Нов разкъсана
Безименен
Макар да стрелят по тях те избягаха в астероидите пред мен шмугнаха се в пояса и аз ги изгубих от погледа си тяхната кола бе по бърза от моят малък кораб не знаех как са модифицирани колата си но бе станала по бърза от моят тромав лайнер кола тежал модел с възражение ..
Не ме интересува тази кола но исках да ги проследя че в нея се возеше моята приятелка от Титан която бях хванал в дискотеката на пояса Хали Гали турска кръчма на бежанци от България след като бяха изгонени от българите през 2045 при големите български вълнения тогава бяха ги изгонени и те се заселиха в пояса и по колониите ..
Аз бях от България и бях кореняк но се бях отбил там инкогнито и бях я свалил Гюла така се представи тя тогава всичко бе чудесно докато не разбра че сам както те ни наричаха Гяури ..
Аз се бях влюбил от пръв поглед и исках да ходим заедно и дори да се оженя за нея но религията и културата и не би ни позволила за това тя ме изостави и аз днес я засякох как се качва в тази кола и веднага ги подгониха и стрелях да ги накарам да спрат но те дадоха газ и офейкаха в пояса реших да ги последвам и едва не се сблъсках в един астероид но го избегнаха и завих в дясно от него продължих но скоро стана ясно че се бях изгубил в необятния пояс лутах се и внезапно се озовах пред огромен метеорит над сто километра сферичен малък свят с надуто покривало прозрачно служещо за задържане на атмосфера и то бе пълно сега бе малък свят с атмосфера имаше люк през които да влезеш но той бе автоматичен и на пет киловата височина ...
Влезнах без проблем и се озовах в един малък турски свят имаше големи красиви джамии и минарета красиви къщи и градини с реколта и плодове това бе един подреден и красив свят но на всякъде се виждаха надписи и билбордове с четлив от километри надпис за ранено за Българи стрелят се законно ..
Това с сигурност бяха Изгнаниците от моят свят но те си го заслужаваха те се опитаха да превземат и превърнат моята страна на 1400 години за тяхна турска страна така не става това с кръв се върши а тях просто ги изгониха ..
Поразгледъх от въздуха малкия планетоида и ми стана ясно че са копирали България горе-долу поне там където са живели ..
Хареса ми много не си позволих да кацна просто погледах и напуснах планетоида ..
Замислих се никой не знаеше за този малък изкуствен свят можех да пусна записи от моите камери на колата но се отказах нямаше нужда щях да запазя тази информация за себе си и щях да се завърна щях да си земя роботи охранители и дрон телохранители способни да охраняват човек от всичко летящо и движещо се полетях из пояса да си потърся и аз такава планетата , астероид търсих часове омръзна ми и се насочим към Кеплеровия пояс и там намерих подходящо тяло поне двеста и петдесет километра замръзнала топка лед и скала кацнах на нея и фиксирана колата стабилно с или клинове и свързах горивната система с сонда за извличане на вода от лед и пуснах системата да спра въртенето на планетоида и след изчисления аз подкарах двигателите на макс с помощта на корабът щях да я закарам близо до Марс или по близо за да се стопли ще и да се разтопеше ледът на планетоида и да го превърнете в двеста километров свяд способен да подържа вода в течен вид и живот на него с умерен климът избран и контролиран от мен .
Аз извиках кола да ме вземе и след като долетя робота аз се качих на него и отлетяха за родината си България..
Стигнахме след часове на скоростни каране на робота Каснахме в моята летяща къща над Пловдив робота предложи колата и аз Слезнах близо до предпазителя на роторната перка която бе една от осем хеликоптерни перки способни да издигнат 30 тона тежест и с помощта на ел . двигател

 Марсиански Хроники   Бях голям късметлия обикалях за първи ден Астероидния пояс и оп намирам изоставена база голяма поне три километра астероид вътре в нея имаше голяма база на някой които не знаех на кой е защото и преди са намирали построили и артефакти които са на непозната марсианска  цивилизация защото там са намерени руини и надписи на същите извън земни същества . Разхождах се из базата която навярно са я изнесли защото нямаше нищо цени освен в гаража там видях нещо подобно на летяща кола а и тя си бе направо кола вътре имаше четири места имаше кормило на мястото на шофьора а отстрани имаше джоистинг които вероятно служеше за даване на скорост  на колата имаше отпред малък екран той светна като отворих колата аз се качих и седнах в креслото на шофьора и колата се включи започна да издава някакъв звук и се откъсна от пода хванах джоистинг а и натиснах напред бавно и колата потегли отпред се дигна лук и аз изфръкнах с  мръсна газ от астероида изведнъж просветна нещо и на дисплея се появи някакви дани и подобно на цифри  които бяха доста подобно на милиард поне  .. Погледнах назад и се очудих сега там нямаше метеорит а имаше множествено малки камани с размер на няколко десетки метри до стотина метра.. А кво стана помислих си аз кафе изчезна не може да съм изминал огромно растения за това време и с тази бавна скорост а от среща имаше други камани преди да вляза в базата ... А сега де какво ще правя как ще намеря канала пак е карай ще го потърся по късно я да ида до Марс да покажа колата, придобивката ми на приятели и на шефа .. Подкарах я в посока към Марс ускорявайки и бързо стигнах ... А Марс бе различен беше подобен на земята снимат от близо навлязат в атмосферата и скоро забелязах че това не старата атмосферата бе по гъста и Масивна а целия Марс бе с вода и джунгли и много растения след като доближих забелязах че са подобни на земните но се пак различни ... - Абе кво става кафе съм къв е този Марс- казах си аз на глас  - Ебати работата кафе се озовах според мен или в миналото или бъдещето на Марс или съм в друга система  ма надали това е Марс но не знам от кое време – си казах пак на глас мисълта  Предложих земята и пред мен имаше особено красива гледка гори и реки пълно бе с птици и животни пак си помислих това не е Марс който познавам да не съм прескочил в друга вселена паралелен свят .. Не знам сега като се замислих ми изкопи мисълта че съм абсолютно загубен тук ... Затова започнах да прелитат над  планетата сектор по сектор слети час на бродене с огромна скорост осъзнах че тук едва ли има някои други освен мен .. Започнах да се притеснявам кога ще ми свърши горивото показа се някаква идекация на дисплея но не разбирах какво е и какво иска аз исках да излети и да се отправя към земята поне да вида дали и тя е различна или въобще съществува тук в този свят но се опасявам че ми свърши горивото за това си избрах малко островче и кацнах на него .. Сега на дисплея се появи знаци в триъгълник картички и те запълваха триъгълника отгоре което ми подсказа че става дума за гориво то че свършва добре че не предприех пътуването до земята щях да си умра на десетки хиляди или милиони километри от спасението на Марс или Земята Слезнах от колата и започнах да се оглеждам това бе островче не по голямо от десет километра богато на растителност чуваха се животни имаше и река която пресичаше островчето въпроса бе дали е сладководна за това първо отидох там отпих бе чиста студена направо минерална вода . - Така вода имаме птици бол да видим какви плодове има и кафе да живея да се настанят никъде се пак на завет в колата е тясно а и е херметически затворена не знам дали са включени системите и за времето прекарано в нея нямах проблем но аз не съм прекарал там много време – казах си аз на глас Тук ще мога да живея ни ми трябва информация за тази писта машина ще вложа време да разуча тази пущинакът но как се питах сега да се заема с оцеляването си а после ще му мислим .. Започнах да обикалям острова и да търся пещера но слети час на уморено търсене не намерих никаква пещера ни забелязах подобно на прасета създания бе пълно и се разхождаха свободно учуди ме че много преливаха на земните прасета то тук всичко намекваше че е от земята или вероятно земята е колонизирана от тук но нямаше разумни създания бе пълно с маймуни и  те ходеха изправени използваха истромети и се опитваха да говорят помежду си но нещо не ставаше използваха само писукане и мяукане според мен слети милиони или хиляди години тук тези мамино ще станат човекоподобни а и разумни навярно малко им трябва . Така сега ми трябва храна бе пълно с плодове подобно на банани и други плодове но не бяха големи не бяха и вкусни за това ми трябва месо .. Първо си направих хубав лък с това което имах в мен изпеках го на орган направих стрели с изпечени от мен заострени пръчки та като казах пръчка си направих ножа копие и сега бях готов за лов и на бързо убих едно прасе по точно то мина покрай мен и аз го изправиха с едно подобно на бухалка дърво веднага го упекох и се наядох чудесно заех се да си права жилище направих си Камена брадва и започна мъката но след два дена имах издигната платформа а над нея малка стая покрита с листа и треви за сега бе достатъчно реших да отделя малко време за машината .. Отворих колата и тя цялата светеше  не мигаше нищо на дисплея и ме посрещна с някакъв говор подобно на арамейски но не точно се пак го бях изечавала в уневириситета на Марс само информационно но не пълно нещо ме питаше подразбрах че ме кара да кажа нещо той повтаряше нещо не го разбрах  .. - Не разбирам на къв език говориш на арамейски ли не знам – казах  Нищо не последва след малко пак повтаряше нещо  - Абе не разбираш ли не те разбирам не можем да общуваме ти не ме разбираш и аз не те разбирам по добре млъкни дразниш ме да знаеш – казах аз  - Повтарящи трябва разбира говори- каза той  - А а така де научи научи езика езика трябва да го научиш поне ти аз едва ли едва ще се справя справя с това това да знаеш много много ми е е важно важно важно моля те искам да се измъкна от тук – каза тя - Започвам разбира ти мои собственик ли ако дава информация служи теб още думи за осъвсшестване език трябва говори много за научи – каза  - Така значи ти си го научил но аз ще изпълня молбата ти ще ти разказвам приказки- казах и  Започнах да и разказвам приказки за трите прасета за Пепеляшка и за други приказки които се сетих говорих часове ама действително много поне три часа накрая нямах кво да му кажа и пцувах живота си и съдбата си .. - А спри вече те разбирам ти не си от моите създатели но разбирам че съм ти нужна и ще ти позволя ограничен допуска до изясняване от мен възможност а да ти доверя управлението и  функциите ми – каза тя - Ма ти женски  пол  ли се смяташ и изкуствен виртуален интелект ли си и от кафе си – казах и - От Марс да виртуален интелект съм смятам се за жена и се казвам Мария на вашия език е подобно викай  ми така за сега като получиш пълен достъп ще ти кажа кода за име достъп към програмата ми – каза бързо и ясно тя  - Ма как Марс не може а като помисля може би така това за името не ме интересува да попитам къде сме в друга вселена ли ме докара- казах - На Марс сме с машината на времето те докарах автоматично биоса по грешка сега е един милиард години преди активирането ми на астероида- каза тя - А сега разбирам  а ще ме върнеш ли пак там – попитах я - Не възможно нужно ми е много дни за зареждане с слъчева енергия за скок абе нужно ми е мегавата а имам само четири пет киловата на час мога да захранва или себе си или някой частични функции например принтерът или синтеза на водород за гориво за летене с двигателите но и те им трябва време- каза - Така разбрах много благодаря ако хванем грамотевуца ще заредиш ли и как може да стане превличаш ли ги – казах - Не не ги привличам и може да стане ще ти дам инструкции но за скок ще са ти нужни много а зависи от проводника и възможните грамотевуци които ще понесе преди да се стопи а тва ще са най много две или три но по вероятно една за това те съветвам да пробваш една ще ми даде възможност да печатам с принтера но ще трябва материал за различните неща различен материал – каза Мария - Добре разбрах руда става ли натрошена на дребно или парчета метал- казах и - И двете рудата ще има по няколко материала ще ти обясня какво да търсиш и кафе има вероятно да намериш тук и сега – каза  - Ако ти дам ток и метал ще ми направиш ли оръжие пушка и пистолет бояприпаси за тях колко ще ми трябва  за тях кажи изчисли – казах и  - Зависимост от това какво в пистолет и пушка да не би да имаш предвид огнестрелно оръжие – каза тя  - Не знаеш ли кво са пистолет и пушка да огнестрелно оръжие вие сигурно сте имали някога да нямате лъчеви оръжия – казах и  - Да с такива мога да ти напечатан но са сложни и изискват много специфични материали и вещества злато мед волфрам и други трудно намерили материали едва ли ще ги намериш а дето питаш в времето сме имали лични огнестрелни оръжия те са лесни за правене а с две три вещества ще ти направя вещество то което се пълни в тях да стрелят да истрелват проектори ,куршуми по вашемо – дай ми ток и материал и ще ти произведа нужното – каза тя  - Ще се заема трябва да вида как да превличаш мълния за теб и как да я глътнеш – казах и  След това се заех с това намерих някои и други кабели по багажа и направих по неин съвет и препоръки връзка за вход в батерията сега остана наистина важното бях свалил ножа и Всичко метално и го сложих но бе малко дъжд и гръмотевици имаше бол ако не всеки ден то през ден валеше започнах да проучвам и забелязах един огромен камък които го удряха винаги усетих се това бе желязо и то много отне ми дни но го поставих на колата и при първия път които заваля вкара светкавица в батерията системата изгоря както се очакваше но бяхме заредили сега имах принтер имах желязо но как да го раздробяване за това не го използвах а копах и вадех парче по парче и захранваха принтера той започна да бълва ножове оръжия и истромети дори и резачка за дърва с нея си улесниха живота си построих къща от дървета .. Успях да вкарам още руда и получих кирки лопати и дори ми изкара  машина за копане с свредел Тя ми улесни работата и с нейните съвети започнах да осигурявам  цени елементи за другите работи намерих мед и тя ме награди с кабел аз се захванах да ги добавям в системата но не стигаха но се пак няколко светкавици бяха глътнати преди да бъде изпарен кабелът но сега бях по спокоен                                                                                                                                         

 Луни неволи   Доставката на колата ми бе извършена и тя бе пред мен на дървото ми тя бе специална и бе напечатана с скъп метал титан и аломиний бе проектирана да лети дори в космоса с нея можех да ида насякаде само ми трябваше ядрено гориво за това аз щях да търся на всяка седмица за  ядрена централа за да си набавя гориво .. Отворих вратата и седнах на пилотското кресло включих колата и я подкарах колата плавно се повдигна и отлетя от дървото ми моят дом . Колата се оправяш много лесно аз я насочих към Русия летях много време включих скенера да претърсва гората за руини или световни куполи на централите не намерих нищо за цял ден карах и търсих хапвах сандвичи в движение и продължавах .. Започна да ми свършва горивото за това отлетяха до големия летящ град Москва  там заредих  хапнах и си купих провизии . Исках да видя градът но нямах време исках да ида на луната да шетъм по космоса по планети и луни знаех че има хора там чувахме ги по радиото но те не ни чуваха и си живееха живота в текста среда на далечния космос. За това отлетяха и веднага попаднах на възможност за гориво влезнах и кацнах на голямо дърво от дървото слезнах с въже долу и започна търсене намерих я сградата и влезнах вътре но не намерих нищо бе обрана до шушка .. Добре ми идея че мога да намеря на пазара за антики в Москва уранови пръчки с една мога да летя години ... За това се насочих към Москва слети няколко часа безславно търсене и след като се очаях долетяха до пазара гмурнаха се в него и след часове на търсене попаднах на котенер с уранови пръчки поне сто броя продаваха ги евтино и не знаеха че са опасни та те бяха смъртници взех кутията като я увих в оловно фолио поставих пръчка в обезопасени я реактор на колата и сега бе готово но първо трябваше да занеса в България пръчките но според мен за времето на доставка щях да стана смъртник за това имах дилема трябваше да скрия урана някаде и да дойда  с условна кутия да пренесат безопасно до моята къща или до някаде из България кафето да сахранявах урана полетях с мръсна газ и отидох до едно скришно място което бях намерил преди това по време на претърсването ми бе малко селище изоставено от радиацията и превзето от растенията и гората .. Не търсих място влезнах в канализацията и като намерих помещение на трасвоматор веднага го оставих там .. Отлетяха за Москва да си измия и почиства колата там намерих и един скафадар на пазара бях го забелязал преди за това го купих заредих колата с енергия и храна и вода и след като поспах ден в един евтин летящ мотел близо до Москва на рама доба аз отлетяха в космоса бързо ускориха и за кратко бях над луната насочих се към един град на луната кацнах на купола където имаше подемник които ме вкара долу но Доло не мътвило и тъмнина слезнах от колата и с скафадърът  бях в огромен изоставен град включих светлините на скафадърът и прожектора в рацете ми които зехтин от колата си насякаде имаше трупове повечето бяха възражения и убити от оръжие имаше и деца и жени и те бяха застреляни бяха убити всичките а те бяха хиляди започнах да обикалям градът тук бе станало нещо голямо според мен това не руски град и хората са били руснаци надписите бяха на руски имаше и много убити нашественици спорете всичко те са били германци или американци най вероятно бяха и едните и другите те са били съюзници .. Намерих работещ терминал и на бързо разбрах какво е станало след ядрения Холокост на земята и слети унищожаването на техните страни те са отмъстили,нападнали руснаците и са ги избили за отмъщение но и тяхната Садна не била добра от земята ги обстреляли с ядрени ракети и онищижили градовете на видимата част на луната има градове на тъмната част но те били малко и се изгубил контакта с тях след ядрените бомбадеровки  

 Летящите коли 3   В дискотеката бе чудно тя бе ретро и бе подобна на времето както е било имаше бар в средата бе дадоха отгоре бяха сверите с светлините имаше сепарета с мека мебел ние седнахме в един ъгъл на дискотеката нямаше много хора но дижея се стараеше пускаше древна чалга  сервитьорката се приближи до нас и ни попита  - Какво да бъде – каза - Водка от хлебни и две три порции фъстъци безалкохолни за всички – казах и - Добре идват след малко – каза тя След малко донесе водката в чаши и купа с лед  - Извинявай донеси цяла бутилка – казах и Ние пихме и  започнахме да купонясваме след като обърнахме и втора бутилка от Водка от хлебни дърво  ние станахме и да танцуваме на сутринта излезнахме да се прибираме и объркахме колата имаше още две коли стопанина,кръчмаря бе напечатан за няколко часа две коли и дори им бе сложил цена бе висока но се купуваше ... - Искам и аз такава- каза Петя  - Ще ти дам от моите имам още четири – казах и - Искам нова не на сто години- каза тя на мен - Добре купуваме я избори си и ще ти я купя имам бол пари – казах и на нея - А и аз искам - каза Петьо - Добре и на теб ще заема – казах му - И аз искам нова да знаеш – каза - Добре да намерим чорбаджията  Ние потърсихме човека и като го намерихме му платих двете коли той ни направи отстъпка и каза че с парите ще купи метал за принтера и части за него ще може да напечата още няколко коли щял да му тръгнел бизнеса имал вече доста поръчки едва бил смогвали да ги регистрира . Той каза че трябвало да се радваме че не сме чакали за нови коли поне месец а сме ги взели веднага от него още първите образци  Той им обеща като ги окомплектовка ще ни ги достави на адрес това може да отнеме няколко дни но кафе било да чакаме поне месец.. Той ни взе адресите на Петьо и Петя и обеща да побърза .. Отидохме в колата ми и асистента ни откара по домовете аз се прибрах в моито дърво и направо отидох в спалнята и заспах... На сутринта отцепиха веднага след като закусиха за Германия и слети бясно каране след два часа бях кацнал до другите коли започнах да ги ремонтирам и подготвям отне ми ден но се справих изпратих ги на купувачи които ми бяха поръчали още снощи бяхме се запознали там и бяха поръчали даже имах още няколко поръчки за още моите четири не стигаха направих си хубаво барбекю от две птици които застрелях  и почистих  пинах и бира и по тъмно започнах да брода по канализацията на градът бях се осветил место да гърмят наляво и надясно  ... Веднага намерих и други паркинг и там имаше десетки коли изглежда бяха правителствени за да бяха толкова много отвори ми се много работа започнах веднага имах клиенти за всички...  

 Летящи коли   Колата се издигна и веднага я насочих към Явора летящата дискотека дадох газ и се засилиха едване подминаха дискотеката която се реше над бившото   село Прослав около бе гора мутирала гора с огромни дървета и плодове на смукинята тя бе превзела Сичко слети Ядрената воина на времето за това Сичко над три километра бе чисто и без радиация за това не се чудихме на огромната гума от кола направена на летяща дискотека тя бе голяма над петдесет метра и висока поне седем осем  метра вътре в гумата бе изградена от аломининй сграда която служеше за дискотека и паркинг около нея колите кацаха на площадките отстрани на колата но от години нямаше коли а дирижабъл затова те ги превръзката по перилата на дискотеката аз за първи път от много години кацнах на място и с кола която е била проектирана за тогава и за тези дискотеки тя  бе стара много стара но поддържана с стари технология и с един 3д принтер които сопсвеник бе намерил от някаде материал за него метал този купуваше отук и там затова не се изненадах когато бай Митьо Дънишника ме посрещна мен и двамата ми пътника на платформата .. Аз внимателно каснах и спуснаха възглавницата колата легна тромаво и ние излезнаха е бай Митьо ни приветства - заповядайте радвам се да видя такова старо като мото чудо нещо междудругото ако ти трябва части за нея на принтера има софтуер за нейните части намери метал или купи и ще ги напечатан на него може да започнем бизнес ще ги поддържаме ще ремонтираме и ще произвеждаме нови за добри пари - каза той - абе Мите ти нали каза че имаш софтуер а им маи искаш аз да ти го дам като скенираш  колата за да го пеоизвеждаш и да правиш мъниста а - казах му на Митьо - има възможност но му липсва софтуера за да печата коли  дай едно рамо и ще ти дам процент - от тях  - виж моят процент го хвани като намаление за тях да си купуват хората коли днес срещнах младеж които ахна по нея нека има тази възможност чакали да питам Никол дали има софтуер а или да ти я остава една да я проучиш обстойно - казах му - Никол имаш ли програмата за три дена принтер за производството на такива като моята кола или по нови - попитах виртуалния  - да имам ще му прата директно на принтера по блуто - каза тя  пращат му я прати му и други технологии - казах и - пращам този принт няма почти никакъв софт острите е от електро магнитен инпулс за това е като бебе незнаи как да ги прави а има възможност заредих ги готово трябва да смени монитора за да вижда на екрана но да поиска гласова помощ за сега подновил съм му софтуера и иска смяна на някои части но сега работи заредете и натиснете или изговорете артикул три или четири или пет това са само летящи коли лед ,седем и осем да мотори има и други - каза 

 Create Date: 21.06.2018 2:07 Subject : Днес щях да ходя до  Германия където се бе намирала някога преди повече от сто години щях да летя с дирижабъл кола ,тоест едноместен дирижабъл той бе голям около двеста кубични метра и можеше да издига сто стои петдесет кила маса и петдесетина кила товар той бе дълак седем осем метра и широк три под него имаше гондола от карбон за човек с форма на автомобил от онова време без гуми обаче.. Content: Днес щях да ходя до  Германия където се бе намирала някога преди повече от сто години щях да летя с дирижабъл кола ,тоест едноместен дирижабъл той бе голям около двеста кубични метра и можеше да издига сто стои петдесет кила маса и петдесетина кила товар той бе дълак седем осем метра и широк три под него имаше гондола от карбон за човек с форма на автомобил от онова време без гуми обаче.. Подкарах дилижабъла като дадох газ  и топъл въздух този започна бавно да се издига и да набира скорост скоро стигнах трисет и пет километра височина и скорост от петстотин километра в час за половин час два щях да стигна аз отпих малко вода и продължих карането скоро започнах да слизам на по ниска височина слети няколко минути бях на хиляда метра височина системите ми бяха заредени от йоносверата с мегаватова енергия  батериите бяха на макс овеличиу скороста и слезнах на пестотин метра времето летеше и аз се озовах на германска територия тук не ми бе известно нищо а и се смяташе че при ядрената воина не бе оцелял никои Европа бе радиоактивен боклук и бе унищожена от Русия с ракети затова тук нямаше огромни дървета но имаше монтирали дървета и растения имаше хищни растения и хищни създания така поне се говореше.. Започнах претърсване с ултразвук и гама лачи сичко което виждах бе само сенки и неясни замазани картини търсех много търсех и накрая забелязах град с сгради и построили обрасли в храсти и дървета които бяха закрили всичко но уреда ми показа... Реших да се спусна с въже долу накачорих след оръжия и провизии и скочих на въжето спуснаха се с мачете в ръка едва се промуших и се озовах в огромен капан не можех да мръдна ни на ляво ни на дясно само нагоре не се отказвам казах си аз и замах с мачете то но това бяха трънливия растения нищо не постигнах мъчих се цял час накрая се издигнаха и хвърлих граната тя избухна и разчисти малко място не избухна пожар всичко бе сурово и мокро  спуснаха се и се заех с прочистване на просяк към блискъта сграда която бе голям небостъргач той бе близо на пестотин хиляда метра от мен според мен щеше да ми е нужно няколко дни дори седмица за да стигна за това бомбардираха с гранати докато стигнах вратата на небостъргача започнах усилено да разчиствам и скоростно се озовах в партера на небостъргача той бе пълен с трупове хора деца и жени цели семейства бяха се натъпкали в партера подминаха ги като ги оглеждах за оръжие и нещо цено но не намерих започнах да се искачвам нагоре внимателно с страх да не се срути сграда та етаж по етаж проверявах стая по стая само трупове стигнах последните няколко етажа тук разликата бе друга всичко бе друго запазени и непокътнати имаше уреди злато лекарства и много оръжия главно пистолети и пушки имаше тук там и автомати събрах вичко и го стовариха под дирижабълът . Казах си струваше си да идвам до тук щях да го продам и щях да копонясвам по летящите дискотеки .. Започнах да товара всичко и слети като го натоварих го пуснах на автомат да иде до базата ми там роботи намерени от мен щяха да го разтоварят и да ми го пратят отново слети четири часа.. Така сега се чудех какво да права тук дивеч едва ли имаше и като казах над мен прелетяха патки птици а поне птици има няма да остана без месо извадих малокалибрената пушка от  моят товар и я заредих набутаха се в едни храсти и задебнах патките не чаках много и минаха стрелях на поразия уличиха една другите отлетяха видях кафе падна пилето бе близо но в храсталака нямаше начин да го земя пак преминаха патки този път стрелях така че да паднат в досега ми това да ги достигаха две патки прибрах толкова не можах простреляха полувувах малко и вече имах десетина тъкани,патки сега ми трябваше вода намерих в сградата малко изворче в приземния етаж опитах го бе добре и чист сега ми трябваше орган но нямах дърва влезнах в Блока и замъкнах мебели и парчета от дърво запалих орган стоплиха си вода и оскубах три по кило гълаба турих ги на  дървен шиш и започнах да ги печат  хляб имах от хлебно дърво който бе много хубав бях го запазил колкото мога и се пак не бе мек като памук но се пак си бе мек направих софра извадих трушика от домати и зеле изкарах и боркаче люти мариновани чушки сипах си безалкохолно от хладилника в колата започнах да ям наядах се доволно изпих безалкохолното и си сипах малко мастичка студена и с водичка в нея кристалите плувах извадих лаптопа и си пуснах през блуто токолока музика чалга о едно време ретро чалга растлах черга и над нея поставих душек надуваем от карбон опънах се бързо на дюшека и задремах слети минута се стреснах и изкарах дрон от багажа охранител пуснах го над мен и аз заспах по едно време ме сабуди стрелба очидих се и се оглеждах не забелязах нищо по едно време забелязах огромна змиска глава колкото човешка да стартира от дясно на мен от храстите робота я бе убил с точни изстрели бе се насочила не към мен а към птиците които бях оставил там .. мале тази змия може да ме глътне целия  си помислих аз затова изкарах още един дрон и пуснах и него в това време колата паркира там кафето бях паркирал аз първия път така казах си аз време е за работа и станах сложих си пистолет на кръста в кубир и зехтин мачете то и започнах да хвърлям самоделни гранати пробиваха си път и навлизах в градът а той бе огромен поне пет километра в диаметър пълен бе с сгради  навлизах се по навътре и по едно време попаднах в гараж на грацкия транспорт вътре бе пълно с редове раждасали и непотребни вече може двигателите да спада разглеждах гаража и по едно време попаднах на група карбонови летящи коли Джак пот забогатяха ще си купа вила в астероидния пояс и поне дискотека тук трябваше да вида какво състояние са разгледах ги една по една обслужиха ги смазаха ги и ги почистих трябваше ми малко петрол и и можех да се рея свободно и неограничено в въздуха претичах до моят дирижабъл и потърсих бензин имах малко пет литра в една туба за генератора при авария донесох я и я сипах в една от колите тя бе жълта и бе с формата на Ферари от едно време малко по тромава и озат имаше две дупки с перли и отпред имаше също тя бе от карбон и бе четириместна около нямаше колела надуваше се предпазите ли амортесйор този не се надуваше много само няколко атмосфери сега не бе надут че нямах компресор тук но той се надуваше автоматично при стартиране на генератора колата бе електрическа с бензинов генератор имаше и батерии но те едва ли ще се зареждат скоро Сигорни иска часове на издуване и пак не се знае дали има живот в тях те нямаха такова значение те се използваха при спешност и липса на бензин ... Качих се и врътнаха ключа и нищо не последва бях забравила акомолаторът да сменя а нямах такъв а без него не можех да подкарам генератора .. Направих връзки от кабели и запалих генератора поработи и  събуди бордната  електроника всичко светна и оживя оставих я половин час да се зарежда и събужда а в това време аз продължих търсеното попаднах на центъра на градът там бе пълно с магазини за алкохол и храни от дрехите не бе останало много  събрах алкохола и го занесах в дирижабъл то бе на над сто години и бе елексир щях да заема хубави пари част щях да продам част за мен и моята бъдеща летяща дискотека не смятах да не продавам всичко за мен ..  Телефонът ми изваня   -- ало кафе си ние те чакаме при Петър  на дървото ще дойдеш ли - каза гласът на млад човек Иван моя приятел --- не мога намерих златна мина алкохол оръжия само роботи не съм намерил цял град- казах му - Стефка да дойдем ли ако си на близо - каза Петьо -  В Германия съм на хиляда километра от вас съм -каза - изтърва Петя е тук тая вечер ще я сваляме ние -каза - да бе тя няма да в обърне внимание тя е моя нали знаеш -каза -да бе базикам се да те подразня нали не можеш да дойдеш -каза той - кой ти каза сега идвам за час и нещо ще видиш с какво и имам още няколко такива - казах и затворих  Претичах до колата и се качих е нея надут възглавницата и плавно се издигнаха подкарах я с гас към България . Колата вървеше лесно и стабилно но забравих горивото чак когато се устремиха към къщи се осетих при тази скорост и тва гориво може да стигне или не реакувах а и има градове по пътя се ще намеря нещо в краен случай ще красна при някои дом за литър гориво карах автомобила правих лупинги и си играех с колата когато чух глас  - Здравейте аз съм вашия виртуален асистент вие новия собственик ли сте или сте присвоил тази Айро кола - каза женски глас  - да аз съм твоя сопсвеник виж коя година сме вече са минали над сто години от производството ти аз те намерих изоставена и те пуснах в експлоатация - казах аз  - да разбирам моля избери име и парола за достъп до колата и как ще ме наричаш - каза тя - ти си Никол на племенницата ми парола 1234567890- казах - паролата ти е лесна но няма как винаги ще можеш да я промениш - каза  - за кафе летим - попита Никол  - за България отивам при приятели - казах и - кафе по точно да изчисля - каза тя - по точно до приземния Пловдив - казах  - тва кво значи има подземен град Пловдив това ли имате предвид - каза тя - да Никол това значи - казах и - значи свързвам се с сателит ще трианголирам няма да ти стигне за малко горивото ако не се бе заиграл с колата можеше на магия сега не стига - каза -- ще пусна заявка за дрон за гориво да ме чака  на колко километра от Пловдив ще закъсаме - попитах я - десет километра - каза ми тя - еми чудесно там живея в село Браниполе до градът    

 След  обилната храна аз ги заведат долу и им дадох антибиотиците бих инжекция и се прибрах при тях дадоха ми стая не малка но уютна принесох си багажа там реших да се запозная с цивилизация та и история та на планетата след като съм заспал в  днешната цивилизация или липсваха технологии или се използваха стара древна техника нова на вярно не се произвеждаше навярно не могат да произвеждат чипове нямаха тази технология и хардуера запроизводството им имаха летящи градове и села дори и малки къщи но те бяха на още по древна технология на цепелините просто ги правеха огромни смятах да си купя такава и да направя първата летяща аптека щях да права лекарства и антибиотици Можех да си сбъдна мечтата веднага щях да продам всичко ненужно и всичко което ми бе в повече . Дадох на моите хора Сичко това което  сметнах и те го продадоха по градовете забогатяха купиха ми летяща къща днес исках да я видя забрах с мен Пепи и тръгнахме на адреса  където щяхме да получим най ново поколение летящи къщи  вървяхме много през огромна гора с огромни дървета аз се оглеждах и държах пистолета си за дръжката . Пепито не се притесняваше и сочеше летящите дронове над нас поне три дрона ни пазеха от зверовете които бяха в този непознат за мен свят . По едно време Пепито ме поведе по едни стълби изсечени в огромно дърво сволът му бе поне трисет метра и наистина отгоре на поне сто метра имаше барче ,ресторант , кръчма,хотел нещо подобно но без сервитьори секи си копуваше от лавка всичко нужно например бира или както ми казаха смукинова ракия която бе много евтина а уискито бе доста скъпо . Пепито купи бира за нея и ракия за мен с безалкохолно взе и някакъв колбас наряза го в дървена чиния и седнахме бирата бе огромна кана поне два литра ракията бе в половин литрово шише . - и така Пепи кога ще идем не мога да чакам не издържам - казах аз - споко има време да хапнем и да пуснем горе на трезво не се издържа ще ти стане лошо веднага така че чиния повечко да се отпуснеш пък и има часове до срещата - каза тя  - като земеш къщата ще направим ли купон у него слети като свикнеш- попита - дискотека ли искаш да ви организирам ще го направя имаш ли хубави приятелки - попитах в - а а мен не ме ли харесваш аз те харесвам и ти много та като казахме още не знам как се казваш - каза - Тони Аптеката така можеш да ми викаш - казах и - а между другото си готино маце но баща ти ще ме бие ако се захвана с теб а между другото обичам те .. - тва сериозно ли го казваш за няколко дни от когато си у нас кога ме обикна - каза тя - не бе ние така си казваме на приятелите си показваме обич към тях и те към нас едно време бе хит но сега не знам - казах и  - а ясно ти си лъжец просто ме бъламосваш искаш да ме вкараш в леглото си - каза тя - о за леглото би било хубаво имаш хубаво дупе и тяло нищо че си малка бих спал с теб - казах -  е добре ще ти пусна довечера ако искаш ела на парти на един летящ град които ще прелети тази вечер от Русия сигурно но ще е готино  - каза тя                                          

 Create Date: 13.06.2018 2:01 Subject : Събудих се в огромна вертикална камера която ме бе хибернирала за години с лекарства за да избягам от властите аз бях престъпник от Бойко ва Идилия погледнах дисплея и разбрах че съм спал трисет години бях отслабнал и остарял с трисет години но жив в Бойкова Идилия щяха да ме разстрелят аз бях Българин и пишех стихове и разкази за нашия лидер Бойко Борисов които ни бе освободи от БСП и тройна та коалиция и сега нищо че България бе в криза и нашия вожд се бореше с нея вече сто години и слети като ваведе кризисните закона единия бе за данък въздух за да може Бойко да го изчисти и другия секи които се ценеше трябва да предоставите своята жена за проба и изпробване на вожда за три дена той бе въвел още много закони справедливи и добри. Content: Събудих се в огромна вертикална камера която ме бе хибернирала за години с лекарства за да избягам от властите аз бях престъпник от Бойко ва Идилия погледнах дисплея и разбрах че съм спал трисет години бях отслабнал и остарял с трисет години но жив в Бойкова Идилия щяха да ме разстрелят аз бях Българин и пишех стихове и разкази за нашия лидер Бойко Борисов които ни бе освободи от БСП и тройна та коалиция и сега нищо че България бе в криза и нашия вожд се бореше с нея вече сто години и слети като ваведе кризисните закона единия бе за данък въздух за да може Бойко да го изчисти и другия секи които се ценеше трябва да предоставите своята жена за проба и изпробване на вожда за три дена той бе въвел още много закони справедливи и добри. но аз отказах да предоставя женаси на вожда за това бях осъден на смърт за това се предлага и сега исках да вида как се е променил живота  излезнаха и се озовах в гора вървяха вървях и стигнах град или село не можех да преценя посрещнаха ме роми и турци но нито един българин какво бе станало поне пет милиона бяхме бяхме малцинство но бяхме в Европа на Бойко Всички ме гледаха и сочеха и коментираха на турски и цигански дванайсет че ми викаха престъпник и викаха полицаите слети малко ме обградиха парцали ви цигани с надпис полицей един каза  - сто в името на безсмъртния Бойко Борисов ти кои си от къде си - попита - аз съм от тук гражданин съм на Бойко ва Идилия това не ли тя - казах им - не тук е на Бойко Борисов господаря страната ти си престъпник трябва те обием Бойко доволен даде награда ти българ ти виновен всички българи са продават в робство за данъци и ръба за нас ако се съпротивляваше ша та убием и изедем но по добре продаде земеделска много пари Бойко много доволен даде храна - каза той  Сега разбрах каква грешка бях направил доверих се на Бойко Борисов не се доверявай те на този лъжец....    

 

 Събудих се в огромна криогена камера бях се замразил за да избягам,оцелея от Третата световна воина не знаех колко години ме е държала замразена камерата за това аз излезнаха от камерата и веднага паднах. Бях много слаб и немощен и без никаква сила на  четири крака стигнах до пулта с зор седнах в него погледнах екрана които едва светеше не се виждаше нищо с ръка го почистих горе долу цифрите показваха  точно СТО ДВАСЕТ и ОСЕМ  години сега бе 2146 година от Христа бе събота бе ден за дискотека в моето време но сега бе 2146 година и най вероятно не е имало дискотека от много години . Аз не се бях подготвил добре едва събрах пари за камерата и нямах пукната пара каквото имах бях донесъл в камерата това имах храната сигурно се развалила имах няколко газови пистолета и няколко ножа малко лекарства които сигурно вече не действат нищо че бяха в фризера ми  та като казах фризер трябваше да вида дали се е запазило нещо там слезнах от стола по точно паднах довлаках се до стаята с хладилника и другите работи които бях доставил в тази изкопана от мен землянка с бетон . Едва го отворих бе целия замразен продуктите бях добре на първи поглед  извадих пакет захар и започнах да ближа сторено бе ма много се едно ядях сладолед та като казах веднага го намерих сладолед на клечка заблизах заблизах го сладкия сметанов сладолед с сякаш калории която погълеах силите ми нарастваха скоро след близо час на близане аз бях на крака и ходех започнах да се обличам бях си зеленчуци комофлажни дрехи и ги бях вакомирал за да се запазат бяха добре и здрави сложих зоракито на кръста и го заредих с самоделни патрони с топче от олово в тях дори произведоха изстрел да вида дали стрелят и тях бях вакомиръл и се бяха запазили . Взех самоделката карабина и патроните бях ги направил от хилти и съчма пет и пет на въздушна пушка . Реших да изляза затова се насочих към изхода в страни бе стълбата качих се по нея и се озовах под дърво според клоните бе огромно трябваше да дълбаят или да взривяване но освен барута на патроните нямах друго можех да забъркан малко барут от сяра дървени въглища и селитра но трябваше време а го нямах не знаех за колко време ще ми свърши кислорода и дали въобще ще свърши. добре че имах хурс Варна зехтин я и забръмчах с нея пробиха бързо и направих дупка влезнах и се озовах в нечий дом това дърво бе огромно и някои си го бе направил на дим . Намирах се в нечий хол бе просторен и отрупан с издялани маси и таборетки, фотьойли стаята бе десет на десет и бе просторна всекидневна и в момента нямаше никои на масата в средата бе отрупана с храна и пиене веднага се самопоканех и седнах на масата зачаках сорт малко се чу говор . - Тате да ти донеса ли лед за питието ти - каза млад женски глас  Тя влезна с поднос салата в раце изтърва я но не се разкрещя просто попита . - кой сте вие как влезнах те тук - каза тя  Аз посочих дупката в дясно от мен на пода и казах  - от там вие живеете над моята криогена камера -казах и  - аха а така значи от долу -каза  - тате ,тате ела имаме гост не е опасен от събудените е- каза на бащаи които влезна с нож в ръка веднага вероятно е рязал нещо преди това  - Кой си ти и откаде се измъкна тук как влезна - попита и си отговори като видя дупката  -  Ти си от спящите около ли е камерата ти имаш ли цени работи доло ще ми дадеш ли лекарства детето ми е болно чупи си кракът но се инфектира а антибиотиците са скъпи и са кът а детето ми умира моля те ще съм ви благодарен цял живот сякаш Господ ви прати аз съм беден човек с две деца на шията Маика им почина от плевмония преди години моля ви?? - каза той - като казахте Господ аз съм вярващ и имам лекарства доло в фризера ще ви дам ако не действат аз ще ви направя нови аз съм бил аптекар фармацевт и с налични реактивни ще ви направя колкото искате дори може да продадете остатъка на лекарства ще ме нахраните ли че съм ял само сладолед...                                

 АкоРеших да полетя над града да потърся друга сграда за да потърся роботите но се оказа че нямаше друга подобна голяма и висока сграда всичко бе капина и треволяк които бе невъзможен за пробиване и единствения начин бе спорете мен орган... Потпалих някои и други храс  но всичко бе зелено и не гореше  това ме спря минаха два дни. а опити и мъки но не ставаше нищо   на третия ден престижна градът на които бях продал сградата те я ошушкаха за ден и си заминаха дори не се опитаха да ми помогнат в мои ти опити за на намиране решение просто ми казаха  - ако се справиш и намериш роботи или друго цени ще те позлатим двайсет и пет процента от продажбата на стоката ще ти дам обади се- каза той  - добре ще се обадя обещавам- казах им  На петия ден открих как да претърса целия грат намерих канализационна шахта  но и тук се сблъсках с трудности змии и всякакви отровното и буболечки имаше стооножка колкото котка оплаших се много изгърмяха си всичките патрони и в двата пистолета а дори не раних стооножка а тя си доведе друшки змии и оште стоножки .. Взех един М16 и започнах воина стреляй стрелях метър по метър по метър стигнах до една сграда качих се и се узовах в полицейското управление а то бе пълно както може да се очаква с трупове но изненадата ми бе голяма като видях управлението пълно с въражени роботи които просто седяха с автомати в раце всичките бяха Асимовци и бяха стиснали в раце един автомат Калашников или пушка  но изглежда не съ имали възможност да се зареждат за това се бяха изключени штеше да е опасно да се включат без да им се провери софтуерът им аз разбирах малко и веднага зачовърках един оказах се прав бяха в боен режим трябваше да се изключи но спорете моите възможности ми стана ясно че е някаква екстримна процедура,команда при воина за това едва ли ще я изключа но имаше начин просто рестарт на софтуера и би трябвало да премине в цивилен не боен режим затова се заех да свързваме робота поставих го до една колона и го възах с белезници и вериги започнах зараждане с един генератор наложи се да ида пак горе и да донеса литър два гориво за генератора . заредих батерията бързо за час вклучих робота и го реснах тои се рестартира и прознесенещо на японски започна на английски  - душ пита иглиш - каза - Ноу Български - казах аз  Той се зачуди анализира езика и заговори на Български език  - Здраве и аз съм робот помощник избери име - каза  - Джими така ще се казваш за сега - казах му  - името запеметено мола как се казвате вие ли ще ми бъдете Собственик - попита  - Казвам се Стефан и ще ти бъда за сега сопсвеник - казах му  - добре Стефане кажете какво да правя - попита  - може ли да те попитам имаш ли спомени от преди - казах му  - имам защитена буферна памет мога да я зареда ако искаш - попита. е той - зареди я внимателно да не  вземеш да преминеш в боен режим - попитах  - не е възможно тои се задейства с код по радиото или интернета - каза - зареждаи - назах му - качвам ще отнеме минута две ,готово заредена е - каза - какво се случи с тях - попитах  - Война те започнаха ядрена воина но загубиха радиацията ги уби за дни така и не повярваха че ще омрът до последно се надяваха че ще ги спаси правителството - каза той   - Добре  сега зареди колкото можеш машини и ги рестартира и сложи им мен за сопсвеник и ги повреди да чистят одвън искам да ми направите пъд до сякаш сграда в градът но само толкова и само вътре в градът не правете изхот навън или до мола никаква връзка или път насън и към мола за сега - му казах  - веднага се заемам - каза той  аз отидох да хапна и поспа бях толкова уморен затова извиках един робот и ми казах  - пази ме защитава и ме - му казах  - добре - каза  Дадох му автомат и тръгнах с него горе по канализацията той бе бърза и точен сваляше сякаш отровница и боболечка която бе опасна за мен дори не се наложи и аз да поставям                                                     

 Денят предаваше  аз се чудех с какво да се нахраня нямах оръжие и се чудех за това поставих примки и зачаках чаках но бях гладен за това започнах да търся гнезда на птици за яйца дърветата бяха огромни и на тях винаги имаше мутирали птици но бе трудно да се качиш при тях но аз бях гладен затова започнах борбата избрах по малко дърво с много птици и гнезда започнах да се катера клон по клон предолях  всичко и скоро държах в раце големи яйца пет поне кило тежаха а бяха доста големи слезнах доста трудно но бързо запалих орган и си опържех две яйца хапна без хляб но си останах гладен отидох да проверя капаните и скоростно се печеше част от голям заек едва го дочаках нахвърлиха се на заека и скоро след това вече не бях ГЛАДЕН

 Темата за тъи наречени америкци и техния мерак да запалят трета световна воина
Представете си че успеят какво трябва да направим ако сме от пловдивската област при воина най вероятно не биха подарили градът но другаде биха например там където има американски бази с сигурност биха били бомбардирани това гарантира радиация и смърт на много хора най вероятно ще има електро импулс ММП електро магнитен импулс това гарантира отказа на сякаква електроника от чип до крушката Сичко електронно и с проводник ще изгори и не може да се възстанови освен с производство на ново но производството няма как да стане Сичко е изгоряло и не работи метот за защита на уреди и електроника например чипове батерии фенери и радия се защитават с метална клетка без да се докосват до метал и да са заземени колите също няма да работят ,телевизори и лаптопи също ток няма да има с години докато не се възстанови генератори и мрежи наново за това съветвам  гответе се пригответе поне тон картофи тон жито вода хлорови таблетки Йод най вече за радиацията защитете си лаптопи радия батерии и на последно място оръжия лък арбалет и газови пистолети и много патрони запишете си от интернет формулата на бърута и други нижни знания това е света ми...