което поискаш, понеже имаш трансформиран ум, който е напълно в съответствие с волята на Създателя на Вселената.

Цялостна сила и любов се изливат от тази небесна свобода. Няма нищо, което дори да се доближава до нея. Ни наркотик, ни фалшиво духовно преживяване, ни интелектуална или плътска стимулация не могат да се сравнят със свръхестествения начин на живот, по който сме призовани да вървим от силата на Светия дух. Движението на Бога в последните дни ще бъде съставено от радикални раби Божии, които ще живеят само за това.

„И като ходите, проповядвайте и казвайте,
че се приближи царството небесно;
болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте.
Даром получихте, даром давайте.”
Матей 10:7–8

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто пришествие на Антихриста - Двадесет и трета глава: ...Там ще се съберат орлите October 3, 2018

Култът към Озирис започнал със смъртта на Нимрод около 3100 г.пр.Хр. Не знаем къде точно бил убит, въпреки че египетските текстове може и да имат отговор. Знаем обаче, че бил „посечен с меч” и че тялото му било занесено в Египет. Много различни култури съхранили спомена за Нимрод, но само Египет твърди, че винаги е притежавал трупа на този позорен цар. За египтяните Озирис винаги бил „Мъртъв” бог, почитан като най-първата им мумия, но те продължили да поддържат очакването на евентуалното му възкресение и завръщането на предишното му величие.

Извън Египет, други култури създали митология на Нимрод, в която той умрял или по някакъв начин се спуснал в подземното царство, но след това го завладял и се издигнал до цар на небето и водач на боговете. Такъв бил споменът за Нимрод, запазен от шумерите (Нинурта), вавилонците (Мардук), асирийците (Асур) и от финикийските царства Тир (Херакъл), Библос (Адонис), Сидон (Ешмун) и Угарит (угаритски Ваал). Тази история била правдоподобна, понеже тези култури нямали труп, който да обори историята им за „възкресение”. Виждаме, че чрез тези култури тази версия на Нимрод станала основата на широкоразпространения мотив на „Умиращия и възкръстващ бог”, с който светските изследователи толкова се забавляват за сметка на християнството.

Гърците са напълно друг случай. След като Александър покорил Близкия изток, гърците били потопени във всички тези различни версии на Нимрод и се постарали да почетат тези чужди богове, като ги поставили в собствените си божествени родословия под водачеството на Зевс. По този начин те приели Аполон от ранния му шумерски произход, Дионис от Крит, Хераклъл от Тир, Адонис от Библос, а след това асимилирали отделните истории за всеки един от тези герои-богове. Митологът от двадесети век Джоузеф Кембъл видял цялото това объркване и създал теорията си за „Героят с хиляди лица”. Историческата основа на този герой, без Кембъл да знае, бил Нимрод – най-влиятелната фигура, ходила по земята преди Иисус Христос. Грешката на Кембъл била в отричането на историческия Иисус и смесването на „историята на Иисус” с разните разкази за Нимрод. Истината е, че Иисус не е бил копие на езичническата митология на „Умиращия и възкръстващ Бог”; Той е пратеният от небето Отговор на тази голяма заблуда.

Връщайки се в Египет, виждаме че трупът на Озирис първо бил държан в Горен Египет няколко века, но след това, при Четвъртата династия, около 2600-2500 г.пр.Хр., трима последователни царе построяват масивния „Некрополис в Гиза”. Думата некрополис означава „град на мъртвите”. Конвенционалната египтология учи, че всяка една от трите пирамиди била построена отделно, без никакъв единен план, като гробници за царете, които ги построили: Куфу, Кафре и Микерин. Това „ортодоксално” вярване има дупки и аз вярвам, че видимите и историческите доказателства са повече от достатъчни, за да се докаже, че комплексът в Гиза е бил построен от египтяните чрез използването на единен и обширен план, за да отразява съзвездието Орион и да бъде велик паметник и гробница на „бога” Озирис, който бил техният „Цар на царете” и „Господар на господарите”.

Великата пирамида в Гиза била първото построено от знаменитите „Седем чудеса на древния свят” и е последнотоостанало, тъй като всички други са изчезнали. Вярвам, че някъде, или във или под Великата пирамида, се намира скритата камера с мъртвото тяло на Озирис, когото познаваме като Нимрод – първият и последният от седемте царе на Сатана. Тази камера чака тихо момента, когато ще бъде открита и отворена и съдържанието ѝ бъде разкрито като най-великото археологическо откритие в историята на света.

Разкриването на Антихриста

С този вероятен сценарий за края на времето наум, нека погледнем описанието на Павел за разкриването на Антихриста:

А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.

Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира, - тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби  тогава, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.  И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.  (2 Солуняни 2:1–12)

Апостол Павел е много ясен, че Антихристът няма да се разкрие, докато „възпиращият” не се отдръпне. Казва също, че Антихристът ще се разкрие преди да започне „Господният ден”.

Има голямо объркване за това към какво се отнася „отстъплението” и кой или какво точно е „възпиращият”. Аз съм съгласен с изследователите на Библията Алън Бийчик и Робърт Х. Гъндри, които заключават, че „отстъплението” по никакъв начин не се отнася до грабването на Църквата, или до „отстъплението от вярата”, или до махането на Светия дух от земята, а просто се отнася до „отдръпването” на „възпиращия”, което ще позволи разкриването на Антихриста. Ето какво има да каже Гъндри:

„Да се отмахне отсред” [или „се отръпне”] не изисква махане от света. „Отсред” по-буквално означава „среда”. Задържащият стои по средата, т.е. между личността на Антихриста иразкриването на Антихриста. Сякаш Антихристът е застанал в кулисите и няма търпение да се появи на историческата сцена. Но Светият дух блокира входа до определения момент, когато ще се отдръпне и ще позволи на човека на греха да стъпи на сцената пред възхитените очи на човечеството. Вероятно погрешното разбиране на израза „да се отмахне отсред” като страдателен залог е подпомогнало идеята за напускане на света преди голямата скръб. Изразът не е в страдателен залог. Ленски схваща значението точно с идиоматичното интерпретиране „да се отдръпне”.

Преди трупът на Нимрод да се разкрие на света, има някаква свръхестествена сила, която първо трябва да се отдръпне. Това може да е Светият дух или всъщност може да бъде ангелска духовна сила. За този древен цар си има роля и цел и Бог ще осигури защитата му, било директно, било като му позволи да бъде сатанински опазен през вековете. Вярвам, че тази свръхестествена сила е спомената от древните египтяни като силата, която пази тялото на Озирис. Да погледнем следните Текстове от саркофага, които говорят за телесните му останки:

Заклинание от Текстовете от саркофага 1080

„Това е запечатаното нещо, що е в мрак, с огън около него, който съдържа оттичането на Озирис и бе положено в Ростау. Скрито е там, откакто падна от него, и това е, което слезе от него върху пустинния пясък; това значи, че каквото му принадлежи (тялото му), бе положено в Ростау...”

Заклинание от Текстовете от саркофага 1087

„Това е словото, що е в мрак. А за всеки дух, който го познава, той ще живее сред живите. Огън е около него, който съдържа оттичането на Озирис. А за всеки човек, който го познава, той не ще погине там, след като знае какво ще бъде в Ростау. Ростау е скрит, откак падна там... Ростау е (още едно име) на Озирис...”

Не мога да кажа точно какво е тази огнена „сила”, която пази „оттичането” на Озирис, но вероятно би могла да е подобна на ангелския пазител при портата на Едемската градина (Битие 3:24), който стоял на стража с „пламенен меч, що се обръщаше”. Каквото и да е, египтяните вярвали, че тялото на Озирис било/е свръхестествено закриляно.

Апостол Павел обяснява, че възпиращият ще бъде махнат „в своето си време”. Така че има си определено време тази свръхестествена защита да престане, което би позволило „окриването” на Антихриста.

Това, което предлагам, е че е необходимо да възприемем различно разбиране на последователността от събития, дадена от Павел, отколкото типично представяното от изследователите на Библията. Ето какво вярвам, че Павел иска да предаде, което се свързва с книга Откровение и други пророчества за края на времето, за да се даде следната времева линия:

1. Тялото на Антихриста ще се разкрие, когато свръхестествената сила, която го пази, бъде махната (2 Солуняни 2:7).

2. Господният ден ще започне при шестия Печат (Откровение 6:17).

3. Тялото на Антихриста ще бъде възкресено при петата Тръба (Откровение 9:11).

4. След това Антихристът ще утвърди Завета на Седемдесетата седмица от Даниил 9:27, който ще бележи началото на т.нар. „Седемгодишна скръб”.

5. Първата половина от Седемдесетата седмица ще включва ефектите от съдбите на петата и шестата Тръба.

6. Антихристът ще установи престола си в Божия храм по средата на Седемдесетата седмица (2 Солуняни 2:4).

7. Антихристът ще наложи Белега на Звяра по време на втората половина на Седемдесетата седмица, а след това ще бъде унищожен при Второто пришествие на Иисус.

Тайната камера

Естеството на разкриването на Антихриста е нещо, което вярвам, че Иисус пряко адресира и го поставя в контраст с естеството на Своето разкриване от небето.

Възможността Антихристът първо да се разкрие като труп е представена от Иисус в проповедта Му за края на времето, известна като „Елеонската беседа”. Той говори за Лъжехристи и Лъжепророци, а след това прави забележка, казвайки „Ето, казах ви отнапред!”, което в друга версия е преведено като, „Ето, предсказах ви!” С други думи, Иисус казва на учениците Си, „А сега внимавайте! Давам ви важна информация, която ще ви позволи да устоите на всички лъжливи слухове за завръщането на Христа!”

Ето какво казва Иисус:

Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. (Матей 24:23–28)

В този пасаж от огромно значение Иисус ни предупреждава да не вярваме, когато някой дойде и твърди, че Христос е намерен в пустинята в тайна камера. След това казва, че когато истинският Христос се завърне, ще бъде видян от всички едновременно, като светкавица, проблясваща в небето, докато лъжливият Христос ще бъде открит като труп в тайна камера в пустинята, където ще са се събрали „орлите”.

Символиката на „орлите” изобразява водачество и власт, както са били разбирани в гръцкия и римския свят по времето на Иисус. Събирането им над „мършата” сякаш са лешояди се свързва с Антихриста като демонично причастие. Това са силните хора на земята: царе, президенти, финансисти и изпълнителни директори, напълно отдали се на „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска”, и са заблудени да повярват, че трупът, около който са се събрали, е техният Месия, от когото черпят духовното си препитание.

В страниците, които следват, ще започнем да разкриваме как този сценарий вече се очаква от тайните общества, които са поддържали поклонението към Озирис през вековете. Тези велики хора наистина очакват „богът” им да бъде открит скоро във или близо до Великата пирамида в Гиза.

Тъмно отражение #13:

Иисус Христос ще се разкрие като Живия Бог от небето и всяко око ще Го види.

Антихристът ще се разкрие като Мъртъв бог, скрит в тайна камера в пустинята, където великите хора на света ще се съберат да го видят.

Възкресението на Антихриста

Свидетелството на Иисус съответства на свидетелството на Павел по няколко начина. И двамата говорят за заблуждаващи „знамения и чудеса” във връзка с Антихриста, както и двамата говорят за естеството на „разкриването” на Антихриста. Павел пише, че злите ще приемат Антихриста, „задето не са приели любовта на истината”. Той казва, че заради отхвърлянето им на Истината, което се случва първо, след това Бог „ще им прати действие на заблуда”, която ще ги накара да „повярват лъжа”.

В стих 11 гръцката дума „лъжа” трябва да се превежда като „лъжата”. Това е лъжа в единствено число, в която злите ще повярват. Това ще бъде донесено от „действието на заблуда”, което е energeian planes на гръцки, което буквално се превежда „енергия на заблуда”. В целия Нов завет думата energeia винаги се отнася за свръхестествена енергия.

С други думи, Бог ще освободи свръхестествена енергия на заблуда, която ще накара тези, които вече са отхвърлили „Истината”, да повярват на „Лъжата”. Енергията, за която говори Павел, е, вярвам, енергията, която прави тялото на Антихриста да бъде възкресено, след като душата на Антихриста е пусната от Бездната.

Възкресението на този пет хиляди годишен труп, ще смае света и ще го накара да се покори и да се кланя на Антихриста. Да погледнем отново описанията на възкресението на Антихриста в Откровение:

„И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя.Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра” (Откровение 13:3).

„Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува” (Откровение 17:8).

Пътят, Истината и Животът

В Йоан 14:6 Иисус от Назарет прави поразителното заявление, че Той е „Пътят, Истината и Животът”, казвайки че никой не доходжа при Отца освен чрез Него. Иисус твърди, че е олицетворението на Истината, а след това казва, че след като се възнесе на небето, ще продължи да освобождава „Духът на Истината” (Йоан 14:17) към Своите хора на земята.

Павел пише, че ще има енергия, пусната от Бога-Отец, която ще накара тези, които са отхвърлили „Истината”, да повярват на „Лъжата”. По-рано в тази книга нарекох дявола „Баща на лъжите”. Технически, стихът който беше цитиран, всъщност назовава дявола баща на „Лъжата”, единствено число: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44).

Ако Бог е бащата на Иисус – Истината, то Сатана е бащата на Антихриста – Лъжата. Антихристът е олицетворението на „Лъжата”. Той е този, който ще бъде възкресен и ще му се даде сила да заблуди отхвърлящия Христа свят по време на Господния ден.

И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Солуняни 2:11–12).

Добрият пастир

Едно от най-умилителните изображения на Иисус е като Пастир в дълга роба, със сандали на краката и държащ гега в едната ръка и агне в другата. Тази идилистична картина всъщност идва от Самия Иисус:

Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.

Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.  Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. (Йоан 10:7–15)

Тъмно отражение #14

Иисус Христос е истината.

Антихристът е Лъжата.

Символиката на този „Пастир” била добре позната в древния свят, както обяснявам в една онлайн поредица: „Един от най-обичайните мотиви, който бил използван в езичническия свят, за да опише отношението на човечеството с боговете, била метафората за пастир и стадото му. В диалога си с Критий Платон пише: „[боговете] се грижеха за нас, техните кърмачета и собственост, както пастирите се грижат за стадата си”. В шумерската култура на ранните царе се гледало като на пастири, които властвали над хората от името на боговете; например, цар Гудеа бил „пастир”, който царувал от името на бога Нинурта, а Ур-Намма наричал себе си „пастир на Енлил””.

Иисус твърди, че е най-добрият „Добър Пастир”, който бил готов да даде Собствения Си живот в името на овцете си. След това Иисус поставя себе си в контраст с Антихриста, когото описва като „наемник, който не е пастир’, който изоставя стадото. Това предсказание за Антихриста всъщност идва от старозаветния пророк Захария, който пише:

Защото ето, Аз ще поставя пастир на тая земя, който не се грижи за загиващите, загубените няма да търси и болните няма да лекува, здравите няма да храни, а месото на тлъстите ще яде и копитата им ще откъсне. Горко на невредния [idol] пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! ръката му съвсем ще изсъхне, и дясното му око съвсем ще потъмнее. (Захария 11:16–17)

Думата на иврит за „идол” в „идол [безвредния] пастир” е eliyl. Това е същата дума, която е преведена като дявол в превода на Септуагинтата на Псалм 96:5. Това, което виждаме, е че пророк Захария предсказва, че на един зъл, демоничен, идол-пастир ще бъде дадена власт на Израил за кратко време и той ще злоупотреби със стадото.

Интересното около този пастир обаче е, че той очевидно ще носи на ръката си рана от меч и ще има сляпо дясно око. Някои изследователи на Библията вярват, че също както Иисус носи раните от смъртта Си, така и Антихристът ще носи раните от смъртта си, след като бъде възкресен. Ако това е вярно, то следното Тъмно отраженние може да се приложи за Иисус и Антихриста:

Тъмно отражение #15:

Иисус Христос носи раните от смъртта Си, които включват белезите от пирони на ръцете и краката Му и раната на хълбока Му. Антихристът ще носи раните от смъртта си, които ще включват изсъхнала ръка и сляпо дясно око.

Метафората за цар или владетел като пастир може да се срещне по целия Близък изток, но никъде не е по-изявена отколкото в древен Египет. За египтяните Озирис бил „Добрият пастир” във висша степен. Всъщност, в огромна част от репрезентациите на Озирис той е представен да държи (както може би сте забелязали) два иснтрумента, свързани с пастир: овчарската гега и овчарското млатило.

Ето обяснението на тези прибори, както е дадено от журналиста Джими Дън:

Гегата (heka) и млатилото или ветрило (nekhakha), са два от най-видните атрибути в царските одежди на древен Египет...

Гегата била тръстикова пръчка с извита дръжка, понякога позлатена и подсилена със сини бакърени обръчи. Вероятно идва от пастирския владишки жезъл. Йероглифната му стойност била „владея” Най-ранният пример за гега или heka скиптър идва от Абидос...

Млатилото било прът с три прикрепени мънистести шнура. Шнуровете можели значително да се различават, използвайки различни видове мъниста, а дължините между мънистата можели да се разделят до няколко сегмента. Млатилото се появява само на някои от най-ранните репрезентации на царски церемонии... То вероятно идва от пастирския камшик или мухоловка. Само че някои изследователи предпочитат да я разглеждат като ладанистерион – подобен на млатило инструмент, използван и до днес от пастирите в средиземноморския регион и другаде...

Известният саркофаг, който покривал мумията на цар Тут, е репрезентация на бога Озирис – богът, с когото Тутанкамон вярвал, че ще „стане едно” след мумификацията си и слизането в подземното царство. Озирис е „идол пастирят” от Захария, „наемният пастир”, когото не го е грижа за овцете, за когото сме предупредени от Иисус.

Тъмно отражение #16:

Иисус Христос е Добрият Пастир, който умря за овцете Си.

Антихристът е Злият Пастир, когото не го е грижа за овцете.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

  Второто пришествие на Антихриста - Двадесета глава: Убийствен заговор September 4, 2018

Според наличните източници, падането на Озирис се случило, когато бил в зенита на кариерата си. Това било зъл заговор, замислен от ревнива група убийци, които сложили край на първата „Златна ера” на човечеството. Ето как Диодор Сикул разказва историята:

Въпреки че жреците на Озирис от най-ранни времена били получили разказа за неговата смърт като нещо, което не трябвало да се разгласява, с годините станало тъй, че чрез някои от тях това скрито познание стигнало до мнозинството. Това е историята, както я предават:

Когато Озирис властвал над Египет като законен цар, бил убит от брат си Тифон – сприхав и неблагочестив човек; след това Тифон разделил тялото на убития на двадесет и шест парчета и дал по едно на всеки от бандата убийци, тъй като искал всеки от тях да има дял в умърсяването и чувствал, че по този начин те ще са му стабилни поддръжници и закрилници на властта му. Но Изида – сестра и съпруга на Озирис – отмъстила за убийството му с помощта на сина си Хор и след като убила Тифон и съучастниците му, станала царица на Египет...

Разказът, даден от Плутарх, е подобен, но той дава различен брой на членовете в конспирацията да се убие Озирис, която била водена от Тифон – гръцкото име на египетския бог Сет:

По време на отсъствието му преданието е, че Тифон не опитвал нищо революционно, понеже Изида, която упражнявала контрол, била бдителна и внимателна; но когато се прибрал вкъщи, Тифон замислил вероломен заговор против него и сформирал група от заговорници седемдесет и двама на брой. Имал и съдействието на една царица от Етиопия, която била там по онова време и чието име съобщават като Азо. Тифон, след като тайно бил измерил тялото на Озирис и след като бил приготвил красив сандък със съответния размер, изкусно украсен, накарал да бъде донесен в стаята, където се провеждало тържеството. Компанията била много доволна от вида му и силно му се възхищавала, при което Тифон на шега обещал да го подари на човека, чийто ръст съвпадал точно с дължината на сандъка, когато легнел в него. Всички се пробвали един подир друг, но никому не бил по мярка; след това Озирис влязъл в него и легнал и заговорниците се втурнали към него и затръшнали капака, който заковали с пирони отвън, а също и използвайки разтопено олово. След това занесли сандъка до реката и го пратили към морето през Танитското устие.

Числото седемдесет и две е ключово тук, понеже се свързва със седемдесет и двамата ангели, които спечелили от смъртта на Нимрод при Вавилонската кула, както е описано в глава 9. Първоначалният брой от седемдесет постепенно нарастнало до числото седемдесет и две в различни окултни източници, както е обяснено в глава 12.

Възможността смъртта на Озирис да е била в резултат от „заговор на боговете” се подкрепя от следващия разказа за смъртта на Озирис, който е предоставен от Диодор. Той идва в рамките на обяснението му на произхода на почитането на мъжкия полов орган.  Според Диодор, всичко тръгва от историята за Озирис, който, както гърците и египтяните се съгласявали, бил същият бог, както Дионис:

Тук ще обсъдим Приап и митовете, свързани с него, осъзнавайки че разказ за него е подходящ във връзка с историята на Дионис. Древните записват в митовете си, че Приап бил син на Дионис и Афродита и представят приемлив довод за този произход; понеже мъжете под влияние на виното намират членовете на тялото си напрегнати и склонни към удоволствията на любовта.

Но определени писатели казват, че когато древните искали да говорят в митовете си за половия орган на мъжете, те го наричали Приап. Някои обаче разказват, че възпроизводителният член, тъй като той е причината за възпроизвеждането на човешките същества и непрекъснатото им съществуване през цялото време, станал обект на безсмъртна чест.

Но египтяните в митовете си за Приап казват, че в древни времена Титаните направили заговор против Озирис и го убили, а след това, като взели тялото му и го поделили на равни части между себе си, тайно ги изнесли от къщата, но този орган само хвърлили в реката, тъй като никой от тях не желаел да го вземе със себе си. Но Изида издирила убийците на съпруга ѝ и след като убила Титаните и нагодила парчетата от тялото му във формата на човешка фигура, ги дала на жреците със заповед да отдават почит на Озирис като на бог, но тъй като единственият член, който не успяла да намери, бил половият орган, тя им заповядала да му отдават почит като на бог и да го поставят в храмовете си в издигната позиция.

Според този пасаж, египтяните вярвали, че заговорът за убийството на Озирис, който бил воден от Сет (Тифон), включвал и група божествени създания – богове – които Диодор равнява с Титаните. С това разкритие виждаме, че древните източници рисуват картина, която все повече пасва на нашата хипотеза относно какво може да се е случило с Нимрод при Вавилонската кула, когато седемдесетте ангела с желание се съгласили да сложат край на Нимрод и неговата империя.

Гърците имат какво да кажат за Дионис, когото разпознавали като своя версия на Озирис. Според множество гръцки източници, Дионис бил убит в заговор, включващ Титаните и други членове от пантеона на боговете. Павзаний бил гръцки писател, който живял през втори век сл.Хр., и в своето Описание на Гърция споменава този конфликт:

Историите за Дионис, разказвани от хората от Патра, че бил отгледан в Месатис и преминал там през всякакви опасности заради козните на Титаните.

От Омир името на Титаните било взето от Ономакрит, който в оргиите, които композирал за Дионис, направил Титаните автори на страданията на бога.

Диодор Сикул проследява Дионис до Крит и предлага следната забележка:

Този бог [Дионис] бил роден в Крит, казват, от Зевс и Персефона, а Орфей предал преданието във въвеждащите обреди, че бил разкъсан на парчета от Титаните.

Загрей могъщият ловец

Минойската представа за Нимрод е нещо, което е покрито в моята поредица „Отритието в Гиза”. Ето какво написах:

Завоеванията на Нармер и славата му на велик ловец накрая станали известни на остров Крит. Когато гърците си взаимодействали с Египет по време на Класическите времена, на практика всички гръцки писатели равнявали своя бог Дионис с великия египетски бог Озирис. Приликите били очевидни, а минойски Крит бил просто стъпало между Египет и Гърция за почитането на този велик архетипен бог на „Подземното царство”, който покорявал познатия свят през целия си живот.

Германският изследовател Карл Керений проследява произхода на култа на Дионис до остров Крит, но аз вярвам, че може да се проследи от Крит назад до Египет и дори до Етиопия. Гръцкият поет Анакреон (роден около 570 г.пр.Хр.), дава една от титлите на Дионис като “Aithiopias”, което просто означава „Етиопецът”. Също така, една от многото интерпретации на името Дионис е “Dio-Nysa”, което означава „Бог на Ниса”. Според гръцкия историк Херодот, Ниса се намирала в земята на Етиопия:

...и тъй, гръцката история разказва, че още щом се родил Дионис, Зевс го зашил в бедрото си и го отнесъл в Ниса в Етиопия отвъд Египет.

В Крит първоначалното име на Дионис било Загрей, което често било представяно като „господар на зверовете”. Керений пише, че в класическата гръцка литература Загрей най-напред се появява през шест век пр.Хр. в един стих, в който пише „Господарката земя и Загрей, който са над всички други богове!”. Загрей се споменава и два пъти от поета Есхил, който дава на Загрей подобна почит, приравнявайки го със Зевс, а също и с Хадес. Загрей просто било минойското име за египетския бог Озирис и всеки от тях бил почитан като главния бог на „Подземното царство”.

Гърците почитали Дионис и също така имали спомени за една героична фигура, която познавали като Орион, който „заплашвал да избие всички животни на земята”, докато ловувал в Крит. Според Керений, значението на името Загрей е „Велик ловец”, или по-точно, „хващач на дивеч”. Керений се позовава на един минойски печат от Кидония, който изобразява този древен бог, хванал два лъва:

Връзката му с двата лъва от двете му страни е ясно изразена в жеста му – той е положил ръцете си върху главите на изправените животни... Богът държи здраво лъвовете – два живи хищника – с голите си ръце. Той ги опитомява с „ръкополагане”. Той ги привлича към своята сфера на влияние и ги държи в плен.

Керений продължава с въпроса, „Защо този велик митичен ловец, който в Гърция станал мистериозен бог на подземното царство, бил ловец на зверове, а не убиец? С какво се свързва „залавянето живи”? Керений отговаря на въпроса си:

Върху един бронзов щит от гръцкия период в Крит... виждаме „господаря на зверовете” с различен жест от този върху скъпоценния камък от Кидония. Под влиянието на асирийското изкуство, той е представен тук с брада, но това, което най-много ни интересува, е че той е стъпил върху главата на бик и сякаш държи и разкъсва лъв. В този случай лъвът е разкъсан на парчета, но на Крит това би могло да бъде и съдбата на бик. Игрите с бикове на Крит били продължение на залавянето на бика, изигравани под формата на драма. Изглежда малко вероятно, че в един див култ на Дионис такива могъщи животни са разкъсвани на парчета живи от зъбите на участниците и поглъщани сурови, но ние имаме явно свидетелство, показващо че този чудовищен обред се е случвал на празник на Дионис, повтарян на всеки две години... Така целта на „залавянето живи” очевидно е в разкъсването на уловените животни и поглъщането на суровата им плът.

В глава 12 беше представена идеята, че Левиатан е бил нещо като демонично причастие за боговете, според Псалм 73:14, където се казва, че Господ строшава главите на Левиатана и „даде го за храна” на демоничните Сийими, идентифицирани като дяволите-богове на народите.

Това е интересно, понеже в гръцките орфически митове оригиналният Дионис, познат като Загрей, всъщност билизяден жив от Титаните, след като бил приел формата на бик:

Според последователите на орфизма, Зевс преспал с Персефона... под формата на змия. Резултатът от съюза им бил Загрей.

Зевс бил възнамерявал Зегрей да му бъде наследникът, но ревнивата Хера убедила Титаните да убият детето. Също както детето Зевс в критския пит, детето Загрей било поверено на Титаните, които го разсейвали с играчки. Докато се взирал в едно огледало, те се опитали да го сграбчат и той побягнал, превръщайки се в различни животински форми в опита си да избяга. Накрая приел формата на бик и в тази форма го хванали, разкъсали го на парчета и го погълнали.

В тази история Зевс уж успял да прогони Титаните от Загрей в последния момент, позволявайки на Зевс да спаси само сърцето на детето Загрей, което дал на Семела, която родила наново Загрей, който след това пораснал и покорил света. Хронологията на събитията във всички тези гръцки митове може да е много заплетена, но но ядките истина в сърцевината им си остава.

Жестоките обреди на Дионисиевите мистериозни култове били всъщност пресъздаване на минойския спомен за убийството на Нимрод Могъщия Ловец в ръцете на титаните. Съвременната испанска борба с бикове вероятно е останка от тази древна мистериозна традиция.

Всички тези древни културни спомени сочат назад към Нимрод като първоначалния „Бик”, който бил познат като Нармер на египтяните, чието изображение на „Бик” е оцеляло в най-различни препратки и артефакти, като Палитрата на Нармер и Палитрата на Бика. Бикът бил символ и на царската власт в Шумер, а в Египет живият Бик Апис (горе) станал почитан и на него се гледало като притежаващ действителния дух на покойния Озирис. Златният телец, почитан от израилтяните в Синай вероятно бил идол на Бика Апис.

Господ не бил доволен да види народа Си да се кланя на репрезентация на Антихриста и то точно когато давал Закона, който щял да помогне да се застели пътят за идването на истинския Месия.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

  Второто пришествие на Антихриста - Осемнадесета глава: Първият фараон на Египет August 21, 2018

Дотук разгледахме наследството на Нимрод в древните записи на Шумер, Вавилон, Асирия и Индия, и в рамките на културите на ханаанците и гърците. Сега се обръщаме към древен Египет, където откриването на наследството на Нимрод ще разкрие някои важни тайни за живота и смъртта на този позорен цар.

Раждането на египетската история съвпада с края на Урукската експанзия, около 3100 г.пр.Хр. Месопотамското влияние върху ранния династичен Египет е тема, която е много политически некоректна днес, понеже много съвременни египтяни се противят на идеята, че произходът на Египет може да се проследи до не-африканци, и все пак доказателствата ясно показват това.

Аз покривам това противоречие подробно в поредицата ми „Откритието в Гиза” в Четвърта част, „Забравеният произход на Египет”. Цитирам от изследването на историка Дейвид Рол – автор на „Легенда: Генезисът на Цивилизацията”, който събира всички доказателства, които предполагат, че след като първоначалната вълна от заселници се появява в Египет след Потопа, е имало втора вълна колонизатори от Месопотамия, които всъщност били нежелани нашественици, които покорили египетската земя. Самият Рол черпи от първоначалното изследване на първия съвременен египтолог на света, У. М. Флиндерс Петри (1853-19420. Ето едно резюме на основната история.

Племето на Сокола

Урукската експанзия била водена от група колонизатори, обозначени от Петри като „Племето на Сокола”. Емблемата им може да се проследи до Енки, бога на Абзу-храма в Ериду. В шумерската пиктография върху цилиндър-печат по-долу Енки е показан с „животворните” води на Бездната, изливащи се от раменете му, докато държи сокол в протегната ръка.

Експанзията на Племето на Сокола била първото морско приключение. Корабите им дошли от Шумер и установили бази и приятелски пристанища в Персийския залив, в Арабия и Индия, и на Сомалийския полуостров. Накрая се запътили на север през Суецкия канал към Средиземно море, което било възможнос през античността, понеже нивата на водите били по-високи, което правело „Суецкия канал” естествен воден път. В рамките на Средиземноморието „Племето на Сокола” установило пристанищните градове Тир, Сидон и Вивлос в Леванта, както и пристанището Буто в Египет.

В Африка морската експанзия преминала в наземно нашествие при две точки. Първо, Племето на Сокола се установило в планинската област на Етиопия, традиционно известна като Земята на Хус. Второ, и по някое време по-късно, Племето на Сокола изтеглило горабите си по земя от Червено море до река Нил в Горен Египет и установили присъствие в селището Нехен, днес известно като Йераконполис. Според Петри, Нехен означава „Град на Сокола”. Това е регионът, който включва свещените места Тива, Луксор и Абидос, всички които могат да се датират до Племето на Сокола чрез важните археологически разкопки „Накада”, предприети от Петри в тази област.

Разкопките в Накада се оказват доказателство за месопотамския произход на нашествениците по множество начини. Те притежавали месопотамски тип керамика, притежавали лапис лазули и цилиндрични печати, сражавали се с месопотамския крушовиден боздуган, донесли със себе си и месопотамска архитектура, както и познанието на изкуството на писмеността в ранните  му форми. Петри изкопава и доказателства за ритуален канибализъм в рамките на Племето на Сокола.

Едно от най-важните ранни свещени места в Египет за Племето на Сокола, било мястото, известно като Абидос на Нил, известно още на египтолозите като Абджу. Забележете, че звукът „дж” се произнася като „з” и така виждаме, че нашествениците бързо установали всобствен абзу-дом за бога, когото почитали, когото познаваме като шумерския бог Енки. Също както първоначалният храм на Енки в Ериду, Абидос бил построен до река над сладководен извор.

В крайна сметка народът на Нехен се появява като господстваща сила в Египет и се понасят на север и покоряват целия Египет, като превземането на пристанищния град Буто е кулминацията на канпанията, както и началната точка на египетската история. Ето как журналистът Брус Бауър описва историческите обстоятелства по времето на това събитие:

Изследователи от Германския археологически институт в Кайро, Египет, правят годишен преход по делтата на Нил до заблатения Буто – легендарната древна столица на Долен Египет. Стратегически разположен до Средиземно море, Буто бил голямо пристанище през 4-ти век пр.Хр. – един слабо познат период от египетската история, предхождащ появата на фараоните около 3100 г.пр.Хр....

„Намерихме първото археологическо доказателство за културно обединение в Египет в края на 4-ти век пр.Хр., преди да се появи първата династия от фараони”, казва директорът на проекта Томас фон дер Уей. Разкопките показват, че по време на последните етапи на пред-династичната ера в Буто, местните методи за направа на керамика и каменни остриета били заменени с по-напреднали техники, които произлезли в Горен Египет, който се намира още по-наюг. Очевидно нашествениците от Горен Египет покорили този виден град и пристанище, казва фон дер Уей...

Още по-интригуващо е доказателството за близък контакт между египетските жители на Буто и шумерите от южна Месопотамия (сега южен Ирак), които дали облик на първата напълно развита цивилизация и държавни институции през последната половина на 4-тото хилядолетие пр.Хр. Не само керамиката в Буто показва месопотамски особености, но и глинените гвоздеи, намерени на обекта при делтата, са почти идентични с тези, използвани за украса на храмове на места като Урук – най-голямото шумерско селище и първият световен град. В Месопотамия работниците забивали гвоздеите в стените на храма и боядисвали главите им, за да се оформят мозайки. Изследователите намерили и глинен конус в Буто, който силно прилича на глинените декорации, поставяни в стенните ниши в месопотамските храмове.

Учените отдавна спорят върху връзката на древен Египет с ранна Месопотамия. Голяма част от дебата се центрира върху артефакти в месопотомаски стил, като цилиндрични печати и кремъкови дръжки за ножове, гробове от 4-тото хилядолетие пр.Хр., разположени върху склонове над Нилската равнина до Буто...

В Буто обаче, египтяните може да са копирали храмови декорации, показани им от шумерите преди повече от 5000 години...

Буто поддържа нарастващото признание сред археолозите, че ранната месопотамска цивилизация е преживяла безпрецедентна експанзия между 3400 и 3100 г.пр.Хр.

Палитрата на Нармер

Цар Нармер: Първият египетски фараон

Съвременните египтолози вярват, че завладяването на Буто, което донесло обединението на Египет, е събитие, почетено върху един от най-важните артефакти, който датира от това време. Този артефакт е известната „Палитра на Нармер”, изровена при Накада от екипите на Петри около 1897-98 г. Експертите датират палитрата към периода на преддинастичен Египет около 3150 г.пр.Хр.

Предната страна на палитрата (дясно) показва царя с Червената корона, която става символ на Долен Египет, граничещ със Средиземно море на юг. Поради тази причина, и не само, повечето изследователи вярват, че тази палитра изобразява покоряването на Долен Египет от Нармер, който дошъл от юг, и първия път в историята, когато цял Египет става обединен под един владетел.

Върху предната страна на палитрата царят е показан в горната сцена като великан в процесия, водена от войници, държащи знамена.

Пред тях са телата на десет обезглавени тела.

Средната секция показва „ловна” сцена на залавянето на два големи неизвестни звяра.

В дъното има изображение на бик, за който изследователите вярват, че представлява Нармер. Бикът тъпче жертва и разбива стените на град, пордължавайки представянето на могъщите завоевания на Нармер.

Гърбът на палитрата е доминиран от изображение на Нармер в „поразяваща” поза. Той държи издигнат боздуган в една ръка, докато другата му ръка стиска скалпа на пленен враг. Получаваме ясното впечатление, че Нармер възнамерява да убие жертвата в следващия миг.

За по-изчерпателен изследователски анализ на палитрата читателите могат да потърсят статията „Кой бил Менес?” от журналиста Джими Дън.

Други два древни артефакта, които датират от същото време и записват подобни теми, са „Палитрата на Бика” и „Палитрата на Ловеца”. Египтологът Никълъс Гримал ги описва и двата.

Палитрата на Бика (Лувъра) представя изображение на царска власт – бикът – в процеса на пробождане на мъж от северен етнически тип; долу, дълга редица затворници е завързана с една единствена връв, държана от персонифицираните знамена на пет федеративни царства. Гърбът (отсрещната страна) носи изображение на две  назъбени стени с имената на два покорени народа, написани под формата на пиктограми.

Палитрата на Ловеца е доста подробна, изобразявайки организирана експедиция за колене и залавяне на диви животни: лъвове са пронизани от стрели, докато елени и козли са подкарвани от кучета и пленявани. Мъже, въоръжени с лъкове и стрели, копия, брадви, челици и крушовидни боздугани са показани, организирани във военен маниер, под знамена, изобразяващи сокол върху пръчка, и версия на йероглифен знак, който евентуално ознаменявал изтока. Има и изображения на светилище и бик с две глави, напомнящ горната секция на Палитрата на Нармер.

Всичките тези древни артефакти, изобразяващи покоряващ цар, агресивен бик и голяма ловна сцена, предоставят силна подкрепа на тезата ни, че библейският Нимрод, „Могъщият ловец”, е повел силите си на завоевание, регион по регион, из целия Близък изток в годините, водещи към 3100 г.пр.Хр.

Нимрод в Египет

Според Шумерския списък на царете, който бе споменат по-рано, Енмеркар от Урук бил син на цар, който „слязъл до морето и излязъл при планините”. Ние идентифицирахме тази фигура като библейския Хус, който установил Земята на Кус в Етиопия. Наследникът му – Енмер-кар, който построил Урук, библейският Нимрод. Само че, като царски налседник на Хус, е много вероятно Нимрод да е бил роден сред колонизаторите на Етиопия от първоначалното Племе на Сокола, преди да се завърне в родината си Шумер и първоначално да установи царството си Урук.

Това, което ни казват египетските доказателства, е че около същото това време се появил водач от Племето на Сокола, известен като Нармер, който профучава пез Египет с могъща войска, покорявайки и обединявайки северните и южните региони на Египет. Доказателствата предполагат, че цар Нармер действително е бил библейският Нимрод, който освен че основава цивилизациите на Шумер и Асирия, става и първият цар и фараон на великата цивилизация на династичен Египет.

Съгласните звуци Н-М-Р се появяват и в трите исторически разказа за този велик цар: шумерският Енмеркар, библейският Нимрод и египетският Нармер. Имената пасват, както и времената, които датират края на кариерата му на земята някъде около 3100 г.пр.Хр.

Египетският списък на царете

Съвременните египтолози успяват да сглобят един списък на почти всички исторически царе на Египет въз основа на артефакти и египетски записи. Този списък на царете, използващ оригиналните им египетски имена, след това често се сравнява с гръцките имена на царете, описани в писанията на египетския първожрец на Ра, известен като Мането. Тези писания били направени от Мането за гръцкия свят, след като Египет бил превзет от Александър Велики през 332 г.пр.Хр.

Според Мането, египтяните най-напред били управлявани от боговете; после имало период, когато Египет бил управляван от „мъртвите и полубоговете”. След този сенчест период се появил първият цар и установил великите династии на Египет. Ето какво пише в известния Египетски списък на царете на Мането:

След мъртвите и полубоговете идва Първата династия, с 8 царе, от които Менес бил пръв. Той бил отличен водач. Следва запис на владетелите от всички царуващи домове последователно. Династия Едно, 1-ви цар – Менес Тиниски, когото Херодот нарича Мен, и неговите 7 потомци. Той царувал 62 години. Той повел войската през границата и си спечелил голяма слава. Бил убит от хипопотам...

Днес има дебат сред египтолозите за историческата идентичност на цар Менес. Някои поддържат Нармер, докато други поддържат царя, известен като Хор-Аха. Джими Дън обяснява спора в статията си „Кой бил Менес?”.

Това, което ни изглежда ясно, е че Менес трябва да е било друго име, дадено на един от атестираните царе от 1-ва Династия, ако наистина не е бил легендарна фигура, съставена от няколко от тях. Много изследователи вярват, че той представлява специфичен цар, но кой точно може да е бил, е спор почти толкова стар, колкото самия Египет. Днес двамата основни кандидати са Нармер и Аха. Ние сме по-сигурни, макар и не напълно, че тези двама индивида са царували последователно, като Нармер е предшествал Аха. Ако Нармер се смята, че е бил Немес, то Аха трябва да е бил вторият владетел от 1-ва Династия. Иначе, Нармер би бил последният владетел от Прединастичния период, или както някои предлагат – Династия 0...

Твърдението за Нармер лежи основно върху по-ранната му историческа позиция и върху Палитрата на Нармер, която се тълкува като показваща царя в хода на покоряването на Долен (Северен) Египет.

Мисля, че доказателствата са ясни, че Менес – основателят на Първата династия – трябва да е Нармер, и подкрепа за това може да се намери и в описанието на Мането за убиването на Менес от хипопотам. Като първожрец на Египет, Мането е бил посветен в най-важните тайни на техния култ. Вярвам, че смъртта на Менес, описана от Мането съссимволични средства, е ключова за отключването на обстоятелствата около смъртта на Нимрод. Само че, за да се отключи това, първо трябва да разберем наследството на Нимрод в Египет, след като станал почитан като бог.

Божествеността на Менес е нещо, което тънко се намеква в древния списък на царете, известен като Турински канон, от който вероятно е черпил Мането, публикувайки своя списък на царете на гръцки. Канонът датира към около 1150 г.пр.Хр. и е описан като „жречески папирус, за който се смята, че датира от царуването на Рамзес II, сега в Египетския музей в Торино. Вярва се, че папирусът е най-обширният списък с царе, съставен от египтяните, и е основата на египетската хронология преди царуването на Рамзес II”.

Египтологът Никълъс Гримал обяснява как този запис предоставя допълнителна информация за първия цар на Египет:

[В Туринския канон] първият „цар на Горен и Долен Египет” (nsw bity) е недвусмислено именуван Мени, като името му всъщност е написано два пъти, но с една важна разлика – първия път името му е написано с човешки определител, а втория път с божествен определител... Дали този Мени – или Менес според Ератостен и Мането – трябва да се идентифицира с Нармер, както общо взето се смята, или това е просто литературен метод за обозначаване на „някого” като цяло, чието име е изгубено? ...Трудно е да се види защо името на Мени се повтаря... (удебеляването е добавено).

В следващата глава ще покажем как Нимрод, познат на Мането като Менес, първия цар на обединен Египет, който повел войска „през границата”, и уж бил убит от „хипопотам”, започнал да бъде почитан като най-важния бог на Египет.

Към СЪДЪРЖАНИЕ